Николай Хайтовъ

Hatshepsut · 15 Сеп 2019, 21:32:57

Николай Хайтов

Николай Хайтов наистина има биография на американски писател, твърдят журналистите. Дипломираният инженер-лесовъд е роден в пловдивското село Яврово. Бил е общ работник, портиер и дори сервитьор. Работил е като лесоинженер в Рила и Родопите, уволнявали са го дисциплинарно, чудил се е как да преживява, когато е бил безработен.Той обаче е сред малкото съвременни писатели, опознали световната слава.

През 1976 г. Хайтов получава първа награда на световен конкурс за къс разказ в немския град Арнсберг. "Шумки от габър" е обнародвана 7 пъти в България и 4 пъти в странство. Това е първото произведение на автора (1965) - анталогична книга, включващата есета и лирически разкази. Много от сюжетите на тези разкази са доразработени в "Диви разкази", един такъв пример е разказът "Мъжки времена".

Прочутите му "Диви разкази" (1967) имат 15 издания у нас и 32 в чужбина, преведени са на 22 езика. Критиците са изписали десетки страници, опитвайки се да разгадаят тайната на творбата. Обяснението на писателя е просто: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша".

След напсиване на "Диви разкази" и "Хайдути"(1968) Хайтов става известен с проучвания за гроба на Левски. 6 пълни творчески години от своя живот той посвещава на този проблем. И досега признава, че за тази история полага най-голямото си публицистично усилие. Години наред Хайтов не се уморява да защитава версията, че гробът на Левски е в църквата "Св. Петка Самарджийска". Всичко се прави в името на истината и като отговор на въпроса - изоставен ли е Дякона в Позорното гробище на София или е погребан от признателните му съмишленици в светилището на софийската църквичка. С разправиите около Левски Хайтов си печели гвардия от врагове. "Аз се гордея с това изследване, макар да отлежава и досега във фризера на президентството", казва днес малко тъжно писателят.

Разочарованията и надеждите си той започва да записва в дневници. Там са всичките му тревоги, възгледи, "занесии и заплесии", които поглъщат мислите и времето му напоследък. "В човека има заложено всичко, най-вече нагонът към разрушение, който от време на време се развихря. Зловещият им пулс към опожаряване, сечене, събаряне. Нагонът към сгазване и затриване, към сгромолясване. В разрушението се овеществява силата, усеща се властта - може би затова е тъй привлекателно, сладко и упоително", пише Хайтов през 1997 г. сякаш анализирайки съвремието.

Хайтов пише сценарии за филми. Десет от разказите в "Диви разкази" са филмирани. Измежду тях са: "Дърво без корен", "Козият рог"(в две версии), "Дервишово семе", "Мъжки времена", "Ибрям-Али", "Изпит" и др. Филмите "Козият рог" и "Капитан Петко войвода" се превръщат в христоматийни, въпреки че първоначално се приемат на нож от критиката, защото не влизат в утвърдените тогава коловози - в тях няма партийни секретари, трудови герои и стахановци. "Капитан Петко войвода" пък направо е обявен от идеологическите цензори за "булеварден", защото в него за първи в киното не се прави разлика между турци и българи.

От дълги години Хайтов е председател на Съюза на Българските Писатели, което му докарва много оправдани или нe обвинения, като едно от тях е злоутпреба с пистелски имоти. Журналисти дори откриват в дебелите речници етимологичното значение на фамилията му: тя идва от турската дума hayta, което пък означавало "безделник, нехранимайко, хаймана". В това те намират причина за "разхайтеното управление на писателския съюз".

Голямата драма на всичките му отрицатели са уникалните творчески успехи на Хайтов. Като личност той има доста "чепат" характер, но никой не може да постави под съмнение заслугите му за българската литература, особено с книгата "Диви разкази".

--------------------------------------------------------------------------------

"Диви разкази"

--------------------------------------------------------------------------------

Тази книга може да се определи като едно от най-оригиналните произведения в нашата книжнина. Критиците поствят различни версии за жанра. Някои я определят като сборник разкази, други като цикъл разкази, а трети считат, че това са новели. Споровете се раждат от нетрадиционността на произведениятя, които излизат извън рамките на класическата представа за разказа. Специфичното в тях е повествователната позиция. В класическия разказ авторът гледа събитието отстрани. В своите разкази Вазов често пъти употребява аз-форма. Йордан Йовков изтласква героя напред и гледа през неговите очи, като по този начин позицията на автора се отъждества с позицията на героя. Постепенно той отдалечава разказвача от героя, което е стемеж н всички наши по-късни белетристи. Тенденцията е към скриване на авторовата позиция за постигане на по-голяма обективност. От тази гледна точка начинът на изразяване при Николай Хайтов представлява особен интерес. Основната повествователна форма при него е монолог. Повечето от неговите творби са в аз-форма. В по-голямата част от произведенията разказвачът е самият герой, който почти винаги "разказва" своите прежвявания на въображаем събеседник. Има и случаи, когато споделя история , на която е бил свидетел или е чул, но не е участвла в нея. Във всичкки случаи се води монолог. Тази особена повествователна форма може да бъде определена като литературен сказ. Сказовата форма е изповедна форма в първо лице единсвено число. В нея героят се саморазкрива чрез монолог, който предпоолага наличие на събеседник (присъства обръщение). Тази форма наподобява фейлетоните "Разни хора, разни иделаи" на Алеко Констаннтинов. Чрез нея се постига силна достоверност, защото авторът е максимално скрит, а характерът на героя проличава от собствения му монолог. Именно за това героите са изключетелно ярки образи, които оживяват пред очите ни и които разказват простичко и непринудено своята история. Това Николай Хайтов постига чрез пълното си вживяване в тези образи.
Кои са тези герои?
Първият разказ "Мъжки времена" определя характера на цялата книга: "мъжка" книга, в която женски образи почти отсъстват. Това е мъжки свят и героите са мъже не само като пол, но и като нагласа. Те всички са разнообразни. Често са незабележими, с нищо не блестят, но имат богата душевност. Те са "диви" не по една причина. Те са диви, защото са близо до природата с нейните цикли и ритми. Те са неопитомими, не правят компромиси с разбиранията си. Покорявато си мъжество в хубавия смисъл на думата. Горди са, не се пречупват и в изветесн смисъл са неприспособими към модерното общество. От тази гледна точка те са странни за това обещество. В разказа "Дърво без корен" един възрастен човек, свикнал с живота на село, е принуден да се премести в апартамент в големия град, защото синът му се притеснява , че старецът, останал сам, няма да се справя без помощ на село. Човецът не издържа на този живот в "кафез": "Ти ме доведе в града, насади ме, дето се вика, на стари години, ала коренчео си нямам, сине!"

