Български Националистически Форумъ

Тази тема ще съдържа интересни статии за фалшифицирането на историята на Поволжието. Основната причина за фалшификацията е, че историята се е превърнала от чисто хуманитарна наука в инструмент на политиката.


Статията на Камил Аблязов от 2012 г. е посветена на споровете около датата на пристигане на исляма на територията на Русия. Пълният му текст на руски език е достъпен тук.


В живота ни има много странни, неразбираеми и удивителни неща. Ако някой ми беше казал преди двайсет години, че на държавно ниво сериозни политици ще обсъждат въвеждането на празник в чест на приемането на исляма в Русия, новото раждане на „Булгаристан“, аз нямаше да повярвам. Това беше прекалено дори за такова преломно време като началото на деветдесетте години. Но щях да сгреша – напоследък празниците и паметните дати се сипят върху нас като от рог на изобилието.

Решението да се наложи „собствена“ дата за приемането на исляма от мюсюлманите в Русия няма да доведе до нищо добро. Кавказките мюсюлмани никога няма да се съгласят да почитат датата, на която татарите са приели исляма. Представителите на севернокавказките мюсюлмани, подкрепяйки самата идея за празник, отхвърлят предложената „българска“ дата, като справедливо посочват, че Дербент е приел исляма още през 642 г., когато арабите завладяват тази крепост и я включват в халифата (по-правилно би било да се посочи 642/3 г., тъй като 22 г. от Хиджра не може да се преведе в григорианския календар с една година). Доколко населението на града е било ислямизирано през онази година, е спорно, тъй като арабското владичество е било краткотрайно, а по-късно Дербент остава ябълката на раздора между Хазарския каганат и Арабския халифат още сто години. Но както и да е, тази дата не е по-лоша от другите.

Неужели нашите политици искат разкол в мюсюлманската умма по такова дребно възражение? Осъзнават ли поддръжниците на „българския ислям“, че просто играят на ръка на политици, които се стремят не към обединението на мюсюлманите, а към техния разкол? Ако те разбират всичко това, тогава няма да има бъдещо единство на руската умма, а ако не осъзнават какво правят, възниква въпросът: доколко са далновидни изобщо?

В Татарстан се правят много усилия за умножение на объркването в главите. Ясно е, че политиците и мюфтия Талгат Таджутдин сами си правят историци и мнението на учените ги интересува на последно място. Но ако искаме да установим някакви ориентири в миналото, трябва да го правим професионално. Засега обаче се получава една голяма казуистика. Ето, законодателите от Татарстан са се обърнали към Държавната дума на Русия с предложение 21 май да се счита за деня на приемането на исляма в Русия. Очевидно е, че с историци по този въпрос никой не се е консултирал, иначе подобна дата никога нямаше да изплува на политическата сцена. Но при нас винаги изплува не това, което трябва. И не само каймака. Отново се вижда стремежът на политиците да не изграждат грамотна политика в съответствие с научните реалности, а да решат всичко със просто силно натискане. Впрочем, знаем как обикновено завършват подобни „замаяности от успехи“ и „безнаказаност на силата“. Обикновено всичко свършва с конфуз, както всъщност се случи и на 21 май тази година.

В този случай интересен е още един момент. В Казан изглежда има Руски ислямски университет, Институт по история, Център за ислямски изследвания. Тоест потенциалът изглежда има, но какъв е резултатът?

Друг пример. Ръководителят на администрацията на Тетюшки район се обърнал към Института по история с молба да им осигурят малък „милениум“, и ето – директорът тържествено обявява, че Тетюши са на 1500 години. На мястото на Българското городище, без никакво научно обоснование, в рекордно време са издигнати сгради в стил на селски клуб, които унищожават уникалния археологически слой. Паметникът от Златната орда се представя за „българско наследство“, а ръководството на Института по история с радост подкрепя това безобразие.

