Тема за птици

[Hatshepsut]

Ястребов орел

Ястребовият орел (Hieraaetus fasciatus) е едра дневна граблива птица, срещаща се и в България.

Дължината на тялото – 55-65 cm
Размаха на крилете – 150 cm
Тегло – 3-6 кг.

Гнезди в Южна Европа, Африка без Сахара и Южна Азия до Индонезия. Непрелетна птица. Среща се и в България.

Обитава гористи и често хълмисти местности, по-рядко открити райони. Африканските популации предпочитат савани, окрайнини, обработваеми земи и гъсталаци, стига да има големи дървета. Ястребовият орел има умерен хабитат – не живее нито в гъсти гори, нито в оголени участъци.

Ловува основно птици, но също така и бозайници (с размери до див заек), гущери и др.

Размножаване

- Гнездо — двойката винаги има няколко гнезда на територията си, като всяка година ремонтира и използва някое от тях. Намира се на скален корниз или в короната на някое подходящо дърво.
- Яйца – 1-3 броя, бели на цвят, с дължина 75 мм.
- Мътене – трае 37-40 дни. Малките напускат гнездото на около 60-65-дневна възраст.
- Отглежда едно люпило годишно.
- Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ястребов орел

Описание:
Дължина на тялото: 55 – 65 см. Размах на крилата: 145 – 165 см
Оперението на горната страна на тялото е кафяво. Долната страна на тялото е светла с редки надлъжни петна по гърдите и корема и по-тъмни крила (особено задната част на подкрилията). Младите отдолу са ръждивокафяви.

Храна и местообитания:
Храни се с кеклици, яребици, гълъби, врани и други птици с подобни размери, както и със зайци и дребни бозайници. Обитава сухи скалисти райони с широколистни разредени гори и речни долини.

Гнездене:
Гнезди по скали и по-рядко по дървета. Снася 2 яйца, има едно поколение годишно през периода февруари-май.

Разпространение в България:
У нас има единични непостоянни гнездови находища в южната част на страната.

Миграция и зимуване:
Постоянен и скитащ вид.

Заплахи:
Незаконно залагане на отровни примамки срещу хищни бозайници, бракониерски отстрел, ограбване на гнездата, изграждането на вятърни генератори, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Ястребов орел

Birding in Spain: Bonelli's Eagles

[Hatshepsut]

Морски орел

Морският орел (Haliaeetus albicilla) е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.

Дължината на тялото е 80 – 100 cm, размахът на крилете – 210 – 265 cm, а масата – 3,6 – 6,8 kg.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила, главата и шията са белезникави. Клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу. Опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени, с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.

Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 km. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия.

Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.

Морският орел е териториален вид. Младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата, като може да улови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг.
Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.

Размножаване

Гнездящата двойка винаги има няколко гнезда на територията си, като всяка година ремонтира и използва едно от тях. Достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 m височина и 2 m диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз. Снася две, много рядко три, бели на цвят яйца с дължина 75 mm. Мътенето трае 35 – 42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70 – 90 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно. Моногамни птици, особено в гнездовата им територия. Полова зрялост настъпва на петата година, а на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.

Европейската популация в последните години достига 5000 – 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.

На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морски орел

Описание:
Дължина на тялото: 76 – 92 см. Размах на крилата: 190 – 240 см
Една от най-едрите дневни грабливи птици. В полет правят впечатление широките и дълги крила, късата опашка и дългият врат. Възрастните са с кафяво оперение, светла (жълта) глава и бяла опашка. Младите са тъмнокафяви.

Храна и местообитания:
Храни се основно с риба и водолюбиви птици, но през зимата се храни и с трупове на умрели бозайници. Обитава реки, езера, блата, язовири със стари тополови или дъбови гори по бреговете.

Гнездене:
Гнездото е голямо, разположено високо в короната на дърво. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно по поречието на р. Дунав и Черноморското крайбрежие. Единични гнездови находища има и по поречието на реките Тунджа и Арда.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата у нас зимуват млади индивиди от Северна Европа.

Заплахи:
Пресушаване и деградация на влажните зони, изсичане на крайречните гори, незаконно залагане на отровни примамки срещу хищни бозайници, бракониерски отстрел, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Морски орел

Bielik / Seeadler / white-tailed eagle / Haliaeetus albicilla

[Hatshepsut]

Голям ястреб (Ястреб кокошкар)

Големият ястреб (Accipiter gentilis), наричан още и Герак, е граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Дължината на тялото му е 53 – 66 cm, размахът на крилете му е 100 – 120 cm и тежи между 650 и 1500 g. Полов диморфизъм се наблюдава само в размера на възрастните птици, като женските екземпляри са по-едри.

Млада и възрастна птица

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка.

Гнезди по дърветата. Гнездото има диаметър 60 – 80 cm и височина 50 cm. Снася 2 – 6 (най-често 3) зеленикави яйца, с размери 58 х 47 mm. Мъти 35 – 38 дни предимно женската, въпреки че и мъжкия взема участие. Малките напускат гнездото на 41 – 43 дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило.

На територията на България е защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям ястреб1

Описание:
Дължина на тялото: ♂ 49 – 56 см; ♀ 58 – 64 см
Размах на крилата : ♂ 93 – 105 см; ♀ 108 – 127 см
Има широки крила и дълга опашка, които му дават маневреност при ловуване между дървета и храсти. Възрастните са сиви отгоре и светли отдолу с напречни ивици по гърдите и корема. Младите са кафяви отгоре, а отдолу са охристи с надлъжни петна. Може да се обърка с малкия ястреб, но се различава с по-големия си размер, ясно изразената бяла вежда над окото, по-издължената глава и по-масивното тяло.

