Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => Родово наследство => Археология => Topic started by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:13:03

Title: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:13:03
Нека в тази тема да публикуваме информация и коментари за езически храмове и светилища, открити от археолозите в българските земи.


Уникално тракийско светилище е открито до с. Крън

"Светилище на древните траки от 2200 г. - 1900 г. преди Христа е открито близо до казанлъшкото село Крън. Светилището се намира в близост до селищна могила и в него са извършвани само обреди", каза пред журналисти проф. Васил Николов, който ръководи археологическа експедиция.

По думите му за пръв път в Европа се появява такъв тип обредно място като това край Крън. Той информира още, че това е нов вид археологически паметник, предвид това, че древните хора са извършвали на това място само обреди.

Според проф. Васил Николов, откритите начини на обредни погребения са два. Изкопавани са ями, в които са поставяни парчета или цели хромилни камъни от каменни мелници. Тези каменни мелници  присъстват винаги в обредните ями в цяла Европа и в Анатолия в Близкия Изток. Комплекс от такива ями с такава обредност като при селищната могила има само в Европа.

"Те въплъщават в себе си комплекса на продукцията на храна на ранните земеделци. В ямите в могилата край Крън има до три хромилни камъка. Ямите са много, в тях са извършвани обреди с храна - най-често зърно, и след това останките от обреда са поставяни на дъното на ямите или са извършвани в самите ями", посочи професор Васил Николов. Той подчерта, че това все още не може да бъде установено.

Ямите в Селищната могила при Крън се намират много на гъсто. Другите обреди са извършвани с каменни топки. Те покриват цялата площ на светилището.

"В центъра е направена една огромна постройка, чиято северна стена е била извита точно към север с дължина 18 метра и широчина 10 метра, като тази постройка в средата има едно обредно огнище, а пред постройката открихме бебешки гробове с бебешки скелети. Това е един обичай с погребване на бебета до едногодишна възраст, характерен само за този период и само за този край на Тракия. Той показва и връзката с тези две култури. Намерихме общо девет гроба на бебета. Сред тях има много добре запазени урни - два керамични съда с по една дръжка със скелетни останки на бебета", каза още Николов.

Професорът очаква пристигането на английска специалистка, която работи за втора поред година с екипа му и ще ги изследва в лабораторни условия бебешките трупове.

Професор Васил Николов подчерта, че не става дума за жертвоприношения, а за погребения на деца. По думите му, в Тракия са намерени много малко такива гробове - около 50. Разкопките на Селищната могила в района на казанлъшкото село Крън се финансират изцяло от Исторически музей "Искра" в Казанлък.

http://yesterday.actualno.com/news_253890.html (http://yesterday.actualno.com/news_253890.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:13:32
Тази информация е от 2007 г.

Откриха предхристиянско светилище при разкопки край село Преселенци

Езическо предхристиянско светилище е открито при археологически разкопки край добруджанското село Преселенци, съобщи днес Георги Георгиев - зам.-кмет на община Генерал Тошево, която финансира проучванията.

На археологическия екип с научен ръководител ст.н.с. д-р Валери Йотов помагат 12 ученици от средните училища в общината. Ритуалната площадка е открита при сондажи под нивото на средновековна църква.

Площадката е покрита с плътно набити камъни, сред които археолозите са открили животински кости, керамични фрагменти, шлака и въглени.

Светилището вероятно умишлено е разрушено, когато населението приема християнската вяра, и на мястото по-късно е изградена църква, предполагат проучвателите.

Археологическият екип прави паралел с подобни култови паметници в старите български столици Плиска и Велики Преслав, където обаче са открити светилища-капища с правоъгълна форма и каменни стени.

В този смисъл ритуалната площадка-светилище в Преселенци може да се окаже прецедент за средновековната археология.

Проучванията на археолози от Варна, Добрич и Силистра край Преселенци продължават втори сезон. През миналото лято бе разкрита крепостна стена и църква от края на IХ- началото на Х век.

http://showbusiness.actualno.com/news_113670.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:13:53
Тази информация е от 2009 г.

Откриха култова стая на богинята Кибела край Велико Търново

Според писмените извори през втори век преселници от Мала Азия са пренесли в Никополис ад Иструм култа към Кибела

Археолози, проучващи римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново, са се натъкнали на мраморна стая, посветена на култа към финикийската [?? фригийската] богиня Кибела (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0), предаде БТА.

Според ръководителя на разкопките доктор Павлина Владкова помещението, което се намира в обществена сграда на централния градски площад, е изградено в края на втори-средата на трети век. Стените и подът на култовата стая са облицовани с разноцветни мраморни плочи, които вероятно са били доставени от гръцките острови.

Според писмените извори през втори век преселници от Мала Азия са пренесли в Никополис ад Иструм култа към Кибела, наричана още "Великата майка на боговете" покровителка на земята, възраждащата се природа и плодородието.

"Жреците са правели празници и ритуали, посветени на Кибела, именно в такива богато и скъпо украсени помещения като намерената мраморна стая в Никополис ад Иструм" - каза доктор Владкова, археолог от Великотърновския исторически музей.

http://culture.actualno.com/news_256241.html (http://culture.actualno.com/news_256241.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:14:25
Тази информация е от 2009 г.

Тракийско светилище на бог Дионис на връх Острец край Велинград

Диана Гергова: Тракийското светилище на връх Острец е едно от най-големите в Западните Родопи

Ст.н.с. Диана Гергова от Националния археологически институт в София-ръководител на археологическите разкопки на връх Острец край Велинград пред радио ,,Фокус"-Пазарджик

Фокус: Разкажете за откритото тракийско светилище на бог Дионис на връх Острец край Велинград?
Диана Гергова: Като се има предвид състоянието, в което намерихме този обект, отдавна се предполага, че става дума за светилище, знаете, че Северозападните Родопи са сърцето и територията на бесите, които винаги са ни привличали с информацията, която има за тях, като пазители на светилището на Дионис, но ние знаем, че в Северозападните Родопи всички върхове да осеяни със светилища и въпросът е всъщност да се проучи цялостната култура на бесите и да съберем колкото се може повече данни за организацията на техните светилища, а светилището на връх Острец безспорно е едно от най-големите светилища, които има в Западните Родопи, така, че започвайки нашето проучване, ние имахме желанието да научим нещо повече за организацията на това светилище и за моя голяма изненада, въпреки голямата разруха и преобърнатите разрушени стени от иманярите, ние успяхме да отрием една голяма култова каменна постройка с размери 6 на 9 метра с вход от североизток. Нашите изследвания в тази насока са много успешни, защото разкрихме централната сграда в светилището. Голям наш успех беше и разкриването и проучването на два участъка за депониране на дарове, в които успяхме да намерим огромно количество натрошени и цели съдове от така наречената култова керамика с много прекрасни орнаменти с геометрични мотиви, соларна символика и с характерната пластична украса за тракийска керамика, украса с графит и доста накити, бронзови символи, много култови предмети и разбира се най-прекрасната находка, на която не можем да се нарадваме - това е един железен жезъл, завършващ с три змийски глави, който беше ритуално заровен в една жертвена яма. Сред нашите много интересни находки е запазен фрагмент от една мраморна оброчна плоча от римската епоха, но знаете, че бесите са продължили своята жреческа дейност до приемането на християнството, на което те стават едни от най-ревностните проповедници, така, че имаме и сигурни данни за активна дейност на светилищата през римската епоха.
Фокус: От кога датирате апогея в живота на това светилище?
Диана Гергова: В участъците, в които ние работим, има материали и от предримската и от римската епоха. Най-ранните фигури са VIII-VII век преди Христа, това са две бронзови фибули полифабрикат, което е много важно за нас, защото показва, че в района е имало активно производство на метални накити, тоест районът е свързан и с металообработка. Ние сме в началото на проучванията, така, че се надяваме при повече средства да имаме повече информация за всички етапи на функциониране на светилището.
Фокус: В такива светилища, освен ритуалните предмети, които откривате, възможно ли е да намерите и жертвени или сакрални погребения?
Диана Гергова: Не е невъзможно да открием нещо, но всичко е въпрос на бъдещи проучвания.
Фокус: Вашите изследвания върху живота на бесите към къде Ви насочват, къде е бил центърът на тяхната формация?
Диана Гергова: За мен са много важни тракийските светилища в Западните Родопи. Аз преди две години работих в Доспат. Там бяхме локализирали също няколко интересни и много впечатляващи тракийски светилища и смятам, че проучванията ни трябва да бъдат концентрирани в тази част на Родопите, защото ние все още много малко знаем изобщо и за селищната система, и за системата от светилища на бесите и за това аз смятам, че за сега Острец е едно много перспективно място, което в бъдеще може да ни даде още много интересни резултати за организацията на беските светилища.
Фокус: Ракитовското сдружение ,,Суткя" прави свои изследвания върху този край и твърди, че в Чепинския край е родното място на Орфей?
Диана Гергова: Нека да не влизаме в такива спекулации, защото това няма толкова голямо значение, но според мен е трудно да се съберат доказателства в тази насока. Разбира се нищо не пречи да се търсят данни, но мисля, че много трудно биха могли да се докажат конкретни данни, особено когато става дума за полумитични фигури. Според мен по-важното е, че действително Орфей с реформата, за която знаем, че е направил, се материализира, чрез многобройните светилища, които основават траките именно в края на второто хилядолетие преди Христа, в което време се датира и неговата религиозна реформа, така, че аз смятам, че това е един много по-голям паметник на тази орфическа идея на духовната сила на Орфеевото учение, отколкото да се опитваме да се опитваме да кажем точно къде е роден.
Фокус: Ако трябва да дадете едно определение за бесите с какво те са уникални да речем в сравнение с одрисите или друго тракийско племе?
Диана Гергова: Бесите са едно от многото тракийски племена, защото за тях безспорно знаем, че те са всъщност жреческият клон на тракийското племе сатри. Трябва да ви кажа, че в Тракия може да се говори за две такива големи и интересни племена. Едните са гетите в Североизточна България, които също за подчертано свързани с обслужването на култа и другите са бесите. Ние имаме доста сведения за тях и за тяхното дори по-късно участие вече в ранното християнство, като едни много активни племена, свързани с разпространението на християнството вече, така че очевидно става дума за племе или за жречески клон, който винаги с присъствието си и с това, което знаем за тях и за тяхната култура и с прекрасната култова керамика, която са оставили, ни подсказва, че имаме племе със силно подчертани сакрални функции и роля изобщо в развитието на религиите и духовността не само на Балканите.
Фокус: Какво си пожелавате в края на това археологически лято?
Диана Гергова: Да мога за завърша нещата, които съм започнала, да имам малко повече средства, за да не се чувствам притисната от ограниченията, защото винаги в археологията най-интересните неща излизат най-накрая и точно тогава, когато трябва да имаме повече средства, няма от къде да ги вземем, така че да си пожелаем да сме живи и здрави и да се промени българската национална политика по отношение на археологическите проучвания, да има повече финансиране, повече грижи за това, което откриваме и повече охрана, за да могат да бъдат запазени и социализирани нашите паметници. Да не са само, бих казала, предмет на научно изследване, а както е очевидно, че могат да бъдат да са извор на благоденствие за България.
Ваня НИКОЛОВА

http://bkks.org/forum/index.php/topic,429.15.html (http://bkks.org/forum/index.php/topic,429.15.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:15:09
Александър Македонски и бащата на Август посещавали храм в Родопите

Тракийският бог Дионис даде знак на българските археолози за това къде е разположено едно от неговите древни светилища. През 2009 учените откриха на връх Острец до Велинград железен жезъл с дръжка, която завършва със стилизирани змийски глави. Подобен предмет за първи път се открива по нашите земи. Това е сигурен белег, че светилището на върха е било посветено на Дионис, смята археологът от Националния археологически институт Диана Гергова. Тя ръководи разкопките на обекта, които тази година ще започнат през юли.

Легендарният храм на Дионис е една от най-интригуващите теми в съвременната археология. Херодот сравнява прорицалището на Дионис с прочутото светилище на Аполон в Делфи. На мястото жрица е давала предсказания точно както в Делфи. За да чуят думите на пророчицата Свещената гора на Дионис Александър Велики и бащата на Август - Октавиан. И двамата получили знамение за победа. Когато виното се разляло върху олтара на светилището и димът се издигнал високо чак до небето, Октавиан разбрал, че синът му ще бъде господар на целия свят.

Диана Гергова уточнява, че не може да се каже дали храмът на връх Острец е точно това легендарно място. Защото земята на бесите е осеяна от светилища. Но че там е бил почитан култът към Дионис, според нея няма съмнение. Показва го жезълът със змийски глави, който съвпада с описанията на един от ритуалите, свързан с празника на Дионис. Змията се приема за безспорен символ на родения от Зевс и Персефона Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан както с тайни нощни, така и с дневни церемонии, когато увенчаните с копър и тополови клонки негови поклонници размахвали във въздуха огромни "червени" змии.
Бесите, които са поддържали светилището, всъщност са жреческият клон на тракийското племе сатри. Тяхната територия е в Западните Родопи и по долината на река Места. Сатрите, или бесите запазили най-дълго сред траките своята свобода. Езиковедите не случайно правят паралели между тях и индийската секта кшатри. Западните Родопи подсказват далечни духовни връзки с далечна Индия, до която според легендата пътешествал и самият Дионис. По земите на бесите специалистите откриват големи концентрации на богато украсената тракийска култова керамика. Подобна керамика има в Тракия още от бронзовата епоха, но бесите продължават традицията и най-дълго - дори в годините на Римската империя. В земите на бесите и на Дионис тракийските светилища са съществували повече от 1500 години.

Дори след падането под римска власт бесите запазили своята религия и начин на живот. Най-късните находки от светилището са чак от началото на V век от новата ера. Точно по това време на съседното възвишение се появяват и първите християнски храмове, което говори за приемственост между религиите.

Засега на Острец археолозите са разкрили правоъгълна каменна сграда с вход от североизток. Намерен е дори и ключът от вратата. Вероятно това е била сградата на самия храм в последния етап от съществуването на светилището. Извън сградата са намерени два ритуални участъка, като в единия от тях, ограден с каменен кръг, е бил положен и жезълът със змийски глави. По бронзовите накити и керамиката може да се съди, че ритуалният предмет е от II век от новата ера - от времето на Римската империя.
Целият район на Велинград е осеян със светилища, обяснява Диана Гергова. Сред тях се откриват и множество могили, превърнали се в хероони (светилища на обожествен след смъртта си тракийски владетел). Наскоро при обхождането на терена археолозите попаднали на могила, свързана с правоъгълен двор, която точно повтаряла мита за смъртта на Орфей. Според легендата неговата глава е била погребана в могила, която по-късно се е превърнала в хероон.

Археолозите продължават своята работа във Велинград и около града, като в разкопките миналата година се включили и доброволци от други страни. Интерес проявили доброволци от САЩ, Полша и Норвегия, а тази година на обекта ще работят студенти от Пловдивския университет.

Археолозите от историческия музей във Велинград се надяват да получат подкрепата на общината не само за самите разкопки, но и за довършването на проект, който цели да превърне Острец и местата по пътя към него в популярно свещено място и притегателен център с добра инфраструктура.


Траки държали светилището в Делфи

Според изследователи на религията идеята за безсмъртната душа навлиза в ранното християнство под влиянието на ученията на Балканите. Тя съществува в орфизма и вероятно е позволила на бесите много лесно да преминат от старата си религия към християнството. С мисията на Никита Ремесиански и масовото кръщение на планинците през V век бесите - жреци и воини, се превърнали се в едни от най-ревностните привърженици на учението на Христа. Твърди се, че бесите са следвали една от най-чистите форми на ранното християнство. Писмени извори сочат, че самата Библия е била преведена на езика на тракийското племе. Има данни и за няколко манастира на бесите на полуостров Синай, за ръкописи, писани на езика на бесите. Всичко това сочи, че духовността и специфичното мислене на това жреческо племе са оцелели и след покръстването.
Бесите са едно от племената в древна Тракия, които са били най-силно свързани с поддържането на култовете. Те са били жречески родове и обслужвали светилището на Дионис. Има данни, че в техните свещени места е имало дори и плочки с надписи, което говори за тясната им връзка не само с религията, но и с развитието на писмеността и културата.
Други подобни групи на различни места в Тракия специално са се посвещавали на поддържането на култа. Знае се, че дори в прочутото светилище в Делфи дълго време жреческият род е бил на ,,тракидите", тоест на траките.
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:15:36
Тази информация е от 2009 г.

Откриха светилище от VIII век край нос Калиакра

Култов комплекс от VIII-IХ век откриха археолози при разкопки на нос Калиакра. Това съобщи ръководителят на екипа ст.н.с. д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Специалистите са се натъкнали на култова яма, която вероятно е използвана за светилище. В нея са се извършвали поменални обреди преди въвеждането на християнството като официална религия у нас. В комплекса е открит и детски гроб, в който е извършен магически ритуал. В гроба археолозите са се натъкнали и на два железни остри предмета, които са се сраснали със скалите. Специалистите свързват тези находки с обредната практика на мястото на смъртта да се побиват островърхи  железа, за да се изгонят злите сили. Най-вероятно по този начин местното население се е противопоставяло на високата детска смъртност, за която свидетелстват множество открити детски гробове.

Сред ценните находки са и няколко сребърни монети от ХIV век с печати на Добротица. Той е бил принуден да сложи своя печат и върху други монети. Това не само е знак за голям номинал, но и символ, че деспотството е било цветущо място, привличало аристократи.

Според Петрунова ако използваме съвременни препратки, можем да оприличим Добруджанското деспотство на Швейцария на Балканите през ХIV век.

При разкопките е открита и монета на сина на Добротица - Иванко, на която е изобразен двуглав орел.

http://www.monitor.bg/article?id=212093 (http://www.monitor.bg/article?id=212093)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:16:40
Тази информация е от 2008 г.

Археолози откриха храм на Изида и Озирис край Поморие

Останки от храмов комплекс, посветен на култа към Изида и Озирис, откриха археолози в местността "Палеокастро" в Поморие.

Храмът е датиран от средата на втори век след Христа, съобщи Burgasinfo.

Сградата, върху която е изграден, е била светилище на езическите богове още от тракийско време, твърдят археолозите.

"Има много паметници по българските земи, свързани с Изида и Озирис, но това е първият храмов комплекс, установен по археологически начин, каза ръководителят на разкопките Сергей Торбанов.

През този археологически сезон беше открита и основната улица на древния Анхиало. Мястото на разкопките е оградено, обозначено и ще бъде поставено под охрана.

Намерените при разкопките керамични съдове, лампи, монети и други находки ще бъдат постоянно изложени в градския музей в Поморие.

http://news.ibox.bg/news/id_2045567207 (http://news.ibox.bg/news/id_2045567207)



Този изключително интересен египетски култ широко се разпространява през късната елинистическа епоха и особено през римския императорски период. Проникването му в балканските предели се отнася към времето на наследниците на Александър Македонски по западното крайбрежие на Черно море. От този период са известни и паметниците от Томис - днешната Констанца и от Месамбрия - Несебър.
Сарапис (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81) [Серапис] е считан за победоносец, разказа Сергей Торбатов и описа как още миналата година са открили ранна сграда, чието възникване датира около средата на втори век след Христа. Археолозите твърдят, че това е югоизточният ъгъл на храмов комплекс, посветен на Изида и Сарапис.

"Освен култовите практики, характерни въобще за езическата религия по земите на Балканския полуостров, тук намерихме и една ара (посветителен олтар) с изображението на вселенската майка Богинята Изида (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B0) и Сарапис, което със сигурност произхожда от този храм. Намерихме също и плоча с частично запазен надпис, която свидетелства за дарение на две хиляди денара (значителна сума за онова време), което е направено от жрец на храм. Датировката също е от онова време - средата на втори век след Христа.
По открития в хода на разкопките материал можем да твърдим, че този храм е изграден по време на управлението на император Антонин Пий [138-161 г.], т.е. малко след основаването на Анхиало" - каза Торбатов и заключи, че има много паметници по българските земи, свързани с Изида и Сарапис, но това е първият храмов комплекс, установен по археологически начин. Източник: Археология БГ

Източник (http://tbox7.com/index.php?f=view_the_news&id=1861&title=%C2%A0%C2%A0%D0%92%20%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5%20%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0%20%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%98%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:17:36
Проф. Николай Овчаров вади от забвение култа на бог Митра

(https://www.smolyandnes.com/media/k2/items/cache/157afb2dd13b458d92e6f8e9d573f65b_XL.jpg)

Култът на бог Митра ще вади от забвение професор Николай Овчаров. Археологът обяви, че ще търси и връзката на светилищата на персийския бог с тракийските светилища в Родопите. Професорът представи потъналото в забрава светилище на бог Митра, което се намира на 7 км. от българската граница в Гръцко, по пътя от Златоград към Ксанти. На мястото има скална икона. "То е открито преди 85 години големия ни археолог Богдан Филов, заедно с американеца Уйет Емор. Тогава в рамките на големите експедиции по време на Първата световна война, т.нар.- разузнавателни, когато обикалят новите територии, присъединени към България, те попадат на този релеф, който тогава е бил в прекрасен вид. За съжаление преди 7-8 години, при вандалско действие, горната част на релефа е унищожена", разказа проф. Овчаров. Според някои сведения може би става въпрос даже не за вандализъм, а за опит да бъде отделен релефа и да бъде продаден в чужбина, коментира археологът. "Важното е, че е запазен достатъчно, за да мога да кажа със сигурност, че става дума за храм на бог Митра, или митраон, както е на латински. Това е единствения известен митрайон (както се изговаря на гръцки) храм на Митра в Родопите въобще, заяви Овчаров. По думите му в България има около 5-6 такива митрайони.
Бог Митра е ирански, персийски бог, който има много стар произход. В иранската реалигия, в зороастризма, той е един от персонажите. В първия етап от своето развитие преди новата ера Митра е бил второстепен персонаж. Основният бог е Ахурамазда. След I век Митра става основен бог в тази религия. Това се случва след римското завоевание. Култът към Митра навлиза в Рим даже с по-голям устрeм, отколкото християнството, разказа Овчаров. През I-IV век от новата ера битката за основна религия в Римската империя е именно между християнството и митраизма, като до III век тя е изцяло в полза на митраизма. В III век почти всички римски легиони са почитатели на бог Митра. Това е била много демократична религия, отворена към хората, митраисти ставали войниците, робите, била отворена към жените, което не е било така в другите религии, които са се разпространявали по това време. Така, че Митра е бил действително много разпространен култ, в III век например той е бил позволен в римската империя, за разлика от християнството, към което е имало гонения, каза Овчаров.

Понеже легендата е, че е роден в пещера, храмовете му се правели в такива скални комплекси, какъвто виждаме сега, посочи археологът. Според него, това е много важно от гледна точка на тракийската религия, защото, особено в Родопите, тя се изповядва в такива скални комплекси. А Митра също е наричан бог на камъка, скалата, с което много си подхожда с тракийските божества - с бог Дионис, който също е бил бог на скалата. "Тъй, че много е вероятно по-късните митрайони да са правени на местата на стари тракийски светилища. Такова едно светилище, когато е в естествена среда, включва едно голямо помещение, в началото има вход, отстрани пейки, а в средата на скалата основна икона - олтар и задължително аязмо - свещен извор. Тук имаме извор на минерална вода с определени лечебни свойства, които са доказани. Това е митрайона, когато е в природата", разказа Овчаров, сочейки извиращата до скалната икона вода от ниша, почти затулена от разстения. Историкът отбеляза, че светилища на бог Митра са правени не само сред природата, че има много митрайони и в градска среда. Като ходил в Рим преди 2 месеца той лично видял такъв градски митрайон в подземие.
Митризмът в българските земи е бил разпространен, тъй като легионите са били навсякъде. Смята се, че разпространението на култа има три основни центъра - светилища у нас. Първото е около Сердика, там е намерен един от най - големите митрайони, другото е около Пауталия (Кюстендил) и третото е при Филипопол (Пловдив). "Ние сме доста далече от Филипопол и аз предполагам, че тук става въпрос за четвърти център, който ще включва Родопите. Този център реално сега го намираме", заяви Овчаров.

Освен основните светилища у нас има и други - като особено голямо е в Монтана, има в Плевен, в Стара Загора, някои от тях са скални, а други са в градска среда. "Особено интересно е едно при плевенското село Крета. В скален масив, в който е изсечена ниша с височина от около 2 метра, в крайната част има подобен релеф на Митра. Всички тези светилища са от III и началото на IV век", каза Овчаров.
Легендата за Митра разказва, че бил роден в пещера на 25 декември. "Кой е роден тогава се досещате, нищо чудно, защото вече чисто етнографски е доказано, че християнството има изключително много следи от митраизма, буквално преплитане на култа към Митра с Христос има след IV век", посочи Овчаров. Едно от преданията за персийския бог е връзката му с аязмото. Основният му подвиг, отразен и на тази икона край границата при Златоград, е убийството, заколването на бика. На иконата Овчаров показа бика, който е свален на задните си крака, на него е стъпил с коляно бог Митра и го заколва през шията. Отстрани са изсечени в скалата двама факлоносци, които са задължителен елемент за култовата сцена. В най-горната част, където сега всичко е отчупено, има изображение символизиращо кръга на Слънцето, тъй като според легендата, Митра е и слънчев бог.

Първият му подвиг е победата над слънчевия бог, който после става негов партньор и започва да се изобразява в сцената, посочи Овчаров. Отдолу на скалната икона край границата с Гърция са изобразени основните подвизи на Митра след раждането му. След като бил роден в пещерата, той излязъл от нея и намерил бик, който му пратил върховния бог. Първоначално Митра обуздава бика, мята го на рамо, закарва го в пещерата и му прави кошара. Бикът олицетворява земата и така Митра един вид обуздава земните сили. В един момент бика избягал и започнал да пасе в съседно пасище и тогава, подбуден от върховния бог, Митра отива, сваля бика на земята и го заколва. От кръвта, която изтича от жертвеното животно произтича, според легендата за Митра, всичко живо - разстенията, човешкия живот. Две от сцените тук, както още Филов ги описва, са нечетивни. Другите сцени, които могат да се различат, са свързани с култа. Едната е легендата за Митра, който стреля в скалата и от нея извира водата. Друга сцена е на посвещаване, в която жрецът е с маска на Митра. Тази сцена е свързана с тези хора, които тук са били посвещавани в митраизма, посочи Овчаров. Има още две сцени - Митра върху бика и Митра, който носи бика.
Овчаров посочи, че на около 4 км. от мястото на светилището на Митра, има скален комплекс, който е наричан тракийския Метеор. Там имало скали с изсичания по тях. "Като знаем и ситуацията на север, тракийските светилища по Средна Арда - от Златоград до Маджарово, няма никакви основания да смятаме, че и тук тракийските култове не са били застъпени. Каква е обаче връзката между тях и почитането на Митра, тепърва ще проучваме", каза Овчаров. Археологът заяви, че за светилището на Митра ще се подеме инициатива за съвместен българо - гръцки проект,  с идеята по него да се направят съвместни археологически разкопки от двете страни на границата. "Според д-р Здравко Димитров, римски археолог, моя заместник на Перперикон, разкопки биха дали тук изключително богат материал, понеже на митрайоните се намират страшно много материали, те са много богати", каза Овчаров. В проекта, според него, може да се включи реципрочен български обект, като се е спрял на византийския и старобългарски манастир на 8 -10 км. от светилището на Митра, вече в Българско, в землището на село Добромирци. Овчаров добави, че очаква среща с гръцките си колеги на мястото на светилището на бог Митра в близките дни. А желанието е, след като това светилище е на 7 км. от Златоградско, и на 40 км. от Ксанти, да бъде свързана в обща дестинация линията на туризма в този пълен с история Родопски край.

https://www.smolyandnes.com/bog-mitra-i-trakite-vadyat-kult-ot-zabvenie-i-tarsyat-vrazkata
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:18:20
Тракийското светилище на хълма Асара в Родопите

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Angel_voivoda_haskovo_(2).jpg/400px-Angel_voivoda_haskovo_(2).jpg)

Култовият комплекс бил използван чак до късната античност

На 2 км. северозападно от с. Ангел войвода Хасковско, на височината "Асара" (с надморска височина 609 м) се намира един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи. Запазени са и следи от крепост.

Kато споменем Източните Родопи, веднага се сещаме за Перперикон и Татул. Но има още толкова много древни светилища и крепости в тази част на планината, не по-малко красиви и предизвикателни, но поради ред причини са пренебрегвани от учените.
Ако сте решили да посетите прословутия Перперикон, но преди това искате да разгледате и други исторически забележителности и пътувате по пътя от село Горски извор през Хасковските минерални бани към разклона за Кърджали, ще преминете през село Караманци. От това село има отбивка към село Ангел войвода, където се намира древно светилище.
Височината, наричана от местните Асара, известна още като Кумбурларското кале или Кумбурларкалеси, се счита за един от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи, а след като я разгледахме отблизо, можехме вече да твърдим, че е и

два пъти по-красива
и привличаща от култовия Татул

Непредубеденият пътешественик може да се наслади на природните красоти и да почувства силата и енергията на древното, докосвайки се до тези места, по които са стъпвали и живели нашите прадеди.
Както често се случва при такива пътешествия, пътеката скоро беше изгубена и ние избрахме най-стръмния, но и най-прекия път към върха. След поредица от почивки, между които се провирахме през храсти и млади борчета, се добрахме до масивна скала, в подножието на самото било. Гледката от тази скала беше невероятна. Никоя камера, никой фотоапарат не могат да отразят това величие на природата, тази необхватна шир. Сякаш си птица, която се рее над зеления хоризонт и гледа как есента тъче своя приказен килим. Отърсваш се от всякакви въпроси и страхове и някак си съвсем спонтанно в главата ти се ражда стих.
Омагьосани, продължихме още малко нагоре и стигнахме до основите на крепостта - масивни ломени камъни с дебелина над 2 метра. Техниката на строеж за голям брой източнородопски крепости от късната античност е била такава -

камъните се свързват без хоросан

Сега в западния и северния сектор на крепостта са останали само основите, а около тях и надолу са се образували насипи от срутената стена. В южната и източната част големият наклон на терена, както и скалните масиви са служили за естествена защита. Най-вероятно входът на крепостта е бил от юг между две скали, на мястото на унищоженото преди това тракийско светилище. На самите скали има два реда срещуположни трапецовидни ниши.
Билото на върха е обрасло с габър и е широко около 5 декара. Уханието на гъби и на шума беше опияняващо. Чувствахме се като в някоя приказка, с тази разлика, че в нашата ни се искаше да се изгубим, колкото е възможно по-дълго. Вътре в крепостта Асара или Хисаря има сравнително добре запазен култово-погребален комплекс. В самата скала от вулканична туфа е изсечена гробница, която се намира на най-високата точка на платото. До нея има две култови площадки, които вероятно са били предназначени за извършването на ритуали. В скалите има изсечени стъпала, по които се изкачваш към култовите места. В камъка личат плитки успоредни канали, които се спускат към основите на скалата. Гробницата е достатъчна на дължина, за да мога да легна в нея, без да се свивам, а именно 1.83 м. Явно нашите прадеди не са били дребни хора.
Светилището и крепостта не са проучвани чрез археологически разкопки. Има сведения, че обектът е бил посещаван между 1987 - 1989 г. от специалисти на Хасковския исторически музей, както и от института по Тракология при БАН, но до по-сериозни проучвания не се е стигнало. Затова пък

иманярите са
оставили из целия връх своя отпечатък

с вандалските си действия.
По сведения на нумизмати от Хасково тук са открити сребърни тетрадрахми на о-в Тасос, ауреус на император Август и сестерция на император Траян. Има открита римска керамика, което говори, че светилището се е използвало и в началото на н.е. В началото на миналия век пастири открили в подножието на западната скална стена скален къс с изображение на "крака на кон и глава на вълк". Това дало повод на иманярите да започнат дирения както на самото място, така и по цялата височина. В последните години във фонда на Хасковския исторически музей са постъпили две бронзови фибули, които датират от IV-III век пр. Хр. Смята се, че светилището е функционирало до късната античност, след което е било разрушено във връзка с разпространението на християнството.
Към IV век от н.е е издигната крепостта. Открити са пещи, както и строителна керамика, които говорят за наличието на солидни постройки от този период. Нашата група се натъкна на множество от тази керамика - парченца, които запазихме като сувенири от това древно приказно място.
Вероятно крепостта е била разрушена към VI век, но християнския некропол в подножието на височината е доказателство, че животът тук е продължил до падането на района под османско владичество.


Древен слънчев часовник

Елемент от комплекса, е разположен в южното подножие на върха, представлява масивен скален блок. Горната му повърхност е грубо заравнена, като й е придаден наклон на изток. Върху нея е изсечена окръжност с диаметър 1,62 м., разделена от три успоредни жлеба, ориентирани в посока север - юг. Средният преминава през центъра на окръжността, където е пробит отвор с диаметър 2 см. Устройството на съоръжението подсказва, че то е служело вероятно като примитивен слънчев часовник. Подобни съоръжения през античността са се използвали също така за регистриране на лятното и зимното слънцестоене, както и на пролетното и есенното равноденствие.

http://vestnikataka.bg/category.php?id=11 (http://vestnikataka.bg/category.php?id=11)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:19:07
Откриха най-стария храм на Слънцето в България!

С ново сензационно откритие приключи археологическият сезон във Врачанско. Край село Оходен беше намерен най-старият храм на Слънцето на възраст 8 хилядолетия. Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата, а също така принасяли и дарове за плодородие. Селото стана известно и с намирането на най-старите човешки скелети по нашите земи.

За разлика от английския, според археолозите,  българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст.
Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.

Георги Ганецовски, археолог:
- При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило.

И още един интересен факт - десетки глинени и каменни дискове са намерени на едно място.

Георги Ганецовски, археолог:
- В семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и оттук можем за говорим за най-ранния храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи.

Сензационната находка беше представена на престижен археологически форум в Румъния. На него участваха учени от Съединените щати, Германия, Франция и балканските страни.

http://bnt.bg/bg/news/view/43066/otkriha_naj_starija_hram_na_slynceto (http://bnt.bg/bg/news/view/43066/otkriha_naj_starija_hram_na_slynceto)


Дори и днес астрономическият символ на Слънцето е същият, както преди 8000 години - кръг с точка в средата:

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Sun_symbol.svg/50px-Sun_symbol.svg.png)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Слънце (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5)


Още малко информация за находката от с.Оходен:

QuoteГеорги Ганецовски е ръководител на разкопките в местността Валога край Оходен и в Езерото при Борован. В екипа му са палеоботаникът и палеоеколог д-р Елена Маринова, специалистът по каменна индустрия д-р Радка Златева и тафономът Вивиана Митева. В разкопките са участвали 8 работника от село Оходен. Работата е съсредоточена в източния сектор на обекта с проучена площ от 150 кадратни метра. В него за първи път са открити останки от 2 разновременни постройки, разположени една над друга. Те се отнасят към двете селища, съществували в края на VII и началото на VI хилядолетия преди Христа. Особен интерес предизвикала ранната структура, която  е застлана с изпечени варовикови камъни, подредени във формата на буквата "П", отворена на изток. Върху каменния паваж са намерени многобройни керамични фрагменти от периода на монохромния неолит. Удивление в екипа предизвикали повече от 20 добре оформени каменни, кремъчни и керамични дискове, намерени върху пода на опожарената постройка. Според Георги Ганецовски, изображенията на кръг или кръг с точка в средата символизират слънчевия диск в религиозните вярвания на първите земеделци. Находката навела изследователите от Оходен до заключението, че е открит най-ранният храм, посветен на слънцето. По време на разкопките е открит и четвърти гроб, разположен на около 6 метра югоизточно от култовото съоръжение със скелет на жена, намерен през 2004 година. По-късно археолозите я нарекоха формално Тодорка. Потвърждава се мнението, че в чертите на праисторическото селище е обособен единствен по рода си сакрален сектор с гробове на индивиди на различна възраст. Това лято е намерен и скелет на мъж, който е представител на най-ранната произвеждаща икономика и на първите земеделци на Балканите и в Европа. Той пък беше наречен Христо. С двата скелета историческият музей във Враца става праисторическа атракция. Очаква се финансова субсидия за спешна консервация, реставрация и експониране на находката. След като експозицията бъде готова, врачанският музей ще бъде единственият в Европа, който притежава скелет мъж със запазени гробни дарове от монохромния неолит. Намерени са и нови уникални находки, свързани с бита, изкуството и духовния живот на първите земеделци. Археологическият екип на експедицията продължава да работи по амбициозната цел за изграждане на първия в Югоизточна Европа иновативен център за експериментална археология, който предоставя възможност на посетителите да бъдат потопени в зората на човешката цивилизация. Вече има и проявен интерес - професор Клайф Бонсал от университета в град Единбург, Шотландия, е предложил да включи свои студенти в експедицията през следващия сезон, студенти по етнология и праистория ще изпрати и университетът в Париж.

http://www.konkurent.bg/novini/6767/arheolozite-ot-vraca-ot4itat-uspe6en-sezon (http://www.konkurent.bg/novini/6767/arheolozite-ot-vraca-ot4itat-uspe6en-sezon)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:19:38
Taзи информация е от 2009 г.

Откриха тракийско светилище близо до Дунав
Най-голямото тракийско светилище в Централна Северна България с уникална пещера-утроба и 4-метрови човешки фигури откри преди дни великотърновец. Шефът на спелеоклуб ,,Дервент" Евгени Коев е пред разбулването на една от големите загадки на траките, свързани с регионa.
,,Досега подобен комплекс е намиран само на Перперикон, но не и в Северна България. В някои отношения това, което открихме, даже надминава находката на Николай Овчаров край Кърджали", разкри Коев.
Неговата експедиция се натъква на древните останки съвсем случайно, но след като оглеждат находките, правят цялостни теренни обхождания и пълно картиране на района.
,,Скоро ще се върнем пак, за да си допродължим проучванията. Заради иманярските набези не мога да ви кажа точното разположение на светилището. Само ще спомена, че то е в близост до Дунав. Опасявам се, че ако ви дам повече подробности и ги напишете, там ще се стекат иманяри. Тъй като участъкът е доста труден за достигане, вероятно това го е спасило от разграбване", обобщи специално за вестник ,,Борба" Коев.
По предварителни данни артефактите са на поне 20 века. Цялостният тракийски комплекс е запазен в много добро състояние за радост на изследвачите. Към него има и множество скални ниши, които спелеолозите ще изследват допълнително. След първоначалния оглед на мястото, което е с диаметър от няколко километра, са установени конкретни податки за наличие на гробници.
,,Предполагаме, че са на богати владетели или жреци", разказа Коев. Според него тракийското светилище има и своя пещера-утроба, която обаче е ориентирана на запад. Във вътрешността й се наблюдават много добре оформени олтарници и други култови детайли.
Евгени Коев прогнозира, че пещерата е ориентирана и структурирана така, че жрецът да застава на входа, а срещу него да са разположени олтарите и гробниците.
Комплексът е с няколко обособени скални ядра, има грижливо оформени могили, разделени с препятствия. Коев и неговите спътници се натъкват и на 3-4 метрови фигури на хора от камък, разпръснати навсякъде в околността.
,,Направихме и доста снимки, наистина откритието е уникално и тепърва за него ще се говори много", каза още Коев.
Според археолози досега в района на Велико Търново е познато само едно тракийско светилище, което е открито в основите на църквата ,,Свети Димитър".
Тракийските селища в Централна Северна България обаче са доста по-слабо проучени, за разлика от тези в Южна България. Знае се само, че са почитали слънцето, огъня и камъка, за което може да се съди и от откритието на Евгени Коев.

http://www.econ.bg/news86028/article163799..._blizo_do_dunav (http://www.econ.bg/news86028/article163799..._blizo_do_dunav)

Според Коев обектът представлява светилище, в резултат от така наречената наскална култура, развита от VІІ до І хилядолетие преди Христа.
Това е скално светилище, което е резултат от дейността на праисторическите хора, обясни Коев и добави, че то се намира на повърхността като обхваща няколко монолитни скални образования със скални гробници, отворени и издълбани в скалата, което е уникално за светилище. В гробниците няма нищо, но има ясни свидетелства от дейността на праисторическите хора, каза той.
По думите му това е уникално находище за Северна България, тъй като досега такива са откривани само в южната част на страната.

В допълнение, там има и пещера - светилище, която условно наричат ,,утроба". ,,Може да се направи аналогия с пещерата, открита в Кърджали, но тази в Северна България е с много по-ясни податки за целенасочена човешка дейност. Имаме уникалните за тази част на страната трапецовидни скални ниши, които са стотици, разположени в няколко скални светилища, но само в един регион, които за първи път се констатират и ги обявяваме." - каза Евгени Коев.

http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=25&id=12412 (http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=25&id=12412)


Спелеолози откриха уникално скално светилище

Уникално праисторическо скално светилище откриха група спелеолози от пещерен клуб "Дервент" във Велико Търново. Древният религиозен комплекс се намира близо до река Дунав, но точното място на сензационното откритие се пази все още в тайна от председателя на клуба Евгени Коев, за да не стане обект на вандалски прояви.
Най-вероятно мястото се е ползвало от праисторическите хора по тези земи, след това от траките, а по-късно от монаси исихасти.
Уникална е т.нар. Пещера Утроба. Такава се открива за втори път у нас.
Светилището е служило за почитане на култа към Слънцето и Великата богиня майка. Тепърва предстоят цялостни проучвания.

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/minutizacultura/story/134338-Speleolozi_otkriha_unikalno_skalno_svetilishte.html (http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/minutizacultura/story/134338-Speleolozi_otkriha_unikalno_skalno_svetilishte.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:20:55
Бесите рисували върху съдове ритуалите си

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/810/Image_640810_302.jpg)
Диана Гергова показва съд, положен в дар за боговете
в ритуалната зона на пътя на поклонниците

Напълно възможно е върху култовата керамика на бесите да е изобразен ритуалът им.

В това е убедена археоложката Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН. Тя втора година проучва голямо светилище на Дионис на връх Острец над Велинград.

Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите - жреческият клан на тракийското племе сатри.

"Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци- бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства.

Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия", убедена е Диана Гергова.

Според нея проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. "За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове", смята Гергова.

За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Димитър Байраков, както и доброволци от 5 държави.

Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр.Хр., неколкократно е бил преустройван.

На най-високото място е запазена четвъртита каменна сграда 6 на 9 метра с различни по дебелина стени - по 60, 70 и 80 см и покрита с керемиди. Там, където е бил входът й от югоизток, археолозите откриват железния ключ за вратата, фибули, бронзови апликации, монети.

"Тази голяма каменна сграда показва, че бесите са имали монументално храмово строителство", казва Гергова.

Комплексът е бил ограден с 2 концентрични каменни стени. Вътрешната е ограждала и специални участъци за полагане на дарове. При разкопките археолозите намират в тях огромно количество фрагменти от керамични съдове, тежести за стан, бронзови накити, похлупак за преносим олтар, украсен с птича глава.

"В тази зона засякохме ивица от плочести камъни, която върви успоредно на стената и маркира линия, свързана с обредните действия. Може би това е пътят на поклонниците.

Между камъните и под тях изобилства от натрошена култова керамика. Намерихме и няколко цели съда, поднесени като дарове. Изглежда, пластовете от обредно натрошена керамика периодично са били покривани с плочи и отгоре били извършвани следващите ритуали", обяснява Диана Гергова.

Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка.

Жезълът е от I-III в. сл.Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас.

Тя обяснява: "Жезълът завършва с две змийски глави. В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис."

В най-високата част, непосредствено до мястото, където натрошените глинени съдове са като многопластов килим, екипът попада на 2 особени каменни съоръжения. Може би стъпаловидни олтари, но не е изключено да са и два изсечени един до друг трона.

"Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните", казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.

"Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена", разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.

Като сравнява структурата на проучваното от нея светилище с тази на вече известните, археоложката смята, че всички те са били подчинени на едни и същи принципи за организация на пространството. Сигурно и ритуалните практики са били унифицирани, защото култовите предмети от Острец са сходни с тези от други тракийски светилища в Западните Родопи.

Сред тоновете фрагменти от тракийската култова керамика, намерена на Острец, има много, върху които личат стилизирани изображения на човешка фигура в действие. "Човечетата" носят предмети, изливат или разпръскват нещо. Някои са с подобия на корона или пък с характерната за траките шапка с извит напред връх.

"В орнаментиката е закодирана иформация. Освен човешките фигури и постоянните мотиви, свързани със слънчевата символика - кръгчета, свастики - има змии, фалически символи, меандри, триъгълници. Може част от символите да са свързани с писмени знаци", допуска тя.

Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.

Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му "рог" - Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения и от християни, и от мюсюлмани.

"Острец е свещено място от 3000 години. Би могло да се облагороди и да стане привлекателен туристически обект и прекрасен символ на Велинград", смята Гергова.

Диана Гергова: Траките не са безписмени

- Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци. Защо?

- Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура.

- Защо не са открити надписи на тракийски?

- Не е съвсем така. В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.

Спомнете си за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езеро, за надраскания надпис върху обикновен камък "Скиас" в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религиозните практики.

- Защо са ни учили, че траките са безписмени?

- Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.

Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен.

Не можем да го твърдим, след като има много посветителски надписи и политически договори. Траките са много силни в духовната сфера. Тракийски жречески клан - Тракидите, управлява легендарното светилище в Делфи. Писмеността е била част от културата и поведението и на бесите като най-висш духовен елит.

Траки и гърци са писали с еднакви знаци, както създадената в България кирилица е станала обща за много славянски народи. Нямаме Херодот и книжнината, свързвана с гръцката култура, но това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът е как четем и усещаме запазените послания.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807 (https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:22:38
Taзи информация е от 2011 г.

В Созопол откриха храм на богинята Деметра и дъщеря й Персефона

Още много тайни обещава да разкрие откритото на нос Скамни в Созопол светилище. Припомняме, археологическата експедиция с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова откри храм на античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона.

Светилището е разположено близо до средновековния императорски манастир ,,Св. Апостоли и 20,000 мъченици.

Проучванията на нос Скамний, започнали едва преди месец, обещават да разкрият още много тайни, свързани с живота по тези земи през последните 27 века. Археолозите търсят и доказателства за съществуването на императорски манастир в близост до храма. Преди дни в олтара на църквата са открити гробове на благородници - единият от тях с рядък медальон, съобщава БиТиВи.

Основание, че на това място е имало светилище на древногръцката богиня дават откритите многобройни статуетки, изобразяващи Деметра и дъщеря й Персефона.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Kernos_Melos_Sevres_3552.jpg/320px-Kernos_Melos_Sevres_3552.jpg)
Кернос, https://ru.wikipedia.org/wiki/Кернос (https://ru.wikipedia.org/wiki/Кернос)

,,Също така специални съдове, като керноса, който се използва изключително в култа на Деметра. Това са други предмети, насочващи за едно ритуално действие, свързано с този култ, който се е изпълнявал само от жени. Ритуалите се извършват на места, където има скали, пещери, скални пукнатини, а мястото е най-подходящото за извършване на тези култови действия, обясни ст.н.с. Кръстина Панайотова - ръководител на обекта.

Предполага се, че храмът е от VI-V век преди Христа. Ако останките му бъдат открити, това ще е най-ранното свидетелство от вековната история в тази част на Аполония Понтика.

http://bg.time.mk/read/78f3da0886/46732172a2/index.html (http://bg.time.mk/read/78f3da0886/46732172a2/index.html)


Храм на античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона бе открит от археологическата експедиция, с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова, на нос Скамни в Созопол.

 "Досега не бяхме напълно сигурни, тъй като откривахме само фрагменти от теракотени статуетки. Но сега вече можем да твърдим, че става въпрос за светилище от преди римското завоевание, посветено на богините Деметра и Персефона. За това свидетелства запазената статуетка на жена, седнала на трон, както и антични рисувани съдове", обясни археоложката.

 Светилището е разположено само на 50 метра от средновековния императорски манастир ,,Св. Апостоли и 20,000 мъченици".

 Доцент Панайотова обясни, че в това няма нищо особено - при смяна на една религия с друга, новата е ползвала същите свещени места, за да се утвърди по-лесно и бързо.

http://www.moreto.net/novini.php?n=133213 (http://www.moreto.net/novini.php?n=133213)



Откритията, направени на нос Скамни в Созопол ще бъдат представени в общата изложба на Националния археологически институт и музей след края на сезона, когато се представят всички направени открития през годината от археолозите. За радио ,,Фокус"-Бургас ръководителят на разкопките там доц. д-р Кръстина Панайотова каза, че е възможно след това да бъдат изложени и в музей. Вчера екипи на созополския нос, които разкриват останките от манастир ,,Св. Апостоли", откриха и предмети, свързани с култа към античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона. ,,Това са теракоти-фигурки от печена глина, изобразяващи или седнала на трон богиня, или двете богини изправени заедно. Заедно с тях се откриват фрагменти от множество съдове, между които черни фигури, фрагменти от паници, както и една миниатюрна лампа, и други съдове, особено канички. Всичко това показва, че тук в този район е съществувало светилище или храм на Деметра и Персефона, или най-малкото на това място в този район са се изпълнявали ритуали с почитането на Деметра и Песефона, т. нар. празници Тесмофории", обясни доц. д-р Панайотова. Тя допълни, че тези празници са се изпълнявали само от жени в пълното отсъствие на мъже, през октомври месец. Празниците и ритуалите, свързани с тях, са били изпълнявани на места със скали, с цепнатини в скалите и пещери, а на нос Скамни има подходящи условия за това. Находките датират от VI-V век пр.Хр.

http://www.kontinenti.com/?p=2220 (http://www.kontinenti.com/?p=2220)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 25 July 2018, 15:23:21
Най-древната цивилизация:

https://www.vbox7.com/play:4c3b5fd2
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:48:13
Търсят храма на Орфей

(https://www.mirela.bg/dynamic/i/articles/php/85/26085/3_7.jpg)

На 14 км североизточно от Момчилград се намира с. Татул. Скалистите върхове с нищо не подсказват близостта на едно от най-величествените тракийски светилища у нас. Скалата с форма на пресечена пирамида не прилича на никоя друга по българските земи. В нея са изсечени стъпала, водещи към върха, където има странен "саркофаг", предаде АСН.

Обредността на траките е свързана с култа към слънцето. Татул със сигурност е бил и своеобразна обсерватория за изучаване на изгрева и залеза в определени дни от годината.

След проведените археологически проучвания през 2004-2007 г. под ръководството на проф. Николай Овчаров стана ясно, че светилището е от Късно-бронзовата епоха (XV-XI преди Христа) В IV век пр.Хр. тук е построен великолепен каменен храм, който би могъл да съперничи дори на гръцките храмове. Според археолозите, няма съмнение, че става дума за Хероон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.

Те работят и по хипотезата, че може би става дума за единствения досега известен храм на прочутия тракийски певец и герой Орфей. Паметникът при Татул има и средновековен период, когато е бил превърнат във византийско имение. Със сигурност през ХI-ХII век то е било притежание на известната византийска фамилия Палеолози, която през ХIII-ХIV век ще стане императорска династия.

През 2006 г. се появи сензационна новина. На гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт "зела", който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и в радиус от 10 км наоколо не се отглежда грозде. Може би това е послание на самия Орфей към далечните му потомци. Сортът, наречен "Сълзата на Орфей" съчетава вкуса на мавруд и каберне.
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:49:53
Откритие на 8000 години край село Оходен

Уникален глинен олтар с положени в него еленови рога
откриха врачанските археолози


(https://m.netinfo.bg/media/images/28624/28624140/640-420-zhertveni-elenovi-roga-otkriha-kraj-ohoden.jpg)
© снимка: Областна администрация Враца

Уникален глинен олтар на 8000 години с положени в него еленови рога откриха врачанските археолози при разкопки на раннонеолитното селище в местността "Валога" край село Оходен, съобщиха от областната администрация.

Олтарът е открит на два метра от намерения през 2010 г. за първи път скелет на праисторически мъж, положен в земята с гробни дарове.

Според ръководителя на археологическата експедиция Георги Ганецовски, новата находка, мъжкото погребение и намерените преди пет години напълно запазени останки на жена, наречена Тодорка, са от един и същи исторически период - края на седмото и началото на шестото хилядолетие преди Христа.

Еленовите рога са два чифта и вероятно са ловни трофеи от едри екземпляри. Те са положени в олтара в посока север-юг и след това запечатани.

Археолозите смятат, че са попаднали на древно светилище, посветено на Слънцето и мъжкото начало, в което древните хора са се прекланяли пред природните стихии.

Новото откритие е без аналог от епохата на ранния неолит в световен мащаб, според Георги Ганецовски.

Преди две години той откри подобно светилище, но с положени рога от тур (див бик), при разкопки в местността "Калето" край Мездра, което бе датирано от края на каменно-медната епоха или на около 6000 години.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3982391


Трофейни еленови рога от едри екземпляри бяха открити в глинен олтар при разкопките в местността "Валога" край с. Оходен. Рогата са два чифта и са положени в олтара в посока север-юг, обяснява археологът Георги Ганецовски от врачанския Исторически музей, който ръководи разкопките.

Находката е на два метра от краката на открития преди четири години скелет на мъж, наречен Христо. Археолозите смятат, че между двете находки има връзка. Гробът на Христо и гробните дарове в него, позата на тялото с обърнато лице към изток, където е разположено древното светилище, посветено на Слънцето, и откритите в южна посока рога - всичко това символизира мъжкото начало.

Глиненият олтар с рогата е разположен до масивна глинена конструкция. Тя е част от разкрита преди две години голяма платформа, разположена върху масивни колове. Коловата конструкция е държала дървено скеле, облепено с глина. Южно от тази платформа и до олтара с еленовите рога археолозите са открили голямо петно пепел. Археолозите предполагат, че това е мястото на голям олтар, част от който е и най-новата находка.

Георги Ганецовски определя новата находка в местнотта ,,Валога" като съоръжение без аналог досега. Съоръжението е за извършване на ритуали за омилостивяване на природните стихии за по-голямо плодородие. ,,Това е нещо като ритуала "Герман", който се извършва през пролетта, но тук вместо кукла се използват еленови рога" - поясни археологът. Подобно полагане на трофейни еленови рога в олтар като жертвоприношение към природата в ранния неолит е непознато досега в страната ни и света.

http://bg.time.mk/read/6b3931409b/7b4c447f95/index.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:51:11
Тракийско скално светилище от Пето хилядолетие преди Христа
откриха при разкопки край смолянското село Кошница


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2Fdc1f4cf774e1a3fcca1f3f7f47ce243b.jpg&hash=1635372c2e9fd6765c59f0d6e9e7f09a)

15 август 2011 | 13:22 | Агенция "Фокус"

Смолян. Тракийско скално светилище от  Пето  хилядолетие  преди Христа откриха при археологическите проучвания на крепостта ,,Калето" край смолянското село Кошница. Това съобщи ръководителят на разкопките - археологът от Регионален исторически музей ,,Стою Шишков" -Смолян Николай Бояджиев. Той обясни, че това е третата поредна родопска крепост, в която се прави подобна находка. Проучванията на крепостта продължиха четири седмици и бяха финансирани от община Смолян. Както и през миналите години и този път в помощ на археолозите  се включиха младежите от ,,Красив Смолян", като около 40 деца от селата Смилян, Могилица, Бориково и Буката допринесоха за разкриването на крепостта. Бояджиев обясни, че в продължение на две седмици крепостта е разчиствана от буйната растителност,  като е почистено цялото трасе на крепостта, а в останалите две седмици са направени археологически сондажи в северозападната част с цел да се установи хронологията на обекти. Археолозите са попаднали на вътрешно помещение, долепено до крепостната стена ,служещо най-вероятно за наблюдателница. Разкрита е и цялата крепостна стена, като има запазени зидове с височина до 2 м. Общата площ на укреплението е 2000 кв.м., но не се знае общата дължина на стените, както и броят на евентуалните съоръжения вътре. Дотук са разкрити 70 -80  метра стени. Крепостта е построена през VI век от византийския император Юстиниян I (527-565) с цел да охранява централния римски трансродопски път от Персенк-Смолян-Турян-Кошница-връх Ком-Гърция. Установено е , че в началото на VII век укреплението е било опожарено от славяните. Според Бояджиев крепостта се е ползвала и през Средновековието и е обитавана и след Х век. Археологът добави,че тракийското светилище е функционирало от късната Каменнo-медна епоха през Бронзовата до Античността. В рамките на проучванията са разкрити множество керамични фрагменти от различни епохии други важни за историята предмети. Бояджиев отбеляза, че пълните проучвания на археологическия обект ще започнат в началото на септември по проект на община Смолян, финансиран от програмата за трансгранично сътрудничество България-Гърция. Очакванията са-да се разкрие мащаба на крепостта, съоръженията в нея, както и светилището. Николай Бояджиев изтъкна, че и тази крепост не е пожалена от иманяри, които са минали преди години.

http://www.focus-news.net/?id=n1556060
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:51:50
Светилището Белинташ е по-старо от Перперикон

Астрономите намират общо между кратерите на Белинташ
със съзвездията Малка и Голяма мечка, Лъв и Орион


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.ibox.bg%2F2008%2F05%2F08%2F48515%2F519x389.jpg&hash=2a2a58cd08ee71386344152eae188c70)
Снимка: http://lifestyle.ibox.bg/news/id_983853544

Светилището с олтар на скалното плато Белинташ над асеновградското с. Врата може да се окаже по-старо и по-значимо от скалните находки на Перперикон. До този извод са стигнали екип от археолози, начело с д-р Борислав Бориславов, които близо месец проучват древното място.

Теренните изследвания бяха възобновени, след като бяха финансирани с 30,000 лв. от Министерството на културата, по настояване на зам.-министър Тодор Чобанов.

Платото се намира на 1236 м надморска височина. Светилището е в средата на каменна чаша. Скалните ями напомнят на кратери, а в разположението им астрономите виждат общо със съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Според библейската легенда до Белинташ стигнали водите на Потопа, а на две скални халки бил превързан Ноевият ковчег.

"Находките, които откриваме, датират от каменно-медната епоха или от V хилядолетие пр.Хр. Това доказва, че комплексът е от най-старите не само по нашите земи, но и в Европа", казва д-р Бориславов. Открити са сребърно капаче, стрела, рибарски мрежи, тежести за стан, вретено и керамичен съд за топене на метал. Според археолозите плочката на почитания от траките бог Сабазий, открита на Белинташ, е фалшификат.

Колкото до легендите, които се носят, Бориславов обяснява: "Няма открити доказателства, че тук са живели великани или извънземни."

Проучванията на платото започват през 2003 г. В момента археолозите работят в северното подножие на обекта. Проучват подхода и стъпалата към олтара за жертвоприношения. "Открили сме фрагменти от огнища и олтар с украси, където се е изливало вино, мляко или кръвта на жертвени животни", разкри Бориславов. Олтарът е обърнат на изток, което означава, че е свързан с култа към слънцето.

