Езически храмове и светилища по Българскитѣ земи

[Hatshepsut]

Християнизирани антични светилища в България

Християнството отрича езичеството. Нерядко обаче между езическите и християнските обекти съществуват интересни взаимовръзки, които не са систематично изследвани и анализирани, смята събеседникът ни доц. Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло.

По селата често чуваме легенди, според които някой сънувал, че някъде имало някаква реликва. Когато хората отивали на мястото, наистина намирали нещо и построявали параклис. Тези случаи са твърде много, за да са случайни. Според мен тази приемственост е свързана със спомена на населението за светите места от минали времена.

Един от примерите за това явление е намиращият се в близост до Кюстендил, на границата с Македония, „Кръстати камен” – висок 2 метра оброчен кръст, издялан от масивна скала. Кръстът е паднал и се е счупил, удряйки се в скалата зад него. Любомир Цонев отива да види мястото:

Реших да обиколя скалата и забелязах отгоре кръгли, изящни, хубаво издълбани ямки, с улейче за изливане. Според археолозите това са праисторически светилища. Какво се е изливало там – мляко, вода или вино, не се знае, тъй като се отнасят към II хилядолетие пр.н.е. Бях изумен. Чудех се каква сила може да припомни на хора от Средновековието, че там преди хилядолетия също е имало светилище.

Друг забележителен обект е оброкът „Свети Петър и Павел” в с. Червен бряг в близост до гр. Дупница, разказва доц. Цонев:

На мястото има праисторическа могила. На върха й е забит менхир – вертикален камък също около 2 м. В християнската епоха горният му край е изчукан и е оформен като кръст. От едната страна е издялана ниша за палене на свещи. Оказа се, че и в Западна Европа има подобни случаи. Върху менхири се издялва кръст като белег на новата епоха, а върху могили с други мегалити – долмени, например, се прави параклис. Но в Западна Европа тези обекти се поддържат, а тук аз с много труд ги намирам, – споделя доц. Цонев, като подчертава, че сведенията за тези обекти постепенно си отиват заедно с възрастните хора.

Връзката между езичеството и християнството може да се проследи и в надграждането на образите. Такъв е случаят с тракийския конник, божество, наричано „Херос”. Ето какво още разказва доц. Любомир Цонев:

Образът на тракийския конник е рожба на балканските племена от времето преди новата ера. Намерени са около 5 000 релефни каменни плочи с този образ. Очевидно местното население е имало склонност да си представя своя бог като конник. Този конник не е агресивен. Той препуска или ходи на лов. Такива плочи се изработват до IV в. включително. Към IX-X в. обект на всеобщо почитание става Свети Георги, който според легендите е бил воин. На първите му изображения той държи меч, щит, изобразяван е изправен или седнал. Но тук, на Балканите, в периода около IX век, се появява изображение на Свети Георги на кон. Подозирам, че местното население е пазило традиция и склонност, когато уважава някакъв герой, бог, да го качва на кон. В периода XV-XIX в. на много места в страната плочи с изображение на тракийския конник са почитани като икони на Свети Георги.

Параклис на Св. Георги в Заберново, Странджа. Там релеф на тракийския Херос се почита като образ на християнския светец

Подобен случай е регистриран в Пловдив. В началото на ХХ век там се създава музей. Директорът му Борис Дякович обикаля къщите в околността в търсене на артефакти за музея. В частен дом той вижда в ъгъла малък домашен параклис с плоча на тракийски конник, която толкова дълго е била почитана със свещи като образ на Свети Георги, че върху нея се е образувал дебел слой от сажди. Интересно свидетелство за връзката между старите образи на Херос и този на Свети Георги, според доц. Цонев, е и двойна икона, открита в Созопол в началото на ХХ в.:

Тя представлява релефна дървена плочка с двама конници – Свети Георги и Свети Димитър, поставена в рамка с житийни сцени. Рамката е датирана към XVII в. По всяка вероятност, обаче, дървената плочка е по-стара. Свети Георги е изобразен с копие и бори някакъв звяр. Зад гърба му се вижда лък и колчан със стрели, нещо, което не се среща на други икони на светеца. Това е далечен отглас на тракийския конник, който е бил ловец. Срещу светците има дърво. Около него се извива змия, към която Свети Димитър размахва боздуган. Сюжетът с Хероса, дървото и змията е изобразен поне на половината от плочите от тракийско време. Иконописецът съзнателно е знаел и е копирал старите образци. Самата дървена плочка също е релефна, както каменните. В християнството няма подобен сюжет, подчертава доц. Цонев.