Храна и местообитания:
Храни се с диви птици и дребни бозайници. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори с просеки и обширни ливади и пасища сред тях. През зимата се среща и в открити земеделски райони, около влажни зони и дори в населени места.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:
Среща се в голяма част от страната, но с по-висока численост в планинските и полупланинските райони. Отсъства от безлесните земеделски райони в равнините.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата скита в търсене на храна.

Заплахи:
Бракониерски острел, незаконно залагане на отровни примамки, ограбване на гнездата, изсичане на горите в равнинните части на страната, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Голям ястреб

Habicht Teil 1, Frühjahr 2020, (Accipiter gentilis), northern goshawk

[Hatshepsut]

Малък ястреб (Ястреб врабчар)


Малък ястреб (мъжки)

Малкият ястреб (Accipiter nisus) е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae).

Мъжкият има дължина на тялото 29 – 34 cm, размах на крилете 59 – 64 cm, а женската съответно, дължина на тялото 35 – 41 cm и размах на крилете 67 – 80 cm. Тежи 150 – 300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра. Мъжкият е тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 – 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу – чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издавани звуци: В брачен полет – провлачено „кю-кю“, в гнездото – силно „кик-кик“, при опасност – отривисто „кирк“.

Малък ястреб (женски)

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности.

Хищна птица, храни се предимно с дребни птици, като домашно врабче, скорец и др. Наблюдавани са възрастни и опитни ястреби, които си „играят“ с малки птички високо във въздуха, като в тези случаи тази „игра“ се превръща в смъртоносна за птичката. През размножителния период, както и други хищни птици, мъжкият ястреб подава във въздуха умъртвената от него жертва на женската, която се обръща в полет „по гръб“ и хваща в ноктите си жертвата. Това подаване от своя страна представлява интересната любовна игра.

Гнезди по дърветата, като предпочита изоставени гнезда на вранови птици. Снася 4 – 6 яйца. Мъти 33 дни само женската, докато мъжкият се грижи за храната. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст, когато са напълно оперени. Както при по-голяма част от грабливите птици се наблюдава канибализъм сред малките, което води до спад в числеността му. Годишно отглежда едно люпило.

На територията на България е защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък ястреб

Описание:
Дължина на тялото: ♂ 29 – 34 см; ♀ 35 – 41 см. Размах на крилата: ♂ 58 – 65 см; ♀ 67 – 80 см.
Типичен ястреб с дълга опашка и широки крила. Отгоре са сиви, а отдолу са светли с фини напречни ивици по долната страна, по-ясно изразени при женската. През гнездовия сезон мъжкият има ръждиви гърди и бели петна по плещите. Младите са с кафяв гръб и по-груби напречни черти по долната страна. Ирисът във всички възрасти е светъл.

Храна и местообитания:
Ловува дребни пойни птици (врабчета, синигери), но може да улавя и по-едри жертви (сойки).

Гнездене:
Гнезди по дървета в гори, но и в градски паркове със стари големи дървета. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:
Среща се в цялата страна, с изключение на безлесни земеделски райони в равнините. В гористите райони е с по-висока плътност.

Миграция и зимуване:
У нас се среща целогодишно. През зимата е многоброен и в населените места.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, ограбване на гнездата, безпокойство в периода на размножаване, използване на отровни примамки, бракониерски отстрел.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Малък ястреб

Sparrowhawk (Accipiter nisus) Feeding in woodland

Accipiter nisus - Eurasian Sparrowhawk

[Hatshepsut]

Късопръст ястреб

Късопръстият ястреб (Accipiter brevipes) е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Дължината на тялото му е 30 – 38 cm, размаха на крилете 63 – 80 см и тежи между 150 и 270 гр.

Подобен на малкия ястреб, но за разлика от него има черни върхове на крилата, които го правят лесен за определяне. Ирисът е тъмен. Бузите също.

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местност в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. На територията на България е странстващ и мигриращ вид.

Храната на ястреба е разнообразна. Той е хищна птица, храни се с дребни животни, птици, гущери, насекоми. Най-често ловува следобед и привечер, като лети ниско над земята (1 – 5 метра).

Гнезди по дърветата. Снася 3 – 5 яйца. Мъти 30 – 35 дни. Годишно отглежда едно люпило. Малките напускат гнездото след месец и половина, но още известно време се придържат в близост и нощуват там. През 2011 година за първи път в България има случай на размножаване в неволя в Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани.

На територията на България е защитен вид и е включен в Червената книга.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Късопръст ястреб

Описание:
Дължина на тялото: 30 – 37 см. Размах на крилата: 63 – 76 см
Подобен на малкия ястреб, но за разлика от него има черни върхове на крилата, които го правят лесен за определяне. Ирисът е тъмен. Бузите също.

Храна и местообитания:
Храни се с дребни пойни птици (основно врабчета), мишевидни гризачи, гущери и насекоми. Обитава крайречни гори и групи дървета сред пасища и обработваеми земи.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 2 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща основно по поречията на големите реки Арда, Марица, Тунджа, Струма, Дунав, техните притоци и по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Изсичане на крайречните гори, безпокойство през периода на размножаване, интензификация на земеделието и прекомерна употреба на пестициди.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Късопръст ястреб

Тювик Accipiter brevipes

[Hatshepsut]

Далматински сокол

Далматинският сокол по-рядко наричан герак (Falco biarmicus), е вид дневна граблива птица от семейство Соколови (Falconidae), срещаща се и в България. Размерите са му приблизително като на сивата врана, размаха на крилата му е около 105 см. Общото му оцветяване е в маскировъчни кафеникави и ръждиви тонове.

