Генетика отъ бронзовата и желѣзната епоха

[Hatshepsut]

ДНК като инструмент в търсенето на корените на гръцката цивилизация

Американски учени са провели поредица от анализи на ДНК, извлечена от скелети от Гърция, датиращи от бронзовата епоха и отнасящи се към егейската цивилизация.
Точно към този период се отнася и появата на писмеността и планирането на градските пространства, както и се наблюдава рязък възход в развитието на изкуствата и архитектурата. Проведените анализи показват, че представителите на егейската цивилизация са били основно фермери, уседнали в региона около хилядолетие по-рано.

Учените са изследвали погребения на крито-минойската цивилизация, датираща от 2600-1100 г. пр.н.е., и на микенската цивилизация (1600 – 1100 г. пр.н.е.). “Това са много важни цивилизации, защото са първите от известните ни на територията на Европа, разполагали с развита писмена система. Откъде обаче са дошли тези хора и как са създали удивителните си култури – все още представлява пъзел, който предстои да наредим. Разполагаме с образци от древна ДНК и вече може чрез тях да започнем да търсим отговори на интересуващите ни въпроси”, разказва Йосиф Лазаридис от медицинския колеж в Харвард, участник в изследванията.

Лазаридис обяснява, че хората, създали тези цивилизации, не са пристигнали от някъде другаде, а са местни и произлизат от потомци на преселенци от Анадола, които преди около 7 хиляди години донасят в Европа земеделието (между 62 до 86% от генетичния материал в ДНК).

Обаче предците на представителите на микенската и минойскита цивилизации са били също и хора, населявали съвременните Кавказ и Иран (от 4 до 16 процента от генетичния материал).

Микенците, но не и минойците, носят генетични следи от хора, живели и по-далеч на север – на териториите на съвременна източна Европа и до Централна Азия (също 4 – 16% от генетичния материал се отнася към този източник).

Данните от новото изследване съвпадат с предишни изследвания на древна ДНК, от които става ясен факта за масова миграция към Европа от териториите, населени с минойци и микенци. Тези номади-скотовъди са оказали голямо влияние на генетичния фонд на Северна и Централна Европа.

Кога точно се е случила тази масова миграция, засега остава неясно, но двата генетични компонента присъстват в ДНК на земеделците, населявали територията на Гърция в периода на неолита. От това може да се допусне, че най-късните миграционни вълни са се случили около IV – III хилядолетие пр.н.е. И двете вълни на миграция може да са изиграли ролята на своеобразни “културни разрушители”, предполага Лазаридис. “Преселенците може да са били носители на иновации, т.е. нещо като транспорт за проникването на нови елементи в културата на Гърция”, пояснява той.

Учените не са открили доказателства за миграция към Гърция на хора от териториите на древен Египет или от териториите по източното крайбрежие на Средиземноморския регион, населявани от представителите на финикийската култура.

Данните от ДНК-анализите може да хвърлят светлина и по въпроса за произхода на гръцкия език. Както повечето от съвременните европейски езици, гръцкият се отнася към групата на индоевропейските езици, които са обединени от сходни граматични правила и набор от думи.

Но как и кога индоевропейските езици са се разпространили в Европа, все още е предмет на дебати. Някои изследователи предполагат, че тези езици са пренесени от първите земеделски общности, дошли от изток.
Други пък смятат, че езиците са се разпространили по-късно, през бронзовата епоха, чрез пастирите, дошли от западните степи.

Установено е, че микенците са говорили на една от ранните форми на гръцкия език. Минойците са владеели т.нар. “линеарен” език – може да го прочетем, но все още никой не е успял да го преведе. Това означава, че принадлежи или към отделен, изчезнал клон на индоевропейските езици, или към съвсем различна езикова група.

http://historynakratko.blogspot.bg/2017/08/blog-post_23.html

[Hatshepsut]

Анализ на древна ДНК разкри произхода на минойци и микенци

Учени анализираха генома на минойците и микенците, живели преди няколко хиляди години, и установиха, че геномите на представителите на тези древни култури имат значителни сходства с ранните неолитни земеделци, съобщи phys.org.

Изследването е публикувано в списание Nature.

Резултатите от проучването също така ще помогне да се разбере по-добре историята на Микенската и Минойската култура, известни благодарение на археологическото наследство и древни писмени паметници.

Представителите на тези древни култури вероятно са мигрирали от древна Анатолия към Гърция и Крит хиляди години преди бронзовата епоха. Съвременните гърци, от своя страна, са до голяма степен потомци на микенците, показва проучването.

Откриването на минойската и микенската цивилизация на остров Крит и в континенталната част на Гърция в края на 19-ти век роди съвременната археология и даде възможност да се надникне в европейската бронзовата епоха. Единствените източници за информация за този период от историята преди това са били само епосите на Омир, Илиада и Одисея.

Минойската цивилизация е процъфтявала на остров Крит през третото хилядолетие преди новата ера и учудва с постиженията си в изкуството и технологиите. Минойците са били и първите грамотни хора в Европа. Микенската цивилизация се е развивала най-вече в континенталната част на Гърция през второто хилядолетие преди новата ера. Тя има много сходни културни особености с минойската. Те са използвали линеарно писмо B, ранна форма на древногръцки.

Микенците, цивилизация от бронзовата епоха, която завладява минойците, използва писмен език, наречен Linear B (показан на снимката), която е една от първите форми на гръцки

Произходът на минойските и микенските народи обаче бе неясен за археолозите повече от 100 години. Смяташе се, че те произлизат от различни популации.

Международен екип от изследователи от Университета на Вашингтон, Харвардския медицински институт и Института Макс Планк за исторически науки, заедно с археолози и други сътрудници от Гърция и Турция, съобщават първите данни от секвенирането на генома от бронзовата епоха на жители на континентална Гърция, Крит и югозападната част на Анадола.

Новият анализ на екипа, воден от Джордж Стаматоянопулос (George Stamatoyannopoulos), на добре запазена минойска и микенска ДНК вече предоставя много отговори и прозрения.

Изследователите анализират ДНК от зъби от останките на 19 древни хора, които окончателно са идентифицирани от археологически доказателства като минойци на остров Крит, микенци от континенталната част на Гърция, както и хора, които са живели в югозападната част на Анадола.

Учените сравняват минойските и микенските геноми помежду им и с повече от 330 други древни геноми и над 2600 геноми на съвременни хора от цял ​​свят.

Фреска на таврокатапсия от Големия дворец в Кносос, Крит. (Оригиналът се намира в Археологическия музей в Ираклион

Резултатите от проучването показват, че минойците и микенците са много подобни генетично - но не и идентични - и че съвременните гърци произлизат от тези популации. Минойците и микенците произлизат предимно от ранните неолитни фермери, вероятно мигрирали хиляди години преди бронзовата епоха от Анадола.

"Минойците, микенците, както и съвременните гърци са свързани също с древните хора от Кавказ, Армения и Иран. Тези резултати предполагат, че някои миграции са дошли в областта на Егейско море и югозападната част на Анадола от изток, след древните земеделци", разказва Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), работил по статистическия генетичен анализ на данните.

Страстта към история вдъхновява Стаматоянопулос да започне този проект: "Повече от 100 години се разпространяват много оспорвани теории за произхода на жителите от бронзовата епоха, класическата и съвременна Гърция, включително теорията за идването на гърците в края на второто хилядолетие, хипотезата на афроазиатския произход на класическата гръцка цивилизация и прословутата теория на немския историк на 19-ти век Фалмерайер (Fallmerayer), който популяризира възгледа, че потомците на древните гърци са изчезнал в началото на Средновековието".

Въпреки че новото изследване не разрешава всички нерешени въпроси, то осигурява ключови отговори. Важно е, че констатациите опровергават широко разпространената теория, че микенците са чуждо население в Егейско море и не са свързани с минойците. Резултатите също така да разсейват теорията, че съвременните гърци нямат връзка с микенците и по-късно древногръцките народи.

Новото изследване показва, че е имало генетична приемственост в Егейско море от времето на първите земеделци до днешна Гърция и че те не са били в изолация. Народите на континентална Гърция имат примеси от древните хора от Северна Евразия и народите от Източната европейска степ преди и след времето на минойците и микенците.

Проучването показва силата на анализа на древната ДНК за решаване на стари загадки на историята и обещава да разплете заплетените проблеми на археологията и историята на езика.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Analiz-na-drevna-DNK-razkri-proizhoda-na-minojtci-i-mikentci_90295.html

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкрива произхода на строителите на Стоунхендж

Предците на хората, построили Стоунхендж са пътували по Средиземноморието преди да достигнат Британските острови, съобщават BBC.

В ново проучване, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, учените сравняват ДНК, извлечено от останки на хора, живели през Неолита в Британия, с такива на хора, населяващи Европа по същото време.

Карта на местата, на които са открити изследваните останки

Неолитните жители са наследници на племена, произхождащи от Анадола (Днешна Турция), които са мигрирали към Иберийския полуостров преди да поемат на север. Те достигат до Британските острови около 4 000 години пр.н.е.

Миграцията към Британските острови е само една част от всеобщо масивно разселване на хора от Анадола, започнало около 6 000 години пр.н.е., което донася земеделието в Европа. Преди това Европа е населявана от малки, пътуващи групи, които ловуват животни и събират растения и ракообразни.

Една група от ранни земеделци мигрира по течението на река Дунав към Централна Европа, докато друга отива на запад през Средиземноморието.