https://bnr.bg/starazagora/post/100724572

[Hatshepsut]

Тракийското светилище в Мишкова нива – едно от чудесата на мистична Странджа

След прекараните няколко дни там, Странджа несъмнено остави в нас дълбок отпечатък и ни заплени завинаги. Едно от най-интересните места покрай Малко Търново, които посетихме, беше светилището в местността Мишкова нива. Тази статия е посветена на него.

Тракийското светилище в Мишкова нива

С какво е интересно светилището

Светилището в Мишкова нива е едно от най-старите древно-тракийски светилища в Странджа. Освен това, куполният храм, който е своеобразен център на светилището е уникален в архитектурно отношение и по думите на проф. Петър Делев, един от главните изследователи на светилището, „няма преки аналогии и се нарежда сред важните паметници на гробничното строителство в Тракия през римската императорска епоха“.

Как се стига до местността Мишкова нива

Местността Мишкова нива се намира на около 4 километра югозападно от Малко Търново, зад граничните ограждения. До мястото се стига с лека кола по ново изграден асфалтов път. От Малко Търново тръгвате в посока границата с Турция и на около километър след градчето е отбивката вляво за светилището. Там на разклонението от главния път има указателна табелка за обекта. Карате още 3 километра след отбивката и стигате до светилището. Има обособено място за паркинг.

Имайте предвид, че преди да се отправите към Мишкова нива, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция и да се регистрирате там, защото светилището се намира след граничния кльон. Службата се намира в покрайнините на град Малко Търново на път за светилището.

Кратка информация за светилището

Светилището в Мишкова нива е описано за първи път от Карел Шкорпил. То се състои от куполен храм и могилен некропол. Освен това, тракийската крепост на връх Голямо градище и светилището на Бастет в подножието на върха също се смятат за част от този култов комплекс.

За жалост, светилището е силно разрушено в резултат на многократни иманярски намеси.

Светилището в Мишкова нива е проучено през 1981-1983 г. в рамките на експедиция „Странджа“ под ръководството на Петър Делев, тогава асистент в Софийския университет, и проф. Александър Фол. По-късно, частични проучвания на обекта са правени през 2005 г. във връзка с изпълнението на проект на община Малко Търново за реставрация и опазване на гробницата. Тогава са направени и частични реставрации на камерата и дромоса на гробницата и общо оформяне на района около храма. За съжаление, набраните тогава средства не са достатъчни за цялостна реставрация, каквато няма и до момента. През 2014 г. Мишкова нива попада в списъка на 11-те най-застрашени паметници в Европа.

Тракийското светилище в Мишкова нива

При първоначалното разкопаване на гробницата не са били намерени почти никакви археологически материали, затова датировката се основава главно на косвени съображения. Според информационната табела до светилището, култовият комплекс е бил използван между 5-ти – 3-ти век пр.Хр. до римската императорска епоха 2-3-ти век. Тогава, вероятно, е бил изграден и куполният храм.

Мишкова нива: куполният храм

От него са запазени част от подовата настилка, блокове от стените на дромоса (коридора) и камерата. Дромосът е дълъг 5,30 метра и широк 1,5 метра. Входът на дромоса е бил увенчан с каменен триъгълен фронтон с изобразени щит и копие между две човешки длани. Този фронтон понастоящем се пази в музея в Малко Търново. Камерата е кръгла и има диаметър 2,70 метра. И камерата, и дромосът са били засводени, което ясно личи от най-горните запазени каменни блокове от храма.

Мишкова нива: камерата на куполния храм

Около храма има два пръстена от каменни блокове – това са т.нар. крепиди. Крепидата е кръг от ниски каменни блокове, поставени с цел предотвратяване свличането на земната маса. Външната крепида има диаметър 23 метра (в различните споменавания има различни числа за този диаметър, аз използвам числото, дадено от проф. Петър Делев, ръководител на археологическите проучвания). Била е изградена от три реда огромни мраморни блокове и е имала  обща височина 1,80 метра. Сега на място могат да се видят блоковете от най-долния ред, а на места – и от втория ред.