Заедно с ловния сокол (Falco cherrug) той образува супервид и се предполага, че в природата в местата с припокриване на ареалите, двата вида се кръстосват свободно и дават хибридни екземпляри. Такъв един индивид се съхранява в колекциите на Националния природонаучен музей при БАН. Той произлиза от района на гр. Сандански.

Топлолюбива птица, разпространен е в най-южните части на Апенинския и Балкански полуострови, Африка, средиземноморски острови и някои крайбрежни участъци на Мала Азия.

Хищник, ловува предимно птици в полет. Често ловува по двойки, като единия сокол подплашва плячката за да излети, а другия се спуска изненадващо отгоре ѝ. Максималния размер на птиците които преследва е като на скален гълъб.

Гнезди в скални пукнатини, заема чужди гнезда по дърветата и в безлюдни пустини включително на земята.

На територията на България е много рядък вид и е защитен от закона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Далматински сокол

Описание:
Дължина на тялото: 47 – 55 см. Размах на крилата: 105 – 129 см
По-дребен от ловния сокол, формата на тялото в полет наподобява тази на черношипата ветрушка, но е с по-къса опашка. Оперението на гърба е сиво-кафяво, тялото и крилата отдолу са светли с по-финни петънца от тези на ловния сокол.

Храна и местообитания:
Храни се основно с птици, които лови във въздуха. Обитава високи скали в близост до гори и открити пространства.

Гнездене:
Гнезди в скални ниши. Снася 2 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:
У нас има единични гнездови находища в югозападната част на страната.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Ограбване на гнездата и улавяне на птици за целите на соколарството, незаконно използване на отровни примамки, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Далматински сокол

Falco biarmicus - Lanner falcon - Falconry ep. 5

[Hatshepsut]

Малък сокол

Малкият сокол (Falco columbarius) или още Чучулигар, е сравнително дребна птица от семейство Соколови, срещаща се и в България. Размерите са му подобни на керкенеза, размаха на крилете достига около 60 см. Тялото му е сравнително тънко и елегантно.

Прелетна птица, среща се в по-голямата част на Европа, Мала Азия и някои части на Азия. В Европа гнезди на Скандинавския полуостров, в балтийските страни и Русия, на север от Москва. В Ирландия, Исландия и западните части на Великобритания води уседнал начин на живот, а в цялата останала част на Европа и Мала Азия може да бъде срещнат като зимуващ вид. Обитава тундра, полутундра и иглолистни гори, по време на зимните миграции може да се срещне и в друг тип области, но като цяло не силно залесени.

На територията на България се среща много рядко и е обявен за защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък сокол

Merlin - Falco columbarius

[Hatshepsut]

Сокол скитник

Соколът скитник (Falco peregrinus), по-слабо известен с наименованието торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. По време на лов соколът скитник е в състояние да пикира с около 320 km/h, което го прави най-бързият представител на животинския свят. Според „Нешънъл Джиографик“, най-високата измерена скорост на сокол скитник е 389 km/h.

Дължина на тялото 38 – 50 cm. Размах на крилете 83 – 113 cm. Маса 580 – 1000 гр.

При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни – при подвида „peregrinus“ те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида „brookei“ са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата – кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, коремът и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката – с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.

Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята – при пикиране може да развие над 320 km/h, а във филм на National Geographic е измерена скорост от 389 km/h. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин – „на игра“ се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.

Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.

Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в „Червената книга на република България“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сокол скитник

Описание:
Дължина на тялото: ♂ 38 – 35 см; ♀ 46 – 51 см
Размах на крилата : ♂ 89 – 100см; ♀ 104 – 113см
Едър сокол с масивно тяло и широки заострени крила. Полетът му е активен с много плитки махове. Отгоре е сив с характерен по-светъл кръст, а отдолу е светъл. Главата е черна с характерни широки бакенбарди. Младите са кафеникави отгоре, а отдолу са по-явно напетнени от възрастните.

Храна и местообитания:
Храни се с птици, които лови във въздуха. Обитава скални стени и ждрела от морското равнище до високите части на планините. Среща се и в градове с високи сгради.

Гнездене:
Гнезди в скални ниши и по корнизи на високи сгради в градовете. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:
Има разпръснато разпространение в пранинските и полупланинските части на страната. По-чест в Стара планина, Предбалкана, Рила, Пирин и Родопите.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид. През зимата у нас зимуват птици от Северна Европа.

Заплахи:
Ограбване на гнездата, залагане на отровни примамки, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Застрашен.

https://bspb.org/ptici/Сокол скитник

PEREGRINE FALCON - a dive fighter! The FASTEST animal on the planet!

[Hatshepsut]

Нов вид птица за България е забелязана в Атанасовското езеро

Еколози са документирали за пръв път у нас присъствие на дългоклюн вретенар /Limnodromus scolopaceus/. Два екземпляра от този вид птица са били открити при мониторинг на Атанасовското езеро на 15 декември. Това съобщи Петър Янков от Природозащитния център към Българското дружество за защита на птиците.

Дългоклюният вретенар е блатна птица, която гнезди по крайбрежието на Аляска, Северозападна Канада и най-североизточните части на Русия.

Скитащи индивиди са наблюдавани многократно в Европа. На Балканския полуостров обаче видът е забелязан само в Гърция през 1962 г.