Анализите на ДНК показват, че неолитните британци в голямата си част са потомци на групите, мигрирали по средиземноморския маршрут, които или обикаляйки по крайбрежието, или от остров на остров с лодки. Някои британски групи имат малка част генетично наследство от тези, пътували по Дунава.

Когато учените анализират ДНК на ранните британски земеделци, те откриват, че най-големи прилики се откриват с неолитните хора от Иберия (съвременните Испания и Португалия). Тези иберийски земеделци са потомците на хората, пътували по Средиземноморието.

От Иберия или приблизително този регион, земеделците пътуват на Запад през Франция. Те може да са навлезли в Британия от Запад, от страната на днешен Уелс или от Югозападна Англия. Наистина, радиовъглеродния анализ предполага, че неолитните хора, са дошли в началото от западните крайбрежия, но това все още трябва да се изследва.

В допълнение към земеделието, неолитните мигранти изглежда са донесли в Британия и традициите си за строене на здания, използвайки огромни каменни късове, познати като мегалити. Стоунхендж е част от тази традиция.

Лицева реконструкция на неолитна жена от Съсекс

Въпреки, че Британските острови са населявани от групи „западни ловци-събирачи“, когато земеделците пристигат около 4 000 години пр.н.е., ДНК анализът показва, че двете групи не са се смесили много добре.

Местните ловци-събирачи са почти напълно изместени от неолитните земеделци, освен една група в западна Шотландия, където местните обитатели имат силно родословие. Това може да се дължи просто на по-големия брой хора в групите на земеделците.

„Не откриваме изобщо никакви ясни доказателства за пренесени гени от британските западни ловци-събирачи, към неолитните земеделци, след пристигането им,“ разказва съавтора Д-р Том Буут (Dr Tom Booth), специалист по древна ДНК от Музея за естествена история в Лондон. „Това не означава, че те не са се смесили изобщо, а просто, че вероятно популациите им са били твърде малки, за да оставят генетично наследство.“

Съавтора проф. Марк Томас (Mark Thomas) от Юнивърсити Колидж в Лондон смята, че неолитните земеделци вероятно се е налагало да адаптират своите практики към различни климатични условия, пътувайки през Европа. Така, когато достигат британските острови, те вече са приспособени и добре подготвени да отглеждат растения в северозападния европейски климат.

Проучването изследва и ДНК от местните британски ловци-събирачи. Един от скелетите е на човека от Чедър, чиито скелетни останки са датирани на 7 100 години пр.н.е.
Той беше обект на реконструкция в Музея за естествена история миналата година. Неговата ДНК предполага, че както много други европейски ловци-събирачи в тази епоха е имал тъмна кожа и сини очи.

Човекът от Чедър, реконструкция

Генетичните анализи показват, че неолитните земеделци, за разлика от тях, са имали светла кожа с кафяви очи и черна или тъмно кестенява коса.

Към края на Неолита, около 2 450 г. пр.н.е., потомците на първите земеделци са изместени напълно от друга нова популация, наречена културата Bell Beaker, мигрирала от континентална Европа. Така че на британските острови се случват две крайни генетични замени в рамките на няколко хиляди години.

Проф. Томас смята, че тези явления са се случили след като неолитното население е било в упадък за известен период от време, както на островите, така и в Европа. Той се противопоставя на опростените идеи за настъпил конфликт и пояснява, че тези смени се свеждат до „икономически фактори“, а именно чий начин на живот е бил по-подходящ да използва околните ресурси.

Д-р Буут обяснява: „Трудно е да преценим дали двете генетични смени имат нещо общо – те са много различен вид промени. Има спекулации, че и двете се дължат до някъде на колапс на популации. Но предполагаемите причини за тези два колапса са различни, така че може да става дума за съвпадение. “

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/DNK-analiz-razkriva-proizhoda-na-stroitelite-na-Stounhendzh_126674.html

[Hatshepsut]

Първите цивилизации в Европа са били генетично еднородни


Минойски жени

Хората от древните Егейски цивилизации в ранната бронзова епоха са били генетично много по-хомогенни, отколкото се смяташе досега, установи ново проучване. То опровергава теорията, че преходът към бронзовата епоха и развитието на градските центрове са били свързани със смесването на местните жители с мигрантите от други региони.

Изследването е публикувано в списание Cell.

Първите цивилизации в Европа се появяват в района на Егейско море и определят бронзовата епоха в този регион.

Градската култура, сложните социални структури, занаятчийската и селскостопанската специализация и най-ранните форми на писменост характеризират този емблематичен период, пишат авторите в своя доклад.

Това са минойската цивилизация в Крит, Микенската цивилизация в Гърция и цивилизацията на Цикладските острови. Те се оформят около 3-2 хиляди години пр.н.е. Появата на първите цивилизации довежда до мащабни промени в социалния, икономическия и политическия живот на Европа. Възникват първите градски центрове, огромни дворци и обемът на търговията нараства. И трите първи цивилизации имат своя характерна култура с различни погребални обреди, архитектура и изкуство.

Силната разлика в културите сякаш подсказваше, че това са хора с различен произход. Но не се оказа, че не е така.

Екип изследователи от цяла Европа взема проби от добре запазени скелетни останки от археологически обекти. Учените секвенират шест пълни генома. Четири от тях принадлежат към трите култури от ранната бронзова епоха, а още две принадлежат към микенската култура от средната бронзова епоха. Изследователите секвенират и митохондриалните геноми на единадесет други човека от ранната бронзова епоха. Взети заедно, тези данни са достатъчни за анализ.

„Възползвайки се от това, че количество на пробите и качеството на ДНК, които открихме, са огромни за този тип изследвания, ние разработихме усъвършенствани инструменти за машинно обучение за справяне с проблеми като ниска дълбочина на покритие, повреди на останки от съвременните хора, отваряйки вратата за приложението на изкуствения интелект към данните от палеогеномиката“, заявява един от изследователите, Оскар Лао (Oscar Lao), ръководител на групата за популационна геномика в Националния център за геномен анализ, Испания.

Учените установяват, че представителите на трите цивилизации са генетично сходни в ранната бронзова епоха (3000 г. пр. н. е.). В същото време геномът на жителите на микенската цивилизация на континентална Гърция се е променил значително вече към средната бронзова епоха (2.6-2 хиляди години пр. н. е.). Виновниците за това са хора от степите на Северното Черноморие и Каспийско море, които са мигрирали в Гърция. Приблизително 50% от родословието на жителите на микенската цивилизация се свързва със степите. Влиянието на хората от степите довежда до появата на хора, много подобни на съвременните гърци. Освен това миграционните вълни от степите предхождат най-ранната документирана форма на гръцкия език. Следователно те биха могли да повлияят на появата на прагръцкия език. В същото време учените отбелязват, че другите две цивилизации остават еднородни и не изпитват сериозни външни влияния.

Това противоречи на широко разпространените теории, че развитието на древногръцките цивилизации е причинено от масово обновяване на населението. По време на прехода към ранната бронзова епоха жителите и на трите култури са били генетично близки, което показва културната приемственост на местните неолитни групи. В бъдеще учените ще изследват геноми в Армения и Кавказ, за да определят къде са дошли представителите на други народи в Гърция.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-tcivilizatcii-v-Evropa-sa-bili-genetichno-ednorodni_168970.html

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкри загадъчния произход на древните етруски

Доказателствата, събрани от ДНК анализ най-сетне слагат край на дебата за това откъде са дошли древните етруски - древна цивилизация, развила се на територията на Италия.

Воден от антрополога Козимо Пост (Cosimo Posth) от Университета в Тюбинген в Германия, голям международен екип от изследователи се опитва да стигне до дъното на загадката, изучавайки древната ДНК. Те събират генетични проби от 82 индивида, обхващащи период от 800 г. пр. н. е. до 1000 г. н. е. от цяла Етрурия и Южна Италия и ги сравняват с ДНК от други древни и съвременни популации.

Според геномните данни на почти 2000 години, събрани от 12 обекта в цяла Италия, тези загадъчни хора не са емигрирали от Мала Азия, а са споделяли генетично наследство с хора, живеещи наблизо в Древния Рим.

Изследователите откриват, че етруските споделят генетичен профил със съседни популации, като например латините, населявали Рим по също време, въпреки че двете групи имат значителни езикови и културни различия. И не е ясно как са възникнали тези значителни различия между етруските и техните съседи.

Алегорични фигури на "Сън" и "Смърт", пренасящи убития Сарпедон (дръжка на кутия - cista), 400-380 г. пр. н. е., Етруска бронзова скулптура - Кливландски музей на изкуството

Всички те произхождат от скотовъди, които са се преместили в района от степите през късния неолит и бронзовата епоха. Смята се, че в степите са възникнали индоевропейските езици, а това насочва към друга етруска загадка - тази на техния (вече изчезнал) неиндоевропейски език, задържал се в продължение на векове.

„Тази лингвистична устойчивост, съчетана с обмяната н гени, поставя под съмнение простите предположения, че гените определят езика“, коментира антропологът Давид Карамели (David Caramelli) от Университета на Флоренция в Италия, „и предлага по-сложен сценарий, който може да включва асимилацията на ранни италианоговорящи от етруското речево съобщество, вероятно по време на продължителен период на смесване през второто хилядолетие преди новата ера".

Има много неща, които не знаем за етруските. Очевидно остават някои доказателства за тяхното присъствие. Знаем, че те са били забележителни занаятчии, майстори в обработката на метала и изкушени от политиката. Но техния изчезнал език остава почти неразбираем (макар че вече е ясно как е звучал - вижте видеото по-долу), което затруднява разкриването на техния произход, особено при липса на солидни генетични доказателства.