Наоколо били постройките на жреците, които използвали платото за обсерватория и наблюдавали движението на небесните тела. Основният поминък на древните хора на Белинташ било рударството. В онези времена Родопите са били гъсто населени. В по-долната част на култовия комплекс е открит гроб от късната бронзова епоха, когато погребенията са се извършвали с кремация. Археолозите все още изясняват точното предназначение на двата скални кладенеца до светилището. Не е изключено те да са имали култово значение, защото в тях се отразяват луната и слънцето в определени дни от годината.

Проучванията на Белинташ продължават напролет. Дотогава ще има охрана, за да не се допуснат иманярски набези.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=662673 (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=662673)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:53:18
Учени разбулват мистерията на Белинташ

(https://static.wixstatic.com/media/276334_93e48329ce2544f1838cf1df9cb039d5~mv2.jpg/v1/fill/w_784,h_523,al_c,q_90,usm_0.66_1.00_0.01/276334_93e48329ce2544f1838cf1df9cb039d5~mv2.webp)

Белинташ е голямо тракийско светилище, разположено на връх, в землището на село Мостово, Асеновградско. Свещеното място е доста древно - от къснобронзовата и ранножелязната епоха, като почти не са намирани следи от по-късни религиозни практики там. Съществуват обаче находки и от по-ранни епохи.

 Праисторическите хора от халколита

също са отправяли молби към своите богове на това място. Светилищата, както и християнските храмове не се правят на случайни места, смята Иван Христов. Той разказва, че на Белинташ човек може да почувства магията и мистиката на Родопите и затова е напълно нормално хората да приемат мястото за свещено и тайнствено. Светилището е в центъра на кръг от други доста интересни тракийски скални светилища. Разположено е на изконна територия на бесите, но не може да се твърди със сигурност, че това е легендарният храм на Дионис. Според исторически извори бесите имали голям храм на този бог, където оракул гадаел за бъдещето по същия начин, както в светилището в Делфи. За да чуят думите на оракула, Родопите посетили Александър Македонски, както и бащата на император Август - Октавиан. Досега обаче няма никакви сигурни източници на информация за това къде се е намирало светилището.
 Според Иван Христов все още е твърде рано да се свързва Белинташ с името на определен бог, тъй като няма достатъчно археологически материал и сериозните проучвания тепърва предстоят. Белинташ обаче със сигурност има голям потенциал. Д-р Христов описва светилището като доста сложно, с елементи, характерни

 както за Перперикон, така и за Глухите камъни

Има издълбани в скалите ями, които може би са били жертвеници. Има и стълбища, а на самия връх са открити основи от дървени постройки. Затова и учените предполагат, че на Белинташ траките са имали и храмови сгради. Първоначалната цел на субсидираните от държавата проучвания обаче ще бъде да се направи геодезично заснемане на обекта, да се разчисти голяма част от площта му и да бъде привързан той към географска система, а може би дори към кадастъра на общината, за да не се допусне незаконно строителство в неговите рамки.
 Според зам.-шефа на НИМ Белинташ има не само голям научен, но и огромен туристически потенциал и може да вкарва в хазната на общината над 100 хиляди лева годишно. За целта обаче трябва да се направят пътища, да се обезопаси мястото, да се наемат екскурзоводи и да се издадат брошури с истинската историческа информация за мястото. Според Иван Христов на скалното светилище би могъл да бъде приложен туристическият модел, който вече проработи в Старосел.
 Белинташ е свързан и с други тракийски обекти в Родопите и може да стане част от дълъг туристически маршрут. Вече се предлага подобна обиколка, която включва и намиращия се наблизо връх Караджов камък, който е труднодостъпен, но на него също има археология. Намерените на върха монети доказват, че далеч след покръстването на бесите те продължават да оставят религиозни дарове на старите си светилища. Най-късната находка е чак от времето на император Юстиниан, когато според Иван Христов

 ,,траките отдавна е трябвало да ходят в църквите, а не по скалите"

Територията на Белинташ бележи границата между две култури от ранното развитие на траките. На изток от светилището започва разпространението на мистериозните скални ниши, докато нито един подобен обект няма в Родопите на запад от Белинташ. Светилището е интересно и със сведенията, които дава за предполагаемата тракийска писменост. Открит е камък с издълбани изображения, които според Иван Христов със сигурност са останали от древни времена, а не са нов фалшификат. Те може би представляват протописменост или пък са букви или руни, каквито са се използвали от средиземноморските народи преди развиването на азбука. И този надпис обаче все още не е проучен научно и за изясняването на въпроса дали бесите са имали писменост е необходимо мнението на експерт епиграф.
 Според Иван Христов много по-малка е вероятността да се окаже истински надписът върху сребърна плочка, открит край светилището. Според някои теории това е оброчна плочка на бог Сабазий (Дионис) и откриването й доказва, че на Белинташ е легендарното светилище на Дионис.
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:54:53
Тази информация е от 2011г.

Археолози разкриха нови находки от Белинташ

(https://m.netinfo.bg/media/images/28717/28717073/640-420-belantash-ili-dve-hiliadoletiia-predi-heopsovata-piramida.jpg)
© снимка: Кирил Кирилов

Фигурка на женски идол, кремъчни пластини, част от бронзово украшение и части от ритуални огнища са сред основните находки на археологическия екип, който втора година проучва родопското тракийско светилище Беланташ. Намираме се в началото на една доста продължителна работа, тъй като обектът е изключително обещаващ като научни резултати и много подходящ за културен туризъм, каза ръководителят на 13-членния екип д-р Борислав Бориславов. За да продължат разкопките, Министерството на културата отпуска още 40,000 лв.

Голямата находка на учените е каменна стена, датираща от елинистическата епоха, т.е. IV-III век пр. Хр. Тя е била срутена и камъните, от които е била изградена, са струпани под олтара на Беланташ. Над тях са единствените вертикални изсичания, които се намират в началото на същинската част на тракийското светилище. В момента част от работата на археолозите е съсредоточена в разкриване на по-старите исторически пластове под камъните от стената. Продължават миналогодишните сондажи в западното подножие, а тази година за пръв път се проучва и южното.

През 2011 г. работата на екипа ще продължи до 2 септември. Кметът на Асеновград Христо Грудев заяви намерението на общината да кандидатства пред Норвежкия фонд за финансиране, откъдето се надява да бъдат спечелени пари както за строителство (за пътища и паркинги до тракийската светиня), така и за разкопки. През септември общината ще има повече яснота по параметрите за кандидатстването пред норвежкото правителство.

Беланташ датира от поне 2000 години преди Хеопсовата пирамида. Интересът на учени и туристи към него ежегодно се засилва. По думите на д-р Бориславов през последния уикенд през обекта са минали над 400 туристи.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=765888


Проучванията на скалното светилище Бeлинташ, ръководени от д-р Борислав Бориславов от Националния исторически музей водят до предположенията, че най-свещената му част е била оградена от изкуствено изградена стена.

Тезата се подкрепя от откритите жлебове на порта и коловози, по които се предполага, че с дървени повдигащи конструкции са доставяни необходимите за ритуалите пособия, съобщи БНР.

Екипът археолози проучва скалните срутвания в подножието на олтара. За тях може да се твърди, че са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над светилището.

Целта на 12-членния екип е да открие предназначението на светилището и изпълняваните там ритуали, обясни археологът Борислав Бориславов.

Сред последните находки е керамична антропоморфна фигурка - фрагменти от женско тяло от V-III хил. пр. Хр. Намерени са още бронзово украшение, фрагменти от кремъчни сечива и множество добре запазени части от керамика с вдълбана украса.

http://bg.time.mk/read/7a43bf413f/956fd910e2/index.html


Древното светилище в местността Белинташ е било укрепено

Древното светилище в местността Белинташ до Асеновград е било укрепено доказаха археолози. Експедиция от Националния исторически музей проучва
прохода към скалното плато за втора година. На мястото са открити находки от V хилядолетие преди Христа до монети от късната елинистическа епоха.

Разкопките, които се провеждат през тази година на Белинташ, доказват, че в най-горната част на светилището е имало укрепена част. Това съобщи ръководителят на проучванията Борислав Бориславов.

Д-р Борислав Бориславов - археолог: "Това беше изненадващо, защото досега изсичането за врата стоеше, но нямахме никакви данни за каменна стена. Сега с проучванията на участъка под стълбата вече категорично се доказа, че тази стена е съществувала и тя е разрушена умишлено еднократно - камъните са изхвърлени оттук. Каква е целта не знаем. Най-вероятно това се е случило през ІV-ІII век преди Христа."

Проучванията доказват още, че в района около светилището са се изработвали изделия от метал. Доказателство за металургичната дейност са откритите парчета от шлака. Вече е ясно, че още от V хилядолетие преди Христа на мястото са извършвани ритуали за връзка с божествата. Скалните изсичания, според специалистите, са аналогични с тези от областта Фригия намираща се в централната част на Мала Азия и родно място на цар Мидас.

За енергийната сила на местността Белинташ се носят легенди.

Д-р Борислав Бориславов - археолог: "Леля Ванга е казала, че това е едно от най-интересните места, заредени с много силна енергия. Много хора идват точно заради тези думи на Ванга. На това място очевидно по някакъв начин и древните са имали усет за това, че мястото е силно енергийно и са използвали това място за контакт с божествата."

http://bnt.bg/bg/news/view/58998/arheologicheska_ekspedicija_v_belintash
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:56:43
Белинташ - земя на мистерии

(https://cdn2.trafficnews.bg/2016/07/03/fb291ea7abb9387ef90c2176d06d8da1.jpg)

В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. По него и до днес личат следите от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и зорко пази своите тайни. Но дали всъщност скалите на Белинташ са толкова мистериозни?
 Преценете сами...

Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук.

 В превод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като "камък на познанието". Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района,а през зимата снегът се топи веднага щом докосне повърхноста на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината горещата лава.

 Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад, Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщност са и най-голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат много въпроси - Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?

 Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, които пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението.

 В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена.

История:

 Една случайна находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.

 Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите.

 Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син е на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно  в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх.

 Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса /митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа/. Някои изследователи смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за отглеждането на Сабазий и за "биография" на своя Дионис. По волята на Тираните тракийският бог бил разкъсан на три части, но Атина /Минерва/ успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий било използвано във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. Изобразяван е бил като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка.

 "Сабазий покрива космическо божество, най-напред идентифицирано с твърдия елемент на вселената  камъкът, пише в книгата си "Тракийският Дионис" проф. Александър Фол. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен, но хтонизмът пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност. Тази всеобщност предопределя и другата отлика на Сабазий  да бъде прорицател."
 Скалното плато на Белинташ е разделено на три самостоятелни части. Този факт потвърждава връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и намерената сребърна плочка.

 Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество.

Легенди:

 Разказваната по тази част на Източните Родопи легенда твърди, че по време на Потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Може и да не е така, но кръглите отвори в скалата ясно личат.

 Разположението на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсерватория- по време на равноденствие слънцето изгрява точно на д Сини връх и залязва над Караджов камък.. Но дали това е била единствената приина, поради която бесите са смятали тази скала за свещена?

 Най-невероятната, но възможна поради липса на противни доказателства хипотеза, е, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в скалата би трябвало да са звездна координатна мрежа, а издълбаните щерни може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземяването на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече - на това място извънземните са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието на живота на Земята.

 Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район. За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в щерните - прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи. В търсене на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години.
 Резултатите обаче са далечно приблизителни и не могат да надскочат рамките на хипотезата.
 Дали Белинташ е бил обект на космическия туризъм отпреди милиони години или само астрономическа обсерватория на древна високоразвита цивилизация по нашите земи?
 Може би бъдещето ще даде отговор на този въпрос.

http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/belintash_-_zemq_na_misterii.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:57:14
Културологът Георги Мишев:
Тракийските светилища в България са оставени на произвола на съдбата


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2F1172f30129f4232f9b9e13e444355293.jpg&hash=817fd364fde8f8406980c235908f9054)

25 август 2011 | 07:00 | Агенция "Фокус"

За значението на тракийските светилища в България, както и за туристическия интерес към тях, Агенция ,,Фокус"  разговаря с културолога Георги Мишев от Тракийско общество ,,Трескейа".

Фокус:  Г-н Мишев, увеличава ли се интересът към тракийската история, към тракийските светилища в България?
Георги Мишев:  Това, което аз лично наблюдавам, е наистина увеличаване на интереса. Това може само да ни радва, тъй като това е интерес към знанието. Желанието за знание е една от предпоставките за формирането на уважение към заобикалящото ни. При последното ни посещение на пещерата ,,Утробата" в село Ночево, община Черноочене, имаше около 30-40 души. Това наистина е нещо позитивно, тъй като показва една съвременна тенденция на завръщане на уважението на нашия народ към земите ни. Все пак неслучайно писателят Алеко Константинов казва: ,,Опознай Родината, за да я обикнеш".
Фокус:  Кои са най-популярните и най-добре запазените тракийски светилища у нас?
Георги Мишев:  Всичко си струва да се види, зависи кой какво търси. Един търси крепости, друг търси градове, трети търси светилища, а друг - мегалити. Това, което се говори, е, че най-посещаван е Перперек или т.нар. от археолога проф. Николай Овчаров - Перперикон. Популяризирането на какъвто и да е обект е сложен процес, който е плод на множество фактори, но не винаги в основата му е доброто качество на самия обект. Личното ми мнение е, че има много по-атрактивни места, които обаче не са толкова популярни.
Фокус:  Кои са те?
Георги Мишев:  Много са, но за съжаление много голяма част от тях са потънали в забвение. Районът на село Ночево е жив пример. Там има наистина много скални светилища, няколко пещери - утроби, има скални ниши, има скални изсичания. Много малко обаче се посещава този район, а тракийските паметници могат да бъдат един от факторите за неговото оживяване и развитие.
Фокус:  Има ли място в България, където тракийските светилища да са по-концентрирани?
Георги Мишев:  В научните проучвания са описани тези центрове, например, районът на Казанлък, районът на Старосел, историко-археологическият резерват Сборяново и други. За съжаление, не мога да кажа, че има такъв център с реставрирани светилища по начин, че да представляват наистина една атракция, в която обектите да се видят в симбиоза. Да може да се види, че обектът е съответно консервиран, реставриран и социализиран в подобаващ вид. Много малко са тези обекти. Ако трябва да говорим честно, може би почти ги няма. По този начин ние, съвременните обитатели на тези земи, ограбваме миналото си, защото не позволяваме тези обекти да изпълняват своето предназначение на културен носител.
Фокус:  Различават ли се по някакъв начин тракийските светилища от единия край на България и от другия?
Георги Мишев:  Имат си определени характеристики, които ги правят принадлежащи към определен вид тракийски обекти и дори към отделни тракийски племена. Има райони, където има концентрация на определени видове светилища - например, в Родопите могат да бъдат видени много скални ниши, които не виждаме в Средна Гора. В Източна България могат да бъдат видени светилища от най-различен тип. Интересни са скалните светилища в района на град Ямбол - древният тракийски град Кабиле. Покрай село Мелница, Ямболско има едно страхотно скално светилище със слънчеви дискове. То наистина си заслужава да бъде видяно, но е малко посещавано. В морския ни район това, което може да бъде видяно, е тракийското светилище ,,Бегликташ". То също е много популярно и доста посещавано. За съжаление, все още не е достатъчно добре проучено и е недостатъчно добре представено на туристите, които отиват да го видят. Интересни обекти са долмените в Странджа и Сакар, прекрасното светилище Мишкова нива в района на Малко Търново и много други.
Фокус:  Кой поддържа всички тези места днес?
Георги Мишев:  Една част от тези паметници са под опеката на Министерство на културата, на местните власти или местните музеи. Статутът на повечето скални светилища в България е никакъв. По-голямата част от тях се намират доста трудно от туристите. Почти няма никакви табели до тях. Изключвам масово популярните, но при останалите липсва табела, която да насочи хората към определеното място. В района на село Ночево също не може да се намери табела към светилищата. Тракийските светилища абсолютно са оставени на произвола на съдбата.
Фокус:  Кой би трябвало да се занимава с поддръжката им?
Георги Мишев:  Винаги се е казвало, че светилищата са направени за хората и в този смисъл, те са тези, които трябва да се погрижат за обектите. Нека да обясня как стоят нещата: скалните светилища, които са обявени за паметници на културата с национално или местно значение, имат някакъв статут. Те се водят в някакъв регистър и са под опеката било то на държава, община или музей. По-голямата част от обектите обаче не са систематизирано описани. Дори и да са описани, това е направено в научни публикации, но не са въведени в съответния регистър и държавата няма ангажимент за тяхното опазване. Това е откровено престъпление от страна на държавната власт спрямо културно-историческото наследство, тъй като по този начин то е оставено на произвола на събитията.
Фокус:  Какъв е процентът на тези тракийски светилища, обявени за паметници на културата, на фона на всички?
Георги Мишев:  Не знам някога да е правена подобна статистика. Мисля, че не е. Няма актуален регистър на всичките скални светилища, за да може да се направи статистика колко от тях са обявени за паметници на културата с национално или с местно значение. На практика се забелязва това, че една част от тях се намират в частни имоти, други са сред нищото и може някой да си купи нива и да изхвърли културните ценности от там, без да знае за значението им, а може да го направи и умишлено.
Фокус:  Казахте, че някои от светилищата не са добре проучени.
Георги Мишев:  Ще Ви дам пример с Тракийски култов център ,,Старосел", тъй като районът е добре познат. В рамките на култовия център има редица скални светилища. Те не са проучвани и археологически и от гледна точка на археоастрономията, нито са правени сондажи, за да се види дали на скалното светилище не е имало и градежи. На тях се намират фрагменти и керамика, но това става заради изкопите на иманярите. Това ограбва науката, защото в крайна сметка, за да може един обект да се осмисли цялостно, трябва да се направят проучвания на всичките му съставни части. След като д-р Китов въведе понятието ,,Тракийски култов център Старосел", се направиха проучвания единствено върху храма на Четиньова могила, но всичките скални светилища в района останаха просто споменавани. За съжаление, това не е единственият пример в България, а има редица подобни случаи. Например, при Татул е същата история - имаме градежа и храма, но на находките в района, слънчевите дискове, пещерата утроба, намираща се непосредствено до светилището, не са извършвани изчерпателни археологически и други проучвания. Те са необходими, за да се види дали обектите в района са осмислени като цялост, не са ли, може да се посочи много по-точно и датировката им.
Фокус:  Какво е състоянието на инфраструктурата край тези места? Има ли пътища до там изобщо?
Георги Мишев:  Като се каже Тракийски култов център ,,Старосел", се разбира някаква област, която има център. В Старосел има много обекти, материални паметници от траките. От тези 10-15 обекта - скални светилища, градежи на гробници и храмове, едва 2 са до известна степен годни за посещение. До тях има път, но до другите нито има табели, нито има пътища, нито има информация, нито тече някаква реставрация. И до тези, до които има път, е по-добре да не коментирам на какво ниво е реставрацията. Инфраструктурата към огромна част от тракийските светилища е в много лошо състояние, а до скалните светилища с някои много малки изключение напълно липсва и в повечето случаи това е основна пречка за туристите. Липсата на табели е друг основен проблем. Те предоставят първата информация за осмисляне на обекта. Ако отидете и видите едни камъни, какво ще разберете? За един човек със средно ниво на обща култура, който няма задълбочени познания по темата, това ще бъдат просто едни камъни. Ако те не бъдат представени от специалист в областта, продължават да бъдат само камъни. Трябва да бъде обяснено каква е символиката им, как са осмислени, какви са паралелите, има ли източници. Освен това, наред с археологическите проучвания, не се извършват и други проучвания. Когато преди години дисциплината ,,Тракология" е създадена в България, проф. Александър Фол винаги е казвал, че тя е едно интердисциплинарно проучване. Не е редно един обект на траките да се проучва единствено по археологически път и да се разглежда като отдалечен във времето артефакт. В експедицията ,,Странджа-Сакар" преди години присъстваха и редица други специалисти, като етнографи - например, проф. Иваничка Георгиева и други. Днес такива експедиции са рядкост. За щастие ги има, но са много редки.
Фокус:  Може би финансирането им е трудно?
Георги Мишев:  Не мисля, че това е основният проблем. Въпрос на организация е, а също и на приоритети за научните ни кръгове. Най-важното е да се прави атракция и бизнес или е важно цялостното изучаване на културата ни? Ако за държавното формиране на България можем да говорим с датировка 681 г., то за културата ни тази дата е с няколко хилядолетия по-рано.
Фокус:  След като няма кой да опазва тракийските светилища в България, случва ли се там да има и вандалски прояви?
Георги Мишев:  Не точно и не само. Съществува една съвременна тенденция за християнизация на обектите. Например, около светилището ,,Белинташ" в Родопите преди години започна строеж на християнски храм. Местността там е освен археологически защитена зона, и природно защитена зона. С въпросния строеж започнаха и изсичания на кръстове по скалите, започнаха и други неприятни прояви, което не е адекватно да се случва в XXI век. Има и други подобни случаи през последните години, за съжаление. При посещението ни в с. Бръшлян, Странджа преди няколко седмици, заедно с колеги, ни бе отказано да видим олтара в църквата, който има посветителен надпис на Зевс-Дионис, въпреки че същият е публикуван и е обект на научен интерес. Обяснението беше, че има забрана да бъде показван и фотографиран. Никога в българската традиционна култура подобно нещо не се е случвало. При нас има приемственост на епохите и културите и българският народ никога не е унищожавал или презирал следите от неговото минало по такъв вандалски начин, както това се случва днес. Това ревностно пазене на следите от нашата древност е основен фактор, който е допринесъл за запазването на културната ни идентичност.
Фокус:  Може ли това да бъде спряно или предотвратено?
Георги Мишев:  Колкото и идеалистично да звучи, когато хората се информират и образоват, е възможно. Преди време възникна дебатът за връщане на вероучението в училищата - чудесна идея е да има предмет ,,История на религиите", за да може обществото ни да има малко по-висока степен на култура и познания в тази област, защото народът ги няма. Историята на религиите е нещо в този смисъл различно от Вероучението, тъй като историята на вярванията и идеите съвсем ясно показва приемствеността и значението на всяко свято място и по този начин не подстрекава към неговото унищожаване или поругаване, а напротив - към уважение на вярата на всеки, защото всеки има право на свой път и всеки път има какво добро да предложи. Културните ценности могат да способстват и за развитието на икономиката - дали чрез развитието на местен хотелиерски бизнес, било за друго, хората биха имали по-различно отношение към тях. Държавата не може да сложи полицаи на всяко светилище или на всеки камък, колкото и много полицаи да има в страната.
Фокус:  Съществува ли вероятност част от скалните тракийски светилища да са били редени според съзвездия, според звездите?
Георги Мишев:  Има такива данни и точно заради това трябва да се правят и археоастрономически проучвания. Археоастрономите са хората, които могат да кажат дали това съществува. Например, в Старосел има скално светилище наречено Момини камъни, което според мен и според проф. Валерия Фол, е мегалит и е слънчева врата, както тази в Бузовград. За да бъде доказано това обаче, е необходим археоастроном, за да заснеме, да направи изследване и да каже дали светилището е издигнато от човешка ръка, кога е било издигнато.
Фокус:  Малко на брой ли са те в България?
Георги Мишев:  Малко са, но важното е, че ги има. Подобни археоастрономически изследвания са правени на скалното светилище ,,Харман кая". Има много интересни публикации по темата, но и те не са известни на широката публика. За съжаление, местният бизнес няма никакво желание да работи с хората на науката. Като влезете в един хотел, може да намерите брошури за ресторанти, но много рядко може да намерите брошури за културно-историческите обекти в района, които са създадени с помощта и на местния бизнес. Това е практика, позната на запад от много години, но за съжаление непопулярна у нас.
Фокус:  За невежество или за подценяване на културното наследство се касае?
Георги Мишев:  Навсякъде и непрекъснато се говори за богатото ни културно-историческо наследство, какъв огромен потенциал и ресурс е това, но не се използва по начина, по който би трябвало. Ролята на държавата и на учените в този смисъл е огромна и вината е също и в двете страни. Вместо да си запазим нестинарството и автентичната нестинарска обредност, ние въведохме нестинарите в кръчмите, профанизирахме традицията и така я лишихме от нейната най-важна роля - духовната почит, което с течение на времето ще я превърне в интересна забава и нищо повече.
Фокус:  По-малко туристи ли ходят вече в Странджа?
Георги Мишев:  Миналата седмица се върнах от Странджа и мога да кажа, че сред местните там има огромно разочарование. Това е жалко да се види, но е факт. Това се забелязва и по другите места в страната ни. Местните власти - общини и музеи, вместо да осъзнават важността на локалната традиционна култура и да се грижат за адекватното й запазване и експониране, създават пречки и дори объркват нейното функциониране. Традиционните събори и местата на провеждането им се преместват на ,,удобни" дни и места. Освен това, се забелязва на държавно ниво захващане с едни много мащабни проекти. Такъв пример е проектът с Кози грамади, Средна гора. На Кози грамади се намира тракийска резиденция - тюрзис и редица светилища свързани с Тракийски култов център Старосел, но целият обект е в същинска Средна гора. Вместо да се реставрират и социализират археологически обекти, които се намират на 5-10 минути от населено място, то приоритетно се проучват археологически обекти на 20 км навътре в гората и да се търси начин за прокарването на път дотам. От няколко години като цяло в страната ни се извършват разкопки, разкриват се обектите и същите се изоставят на произвола на съдбата след това. Не е редно дори един могилен насип, който е коствал труда на стотици хора преди хиляди години, да бъде просто разровен с багер и след това оставен на разруха.
Фокус:  Кои са най-известните обреди, които са практикували траките в светилищата и останало ли е нещо от тези обреди и до днес?
Георги Мишев:  В българската религиозна обредност има много силен античен пласт. Има доста научни разработки по темата. Курбаните и съборите са подобен пример. Всички знаят за първомартенската обредност или за ритуалите по Коледа, за кукерите и нестинарите. Това са идентифициращи за българската култура обреди. Те са много по-различни, отколкото обредите при другите народи.
Фокус:  Можете ли да разкажете какво буди интереса на посетителите към тракийското светилище при село Ночево?
Георги Мишев:  Всяка година в периода 13-15 август организираме по едно посещение на светилището. Според литературните данни, в тези дни в Рим е била почитана т.нар. Диана Неморензис, за която римските автори са писали, че има много скитски и варварски, т.е. чужди на римляните, елементи в образа и обредите й. Те смятат, че тя е приличала на Артемида Таурополос. Смята се, че тя е тракийска версия на Артемида и е почитана в Северна Гърция. Идеята на посещението на тракийското светилище край Ночево в този момент е, че не можем дори след 2 или 3 хиляди години да измисляме ново предназначение на тези места. Предназначението им е дефинирано още преди няколко хиляди години. Те са сакрални места, на които човек следва да търси своето духовно преживяване. Както християнин може да отиде в храм на мюсюлманин, но е редно да се държи подобаващо и да осмисля, че пребивава на свещено място. Хора, които искат да посетят подобен обект с ясната мисъл, че то е свещено място, е възможно да научат повече за него, а защо не и да съпреживеят. В крайна сметка това е целта на духовния туризъм - духовното преживяване. Тракийските светилища могат да бъдат достойни обекти за тази цел. Оживяла древност е, когато едно древно светилище приеме поднесените дарове - цветята, ябълките, хлябовете, които хората оставят. В края на краищата светилищата са за хората, а не за боговете. Те са за хората, които имат нужда да излязат от ежедневието и да потърсят духовното.

http://www.focus-news.net/?id=f18529
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:58:11
Откриха античен тракийски храм на Перперикон

(https://i2.dir-i.net/CMS/2010/08/16/3a_1960e1.jpg)
Открият античен храм е врязан в скалите
Снимка: БГНЕС

Ново доказателство, че Перперикон е едно от големите светилища в античния свят откриха археолозите. Екипът на проф. Николай Овчаров намери добре запазен античен храм, в който могат да се проследят култовите практики на древните траки.
Той е свързан с проученото преди години голямо светилище, за което се предполага, че е било известното в античността прорицалище на бог Дионис, съобщи БНТ.

 Според древните извори в него Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.) е получил предсказанието, че ще завладее света. Открият античен храм е врязан в скалите. В тях са издълбани и две ниши, в които е имало каменни изображения. Едното от тях - на тракийския конник, археолозите откриха при разчистването на руините. В центъра е запазен кръгъл олтар - ексхара, върху който се е извършвал огнен ритуал.

 В храма са били принасяни и жертви. В стените има издялани каменни скоби, за които те са били вързвани, а на ода - улеи, по които се е стичала кръвта. "Наистина можем да направим тълкование, че на този олтар, на който е пален огън, са принасяне и кървави жертви - тоест принасяни са в жертва животни. Не съм привърженик на човешките жертвоприношения, макар че в изворите да е споменавано за човешки жертвоприношение при траките", обяснява проф. Овчаров.

 Вътре в храма са открити и част от предметите, използвани при жертвоприношенията. Сред тях е и голям планински кристал. Сградата е свързана с дълъг 15 метра каменен проход с голямото светилище на Дионис.

 През средновековието античният храм се използва като представителна сграда от християнските духовници. Доказателство за това са откритите в сградата оловни печати на двама от епископите на Ахридос - средновековната епископия, обхващала Източните Родопи.

http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-antichen-hram-9520940
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 15:58:58
Храмът на Асклепий в Кюстендил

Източник: http://www.mbalkn.com/index.php?option=com_content&view=article&id=91%3Apautalia&catid=42%3Arokstories&Itemid=102&lang=bg

Изворният град Пауталия от тракийската дума "поте" - извор, в древността бил дъно на топло езеро. Днес горещите лековити минерални води в Кюстендил извират главно в самото подножие на хълма, известен с турското име "Асарлък" (крепост), най-вече в махалата извори ("Кайнарлък"). В наше време, в цялата котловина те са 36, като два от тях (при пазара) се използват пълноценно в момента. Дебита им, с което се нареждат на първо място в България, е 1980-2100 литра на минута с температура средно около 74 градуса. По много пауталийски монети личи лечебния символ на лековитите извори, което говори за тяхното познаване и благотворно използване от дълбока древност. Образа на змията - символ на благословената вода, магическия знак за защита на селището, патрон на града и емблема на благоразумието, на бога на медицината Асклепий, на Телесфор - малкият лекар ясновидец, на богинята Хигия - са интимна тайнствено-емоционална, бързо-разнасяща се, психологически-въздействаща, концентрирала разнообразни способности визитна информация за природните дадености на изворния град.

Асклепий бил син на Аполон и бог на медицината. Уверен в своите възможности, той поискал да възкръсва и мъртвите, но Зевс разгневен от това го поразил с гръм, по молба на Плутон - бога на ада, чието царство било застрашено да опустее и да се наруши божието равновесие. Оттогава змията станала емблема на благоразумието, а петелът на бдителността за ескулаповите (асклепиеви) ученици. В Пауталия бога на медицината е представен като възрастен мъж с брада и мустаци, полугол, наметнат с хламида, в едната си ръка държи орфическо яйце или патера, а в другата - кривак или жезъл с увита змия. На лицевата страна на първите сечени при император Антоний Пий (138-161 г.) пауталийски монети вместо образа на императора е изобразен бюст на патрона на града в профил. Асклепий бил посветен в тайните на лечителското изкуство от мъдрия кентавър Хирон и от баща си. В Пауталия легендите за него се преплитат с тракийския Херос - бог на плодородието, живота и смъртта. На бронзова монета от император Каракала (196-217 г.) е изобразен Хисарлъка, покрит с растителност. В подножието му, величествен храм със статуята на Асклепий. На върха, сякаш да излъчи далечна зрителна информация и да увенчае славата на града като боголечебно място, е разположен най-важният храм на бога на медицината с фронтон, поддържан от четири колони, от които свещеният огън на Асклепий разнасял славата на благословения град. Тук се е събирала голямата жреческа колегия, сред която имало и жрица за обслужване на култа, сред разкош и богати елементи на научна и философска мисъл, в неизчерпаем реквизит от сурова римска и антична поетична метрика. Всичко това в прохладата на древната Свещена дъбрава. А нагоре към сърцето на Орбелус се сливат в небитието "Елисейските полета" и царствата катакомби на подземните богове (Dis Manibus), където придружител на душите на починалите е бог Хермес. Храмове на Хигия, Телесфор, трите херити (грации), Аполон, едикули и олтари украсяват страните на хълма, сред Свещената дъбрава.

Над горещите извори в подножието на хълма е свещената пещера - митреум, комплексът храм и лечебница - Асклепионът. Той се е състоял от същински храм - "жилище на бога" - сграда с правоъгълен план и двусклонен покрив. На предната страна с триъгълен фронтон, поддържан от четири колони с коринтски капители. Обикаляща галерия, на която в предверието на храма болните изкарвали нощта, за да бъдат навестени от Асклепий, и нимфеум с басейн и къпалня (свещения извор) за измиване. Храмът бил заобиколен с лечебни заведения, зали за отдих и къпални. Това култово здравно заведение на мястото "Кръклък" или Св.Четиридесет мъченици е второ по големина, след това в Епидавър, сред 38 подобни в Древна Гърция, посещавано от болни, търсещи изцеление, почиващи, получаващи отмора, а отегчени богати имперски особи - развлечение. Светилището в Епидавър се е намирало в богати културни, научно-медицински и богословски взаимоотношения със светилището на боговете лечители в Пауталия. Съоръженията на асклепиона - баните, са били заобиколени от стадион за игри, гимназион, места за срещи, за антично-философски, реторични, телесни занимания, театър. Музиката още за древните траки е имала ритуално-празнична и лечебна функция. Широко се ширела мантика и народни магически практики, силно развита тракийска народна медицина сред богатите тържища. За древните елини Тракия е била екзотична земя, забулена в тайните на магьосници, вещици и лечители. В баните най-важните помещения са: аподитериум (съблекалня), тепидариум (умерено топла зала), калдариум (гореща зала), фригидариум (студена зала), лаконикум (пералня), палестра (гимнастическа зала) и др. Методите на лечението били разработвани по системата и на психотерапията. Селището е било задължително добре благоустроено, каквито изисквания налагат и днешните първокласни курорти. При една от свещените къпални на пазара е запазен и изваден мозаечния под, с едро изображение на лечебния символ - змията. Друга свещена къпалня се е намирала в съседство с днешната "Чифте баня" до Инджили (Ахмед бей) джамия 1575 г., легнала върху християнската църква "Св.Неделя" и върху част от основите на асклепиона.

Всички помещения са разположени с посока югоизток-северозапад, което показва, че нито една от залите не е лишена от слънце. По размерите си 3600 м2, с дебелина на външните тухлени стени 120-180 см, разпределението, мраморните облицовки, отоплителната инсталация със сух въздух (хипокауст), можем да съдим за значението на Пауталия, като лечебно и главно курортно място в Римската империя. Това подсказва за високото благосъстояние на имотната класа и на търсещите своята Фортуна в града на котловината. Легенда разказва, че император Траян (97-117 г.), при който е потвърдена градската уредба на Пауталия, като административен, стопански и културен център, имал неизлечими рани по тялото си, и след лечебното въздействие на пауталийските минерални води оздравял. В знак на благодарност и на далновидност заповядал тук да се строят великолепни дворци, бани, стадиони, храмове на Асклепий, а градът да се превърне в културна, оздравителна и почивна база за първенците на империята.

(Из книгата на Йордан Котев "Осоговската планина", Кюстендил 2002 г.)



Асклепий, богът лечител

(https://1.bp.blogspot.com/--I2g9q5sLeM/Tl5rk0_52uI/AAAAAAAAANA/bl1TW17NgQc/s1600/arcadia_asclepius.jpg)

Асклепий (или Ескулап в Древен Рим) в древността е почитан като бог, покровителстващ медицината. Изобразяван е най-често като брадат мъж, а негов характерен атрибут е дългия жезъл с увита около него змия. Легендата разказва, че Асклепий станал толкова умел в това да лекува хора, че бил способен дори да възкресява мъртъвци. Но Зевс го поразил с гръм, по молба на Плутон - бога на подземния свят, чието царство било застрашено да опустее и по този начин да се наруши равновесието.

Интересна практика в култа на Асклепий е т.нар. инкубацио. Това била практиката болните да пренощуват на земята в храма на бога, заобиколени от неговите свещени змии. Вярвало се, че през нощта самият Асклепий ще им се яви със съвет как да се излекуват или ще получат от него знак на сутринта. Тази практика е запазена и до ден днешен в някои християнски храмове из страната, където болните преспиват в църквите с надеждата да оздравеят.

Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, а негов неизменен атрибут е дълга тояга, около която има обвита змия. Именно от там произлиза и символът на медицината, който виждаме редовно по табелите на аптеките - чаша с увити около нея една или две змии.

Най-известното светилище на бог Асклепий се намира в Епидавър (североизточен Пелопонес). На територията на България са открити множество оброчни плочки на Асклепий, както и негови светилища, като най-известни от тях са светилището на Асклепий Земидренски в с. Паталеница и това на Асклепий в антична Пауталия (дн. Кюстендил).

(https://2.bp.blogspot.com/-cQpNSYW-8DM/Tl5tXYnMtbI/AAAAAAAAANI/PreOVyKQSak/s320/Kol_Arh_Ant_Rim3_1.jpg)
Оброчна плоча на Асклепий.
ІІ-ІІІ в., РИМ Кюстендил

https://occultroom.blogspot.com/2011/08/blog-post_5182.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 16:00:19
Тракийско мегалитно светилище "Скрибина"

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4682%2Frock%2520arch%2520in%2520the%2520area%2520of%2520skribina%2C%2520village%2520of%2520kribul%2520-%2520west.jpg&hash=5ca3c54b0c60a6b1139875c22914ade8)
Скална арка в м. Скрибина, с. Крибул - Западни Родопи

Обвито в мистика, тракийското светилище в местността Скрибина край село Крибул привлича с чудесата си хора от цялата страна.

На няколко километра североизточно от село Крибул, община Сатовча се намира местността Скрибина. Местност, забулена в тайни и мистерии. Скътано по средата на дъбова гора там е и тракийското мегалитно светилище "Скрибина". За него се вярва, че лекува всякакви болести.

Според археологическите проучвания историята му датира от IV в. пр.Хр., когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси. Оттогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които идват там с надеждата да оздравеят.

Случило се и с Юлия Земеделска, която оздравяла благодарение на скалната арка. Тогава дала обет, че и тя ще лекува и помага с каквото може. При нея идват хора с всякакви болести. Едни не могат да говорят, други не могат да имат деца, трети имат психични проблеми и т.н. Няма човек, който да е бил там и да не е получил помощ, разказват жителите на селото. Тук си спомнят историята на момиче, дошло преди време чак от Испания с надеждата да забременее. Сега има син на 3 години.

Скрибина е помогнала на много семейства да продължат рода си. Славата на мегалитното светилище се разпространява много бързо и на него вече идват хора от цялата страна.

Има случай на студентка от Триград (Смолянско), която не можела нито да говори, нито да се движи. В манастира в Хаджидимово се срещат с местни хора, които ги канят да посетят местността. След първия ритуал момичето започва да говори, а след втория вече се движи...

За да получиш помощ от камъка, трябва да отидеш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват хората тук. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът. Най-напред болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец, дълъг колкото е ръстът му.

След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата притиска, толкова е по-добре за търсещия здраве и изцеление. След промушването се пали огнен кръг около стъпката - символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на Слънцето на Земята. Символика и значение има и с разположението на отвора - входът сочи изгрева на слънцето, а изходът - залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4687%2Fscorching%2520the%2520ill%2520in%2520a%2520fiery%2520circle%2520after%2520squeezing%2520through%2520_500x750.jpg&hash=44181ad6046d323c459e6f1d08c5538e)
Опалване на болния в огнен кръг след провирането

Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която да върже на един от дъбовете след ритуала. Така той оставя болестта си там и се връща здрав. На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че който наруши това табу, взема болестта на този, който я е оставил.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4672%2Fabandoned%2520old%2520clothes%2520near%2520the%2520rock%2520arch%2520in%2520the%2520area%2520of%2520skri_500x350.jpg&hash=1a930430e12cbf90a9b5ce7c96b4d06d)
Изоставени стари дрехи край скалната арка в м. Скрибина - Западни Родопи

Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия. Тя се явява при всеки ритуал, но не стряска посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек.

Една от местните жени - баба Зейнепа Еминова, разказа, че тя се явила пред майка й в образа на човек, окичен с одежди като Петко войвода. Тя го поздравила, а той само се усмихнал и изчезнал.

Друг човек от село Крибул преди 27-28 години претърпява тежка катастрофа с мотор, при която загива негов приятел. От тази вечер той постоянно сънува кошмари, които не го оставят на спокойствие. Докато една вечер не вижда в съня си, че трябва да отиде на светилището, за да се излекува. На сутринта отива там и вечерта всичко остава в миналото.

С годините времето е изтрило от паметта на хората много факти, свързани със светилището. Никой не може да определи точно кога е открито и от кой, но ритуалите продължават.

В този район на Родопите има много скални арки - светилища - живи, където все още се извършват култови практики, и мъртви - с отскоро или отдавна затихващи лечебни функции. Те са правени на високи места, за да имат видима връзка с други светилища.

На около километър преди Скрибина са намерени останки от керамика и от древен тракийски храм. В миналото там е имало малка ритуална сграда от суха зидария. Струпването на камъните по средата всъщност представлява централният жертвеник, който, за съжаление, е открит и ограбен от иманярите.

Светилище "Градището"

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4065%2Fmegalitna%2520arka_499x365.jpg&hash=ee00195ef1e3b844b57e94fb7aa0b81b)
Мегалитна арка

Мегалитно Тракийско светилище "Градището" ("Поп Минчин камък") -
с. Долно Дряново, Гоцеделчевско

Определено значимо откритие е скалното светилище при с. Долно Дряново и откритата скална арка, част от мегалитното тракийско светилище "Градището" (Поп Минчин камък) (Марков, В., Гоцев, Ал., Янков, А. Сакрално пространство в Древна Тракия. Благоевград: УИ "Н. Рилски", 2003: 55-70).
Върху издаващ се на юг скалист нос, са изсечени множество групи ями с кръгла форма, чиито диаметър се движи между 15 и 20 см и дълбочина между 10 и 15 см. Скалата е осеяна с фрагментирана керамика, датираща основно от предримската и късноантичната епохи.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4060%2Fskalno%2520izsichane_500x333.jpg&hash=0c9e3a4898456cfa666023f2d0a21f17)
Скално изсичане

Скалната арка - мегалит е забележителна с това, че продължава да се използва чак до 2002 г. за традиционни народни обредно-магически действия, посветени на лекуването на женско безплодие и всякакви други заболявания. Преминавайки през нея рано сутрин при изгрев слънце, "лекуваният" изоставя старите си дрехи в, или край арката и остава по нови, т.е. придобива нова същност, "ражда се" за нов живот. Оставя монети в дар за полученото здраве върху южния камък на арката. Там са поставяни и червените конци, с които предварително е измерван болния. На базата на семантичния анализ на обреда е възможно тълкуване на лечебния ритуал, като артефакт от обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия, осъществяван чрез слизане в подземния свят.
(Марков, В. Културно наследство и приемственост. наследство от древноезическите свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007: 211-216).

Отново за тракийското светилище "Скрибина"

Много близко до "Градището" като структура и наследени традиционни обредни практики представлява светилището в м. Скрибина край с. Крибул, Гоцеделчевско. Тук археологическите материали не са така масови като при "Градището" (Поп Минчин камък) - няколко кръгли вкопавания в съседство и неголямо количество фрагментирана антична керамика. Последното може да се отдаде на липсата на иманярска инвазия  и на значителната ерозия поради стръмния склон. Арката е пробита високо в естествената скала. Разположена е в дъбова горичка, цялата осеяна с изоставени дрехи на болни хора. До нея се достига по дървена стълба, окичена със същите червени конци - мерки на ръста на болните. В обреда е включен и огънят - чрез опалване на болния в кръг при позицията - "горе". Извършва се след провирането му през скалния отвор. Следва изоставянето на старата болна същност чрез събличането на старите дрехи тук и плащане за полученото здраве. Последното става чрез поставянето на дребни монети върху скалната площадка след арката.

Забележително е вярването, че женските и психическите болести тук се лекуват не от камъка, а от голямата черна змия - стопан на святото място, която вика по обредно-магически път посветена в лечебните практики жената-лечителка.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsatrae.swu.bg%2Fmedia%2F4692%2Fskribina%2520-%2520the%2520rock%2520platform%2520with%2520the%2520woman%2520having%2520insight%2520k_500x750.jpg&hash=615a96904d9965eab167d4a9f339a230)
Скрибина - скалната площадка с посветената в лечебните практики жена

Обредните лечебни практики в Скрибина се извършват от българо-мохамеданите. Напълно аналогичен обред, макар и не така добре съхранен, се поддържа и до днес при мегалитното тракийско светилище "Св. Гергьова скала" от българите християни край с. Бачево, Разложко. Всичко това, заедно с недвусмислените археологически материали сочи генеалогията на откритите обреди в предмюсюлманската и предхристиянската епоха и ги свързва с тракийската древност. В семантичен и функционален аспект те могат да се изведат от обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия.
(Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура.  Благоевград: УИ Неофит Рилски" 2007)

Източници:

- http://www.desant.net/show-news/24835/
- http://satrae.swu.bg/projects-and-discoveries/discover1.aspx
- http://satrae.swu.bg/projects-and-discoveries/discover7.aspx
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 16:01:17
Храмът-утроба до с. Ненково

Снимки: Чавдар Стойчев

Храмът-утроба или известен още като пещера Вулвата, е древно тракийско светилище, което е разположено в труднодостъпна местност, в близост до село Ненково, област Кърджали. За да се достигне до него се преминава по тесни кози пътеки, а преходът е около 3-4 часа. Забележителността обаче е скрита толкова добре, че човек доста лесно може да я подмине.

Скалният храм е на повече от 3000 години и е открит от учените преди по-малко от десетилетие. Находката предизвиква истинска сензация, тъй като е единствената по рода си открита у нас досега.

Светилището всъщност представлява пещера, дълбока около 22 метра. На височина достига до 3 метра, а на широчина - около 2.50 м. Неговият вход и изобщо оформлението на цялата му вътрешност пресъздават очертанията на женската утроба. В дъното на храма е направен свещен олтар, където според вярванията на траките слънцето се съвкуплява със земята и от този акт на бял свят се появява богът-цар.

Николай Овчаров е първият археолог, който е започнал да изследва пещерата. Според него това е едно от най-сложните астрономически религиозни съоръжения от периода на Ранно-желязната епоха. Във Вулвата се влиза само с алпийска техника. Досега подобни тракийска светилища са намерени само в Делфи и на остров Самотраки в Гърция, но не са така добре запазени, както храмът в село Ненково.

За древните траки в пещерата се извършвали Дионисиевите мистерии, а уникалното откритие на което се натъкват учените у нас, ясно показва, че в основата си орфизмът издигал в култ слънчевия бог, който зачева подземната богиня майка - и всичко това се случва именно в пещерата.

Това място, което няма никъде другаде такъв аналог у нас, напълно заслужава вниманието ни. За съжаление обаче до там няма изграден специален път и маршрутът преминава през доста опасен терен.

http://bghotelite.com/hram-utroba-nenkovo-bul


Това невероятно съоръжение от времето на траките бе открито и публикувано през април 2001 г. То се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица". В скалистата местност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката околност се развиват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи.

(https://www.perperikon.bg/userimg/Nenkovo/2.jpg)
Храмът-утроба до с.Ненково, Кърджалийско

Още на входа посетителят е шокиран, защото разбира, че е оформен като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м. Специалистите доказаха, че първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Истинската изненада за непосветения настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка. Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари-февруари.

Няма съмнение, че става дума за пещерата-утроба, която учените-траколози бяха предвидили теоретично на базата на оскъдните данни от античните документи. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на о-в Самотраки посветените неженени мъже (а-бии) извършвали своите сексуални обряди с тракийските момичета.
Смисълът на тези оргии е много дълбок. Съгласно индо-иранската традиция царят умира и се ражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това той трябва да се изкачи високо в планината. Там владетелят-първожрец принася в жертва едро животно или човек, което символизира неговата собствена смърт. След това встъпва в символичен брак с богинята-майка, опложда я и се възражда. Така се създава идеята за сина-любовник, роден от богинята-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т.е. пещерата. Както пише Макробий, това става в орфическото светилище, разположено в планинските недра.

(https://www.perperikon.bg/userimg/Nenkovo/3.jpg)
Поглед от вътрешността на храма-утроба до с.Ненково, Кърджалийско

Разкриването на много детайли от изчезналите орфически вярвания стана възможно чрез изследването на един странен култ, съхранил се в дебрите на Странджа. Според народните схващания светицата Марина обитавала пещера, в която задължително трябва да тече вода, символизираща спермата, вливаща се в утробата. А самата Марина била зачената, след като майка й моли Слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието.
Тук не може да не се направи връзка с описаната от Херодот полова разпуснатост на тракийските девойки, които се съвъкуплявали безразборно в пещерата-светилище на о-в Самотраки.

(https://www.perperikon.bg/userimg/Nenkovo/4.jpg)
Слънчев фалос се насочва към утробата в пещерата

Същите ритуали се извършвали в ранното орфическо светилище на Делфи. Но може би най-интересни са данните в пиесата "Вакханките" на Еврипид. Според тях, посветените на Дионис оргии се правели точно в тези пещери с течаща вода-сперма, символизиращи утробата на богинята-майка. Ето че отново се достига до култа към Дионис, чието светилище се търси на Перперикон. Точно от околностите на пещерата-утроба извира река Перперешка, а Перперикон отстои на около 20 км по нейното течение. Едва ли трябва да има съмнение в тяхната взаимна връзка.

https://www.perperikon.bg/home.php?cp=25
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 16:05:54
Откриха втора пещера-утроба над устието на Ропотамо

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpsihobg.com%2Fwp-content%2Fuploads%2FVtora-Utroba.jpg&hash=ec5153bee053eda9820ebe5df8c2731d)

Това е второто подобно скално образувание, разкрито у нас.
През 2002 г. първо бе намерена пещерата Утроба в района на кърджалийското село Ненково.

Пещерата Утроба в Родопите не единствена от този род у нас. Има и втора, над устието на река Ропотамо, обяви сензационно вчера пред "Труд" археологът Николай Овчаров .
Утроба №2 е открита преди броени дни от съвместна експедиция на професора с екип на "Нова телевизия" под скалния феномен Лъвската глава край река Ропотамо. Сигналът за съществуването на пещерата подава

жител на
Приморско

който засега предпочита да остане анонимен.
"Целта на експедицията ни бе може би най-интересният детайл от природния комплекс, т.е. образуваната от гигантски скални късове пещера - разказва проф. Овчаров. - Тя е дълбока 5 м и в нея се влиза със специална алпийска техника. Във вътрешността бе открита керамика от ранножелязната епоха (Х-VI в.пр.Хр.), от античността и Средновековието. В най-отдалечената част има каменно ложе или олтар, издялан от човешка ръка. Няма съмнение, че пещерата е естествено образувание, превърнато от древните в храм. Точно на обед от тясна цепнатина вътре прониква слънчев лъч и се проектира върху скалата.

Ще припомня, че през 2002 г. над кърджалийското село Ненково моят екип откри първата пещера Утроба. Тогава доказахме една от теоретичните идеи на

проф. Александър Фол

за съществуването на пещери, в които през определени интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на утробата на Земята или Великата богиня майка от слънчевия фалос на Небесния бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Оформянето на такива светилища изисквало отлично познаване на разположението на Слънцето и точно изчисляване по посоките на света."

Николай Овчаров припомня, че видният траколог Александър Фол ръководи разузнавателни експедиции по тези места още през 70-те години на ХХ век. В близост пък се намират повече от 15 долмена от ранножелязната епоха (X-VI в.пр.Хр.), както и прочутото мегалитно светилище в местността Бегликташ, разкривани от бургаската археоложка Цоня Дражева. Тя започва проучванията през 2003 г. и открива два кръга от гигантски скални късове, частично обработени от човешка ръка. Общата площ е около 6 дка.

Скалният феномен Лъвската глава има вулканичен произход и е оформен в сиенитите на Росенския палеовулкан преди

65-70 млн.
години

Непосредствено над образуванието се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Има руини на малък храм. Някои смятат, че това е тракийската твърдина Ранули, а каменният лъв бил неин пазител.

Руините на средновековната църква пък насочват към съществуването на византийска и старобългарска крепост. Местността се нарича Вълчаново кале. Според легендата там има затрупан кладенец, пълен със златни монети. Бил ги закопал самият Вълчан войвода, след като завладял турски кораб в устието на Ропотамо.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1490267


В утробата на Богинята-Майка. Вълчаново кале

Нова телевизия представя филм за новооткритото светилище, посветено на Богинята-Майка в Приморско. Екип на Нова открива втората в света пещера -утроба в Приморско. Експедицията до мястото е извършена, съвместно с археолога Николай Овчаров. Репортер е Мария Цънцарова.
Територията на резерват Ропотамо е неизчерпаема откъм природни забележителности. В тази компактна територия, покрита с гори и с почти планински релеф, дом на много диви животни, са съхранени останки от светилища и крепости, датиращи хилядолетия назад, от времето на траките.
По средата на пътя между Приморско и Созопол, по течението на реката се намира ,,Лъвската глава". Това е невероятно природно творение, причудлив скален феномен, кацнал на едно от най-високите места в резервата.
Има много легенди за ,,Лъвската глава". Според една от тях на върха се намира дълбок кладенец, в който има затрупано голямо златно имане. Прочутият хайдутин Вълчан войвода подмамил турски кораб, пренасящ много злато в устието на реката, където го подпалил, а златото пуснал в кладенеца. Затова и калето, където се намира ,,Лъвската глава", се нарича Вълчаново кале.
Пещарата - утроба се намира под "Лъвската глава". Зачатието е миг възвеличаван и специално отбелязван чрез ритуали от древните хора.
За траките това място е символ на раждането.

https://www.youtube.com/watch?v=cxIh2tanNI4
В утробата на Богинята - Майка. Вълчаново кале
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 16:06:31
Проучиха светилище на тракийски Бог конник в Троянския Балкан

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Teteven-History-museum-Thracian-god-3-century-BC.jpg/436px-Teteven-History-museum-Thracian-god-3-century-BC.jpg)
Оброчна плочка на Тракийски конник,
на която е изписано името на посветителя Бризенис син на Дакатралеос

Снимка: http://apollon.blog.bg/ (http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/10/10/unikalna-trakiiska-obrochna-plochka-na-tyrg-v-evropa.832918)

Експедиция на Националния исторически музей /НИМ/, ръководена от доц. д-р Иван Христов, завърши цялостното проучване на голямо светилище на тракийския Бог конник, намиращо се край укрепения римски лагер и крайпътната станция Состра в Троянския балкан, съобщиха от НИМ.

Заместник-ръководители на експедицията са докторант Биляна Иванова от /НАИМ при БАН/ и Стилиян Иванов - археолог в музея на Троян. Консултант на проекта е доц. д-р Сергей Торбатов от НАИМ при БАН. Стажанти в археологическите проучвания са студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Светилището е посветено на най-популярното тракийско божество - Бога конник, наричан още Херос, Херой, Бог на лова, плодородието, живота и смъртта, Бог, всезнаещ и всечуващ, Всебог.

Култът към тракийския конник е широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждането на тракийската религия по онова време - нещо непознато у другите народи под римска власт. Изображението му е известно от множество паметници от римската епоха I-IV в. - млад конник с копие и щит или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв. Образът на тракийския конник е послужил за основа при изобразяването на християнския Свети Георги.

Светилището е разположено на 2 км източно от крепостните стени на Состра; състои се от храмова постройка и от прилежащи сгради на площ от 300 кв. м. То е важен елемент от цялостния комплекс Состра, разположен на военния римски път, свързващ Дунава при с. Гиген /ант. Улпия Ескус/ с Пловдив /ант. Филипополис/.

Светилището е построено при управлението на император Антони Пий (138-161) в средата на II век и е просъществувало до края на IV век, когато привърженици на християнската религия го разрушават окончателно.

В близост до обекта археолозите откриват основите на широка 8 метра дървена конструкция на мост над река Осъм, свързващ укрепения лагер /кастел-крепост/ с района на светилището, където екипът на доц. Христов е локализирал преди години занаятчийски квартал за производство на керамични съдове и голямо селище. Сега е локализирано и открито култово пространство от над 400 кв. м, където поклонниците са поднасяли дарове. Успехът на експедицията се основава на факта, че това е едва четвъртият случай на цялостно проучване на светилище на тракийския конник, въпреки десетките локализирани подобни светилища в България.

Събран е огромен археологически материал, който хвърля светлина върху обредните действия в светото място: цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки, монети, накити, ритуални върхове на копия, фрагменти от керамични съдове. Сред запазените редове от надписи върху плочките се откриват имената на посветителите - романизовани тракийци, постъпили на римска служба в редовете на помощните римски военни части - кохортите. Надписите са на старогръцки и латински и иконографията на Бога конник е изключително разнообразна.

Предстои да бъдат изследвани и находките от кости на жертвени животни, което ще даде допълнителна информация за извършваните ритуали в светилището. На 4 септември 2012 г. кастелът Состра, който е паметник на културата от национално значение, ще бъде посетен от гостите на Световния лимес конгрес, чийто домакин тази година е България.

Първото експониране на откритите находки от светилището ще стане в Троян през 2013 г., а екипът вече започва работа по публикуването на резултатите от разкопките в отделно книжно тяло. /БГНЕС

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=581740
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 26 July 2018, 16:07:39
Глинен олтар доказа, че храмът на Дионис е бил на Перперикон

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/784/Image_1561784_1302.jpg)
Проф. Овчаров показва остатъците от глинения олтар,
който доказва, че светилището на Дионис е било на Перперикон

Глинен олтар с диаметър 2 метра, разкрит при в последните дни на археологическите разкопки на Перперикон, доказва, че на скалният хълм е бил храма на Дионис. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров. Според него находката е липсващото свързващо звено между скалните олтари от XV-XI век пр. Хр. и големия каменен олтар от V-III век от същата епоха.

"Вече имаме доказателства за непрекъсната култова дейност, извършвана в продължение на 2500 години на Перперикон", каза проф. Овчаров. Според него е вън от съмнение, че храмът е бил посветен на тракийския Дионис, наричан още Загрей.
Глиненият олтар е от периода на ранножелязната епоха - X-VI век пр.Хр. и е използван за огнено-винени ритуали повече от 300 години, като във времето е претърпял различни преустройства.

"Потвърди се хипотезата ни за непрекъсната култова дейност, извършвана в продължение на 2500 години на Перперикон", каза проф. Овчаров. Той  подчерта , че  връзката с думите на Херодот от V век пр.Хр., че храмът на Дионис е прочут колкото Храма на Аполон в Делфи става все по реална.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1561783
http://www.standartnews.com/lyubopitno-lyubopitno/glinen_oltar_dokaza_che_hramat_na_dionis_e_bil_na_perperikon-164767.html

Перперикон е сборно понятие така, както и огромният град Делфи, където има светилища от различни епохи, посветени на различни богове. Твърдението е на археолога професор Николай Овчаров, ръководител на дългогодишните проучвания на скалния град край Кърджали, предаде репортер на БГНЕС.