Предполага се, че двете птици, видени у нас, са пристигнали заедно. От деня на забелязването им те са все заедно, посочи Янков. "Не може обаче да се разбере дали птиците са двойка, защото сега не е размножителният период", каза екологът. Не може да се прогнозира и колко дълго птиците ще останат в Атанасовското езеро. "

"Те ще останат, докато имат благоприятни условия за живот - храна и спокойствие", обясни Янков.

Той разказа, че Атанасовското езеро е разположено на западното място на черноморския бряг. То е плитка лагуна с разнообразни условия, поради неговата специфика - че е от солници, а мекото тинесто дъно е дом на много безгръбначни животни, с които птиците се хранят.

Някои видове ракообразни дори се срещат само тук. Броят на видовете птици в Атанасовското езеро е 334.

https://dariknews.bg/regioni/varna/nov-vid-ptica-za-bylgariia-e-zabeliazana-v-atanasovskoto-ezero-2294322

Атанасовското езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. През 1970 г. 170 ха от северната част на езерото са обявени за защитена територия, а през 1980 г. и за природен резерват.

Разнообразните местообитания на езерото привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро са наблюдавани над 315 вида птици от близо 400 вида, срещащи се в страната ни.

Тази седмица, на 15 декември, на територията на езерото е открита нов вид птица за фауната на България. По време на мониторинга на птиците на Атанасовското езеро, който се провежда от екип на Българското дружество за защита на птиците в рамките на проект "Лагуната на живота", Петър Янков и Радослав Молдовански наблюдават и документират два дългоклюни (берингови) вретенара, познати с латинското си наименование Limnodromus scolopaceus.

Дългоклюният вретенар е вид, който досега не е срещан и установяван на територията на страната ни. Дължината на птицата е между 27 и 30 см, от които човката е между 5.5 и 7.5 см. Размахът на крилата е между 42 и 49 см.

Limnodromus scolopaceus е блатна птица, която обикновено се среща по крайбрежието на Аляска, Северозападна Канада и най-североизточните части на Русия, където гнезди. Отделни скитащи индивиди са срещани и на територията на Европа. Най-често във Великобритания, Ирландия, Белгия, Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Италия, Франция и Испания.

На Балканския полуостров обаче дългоклюният вретенар е срещан само в Гърция и то преди много години - през 1962 г. Находката в Атанасовското езеро за пореден път потвърждава изключителната важност на мястото и огромната отговорност, която страната ни носи за неговото опазване, напомнят от Българското дружество за защита на птиците.

https://lifestyle.bg/tendencies/dalgoklyun-vretenar-atanasovsko-ezero-i-noviyat-vid-ptitsa-otkrita-na-teritoriyata-na-balgariya.html

Дългоклюн вретенар


Защо двойка дългоклюни вретенари реши да гнезди у нас

[Hatshepsut]

Сокол орко

Соколът орко (Falco subbuteo), назоваван също и лястовичер, лестовичар, наричан и само „орко“ е птица от семейство Соколови (Falconidae). Среща се и в България.

Дължината на тялото – 28 – 31 cm.
Размаха на крилете – 75 – 80 cm.
Тегло мъжки – 150 – 200 гр.
Тегло женска – 230 – 340 гр.
Полов диморфизъм – слабо изразен. Женската е по-едра.
Оперение – долната част на тялото светло оцветена в светли тонове, горната в тъмно. Има характерни тъмни мустаци спускащи се отстрани на човката. Краката са оперени само в горната част в ръждив цвят. Забелязва се възрастов диморфизъм между до една година и след тази възраст. Младите птици са в по-кафеникави и ръждиви тонове.
Полет – изключително маневрен и бърз, лети с бързи махове приличащи на трепкане с криле, подобно на повечето видове соколи.
Силуета в полет е подобен на другите видове соколи със заострени криле и клиновидна опашка.
По време на полет напомня на голям керкенез.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Соколът орко е самотник и заема с партньора си или сам голяма и обширна територия. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Не се среща в градски или заселени от човек зони.

Прелетна птица, европейските популации зимуват в централна и тропическа Африка.

Хранят се предимно с дребни птици, които улавят по време на полет. Ловуването на сокол орко е уникален спектакъл в природата. Лети на сравнително голяма височина или по-често чака кацнал на някое високо дърво, когато се оглежда за плячка. Атаката започва когато соколът забележи че потенциалната му жертва е навлязла във въздушното му пространство. Тогава излита рязко, спуска се пикирайки към нея и започва да я преследва. Скоростта и маневреността на полета му в това преследване са забележителни, до степен в която дори е трудно да бъде следен с поглед. Успява да настигне и улови във въздуха дори несъмнените най-добри летци в птичия свят като лястовиците, пчелоядите, и дори бързолетите. Ако преследваната птица не успее по най-бързия начин да се скрие в гъсти храсталаци или гори, почти няма шанс да избяга. Единствено селската лястовица е способна понякога да се спаси от преследващия я сокол. Тя упорито бяга подобно на заек пред ловджийско куче и когато почти е застиганата рязко сменя посоката, което и дава малко предимство пред сокола орко, който отново и отново се хвърля след нея.

Соколът орко продължава да ловува до здрачаване, хващайки често прилепи и едри нощни пеперуди. Набюдавани са също така ловуващи и нощем соколи орко възползващи се от светлината при пълнолуние.