What Etruscan Sounded Like - and how we know

Според гръцкия историк Херодот етруските мигрират в Италия от Мала Азия или Егейско море и тяхната култура има гръцки произход - според легендата са потомци на избягалите след Троянската война малоазийци. Това тълкуване не се подкрепя от съвременните учени - липсват археологически доказателства в подкрепа на миграцията.

Другият вариант е, че етруската цивилизация се е появила от коренното население, което вече е било заселено в региона - тоест това е автохтонна цивилизация.

Географска карта на италианския полуостров (вдясно), включваща увеличение (вляво), показващо максималното разширение на етруските територии и местоположението и броя на индивидите за всеки археологически обект, наскоро анализирани в настоящото изследване

Периоди на промяна

Макар да са открити в хода на изследването няколко индивида от Източното Средиземноморие, Северна Африка и Централна Европа, свързаният с етруските генофонд остава стабилен поне 800 години, обхващащ периода на желязната епоха и Римската република. Изследването обаче установява, че през последвалия римски императорски период етруското население в Централна Италия претърпява мащабна генетична промяна, в резултат на смесването с населението на Източното Средиземноморие, вероятно в резултат на внасянето на роби и войници от Римската империя.

„Тази генетична промяна ясно изобразява ролята на Римската империя в мащабното сместване на хората във време на засилена социално-икономическа и географска мобилност“, отбелязва Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.

През Средновековието след разпадането на Римската империя генетичните профили се променят отново, като предците от Северна Европа се разпространяват по целия италиански полуостров. Това вероятно е резултат от нашествието на лангобардите от Германия и Швеция, които завладяват и след това управляват по-голямата част от Италия от 568 до 774 г.

Изглед на две етруски гробници от Сан Германо във Ветулония (Гросето), датиращи от шести век от н.е., където са изкопани човешки останки, анализирани в това изследване

Генетичният профил на хората в Тоскана, Лацио и Базиликата остават горе-долу непроменен между Ранното Средновековие и днес, което предполага, че основният генофонд на днешните хора от Централна и Южна Италия е до голяма степен формиран преди поне 1000 години.

Бъдещи проучвания, включващи допълнителни набори от данни от други региони на Римската империя, ще помогнат за обосноваването на тези констатации.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/DNK-analiz-razkri-zagadachniia-proizhod-na-drevnite-etruski-video_174749.html

[Hatshepsut]

Древни геноми проследяват произхода и упадъка на скитите


Фрагмент от скитски златен гребен

Обикновено смятани за жестоки конници воини, скитите са множество култури от желязната епоха, които управляват евразийската степ, играейки важна роля в евразийската история. Ново проучване анализира данните за целия геном за 111 древни хора от Централноазиатската степ от първите хилядолетия пр.н.е. Резултатите разкриват нови прозрения за генетичните събития, свързани с произхода, развитието и упадъка на легендарните скити.

Поради връзките и конфликтите си с основните съвременни цивилизации на Евразия, скитите имат легендарен статус в историографията и популярната култура. Скитите са оказали голямо влияние върху културите на своите могъщи съседи, разпространявайки нови технологии като седла и други подобрения в конната езда. Древните гръцки, римски, персийски и китайски империи са оставили множество източници, описващи от тяхна гледна точка обичаите и практиките на страшните конни воини, дошли от вътрешните земи на Евразия.

Анализът на древната ДНК на евразийските номади на международния екип изследователи дава информация за формирането на скитската и сарматската общности, както и за упадъка на тези култури. Тъй като не са имали писмен език, произходът на евразийските номади - скитите и сродните им сармати - е забулен в мистерия. Има няколко хипотези за техния произход.

Преходът от желязната епоха и формирането на генетичния профил на скитите

Новото проучване, публикувано в Science Advances, от международен екип от генетици, антрополози и археолози, ръководени от учени от Археогенетичния отдел на Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, помага за осветляването на историята на скитите благодарение на 111 древни генома от ключови скитски и не-скитски археологически култури от средноазиатската степ. Резултатите от това проучване разкриват, че значително генетично смесване е свързано с упадъка на уседнали групи от бронзовата епоха и възхода на скитските номадски култури през желязната епоха. Откритията им показват, че след относително хомогенното потекло на номадите от късната бронзова епоха, в началото на първото хилядолетие пр. н. е. напливите от изток, запад и юг в степта образуват нови смесени генетични пулове.

Могила 4 от некропола Елеке Сази в източен Казахстан

Разнообразие от народи в Средноазиатската степ

Изследването отива още по-далеч, като идентифицира поне два основни източника на произхода на номадските групи от желязната епоха. Единият източник е от изток, от популации в Алтайските планини, които по време на желязната епоха се разпространяват смесвайки се на запад и юг, докато се придвижват. Тези генетични резултати съвпадат с времето и местоположенията на археологичните свидетелства и предполагат разширяване на популациите от района на Алтай, където се намират най-ранните скитски погребения, свързващи различни известни култури като Сака, Тасмола и Пазирик, открити в Южен, Централен и Източен Казахстан съответно. Изненадващо, групите, разположени в западните планини на Урал, произлизат от втори отделен, но едновременен източник от западен генофонд, характерен за ранните сарматски култури.

Упадъкът на скитските култури, свързан с нови генетични "вливания"

Изследването обхваща също преходния период след желязната епоха, разкривайки нови генетични смесвания и примеси. Тези събития се засилват в началото на първото хилядолетие от н.е., едновременно с упадъка и след това - изчезването на скитските култури в Централната степ. В този случай новият източен евразийски наплив е правдоподобно свързан с разпространението на номадските империи в Източната степ през първите векове сл. н. е., като номадските империи Хунну и Сиенбей, както и незначителни притоци от ирански източници, вероятно свързани с разширяването персийската цивилизация от юг.

Въпреки че много от отворените въпроси за историята на скитите не могат да бъдат разрешени само с древна ДНК, това проучване показва колко много са се променили и смесили популациите на Евразия във времето.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevni-genomi-proslediavat-proizhoda-i-upadaka-na-skitite_166988.html

[Hatshepsut]

Учени изясниха произхода на аварите

По-малко известни от хуните на Атила, аварите са техни по-успешни наследници, пише Phis.org. Те са владеели голяма част от Централна и Източна Европа в продължение на близо 250 години. Известно е, че идват от Централна Азия през шести век от н.е., но древните автори, както и съвременните историци отдавна спорят за произхода им. Сега мултидисциплинарен изследователски екип от генетици, археолози и историци, включително изследователи от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг (Германия) е получил и проучил първите древни геноми от най-важните обекти на аварски елит, открити в съвременна Унгария. Това изследване проследява генетичния произход на аварския елит до далечен регион на Източна Централна Азия. Той предоставя преки генетични доказателства за една от най-големите и бързи миграции на големи разстояния в древната човешка история. През 560-те години аварите основават империя, която просъществува над 200 години, съсредоточена в Карпатския басейн. Въпреки многобройните научни спорове първоначалната им родина и произход остават неясни. Те са известни преди всичко от историческите източници на техните врагове – византийците, които си задавали въпроси за произхода на страховитите аварски воини след внезапната им поява в Европа. Дали са дошли от империята Жоужан в монголските степи (току-що унищожена от тюрките), или трябва да се вярва на тюрките, които решително оспорвали такова наследство?

Историците си задават въпроса дали това е била добре организирана група от мигранти, или смесена група бегълци. Археологическите проучвания сочат много паралели между артефактите от Карпатския басейн и евразийските номади (оръжия, съдове, конски сбруи), например златен пекторал, използван като символ на властта. Известно е също, че аварите са донесли стремето в Европа. Но досега не е проследяван произходът им в широките евразийски степи. В новото изследване учени от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, университета ELTE и Института по археогеномика в Будапеща, Харвардската медицинска школа в Бостън, Австрийската академия на науките и Института за перспективни изследвания в Принстън са анализирали 66 индивиди от Карпатския басейн. В изследването били включени осем от най-богатите аварски гробове, открити някога, препълнени със златни предмети, както и други хора от региона преди и по време на аварската епоха. „Разглеждаме въпрос, който е бил загадка повече от 1400 години: кои са аварските елити, мистериозните основатели на империята, която едва не е сринала Константинопол и повече от 200 години е владеела земите на съвременна Унгария, Румъния, Словакия, Австрия, Хърватия и Сърбия?", обяснява Йоханес Краузе, старши автор на изследването.

Първоначално аварите се заселват в Малка Скития (Добруджа) като византийски федерати и са използвани от империята срещу франките. Впоследствие аварско-византийските отношения се развалят и те се заселват в Панония (днешна Унгария) откъдето прогонват гепидите (567/568 г.). Започват почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия. Те достигат своя пик с обсадата на Константинопол през 626 г. от прабългари, авари и персийци. Походи са насочени и на запад срещу франки, лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол през 20-те години на VII в. Аварският каганат започна да запада и впоследствие се разпада на две. През 791 г. Карл Велики започва военни кампании срещу аварите и им нанася удар, а при хан Крум Аварският хаганат е превзет от Първата българска държава.

