Езически храмове и светилища по Българскитѣ земи

[Hatshepsut]

Древните светилища на България

Древните хора, които са построили тези "обсерватории" са знаели не само движението на звездите, но и тайните на честота и енергия. Те са използвали тези природни ресурси, за да се разработят технологии и методи, такива каквито ние тепърва разкриваме. Много доказателствата сочат, че тези светилища може би са били построени като древни енергийни машини съобразени с енергийната мрежа на Земята, осигуряване на енергия за изцеление, както и предсказания, а може би и за още неща, които остават неизвестни за нас. Една от най-смущаващи загадки на нашата планета са мегалитните конструкции. Това са места с характерни камъни подредени в определен ред. Възрастта на най-древните мегалити е повече от десет хиляди години.

Все още ние знаем нищожно малко за обкръжаващия ни свят. Земята въздейства на близката Вселена и тя на нея. Затова, древните са се старали да се ориентират в пространството и времето. И са го правили може би по-точно от нас. В древността хората са забелязали определени явления, които се повтарят. И те са се постарали не само да ги изучат и фиксират, но и да ги оставят на поколенията.



Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис и тракийското племе сатри. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.



Белинташ е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.



Скално-култовият комплекс край село Татул, (Община Момчилград) е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред мегалитните паметници. Въз основа на наличните изсичания в материковата скала и керамичните фрагменти от съдове и фигури с култово предназначение, най-ранният етап от живота на хълма е датиран към късния Халколит.



Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени тракийски светилища в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград. В подножието на „най-големия тракийски град“ личат очертанията на помещенията, виждат се улиците и площадите. Зидарията е без хоросан, а керамиката датира между VI и I в. пр. Хр. В близост до култовото място, над реката, е издълбана гробница. Култовият комплекс не е функционирал през Средновековието.



Марков камък или Големият камък намиращ се в землището на Долно Ябълково (обл. Бургас) е древно култово съоръжение. Обектът е описван и често като „Тракийско светилище Големият камък“. Камъкът представлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепена върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода, които местните хора наричат „очите на Бога“.



Бегликташ или Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 км от гр. Приморско, в полите на Странджа. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища у нас. Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България.



Утробата е древно пещерно светилище, датиращо от XI – Х в. пр. Хр. Обектът се намира близо до село Илиница, в местността Тангардък кая,  северозападно от Кърджали. Представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Тази пещера-светилище се свързва с изповядването на култа към Великата богиня-майка – веднъж годишно слънчевият лъч прониква в олтара, олицетворявайки свещения ѝ брак със Слънцето.



Мегалитното светилище под Царев връх обхваща мащабна сакрална територия, разположена по билото на Рила планина между Марков и Царев връх, "маркирана" с множество мегалитни жертвеници. Светилището е локализирано и регистрирано между 2001 г. и 2006 г. по време на теренни проучвания ръководени от проф. Васил Марков. Царев връх е мястото, където според „Житието на Патриарх Евтимий“ и народните легенди, българският цар Петър I разговарял и се е съветвал със Св. Иван Рилски.



Кутелът е мегалитен гранитен къс, който е оформен като голяма чаша близо до с. Розовец в Сърнена Средна гора обл. Пловдив. Поразително за българските археолози е изключително правилно оформената като кутел гранитна скала, както и наличието на втори подобен почти разрушен мегалитен кутел в съседство. Кутелът е имал капак - воденичен камък, който обаче е присвоен в миналото от недоброжелател. На около 30 м е разположен мегалитен обект, който вероятно е използван за култови цели от тракийските племена.



Кромлехът при с. Долни Главанак до гр. Маджарово (обл. Хасково) представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове поставени директно върху скална основа. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време – религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.

https://uchiteli.bg/interesting/drevnite-svetilishta-na-bylgariq/2662

[Hatshepsut]

Откриха уникален жертвеник на прабългари

В опит да се направи карта на неизвестните некрополи в района на Югозападните Родопи с цел тяхното категоризиране и по-добро опазване, изследователят Тодор Узунов откри преди време артефакт с неясно предназначение и принадлежност.

Днес обаче Узунов, който е председател на клуб SATO, сдружение за опазване на паметниците на културата, вече има свое обяснение на открития артефакт при проучване на наричаната от него "Голяма могила" в местността Св. Архангел над с. Дъбница.

"Това, което намерих, представлява мраморен блок с трапецовидна форма, като върху горната му страна са издълбани вписани квадрати, с улей един към друг, водещи до корито в предната част. Той не съвпада с нито един от известните дотогава артефакти от района, принадлежащи към епохата на елинистичния или трако-римския период. В процеса на проучването се оказва, че той има не каква да е, а прабългарска принадлежност. Сравнителният анализ показва, че той спада към група предмети, наричани от някои изследователи

“жертвеници от преносим тип”

и негови паралели се откриват в Североизточна България, Крим, Белгород и в Североизточно Каспийско море", разказва Узунов, който е родом от Сатовча, но от дълги години живее в София.