Градежите и на храма, и на крепидите са от големи и средно големи каменни блокове от местен мрамор.

Общият план на култовия комплекс може да се разгледа почти панорамно от изградената в близост площадка за наблюдение.

Тракийското светилище в Мишкова нива и площадката за наблюдение

Съвет: Отделете си поне половин час за разглеждане на светилището, а ако решите да го изследвате по-подробно – и повече.

Тракийското светилище в Мишкова нива

Нашето посещение до светилището

Най-интересният за мен обект от цялото светилище беше куполната гробница с дълъг дромос и кръгла куполна камера. По тези два компонента на храма направих асоциация с тракийската гробница в село Мезек.

Някъде по интернет прочетох, че в гробницата в Мишкова нива не са открити погребения и затова не е правилно да се нарича гробница, а храм. Това, че не са намерени останки от погребения се потвърди и от една статия, на която попаднах случайно, чийто автор е самият проф. Петър Делев, ръководил археологическите проучвания на обекта, според който в местността Мишкова нива не са намерени почти никакви археологически  материали.

Все пак, въпреки споровете в терминологията и в точната датировка на светилището, едно е ясно – че мястото е било свещено за траките, строено е от тях, а в наши дни е един от най-значимите паметници на тракийската култова архитектура.

Какво още да видим

Много близо до светилището се намира връх Голямо градище – най-високият в българската част на Странджа, в чието подножие се намират останките на тракийска крепост, все още непроучена. Малко по-надолу от върха е и предполагаемата гробница на египетската богиня Бастет.

На няколко километра от Мишкова нива е местността Пропада, съхранила и до днес древен тракийски некропол. Попадала съм на информация, че некрополът в Пропада и култовия комплекс в Мишкова нива са свързани. Заключенията ще оставя на специалистите. За всички останали ще кажа, че районът е много интересен и загадъчен. Аз лично, изпитвам някаква гордост и страхопочитание, когато имам възможност да се допра до такива старини.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

В Пловдив: Откриха изложба посветена на светилището на Асклепий от Паталеница

Снимки: Йордан Илиев

Регионалният археологически музей в Пловдив открива изложбата „Богът лечител-Светилището на Асклепий край пазарджишкото село Паталеница“. Поводът е 125-ата годишнина от рождението на археолога Димитър Цончев, който преди 100 години открива светилището, в непосредствена близост до Пазарджик.

Кой е Димитър Цончев?



Димитър Цончев (1898-1962) е български учен – археолог. През 1923 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет. Климент Охридски. По това време той се интересува от антична археология, любов към която го вдъхновява проф. Г. Кацаров. През 1939 г. получава шестмесечен стаж по археология и музейно дело в Париж. От 1924 до 1934 г. е учител в с. Драганово, гара Полски Тръмбеш, Панагюрище, Горна Оряховица и Велико Търново, където прави изследвания и пише първите си трудове. Член на Българския археологически институт.

През 1935 г. става един от инициаторите за създаването на фонд за цялостно изследване на град Пловдив. С царски указ No 102 от 14 ноември 1934 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Народната библиотека и музей в Пловдив. Тук той се формира като археолог. Създава археологическа карта на района на Пловдив. Ръководи разкопките на всички антични обекти в Пловдив, прави екскурзии в Пловдивска област и Южна България – ръководител на разкопките на язовир Батак и в римския град Хисар.

Под негово ръководство се извършват първите археологически разкопки североизточно от с. Хибили (Страхилово) Свищовско, където се открива римска гробница с две надгробни плочи с латински надписи. Сред значимите средновековни обекти, които изследва, е и крепостта Цепина, Пазарджишко.

След разделянето на Народната библиотека и музей в Пловдив на две институции, на 1 март 1945 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Пловдивския археологически музей през 1947 г., когото ръководи до 1954 г. Благодарение на него през 1948 г. излиза първият том от годишното издание „Годишник в Народния археологически музей – Пловдив”. Член на Германския археологически институт в Берлин и Австрийския археологически институт във Виена, Рим и Москва, и на археологически институти в Париж и Прага. След откриването на Панагюрското златно съкровище през 1949 г. той го внася във фонда на Националния археологически музей – Пловдив и оттогава се превръща в негов отличителен белег. Цончев е откривателят на Бесапара, той е правил проучвания и край Паталеница.