Най-бързата миграция на дълги разстояния в човешката история

Аварите не са оставили писмени записи за своята история и тези първи данни за целия геном предоставят надеждни улики за техния произход. „Историческата контекстуализация на археогенетичните резултати ни позволи да стесним времето на предполагаемата миграция на аварите. За няколко години те са изминали повече от 5000 километра от Монголия до Кавказ, а десет години по-късно са се установили на територията на съвременна Унгария. Това е най-бързата миграция на дълги разстояния в човешката история, която можем да реконструираме до този момент“, обяснява Чунгвон Джеонг, съавтор на изследването. Гуидо Гнеки-Русконе, водещ автор на изследването, добавя, че „освен ясния им афинитет към Североизточна Азия и вероятния им произход поради падането на империята Жоужан, виждаме също, че елитите от аварския период от VII век демонстрират между 20 и 30 процента допълнително неместно потекло, вероятно свързано със Северен Кавказ и западноазиатската степ, което може да показва по-нататъшна миграция от Степта след пристигането им през VI век.“

Източноазиатско потекло се среща в индивиди от няколко места в централната зона между реките Дунав и Тиса в съвременна Централна Унгария. Но извън района на първичното селище се открива висока променливост в нивата на примеси, особено в южноунгарския обект Кьолкед. Това предполага, че имигрантският аварски елит е управлявал разнообразното население с помощта на хетерогенен местен елит. Тези вълнуващи резултати показват колко голям потенциал има в безпрецедентното сътрудничество между генетици, археолози, историци и антрополози за изследването на "периода на миграцията" през първото хилядолетие от новата ера. Изследването е публикувано в списание Cell.

https://www.actualno.com/interest/ucheni-izjasniha-proizhoda-na-avarite-news_1733892.html

[Hatshepsut]

Секвениран е за първи път човешки геном от руините на Древен Помпей


Останките на двама души, загинали в Помпей, чиято ДНК е извлечена и секвенирана

Първият успешно секвениран човешки геном от индивид, починал в Помпей, след изригването на Везувий през 79 г. н.е., е представен тази седмица в проучване, публикувано в Scientific Reports. Преди това са били секвенирани само къси участъци от митохондриална ДНК от човешки и животински останки в Помпей.

Изследвани са останките на двама души, открити в Дома на занаятчията в Помпей, и е извлечена тяхната ДНК. Формата, структурата и дължината на скелетите показват, че единия набор останки принадлежат на мъж, който е бил на възраст между 35 и 40 години към момента на смъртта си, а другият  - на жена на възраст над 50 години. Въпреки че авторите са извлекли и секвенирали древна ДНК от двата индивида, са успели да секвенират целия геном само от останките на мъжа поради пропуски в секвенциите, получени от останките на жената.

Сравненията на ДНК на мъжкия индивид с ДНК, получена от 1030 други древни и 471 съвременни индивида от Западна Евразия, показват, че неговата ДНК споделя най-много прилики със съвременните италианци от Централна Италия и други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Но анализите на митохондриалната и Y хромозомната ДНК на мъжкия индивид също идентифицират групи гени, които обикновено се срещат в хора от остров Сардиния, но не и сред други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Това предполага, че може да е имало високи нива на генетично разнообразие в италианския полуостров през това време.

Снимка и дигитално рентгеново изображение на четвърти лумбален прешлен (L4), засегнат от туберкулозен спондилодисцит

Допълнителни анализи на скелета и ДНК на мъжкия индивид идентифицират лезии в един от прешлените и ДНК последователности, които обикновено се срещат в Mycobacterium, групата бактерии, към която принадлежи бактерията Mycobacterium tuberculosis, причиняваща туберкулоза. Това предполага, че лицето може да е било засегнато от туберкулоза преди смъртта си.

Авторите предполагат, че може да е било възможно успешно да се възстанови древна ДНК от останките на мъжкия индивид, тъй като пирокластичните материали, освободени по време на изригването, са осигурили защита от разграждащи ДНК фактори на околната среда, като атмосферния кислород. Констатациите демонстрират възможността за извличане на древна ДНК от помпейските човешки останки и предоставят по-нататъшен поглед върху генетичната история и живота на това население, добавят те.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sekveniran-e-za-parvi-pat-choveshki-genom-ot-ruinite-na-Dreven-Pompej_184793.html

[Hatshepsut]

Разнообразният генетичен произход на елинската армия от класическия период


Детайл от вазата от Чиги, изобразяваща хоплити в бой (Национален етруски музей, Рим)

Значение

Чрез изучаване на геномни данни от 54 индивида от Сицилия от VIII до V в. придобиваме представа за състава на класическите елински армии (около V в. пр.Хр.) и населението на елинска колония. Присъствието на наемници в елинските армии, воюващи в Средиземноморието, още от 480 г. пр.Хр. и с произход чак от Северна Европа и Кавказ, отсъства от историческите текстове и поради това досега е недооценено в античната класическа наука. Нашето интердисциплинарно изследване едновременно подчертава стойността на интегрирането на генетичните изследвания в допълнение към археологическите и историческите изследвания и подчертава значението на военните действия за улесняване на човешката мобилност, културните контакти и сътрудничеството в континентален мащаб в Средиземноморието през класическия период.

Резюме

Търговията и колонизацията предизвикват безпрецедентно нарастване на човешката мобилност в Средиземноморието през първото хилядолетие преди Христа. Често възприемани като разделителна сила, войните всъщност са друг катализатор на културните контакти.

Ние даваме представа за демографската динамика на древните войни, като съобщаваме данни за целия геном на войници от V в., които са се сражавали за армията на елинската сицилианска колония Химера, заедно с представители на цивилното население, близките местни селища и 96 съвременни лица от Италия и Гърция. За разлика от останалата част от извадката, много от войниците имат родов произход от Северна Европа, степта и Кавказ. Интегрирайки генетични, археологически, изотопни и исторически данни, тези резултати илюстрират значителната роля, която наемниците са играли в древногръцките армии, и подчертават как участието във войната е допринесло за мобилността на хората в континентален мащаб в класическия свят.

Класическият средиземноморски свят се характеризира с взаимодействия на дълги разстояния, които се осъществяват не само чрез търговия и колонизация, но и чрез политически и военни сблъсъци, често предизвикани от необходимостта да се защитят новосъздадените селища и търговските пътища, възникнали в резултат на експанзионистичните стратегии на елини, финикийци и други етноси. Насилствените конфликти са обща тема на древните писмени свидетелства и за да се разберат по-добре тези древни общества, е важно да се проверят алтернативни хипотези за ролята на военната дейност във взаимодействията между населението им.

Съществуват обширни археологически доказателства за връзките между праисторическа Сицилия и Източното Средиземноморие, документирани чрез обмен на материална култура, започващ поне от ранната бронзова епоха. Този ранен контакт е отразен и в геномните данни, показващи появата на компонент на родословие, свързан с Иран, от средата на второто хилядолетие пр.Хр. нататък – вид родословие, което до този период на Средиземноморието е било откривано само в региони по-далеч на изток.

Установяването на финикийски търговски пунктове по западните брегове на Сицилия, населени преди това изцяло с местни етнически групи от желязната епоха, започва през девети век пр.Хр. и е последвано от системна колонизация от елини през осми век пр.Хр., според археологическите и текстовите доказателства.

Въпреки че публикуваните древни ДНК данни от елинския свят са все още оскъдни, налице са данни от хора от късната бронзова епоха (ПБЕ), живели в Егейско море, понякога наричани „микенци“, които съответстват на това, че са основното изходно население за днешните хора в Гърция. Жителите на елинската колония Емпурис в Иберия, живели през V в. пр.Хр, имат ясни генетични връзки с егейското население от ЛБА, както и с местните жители, което е принос към населението на острова от хора с този егейски генетичен подпис от ЛБА. Освен това обаче съществуват малко генетични данни за оценка на разнообразието на елинските колонии, въпреки обширните археологически доказателства за разнообразна идентичност в елинските селища в цялото Средиземноморие и особено в Сицилия.

Химера е колония, основана от йонийски и дорийски елини около 648 г. пр.Хр. (фиг. 1). Химера вероятно е била населявана и от местни сицилианци, пуникийци и етруски, тъй като взаимодействието между тези групи е добре документирано в елински селища, като Селинунте (28). Химера е най-западното елинско селище в Северна Сицилия (както Селинунте на юг) и е в съседство с близките местни сицилиански и пунически селища. Древните автори описват две битки, водени в Химера през 480 г. пр.Хр. и 409 г. пр.Хр. между елини и картагенци, и се смята, че масовите гробове с възрастни мъже, открити в западния некропол на Химера, съдържат войници, загинали в двете битки.

Според писмените източници Химера печели битката от 480 г. пр.Хр. благодарение на помощните сили, изпратени от елинските ѝ съюзници в Сиракуза и Агридженто (Diod. 11.20-25), но губи битката от 409 г. пр.Хр., когато химерите се сражават без помощ (Diod. 13.60-62; Xen. Hel. 1.1.37) . След загубата си през 409 г. пр.Хр. Химера е разрушен и престава да функционира като самостоятелен град-държава (полис).

Фигура 1. Местоположение на изследвания район. (А) Карти, показващи местоположението на Сицилия в Средиземно море и археологическите обекти на елински, пунически и местни селища през VI в. пр.Хр., включително тези от настоящото изследване (Химера, Монте Фалконе, Полицело). Регионите на влияние на три местни групи са отбелязани в курсив. (Б) Схема на археологическия обект Химера, показваща разположението на масовите гробове в западния некропол (източният некропол е извън зоната на картата)

Архаичните и класическите елински армии често се разбират като съставени предимно от хоплити – самофинансиращи се елински граждани-войници, които носят тежки доспехи, за да защитават своите полеи и съюзнически селища (36-38). Ролята на наемниците в елинските армии често е омаловажавана от древните историци, като наемниците често са представяни като по-нисши от героичните елински хоплити. Наемането на наемници в елинския свят обикновено ставало чрез отношения между аристократични фамилии, които установявали международен обмен на стоки, услуги и военна помощ при необходимост.