В този разказ проличава конфликтът на Хайтовите герои с модерния живот- живот, който не е истински, който е далече от природата. Този конфликт показва колко неприспособими са те към завоеваниятя на прогреса. Затова и остват неразбрани от другите.

В разказа "Пътеки" човекът вижда смисъла на своя живот в прокарванео на пътеки- пътеки за влюбени, пътеки за пенсионери, пътеки за дървари. Но той буди подозрениео на "началника", че прави нещо нередно. Силно впечатление прави фактът, че "началникът" остава без име. Така авторът показва неговот безличие, показва, че тои е една сива маска. Душата на този чиновник, подобно на съдия-изпълнителя от разказа "Андрешко" на Елин Пелин е мъртва. Толкова е ослепяла за красотата на естественото на човечността, че се съмнява във вроденото благородство на селянина, който също като Сали Яшар открива себе си в правенето на добрини. Както Йоковите, така и Хайтовите герои отстояват своите истини, не правят компромиси с вярата си в човечното и с желанието си да живеят есетествено. Ибрям-Али става хайдутин, за да отмъщава за несправедливостта и умира заради ендата песен, като Шибил за едната любов. Лесно се откриват много общи чери между тези герои и героите на Йордан Йовков- доброта, благородство. Но светът на Йовков извежда на преден план женското начало, което го прави един по-мек, акварелен свят. Макар по-грубоват, по-див, мъжкият свят на Хайтов, ражда герои, изпълнени със същото дълбоко човеколюбие. Подобно на образите в творчеството на добруджанския певец Хайтови герои преитежават една романтиична окраска- първичната красота. Сякаш останка от миналото, тя ги прави странни за околния свят.

Николай Хайтов също е регионален писател. Действието в неговите разкази е ситуирано в Родопите. Именно родсопският колорит, както този на Добруджа, ни извежда до заключения за националния ни характер и до общочовешки истини.

Като се сещаме за Люцкан от "Последна радост", не можем да не споменем, че героите на Хайтов са често пъти малко смахнати. Много от тях са странници, незабележими хора, които обаче са духовно извисиени. Те разказват собствени истории- на пръв поглед маловажни, но с характер на събитие, което сякаш поглъща един цял човешки живот. Това са истории- съдби. В "Мъжки Времена" героят краде моми, което е част от родопския фолклор. Една жена обаче, предвидена за друг, му ляга на сърце и оства там за цял живот.

В "Дервишово семе" оженват героя на 14 години за също толкова млада мома. Още деца, те не знаят какво да правят в първата брачна брачна нощ, но когато наистина се влюбват след време, съседът открадва момата. До края на живота си героят остава влюбен в нея. Трагедията му е в това, че тои се разкъсва между желанието за мъст и обичта към тази жена, която сърце не му дава да остави вдовица с дете. Тези истории поради своята съдбовност разкриват цялостния духовен свят на героте, фокусират вниманието на читателя върху него. Там ние откриваме народна мъдрост, любов, прекрасна душа. Красотата на тези герои е в тяхната непринуденост, в неспособността им да правят компромиси, в благородството им. Те са странни идеалисти, "дон кихотовци" като добрякът от "Пътеки", величествени личности като Ибрям-Али.

Общочовешкото в "Диви разкази" са проблемите за любовта, за нежността в човшските отношия, за благородството. Разкази като "Козия(т) рог" носят непреходното послание, че любовта е неунищожима, че човешката природа не може да се избегне, носят идеята, че трябва да се живее с любов, а не с омраза. Произведениятя на Хайтов засягат въпроса за отчуждението между хората, между пприрдата и модерния свят, който "консервира" хората. Тези разкази разкриват и конфликта между патриоархалното между патриархалното и съвременното, между чиновника и естесвения човек. Всичко това е общохуманитарна проблематика за красивото и доброто, за съвестта, за истините, за смисъла

Всъщност всеки разказ носи в себе си едно ясно и простичко послнание като в приказките с поука. Някъде то е преплетено между редовете. Някъде е ясно отделено, например в разказа "Мъжки времена": "едно е да ти се иска, друго е да мовеш, а пък трето и четвърто да го направиш." или в "Сватба": "Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша". Този маниер на разказване от една страна е близо до народните патриархални истини. От друга страна чрез послнаията си се доближава до фолклорната традиция, защото самите герои са близо до нея. Подобни думи-сентенции, излезли спонтанно от душите на хората, звучат като послания за нас, модерните хора, защото сме се отчуждили от природата. Те са очарованието на книгата. Нищо велико като че ли няма в тях, но в простотата си са велики. Без философската престореност и многоученест се изкзават едни истини, които се знаят,но явно са забравени. Самите герои, от чиито усти уизлизат тези истини ги правят да звучат с особено сила и странно очарование.