Цончев е автор на повече от 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката, гласи биографията му публикувана от Руската академия на науките.

Светилището на Асклепий в Паталеница

Светилището на Асклепий в околностите на някогашното село Баткун, сега квартал на село Паталеница, е най-голямото известно към момента светилище в тракийските земи. Локализирано е още през ХІХ в., а археологическите разкопки са проведени от Димитър Цончев през 1939 г. Култовият обект се намира в местността Хайдушкото кладенче в северните поли на Родопите. В околностите има много извори, до един от които е било изградено и самото светилище. Въпреки голямата си популярност светилището при Баткун не се отличава с особено монументална и представителна архитектура. По време на разкопките са проучени останките от квадратна сграда с размери 19,5 х 19,5 м . Градежът е от ломени камъни и хоросан с пояси от по три реда тухли във височина. Поради силния наклон на терена сградата не е ориентирана по световните посоки, а югозапад – североизток. Не е ясно от коя страна е бил входът. В източния ъгъл на самата сграда е извирал един студен извор, който е протичал през цялата площ на светилището. За архитектурната декорация на комплекса няма достатъчно информация. По време на разкопките са открити отделни архитектурни фрагменти (бази, дорийски капители и един фрагмент от колона), но те са по-скоро с вотивна функция. Поради значителните размери на сградата, както и заради дебелия слой опожарена дървесина непосредствено над пода, Д. Цончев предполага, че покритието е било дървено.

Проучванията показват, че във времето – от края на I до края на IV век след Христа, светилището е било важен медико-религиозен център, един от най-големите в цяла Тракия, като неговата популярност е стигнала до Рим.

Изложбата

Според организаторите на изложбата, светилището крие много тайни, които чакат да бъдат разкрити. В самия храм са открити кости от различни животни, които вероятно са били принесени в жертва на бог Асклепий. Археологическите находки от светилището се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей. Изложбата бе открита на 21 декември, като датата не е избрана случайно, каза Екатерина Илиева, експерт „Изложби и събития“. Акцент в изложбата са откритите мраморни скулптури и оброчни плочи. Находките показват и част от личните истории на хората от онова време, които са посещавали храма. Светилището разкрива част от първообраза на медицината и тясната връзка между духа и тялото. Другото, което прави мястото специално, е изворът, който е съществувал непосредствено до храма. И днес Паталеница, освен с чистия въздух, е притегателен център заради изворните си води. Освен отдаване на почит към археолога Димитър Цончев, изложбата е и начин да се привлече вниманието на изследователите, защото преди 100 години проучванията са продължили твърде кратко, за да бъде показан целият облик на храма.

Изложбата ще бъде експонирана до 13 април 2024 г.

https://pzdnes.com/

[Hatshepsut]

Кой иска да посегне на Светилището на Асклепий?

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Христов "Светилища на траките в Родопите. Добростан-Градище":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7650

[Hatshepsut]

Имаме удоволствието да Ви съобщим, че Исторически музей - Балчик спечели проект "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис - мобилна мултимедийна изложба. Иновативен метод за популяризиране на културното наследство на Балчик", с пълно финансиране от 30 000 лв., по програма "Създаване и разпространение - големи проекти" 2025 г. към Национален фонд "Култура". Резултатите са гласувани от Управителния съвет на НФК на 17.11.2025 г. по предложение на оценителна комисия от външно наети оценители.
Проектът има за цел да бъде изработена мобилна мултимедийна изложба от Храма на Кибела, включваща електронни табла с визуална и звукова информация за находките. По проекта ще бъдат изработени и 25 реплики на скулптурни изображения и епиграфски паметници от храма. Археологическите реплики ще бъдат приспособени за хора с нарушено зрение.
Чрез тази изложба музеят ще има възможност да представи това изключително национално богатство и на международна сцена, допринасяйки за популяризирането на културното наследство на Балчик по един съвременен и иновативен начин.
В рамките на проекта изложбата ще бъде представена в РИМ Добрич, РИМ Варна, РИМ Шумен, РИМ Бургас и РИМ Силистра, а след това и извън пределите на България.