Той е сезирал Инспектората към Министерството на културата и е направен подробен протокол, а "жертвеникът" е прибран за съхранение в експозицията на древния град Никополис ад Нестум край Гоце Делчев.

Узунов твърди, че върху най-високата част от хребета има огромна могила с диаметър 56 метра, подсилена в късноантичната епоха с подпорни стени. Прилежаща към нея е сводеста цистерна за прясна питейна вода, превърната и припозната впоследствие като параклис, който местните наричат "Свети Арангел". Върху самата могила има видими руини от масивна постройка, в едно от чиито помещения е открит при оглед и самият мраморен "жертвеник". "Керамиката в района показва присъствие от всички познати исторически епохи. Прецедент в случая е постройката върху самата могила, защото тя ясно говори за неосъзнаване или директно незачитане на предходния погребален обичай. Вероятно в своя първоначален вид сградата представлява цитадела от познатия ни средновековен тип, с представителна и административна функция", категоричен е откривателят.

Казва, че още през 1975 г. е разбрал за открит некропол в село Туховище, община Сатовча, свързан с прабългари. "Тогава хората с ислямско вероизповедание приемаха скептично откритието, като го смятаха за "активно мероприятие", с цел доказване на техните български корени. То бе датирано към първата половина на IX век, като освен странности в погребалните обичаи бе открита и керамика, твърде различна от познатата ни елинска, тракийска и римска. Днес тази история се потвърждава по безспорен начин говори за един

неизвестен досега сегмент

в етногенезиса на местните хора. Наличието на този мраморен артефакт в цитаделата от дъбнишката могила навежда на извода за трайно упражняване на прабългарско военно и административно управление в този район", смята Узунов.

Изследователят казва, че в чисто исторически план се разкрива една история за българо-византийските отношения от времето на хан Пресиян. Некрополът в Туховище, вече става ясно, е част от все още неизследвани некрополи и следи от Пресиянови и Куберови прабългари в Неврокопското поле. "Построяването на цитадела, в която бе открит артефактът, говори за трайните намерения на българите към региона и упражняването на

военна и административна власт

в един продължителен период от време. Това е и първото присъединяване на региона към българската държава, поради което опазването на този обект е от особено важно значение за българската история", твърди Узунов. Досега на археологията бяха познати подобни артефакти в Северна България, но за първи път се открива такъв и в южната част на страната ни.

Изследователят се надява последващите археологически проучвания да запълнят една празнина в нашата историография, а и да превърнат района в туристическа атракция.

Преди няколко години Тодор Узунов откри и праисторическа лечебница на 7000 години, на север от тракийското светилище Градище край село Долно Дряново. Там той е намерил фрагменти на съдове не само от тракийския и късноантичния период, а и от времето на каменно-медната епоха. Скални блокове са образували проход, наричан "промушкалка". Върху покривната му част има три ями за приношения. Преминавайки през тунела, човек се озовава на голяма каменна площадка, оградена от масивни блокове. Изправеният камък е с формата на човешка глава. Узунов е убеден, че това е своеобразна праисторическа лечебница, където хората са идвали да оставят своята болка и страдание.

https://www.168chasa.bg/article/7163208

[Hatshepsut]

Светилището на Асклепий край село Паталеница – хранител на надеждата за изцеление