--------------------------------------------------------------------------------

Никлай Хайтов за "Диви разкази" и своите герои

--------------------------------------------------------------------------------

За творческата концепция: "Аз искам да внуша на съвременника, че в деншния технически и математически век не бива да се забравят свежите, първични, вечни добродетели на човека и на българина и че в простия есетвен живот на народа в миналото има много нравствени истини, с които не бива лекомислено да се раделяме.
За героите:
-"Аз искам да се възхищавам на своите герои, да им се любувам." "Нямам пиетет към малкия човек"
-"Дребнодушието не ме занимава"
-"В моето творчество няма капитулантски герои"

--------------------------------------------------------------------------------

Другите за него

--------------------------------------------------------------------------------

Актьорът Васил Михайлов:
Има свой аршин за всичко Мъчно е да кажеш за Хайтов една дума и вътре да е целият. А той умее точно това. Когато снимахме "Капитан Петко войвода", той се изтъпани по телевизията и каза, че съм ходил по екрана като облак и съм подкарал здраво каруцата. След това, когато представях негова книга каза, че съм "по - Хайтов" от него. На него му е лесно, макар че той самият никак не е лесен човек. Може би за това най-много него тача. Има свой аршин за всичко и ако искаш да се имаш с него, трябва да свериш своя. Не че не зачита твоето, петимен е за всяка нова дума, ама да е на място. Като пише, черпи от дълбоко и дълбае на дълбоко. Затова филмите и книгите му не остаряват за радост и съжаление. Абе, "хас човек".

Историкът Андрей Пантев:

Враговете му са апендикси в литературата Тези, които се упражняват в иронично красноречие спрямо Хайтов, ще си останат вечните апендикси и имитатори в родната литература. Чувал съм името му в Севиля, Копенхаген, Лондон и Белгия. Да не забравяме все пак, че книгите, които написа, са амалгама на национална история и възродена душевност. Впечатляват с легендарната романтика на една атмосфера, в която лежат темелите на днешната ни ерозирала идентичност.

Хайтов с двама от най-добрите си приятели-литературни корифеи - Богомил Райнов (в центъра) и Тончо Жечев (вляво). Богомил Райнов:
Неговите конфликти се извисяват до античната трагедия Има едно кратко есе на Николай Хайтов, озаглавено "Тайната на кривата борика". Та си мисля, че също като тази крива борика - капризна и нестандартна сред правите еднообразни борове - Хайтов се откроява жизнен, жилав и упорит в своенравието си сред толкова свои съвременници, създатели на битова литература, на които не им липсва нищо, ако изключим една-единствена дреболия - оригиналността. Писателството или е преливане от пусто в празно, или е своеборзано откривателство. Откривателството на Хайтов тръгна от Родопския край.В един момент, когато млади автори от нашето поколение се опитваха да създадат "модерна" и "градска" проза, Хайтов се обърна към една изостанала, позабравена област на България и предизвикателно нарече първия си голям успех "Диви разкази". Разбира се, новаторството на писателя не се изчерпва с географската екзотика на повествуванието.

С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото. Хайтов долови и един предимно изолиран свят на "прости" планинци, неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. През грубите прозрачни факти на сиромашкото всекидневие, в суровата борба за хляба, в драмите на патриархалните взаимоотношения, изобщо в цялото това битие, което едва ли би могло да предизвика друго чувство, освен тягост, писателят открива богатството на непреодолими копнежи, на стихийни пориви, на бурни страсти, на жажда за мъст, но и на жажда за обич, на малодушие, но и на героизъм, на изпепеляваща злоба, но и на чисти човешки чувства. Повечето му герои са движени не просто от инстинкта да оцелеят, а от упорството да превъзмогнат, да постигнат. И устремени с някаква съдбовна предопределеност към заветната цел, пропадат в зловещите въртопи на катастрофата или се добират до скъпо заплатена горчива победа. Така, анонимните, привидно дребни хорица често израстват внушително пред нас в цялата си духовна значимост на могъщи характери, а битовият конфликт нерядко се извисява до суровата патетика на антична трагедия. Хайтов е представител на една, може би вече донейде демодирана традиция, според която литературата все пак трябва да изразява някакви човешки истини, и едва ли е необходимо да вземаме думата, ако нямаме какво да кажем. Вярно е, че както иронично бе забелязъл навремето Маларме, произведението се прави не с идеи, а с думи. Така поне стоят нещата при автентичните творци. Хайтов, струва ми се, е именно такъв автентичен творец. Влязъл в литературата ни с един оригинален регистър от теми, с една галерия от свои герои, с едно богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, с един свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея.

Hatshepsut · 15 Сеп 2019, 21:33:58

Обръщение от Николай Хайтов

Братя българи,

Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. На първо място в Европа по беднотия, на първо място по смъртност, демографски спад и самоубийства, а последни по брутен вътрешен продукт! Производството е парализирано, търговията скована, корупцията цъфти, а "преходът" към пазарна икономика се изроди в една небивала разруха, както в материалната, така и в духовната ни сфера. Лишени сме от възможност за саморазвитие, контролът върху армията, образованието и финансите ни не са в ръцете на парламента, а в почти пълна зависимост от световните кредитни институции и седящите зад тях геополитически сили. Ако се плъзгаме все в същата плоскост - С ДЕМОГРАФСКИ СПАД С ОКОЛО 100 хиляди човека средногодишно, разпадните у нас процеси ще станат необратими и съществуването ни като народ - поставено на карта.

Доразграбването на остатъчното държавно имущество ще продължи с обсебването и на природните богатства - гори и води, атомната ни енергетика ще бъде закрита, а държавата преобразувана в един затънал в разпри, "мултиетнически" конгломерат. Земеделските земи ще бъдат свободно разпродавани и територията ни ще премине за броени години в ръцете на чужденци и тогава всички надежди за оцеляването ни ще бъдат помрачени завинаги.
В ръцете ни е все още един-единствен "инструмент" за предотвратяването на този кошмар: ако здравомислието на българина надделее над традиционната му апатия и милеещите за потъпканото ни Отечество се обединят за избирането на един верен на народните ни интереси парламент. Не си въобразяваме, че това ще бъде лесно и че то ще реши проблемите ни като с магическа пръчка; важното е да отстраним задръжките, които ни сковават, и надвисналата над главите ни геополитическа прокоба.