Скоростта му на полет при атака надхвърля 150 km/h което го прави грабливата птица с най-бърз активен полет. Изключителната му маневреност му помага никога да не се удря в земята или в друго препятствие. Обича появявайки се внезапно да наранява скрити в дърветата птици, които след това стават лесна плячка. Ако има достатъчно храна на земята, като насекоми и др. може да привикне и да се храни и кацнал на нея. Нощните пеперуди изяжда обикновено още във въздуха оставяйки да паднат само крилцата им. За разлика от тях птиците ги оскубва много внимателно и изяжда, късайки ги на малки парченца, докато не останат само крилете, държащи се все още свързани с костици и прешлени.

В тропична Африка по време на роене на термитите се събира с други представители на вида си и дебне и улавя цариците им. Друг интересен момент е, че често е по-добър ловец на мишки от керкенеза, когато ги има в изобилие те могат да се превърнат в част от диетата му. Наблюдаван е също в да улавя дребни животни на повърхността на водата.

Размножаване

- Моногамни птици.
- Полова зрялост – настъпва на първата година, въпреки че носят все още младежко оперение.
- Гнездо – Края на април, началото на май се завръщат в областите на гнездене и заемат избрана от тях гнездова територия. Подобно на другите соколи и соколът орко не строи собствено гнездо а заема такова от друг вид птица. Последващите години се връща в същото гнездо, докато запазва годността си за мътене. Предпочита да използва гнезда на вранови птици и най-вече на чавката, също така гледа гнездото да е на възможно най-високо на дървото.
- Яйца – 2 – 4 броя.
- Мътене – въпреки че гнездовата територия е заета отдавна, мътенето започва в края на май, началото на юни. Самото мътене продължава 28 дни.
- Отглеждане на малките – най-често само две малки успяват да оцелеят и на 23 – 28 дневна възраст напускат гнездото. Майката е изключително грижлива и когато донесе плячка в гнездото, къса от нея малки парченца месо, чисти от перушина и ги подава в човката на малките. Когато напуснат гнездото отначало не са способни да ловуват сами и още дълго родителите им се грижат за тях и ги обучават в изкуството на лова, докато не станат самостоятелни. Обучението протича, като родителите пускат от високо ранени или омаломощени птици и младите се опитват да ги уловят в полет, когато това не стане някой от родителите се спуска и я улавя преди да е докоснала земята. Когато започва есенната миграция семейството се разпада напълно.
Отглежда едно люпило годишно.

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

Соколът орко се счита за най-добрия ловец в откритото въздушно пространство, в открито небе той е това, което ястреба в гората. Интересен факт е, че на повечето езици има отделно име, което го разграничава от останалите соколи.

Средиземноморският сокол често е бъркан със сокола орко. Разликата между двата вида е, че средиземноморският е с южен приоритет, по-голям е от малкия сокол орко и има две фази на оперението – тъмна и светла. Светлата е сходна с оперението на сокола орко, а тъмната създава впечатление, че сокола е черен. В популациите и на двата вида в последните години се наблюдава сериозен спад, поради което тези грабливи птици са защитени от закона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сокол орко

Описание:
Дължина на тялото: 29 – 35 см. Размах на крилата: 70 – 84 см
Крилата са дълги и заострени. Възрастните са с червени слабини, които контрастират със светлия, надлъжно напетнен корем и тъмносивия гръб. Главата е с тъмна „качулка“ и широки черни бакенбарди. Младите са без червени слабини и са със светли краища на перата по гърба и надкрилията.

Храна и местообитания:
Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми. Предпочита низините и хълмисти райони, но отделни двойки гнездят и в планините.

Гнездене:
Гнездото е на дърво, най-често заема гнезда на вранови птици. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща най-вече в Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Изсичане на крайречните гори и единични дървета в равнините, прекомерна употреба на инсектициди в земеделието, ограбване на гнездата, безпокойство през периода на размножаване, отстрел.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Сокол орко

Falcó Mostatxut (Falco subbuteo) Alcotán

[Hatshepsut]

Вечерна ветрушка

Вечерната ветрушка или Червенонога ветрушка (Falco vespertinus) е дневна граблива птица от семейство Соколови срещаща се и в България.

На размери е по-дребна от керкенеза, размаха на крилете ѝ е около 75 cm. Има изразен полов диморфизъм, мъжкия е тъмно синьо-сив или черен с почти монотонна окраска, с изключение на ръждивите си пера в горната част на краката и оранжевеещите участъци около очите и основата на човката, кожата на краката му в жълтеникав цвят. Общото оцветяване на женската е в маскировъчни кафеникави и ръждиви тонове, напомнящо на сокол орко, като крилете и тялото са ѝ предимно сиви на по-тъмни петънца, а темето на главата и перата на краката са в ръждиви цветове. Младите птици приличат на женските, но са в по-светли цветове. Полета ѝ не е особено бърз.

Среща се в източна Европа и някои части на Азия. В България може да се наблюдава предимно в Дунавската равнина и в близост до самата река Дунав. Предпочита равнинни местности с редки групички дървета, култивирани площи, градини. Като цяло в ареала ѝ на разпространение се среща на островчета.

Докъм 1940 г. се е смятало, че видът в България се среща само по време на прелета. Първи данни за лятното му разпространение и нови негови находища в Ихтиманско, Софийско, Балчишко, Поповско, Никополско и др. се съобщават от орнитолога Николай Боев.