През класическия период в континентална Елада тези връзки са подчинени най-вече на международните отношения между по-големите полеи, освен в периоди на политически размирици, като например възхода на атинските наемници през IV в. Наемниците са били наемани и като телохранители на тираните както в континентална Елада, така и в Сицилия. Докато ролята на наемниците в елинските армии не е толкова ясна, пуническите армии, като тази на Картаген, често са използвали наемнически армии, а елинските тирани на Сицилия вероятно са правили същото.

Неотдавна данните за стронциеви и кислородни изотопи от масовите гробове потвърдиха историческите сведения, като разкриха голям брой неместен произход в масовите гробове, свързани с 480 г. пр. Хр., и предимно местни лица в масовите гробове, свързани с 409 г. пр. Хр.. Важно е да се отбележи, че изотопните доказателства показват, че много от неместните войници от 480 г. пр.Хр. произхождат от по-далечни райони от Сицилия, което контрастира с древните историци, които пишат само за елински съюзници от други части на Сицилия (Diod. 11.20-25; Hdt. 7.165-7) , и подчертава възможността за по-голяма роля на наемниците в елинските армии, отколкото обикновено се оценява.

Докато изотопните анализи предоставят информация за това дали хората са пътували по време на живота си, генетичните данни предоставят допълнителни доказателства, като разкриват вероятния географски произход на предците на хората. Тук анализираме геномни данни от 33 индивида, свързани с битките при Химера и от цивилното население на Химера, както и 21 индивида от две близки селища, свързани с местната култура Сикани в Сицилия, за да предоставим информация за генетичния произход на жителите на Сицилия през първото хилядолетие пр.Хр. и да осигурим допълнителни данни за оценка на ролята на древните конфликти във взаимодействията между населението в древното Средиземноморие.

Резултати

Генерирахме дву- и едноверижни библиотеки за секвениране от следващо поколение (45, 46) както при частично третиране с урацил-ДНК гликозилаза (UDG), така и без такова третиране за две проби и ги обогатихме за ∼1,2 милиона еднонуклеотидни полиморфизми (SNP). Филтрирайки по стандартните критерии за качество и използвайки гранична стойност от поне 10 000 покрити SNP, запазваме набор от данни за 16 лица, погребани в масови гробове, свързани с битката от 480 г. пр.Хр., 5, свързани с битката от 409 г. пр.Хр., 11, причислени към цивилното население, погребано в Западния некропол на Химера, и 1, причислено към цивилното население, погребано в Източния некропол.

Всички войници са генетично определени като мъже, докато седем цивилни индивида са генетично определени като мъже, а останалите пет – като жени. Анализирани са общо 19 индивида от обекта от желязната епоха Polizzello (девети и осми век пр. Хр.) и 2 от обекта Monte Falcone в Baucina (шести до пети век пр. Хр.), които представляват както мъже, така и жени.

Една двойка роднини от втора степен беше открита в Polizzello (SI Appendix, Fig. S8). Като цяло, средното покритие на пробите от новия набор от данни варира от 0,011- до 4,298 пъти на целевите SNP върху автозомите с обхванати между 11 393 и 905 741 SNP. Точковите оценки на ядреното замърсяване на Х хромозомата, което може да се оцени за мъжете, варират от 0 до 1,6 %. За да контекстуализираме новооткритите древни индивиди, генерирахме също така нови данни за генотипиране на 96 съвременни италиански, елински и критски индивиди върху набор от SNP на Affymetrix Human Origins (HO).

Изчислихме главните компоненти (PC) върху новогенерираните данни от HO, заедно с 985 публикувани преди това съвременни индивиди от 64 различни западноевразийски и северноафрикански популации (49), и проектирахме новите и публикуваните древни индивиди (набори от данни S3 и S4) върху първите два PCs (фиг. 2А). Както бе съобщено по-рано, съвременните западноевразийци образуват два паралелни клина, разделени на първия PC, който разграничава европейските популации от популациите от Близкия изток и Кавказ, докато вторият PC отразява приблизително географското разпределение на популациите в посока север-юг.

Съвременните егейски и балкански популации заемат пространството между двете паралелни линии, като образуват генетичен и географски мост. Изпълнихме неконтролирана ADMIXTURE върху световен набор от 1900 съвременни индивида и 2453 древни индивида, включително новооткритите ни данни за 2-15 клъстера k и показваме резултатите за k = 6, най-ниското k за разграничаване на генетичните клъстери, свързани с трите ключови компонента на родословието за европейците, т.е. западни ловци-събирачи (ЗЛС), ранни европейски земеделци (РЕЗ) и кавказки ловци-събирачи (КЛС) (фиг. 2Б).

Наблюдаваме разделяне на повечето от индивидите в отделни клъстери в PC пространството, които остават стабилни, като се имат предвид елипсите на 95% CI на извадките с ниско покритие и при конструиране на PC върху световен и евразийски набор от съвременни индивиди и които корелират с дела на различните компоненти в ADMIXTURE анализа. Потвърждаваме тези генетични клъстери с двойки qpWave анализи, групираме индивидите според техния генетичен клъстер и хронологичен и археологически контекст и извършваме последващо моделиране на произхода по групи и по индивиди.

Фигура 2.Резултати от PCA и ADMIXTURE за лица от Сицилия и съответните древни проби от литературата. (А) Древни данни за индивиди с данни при повече от 10 000 HO SNPs, проектирани върху първите два PC, конструирани с 1 081 съвременни западноевразийски и северноафрикански индивиди, представени с малки сиви кръгове (SI Приложение, Фиг. S8 включва етикети на популациите). Цветът и символът показват съответно географския произход и културната принадлежност на древните проби. Окръглените символи показват индивиди със стронциеви изотопни сигнатури, несъвместими с произход от Сицилия. Символите без черен контур означават проби, обхванати на по-малко от 50 000 1240К SNP. (Б) Резултати от ненаблюдаваната ADMIXTURE, показващи k = 6 за новите сицилиански данни и избрани древни проби. Пробите, обхванати от по-малко от 50 000 1240K SNPs, са показани с по-ниска непрозрачност

Тези констатации предполагат възможността, че за разлика от генетично хомогенните лица, включени в извадката, които са загинали в битка през 409 г. пр.Хр., войниците от 480 г. пр.Хр. са имали по-разнообразен произход. Това подкрепя тълкуването, че елинската армия през 480 г. пр.Хр. е включвала наемници или платени войници, които са били с елински и друг културен произход.

Както елинските колонии, така и други полиси наемат наемници, за да подкрепят хоплитските армии, основани на граждани (Thuc. 1.60: Използване на наемници от елините; Hdt. 7.165: Разнородна армия, предвождана от картагенеца Хамилкар; Hdt. 8.26: Помощ за Персия; Hdt.2.152.4-5: Помощ за Египет). Добре документирано е, че пуническите армии, като тази на Картаген, често използват наемнически войски, а вероятно и елинските тирани на Сицилия са правили същото.

Въпреки че древните историци не споменават изрично за наемници, сражаващи се за Химера през 480 г. пр.Хр., те споменават, че сиракузкият тиран Гелон е събрал голям брой чуждестранни наемници, за да попълни армията си (Diod. 11.72); вероятно те биха били сред помощните сили, изпратени да защитават Химера. Сицилия била особено привлекателна дестинация за наемниците, тъй като много елински полиси в Сицилия били управлявани от тирани, способни да извличат богатството, необходимо за финансирането на армиите от наемници, и обикновено имали нужда от телохранители, за да поддържат контрола си. Някои наемници са били набирани от области, известни с определени умения, като стрелци от Скития и пелтасти от Тракия.

Следователно войниците от 480 г. пр.Хр., чието генетично разнообразие надхвърля това на гражданската проба в Химера, вероятно не отразяват набор изключително от химерския полис, а комбинацията от генетични и изотопни данни предполага, че те са родени и израснали дори по-далеч от самата Сицилия. За разлика от това изотопните сигнатури, които в по-голямата си част съответстват на местен произход и генетичното сходство на възрастните мъжки индивиди, погребани в масовите гробове, свързани с битката от 409 г. пр.Хр., потвърждават историческите сведения и предполагат, че бойната сила е била съставена от цивилното население на Химера, без помощ от наемници или съюзници.

Историческите свидетелства твърдят, че първоначално сиракузките елини са изпратени в помощ на Химера през 409 г. пр.Хр., но в крайна сметка се връщат обратно, за да защитят Сиракуза, оставяйки Химера да се справя сама, разчитайки на собствените си граждани (Diod. 13.59-61). Тъй като обаче разполагаме с генетични данни само за петима от войниците от битката през 409 г. пр.Хр., ще са необходими допълнителни данни, за да се потвърди дали липсата на лица с неегейски генетичен произход е статистически значима.

https://voinaimir.info/2022/10/genetic-diversity-ancient-sicily/

[Hatshepsut]

Славянските миграции са отразени в древните балкански геноми


Тази снимка показва римски акведукт, който е снабдявал с вода Виминациум, голям римски град на територията на днешна Сърбия

Мултидисциплинарно изследване реконструира геномната история на Балканския полуостров през първото хилядолетие от нашата ера, време и място на дълбока демографска, културна и езикова промяна.

Екипът е възстановил и анализирал данни за целия геном от 146 древни хора, предимно от териториите на днешни Сърбия и Хърватия – повече от една трета от които идват от римската военна граница в обширния археологически обект Виминациум в Сърбия – които те анализират съвместно с данни от останалите Балкани и близките региони.