Криминализираната приватизация трябва да бъде незабавно преустановена и преосмислена; блокираните производителни сили в бизнеса, икономиката и селското стопанство - отприщени; армията следва да заеме челното си място като основна държавна институция редом с осакатеното в момента образование; а превърналото се в геноцид намаление на населението - овладяно.

За съжаление нито една от така набелязаните оздравителни промени не е възможно да бъде осъществена в обстановката на бушуващите в страната ни хаос и беззаконие. Ако правосъдието не бъде възстановено, сковаващата ни парализа не може от никого и с никакви други средства да бъде отстранена. Неслучайно "пазарните промени" у нас, започнали с източването на банките и предприятията, както и замаскираното като "приватизация" разграбване на държавното имущество, бяха извършени след преднамерено предизвикания срив на законността и правораздаването.

Не е тайна, че големият скок в престъпността настъпи след наложения ни от Евросъюза мораториум на смъртното наказание и гибелните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мудната нова процедура по задържането и съденето на престъпниците даде възможност на десетки хиляди рецидивисти да бродят на воля и да тероризират населението, необезпокоявани от никого.

Разгромът на правораздаването създаде неограничени възможности на хората във властта да трупат несметни богатства, обособявайки се в една стройно организирна, мафиозна прослойка, самоназоваваща се като "политически елит".
Да сме наясно: ако очакваме тази прослойка да се самообвини и разоръжи - такава надежда може да пръкне само в едно болно въображение. Ако се надяваме тя самата да се пребори с корупцията, и това е чиста илюзия; макар че казионната пропаганда се опитва най-гръмогласно да ни убеди точно в това. Нито пък има изгледи някой отвън да я озапти, защото корупцията не познава граници и тя се опира и подхранва на другата - отвън, загнездената във високите етажи на Евросъюза.

Проблемът с прекратяване на хаоса може да бъде решен само от един нов парламент, необвързан и незамесен в греховете и простъпките на сегашното кукловодно законодателно тяло. Нека да ни бъде простено повторението, но за случая то е неизбежно.

Необходимо е да се осъзнае освен това и още една голяма, макар и печална истина, а тя е, че опитът с подменянето на българската държавност с гражданско общество се превърна в ръцете на легално действащите подривни сили като главен инструмент на разрухата. Надеждата, че външната помощ може да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава, се оказа ловка и преднамерена заблуда. Тя потвърди английската максима, че в международния живот няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Засипването ни със западни подаръци и "помощи" се оказа един умело замаскиран агресивен механизъм с крайна цел - попадането ни в лапите на световните кредитни институции и седящите зад тях архитекти на "новия световен ред".

Разграждането на културата ни, извършено заедно и дори изпреварващо с разграждането на държавата ни, е едно от най-ярките доказателства, че страната ни не е била предвидена, не за "ускорено" пазарно развитие, а за постепенно етническо изхабяване, обезличаване и поглъщане чрез умело направляваната в момента евроасимилация.

Всичко това протича успоредно с почти пълното разстройване на образователната ни система и унищожаването й като традиционен инструмент за най-резултатното ни оцеляване - националното възпитание.
Можем с пълни подробности да разкажем как стана това, по какъв начин, кога и от кого, но то е нужно за историята, а не за очевидците на легализирания като "реформа" разгром на българското училище.
Разгром и в духовната сфера на българина, съпроводен със затриване на националното съзнание у подрастващото поколение и изтласкването му вън от страната като пълнеж за чужди култури и икономики.

Трудно ще бъде каквото и да било оздравяване на страната ни в току-що описаната кризисна обстановка, ако нанесените поражения в материалната и духовна сфера не бъдат поправени. Ако се оставим да бъдат доразграбени стратегическите обекти и производства за една нормална държава, като железници, държавни застрахователни институции, енергетика, големите банки; ако не бъде спряно изтреблението на горите, предоставено на арендатори от въвлечените в сговор с властниците - концесионери; ако не бъдат взети мерки за развитието на средния бизнес; ако безработицата не бъде чувствително намалена, а пенсиите не бъдат значително увеличени за сметка на строг отчет на държавните вземания и крезовските заплати, и поддържания в момента парламентарен разкош.

Трябва да бъдат разкрити и строго наказани извършителите през изминалото десетилетие на финансови, стопански и други престъпления, а престъпно сключените приватизационни договори - отменени и виновниците - осъдени. Налага се на всяка цена да бъде възстановено смъртното наказание и незабавно възстановена традиционната практика при задържането и съденето на престъпниците.
Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а "правата на човека" да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.

Време е да се окаже сериозен отпор на идеята за превръщането ни от еднонационална, в "мултинационална" държава, и България да се обяви против обвързването й с НАТО. Няма по-разумно нещо за един миролюбив народ като нашия от неутралитета, от запазването на външнополитическите и външнотърговски връзки с Русия и Източния свят, където са традиционните български пазари и дълбоките културно-исторически корени на народа ни.
Сегашните управници искат промяна на Конституцията ни, но то е за да се направи възможно накъсването на държавата ни на автономни етнически хомогенни общности, и да се разреши продаването на земеделските земи. Ако това би станало, територията на България ще бъде разпродадена за броени години - сходен процес тече в момента дори в такива големи държави като Аржентина и Бразилия, и не бива да си затваряме очите, че това е прелюдия към безусловната глобализация, прицелена към колонизирането на свободните все още държави.
В Конституцията ни, ако все пак се стигне до промяна, трябва да се предвиди усилването на пряката демокрация по примера на швейцарската, като се предвиди ред за отзоваването на депутатите от избралия ги електорат. Пропорционалната избирателна система трябва да се замени с мажоритарна.

Необходимо е да бъдат възстановни трудовите и жп войски, както и боеспособността на армията. Кооперативното дело трябва да бъде незабавно освободено от сегашните законови и други забрани и фактически обявено вън от закона, а либерализирането на икономиката трябва да протича под контрола на държавата при зачитане интересите на трудовите маси.
Не си въобразяваме, че току-що набелязаните бъдещи мерки за оздравяването и спасяването на страната, ще допаднат на вкопчения във властта политически "елит" и неговите задгранични крепители. Отместването им от държавното кормило няма да мине без борба, а в тази борба те засега имат предимство. Защото са престъпни и безчовечни, сплотени от свързващите ги общи грехове и интереси.