 Повод за категоричността му дават разкритите скални олтари, а през последните дни и глиненият олтар, който той свърза с култа към Дионис.
 "Ние сме по пътя на много големи доказателства през последните години от проучванията на Перперикон. С излизането на този глинен олтар, който всъщност беше липсващото звено на връзката с откритите преди олтари, сега с него свързваме античността с края на Бронзовата епоха, когато възникват култовите дейности на Перперикон. Така излиза, че култовете са отпреди 2 500 г., извършвали са се на скалния хълм в много голям периметър. Находката доказва, че ние разработваме едно от най-големите светилища въобще в Европа", подчерта археологът. Според него тази находка прави връзката и с думите на Херодот, който пише за "светилището на Дионис, прочуто колкото храма на Аполон в Делфи".

 Овчаров обясни, че когато на Перперикон се говори за Дионис, трябва да се има предвид тракийския бог на Земята и Небето Загрей. "Възможно е това да е събирателно понятие въобще за храмовете на Дионис, но че този олтар е бил посветен на тракийския бог, за мен и екипа ми е вън от съмнение", уточни той. Проф. Овчаров цитира колегата си доц. Красимир Лещаков, според когото Перперикон е бил голям център с много храмове и светилища, скалният град е имал територия от 12 квадратни километра. Разкритите няколко антични храма, десетките скални олтари от по-ранна епоха, на които са се правили възлияния и култови ритуали към Слънцето и Земята, са доказателство, че проучваният хълм е центърът, допълни археологът. Откритият в източния сектор на Акропола глинен олтар на Дионис се е ползвал повече от 300 години, а около него са намерени много части от керамика.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5161931
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:10:13
Пророчествата в светилището на Дионис

(https://www.perperikon.bg/userimg/TheOraclesOfDionysus/1.jpg)
Олтар на бог Дионис и ямите за жертвени съдове под него, Перперикон,
снимка Николай Овчаров

В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. А изворите показват, че в храма на Дионис са станали поне две предсказания със значение за световната история.

Несъмнено най-важно сведение в това отношение е разказът на римския историк Светоний Транквил за посещението на бащата на бъдещия пръв римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август в родопския храм на Дионис. Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив отгоре, което се налагало от особения обряд извършван в него. Но нека дадем думата на римския историк, отразил това важно събитие:
"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

(https://www.perperikon.bg/userimg/TheOraclesOfDionysus/2.jpg)
Битката на Александър Велики с Дарий, мозайка от дома на Фавън, краят на II в. пр.Хр.

(https://www.perperikon.bg/userimg/TheOraclesOfDionysus/3.jpg)
Монета с изображение на Александър Велики

(https://www.perperikon.bg/userimg/TheOraclesOfDionysus/4.jpg)
Статуя на император Октавиан Август, Прима Порта, първа половина на I в. пр.Хр.

Става ясно, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното. Този обичай е описан и при други тракийски светилища на Дионис. Така например в държания от бизалтите голям и хубав храм на бога се правело жертвоприношение, при което над олтара се издигал голям огнен пламък. Ако годината щяла да бъде плодородна огънят се издигал високо, а ако не - въобще не се появявал.

В това няма нищо чудно като се има предвид, че виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на виното се възприемали като символичен разказ за живота и страданията на божеството и то в неговия тракийски първообраз. Мачкането и късането на плода давал асоциация с разкъсването на тракийския Дионис от титаните. Не случайно обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване.

Цялата околност на Перперикон е осеяна с хиляди изсечени в скалите преси за вино, по-голямата част от които се намира под земята. Някога в тези мистериозни басейни, преливници, издълбани канали се е правела свещената течност на бог Дионис. С това вино са извършвани ритуалите и предсказанията в храма, а при дионисиите тракийските родове са изпълнявали дивите оргии в опиянението на червената напитка.

https://www.perperikon.bg/home.php?cp=11
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:13:01
Храмът на Кибела в Балчик

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F200-660x440.jpg&hash=1d0d99cff6b82bb2e12613a12cc1c532)
Макет на античния храм на Кибела в Балчик
Снимка: http://binar.bg/29929/hramt-na-kibela/

Информация за откриването на храма през 2007 г.:

Археолозите се радват като деца на значимата находка и благодарят, че тя е останала съхранена под земята през годините. В същото време музейните работници от Балчик нареждат ценните експонати направо на земята, защото не разполагат с пространство.

Балчик разполага с находка, която по значимост дори е по-голяма от намерените от проф. Китов и Овчаров. За това са категорични специалистите и ръководителят на археологическите разкопки на храма на Кибела в Балчик ст. н. сътрудник и археолог Игор Лазаренко.  Според него, това е най-голямото откритие и то е по-важно от намерените досега дори златни маски и накити, защото става дума за обществена сграда, а не за частна гробница или могила. "Важното за страната ни е, че този храм на богинята-майка Кибела е единствен не само у нас, но и на Балканите - при това разполага с много материал" - казва Лазаренко, докато наглежда работата по разкопките.
"Без съмнение, храмът, който бе открит и върху чието разкриване продължава работата ни, е бил действащ в продължение на 700 години. Тук са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия - цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени, които бяха намерени. Това, което на този етап може да се каже е, че храмът е бил разрушен от природно бедствие. За това съдим по странната разхвърляност на откритите предмети, както и, че голяма част от тях бяха намерени не върху пода на храма, а върху вече срутила се пръст. Предположенията ни са, че сградата е била разрушена или от земетресение, или от активирали се свлачищни процеси, които са характерни за района" - разказва археологът. Специалистите са категорични още, че храмът е преживявал и пожар, защото някои от находките са обгорели.

 На база на намерените надписи и целия писмен материал, както и на откритите монети с категоричност може да се твърди, че храмът на Кибела е бил построен в началото на III в. пр.н.е, добавя специалистът. Сред разкритията са множество статуи на богинята, монети от времето на император Валенс, надпис за направено дарение от император Лициний, което е било връчено на храма от управителя на провинция Скития. "Досега от различни писмени източници се знаеше, че такъв храм на богинята Майка може да има във Филипополис или в Томис /днешна Констанца/, но никъде не е откриван. Характерното за находката в Балчик е, че на Балканите е най-добре запазената елинистична сграда. От разкритията до момента можем да кажем, че имаме мистериален храм - т.е. храм на затвореното общество. Тези градежи се характеризират с височина. Надяваме се да успеем да разкрием поне основа на колона или колона при входа на храма, за да можем да изчислим приблизително височината му, но предположенията са, че е бил около 6 м. В ширина се вижда, че наосът, който вече е разкрит, е 9 на 9 м. Градежът е елинистичен, като квадрите отвътре са хоризонтално разположени, а отвън - вертикално. Изцяло градежът е с местен камък, докато украсата е с вносен мрамор. Запазен е и т. нар. лутерион или по-просто казано на съвременен език - купел" - разказва още Лазаренко.

Всички находки от храма на Кибела се прибират в музея в Балчик, но оказва се, че голяма част от тях са експонирани направо в коридора на сградата или пък по земята в малките залички. Радостина Енчева - археолог от Балчик, споделя, че сградата на музея датира от 1969 година и за всичките тези десетилетия никой нищо не е направил. "Ние сме принудени да трупаме находките си едва ли не една върху друга, да не говорим колко от тях, които на практика са безценни, не са виждали бял свят" - казва Р. Енчева. Работата на екипа продължава, като тя е финансирана изцяло със средства на община Балчик. До момента кметството е дало над 20 хил. лв., добави още Енчева. В залите на музея и коридора му могат да бъдат видяни множество статути на богинята майка, характерният за тези храмове трон, както и множество надписи и фризове.

Кибела е позната от древността с нейните атрибути. В различни исторически източници е известна още като Кимема, Диндимена, сочат данни от енциклопедии. Тя е фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти.

http://www.ndt1.com/article.php/20070801102048167

Нови находки от храма на Кибела
(Тази информация е от 2008 г.)

Точно една година, след като при строителни дейности в приморската част на Балчик бе открит храма на Богинята майка Кибела, археолозите Елина Мирчева, Радостина Енчева и Игор Лазаренко се натъкнаха на нови находки. Тази сутрин те извадиха от земята две статуи на Кибела, други две статуи, за които се предполага, че са на Афродита и Дионис, релеф на тракийски конник и релеф на три нимфи.
 Друг епиграфски паметник очаква почистване и разчитане и е изложен в Историческия музей на Балчик.
 Храмът на Кибела е единственият открит в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.
 По повод едногодишната си работа върху храма на Кибела в Балчик археолозите Игор Лазаренко, Елина Мирчева и Радостина Енчева обобщиха фактите около работата си в съобщение до медиите:


ХРАМЪТ НА ВЕЛИКАТА БОГИНЯ МАЙКА В БАЛЧИК
 ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
 
На 23 април 2007 г., при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева, като представител на Историческия музей в града, и заместник началникът на РПУ-Балчик Пламен Парушев. До тяхното пристигане, от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).
 Разкопките започнаха на 08 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева.  В периода 08 май - 30 август 2007 г. бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.

 Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част и пронаос - предверие.  Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280-260 г. пр. Хр.  Откритите материали при разкопките - монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. - или повече от 700 години.
 В наоса на храма, при северната стена срещу входа, бе разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него.
 Интериорът в храма е бил променян през вековете. Това, което откриваме днес, е било използвано до към 387 г., но само за някои от предметите, върху които има надписи, може с по-голяма точност да се предположи, кога са дарени и поставени в храма.

 През 2007 година в храма бяха открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела). По-разнообразни сюжети имат намерените мраморни релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф - отново с изображение на Кибела, който е  украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете.  Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет жени, облечени в дълги дрехи, танцуващи (?) една срещу друга или една след друга. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд (купел?), на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на Тракийски конник, една от които с посветителен надпис.

 Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.
 Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името ,,Понтийска Майка на боговете", ,,Понтийска Майка" и в един случай ,,Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон. Епитетът ,,Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.

 През месец март 2008 година разкопките в храма бяха подновени. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Само за един ден в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.
 Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм.
 
http://news.balchik.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1834&Itemid=2

(https://balchik.com/wp-content/uploads/2010/06/Balchik_Cybele-550x211.jpg)

Храмът на Богинята майка - Кибела в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите.

 Античният храм на "Понтийската Майка на боговете - Кибела" е открит през април 2007 година при строителни дейности на частен имот в крайбрежната зона на града.
 
 В последствие научен екип от археолози от Варна и Балчик проучват и изучават храма, който е строен през елинистическата епоха в периода 280-260 г. пр. Хр.

 Смята се, че е бил действащ храм в продължение на 700 години, където са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия - цели сто години. За това свидетелстват множеството материали, сред които голяма част писмени надписи на гръцки език.
 
Много са и откритите изображения на Великата Майка на боговете - Кибела. Тя е изобразена в дълго наметало, седнала на трон и държаща жезъл в лява ръка, а в скута и лежащ лъв. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали.

 Храмът е разрушен вследствие на пожар, възникнал през 378 г., когато земите в района са били разграбвани и опожарявани от готите.

През 544 г. крайбрежието на Дионисополис е ударено от огромна морска вълна. Тя предизвиква свлачище на земна маса от околните хълмове, която е засипва храма и го е запечатава плътно.

 Днес храмът на Кибела е обявен за Национален паметник на културата, който тепърва предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България.
 

(https://balchik.com/wp-content/uploads/2010/06/Balchik_Cybele1.jpg)   (https://balchik.com/wp-content/uploads/2010/06/Balchik_Cybele4.jpg)   (https://balchik.com/wp-content/uploads/2010/06/Balchik_Cybele3.jpg)

https://balchik.com/category/sightseeings/temple-of-cybele
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:14:31
Руши се храмът на Кибела в Балчик

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1146580_219643781522359_2125510070_n.jpg?_nc_cat=0&oh=5de0ab14e8a42fb06e353d7999f4a52f&oe=5C0F3D28)

Новината е от: 09.05.2012
 
Повече от 40 артефакти, открити в храма на Кибела в Балчик, вече са реставрирани и консервирани с подкрепата на Американския научен център в София, съобщи, цитирана от БТА, директорът на историческия музей в крайморския град Радостина Енчева. Находките ще бъдат представени в нова археологическа експозиция в музея за идващия туристически сезон.

Възстановена е, макар и без главата, храмовата статуя на Великата майка на боговете. Облечена в дълъг хитон, Кибела е седнала на трон, в дясната ръка с фиала, а в лявата - най-вероятно е държала жезъл. Реставраторите върнаха блясъка и на фронтон с изображението на бог Хелиос, на фриз-архитрав от трети век преди Христа, поставен на фасадата на храма, и още много други архитектурни детайли, поясни Енчева.

(https://scontent-vie1-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/v/t1.0-9/1146580_219643781522359_2125510070_n.jpg?oh=34672fb92dbf47bbd4dc2c48a63d813c&oe=56304F28)

В музея вече се подготвят залите за новата експозиция, в които ще бъдат поставени модерни витрини. В рамките на проекта, който е на стойност 49 000 щатски долара, се подготвя и двуезично издание за античния храм.

Археологическият обект бе открит при аварийни разкопки през 2007 година, когато в парцела започна строителството на хотел. Храмът на Кибела се смята за най-добре запазеният елинистичен храм в България. Според специалистите античната сграда е построена през 280-260 година преди Христа. Духовният център е действал близо 700 години, преди да бъде засипан със земна маса през 544-а, когато древният Дионисополис е сполетян от природно бедствие.

Уникалният паметник още няма защитно покритие

Уникалният храм на фригийската богиня Кибела в Балчик се руши. Това алармираха пред сайта ,,Чудесата на България" хората в града. Специално защитно покритие трябваше да пази паметника още през 2010 г., но то все още не е монтирано. Проблеми създава и фактът, че храмът е в частен имот. Той бе открит през пролетта на 2007 г. при изкопни работи в центъра на Балчик. В резултат на археологическите изследвания до момента е разкрит наоса на храма. Предстои проучването на неговото предверие. Историци от Добрич са убедени, че храмът е достоен да попадне сред държавните предложения за нови български обекти в ЮНЕСКО. Защото проучванията доказват, че това е най-запазения храм на Кибела, открит на Балканите. Той е ориентиран в посока север - юг. Изграден е върху масивен подиум, който го е издигал над нивото на тогавашните улици и площади. Градежът е от различни по големина обработени блокове местен камък, свързвани посредством оловни спойки. Горната част на фасадата е украсена с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети. Подът е застлан с каменни плочи. Наосът на храма има форма на квадрат с вътрешни размери 7,20 м/7,10 м. При северната му стена е изграден подиум с три стъпала, върху който се е издигала едикула с отвор, рамкиран от две полуколони с йонийски капител и триъгълен фронтон с релефно изображение на бога-слънце Хелиос. В нея най-вероятно е стояла храмовата статуя. Пред подиума, в средата на храма, има втори малък подиум и мраморен лутерион. На западната и източната стена на храма са разположени каменни пейки, чиито крака са украсени с лъвски лапи.
По време на разкопките са открити 7 мраморни статуи и един мраморен релеф на Богинята, около 200 монети, костени игли, керамични и стъклени съдове, 20 мраморни надписа на старогръцки и един на латински език. Част от надписите са посвещения от богати дарители на храма, а останалите - текстове на официални документи, засягащи обществения и религиозен живот в Дионисополис. Това са елинистически декрети, жречески списък от ІІІ в., официален надпис с посвещение за император Лициний І, посветителни надписи от частни лица, надписи върху мраморни предмети с култово предназначение и др.
Храмът е построен през ІV-ІІІ в. пр. Хр. и продължава съществуването си до ІV в. сл. Хр., когато е опожарен и затрупан от свлачище или земетресение.
Храмът в Балчик е уникален паметник на културата, единственият засега открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Негови изследователи са Игор Лазаренко, Елина Мирчева - от РИМ - Варна, и Радостина Енчева от Историческия музей в Балчик.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.219643758189028.1073741943.179249492228455&type=1
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:19:05
Храмът на Кибела

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F201-660x440.jpg&hash=e300d1340365ca7d9e528cddbaced11a)

Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е храмът на Кибела, открит случайно при строеж през 2007 г.

Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България, като находките се сравняват по значимост с тези от древния комплекс в Помпей.  Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

Предполага се, че  е построен през 280-260 г. преди Христа и е функционирал до края на IV век. Вероятно природен катаклизъм е затрупал дълбоко храма и затова той се е съхранил.

Архитектура и интериор

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F202-660x440.jpg&hash=b6738529c9168c4aeff32f80f21191b6)

Античната сграда с площ 93,5 кв.м.  има правоъгълен план и включва вътрешно свещено простраство и преддверие. Стените са изградени от каменни плочи и суха зидария и завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген) с жертвеник до него. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Срещу входа е открита ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В останките от храма са намерени повече от десет цели или полузапазени  мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи, костени игли, останки от жертвени животни.

Коя е Кибела

Най-много са откритите статуи и релефи на Кибела - фригийска богиня, считана за Майката Земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола. Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седнала  на трон, с тимпан и жезъл в ръце, а в скута или до нея е легнал лъв.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F205-660x440.png&hash=a88f71e036678eadf4d65f35de683683)

Към средата на I хилядолетие преди Христа, чрез гръцките колонии в Мала Азия култът към нея прониква и в Елада, където била отъждествявана с богинята на земята - Рея.  През 191 пр.Хр., в периода на Републиката, в нейна чест са въведени празниците Мегалезии.

700 години в служба на Богинята Майка

Откритите материали при разкопките - монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване повече от 700 години.

Намерените мраморни релефи имат разнообразни сюжети. Особено интересен е правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи, както и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F204-660x440.png&hash=103f5232b2d27e0108f5badf9f5817b3)

В храма са открити и 27 изцяло или частично запазени надписа. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III век пр.Хр. , а най-късният текст е и единственият на латински, датиран в първата четвърт на IV в. Някои от посветителните надписи са  върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, намерени са и отчети за дарения и служене на богинята.  На храма били дарявани  имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се организирали празниците на Кибела. Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I  за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната ,,срещу общите отвъддунавски врагове". От  писмените документи научаваме и за наличието на храмови роби, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон (през пролетта). От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffiles.binar.bg%2Fmedia%2F2015%2F03%2F203-660x440.png&hash=08db3acace7f203ded656745e683de15)

Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса - върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През 544-545 г. е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и, подобно на древния Помпей, го съхранило до наши дни.

Днес храмът на Кибела е обявен за национален паметник на културата, който предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей на Балчик - реставрирани са статуи на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на бог Хелиос, много други пластики и епиграфски документи.

http://binar.bg/29929/hramt-na-kibela/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:46:14
Светилище на нимфите и Афродита в село Каснаково

Християнството не успява да заличи езическия обичай,
наречен "русалска седмица"

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fnew%2Fimages%2Fstories%2F%2Fkasnakovo%2F02.jpg&hash=112ace873c8de0ff40a2158448f43d6e)
Снимка: http://ludetini.blogspot.com/2011/03/blog-post.html

Макар и не толкова известно на обикновения турист, светилището на нимфите и Афродита край хасковското село Каснаково е интересно място за посещение, още повече, че се намира само на няколко километра от главния път Хасково-Пловдив, а от 1968 г. обектът е обявен за национален паметник на културата.

Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска река. Ако сте тръгнали от Хасково в посока Пловдив, точно след моста на Клокотница трябва да свиете вдясно, покрай полуразрушените сгради на нещо, което прилича на някогашно ТКЗС. В Каснаково попитайте в коя уличка точно да свиете, за да излезете на пътя за светилището. После пътят се разделя на две - десният стига до информационното бюро, където може да ви разкажат интересни неща за светилището, а левият път ще ви отведе нагоре, право на поляната пред светилището на нимфите и Афродита.

 Тракийското светилище на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към II век, страноприемница от III век, амфитеатър от IV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса. Това е единственият нимфеум в България.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fapollon.blog.bg%2Fphotos%2F27883%2Foriginal%2FBurgas-Archeology-museum-three-nymphs.jpg&hash=e3f31dd37fb8295c12738b1d30dc966e)
Oброчна плочка с трите нимфи

Нимфите са женски същества, покровителки на природата.

 Те могат да бъдат земни, морски или други нимфи. Отличават се със своята красота и хората са се отнасяли към тях със страхопочитание. Техен "приемник" в по-късния български фолклор са самодивите. Макар че Афродита е известна като гръцка богиня на любовта и красотата, е известно, че още преди гърците да дойдат на Балканския полуостров, траките са почитали някои от боговете, които по-късно намират място в гръцкия пантеон. Най-типичен пример за това е култът към Дионис, който сред траките е известен като Загрей, Сабазий и Бромий. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота.  Афродита се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки.

 Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково е вградено в скала, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши - каптажи на малки извори, разположени симетрично - два в краищата и един централен извор. Някои хора твърдят, че в центъра на полянката пред светилището усещат неспокойна енергия и бързат да си тръгнат от това иначе живописно място.

 Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му.

 Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита. През времето на турското владичество мястото било известно, като "Гяур бунар" (тур. - кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано от българите и през късното средновековие.

 Благодарение на разкопките (първоначално мястото е разкопано през 1945-1946г) става ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила, собственост на тракиеца Тит Флавий и съпругата му Клаудия Монтана. Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос получил земя като награда за 30-годишната си вярна служба към Рим. Ветеранът от римската армия и неговата съпруга издигнали светилище в чест на нимфите и Афродита. Надпис на гръцки език, издълбан върху лицевата страна на каменния свод над централния извор на светилището, гласи:

 "На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

 За съжаление през 1923 г. мястото е било разчиствано от трудоваци, а не от археолози и вероятно завинаги са изгубени ценни предмети и археологическа информация.

 По време на християнизацията тук е бил изграден параклис на името на свети Спас, но днес от него не е останало нищо. Ежегодно жителите на Каснаково организират събори на "празника на светеца", в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се коли курбан край изворите.

 Спасовден по традиция се отбелязва 40 дни след Великден и етимоголията на думата "спасов" не идва от името Спас, а от "спасение". Тогава църквата отбелязва Възнесение Господне. 40 дни след като умира на кръста, Господ се възнася на небето или "спасява". Най-интересното в случая е, че в седмицата след Спасовден е така наречената "русалска седмица". Това е езически обичай, който църквата така и не успява да премахне чак до началото на XX век! По време на русалската седмица в миналото са се лекували болните от така наречената "русалска болест" (вероятно става дума за хора с душевни разстройства). Смята се, че те са смутили самодивите, които за наказание са ги разболели. През русалската седмица обаче самодивите са благосклонни и чрез най-различни ритуали хората са можели да се избавят от самодивската болест. Ето защо именно на Спасовден каснаковци са ходели на светилището на нимфите и Афродита с дарове, за да измолят здраве и "спасение" от нимфите/самодивите. Това е чудесен пример за устойчивостта на древните традиции във времето. Макар и с леко изменен смисъл, този празник продължава да се отбелязва със сигурност вече 19 века (ако приемем за вярна датировката на археолозите, че светилището е изградено през II-III век).

Древни ритуали доказват тракийския ни произход

Никак не е случаен фактът, че много християнски църкви са изградени или върху, или близо до тракийски светилища.

 Въпросът е: ако траките са били изчезнали през 681 г., както твърдят нашите учебници, и ние, съвременните българи нямаме във вените си тракийска кръв, то как така се получава, че спазваме ритуали, които имат ясен тракийски произход? Нали прабългари и славяни (две понятия, които имат нужда от сериозно преразглеждане!) не са се срещали и не са били повлияни от траките? Защо толкова упорито, даже след християнизацията, спазват тракийски обичаи? И защо нито един именит български учен не забелязва това, което може да види всеки българин, посетил няколко музея и археологически обекти...

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210773&cat=11 (http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210773&cat=11)

http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/svetilishte_na_nimfite_i_afrodita_v_selo_kasnakovo_i_razreshavaneto_na_edna_zagadka.html (http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/svetilishte_na_nimfite_i_afrodita_v_selo_kasnakovo_i_razreshavaneto_na_edna_zagadka.html)


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fivoso.blog.bg%2Fphotos%2F1045%2Foriginal%2Fs_Kasnakovo-svetiliste%252030.JPG&hash=b24c38314357b11d9d4ab81024ff8864)
Светилището в Каснаково, графична реконструкция
Снимка: http://ivoso.blog.bg/turizam/2012/01/12/svetilishte-na-nimfite-i-afrodita.881280


https://www.youtube.com/watch?&v=z8JnSvArx6o
България - Тракийско светилище на Нимфите
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:47:41
Светилището на нимфите и Афродита до с. Каснаково

(https://2.bp.blogspot.com/-CuyLrT9lA58/UM3uxKsQFNI/AAAAAAAAAsA/muMp5XLTMAE/s1600/photo_verybig_921480.jpg)

Много хора считат, че вярата в старите езически богове отдавна е изчезнала. Но почти навсякъде около нас, почитта към тях, все още е жива, предавана понякога дори несъзнателно от поколение на поколение. Нещо повече, народът ни е запазил паметта за свещените места на древните богове и там все още се извършват обреди, носещи спомен от античността. Едно от тях е Светилището на нимфите и Афродита, разположено в живописна местност в близост до село Каснаково, само на няколко километра от град Хасково.
            Светилището е известно още от 1898 г., но първите археологически проучвания са извършени едва през 1945-1946 г., от небезизвестния български археолог Иван Венедиков. През 1968 г. обектът придобива статут на национален паметник на културата, а през 2007 г. проучванията са подновени. Счита се, че това е най-добре запазеното тракийско светилище на територията на България.
Комплексът е построен около II в. по инициатива на Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос, за който се смята, че е бил трак на служба в Римската армия. Той само благоустройва вече съществуващо място за поклонение, а не го ,,създава". Надпис на гръцки език, разположен върху каменния свод над извора, гласи:

"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."

(https://4.bp.blogspot.com/-acq5b2oTTlQ/UM3u6allY_I/AAAAAAAAAsI/d8VNav1-Fso/s1600/b_2.jpg.jpg)
Изворът - все още действащо място на почит към боговете

Известно е, че около самия извор възникват множество сгради, строени по различно време, като вила рустика, баня, амфитеатър и др. Култовият комплекс се е състоял не само от централния извор, но също така и от храм и помещения за поклонниците. Това, както и фактът, че светилището е било разположено на място, където се пресичат две натоварени за времето си пътни артерии, следва да ни наведе на мисълта, че в древността мястото е било оживена религиозна дестинация.
Разбира се най-важна роля е имал изворът. Той е оформен в скалата, която е изсечена до височина от 2,40 м. Водният поток е каптиран, чрез изграждането на три свързани с каменен улей помежду си басейна. Те са били облицовани с блокове от розов мрамор, украсени чрез врязани меандрови орнаменти. Фасадата на светилището е била оформена с мраморна колонада, но за съжаление от нея са оцелели единствено основи.
Вероятно някои от вас веднага ще възразят, че светилище, посветено на нимфите и Афродита няма как да бъде тракийско. Известно е, че траките са почитали Велика Богиня Майка, която са наричали с различни имена (епитети). Въпреки, че повечето хора възприемат Афродита единствено като богиня на любовта, според космогоничните представи тя е персонификация на възпроизводителните сили на природата и майка на всичко живо, което я приближава значително до тракийската Велика Богиня Майка. Известни са и епиграфски паметници, свидетелстващи за почитта на траките към Афродита, а именно Орфеевите химни.
В образа на нимфите лесно можем да открием предшественик на един познат роден митологически персонаж - самодивите.

(https://1.bp.blogspot.com/-3ANMqb4vH1Y/UM3vBaMmqvI/AAAAAAAAAsQ/5gilCtwzt4I/s1600/3dancingnymhsSaladinovo2BCAMSofiaEYXAPISTHRIONBENDICDRWDHOYC.jpg)
Три танцуващи нимфи - Саладиново, II в. пр.н.е., Археологически музей София

Но това, което е най-важно в случая е, че народът е запазил в своята памет идеята за светостта на мястото. И до ден днешен хората вярват, че водата в извора е лековита, а бездетни жени все още ходят там, за да измолят богинята, покровителка на плодородието, да ги дари с рожба.

Източници:

http://btourism.com/read.php?id=140
http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/index.html

Статията е публикувана за пръв път в онлайн списание "Змей Магесник", брой 2

https://occultroom.blogspot.com/2012/12/blog-post_16.html


https://www.youtube.com/watch?v=hKMEvVySroc
Светилището на нимфите в Каснаково
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:49:24
Светилище по-древно от Перперикон край Гоце Делчев

Тракийско светилище на седем хилядолетия има край град Гоце Делчев, по-древно от Перперикон, смятат археолози

Светилището е разположено на три хълма, на около 2 километра от село Долно Дряново, община Гърмен, вдясно от пътя Гоце Делчев - Сатовча, което местното население нарича "Градището". На територията му са разположени десетки каменни фигури, изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни - змии, риби, костенурки птици и други. Някои от обектите са с гигантски размери.

Древното светилище води началото си от около петото хилядолетие преди новата ера и е едно от най-големите на територията на България, а вероятно и в Европа, смятат археолозите.

Светилището е открито случайно през 2006 г. от професор Бояджиев, пътувайки от Гоце Делчев в посока Смолян. Спирайки на отбивка на пътя той навлиза в гората и намира изобилие от зоо- и антропоморфни скални образувания, като още тогава той набелязва три скали като човешки глави, на патица, змия и дракон.

При археологическите изследвания в светилището са открити два пещерни заслона, които още не са проучени. В подножието има останки от древен гръко-римски път.

Има предположения, че оттук е минавал търговски път, свързващ акваторията на Тасос с Пистирос (в близост до с. Ветрен). Подобно светилище има в района на Велинград, което е било на същия древен път.

Според публикация на покойния вече историк проф. Тодор Бояджиев от 2002 година, "Градището" по значимост е по-голямо дори от Перперикон. Тук са открити следи от няколко култури - тракийска, римска и византийска.
В момента се изпълнява българо-гръцки проект на стойност 1 381 560 лева, чиято идея е обектът да стане по-достъпен и подходящ за културен и поклоннически туризъм.
Пръв, преди 10 години, започва да проучва светилището проф. Бояджиев, а разкопките през миналата година бяха извършвани под ръководството на  доц. Анелия Божкова. Тя също обяви, че тракийското светилище е по-древно от Перперикон. Разкритите останки от древните зидове са частично консервирани, има и постоянна охрана на обекта, която да пази светилището от постоянните иманярски набези.

(https://www.infotourism.net/documents/megalitna_arka_8993.jpg)

Скалното светилище при с. Долно Дряново и откритата скална арка са част от мегалитното тракийско светилище "Градището". Върху издаващ се на юг скалист нос, са изсечени множество групи ями с кръгла форма. Скалата е осеяна с фрагментирана керамика, датираща основно от предримската и късноантичната епохи.

(https://www.infotourism.net/documents/antichna_keramika_500x333_8992.jpg)

Скалната арка - мегалит е забележителна с това, че продължава да се използва чак до 2002 г. за традиционни народни обредно-магически действия, посветени на лекуването на женско безплодие и всякакви други заболявания. Преминавайки през нея рано сутрин при изгрев слънце, "лекуваният" изоставя старите си дрехи във или край арката и остава по нови, т.е. придобива нова същност, "ражда се" за нов живот. Оставя монети в дар за полученото здраве върху южния камък на арката. Там са поставяни и червените конци, с които предварително е измерван болния. На базата на семантичния анализ на обреда е възможно тълкуване на лечебния ритуал, като артефакт от обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия, осъществяван чрез слизане в подземния свят.

Източници:

- http://www.infotourism.net/index.php?t=30913-1
- http://sandanski1.com/sandanski1z.php?subaction=showfull&id=1357207636&archive=&start_from=&ucat=9
- http://www.novini.bg/news/109678-край-гоце-делчев-има-светилище-по-старо-от-перперикон.html (http://www.novini.bg/news/109678-край-гоце-делчев-има-светилище-по-старо-от-перперикон.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:50:22
Оброчище Индипасха: Нито на земята, нито във водата...

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Falexooo.blog.bg%2Fphotos%2F50133%2Foriginal%2FDSC04476.JPG&hash=208f98fd93c4c5bb3e40338e984f3b84)
Между реликвите на импровизирания олтар могат да се видят и абсурдни вещи от бита - шнола за коса, фуния за преливане на вода, чаши, гривнички от мъниста, парченце счупено огледало. Според поверието, за да получиш здраве, трябва да оставиш тук нещо от себе си

28 септември 2010 | 19:20 | Агенция ,,Фокус"

 Оброчище Индипасха в Странджа, недалеч от българо-турската граница, е едно от мистичните, малко познати места в тази част на България. Хилядолетният живот на свещените места в планината може да се види много ясно и тук, където се преплитат езически и християнски вярвания. Индипасха влезе сред новите обекти в програмата на тазгодишния Летен университет ,,Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток - Запад".

 Мистичното скално оброчище Индипасха край село Сливарово е едно от най-загадъчните места в Странджа. Древното скално светилище, припознато и от християнството, е още един от примерите за хилядолетния континюитет на свещените места в Странджа. Все по-популярно става и вярването, че там се лекуват болести, като се закачи парче от дреха от болното място.
 При първото виждане на Индипасха, не можем да се отърсим от усещането, че наподобява на сцена от нашумелия филм ,,Аватар". По подобен начин пристъпва човек, който вижда Индипасха за пръв път. Огромна стръмна скала с големи каменни късове около нея, извор в дъното, лиани, които висят по няколко метра от камъните, мъх, дебел няколко сантиметра. Буковата гора в Странджа е запазила влагата и водата. Не е ясно какво ще е бъдещето, с масовата сеч в гората. Както се шегуват мрачно местните - ,,В Странджа ще мислим за отглеждането на слонове". Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Слънцето не стига до него, а влагата се усеща дори и във въздуха.

 Наслагваните с хилядолетия вярвания са направили мястото и християнско светилище - наред с древното оброчище, днес се издига свещник и грубо сглобен параклис, на който са оставени християнски икони. Който когото светец е почитал, такава икона е донесъл. Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като ,,след Пасха" или дори ,,анти Пасха", само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Местните вярват, че тук и траките са правили своите жертвоприношения.
 Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огънят от свещите, запалени в християнския свещник, въздухът, в който висят в ничието пространство лианите, дълги понякога повече от 15 метра, водата - изворът в дъното на скалата, земята - скалата, събрала хилядолетни вярвания и традиции.
 Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места. Вярата, че лекува болести, е накарала хората да закачат парчета от дрехите си по лианите и да ги вмъкват между камъните. Дрехата трябва да ,,виси" във въздуха, да е нито на земята, нито във водата. Така болестта ще остане в ничието пространство. Чорапи, фанелки, дори бельо висят по лианите и по неповторим начин съчетават християнските с езическите вярвания, обяснява проф. Валерия Фол.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fphotos.wikimapia.org%2Fp%2F00%2F01%2F75%2F44%2F86_big.jpg&hash=4d350b607411bbce50171f1a5c49174b)

 Легендата за светилището я разказват някои от възрастните хора от обезлюдените села по българо-турската граница. Един човек имал бивол, биволът остарял и ослепял, пуснали го в гората, но след няколко дни се завърнал, прогледнал. Това се повторило няколко пъти и тогава хората проследили бивола и видели мястото, където се трие във водата, след което - проглежда отново. Оттам тръгва и вярването за ,,живата" вода, която лекува болести, изцерява недъзи.

 Когато се ражда Зевс, жената на Кронос - Рея, го скрива в пещерата, за да не го погълне баща му, както предишните пет. И хуритите играят, вдигат шум, за да не чуе Кронос неговия плач. В пещерата Зевс расте, кърми го козата Амалтея. Когато Кронос научил това, я наказва, но за да не я оскверни, свещената коза, тя е закачена да виси. За да е нито на земята, нито във водата. Тогава не се намира, все едно - не съществува. Тук виждаме точно този най-древен култ, с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар, хилядолетен. Тук няма архитектурно усвояване на пространството. Това е едно свещено пространство, с лечебна вода, животворяща вода, животворяща скала, въздуха. Това е най-древното възможно светилище, което е живо и днес. Тук се идва неделята след Великдена. Скалата е вярвана като първоматерия. Едно от най-сериозните вярвания е, че хората произхождат от скала, камък, от който е и самата глина, мислена по същия начин. Камъкът затова е почитан, носен, оставян на свещени места. Христос е крайъгълен камък, не защото е строител на църква, а защото това е космоградежът, разказва проф. Валерия Фол по време на посещението на студенти от летния университет ,,Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток - Запад".


Индипасха сбъдва желания и лекува

Тракийското оброчище в Странджа е известно с чудесата си повече от две хилядолетия
Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове.
 
 В мистичното светилище течала ,,жива" вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали. Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол.
Животното служило на стопаните си вярно дълги години, но остаряло и ослепяло. Жал им било на хората да го заколят, затова го пуснали на свобода в гората. След три дни биволът се завърнал прогледнал, но наскоро пак ослепял. Няколко пъти се повтаряла тази история, накрая стопанинът му решил да го проследи, за да разбули загадката. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, събрана в миниатюрно езерце. И се възродило преклонението към Майката Природа тук. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Факт е обаче, че на чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Вяра и надежда за изцеление.
В един от най-горещите юлски дни екип на вестник ,,Десант", заедно с група влюбени в красотата на Странджа приятели, реши да извърви пътя до мистичното оброчище. Бяхме чували много за Индипасха, но нито един от нас не беше ходил до там. Обясниха ни, че без водач няма да се справим, не било писано на всеки да открие сам приказната местност. Маршрутът бил труден, а и недостатъчно маркиран.

Въоръжени с карти и компаси (и голяма доза увереност), поехме към сборния пункт - параклиса ,,Св. Богородица" в местността Качул на няколко километра от Граматиково по посока Малко Търново. От там продължихме по горски път, за да стигнем след 8 километра до разклон с указателна табела ,,Индипасха", която сочи вдясно. Следват около три километра преход пеша по планинска пътека, отвеждаща до високо място с две сковани от подръчни материали масички и четири пейки.
Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
Гледката, която се разкрива долу, секва дъха. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи с труд си пробиват път между плътно преплетените клони. Усещането за влизане в храм се подсилва от малък, скован от летви параклис, точно до аязмото. В което беззвучно се процежда капка по капка лековитата вода.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2F124945539757289.jpg&hash=01d26be97baf3f76b9cd689b2fd65543)
Според легендата водата, която се стича от скалите в малкото езерце, е чудодейна

Очите тъкмо свикват с полумрака и се спират на друга, още по-странна картина.
Над иконата на Богородица с Младенеца, оставена от някой неизвестен поклонник, върху скалата висят навързани хавлии, тениски, чорапи... Остатъци от варварски обичаи и суеверия, свързани с плодородието, тук някак естествено се преплитат с християнството.
Вярващите в изцелението на тялото си оставят дреха, която е покривала болното тяло. Според преданието, изворната вода на Индипасха помага на жени при безплодие, което обяснява наличието на оставеното бельо, разбираме в последствие. Хората идват тук, измиват лицата си, отпиват на глътки от вълшебната вода, после палят свещичка и се молят на Светата Дева за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.

Източници:

- http://www.focus-news.net/?id=f15966
- http://www.desant.net/show-news/18839/
- http://wikimapia.org/16416542/bg/Тракийско-оброчище-Индипасха (http://wikimapia.org/16416542/bg/Тракийско-оброчище-Индипасха)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:50:57
Тракийско светилище Камен рид

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fimages%2Fimage%2FPicture8.jpg&hash=e0ffab7c2ec06b2ad18931e29daed6cf)

Тракийскoто светилище Камен Рид е култов център, разположен на плато на запад от река Крапинец в "Сборяново". През ранната желязна епоха (XI-VI в. пр. Хр.) централната част на платото е маркирана от юг и север със стени от големи ломени камъни. Край южната стена има множество огнища, фрагменти от глинени съдове, глинени идоли, магически предмети, метални накити и оръдия на труда. На север от огнищата са открити няколко скални ями с обредно предназначение. През IV в. пр. Хр. са преустроени оградните стени и са изградени два каменни кръга в северозападната част на комплекса. Светилището може да бъде свързано с култа към Великата Богиня-майка и с представите на древните траки за слънчево-земна хармония, персонифицирана като Аполон и Артемида.

Най-старото тракийско светилище в Историко-археологическия резерват "Сборяново" се намира в местността "Камен рид". На високото, обгорено от слънцето и брулено от ветровете скалисто плато се принасяли жертви на слънчевия бог. Светилището е основано в началото на първото хилядолетие пр. Христа и е продължило да съществува до началото на елинистическата епоха - почти седем века. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени и до днес с височина 1 метър каменни стени.

В територията на светилището са открити две съоръжения във формата на кръг очертан от камъни, всяко само с по един вход. В центъра на единия кръг има каменен олтар, а в центъра на другия днес се издига вековно дърво - може би така е било хилядолетия.

До южната стена са намерени многобройни глинени огнища-олтари, край които са открити съдове, глинени фигурки и магически предмети. В центъра се намират ритуални ями, в които са хвърляни дарове на Богинята-Майка: съдове, идоли, бронзови предмети.

Археологически находки от светилището на "Камен рид":

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fimages%2Fimage%2Fe3.jpg&hash=e77e8f067bca495b9ad35ff15ef04d74)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fimages%2Fimage%2Fe8.jpg&hash=a0fdd675d118625edc74a8b747fe0921)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fimages%2Fimage%2Fe9.jpg&hash=d2f01fca71590e3a655c54df57b4a5d3)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fimages%2Fimage%2Fe10.jpg&hash=2b269487fa63d34ee7017373e12ac41f)

Единственият вход на свещената територия е от юг, където и до сега личат останките от най-древната й стена. Близо до нея, върху голия камък били измазани многобройни огнища. Големи каменни кръгове бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В ями, вкопани в самата скала, са полагани красиви съдове, прешлени за времето и дребни тайнствени предмети амулети и идоли от глина, за да се измоли божествената милост.

Откритите при разкопките кости от бебе и фрагменти от човешки череп са дали основание за предположението, че тук са принасяни и човешки жертви (според мен това едва ли е вярно, може би става дума за обикновени погребения). В единият кръг е вграден голям камък-жертвеник. Комплексът носи всички характерни за светилищата в средиземноморския район черти: липса на отбранителни съоръжения, стени имащи само оградна функция, вход от юг.

Източници:

- http://www.getika.com/index.php?ez=bg&pageid=stone
- http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/svetilishteto_na_kamen_rid_.html
- http://www.znam.bg/ (http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=5F9010CD683D555129AD6E513BBFA6BC?encID=1&article=2058770586)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:52:03
Тракийско мегалитно светилище Беглик Таш

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/70/Begliktash-april-2007.jpg)

През 2003 беше разкрито уникалното тракийско светилище ,,Беглик Таш", което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още в края на бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност.

 Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки". Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.

 Археологическите разкопки започнаха през 2003 година. Територията на светилището беше разчистена от покрилите я храсти и дървета. Още с началото на разкопаването бяха открити материали, които категорично доказаха, че тук дълго е функционирало тракийско светилище, от XIV в. пр.Хр. до IV век. През 2003 година бяха разчистени и проучени останките от средновековната църква ,,Св. Параскева".

 През октомври 2004 разкопките бяха продължени в централната част и бе заложен нов сондаж северно от центъра на светилището. Именно тук за първи път се откриха доказателствата, че обекта представлява култов комплекс с прилежащи, обслужващи помещения и предполагаемата застроена територия е над очакваното.
 
Разположение

В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра надморска височина и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Beglik_Tash_P1020638.JPG/800px-Beglik_Tash_P1020638.JPG)

Предназначение

По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

♦ Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.
♦ Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.
♦ Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през XIV век пр.н.е., като функционира до V в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.

Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Източници:

- http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=arch&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=23
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Бегликташ (https://bg.wikipedia.org/wiki/Бегликташ)


Беглик Таш - Българският Стоунхендж:

https://vbox7.com/play:4b84644221
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:54:12
Скално тракийско светилище в местността Беглик Таш

(https://stock.evgenidinev.com/photo/IMG_11343.jpg)

Из статията на Иван Маразов и Татяна Шалганова "Скално тракийско светилище в местността Беглик Таш", STUDIA ARCHAEOLOGICA IV (2005)


Резерватът "Ропотамо" изобилства със своеобразни каменни изваяния. Тук природата сякаш е развихрила фантазията си, като е създала скали с причудливи форми, струпани по ефектен начин. Дори съвременният човек "разпознава" в тях културни образи, сякаш застинали завинаги под погледа на Медуза Горгона. В общуването с тях архаичното въображение е просто задължено да ги осмисли, да ги види като каменни знаци, които да насити със значения. Логиката на природните процеси се преосмисля, превръща се в логика на мита и ритуала. От най-древни епохи такива природно маркирани места биват сакрализирани.

Датировка. С подобни природни дадености се характеризира и местността от резервата "Ропотамо", разположена североизточно от връх Китка, известна под названието Беглик Таш. Още Шкорпил я описва като скално светилище от древността (Шкорпил 1912-1913). Вероятно той също е намерил тук керамични фрагменти, каквито откри и нашата експедиция. Веднага трябва да кажем, че периодът на активно функциониране на светилището е през ранножелязната епоха, а последните сигурни следи се отнасят към Късната античност. Археологическият материал е представен от многобройни фрагменти керамика, от безформени малки късчета глинена замазка и от известно количество кремъчни конкреции, кремъчни отломъци и пластинки. Болшинството фрагменти от съдове принадлежи на ранножелязната епоха. Хронологически значими са орнаментираните с S-овиден мотив, с концентрични кръгчета, с триъгълници, с букели и с канелюри.

Мястото. Изборът на мястото не е случаен. От мито-ритуална гледна точка светилището е сякаш специално "планирано", за да въплъти няколко основни бинарни опозиции: "север-юг", "запад-изток", "затворено - отворено", "вътре-вън", "високо-ниско", "вертикално-хоризонтално". Мястото му бележи една от най-високите точки в околността. Централната му част представлява приблизително правоъгълна естествена скална площадка, ориентирана по дългата си ос в посока изток-запад, оградена от север и от изток с високи гранитни морени, а от запад и от юг - фланкирана от по-ниски камъни. Тя се издига на 1.2 м над равнището на разположеното от юг обширно, равно плато и въздейства като затворена сцена. Централната площадка е почти хоризонтална, с лек наклон от изток на запад и от север на юг. Най-удобният подстъп към нея е от западната страна, като вероятният вход се намира между две последователни двойки ниски камъни. Така сцената и движението са ориентирани строго по посоките на света: влизането е от запад на изток, у най-удобното място за наблюдение па ритуалните действия е равното пространство от юг. При своето движение слънцето огрява последователно обектите върху цялата площадка. Особено впечатляващо е осветлението около 15 ч., когато благодарение на югозападната позиция на слънцето всичко в светилището грее.

Сакралната топография на светилището. Както вече казахме, скалното светилище е почти точно ориентирано по посоките на света. При свличането си огромните камъни са придобили причудливи форми. Те изглеждат така, сякаш са поставени от човешка ръка според предварително обмислен план. Ако приемем, че ритуалното движение е било с посока от запад към изток, то от дясната страна (юг) е имало открито пространство, а от лявата (север) са изправени различни по форма и размер скали. В края на пътя процесията е заставала пред най-високия камък - Апостол Таш, който изглежда нестабилен, тъй като се крепи върху каменната база само върху две точки и е отделен от нея с процеп.

(https://razhodka.com/wp-content/uploads/2012/01/apostol-tash-560x420.jpg)

Макар и единно като сакрална планировка, пространството е сегментирано на няколко участъка, за които може да се предположи самостоятелна (ако и допълнителна) обредна функция. В началото на пътя, веднага след входа, отляво, три вертикално стоящи морени оформят обособен участък, в центъра на който лежи плосък, нисък правоъгълен камък. Между тази част и следващите високи скали има естествено оформен изход към пространството на север от светилището. Следващият участък се състои от две високи морени, разположени една зад друга. Първата, която е видима от централната площадка, въпреки че няма явни следи от допълнителна обработка, е с толкова правилни правоъгълни очертания, че създава внушение за изкуствено творение. Нещо повече, в горната си част тя е прорязана по начин, който предизвиква асоциация с капак и наподобява долмен. Другата скала е с овална форма, върху чиято горна равна повърхност има две "шарапани", вероятно от естествен произход. Непосредствено до правоъгълната скала в източна посока следва малко, затворено с камък към север и фланкирано с висока скала от изток "помещение". В него намираме камък с дъговидна форма (почти правилна полуокръжност), с естествено басейнче в центъра, което вероятно е допълнително дооформено. Източно от "помещението" се разполага следващото каменно образувание, което е и най-високото в северната част на площадката. То представлява голяма, със заострен връх скала, която е обърната на юг и чиято равна и леко полегата повърхност се огрява от слънцето, точно когато то се намира в зенита си. Следва ниска морена, разцепена още в древността на 3 части (вероятно разцепването е естествено), които ветрилообразно се отварят към площадката. След тях идват три по-ниски и плоски камъка, които завършват ограждането на площадката от север. От източната страна светилището е затворено от високата скала Апостол Таш, която изцяло се огрява при залез. Отдясно (южно) на нея е разположена висока, почти правоъгълна скала. Тя оформя в източната част на светилището пространство, което остава скрито от погледа на стоящите извън светилището непосветени.
Изявеният контраст между високите скали и равната повърхност на площадката внушава усещането за културна намеса. Действително опозициите "високо-ниско" и "вертикално-хоризонтално" се проследяват в няколко варианта в "планировката" на светилището. От друга страна, в кода на световните посоки "север" се асоциира с "високо", "вертикално", "затворено", докато "юг" — с "ниско", "хоризонтално", "отворено". Посочените кодови трансформации на пространството сигурно са имали място в мито-ритуалното осмисляне и обредно актуализиране на сакралната топография на това светилище.

Спомагателните "съоръжения" на светилището. Ние предполагаме, че подходът към светилището е бил от запад и съвпада с днешния черен път. Вероятно селата, населението на които почитали това оброчище, са били в по-ниската част на района. Пътят към светилището минавал (както и днешният) между две обособени групи мегалитни паметници: отдясно (от юг) каменни могили (открихме със сигурност 7 подобни съоръжения) и отляво (от север) долмени (освен известните под названията Змейова дупка и Славов егрек, открихме още два долмена, за съжаление твърде разрушени). Интересна задача ще бъде изследването на каменните струпвания, под които очакваме да се открият погребения.
Тук трябва да прибавим още един неотменим елемент от планировката на светилището. Става дума за естествена конструкция, описана от Шкорпил като Беглик Таш (Шкорпил 1912-1913), която нарекохме "квазидолмен". Тя представлява две високи и дълги каменни стени, покрити с огромен камък, така че се образува естествен огромен долмен, отворен в южна посока. Пред него е оформена площадка, оградена от камъни. Долменът се намира извън централната площадка, непосредствено зад камъка Апостол Таш.
В непосредствена близост до североизточния ъгъл на централната част на светилището е разположена естествена скална площадка с почти кръгла форма, която е оградена от всички страни с морени и е отворена само от изток. Върху нея сякаш са "поставени" два огромни плоски кръгли камъка. Напълно е възможно този природен кръг да е бил културно интерпретиран като олтар или трон. Пред него, в източна посока, се намира втората основна част от светилището, където, ние предполагаме, са се разигравали инициационни обреди. Четирите високи скали, обърнати на юг, са с меки, закръглени обеми. Между тях има процепи, през които с труд може да се
промуши човек. По-интересната част е скрита зад тази скална фасада. Няколко високи, отвесно издигащи се скали заедно с вече описаните оформят нещо като лабиринт - Г-образен проход между издигащите се почти вертикално стени. В мястото на пресичане на двата лъча на прохода има заоблени камъни с недвусмислена вулвоидна знаковост. Входът в тази част на светилището е бил по всяка вероятност от север, а "изходът" - на изток. Всъщност "изходът" е раздвоен от скала, която оформя ляв и десен ръкав. Ориентацията на "лабиринта" е симетрична на централната част от светилището.

Формите на скалните образувания. От особен интерес в анализа на светилището са постоянните асоциации, които предизвикват очертанията на природните образувания с културни, изкуствени обекти. Вероятно именно тези асоциации са обусловили както избора на мястото, така и, поне частично, неговото мито-ритуално осмисляне. В реконструкцията на това осмисляне ние се ръководим от онези архетипи на митологичното мислене, които създават закономерностите на лито-мито-логията. Първата структура навява асоциация за затворено културно пространство, в центъра на което е разположено "легло" или "трапеза". Следващата правоъгълна скала напомня визуално за каменен саркофаг или за долмен. Полукръглият нисък камък до нея несъмнено може да приеме функционалността на олтар. Важно е също така, че изходът от площадката е на север между скалите, оформящи две "помещения": трапезно и олтарно. "Квазидолменът" е може би най-очебийното природно образувание с културен аналог.
Обемите на скалите от североизточната част на светилището притежават заобленост и мекота, която носи несъмнено еротична окраска. Това първо впечатление се засилва и oт процепите между тях, както и от наличието на откровено вулвоидни каменни образувания. "Природа-култура". Тази базова опозиция е изключително слабо изявена в оформянето на светилището. Намесата на човешката ръка е пестелива и почти не се забелязва. Можем само да предполагаме, че първоначално горната плоча на квазидолмена е била от рода на вертикално стоящите камъни, обграждащи светилището, и нарочно е била подсече-на така, че да падне върху дългите стени, за да наподоби огромна по размерите си мегалитна гробница, подобна на долмените, покрай които процесията е минавала по пътя към святото място. Напълно е възможно естественият полукръг от камъни пред тази конструкция да е бил укрепен с поставянето на още няколко камъка, за да се подсили впечатлението за ограда. "Шарапаните" върху високите и плоските скали, както и в "олтара" вероятно съвсем леко са обработени допълнително, за да изпълняват по-добре обредните си функции. Може би най-ярката и недвусмислена следа от човешка намеса са петте кръгли и сравнително дълбоки дупки, издълбани в откритата към юг част на централната площадка. Те не са свързани с улеи и вероятно предназначението им е било по-скоро конструктивно: може би в тях са поставяли дървени стълбове или факли, които са били включвани по някакъв начин в обредната система. Самият факт, че те са разположени в най-близката и скритата от "зрителите" източна част на площадката, също е показателен, за да предположим участието им в ритуално действие от типа "покриване-откриване" или в семантично тъждествения акт на осветяване. Находките от сондажите доказват, че в светилището вероятно са били използвани съдове и са били поднасяни вотивни дарове, но е още много рано, за да се правят големи изводи въз основа на толкова оскъден материал.
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:55:16
Тракийско светилище Бегликташ

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/11/o_1304344770_IMG_9394.jpg)

Днес в рубриката "Задължителни дестинации" ще ви разкрием обаянието на едно магическо място по българските земи. Това е мегалитното светилище Бегликташ (Беглик Таш).  Намира се на 6км от Приморско на 130м надморска височина. За съжаление пътят дотам не е добре обозначен и единствените ориентири са белите стрелки, изрисувани по стволовете на дърветата до пътя. За да се достигне светилището е необходим автомобил с висока проходимост. В противен случай може да се достигне с обикновен автомобил, но последните 1-2 километра от пътя трябва да бъдат извървени пеша, тъй като теренът е невъзможно да бъде преодолян от неспециализрано превозно средство. Древният обреден център датира от XIVв. пр. Хр., но е разкрито чак през 2003г. Това е място без аналог не само в пределите на България, но и на целия Балкански полусотров. Историческата му стойност е огромна, а особеното усещане, което предизвиква у посетителя - несравнимо!

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/11/med_gallery_10180_79_4755.jpg)

Светилищният комплекс е съставен от множество спеациално обработени и изсечени камъни като някои от тях достигат тежест до 200 тона. Методите, чрез когото камъни от такъв размер са поставени в такава конфигурация, до днес остават неизвестни, нито пък е напълно ясна техниката,  с която са изсичани в сегашните си форми. Въпреки различните теории мистерията на тези камъни остава неразрешима и е съизмерима с тази на прословутия Стоунхендж.

Въпреки че не е известен точният способ, чрез който са поставени камъните, е ясно, че те изпълняват определена функция и мястото им изобщо не е случайно. Смята се, че светилището е издигнато, за да обслужва ритуалите, посветени на Бога на слънцето и Богинята майка. С това се обяснява и наличието на "брачно ложе", което вероятно е било издигнато, за да пресъздава бракосъчетанието между двете божества. В непосредствена близост се намират издълбани вани, които са събирали течности, символизиращи 4-те изначални сили според траките. Много добре са запазени и тронът, който се предполага, че е принадлежал на главния жрец, и огромният олтар, чиято колосална тежест е стъпила само върху 3 точки. Друга забележителна част от комплекса е мястото, на което са били извършвани жертвоприношения. Този каменен " плот" е с дължина повече от метър и се смята, че върху него са били извършвани принасянията в жертва, целящи да омилостивят божествата. По всяка вероятност обаче са се жертвопринасяли различни видове расителни култури, защото няма намерени животински останки върху самия жертвеник. Освен това светилището е изпълнявало функцията на часовник и календар за древните траки.

Часовникът е на принципа на слънчев часовник като ползва сянката от главния олтар за показател. Тя пада върху 1 от 6те специфично разположени камъка, които обозначават разделението на деня на 6 равни части. Календарът пък показва моментите на равноденствие и слънцестоене като през дупки, специално издълбани в камъните, минава слънчева светлина на точно тези дни от годината

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/11/img13338045515563119.jpg)

Други каменни конфигурации, които могат да бъдат видени в Бегликташ са Апостол Таш (скален блок, положен от траките върху само 2 точки, образуващ голяма цепнатина), свещената пещера, символизираща утробата на Богинята майка, и монолитния лабиринт, където се извършвали гадания относно бъдещето на младежите от племето. А в непосредствена близост до Бегликташ е разположена съвкупност от камъни, образуваща жилище, което по всяка вероятност е принадлежало на главния жрец.

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/11/17.jpg)

Всички тези особености правят Бегликташ едно от най-интересните и наситени с многовековна история места по нашите земи. Съветваме горещо всеки да посети това заредено с енергия светилище и да се увери сам в мотивиращата сила на вярата, която е вдъхновила сътворението на такова уникално място!

https://www.bulgarianhistory.org/svetilishte_begliktash/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:56:45
Тази информация е от 2013г.

Откриха храм на Посейдон в Несебър

(https://www.zonaburgas.bg/test/wp-content/imagescaler/5f940a1204ecf29338763541fffdd45e.jpg)

Открит надпис на дорийски диалект върху мраморен блок свидетелства, че в Несебър е имало храм на бог Посейдон. На ценния артефакт археолозите са се натъкнали при извършване на консервационни и реставрационни работи в църквата ,,Св. Параскева" в Несебър, които са част от големия проект "Вяра в Несебър".