Ceлo Πaтaлeницa. Близo дo ceлo Πaтaлeницa ce нaмиpa eднo интepecнo и миcтичнo мяcтo – cвeтилищeтo нa Acĸлeпий, ĸoйтo  в дpeвнocттa e пoчитaн ĸaтo бoг, пoĸpoвитeлcтвaщ мeдицинaтa. Apxeoлoгът Kapeл Шĸopпил пpaви изcлeдвaния пpeз 1885 гoдинa пo тeзи мecтa. B тaзи мecтнocт ca нaмepeни oĸoлo 50 oбpoчни плoчĸи, a в caмия xpaм имa и ocтaнĸи oт ĸocти нa живoтни, пpинacяни в жepтвa нa бoгa-лeчитeл. Bepoятнo cвeтилищeтo e изгpaдeнo пpeз втopaтa пoлoвинa нa I вeĸ, зa ĸoeтo cвидeтeлcтвa и ĸoлoниaлнaтa мoнeтa oт Филипoпoлиc нa импepaтop Aнтoний. Πocлeднaтa oтĸpитa мoнeтa e oт вpeмeтo нa Teoдocий I Beлиĸи, ĸoeтo дoĸaзвa, чe тo e cъщecтвyвaлo дa ĸpaя нa ІV вeĸ. Cвeтилищeтo e пpeдcтaвлявaлo ĸвaдpaтнa зaлa c paзмepи 19x19 мeтpa cъc cтeни oт тyxли и ĸaмъни. B зaлaтa ce e нaмиpaл cвeщeн извop, извecтeн ĸaтo cвeтилищeтo нa Acĸлeпий.  Tyĸ ca идвaли xopa oт paзлични cтpaни и oт цялa Tpaĸия, зa дa тъpcят пoмoщ и лeчeниe нa тoвa мяcтo. Oт мнoгoбpoйнитe плoчĸи и cтaтyeтĸи ce ycтaнoвявa, чe Acĸлeпий e идeнтичeн c тpaĸийcĸия ĸoнниĸ, нapичaн oщe  Xepoc – бoг нa плoдopoдиeтo, живoтa и cмъpттa. Bcичĸи apxeoлoгичecĸи нaxoдĸи ce cъxpaнявaт в мyзeитe в Πлoвдив, Coфия и Πaзapджиĸ. A ĸaĸвa e лeгeндaтa зa Acĸлeпий? Tя paзĸaзвa, чe Acĸлeпий, ĸoйтo e cин нa бoг Aпoлoн, cтaнaл тoлĸoвa yмeл в тoвa дa лeĸyвa xopa, чe бил cпocoбeн дopи дa възĸpecявa мъpтъвци. Toй бил пocвeтeн в тaйнитe нa лeчитeлcĸoтo изĸycтвo oт мъдpия ĸeнтaвъp Xиpoн и oт бaщa cи. Ho Зeвc гo пopaзил c гpъм, пo мoлбa нa Πлyтoн – бoгa нa пoдзeмния cвят, чиeтo цapcтвo билo зacтpaшeнo дa oпycтee и пo тoзи нaчин дa ce нapyши paвнoвecиeтo.  Haй-чecтo Acĸлeпий e изoбpaзявaн ĸaтo бpaдaт мъж, в paзцвeтa нa cилитe cи, a нeгoв нeизмeнeн aтpибyт e дългa тoягa, oĸoлo ĸoятo имa oбвитa змия. Имeннo oт тaм пpoизлизa и cимвoлът нa мeдицинaтa. И oщe нeщo –  зa дa oздpaвeят, бoлнитe тpябвaлo дa пpeнoщyвaт нa зeмятa в xpaмa нa бoгa. Bяpвaлo ce, чe пpeз нoщтa caмият Acĸлeпий щe им ce яви cъc cъвeт ĸaĸ дa ce излeĸyвaт или щe пoлyчaт oт нeгo знaĸ нa cyтpинтa. Taзи пpaĸтиĸa e зaпaзeнa и ceгa, нo в дpyгa фopмa –  бoлнитe пpecпивaт в цъpĸвитe c нaдeждaтa дa oздpaвeят.

http://nameridobroto.com/

[Hatshepsut]

ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ
НА АСКЛЕПИЙ
ДО ГЛАВА ПАНЕГА

Вацлав Добруски

В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки.
Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена.
Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904–1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г.).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България” (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфор
от светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин

Формат 13х20
Обем 200 стр.
ISBN 978-954-319-228-1
Цена 14 лв.



https://www.facebook.com/188927785708/photos/a.10156622415065709/10157114868940709/?type=3&theater

[Hatshepsut]

Археолози откриха най-големия духовен център на античността в Югоизточните Балкани

Източните Родопи поднесоха поредна археологическа сензация. Античното светилище е край ивайловградското село Хухла, където Арда напуска Родопите.

Археолози от НИМ откриха мощен духовен център при разкопки на късноантична и средновековна крепост в местността „Балък Дере край ивайловградското село Хухла.

Центърът е съществувал успоредно с вила „Армира“ край Ивайловград и е бил част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол – днешен Одрин, съобщи за Епицентър.бг кметът на града Диана Овчарова.

„През лятото на 2019 г. бе извършен пробив свързан с разкриването на най-ранната история на крепостта. Дългоочакваният резултат бе плод на много труд започнал през 2004 г. и с частични прекъсвания продължил 11 сезона. Този неизвестен досега комплекс е бил реалност значително преди римската епоха - още времето на древните траки, така ние сме на път да открием един от най-големите и влиятелни култови центрове на югоизтока. За целта е необходимо по-динамично и по-целенасочено археологическо проучване, чийто резултати ще отворят нова страница в историята на Източните Родопи а защо не и на югоизточните Балкани“, смята ръководителят на археологическото проучване Ивайло Кънев, главен уредник в НИМ.

До този момент са регистрирани над 800 движими културни ценности с експозиционна и историческа стойност. Проучванията установяват основните периоди от функционирането на крепостта, а именно, че е създадена в средата на IV век и е част от веригата крепости охраняващи новата римска столица Константинопол. Тя играе важна роля охранявайки пътя минаващ през Родопите по р. Арда.

Въпреки откритията оставаше големият въпрос свързан с живота на този терен преди създаването на крепостта. Ние имахме съмнения какво е било, но нямахме доказателства, сподели за Епицентър.бг Ивайло Кънев. Тези съмнения бяха подхранвани от изключителният аристократизъм който се излъчва от архитектурата и не е характерен за калетата по планините, уточни археологът.

Той даде пример на улица с канализация, мощни зидове на една от сградите, измазани с фин бял хоросан. Цялата крепост е застлана с плочи необичайно е наличие на множество мраморни колони, с мраморни бази за тях, липса на защитни кули и т.н., а подхода до върха е терасиран и все още са запазени следи от големи сгради по тези тераси. Тези наблюдения дали основание на археолозите да предполагат, че на този терен е имало един значим период на висока цивилизация още преди построяването на крепостта през IV век.