Но бедата на това празненство не е само и не толкова в абсурдността на датата и самото честване. Всички прекрасно разбират, че всичко се свежда до пагубното отстъпление, завръщането към прочутия булгаризъм. Създава се впечатление, че нашите политици, нямайки ясни представи за своето минало, скитайки се в лабиринта на простоват набор от идеи, са се върнали към старата българска идея. При това източникът на „вдъхновение“ не са новите идеи на историците – такива просто няма, тъй като булгаризмът като научна концепция вече не съществува. Сега това не е течение на научната мисъл, а просто фантомни болки на нашите политици от историята, които поради липса на историческо образование оперират не с факти, а с остарелите си представи, усвоени още в съветското училище. Ясно е, че в тази аберация на съзнанието играят роля и други фактори – желанието да се откажат от сравнението на съвременните татари с древните татари, със Златната орда, да ограничат своето минало и политическо настояще в рамките на Татарстан (онзи „Булгаристан“) и да се откажат от подкрепата на общностите татари, живеещи на своя земя, но в диаспора. Наистина, защо да се занимаваме с дреболии и да спорим? Просто трябва да се преструваме, че нямаме нищо общо с другите татари, че сме някакви казански „татаро-българи“, и всичко ще се нареди. Такъв е моделът, който постепенно, чрез митичното възраждане на град Булгар, се насажда в главите на хората, сеейки разединение и объркване. Провокирайки нов етап на безпътничество на нашето общество в мрака, вместо открито и честно да отговаря на предизвикателствата на миналото и настоящето.

Впрочем, не всички татари са готови да жертват Истината и Правото в името на служенето на краткотрайните капризи на властите в републиката. Ясно е, че в политически план не може да се промени много, но поне трябва да разсеем някои илюзии и митове, които са се настанили в главите на управляващите.

Но доколко са верни тези митове? Нека да ги разгледаме без отстъпки към политическата целесъобразност, отдавайки уважение само на фактите и нищо друго освен фактите.


Според официалната научна версия, Волжка България приема исляма на 16 май 922 г. (според изчисленията на някои анонимни астрономи – 21 май). Например, нашите предци са били много по-умни от нашите политици, затова общинският празник джиен се провежда през юни, приблизително по същото време, когато сега се провежда заместващият го сабантуй. Както справедливо отбеляза един представител на татарската ислямска общност, „през май в Булгар няма какво да се прави – обикновено е още твърде студено“.

Вероятно най-доброто решение в този случай би било всяка мюсюлманска република, която желае, да си има свой регионален паметен ден. Има и друг вариант – да се спрем на деня, в който ислям е приел хан Узбек, владетелят на Златната орда. Това предложение е много логично, имайки предвид редовните изказвания на някои татарски религиозни деятели и учени, които се опитват да представят Руската империя като наследница на Златната орда. То обаче не е свързано с конкретна националност и затова едва ли има перспектива.

И така, откъде се е взела тази дата в политическия лексикон? Трудно е да се каже точно, но може да се досетим. В свое време литературният преразказ на „Записките“ на Ахмед Ибн Фадлан е издаден в доста голям тираж. Текстът – беллетризиран и доста съкратен – предава основните сведения за ранната история на България.

Ето какво пише самият секретар на посолството:
„Нашето пристигане при него бе в неделя, когато бяха изминали дванадесет нощи от месец мухарам през 310 година (т.е. 12 май 922 г.)… И така, ние останахме в неделя, понеделник, вторник и сряда в палатките, които бяха разпънати за нас, докато той не събра царете, вождовете и жителите на страната си, за да чуят четенето на писмото. Когато настъпи четвъртък и те се събраха…“

Той описва събитията от онзи вълнуващ и ключов за историята на Поволжието ден. Всеки, който познава основите на аритметиката и може да брои дни, ще изчисли за минути, че тържественият прием на посолството е станал на 16 май. За разлика от много други събития в световната история, в този случай имаме точна дата. Тя явно е била толкова важна за секретаря на посолството, че той я е записал точно и е възпроизвел последователността на събитията.

И така, какво не е наред с тази конкретна дата, която не оставя съмнения в своята точност?