Исторически Музей Балчик

[Hatshepsut]

Изложбата "Забравените божества" показва 213 артефакта от българските земи от неолита до Късната античност

Временната изложба "Забравените божества" показва 213 артефакта на забравени божества, култове и митологични образи от българските земи от епохата на неолита до Късната античност, предаде репортер на БГНЕС.


Директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИ при БАН) доц. д-р Христо Попов и кураторите гл. ас. д-р Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков разказаха на пресконференция повече за "Забравените божества". 


"Нашият музей е наистина един национален трезор. Ние сме в ролята на трезор, на съкровищница на експонати, откривани по нашите земи. Музеят носи своите отговорности и своите лимити. Пространството, с което разполагаме, не е безкрайно. Една огромна част от това, което се съхранява в нашите фондове, не е видимо за широката публика", каза доц. д-р Христо Попов. Той обясни, че това е бил и поводът да покажат някои от експонатите, свързани с тази тема, които да покажат с какво още разполага музеят и в същото време да покажат грижата за тези паметници.


По думите му изложбата отваря много врати и теми, не само основната такава. "Последните 8 месеца работим по нейното създаване", добави директорът и уточни, че това е индивидуална изложба на НАИ при БАН с материали, които се съхраняват единствено тук.


От утре на разположение ще е и каталогът на български и на английски език.


Гл. ас. д-р Калоян Праматаров разказа за произхода на артефактите, като отбеляза, че те са 213 и подчерта, че те произхождат от територията на цялата страна. "В изложбата присъстват и находки от професионални археологически разкопки", каза той и посочи основните теми в изложбата, а именно ранноземеделската праисторическа религия, разцветът на тракийската култура, богатите могилски тракийски погребения. Кураторът обърна внимание, че последният етап на изложбата е от Римската епоха.


Гл. ас. д-р Праматаров изброи и част от находките, включително бронзови статуетки на божества, статуи, златна диадема и др.


"С много труд и обща работа започнахме да изграждаме една обстановка на атмосфера, която да може да откъсне посетителя от неговото ежедневие, която да създаде един общ разказ, едно цялостно представяне на цялата тази тема", заяви и Чомаков.


Кураторът сподели, че идеята е всеки посетител да открие нещо сам за себе си и да си задава въпроси.


От своя страна Попов допълни, че тази изложба идва да покаже, че имаме своите задължения към тяхното опазване.


"Показва ни едни артефакти, които са останали непоказани и които трябва да бъдат познавани", каза още директорът и изтъкна сериозният труд, който е бил положен по реставрацията, за да бъдат представи в най-добър вид артефактите.


Официалното откриване на "Забравените божества" е на 7 август, като изложбата ще остане видима за Посетителите до 17 януари 2027 г. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/izlojbata-zabravenite-bojestva-pokazva-213-artefakta-ot-balgarskite-zemi-ot-neolita-do-kasnata-antichnost

[Hatshepsut]

В Националния археологически музей се проведе пресконфереренция по повод на предстоящата временна изложба „Забравените божества“ (07.08.2026 – 17.01.2027 г.)

На 5 август, 2026 г., в Националния археологически музей се проведе пресконференция по повод на предстоящата временна изложба „Забравените божества“, с участието на директора на Националния археологически институт с музей, доц. д-р Христо Попов и кураторите на изложбата: гл. ас. д-р Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков.

„Забравените божества“ е мащабен проект, който събира 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Изложбата предлага възможност за пътешествие през над 6000 години духовна история и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване.

Експозицията представя едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция.

Сред акцентите са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път. В хронологичен план експозицията обхваща повече от шест хилядолетия – от ранния неолит около 6200 г. пр. Хр. до IV век сл. Хр. Чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот изложбата разказва историята на религиозните идеи и вярвания през различните епохи.

„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата и част от отдел „Експозиции“ на музея.

Освен с ценните артефакти, „Забравените божества“ впечатлява и със специално създадената си пространствена и мултимедийна среда. Изображения, звук и визуални ефекти изграждат цялостен разказ за духовността през различните епохи и откъсват посетителите от познатото ежедневие. Един от основните елементи е мултимедийна инсталация с облаци, замислена като символичен прозорец към небесата и вярванията на хората от древността.

„Още с възникването на идеята за изложбата си поставихме за цел да създадем подобаваща среда за тези предмети. Искахме посетителят не просто да разглежда отделни експонати, а да открива връзките между тях и да си задава свои въпроси“, сподели Чавдар Чомаков – реставратор, дизайнер и съкуратор на изложбата, част от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ–БАН.

„Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.

Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.

„Националният археологически музей е истински национален трезор, съкровищница, в която повече от 140 години се събират и съхраняват експонати, открити по нашите земи. Във фондовете ни има над един милион експоната, които няма как да бъдат представени в своята пълнота. В тази си функция музеят носи огромни отговорности и има своите лимити. Пространството, с което разполагаме, не е безкрайно. Огромна част от това, което се съхранява, не е видимо за широката публика. Тази изложба е повод да се опитаме да покажем част от експонатите, свързани с темата“, коментира доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

„Забравените божества“ може да бъде разгледана от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г. в Националния археологически институт с музей към БАН. Към експозицията е подготвен и двуезичен каталог на български и английски език, който представя нейните основни теми и включените в нея артефакти.

Изложбата се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България, Българската академия на науките и ИНФРАМАТ – модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура, поддържана от Министерството на образованието и науката на Република България.

Изложбата "Забравените божества" показва 213 артефакта от българските земи

https://naim.bg/bg/content/news/600/857/1583/

[Hatshepsut]

Сребърен Зевс, тракийски конник, Афродита и Акорнион, или „Забравените божества“ по българските земи

Сребърна фалера с изображение на Зевс, статуетки на тракийския конник и Афродита и стела с декрет за Акорнион са само малка част от експонатите във временната изложба „Забравените божества“, която включва 213 артефакта.
Гл. ас. д-р Калоян Праматаров, един от кураторите на изложбата, разказа пред БГНЕС повече за уникалните артефакти, част от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН). І БГНЕС

[Hatshepsut]

Забравени богове оживяват в нова изложба на Археологическия музей в София

Над 200 древни артефакта от фондовете на НАИМ-БАН разказват историята на вярванията по българските земи в продължение на 6000 години

Бронзови статуетки, древни скулптури, оброчни релефи и епиграфски паметници ще покажат пред посетителите на София забравения свят на древните божества. Националният археологически институт с музей при БАН представя изложбата „Забравените божества“, която събира 213 ценни експоната от собствените му фондове и ще бъде достъпна за публика от 6 август до 17 януари 2027 г.

Новата експозиция на НАИМ-БАН представя предмети, открити при археологически проучвания на територията на днешна България и съхранявани десетилетия в музейните фондове. Сред тях са едни от най-ценните образци от колекциите „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Каменни паметници“.

Директорът на музея доц. д-р Христо Попов определи изложбата като поредно доказателство за ролята на институцията като пазител на археологическото наследство на страната. Той припомни, че още при откриването на първата музейна експозиция през 1905 г. княз Фердинанд определя музея като национален трезор.

По думите му изложбата има и друга важна задача – да даде възможност на публиката да види част от огромните музейни фондове, които обикновено остават недостъпни заради ограниченията на постоянната експозиция. В НАИМ-БАН се съхраняват над един милион експоната, а временните изложби позволяват част от тях да бъдат представяни пред посетители.

Сред акцентите в изложбата са антропоморфни съдове от къснонеолитен обект край село Капитан Андреево, сребърна пластина с изображение на Сабазий от светилището при местността Баланташ, червенофигурен кратер от могилно погребение край Симеоновград, както и оброчни релефи и дарове, посветени на Аполон от светилището при връх Аламура.

Експозицията е разделена в три основни тематични части. Първата проследява религиозните представи на ранните земеделски общества и култа към природата и Великата богиня майка.

Втората част е посветена на тракийската култура, а третата представя религиозния живот през римската епоха и развитието на античните градове по българските земи.

Особено място заемат 137 експоната от римския период – бронзови статуетки, скулптури, оброчни релефи и надписи, които разкриват многообразието на древните вярвания. Сред тях са три епиграфски паметника от Дионисопол, Филипопол и Кабиле, представени с преводи за посетителите.

Кураторът на изложбата гл. ас. д-р Калоян Праматаров обясни, че голяма част от представените предмети са постъпили в музейните фондове между края на XIX век и края на Втората световна война, но има и по-нови археологически открития.

Дизайнерът и съкуратор на експозицията Чавдар Чомаков посочи, че целта на екипа е била посетителите да не разглеждат само отделни експонати, а да попаднат в атмосферата на древния духовен свят.