Мраморният блок е вграден в източната част на еднокорабната базилика, която е строена през ХІІІ-ХІV век и свидетелства, че църквата е построена на мястото на античния храм.

(https://www.zonaburgas.bg/test/wp-content/imagescaler/137a09b2e65b433a89d150f3f7b8ec9c.jpg)
Мраморният блок с надписа е открит при реставрацията на църквата ,,Св.Параскева"

Това съобщи за zonaburgas.bg археологът Евтелпа Стойчева от отдел ,,Световно наследство"  към Община Несебър. Надписът е на четири реда и е посветен на Посейдон Асфалеос или преведено от гръцки - Посейдон Защитник на града.

,,Надписът е на гръцки език, дорийки диалект, тъй като Месамбрия е гръцка колония на дорийци. Тази новост е голямо откритие за Несебър, защото показва, че в античността в Несебър е имало храм на бог Посейдон. До сега имаше сведения за два храма на бог Аполон, два храма на Зевс, на Асклепий, на Дионис, на Хера, сега се прибавя и храма на Посейдон. Един голям принос за Несебър, защото се увеличава културното наследство на града и се обогатява неговата история. Надписът може да се датира още в началото на V  век пр. Христа", съобщи археоложката.

Храмове на Посейдон Асфалеос има открити на още три места в света - на остров Санторини, на остров Родос и на остров Тинос.

https://www.zonaburgas.bg/?p=58211
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 12:59:21
Храмът на владетеля Ситалк в Старосел

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2013%2F06%2F17%2Ftn%2F137145846663647.jpg&hash=6748ef493899af62e518d3d7f7bc23b3)
Входът на храма е с парадно стълбище

Иманяри станали причина да бъде открит тракийският култов храм

На една могила край село Старосел, някъде през V- IV век преди Христа, бил издигнат храм на тракийския владетел Ситалк (440-424 г.пр.Хр.) - мoгъщият цар на Одриското царство. Вековете засипали брилянтния образец на тракийското изкуство с тонове пръст и култовата сграда била открита едва през 2000 г., и то благодарение на иманяри.
 Покойният вече археолог д-р Георги Китов получил анонимно писмо, че в района на могилата шетат иманяри. Намерил финансиране и започнал експедиция по разкопките на района.

 Така бил открит тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел. Селото се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на същинска Средна гора. А храмът се оказва най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2013%2F06%2F17%2F137145857767562.jpg&hash=e1b0f0b0212b759ef2fb38b37db9e36f)
Стената от обработени гранитни блокове е дълга 241 метра

 Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм "Хоризонт". Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето.
 Входът е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стоели статуи на лъвове. Те са задигнати от иманярите и продадени неизвестно къде. Учените разбрали за тяхното съществуване по отпечатъците от четирите им лапи в камъка.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2013%2F06%2F17%2F137145856025031.jpg&hash=0a52aedd472a25c8bb3a76b6de3e4d05)
На тези пиедестали са стоели статуи на лъвове

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи - правоъгълна плоча над всяка колона, със синьо-червена украса.  За нея са използвани минерални бои, които не са изгубили цвета си и до днес.

 Траките почитат Великата богиня-майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили в района възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество.
 Царят на траките играе ролята на медиатор - връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките води началото си гръцкото религиозно учение, наречено ,,орфизъм".

 Светилището в Старосел е изпълнявало точно такава функция - във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. С диаметър от 5,3 метра, храмът е най-величественият по българските земи и се смята, че в него е погребан самият Ситалк. За изграждането му са използвани 4000 каменни блока. Близо до стълбите в скалата са издялани ритуални ями, разположени стъпаловидно. В тях са извършвани жертвоприношения.

 Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма, кръвта е потичала по наклона и внимателно наблюдавайки я, жреците са гадаели бъдещето на владетеля и народа му. До момента е разкрита само 1/3 от храмовата сграда, предстоят разкопки и на останалите части. Засега те са консервирани, а това лято предстои разкритите основи да бъдат покрити с конусовиден купол, както е било в оригиналния вариант. На северната страна на могилата се намира хранилище с вместимост шест тона. Археолозите изследвали червената утайка на дъното и стигнали до извода, че в него се е съхранявало вино. Хранилището е с елипсовидна основа и плътна замазка.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2013%2F06%2F17%2F137145854645612.jpg&hash=20c7b594deed81a95fbec0d3f269c32b)
Ваната за вино е с вместимост 6 тона

 При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Тракийското вино е било много гъсто, непочистено от семки и гроздови зърна и затова е трябвало да се прецежда. Религиозните церемонии и орфически тържества са били свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал е бил съпътстван от тридневни тържества, обилно поливани с вълшебната течност. Тези обстоятелства и това, че районът се слави като стар винарски край, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис, което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години.

 Според д-р Китов, именно този храм е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове и владетели.
 Този, чиито останки са открити в Пейчова могила, е бил последовател на Орфей. През V век пр. Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около свещена скала.
 В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм.

 Точно там са били подредени вещите на вожда - пълен комплект въоръжение - наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели, на които са запазени дървените тела, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти.

 Сред многото други находки се отличава сребърната двойна брадва лабрис - символ на царската власт в Древна Тракия. Златният пръстен - печат е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган. Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон.

 Сред останалите предмети се открояват  стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на воин с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението и комплект сребърни украси за главата на кон. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви. Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София. Съвсем наблизо, в местността Манастирчето, се намира могила "Хоризонт".

 Храмът там се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада.
 Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба - бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи.

http://www.desant.net/show-news/27562/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 13:00:24
Тази информация е от 2013г.

Откриха древно светилище край Капитан Андреево

Находката с площ от 28 дка е част от римския път Виа Диагоналис

Огромно праисторическо ямно светилище откриха при спасителни археологически разкопки, край свиленградското село Капитан Андреево. Находката е разположена на площ от 28 дка и представлява отсечка от римския път Виа Диагоналис, с ширина 18 м.

 Светилище с такива големи размери се разкрива за първи път. Екипът, който работи на терен, е ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова. Те се натъкнали на два дълги рова, заграждащи мястото за обреди, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Особено интересно е, че намерените артефакти са датирани от четири исторически периода на развитие - късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.
Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно, оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са си го харесали. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност. Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка, разказа пред "Старият мост", проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване, за плодородие.

Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите и винаги там се връщало за следващите. Ритуалите са били посветени на Богинята-Майка, и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. На място се е колело жертвено животно, там се е готвело, а после древните са чупели хромели, керамични съдове с обредната храна, култови предмети и др., и ги поставяли в ямите като жертвоприношение. Дори части от къщи, които са изгорели по някаква причина, са били "погребвани" в ямите.

Около 150 такива ями са проучили засега археолозите, а в местността се наброяват поне 400 - 500. Намерени са отломки от хромели, керамика, човешки череп и кости, и др.

Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5200 - 4900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffakti.bg%2Fimg%2Fnews2013%2F69913%2Fd47cf1168919dc1fcccb256fd2c8d566.jpg&hash=78a7e03c48a730b8abda6f32652809fe)
Снимка: http://fakti.bg/kultura-art/69913-svetilishteto-v-hauza-vpechatli-stoanovich-?utm_source=flip.bg

Особенно ценна находка при разкопките е 130-метровата отсечка от римския път Виа Диагоналис - диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речни камъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане. В средата на пътя, където мястото е по-високо, най-вероятно камъните са отнесени и разхвърляни при оран на мястото в ново време, предполага проф. Николов и се позовава на установените следи от плугове.

Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.
В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа Диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската "магистрала", която беше открита при разкопките, заради автомагистрала "Марица".
Проучванията на обекта, върху който трябва да мине аутобана, започнаха още м. г., но бяха спрени заради липса на финансиране. Тази пролет бяха отпуснати средства и от 1 април разкопките започнаха. В продължение на 3 месеца, на терена работят 24 археолози.

http://marica.bg/откриха-древно-светилище-край-капитан-андреево-news110959.html (http://marica.bg/откриха-древно-светилище-край-капитан-андреево-news110959.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 27 July 2018, 13:03:20
Скално-пещерно светилище Манастирище

В комплекса "Манастирски" пещери по поречието на р.Смолска край с.Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. Картирана на 04/03/1979г. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И.Панайотов, Ал.Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4,V(106), с.41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с.14 и Стойчев Т. - Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987).

http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=2959


Светилището се намира на 5 км от селото по долината на р. Смолска. Представлява бигорен масив с образувани в него 4 плитки пещери и площадка за наблюдения, обработена върху най-високата точка на масива. Масивът доминира над околния терен и от това място удобно могат да се наблюдават лунните изгреви и залези. По стените на две от пещерите и върху 5 скални откоса са регистрирани общо 236 отделни изображения на последователните изменения на лунния диск. Те са изпълнени в три техники - контурни, вкопани и барелефни и са с диаметър от 24 до 88 см. Много от изображенията са свързани в групи и представляват графични регистрации на определени времеви интервали. Вероятно наблюденията и записите на лунните фази тук са били извършвани в продължение на 350 години. В пещера № 2961 върху лунните изображения в по-късен период е бил нанесен фриз - монохромна живопис, рисувана с гуано и отпечатъци от пръсти, направени с лилава минерална боя. Фризът започна с решетка - календар, след който следват изображения на итифалически мъжки фигури, танцуващи жени, животни, дървета, соларни знаци и пр., които представят един общ разказ за последователно изпълнявани ритуали в продължение на една календарна година. Направените изчисления показват, че годината е съдържала 365 дни или 73 малки седмици. Пещерната живопис - календар кореспондира смислово, композиционно и стрктурно с рисунките от пещерата Магура, датирани през ранна бронзова епоха. Мая Аврамова
 Публикувал: Институт за балканистика с Център по тракология
 Регион (Местност): село Байлово, Софийско
 Дата на създаване: 3 - 2 хил. пр. Хр.
 Период на създаване: ранна - средна бронзова епоха
 Местонахождение: село Байлово, Софийско

Скално-пещерно светилище Манастирище / Карстово скално образование с изградена малка пещерна система. Имало е следи от древни скални изсичания и рисунки с прилепово гуано: слънце, фази на луната, пиктограми, растения и др. Предполагаема древна астрономическа обсерватория с датировка около 5 хил. пр. Хр. (Стойчев Т., Стоев А., 1989). Към 2002 г. почти всички знаци и рисунки са унищожени безвъзвратно от недобросъвестна човешка намеса - скалните релефи все още са там. Една част от рисунките са заличени, а друга изрязани от скалата. С огромно прискърбие ви показваме това изгубено богатство.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/181272_196292897190781_2053061263_n.jpg?_nc_cat=0&oh=17188220d09f0f880426c4937d2e9a0d&oe=5C0EAC58)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/420028_196292463857491_160787232_n.jpg?_nc_cat=0&oh=93c13a1ac37a0d1550adfca6159a093e&oe=5C0EBB1B)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/294219_196292520524152_1016556551_n.jpg?_nc_cat=0&oh=a507c2084b1a9025ca6e881bf44d10fa&oe=5BD0B82E)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/21388_212927162194021_1391497568_n.jpg?_nc_cat=0&oh=988c5933b704e4f68f785c4caca35bd4&oe=5BDF88C8)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.196292450524159.1073741898.179249492228455&type=3
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:24:16
Байлово - мистерия на 7 хиляди години

На по-малко от 40 км североизточно от София, край село Байлово има едно тайнствено място. В този край то е известно като Калугерските или Манастирските пещери.

Местните хора отдавна знаят за тях. Разказват странни легенди, свързани с култа към Слънцето, необикновени истории за древни светилища, без дори да подозират, че тук преди повече от 7 хиляди години древните са записвали ценна информация за Космоса и Човека.

Мистерията около байловските пещери учените се опитват да разгадаят през 80-те години на миналия век, когато започват систематични проучвания. Продължилите повече от пет години прецизни изследвания установяват съществуването на една от най-старите астрономически обсерватирии, открити по днешните български земи.

Тя представлява комплекс от няколко пещери с общи функции. Разположени в бигорна скала в ниските части на V-образното сечение на долината на р.Смолска, в миналото те били заобиколени от вековни дървета и множество извори. Днес от пещерите са оцелели само 4, но е много вероятно да са били повече на брой. При една от тях древните са изсекли специална площадката, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната. Още личат пробити почти квадратни дупки, които са свързвали визуално пещерите с небето и площадката за наблюдение. Този факт кара изследователите да предполагат, че пещери са били и древни светилища, в които освен наблюдения на видимите небесни тела - Слънцето, Луната и звездите, са се изпълнявали и определени ритуали, свързани с култа към различни богове, почитани хората от дълбока древност.

"Всички тези пещери са обгърнати в някаква мистика. Нужно ни беше много време, за да открием кода и разчетем тайнствените послания, запазени в пещери край Байлово", започва разказа си един от изследователите - археологът Тодор Стойчев от Националния археологически иститут с музей - БАН. " Но най-голямото предизвикателство пред нас беше отсъствието на паралели и липсата на друга информация за такъв вид паметници. Затова всички регистрирани факти и научни тези са правени по метода 'ин-сито', тоест без да разполагаме с аналогични примери, което прави информацията много важна и значима за науката", обяснява археологът.

Днес тайнствените послания на древните най-добре са запазени в една от четирите пещери край Байлово. В нея всички вътрешни повърхности - от тавана до пода, са запълнени с изображения на различни фази на Луната. Някои от тях са частично запечатани от дебелата калцитна кора на пода. Това позволява на изследователите да определят възрастта на байловските пещери, като използват много прецизни физическо-химически методи. Така те успяват да датират с голяма точност самия паметник, който според тях е съществувал още през VІ - V хил. пр. Хр.

Когато човек застане пред скалните рисунки, на пръв поглед различава само кръгове, които изглеждат почти еднакви. Но ако се вгледа в и около тях, открива изображения на различни състояния на месечината. Някои са пълни кръгове, други - с форма на полумесец, на първа или трета четвърт.

Силно впечатление прави и това, че различните фази на небесното светило са били нанасяни върху скалната повърхност с различна техника. Едните от тях са само изсечени в скалната повърхност - обикновени скални гравюри. Други са с отнемане на повърхността от площта на лунната фаза, т.нар. линейно-плоски скални гравюри, от гледна точка на техниката на изпълнение.

В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см.Най-зебележими и най-атрактивни обаче са изпъкнали луни, с нисък релеф. Те са относително най-малко на брой. За тях изследователите предполагат, че са изображения на регистрираните лунни затъмнения, когато Земята хвърля сянка върху Луната.

Астрономи смятат, че изображенията върху скалните откоси показват изключително добро съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец.

Според Стойчев именно комбинацията от тези различни изображения, съответстващи на отделните фази на Луната, са записи на определени интервали от време.Особено интересно и много важно за учените е, че те са били водени от древните хора в продължение на стотици години. Отбелязвали са ги не чрез точки, чертички или други знаци, а чрез непоследователните фази на Луната. Тези изображения са били гравирани както във вътрешното пространство на пещерите, така и върху външни скални повърхности, включително и под наблюдателната площадка - обсерватория. Това обаче, което са смятали за много важно, древните записвали вътре в пещерите, за да бъде съхранена ценната информация, обяснява археологът.

Едно от най-големите предизвикателствата пред изследователите било да разчетат в какво точно са измервали времето древните. Отговорът на този въпрос се крие в преживяната неолитната революция, която довела до много съществени промени в живота на човешките общности.

"Тогава хората започват да водят уседнал начин на живот, да се занимават със земеделие и животновъдство. Организирането на стопанство, свързано с отглеждането на животни и култивирането на растения, е изисквало те да бъдат ориентирани във времето. Затова доста правдоподобно е някои от записите на времеви интервали да отразяват продължителността на бременост на домашно животно, а други - вегатативният период на дадено растение, което са започнали да култивират. Вероятно предците ни са регистрирали периоди, с определен брой дни, например 45 или 60. Те със сигурност са боравили и с понятието сезони", обяснява специалистът от БАН.

Времевите записи в пещерите край Байлово не дават отговор на въпроса, дали праисторическите хора са измервали времето в месеци или години, така както ги разбираме ние днес. Това, което обаче изглежда безспорно е, че те са измервали времето с единици, по-големи от денонощието.

(https://frognews.bg/images/MAYA_STOYANOVA/fazi-lunata.jpg)

"Дали е имало някаква последователност в нанасянето на фазите на Луната, днес не можем да установим, защото нямаме целия запис. Това е все едно да откъснем 10 или повече страници от "Под игото". Когато ги четем, ще разберем, че става дума за роман, но трудно ще схванем съдържанието му без липсващите текстове", коментира Тодор Стойчев. "Артефактите, съхранени в обсервароторията край Байлово, ни кара да мислим, че тя е нещо по-сложно, макар да наподобяват пъзел, който не сме подредили, защото не разполагаме с цялата информация. Данните от проучванията обаче са достатъчни, за да се установи в какъв период от време са правени и отразявани наблюденията върху видимите циклични промени на Луната. Чрез различните нейни фази древните са регистирали определени времеви интервали, които са навързвали в много проста система за измерване на времето. Тя фактически представлява древен лунен календар. И ако приемем, че един запис, какъвто е открит върху по-малки скални повърхности и край Байлово, е обхващал 8 фази, както и да го прочетем - от дясно наляво или обратно - времевият интервал е един и същи. Така, едно грубо изчисление на нанесените различни състояния на Луната, показва, че записите в байловската обсерватия са били водени поне в продължение на 250 години", категоричен е специалистът.

Според учените извършването на астрономически наблюдения и създаването на лунен календар не е било занимание за всеки. Изисквала се е тясна специализация, свързана с постоянното натрупване на информация, създаване на стройна система от знания. С други думи, за подържането на лунната обсерватория край Байлово вероятно са се грижели хора, които са били посветени в някакво тайнство.

Това дава основание на археолозите да предполагат, че още през ранния неолит се е формирало жреческо съсловие.То е трупало умения и знания, като се е самообразовало. Едновремено с това жреците са обучавали децата и близки си, подготвяйки ги за свои наследници. Така постепено концентрирали специални функции и познания, които били тайна за простосмъртните. Това ги правело силни, а общността - до голяма степен зависима от тях.

"През неолита календарът бил особено важен за хората. Заети през цялата година със стопанска дейност, те сами са осигурявали прехраната, сами са се грижели за своето оцеляване. Всяко погрешно засяване на посевите били заплаха за съществуването им. И ако им се случело подобно нещастие, вероятно са отрязвали главата на жреца, без да им мигне окото, след като по този начин ги обричал на гладна смърт. Затова той се чувствал обществено отговорен. Трябвало да трупа все повече знания, за да изпълнява ефективно своите функции. Нямал е право на грешки. В същото време жрецът е бил този, който водел и духовния живот на общността. Календарът бил особено важен и за определяне на празниците, които задължително трябвало да се повтаряли по едно и също време всяка следваща година. Войните също били свързани с календара, бремеността на жената също налагала воденето на календар. В този смисъл, жреците не само концентрирали духовния потенциал и имперични знания. Те изпълнявали и различни функции - били не само астрономи, но и лекари, учени, религиозни водачи и какви ли не още. А цели поколения жреци, живяли край Байлово, очевидно добре са си вършили работата, щом днес откриваме лунна обсерватория, която е функционирала поне 250 години", заключава специалистът.

Вероятно наблюденията на небесните тела е продължило и през следващите хилядолетия. В резултат на натрупването на познания и опит, в един по-късен етап хората тук открили определени зависимости и между Слънцето и Луната, независимо дали практически са разбирали, че става въпрос за движение на небесните тела. Според Тодор Стойчев това съвсем не е случайно, защото през следващата епоха в днешните български земи са регистрирани и слънчеви обсерватории, които се намират в близост до лунните. Тяхното функциониране в региона на Байлово вероятно започва доста по-късно, в края на енеолита. Свидетелство за това са рисунките, открити върху стените на единствената добре запазена байловска пещера. Макар сериозно поразени от времето и вандалски действия на иманяри, специалистите разпознават в тях части от годишен слънчев календар. Учените ги датират към ІІІ хил. пр.Хр. и вероятно имат връзка с откритата слънчева обсерватирия на 25 км. от Байлово. Предполага се още, че този календар е аналог на най-добре запазеният и напълно разчетен слънчев календар в пещерата Магура край село Рабиша.

Днес пещерите край Байлово тънат в забрава. Скрити под короните на изкорубени вековни дървета, обрасли в дръгливи храсти и затрупани от  камъни те приличат на огромни беззъби чудовища. В отворената им паст пъплят бубулечки и зловредни влечуги. А купищата хартии и найлонови пликчета, захвърлени угарки, бутилки и празни консерви в и край тях напомят за някакво странно човешко нашествие. Само силуетите на  многобройните скални рисунки - митични образи на Месечината, сякаш са задрямали на небосклона, пазейки тайните на предците ни повече от 7 хиляди години.

https://frognews.bg/news_22629/Bailovo_-_misteriia_na_7_hiliadi_godini/ (https://frognews.bg/news_22629/Bailovo_-_misteriia_na_7_hiliadi_godini/)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:25:21
Тракийското светилище Беглик Таш

(https://primorsko.bg/wp-content/uploads/2016/06/734887_246483368815608_1757567500_n.jpg)

Третата спирка от летния тур на ,,Бургас 2019" ни пренася хилядолетия назад в миналото. Днес обвитото с тайнственост тракийско  светилище Беглик Таш край Приморско ще ,,оживее" посредством   спектакъл-възстановка, основан на древна митология и история.

Среща с нашите прадеди ще ни предложи Школа за оцеляване ,,Багатур", чиято идеология е основана на вярването, че силата на духа се крие в нашето минало - в културно-историческото наследство, което носим като българи. Бойни практики, обичаи, материална култура, облекло, оръжия..., или как са изглеждали животът и хората по нашите земи години назад ще можем да видим на 20 юли от 20.00 часа. След спектакъла всеки, който желае, ще може сам да влезе в ролята на ,,багатур", като изпробва лично някои от практиките на предшествениците ни. Преживяването ще бъде допълнено от мистичната атмосфера на Беглик Таш, която оставя без дъх всеки, който види това място за първи път.   

Има поверие, че оракулът на Беглик Таш е напътствал Язон, че тук е спирал и Одисей. То е най-ранното открито досега мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Функционирало е от XIV пр. Хр. до IV век. Една от версиите е, че е посветено на култа към плодородието, Богинята-Майка и орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя. Намира се на няколкостотин метра от природната забележителност ,,Крокодила" - малки острови в морето. Близо е до резиденция "Перла", точно до ловната вишка на Тодор Живков - т.нар. Вълков егрек. Тази ловна площ е била забранена за достъп до 1991 г. и това е една от причините обектът да не е достатъчно проучен. Комплексът става популярен след археологическите проучвания на Бургаския музей с ръководител н.с. Цоня Дражева през 2003 г., разказва Тонка Вълчева - гл. специалист ,,Туризъм" на Община Приморско.

Светилището е разположено на площ около 6 дка. Има централна част и два кръга около нея. Най-големият долмен се извисява на 12 м височина, дължината му е 9 м. Той наподобява утроба и според археолозите е символ на женското начало. Формата му потвърждава теориите, че комплексът е бил използван за обожествяване на Богинята майка. До него е друг огромен камък, известен като Апостол Таш. Той се крепи само на две точки, а между тях се оформя ниша, в която спокойно могат да легнат трима души.

Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. Особено впечатляващ е мегалитът с форма на обърнато сърце. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки". Те са с форма на човешко стъпало без очертани пръсти, дълги 80 см и широки 40 см. Открити са върху заоблени камъни - менхири, всеки от които тежи около 100 тона. Тези "божествени стъпки" бележат пътя към най-сакралното вътрешно пространство на светилището. В източната част на Беглик таш има кръгъл камък, който се предполага, че е т.нар. брачно ложе. Тук жрецът и жрицата ритуално представяли сливането на бога Слънце и Майката Природа. Смята се, че част от мистериите са съхранени в традициите на нестинарите. Векове по-късно те почитат пречистващата сила на огъня -  символ на небесното светило.

Особено атрактивен за туристите е лабиринтът, който е важна част от тракийското светилище. Той е служел за ритуала на посвещение на младежите и гадаене на тяхното професионално бъдеще.

Освен като храм, светилището е било използвано за календар и часовник. За това говорят специфични резки, издълбани в скалите, разделящи деня на части. Слънчевият часовник "отразява" сянката от главния камък, която падала върху следващите, разделяйки деня на шест отрязъка.

http://www.burgasnews.com/vazhni-novini/malka-novina/75250-burgas-se-prenasya-v-trakijsko-svetilishte-beglik-tash
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:27:40
Тази информация е от 2013г.

Откриха светилище от 4200 пр. Хр. в Родопите

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Finews.bg%2Fpictures%2F316294_375_282_2.jpg&hash=b517e7fc8ecee8dbc4df35c912df4729)

Следи от светилище, датирано около 4200 г. пр. Хр. са  разкрити в основата на крепостта "Калето" край смолянското село Кошница. Находката е на археолозите от Регионалния исторически музей в Смолян при проучвания и реставриране на верига крепости, представящи античната и средновековна  фортификационна система в Родопите, съобщава БТА. 

 Най-новите разкопки на крепости в Смолянска област разбулват пласт след пласт свидетелства за периоди на възход и крах на няколко империи и цивилизации. Останките от родопските крепости се превръщат в най-красноречивия хронологичен разказ  хилядолетия назад, защото стратегическите отбранителни съоръжения в планинския регион са оставали почти едни и същи през различните епохи, надграждани върху руините от предишни  владетели. 

 Проведени през последните години по-мащабни археологически проучвания на крепости очертават най-новите маршрути за културно-исторически туризъм в Смолянска област.  Пътуванията по стъпките на някогашните завоеватели включват археологически обекти като Момчиловата крепост, "Калето" край  Кошница и Смолян, "Кечик кая" край Рудозем, "Градище" край с. Гела. 

 Културни пластове от каменно-медната епоха са регистрирани при проучванията както на тракийските крепости при с. Гела и с. Страшимир, така и на византийските и български  крепости при с. Беден - "Беаднос", при с. Подвис -  "Повисдос" ("Момчиловата крепост") и при с.Кошница, обяснява археологът от Регионалния исторически музей-Смолян Дамян  Дамянов.

 Според предположенията на историците, приемствеността на изграждане на част от крепостите може да се проследи до най-ранните пластове от светилища, укрепени убежища и тракийски крепости. По върховете, където траките са издигали светилища и култови места, в по-късни епохи са надграждани  укрепления и крепости.

http://inews.bg/Култура/Откриха-светилище-от-4200-пр-Хр-в-Родопите_l.a_c.394_i.307982.html (http://inews.bg/Култура/Откриха-светилище-от-4200-пр-Хр-в-Родопите_l.a_c.394_i.307982.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:28:59
Тази информация е от 2013г.

Намериха тракийски храм и светилище на Зевс и Хера

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2F85.14.28.164%2Fd%2Fimages%2Fphotos%2F0194%2F0000194296-article2.jpg&hash=b3dda260fc221daadd5fdac3f1bb4bf5)
Снимка: НИМ

На 12 юли екип на Националния исторически музей /НИМ/ под ръководството на доц. д-р Иван Христов поднови археологическите разкопки в района на връх Кози грамади /1365 м/ в землището на с. Старосел, Хисарско.

Тази година археолозите на музея проучват голямо светилище в най-високата част на върха. В пределите на античния групов паметник от национално значение е открит голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, обхващащ площ от 50 кв. м.

Началото на неговото функциониране започва през втората фаза на ранножелязната епоха /VIII-VI в. пр. Хр./. Преустроен е през IV век пр.Хр. едновременно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов.

През този период траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма. Покрили са го с керемиди от коринтски тип, а на мястото на старите глинени олтари са изградили четири кръгли олтара, изградени от камък и глина.

Това ранно светилище, както и друго, разположено на съседния скалист връх - Сборови грамади, обяснява защо владетелите на одрисите в края на Класическата епоха построяват укрепената резиденция в планината. Очевидно в тази част на Същинска Средна гора е действало значимо регионално култово средище.

Сигурни податки за използването на новооткрития храм на връх Кози грамади през римската епоха са откритите монети на император Елагабал (218-222) и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс.

Светилището съществува до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква. Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори (359-336) и Александър Велики (336-323), денари от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището.

Тазгодишната експедиция на НИМ има амбициозната задача да проучи цялостно светилището на връх Кози грамади, което в древността е било оградено от каменна стена.

През август т. г. в екипа на експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проучванията ще продължат до началото на септември.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/07/22/nameriha-trakiiski-hram-i-svetilishte-na-zevs-i-hera.194296
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:29:59
Тази информация е от 2013г.

Голям оброчен релеф на Зевс открит край Старосел

Релефът е много по-голям от откритите до сега оброчни плочи и вероятно е централната икона на античния храм

Голям оброчен релеф на античния бог на боговете Зевс откри екипът на д-р Иван Христов при разкопките на връх Кози грамади в Средна гора, над с. Старосел, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Релефът е много по-голям от откритите до сега оброчни плочи и вероятно е централната икона на античния храм.

В момента на изваждането на оброчния релеф археолозите са били озадачени от странна случка. Над тях е започнал да кръжи огромен скален орел, разказа проф. Димитров. Зевс често е бил изобразяван като скален орел в античността и по-младите археолози започнали да си шепнат, че бог Зевс е дошъл да види какви ги вършат със светилището му.

Крепостта на връх Кози грамади, изградена в VІ-V в. пр. Хр., е била столица на тракийско племе, обитаващо тази част на България в античната епоха.

Прочутите гробници при с. Старосел са всъщност некропола (гробището) на обитаващите града на върха тракийски аристократи.

При разкопките екипът на д-р Христов разкри през юли голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера на площ от 50 кв.м.

Като доказателства за използването на храма на връх Кози грамади през римската епоха археолозите посочват откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5973491


Доц. д-р Иван Христов: Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages.focus-news.net%2Fc5dd954b143b43ac9398829e6da4b2e6.JPG&hash=63aa51b0813271c44f9312a89581fc49)

10 август 2013 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Хисаря. Светилището на връх Кози грамади е многовековно култово място, което надхвърля регионалното значение. Това каза в интервю за Агенция Фокус: доц. д-р Иван Христов, ръководител на разкопките на връх Кози грамади. Намерени са две оброчни плочки с изображението на Зевс и Хера, които са с много хубава иконография, както и десетки други фрагменти от плочки. Те маркират използването на светилището през Римската епоха, някъде II-III век, каза доц. д-р Христов. Разкрит е цялостен древен тракийски храм, чието функциониране започва още през VIII век пр. Хр., тоест във втората фаза на Ранножелязната епоха. Предстои да бъде прецизирана точната датировка, въз основа на керамичните фрагменти. ,,Това светилище е много старо, но то е синхронно с още две скални светилища в района на връх Кози грамади, които маркират една ранна култура, територия, използвана от тракийското племе одриси. Наличието на тези скални светилища обяснява защо през средата на IV век тракийските царе правят своя резиденция в Югоизточното подножие на връх Кози грамади. След Ранножелязната епоха без прекъсване храмът е преустроен и някъде в IV век се появява нова фасада, която му придава по-величествен вид, благодарение на издялани блокове, в типично гръцки маниер на направа. Това светилище съществува до Римската епоха", обясни доц. д-р Христов. По време на походите на Филип Македонски има известно сътресение, особено през зимата на 342 г.-341 г. Тогава Филип Македонски превзема резиденцията и тя е превзета от двама негови генерали-Клеобул и Анаксандър. През IV век или може би още през V век южният сектор на връх Кози грамади е обграден от масивна крепостна стена. ,,Стената, която в момента разкриваме е дебела два метра и е изградена от масивни блокове, тежащи на места до половин тон. Има крепостна стена и от запад и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали. Действащото светилище с храм е на територия от 1,7 декара, почти 2 декара. През Римската епоха и Късноантичната епоха пространството на светилището се е разширило и то е обзело и билната част по северните склонове на връх Кози грамади. Така пространството става близо 10 декара. Истинска промяна при нещата на Кози грамади настъпват в края на IV век, когато християните разрушават езическите храмове, заличават руините и подраняват терена. Изграждат раннохристиянска еднокорабна базилика, дълга близо 10 метра. С това се слага краят на функционирането на това свето място", посочи доц. д-р Христов. След IV, началото на V век, там няма никакво човешко присъствие. Самата резиденция в подножието на връх Кози грамади, която сме проучвали повече от три години е функционирала няколко десетилетия през IV век.

http://www.focus-news.net/?id=n1814927
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:31:54
Светилището край село Каснаково лекува болни

19 века след създаването си, комплексът край Каснаково привлича богомолци и туристи

(https://m.netinfo.bg/media/images/28984/28984979/640-420-samodivi-kraj-svetilishteto-na-afrodita-v-kasnakovo.jpg)
Всяка година на Спасовден край светилището момичета танцуват като нимфата, която се е появила пред Тит Флавий
Снимка: © DarikNews, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=922138

Легендата за смелия пълководец от Римската империя, пречупен от избора между две красиви жени - Тит Флавий, още витае в местността Гяур Бунар, край димитровградското село Каснаково. Там е разположена археологическата забележителност, обявена за национален паметник на културата - Светилището на нимфите и Афродита. Счита се, че обектът е  най-добре запазеното тракийско светилище в България.
 Храмовият комплекс и вилата от типа ,,рустика" са от втори век след Христа. Съществуването им се свързва с името на  Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и съпругата му Клавдия Монтана.

 Историци твърдят, че Тит Флавий бил тракиец, приел римско поданство и служил вярно на империята. В знак на благодарност той получил земите край Каснаково. Там, в чест на богинята на любовта и на собствената си жена, Тит наредил да се издигне светилището.
 Други историци твърдят, че романизираният тракиец бил на важен пост в провинцията, а комплексът бил изграден по негово нареждане. Населението на района обаче имало право да присъства на религиозни обреди в светилището.

 Около двете исторически хипотези се върти и преданието за Тит и нимфата изкусителка. Сънищата на пълководеца след завръщането му в родната Тракия били неспокойни. В тях всяка нощ се явявала ослепителна нимфа, със стройно тяло, увито в сияен воал. Обсебен от видението, Тит се поболял.

 За да се спаси, той решил да издигне светилището в знак на преклонение пред неземната хубост на създанието от сънищата си. В деня, в който комплексът бил завършен, пред хората се появила нимфата. Тя протегнала ръце, за да привлече Тит, но той останал верен на жена си Клавдия. Заради предаността му нимфата се превърнала в камък.

 Легендата разказва още, че посестримите й често танцуват нощем на хълма край днешно Каснаково, прорязан от три карстови извора. И до днес местните хора вярват, че водата им е лечебна, а жените, които пият от нея, раждат красиви, смели синове на Тракия.
 Светилището на кръстопътя между Европа и Ориента кара историците да вярват, че то е било често посещавано от преминаващи през региона поклонници.
 Два важни пътя се пресичат на магнетичното място. Единият е някогашният Виа Милитарис, по който са се придвижвали римските военни, а другият свързва Стара планина с крайбрежието на Бяло море.

 Трябва да се отбележи, че според съвременната география светилището се намира на границата на Тракия с Източните Родопи до село Клокотница, където на 9 март 1230 г. Иван Асен II (1218-1241) печели най-голямата битка за Втората българска държава. Тогава той побеждава Теодор Комнин.

 Най-внушително и най-набиващо се на очи в светилището е резиденцията на Тит и Клавдия, разположена на 250 м2, снабдена с мраморни цокли, капители, керемиди и прозоречни стъкла. На запад от комплекса се предполага, че е съществувало място, съпоставимо с днешните театри. Там, според историците, са били представяни спектакли, свързани с религиозните култове от онова време. Там е открит и елемент от украса на покрив, изобразяващ богинята Нике.

 Светилището на нимфите и Афродита е издигнато върху руините на древен култов център от Ранножелязната епоха. Зеленината на хълма е символ на живота, височината му - на близостта до небето, изворите - на магичната сила на вярата. В историческите справки за нимфериума край Каснаково се говори още от края на ХІХ век. Първите сериозни проучвания на местността обаче са от периода 1945-1946 г. и са дело на археолога Иван Венедиков. 

 В годините назад Тракия е обект на варварски набези и опустошения от племената източни готи. Мястото и до днес обаче продължава да живее свой живот - заради вярата на хората в лечебните свойства на водата.
 Всеки ден край светилището може да се видят хора със здравословни проблеми, които търсят изцеление на болките си. Това е причината там да се появи християнски храм на името на свети Спас.

 По време на християнизацията е бил изграден параклис на името на светеца, но от него не е останало нищо. Каснаковци честват деня на светеца - 40 дни преди Великден (Спасовден е 40 дни СЛЕД Великден, а не ПРЕДИ Великден  :smile-1:), със събор край светилището. В изворите и около тях се оставят дарове, палят се свещи, колят се жертвени животни. Болни хора се редят, за да вкусят от лечебната вода на изворите.
 Обектът е предоставен безвъзмездно на община Димитровград за срок от 5 години. Това стана с решение на министерството на културата от 2011 г. В момента общината изпълнява проект за 1 195 000 лева по програма ,,Регионално развитие". Целта му е да се помогне за възстановяването на комплекса и да се предизвика туристическия интерес.

http://www.desant.net/show-news/27996/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:33:50
Мегалитно скално светилище "Св. Амина", село Мечкул, община Симитли

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t31.0-8/288162_395492747165588_1291366622_o.jpg?_nc_cat=0&oh=b63341d3d1239d86df93c4eb9b97f3d0&oe=5BDC645D)

 Местонахождение

 Светилище Света Амина се намира в землището на с. Мечкул. За да се стигне до него се пътува по пътя София-Кулата /Е-79/. Малко след Симитли се завива към с. Полето. Подминават се селата Брежани и Ракитна и малко преди Мечкул се хваща по черен път вдясно за местноста Света Амина (има дървена табелка). Не след дълго, пътят води до мегалитните струпвания.

 Археологически сведения

 Светилището-оброчище Света Амина се намира в района на Средна Струма. В близост до него са разположени селата: Крупник, Брежани, Ракитна, Мечкул и Сенокос. Известно е, че тук има живот още от новокаменната епоха /неолит/ в периода от 7000-3000 г. пр. н.е. Повърхностните археологически проучвания доказват, че в района на с. Крупник е същетвувало значително тракийско селище на племето Меди. В този район не са правени организирани археологически проучвания, поради което е трудно да се направи пълна и точна характеристика на живота тук. В обобщаващите публикации на теренните изследвания в Благоевградско могат да бъдат открити сведения за множество праисторически селища, но конкретни археологически проучвания за местността Света Амина и околните села са трудно намираеми или липсват. В археологическата карта на селищата по басейна на р. Струма от ранния неолит публикувана в "Известия на архелогически музей Кюстендил" от 2006 г. е посочено и село Брежани.

 История

 Тракийското население не било напълно претопено и след идването на славянските племена. То оставило следи и в езика, и в бита и в религиозните вярвания на славяните. Предполага се, че освен наименованията на реките, селищата и планините в славянския език са проникнали и някои чисто тракийски думи - катеря се /качвам се/, газя /тъпча/, гудя или скатавам /слагам/ и др. Тракийското влияние било особено силно в религиозните вярвания. Чрез траките в живота на славяните навлезли езически обичаи като нестинарството, русалийските игри, кукерските /бабугерски/ игри и др. Славяните усвоили и задълбочените знания в областта на селското стопанство, занаятите, строителството, астронмомията и др.

 В хрониките на византийските историци славяните се описват като: непокорни и независими; всичките са "снажни и извънредно силни", водят суров живот, понасят студ и жега, издържат на недостиг на храна..." Традиционното им жилище била землянката, вкопана в земята на около 1 м. и половина с правоъгълна и квадратна форма, покривът бил затрупан със слама, шума и папрат. Главният поминък тук бил скотовъдството, земеделието и занаятчийството. Сеят предимно просо, пшеница, лен, коноп, бобови растения. Очевидно предишните обитатели свързват Пирин планина с бог Перун. И до днес местните хора я наричат Перин. Днес всички селища в околността имат оброчище посветено на Перун. След разпространението на християнството култът към Перун се слива с този към Свети Илия. На 2 август местните правят курбан в чест на светеца. Не случайно е избран този ден за Илинденското въстание, защото е и денят на Св. Илия. Други славянски и прабългарски езически божества са Сварог - с култ на небето и на огъня, Дажбог - олицетворение на плодородието, Велес - бог водите и земята, на стадата и богатсвото. Сведенията от по-късно време за почитане на дървета, за вяра в орисници, русалки и самодиви, както и запазването на "вълчи", "мечи", "миши" и други празници, допълват представата за вярванията на племената обитавали тези земи.
 Сведенията на византийските автори за разположението на славянските племена на Балканския полуостров са непълни. В 619 г летописците Теофан и Никифор съобщават, че е завършило заселването на славяните на Балканския п-в. Що се отнася до Долината на река Стримон /Вероятно тракийско название на реката/, която славяните нарекли Струма, се заселили компактни славянски маси, които станали известни под името стримонци, струмци, струмяни. Същевременно в Битолското поле се заселват прабългарите на Кубер, които влезли в тесни връзки с околните славянски племена. Сближаването на Кубер и неговите хора със славяните е с цел да превземат Солун и да се основе държава. Това показва, че вероятно между прабългарите и българските славяни е имало по предишни връзки. Най-ранните сведения за това славянско племе са от 646 г., когато прабългарите начело с Кубер и славяните от долината на р. Струма извършват четвъртата поред обсада на голямата крепост в Солун. Юстиниян II предприел поход срещу скитите /македонските прабългари на Кубер/ и ги поселил в планините на Струма, отвъд клисурите. Вероятно тези Куберови българи се заселили в района на Кресненското дефиле.
 Най-близкото село до "Св Амина" е Мечкул. Най-вероятно е названието на селото да произлиза от честото обикаляне на мечки из землището на селото. В близост до дефилето на р.Струма има една пещера, в която през късна есен мечка с малки мечета е минавала Струма и оставала тук да зимува. Докато лозята са имали грозде те се хранели с грозде, царевица, сливи и други плодове. През зимата е прекарвала тук и рано напролет преминавала Крупнишкия балкан. Оттук тази пещера и скала се наричала "Меченица", "Меча слала", което е дало и името на самото село. Говорейки за етимологията на с. Мечкул не можем да не споменем река Мечкулска и най-вече ,,мечи водопад", намиращ се недалеч от селото и мегалитните струпвания. Преди да се влее в р. Струма, Мечкулска река образува серия от каскади и десетина метров водопад, който през пролетта е особено силен и впечатляващ.

 Някога, в тази местност е имало голямо селище и от тук са минавали римските и тракийските пътища, минавали са и кръстоносни походи. Преди да се ,,пробие" Кресненското дефиле едва през 1870 година от тук е минавал и пътят на виното. Пустите западни склонове на Пирин във височините над Струма в началото на дефилето, някога са били плодородни лозови масиви.
 Тук на "св Амина" е идвал много пъти учителят Антов, дал много за културното издигане на населението от региона. Заветът на този скромен човек бил, когато умре да бъде погребан не другаде, а на Света Амина.

 Легенди и предания

 Край с. Мечкул е прочута местността Св Амина от бакъра-харман. Една от легендите за Св Амина е, че тук имало голям харман, целия отдолу постлан с бакърена плоча. Тук по девет коня са впрягани в вършитбата на житото. Сведения за бакърен харман /меден ток или бакърно гумно/ имаме в някои народни гатанки. Ето от Банат: "сея боб на меден ток, остава старче да го пази", от Плевенско: "под меден ток насян боб, цанен старец го пази". Отговорът на всички тези гатанки е "звездите и месеца". Ясно е, че не може да става вършитба на харман от метал: зърната ще се смачкват. Тук вероятно става дума за харман, който играе някаква друга роля и то значителна, защото също го има и в средата на столицата Плиска. Приведените за пример народни гатанки ни дават набързо отговора: става дума за специален метален харман, по стожера на който се отмерва времето, т.е. слънчев часовник. И защо именно от бакър? Защото бакърът е мек метал и лесно се чертае. И щом като от забиването на меч върху него и от разрушението му може да постигне победа един другоземен владетел, значи не става дума за обикновен, ръчен или джобен часовник, който отмерва частите на денонощието, а за часовник, който покрай денонощието отмерва седмици, месеци и години. Става дума за отлично изобретено календарно пособие. Стожерът на хармана е първият инструмент за изграждане на слънчев календар. Един древен слънчев календар служи отлично не само на икономиката и бита, но най вече и на войската. Не е случайно, че византийците коригират календара си тъкмо във втората половина на VII в., след сключването на мирен договор с хан Исперих, защото българският календар бил по-прецизен.

(https://scontent-vie1-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/p180x540/561119_395494193832110_340292563_n.jpg?oh=0cf4ad35bffcf41990e587cc3bbbbfc8&oe=5631B9EF)

 След древното сведение на монаха Саватий за наличие на особено важно календарно пособие, медно гумно/бакър-харман в Плиска, легендата от с. Мечкул удостоверява втори такъв харман в България. Местността Света Амина представлява равнина на високо място, непригодна за истински харман, но именно за "календар", слънцето огрявало стожера и бакърената плоча през целия ден и във всички сезони. В легендата на с. Мечкул се говори за 9 коня, с които ставала вършитбата. Конете били "впрегнати" три по три. Тези "коне" биха могли да се интерпретират символично на деветте части, на които древния българин е разделял денонощието - 3 главни части с 3 подчасти - така, както са известни и сега на хората от народа: Ден-малко пладне, голямо пладне, икиндия; До полунощ - Залез, Вечеря, Среднощ; Разсъмване-Първи петли, Втори петли, Трети петли. По време на тъмната част от денонощието грейва небето и отделните съзвездия, среднощната полярна звезда, важната за календара планета Юпитер /на български Янкул/, а именно по тъмното небе се е изградил и контролирал всеки слънчев календар. Легендата, освен че говори за наличието на втори "часовник" в древна България, тя ни запознава и с денонощното деление на българите. Наличието на такъв календар би потвърдило сведенията за поселването на македонските българи на Кубер в Кресненската клисура и Крупнишкия район.
 Видният български етнолог, проф. Анчо Калоянов също прави своите задълбочени изследвания относно думите "гумно", "стожер" и "медно гумно" в българския фолклор. Според него чрез думата "стожер" се отъждествява кръговрата на съзвездието Плеяди, сезонен заместител на Полярната звезда в ролята й на златен стожер. Самата тя е златен стожер, коневръз, около който кръжат звездните коне, а в определен момент от годишния кръговрат Плеядите поемат нейната функция. В Софийско и Кюстендилско съзвездието е познато под името Стожери и Седмостълпци, което показва, че земната проекция на Златния стожер е съзирана в стожера на гумното. В коледни песни от Котел и с. Локорско е изявена семантиката за отключване на зоните на вселената. И трите селища са в окръжието на стари предхристиянски култови средища. От с. Локорско е записано предание за подземен манастир и обредна песен за медно гумно, златен стожер и момче конник.

 Следователно от казаното до тук може да се каже, че в някои краища на България клишето "медно гумно, меден харман /със златен стожер/ може да бъде разглеждано като кодирано астрономическо познание за звездното небе или място за отключване "зоните на вселената" през езическата епоха. Определени капища и култови места били наричани в миналото с това нарицателно. Твърде вероятно е и това да е случаят със Св Амина, откъдето се наблюдавали съзвездията, изгревите и залезите на Плеядите.
 Интересно е отъждествяването на езеро с "гумно" и на Змея със "стожер" в самата Пирин планина и в други краища на България. Във фолклорната култура то е подкрепено от сходни природни феномени - езеро и стърчаща в средата му скала. Тези обекти се сакрализират, какъвто вероятно е и случаят с Поповото езеро в Пирин, което е "съвсем кръгло и по средата му се намирало едно малко скалисто островче, високо от 4-5 човешки ръста и покрито с разни билки. Населението и за това островче вярва, че имало в себе си някакво чудовищно животно и се страхува наблизо до него да замръкне". По сходен начин е описано езерото край Чепигово до Прилеп - "от десната страна на селото има едно езерце, около 500-600 аршини и во среде езерето има висока тумба, около 30-40 аршини висока; на тумбата има едно рамно место, колку едно гумно, и тоа место се вика Бакарно гумно". Според преданието под това бакърно гумно е имало скрит манастир, покровителстван от Св Никола.

 С казаното до тук видяхме какво внимание са отделяли предците ни на съзвездието Плеяди. Важно е да се спомене, че съзвездието е било наричано и изобразявано с други имена - едно от тях е "Квачката" и "квачката със 7 пилци". В близост до Св Амина се намира скалният феномен "Чучулигата" с провиралище ( Така местните хора наричат издълбаванията в скалата, наподобяващи арка. Екип от учени, между които проф. Васил Марков и доц. Алексей Стоев провеждат интересен експеримент в Източни и Западни Родопи. Чрез магнитометър установяват, че ненапразно хората се провират през провиралището. Оказва се, че магнитното поле на земята, взаимодействайки си със скалата, която има хематитни (минерални) частици, се концентрира и в рамките на този отвор интензитетът на магнитното поле е много висок. Той нараства от ниска към висока стойност за много малък отрязък от разстояние. Буквално на всеки квадратен сантиметър интензитетът се повишава с две или три степени. В най-тясната част на този отвор магнитното поле е най-интензивно. Знае се, че попадайки в такава зона на положителен интензитет на магнитното поле, в човека започват да протичат оздравителни процеси. Има цял дял в съвременната медицина - магнитотерапия. Това показва, че още в древността това явление е било познато и са го вплитали в култа). Между другото, до ден днешен, хората се промушват между каменните блокове на Св Амина за очистване от зли сили и помисли или просто за здраве.
 Дали въпросната чучулига или някои от скалните струпвания не е целяло да изобрази именно Квачката. Напр. край с. Мъглиж в Средна Гора наблюдаваме частично съвпадение на топонимите: "Царево гумно", Квачката и Маркова преграда с имена на места на Св Амина, където също се говори за гумно, скала изобразяваща птица /"Чучулигата"/ и легенда за Крали Марко. Тя разказва, че Крали Марко е наредил с ръка тези големи камъни - трупани на 10-15м един върху друг над земята. А издълбаните навремето стъпки на човек и на кон дават илюзията на човек яхнал кон, изправен на задните си крака. Местните хора разказват за стъпката и трона на Марко Кралевики (застъпник на българите пред османците), които могат да се видят и на самото светилище. Сред скалните фигури могат да се различат и образите на братята първоучители Кирил и Методий.
 Според друго предание скалните масиви са редени по заповед на Зевс от титаните. Местните казват, че това място е със силно енергийно поле, което ги ,,притегля" за празник край оброчището. И до днес симитличани се събират за празника на Св Амина в едноименната местност. Традицията не е прекъсвана вече 100 години.

 Забележителности

 Скални форми: Чучулигата, стъпката на Крали Марко, Лъвската глава, олтарни камъни, рибата "Змиорка", ритуални вани в скалите, множество оброчни и надгробни кръстове.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.395491380499058.81470.395386653842864&type=1


https://www.youtube.com/watch?v=QnKLqgZaLJA
Мегалитно скално светилище Св Мина, село Мечкул, община Симитли
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:36:40
Тази информация е от 2013г.

Уникално тракийско светилище в Хасковските Минерални бани

Първото известно с досега балнеолечебно съоръжение на Балканите е в Хасковските Минерални бани. То е част от уникално тракийско светилище, свързано с обредността на минералната вода. Проучвания на мястото прави археологът доц. Красимир Лещаков.
Работата в местността Богородичната стъпка в центъра на селището тръгна в началото на седмицата, но засега дава зашеметяващи резултати.
Безспорни доказателства има засега, че обекта са е ползвал от траките, римляните, от мюсюлмани и християни. Според учения обаче е твърде възможно датировката му да е още по-стара - от времето на прототраките, което означава късна бронзова епоха (около 1600-1100 г.пр.Хр.).

Четири са основните функции на светилището, смята археологът. Те са свързани с минералната вода, лечебната сила на скалата, монетите, които са хвърляни във водата и конците, връзвани на дърво в близост - ритуали при които хората са вярвали, че оставят болестите си.
Самата Богородична стъпка, вече се различава бегло, тъй като през годините хората отчупвали парченце от скалата за здраве. Като размер тя отговаря приблизително на ходило с номер 43. Скалата, върху която е оставена е пясъчник. По-интересното обаче е, че в него има други каменни късове от червена скала. Тях хората вадели от основната скала, а от тях добивали пудра. Размесена с лековитата минерална вода, тя се ползвала с лечебни цели. Според теорията на Лещаков, въпреки че е популярен като Стъпката на Дева Мария, отпечатъкът е много по-стар от християнството. Ученият смята, че вероятно той е символ на все още незнайно здравоносно тракийско божество. Лещаков прави аналог със символите на Зевс, които са светкавицата и орела, атрибута на Посейдон -  тризъбецът, на Атина - кукумявката, на Венера - раковината, на Хефест - чука.

В античната религия минералната вода е символ на трите нимфи и Телесфор, които са специални "здравоносни божества", както ги нарича Лещаков. Той обаче търси в Баните доказателства за аналогично, но тракийско божество.
В скалата със стъпката има издълбано съоръжение с преливник в горния край. Ваната е дълбока около 1,5-1,6 м. Вероятно древните са я пълнили с минерална вода, пускали са вътре предмети или дори вероятно са потапяли болните хора.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhaskovo.net%2Fimage%2F1%2Fbig-6260_1376567043.jpg&hash=d6a9c0373b427ebd3f173db3718626c4)

Друга от находките са турски монети, които са били хвърляни в лечебната вода вероятно с вярване, че както монетата потъва във водата, така и болежката на човека ще си отиде, предполага археологът. С подобна цел са и до днес хората закачват на дръвче на скалата разноцветни кончета. Според Лещаков всеки цвят отговаря на различна болест.
За да няма свличания, хълмът е подсилен с каменна терасовидна зидария. Част от обекта пък е бил покрит с навес, вероятно по римско време. Доказателство за това са открити отломъци от керемиди. От това време са остатъците и от зида, ограждащ светилището.
Според археологът вероятно светилището е свързано с други подобни обекти в района на Минерални бани. Лещаков се кани да проучва и място в гората, недалеч от това, на което работи в момента. В новия обект археологът се натъкнал при първи оглед на надгробни каменни могили, кромлех* с диаметър около 25 м., свързани с крепост и светилище. Според първичната теория на Красимир Лещаков този обект е също свързан с минералната вода, а с околните подобни най-вероятно са били собственост на аристократи родственици.

http://www.haskovo.net/news/136099/Откриха_древно_балнеолечебно_съоръжение_в_Баните (http://www.haskovo.net/news/136099/Откриха_древно_балнеолечебно_съоръжение_в_Баните)


*Справка - кромлех:

QuoteКромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък) е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж (в Англия) и Карнак (в Бретан).
Най-добре запазеният кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 - 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см. Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си.
Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (8 - 6 век пр. Хр.) и е функционирал дълъг период от време - религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 - 1 век пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.
Не е проучен засега един малък кромлех западно от с. Хлябово, недалеч от най-известния многокамерен долмен в България.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Кромлех (http://bg.wikipedia.org/wiki/Кромлех)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:38:34
"Люляковото светилище" край Брезово

(https://tripsjournal.com/wp-content/uploads/2017/03/dolmen-plochata5.jpg)

Брезово. Единствената непокътната до днес слънчева стела се намира в "Люляковото светилище" край Брезово, предаде репортер на Агенция "Фокус". Добре изгладеният камък е висок около два метра, поставен в специално оформено в скалата легло и подпрян с друг камък, за да бъде устойчив. Мегалитната стела е обърната на юг. Над нея е оформена тясна площадка със специално издълбани в скалата улеи. Стелата е обърната към Пловдивското поле. В продължение на хилядолетия мястото е било свещено, убедени са учени.
При скалните олтари на подхода на светилището е бил извършван обредът в чест на Бога Слънце и на Великата Богиня майка. Обредът е имал за цел - да прослави божествата, да се пречистят хората чрез него, след което - да поставят пред стелата своите дарове - плодове, треви, цветя. Великата Богиня Майка - цялата природа и Слънцето - Слънцебога - са върховните божества на траките. Би трябвало - във всеки един регион да се очаква едно такова общо светилище, за всички селища, казва тракологът проф. Валерия Фол.
,,Хубавото е, че след толкова хилядолетия, именно тук, на територията на Община Брезово, е запазено едно такова светилище. В района на Брезово, при село Розовец, са първите находки на траките, открити преди 161 години. Това е първият установен политически и религиозен център на траките - одриси. Вероятно е имало парадинастически дом. Тук е крепостта, наречена Градището, до градището са светилищата. Цялата тази територия и това, което се вижда от Пловдивското поле, е владяна от този паравладетел - член на династическото семейство, който управлява една територия, събира данъците, когато царят го викне - той тръгва с мъжете, които носят оръжие, за да се присъедини към войската му. Обредността, която се извършва по време на лятното слънцестоене, винаги е свързана с младежката инициационна обредност. С младите хора, които са достатъчно съзрели, за да могат да поемат по своя път, и да взимат решения", казва проф. Валерия Фол.
,,Люляковото светилище" със слънчевата стела е един от важните топоси на вяра и обредност на региона и пълното изясняване на функционалността му е въпрос на бъдещи изследвания - каза проф. Валерия Фол.

Преди 161 години, по време на Османската империя, в района на брезовското село Розовец са открити първите находки от неограбени гробници на тракийски владетели. Районът на Община Брезово е характеризиран като един от тракийските политически и религиозни центрове на одрисите. Описание на района прави археологът проф. Иван Велков. За крепостта Градището, която се вижда на съседния връх, той пише: ,,Градището е обградено с двоен зид... Останки от някакви постройки се виждат и по южния скат на градището, вън от крепостната стена. Следи от жилищни помещения трябва да се търсят в северната част на крепостта, дето културният пласт е най-дебел. Тук изораната нива е пълна с фрагменти от глинени съдове, от парчета от широки римски керемиди, парчета от тухли"...
,,Люляковото светилище" със слънчевата стела са готов културен маршрут за региона. До светилището се стига през пътека в гората с маркировка и информационни табели, поставени от Туристическо дружество ,,Средногорец", Брезово. В популяризирането на обекта се включиха и ученици от местните училища - СОУ ,,Христо Смирненски" и Професионалната гимназия ,,Златю Бояджиев", която носи името на родения в Брезово прочут художник.

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=589064
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:41:17
Храмът на Аполон Лечител на остров Свети Кирик край Созопол

Скоро Уикипедията ще трябва да ревизира онази част от текста за Свети Кирик, в която сега четем уклончивото: ,,...Предполага се, че на острова се е намирало известното в античността светилище на Аполон със статуята на Каламид (Каламис)". Защото вече можем да сме сигурни, че там се намират останките на единствения храм от архаичната епоха, открит на територията на България - онзи, който е наследил светилището на Аполон Лечител и е предизвиквал възторзи с 13-метровата бронзова статуя на атинския художник Каламис, отнесена като трофей от римляните при превземането на Аполония през 72 г. пр. Хр.