Живее най-често на колонии заедно с други вечерни ветрушки и по-рядко смесени с други видове птици. Прелетен вид. В зоните с умерен климат единствено може да се срещне в гнездовия период. Миграциите извършва в посока запад-юг, като достига южните части на Африка, където зимува. Този маршрут на прелет предизвиква появата на вечерни ветрушки в края на лятото (обикновено втората половина на август) и есента често пъти и в страни от централна Европа (често ятата прелитат и спират за малко в южните части на Германия), където едно такова ято от соколи е изненадваща гледка. Обратния прелет през пролетта (април-май) обикновено минава по същия маршрут.

Храни се предимно с насекоми, като едри скакалци, водни кончета, които често улавят и в полет с нокти. При липса на достатъчно насекоми улавят и гущери, мишки и крастави жаби, които „обелват“ преди да изядат, за да се отърват от отровните жлези и секрет намиращи се в кожата им. Понякога кацат на земята и там търсят плячката си. Обикновено оглеждат територията си кацнали на някое високо дърво, телеграфен стълб или далекопровод. Ловуват следобед до спускането на пълен мрак, откъдето идва и името им.

Гнезди на колонии съставени от представители на собствения си вид или смесени. Използва често изоставени гнезда от колонии на посевна врана, които гнездят по-рано. При липса на подходящо гнездо се случва и да изгонят свраки или дори едри чапли от тяхното, което обикновено става след ожесточена борба. Снасянето на яйцата обикновено започва в края на май, началото на юни, като се получава така, че малките биват изхранвани в момент изобилие от едри скакалци и други насекоми. Снасят 3 – 4 яйца, които в продължение на 28 дни мътят и двамата родители, като нощем и към края на мътенето в гнездото остава предимно женската. Отначало мъжкият носи храната в гнездото и женската храни малките, като им я подава, но щом се оперят достатъчно започва и тя да носи храна, но въпреки всичко продължава да прекарва доста време в гнездото защитавайки малките от студ, дъжд или слънце. Малките напускат гнездото между средата на юли и средата на август.

На територията на България е много рядък вид и е защитен от закона. В Европа сравнително рядко се отглежда от соколари и то предимно с декоративна цел, счита се, че ловните му качества не са много добри и не е способен да настигне и залови повечето от животните считани за традиционни ловни обекти. Проблем предизвиква и неспокойното му държане есенно време когато настъпва моментът за прелет.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вечерна ветрушка

Описание:
Дължина на тялото: 28 – 34 см. Размах на крилата: 65 – 76 см
Мъжките са с характерно тъмносиньо-сиво оперение и тъмно червени „гащи“ и подоопашие.
Женските са със светлоръждиви гърди, корем и подкрилия и напетнена долна страна на крилата и опашката. Младите отдолу са изцяло напетнени.

Храна и местообитания:
Храни се основно с едри насекоми, които често лови във въздуха. Ловува и дребни гризачи и птици. Обитава степи, пасища и обработваеми площи с ивици от дървета и храсти и групи дървета.

Гнездене:
Гнезди колониално по дървета. Заема изкуствени гнездилки. Снася 3 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
Видът е почти изчезнал от страната. През последните години единични колонии са регистрирани в Югоизточна България. Доскоро се е срещал предимно в Добруджа и Златията.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на инсектициди, разораване и застрояване на пасищата и степите, безпокойство през периода на размножаване, бракониерски отстрел.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Вечерна ветрушка

Red-footed falcon - Rotfussfalken - Falco vespertinus

[Hatshepsut]

Голям креслив орел

Големият креслив орел (Clanga clanga) е едра дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 65 cm, размаха на крилете 160 см и тежи 1200 – 1600 гр.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности с по-редки и високи дървета, равнини или речни и езерни крайбрежия изпъстрени с гористи участъци.

Прелетна птица. Много добре приспособим хищник, ловува по всички възможни начини плячката си, преследвайки я с летене, пикирайки отгоре и включително бягайки по земята. Храни се с всички видове дребни и средни по размер животни, като зайцевидни, мишки, птици, влечуги, земноводни и едри насекоми.

Моногамни птици. Гнезденето започва през април когато се завръщат от зимуване. Използват всяка година едно и също гнездо, като го ремонтират преди това. Снася най-често едно, много рядко две яйца, като във втория случай по-слабото или късно излюпено малко умира. Мътенето продължава около 42 – 45 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото след около 45 – 60 дни, но остава заедно с родителите си до края на есента.

На територията на България е рядък и защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям креслив орел

Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [В1(a)]+С[2а(i)]+D; ЗБР-II; III (I); международен: IUCN – уязвим; ЕCS-spec 1, застрашен; ДП-II; БeК-II; CITES-II; БoK-II.

Общо разпространение. Палеарктичен вид. Гнезди в Североизточна Европа, Русия и Китай с обща численост 810–1100 двойки. Зимува на Балканите, в Мала Азия, Близкия Изток, Североизточна Африка, Южна Азия, а напоследък – и в Централна Европа.

Разпространение и численост в България. Преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид. В миналото сведения за единични гнезда без доказано размножаване има за гара Синдел, Кричим, селата Ярлово, Бухово, Елешница и Чурек, Софийско и Рила [1]. Прелита по Черноморското крайбрежие, Пирин и Славянка, зимува в Камчийския лонгоз [1, 2]. След 1985 г. през гнездовия период е регистриран по Черноморското крайбрежие, Странджа (възможно гнездене през 1989 г.), Тракийската низина, Добруджа, Източните Родопи и Сакар [3, 4, 5, 6], без доказателства за размножаване. В района на възможно гнездене през 1989 г. намерен мъртъв млад индивиди [10]. Мигрира редовно по Черноморието (Калиакра, Балчик, Албена, р. Камчия, Слънчев бряг, Атанасовско езеро, р. Ропотамо), при Котленска планина, Бяла река в Източните Родопи и др. [4, 7, 8, 9]. Зимува около Шабленското и Дуранкулашкото езеро, р. Ропотамо, яз. "Овчарица" и др. [4].