Ние имаме само едно оръжие - ГЛАСОПОДАВАНЕТО. НЕ ГО ЛИ ИЗПОЛЗВАМЕ КАКТО ТРЯБВА - НЕПОКОЛЕБИМО, ОТГОВОРНО И ОРГАНИЗИРАНО - ще бъде прегазена и последната демократична възможност за промяна. България ще остане в ръцете на произвола на подривните сили, а народът ни ще бъде подложен на геноцид.

Братя българи!
Ако ви се харесва тази мрачна, но реална перспектива - разединявайте се! Делете се и с чиста съвест вървете към своето заколение. Ако я отхвърляте, нека да се сплотим в единен национален патриотичен съюз и да извоюваме спасението на милото ни Отечество Република България, и своето и на децата ни бъдеще.

Акад. Николай ХАЙТОВ

Hatshepsut · 15 Сеп 2019, 21:37:39

Паметник на Николай Хайтов, Двор на кирилицата в гр.Плиска

Hatshepsut · 26 Фев 2020, 06:18:07

Николай Хайтов за национализма и случващото се в България

На 15 септември 2019г. се навършиха 100 години от рождението на големия български писател Николай Хайтов – един от най-ярките представители на съвременния български национализъм. В чест на този изключителен Българин, публикуваме някои от най-ценните му мисли, събирани през годините, за национализма, народа ни и изобщо, всичко случващо се в България от началото на прехода.

НАЦИОНАЛИЗЪМ, НАЦИОНАЛИСТ, ИДЕАЛИ

– Наричали са ви националист. Какви са основанията за това?

– Аз съм наистина националист – и преди, и сега. Това е нормалното ми агрегатно състояние. Имам пред очи обяснението в енциклопедията на братя Данчеви, което гласи: ,, Явно предпочитание на всичко, което е свойствено на нацията, на която принадлежим" . Понятието ,,националист" стана за българина позор, когато започнахме след септември 1944 година да пълзим пред Тито и да въртим опашка пред социалистическия интернационализъм. И макар това време да отмина, въртенето на опашка продължава. Беше се изказал дори един генерал, че армията трябвало да се освободи от национализма. Но, кажете ми, за какво би отишъл един войник на смърт за Отечеството си, ако не го обича? Ако би се изкоренил национализмът в армията, та то не би имало никаква полза от такава денационализирана армия!

В. ,,24 часа ,, – 5-6. 12. 1992

– Мнението ви за национализма в условията на демокрация. Разграничаваме ли национализъм от шовинизъм?

– Само олигофрените не различават национализма от шовинизма. Чуждата дума ,,национлизъм" е понятие, абсолютно равностойно на ,,родолюбие". Всички опити да се клейми нормалният, здравословният, ще го нарека, национализъм като шовинизъм са спекулативни и произхождат от враждебни на българщината среди.

– Каква е според вас същината на национализма или, както го наричате, родолюбието?

– Същината не е в това да викаш ,,Ура за България!" , а да си готов да се жертваш за нея, за Отечеството на дедите и бащите, както са го направили най-великите българи. Вижте в речника на Касъров какво е обяснението на думата родолюбие: национализъм – това е същината му, нещо да прежалиш в името на общността, на родината, на държавата и на нацията, защото ако всички само вземаме, а никой да не жертва, от държавата ни няма да остане и следа. Това е всеизвестна, неоспорвана истина.

В. ,,Новинар" , 1995

Нужна ми е Вашата самоидентификация: талантлив писател, дисидент за всяка власт, вечна духовна опозиция, конфликтна личност, националист, постоянно търсещият, безстрашен и неумолим публицист, а може би – всичко заедно?

– Опитвам се да остана верен на себе си – това е най-кратката формула на моята, както вие я нарекохте, ,,самоидентификация" . Аз съм възпитан в обич към Отечеството и това чувство е определящо за поведението ми. Между другото, аз съм напълно убеден не само теоретично, а и от дългия ми опит в живота, че коренът на главната за България и българите беда идва от нихилизма, от безродието. То започна да се всажда в училищата ни от 1947г. Насам в името на ,,интернационалното братство" . След това ни замете, дори с още по-голяма сила, лавината на космополитизма и сега всеки се грижи само за себе си, за своето преуспяване и забогатяване. За себеподобните, за държавата, за обществото никой пет пари не дава. Пометена беше и държавата, за да не може да пречи на престъпниците, и ето ни на ръба на пропастта.

– Вие сте прекалено ревнив към сътвореното от българската нация. ,,Интеграцията" не Ви допада. Човек остава с впечатлението, че при вас националната идентичност се преражда в духовен херметизъм или културен сепаратизъм. Така ли е всъщност или е резултат на недостатъчно познаване на Вашите възгледи от другите?

– ,,Интеграцията" ми допада, когато тя означава взаимодействие, а не претопяване. При мене и дума не може да става за духовен ,,херметизъм" . Моята ревност, за която Вие говорите, е проявление просто на един самозащитен рефлекс. Стремеж да се запазят традиционните, присъщи само на българина, духовни ценности, които очертават неговата физиономия или още ,,идентичност" пред света. Без подобна идентичност ние въобще не сме нито племе, нито народ. Отварянето ни към света има своите здравословни граници. Когато води до обезличаване, то е гибел. Сътвореното в духовната ни област от българската нация е сламката, на която ние се крепим, за да не изчезнам в световното ,,културно море" .

– Вие употребявате думите ,,национализъм" и ,,националист" по отношение на себе си без никакви уговорки. Не ви ли смущава все още непреодоляното погрешно разбиране на това състояние на човешкия дух?