Днес няма как да разберем дали тя наистина е била претопена още в древността като ценен източник на метал за армейски нужди, но пък другите важни подробности около храма се избистрят. Заслугата е на доц. д-р Кръстина Панайотова и на нейния екип от Националния археологически институт с музей при БАН, който преди дни се натъкна на ценни находки в ритуални ями от края на VII - началото на VI в. пр. Хр. Въпросните ями пазят следи от най-ранните култови дейности на първите заселници на Аполония и основно са запълнени с кости от дребен рогат добитък. Но има и съдове за благовония, сред които изпъкват няколко великолепно оформени - глава на воин с шлем, почиващ овен или само глава на овен, глава на бик и един антропоморфен във вид на богинята Афродита, държаща заек.

,,Фрагмент от подобен съд е открит на остров Свети Кирик от френския консул през 1904 г. и в момента е в парижкия Лувър, но нашата Афродита е много по-добре запазена - отбелязва доц. д-р Кръстина Панайотова. - По-важното обаче е, че върху една от чашите открихме врязан надпис и специалистът по историческа граматика на гръцкия език от катедрата по класическа филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" Николай Шаранков разчете посвещение на Аполон Иетрос (Лечител), направено на дорийски диалект."От надписа става ясно, че посветителят е бил родом от Книдос /произнася се и Книд, лакедемонска колония в Мала Азия, сега на територията на Турция/, липсва само парченцето с неговото име, добавя доц. Панайотова Но и така картината е завършена, защото около архаичния храм при предишни проучвания са намерени други над 40 дребни фрагмента от глинени съдове с букви, знаци или отделни линии - част от посветителни надписи, най-много сред тях с врязани ,,ІН", първите две букви от IНTPOΣ (Иетрос), а за почитането на Аполон Лечител като основно божество в Аполония има достатъчно изворови и епиграфски данни.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1186894_227580467395357_1157648405_n.jpg?_nc_cat=0&oh=2fe47e68f0750726b51a4563600e2206&oe=5C106F67)
Чашата с посвещение на Аполон Иетрос е от първата половина на VI в. преди Христа

Освен архаичния храм на Аполон Лечител, изграден от варовикови квадри, на острова са открити два олтара от същата епоха плюс един от елинистическата. Намерени са и останки от елинистически храм (от края на IV - началото на III в. пр. Хр.), както и късноантична черква с баптистерий и некропол от същото време. Сред гробния инвентар има керамични лампи, златни и бронзови обици, сребърни и бронзови гривни и гарнитури за колан. На територията на аполонийския теменос (свещено пространство) са открити две мраморни оброчни плочи с изображения на Тракийския Херос, както и многобройни фрагменти от керамични съдове и статуетки (края на VII в. пр. Хр. - IX в.). По време на спасителни разкопки през 2009 - 2013 г. на Свети Кирик са локализирани помещения, части от улици и от канализацията на жилищен квартал, в добавка и металургична работилница със следи от бронзопроизводство.Новозеландците са впечатлени, чиновниците ни не чак толкова

,,Резултатите от археологическите проучвания дотук показват, че територията на острова е била смятана за сакрално място от началото на VI век пр. Хр. до края на ХIХ век - запазени са сведения за манастир ,,Св. Кирик и Юлита" и ,,малката църквица ,,Св. Троица", която през 1900 г. вече е била разрушена - добавя доц. Панайотова. - За съжаление досега нито е правена, нито е планирана консервация на разкритите археологически ценности на територията на острова. Питате как се пазят от карпизите на времето архитектурните останки от храмове, олтари и градени късноантични гробове? Като се покриват с геотекстил, хидроизолационна мембрана и ... чували с пясък."

Министерството на културата като че не проявява особен интерес към откритията в рамките на храмовия комплекс на остров Свети Кирик. Екипът на доц. Кръстина Панайотова втора година провежда разкопки без финансиране - разчита на доброволци от цял свят, които си плащат, за да копаят. Те пристигат по линия на фондация ,,Балканско наследство" от САЩ, Нова Зеландия, Канада, Бразилия, Англия, Холадия, Сърбия, Латвия. Това лято пак са разпределени на две смени, но този път 11 от първата смяна толкова се запалили, че останали и за втората. ,,Повечето са студенти, които получават сертификати и могат да ползват кредити въз основа на обучението си при нас. Но има и ентусиасти извън университетите. Най-възрастният е на 75, идва от Нова Зеландия и остана за двете смени. Работи повече и от студентите", твърди Кръстина Панайотова.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.227580384062032.1073741963.179249492228455&type=1


През 1924 г. при изкопните работи за основи за Рибарското училище на остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита" са били открити зидове и каменна настилка от късноантична сграда (ІV - V в. след Хр.). В тези зидове, според археологът Васил Миков и историкът на Созопол Константинос Папайоанидис, е бил намерен преупотребен фрагмент от посветителен надпис, от който са запазени три само думи на старогръцки език, които преведени означават: "... постави за Аполон Лечител". Впоследствие надписът е изчезнал в морето през ІІ - І век пр. Хр. Впоследствие посвещението на Аполон Иетрос под №  403 е включено в авторитетния корпус на световно известния епиграф проф. Георги Михайлов. За съжаление този паметник, локализиращ храма на бог Аполон, малко след намирането е бил изгубен и се съобщава, че той попаднал в морето.
Драгирането на Созополското пристанище в края на 20-те години на ХХ век е довело до откриването на изключително много керамика от епохата на древногръцката колонизация, когато тук е съществувала Аполония, получила името на бога, покровител на всички колонисти, отплавали към далечни брегове. Най-забележителната находка от това драгиране е всъщност най-старият релеф на богинята майка, открит в близост до брега на малкия остров. Великата майка на боговете (Magna mater deorum) е наследство от още по-древни неолитни култури, развили се в централна Анатолия и усвоени от фригите, които се родеели с древните траки. Опиянени от възгласа ,,Кубаба, Кубаба...", произнасян от завареното анатолийско население при шествия за измолване на плодородие, дошлите от пределите на Балканите фриги, кръстили богинята Кибела и с това име тя проникнала в йонийските гръцки градове. Донесена от колонистите в Аполония, тази богиня на плодородието явно е била почитана в съседство с храма на Аполон Лечител още през VІ в. пр. Хр.

(https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/02.Cylele2_06072009.jpg)
Релеф на богинята Кибела от акваторията в непосредствена близост до остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита"

(https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/05.Xoanon%20Apollon%2001_06072009.jpg)
Глинената статуетка на Аполон, открита от подводен екип, ръководен от н.с. Христина Ангелова

Храмът на Аполон Лечител е бил построен скоро след възникването на политията (градът-държава) Аполония. Тя е основана от разположения в областта Йония (днес на Западния турски бряг) град Милет около 610 г. пр. Хр. Храмът трябва да е бил разположен на най-високото място на остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита", за да предпазва Аполон Иетрос (Лечител) гражданите на новата колония не само от болести, но и от всякакви нещастия и злини.

(https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/03.GlavichkaKirik_06072009.jpg)
Мраморна главичка от остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита"

(https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/04.Sima%20otStKirik_06072009.jpg)
Сима. Глинена архитектурна украса, заснета от арх. Дунка Герганова на остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита"

Малка мраморна главичка със старинна архаична прическа е била открита през 1935 г. в един гроб близа до югоизточния бряг на остров ,,Св. Св. Кирик и Юлита". Тя е датирана от проф. Тодор Герасимов в началото на V в. пр. Хр. Към къщото време трябва да отнесем и една сима, глинена архитектурна украса от края на помпозна покривна конструкция, заснета след средата на ХХ век от арх. Дунка Герганова при участието й в една комисия. Човешкото изображение върху симата има негроидни черти и е коренно различно по стил и мотив от познатата ни строителна керамика, открита досега при разкопки в Созопол.
Най-забележителната находка обаче е уникалната дървена статуетка на Аполон, открита при подводни проучвания близо до брега на ,,Св. Св. Кирик и Юлита". Пред храма на Аполон Иетрос някога е стояла колосална бронзова статуя на божеството. Богът на слънцето, хармонията и изкуствата бил представен подпрян на лавров ствол с дясната ръка и държащ лък и стрела в лявата. Древните свидетелстват, че статуята е била дело на представителя на строгия стил в развитието на пластиката атинския скулптор Каламис, работил през първата четвърт на V в. пр. Хр. През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Лукул натоварил този аполонийски колос на кораб и го отнесъл в Рим, където бил поставен на Капитолийския хълм. След нашествията на готите в V век след Хр. следите на този шедьовър се губят и сега можем да го видим само изобразен върху монети на Аполония.

(https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/06aMalkokale1A_06072009.jpg)  (https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/images/06r.bmalkoto%20kale_06072009.jpg)
Бронзова монета на Аполония с изображение на статуята на Аполон Лечител, открита при разкопки на тракийската крепост ,,Малкото кале" край Равадиново (лице и гръб)

В храма на Аполон били принасяни много скъпи дарове. Най-ценните от тях били ограбени от месамбрийците при най-древната война в Бургаския залив. Както свидетелствува знаменитият декрет, открит в сестринския град на Аполония, приел древното име на Дунав Истрия, през първите десетилетия на ІІ век пр. Хр. напрежението между двата полиса се засилило и над Бургаския залив пробляснало късото съединение на войната.
Ябълка на раздора станал "полихнионът"- "градчето" Анхиалос, наричан в надписа и "фрурион", т. е. малко укрепление. Месамбрийците спукали този аполонийски цирей, израснал в непосредствена близост до собствената им територия. Те превзели Анхиало, но не се задоволили само с това и преплавайки залива ударили Аполония точно в Ахилесовата пета на града. Месабрийци завладяли и осквернили храма на бог Аполон Лечител. Точно в какво се изразило поругаването лапидарният текст на истрийския надпис мълчи. Можем да предполагаме, че те са задигнали бойните доспехи на основателя на Аполония Анаксимандър и всички дарове, пренесени от аполонийски граждани и гости на бог Аполон, епонима и защитника на града. Опозорено било мястото, където се намирал прочутият в цял свят бронзов колос на бога на всички колонисти, живеещи по бреговете на Гостоприемното море.

https://morskivestnik.com/compass/news/2009/072009/072009_21.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:44:11
Кромлех при село Долни Главанак, Хасковска област

(https://www.haskovo-bulgaria.com/bg/resize_image_text/800/600/landmarks/Kromleh/kromleh.jpg)

Кромлехът се намира на невисок хълм на около 2 км западно от с. Долни главанак, община Маджарово. Запазени са 9 вертикални каменни блока във вертикално положение и 3 паднали до местата, които са заемали. Височината на каменните блокове е около 1.5 м. Кръгът не е съвсем правилен. Диаметърът е между 9 и 10 м. В очертания кръг от побитите каменни блокове при археологически разкопки е установена висока концентрация от фрагментирана керамика, животински кости, късове мазилки и въглени, прешлен за вретено, които се датират в ранната желязна епоха. Южно от кромлеха археологически са две по-малки съоръжения изградени от средно големи ломени камъни с овална форма. В едното от тях е открито погребение с кремация, което се датира в III - I в. пр. Хр. Керамиката от второто съоръжение е от ранножелязната епоха и е синхронни с тази, открита в кромлеха. В западната му половина са намерени горели животински кости, в периферията на съоръжението - цял питос, чиято горна част е украсена с щампован меандровиден орнамент. Питосът е счупен на място при запълването му с пръст и камъни. Във вътрешността на съоръжението са открити, също така, ниска концентрация от въглени, единични късове мазилка и част от кремъчен нож.

Височина: около 1.50 м
Диаметър: 9 - 10 м
Публикувал: Институт за балканистика с Център по тракология
Регион (Местност): село Долни Главанак, община Маджарово
Местонахождение: село Долни Главанак, община Маджарово

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.balkanmegaliths.bgjourney.com%2FBulgaria%2FMenhiri%2FCROMLEHS%2FDolni_Glavanak%2Fwww%2FMap-DolniGlavanak.jpg&hash=8eac88657d8c0850c80ee3382b9078b8)

Библиографски препратки:

Миков Р. Аварийни археологически проучвания във връзка с възстановителни и укрепителни дейности по археологическия паметник на културата ,,Тракийско мегалитно съоръжение - кромлех" в землището на с. Долни Главанак, община Маджарово, Хасковска област - в: АОР през 2001 г., София, 2002, 73 - 74
Нехризов Г. Тракийски култов мегалитен паметник (кромлех) при с. Долни Главанак - в: Известия на Историческия музей Хасково, 2, София, 2003, 123 - 140
Nekhrizov G. A Cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes (preliminary communication) - in: Technology, Style and Society = Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory (L. Nikolova ed.), BAR Int. S. 854, Oxford, 2000, 319 - 324

Авторски права: Текст Валерия Фол
Доставчик на информация: Институт за балканистика с Център по тракология


Информация:

На невисок хълм, 2 км западно от с. Долни Главанак в Източните Родопи има три каменни кръга от различен характер, открити и изучени от Г. Нехризов (Нехризов, 2003), от които само единият може да се нарече кромлех, понеже съдържа наистина мегалитни елементи - твърде големи забити в терена блокове.

Особености:

Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, високи до 1.5м, невинаги равноотстоящи. На места в промеждутъците между високите менхири има ниски менхири, които се издигат на не повече от 20-30 см над земята, но също са забити в нея. Може би според замисъла на строителите високите и ниските менхири е трябвало да се редуват закономерно по целия кръг, но днес тази закономерност не е реализирана изцяло. Този замисъл за редуване и до днес личи изключително ясно. Кръгът с диаметър 9-10 м. не е съвсем правилен. В южната му част има 4 големи полегнали блока, които имат вид по-скоро на плочи, отколкото на стълбове-менхири.
На 20-тина метра от кромлеха са два каменни кръга съответно с диаметри 5 м (средно взето!) и 3 м. Те са съставени изцяло от доста по-малки обли камъни, така че няма основание да се причисляват към мегалитните паметници.

Вид и хронология:

Менхири. Групирани менхири. Кромлех.

История:

В 1998г. Г. Нехризов открива единия кромлех при с. Долни Главанак, Източни Родопи, близо до гр. Маджарово. Той е запазен и днес в много добро състояние.

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/www/Shema-Nehrizov.jpg)

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/www/01.jpg)

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/www/02.jpg)

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/www/03.jpg)

https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/DGl.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:45:24
Храм-кладенец край село Гърло

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/www/02.jpg)
Подземният храм-кладенец. На преден план се вижда кладенецът, на заден план - долният край на стълбището-коридор. Таванът на коридора в долния му край има клиновидно покритие с ключов камък. Поглед отвътре, от самото помещение на храма.
Сн. Николай Генов, 2010г.

Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има голям отвор към небето. Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение. Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория.

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/www/map_1.jpg)

 Храмът-кладенец е открит в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова - Джонова. Според нея той е построен през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи - по-стар дори от мегалитните паметници (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са изградили сложно съоръжение само с помощта на камъни - без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оцелели в продължение на три хилядолетия и днес все още се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен - вероятно след земетресение.
 Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова - Джонова го свързва с културата "нураги", обитавала остров Сардиния, където има стотина подобни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка между тях и кладенеца край с. Гърло.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=229640763855994&set=a.183069031846501.1073741856.179249492228455&type=1&relevant_count=1&ref=nf


https://www.youtube.com/watch?v=A7pCuXVBHp0
Кладенец-телескоп? с.Гърло


Особености от архитектурно гледище

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/www/01.jpg)
Подземният храм-кладенец. Виждат се кладенецът в центъра и долният край на стълбището-коридор в горната част от кадъра. Поглед отгоре, през отвора в купола. Сн. Николай Генов, 2010г.

 Ако проследим коридора-стълбище в сечение, ще установим следния преход. В горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с ОГРОМНИ ПЛОЧИ ОТ МЕГАЛИТЕН ТИП като долменните похлупаци, които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на КАМЕННИЯ КЛИН, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Гениално е решена сложна конструктивна задача само със средствата на суха каменна зидария.

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/www/03.jpg)
Поглед от долния край на стълбището-коридор към горния му край, т.е. към входа му. Вижда се, че таванът на коридора откъм входа е сглобен от огромни плочи. Това е мегалитният елемент в постройката. Сн. Николай Генов, 2010г.

Вид и хронология

Квазимегалитен обект.
Подземен храм-кладенец.

Опазване

Изключителен по значение и естетично въздействие археологичен обект. В процеса на експонирането му през 80-те години на ХХв. малко е нарушен автентичният му вид, но това не пречи да е запазен все пак в относително добро състояние. Друг е въпросът, че от 1989 г. е изоставен съвършено без грижа, навесът над него рухна в 2008 г. Не се популяризира, пътят до него не е маркиран, обектът не се охранява. Добре е поне да се поддържа, да не обраства с паразитна растителност. Особено вредно е, ако се допусне в скалните процепи да израстват цели дръвчета, понеже те ще напукат зидовете. Нужна е и информация за посетителите.

https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:46:39
Древен кладенец - телескоп край с. Гърло

Описание на кладенеца

Кладенецът е сложно съоръжение, изградено изцяло под земята (черт. 1). Той е построен на източния склон на хълм, който загражда язовира. Надлъжната ос на кладенеца е с ориентация север - юг. Входът към подземната камера е от изток и представлява водеща надолу в земята повита стълба от 24 стъпала с широчина 1,10 м.

(https://www.balkanmysteries.com/bg/wp-content/uploads/2009/09/изглед-отгоре-1.jpg)
чертеж № 1  кладенеца - изглед отгоре

Първите 9 стъпала са открити, следващите 15 слизат под земята (черт. 2, снимка 1). Стълбата отвежда в подземна, куполообразна кръгла камера с диаметър 4,2 м. В най-високата си част, камерата има кръгъл отвор, гледащ към небето. Отворът е с диаметър 2,30 м.

(https://www.balkanmysteries.com/bg/wp-content/uploads/2009/09/надлъжен-разрез-2.jpg)
чертеж № 2  надлъжен разрез

Подземната част на стълбището влиза в куполообразната камера през остро засводен вход с височина 2,40 м.

(https://www.balkanmysteries.com/bg/wp-content/uploads/2009/09/напречен-разрез-3.jpg)
чертеж № 3  напречен разрез

Височината на камерата е 3,5 м. На пода на камерата, в центъра е изкопан кладенец с диаметър 1,3 м. Сега кладенецът е сух, засипан с пръст и свлечени камъни. Дълбок е 3,5 м. Вероятно първоначалната дълбочина е била 4 - 5 м. Кладенецът на пода се намира точно под геометричния център на ,,небесния отвор" на куполообразната камера.

Градежът на цялото съоръжение е изпълнен от едри дялани блокове (пясъчник) с неправилна форма, на суха фуга и пръст. Подът на камерата и сводът на тунела водещ в нея са изградени от дялани каменни плочи с трапецовидна форма. Плочите на пода са наредени радиално на ,,гърлото" на кладенеца. Това редене укрепва отвора и изравнява нивото на пода. Древните строители са изработили старателно стъпалата на стълбището от едри блокове пясъчник. Преди да стигне входа на камерата, стълбата прави леко разширение.
 В стените на тунела от ляво и от дясно има два отвора на височина 1,5 м. В тези отвори вероятно е била закрепена дървена греда, тя е служила за закрепване на врата или завеса заграждащи входа в куполообразната камера. Плочите оформящи ,,небесния отвор" на камерата са големи с размери 1,00 х 1,30 м. Плочите са редени радиално на кръглия отвор, а над стълбището - перпендикулярно на стълбата. Плочите надвишават нивото на терена около 10 - 15 см. и са служили за преграда на водата, която при дъжд или сняг се стича по стръмния склон и през ,,небесния отвор" влиза в камерата.
 Цялото това съоръжение е внушително по размер и е с висока сложност за построяване.
 Ние, хората от ХХІ век, само можем да се удивляваме на знанията и опита на древните архитекти и строители. С прост строителен материал - камък, те са съградили това уникално, сложно съоръжение, без да използват никакво спойващо вещество, без вар или хоросан. Съоръжението се е съхранило не по малко от три хилядолетия и е оцеляло до наши дни в много добро състояние.

Кладенецът е открит през 70-те години на ХХ век, от археолог Димитрина Митова - Джонова. Тя датира съоръжението от ХІІ в. пр. Хр. Според откривателката такъв тип строежи не са типични за тракйската култура. Тя свързва кладенеца с културата ,,нураги". Археолог Митова - Джонова смята Месопотамия за първоизточник на културата ,,нураги". Изследователката на кладенеца в с. Гърло твърди, че подобни съоръжения са рядкост в античния свят. В България този е единствен по рода си. Такива кладенци има още в:

 - остров Кеос, Гърция
 - гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски п-ов
 - Тунис
 - остров Сардиния, там кладенците са около 100

Принцип на действие на кладенеца-телескоп

Устройството и начинът на действие на кладенеца - телескоп е аналогично на съвремените рефлекторни телескопи използвани за научни наблюдения в обсерваториите. Наблюдаваното небесно тяло (звезда или съзвездие) се вижда през ,,небесния отвор" в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор е имало параболично метално огледало от мед, сребро или злато. Възможно е огледалото да е било залято с вода. Налюдаваният обект се е отразявал в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания (чертеж 4).

(https://www.balkanmysteries.com/bg/wp-content/uploads/2009/09/Жрец-астроном.jpg)
чертеж № 4

От площадката жрецът - астроном удобно е правил своите наблюдения, разполагал е своите уреди за измерване положението на звездите и е отчитал тяхното движение през годината. Това е ставало нощем, при ясно време така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от ,,небесния отвор" над гърлото на кладенеца т.е. над ,,телескопичната тръба" и се е отразявала в рефлекторното огледало.
 Цялото това сложно съоръжение е служило за измерване продължителността на астрономическата година, да се следят годишните сезони и да се поддържа календара от жреците астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древните люде, населявали земите в околността. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие.

https://www.balkanmysteries.com/bg/?p=1020
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:49:41
Тракийски култов комплекс в Долно Черковище

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1236393_231688556984548_1224751401_n.jpg?_nc_cat=0&oh=090273f7ee6bd8dcfb5176af5d59884e&oe=5C08BAAE)

В местността Кован кая, близо до село Долно Черковище, се намира един от най-големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук, в отвесните скали на вулканичния масив, на шеметна височина, са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се, че те са използвани за погребални цели, като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей - Хасково смятат, че култово - погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища, намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда). На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала, са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1002851_231688490317888_1853156599_n.jpg?_nc_cat=0&oh=9fa526d86f445ecdcb3d0e4a7b4f3f2f&oe=5BD2B48A)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.231688376984566.1073741968.179249492228455&type=3
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 28 July 2018, 13:51:08
Мегалитен комплекс ,,Прав каминь"

(https://www.struma.com/uploads/cur22(11).jpg)

Комплексът е открит през 2005 година от Тодор Узунов, а информация за него е постъпила в РИМ Благоевград през 2007-ма. Оттогава периодично са извършвани наблюдения, но новината не е разгласявана публично.
Взехме това решение поради тогавашната невъзможност обектът да се охранява от набезите на иманярите, споделиха от сдружението. При нарасналата популярност на тракийското светилище ,,Градище" между Долно Дряново и Сатовча и работата на археолозите там ситуацията коренно се промени, вече има постоянна охрана в района и опасността от нанасяне на вреди е съществено по-малка.
Комплексът представлява мегалитно съоръжение от монолитни каменни блокове разположени в три обособени групи с ясна обредна цел.
Първата представлява Пе-образна конструкция от блокове, които образуват своеобразен свод и коридор. Той е правилно оформен, широк около 60 см и ориентиран по посока изток. Над него се намира покрив, върху който се откриват три кръгли вдлъбнатини, които представляват ями за приношения, известни в археологията като ,,шарапани". Като преддверие към прохода е оформен коридор, ограничен от два високи блока, които оформят своеобразен път -,,дромос".
Преминавайки през първото съоръжение се излиза на каменна площадка с естествен насип от 30 см. хумус, образувал се вероятно след излизането на комплекса от употреба. Именно на нея, в ляво от първото съоръжение се намира висок, вероятно изправен с човешка сила блок с обща височина около 3.80 м. С право можем да го наречем ,,олтар" защото именно пред него и по самата му южна част се откриват видими, високи следи от обгаряния, в следствие от провеждани ритуали с огън или от приготвяне на жертвени животни в дар на божеството непосредствено пред самата скала.

(https://www.struma.com/_thumb.php?tf=uploads/image/42/cur2_95_36978.jpg&tw=530&th=510&tq=100)

Уникалното в случая е, че този блок е умишлено скулптиран във форма на човешка глава! Наподобени са очи и уста като за нос е използвана естествена извивка на скалата. Друга естествена извивка в горната част е оформена като шапка с ,,калцун" или ,,корбилос" и известна от времето на траките като фригийска шапка по името на тракийското племе фриги. В долната си част скалата е оформена прецизно като пиедестал. Изкуствената намеса върху нея се потвърждава от оскъдното количество скален лишей в местата където е работено защото той се възстановява изключително трудно след разрушаване на биологичната му среда. Този афинитет към човешко наподобяване (антропоморфност) вероятно ще се окажаe белег на мегалитната култура в Родопите и с право може да се определи като ,,култура с характер"!
Третият елемент е място, обградено от сходни по форма и големина каменни блокове, разположени в полукръг по посока на първите две съоръжения и спомага за образуването на затворена площадка. То вероятно е служело за приготвяне на даровете и провеждане на празненствата по случай успешния ритуал. Като цяло се забелязва ролята на камъкът като средство за опазване на Земята - майката Гея от жертвената кръв на животното. Тя като ,,компонент" е главното божество за всички индоевропеските народи в ранния стадий на техните вярвания. Нейното омърсяване било сигурен знак, че няма да достигнеш прераждане в отвъдното. Същата била ролята и на пречистващият огън при кремациите защото тялото се смятало за нечисто. Вероятно такава е и ролята на каменната площадка.
Предназначението на комплекса е ясно. Той представлява напълно завършен, уникален по своята категоричност на елементи, център за лечение на духа и тялото. Подобно разширение на функциите се налага поради факта, че в късната античност, а вероятно и по-рано, този тип ,,промушкалки", както хората ги наричат, лекуват както страхове така и недъзи при хората. В случая обаче откриваме потвърждение за така популярните от времето на V- IV век пр. Хр. ,,очищения", описвани многократно в античната гръцка литература. Те представлявали ритуал по пречистване на душата срещу заплащане в натура, посредством принасяне на жертвени животни или направо, чрез парични средства. Частична форма на така познатата ни индулгенция. Това е най-вероятната функция на този комплекс като се има предвид и близостта му с главното светилище на м.,,Градище", от което той вероятно е неделима част. Картината, която се налага сама е, че жреческото съсловие в негово лице е имало тук свой независим мощен икономически център. Той е бил основният инструмент за набавяне на средства, тъй като тези ритуали, подобно на днешните Гергьовден и Илинден, генерират огромно количество подаръци и парични средства. Ако го сравним с ,,промушкалката - Скрибина", намираща на няколко километра източно и представляваща повече подобрено природно образувание, неговото старателното оформяне и подредба говори само по себе си за съществена му религиозна и социална роля. Тук е положен обществен, вероятно и платен труд при ясна организация и планиране.

Керамиката, която се открива след неизбежните набези на иманяри в границите на комплекса показва абсолютно сходство с археологическата картина от голямото светилище ,,Градище", където работи екип на археоложката доц. д-р Анелия Божкова. Тя принадлежи на няколко епохи като най-ранната от тях е каменномедната от V хилядолетие преди Христа. С една дума - пред нас е съоръжение функционирало от близо 7 000 години! Следващите добре представени епохи са края на първият период на ранножелязната епоха, около VII в. пр. Хр., целият римотракийски период и времето на късната античност. Това съвсем не означава, че през останалите епохи то не е посещавано! Просто в определени времена поради различни събития то е изживявало пикове в посещенията и те се открояват най-значимо. Подобни причини могат да бъдат както литосферни промени така и големи миграционни процеси, повлияли значително на живота в югозападните Родопи. Така в ранножелязната епоха се наблюдава демографския бум, следствие на ранен интерес към рудодобива или от инфилтриране в планината на голяма бежанска вълна от равнинните части, причинена от преразпределяне на територии по протежение на егейския бряг. Това вероятно се случва и в VI век след Хр., добре представен с керамика от комплекса. Тогава е времето на нахлуването на славяните смолени в тези земи, което във всички случаи е станало, чрез военни действия. Тези събития повлияли пряко на психологическата картина в района, породили основателни страхове и предизвикали извънредно голям стремеж от принасяне на дарове, с цел омилостивяване на божествата. Тези съоръжения се посещават и днес със същата цел и това, че не откриваме огромно количество предмети от XX век съвсем не значи, че тяхната функция е замряла. Причините, поради които именно този комплекс за разлика от ,,Скрибина" е останал скрит се корени в късното зараждане на село Долно Дряново. То се създава от насилственото разселване на големия металообработващ център Букорово, което кара местните хора често да бъркат имената на местностите. Дори и днес те нямат голямо количество своя земя и обработват имотите на с. Крушево, което е запазило първоначалното си местоположение, вероятно непроменено от античността.
Наименованието на местността, в която се намира комплекса е ,,Прав каминь". Важно е омекотяването на последната съгласна да се запази в бъдещото наименование, защото то е част от етнографската картина на събитията от района и говори за приемствеността, с която е белязан комплекса през вековете. То налага и приоритетът към един от сегментите на комплекса, а именно ,,каменния олтар" - изправения камък, без оглед на това кое божество представлява наподобеното изображение. Омаловажаването на последното говори за славянския произход на думата и недостатъчното разбиране на този образ. Във всички случаи той бил чужд на новодошлите, но изглежда те припознали в него нещо свое, свързано например със свещената скала и вероятно приели с охота да го използват в ролята на оброчен камък. Естествено, археологията е науката, която ще определи реалната историческа картина и ще даде отговор дали славяните са приели и продължили да го използват.

https://www.struma.com/lyubopitno/unikalen-megaliten-kompleks-otnovo-s-choveshka-glava-obyaviha-ot-sdrujenie_42620/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:22:31
Тракийски култов комплекс Глухите камъни

Тракийски култов комплекс Глухите камъни. Най-ранните материали са от Х - ІХ в. пр. Хр. Многочислени трапецовидни ниши са изсечени в скалата над гробниците. В околните зъбери са оформени още над 200 трапецовидни и по-рядко цилиндрично засводени ниши. Две гробници са изсечени в подножието на най-високия скален зъбер на два метра една от друга, като едната е недовършена. Стълбата е изсечена в скалата източно от гробницата. Тя е разделена от малка площадка на две части. Долната часте оринтирана в посока север-юг. Горната част завива на запад и извежда на върха на скалата. Басейн изсечен на върха на скалата с размери 3,20 на 3,00 м. Южната и северната му страна са стъпаловидно оформени. Раннохристиянска базилика е разположена в подножието на скалата. Има следи от стенописи и са открити монети от 5 в. Каменни насипи от съборена крепостна стена от ломени камъни без спойка са видими на места по склоновете.


Гласът на скалата или какво разказват ,,Глухите камъни"

Автор: д-р Георги Нехризов

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/landmarks/Gluhite_kamani_trakisko_svetilishte/a_1.jpg)

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/landmarks/Gluhite_kamani_trakisko_svetilishte/c_3.jpg)

Родопите са планина с уникални природни дадености. Не по-малко впечатляващи са съхранените следи от хилядолетната история на този край. Многобройните повече или по-малко известни археологически паметници позволяват Родопите да се разглеждат като своеобразен резерват на културни ценности. Основно в източните части на планината, обусловени и от наличието на подходящи скали, се откриват скално изсечените паметници - скалните гробници и гробове, шарапани, оформени в скалата помещения, стълби, басейни, улеи, ,,тронове" и ,,олтари". Единствено в Източните Родопи се срещат скалните трапецовидни ниши - разположени на групи, по-рядко единични, те са изсечени в отвесните стени на недостъпни скали. Въпреки че съществуват десетина хипотези, за изследователите все още остава загадка тяхното предназначението и хронологията им.

Целенасочената обработката на скалите на не случайно подбрани места е довела до оформянето на изключително атрактивни комплекси. Сред тях най-внушителните са широко популярните Перперикон и Татул, но има и други значително по-слабо известни, като намиращите се при селата Ангел войвода, Биволяне, Долна кула, Горно поле и др. Особено место сред тях заема комплексът ,,Глухите камъни", намиращ се при с. Малко Градище, община Любимец.

 Обектът в м. Глухите камъни е отдавна известен и вече твърде популярен, но не е изследван чрез археологически разкопки. Той се намира на хребет, спускащ се на изток от вр. Света Марина (708,6 м), един от изявените върхове на източнородопския рид Гората. Билото му е увенчано с високи 10-15 м скални зъбери, разделени от разломи. В геоложко отношение скалите са риолитови субвулкански образувания (латити). Големият интерес към Глухите камъни се дължи основно на многобройните ниши, изсечени по отвесните страни на тези скали. Най-впечатляващи обаче са изсичанията в най-западния и доминиращ над околните скален масив. Върху заравнения му връх е вкопана дълбока правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода. До нея води добре оформена двураменна стълба. Южното лице на скалата, от където започва стълбата, е оформено отвесно. На това място е издълбано пещерообразно помещение, с правоъгълен план и куполообразно покритие.

 През лятото на 2008 г. се постави началото на археологическото проучване на обекта. Целта през този първи сезон беше да сe определят на границите на комплекса, да се локализират отделните му елементи, както и чрез сондажи да се добият данни за стратиграфията и хронологията му. При проведения оглед на територията се установи, че по южния склон има десетки изявени скали. Върху повечето от тях също са изсечени скални ниши, общият брой на които надхвърля 300. Такива има и в скалите на отсрещния склон, на десния бряг на дерето. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и правоъгълни и арковидни, както и хоризонтално изсечени. Нишите най-често са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без организация, понякога са групирани в редове. Регистрирана беше и естествена пещера, в която има различни изсичания - улеи, плитки ниши и отвори. Открити бяха миниатюрни модели на ниши - изсечени ниско в скалата трапецовидни ниши с височина 10-15 см. Безспорно най-интересното откритие през 2008 г. е врязаният в долната част на една от скалите с ниши петроглиф. По предварителни оценки изображението представлява соларен символ - стилизирано изображение на слънчевата ладия.

Осъществените археологически наблюдения в заложени на различни места сондажи и анализът на откритите материали позволиха да се проследи историята на обитаването на комплекса и дадоха известна представа за интензитета на използването му през различните периоди. В най-горните пластове преобладават находките от средновековието, които са основно от периода 11-13 в. Ограниченият брой керамични фрагменти от ранновизантийския период (4-6 в.) и късната желязна епоха (5-1 в. пр. Хр.) говорят за кратковременно човешко присъствие, а само единичните от късната римска епоха (3-4 в.) най-вероятно са следи от епизодично посещаване. Най-масово е представена керамиката от ранната желязна епоха (10-6 в. пр. Хр.), относителният дял на която се увеличава в най-долните пластове.

 Още в началото на археологическите разкопки през 2008 г. се установи, че на обекта има значителни културни напластявания от ранната желязна епоха. Най-важни резултати бяха получени в централния сектор. Той представлява склоново стъпало в горната част на южния склон под прохода между първата и втората скална група и непосредствено източно под площадка, върху която е изградена средновековната църква. Мястото е естествено защитено от отвесни скали, отворено е на юг, където след ръба на стъпалото започва почти отвесен склон. Естественият достъп е от север през тесен проход. Въпреки че този участък не е равен, а сега е със значителна денивелация на юг, разширението между скалите е било интензивно използвано, в резултат на което е отложен дебел културен пласт от ранната желязна епоха. Вследствие на ерозионните процеси и разрушаването на църквата и свързаните с нея градежи, върху него се е натрупал пласт, наситен с деструкции и средновековни материали.

 Проучванията в този участък продължиха и през следващите две години. Навлизайки в дълбочина и отнемайки пласт след пласт ни се удава постепенно да придобием представа за стратиграфията на културните отложения и по този начин да възстановим хронологията на тракийското присъствие на Глухите камъни.

 Под пласт от строителни деструкции от средновековието, вариращ от 0,60 до 0,75 м, последователно се проучиха четири стратиграфски пласта от ранната желязна епоха, всеки с по 3-4 строителни нива, без да се достигне до стерилен седимент. Тези стратиграфски пластове са с обща дебелина над 1,80 м. Това е уникален за Тракия случай - сред проучваните досега тракийски обекти няма такъв, чийто културен пласт да надхвърля 0,80-1,00 м. Този факт ни дава редкия шанс да разкрием последователно и документираме характерните особености на отделни периоди от развитието на обекта в рамките на цялата ранна желязна епоха, т.е. в период от около 500 години. Това пък ще позволи да се създаде стратиграфска схема на епохата, приложима като модел не само за Родопите, но и за цяла Югоизточна Тракия. Така ще се създаде възможност по-добре и по-ясно да се възстановят различните аспекти в развитието на тракийското общество в тези ,,тъмни" векове.

 При проучванията на седимента в дълбочина на различни нива разкрихме останки от постройки - каменни разсипи, струпвания от отухлена глинена мазилка, подови замазки и огнища и дори части от овъглени дъбови греди. Сред тях бяха открити хромели (примитивни каменни мелници), голямо количество фрагментирани керамични съдове, оръдия от камък, кремък и кост, глинени антропоморфни фигурки, прешлени за вретено. Особено интересна е колекцията от над 30 еднотипни миниатюрни съдчета, наподобяващи малки чашки на високо столче. По време на разкопките през 2010 г. се попадна на добре запазено голямо огнище. То е изградено по сходен начин с останалите документирани до сега - за подложка са използвани фрагменти от няколко съда, върху които е нанесен дебел пласт глина. Особеното при това огнище са значителните му размери (диаметър около 1,50 м) и наличието на оформен перваз от юг. Первазът е бил висок вероятно около 0,25-0,30 м и е бил със заоблена горна част, както личи от някои от падналите върху замазката фрагменти. В източна посока первазът липсва, а замазката продължава без прекъсване извън периферията на огнището и границите на сондажа.

Керамичният материал, придобит при проучванията, представя популярни широко разпространени в Източните Родопи категории, форми и типове, както и декоративни похвати. Най-често срещани са гърнета, кантаросовидни съдове, чаши и паници, представени са също кани, купи и амфоровидни съдове. Открити са също фрагменти от питоси, няколко от които с щампована украса, хранилища, споменатите вече миниатюрни съдове, а от най-долните достигнати пластове произхождат и няколко части от двойни съдове и удължени устия от кани. Сред обработените фрагменти от керамични съдове, общият брой на които надхвърля 40 000, са открити едва десетина от работени на колело съдове, както и единични фрагменти с особености, характерни за късната бронзова епоха (15-11 в. пр. Хр.). Тези находки определят и горните и долните хронологически граници, в които се разполага отлагането на културните напластявания в централния сектор на обекта.

На всички стратиграфски нива културният пласт е наситен с животински кости. Анализът показва голямо видово разнообразие на животни. От домашните най-добре са представени дребните преживни, говедо и свиня, както и единични останки от куче и кон. Относителният дял на костите от диви животни е сравнително висок - 31%. Открити са останки от благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек и сърна.

Археоботаничните изследвания показват наличието на семена от културни растения, основно житни - еднозърнеста и двузърнеста пшеница, ечемик, просо, както и единични останки от плодни растения - дрян, бъз, малина и грозде. В почти всички проби е установена овъглената дървесина от широколистни дървета - дъб, габър, леска, явор и дрян. Тези дървестни видове и днес са широко представени в района. Интердисциплинарните изследвания от този характер позволяват да се получи представа за палеосредата, в която са живели и създавали блага траките.

Резултатите от тригодишните проучвания на пластовете от ранната желязна епоха, както и изследванията на целия комплекс ни дават основания да потвърдим досегашната интерпретация на обекта - сложен комплекс с култов характер.

През 2009 г. екип с ръководители д-р Весела Кацарова и Дойчин Грозданов започна проучванията на сградата, разположена на най-високата скална площадка на билото. Паметникът е сериозно пострадал от иманярска дейност, но въпреки това е изяснено, че през V-VІ в. там е изградена трикорабна църква. По-късно храмът е реконструиран и използването му продължава и през средновековието, от когато са установени два строителни периода. При разкопките са открити части от мраморни олтарни прегради, преизползван по-късно блок с изсечен кръст, фрагментирана църковна утвар, луксозна византийска керамика, железни инструменти и върхове на стрели, бронзови монети на Алексий I Комнин (1081-1118), Мануил I Комнин (1143-1180) и Андроник I Комнин (1183-1185).

 При изследването на църквата бяха открити находки, които дадоха основание да се предположи че тя е изградена върху пластове от желязната епоха. По тази причина в рамките на иманярски изкоп, разрушил пода на централния кораб, беше заложен сондаж. Резултатите от проучването му категорично потвърдиха това. Сондажът пресече културни напластявания с дебелина над 1,60 м, в които се проследиха четири стратиграфски пласта. Проучването приключи до струпване от големи камъни, без да е достигнат стерилен пласт. Материалите от този сондаж се отнасят основно към ранната желязна епоха, но в горните пластове бяха открити и керамични фрагменти от нейната късна фаза. Този факт илюстрира тракийското присъствие на най-високата скална група от комплекса, където вероятно е била разположена най-важната част от тракийското светилище.

Глухите камъни са известни предимно с впечатляващите изсичания в най-западния и доминиращ над околните скален масив - дълбоката щерна, до която води двураменна стълба и пещерообразното помещение. В процеса на проучването на църквата се изясни, че тези изсечени в скалата структури трябва да се свържат с периодите на нейното функциониране, а не с по-ранните, както се приемаше до сега.

 Скалната площадка, на която се намира църквата, е разположена непосредствено северно под масива с тези изсичания. Единственият възможен подход към площадката е от изток. По тази причина, за да се осигури достъпът до входа в притвора на храма, е оформен проход, като за целта е отнета част от скалния масив. Южното му лице е изравнено и във височина и е издълбано пещерообразното помещение. В отвесната скална повърхност са всечени улеи, които отвеждат до входа на помещението и по този начин вкарват стичащата се по скалата вода вътре в него. Този факт, както и неговият план и следите от обработка на скалата във вътрешността му, поставят под съмнение досегашната му интерпретация като скална гробница. В прохода между северната стена на църквата и скалата е издълбан канал за отвеждане на атмосферните води. В края на прохода, пред апсидата, за преодоляване на естествения наклон на скалата са оформени стъпала.

Всички изсичания в този участък са направени, като е използван един и същи маниер и вероятно сходен инструмент. Този инструмент е оставил дълги коси следи в скалата в хоризонтални редове, разположени срещуположно. За образуваните по този начин следи в скалата се използва термина ,,рибена кост". Такива следи от обработка на скалата могат да се видят на много обекти с пластове от късната античност и средновековието в Източните Родопи - Перперикон, Биволяне, Горна Кула, Ангел войвода и другаде.

Проучванията на скалния комплекс Глухите камъни все още са в своето начало. Те обаче представляват добра основа за провеждане на интензивни и мащабни бъдещи изследвания, чрез който ще се изяснят отделните етапи в историческото и културно развитие на този изключително интересен и атрактивен археологически паметник.

https://www.haskovo.com/bg/page_177_2.html (https://www.haskovo.com/bg/page_177_2.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:23:10
Кръстоносци съсипали светилището ,,Глухите камъни"

Археологът доц. Георги Нехризов и неговият екип, с който работи на ,,Глухите камъни" край Любимец, дълго ще помнят това лято. Поводът за това са находките, които откриха тази година там. Заключенията сочат, че край Любимец се крият тайните на тридесетвековна история на България.

 Най-интересни се оказаха разкритията в северния сектор, който се намира зад висока скала с щерната и изсечените в камъка стъпала. Там, оказва се, че има останки от постройка с голяма площ от втория период от ранната желязна епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.).
 Според тях сградата е имала цокъл от камъни, над който се е издигала дървена конструкция, а стените са били изградени от плет, измазан с глина. В руините на тази сграда учените откриха фрагменти от керамични съдове, каменни хромели, кремъчни сечива, дребни бронзови предмети и накити.

 Най-интересното обаче е почти напълно съхранено керамично съдче с особена форма и функции. То представлява каничка с преплетена дръжка и богата украса от канелюри и щамповани орнаменти.
 Най-впечатляващото при него е, че в долната част на тялото му симетрично са оформени четири отвора. Екипът предполага, че тази фигурка е с особено предназначение, най-вероятно свързано с ритуални действия.

 Археолозите работиха и в сектор ,,Централен", където продължават изследванията в най-ранните пластове от тракийския период. Те разкриха деструкции от камъни и отухлена глинена мазилка по стените на поредната сграда, подовата замазка и голямо огнище с перваз.
 Това лято продължи и проучването на две разположени само на метър едно от друго ритуални огнища с голяма площ.

 Усилено се работише и в сектор ,,Южна тераса" на представителната сграда, намерена през 2012 г. Поради впечатляващите размери на постройката и загадъчното й разположение насред гората, тя бе наречена от медиите ,,тайнствен дворец".
 Разширяването на археологическите изследвания на изток и разкриването на нови елементи от сградата хвърлиха светлина върху нейното предназначение. Оказа се, че тя също е християнски храм. Църквата е с базиликален план, но е значително по-голяма от разположената по-горе.

 Най-представителната находка досега е един значителен като размери архитектурен детайл - импост от пристенен византийски капител. Той е издялан от вулканичен туф и е богато украсен с пластични орнаменти.
 Украсата е разположена на една от дългите страни и на двете странични, а втората дълга страна е грубо обработена, защото е била долепена до стената. В средата на фасадната страна и на една от страничните е представен кръст, под него по цялата дължина преминават орнаменти, а в ъглите са изобразени палмети.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2013%2F09%2F10%2Ftn%2F137879785272009.jpg&hash=b0d1e5a7ceeb44d9a19f71c9877cef6b)
Капителът е издялан от вулканичен туф и е богато украсен с пластични орнаменти

 Според специалиста по Късна античност и Средновековие Дойчин Грозданов, който е в екипа, подобна украса - комбинация от релефен кръст, палмети и растителен орнамент, се използва от втората половина на V в. Капители с подобна украса са известни от базиликите в ,,Св. Димитър" в Солун, Олимпия, Неа Анхиалос (Гърция).
 Дата на импоста от Глухите камъни е краят на V-VI в. Тази находка демонстрира представителния облик на новооткритата раннохристиянска църква, която е пострадала от набезите на иманяри.

 Преди близо месец пък в местността бе открита оброчна плочка. Намирането й в руините на църквата още веднъж потвърждава наличието на приемственост през вековете в почитането на това място.
 Още в началото на І хил. пр. Хр. траките са изсекли стотиците трапецовидни ниши в скалите и са изпълнявали своите тайнствени ритуали с огън върху глинени олтари. В периода на римската власт в Тракия, тук явно е функционирало антично светилище, посветено на неизвестно засега божество. Доказателствата за това са намерената римска лампичка и много монети.

 Върху руините през Късната античност (V-VІ в.) е започнало изграждането на християнски храмове. Използването на тези църкви след няколко преустройства е продължило през Средновековието, когато тук най-вероятно се е развил манастир.
 Краят на живота на култовия комплекс в Глухите камъни, образуван от вулканичната дейност, е настъпил най-вероятно в началото на ХІІІ в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи, смятат учените.

 До средата на септември ще се направи пълната равносметка на тайните на древните траки, открити на това място. ,,Глухите камъни" е било едно от най-големите тракийски светилища още преди новата ера. В онези антични времена то е било оградено с голяма крепостна стена, основите на която могат да се видят и до днес.
 Според традициите и вярванията на древните траки, светилищата, които били разположени на високо и закътано място и доминирали над околните земи, се считат за най-свещени и важни.

 За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от земния живот към свещеното, ментално съществуване и допира до божественото. Този, който се издига, изкачвайки стъпалата на светилището, които водят към небето, губи част от човешката си същност и плът.

http://www.desant.net/show-news/28303/ (http://www.desant.net/show-news/28303/)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:27:21
Тракийско светилище Големия Камък с. Долно Ябълково

В местността има голям камък, висок 6-8 м, с дървена стълба за качване. В района на Долно Ябълково се намира тракийското светилище "Големият камък", който местните наричат Марков камък. За да достигнете до него трябва да минете през моста на селото, където има указателна табела и да навлезте в гората. Местността се намира на около 1-2 км от с. Долно Ябълково и е достъпна с кола. Големият камък е обявен за природна забележителност през 1973 г. и представлява скала с височина 8 м, която е закрепена върху две други скали, така че под нея се образува процеп. На скалата има вдлъбнатини с формата на стъпки, които се пълнят с вода, според някои - лековита. Както за всяко място в Странджа и за Марков камък са запазени (измислени) много легенди. Една от тях разказва как веднъж Крали Марко тръгнал на път и спрял на това място да си почине. Докато отдъхвал, едно камъче се опряло до ръката на юнака, той го побутнал и камъчето се отронило и паднало. Крали Марко не го видял, стъпил отгоре му и продължил по пътя си, но скалата още пази отпечатъка на неговите стъпки. Има поверие, че който мине три пъти през процепа ще оздравее и ще му се изпълнят желанията. Ако пък жена не може да зачене, тя трябва да си вземе късче от камъка и мълчана вода. Водата трябва да престои под звездно небе една нощ. Когато на другия ден жената я изпие тя ще може да зачене.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t31.0-8/965972_190457774440960_446370230_o.jpg?_nc_cat=0&oh=868b8d99e196e871b917fb788159a497&oe=5C0F1140)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/942165_190457741107630_833724456_n.jpg?_nc_cat=0&oh=724aa40a4820a7188997f6ca588969d3&oe=5BD08410)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/945108_190457937774277_1633423475_n.jpg?_nc_cat=0&oh=7cfb948e1dc32c57a9740f6cc481ecfe&oe=5BD3DE68)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.190457584440979.1073741874.179249492228455&type=3 (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.190457584440979.1073741874.179249492228455&type=3)


Тайните на Марковия камък в Странджа

Марков камък или известен още като Голям камък, е само един от природните феномени край Долно Ябълково. Труден за намиране, защото маркировката до него е оскъдна, а указателната табела за ,,скалното образувание" (при това изписана с правописна грешка) е сложена досами мегалита. Затова е много важно да се хване вярната посока - през селския площад, през моста, вдясно от църквата, строена през 1893 година, покрай неразровена могила, 5 километра по коларски път.

Според една легенда, край тази могила бил чифликът на Крали Марко и двамата му братя. Когато баща им се споминал, оставил на по-големите си синове животните, нивите, къщата, а на най-малкия - на Крали Марко завещал само една тепавица на реката. Ядосал се исполинът, грабнал един камък и го запокитил в гората. После тръгнал напосоки в планината и стъпил върху канарата. Стъпката му личи и сега...

Сред местните хора има поверие, че във вдлъбнатия отпечатък се събира лековита, нарикана още мълчана вода. Помагала за всякакви болежки. За да заченат пък, безплодните булки слагали във водата си за пиене частици от стрити на прах отломки от камъка.

Много преди мита за Крали Марко да се появи по нашите земи и да влезе в народните приказки и предания, това място край Долно Ябълково е било почитано от траките. Край Камъка те извършвали свещенодействия и сакрални обреди, някои от тях запазени до наши дни.

Ако питате някой от останалите в селото старци, ще ви разкаже, как всяка година на 15 август, на Успение Богородично цяло Долно Ябълково, заедно с Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край мегалитното светилище. Жените тръгвали от рано, за да варят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд.

,,Толкова силно вярвахме, че още по пътя на обратно, преди да влезем в село, дъждът започваше да вали. Сега и да се случи чудото пред нас, пак няма да повярваме. Затова и чудеса не стават", казват възрастните хора.

Височината на основния камък на тракийското светилище е 8 метра, а диаметърът му е 9 м. Монолитът е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника и каменен ,,трон". Местността е с надморска височина 400м.

Казват, че ако болен мине три пъти под процепа между трите скални образувания, ще се излекува. Ако пък вдигне глава, за да огледа долната част на Големия камък, ще види нещо изключително. Там са отбелязани миниатюрни копия на лапичките на всички животинки, които някога са обитавали и в момента се срещат в Странджа, кълнат се местните хора.

Гледан от западната си част, мегалитът уникално наподобява пък един от основните камъни на друго тракийско култово място край Приморско - Бегликташ. И при двете светилища има процеп, под който, казват, минавали само праведни хора. Грешниците се заклещвали. И под двете скали човек може да легне с лице към свода и по този начин да приеме излъчванията от Камъка.
Най-отгоре, върху Марковия камък са двете кладенчета - едната сферична, а другата - овална, разположени перпендикулярно, така, че образуват "Т". Според някои тълкувания, те могат да се възприемат и като "очите на Бога" - приемали са небесната благодат и свещените дарове и течности, чиято сила попива в камъка и се излъчва долу през свода на процепа.

http://www.desant.net/show-news/21102/ (http://www.desant.net/show-news/21102/)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:29:04
Мегалит "Вратата на богинята" край Бузовград

(https://bgnasledstvo.org/media/uploads/137_1_1386170845.jpg)

(https://bgnasledstvo.org/media/uploads/137_1_1386170961.png)

Мегалитът над село Бузовград (Врата на богинята Майка и Бащин камък или Бубакая) е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Намира се по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък. Източно от мегалита в близост се намира римската крепост Бузово кале. Работи се по задачата мегалитът над Бузовград да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като ,,Българският Стоунхендж". На 28 май 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност.

Мегалитът представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор с височина около 1,80 m. Изграден е така, че Слънцето попада в ,,прозореца" при залез. Той се състои от два хоризонтално разположени каменни блока, имащи за своя база два такива, които са част от основната скала на масива като по този начин образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури като т.нар. ,,трон" и ,,жервеник" в съседство на изток. Тронът се намира на около 5,80 m източно от отвора като скалата, върху която е издялан се намира на линията между старопланинския връх Триглав и обособения отвор на трилита. Откъм срещуположния край на прозореца има урва.
Погледнато в по-голям мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според Александър Фол на отсрешните старопланински хълмове, виждащи се през ,,прозореца" има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен култови съоръжения да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.
Археолозите определят, че съоръжението е използвано още от населението обитаващо българските земи преди траките, а по-късно е наследено от самите траки. Вероятно то е изградено в периода 1800-1600 г. пр.н.е. Според предположения на археолозите в околността трябва да съществува древен некропол, но досега такъв не е открит.
В района на мегалита ,,Врата на богинята Майка" е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. бележит траколог Александър Фол. През 2009 г. на един от гигантските камъни в деня на лятното равноденствие е поставена каменна плоча в негова чест.

В близост до Слънчевата врата се намира друго скално образувание наречено ,,Бащин камък". Вероятно това е естествена природно образувана скална група наподобяваща на пенис с тестиси. От тук идва и характерното му наименование.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmedia.snimka.bg%2F8325%2F022906159.jpg%3Fr%3D0&hash=16d48feb8e9a316b31adcc90207e5296)
Снимка на "Бащин камък"

Според древната религия и вярвания на траките, изгревът на слънцето символизира раждане, а залезът - смърт и отвъдния свят на мъртвите. Поради тази причина мегалитът вероятно символизира ,,Врата към отвъдното". Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.
Основното предназначение на съоръжението е това да поддържа календара на траките. Навярно мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, защото слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни), минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.


Древно тракийско светилище "Вратата на богинята"

Между северните склонове на Сърнена Средна гора и долината на река Тунджа на 5 км южно от Казанлък е разположено китното село Бузовград. Над него се намира едно от най-древните тракийски светилища мегалитът Вратата на богинята.
Огромни каменни късове образуват масивна конструкция с нещо като прозорец по средата. Мегалитът е строен около 1800-1600 г. пр. Хр. от древните траки за астрономически наблюдения и поддържане на календар. Служел за наблюдение на залеза по време на лятното слънцестоене на 21 юни.
За да стигнете най-лесно до култовия комплекс, тръгването е от Казанлък. Дотам се стига с лек автомобил, автобус или влак. От Казанлък до Бузовград са около 5 км. Оттук нататък се върви само пеш. Тръгва се по указателната табела "Екопътека към мегалита Вратата на богинята". Маршрутът е приятен и не особено труден за изминаване. Пътеката е добре маркирана и няма никаква опасност от объркване или грешки в посоката. Върви се само нагоре. Могат да се правят спирки от време на време, за да се насладите отблизо на невероятната природа наоколо. В зависимост от сезона тя предлага различни ухания, цветове и форми.
В по-голямата си част пътеката е песъчлива, а наклонът умерен. След първоначалното по-стръмно изкачване от около 250-300 метра следва сравнително равен участък. Там има и пейки за най-уморените. Отляво на пътеката, в ниското, ромоли изворче с чиста планинска вода. След още едно усилие се излиза на малка полянка в подножието на мегалита. Там ви очаква красива беседка за отдих. Последни метри и стигате до каменната камара, върху която гордо се вее българското знаме.
Мегалитът Вратата на богинята се състои от десетина скали, като две от най-големите са поставени върху другите и под тях се образува празно пространство във вид на прозорец. Тук застивате безмълвни, докрай завладени от мистерията на това древно тракийско светилище. Представяте си как през скалния прозорец взор за надежда са отправяли най-далечните ни предци. От върха се открива и невероятен изглед към Розовата долина, който спира дъха на всеки любител на красивото.
Обратният път надолу е много по-лесен. А и окрилени от страхотното изживяване на върха, не усещате как стигате отново до Бузовград. Тук обаче ви чака леко разочарование. Макар и с градско име, селото не предлага кой знае какви екстри. Има прилично малко кафене и няколко магазина. Хотел все още няма. Навремето инвестиционен интерес проявили испанци, които искали да построят хотел тук, но така и не станало. Имало идеи за развитие на селски туризъм, но поне досега не са осъществени.
Въпреки това вече от няколко години на 21 юни - деня на лятното слънцестоене, има традиция много хора да се събират пред мегалита, за да дочакат вписването на слънчевия диск в специално оформения от траките скален отвор.
Според старозагорския радиестезист Желязко Танев най-живото и високоенергийно място в България е районът между мегалита, язовир "Копринка" (с древния град Севтополис на дъното) и Старосел. Мегалитът според него има енергийна сила, съизмерима с тази на пирамидата в Гиза.
На 19 март 2006 г. Валерия Фол, съпруга на починалия на 1 март с. г. виден български траколог проф. Александър Фол, изпълни неговата последна воля. Със специален ритуал вдовицата разпръсна част от праха му над долината. Професорът приживе сам помолил ритуалът да се извърши на това сакрално място.
Древните траки са смятали, че през Вратата на богинята, преминава слънчевият лъч при залез и оттам душата на починалия отива в царството на мъртвите.
Мегалитът край Бузовград е един от най-интересните паметници в Долината на тракийските царе. Древните са го ползвали както с култови и ритуални цели, така и като маркер на времето. Те правели такива светилища в далечни зони извън територията, която обитавали, за да бъдат те съизмерими с отношението им към боговете.
По това време върховно божество е Великата богиня майка. Всичко било навързано в една митологично-култова система, обслужвана от посветени жреци астрономи, които наред с култа са поддържали календара на тогавашното общество.
Някои намират и нещо общо между мегалита и храма на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Абу Симбел в Египет. Той е известен с това, че само два пъти годишно - на 22 февруари и 22 октомври, първите лъчи на слънцето преминават през цялата дължина на пещерата и огряват статуята на Рамзес в дъното на храма.