За тази цел е използвана мултимедия, която символично насочва вниманието към небето и към представите за божественото в миналото. Идеята е изложбата да провокира въпроси и интерес към темата за религиите и културите, оставили следи по българските земи.

Посетителите ще могат да проследят развитието на религиозните представи от праисторическите култове към плодородието и природните цикли до почитането на божества като Зевс, Дионис, Митра и Тракийския конник.

Изложбата показва как през различните исторически периоди по нашите земи са се срещали и взаимодействали различни религиозни традиции – тракийска, елинска и римска.

За жителите и гостите на София експозицията е възможност да видят уникални артефакти, които рядко напускат музейните фондове, и да се докоснат до история, започваща преди повече от шест хилядолетия.

https://stolica.bg/kultura/zabraveni-bogove-ozhivyavat-v-nova-izlozhba-na-arheologicheskiya-muzei-v-sofiya

[Hatshepsut]

Храм от Късната античност разкрива следи от древни култове край Ивайловград

Археологическите проучвания в местността „Балък дере“ разкриват храмова архитектура и мраморен релеф, които представят нови детайли за религиозния живот в Западна Тракия през Късната античност.

През месец октомври приключиха редовните археологически разкопки в местността „Балък дере“, община Ивайловград, ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, финансирани изцяло по проект към Министерството на културата и подкрепени  активното от Община Ивайловград.

Резултатите са повече от впечатляващи. Археологическите проучвания в местността „Балък дере“ край Ивайловград доразкриха езически храм, за който се смяташе, че е  започнал да функционира през III в. Откритите находки през годините даваха основание на проучвателите да смятат, че комплексът, изграден на р. Арда,  е много важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия. Откритията през сезон 2026 г. потвърдиха предположенията и доказаха, че животът в местността „Балък дере“ през Античността е организиран около дейността на целия храмов комплекс.

Религиозни промени в Римската империя от средата на IV до първата половина на V в. засягат пряко религиозния център в м. „Балък дере“. Промените се свързват с постепенното утвърждаване на християнството и окончателното му налагане като единствена официална религия на империята чрез едикта на император Теодосий Велики от 392г. В тази връзка проучването на отделните културни пластове на крепостта ясно илюстрира, че в храма езическите практики са продължили въпреки официалните власти и тяхното разкриване е довело жестоки санкции, свързани с пълното опожаряване на комплекса в средата на V в. и опит да се заличи споменът за великите тракийски богове.

Откритият храм е с обща дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток–северозапад. Той се състои от три помещения, свързани чрез входове. В най-голямото е разположен олтарът, в средното – жертвеникът, а третото е предназначено за съхранение на даровете. Изключително впечатляващо е разположението на тези структурни елементи в една линия. Според археолозите именно тази особеност придава на откритието съществена научна стойност. На практика за първи път в археологическата практика са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в едно пространство в градска среда през Античността до V в. По този начин откритието се нарежда сред значимите постижения в археологическите изследвания на античната религиозна архитектура и допринася за по-задълбоченото разбиране на нейното развитие през Късната античност.

Мраморен релеф насочва към божествата, почитани в храма

Важна следа към предназначението на храма дава откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела.

Според изследователите подобна комбинация от изображения – на трите нимфи и Кибела в една композиция се среща за първи път. Находката поставя акцент върху възможната връзка между храма и култовете към тези божества и открива нови възможности за изследване на религиозните представи в региона.

Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дава наличието на воден канал около целия храм и близостта на река Арда. Тези особености са основание за изграждане на работна хипотеза, че на мястото е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.

Последен езически храм на траките в Западна Тракия?

Въз основа на архитектурните особености, хронологията, мраморния релеф и връзката с водата изследователите допускат, че в местността „Балък дере“ може да е разкрит един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Това научно предположение придава особено значение на откритието, тъй като насочва към продължаването на традиционните култови практики и тяхната устойчивост в период на репресии срещу всеки дръзнал да се противопостави на утвърждаващото се  християнство като единствена религия в Римската империя.

Находките от „Балък дере“ обогатяват познанията за култовата архитектура и религиозните вярвания в Западна Тракия през Късната античност и очертават нови перспективи пред бъдещите археологически проучвания.

https://historymuseum.org/last-thracian-temple/