– Никак не ме смущава, защото аз знам, че атаките срещу национализма не идват от погрешни тълкувания на понятието, а се налагат от нуждата да се охули, осъди и премахне едно от най-сериозните препятствия пред валяка на космополитизма, наричан отпреди интернационализъм. Защото кампанията срещу е постоянна и не проявява никаква умора. Прочетете учебника по поръчка на фондация ,,Отворено общество" и нагледно ще видите какво значи ,,йезуитизъм" . Така или иначе, не се лъжете, че някой ,,погрешно" разбира понятието национализъм.

– Какво послание бихте искали да оставите на бъдните поколения?

– Господа, без своето Отечество вие сте загубени! – това бих казал на младите, които напират зад нас.

– От какъв национален идеал се нуждаем днес?

– От най-стария известен досега: Идеала, наречен отечество. Готовността да го браним и да се жертваме за него, за да имаме възможност сами да решим съдбините си по наша кройка и традиция.

– Накъде върви днес България?

– България наникъде не върви. България се лута. Тя е в момента като една гемийка в развълнувано море, със скъсани платна и – което е най-ужасно – с много капитани.

– Докъде може да стигне според Вас тенденцията на духовното обезличаване на българската нация? В какво виждате спасението?

-Както сега върви, ако не се стигне до някакъв поврат, за пълното духовно обезличаване на българина ще са необходими не повече от две десетилетия. Ще остане едно-единствено препятствие – езикът, но никога не е късно и той да се подмени. Нали писателят Любен Дилов подкани вече нашата литературна общественост към това подчинение. (,,Отказ от историята, езика и православието" – в. ,,Литературен форум" от 14.07.1993) .

В. ,,Нова зора" – 26.11.1996

– Каква е мечтата на Николай Хайтов във момента?

– Имам една-единствена мечта: идеалът ,,Отечество" отново да стане идеал на всички българи и да бъде възстановена разграбената ни държава, защото тя е единствената гаранция за добруването на едеин народ. Зная, че малцина сега ще разберат смисъла на тези мои думи, но съм напълно убеден, че тази неразбранщина може да завърши с нашия край.

В. ,,Монитор" – 18 септ. 2000

– А инициативата националното знаме да се вее над всеки дом не е ли възродителна?

– Това са детинщини. Боже! Какво ти знаме, когато в главата ти няма усещане за отечество. И главното – готовност с нещо да му послужиш. Няма да изрека думата саможертва, защото тя е вече трън в очите... Например Левски. Девет години преди да го обесят, е знаел, че няма да дочака края на делото. Но се е борил... В кратко време по може да си герой. За пет минути може всеки, ако му бликне адреналинът. И мен ме хваща някога такъв пристъп, че в мига мога всичко. Но да си герой девет години е мъчно.

В.,,Труд" , 3-4 май 2002

РАЗГРАБВАНЕТО И ЗАВЛАДЯВАНЕТО

– Какво по-точно имате пред вид?

– Религиозните и малцинствените страсти, които се подклаждат изкуствено. Това имам пред вид. Мините със закъснител, които се слагат в темелите на нашата държавност. Здраво място не остана върху нашия, нека да го наречем, национален организъм. Кое не бе разрушено, кое не бе развалено, кое не пропадна? Срина се разузнаване, контраразузнаване, военнопромишленият комплекс, разгащи се армията и отворихме пътя за могъщата пета колона. Налегнаха ни разни секти, фондации, организации, превзеха образованието, проникнаха в училищата, електронните масмедии са им в ръцете. Купиха журналисти, политици, министри и цели институции. Всички механизми за отродяването ни от българщината са в ход. Духовна самобитност, традиция и култура изчезват пред очите ни. Погубиха българската книга, отприщиха пътя на порнографията. Гоним Вазов от училищата, а младежта пълни спортните салони да слуша проповеди какъв грешник бил Ботев. И всичко това под носа на всички власти, на които се плаща с левчетата на данъкоплатците. Целта е духовно да ни ликвидират, останалото е въпрос на време и удобен момент. България е в разпродажба – това е истината, но тероризиран от изкуствено поддържания хаос в страната ни, обикновеният българин не си дава достатъчно ясна сметка какво става около него и с него. Смайвам се, като ходя по страната и виждам как лесно обикновените хора се манипулират.

– Смятате ли, че те са виновни?

– Механизмът на манипулацията е многостранен и неотразим, защото зад него е парата и влстта, а интелигенцията в по-голямата си част премина в служба на манипулаторите или се е вече препазарила. Тя като си мълчи, телевизията като си трае, радиото като не обелва зъб, вестниците като не смеят да изрекат голата истина – и ето ви пълна обществена парализа. Защото независимите издания са малко.
През робството турчин не е смеел да замръкне в планината. А днес из Родопите шетат даже чуждоземни емисари.

– Тази ислямска експанзия като че ли не се забелязва от държавниците. А на запад от България умират хиляди жертви на християнско-ислямския конфликт. Не смятате ли, че и нас ни очаква подобен кошмар?

– Искам едно да разберете: шетнята на чуждите емисари, на ислямски духовници, агитатори арабисти и дори чужди дипломати, които обиграват сега Родопите, разбира се, че не протича в тайна от надлежните държавни институции и власти. По-тревожното е, че някои от самите наши институции и власти помагат за разпалване на отродителните процеси в Родопите за обособяването на тъй-наречените ,,помаци" в самостоятелна етническа група с оглед на по-скорошното им турцизиране. Време е да се разбере, че ,,изследванията" на помашкия говор с оглед обявяването му за небългарски се вършат от нашия Софийски университет, по-специално от катедрата по етнология. Средства за тия лъженаучни изследвания се отделят и от самото Президентство. По-голяма част от съветниците в Президентството, свързани с етническата сфера, са отявлени проводници на помашкия сепаратизъм. Имам пред вид хора като Михаил Иванов, Антонина Желязкова, Цветана Георгиева – завеждаща катедра по етнология към СУ, бившат зам . – министърка на просветата Костадинова и т.н. А като ги наричам ,,проводници", има пред вид техни отпечатани трудове, техни документирани мнения и изявления, за които писах и във в. ,,Македония" , да не ги повтарям. Ето това е тревожното, че ние самите си удряме ножа в корена. Стряска ме и колебливата позиция на Парлмента. Всички с като че ли хипнотизирани и главно – парализирани. Самото Министерств на образованието с новите проектопрограми по литература и новия учебник по история за десетите класове се е превърнало в оръдие за дебългаризирането на нашето училище. Това министерство според мене е вече под контрола не на Парламента, а на други, враждебни на българщината сили.