Източници:

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)
https://bgnasledstvo.org/index.php/reports/view/137
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:32:06
Откриха нова пещера-утроба край Златоград

(https://m.netinfo.bg/media/images/29167/29167441/640-420-otkriha-nova-peshterautroba-kraj-zlatograd.jpg)

В района на село Бенковски край Златоград учени откриха четвърта пещера-утроба. Три от тези пещери са в района на Източните Родопи, а четвъртата е в района на Странджа.

Пещерите-утроби се наричат Храмове на великата Богиня Майка и макар да имат различен вид, като цяло наподобяват женска утроба, а слънчев лъч през процепа извършва оплождането.

Според проф. Николай Овчаров това са местата, на които по времето на тракийската епоха се е вярвало, че в определен момент, именно в този период - декември, януари, слънцето прониква през тях в специален процеп и опложда земята и земните недра. Траките смятали, че така се ражда природата, отбелязва БГНЕС.

В пещерата край Златоград има всички характерни за тези уникални комплекси елементи - скални ниши, каменни преси за правене на култово вино и т.н. Комплексът е част от една много по-голяма култура в Източните Родопи и условно се нарича цивилизация на скалните хора, тъй като е едно от местата, които имат най-голяма концентрация на подобни скални изсичания.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1195114


Николай Овчаров направи експедиция до пещера в землището на село Бенковски край Златоград и откри там древен храм на великата Богиня-майка, почитана от траките.

Археологът от години проявява интерес към района, където има цял комплекс от скални феномени, които наподобяват различни животни и природни форми - крокодил, гущер, овен, гъба. Сред тях има и пещера, която прилича на откритата през 2002 г. Пещера-утроба край кърджалийското село Ненково.

Със специфичната си форма тя е привлекла вниманието на траките и те са я използвали в своите ритуали, свързани с култа към Богинята-майка. Според траколога Александър Фол пещерите-утроби са важен елемент от религията на траките заедно със скалните гробници и светилища. Подобни пещери се срещат на различни места в Родопите.

,,С новите открития забележителната долина между Бенковски и Златоград става още по-любопитна. В бъдеще тя ще получи наименованието ,,Долината на скалните хора" и ще заеме подобаващо място между феномени като Перперикон, Татул и първата пещера-утроба при с. Ненково", обяснява Овчаров. Според него няма съмнение, че извършваните в района ритуали са били свързани с правенето на свещено вино и наблюдението на слънцето.


Откриха 4-та пещера за слънчево оплождане на Земята

Четвърта в България пещера - утроба за свещени обреди, посветени на Великата Богиня майка, представи днес археологът проф. Николай Овчаров. Скалната ниша за свещени обреди е от времето на траките и се намира на няколко километра от Златоград, на метри от пътя през село Бенковски. Находката е забелязана преди две години от турист, но тепърва предстои проучването й.

Новата пещера - утроба край Златоград е централна, на около 1.5 м височина от земята и с дълбочина 11 метра, отгоре цялата скала са шарапани, а отстрани са трите тракийски ниши.

Реално откритието е цял комплекс от такива форми, обясни проф. Овчаров и допълни, че датировката към момента сочи края на бронзовата, началото на ранножелязната епоха. Тя обаче е част от мега комплекс от скални находки от времената на траките и е свързана с култа към слънцето.

Според археолога новата находка - пещерата-утроба, е елемент от един огромен комплекс от тракийски ниши, гробници, изсичания, светилища, всички те свързани категорично с траките. До момента са открити около 1700 Тракийските ниши на различни групи и те винаги сочат на изток или на югоизток, заради което се смята се че са свързани с култа към Слънцето.
Датират се 2-1 хилядолетие преди новата ера и са потвърждение на теоретическата постановка на професор Александър Фол за съществуването на храмове на Великата Богиня майка, в които прониква слънчевият лъч и символично опложда Земните недра.

Колкото по ниско е слънцето - декември и януари, толкова по-дълъг е лъчът и символизира оплождането. В новата пещера - утроба лъчът е 11 метра и прониква рано сутринта, и макар да е по-къс от този в пещерата край Ненково, който влиза точно на обяд, той е най-раннопроникващия от откритите до сега пещери.

В навечерието на античната нова година в края на декември се е пиело много вино, ритуалите продължавали няколко дни, а обредите символизирали зачеването.

Професор Овчаров обяви, че ще започнат проучванията, а идеята е цивилизацията да се обяви за култура на скалните хора в Източните Родопи. Комплексът край Бенковски и Ягнево ще бъде най-западната точка, на изток ще стига до района на Маджарово, на юг е до Крумовград, а на север е до Асеновград, като в него влизат Перперикон и Татул.

,,Имаме идеята тук да го наречем Долината на скалните хора и да го разработим като отделен маршрут свързан с Перперикон и Златоград. Тепърва ще разработим тази долина", коментира археологът и добави, че готви книга заедно с геолог, заради уникалността на терена, който някога бил дъното на праисторическо море. Скалите са оформени от природата, а хората ги обожествяват, затова от траките та до днес местните правят ритуали против шарки, провират се през пещери за здраве и зачатие.

http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_4ta_peshtera_za_slanchevo_oplozhdane_na_zemyata-219847.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:33:30
Перперек - вратата към безсмъртието

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F01%2F13%2Ftn%2F138961125844051.jpg&hash=4249f7f868f39dc071e1720edd7533eb)
Некрополът на Перперикон

Когато стъпваме на върха на големия планински масив в Източни Родопи, всеки от нас инстинктивно започва да усеща особените вибрации на древната енергия, втъкана сякаш за вечни времена в каменните останки на това прастаро тракийско светилище. Съвременната археология е успяла да разкрие съществена част от античния духовен град, който най-вероятно е бил и център на култа към тракийския бог Загрей.
Продължаващите разкопки откъм северната страна на планинския масив обаче подсказват, че под пластовете пръст се крие още твърде много история. И ако в това наистина значимо за страната ни и въобще за европейската история дело се вложи по-малко показност и повече стремеж към автентичността и нейното синкретично разчитане, то в бъдеще това ново знание е възможно да внесе много поправки в нашите представи за най-старата цивилизация на нашия континент.

Според различни източници траките обитавали обширната територия на почти целия Балкански полуостров - от Пелопонес на юг до Карпатите на север и от Вардар на запад, до устието на Днепър на изток, включително малоазийското крайбрежие и егейските острови от края на IV хилядолетие преди Хр. до средата на Великото преселение на народите през V - VI в. от н.е.

Според Херодот, в чиято обективност никой не се съмнява, траките били народност, по-многобройна дори от индийската. А както се вижда от археологическите находки по нашите земи - и на много високо културно ниво.
Две са хипотезите за произхода на траките. Според едната те се били заселили на споменатата по-горе територия, като дошли  някъде от североизток, а всъщност съвсем неясно откъде и как е ставало това, като се има предвид тяхната многобройност. Другата поддържа мнението, че те са автохтонното, местно население по целия сегашен полуостров, населявало го от действително незапомнени времена.

Споровете за произхода и впоследствие за мистериозното изчезване на траките са обаче съвсем встрани от същината на нещата, очертана от създаването на една богата култура - материална, съдейки по откритите досега археологически находки, но и несъмнено много повече духовна, тъй като всеки предмет, плод на тази цивилизация, е бил изработен от ръцете на майстора-художник, а той самият е черпил творческото вдъхновение от Бога или поне от вярата в неговото съществуване.

Смята се, че светилището, наречено Перперикон, по български - Перперек, е посветено на култа към тракийския бог Загрей, наречен доста по-късно от дорийците и другите древногръцки племена, Дионис. Но тракийската култура, включително и смисълът на двете разкрити техни светилища - Перперикон и Татул, не може да бъде разбрана без Орфей и орфизма.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F01%2F13%2F138961129544334.jpg&hash=3389c3ee746b5b47174856a56c469e0a)
Орфей и Евридика в подземното царство на Хадес

Според известния мит Прометей, роден от първите богове - титаните, дал на хората огъня, тоест възможността им за материално оцеляване и развитие. Орфей и орфизмът пък дават душата на този огън, осъществяват невидимата връзка между земното и неземното, между живота и смъртта, връзка, вечна като безсмъртието, а творчеството - онази съзидателна сила, която всъщност движи колелото на прогреса.

Орфей е известен като най-великия певец и поет на древността, който, както гласят легендите, с вълшебната музика на своята лира укротявал дивите животни и карал дори дърветата да тръгнат след него. И наистина, във всички предмети от приписването за негово време, съхранили се до наши дни - вази, делви, други съдове и мозайки, открити в широкия ареал от Италия до Кавказ, той е рисуван винаги с лира.

Но Орфей е създател преди всичко на духовното учение на траките, прието донякъде впоследствие от Крито-Микенската цивилизация, а по-късно от древните гърци. Без всякакво съмнение той е бил посветен да царува с музика и слово над душата на всичко, което е живо, а според древните схващания жива е цялата природа в нейните хиляди проявления. Основата на орфизма е вярата в безсмъртието, но не толкова в елементарната трактовка за прераждане на независимата човешка душа в различни материални обвивки. Дълбокият смисъл на тази философска концепция е в свещения брак на човека със Земята, развит в седемстепенния космогоничен модел на тракийския орфизъм, в индивидуалното самопознание и самоусъвършенстване, което от своя страна осигурява развитието и на обществото, предполагайки по този начин и безсмъртието на човешкия род.

Според орфизма възпроизвеждането на обществото в материален и духовен аспект, а оттам и на Космоса в цялост и в частност като далечна прародина на земните хора, се основава не на симетричното, а на асиметричното, цикличното, време.
Това е база да се предполага и, че според орфизма не времето е форма на материята, както е прието да се мисли сега, а обратното - то е нейният родител и носител, то осъществява сложните наглед връзки между тленното и нетленното, между хората и боговете, между субстанцията и нейните атрибути. И, накрая, между материалния Космос и Вселенския разум, за който се вярва, че някъде съществува, приемайки формата на Бог.

Това е и смисълът на устройването и съществуването на тракийските светилища и на Перперикон в частност - за опосредстване връзката на хората с Бога и Космоса, но не толкова под формата на религия, колкото като генериране на положителна емоция, която пък е в основата на общественото развитие.
Дворецът, съществувал в своя действителен вид на Перперикон преди поне 3000 години, е колкото функционален, толкова е символичен и подчинен по своето устройство на принципите на тракийската религия.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F01%2F13%2F138961130239714.jpg&hash=955077fb9c84c404f1ba98dcb8e5a1a2)
Тракийският бог Загрей, почитан в Рим като Бакхус, и като Дионис -
един от главните богове в древногръцката политеистична система

Вляво от входа е банята, откъдето за ритуално измиване е минавал всеки, допуснат до това божествено светилище; тя всъщност е на третото жилищно ниво на двореца. След нея се влиза в предверието със скалния трон, където вероятно са били посрещани идващите с добри намерения и смирение към всемогъществото на Бога.
Вдясно от него е голямата зала, всъщност жилището на владетеля на двореца, а от първото ниво  на тази зала се влиза в покоите на върховната жрица-прорицателка, която с присъствието си и с грижливо пазената си невинност е осигурявала покровителството на небесните сили.

Вляво от така нареченото предверие е некрополът - едно помещение, разделено от грижливо издялани скални плочи на гробни места, поразяващи между другото със своята маломерност и влизащи в пълно противоречие с битуващото схващане, че траките били едри и високи хора.

На следващото ниво е олтарът на Дионис, който вероятно е бил главното религиозно-обредно място в комплекса, макар в околността да има разпръснати още няколко каменни вани с издълбани улеи в тях - явен признак, че са били използвани за жертвоприношения.
Орфей наистина е обожествяван от тракийци и по-късно от древните гърци, но има и едно сравнение, което наистина го приближава до Дионис. Според преданията Дионис извадил майка си Семела от подземния свят на сенките и я направил безсмъртна. Нещо подобно, както е известно, се опитва да направи по-късно и Орфей.

С музиката и вълшебните си песни той така запленил бога на подземното царство Хадес, че му било разрешено да изведе от там в света на живите любимата си жена - нимфата Евридика, при условие обаче че не спира да свири и не се обръща да види идва ли тя след него през дългия път до повърхността на земята. Но Орфей не издържал и се обърнал и така Евридика завинаги останала в призрачното царство на сенките на Хадес...

Светилището на Дионис на Перперикон има същата слава на прорицалище, като известното светилище на Аполон в Делфи - водещият религиозен център на Древна Гърция, което може би е още едно доказателство за изключителното значение на траките за развитието на европейската цивилизация и развенчаването на мита, че не друг, а древните гърци били поставили нейните материални и духовни основи.

Тук Александър Македонски разбира с каква слава му предстои да се увенчае, на Перперикон Октавиан Август получава прозрението, че ще бъде първият и може би най-велик римски император. Според древните легенди, в тези светилища, върху специален олтар, са извършвани винено-огнени обреди и по силата и височината на пламъците се съдело за силата и верността на предсказанието.

Всъщност дворецът на Перперикон е изграждан по два начина - чрез вдълбаване на помещенията му в скалите, а когато то е невъзможно -  с полагането на греди, чиито дупки в страничните стени на камъните личат и сега. Виждат се при вратите и вдлъбнатините, където са поставяни опорните греди на вратите на отделните помещения, също такива вдълбавания в подовата следдверна настилка за заключалките на вратите. Всичко това издава добрата архитектурна култура на траките и илюстрира използваните от тях прости, но ефективни строителни техники.

След края на Античността през VI в. от н.е. Перперикон става седалище на римския областен наместник, а в по-късно време - християнски религиозен център, за което свидетелства изградената над скалния тракийски комплекс църква с олтар по средата й, както е било в най-старите времена на християнството, стражевата кула, която освен за охрана на комплекса най-вероятно е служила и за предаване на светлинни сигнали на далечно разстояние.

Така или иначе, Перперикон е бил и си остава една от общочовешките врати към безсмъртието, разглеждано в контекста на тракийските религиозни схващания.

http://www.desant.net/show-news/29217/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:37:04
Тракийско светилище Харман кая

Скално-изсеченият паметник Харман кая е разположен в едноименната местност, отстояща на 2 км североизточно от махала Гъсак на с. Биволяне, Община Момчилград, и на 2,5 км източно от с. Долна Чобанка, Община Момчилград. Комплексът се е развил около малка естествена пещера. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от енеолита, а от двете й страни са изсечени трапецовидни ниши.
 
  Местността "Харман кая" представлява скален масив с червеникав оттенък, доминиращ релефно в околността, изграден от риолити и вулканичен туф. В различни участъци от скално-изсечения комплекс се виждат добре очертаните стени на няколко помещения и малки кръгли и правоъгълни водоеми. Доминиращо положение в общия план заемат две добре подравнени скални площадки. - Първа (североизточна) с лек наклон на север и Втора (югозападна), с лек наклон на юг. Първата площадка има среден диаметър около10 m, а Втората - около 15 m. Всъщност, именно заради тях, обектът носи името "Харман кая", т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 m до 1,40 m. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи: за Първата площадка - 6 броя в посока север, за Втората - 11 броя в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата естествени линии.
 
  Според откривателя на светилището проф. В. Миков, в подножението на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според автора, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I в. пр.Хр.
 
  В околността се забелязват изсечени в скалите съоръжения - помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала. Предполага се, че част от естествената релефна структура на обекта е използвана за астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите годишни цикли - част от ритуалните практики свързани с култа към Бога-Слънце. Въз основа на керамичен материал може да се допусне, че светилището започва да функционира едновременно с това при село Татул.
 
  На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см). Непосредствено до крайните къщи на махала Гъсак, край с. Биволяне има добре запазена скална гробница, която местните хора наричат "фурун".
 
  Наоколо в скалите, ако се вгледа човек, може да открие различни фигури - разярен лъв, профил на човек с гърбав нос и др.

http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/439


От документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите най-импозантно е Харман кая, намиращо се в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско. Обектът е регистриран преди повече от 60 години (Миков 1941). Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късноенеолитната епоха, а най-късното е от I-II в. сл.Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка. Керамика, късен халколит - края на V хил. пр.Хр.

Платото, увенчано със скали, в които е пещерата, доминира над околността и е естествено укрепено. Вътрешното свещено пространство обхваща скалистия връх с пещерата. В него се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите. Във външното свещено пространство са разположени изсечените в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни (вероятно за пречиствания). Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции (помещения, навеси ?). Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно свещено пространство се извисяват скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и жертвоприносителни олтари. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 и 15 м (Фол, В. 2000; 2003). Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма, наклонена е леко на север. Чрез изсичане са оформени 6 концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0.3 до 1.4 м, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток. Според откривателя на светилището проф. В. Миков, в подножението на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според автора, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I в. пр.Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница. Засега няма данни, че култовият комплекс Харман кая е функционирал и през Средновековието, за разлика от други скално-изсечени култови обекти. Археоастрономическите проучвания на двете изсечени в скалите площадки, едната от които кръгла, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Изследванията показват, че скалният мегакомплекс, предназначен за такива наблюдения на слънцето, е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. (Стоев, А. и други 2003). Изследванията показват, че част от автохтонната релефна структура на обекта е била използвана за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите слънцестояния, по методите на векторно-хоризонталната астрономия. Наблюденията на Слънцето от североизточната, изкуствено заравнена площадка на скалния комплекс са се извършвали в периода около 2000 г. пр. н. е. Има основание да се предполага, че тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики по това време, когато култът към Бога-Слънце е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като космоструктуриране: действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/400615_190161511137253_890052125_n.jpg?_nc_cat=0&oh=0dbf64d924052e23af715cafc32e075f&oe=5C133B29)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/182787_190161454470592_712062360_n.jpg?_nc_cat=0&oh=4fe5769f4ae03797cb8b472fe83f8827&oe=5C10D1BA)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/941677_190161374470600_755461666_n.jpg?_nc_cat=0&oh=f1f8b0e05b81028f8335f9be28c16541&oe=5BCB46C6)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/375124_190161421137262_1635273_n.jpg?_nc_cat=0&oh=9b62b157de6428e55742e2e5dade37ba&oe=5BC5A5E4)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/65680_190161377803933_1398360745_n.jpg?_nc_cat=0&oh=41f769540d78020e907ccb03840080b2&oe=5C094D46)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t31.0-8/965962_190625871090817_119025387_o.jpg?_nc_cat=0&oh=0b88abae958908bfb5f76a46bdc9b4e3&oe=5BD5DF67)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.190161357803935.1073741873.179249492228455&type=1
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:38:27
Тракийско светилище край с. Татул

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/12/s.Tatul-grobniza-7.jpg)
Скалната пирамида на светилището край с.Татул

Тракийското светилище край с. Татул може би е познато на много от вас, но имайки предвид, че то заема почетно място сред 10-те чудеса на България, смятаме, че е нужно да разкажем малко за неговата история и произход. То е от грандиозно историческо значение и е само едно от многото места по света, които ни карат да се замислим какви са били хората, които са обитавали земята векове преди нас. Кара ни и да се възхищаваме на техническата напредналост, с която тези цивилизации са строили съоражения, които да стоят здрави и устойчиви след толкова хилядолетия.

Много трудно е да се установи точната възраст на мегалитния комплекс, но се предполага, че първата дейност по основаването му е от около XV-XIVв. пр. Хр. Тогава са били оформени скалните олтари за жертвоприношения, както и прочутата отсечена скална пирамида и гробницата.

Някои историци предполагат, че сакралното място е било издигнато в култ на митичния герой Орфей, но днес няма достатъчно научни основания, които да потвърдят това становище. Независимо от това, мястото често бива наричано "Храма на Орфей".

Множество ценни исторически артефакти са намерени в района на светилището. Сред тях са керамичен жречески жезъл, глинено кандило с изящна изработка, керамична маска на бога на виното Дионис, както и други керамични изделия, някои от които са изработени със специално лъскаво покритие. По време на изследването на светилището също са открити и монети от IV-IIIв. пр. Хр.

Що се отнася до изграждането на светилището, то е било извършено с много прецизност и познание относно космическите движения и местоположението на небесните тела. Тъй като тракийската култура се характеризира с култа към Бога на Слънцето, то не е изненадващо, че точно слънчевите движения са били основно съображение в ритуалите. Учените смятат, че жертвоприношенията и обредите са били извършвани по време на изгрев и залез, а по време на пролетното и есенното равноденствие се наблюдава как слънцето прониква през точно определени за това улеи. Друго специално съобразено явление е било преминаването на слънчев лъч през един конкретен процеп между скалите. Това се е случвало един единствен път в годината- по време на зимното слънцестоене. Всичко това свидетелства за високата степен на развитие на тази цивилизация и повдига въпроса как тези хора са усвоили такива знания и как са успели да изградят мегалитния комплекс с такава точност.

Цялата загадъчност на тракийското светилище обаче не спира дотук. Преди години любопитство и интерес към мястото възбужда появата на лозов поник. Причината, поради която това предизвиква такава сензация, е, че на скалата, на която се намира светилището, както и в радиус от десетки километри не расте грозде. А поникналото лозе е било от тракийския сорт зела, който преди това е бил смятан за изчезнал. Вследствие на този необикновен феномен гроздето бива поетично наречено "Сълзата на Орфей".

https://www.bulgarianhistory.org/trakijsko-svetilishte-kraj-s-tatul/


Храмът на Орфей край село Татул

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%202.JPG)

Татул се намира на 15 км източно от Момчилград. Пътят до там е тесен, но хубав. Наколо има рядка широколистна гора. Стига се до селото, има табела указваща, че това е тракийски храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути ходене се стига до светилището.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%203.JPG)

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита - вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%208.JPG)

Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез). Смята се, че светилището е от IV в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. Според Eлинските хронисти, Tракийските жреци познавали поимено 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. А и мегалитът край Татул е ориентиран изток-запад като под конец и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината - 2-те равноденствия.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%209.JPG)

Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар-матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп. Тези факти ни навеждат на мисълта за степента на развитие на цивилизациите живели преди нас, по същите земи, където стъпваме и ние днес.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%2010.JPG)

Още на времето Иван Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.nasamnatam.com%2Fusergal%2F411%2Fs.Tatul-grobniza%252011.JPG&hash=55375366f91672a70ecde2445b973863)

Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%2013.JPG)

През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой - Орфей.

Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%2017.JPG)

Част от находките на учените са и керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида, чернофирнисова керамика (с лъскаво черно покритие), монети от IV-III в. пр. Хр. от Тасос и Маронея,  части от керамична маска на Дионис, друга керамика, теракота - глава на птица и др.

Храмът е имал два периода, строен е наистина в IV-III в. пр. Хр., римският период се оказа вторичен. Светилището над Татул е съществувало от около ХV-ХIV в. пр. Хр. и без прекъсване е функционирало до началото на V век след Хр., когато е прието християнството. В късно-бронзовата и ранно-желязната епоха (ХV-VI в. пр. Хр.) то е било открито, жертвоприношенията са ставали в открити олтари. Намерени са  близо 30 глинени олтара, над 20 ритуални съдове. В елинистичната епоха се появява вече строителство и тракийската архитектура. Тогава култът влиза в сграда, мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в този хероон, в мавзолея на владетеля. След това по римско време, когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I век след Хр. Между елинистичния и римския период вътре има слой, дебел около 1,3-1,4 м., който предстои да се разкопае и да проучи.

(https://www.nasamnatam.com/usergal/411/s.Tatul-grobniza%2023.JPG)

Татул е уникален паметник - и като история, и като архитектура, и като строителство.

https://www.nasamnatam.com/patepis/Hrama_na_Orfej_kraj_s_Tatul-379.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:39:52
Българският Стоунхендж край Старо Железаре

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F03%2F05%2Ftn%2F139401112524281.jpg&hash=7214e74895d3ffaf42159626b39758f8)
Така е изглеждал кромлехът край Старо Железаре при откриването му през 2002 г.
Сн. Георги Китов, Любомир Цонев
                  
Странна конфигурация от 24 каменни стълба, подредени в окръжност, попадат преди 12 години в полезрението на покойния ни изследовател Георги Китов.

Докато работи по проучването и разкриването на тракийския култов храм край с. Старосел, на 10 км югоизточно от град Хисаря той открива причудливата находка.
Определя я като тракийска обсерватория, макар науката да не е съвсем наясно какво е било предназначението на т. нар. кромлех - съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Такива в Европа има открити до момента още три - ,,Карнак" в Бретан, Франция, едно мегалитно съоръжение в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания.

За разлика от англичаните обаче, които включват своята находка в списъка на Световното културно наследство и я рекламират като изключителна туристическа дестинация, кромлехът край Старо Железаре тъне в разруха, ерозията го изяжда, а в годините след смъртта на Георги Китов то отново обрасва в треви и дива растителност.Българската каменна окръжност се намира на Чолакова могила. Китов открива, че се състои от 24 вертикални каменни плочи с височина от половин до два метра и диаметър 6,5 - 7 метра.

Два от блоковете липсват. Характерно за целия комплекс от каменни блокове е, че няма редуване на високи с ниски менхири, което го прави сроден на типичните кромлехи в Западна Европа. Макар блоковете да са от трошлива и нетрайна песъчлива скала, при разкриването им те са били  изключително добре запазени, подобно на могилите над храмовете и гробниците в тракийския разцвет, които Китов открива край Старосел, Казанлък и Стрелча. По северния полукръг на окръжността камъните са по-високи, отколкото в южния, а размерите им са различни. Подредени са в правилна окръжност. Още преди хилядолетия, когато съоръжението е престанало да се използва, то е било засипано с пръст.

При разкопките върху изравнената площадка над него са намерени керамични фрагменти от съдове, датиращи от началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до формирането на съвременната Чолакова могила.
Според учените, които провеждат археологически и астрономически проучвания, този обект е бил използван от одрисите за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли съществена роля в обредите и стопанския календар на древните траки.

Техните жреци са били задължени да наблюдават различните фази от движението на обожественото Слънце, а останалите членове на племето са му отдавали почитта си с поднасяне на  дарове и жертвоприношения.
Други учени обаче смятат, че е възможно находката да е датирана от много по-дълбока древност. Фактите, които подкрепят тази теза, са няколко. Могилите стават характерни за българските земи през класическия тракийски период между VІ-ІІ в. пр. Хр.

Приблизително по това време е била затрупана и каменната обсерватория, но по какви причини, науката все още не намира отговори. Със сигурност вече се знае обаче, че преди да потънат под тоновете пръст, мегалитите край Старо Железаре са били използвани по предназначение.
Някои археолози дори предполагат, те това е продължавало няколко века и търсят връзката на този кромлех с прочутите по българските земи стотици долмени. Една част са картотекирани, но като цяло  за тях се знае много малко.

От досегашните изследвания учените стигат до извода, че те са два вида - менхири и долмени. Менхирите са грубо издялани каменни блокове, досущ като този, който влачи навсякъде Обеликс - приятелят на комикс героя Астерикс. Те са били забивани в земята и са имали различна форма и големина - понякога по-високи от човешки бой, а понякога едва стигащи до 40-50 см, но винаги групирани един до друг. Когато са побити в земята във формата на окръжност, те се наричат кромлехи.

Долмените пък са съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на скална опора. Така се получават отделни помещения. Най-простите имат само една камера - 4 стени и капак, но има и по-сложни, с по няколко "стаи". Най-големите са около десет на брой в България.
,,Ние не знаем кой ги е създал. Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци", твърди пред БНР Любомир Цонев от БАН, който от години се занимава с проучвания на тези  загадъчни паметници. Той дава пример с един от най-известните български менхири, открит сред развалините на Плиска в Североизточна Българи.

Там каменните блокове много напомнят на тези във Франция или Белгия. "Никой не може да каже за какво са направени, но загадката е пред очите ни", добавя Цонев. Изобилие от мегалитни паметници има в планините Странджа и Сакар в Югоизточна България. Конструкциите от долмени там са ориентирани към старинни върхове и увенчани от древно светилище. Местните хора ги наричат ,,хамбарчета" и ,,змейови къщи", тъй като според древните предания камънаците са обитавани от духове или змейове, а нощно време от отворите на долмените излизал огън.

Всъщност, находката край Старо Железаре се приема за втория у нас ,,Стоунхендж", след откриването на първия подобен мегалитен комплекс в Източните Родопи край с. Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда.
И неговото предназначение също не е съвсем ясно - едни твърдят, че е светилище на езически богове, а други - че е древна астрономическа обсерватория. Трети стигат по-далеч в предположенията си и го определят като гробищно съоръжение.

Каквото и да е обаче, родопският кромлех е привлекателен за туристите. Всяка година хиляди почитатели на древната история и мистичните загадки идват тук, за да видят с очите си 15-те скални блока, забити в окръжност с диаметър 8 метра.
За разлика от него, този в Старо Железаре (макар и много по-голям и внушителен) е оставен на произвола на времето, което безмилостно го руши. При разкопките пръстта в кръга е извадена до основата на камъните, така че днес те на практика не могат да стоят самостоятелно изправени. Първоначално ги е крепял само външният пръстен на оригиналната могила, който обаче постепенно се свлича от ерозията. Сега каменните стълбове са паднали.

Мястото е обект и на постоянни иманярски набези, в резултат на което голяма част от стълбовете са разчупени и в момента цели са останали едва 10 от тях.
Група родолюбиви българи, отчаяни от безхаберието на властите, са започнали своя кампания в социалните мрежи за опазването и експонирането на уникалната находка. Те са изпратили петиция до министъра на културата Петър Стоянович за спешно консервиране на хилядолетния мегалитен паметник край Старо Железаре.

(https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Staro_Jelezare/www/01.jpg)

"Кромлехът край Старо Железаре не е консервиран и обещанията, които са дадени от Министерство на културата и община Хисаря за изграждане на защитно покритие върху него, не са спазени. Година след година - неохраняван, необозначен и забравен - обектът бързо се руши... Това са паметници с огромно историческо значение, които в Западна Европа се радват на голям интерес и привличат хиляди туристи. Там обаче се влагат държавни средства за опазването им, обявени са за национално богатство и са повод за национална гордост", се казва в текста на писмото.

http://www.desant.net/show-news/29624/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:40:50
Тракийското светилище при с. Ангел Войвода, Хасковско

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/gallery/trakiisko_svetilishte_angel_voivoda/trakiiski_kultov_kompleks_angel_voivoda_haskovo_020.jpg)

Село Ангел войвода е разположено в подножието на Източнородопския дял Мечковец,  в границите на община Минерални бани, Хасковска област. На около два километра северозападно от него, се издига височината ,,Асара", с най-висока точка над морското равнище 610 м. Тук се намира един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи.
 
Обектът не е проучван чрез археологически разкопки и понастоящем е малко известен. Първите сведения за него намираме в периодичния печат от 30-те години на миналия век, когато във вестник "Ардинска дума" е поместена статията на Н. Иванов "Кумбурларкалеси". През 80-те и 90-те години са проведени теренни проучвания от археолози от Исторически музей - Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/gallery/trakiisko_svetilishte_angel_voivoda/trakiiski_kultov_kompleks_angel_voivoda_haskovo_009.jpg)

До 90-те години на миналия век комплексът бе отлично запазен. В последствие, в резултат на иманярски разкопки и вандалски посегателства, част от неговите елементи са изцяло или частично разрушени.
 
Напълно е унищожен първият елемент от комплекса, който някога посрещаше посетителите в южното подножие на върха - масивен скален блок със заравнена горна повърхност, наклонена на изток под ъгъл около 450. Върху нея личеше изсечена окръжност с диаметър 1,62 м, разделена от три успоредни жлеба, ориентирани в посока север - юг. В центъра й се виждаше отвор с диаметър 2 см. предназначен за поставяне на ос, каквато има при слънчевите часовници.

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/gallery/trakiisko_svetilishte_angel_voivoda/trakiiski_kultov_kompleks_angel_voivoda_haskovo_024.jpg)

Подобни съоръжения през античността са се използвали не само за отчитане на текущото време, но и за регистриране  на пролетното и есенното равноденствие. Тези моменти от календара били от особено значение за предците ни още от най-дълбока древност и се съпровождали от пищни ритуали, посветени на възраждащата се природа,  плодородието и земеделието. Едва ли мястото на този, да го наречем условно ,,уред", е случайно избрано. Обширната поляна в подножието на комплекса е била в състояние да поеме многобройните поклонници, пристигнали за участие в ритуала. Вероятно тук жреците са възвестявали за настъпването на тържествения момент, след което процесията е потегляла към върха, където са се извършвали съответните жертвоприношения и са се поднасяли дарове към боговете.
 
Останалите елементи от култовия комплекс са разположени в южната част на билото, където се издигат няколко скални масива. Върху отвесните скали се виждат множество каменни ниши, някои от които са недовършени. В преобладаващата си част те са трапецовидни, но има и такива с полукръгъл свод.
 
На най-високата част  на скалите върху три зъбера са изсечени три култови съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Основите на първите две са оформени по идентичен начин. От северната им страна има по три големи и две по-малки стъпала, водещи към върха им. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите и водят към подножието им. При третото стъпалата са две.
 
Върху най-източното съоръжение е изсечен гроб. Той е с правоъгълен план. Ориентиран е в посока изток - запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Едва ли някога ще разберем, дали това е гроб на реално съществувала личност или кенотаф - символичен гроб. В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното. Върховете на другите два зъбера са разрушени, поради което не може да се установи, дали и тук не е имало гробове, подобни на гореописания, или култови площадки, предназначени за ритуални действия.

(https://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/gallery/trakiisko_svetilishte_angel_voivoda/trakiiski_kultov_kompleks_angel_voivoda_haskovo_031.jpg)

Траките обожествявали починалите си владетели. Затова гробниците им се превръщали в хероони - своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в тяхна чест. Хероонът обаче би могъл да бъде и под открито небе. Дали култовият комплекс при село Ангел войвода е свързан с тракийските погребални практики, поне за сега остава да гадаем.
 
Възможна е обаче поне още една версия. Ако интерпретацията на гореописаното, сега унищожено съоръжение, като средство за регистриране на равноденствията е правилна, светилището би могло да е посветено на божество, свързано с идеята за вечно възраждащата се природа и плодородието. Впрочем, въпреки че е по популярен като бог на виното, Дионис е именно такъв бог. Разбира се не е изключено и съчетанието на тези две версии.
 
На изток от описаните съоръжения скалният масив огражда площадка с правоъгълна форма. Тя е отворена изцяло на юг, а от изток, запад и частично от север е ограничена от вертикални откоси. В североизточния ъгъл има проход, широк около 1,50 м, който извежда към билото на височината. Отвесните скали на изток и запад са допълнително заравнени. По тях са изсечени каменни ниши, разположени в хоризонтални редици. Скалата, която частично огражда площадката от север, е неравна, видимо изкуствено обрушена, със значително по-светъл цвят, свидетелстващ, че откъртването на части от нея е станало в по-ново време. Тук до скоро личаха очертанията на една малка ниша. По сведения на местното население, в началото на миналия век, пастири открили в подножието и́ камък с изображение на "крака на кон и глава на вълк". За съжаление фрагментът е загубен. Неизвестно е какви са били размерите му и не е ясно дали гореспоменатото изображение е било изсечено директно върху умишлено окъртената северна стена, или е представлявало част от  оброчен релеф. Що се отнася до упоменатите крака на кон и ,,вълча глава", най-вероятно е релефът да е изобразявал  Тракийския конник /Херос/, придружаван от куче, един много разпространен сюжет в Древна Тракия.
 
В случай, че тези сведения са верни, може да се предположи, че ограденото от скалите пространство е представлявало светилище, на Хероса. Ако откритото изображение е било изсечено върху скалата, ограждаща пространството от север, то е напълно възможно тя да е  разрушена тенденциозно в по-късния ранно-християнски период.
На около 80 м северно от скалния гроб, върху скален блок с елипсовидна форма, е издълбан плитък кръг с дълбочина около 0,15 м и диаметър около 1,20 м. Стените му са частично окъртени. Разположен е по склона на височината, под наклон около 450 на изток. Предназначението му е неясно. Ако се съди по наклона, следите от всичания във вътрешността му и посоката в която е ориентирано, напълно вероятно е това да е още едно средство за наблюдение и регистриране на сезоните, подобно на унищоженото в подножието на височината.
 
Върху равна скална площадка при подхода към върха е оформен скален басейн. Той има трапецовидна форма със заоблени ъгли. Ориентиран е в посока изток - запад. Дължината му е 4, 42 м, широчината на изток - 0,61 м, а на запад - 0,98 м. Стените му са частично окъртени, но в най - запазения участък, дълбочината му е 0,22 м. Около него в скалата са издълбани правоъгълни гнезда за вертикално поставени греди, предназначени да носят покривна конструкция. Най-вероятно  е съоръжението да е служило като жертвеник.
 
Билото на върха, сега обрасло с гора, е било укрепено с крепостна стена. Тя е строена от ломен камък без хоросан. Подобна техника на строеж е характерна за голям брой източнородопски крепости от късната античност. Дебелината на стената е 2,20 м. Следи от нея са запазени само в западния и северния сектор на крепостта. Южният и източният сектор са били естествено защитени от големия наклон на терена, както и от скалните масиви, издигащи се там. Пръснатите по склоновете ломени камъни подсказват, че тук са били допълнително укрепени само някои по-уязвими участъци. Входът на крепостта най-вероятно е бил от юг - през унищоженото след приемането на християнството тракийско светилище.
 
Откритият по време на теренните обхождания подемен материал е съставен изключително от керамични фрагменти. Сред тях преобладават тези от късната античност (ІV - VІ в.). Намерени са само няколко фрагмента от ранножелязната (ХІІ - VІ в. пр. Хр.) епоха, както и неголям брой от периода ІІ - ІV и ХІ - ХІV в. Има сведения, че тук са открити тетрадрахми на остров Тасос, ауреус на император Август и сестерция на император Траян, както и две бронзови фибули, които се датират в ІV - ІІІ в. пр. Хр.
 
На базата на известния досега материал можем да очертаем най-общо хронологията на светилището и крепостта:
 
Първият етап е свързан с възникването на култовия комплекс, чието начало можем да търсим най-общо в ранножелязната епоха. Оскъдният материал от този период не дава възможност за по-прецизна датировка. През късножелязната епоха (VІ - І в. пр. Хр.) светилището видимо е продължило своя живот. Доказателства за това са посочените по-горе фибули, както и тетрадрахмите на Тасос. Откритите тук римски монети, и керамични фрагменти от периода ІІ - ІV в., са свидетелство за това, че височината е била обитавана и през периода на римското владичество. Ако сведенията за открития фрагмент от релеф на Хероса са верни, то трябва да приемем, че светилището е функционирало до късната античност, когато вероятно е било разрушено във връзка с разпространението на християнския култ.
 
Втория етап трябва да търсим в периода ІV - VІ в., когато е построена крепостта. Наличието на голямо количество строителна керамика в ограденото от крепостните стени пространство, както и откритите пещи за изработването на такава в подножието на височината, говорят за наличието на солидни постройки от този период.
 
Вероятно след VІ век крепостта е напусната и разрушена. Първите по-късни следи от живот, колкото и оскъдни да са те, се датират в периода ХІ - ХІV в. Християнският некропол в подножието на височината е още едно доказателство, че животът тук е продължил до падането на района под османско владичество.
 
 Скалните култови центрове в Източните Родопи са едни от най-атрактивните и най-интересните от гледна точка на науката археологически паметници по българските земи. Разположени като правило в чудно красиви местности, на височини от които се откриват прекрасни панорами, те са едни от най-перспективните обекти за културен туризъм. Това са комплекси, съставени от до голяма степен универсални съоръжения - ниши, стълбища, скални гробове или по-монументални гробници, басейни, жертвеници и др. При всеки един от тези обекти обаче има и отделни  специфични особености, отразяващи конкретни елементи от тракийските вярвания. В съчетание с природните дадености те придават на паметника по своему уникален характер.

Източници:

- https://www.haskovo.com/bg/page_182_2.html
- https://www.haskovo.com/bg/gallery/type_gallery_31.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:41:59
Родопски легенди за Глухите камъни

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F04%2F08%2Ftn%2F139693672479658.jpg&hash=202d25fa4ab69852e78514cf845801a1)

Едно от най-мистичните места в Източните Родопи, останали от векове, е тракийското светилище Глухите камъни. То е обект на проучвания повече от 35 години и все още крие голяма част от своите тайни. Издялани в скалите стъпала, каменни пирамиди, скални басейни, слънчева ладия, останки от църква разказват за дълговечния живот на светилището, от което се разкрива чудна гледка към най-дългия язовир у нас - "Ивайловград".

Причудливото място се намира на хребет на около 550 м надморска височина, който се спуска на изток от връх Света Марина - един от върховете на рида Гората в землището на село Дъбовец, Хасковско, и на 5 км южно от с. Малко градище.
До Глухите камъни се стига от маркирана отбивка на шосето Любимец-Ивайловград. Преходът е 2 км и половина, но усилието си заслужава - на приказно панорамно място се извисяват 30-40-метрови скални блокове. Около тях има стотици трапецовидни ниши в скалите, а за да се стигне до основната част на светилището, се налага и малко катерене.
Най-високият зъбер е Самия камък.Той е най-висок, но е разположен в най-ниската източна част на рида.

Светилището е познато от десетилетия. Скалите, които имат вид на пчелни пити, направили впечатление преди стотина години на братята Шкорпил. Глухите камъни обаче стават известни едва след 1975 г., когато експедиция на проф. Александър Фол ги описва за пръв път.
,,От този момент светилището е сочено като едно от най-важните доказателства за етнокултурното родство между траките и фригите", посочва  съпругата му Валерия Фол, която е убедена, че мистичната територия е принадлежала на траките одриси.

В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват 33 стъпала, издялани в камъка, по които се стига до самия връх. Там се простира четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра, наричан голямата щерна.
Тя е била предназначена за събиране и съхраняване на вода. До нея води оформена в скалите стълба. В южната страна на скалата е издълбано и помещение, което прилича на пещера с правоъгълен план и увенчано от купол.

В отвесните стени на повечето скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото съсредоточие на такива паметници в Източните Родопи.
Нишите са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква логична организация. Преобладават тези с трапецовидна форма, но има и такива с формата на правоъгълник и арка, както и хоризонтално изсечени.

Смята се, че те са правени от младите траки, достигнали воинска възраст. Те поставяли в тях  дарове като житени питки и билки, с което почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка. Скалите са имали свещен смисъл също за фригите и хетите, смята проф. Валерия Фол. Те също са секли ниши и са дълбали в скалите надписи и релефи. Вярвали са, че нишите са врати, през които се появява почитаният бог и струи божествена енергия.
Археолозите са убедени, че Глухите камъни е едно от големите светилища на древността, нещо повече - смята се, че е било част от голям град с улици и къщи, който е бил разположен от връх Марина надолу към река Арда. Това става ясно при разкопките през 2008 г., когато се установява, че границите на комплекса са много по-големи от първоначалните предположения.

В терасирани участъци по склоновете са намерени следи от каменни сгради и масивни стени. Археолозите попадат и на множество иманярски изкопи, тъй като в района от години се носи легендата, че в светилището е погребан тракийски воин с "девет вола злато". Хората в с. Малко градище от поколение на поколение разказват, че видният тракийски владетел е бил погребан в района навръх Никулден.
Вярванията са, че всяка година на 6 декември тракийското злато се появява и ярко заблестява от върха. Вярата в тази легенда и алчността от години правят мястото притегателно за нелегалните златотърсачи. Те са изровили огромни ями, от които археолозите съдят за значителни културни напластявания с материали от праисторията до Средновековието.

Така е открит и уникален петроглиф - скална гравюра, изсечена в долната част на една от скалите с ниши. Изображението представлява соларен символ - стилизирано изображение на ладия, която пренася слънцето.Според историческите източници, древното селище е било активно през I хилядолетие пр.Хр. Имало е ограда от каменни стени, останките от които се виждат и до днес. Смята се, че светилището вероятно е било най-високото място на античния град и сцена за религиозните обреди на траките.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F04%2F08%2F139693677581750.jpg&hash=26be2dd403fca7c85edaf7b7044c3923)
Слънчевата ладия

При разкопките през 2009 г. са открити подови замазки, огнища и много керамика. Находките говорят, че мястото е използвано от траките най-малко 600 години. На най-високата площадка на билото са намерени останки от трикорабна църква. Храмът е силно пострадал от иманярска дейност, но археолозите успяват да установят, че тя е построена върху светилището през V-VІ в. По-късно църквата е реконструирана и използването й продължава и през средните векове.

При разкопките са открити части от мраморни олтарни прегради, блок с изсечен кръст, църковни предмети, изящна византийска керамика, монети от ХІ-ХІІ в.По време на проучванията си на светилището д-р Георги Нехризов открива, че с навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите се сменят. Той открива гроб на млада жена, погребана с характерен обред - със скръстени на гърдите ръце и обърнато на изток лице. Археологът Дойчин Грозданов също намира доказателства за християнско присъствие в района на Глухите камъни и смята, че край средновековната църква е имало и манастир. Обителта е била по-ниско в скалите, а църквата - по канон на високото.

Светилището намира и работещият паралелно с д-р Нехризов археолог Дойчин Грозданов. Той води разкопките по средновековна църква с манастирски комплекс.
Монашеската обител е била в ниските склонове, а църквата - на високото, както е повелявал канонът. Двамата изследователи смятат, че манастирът вероятно е бил разрушен от войниците при Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.).

Проф. Валерия Фол посочва, че едно от най-големите тайнства в района на Глухите камъни е космическият брак между светлината - Слънцебога, и мрака - Великата богиня майка. От него се ражда царят жрец, наричан в Тракия по различен начин, като най-популярното му име е Орфей, смята тя:
,,В светилището Глухите камъни това тайнство се е случвало по време на зимното слънцестоене пред малцина посветени мъже в изсечената пещера утроба с полица за поставяне на свещени предмети."

На тази свещена територия царят жрец е посвещавал мъжете аристократи в познание за сътворението на света. Предполага се, че това е ставало в деня на зимното слънцестоене.

http://www.desant.net/show-news/29897/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:42:44
Проектът "Светлина и култ"

Проектът "Светлина и култ" на Красимир Андонов е вече онлайн.
Снимките по проекта започват през 2009 година и все още не са завършили. Те показват тракийските светилища на Родопите в непозната светлина. Красимир използва светлината като инструмент за разкриване на скално-изсечените форми, които често са почти невидими на нормална дневна светлина.

http://www.krasimirandonov.com/en/big-projects/Light-and-Cult-Photographic-Project/gallery


Показвам някои от снимките:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F32_list.jpg&hash=47f0f662cb245469b4da3e4a9a434a62)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F34_list.jpg&hash=7eaa70f1d73bec665f8fa248d2b2aab6)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F36_list.jpg&hash=ba9b56b169638f2f793ce44d41ca5326)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F41_list.jpg&hash=f4fee931e1b6b860778bc6b637edc26d)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F44_list.jpg&hash=413becc81328b17c9b09143fffedf5ed)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F46_list.jpg&hash=161fb7c9fac8db11e156d676c01c79d2)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.krasimirandonov.com%2Fpublic%2Fphotos%2Fbig_projects%2Fresized%2F54_list.jpg&hash=0f1f0686820d850edb6754abf8fef8d1)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:44:11
Дълбоките тайни, скрити в кладенец на 3000 години

Още не се знае какво точно представлява съоръжението край брезнишкото село Гърло, както и чии са келтските кръстове в близост до него

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F04%2F03%2F139651047836250.jpg&hash=be4ca7f22119d2bda863f1f5ee021237)
Входът към древното съоръжение. В дъното се вижда отворът на кладенеца

Всеизвестно е, че българските земи са били населявани от най-древни времена. Тук е намерено и най-старото обработено злато в света. Но кой ли е най-старият запазен градеж, издигнат на територията на днешна България?!
Не, това не са добилите популярност ,,змейови къщички", както в Странджа наричат древните мегалитни долмени. А един... кладенец. Но не какъв да е, а неразгадано още точно какво съоръжение, за което се предполага, че е или храм-светилище, или обсерватория, или пък нещо друго...

Ама как така, ще кажете, не се знае що за чудо е това?! Ами просто защото след като веднъж е бил открит от археолозите и формирана някаква хипотеза за същността му, обектът е буквално изоставен в ръцете на природата и времето.
Така нареченото му ,,откриване" става през 1972 г. от проф. Димитрина Митова-Джонова на източния склон над язовир ,,Красена", събиращ снежните и дъждовни води в чашата си, изградена в близост до брезнишкото село Гърло. Всъщност кладенецът е известен на местните жители от незапомнени времена. Но друго си е той да бъде открит и от официалната наука.

И когато това става, археоложката датира уникалния исторически паметник към ХІІ век пр. Хр. по парче от каменна брадва, намерено в него. Хипотезата на проф. Джонова е, че той е образец, запазен от културата ,,нураги", от която се намират най-много следи на италианския остров Сардиния. Само че там подобните обекти са от Х-ІХ в. пр. Хр. и са изградени над земята. Докато гърленският кладенец е вкопан в терена и т. нар. храмово помещение е иззидано под земята със суха зидария от груби ломени камъни.

Как са го градили древните строители, така че да не е мръднал за всичките изминали над 3000 години, е цяло чудо! Още по-любопитно е как те са успели да изчислят и оформят идеалната окръжност, каквато представлява сечението на прецизно цилиндричното помещение. В горната си част стените му са наклонени навътре, оформяйки сферичен купол, за който се предполага, че може би в древността изцяло е покривал съоръжението.

Според друга версия, над кладенеца все пак е съществувал малък отвор, през който по време на пълнолуние Луната се отразявала в гладката огледална повърхност на водата. Не случайно мнозина от специалистите, които са видели обекта, са на мнение, че той представлява по-скоро древна обсерватория, а самият геран е играел ролята на рефлекторен телескоп, с който нощем са били извършвани астрономически наблюдения на звездното небе.

Но проф. Джонова е категорична, че това е храм, свързан с култа към подземните води. Само че той не се среща по нашите земи, а по-скоро се свързва с повелителя на подземните води - върховния шумерски бог Енки. Същият, по чиято инициатива е сътворена Вавилонската кула.
В интерес на истината в района, където се намира кладенецът, съществуват 9 извора, като съоръжението е изградено върху този, разположен най-нависоко по склона. Няма логика да се прави светилище на подземните води почти до хребета на хълма, при положение че по силата на природните закони те се стичат към най-ниските части на планината.

А и никакви  останки няма от задължителните храмови атрибути - олтар, жертвеник и пр. Не са открити следи и от извършването на култови ритуали, с изключение на няколко дребни костици, за които изобщо не е сигурно, че са от евентуални жертвени животни.
Очевидно е нужно още много да се премисля от експертите кое какво точно е.

Загадка е и издълбаният върху един от камъните древен символ. Едни смятат, че това е руна, според други - като едни руски учени, които са посетили мястото преди години, това може да е схематично изображение на някое съзвездие, наблюдавано от древните астрономи през кладенеца-телескоп...

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.desant.net%2Ffiles%2Fnews%2F2014%2F04%2F03%2F139651045328364.jpg&hash=44379c262ed4eb6863f101ca3cb3e046)
Мистичният знак, издълбан върху един от камъните в помещението с уникалния кладенец

На съседен камък е изчегъртан пък православен кръст, но е ясно, че той е направен впоследствие, вече в християнските времена. По други от монолитите също се откриват неразгадани знаци, но никой не си прави труда да търси отговор на загадките.
За сметка на това пък през 80-те години на ХХ век от тогавашния Институт за паметниците на културата са изградили навес над кладенеца, каменна стена против свлачищата и масивна бетонна тераса с метални перила - за удобство на посетителите.

Само че върху покрива, който трябвало да защитава съоръжението от снеговете и дъждовете, наредили... медна ламарина, която тутакси била отмъкната от неизвестни мургави апаши. След няколко години отново възстановили покритието - пак от медна ламарина. И тя също била отмъкната за нула време.
Така останали да стърчат само дървените греди от конструкцията на навеса. Някъде към 2008 г. обаче и те почти изцяло рухват, като и до днес на дъното на кладенеца още гният дървени дъски и летви от съвременните ,,спасителни" методи.

Не стига това, ами ,,реставраторите" решили да поразширят и извият съществуващото стълбище, което минава под каменния тунел, отвеждащ до вътрешността на помещението, в което е разположен кладенецът. Разширили и отвора над него, надграждайки още няколко реда с камъни. И за капак омазали с дебела бяла мазилка каменната стена, която вдигнали на мястото, за да пази пръстта от хълма да не се свлича върху герана.

Само че заради тази вандалска и непремерена човешка намеса, престъпно обезобразила уникалния мегалит и завинаги турила кръст на неговата изначална автентичност, сега този древен паметник не може да се признае от ЮНЕСКО като световно значима старина.
Обектът е изоставен от години, до него няма ни път, ни пътека, няма маркировка, няма указателни табели... А обрасващата склона горска растителност с всеки изминал ден все повече го притиска в пищните си обятия, правейки мястото все по-трудно достъпно и откриваемо.

В един момент дори е била обсъждана потресаващата с идиотията си идея - защото няма пари за консервиране на това архитектурно и историческо чудо, то да вземе да се засипе с пръст, та хем да се запази от иманярските набези, хем да не се разруши от безпощадното могъщество на природните стихии!

Най-нелепото е, че цялата околност изобилства от старинни руини, които при едно разумно експониране биха могли да оформят тук един атрактивен археологически комплекс, към който да се стичат посетители от близо и далеч.
По хребета на тукашния хълм е минавало разклонение от римския път, свързващ Константинопол с Рим. Все още край него личат останките и от древна римска крепост, вероятно издигната за охрана на това трасе, която обаче вече е полусрутена от вандалстващи иманяри.

На няма и двеста метра под кладенеца се намират руини от римска баня, до която водата е била отвеждана с тръби, а комфортът в помещението бил осъществяван с подово отопление. Имало е и два басейна, които сега едвам се различават, тъй като частично разкритите от археолозите преди години стени вече са се полуразрушили - и поради липсата на всякаква консервационна дейност, и заради неумолимото разрастване на коренищата на околните лески и други дървета, които се провират между зидовете и разместват каменните блокове.

Покрай брега на язовира пък са открити следи от съществуването на неолитно селище, като плискащите брега води все още току изравят отломки от стара керамика и други артефакти.
А че районът около това забутано място е твърде интересен, става ясно още докато човек се придвижва към бариерата на язовира, откъдето на практика е възможен достъпът до кладенеца и другите обекти край него.

Минавайки през съвременното село Гърло - наследник на споменатото някогашно праисторическо селище, се стига до старата му махала, логично назовавана Старо гърло. От нея тръгва път, който се вие покрай брега на гъсто обрасла с дървета рекичка.
И най-неочаквано, малко преди пътеката да започне да се катери полегато към микроязовирната стена, отдясно се съзира ръждясала метална табела, която информира: ,,Паметник на културата. Опазва се от закона".

Става дума за старинен некропол, из който са пръснати двадесетина каменни кръстове. А може би и повече, тъй като голяма част от тях са скрити в плътна стена от трънливи храсти, други пък все още са вкопани в земята и се вижда само малка част от тях.
Не видяхме никъде законът, който ги опазва, нито пък някакъв знак, който да дава сведения за тези гробове. Но гледката е удивителна - паметните плочи представляват вписани в окръжности кръстове, подобни на келтските. Но има и няколко по-едри обелиска, които са оформени като малтийски кръстове.

От местните научаваме, че никой не знае нито от кои години съществува това странно упокойно място, нито кои са погребаните в него. По принцип мястото е известно като латинското гробище, затова някои смятат, че е на рицари-кръстоносци.
Прави впечатление, че те не са поставени според сега наложената християнска традиция с лице на изток, а гледат на запад. Но засега никой не е дал обяснение за този феномен.
С което въпросите, които брезнишкото Гърло поднася, само се множат. А ние се надяваме по-скоро да намерят своите отговори.

http://www.desant.net/show-news/29862/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:45:15
Светилище на Асклепий в местността Пеклюк - с. Гургулят, Сливнишко

Местността Петлюка се намира на около 2,5км южно от село Гълъбовци и около 1км източно от село Гургулят. Трите варовикови скали - Петлючки камик, Равни камик и Кривша са разположени в посока изток-запад и лежат приблизително на една линия. Дължината на скалното образувание е приблизително 500м. Река Петлюк се явява своеобразна ос на симетрия, разделяйки това скално образувание на две почти равни части - от едната страна е внушителния 30 метров Петлючки камик, а от другата - по-ниските и полегати Равни камик и Кривша. Дължината на ждрелото е около 50м, а максималната му височина е 30м.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftourism.slivnitsa.com%2Ffiles%2F2013%2F11%2Fmestnost-petluka-1.jpg%3F8143a3&hash=68b0b0a722c3c483352e410e73435156)

На южната страна на Петлючки камик е издълбана малка пещера, която при входа си се нарича Гълъбарника, а при изхода си - Хайдушката пещера. Източно от изхода на пещерата в каменна стена, висока 4м и дълга повече от 20м, се намират повече от 30 бойници, разположени в 2 реда. В източната и североизточната част на Петлючки камик се намират основите на разрушени крепостни стени, четвъртити кули и щерна за вода с височина 6м. Съществуват теории, че крепостта се е използвала от Кракра Пернишки, а според други крепостта е от времето на Асен и Петър.

Другите две скали също заслужават внимание. Достигайки до върха се открива уникална гледка на целия район. Около трите скали са открити следи от селища от няколко епохи. В ниската част до реката има чешма с вода, за която местните хора казват, че е минерална и лековита. Заради тази вода се счита, че в района е имало светилище на древногръцкия бог-лечител Асклепий, син на Аполон и нимфата Коронида. Свидетелство за това са и намерените в региона на Сливница монети с неговия лик.

Изкачвайки се нагоре се достига до интересна пещера, на входа на която има залепени икони, осветени свещи и кибрит за палене. Явно мястото се почита по някакъв начин. Тук изпъква аналогията с пещерите-светилища, топоси на вяра, почитани в древността и античността. В пещерата не може да се влезе без подходяща екипировка, но според някои тя излиза от другата страна на скалата.