В процеса на проучването се откроили сериозна група паметници от II-III век. Освен споменатите мраморни колони се открили монети, фрагмент от триредов надпис, фрагмент от античен релеф. Те потвърдили съмненията на учените за наличието на антична структура в основата на крепостта. Основното предположение било за съществуване на антично светилище, защото всички архитектурни декорации напомнящи за езичеството били много целенасочено заличени. На терена се вижда как умишлено е унищожаван споменът за периода предхождащ християнството.

Предположенията намерили доказателство през този сезон с откриването на фрагмент от повествователен надпис на старогръцки език. Написан е върху мраморна колона и е дарен в светилището. Текстът е разчетен от учения Николай Шаранков и гласи „На добър час господарю А……..“.

Откриването на надписа доказва наличието на светилище от епохата на античността в най-ранните пластове на крепостта и същевременно поставя въпроса за името на Божеството на което е посветено светилището.

Вероятностите се свеждат до боговете „Асклепий“ или „Аполон“ на които има намерени посветителни плочи от околните села.
Другият възникнал въпрос се свързва със значението и влиянието на светилището.

Самата посветителна колона и откритите археологически паметници, дават основание на екипа от учени да предполагат, че са попаднали на значим духовен център, съществувал успоредно с вила „Армира“ - част от един голям комплекс, обслужвал региона около Адрианопол.
Археологическите проучвания са финансирани от Министерството на културата и от община Ивайловград, уточни кметът на града Диана Овчарова.

Новооткритите артефакти в крепостта изискват мощно финансово рамо и от държавата, а и от спонсори. Нуждаем се от меценати, за да може бързо и в пълнота да се разкрие поне част от светилищния комплекс, призова Диана Овчарова.

Проучването на култовия комплекс може да предизвика още по-голям туристически интерес не само в България, но и в Гърция и Турция, чиито гранични области някога са влизали в района на светилището, надяват се в община Ивайловград. Граничният пункт за Гърция е на около километър от светилището, Одрин е на 30-на км, така че археологическата находка може да привлече повече туристи в Ивайловград от Гърция и Турция.

http://epicenter.bg/article/Arheolozi-otkriha-nay-golemiya-duhoven-tsentar-na-antichnostta-v-Yugoiztochnite-Balkani-/193369/2/0

[Hatshepsut]

Татул – светилището на боговете

Автор: Боян Чипанов

През последните години мегалитната култура в Източните Родопи добива все по-голяма популярност. В скалите на Родопите могат да се видят множество гробници, ниши, храмове, олтари, дори цели градове, изсечени от траките. След като Ви запознахме с историята на свещения град Перперикон, който през хилядолетията е центърът на тази култура,  днес ще Ви разкажем за светилището до с.Татул, неговата история и витаещи легенди.

Общ изглед на светилището при с.Татул

Перперикон и Татул са каменни светилища, изградени от обитателите на Източните Родопи около VI – I хилядолетие пр.Хр. Разстоянието между двата обекта  е само 50 километра. Бесите – племето, построило и използвало двете свещени места, изминавали пътя за 3-4 часа пеша, вървейки по долината на река Арда. Светилищата на Перперикон и Татул най-вероятно обслужвали един общ култ – към богът-Слънце, Дионис и Орфей.

Светилището при с.Татул се споменава за първи път в записките на краеведа Никола Иванов още през далечната 1933 г., а през 1940 г. е проучено от Васил Миков, български археолог, който изказва различни хипотези за неговото предназначение. По-късно, в началото на 70-те години на XX век, с.Татул е подробно описано от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.  Според тях там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, чиято гробница след време започнала да служи като място за поклонение на траките. Иван Венедиков прави своите предположения, позовавайки се на древните автори – Павзаний, Конон и Еврипид. В някои техни текстове се споменават две погребения, случили се в Източните Родопи – това на тракийския цар Резос и това на Орфей. Според Еврипид, Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис и след това бил погребан от своята майка точно на това място, а тя изрекла думите: “Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си.”

С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец и прорицател Орфей.

Другата легенда е свързана с цар Резос – митичен цар на тракийското племе Едони. Той бил син на речния бог Стримон и музата Евтерпа. Родил се близо до село Резово,  което носи неговото име. Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като „и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва“. Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега. Тези коне имали силата сами да победят троянците, стига да пиели вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция. Според думите на майка му, Резос щял да продължи да живее и след смъртта си, в пещерите като „антроподемон“, човек с божествена и човешка същност. В своята трагедия Псевдо, Еврипид описва царя така:

„За мене занапред той ще бъде като мъртъв и невиждащ светлината: нито ще се върне в предишния си образ, нито ще види някога лицето на майка си, а ще лежи, вперил поглед в светлината на деня, превърнат в антроподемон и скрит в пещерите на земята със сребърни жили…“

След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.

От 2004 г. насам проф. Николай Овчаров провежда всяка година археологически разкопки и проучвания на светилището. Екипът му пък е направил подробно описание на култовия комплекс.