Сп. ,,Македония" 1993 кн.3

– Съществува ли конфликт между исляма и християнството в България?

– Конфликтът е отскоро измислен. Нито един религиозен сблъсък в България не е отбелязан след Освобождението през 1878г. Нито един! Ако някой знае за подобно нещо, да излезе и д го докаже. Социализмът преследваше всички религии едновременно. И християнството, и исляма бяха еднакво нежелани, но това беше политиката на върхушката, наложена отвън. Атеизмът не е измислен в България. Сега пък в условията на демократизъм и слободия вътрешни и задгранични сили правят неимоверни усилия да сблъскат мохамедани и християни, за да отгледат нужните им малцинства и да дестабилизират страната ни, това е друго. Това е агресия върху един протекторат, какъвто е засега България. Родопите са пълни с проповедници-шпиони и шпиони-проповедници, които настървяват мохамедани срещу християни, но и това е друго. Това е в основата си мръсна политическа игра. Стотици българчета от мохамедански семейства отидоха да учат в Турция и арабските страни и гледайте само, гледайте какво ще става, като се върнат.

В-к ,,Новинар" , 1995

– Тук вътрешната помощ за разрушаването на България е по-голяма, така ли?

– У нас правителствата се купуват. Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше въпросът за отпускането на 400 млн. долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше 400 млн. долара, при условие че 60 процента от тях самите те ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържаха. Останалите 40 процента беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това от Световната банка си запазиха правото да одобряват учбниците и статута на цялото ни образование. Тези стачки, които сега наблюдаваме, стават затова, че прехвърлиха заплатите да ги плащат общините, които са финансово несъстоятелни, и така се стигна до днешния хал. В споразумението имаше нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение. Световната банка се поставя следователно над законите на България. Така тя взе под аренда цялото ни образование, а Министерството на културата отдавна вече е купено по друга линия. Ето как младото поколение попада изцяло в ръцете на Световната банка и тя ще го възпитава чрез училището така, че да заличи у него и последния остатък от национално съзнание. При тази телевизия след 10-15 години няма да има млад човек, който да се усеща, че е българин.

В-к ,,Монитор" – 18 септ. 2000

– Днес много се говори за ценностни системи в национален и международен план. Влага ли се конкретно съдържание в това понятие, или приказките на тази тема са обикновена спекулация?

– Старата ценностна система на българина, свързана с християнската религия, беше отречена след 9 септември 1944 г. За национален идеал беше провъзгласена партията. Така започна деградацията на морала на моята страна. Цялата ценностна система беше приспособена към класово-партийните изисквания на властващата партия. Нравствеността бе срината, а заедно с това и българското национално съзнание. Всичко това беше извършено в името на интернационализма. След 10 ноември 1989 г. , вместо да бъде възстановена погубната или похабена ценностна система, тя беше разрушена от космополитизма. Най-вече с материалната помощ на фондация ,,Отворено общество" . Точно заради това от 100 младежи в България 76 са готови да се изселят в чужбина. Това означава между другото, че националното съзнание сред младежите е почти напълно заличено. Никой в България сега не може да каже имаме ли национален идеал и какъв е той.

– Може би влизането на България в ЕС е новият идеал?

– Това не е идеал. За мен и за мислещите българи единственият идеал е суверенна и добруваща България.

– Мъжко ли е времето, в което живеем?

– И мъжко, и тежко. В по-тежко време България не е попадала от 600 години насам.

В-к ,,Българи" , февр.2001

– Смятате ли, че управляващите съзнателно участват в процесите на обезбългаряване и разорение?

– Сегашното Народно събрание и излъчените от него изпълнителни и други власти са в пълна услуга именно на тази агресивна към нас геополитика. Чуждите и нашите политици направиха, под прикритието на ,,структурната реформа" и приватизацията, сговор за подялба на имуществото на България. Да седна при това положение да пиша разкази, есета или каквото и друго да било, несвързано с угрозяващата ни опасност, е все едно да палиш лулата си от пожара в собствения си дом. Вместо да грабнеш вода и да гасиш. Дори изгледит за успех да са нищожни, всеки, който се усеща българин и малко поне милее за родината си, трябва да вземе участие в последната безкръвна битка за България.

В. ,,Монитор" , 19 март 2001

ОТРОВАТА ,,КОСМОПОЛИТИЗЪМ"

– Какъв се чувствувате – българин или космополит? Един от неудачния народ или гражданин на света?

– А Вие за какъв ме смятате – за глупак или за нормален човек? Ако съм ви дал повод – кажете. Аз съм изходил досега целия цивилизован и нецивилизован свят и такова животно, наречено ,,космополит" все още не съм срещнал. Да повярваш в космополитизма е все едно да повярваш в комунизма. От претъпкания с тъмни нагони човек никога не може да стане идеалното ангелче, наречено ,,космополит" . Някои го пропагандират, но то е, за да се прехранват. Космополитизмът е най-голямата засега заблуда за объркания българин. Космополит е землякът проф. Д-р Николай Василев – него го питайте за космополитизма. Светът пет пари не дава за нас – това хубаво го запомнете и аз се гордея, че съм все още с пълно съзнание, за да не се лъжа в това.
Изтървем ли собствената си родина – изтървали сме всичко!