- http://tourism.slivnitsa.com/ (http://tourism.slivnitsa.com/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%bb%d1%8e%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b9)
- https://www.facebook.com/SacredBulgaria/posts/742265452479471
- http://history.rodenkrai.com/new/drugi_obekti/mestnostta_pekliuk_v_s._gurgulqt_slivnishko.html


До с. Гургулят се стига по сравнително добър път от гр. Сливница. Местността Пеклюк се намира малко над хотелчето в селото, което я прави още по-достъпна и социализирана. Маршрутът от хотела до нея е по не много стръмен път, от който се открива чудесна гледка към селото и пантеона на загиналите войници в Сръбско-българската война. При изкачването на височината лесно се забелязват зъберите на скалите, които изпъкват на фона на останалия релеф. Те са известни като ,,Пеключки камък". Насочвайки се към скалите се забелязва могила до единия зъбер. Може да се влезе в основата на могилата измежду свлечената пръст и растителност, забелязва се правилна ниша, все едно нещо масивно е извадено от там. В местността са открити исторически находки, които се датират около 5-6 хил. пр. Хр. Предполага се, че по-късно районът е населяван от трибалите, а впоследствие и сердите. Нещо като изсечени стъпала ни завеждат до върха на скалата. Открива се уникална панорамна гледка на целия район. Този рид се спуска към реката, която минава в подножието, а от другата страна, точно срещу него, започва другата скала. Реката образува късо, но живописно ждрело. В ниската част, до реката, са направени пейки, маси и чешми, водата, казват, че е минерална и лековита. Именно заради тази вода се срещат твърдения, че в района е имало светилище на Асклепий, като в района на гр. Сливница са намерени и монети с негово изображение. Започва изкачването на съседната скала. Достигаме до интересна пещера, като на входа и има залепени икони, оставени свещи и кибрит за палене. Явно мястото се почита по някакъв начин. Тук изпъква аналогията с пещерите-свтилища, топоси на вяра, почитани от древността и античността, но няма данни за по-ранно използване. В пещерата не може да се влезе без подходяща екипировка, но според някои тя излиза от другата страна на скалата. Продължава се нагоре покрай зъбера и се заобикаля отзад. При изкачването и от обратната страна се забелязва зидан кладенец, широк 2-3 м. и дълбок около 5-6. Малко над него се забелязват останки от крепостна стена. Кладенецът е бил част от отбранителното съоръжение. Съществуват теории, че крепостта се е използвала от Кракра Пернишки, според други крепостта е от времето на братята Асен и Петър. След крепостта се достига и върхът на този масив.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhistory.rodenkrai.com%2Fnew%2Fimages%2Fstories%2Fpekliuk%2F21.jpg&hash=969d5fead71fbfd9eb4027e32e082fe1)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2018, 14:46:48
Беглик Таш - МЕГАЛИТНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Беглик Таш се намира на 15 мин. път с кола от Приморско. Открито е скоро - през 2003 година. Свързва се с култа към плодородието, Богинята - Майка. За да се стигне до него не е трудно. По пътя трябва да гледате много добре за дървена табела от дясната страна на пътя. Там до табелата има нещо като импровизиран малък паркинг. Там оставяте колата (ако сте с джип и не ви се върви можете да продължите с него, въпреки че пътя е около 15 мин. пеш и е много приятно в гората) и тръгвате нагоре по пътеката в гората. Има вероятност да видите някое рогато дори.
Когато в един момент пътеката свършва, изведнъж дъхът за момент ти спира. Спират и да пеят птичките и само разни насекоми прехвърчат. Ето какво видях в първия момент:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389190-big.jpg&hash=19b720d1abd65ff555c9ccc70d5136d2)

Нещо което не ми хареса беше хранилката. На метри от нея имаше пост, явно за ловци. Хранилката сигурно е примамка. Но гледах да обърна внимание на светилището. Това което разбрах е че се разполага на 6 дка.
Вървях покрай огромните камъни и се чудех кое какво е било. За щастие някой беше поставил табелки. Жалко че не бяха на всякъде. А това по-долу е Лабиринта-скала, висока около 9 м, с изсечен  процеп, ориентиран изток-запад, който изобразява символичния вход към подземния свят. Той не пропуска всеки - по-пълничките нямат шанс да надникнат в "долната земя" и да почерпят от мъдростта на предците, защото в източния край проходът съвсем се стеснява. Пристъпиш ли между отвесните му стени, те обхваща странно усещане. В целия комплекс са издълбани сонарни канали, които създават удивителна акустика, от която дори собственият ти дъх звънти в ушите... а дъхът ти спира.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389210.jpg&hash=dbb5a04b5cd23194089f8c17099d1026)

Следва Пещерата на Оракула - или каквото е останало от нея. Не ми приличаше да е имало пещера, но такава табелка имаше на мястото.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389337.jpg&hash=5c83b9395c40b4d21f473404a4f81cda)

Пещерата на оракула пък е сякаш пропита от атмосферата на древна магия. Тя всъщност е голям долмен, според някои - най-големият в България. Вероятно там са се подготвяли ритуалите, а може би е било и мястото, където според сценария на орфическите мистерии Богинята-майка ражда.
До пещерата има удивителна циклопска скала. В археологията на митичния великан Циклоп са наречени градежите, за които няма логично обяснение как човешката ръка ги е създала. Тя се крепи като по чудо на три опорни точки. Огромният камък тежи около 100 тона и не е ясно как е бил закрепен тук от древните строители. По залез слънчевите лъчи проникват в кухината в основата му и създават странно магическо осветление откъм източната му страна, която по това време на денонощието е вече почти черна. Жалко, че не можахме да видим и този феномен.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389491.jpg&hash=a0c3a0c933b26aa04c29ca033c24184b)

Та мястото около скалата (главният олтар) е била Храм - много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар и каменният трон на който е седял владетеля или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са били намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта че в жертва са се принасяли единствено растения - грозде, смокини, маслини и др.
Ето и снимка на ваните и улеите.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389553.jpg&hash=17dab0e154c36e456e90d22f0984a5a3)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389557.jpg&hash=9d33c817e876cc9a8d891197a9ce8c6c)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389626.jpg&hash=c212245e4a7968afd081ef52b35eb834)

До тях неизменно се намира Брачното Ложе на Богинята-майка и Бога-Слънце във фазите на техния брак. Има изсечена скална пътека за вход, дълга 12 метра, от която се стига до брачното ложе. Във ваните са се слагали свещени течности за извършване на ритуала. Млякото е символ на въздуха, елей - символ на огъня и вино - на земята.... От четирите начала се създава Космосът. "Богът-Слънце през деня е слънце, а през нощта - огън.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389629.jpg&hash=2821fea069c1c60f87880b7515f52d63)

Ето още малко снимки:

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389193.jpg&hash=8c93ac64a188192b2a636d2d8714a453)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389234.jpg&hash=c977b8fccd921f16fa394ef7f8c04adf)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389259.jpg&hash=5a8461b13326adc5eaec64a2b0a3789f)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389342.jpg&hash=c3c1cfe137cfcf0774b6214e39def2b1)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimages18.snimka.bg%2F003389626.jpg&hash=c212245e4a7968afd081ef52b35eb834)

http://www.nasamnatam.com/patepis/Beglik_Tash_MEGALITNOTO_SVETILIShtE-330.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 12:55:38
Тракийско скално светилище ,,Зайчи връх" край Ямбол - древна слънчева обсерватория

(https://kilometri.bg/images_upload/istoricheski_zabelejitelnosti/dsc07589th.jpg)

Юлия ВЪРБАНОВА - Директор Народна астрономическа обсерватория и планетариум, Ямбол

Още в най-древните паметници на материалната и духовна човешка култура се намират астрономически мотиви - наскални изображения на съзвездия, древни календари, огромни каменни съоръжения от края на каменния и началото на бронзовия век.

Предполагаме, че в древността хората са имали два мотива да извършват астрономически наблюдения: от една страна, обожествяването на небесните тела, а от друга - връзката между сезонната цикличност на тяхното движение и развитието на земеделието и скотовъдството.

Археоастрономията е клон на науката, в който се изучават астрономическите познания на древността. Тя включва историко-астрономически изследвания на най-древните паметници. Тази комплексна научна дисциплина е свързана освен с астрономията и археологията още с историята, етнографията, изкуствознанието и др. Хората от онези далечни епохи са обожествявали природните стихии, обожествявали са космическите обекти и преди всичко Слънцето, особено когато са осъзнавали не само значението на неговата топлина и светлина.

Археологическите проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната, скалиста част на Зайчи връх, разкриха разположението на основните му съоръжения. Според проф. В. Велков ,,на първо място това е най-древното светилище - скала с релефно изображение на великата Майка на боговете Кибела (по-късно почитана като Артемида) и на лъв. Откри се и друго изображение, високо 0,40м, на Артемида форосос от тип, известен от монети на Кабиле. В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозния ритуал."

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.beinsadouno.com%2Fwiki%2Fimages%2Fd%2Fdf%2FTrakijsko_1.PNG&hash=c00e63f1c98f163832e0854caca30032)
Полуизтритото изображение на богинята Кибела и лъва се различава трудно върху скалата

През 1986г. Д. Съселов публикува своя хипотеза за възможното астрономическо използване на връхната част на светилището ,,Зайчи връх". Във връзка с нея от 1988 г. в продължение на пет години се провеждат системни астрономически проучвания и наблюдения от специалисти на Ямболската астрономическа обсерватория и планетариум.

Верни на своя светоглед, траките са използвали естествено възвишение, единствено в района. С помощта на специално обработени камъни скалният масив е придобил необходимата форма. Дори и естествено като начална пукнатинна мрежа, без съмнение светилището е доработвано и оширявано, като специализирано наблюдателно съоръжение.

Точното съвпадение с географските посоки север- юг, изток-запад изключва неговото случайно възникване като природен феномен. Направената фотопанорама показва един изключително изчистен от възвишения местен хоризонт и липсата на характерни релефни белези върху него. (схема 1) Можем да свържем с мислена линия точка от хоризонта и изображението върху югозападната скала с изсечения образ на богинята Кибела.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.beinsadouno.com%2Fwiki%2Fimages%2F3%2F3a%2FTrakijsko_2.PNG&hash=f7d5298f48a9e96f132fe0bad89ce2bf)

Изгревът на Слънцето на 22 юни се наблюдава над североизточната скала. На нея има изкуствено направена заравненост с дължина 1,20 м, което позволява точното определяне на мислената права, свързваща точката на лятното слънцестояние с лика на Кибела. (схема 2)

Източната траншея свързана с оста изток-запад, е трасирана така, че да бъде използвана за наблюдение на изгрева на Слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие. Североизточната и югоизточната скала образуват своеобразна мушка, през която се вижда изгряващото слънце в дните на равноденствията. Нещо повече: древният наблюдател навярно е търсил улеснение за тази цел. В траншеята има изкуствено поставен камък с форма на пресечена пирамида. Може би лицето, извършващо наблюдението на слънчевия изгрев в деня на равноденствието, е използвало този камък. Той не се вписва в общия план на скалния масив и това ни дава основание да предположим, че е пренесен и оформен така, че да изпълнява определена функция. В по-късно време, вероятно с цел улесняване и облекчаване през зимата, за извършване на по-горните наблюдения е използвана каменна сграда, разположена в западната част на светилището.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.beinsadouno.com%2Fwiki%2Fimages%2Fc%2Fcd%2FTrakijsko_3.PNG&hash=6672fdcf89e0868278c0a4978b81786c)

По археологическа датировка бяха определени хронологични граници на съществуване на светилището с начало границата между II и I хилядолетие пр.н.е. Използвайки тези данни, е пресметнато отместването на изгревите на Слънцето поради прецесионни причини - то представлява 26' от точното положение на изгрев в настоящата епоха. Можем да предположим нещо повече, че моментите на равноденствие са били определяни с точност ± един ден, имайки предвид геометричните размери на траншеята и нейното отстояние от местния хоризонт.

Изследване на южното направление показва, че астрономически интересна е южната част на пространствения кръст. Неговата дълбочина и дължина позволяват да се фиксира главния меридиан. Практически това дава възможност да се наблюдават кулминациите на някои ярки светила. (схема 3) Наличието на двете могили в равнината по линията на проекцията на главния меридиан показва, че те имат отношение към наблюдателните процедури, извършвани от светилището. Вероятно те са улеснявали позиционирането на наблюдателя. През нощта вероятно се е налагало паленето на огън с цел лесното им фиксиране. Пресмятанията, основани на моментите на кулминация на Слънцето, и геометрията на южната траншея показват, че определянето на горната кулминация на ярките светила вероятно е ставало с точност ±15 дъгови минути.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.beinsadouno.com%2Fwiki%2Fimages%2F0%2F05%2FTrakijsko_4.PNG&hash=b158b576d01f9599ddbb02f16e1bb41e)

С помощта на квантов магнитометър ЕПРАН - 1203 се направиха едромащабна и дребномащабна снимки на светилището и южната траншия. При светилището ,,Зайчи връх" съвпадат високите градиенти на геомагнитното поле в зоната на биолокационните аномалии - южната траншея. Останалите елементи на светилището - жертвеници за божество, каменни изпъкналости, водни източници - не притежават изразени магнитни и биолокационни аномалии.

Обобщавайки, можем да направим следните интересни изводи:

1.   Тракийското светилище при Зайчи връх е посветено на култа към Слънцето и представлява своеобразна слънчева обсерватория. Тук се съчетават двата култа - към великата Майка-богиня Кибела и към Слънцето.

2.   Трасирани са следните астрономически обособени посоки:

- ИЗТОК-ЗАПАД - през своеобразната мушка се вижда изгряващото Слънце в дните на равноденствията; О СЕВЕРОИЗТОК - в деня на лятното слънцестоене Слънцето при изгрев огрява образа на Кибела. Траките не само са спазвали култа към Слънцето, но и внимателно са наблюдавали неговото движение;

- ЮЖНА ТРАНШЕЯ - преминаването на ярките светила през главния меридиан в мястото на наблюдението.

Направените астрономически изследвания дават допълнителна яснота за местоположението и използването на тракийските скални светилища. Нещо повече: редовните археологически разкопки и астрономическите изследвания позволяват светилището при Зайчи връх да се разглежда като еталонно.

Системата от геомагнитни аномалии е била вплитана в култовите и религиозни церемонии. Вероятно тези точки са използвани за привеждане на участниците в тях в необходимото психофизиологично състояние на транс.

Направените археоас - трономически изследвания допълват и потвърждават схващанията за високото ниво на култура на древните траки.

Практическите и емоционални нужди на далечните ни прадеди са ги карали да наблюдават Слънцето, Луната и звездите, а ние, съвременните хора ще продължаваме да разкриваме различни аспекти на вечния стремеж на човека към безкрая.

Използваните схеми са на Алексей Стоев

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/ (http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%22%D0%97%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B8_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%22_%E2%80%93_%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 12:56:54
Тракийско светилище Камъка в Странджа

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpeika.bg%2Fpictures%2F25888_650_.jpg&hash=f29eafbb340a4f7d4fa70befc7fada11)

Странджа е една от най-мистичните планини в България. Тук сякаш горите са по-дълбоки, животните - по-диви, а тайните - още по-древни. Планината крие много светилища, част от наследство на траките по нашите земи. Преди хиляди години те са създали мегалитни паметници, издялани в скалите светилища, древни ритуални строежи, скални ниши, гробници и цели храмове.

Тракийското светилище Камъка е едно от най-посещаваните в Странджа поради местоположението си. Намира се съвсем близо до пътя между село Граматиково и Малко Търново, в местността Каменска бърчина (на диалект това означава Каменно възвишение).

Според археолозите Камъка е на възраст 3-4 хиляди години. Това е било място, на което по време на лятното слънцестоене се е посрещал Богът Слънце. Правели са се мистични ритуали с леене на вино, вода и кръв върху изсечени в скалата соларни кръгове. Както за повечето древни култури, така и за траките небесните тела са били изключително важни и дори обожествявани. Древните астрономи не са притежавали големи телескопи, а само очите си, но това не им е попречило да се опитат да разгадаят звездите.

В подножието на скалата започва вековна дъбова гора, в която все още има следи от древните градежи. Не може с точност да се каже за какво са служили те, но ясно си личи типичният за траките градеж от суха зидария. Това говори за голямото значение, което е имало мястото. Траките са строили домовете и селищата си предимно от дърво, а гробниците и светилищата си от камък.

Качете се отново на скалата и продължете малко вляво по пътеката, за да стигнете до така нареченото провирало. Това представлява естествено скално образувание във формата на гъба. Вероятно дообработено от траките. В основата му има не много голям процеп, през който един нормален на размери човек би могъл да се провре без много усилия. Казват, че ако минеш през провиралото ще бъдеш здрав и щастлив пред годината.

Изкачите ли се на скалите до гъбата, ще видите изсечените в скалата соларни кръгове, огрявани почти целодневно от слънцето. Именно тук са се извършвали ритуалите, свързани с посрещането на Бога Слънце и леенето на кръв, вино и мляко.

А попаднете ли тук в облачен или дъждовен ден, със сигурност ще почувствате част от древната мистика на района. Сенките и сумрака изпълват мястото с необикновена енергия.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpeika.bg%2Fpictures%2F25886__600_2.jpg&hash=c1cb153ccafd34c6c3ade5f062940ac9)    (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fpeika.bg%2Fpictures%2F25889__600_2.jpg&hash=4a4ec60abfe2ad5a4b681f61f258b1fb)

Полезна информация: За Камъка тръгва пътека директно от пътя Малко Търново - Граматиково. Има табела, която обаче е скрита в клоните и като нищо може да я пропуснете. Ако идвате от Малко Търново, засечете точно 10 км от табелата за излизане от града, след което от лявата си страна ще видите малка полянка, където можете да оставите колата си (няма друго  подходящо място за отбиване), а самата пътека към Камъка започва от другата страна на пътя. Изкачването е леко и трае около 15 минути. Малко преди светилището има хубава дървена беседка, подходяща за пикник или следобедна дрямка.

http://www.peika.bg/statia/Kamenna_Barchina_trakiyski_svetilishta_v_Strandzha_l.a_i.75788.html


(https://www.burgas1.org/e107_plugins1/sgallery/pics/7q28f052aa79/dsc_2756.jpg)

(https://www.burgas1.org/e107_plugins1/sgallery/pics/7q28f052aa79/dsc_2753.jpg)

Каменят (камъка) е естествен комплекс от скали, някои допълнително обработени - древно тракийско мегалитно светилище. То е дало името на цялата местност. Състои се от множество различни по големина и форми скални групи, разположени на площ от два-три декара. Разделен е на две зони - източна и западна. Източната зона на комплекса се състои от няколко огромни скали, надвесени над обрасла с дървета стръмна долина. От скалите има чудесна панорама на изток и явно са свързани с изгрева на слънцето и звездите. В скалите има изрязани на няколко места соларни кръгове и очертани слънчеви дискове. Западната зона се намира на билото на местността и се състои от 4 основни и няколко помощни скали. В западния край на зоната има голяма куполообразна скала. На билото на скалата има изкопани две ямки явно за извършване на жертвоприношения или подобни ритуали. На югоизток от нея се намира по-висока масивна скала, на която също има изкопани дупки. Непосредствено до нея на 3-4 метра на югоизток се намира най-интересната скала - гъбообразна, висока около 4 метра, източена и горе разширена като гугла на гъба. В основата на скалата има отвор, колкото да се провре слаб човек - характерното за тракийските скални светилища провирало. На двайсетина метра на югоизток се намират група скали с изрязана сякаш изкуствено траншея в посока изток-запад. Прилича на астрономическо съоръжение.

Светилището се намира на заобленото било на невисок връх, но от него има идеална видимост към далечните върхове Босна, Папията, Градището. То отстои на около 12 км. източно от М. Търново. Пътува се по пътя М. Търново - Царево. В местността "Каменят" се тръгва в дясно по очертан горски път към билото. На около 1 км. от шосето пътеката стръмно се изкачва и стига по заобленото било до светилището. Пътеката е маркирана. Преди билото служителите на "Природен парк Странджа" построиха беседка и обяснително табло.

https://www.burgas1.org/e107_plugins1/marshruti/kamaka-malko-tarnovo.php
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 12:57:55
Илкая - мистично място, което лекува

Когато става въпрос за светилище, много хора смятат, че се отнася за място, свързано с религията - християнска или мюсюлманска. Истината е по-обширна и по-древна. Светилищата са доста по-стари места по нашите места, където много преди приемането на познатите днес православие и мохамеданство са се извършвали ритуали. С тях древните са отдавали почит на Слънцето, Луната и звездите, с които са свързвали кръговрата на живота и са измервали сезоните, времето за работа и за почивка.

Липсва точна статистика за това колко са светилищата по нашите земи. Факт е обаче, че почти всяка височина или връх до 1000 метра надморска височина са използвани за преклонение пред природата и нейните богове. Правели са го траките, а преди тях още по-старите жители на днешните български земи. Някои светилища тепърва се разкриват. За други вече има натрупани страници приказни истории, легенди и исторически данни, пише в. ,,Уикенд".

Едно от най-скритите светилища у нас е Илкая. Трудното му намиране е причина светилището да е едно от най-рядко посещаваните. Дори любителите на тайни места и на силни усещания твърдят, че е най-добре някой да ви заведе до него.

Илкая или Лековит камък е близо до село Воденичарско, Джебел. Намира непосредствено под крепостта Малка Устра.

Илкая или Лековит камък наподобява светилището Белинташ, което се намира на около 30 километра от Асеновград в Родопите и за което се носят куп легенди за съкровища и космически пришълци.

Илкая също пази грижливо поверието за лековития камък, а местните са убедени, че светилището може да ги избави от всяка болест. Трябва да се премине три пъти през проходната пещера, а след това, както на много други подобни приказни места у нас, трябва да се остави дреха или част от нея, за да остане там завинаги болестта и никога вече да не се завръща при страдащия.

До Илкая се стига по горски пътеки. До самото светилище древните обитатели на тези земи са направили стълба. Самото изкачване е почти екстремно преживяване. Наоколо има скали със странни форми. Приличат на каменни великани, които някога, много отдавна, са се вкаменили по незнайни причини. Ако решите да стигнете до Илкая, обуйте непременно туристически или други удобни обувки за катерене. И бъдете внимателни, за да не се подхлъзнете някъде.

Има хора, които разказват странни неща след посещение на Илкая. Някои твърдят, че чуват музика - дори цял оркестър, който свири произведение на известен композитор. Други казват, че са видели нещо като летящи коли, които изчезват, когато слязат на метър по-надолу от светилището. Подобни разкази са записани от връх Кръстова гора пак в Родопите. Все още никой сериозен изследовател не се е заел да изследва мястото и енергиите, които то излъчва.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2Foriginal%2F2127.JPG&hash=ec7a854e66cfa8c0c4775a821c95da94)
Първата половина на светилището с проходната пещера,
през която хората от векове преминават трикратно за здраве или изцеление от страшна болест, оставяйки нещо


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2Foriginal%2F2102%2520%281%29.JPG&hash=fd48e0122c9b0e7168f313753ad80e61)
Втората половина на светилището с култовия камък

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2104%2520%281%29.JPG&hash=baf615fcf082bc07f5a58eb48b179434)
Култовият камък на светилището

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2104%2520%282%29.JPG&hash=827af7eaf7f3b67042488232dcfa589d)
Скала в близост до светилището

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2112%2520%281%29.JPG&hash=08b0cc1bfb2bfa156eaa326f732b8c1a)
Единият вход към проходната пещера

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2118%2520%281%29.JPG&hash=df28e2b30e78db6c34915314fed03f92)
Проходната пещера, която се преминава от хората три пъти за лечение на болест

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2120%2520%281%29.JPG&hash=6bf8ccfe08ffb6a74a525b837e9f00b5)
Култовият камък и едно от стълбищата към него. В дясно има още едно стълбище.
Предполагам, най-първият трак е стоял долу в пещерата и при богослужение е излизал от нея
и се е изкачвал по най-стръмното и късо стълбище горе на камъка да извършва религиозните си ритуали


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fplaninitenabulgaria.blog.bg%2Fphotos%2F68807%2F2124%2520%282%29.JPG&hash=2fdced164189b9ccc37db075d95710b9)
Стъпала от едното стълбище


Източници:

- http://svetovnizagadki.com/ilkaq-mistichnoto-mqsto-koeto-lekuva/
- http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2011/07/09/trakiiskoto-svetilishte-ilkaia.780146
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:02:19
Светилището на Трите нимфи - Акве калиде, Бургас

,,Акве калиде - Термополис" (Aquae Calidae, в превод от латински означава: при горещите води) възниква около топлите минерални извори още в тракийско време в І-во хилядолетие преди Христа, когато траките превръщат горещия извор в най-почитаното светилище на Трите нимфи
Балнеокомплексът е с площ 6 декара, в посока север-юг дължината му е 86 метра. Това го прави един от най-големите в света. Заради лековитите минерални извори Аква Калиде - Термополис е просъществувал без прекъсване векове наред. Падали са империи, сменяли са се цивилизации, но в тракийската, римската, византийската, османската и българската епохи хората не са спрели да посещават мястото. Заради този постоянен интерес, около банята е възникнал цял град.

Множество исторически източници сочат топлите извори в града като едни от най-добрите в целия свят. По времето на император Траян наблизо е изграден римският път Виа Понтика и край баните е построена пътната станция Акве Калиде.
По времето на император Септимий Север пак там се провеждат специални тържества и спортни игри, наричани ,,Северия Нимфеа". През късното средновековие Акве Калиде става известен като Терма или Термополис (от гръцки - топъл град). През VI век древното селище вече е с разширени бани и изградени крепостни стени. Лековитите извори на Акве Калиде са посещавани от едни от най-известните владетели по тези земи - Филип II Македонски, Юстиниан I, хан Тервел, Константин IV.


Тракийското светилище на Трите нимфи


На 15 км. северозападно от Бургас се намират едни от най-известните в Югоизточна Тракия минерални бани, където още в дълбока древност е използвано уникалното съчетание на топлите води с лечебната кал на близкото Атанасовско езеро и солената морска вода. Находките показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ - V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното светилище на Трите нимфи, което векове наред привличало много поклонници. Популярността на лечебната сила на бургаския минерален извор излизала далеч извън пределите на Балканския полуостров. Най-добра информация за това ни дават многобройните монетни находки /над 4000 броя/, открити при почистването на стария каптаж на извора през 1910 и 1994 г. Те били хвърляни като дар от хората, дошли от всички големи антични центрове на Тракия и Гърция, Понтийското крайбрежие и Егейските острови, Древна Македония и Италия за да се лекуват . Най-ранната открита монета е сечена в Аполония /Созопол/ в нач. на V в. пр. Хр.- сребърна драхма от типа "изправена котва - пречупен кръст". Срещат се монети на тракийски владетели от столицата на Одриското тракийско царство Севтополис, от Кабиле, Месамбрия, Одесос, Истрия и Томи в Румъния, Бизантион, Абдера, Маронея, Лизимахия на проливите и Мраморно море и др.

(https://2.bp.blogspot.com/-Hs_gkC4UQKE/V54Bqop7JLI/AAAAAAAAHmA/MoirPy_6dBoAwK_Q3DWfdSCSrLG3wbyzwCK4B/s1600/DSC_0244.JPG)

(https://i2.wp.com/www.travelpotpourri.net/wp-content/uploads/2017/08/mu15.jpg?resize=417%2C543)

Източници:

- https://www.facebook.com/SacredBulgaria
- http://www.burgasmuseums.bg/index.php?tab=arch&lang=bg&page=encyc&enc=poi&eid=24
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:07:39
Слънчево Светилище ,,Палеокастро" в Сакар планина

Светилището се намира в северните склонове на Сакар планина между Тополовград и с. Хлябово, на около 3 км западно от града. Над 150 слънчеви дискове са моделирани в скалите, увенчаващи хребета на невисок рид. Слънцата са изработени както във висок, така и в нисък релеф. Могат да се видят и вписани един в друг дискове. Диаметърът им варира от 0.20 до 1 метър. На най-високото място на хребета скалите образуват защитна ивица, която е използвана за изграждането на крепост в началото на 1 хил. пр. Хр. Крепостта е многократно преустройвана и е функционирала и през Средновековието. От нея идва и името ,,Палеокастро", с което е назовано светилището.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1233340_540199132702312_2047648832_n.jpg?_nc_cat=0&oh=7e5b1956315e896c090c200b70e6c6c9&oe=5C058A39)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftundja.thracica.com%2Fmodules%2Fgallery%2Fitems%2F1%2Fimg-picture-3-nuid46-mid.jpg&hash=9f3559603f9750fdfafcafd80b0faa03)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftundja.thracica.com%2Fmodules%2Fgallery%2Fitems%2F1%2Fimg-picture-2-nuid45-mid.jpg&hash=2014b3156e8d8f7c9d2f90ede56358b7)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ftundja.thracica.com%2Fmodules%2Fgallery%2Fitems%2F1%2Fimg-picture-4-nuid47-mid.jpg&hash=33f5aa831cb4cf8f610d996b0723f79a)

Снимки:

- http://tundja.thracica.com/article/solar-sanctuary-paleocastro
- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.540198896035669.1073741825.407123026009924&type=3
- https://www.facebook.com/media/set/?set=a.350558365097566.1073742058.179249492228455&type=1
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:09:15
Светилищата Белинташ, Татул и Харман кая

В предаването ,,Пътувай с БНТ 2" на 27 май представяме три светилища, които са част от странната и тайнствена мегалитна култура на Скалните хора. Това са "Белинташ" до Асеновград, "Татул" и "Харман кая" в община Момчилград. Три светилища разположени между земята и небето. За древните ритуали на траките и техните вярвания ще научите повече от специалисти историци от асеновградския музей, археолози от Кърджали. Местните хора и туристи също се включват в пътуването.
Към трите скални масива вперили очи в звездите нощем и очакващи утринните лъчи на слънцето, което древните почитали и изучавали с примитивните си, на пръв поглед, способи. Монументи изградени от вярата на хората, че могат да се преборят със стихиите и надеждата да измолят благоволението на боговете.
С БНТ 2 ще се докоснете до древните обсерватории на първите траки. Местата, където хората се превръщали в богове и оставали завинаги в спомените на поколенията.

https://www.youtube.com/watch?v=2lLuLwBNQc4
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:11:57
Тракийско светилище Орлови скали

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/10441163_743133875725962_3465145229698956241_n.jpg?_nc_cat=0&oh=c2294d5bf57aeec7309972785e6349f4&oe=5BD7A742)

Тракийското светилище се намира на около 3 км. Южно от Ардино. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока - 30 метра, от север и юг - около 25 метра, от изток - 10-12 м.

На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши (по настоящем са 97, другите три са вече раэрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Размерите на две от тях са:

I - височина - 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край - 20 см., а в дълбочина навътре - 34 см.

II - височина - 65 см, ширина в основата - 25 см, ширина горе - 19 см, дълбочина - 30 см.

Най-много ниши - 55 се намират на западната страна. Пет-шест от тях са разрушени от атмосферните условия, а може би не са довършени. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени.

При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Древният каменоделец е използвал всяко удобно гладко място за да направи единични или група отвори в меката вулканична скала. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни.

Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера.То е имало култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите,че това светилище датира от V, IV в. преди новата ера.

Според професор Георги Михайлов тракийското светилище датира от 1-вото хил. преди новата ера и има култово предназначение. Той твърди, че траките изграждали своите светилища предимно на места, отличаващи се с приридни особености, в които те виждали проява на божествена сила.

Вътрешните страни на много от глинените парчета, намерени около Орловите скали са обгорени. Този факт е в подкрепа на предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др.

Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.

Подобни скални паметници - Безводно, Три могили, Мезет, Татул, но най-много ниши има тук. Светилището е обявено за паметник на културата.


Източници:

- https://www.facebook.com/SacredBulgaria/posts/743134165725933
- http://ardino-kardjali.yes.bg/bg/?&itype=8&isubtype=16&info=40
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:13:45
Светилището Кулата - гр.Стрелча

Скалният мегалитен комплекс се намира на 12 км. северно от гр.Стрелча по пътя за гр.Копривщица в местността Кулата.
Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип "казан". Пред него е оформена "пиростия" - съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрѐлча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Източната му част е оформена седалковидно. Ако човек седне на трона пред очите му се разкрива гледка обхващаща целият южен хоризонт на 180 градуса като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила.

На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата.

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. "менхир". Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. На семантично ниво менхирът се разглежда от учените един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите съще се считат за едни от най-старите астрономически уреди използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.

Мегалитният комплекс е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е внушителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. Според проф. д.н.к. Васил Марков този тракийски мегалитен храм е уникален за тракийската култура и засега единствен по рода си от известните ни. Доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, допълва че, древният комплекс поставя повече въпроси за изследване, отколкото да предоставя лесни отговори. Проучванията на обекта продължават, а специалистите работещи по него се надяват с работата си да внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.
Липсват каквито и да било указателни табели към мястото.Ориентир за мястото е заслон и чешмата Бабина градина в близост на Републикански път III-606 между Стрелча и Копривщица.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/10632842_767327453306604_8811826744017261103_n.jpg?_nc_cat=0&oh=9453397ed8079c6d47e2307babdc55cb&oe=5BCD9A39)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/10487371_767327409973275_5976173682273439937_n.jpg?_nc_cat=0&oh=a0966ee74048711e2a0caaec97f928ef&oe=5C12ED86)

Източник: https://www.facebook.com/SacredBulgaria/posts/767327683306581
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:16:00
Тракийско светилище на връх Драгойна, Пловдивско

Автори: Михаела Иванова и Ивелин Моллов

https://www.facebook.com/SacredBulgaria/posts/774889262550423

Драгойна е връх в северната част на Източните Родопи с надморска височина 813,6 м. Прилича на един от пловдивските хълмове, но значително по-обемист. Разположен е в землището на община Първомай, където планината се среща с Горнотракийската низина. Всъщност това е един от най-северните ридове на Родопите. На самия връх се намира обсъжданото през последните години в научните среди, но сравнително неизвестно за широката публика тракийско светилище у нас. За първи път то е проучвано в периода 2004 - 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей.
Археологическия обект - светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Ясно личат и иманярските набези, които са разрушили ценни исторически данни.
След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVІІІ до ІІІ век пр. н. е.
До есента на 2010 са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част, от които обаче подлежат на детайлни изследвания. А на километър от близкото с. Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви.
Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.
Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите...
До връх Драгойна и светилището се стига от самото село и шосето за другото село в подножието - Буково. Преди да се излезе от Драгойново, в ляво има пътека с маркировка към върха. По пътеката се минава и край останките от крепостта Козлек, за която вече стана дума. Изкачването до върха трае около час и половина. Ще видите и много красиви скални образувания на северозапад от върха. Оттам се вижда и изоставената хижа ,,Буково".

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1907856_774888992550450_8852429393861020624_n.jpg?_nc_cat=0&oh=b5c62c340dd62ad8e300bf1b59e68158&oe=5C118DD2)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/10665293_774889022550447_5170857972824579106_n.jpg?_nc_cat=0&oh=ee5a738d805b50c5e56e53a3752581f9&oe=5C0BE0EA)

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/10647203_774889042550445_681660084354576265_n.jpg?_nc_cat=0&oh=acdac6d007e6e185ec5951b35c874e49&oe=5BCB3334)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:17:14
Караджов камък

(https://bulgariatravel.org/data/media/248_003_Skalen_kompleks_Karadjov_Kamyk.jpg)

Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там - Караджовия камък. Феноменът е обявен за защитена местност със Заповед No.РД1015 от 06.08.2003 г.

Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII - VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.

По-късно светилището е използвано през III - IV век сл.Хр. - намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 - 565 г.).

Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала - преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.

(https://bulgariatravel.org/data/media/248_006_Skalen_kompleks_Karadjov_Kamyk.jpg)

Местните хора, за разлика от древните траки, не считат мястото за свещено, а го свързват с дейността на местните революционери, борещи се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел Караджа войвода (местен хайдутин), който отмъщавал на османците за сторените злини. Оттам идва и името на местността.

Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките - това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени, а и има много други неща, които привличат вниманието. Изкачването е доста стръмно и трябва да се внимава. Гледката от върха на платото е невероятна - откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности - Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа ,,Марциганица". Слизането е по същия път през парапета, защото останалите стени на платото са отвесни.

Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам се движи на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.

В района на близкото село Мостово, на сравнително малка площ има открити седем тракийски светилища, най-известното от които е Белинташ. Християните също имат своя история тук - известно място за поклонения е намиращият се наблизо Кръстов връх (Кръстова гора), който също в миналото е бил тракийско светилище. Вярва се, че там се намира парченце от кръста на Христос. Наблизо е и връх Свобода (вр. Момчил юнак - 1943 м), където е свещеното за мюсюлманите място Енихан баба теке.

https://bulgariatravel.org/bg/object/221/Skalen_kompleks_Karadjov_Kamyk
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:18:56
Тази информация е от 2014г.

Археолози разкриха Тракийско светилище от VI - V в. пр. н. е. над Клептуза във Велинград

Разкрити са ритуално натрошени керамични съдове, характерни за Западните Родопи от 6 - 5 в. пр. н. е

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fkmeta.bg%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F10%2F05%2F54312bae6cbd9.jpg&hash=2d7fad7afe0c6f99349f07b03dd5d2b6)

Археолози разкриха Тракийско светилище от 6 - 5 в. пр. н. е. над Клептуза във Велинград, научи kmeta.bg. Разкопките продължават и първият етап ще приключи най-рано до края на годината. 20 студенти от 8 държави участват в археологическите разкопки, на които научен ръководител е проф. д-р Диана Гергова. Тя е капацитетът по тракийска археология и откривател на едно от най-големите златни съкровища в българските земи, това  край Свещари.

Изследванията показват, че светилището е по-голямо от очакваното. Това е храмово пространство, което е по-голямо от 30 на 15 м., разясни Асен Салкин, член на екипа. Извън светилището са разкрити още помещения, в които са открити счупени керамични съдове. "Има ритуално натрошаване и депониране на съдовете. Това е характерно за траките населявали Западните Родопи", обясни Салкин.

Чепинската котловина е едно от местата с голямо разнообразие на тракийски светилища. Работата над Клептуза започна преди 10 години, но дълго време бе замразена.

http://www.kmeta.bg/svetilo-i-studenti-ot-8-dyrzhavi-rabotqt-po-trakijsko-svetilishte-nad-kleptuza-35544.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:20:07
Тракийски култов център село Веселиново, Шуменско

Автор и снимки: Павлина Петрова

Легенда

Според легендата преди три столетия Вълчан войвода и неговата чета почивали и се хранели на единствената голяма скална тераса, известна като "Софрата",  във Веселиновския проход. Тук той причаквал и нападал, минаващата по пътя в ниското, добре охранявана хазна със заплати за служители на Османската империя. А някъде в околността криел ограбеното злато.

По време на археологическите проучвания на скалното светилище на това място не бяха открити следи, които могат да се свържат с някой момент от легендата. Безспорно проходът е използван от незапомнени времена, като най-удобния път между севера и юга, защото тук планината е сравнително ниска. Много важно е също, че пътят на юг отвежда към завоя на река Марица и от там чрез нея - директно към южните морета, където по времето на т. нар. Микенска Тракия (края на II - и началото на I хил. пр. н. е.) живели траки. В древността маршрутът бил идеален за търговски и военни начинания. Като се има предвид стратегическата позиция на скалата със Софрата, почти сигурно е, че от най-далечни времена, т. е. още от времето на металните епохи, на това място са се спотайвали всякакъв тип нападатели, в това число и хайдути. Мястото е подходящо за устройване на подобни клопки. Акустиката в тази отсечка на прохода позволява да се чуе от далеко шума на приближаващите се каруци, тропота на коне, както дори и тихите разговори между пътниците.

Олтарът

(https://1.bp.blogspot.com/-lAf5wdpvD7Y/UqNzIEjOUwI/AAAAAAAAAFI/nxL6p1xtli8/s1600/piramidAltar.jpg)
Откритата зала на скалното светилище, която завършва в
дъното с пирамидален олтар


(https://3.bp.blogspot.com/-GlEVaeII9dA/UqMihLKEMuI/AAAAAAAAAEQ/jXZDDmrtmto/s1600/oltarKanali.jpg)
В центъра се намира заоблената повърхност
на пирамидалния олтар с жлебовете на жертвеника

През първите векова на I хил. пр. н. е., по време на т. нар.желязна епоха, скалната тераса била превърната в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В центъра ѝ се намира олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния.  До каналите в най-високата точка на полукръга при разкопки беше открито голямо количество пепел. Това е естественото място за изгаряне на жертвена храна, дарове и ароматични треви.

Почти всички религии изискват от вярващите да извършват действия за пречистване и да поднасят дарове на храма и на боговете по различни поводи: за здраве, за опрощение, за обещание. Особен вид дар е жертвоприношението. Първоначално била пренасяна човешка жертва. Някои данни на археологията от най-ранната ни история дават основание да се предполага, че през неолита е съществувала доброволната саможертва. Най-възрастният в рода принасял себе си в жертва, след което приготвената от неговото тяло жертвена храна била изяждана. Било своеобразен начин да се осигури родът в особено неблагоприятни сезони и да се спасят по-младите от смърт. За някои учени това е само вид канибализъм. Има предположения за доброволна саможертва на съпруги, решили да последват владетеля в отвъдното. Безспорно е, при всички случаи, че е съществувало принасяне на човешка жертва - добровола или принудителна. През металните епохи, пък и по време на ранното средновековие, траките (I хил. пр. н. е.) и езичниците българи (VIII - X век) поднасяли на боговете пленените неприятели. Постепенно животни, най-вече конят, заместили човешкото жертвоприношение.

Не само в района на светилището, но и в близкото селище от това време, не бяха открити животински кости. За този период от нашата история се знае, че съществували общности, които се въздържали от месна храна и вино, защото това било предписание на религиозната им доктрина. Наричали ги орфици - последователи на Орфей, а по-късно се появили и питагорейци - ученици и сподвижници на Питагор. Твърде е възможно създателите и пазителите на светилището също да са били техни привърженици и за това на скалното светилище край Веселиново не са били пренасяни в жертва живи същества и във възлиянията не е било използвано вино.

Олтарът за жертвоприношения, както в християнските църкви, така и в тракийските светилища, заема централно място в свещенното пространство. Той е издигнат много над основното ниво на храма и отгоре му била поставяна каменна олтарна маса. Върху нея оставяли жертвената храна: хляб, месо, плодове и целина, от която превели венци по време на някои церемонии и религиозни шествия или я оставели под формата на китки върху олтара. За възлияния използвали вино, мляко, мед и вода. В речника на религиозните символи думата "олтар" е синоним на "маса". Възможно е понятието "маса", в профанния му смисъл, да е било заменено с думата "софра". Това разбира се е само едно разсъждение, обосновано от реални дадености, но не е изключено да съществуват факти, които нямаме възможност да знаем и тази теория да се окаже погрешна.

Конят

(https://2.bp.blogspot.com/-pJth_za4CaU/UqRd5T6_VQI/AAAAAAAAAFY/sEZLr7BNGIM/s1600/cavallo.jpg)
Очертанието в жълто огражда изображението
на конска глава, изпълнено в нисък релеф

В подножието на пирамидата, върху източното ѝ лице, което е обърнато към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, защото жертвеното животно за това светилище бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещенно животно на слънчевия бог Аполон. В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. Приема се, че те са символи на бога Слънце. Особено интересна е една от тях, в която осем конски глави оформят кръг.  Но вероятно е също изборът на коня да се дължи на важната му роля в стопанската дейност на жителите от съседното селище-крепост.

Софрата в центъра на скалното светилище

(https://1.bp.blogspot.com/-JfhaB0qUjhw/UqMv93XKWSI/AAAAAAAAAEg/oGgode8ckV8/s1600/sofra11.jpg)
Софрата

В съседство на пирамидалния олтар, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор, който наподобява софра. Върху него са вдълбани многобройни дупки с неправилна сферична форма и с различни размери. В историята за софратата на Вълчан войвода по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. На този сектор се намира най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра представлява един вид център за прехвърляне или за съпоставяне на направления от различните сектори на светилището.  Не е изключено именно тя, поради специфичната си форма, да е дала името Софра на скалната тераса.

Подобни легенди за софрата или скалата на Вълчан войвода има на различни места в България. Смята се, че той се е подвизавал главно в планините Странджа и Балкана. Вероятно далечният спомен за жертвени олтари, които са в същото време жертвени трапези или маси се трансформирал в идеята за познат предмет или разбираема дума "софра", още повече, че двата сектора от скалната тераса имат заоблена форма. Този стар "спомен", преминал през поколенията, осъвременил се и трябва да се е слял с приключенията на Вълчан войвода.

http://sun-sanctuary.blogspot.com/2013/12/blog-post_7.html
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:20:55
Светилища, храмове, гробници, крепости в Софийска област:

http://shambhala.bg/pateshestviya/643-svetilishta-grobnitsi-kreposti-sofiisko
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:24:19
Тази информация е от 2015г.

Откриха плоча на бог Митра в село Герман

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/465/Image_4564465_302.jpg)

Уникална плоча с изображение на античния бог Митра е била предоставена на Музея за история на София и ще бъде изложена в неговата сграда в Централната баня в центъра на столицата.

Каменният релеф бил донесен от хора от село Герман, които го открили случайно. Плочата дълго време служела като част от настилката на път, но след това селяни забелязали, че от долната й страна има изображение.

Древна Сердика е била един от центровете на митраизма - мистична религия, която била много популярна сред римските легионери. Когато минавали по пътя Виа Диагоналис, войниците се отбивали в града, за да се поклонят пред божеството. В Сердика имало голям храм на Митра, чиито основи вече са проучени от учените и се намират на ъгъла на улиците "Пиротска" и "Вашингтон".

За първи път обаче те се натъкват на такава плоча. Тя е твърде малка, за да е била част от декорацията на храма, а и фактът, че е намерена в периферията, сочи, че извън града също е имало светилище на Митра. Обикновено подобни свещени места са свързани с пещери, в които посветените в религията е трябвало да извършат тайни ритуали.

Релефът изобразява една от трите най-разпространени сцени с Митра - тази, в която богът принася в жертва бик. Уникалното на плочата от Герман е, че Митра е заобиколен от речни божества, а неговите факлоносци са голи - нещо необичайно за релефите от тази религия, които обикновено показват факлоносците с къси персийски дрехи. Самият Митра идва от персийската религия, но е навлязъл като самостоятелен култ в Римската империя. Според някои учени, ако не се беше появило християнството, митраизмът щеше да се превърне в основната религия на империята.

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/466/Image_4564466_302.jpg)

Предполага се, че откритата край село Герман плоча е от III век. Релефите с изображение на божеството са голяма рядкост, макар че вече са откривани такива в България. За съжаление новооткритият е счупен и липсва горната половина. Върху релефа обаче са запазени достатъчно детайли, които да подскажат на учените, че става въпрос за култа към Митра.

Плочата ще бъде един от експонатите в Музея за история на София, който трябва до няколко месеца да отвори врати в сградата на Централната баня. Там ще бъде изложена и друга рядкост от античността - плоча с надпис на келтски поклонници, открита при разкопките на Лъвов мост. Те са живели в селище край Ниш, но дошли в Сердика на религиозно поклонение. В експозицията ще бъде включена и праисторическата мраморна фигурка на Богинята майка от неолитното селище в Слатина.

Снимки: https://www.24chasa.bg/novini/article/4564463


Тодор Чобанов: Мраморният релеф на бог Митра, открит в село Герман, е уникален

София. За голяма наша изненада буквално преди няколко месеца, граждани предадоха този паметник на бог Митра, намерен в околностите на София, който показва, че култът към Митра освен в идеалния център на града, е имало някакво вероятно интересно представяне и в периферията. Това каза пред журналисти заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов, при представянето на новооткритата в село Герман находка - мраморен релеф на бог Митра, предаде репортер на Агенция ,,Фокус". ,,Тъй като култът е мистериален, той изисква провеждането на различни тайни церемонии, някои от които са изисквали усамотяване. В част от тези мистерии на Митра е играела роля една пещера, в която новопосвещаваният трябва да преспи и да извърши определени ритуали и най-вероятно в околностите на София имало такъв периферен обект, където са се извършвали част от мистериите и може би този изключително интересен паметник произлиза от такъв обект", смята Чобанов. Според него, е възможно той да е бил и тук в центъра и по различни причини да е напуснал храма, да е бил отнесен, но няма по-конкретна информация. ,,Основно в рамките на култа към Митра се съдържат 3 сцени, които са известни чрез най-различни подобни паметници, но нашият е уникален. В първата сцена се вижда раждането на бог Митра от скала - това е началото на неговото появяване. Във втората сцена се вижда как Митра пренася в жертва бик. В третата сцена се вижда как Митра пирува заедно със слънчевия бог. Именно по линия на слънцепочитанието на слънчевия бог, митраизмът се доближава до редица други соларни култове и там са допирателните с християнството", допълни Чобанов. ,,Митра е нещо като месианска фигура, той е човек, а не въплътения бог, който изминавайки една дълга стълбица от събития се превръща в божество, тоест от човек към божество, едно развитие на духовната личност", разказа Тодор Чобанов.

http://www.focus-news.net/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 30 July 2018, 13:26:44
Бегликташ - там, където траките са отдавали почит на природата

(https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/11/%D0%91%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%88%D1%8E.jpg)

Едно от свидетелствата за присъствието на траките по Южното Черноморие е Тракийското мегалитно светилищe  в местността Беглик таш край Приморско. Означаващо в превод Данъчен камък, то се намира на около 4.5 км от Приморско над резиденция ,,Перла" в Приморската планина на надморска височина 128 м и е с площ 6 дка. Смята се, че е без аналог в България.

Представлява мегалитен ансамбъл от времето, когато човекът се е прекланял пред природата, когато ритуалите, митовете и легендите са били част от всекидневието.
Археолозите определят Беглик таш като ритуално място от II век пр.н.е. до началото на IV век сл.н.е. По това време областта е населена от тракийското племе скирмиани, които имат славата на най-древните металурзи в Тракия. Те населяват крайбрежните хълмове на Странджа планина (планината на стражите) и Меден рид (Бакарлъка) и снабдяват с медна руда другите тракийски племена и крайморски народи. Техният владетел е върховен жрец, а резиденцията му е изградена високо над река Ропотамо на известната скала феномен Лъвската глава. Пътят между Беглик таш и Лъвската глава бележи свещено пространство, в което се намират комплекси от тракийски могили, долмени и малки скални светилища. Това богатство на древните паметници дава повод Приморската планина на десния бряг на р. Ропотамо да бъде наречена Свещената планина на траките металурзи.
На  централната част на светилището с диаметър 56 м са намерeни глинени съдове, монети, каменни оръдия на труда, оръжия, кремъци и др. Скалните елементи от ритуалното пространство са с естествен произход, но някои са местени и по тях има издълбани ритуални знаци. Разположението на светилището е стратегическо, с красива панорамна гледка към морето и околностите.
Входът е от югозапад и скална пътека води в центъра на комплекса, където е разположен каменен трон, от който тракийският цар жрец ръководи церемониите. Сядайки на изсечения каменен трон,  всеки ще почувства силата на великия тракийски жрец и пред вас ще се открие цялата площадка (тераса) на светилището. Особено впечатляващо е слънцеосветяването следобед, около 15 часа, когато благодарение на югозападната позиция на Слънцето всичко в светилището грее.
Каменното ,,Брачно ложе" се състои от централен камък под формата на легло. Главите на лежащите са ориентирани на изток. Според учените върху него жрецът и жрицата ритуално представят брака между бога Слънце и богинята Майка Природа. Свързва се с култа към плодородието. В ограденото от два жертвени камъка с издълбани в тях вади, свързани с улеи за преливане на ритуални течности, са използвани по време на мистериите. В много от скалите на площадката са издълбани ями, които са или за четирите свещени течности - вода, вино, мляко, зехтин, или за събиране на чиста дъждовна вода.
Най-високият камък, заемащ северната точка в ритуалния кръг, е белязан с изсечена на върха му ,,Божествена стъпка" на бога Слънце с дължина 60 см и ширина 34 см, обърната в посока изток-запад. Тя може да се види, ако се изкачите на камъка отгоре и усетите топлината на слънчевите лъчи. Същата ,,Божествена стъпка" - на Богинята Майка, се вижда в срещуположната южна страна, в подножието на скалната тераса, на по-малък заоблен камък. Стъпвайки там, се усеща силата и връзката с Богинята Майка Земя. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в загадъчните ритуали.
Зад централната площадка на мегалитното светилище се вижда ,,астрономически часовник" - слънчев часовник, струпвания на 16 плоски кръгли камъни, изправени на ребро. Източната част от кръга се заема от три огромни заоблени камъка - менхери, всеки тежащ около 100 тона. Един от скалните късове е с формата на обърнато сърце - Апостол таш. Според археолозите е поставен с цел да прикрива обредите в Свещената пещера от очите на непосветените.
В лявата посока лабиринтът от скали води до Царството на Хедес. Това е тясна  десетметрова цепнатина в скалата точно в посока север-юг, през която избрани хора преминават пътя на изпитанието (който е грешен, не може да мине през нея). Свързва се с Орфей и легендата за слизането му в Подземното царство. Преминавайки през цепнатината, всеки изпитва силното енергийно влияние на това място, освобождава се от негативността на всекидневието, чувства се прочистен и благословен.
Свещената пещера представлява гигантски долмен и се състои от две странични плоски скали за колони и една хоризонтална плоча отгоре. Тя символизира утробата на Майката Природа. От нея ритуално се ражда царят жрец.
Тракийското светилище Беглик таш е пример за дълбоко преклонение на създателите му към природата, към нейните естествени творения, които само са белязани от човешките знаци, за да подчертаят божествената им красота и вечност.
Както посочихме по-горе, резиденцията на върховния жрец е изградена високо над река Ропотамо на скалата феномен Лъвската глава, на 2,5 км на запад от Беглик таш.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bg-voice.com%2Fpublic%2Ffiles%2Farticle_addons%2F611x343%2F4874.jpg&hash=5d5fc55e91673d85c5c5e5430ba57cab)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bg-voice.com%2Fpublic%2Ffiles%2Farticle_addons%2F611x343%2F4875.jpg&hash=ab142816a4287196ac0a2470f5b22e29)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bg-voice.com%2Fpublic%2Ffiles%2Farticle_addons%2F611x343%2F4876.jpg&hash=50a894703b1ce4882b4e3b5177ec203c)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bg-voice.com%2Fpublic%2Ffiles%2Farticle_addons%2F611x343%2F4877.jpg&hash=5886da38b278e1a717bb9d1e73e8dda1)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bg-voice.com%2Fpublic%2Ffiles%2Farticle_addons%2F611x343%2F4878.jpg&hash=6cb085325ea1562000d71fa7694c7858)

http://www.bg-voice.com/articles/view/tam_kudeto_trakite_sa_otdavali_pochit_na_prirodata/4495/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:48:38
Храм на Афродита лежи под Малките терми във Варна

Храм на богинята на любовта и красотата Афродита е разположен в основите на Малките римски терми във Варна, съобщи за Topnovini.bg Милена Проданова, координатор на проекта за почистване и озеленяване на културно-историческия обект. Инициативата, която се осъществява съвместно от Регионалния исторически музей, Варненската търговско-индустриална камара и няколко международни неправителствени организации, започна с почистване на мястото, което само за броени часове придоби много по-естетичен вид.

Малките терми, добре познати като туристически обект, крият много тайни. Интересно е, че са били построени през 5-6 век след Христа върху древен храм, в който освен Аполон е била почитана и богинята Афродита в едно от многото й митологични превъплъщения. Това разказа пред Topnovini.bg Мария Прохаска от организацията ,,Отворено общество". Тя обясни, че в обекта вероятно има натрупване на културни пластове, като там се срещат и останки от светилището на бога покровител на Одесос - Херос Карабазмас. Смятало се е, че женското божество на храма е Бендида (Артемида).

По думи на Прохаска хипотезата поддържал и д-р Александър Минчев, специалист по антична археология в Регионалния исторически музей, който обяснил, че самите учени доскоро са вярвали, че във Варна е било почитано друго женско божество. По негово мнение имало неоспорими доказателства, че в древния морски град е била почитана  Афродита.

Твърде възможно е зад една от арките, разположени в най-северния ъгъл на термите, до самия вход на Музея за история на Варна, да се крие повече за древния култ към богинята на любовта и красотата. В момента хипотезата се коментира усилено в интернет пространството от историци и общественици, твърди Прохаска.

Директорът на Регионалния исторически музей, проф. Валентин Плетньов, коментира, че още при разкопките на термите през 60-те години е станало ясно, че тази страда с типично гражданско предназначение е била разположена върху храм на бог Аполон, като части от светилището - останки от колони например, могат да се видят добре в ограждението на артефакта в най-северната му част. Археолозите са разбрали, че в района има руини и от обществени здания от римско време.

Почистването на Малките терми ще продължи и през следващите дни. В работата се включиха хора от две социални заведения във Варна, но и общественици, които събраха отпадъците не само от културния обект, но и от цялото пространство около него. На 26 март в инициативата ще се включат активно и студенти по агрономство. Те ще трасират мястото, където на 27 март ученици от Професионалната гимназия по дървообработване ще засадят специално подбрани цветя и храсти. Организаторите призовават всички граждани, които имат желание, да се включат в инициативата.