… Следва пасаж, посветен на трудностите при пресмятането на датите от Юлианския календар към тези от Григорианския календар …

Но проблемът не е в това, че датата 21 май е грешна. Тя е просто неграмотна. Много по-лошо е, че никакво „приемане“ на исляма през този ден просто не е имало. Ако наистина се обърнем към текста на Ибн Фадлан, ще се убедим, че нито на този, нито на който и да е друг ден след пристигането на багдадското посолство владетелят на българите Алмиш не е приел исляма.


Мюсюлманството започва да прониква в Средното Поволжие доста рано – практически едновременно с първите търговски каравани. В началото то вероятно се конкурира сред аристокрацията с християнството и юдаизма (чийто център на разпространение в Поволжието от началото на VIII век става Хазария). Но още в началото на X век ислямът побеждава. Първите археологически следи на исляма се откриват дори в езическите погребения от втората половина на IX век в Танкеевския могилник, където са открити пръстени с арабски надписи – очевидно свидетелства за началния етап на проникването на исляма сред българските племена.

Победата на исляма до голяма степен е предопределена от наличието на силни мюсюлмански общности – преселници от Средна Азия в България. Нито един извор – нито източен, нито български – не споменава багдадските халифи във връзка с приемането на новата религия. И това не е случайно. Самите българи ясно и недвусмислено посочват откъде идва ислямът в Поволжието и кои религиозни връзки остават важни за тях през вековете – Средна Азия и Бухара. Неслучайно първите български монети са имитации на саманидски сечене, дори по дати и центрове на сечене (Бухара, Самарканд, Чач).

Нямало е приемането на исляма през май 922 г. – и не могло да има. Просто защото Алмиш вече е бил мюсюлманин към момента на пристигането на посолството [както отбелязва и Александър Овчинников]. Най-вероятно той е приел исляма по време на обединението на българските племена, около 908–920 г. Не е изненадващо, че при пристигането на неговите посланици в Багдад те прямо заявили на велможите на халифата, че владетелят им е мюсюлманин. Но проблемът е, че при халифския двор се изповядвал шафиитският мазхаб, докато при българите, благодарение на историческите обстоятелства, се разпространявал друг – ханифитският мазхаб.

В чисто богословски аспект това има решаващо значение. През IX–X век в Средна Азия, особено при двора на Саманидите, най-широко разпространение получава ханифитският мазхаб, докато в Багдад се налагат мазхабите на аш-Шафии и Ибн Ханбал. От някои забележки на Ибн Фадлан, описващ „грешките“ в религиозната практика на българите (особености при четенето на хутаба, двойна икама, неназоваване на името на халифа и др.), може да се заключи, че те следват именно учението на Абу Ханифа. Всичко това убедително свидетелства за приоритета на средноазиатския център на исляма при избора на вярата у българите.

За това пише и самият Ибн Фадлан, когато се опитва да „преучи“ българите и да наложи своите канони. Но напразно. Българите, както и всички други поволжки мюсюлмани, остават ханифити до днес.

Разбира се, това може да е новост само за бързите с решенията чиновници и депутати. Сред историците няма нито един сериозен учен, който да поддържа такива абсурдни тези. Например, на 23 май 2011 г. в конферентната зала на Института по история им. Ш. Марджани Духовното управление на мюсюлманите на Република Татарстан проведе кръгла маса, посветена на „Приемането на исляма от българите: неизследвани аспекти“, където участниците единодушно заявиха, че нямало е приемането на исляма на 16 май и не могло да има. В същия дух са написани и основните трудове по татарска история – „История на татарите от древни времена“, „Татарска енциклопедия“ и всички учебници по история на Татарстан и татарския народ. Всички! Но, както вече беше отбелязано, на чиновниците, дори и да са се отдали на културата, никакви историци и трудове не са указ. Указ е тяхната воля и желание. А ако науката им противоречи – толкова по-лошо за нея. Просто я отхвърлят и заменят с митове и приказки.