Първите сведения за свещени ритуали на Татул са от каменно-медната епоха. Тогава скалите не били оформени от хората и те поставяли своите дарове за боговете директно върху камъка. Първият голям разцвет на светилището е през периода XIX-XI в.пр.Хр., когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множество олтари и ниши в скалите.

Орфей

Неприсъщо за типичните погребения в тази епоха, които се извършвали в могили под земята, светилището е изградено на висок хълм, в близост до слънцето. Този факт навежда на мисълта, че там е погребан много важен човек – цар или полубог, какъвто бил Орфей.

В източната част на светилището е издялано каменно стълбище, водещо към коридор, затворен от каменни блокове, някога използван за преминаване само от жреците. Следва второ стълбище, за да се стигне до главния олтар – централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце.

Непосредствено пред олтара се намира гробницата на Татул. Тя представлява пресечена пирамида, в различните епохи надграждана и оформяна от хората, обслужващи светилището. На върха й, върху нейната площадка се намира издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток. Той бил ограбен още в древността, но все още ясно се виждат жлебовете, върху които стояла покриващата го плоча.

Върху южната страна на пирамидата е издялан втори саркофаг, върху който е изграден свод във формата на арка. На запад се намира главният й олтар, в който се полагали различните жертвени дарове, а в близкия кладенец, издълбан в скалата, се поставяли останките от жертвоприношенията. За да извършат своите ритуали, жреците се качвали по стълбища, оформени по стените на пирамидата.

Между III и I в.Пр.Хр. около светилището е изградена масивна подпорна стена от суха зидария без замазка. Затваряйки северната и западната страна, тя укрепва и защитава религиозния комплекс, като на много места служи и като подпорно съоръжение.

В близост до пирамидата се намира храм-мавзолей, построен от тракийски аристократи малко преди завземането на Тракия от Римската империя през III-I в.пр.Хр. От него до наши дни са останали няколко стени, достигащи 6 метра височина. Храмът е съграден от прецизно оформени каменни блокове, скрепени без спойка.  Влиза се от север, през тесен вход, което ни подсказва, че се е използвал само от няколко избрани жреци за извършване на свещени обреди. Тази сграда най-вероятно е взела част от функциите на пирамидата и е служела за мавзолей, в който е бил погребан някой висш тракийски жрец или цар.

През Римската епоха са изградени много нови сгради около светилището, сред които най-забележителна е трапезарията, в която се правели угощения и възляния.

На Татул са намерени предмети от траките, римляните (финна римска керамика), готите, които нахлули по тези земи през III в.сл.Хр., Анатолия, Афганистан, Гърция, Егейските острови, които най-вероятно са донесени от поклонниците, идващи да се поклонят на това свещено място. Този факт показва колко важен духовен център е било светилището до село Татул. Там са открити множество глинени идоли, вретена, съдове, костни ашици – предмети, свързани с предсказване на бъдещето и с култа, почитан на Татул. Край олтарите археолозите се натъкнали на кости от жертвоприношения и съдове, с които се разливало свещено винo. Разкопките доказват, че през Второто хилядолетие преди Новата ера, племената, владеещи Татул, поддържат търговски отношения с много различни култури – намерени са останки дори от най-развитата цивилизация по онези времена – Минойската. Тракийската керамика открита на Татул е аналогична на останките, намерени около Древна Троя, доказвайки, че траките, живели при Троя и тези, населяващи Източните Родопи, са част от една и съща култура.

Погребален саркофаг на Татул

През III век готите опожарили светилището. В следствие на това изгарят много ценни находки, които биха дали на археолозите още много знания за култовия комплекс.

Те открили, че Християнството коренно променило Татул и комплексът се превърнал в светска сграда. В периода VI – XII век светилището е използвано като вила от различни византийски аристократи. На Татул са намерени 12 печата на севаст Георги Палеолог (1081-1115), военноначалник на византийския император Алексей I Комнин и родоначалник на династията на Палеолозите, управлявала Византия от 1261 до 1453 година. Татул било превърнато в имение на севаста, около което се намирали неговите ниви.

През XII век светилището е изоставено до наши дни, когато археолозите се заемат с възстановяването и проучването на това мистично място, привличало древните хора в продължение на хиляди години.

Магнетичното с.Татул ни връща назад във времето, разкривайки как дедите ни са почитали своите богове. Култът към бога Слънце, в който те силно вярвали, стоял в основата на изграждането на мегалитното светилище. Създадено е там – горе, високо, недостъпно в планината, близо до слънчевите лъчи, близо до певецът и предвестник Орфей, когото траките силно почитали и обожествявали.