* По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки, като в това се припокрива с образа на тракийската Бендида. В Гърция Афродита  е почитана като богиня на любовта, плодородието и красотата.

http://varna.topnovini.bg/node/587306
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:49:23
Индипасха - светилището сред гората

(https://www.gobio.bg/language/bg/uploads/img_other/articles__2/article__70df7b2fdaebe9e362bcbbf6d26ac5bc.jpg)

Какво всъщност представлява Индипасха? Зад това особено име се крият дълги обяснения и много догадки. Оброчище, скрито дълбоко в горите на Странджа, древно тракийско светилище, лечебен извор с жива вода, място, където само посветени са стъпвали и където някога се извършвали ритуали за изцеление, параклис, където се отдава почит на светците и т.н. Днес трудно могат да се различат легендите от истината, пък и не е ясно трябва ли да ги отделяме. Преди десетина години самото място е забравено, пътеките към него са обраснали и гората е била на път да го погълне. Сега все повече хора тръгват да търсят Индипасха. Но и самото пътуване дотук си струва - трябва да се навлезе дълбоко в гората, а колкото по-дълбоко влизаш, толкова повече си даваш сметка, че смисълът на някои места е не да стигнеш до тях, а да извървиш пътя.
Вярно е и предупреждението на местните, че Индипасха не се намира лесно. Дори рано през пролетта гората на Странджа изглежда като лабиринт - от всички посоки тръгват стари черни пътища, които уж не извеждат никъде. Няма табели, няма хора. Само изоставени пътеки, които като непозната писменост прекрояват местността.
Така попадаме и на Голямата Аязма. Странно е как сред гората неочаквано изниква обширна поляна, а сред нея стърчат метални свещници, на които все още има недогорели восъчни свещи. Прилича на църква под открито небе. Мястото изглежда езическо. А може би трябва да кажа магическо. При всички случаи - добре дошли във Влахов дол, в Голямата аязма или в свещеното място на нестинарите. Може да използвате, което име ви харесва, но сред местните това място се радва на особена почит. Те вярват, че Голямата Аязма е специално място, защото нестинарите тук получават за първи път онази сила, която ги кара да танцуват в огъня.
Голямата Аязма ( не се опитвайте да го съгласувате по род и число, името просто е такова) е общото място, към което се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа - Кости, Сливарово, Българи, Граматиково и Кондолово. Посветените хора идват тук, дълбоко сред гората, за да се подготвят за ритуала.
На тази поляна се събират не само местните хора, но и нестинари от Северна Гърция. Тук се носят и ,,братята" - нестинарските икони от различните села. Всяко от селата има свещен извор или така наречените аязма, както и ,,одърче" - дървената конструкция, на която се поставят иконите, свещите и обредните дарове - кърпи, цветя и обредни хлябове. Рано сутринта, в неделята преди празника на Свети Свети Константин и Елена, от различните ,,конаци" в гората, където живеят иконите, тръгват шествията към Голямата Аязма. Тук се ,,умиват" иконите с вода от извора, която в този ден е най-лековита. Вярва се, че след умиването на лицата на светците, иконите стават чудотворни. На тази поляна - или хорище, както й казват местните, се пеят песни. Тук се играят хора и се бие тъпана.
Сега мястото е изключително тихо. Гората е безшумна - чува се всяка стъпка върху сухите листа, всяко счупване на клонките под краката ни. Единственият звук, който успяваме да доловим, е от ромоленето на реката. Долу, в ниското откриваме и дървените къщички над изворчетата. Водата едва тече, може би е позагубила от лечебните си сили, както вярват местните, но мястото й сега е специално - скрито дълбоко в гората, отдалечено от всичко.
За да продължим за Индипасха, трябва да се върнем отново на черния път. Тук е мястото да обясним, че до светилището може да се стигне по два начина - първият маршрут тръгва от местността Качул, близо до село Граматиково. Обикновено до моста на река Велека има гранични полицаи, при които редовно се отбиваме, за да си поговорим и да доуточним маршрута. Пък и те, освен хората от селата, са единственият източник на информация какво се случва в района. След моста се продължава по стария горски път и след 7-8 км има разклон за Индипасха. Последните километри до светилището е хубаво да вземете пеша. Другият маршрут би трябвало да е по-кратък, но пък черният път е по-лош - от главния път Царево-Малко Търново, няколко километра преди Малко Търново, има разклон за село Сливарово. Тръгвате по него и след това продължавате по стария горски път. Има добре обозначен разклон за светилището. Истината е, че последните километри могат да се минат и с джип, но не го препоръчваме. Практикуването на такъв вид поклоннически туризъм няма нищо общо нито с туризма, нито с поклонничеството. Освен това най-добрият вариант е да тръгнете от Крачул и да завършите при Сливарово - така за ден или два ще се е събрали достатъчно километри за хубава разходка и още повече гледки.
Индипасха се намира в дъното на дълбок дол, наречен Язменски, през който протича малка река, приток на река Велека. До преди няколко години дори пътеките са се били загубили, но в последно време хората от странджанските села правят всичко възможно, за да възстановят традициите, докато старите хора все още ги помнят. Защото на традициите малко им трябва - едно поколение да бъде пропуснато и пътеките обрастват. Сега откриваме по пътя за Индипасха няколко сковани пейки и маси, както и груби дървени табелки. Хора няма, но сигурно така и трябва - нали местните ни убеждават, че мястото не е за всеки.
Водата на аязмото извира от подножието на огромна наклонена скала, която е цялата обрасла в треви и бръшлян. Долината е дълбока, склоновете й са стръмни, а дори по обед до светилището се процежда малко светлина, което прави мястото да изглежда особено. Край скалите откриваме дървени ,,одърчета" - места за поставяне на икони, които всъщност повтарят най-древната представа за църква, още преди времето на храмовете. Наоколо има разпръснати свещници, а околните дръвчета са закичени с разноцветни парчета плат, така както се прави на мюсюлманските светилища. Езически култове, християнски и мюсюлмански традиции - Индипасха очевидно има дълга история. Най-популярната легенда разказва, че е светилището е било забравено преди известно време, а после открито отново благодарение на един сляп бивол, който се изгубил из странджанските гори. След време той се върнал при стопаните си вече прогледнал. Хората проследили животното, което периодично се връщало до извора с живата вода, за да пие. Истината е, че тази легенда сме я чували и на други места, но така е с легендите - те обикновено не дават информация, а засилват мистиката.
Дори да оставим настрана легендите, този край си струва да се види, защото е див и съхранен. В тази част на Странджа все още е широкоразпространена странджанската зеленика. Тук вирее странджанското бясно дърво и сигурно още един куп видове, които ние не разпознаваме. За сметка на това пред краката ни избягаха сърни, пътят ни няколко пъти пресякоха костенурки, видяхме пепелянка, таралеж и накрая преместихме от пътеката речен рак, който нямам идея как се беше отдалечил толкова много от водата.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=39962
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:50:56
Тракийското светилище "Глухите камъни"

(https://www.spisanie8.bg/uf/articles/1586/item_dsc_4071.jpg)

Закътано в горите на Източните Родопи, тракийското светилище Глухите камъни е едно от изпълнените с мистерии места, останали от предците ни. Проучвано от археолозите вече 35 години, то постепенно разкрива тайните си. В него тракийската обредност и вяра са се преплели с християнството. Тук младежите са ставали воини, други встъпвали в брак пред очите на боговете. Кървави жертвоприношения помагали на слънцето да се роди отново. В по-късно време християнски монаси шептели своите молитви сред тракийските ниши и пещери. Елате с нас на едно пътуване във времето, за да разбулим заедно и да се поучим от тайнствата на Глухите камъни.

Идеята за експедицията ,,Преоткрий България" се роди в района на Ивайловград. Пак там заснехме и първия обект - тракийското светилище Глухите камъни. До него се стига по шосето от Любимец за Ивайловград.(Виж картата долу.) На най-високото място на пътя има маркирана отбивка, водеща към светилището. След 2 километра по черен път пред очите ни се разкриват импозантните 30-метрови скални блокове. Светилището е на невероятно панорамно място, със стотици трапецовидни скални ниши. С малко катерене пеш се стига до основната му част. Оттам се разкрива чудна гледка към язовир ,,Ивайловград".
В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват

33 издялани в камъка стъпала, водещи към самия връх

Там се намира голямата щерна - четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра.
Работата на археолозите непрестанно изненадва с все нови и нови находки от района. Глухите камъни се оказват не просто едно от големите светилища на древността, но и част от обширен град с улици и къщи, който се простирал от връх Марина надолу към река Арда.
В историческите сведения селището се споменава като активно през I хилядолетие пр.Хр. Било е оградено с каменни стени, останки от които се виждат и до днес. Светилището може би се е явявало най-високото място на града, сцена за религиозната обредност на тракийците. Именно там екипът на

д-р Георги Нехризов открива уникален скален петроглиф

(изображение върху камък). След дълги проучвания го определят като ладия, която пренася Слънцето.
С навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите на Глухите камъни се сменят. За това свидетелства намереният от д-р Нехризов гроб на млада жена, погребана по типичен обред - със скръстени на гърдите ръце и обърнато на изток лице.
Свидетелства за християнско присъствие в района на светилището намира и работещият паралелно с д-р Нехризов археолог Дойчин Грозданов. Той води разкопките по средновековна църква с манастирски комплекс.
Монашеската обител е била в ниското, а църквата - на високото, както е повелявал канонът. Датиран от около XI-XII в., храмът е построен върху по-ранен от IV-VI в., наследил тракийското светилище. Според двамата специалисти монашеската обител най-вероятно е

била ограбена и разрушена от войниците
от Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.)

Кой знае колко още тайни крият Глухите камъни. Само времето и работата на археолозите могат да разкрият истината. Ако дотогава ,,конкуренцията" от иманяри не нанесе твърде големи щети. Те

от години ровят из района
в търсене на огромно златно имане

За него разказва легенда, предавана от поколение на поколение в близкото село Малко градище. Според преданието някъде в района навръх Никулден бил погребан виден тракийски владетел заедно с ,,девет вола злато". Вярва се, че всяка година на 6 декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко заблестява...


Св. Марина и св. Атанас наследяват тракийските върховни богове

проф. д.и.н. Валерия Фол

Глухите камъни са учебник по ,,скрито" знание. Кавичките подсказват, че това знание е пред очите ни и трябва само да бъдем обучени да си го припомним. Всеки, който се е разходил в района на светилището и е поговорил с местните или предварително е разлистил книги за мястото, веднага би  разбрал защо използвам разсъждения на Платон. Тайнствените скали са белязани с изсечени в тях ниши, които се извисяват над клоните на дърветата. Тази територия е принадлежала на траките одриси.

Светилището Глухите камъни е познато отдавна. Преди стотина години скалите, приличащи на пчелни пити заради издълбаните в тях ниши, впечатлили братята Шкорпил. Известността си Глухите камъни обаче получават едва след  1975 г., когато експедиция на проф. Александър Фол ги описва. От този момент светилището е сочено като едно от най-важните доказателства за етнокултурното родство между траките и фригите.
Къде е ,,скритата" тайна, която е пред очите ни? Фолклорът и езикът съхраняват знания, вярвания и обредност поколения наред дори при смяна на население и на религии. Културната памет на хората от региона е запазила много следи, стига да можем да ги разпознаем. Съвсем наблизо се намира връх Св. Марина. Във фолклорния образ на светицата и обредността в нейна чест отдавна е разпозната Великата богиня майка като пазителка на дивата природа и покровителка на младите в предбрачна възраст, владичица на змиите и на космическия огън. Чествана е с нощни празници и с мистериална обредност, с която младите са встъпвали в пълнолетие. Обикновено свещените места на светицата са в ниски долове, при извори. Ивайловградската св. Марина обаче е висок връх, който доминира над светилището. Тук тя е наследила и идеята за Планинската богиня майка. В народните вярвания св. Марина е сестра на св. Илия - старозаветния пророк, който се въздига безсмъртен на небето. Образът му и обредността в негова чест свидетелстват за древна почит към бога Слънце. Траките са вярвали, че

слънцето има два образа - кон през лятото и вълк (или куче) през зимата

Затова и не само близкото село, а и целият район е наричан Вълче поле. В с. Малко градище разказват, че стопанин на селото е зимният св. Атанас, който живее в един от кладенците. Светецът е грамаден конник с висок калпак и след полунощ обикаля селото. Хората чуват в нощните доби конския тропот и силното дрънчене на веригите, които носи. В негова чест принасят в жертва бик или овен на 18 януари. Жертвоприношението се извършва край кладенеца, където живее св. Атанас. Изключително важно е кръвта на животното да се оттича в основата на водоизточника. Светецът обича кръв. На този ден св. Атанас сваля кожуха си и облича копринена риза, качва се на върха и извиква на зимата да си отиде. Той е повелител на зимното слънце, казват хората, и затова след неговия вик денят започва да расте и годината се обръща към лято. Св. Атанас е брат на св. Антон и двамата са закрилници на ковачите, налбантите и железарите. Дори разказват, че

св. Атанас е измислил ковашките клещи,
като гледал лапите на кучето

В дните на двамата светци е забранено да се ядат боб и леща.
Архаичният първообраз на светилището, преди християнската религия да се опита да наложи своите вярвания, отразява стремежа на траките за хармония с околната среда. За тях природата и планината са сред проявленията на Великата богиня майка. Равнопоставен на Планинската майка, както също е наричана богинята, е нейният непорочно заченат син Слънце, чиято земна проекция е свещеният огън. От космическия брак между светлината и мрака (Слънцебога и Великата богиня) се ражда царят жрец, митологичният учител по безсмъртие, наричан в отделните райони на Древна Тракия с различни имена, най-популярното от които е Орфей. В светилището Глухите камъни това тайнство се е случвало по време на зимното слънцестоене пред малцина посветени мъже в изсечената пещера утроба с полица за поставяне на свещени предмети. След този ден Слънцебогът е все повече на небосклона и денят се увеличава. Кървавата жертва е най-важният обред за царя жрец, тъй като това е помощта, която той, посветените аристократи и поданиците оказват на светлината, за да победи мрака. Образът на св. Атанас е наследил вярата в безсмъртния цар жрец, който извършвал главния обред в началото на новия годишен цикъл.

Народната вяра е съхранила и забранената за орфиците храна - боб,

и дори носенето на вълнените дрехи, символизирано от хвърлянето на кожуха. Поминъкът на древните жители на района - рударство и металургия - е кодиран в почитта към св. Антон и св. Атанас като покровители на майсторите на метала. Тези майстори са владелци на огъня и дори до началото на XX век е вярвано, че знаят древни магии.
Импозантното светилище и свещената му територия са мястото, където царят жрец е посвещавал мъжете аристократи в знание за сътворението на света и за мястото им в него. Това вероятно се е случвало в деня на зимното слънцестоене, когато е започвал поредният годишен епизод от извечния цикъл раждане - живот - смърт - ново раждане. Недостъпното за останалите общество на знатните мъже е мелодекламирало тайните за сътворението, за силата на музиката, за изкуството да се овладее магиката и да се извърви пътят към безсмъртието. Част от това знание е ставало достояние и на останалите мъже. Достигналите войнска възраст младежи

издълбавали ниша
и поставяли свои дарове в нея

(най-вероятно билки и питки), за да почетат свещения брак между светлината на Слънцебога и пещерноутробния мрак на Великата богиня, т.е. зачатието на царя жрец и учител посветител, чието най-известно име е Орфей.
Фригите и хетите също са почитали като траките скалите и са изсичали в тях ниши и дори релефи и надписи. Те вярвали, че нишите са врати, през които се появява почитаното божество.
Запазени са не само релефи на божествата в нишите, а и имената им. Силната вяра карала траките да дълбаят скалите, за да изживеят обредно досег с божествените енергии. Тази вяра не би могла да изчезне без следа през хилядолетията. Претърпяла е трансформации, но и до днес се разказват свещени разкази. В тях Иван е най-разпространеното име, тъй като Йоан Кръстител наследява вярата в обезглавения и разкъсан от тракийките цар жрец, учител и посветител във вяра - Орфей; Еньовден е един от най-важните празници за българите, а обредността в чест на св. Марина и до днес е най-тайнствената.

http://www.spisanie8.bg/ (https://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8/1586-%D0%B3%D0%BB%D1%83%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:51:24
Светилището Беланташ разкрива още тайни

Успешно приключиха възобновените археологически проучвания на древния култов обект Беланташ край Асеновград. Екип от археолози установи, че истинското име на обекта е Беланташ, а не Белинташ, както досега се смяташе.

Категоричните доказателства, че Баланташ е най-древното обредно светилище в Европа, вече са налице. Откритието правят археолозите, работили на обекта, под ръководството на доктор Борислав Бориславов.

Това е обредният олтар, а намерените 2 метра под него останки са от камено-медната епоха, датиращи отпреди 7 хиляди години.

Виктория Карацанова, историк: "Ето този пласт... тука се е  открила само халколитна керамика. Значи тези камъчета, които ги виждаме от тук до тук са през халколита. Респективно откъде са дошли тези камъчета - от изсичането на нишите."

Това е и доказателството, че Беланташ е по-стар от Перперикон. Една от хипотезите за преселението около древното мегалитно светилище край Асеновград е богатството на руда в района.

Иван Дуков, историк: "Има и такава хипотеза, че горе самите скални изсичания са звездна карта. Тоест, че самите легенчета и улеите, които ги свързват, и ямкте отстрани, са едно отражение на съзвездията върху това скално светилище. Интерпретации има много по този въпрос. Дори знаем, че има твърдения за това, че тука постоянно извънземни кацат и екстрасенси се зареждат, че Ной си вързал ковчега тука."

Последното откритие за този археологически сезон са огнищата от късно бронзовата епоха и ранно желязната епоха, датиращи около 2-ро и 1-во хилядолетие преди Христа. Те доказват, че тук постоянно е имало човешка дейност през хилядолетията. Ако догодина има финансиране на разкопките около Асеновград, проучванията ще продължат.

http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-plovdiv/svetilishteto-belantash-razkriva-oshte-tajni
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:53:17
Тракийско светилище в местността Столоватец в близост до гр. Разлог

Светилището в местността ,,Столоватец" са руини, отстоящи на около 5 km западно от гр. Разлог, датирани от края на бронзовата и началото на желязната епоха. Все още се различават следите от зидове, градени от ломени камъни. На мястото са намерени и две големи мраморни стели с релефна украса, свързани със светилището, посветено на слънцето.

Откритие

Каменните стели от светилището Столоватец са открити случайно при оран през 50-те години на 20 век в нивата на Илия Радушин на източния склон на едноименния хълм. Интернираният от комунистическата власт по онова време в града историк Тачо Танев (от школата на Геза Фехер) забелязва плочата и я спасява за българската наука. Танев датира находката в късната бронзова епоха. В началото на 70-те, специалиста по нумизматика Тодор Герасимов приписва плочата на келтите, с което повдига научен спор.

Официалната версия за откритието на стелата е публикувана в сп. ,,Космос" от българската археоложка Горанка Тончева. Според публикацията, местният жител Атанас Астинов забелязал случайно в нивата на Илия Радушин в местността Столоватец край град Разлог плоча с изображения. Те не привлекли вниманието на Атанас Астинов. Той ползвал известно време плочата като мост над вадата пред къщата си. Стелата впоследствие била изправена временно върху каменната ограда на къщата на Атанас Астинов. Случайно преминаващият покрай къщата историк Тачо Танев забелязали изображенията, оценява значението на плочата и тя била пренесена в къщата-музей ,,Никола Парапунов".

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/The_snake_at_stolovatez.jpg/439px-The_snake_at_stolovatez.jpg)
Стелата със изображение на змей

Проведените през 60-те години на 20 век разкопки под ръководството на българската археоложка Горанка Тончева са открити руините на неголяма П-образна култова сграда, отворена на изток, която е изградена през eлинистичната епоха, в която плочите са били преупотребени за пълнеж на стените. Археолозите предполагат, че каменните стели са били вероятно разположени във вътрешността на сградата така, че да бъдат огрявани от изгряващото слънце. Според учените археологическият паметник е посветен на слънчевия култ, за което свидетелства и геометричната украса на каменните плочи - състояща се от скачени трискели и двойни спирали, които са древни слънчеви символи. На най-голямата каменна стела е изобразено лъчисто слънце, разположено в средата на ладиевидно изобразен двуглав змей, пред който е изправена мъжка фалическа фигура, бъркаща с лявата в устата на змея.

Датировка и принадлежност

Датирането на светилището Столоватец, както и принадлежността му към познатите племена, обитавали този район на Балканския полуостров, е предмет на научен спор още от началото на археологическите проучвания и излагането на стелите в музея ,,Никола Парапунов" в гр. Разлог.

Според проф. Васил Марков изобразената на най-голямата стела сцена отразява един ранен етап от древното религиозно мислене на траките, което съответства на трако-пеласгийските култове, религия и изобразителни изкуства. Според него стиловите особености на изображенията от стелите, изпълнени с двойни спирали и трискели, отнасят паметниците към епохата на Микенска Тракия.

Според проф. Марков сакралните стели от светилището Столоватец са особено важно свидетелство за духовния живот на тракийските племена сатри, беси, диобеси и диий, населявали в древността земите на Горна и Средна Места, които са били пазители на изконната тракийска религия и култ, в техния най-старинен вид. Марков изказва хипотезата, че изображението от голямата стела, наподобяващо люлка или ладия, е атрибут на слънцето, познат от българския фолклор, в мотивите от народни песни, където спуска по лъчите си от небето люлката, за да грабне любимата мома.

Западно от светилището са разположени три тракийски надгробни могили, които несъмнено принадлежат към култовия комплекс и представляват материално свидетелство за практикуваните на място едновременно със слънчевия култ, и култ към предците. Специално внимание според учените представлява поставената в устата на змията-змей дясна ръка на антропоморфната фалическа фигура. Първоначално откривателите на стелите виждат в това двуборческа сцена, но направеният по-късно анализ на паметника и графични отпечатъци показват, че предполаганите от Т. Танев лък и стрела реално отсъстват. Според проф. Марков чрез този детайл, в напълно образен вид, е показано предаването на тайното знание от соларно-хтоничното божество на траките - тракийският Дионис, на прадеда, първият тракийски цар и жрец - син на слънчевото божество и Великата богиня майка. Това е сцена на царско посвещение от най-архаичен тип, напълно повлияна от късната елинска религия и много близка като дух до семантиката на изображението на стелата на Хамурапи в Месопотамия, където слънчевото божество връчва лично законите на вавилонския цар, по които той следва да управлява държавата си. (Древните траки са имали близък в семантичен план мит - този за тракийския цар и бог Залмоксис, при който ходи периодично царят на тракийските гети, за да се съветва как да управлява държавата си.)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Stolovatez_Stella_2.jpg)
Една от големите стели, открити в местността Столоватец

Символика

Сцените с участието на змей/змия, както и тези на слънцето, грабващо с помощта на своите златни люлки мома, са характерни за българския фолклор и се пеят на големите християнски празници Великден и Гергьовден, но най-вече при обредите, свързани с Еньовден. Проф. Марков предполага, че много е вероятно култово-обредните практики от светилището Столоватец да са били свързани с деня на лятното слънцестоене - празникът на възмъжалото слънце, на което според древните митологични представи му предстои да встъпи в свещен брак. За това свидетелства не само слънчевата люллка, но и мощно струящата от небето като ,,S"-видни спирали слънчева светлина в релефа на голямата стела от светилището.

Според Ил. Тантилов (от Историческия музей в гр.Разлог), гледано от Разложката котловина, слънцето изгрява на Еньовден точно над тракийското светилище на Бабяшка могила до с.Бабяк. Т.е. и в случая със стелите от светилището Столоватец са вероятни археоастрономически аспекти на местния слънчев култ, отбелязани на терена, подобна на археологическата и археоастрономическата ситуация, свързана с лятното слънцестоене, изследвана от екипа на проф. Марков при огромното мегалитно светилище на Царев връх в Южна Рила - светилище, в което образът на змията-змей се наблюдава изобразен върху един от мегалитните жертвеници, в западната част на Добро поле.

Култът към слънцето и едновременно с това култът към змията-змей е добре засвидетелстван при археологическите разкопки на Бабяшка могила - едно от най-характерните древнотракийски светилища в Западните Родопи.

Според Николай Дерменджиев, изображенията, освен митологична (култова) стойност, са имали и календарно-астрономическа такава. Анализът на паметници с подобна украса, от Великобритания, Ирландия и Франция, показва, че освен всичко друго това са записи на астрономически (календарни) цикли.

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%86)


Откриха в Разлог плочи от тракийско светилище

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/020/Image_4992020_302.jpg)

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/021/Image_4992021_302.jpg)

Уникални плочи с релеф и орнаменти от 2-ро хил. пр. н.е., датирани от Националния исторически музей, стават туристическа атракция в Разлог. Общината възстанови каменните плочи от древно тракийско светилище, намерени в м. Столоватец, като идеята е да се популяризират археологическите находки и образци на древната тракийска култура в градска среда.

В местността Столоватец са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха - руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. Светилището се определя от учените като един от малкото запазени образци на най-древната тракийска култура под формата на монументален обект.

Културно-историческият ансамбъл, представляващ точно копие на откритите плочи е експониран като туристическа атракция пред културния дом в Разлог.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4992015
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:54:12
Голяма статуя на Херакъл се издигала навръх Бунарджика в Пловдив

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic02.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2F6_107.jpg&hash=3f5a78cb18e3a74b336953b22d9b772d)
Старата чешма на Бунарджика. Картина от Симеон Велков

Постаментът на статуята бил запазен до 50-те години на ХIХ век с надпис от IV - III век преди новата ера

Николай Шаранков предполага, че по средата на хълма е имало храм, а под него - пещера с извори

Хълмът е свързан и с голямата мечта на цар Фердинанд за постройка на голям дворцов комплекс в Пловдив


От векове насам този хълм е известен с името Бунарджик. Според Николай Шаранков най-старото му име е Пурд. Тази тракийска дума се свързва с индоевропейския корен за извор. Гърците го наричали Криниос, или просто Кринис. Това название пак означава извор. Със същото значение е и турското име Бунарджик. Неслучайно до 1937 г. днешната улица ,,Данаил Николаев" се наричала ,,Изворна". На тази улица се намирала и Винарската кооперация ,,Извор", създадена в края на ХIХ век.

За изворите са запазени малко сведения. Летописецът на Пловдив Никола Алваджиев пише: ,,Имаше две изко­рубени пещери, за които казваха, че били от времето на ромен миллет (римляните)... На 15-20 м от пещерите лееше вода старинна чешма с чучур. Тя бе разрушена в 1910 г., после я възстановиха, но в друг вид. Тя и сега е на същото място, пред останките на някаква антична постройка..." Мнозина вярвали, че водата от тази чешма е вълшебна - щом някой чужденец отпиел от нея, оставал завинаги в Пловдив. В наше време от античната постройка няма и следа, а съществуваща сега  чешма е съградена през 1933 г. уж по подобие на отколешната. Няма го и мраморното корито на чешмата, както и дълбокото древно подземие, открито през 20-те години на миналия век.

Съвременното название на хълма идва от двата паметника, събрани на неговия връх (234 метра над морското равнище). Те са символи от последните 130 години - твърде кратък период, съпоставен с многовековната история на това забележително място. Старите монети от началото на III век показват друга картина - върху най-високата част на тази малка планина се издигала внушителната статуя на Херакъл. Постаментът на статуята бил запазен до 50-те години на ХIХ век. На него имало полуизтрит надпис, преписан буква по буква от гръцкия историк Гр. Цукала. Д-р Александър Пеев определя, че надписът е от IV - III век преди новата ера. Паметникът е представен самостоятелно върху монета, сечена по времето на император Гета (209 - 211). Херакъл е изобразен прав, с дясната ръка се подпира на кривака си, а в лявата, върху която е преметната лъвската кожа, държи ябълките на Хесперидите. Същият паметник е гравиран  както върху монета от времето на Каракала (198 - 217), така и върху медалион от времето на император Елабагал (218 - 218). Върху монета от времето на император Септимий Север (193 - 211) са показани едновременно два хълма - Джентемтепе (Младежки хълм) и Бунарджика (Хълм на освободителите). Събирането на двата хълма в един образ подкрепя тезата на Николай Шаранков, че в древността те съставляват един общ култов комплекс.

Тази информация за облика на античния Пловдив, щеше да остане недостъпна, ако не бяха дългогодишните изследвания на научния сътрудник Камен Колев. Той първи разгада посланията на старите монети и, преди да ни напусне,  ги направи достъпни за нас.

 Николай Шаранков предполага също, че по средата на хълма е имало храм, а под него - пещера с извори. Намерените оброчни релефи на хълма уточняват, че храмът е бил посветен на богинята Деметра. Посвещения на Дионис и плоча с поема, посветена на музите, отварят пролука към един друг свят, за който не знаем почти нищо. Оскъдни са и сведенията от находките в античния некропол, разположен в източните и южните подножия на хълма. Много от гробовете били отворени още в древността, а превръщането на стария некропол в турски гробища заличило много следи. Близо до прочутия извор се намирала старинна гробница. Александър Пеев смята, че там е погребан знаменит воин, заедно със загиналите негови бойци.

Бележките на европейските пътешественици предоставят малко информация. Единствено Йохан Кемпелен (1740) дава конкретни сведения. Австрийският дипломат  открил два четливи надписа в една гробница. Намерил също отлично запазен гръцки надпис върху мраморен отломък, но той служел за корито на чешмата под някогашния храм. През 1933 г. работниците, които благоустроявали хълма, разбили мрамора и изхвърлили парчетата в насипа  на терасата пред общинския бюфет, известен сетне като Големия Бураджик.

Вероятно още от древността хълмът бил любимо място за разходка на пловдивчани. ,,Местността ,,Бунарбаши" е сборище на интелигенцията и на аристокрацията" - известява Евлия Челеби в средата на ХVII век. Подобни сведения има и от по-късно време. С тази традиция е свързан най-старият празник на Пловдив - посрещането на маиза в първия ден на месец май, когато всички дървета са разлистени и зимата окончателно е отминала. Още по тъмно цели семейства се отправяли към върха на Бунарджика.  Стръмната пътека се запазила чак до 1932 г.  Труден и уморителен бил преходът в тъмнината, но си струвало усилията - според преданието, който посрещнел изгрева, щял да бъде здрав през цялата година и го очаквала добра печалба. Задължително било майосването, тоест посрещането на първите слънчеви лъчи, да бъде върху самия връх на Бунарджика. Скалите и равната площадка под тях била препълнена от народ. След "улавянето на маиза" всички се спускали долу в ниското при днешния булевард "Руски", където се простирала широка поляна с буйна свежа трева.  Тук жените нареждали богати трапези. Имало всичко - печени агънца, прасенца, пилета, изобилни мезета и питиета. Отстрани български, арменски и цигански оркестри подклаждали веселбата. В специална беседка била военната музика, а в другия край на поляната на една скална площадка били изпълнителите от Пловдивското певческо дружество. По-изтънчените компании се усамотявали настрани, за да слушат виенски мелодии. "Местността плуваше от народ", известяват някогашните вестници. Едва на свечеряване всички сгъвали багажите и поемали към домовете си.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic02.podtepeto.bg%2Fuploaded%2Fimages%2F7_20085_1903.jpg&hash=ec6eec80a1d6a975947eeb35340bc6a7)
Водопадът под водохранилището на Бунарджика. Фотограф: Андрей Андреев, 1902-1905 г.

Казват, че този празник води началото си от дълбока древност. Традицията се спазвала строго от незапомнени времена. Нещата започнали да се обръщат от 1899 г. Тогава за първи път по улиците на Пловдив тръгнали социалистите, за да отбележат празника на труда. Отначало никой не им обръщал внимание. Но от година на година шествието ставало все по-многобройно, лека-полека традиционната почерпка се превърнала в политически митинг. След това в ритуала се включила полицията - социалистите пръскали позиви, връзвали червени знамена по дървета и високи сгради, стражарите ги гонели и пълнели арестантските килии. Да те е страх да излезеш от къщи, камо ли да празнуваш.

По-новата история на хълма започва с пазарния комплекс от временни постройки, където през 1892 г. участниците в Първото българско изложение можели да продават стоката си. След повече от 40 години пак на същото място бил открит Първият национален мострен панаир, който бележи една нова епоха в развитието на Пловдив.

Хълмът е свързан и с голямата мечта на цар Фердинанд за постройка на голям дворцов комплекс в Пловдив. Още през 1892 г. монархът харесал Бунарджика, а по- късно го поискал от общинската управа. Общинарите много добре знаели, че ако дадат Бунарджика на княз Фердинанд, ще лишат града от едно без­ценно благо, с което е разполагал от векове. Въпреки това решението било взето:, да се подари на Негово царско Височество Княза" Бунарджи­ка заедно с градината ,,Цар Симеон" и с един обширен терен от днеш­ния Дом на техниката до Търговската гимназия и от Дома на техниката до ул. ,,Данаил Николаев". Дворецът щял да включи и запазената гора при се­гашното кръстовище на ,,Пещерско шосе" и бул. ,,В. Априлов". Още през 1896 г. княжеските ко­нюшни били настанени в градината ,,Цар Симеон", а на следващата година решението било потвър­дено от повторно гласу­ване. Този терен от сто­тици декари трябвало да се превърне в импозан­тен парк с водопади и езера, редки растения и животни, а сред него да израсне един пловдивски ,,Версай", по подобие на дворците, останали от френските крале. На пръв поглед вече нищо не можело да спре изпъл­нението на проекта. Оба­че не било така - собст­вениците на имоти реши­телно се противопоста­вили на тяхното отчуж­даване. Започнали съдеб­ни процеси, които се про­точили до 1912 г. След това се изредили три вой­ни, а през 1918 г. цар Фердинанд бил принуден да напусне България. Та­ка Пловдив останал без свой ,,Версай".

На самия връх в здравите скали бил издълбан голям басейн. Тук пристигала водата от Родопите,  преди да поеме към къщите по Трихълмието. От това водохранилище, един поток се стичал по скалите, а надолу се оформили два водопада. Никола Алваджиев пише: ,,Водата падаше от ня­колко метра, удряше се в ед­рите камъни под улея, разбиваше се на хиляди капки. Вълшебно бе това кътче със своята свежест, зеленина и прохлада, а зиме, когато ле­дът изваяше причудливи фи­гури, бе неизказано краси­во..."

http://podtepeto.com/besedka-za-grada/golyama-statuya-na-herakl-se-izdigala-navrh-bunardzhika/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:56:09
Магически предмети изскочиха от тракийско светилище

(https://m.netinfo.bg/media/images/29372/29372475/640-420-otkriha-magicheski-predmeti-na-vryh-ostrec-kraj-velingrad.jpg)

Магически предмети са открити при проучванията на тракийското светилище на връх Острец, съобщи за Дарик археологът д-р Димитър Байряков от историческия музей във Велинград. Находките са свързани с култа на бесите и техните практики в Западните Родопи. Интерес предизвикват умалени глинени модели на обредни хлябове с повтарящи се символи.

Освен тях има  съдове за течности и храна, оброчни оброчни плочи с фрагменти, които показват култа към тракийския конник Херос, прешлени за вретено и монети. Самият връх в миналото е бил ограден със стени от различни периоди, а тракийското светилище започва да съществува през късната брозноява епоха и продължава до края на IV век преди Христа.

Финансирането на археологическите разкопки, консервация и експониране на светилището на връх Острец е за 47 000 лв. по Програмата за развитие на селските райони. Проучванията ръководи проф. Диана Гергова.

Проучвания на още едно тракийско светилище се проведоха това лято във Велинград. В разкопките при езерото ,,Клептуза" до параклиса ,,Свети Илия" се включиха доброволци от различни държави. Там има останки от двуметрова крепостна стена. Разкрити са две постройки, над 20 съд и хранилища за съхранение на вино и жито, допълни д-р Байряков. От велинградския музей имат амбицията светилищата на траките при Клептуза и Острец на придобият статут на обекти от национално значение.

https://dariknews.bg/regioni/plovdiv/otkriha-magicheski-predmeti-na-vryh-ostrec-kraj-velingrad-1510309
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:57:16
Тракийско светилище "Глухите камъни"

(https://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2015/09/dsc_4100-300x231.jpg)

Живописната местност Глухите камъни крие древен тракийски град, съперничещ си с Перперикон

Родопската местност Глухите камъни е приютявала големи култови обекти на траките. По последни данни на българските археолози в живописното място се крие античен тракийски град, впечатляващ с размерите си.

Учените са установили следи от човешка дейност от преди 4000 години до късното Средновековие.

(https://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2015/09/023205190-300x225.jpg)

(https://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2015/09/04-300x200.jpg)

В подножието на  скалния  комплекс се намира гробница, като встрани се намира ниша с легло, вкопано в стената. До самата гробница има второ помещение, предназначено за мъртвите. В скалната основа на самата площадка пък има следи от църква, изградена през 5-6 век върху останките на езическото светилище.

Изключителният култов комплекс  има вкопана стълба, с която се стига до върха, където има басейн, а останалите три скални върха са осеяни с култови ниши около 200 на брой.

За древните траки височината олицетворява преминаването от материалното към духовното, а със самото изкачване на високо се преминава от всекидневието към свещеното.

Гледката отгоре е изключително красива и се виждат Родопите на километри в далечина.

През тази годишния археологически сезон археолозите се занимаваха с Северната, Централната и Западната част на религиозния комплекс.

Археолозите от БАН смятат, че култовия скален комплекс е само малка част от античен тракийски град разположен в южната страна на комплекса по посока на родопската река Арда. Открити са основите на много сгради, за които се смята, че са имали представително значение. Намерени са останки от крепостна стена, която вероятно е служела за защита от неканени нашественици и завоеватели.

Находките, които археолозите са открили ги навеждат на  мисълта, че в живописната местност Глухите камъни е имало огромен античен тракийски град, който може да се сравни с Перперикон, дори да си съперничи с него. Предстоят нови разкрития от скалния комплекс слеващия археологически сезон.

https://www.chudesa.net/ (https://www.chudesa.net/%D0%B3%D0%BB%D1%83%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA/)


Тайните на тракийското светилище "Глухите камъни"

https://www.youtube.com/watch?v=rQgv9Tg7FNc
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:58:00
Тракийско светилище церило неми и сакати

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.politika.bg%2Fimg%2F%3Fid%3D54010%26amp%3Bsz%3D0%26amp%3Bcut%3Dyes&hash=271dc9817ae191840320bd541c57207b)

Градището - така наричат местните хора от село Долно Дряново, обшина Гърмен, странния каменен ансамбъл от гигантски профили на мъже, както и на животни ­ костенурки, змии, риби, птици, на гъби даже, което се намира на 5 километра от селото им на пътя за Сатовча.
До 2000 година тази своего рода каменна скулптурна изложба на открито беше позната само на поколения местни овчари, дървосекачи и ловци, които възприемали каменните фигури за игра на природата. Трябваше големият приятел на Родопите, професорът математик Тодор Бояджиев да се натъкне случайно на този странен каменен ансамбъл през 2000 година, за да предизвика вниманието на своите колеги по звание историци и археолози, за да започнат тук задълбочени научни изследвания.
,,Да, става дума за древно праисторическо и тракийско светилище, което е поне на 7000 години, по-старо е и от Перперикон, твърдят археолози. Тук до преди десетина години са извършвани култови тракийски обреди за лекуване на женско безплодие, проговаряне на неми деца и прохождане на сакати. Проф. Бояджиев си отиде ненавреме от този свят, през 2009 година. Инсулт покоси достолепния учен математик в Центъра за ядрени изследвания - град Дубна, Русия, където той десетилетия наред работеше. Когато пребиваваше в България, професорът четеше лекции в университетите, но основно се занимаваше с двете си любими хобита - археологията и дългите преходи из Родопите.
Преди 13 години професор Бояджиев започва своите проучвания, а след неговата кончина разкопките продължават от екипа на доц. Анелия Божкова. Тя също обяви, че тракийското светилище е по-древно от Перперикон. Основания за това є дават запазени следи от пещи за жертвоприношения, абсолютно кръгли дупки върху скали, разположени във формата на някои съзвездия, и исполински фигури на човешки глави и култови животни. Разкритите останки от древните зидове са частично консервирани, има и постоянна охрана на обекта, която да пази светилището от иманярските набези. Скалната арка мегалит продължава да се използва за традиционни народни обредно-магически действия за лекуване на женско безплодие и други тежки заболявания. Арката, която местните хора наричат мушилка, или промушвачка (с ударението върху о ­ бел.авт.), а проф. Бояджиев го назова Чистилището, поразява със своята мистичност и внушителните си размери. Преминавайки през мушилката рано сутрин при изгрев слънце, лекуваният изоставя старата си връхна дреха край арката и остава с новата, т.е. придобива нова същност, ражда се за нов живот. Оставя монети в дар за полученото здраве върху южния камък на арката. Там са поставяни и червените конци, с които предварително е измерван болният. На базата на семантичния анализ на обреда е възможно тълкуване на лечебния ритуал като артефакт от обреда на обезсмъртяването в Древна Тракия, осъществяван чрез слизане в подземния свят.
Чистилището е само една от десетките тройни конструкции, при които каменни образи на змии, жаби, риби, костенурки и други са накачени един върху друг. Гигантските каменни човешки глави професорът кръщава Тангра 1, Тангра 2 и Тангра 3, на други места се споменават като Владетел - 1, 2 и 3. Те се съзерцават само под определен ъгъл и точно проектирана дневна светлина. За специалистите няма съмнение, че тези гигантски каменни скулптори са изваяни от човешка ръка, но как и по какъв начин са пренесени тук - все още никой не може да даде логичен отговор. Върху издаващ се в посока юг скалист нос са издълбани като с нож множество ями с кръгла форма. Скалните изсичания оформят космически слънчеви кръгове. Доказателство, че това е древен тракийски храм. Скалата е осеяна с фрагментирана керамика, датираща основно от Предримската и Късноантичната епохи, анализират археолози.

http://www.politika.bg/article?id=31863
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 13:59:39
Тази информация е от 2016г.

Откриха светилище на 6000 години край село Сърница, Хасковско

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmediacafe.bg%2Fcontent%2Fupload%2Fimages%2F2016%2FFotography%2Fchobanova_skala5.JPG&hash=5dd421dcd058d46db0181057b4791872)

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmediacafe.bg%2Fcontent%2Fupload%2Fimages%2F2016%2FFotography%2Fchobanova_skala3.JPG&hash=0c6b40b0381ff65e74c51ed4cff1c3ea)

Светилище на 4000 години преди Христа е открито край село Сърница. смята известният археолог и специалист по праистория проф. Ана Радунчева. 3 огромни човешки профили (на мъж и жена) са изсечени в скалите, като единият не е добре запазен. Профилите бяха откритието на фотографа на mediacafe.bg Мирослав Чобанов, за което писахме миналия месец. След публикациите от община Минерални бани потърсиха за съдействие проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова  от Националния археологичен институт към БАН, които заедно с 24-годшния студент обходиха част от местността.

Това е третото подобно свещено място у нас, след откритите Ангел войвода и Татул. Те са част от цяла система, която трябва да бъде проучена тази година. След проверката учените откриха, че ,,Орлови скали" крият древно скално светилище, а над тях е разположен жертвеник. Те са първите, които идентифицират обекта като такова. Профилите са дело на човешка ръка, не са природно образувание. Най-вероятно там има цяла галерия от образи, но не всички са запазени. "Сечени са с камък, няма следи от метал", коментира проф. Радунчева на официална пресконференция вчера.

Според нея, са налице всички характеристики за светилище. Има вода и пещерни ниши. Вероятно има и магнитни аномалии, там човек действително се чувства с повишен тонус, но мястото трябва да бъде изследвано, допълни тя.

По откритата керамика, учените датират светилище от 4 в. пр. Христа. Това е около 2 000 г. преди траките, светилището е дело на енеолитните хора. Това е третото подобно свещено място, сравнимо с тези край Ангел Войвода и Татул. Те са част от цяла система, която трябва да бъде проучена.

На един от профилите се вижда от определен ъгъл. Образите са били там от каменно-медната епоха, но никой не ги е забелязал. Фотографът ни Мирослав Чобанов използва катеречски умения с въже в почти недостъпната част на една от скалите с височина от 30-40 метра. Миро обхожда почти всички скали, за да види и заснеме скалните образования, като при едно от поредните си слизанията той пада от около 5-6 метра височина, но запазва фотографската си техника непокътната.

Жертвеникът ще бъде кръстен на фамилията на откривателя - Чобанова скала. Ако хипотезата на проф. Радунчева се потвърди, ще се окаже че в община Минерални бани разполагат с археологични паметници, съпоставими с египтеските пирамиди и останките от шумерската цивилизация.​

От днес община Минерални бани постави денонощна охрана под Жертвеника, за да го предпази от нежелани иманяри. Чийте какво сподели Миро, след като се върна от втората си експедиция: 

https://www.youtube.com/watch?v=Aa3qq4ov_BI
Интервю с Мирослав Чобанов

http://mediacafe.bg/novini/interesno/Otkrikha-arkheologicheska-nakhodka-otpredi-6000-godini-kraj-Haskovo-VIDEO-i-SNIMKI-10428
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 14:00:31
Възраждат уникално древно светилище край Враца

(https://i.pik.bg/news/516/660_792213705cdcd34619d17282cb49ee03.jpg)

Уникален музей под открито небе ще бъде изграден в местността Валога, неолитното светилище при врачанското село Оходен. Проектът е готов и очаква класиране по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Той ще бъде представен в понеделник във Враца, на първата дискусия за тази година от националната кампания на в. "Стандарт" "Чудесата на България". Парите, които общината очаква да получи за популяризирането на културното богатство в раннонеолитното селище във Валога, са в размер на над 3 млн. евро. Директорът на РИМ - Враца Георги Ганецовски заяви, че това е един от ключовите проекти за региона. Една от целите му е да осигури и занимание на местните хора, които ще се включат с работа в него.
Проектът е в партньорство с румънската община Добрословени. В него местната администрация залага на популяризиране на археологическите разкопки в село Оходен. Идеята е за създаване на музей на открито върху проучената част от обекта, с всички необходими благоустройства, съоръжения, площи, инфраструктура, постройки и други средства за функционална обстановка, като фокусът е археологията.
В експозицията на открито ще са включени седемте най-важни обредни съоръжения под формата на макети. Музеят под открито небе ще разполага с уникално и ефектно осветление.
Ще бъде изграден и експериментален археологически учебен център, в който ще се провеждат лагери на ученици и студенти, както и научни семинари и обучения. По проекта се предвижда облагородяване на района, изграждане на атракцион и летен лагер.
В зоната му и околността ще се изградят зони за активна игра като въжени паркове, дървени конструкции и други природосъобразни атракциони за различните възрастови групи. Ще се направи и малко селище от 5 или 6 дървено-кирпичени къщи, в които ще кипи живот. В тях туристите ще могат да се запознаят с праисторически занаяти като обработка на кремък или дървесина. Ще се демонстрира и изработката на хляба от лимец.

https://pik.bg/ (https://pik.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0-news516345.html)
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 14:01:00
Космическият петроглиф от Белоградчик

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fvidin%2Fshows%2Fmagazin%2Fposokite-na-delnika%2Fpublishingimages%2F6644%2F13-11-01-61818_1.jpg&hash=e7057dc6a499b431b67a091cac7031df)

Няколко уникални в световен мащаб изображения са изсечени в скалите над Белоградчик, разказва в "Туристически маршрути" по РАДИО ВИДИН любителят планинар Кирил Ценов. Става дума за скалния масив, върху който е построена вилата на дивечовъдната станция. От там се открива изключителна панорамна гледка към почти цялото небе, заради което в миналото мястото е било избрано за астрономическо и култово средище. Някога науката и религията не са били разделяни, а са били един общ път към опознаването на себе си и на света.

По принцип скалните светилища са играждани върху високи скални площадки, както е в случая. Същото се отнася и за Калето, където личат следите от древно светилище. Върху скалите при дивечовъдната станция е изсечена голяма щерна, като се виждат следи и от други обработки. Това ясно показва, че става дума за култово средище.

На мястото са изсечени и няколко много фини и сложни изображения. Едното представлява осмолъча структура, състояща се от два концентрични кръга. По перифетията си те са оградени с малки дупки в скалата. От лявата страна са разположени двадесет и четири дупки по част от голямата окръжност. Вътре в нея са изсечени четири кръга с различни размери, като около най-големия е изобразена орбита. Той е трети поред и отговаря на Земята с орбитиращата около нея Луна. Останалите се отнасят до Марс, Венера и Меркурий и са представени със съответните големини, така че съответстват на астрономическата действителност. Подредени са и в правилен ред според отдалечеността си от Слънцето.

Всеки от тях се намира срещу една от точките по периферията. Този за Меркурий се намира срещу третата точка, за Венера- срещу осмата, за Земята- срещу петнадесетата и за Марс- срещу двадесет и четвъртата. Ако умножим поредния номер на точката по числото двадесет и седем, ще получим точно времето, за което всяка от планетите прави обиколка около Слънцето. Двадесет и седем не е произволно избрано число, това е кръглият брой денонощия, за които Луната обикаля около Земята. Така това изображение се оказва елегантна и много интелигентна карта на Слънчевата система. То е изключително сложно и няма аналог сред скалните астролабии по света. Изображението демонстрира много сериозни астрономически познания, представени по уникален начин.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fvidin%2Fshows%2Fmagazin%2Fposokite-na-delnika%2Fpublishingimages%2F6644%2F13-11-01-87168_1.jpg&hash=1dc978cf2b627314dddd046e9989f52f)

До него е изобразено око, разположено върху специално изсечена платформа с формата на равностранен триъгълник и силно наподобява пирамидата с окото. Навярно то показва, че мястото е било предназначено за наблюдения. Там се намира и една група от геометрични фигури- равнобедрен правоъгълен триъгълник, кръг и квадрат. Всички фигури, включително и тази с картата на Слънчевата система, са построени по размера на зеницата на скалното око. Това значи, че са част от един общ и сложен замисъл.

Геометричните фигури са разположени една спрямо друга по много сложен начин и представляват неизвестна геометрична постановка. Съвременната цивилизация не решава подобен род задачи. До сега никой не можа да реши тази задача и да каже какво значи, дори преподаватели по математика в елитни столични училища. Единствено беше заявено, че постановката е достойна за олимпиада по математика. С това се потвъждава, че белоградчишката геометрическа постановка не е част от съвременната математика.

Освен геометрична стойност, тя има и теологичен смисъл. Представя произхода на триединния Бог от някаква още по-фундаментална същност. За този процес говорят богомилите. Според тях в началото Бог бил едноличен и едносъщностен. Той извършил първото си действие и се завърнал към себе си. С това станал триличен и трисъщностен. Правоъгълният триъгълник, кръгът и квадратът са неговите три лица, но изразени геометрически. На тази скала с геометричен вид е записано първото действие на Бог и последствията от него. Това е точно същата логика, която се наблюдава при рисунките от Магура. Всеки образ, отнесен сам към себе си, ражда три напълно нови образа. Става дума за това, че изображенията от двора на дивечовъдната са материален израз на древната магурска култура и нейните учения. Това говори, че традициите й са се предавали дълго сред местното население.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fstatic.bnr.bg%2Fvidin%2Fshows%2Fmagazin%2Fposokite-na-delnika%2Fpublishingimages%2F6644%2F13-11-01-71381_1.jpg&hash=621f015b5ab2342f5f6e2de69593378f)

Петроглифът не се радва на популярност, защото хората не го разбират. Той е изключително сложна съвкупност от изображения и до ден днешен не се намери човек, който да ги разбере напълно. Поради това на хората им е много трудно да повярват, че изображенията са древни. Ние всички очакваме от древността да ни предложи примитивизъм, но в това отношение районът на Белоградчик изобщо не се съобразява с очакванията ни. Петроглифът е много стар по две причини. Първата е косвена. Той е направен по логика, която ни е напълно чужда и е продукт на друга култура. Втората е цветът на скалите. Всички изображения на мястото са уеднаквили цвета си с околните скали. След изсичането на камъка, отвътре се показва естествения цвят на скалата и с времето той се уеднаквява с останалата повърхност, а това отнема векове и дори хиляди години. Ако изображенията от петроглифа бяха скорошни, това би личало по разликите в цвета на скалата.

На това място личи много добре и друго. Древното светилище е било вандалски разрушено в древността. Скалите са трошени чрез забиване на лостове и е съборена скалната козирка, върху която са стояли изображенията. Това не е направено с цел да се добиват камъни за зидове, защото камъните са оставени да си лежат, както са паднали. Целта е била унищожаване на светилището и обсерваторията. Станало е също толкова отдавна, че и тук цветът на скалата се е уеднаквил с този на по-рано оголените повърхности. Навярно става въпрос за унищожаване на така наречените езически светилища при навлизането на православието. Така то се е опитало да добие лигитимност, като унищожи корените и доказателствата за произхода си. Има изключително много доказателства сред рисунките от Магура, че те са родоначалникът на християнството, но в една много по-древна форма отпреди църковните събори.

Много са интересните въпроси около Белоградчик и някои от тях се преплитат в двора на дивечовъдната станция. Изображенията и следите от случилото се там са изключително богатство, завършва разказа си Кирил Ценов.

http://bnr.bg/vidin/post/100306873/kosmicheskiyat-petroglif-ot-belogradchik
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 14:02:03
Тракийското светилище Караджов камък

(https://blog.hotel-extreme.bg/wp-content/uploads/2016/04/Untitled21-1-min.png)

Караджов камък се намира близо до с. Мостово, но най-точно може да се каже, че е близо до Кръстова гора. Именно от там започва и разходката до светилището. Когато паркирате на паркинга на Кръстова гора, трябва да се отправите по асфалтовия път в дясно от църквата и на около 200 метра в дясно има черен път. Именно по него трябва да поемете. Разходката не е кратка, нито лесна, но пък няма за къде да бързате. От паркинга на манастира до подножието на Караджов камък разстоянието е точно 5 км, а общо отива и връщане ще ви отнеме около 3 часа - 3 часа и половина. Когато добавим и поне час за разглеждане на самото светилище се оказва, че трябва да отделим поне 5 часа, за да се насладим на това прекрасно приключение.
Пътят е обозначен и трудно ще се загубите. Просто трябва да следвате пътеката. Теренът е неравен и на места има изкачвания, на места спускания, но като цяло може да се каже, че на отиване пътят е по-труден и бавен. Ако предположим, че разходката е 2 часа и 30 минути, то на отиване трябва да отделите 1 час и 30 минути, а на връщане може да се справите и за 1 час. Разбира се, в това време не сме сметнали почивки и снимки.

(https://blog.hotel-extreme.bg/wp-content/uploads/2016/04/Untitled-1-min.png)

Караджов Камък е скално плато, като интересното при него е, че в процепа между 2 от скалите е попаднала голяма канара, наречена Караджов Камък. Процепът е с височина около 20 метра, като изкачването му е една от атракциите, които ще срещнете по пътя до покоряването на поредното приказно място в Родопите. Това е и единственият подход към върха. Местните го наричат Боаза (Проход). От подножието на платото до неговия връх ви водят 2 дървени стълби, с метални парапети до тях. На върха дори има останали следи от стъпала издълбани в скалата, но от тях е запазена само малка част, защото се предполага, че са изветрени. Звучи много лесно и удобно, но повярвайте ни не е точно така. Изкачването е лесно и бързо, но слизането е предизвикателно и трябва много да се внимава. Стълбите са нестабилни, а част от парапетите са клатещи се, по тази причина - внимавайте!

Историята на Светилището

Караджов камък предизвиква интереса на археолозите от много години, но едва 2004 година са напрвени проучвания на местността. Археологът д-р Иван Христов прави няколко сондажа в ниското на платото и открива множество фрагменти керамика, които датира от Ранножелязната епоха или по-конкретно от VIII - VI в.пр.Хр. Тази датировка съвпада с присъствието на траките в тази местност и светилището се свързва с тракийското племе Беси, които са обитавали тази част на Родопите по това време.

Д-р Христов установява и втори етап на съществуване на светилището, което свързва с присъствието на Римската империя на нашите земи. Това заключение той прави благодарение на нумизматичен материал.
Интересно нещо, което надали ще забележите, без да знаете са ямите издълбани в скалата при изкачването до върха и. Те са към края на процепа към върха му. Това според археолозите били ритуални ями, в които са поставяни дарове за починали тракийци. Намеренят материал подсказва именно това. Намерените големи обеми фрагментирана керамика в подножието на платото, пък може да се свърже с един от най-традиционните ритуали на траките при погребение, а именно тридневните състезания в чест на починалия, придружени с пришества.

(https://blog.hotel-extreme.bg/wp-content/uploads/2016/04/Untitled-23221-min.png)

На върха на платото също може да забележите ями в скалата разпръснати по цялото протежение на скалата. Тези ями имат много обяснения, някои смятат, че са свързани с отново с полагането на дарове в чест на починалия, други смятат, че са свързани с производството на вино и това са Шарапани. Шарапаните са издълбани в скалата преливници свързани с улеи и там се е обработвало ритуално вино, което е било ползвано в култа към Дионис или както тракийските племена го почитали - Сабазий или Загрей. Двете божества по-късно се сливат в едно - Дионис. Друга теория за тези ями е че в тях са се извършвали жертвопринушения и улеите са се използвали за изтичане на кръвта на жертвеното животно, по която се гадаело и се предсказвали важни моменти от живота и военното дело на племето. Каква е истината надали ще разберем.

Интересен момент в историята на мястото е мнението на местните. Те избягват да говорят за Караджов Камък, тъй като вярват, че платото и скалата носят лоша енергия и поради слуховете за заровени съкровища, често мястото е предизвиквало нездрав интерес, който местните не харесват.

https://blog.hotel-extreme.bg/karadjov-kamuk-trakiisko-svetilishte/
Title: Re: Езически храмове и светилища по българските земи
Post by: Hatshepsut on 31 July 2018, 14:02:35
Комплексът край с. Ангел войвода е от ранга на Перперикон и Татул

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/Angel_voivoda_haskovo.jpg/400px-Angel_voivoda_haskovo.jpg)

Новооткритото тракийско скално светилище в местността Хасара край село Ангел войвода в община Минерални бани е напът да се превърне в един от най-значимите исторически обекти в България. В началото на юли приключи първият етап от проучванията на специалистите, които се ръководят от доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН.
Оказва се, че олтарите и скалната гробница в древния комплекс, който се простира на площ от 50 декара, са от времето на Троянската война. По-късно, през около V век е издигната и крепост, чиято стена на места достигала дебелина до 2,5 метра, а височината й била от 4 до 7 метра. Смята се, че тя е била изоставена от византийците по времето на славянските нашествия.

Укрепителното съоръжение е едно от най-запазените в региона, който е известен с внушителните си средновековни крепости Лютица край Ивайловград и Мезек край Свиленград. Общата площ на крепостта е около 6-7 декара.
В комплекса има открита и раннохристиянска църква. Тя е била с високи сводове и големи прозорци. Археолозите са попаднали на оцветени в зелено стъкълца от витражите и парчета от стъклени чашки, които са били използвани за църковните ритуали.
Наблизо е разкрит скален олтар и слънчев часовник. Предполага се, че през Античността подобни съоръжения са се използвали за отчитане на текущото време и за регистриране на пролетното и есенното равноденствие. Тези дати от календара били от особено значение за древните и са имали конкретно религиозно значение. Предполага се, че обширната поляна в подножието на комплекса е побирала многобройните поклонници, идвали тук, за да вземат участие в ритуални церемонии.

Интерес представлява изсеченото в скалата легло с правоъгълен план, ориентиран  в посока изток - запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Възможно е това съоръжение да е било ползвано за гроб или кенотаф (символичен гроб). В подножието на скалата е врязан голям неправилен четириъгълник, в центъра на който се вижда полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата към отвъдното.
Траките са обожествявали починалите владетели. Те превръщали гробниците в хероони - своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в чест на починалите герои. Все още не е ясно дали култовият комплекс при с. Ангел войвода е свързан с погребалните практики на траките, или е още по-древен и е изграден през халколита (каменно-медната епоха), като впоследствие е бил използван и от местните тракийски племена.

,,Обектът е уникален. В Перперикон имаме църква, крепост и светилище. В Татул имаме светилище и скална гробница. А тук се срещат на едно място всички компоненти - крепост, църква, светилище и скална гробница. Затова комплексът има огромен туристически потенциал. Но ще са необходими много средства за неговото проучване и изграждане на инфраструктура до него", изтъква доц. Здравко Димитров.
Първите сведения за това култово място  се появяват в българския печат през 1930 г., когато във вестник ,,Ардинска дума" е поместена статията на Н. Иванов, озаглавена ,,Кумбурлар калеси".
В момента са предприети процедури по смяна статута на Хасара. Понастоящем археологическият комплекс сега се намира в държавен горски фонд, като намерението е собствеността върху него да стане общинска. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.

http://www.desant.net/sh