Абсурдността на всички тези блуждания из миналото се крие в това, че някои културни политици се опитват да възрождават "български" традиции върху паметник от Златната орда.

Град Булгар, възникнал още в началото на X век, не е бил голям през домонголския период (заемайки около 12 ха) и се е състоял от малка крепост с търговски предградия. По-голяма част от селището днес е под водите на водохранилището. От онова време са запазени само жилищни ями - никакви монументални строежи.

Истинският разцвет на Булгар започва след 1240-те години, когато Бату го прави първа столица на Улус Джучи. През XIV век градът достига 380 ха (32 пъти повече!) с население до 20 000 души. Всички запазени днес каменни постройки - джамии, бани, мавзолеи - са от златноординския период.

Когато някои показват снимки на Булгар като "българско наследство", те всъщност демонстрират татарска архитектура от XIV век. Това е същото, като да твърдиш, че Московският Кремъл е наследство на вятичите, а не на руснаците.

Подмяната е толкова дълбока, че вече създава изкуствени традиции, обрасли с псевдонаучни обосновки. Вместо да изучаваме истинското татарско наследство, ни предлагат да вярваме в измислени "български" корени.

Предисловие

Аз, нищожният и немощен, порочен и грешен раб Божи Тадж ад-Дин, син на хаджи Ялсыгул, започнах родословието си от Адам — избраника на Аллах. След като с голямо усърдие изучих историческите книги, почерпих от тях сведения за произхода на своя род. След това, като открих сведения за нашите предци в книгата „Чингиз-наме“, ги свързах със своето родословие.

През 1220 година, в годината на овцата, на двадесетия ден от месец Сомболе и Раби ал-ахир, този нищожен раб, след като завърши съставянето на този „Рисала“, му даде названието „Таварих-и Булгария“.

А що се отнася до историческите книги, от които заимствахме, техните названия са следните:

• „Таварих-и даваир“ на имам Табари ал-Йуиани;
• „Таварих-и Фарханг“ на имам ат-Туси;
• „Таварих-и Хирмиз“ на имам ал-Челеби;
• „Раузат ас-Сафа“ на имам ал-Чагъ;
• „Таварих-и Касфарани“ на имам ат-Табари;
• „Таварих-и Джамасиб“ на ат-Тарази;
• „Таварих-и ал-Челеби“ на имам ал-Ба'ави, автора на книгата „Масабих“.

По прекрасните книги, с които разполагаме, проследихме рода на нашите предци до появата на Чингиз-хан.

Прочетох „Чингиз-наме“, изслушах разказите на много шейхове, видели и преживели много неща, а също така се натъкнах на записки на нашите предци и свързах всичко това в този „Рисала“ с Адам.

Тези сведения, чути и записани, според нас са известни на всички. Сегашните башкирски родове, племена и народ носят тези имена, тоест имената на нашите предци. И така, всичко това е известно и често употребявано.

И всичко това потвърждавам и засвидетелствам пред Аллах: първият е бил Абд ал-Харис. Той е началото на човешкия род, сътворен от глина; той е Адам — избраникът на Аллах.

Животът на Адам продължил 1000 години. От неговото слизане на земята до времето на Пратеника на Аллах, казват, са изминали 4340 години, а някои казват 5972 години, други — 50130 години. В най-достоверните риваяти на „Тафсира“ обаче се посочват 7000 години. На тази цифра се основава и фетвата.

Така това съответства на хадиса: „На света са му 7000 години, а аз съм в последната му хиляда“.

Тълкувателите на този хадис казват, че времето на пророците е 7000 години: „И аз съм пророкът в последната му [хиляда]“.

„И няма да има пророк след него от хилядолетията“, както разяснява ал-Бухари. У него имало фетва и труд на историци, подобни на онези в „ал-Челеби“ и други. В нея са използвани книгите на „Шестте истории“.

Шейс погребал Адам, мир нему. За мястото на неговия гроб съществуват различни мнения: едни казват — в Индия, на планината Сирендиб; други — в Мека, на планината Абу Кубейс.