Проучването, публикувано в списанието Cell, подчертава космополитизма на римската граница и дългосрочните последици от миграциите, които придружават разпадането на римския контрол, включително пристигането на хора, говорещи славянски езици. Археологическата ДНК разкрива, че въпреки границите на националните държави, които ги разделят, населението на Балканите е било оформено от общи демографски процеси.

"Археогенетиката е незаменимо допълнение към археологическите и исторически доказателства. Нова и много по-богата картина излиза пред очите ни, когато синтезираме писмени записи, археологически артефакти като погребални предмети и човешки скелети и древни геноми", коментира съавторът Кайл Харпър (Kyle Harper), историк на древния римски свят в Университета на Оклахома.

Черепът на източноафриканския индивид плюс маслената лампа с легионерския орел, с който е погребан

Масов демографски приток на Балканите от Изток по време на Римската империя
След като Рим окупира Балканите, той превръща този граничен регион в кръстопът, който в крайна сметка ще даде началото на 26 римски императори, включително Константин Велики, който премества столицата на империята в източните Балкани, основавайки град Константинопол.

Анализът на екипа на древна ДНК показва, че по време на периода на римски контрол е имало голям демографски принос на хора от анатолски произход, който е оставил дълготраен генетичен отпечатък на Балканите. Тази промяна на произхода е много подобна на това, което предишно проучване показа, че се е случило в мегаполиса на самия Рим – първоначалното ядро на империята – но е забележително, че това се е случило и в периферията на Римската империя.

Особена изненада е, че няма доказателства за генетично въздействие върху Балканите на мигранти от италийски произход:

"По време на имперския период откриваме приток на анатолски произход на Балканите, а не на популации, произлизащи от народа на Италия", отбелязва Иниго Олалде (Íñigo Olalde), изследовател на Баската фондация за наука Ikerbasque в Университета на Страната на баските и съавтор на изследването.

"Тези анатолийци са били интензивно интегрирани в местното общество. Във Виминациум например има изключително богат саркофаг, в който намираме мъж от местен произход и жена от анатолски произход, погребани заедно."

Екипът също така открива случаи на спорадична мобилност на дълги разстояния от далечни региони, като юноша, чийто наследствен генетичен подпис най-много съответства на региона на Судан в Субсахарска Африка и чиято детска диета е била много различна от останалата част от анализирани лица. Той е починал през 2-ри век и е погребан с маслена лампа, представляваща иконография на орела, свързана с Юпитер, един от най-важните богове за римляните.

Изключително богат саркофаг, открит във Виминациум, в който са погребани мъж от местен произход и жена от анадолски произход. Той включва няколко златни и сребърни предмета, включително две златни обеци, сребърно огледало, сребърна брошка и 151 златни мъниста

"Не знаем дали е бил войник, роб или търговец, но генетичният анализ на погребението му разкрива, че вероятно е прекарал ранните си години в района на днешен Судан, извън пределите на империята, и след това е направил дълго пътуване, което завършва със смъртта му във Виминациум (днешна Сърбия), на северната граница на империята", разказва Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Foz), главен изследовател в Института по еволюционна биология и директор на Музея на естествените науки в Барселона.

Римската империя включва "варварски" народи много преди колапса си
Проучването идентифицира индивиди от смесен северноевропейски и понтийски степен произход на Балканите от 3-ти век, много преди окончателното разпадане на римския имперски контрол.

Антропологичният анализ на техните черепи показва, че някои от тях са били изкуствено деформирани, обичай, типичен за някои популации от степите, включително групи, определеани от древните автори като "хуни". Тези резултати отразяват интеграцията на хора отвъд Дунав в балканското общество векове преди падането на империята.

"Границите на Римската империя се различават от границите на днешните национални държави. Дунав служи като географска и военна граница на империята. Но също така е действал като ключов комуникационен коридор, който е пропусклив за движението на хора, привлечени от богатствата, които Рим е инвестирал в своята гранична зона", обясня съавторът Майкъл Маккормик (Michael McCormick), професор по средновековна история в Харвардския университет.

Деформиран череп, датиран от 4-ти век, приписван на индивид от степите. Първоначално определени от археолозите като възможни гепиди или готи

Славянското население променя демографския състав на Балканите

Римската империя трайно губи контрол над Балканите през шести век и изследването разкрива последвалото широкомащабно пристигане на Балканите на индивиди, генетично подобни на съвременното славяноезично население на Източна Европа. Техният генетичен отпечатък представлява 30-60% от потеклото на днешните балкански народи, което представлява една от най-големите постоянни демографски промени навсякъде в Европа в периода на ранното средновековие.

Проучването е първото, което открива спорадичното пристигане на отделни мигранти, които дълго са предхождали по-късните движения на населението, като например жена от източноевропейски произход, погребана във императорско гробище. След това, от 6 век нататък, мигрантите от Източна Европа се наблюдават в по-големи мащаби, както в англосаксонска Англия, демографските промени в този регион са били в най-висока степен в сравнение с Европа и са били придружени от езикови промени.

"Според нашия анализ на древна ДНК, това пристигане на славяноезично население на Балканите се е случило в продължение на няколко поколения и е включвало цели семейни групи, включително мъже и жени", обяснява Пабло Карион (Pablo Carrión), изследовател в Института по еволюционна биология и съавтор на изследването.

Установяването на славянско население на Балканите е най-голямо на север, с генетичен принос от 50-60% в днешна Сърбия и постепенно по-малко на юг, с 30-40% в континентална Гърция и до 20% в егейските острови.

"Основното генетично въздействие на славянските миграции е видимо не само в настоящите балкански славяноговорящи популации, но и в места, където днес не се говорят славянски езици, като Румъния и Гърция", посочва съавторът Дейвид Райх (David Reich), професор по генетика в Института Блаватник в Харвардското медицинско училище и професор по човешка еволюционна биология във Факултета по изкуства и науки на Харвард.

Мавзолей във Виминациум, който несъмнено е принадлежал на много важна личност. Археолозите смятат, че може да принадлежи на император Хостилиан

Обединяване на историци, археолози и генетици

Проучването включва интердисциплинарно сътрудничество на над 70 изследователи, включително археолози, които извършват разкопките на обектите, антрополози, историци и генетици.

"Тази работа илюстрира как геномните данни могат да бъдат полезни за излизане отвъд спорните дебати около идентичността и произхода, които са вдъхновени от исторически разкази, вкоренени в зараждащи се национализми от деветнадесети век и които са допринесли за конфликти в миналото", коментира Лалуеза-Фокс.

Екипът също генерира геномни данни от различни днешни сърби, които могат да бъдат сравнени с древни геноми и други днешни групи от региона.

"Открихме, че няма геномна база данни на съвременните сърби. Затова взехме извадка от хора, които се самоопределят като сърби въз основа на споделени културни черти, дори ако са живели в различни страни като Сърбия, Хърватия, Черна гора или Северна Македония", отбелязва съавторът Миодраг Гърбич (Miodrag Grbic), професор в Университета на Западен Онтарио, Канада.

Съвместният анализ на данните с тези на други съвременни хора в региона, както и на древните индивиди, показва, че геномите на хърватите и сърбите са много сходни, отразявайки споделено наследство със сходни пропорции на славянско и местно балканско потекло.

"Анализът на древна ДНК може да допринесе, когато се анализира заедно с археологически данни и исторически записи, за по-богато разбиране на историята на Балканите история", казва Гърбич.

"Картината, която се очертава, не е на разделение, а на споделена история. Хората от желязната епоха на Балканите са били засегнати по подобен начин от миграцията по времето на Римската империя и от славянската миграция по-късно. Заедно тези влияния доведоха до генетичния профил на съвременните Балкани - независимо от националните граници."

https://nauka.offnews.bg/chovekat/slavianskite-migratcii-sa-otrazeni-v-drevnite-balkanski-genomi-199871.html

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкри генетичния произход на древните минойци и микенци

Наскоро учени са получили за първи път генетичен материал от древните минойци и микенци, живели преди 3 до 5 хиляди години.
Изследователите са анализирали геномни последователности от пробите.

Новият анализ показва, че минойците и микенците са споделяли голяма част от генетичното си наследство, съобщи Greek reporter.

Д-р Йосиф Лазаридис от Харвардското медицинско училище в Масачузетс и колегите му се фокусират върху погребения от минойската цивилизация, процъфтявала на остров Крит от 2600 до 1100 г. пр.н.е., и микенската култура, съществувала в цяла Гърция от 1600 до 1100 г. пр.н.е.

Д-р Лазаридис обясни, че повечето от хората, създали тези цивилизации, изглежда са местни, като между 62 и 86% от техните предци произхождат от хора, които са въвели земеделието в Европа от Анатолия (днешна Турция) през неолита, започнал преди около 7 хиляди години.

Скелетите от бронзовата епоха на микенците и минойците разкриват произход от популации, произхождащи от Кавказките планини или от Иран. Между 9 и 17 % от генетичния им състав произхожда от този източник.

Освен това в статията на екипа в списание Nature се съобщава, че микенците - но не и минойците - дават доказателства за генетичен принос от хора, които са живели по на север в равнинните пасища, простиращи се от Източна Европа до Централна Азия. Между 4 и 16% от техните предци идват от този север.

Докато за микенците е известно, че са говорили ранна форма на гръцки език, най-ранният записан език, говорен от минойците на остров Крит, известен като линеен А, може да бъде разчетен, но не и преведен, което предполага, че той принадлежи към отделна, но непозната група езици.

Новопоявилите се ДНК доказателства сочат, че днешните гърци наистина са потомци на древните микенци, които са управлявали континентална Гърция и Егейско море от 1600 до 1200 г. пр.