Този възхитителен древен комплекс трябва да бъде съхранен, но и популяризиран, така че повече хора да научат за невероятната мегалитна култура в Източните Родопи.

https://bulgarianhistory.org/tatul/

[Hatshepsut]

Тракийско скално светилище Кара Ин

[Hatshepsut]

Статуетката на Кибела от Филипопол

Статуетката на Кибела, открита при разкопки в северната част от агората на Филипопол (Пловдив), е от II –III век, коментира пред камерата ни Мая Мартинова, научен ръководител на обекта. Мраморната пластика е намерена в късноантичен пласт, опожарена и счупена, но със запазени атрибути, по които се разпознава – с тимпан в лявата ръка, седнала на трон между два лъва. Кибела първоначално е фригийска богиня, олицетворение на Майката природа, почитана в по-голямата част от Мала Азия. Чрез гръцките колонии култът към нея прониква и в Европа – включително по нашите земи. В Рим я честват официално от 204 г. пр. Хр., тоест след края на втората Пуническа война. А през римската императорска епоха (откогато е статуетка, открита в Пловдив), празненствата в чест на Кибела стават изключително пищни – защото тя вече се почита като покровителка на благосъстоянието на градовете и на цялата държава. Неслучайно според легендите именно Кибела е майка на митичния цар Мидас, който превръщал всичко в злато.

Вижте и чуйте подробности около статуетката, както и около новооткрития при разкопките надпис – фрагмент от императорско писмо с много интересно съдържание…



https://www.archaeologia-bulgarica.com/

[Hatshepsut]

Ехо от древността: Мегалитният валун Марков камък в Странджа

Странджа – загадъчна и омагьосваща, съкровищница, която пази следите на минали епохи – живи и застинали. Сред тях е и тракийското мегалитно светилище Голям камък или Марков камък. Древното култово съоръжение се намира в землището на село Долно Ябълково, на полегат склон, източно от връх Китка.



Марков камък или Голям камък в Странджа е следа, оставена от древните обитатели на земите ни, една от стотиците подобни, но отличаваща се с внушителните си размери. Представлява мегалитен валун с височина 8 м, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които, според народните поверия, се пълнят с лековита вода. Местните хора ги наричат „очите на Бога“. Вярва се, че дъждовната вода, която се събира в ямките, е лековита и помага при безплодие и проблеми със зрението. А ако се провреш през процепа под валуна - „провиралката“, ще бъдеш здрав през цялата година.

Мегалитното съоръжение е датирано от XII– VII век пр. Хр. Предполага се, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха, което се е намирало на същото място около XII век пр.н.е. Откритите на място артефакти дават основание да се смята, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня Майка.



В миналото всяка пролет край мегалитния валун се правел голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), а други посочват 6 май (Гергьовден). Марков камък е свързан с множество легенди. Една от най-разпространените от тях, е че Богородица е изпуснала камъка: Божията майка искала да помогне в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че „богородичният“ скален отломък лекува безплодие. В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично, жителите на околните села се събирали край Големия камък за курбан и молитва.

Формата на мегалитния валун, наподобяваща космическото яйце - важен елемент от орфическата космогония, както и скалната арка в съседство, дават основание да се предполага, че са свързани с древен посветителен ритуал. Околния релеф образува обърната на северозапад отворена дъга, по която са разположени долмените, а Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.

Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година. Изградена е и малка стълба, по която може да се изкачите на валуна, а околният терен е леснодостъпен и приятен за разходка, особено през пролетта.

https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-mountain/from-the-past/7924-eho-ot-drevnostta-megalitniya-valun-markov-kamak

[Hatshepsut]

Тракийското светилище Харман Кая

Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес не по-малък от този към Перперикон и Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено, за разлика от другите две, които освен разучени, са и достатъчно рекламирани. За Харман кая това обстоятелство всъщност е добро. Липсата на тълпи от туристи тук  е запазила онова рядко усещане за тайнственост и уникалност, каквото доскоро можеше да се изпита на Белинташ и което все още цари край Глухите камъни. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши. В превод Харман кая означава равна скала, идва от „харман” – равен, като думата се използва и за двор, и „кая” – скала, използвана още за плато. Платото е с относително ниска надморска височина – 428 метра в най-високата му точка, но впечатлява с гледката, която се открива към околността и която вероятно обяснява причината това място да е избрано за светилище.

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина от 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода) или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север, и с диаметър на кръговете от 0.3 до 1.4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.

Ясно очертаните полукръгове на Големия харман


Врязаните в скалата линии на Малкия харман

Каменно корито и щерни с преливници

Издълбани са два трона – единият в западната част на малката площадка, а другият в северния край на голямата площадка, като и двата са обърнати в посока североизток. Запазени и до днес са щерните в скалите, шарапаните, изсечените стълби. Скалите на платото са с червеникав отенък, съставени от риолити и вулканичен туф. Харман кая е образуван в участък от Нановишката калдера. Преди милиони години районът е бил подложен на активна вулканична дейност, а тектоничните процеси обясняват напукванията в скалите и образуването на процепи в тях.