След смъртта на Адам нашата прамайка Хава живяла още една година. След това Шейс я погребал до Адам.

По-късно, по време на всемирния потоп, Нух, мир нему, извадил тях двамата от земята в ковчези и ги поставил в Ковчега. След потопа ги погребал в Светата земя. И до днес техните гробове се намират там.

РОДОСЛОВИЕ

1. От Адам — избраника на Аллах — се родил Шейс.

2. Шейс проживял 910 години. Погребан е в Индия. От него се родил Ануш.

3. Ануш проживял 520 години. По този въпрос има различия между неверниците и мюсюлманите. Погребан е в Индия. От Ануш се родил Кинан.

4. Този Кинан проживял 800 години. Аллах му дарил халифат, благородство и пророчество. Той следвал учението на Шейс. Погребан е до своя дядо. От него се родил Мала.

5. Мала проживял 900 години. И по този въпрос има различия между неверниците и мюсюлманите. Погребан е в Индия. От него се родил Йаздек.

6. За неговата възраст и вероизповедание нищо не е известно. Той имал 120 синове. Най-малкият бил Нух (Енох), мир нему, чието прозвище било Идрис.

7. До възнесението си той живял 1000 години, обърнал 1000 души във вярата, а след това се възнесъл. Идрис обаче пророкувал 365 години, след което се възнесъл на небето. От него в света останали писмеността, изработването на дрехи, извършването на набези и обучението. От Идрис се родил Адабан.

8. Адабан живял 200 години. Достигнал висока ученост и благочестие. Той построил градовете на Ирак. Погребан е в Ирак. От Адабан се родил Худ.

9. Този Худ обаче не бил пророкът Худ. Животът му продължил 320 години, а към кой народ е принадлежал — не е известно. Погребан е в Ирак. От Худ се родил Мутаваиииах.

10. За неговия жизнен път и народностна принадлежност нищо не е известно. Той имал много синове. Когато бил на 270 години, се родил Хибатолла, мир нему. Прозвището му било Нух, мир нему. Нарекли го Нух заради неговата плачливост.

11. Нух живял 1000 години. На 50-годишна възраст станал пророк. В продължение на 950 години наставлявал народа по правия път. Писание не слязло от небето и той вършел делата си според учението на Идрис, мир нему.

След всемирния потоп той живял още 100 години и бил погребан в Индия. Така възрастта на Нух, мир нему, била 1100 години. След потопа Аллах не включил в сметката на възрастта му годините, които той прекарал след него. Така е казано в „Таварих-и Раузат ас-Сафа“.

Нух имал четирима синове. Кана'ан загинал по време на потопа. Той бил неверник. Другите му трима синове били Сам, Яфет и Хам.

12. Хам управлявал в Исфахан и живял 620 години. Имал 30 синове. Най-малкият му син бил Киумирас. Погребан е в Индия.

13. Киумирас също бил цар. Живял 700 години и следвал учението на Идрис. Навсякъде четял хутба пред хората. Той установил царската власт. Построил градовете Балх и Кермаи и бил погребан в Балх. От Киумирас се родил Сиам.

14. Сиам живял 600 години. От какъв народ е бил — не е известно. Погребан е в Нехавенд. От Сиам се родил Хушанк.

15. Хушанк живял 700 години и творял справедливост и правосъдие по света. От него останали добиването на злато и сребро и издигането на царския трон. Той построил градовете Сусана. Бил родоначалник на народа Ефрандж. Умрял в областта Сусан, в Баруж.

Повечето западни страни произхождат от неговия род. Най-малкият му син бил Тахмурат. Историческите книги дават сведения, произхождащи от рода на Тахмурат. Другите синове на Хушанк били Туз и Хузлав.

16. Тахмурат живял 400 години. Той подчинил дивовете. От него останали обичаят за оседлаване на конете и изработването на оръжие. Построил градовете Мерв, Шапур и Парс. Умрял в Мерв.