Местообитания. Влажни зони с концентрации на водолюбиви птици и високи дървета наоколо, заливни и други широколистни гори, брегове на водоеми, открити югоизточни склонове с възходящи въздушни течения по миграционния път.

Биология. Липсват данни. В други страни гнезди на дървета. Снася 2 яйца, които мъти 42–44 дни. Храни се с дребни и средно едри гръбначни, насекоми, мърша [2].

Близки видове. Малък креслив орел (Aquila pomarina).

Отрицателно действащи фактори. Слабо познати. Ловна преса в основните зимовища (Шабленско и Дуранкулашко езеро), възможна конкуренция от малкия креслив орел (Aquila pomarina).

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Съществуват международни ангажименти за опазване (План за опазване на вида, включващ България). Изяснена численост и заета площ [5]. Мониторинг на числеността при есенна миграция [2, 4, 8] и на зимовищата [4, 11, 12]. Районите от важно значение са обявени за орнитологично важни места [7] и предложени за места от НАТУРА 2000 [13]. Част от ключовите места са защитени (Шабленско, Дуранкулашко и Атанасовско езеро), разработени са Планове за управление.

Необходими мерки за опазване. Разработване и прилагане на Национален план за опазване на вида. По-активно преследване на бракониерството през ловния сезон. Предотвратяване на изграждането на вятърни генератори по миграционния път. Планове за управление за защитените зони от значение за вида. Проучване на състоянието и продължаване на мониторинга. Изкуствено подхранване в зимовищата.

Основна литература за вида: 1. ЧКБ (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Николов и др., 1994; 4. Национална банка за орнитологична информация при БДЗП 5. Янков, под печат; 6. Велев, Демерджиев, Герджиков, Ангелов и Бакалов,непубл. данни; 7. Костадинова, 1997; 8. Русков, 1998; 9. Zalles, Bildstein, 2000; 10. Николов, непубл. данни; 11. Michev, Profirov, 2003; 12. Костадинова, Дерелиев, 2001; 13. Костадинова, Граматиков, 2007.

Автор Петър Янков

http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Aqclanga.html

Suur-konnakotkas Clanga clanga snowy home tonn ja tiiu 2020 04 14

[Hatshepsut]

Малък креслив орел

Малкият креслив орел (Clanga pomarina) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Дължината на тялото му е 61 – 66 cm, размаха на крилете 145 cm и тежи 1600 гр.

Има възрастов диморфизъм. Възрастните са с кафяво оперение. Могат трудно да се отличат от възрастните на големия креслив орел по малко по-дребното тяло и по това, че при полет маховите пера отдолу са черни, а подкрилията – кафиви (при големия креслив орел е обратното). Младите са шоколадовокафяви, с добре оформено жълто петно на тила, надкрилията са с два реда бели петна, характерен отличителен белег от младите на големия креслив орел. Тялото отдолу е изпъстрено със светли щрихи. Издаващи звуци: През размножителния период често издава пискливо „ви-й-ик, ви-и-ик“, а през другите сезони – повтарящ се крясък „кийе-кийе“, наподобяващ джавкане на малко куче.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка.

Обитава широколистни и смесени гори до открити пространства. При миграции образува разредени ята в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли.

Птиците от европейската популация са прелетни. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка.

Моногамна птица. Гнездото си строи на високи дървета. Снася 1 – 3 (най-често 2) яйца, с размери 63х53 мм, които мътят и двамата родители в продължение на около 33 – 43 дни. Малките напускат гнездото на 49 – 56 дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило.

На територията на България е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък креслив орел

Описание:
Дължина на тялото: 55 – 65 см. Размах на крилата: 143 – 168 см
При полет профилът на крилата е „увиснал“. Маховите пера на крилата и опашката са черни, а тялото и подкрилията са по-светлокафяви. В полет отдолу се виждат две сърповидни бели петна в основата на първостепенните махови пера.

Храна и местообитания:
Храни се с гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. Обитава широколистни гори в близост до пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща в по-висока численост в Странджа, Дервентските възвишения, Сакар, Източните Родопи и Източна Стара планина. Разпръснати находища има и в Добруджа, Дунавската равнина, Тракийската низина, Западните Родопи, Средна гора, Витоша, Плана и др.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през август-октомври. Отделни индивиди може да се наблюдават и през зимата. По време на есенната миграция хиляди малки кресливи орли прелитат над източната част на страната и Черноморието.

Заплахи:
Изсичане на равнинните гори, интензификация на земеделието, разораване на пасищата и ливадите, прекомерна употреба на пестициди, бракониерски отстрел, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Малък креслив орел

Runaway prey Väike-konnakotkas::Clanga pomarina

[Hatshepsut]

Белоопашат мишелов

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има известна прилика по външен вид с обикновения мишелов.

Дължината на тялото му е 60 cm, размаха на крилете 135-145 cm и тежи 1,5 kg.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава тундра и степи. Първи данни запо-широкото разпространение на вида в страната се съобщават от орнитолога Николай Боев. Те се отнасят предимно за Южна България, но обхващат и Добруджа.

Прелетни птици, в България гнезди. Храни се предимно с дребни бозайници (много от Белоопашатите мишелови специализират в лова на мишки) и друга подобна по размери плячка, което се дължи на сравнително късите му и слаби пръсти на краката. Ловува изчаквайки скрит на някое по-високо място (жиците на далекопроводите са предпочитано място) или оглеждайки от голяма височина с планиращ полет.