Доказателствата идват от проучване, в което учените анализират гените от зъбите на 19 души от различни археологически обекти в континентална Гърция и Микена. Общо 1,2 милиона букви от генетичния код са сравнени с тези на 334 души по света.

Генетична информация е събрана и от група от 30 съвременни гърци, за да бъде сравнена с древните геноми. Това е позволило на изследователите ефективно да определят как хората са свързани помежду си.

След сравняването на ДНК на съвременните гърци с древните микенци е открито генетично припокриване, което предполага, че тези древни цивилизации от бронзовата епоха са поставили генетичната основа на съвременните гърци.

Микена, царството на митичния цар Агамемнон, е най-важният и най-богатият дворцов център от късната бронзова епоха в Гърция.

Митовете, свързани с нейната история, са вдъхновявали поети и писатели в продължение на много векове след Омировите епоси и великите трагедии от класическия период. /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/dnk-analiz-razkri-genetichniya-proizhod-na-drevnite-minoytsi-i-mikentsi

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкри загадъчния произход на древните етруски

Доказателствата, събрани от ДНК анализ най-сетне слагат край на дебата за това откъде са дошли древните етруски - древна цивилизация, развила се на територията на Италия.

Воден от антрополога Козимо Пост (Cosimo Posth) от Университета в Тюбинген в Германия, голям международен екип от изследователи се опитва да стигне до дъното на загадката, изучавайки древната ДНК. Те събират генетични проби от 82 индивида, обхващащи период от 800 г. пр. н. е. до 1000 г. н. е. от цяла Етрурия и Южна Италия и ги сравняват с ДНК от други древни и съвременни популации.

Според геномните данни на почти 2000 години, събрани от 12 обекта в цяла Италия, тези загадъчни хора не са емигрирали от Мала Азия, а са споделяли генетично наследство с хора, живеещи наблизо в Древния Рим.

Изследователите откриват, че етруските споделят генетичен профил със съседни популации, като например латините, населявали Рим по също време, въпреки че двете групи имат значителни езикови и културни различия. И не е ясно как са възникнали тези значителни различия между етруските и техните съседи.

Алегорични фигури на "Сън" и "Смърт", пренасящи убития Сарпедон (дръжка на кутия - cista), 400-380 г. пр. н. е., Етруска бронзова скулптура - Кливландски музей на изкуството

Всички те произхождат от скотовъди, които са се преместили в района от степите през късния неолит и бронзовата епоха. Смята се, че в степите са възникнали индоевропейските езици, а това насочва към друга етруска загадка - тази на техния (вече изчезнал) неиндоевропейски език, задържал се в продължение на векове.

„Тази лингвистична устойчивост, съчетана с обмяната н гени, поставя под съмнение простите предположения, че гените определят езика“, коментира антропологът Давид Карамели (David Caramelli) от Университета на Флоренция в Италия, „и предлага по-сложен сценарий, който може да включва асимилацията на ранни италианоговорящи от етруското речево съобщество, вероятно по време на продължителен период на смесване през второто хилядолетие преди новата ера".

Има много неща, които не знаем за етруските. Очевидно остават някои доказателства за тяхното присъствие. Знаем, че те са били забележителни занаятчии, майстори в обработката на метала и изкушени от политиката. Но техния изчезнал език остава почти неразбираем (макар че вече е ясно как е звучал - вижте видеото по-долу), което затруднява разкриването на техния произход, особено при липса на солидни генетични доказателства.


What Etruscan Sounded Like - and how we know

Според гръцкия историк Херодот етруските мигрират в Италия от Мала Азия или Егейско море и тяхната култура има гръцки произход - според легендата са потомци на избягалите след Троянската война малоазийци. Това тълкуване не се подкрепя от съвременните учени - липсват археологически доказателства в подкрепа на миграцията.

Другият вариант е, че етруската цивилизация се е появила от коренното население, което вече е било заселено в региона - тоест това е автохтонна цивилизация.

Географска карта на италианския полуостров (вдясно), включваща увеличение (вляво), показващо максималното разширение на етруските територии и местоположението и броя на индивидите за всеки археологически обект, наскоро анализирани в настоящото изследване

Периоди на промяна

Макар да са открити в хода на изследването няколко индивида от Източното Средиземноморие, Северна Африка и Централна Европа, свързаният с етруските генофонд остава стабилен поне 800 години, обхващащ периода на желязната епоха и Римската република. Изследването обаче установява, че през последвалия римски императорски период етруското население в Централна Италия претърпява мащабна генетична промяна, в резултат на смесването с населението на Източното Средиземноморие, вероятно в резултат на внасянето на роби и войници от Римската империя.

„Тази генетична промяна ясно изобразява ролята на Римската империя в мащабното сместване на хората във време на засилена социално-икономическа и географска мобилност“, отбелязва Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.

През Средновековието след разпадането на Римската империя генетичните профили се променят отново, като предците от Северна Европа се разпространяват по целия италиански полуостров. Това вероятно е резултат от нашествието на лангобардите от Германия и Швеция, които завладяват и след това управляват по-голямата част от Италия от 568 до 774 г.

Изглед на две етруски гробници от Сан Германо във Ветулония (Гросето), датиращи от шести век от н.е., където са изкопани човешки останки, анализирани в това изследване

Генетичният профил на хората в Тоскана, Лацио и Базиликата остават горе-долу непроменен между Ранното Средновековие и днес, което предполага, че основният генофонд на днешните хора от Централна и Южна Италия е до голяма степен формиран преди поне 1000 години.

Бъдещи проучвания, включващи допълнителни набори от данни от други региони на Римската империя, ще помогнат за обосноваването на тези констатации.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/dnk-analiz-razkri-zagadachnia-proizhod-na-drevnite-etruski-video-174749.html

[Hatshepsut]

Откъде са дошли славяните? Генетичен анализ разкрива как славянската миграция е променила Европа


Разкопки през 2020 г. в предславянското гробище в Брюкен, област Мансфелд-Зюдхарц (Саксония-Анхалт)

Анализът на данни за целия геном на повече от 550 древни индивида показва, че през VI - VIII век се случва драматична промяна в популацията на Европа като в Източна Германия, Полша/Украйна и Северните Балкани претърпяват голяма промяна в произхода си, подменяйки над 80% от населението с новодошли от Източна Европа. Независимо проучване на 18 генома от Южноморавския регион, свързани с една от първите славяноезични политически общности, потвърждава тази тенденция.

Докато генетичният обмен е бил почти завършен на север, региони като Балканите са наблюдавали по-голямо смесване между източноевропейските пришълци и местните общности. Това разнообразие от предци се запазва и до днес в съвременните популации на тези райони. Генетичните доказателства не показват полова асиметричност в миграцията – цели семейства и общности сякаш са се преместили и интегрирали, а не само мъже воини.

Изследването на Института към "Макс Планк" за еволюционна антропология, Лайпциг, показва и че в Източна Германия мигрантите привнасят нов начин на социална организация, видим във формирането на големи родословия по бащина линия – рязък контраст с много по-малките семейни единици, типични за предходния период на миграция. Междувременно в Хърватия ранните имигрантски общности изглежда са запазили по-традиционни или регионално непрекъснати социални структури, с по-малко драматични промени от моделите, наблюдавани преди демографската промяна.

Генетичното наследство на славянската експанзия. Карта на Европа, наред със стълбовидна диаграма и списък с популации, илюстриращи дела на произхода в различни европейски популации

Разпространението на славяните е едно от най-формиращите, но и най-слабо разбрани събития в европейската история. От VI век сл. н.е. славянски групи започват да се появяват в писмените записи на византийски и западни източници, заселвайки земи от Балтика до Балканите и от Елба до Волга. И все пак, в рязък контраст с известните миграции на германски племена като готите или лангобардите, или легендарните завоевания на хуните, славянската история отдавна е загадка за историците на европейското Средновековие.

Това се дължи отчасти на факта, че ранните славянски общности са оставили след себе си сравнително малко, което археолозите да открият: те са практикували кремация, строили са прости къщи и са произвеждали обикновена, неукрасена керамика. Може би най-важното е, че те не са оставили свои собствени писмени записи в продължение на няколко века.

В резултат на това самият термин "славяни" е двусмислен, понякога наложен от външни летописци и често използван погрешно в по-късни националистически или идеологически дебати.

Откъде са дошли тези хора и как са променили толкова коренно културната и езикова карта на Европа?

Историците отдавна спорят дали разпространението на славянската материална култура и език е обусловено от масова миграция на хора, постепенно "славянизиране" на местното население или комбинация от двете. Но доказателствата са оскъдни – особено в решаващите ранни векове, когато кремацията прави ДНК изследванията почти невъзможни, а археологическите следи са оскъдни.

Как славяните преобразиха Европа

Сега международен изследователски екип от изследователи от Германия, Австрия, Полша, Чехия и Хърватия, ръководен от консорциума HistoGenes и работещ в тясно сътрудничество с Държавната служба за управление на наследството и археология на Саксония-Анхалт, предоставя някои отговори с първото цялостно древно ДНК проучване на средновековни славянски популации.

Чрез секвениране на над 550 древни генома, екипът разкрива, че възходът на славяните е в основата си история на хора в движение. Техните генетични подписи сочат произход в региона, простиращ се от Южна Беларус до Централна Украйна - географска област, която съответства на това, което много езикови и археологически реконструкции отдавна предполагат.