Имал много деца. Кахраман-катилът бил негов син. В известните исторически книги за наш родоначалник е посочен най-малкият му син Мерван. Родословната верига достига до нас чрез Мерван и по този начин се свързва с Чингиз-хан.

17. Мерван живял в Бадахшан 200 години и бил цар. Вероизповеданието му не е известно. Погребан е в Бадахшан. От Мерван се родил Афлайун.

18. Възрастта на Афлайун не е известна. Той издигнал градовете Багдад, Басра и Куфа. Погребан е в Багдад.

До времената на Моисей, мир нему, се явили множество пророци, които не приели вярата. Що се отнася до Афлайун, до времената на Джирджис той бил огнепоклонник. По време на пътуване в Бахрейн Афлайун се сприятелил с Давид и станал негов сподвижник. Погребан е в Багдад. От него се родил Акратис.

19. Възрастта на Акратис не е известна. Той приел вярата на пресветия Йоша'а. Построил Дамаск и бил погребан там. От него се родил Карамуш.

20. Карамуш съвършено владеел магията и колдовството. Покланял се на култа към Бика. Живял в областта Хабаш (Етиопия) 265 години. Бил цар. От Карамуш се родил Афлямун.

21. По времето на Ал-Йасиг той бил негов сподвижник и царувал в областите Магриб и Крим. Продължителността на живота му не е известна. От Афлямун се родил Кинан.

22. Кинан бил зъл и жесток безбожник. Сближавайки се с джинове и дивове, той завладял Китай. Живял 130 години. В Китай бил цар и бил погребан там. От Кинан се родил Ефратим.

23. По времето на пророка Сулейман Ефратим бил негов сподвижник и пристигнал в Палестина и Йерусалим. Продължителността на живота му не е известна. От Ефратим се родил Тахлаиш.

24. След като станал убиец и разбойник, този Тахлаиш живял още 160 години след пророка Сулейман. Покланял се на куче. Погребан е в областта Шираз. От него се родил Махлаиш.

25. В началото на живота си Махлаиш бил привърженик на култа към кучето. По-късно се отдалечил от него и станал привърженик на пророка Иляс. Живял в Хорезъм 160 години. Родът на Махлаиш започнали да наричат Ба'албек.

26. От него се родил Емкаш. Живял 190 години и бил погребан в Хорезъм. От него се родил Тагланъш.

27. Тагланъш подчинил Туркестан. От него останали обичаят за устройване на ниши в гробовете, обучението на децата и събирането на пошлини. Живял 103 години и умрял в Туркестан.

Що се отнася до неговата вяра, той бил юдеин. Всичко това е взето от „Таварих-и ал-хамса“, което поместихме в първата четвърт.

В „ал-Касфарани“ е казано, че Афлях се родил от Тагланъш.

28. Афлях е родоначалникът на киргизкия народ. От него останал обичаят да се преминава от пасище на пасище. Живял 110 години. Удавил се в Сърдаря. Вероизповеданието му не е известно. От него се родил Мард.

29. Мард е родоначалникът на туркменския народ. От него се родили много синове. Най-големият му син бил Туркмен, след него Кунграт, след него Бурджан, след него Мангит, след него Карджи, след него Кипчак, след него Юрмати, след него Каракалпак.

От тях водят началото си днешните народи. Възрастта и вероизповеданието на Мард не са известни.

30. От Туркмен се родил Кенджа. Той бил във вярата на Иса. Построил Бухара. Умрял на 90-годишна възраст и бил погребан в Бухара.

От Кенджа се родили много синове. Най-големият бил Татар, след него Мишар, след него Ищяк, след него Ногай. Всеки от тях бил цар и основал своя орда. Известно е, че от тях произлизат родовете на днешните народи.

От синовете на Кенджа родоначалник на нашия род е Ищяк.

31. Ищяк станал просветен човек. Ходил до Кааба и принесъл в жертва много камили. Знаел съвършено Тората и Енджиля. В познанието нямало равен нему.