В. ,,Отзвук" , Смолян, 15.09.1994

ВЯРА И СЕКТИ

– Г-н Хайтов, всеки ден от минарето на джамията в центъра на София чрез високоговорител ходжа отправя поредната молитва към аллаха. А за съжаление звукът на камбаните на храма ,, Св. Ал. Невски" рядко стига до ушите ни. Този факт не ви ли смущава?

– Смущава ме най-вече обстоятелството, че малко хора са наясно какви промени са вече настъпили в духовната ни сфера и особено в религиозната. Минаретата звучат по цяла България, камбаните се обаждат от дъжд на вятър. Православието се разцепи, осиромаша и сякаш не съществува, а хората пък, улисани в партизански страсти, не виждат, че държавата едва се крепи.

Сп. ,,Македония" 1993 кн.3

-Напоследък много се говори за религиозните секти, главно за Муун и тем подобни. Смятате ли, че те могат да застрашата българската православна църква? А и не само църквата...

– Те вече я застрашават. Като остане църквата без последовтели, какво ще оцелее от тая старовековна институция? – Сградата на Светия синод и дворчето на Патриаршията? И на децата е известно, че ако не бе църквата, народът ни по време на робството да се е попилял като стадо без овчар. Така че целенасочените удри сега срещу църквата, които валят като градушка, не са никак случайни.

– За какво намеквате?

– Не намеквам, а направо ви го казвам: никой не хвърля пари в тоя свят на вятъра за Бог да прости. А сектите хвърлят у нас луди пари; политици подкупват, рушвети наляво-надясно дават и както виждате, одумваме ги, упрекваме ги, пощипваме ги по вестниците от време на време, но никой все още не ги е забранил, въпреки че в държавата, откъдето идват, отдавна са им взели мерника. Пред очите ми с няколко случая, от които имам впечатление, но ще разкажа за единия – за двама млади, на които кумувах. Висшисти са и двамата, съпругата – блестяща като интелект, с хубава работа, живееха си, както се казва, бей-гиби, но завъртяха й ума в една от сектите – ,,Кришна съзнание" – и изчезна от дома си. Изостави работата си, детето си, старата си майка и мъжа си. Скапа се цялото семейство, детето още не може да дойде на себе си.

– Не се ли връща майката от време на време?

– От време на време, за да повтаря и у дома си стотици пъти своите молитви – не знам дали в това повторение не е един от начините за обсебване на тези хора. И не разбирам какво е това кришна съзнание, което позволява на изповядващите го да си зарязват децата, без окото им да мигне. Та това дори вълците не го правят! Все едно: да не разискваме морала, а фактите. Фактите са, че хиляди семейства се разбиват, не стават нито за черква, нито за държава, да не говорим за национално самосъзнание. Всички секти като Кришна, Муун и тем подобни са фанатични до краен предел, обсебват духа изцяло и в него не остава място освен за пророка на сектата и проповядваната от него идея. Всичко друго: дълг, семейство, православие, отечество, България – изчезва. И мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може да прави с него кой каквото си иска.

В-к ,,Кой си ти" – 09. 1993

ТЕЛЕВИЗИЯТА

– Какво не може да даде българинът на своите деца?

– Слабо могат родителите да повлияят на своите деца, защото всичко младо е в лапите на телевизията. Тя ги ,,учи" , тя ги покварява, тя им изтрива от главите съзнанието, че са българчета. Ако родителите знаят какво точно става с децат им, те трябва да се обединят, да съборят сградата на ,,Сан Стефано" , да сеят мястото й три години с ечемик и на четвъртата година да вдигнат една нова, действително национална телевизия.

В-к ,,Отзвук" , Смолян, 15.09.1994

ФОНДАЦИЯ ,,ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО"

– Вие считате ли, че фондация ,,Отворено общество" е вредна за България?

– Ще ви цитирам Кони Брук, един от най-добрите познавачи на Сорос. ,, Както Сорос ми каза – фондациите му имали подривен арактер. Истинските мотиви за тяхното възникване налагали да бъдат прикрити – особено докато страните, в които се намирали, били на различен етап от своето политическо развитие... С падането на комунизма сега може да бъде завладяно всичко. Основна задача на ,,Отворено общество" е завладяването на освободеното от комунизма пространство в духовен план. А по-късно в икономически. Но всичко това – завоалирано с филантропска маска. Главното оръжие в случая – корупцията. Най-изненадващо за мен беше участието на Сорос в разпалването на помашкия сепаратизъм и обявяването на българите мохамедани за малцинство. В доклада на Антонина Желязкова(съветничка на президента по етническите въпроси) черно на бяло можете да прочетете изрядните отчети на ,,Отворено общество" с колко пари е била подпомогната фондацията ,,Фридрих Науман" , за да организира семинари, изследвания, публикации и прочие за изясняване на уж етническата принадлежност на българите мохамедани. Посветеният на същата цел игрален филм ,, Гори, гори огънче" бе направен главно с парите на ,,Отворено общество" . Въпросната фондация скрито и явно даваше пари, за да превърне най-южните предели на страната ни в огнище на бъдещи етнически междуособици.

В-к ,,Стандарт" – 5.2.1995

https://bgns.net/

Hatshepsut · 25 Апр 2020, 21:01:52

От нашата Download-секция може да свалите "Диви разкази" от Николай Хайтов:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=883

Hatshepsut · 11 Юни 2020, 14:47:02

Портрет: Николай Хайтов

long time ago · 12 Юни 2020, 11:56:03

Колко истини е говорил, докато избирахме мошеник-заличителя Костов и после мадридския.
Колко подло подведоха и излъгаха народа.....

long time ago · 15 Юли 2020, 09:14:29

Николай Хайтов - интервю от 2000г.

Hatshepsut · 07 Сеп 2022, 08:14:54

Николай Хайтов - "Палежи и грабежи", изп. Богдан Дуков

Николай Хайтов (1919-2002) е български белетрист, драматург и публицист, известен със сборника си ,,Диви разкази"- той има над 10 издания в България, както и преводи на 28 чужди езици. Н. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.