"Въпреки че преките доказателства от ранните славянски централни региони все още са рядкост, нашите генетични резултати предлагат първите конкретни улики за формирането на славянските предци - сочещи към вероятен произход някъде между реките Днестър и Дон", посочва д-р Йоша Грецингер (Joscha Gretzinger), генетик от Института за еволюционна антропология към "Макс Планк" в Лайпциг и водещ автор на изследването.

Данните показват, че от VI век сл. н.е. мащабни миграции са пренесли този източноевропейски произход в обширни области на Централна и Източна Европа, което е довело до почти пълна промяна в генетичния състав на региони като Източна Германия и Полша. Разширяването обаче не е следвало модела на завоевания и империи: вместо обширни армии и твърди йерархии, мигрантите са изградили новите си общества върху гъвкави общности, често организирани около разширени семейства и родствени връзки по строга система на произхода по бащина линия (патрилинеен произход).

Освен това, това не е бил единен, унифициран модел във всички региони. В Източна Германия промяната е била дълбока: големи, многогенерационни родословия са се превърнали в гръбнака на обществото, като роднинските мрежи са били по-обширни и структурирани от малките семейни ядра, наблюдавани в предходния период на миграция.

За разлика от това, в райони като Хърватия, пристигането на източноевропейски групи е довело до много по-малко смущения в съществуващите социални модели. Тук социалната организация често е запазвала много характеристики от по-ранни периоди, което е довело до общности, където нови и стари традиции са се смесвали или са съществували едновременно. Това регионално разнообразие в социалната структура подчертава как разпространението на славянските групи не е било универсален процес, а по-скоро динамична трансформация, адаптирана към местния контекст и история.

"Вместо един народ, движещ се като едно цяло, славянската експанзия не е била монолитно събитие, а мозайка от различни групи, всяка от които се е адаптирала и смесвала по свой собствен начин – което предполага, че никога не е имало само една "славянска"“ идентичност, а много", обяснява д-р Зузана Хофманова (Zuzana Hofmanová) от Института за еволюционна антропология към "Макс Планк" и Масариковия университет в Бърно, Чехия, един от водещите автори на изследването.

Забележително е, че генетичният запис не разкрива значителни полови асиметрии в тези миграции: цели семейства са се местили заедно и както мъжете, така и жените са допринасяли еднакво за зараждащите се общества. Повече данни ще покажат през следващите години как всяка общност се е адаптирала, интегрирала или преоткрила в отговор както на миграцията, така и на собствената си местна история.

В Източна Германия

Непокътнато погребение на възрастна жена с генетични маркери, показващи местен произход. Гробни дарове: бижута от стъклени мъниста и амулет от черупка на ципрея от Индийския океан

В Източна Германия, генетичните данни показват особено поразителна история. След упадъка на Тюрингското кралство, повече от 85 процента от произхода в региона могат да се отдадат на новопристигналите хора от Изток. Това бележи промяна от по-ранния период на миграция, когато населението е било космополитна смесица, както най-добре се илюстрира от обекта Брюкен, късноантично гробище от Заксен-Анхалт с богати дарове, което показва смесица от северно, централно и южноевропейско потекло.

С разпространението на славяните това разнообразие отстъпва място на профил на населението, почти идентичен със съвременните славяноезични групи в Източна Европа.

Археологически доказателства от погребенията потвърждават, че тези нови общности са се организирали около големи семейства и патрилинейно потекло, докато жените, когато се омъжват обикновено са напускали родните си села, за да се присъединят към нови домакинства другаде.

Забележително е, че генетичното наследство на тези ранни източноевропейски заселници се запазва и днес сред сорбите, славяноезично малцинство в Източна Германия. Въпреки вековете на заобикалящи ги културни и езикови промени, сорбите са запазили генетичен профил, тясно свързан с ранносредновековното славянско население, което е заселило региона преди повече от 1000 години.

В Полша

В Полша, изследването оспорва по-ранните идеи за дългосрочна приемственост на населението.

Генетичните резултати показват, че от VI и VII век сл. н. е. по-ранните жители на региона – потомци на население със силни връзки със Северна Европа и по-специално със Скандинавия – почти напълно изчезват и последователно са заменени от новодошли от Изтока, които са тясно свързани със съвременните поляци, украинци и беларуси.

Това заключение се подсилва от анализа на някои от най-ранните известни славянски погребения в Полша, обект Гродек, които предоставят редки и преки доказателства за тези ранни мигранти. Въпреки че изместването на населението е било огромно, генетичните доказателства разкриват и незначителни следи от смесване с местното население. Тези открития подчертават както мащаба на промяната в населението, така и сложната динамика, която е оформила корените на днешния езиков пейзаж в Централна и Източна Европа.

В Хърватия

Въздушен изглед на гробището Велим в Хърватия

Северните Балкани представят по-различен модел в сравнение със северната имиграционна област – история както на промяна, така и на приемственост.

Древна ДНК от Хърватия и съседните региони разкрива значителен приток на източноевропейски произход, но не и пълно генетично заместване.

Вместо това, източноевропейските мигранти са се смесили с разнообразното местно население на региона, създавайки нови, хибридни общности. Генетичните анализи показват, че в днешните балкански популации делът на този пристигнал източноевропейски произход варира значително, но често съставлява приблизително половината или дори по-малко от съвременния генофонд, което подчертава сложната демографска история на региона.

Формирането на такава смесена общност се вижда ясно на мястото Велим, където някои от най-старите славянски погребения в региона показват доказателства както за източноевропейски мигранти, така и за до 30% местен произход.

Тук славянската миграция не е била вълна от завоевания, а дълъг процес на смесени бракове и адаптация, което е довело до културното, езиковото и генетичното разнообразие, което все още характеризира Балканския полуостров днес.

Независимо потвърждение в Моравия, Чехия

В независимо проучване, публикувано по същото време днес в Genome Biology, подкрепено, наред с други, от чешките проекти FORMOR и RES-HUM, изследователи от Чехия, Германия, Швейцария и Великобритания, водени от старши ръководител д-р Зузана Хофманова, установяват, че е имало промяна в населението и в Южна Моравия (Чехия) и че тази демографска промяна може да бъде свързана с промяната в славянската материална култура, която произхожда от земите на съвременна Украйна.

Докато цели геноми на индивиди от предходния период на миграцията показват голямо генетично разнообразие, индивиди, свързани със славянските културни хоризонти, имат афинитет към Североизточна Европа, характеристика, която не е била налице преди.

Този набор от данни включва индивид, бебе, погребано в много ранен славянски контекст, обикновено свързан само с кремации, като по този начин се стеснява регионално промяната във времето и се свързва с Пражко-Корчакската култура. Важно е да се отбележи, че същият генетичен сигнал е налице не само при индивиди от 7-ми и 8-ми век, но е регионално непрекъснат до 9-ти и 10-ти век, когато този регион е свързан с една от най-ранните славянски политически формации, Моравското княжество, известно заради светците Кирил и Методий и първия литературен славянски език (старославянски) и глаголицата, които те са създали за своята мисия сред моравските славяни.

Нова глава в европейската история

Това изследване не само разрешава историческата загадка как е възникнала една от най-големите езикови и културни групи в света. То предлага и нови перспективи за това защо славянските групи са се разпространявали толкова успешно и защо са оставили толкова малко следи от онези, които историците някога са търсели:

Славянската миграция представлява фундаментално различен модел на социална организация - "демична дифузия или движение на обикновени хора, често в малки групи или временни съюзи, заселващи нови територии, без да налагат фиксирана идентичност или елитни структури", отбелязва Валтер Пол (Walter Pohl), един от водещите автори на изследването и медиевист в Австрийската академия на науките.

Демичната дифузия е модел, описващ движението и разпространението на населението в нови райони, което води както до разпръскването на населението, така и до разпространението на свързаната с него култура. Понятието е в контраст с културната дифузия, която представлява разпространение на идеи без значително движение на населението. Терминът е предложено, за да се обясни разпространението на земеделието през неолита в цяла Европа, като предположението е, че неолитните земеделци са мигрирали и са се разселвали или смесвали със съществуващите популации на ловци-събирачи.

Успехът на славяните може да се дължи не на завоевания, а на прагматичен, егалитарен начин на живот – такъв, който избягва тежкото йерархии на разпадащия се римски свят. На много места славяните са предлагали надеждна алтернатива на западащите империи около тях. Тяхната социална устойчивост, сравнително проста икономика за препитание и готовност за адаптация са ги правили добре пригодени за периоди на нестабилност, независимо дали е причинена от изменението на климата или чума.

Новите генетични открития подкрепят това тълкуване. Най-вече там, където в археологическите и историческите записи се откриват ранни славянски групи, техните генетични следи съвпадат: общ произход на предците, но регионални различия, оформени от степента на смесване с местното население.

На север по-ранните германски народи до голяма степен са се преместили, оставяйки място за славянско заселване. На юг новодошлите източноевропейски народи са се слели с установените общности. Този процес на разпръскване обяснява забележителното разнообразие, открито в културите, езиците и дори генетиката на днешна Централна и Източна Европа.

"Разпространението на славяните вероятно е последното демографско събитие от континентален мащаб, което трайно и фундаментално е променило както генетичния, така и езиковия пейзаж на Европа", коментира проф. Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" и един от старшите автори на изследването.

С тези нови резултати, изследователите най-накрая могат да видят отвъд пропуските в писмените и археологическите записи, за да проследят истинския обхват на славянските миграции – една от най-влиятелните, но и недооценени глави в миналото на Европа. Ехото на тази история остава и днес, в езиците, културите и дори в ДНК-то на милиони хора по целия континент.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/otkade-sa-doshli-slavianite-genetichen-analiz-razkriva-kak-slavianska-202283.html