Ищяк имал много синове. Родината му се намирала на Аму-Даря. Най-големият му син бил Тамян, след него Усерган, след него Кубаляк, след него Бякатун, след него Сарт, след него Търнаклъ, след него Тубалас, след него Дуван.

От тях се разпространили днешните народи. От синовете на Ищяк родоначалник на нашия род е Бякатун.

32. Бякатун бил много обидчив човек. Оставил родните места и се отправил към северните страни, докато стигнал до река Миас. Заселил се там и живял 90 години.

Имал много синове. Най-големият му син бил Айле, след него Юрми, след него Байлар, след него Байкъ, след него Ирякта, след него Салджут.

Всички те, станали царе, се разпространили по всички страни на света. От тях произлизат днешните народи. Наш предък е неговият най-голям син Айле. Бякатун бил християнин.

33. Айле останал в изконната родина на баща си. Царувал 50 години и живял общо 99 години на река Миас, където и умрял. От Айле се родил Нариман.

34. Нариман пътувал по света и заминал в Юнан, за да се учи. Видял много и станал познавач на науките. Съставил 24 научни съчинения и бил християнски свещеник.

Като велик владетел на своето време построил Самарканд. Живял 100 години. Построил и каменни крепости, чиито следи съществуват и до днес; наричат ги „основите на облика“.

35. От Нариман се родил Касур-шах. Той също живял 90 години в красивия Самарканд и умрял във вярата на Иса. От него се родил Сократ-Мъдрецът.

36. Този Сократ пристигнал в Юнан, където бил хаким при Искандар Румийски. Като му посочил пътя към „Извора на живота“, двамата се отправили на север и там основали град, който нарекли Булгар.

„Булгар“ на езика на гърците означава „благовоние“, а също и „горист и воден [край]“. Името на реката също било Булгар. В наше време, като го съкращават, я наричат Булга (Волга). [Словото] „Волга“ произлиза от „Булгар“, както се говори за това във „Фарханг-наме“.

По онова време Сократ-Мъдрецът се оженил за една девойка в Булгар и заедно с Искандар-шах живял в Булгар девет месеца. След това те се отправили към „Страната на мрака“.

При завръщането си от „Страната на мрака“ Сократ-Мъдрецът умрял в тази страна. От споменатата девойка се родил син. Името му било Гофтар. Продължителността на живота на Сократ не е известна.

37. Гофтар бил цар в Булгар. Казват, че живял 90 години. Те дълго време били огнепоклонници.

38. От него се родил Айдар. Той построил Таш-кюнер край Средиземно море (Ак-Дин-гез). Бил изключително справедлив цар. Възрастта и вероизповеданието му не са известни.

39. От него се родил Хормуз. И той бил цар в Таш-кюнер. Възрастта и вероизповеданието му не са известни.

40. От него се родил Алмас. Умрял в Таш-кюнер. Продължителността на живота му не е известна.

41. От Алмас се родил Мирхашим. Той също построил град на брега на Средиземно море и му дал името Едирне. Той пръв установил титлата „султан“. Живял 90 години.

По пътя към Йерусалим, след като се запознал с Евангелието на Иса, той приел неговата вяра.

42. От него се родил Бабек. Бил султан в Салян. Живял 78 години. Погребан е в Салян.

43. От него се родил Карнаки. Живял 190 години. От него се родили много синове. Едни от тях били султани в Крим, други — в Китай, трети — в Ирак. Наш предък е Даймас.

44. Даймас построил в северната област град, наречен Содом. Мястото на погребението на Карнак не е известно. Не е известна и възрастта на Даймас.

В наше време този Содом наричат Алабуга — малка крепост. От Даймас се родили двама синове. По-големият бил Владимир, а вторият — Маскав. Наш предък е Маскав.

45. За Маскав и Владимир Даймас построил два града. На единия дал името Маскав, а на другия — Владимир. Продължителността на живота му не е известна.

46. От Маскав се родил Тагюн. Той бил християнин, живял 60 години, бил султан в Маскав и там умрял.