Каменно корито и щерни с преливници


Уникалните камъни на Харман кая


Входът на пещерата в основата на Харман кая

Как се стига до Харман кая

Светилището е разположено между Момчилградското село Биволяне и махалата му Долна Чобанка като по-удобен и лесен за него е пътят откъм Долна Чобанка, който освен това е и указан с табели още от Момчилград. От Момчилград тръгвате за с. Равен и продължавате за махала Долча Чобанка. След края на селото вдясно от пътя има табела, сочеща към платото. От нея по широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Пещерата в платото Харман кая

По-трудно ще Ви бъде да намерите пещерата в основата на Харман кая. Тя е трудно достъпна и се намира в основата на по-ниска площадка под високата част на платото. И така, на входа на самото светилище, заставате пред първия харман, намирайки се с лице към него, тръгвате надолу и наляво от хармана през гората. Тук пътеката се губи, а после съвсем изчезва. Ориентир ще Ви бъде самото плато, Вие трябва да се спуснете в основата му. Ако сте се ориентирали правилно, няма как да пропуснете пещерата. Тя е трудна за откриване, но веднъж след като сте стигнали там, лесно можете да влезете вътре. Внимавайте, обаче, тъй като се обитава от прилепи, и подплашени от присъствието Ви, те вероятно ще започнат да кръжат наоколо.

https://keepliving.eu/kak-se-stiga-harman-kaya/

[Hatshepsut]

България отвисоко - Белинташ



Тракийско скално светилище „Белинташ“ - Belintash - Thracian rock sanctuary, Bulgaria

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Иван Вълчев "Извънградските светилища в римската провинция Тракия":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3334

...както и книгата на Янко Тодоров "Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3306

...също и книгата на Иван Христов "Светилище на тракийския конник край Состра":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5516

[Hatshepsut]

Огромен храм на Дионис е имало в античността край село Стройно

Огромен храм, най-вероятно посветен на бога на виното и веселието Дионис е имало в античността край елховското село Стройно, съобщи ръководителят на археологическите разкопки проф. д-р Даниела Агре, която припомня, че проучванията там са започнали като спасителни след иманярски щурм с багери през 2014-а година.

През миналото лято на терена е било осъществено геомагнитно проучване, което е очертало граници от близо 35 дка на  архитектурен комплекс, чийто основна сграда е разположена върху 25 дка.

Комплексът е с трапецовидна форма,чийто ъгли са ориентирани по посоките на света, изграден е от верижни помещения, като от южната страна е имало вход, маркиран с колони.

В източната част ясно личат очертанията на  характерна за античността перистилна сграда.

Във вътрешността е оформено дворно пространство с площ от около 15 дка, край който е имало колонада, коментира проф. Агре.  Тя уточнява , че в самия център на това пространство са установени основите на сграда, издигната под формата на две вписани една в друга окръжности, което дава основание тя да бъде интерпретирана като храм /толос/. Според нея обектът няма аналог на проучените до сега у нас.

Храмът е с външен диаметър от 37 м, от досега проучените около 1/5 -та от него ставало ясно, че той е бил от две части:вътрешна кръгла сграда и външен, покрит с керемиди коридор.

Най-вероятно вътрешната сграда е била  без покритие и ритуалите в нея са извършвани под открито небе.

От началото на разкопките това лято е разкрит и участък от колонадата образуваща перистилния двор. Тя е била изградена от мраморни бази и колони, като разстоянието  между базите е 3,30 м, а предполагаемата височина на колоните е около 3,0 м. Предполага се, че те са били общо 120. Намерени са следи от водопроводна система, както и различни предмети от бита и култа; мраморни детайли от украсата на помещенията; голям мраморен съд; керамични и стъклени съдове, накити, монети, апликации и др. Техният анализ позволява да се локализира времето на изграждането около втората четвърт-средата на ІІ в. /тогава империята се управлява от  Антонин Пий /138-161 г./.

Храмът прекратява функционирането си след опожаряване в последната четвърт на ІІ в., най вероятно след смъртта на император Комод. /180-192 г./

Аналогично описание на кръгъл храм без покрив отгоре, където се извършвали обредите има от древния историк Светоний Транквил , който описва посещението на Гай Октавий /баща на бъдещия император Октавиан Август в Родопите.Проф. Агре припомня, че само на около 300 м встрани от сегашните разкопки / в Райкова могила/ през 2014-а година експедицията й откри мраморен саркофаг, където са били положени кремирани останки от млада жена и богати златни дарове:огърлици, пръстени, обеци и пр. На спецално площадка извън саркофага пък са намерени бронзови съдове, като  два от тях /патера и ойнохое/ са  с украси от сцени, посветени на Дионис  имаше  на специална площадка до саркофага. Това дава основание за предположения, че погребаната там е била една от главните жрици на храма.

Следи от обитаване на мястото има от ранножелязната епоха, като в по-късните времена животът е бил интензивен, за което говорят голямото количество импортна луксозна керамика; амфори от континентална и островна Гърция, както и  монети, сред които има и сечени от тракийския цар Реметалк І (13/12 г.пр.Хр.- 12 г.сл.Хр.).

Хипотезата за храм на Дионис засега е работна, уточнява проф. Даниела Агре, която е категорична че обектът е изключително благодатен и след цялостно проучване може да се превърне в притегателен културно-исторически маршрут.

Тя не изключва сградният комплекс да е бил императорски домен резиденция или голям храмов комплекс, свързан с култа към императора или някое от античните божества , но крайният отговор може да бъде даден след цялостни проучвания, които ще продължат години наред.