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и на дърветата. Използва гнездата на вранови птици, но може да построи и собствено. Снася 2-5 (обикновено 3) бели изпъстрени със светло кафяви петънца яйца, с размери 60х47 mm, които мътят и двамата родители в продължение на около 28 дни. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 42 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белоопашат мишелов

Описание:
Дължина на тялото: 50 – 61 см. Размах на крилата: 130 – 150 см
По-едър е от обикновения мишелов. Оперението варира от светлооранжево до тъмнокафяво, най-често срещани са птиците с ръждив цвят. Характерни за вида са светлата опашка и тъмните „слабини“. Някои възрастни птици са с много светла, почти бяла глава.

Храна и местообитания:
Пластичен вид, който се храни с разнообразни дребни бозайници, птици, влечуги, а при нужда – и с трупове на умрели животни. Лалугерът е предпочитана храна в районите, където все още се среща. Обитава пасища, ливади и обработваема земя в близост до скални масиви или гори. Отбягва обширни горски масиви.

Гнездене:
Гнездото е разположено в скални ниши, на отвесни земни откоси, на самотни дървета или в окрайнина на гора. При липса на подходящ субстрат гнезди и по стълбовете от високоволтовата електропреносна мрежа. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно.

Разпространение в България:
В миналото е бил рядък вид, с отделни гнездови находища. Днес е разпространен групово на цялата територия на страната. По-многоброен в Западна Стара планина, Източните Родопи, Сакар, Подбалканските котловини и на места в Дунавската равнина, Лудогорието и Добруджа.

Миграция и зимуване:
У нас се среща целогодишно. Част от индивидите мигрират на юг, но през зимата идват птици от страните на север от България.

Заплахи:
Използването на отрови срещу гризачи и други химикали в селското стопанство, отсичане на единични дървета с гнезда в открити райони, безпокойство през размножителния период, бракониерски отстрел, смъртност от токови удари при кацане върху необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Белоопашат мишелов

Белоопашат мишелов / Buteo rufinus / Long-legged Buzzard

[Hatshepsut]

Северен мишелов

Северният мишелов, също Гащат мишелов (Buteo lagopus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Дължината на тялото му е 55 см, размахът на крилете 145 см и тежи 1200 г. Може да се сбърка с обикновения мишелов. Понякога стои неподвижно във въздуха, подобно на керкенезите.

Среща се в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Обитава тундра и степи.

Прелетни птици, в България зимува. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка.

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и по-рядко на дърветата. Обикновено използва гнездото от предишната година. То е солидно, построено от клони и застлано с гъста суха трева. Снася 2-7 бели изпъстрени със светлокафяви петънца яйца, които мътят и двамата родители в продължение на около 28-30 дни. В първите 14 дни, само майката храни малките. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 35-дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

На територията на България е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Северен мишелов

Buteo lagopus

Sorecar incaltat, Buteo lagopus, Rough-legged Buzzard

[Hatshepsut]

Осояд

Осоядът (ж.р. – осоядка) (Pernis apivorus) е птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Размери – 50-60 см.
Размах на крилете – 118-144 см.
Тегло – 800-1050 г.
Цвят на очите - жълт при зрелите и кафяв при младите птици

Зрелите птици имат почти еднакво оцветена горна част на тялото в кафяво. Долната част е различно оцветена. Най-често е белезникава основа с груби среднокафяви до бежаво оцветени кръстосани лентички. Вътрешната част на опашката е оцветена в белезникаво-сиво. Мъжките осояди имат синьо-сива глава с гълъбовидна форма. Женските имат глава,най-често оцветена в горната си част в кафяво.

През лятото се среща в почти цяла Европа, с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.

Много ярко изявена прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната.

Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копане. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Птицата се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми заедно с жилото. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо, ако е достатъчно голямо, докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на оси не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго животно, като язовеца например, което също обича да яде ларви на оси. Освен с осите, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни също и с жаби, змии, млади птици и мишки.

Размножаване

Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа, гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.

Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 33-35 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на оси, които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40-45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на оси в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко оси, малките трудно се изхранват и могат и да не оцелеят.

На територията на България осоядът е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Осояд

Описание:
Дължина на тялото: 52 – 59 см. Размах на крилата: 113 – 135 см
Много наподобява обикновения мишелов, но за разлика от него е с равен профил на крилата при реещ полет, има по-дълга опашка и издължен врат, 2 – 3 широки напречни ивици на опашката, които липсват при мишелова.

Храна и местообитания:
Храни се с ларви на оси (оттам идва името му), диви пчели и мравки. Понякога ловува дребни бозайници, влечуги и наземно гнездящи птици. Обитава основно широколистни и смесени гори, но се среща и в иглолистния пояс.

Гнездене:
Гнезди високо в короните на дърветата. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Среща се из цялата страна, с по-плътно разпространение в ниските и средно високите части на страната със запазени гори (Източна Стара планина, Странджа, Източни Родопи и др.)

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември. По време на есенната миграция може да бъде наблюдаван на големи групи, особено по Черноморското крайбрежие, като често лети заедно с други грабливи птици.

Заплахи:
Бракониерски острел, безпокойство през периода на размножаване, унищожаване на гнездата при горскостопански дейности, деградация на горските местообитания.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Осояд

European Honey Buzzard (Pernis apivorus)

Male Honey Buzzard Pernis apivorus consuming larvae of Vespula vulgaris queens