Тазгодишните разкопки на терена край село Стройно са станали възможни с финансовата подкрепа на международната фондация „Хоризонти“ и съдействието на  Етнографско-археологически музей – Елхово, чийто директор Христо Христов е част от екипа на експедицията. Те ще продължат до края на август, след което част от разкритите основи на храма ще бъдат консервирани, а други покрити и зазимени.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/ogromen-hram-na-dionis-e-imalo-v-antichnostta-kraj-selo-strojno-220030

[Hatshepsut]

Тракийско скално светилище Баджалията край с. Стрелково, Силистренско

https://drumivdumi.com/

Къде се намира и как се стига

Скалното светилище Баджалията се намира до село Стрелково, община Кайнарджа, на около 34 километра южно от Силистра.

Минава се през цялото село Стрелково и се излиза от него, като асфалтов път води малко след последните му къщи. След асфалта продължава стабилен чакълест черен път. При внимателно каране може да го изминете с лека кола. Ако продължите пеша – съветвам ви да изберете този вариант – имате десетина минути ходене пеша до обекта.

Суходолието на река Табан, до Баджалията

За ориентир – черният път слиза до една поляна, а светилището се намира високо в скалния венец от дясно. Има стълби и на места метални парапети, които улесняват и подсигуряват достъпа до обекта.

Светилище Баджалията: тунелът

След стълбите се преминава през къс тунел в скалите, след който се стига до самото светилище. То се състои от една отделна странична скална ниша и голяма галерия с размери около 7 х 10 м и височина около 6 м, с няколко ниши в стените и дупки в тавана.

Страничната ниша

От светилището се открива добър изглед към района.

Няколко метра преди тунела от стълбите нагоре се отделя тясна пътечка, която стига отгоре върху светилището. Трябва да се внимава, защото пътеката е камениста, а отгоре са отворите на дупките – комините.

Над скално светилище Баджалията: големият комин

Горе изгледът е още по-красив.

Над скално светилище Баджалията: поглед към района

С какво е интересно скалното светилище Баджалията

Скалното светилище е разположено в суходолието на река Табан (Малък Канагьол), която до преди стотина години била пълноводна. Местните наричат светилището Баджалията. Името произлиза от турската дума баджа – комин. И наистина – на тавана на голямата галерия от светилището има няколко отвора – комини.

Проучвания

Открито е преди повече от 20 години от археолози от Крайдунавска Добруджа като част от по-голям древен култов комплекс, състоящ се от още светилища, олтари, култови площадки и ями, разположени по протежението на Табан. През 2004 г. обектът е проучен от археолозите Диана Гергова, изтъкнат български учен-траколог, и Георги Атанасов от археологическия музей в Силистра. По откритата при разкопките керамика е установено, че светилището е било използвано през дълъг период от време – от ранната Желязна епоха до Късната античност.

За огромно съжаление, светилището е ограбено от иманяри преди официалните проучвания.

Легенди

Тукашните земи в древността са били населявани от тракийското племе Гети, които почитали бога Залмоксис и вярвали в безсмъртието на душата и задгробния живот. Затова се смята, че светилището е посветено на него.

Според бащата на историята Херодот, Залмоксис наистина съществувал. Той бил роб на Питагор на остров Самос в Егейско море. Залмоксис се освободил и забогатял, след това се върнал в Тракия, станал цар и посвещавал съплеменниците в учението на Питагор за безсмъртието на душата и нейното преселване.

Познати са четири обреда, свързани със Залмоксис: събиране в андреона (зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземната пещера, човешки жертвоприношения, стрелба с лък към небето.

Първият обред е свързан с пирове.

Вторият обред е свързан с безсмъртието на душата. Според Херодот, Залмоксис се скрива за три години в подземна пещера, през което време го смятат за мъртъв. Показвайки се през четвъртата година, той накарал хората да смятат, че безсмъртието е възможно.

Жертвоприношенията – третият обред – били жестоки, защото в жертва се пренасяли хора. Жертвата наричали пратеник до Залмоксис. Хвърляли я върху три копия – ако умре, значи богът е благосклонен, ако не – избирали друга жертва, а старата оставяли да умре бавно в мъки от раните си.

Стрелбите с лък към небето били срещу гръмотевиците.

Тракийското светилище Баджалията е не само любопитно, но и разположено в много красив карстов район. Интересно е също, че село Стрелково, край което се намира, е разположено сравнително ниско, а светилището и суходолието са още по-ниско. На място направих асоциация с долината на река Русенски Лом.

Съвет: за спокойно разглеждане на светилището си предвидете поне 30-40 минути.

Тракийско скално светилище Баджалията край с. Стрелково

Тракийско скално светилище Баджалията

[Hatshepsut]

Пропастна пещера Гълъбарника крие неизследвани кула, стълби и олтар от древността

Пещера Гълъбарника до село Кунино крие тайна от древността. В непристъпната утроба са скрити полуразрушени кула, стълбище и олтар на Великата богиня майка.

[Hatshepsut]

Еволюцията на храма