47. От Тагюн се родил Митрофан. По време на пътуването си към Херат бил убит от разбойници. Продължителността на живота му не е известна.

48. От него се родил Якав. Той се отправил към Средиземно море и завладял много страни. Изучил Трите книги и умрял на 65 години. Казват, че бил погребан в Бадахшан.

49. От него се родил Мард. В началото на живота си бил разбойник между Хашвар и Бухара. След като живял 80 години в юдейската вяра, в края на живота си се установил в Бухара и там бил погребан. От Мард се родил юдеят Амлян.

50. Амлян имал много деца. Най-малкият му син Тимирджан е нашият предък. Продължителността на живота на Мард не е известна.

51. Тимирджан бил султан в Туркестан. Умрял на 96-годишна възраст. Бил във вярата на Иса. От него се родил Бакиджан.

52. Този Бакиджан дошъл с войска срещу народа на Булгар. Убил булгарския цар. Живял в Булгар 100 години, проповядвайки вярата на Иса. Умрял там.

От Адам — избраника на Аллах — до Бакиджан има 52 предци. Всички тях преведох от персийски на тюрки от книгата „Раузат ас-Сафа“.

Следващите предци също преведох от книгите „Таварих-и Джамасиб“ и „Таварих-и Челеби“, които били забравени до появата на Чингиз-хан.

Както е казано в „Таварих-и Джамасиб“ и „Таварих аш-Шамийа ал-Арабийа“, от Бакиджан — персиеца — се родил Шамсун ал-Абд Антахн.

53. След това, достигайки пълнолетие, този Шамсун пристигнал в Йерусалим. Там изучавал Евангелието и станал изкусен учител. После пристигнал в Куфа. Там призовавал невярващите араби към вярата.

Накрая станал бек в Куфа. Живял 110 години и умрял в Куфа. От него се родил Ноуширван-адел.

54. По времето на Ноуширван-адел в арабските страни било времето на джахилията. Там не останал никой, който да има представа за книгите Забур, Тора и Енджил.

С достигането си до пълнолетие той нямал вече град, който да не е покорил. От границата на Туркестан до Магриб градовете били под негова власт.

В онези времена се родил Пророкът, радостта на пророците, Мухаммед, да го благослови Аллах и да го приветства.

В думите му: „Аз се родих по времето на Султана ал-Адел“ се има предвид Ноуширван Марау. Той бил справедлив и прочут цар в Йемен в продължение на 48 години и там и починал.

От него се родили двама синове. По-големият бил Керан, по-малкият — Воздан.

Ние принадлежим към рода на Воздан. Керан-хазрет е родоначалникът на рода на Великия имам.

Например: синът на Керан бил Хардан, синът на Хардан — Шахр, синът на Шахр — Мирз, синът на Мирз — Хормуз, синът на Хормуз — Сабит, синът на Сабит — Ну'ман, а той е Великият имам.

Ние произхождаме от нашия предък Воздан.

55. Когато достигнал пълнолетие, Воздан осъществил влечението си към пътешествията. Преминал през Тачин и Мачин, Хорезъм и Хиндустан и пристигнал в Китай.

Той се влюбил в дъщерята на китайския император. Приел религията на маговете и взел императорската дъщеря за жена.

След смъртта на бащата на девойката той станал император на Китай и седял на трона 36 години.

Един от роднините на императора дошъл от областта Шабестан с войска и отнел трона на Воздан. Самия Воздан той убил.

От Воздан останал само един син.

56. Дали му името Туки. На четиригодишна възраст той изгубил баща си. След като Туки достигнал пълнолетие, никой император не бил поставен на престола.

Впоследствие, страхувайки се за живота си, той избягал от Китай. Събрал войска от избягали роби, скитници и разбойници и достигнал границите на Булгар. Превзели град Булгар.

Туки си присвоил името „хан“. Названието „хан“ останало от Туки. Царете от тюркски произход се наричат ханове.

Пророкът, да го благослови Аллах и да го приветства, по времето на Туки-хан изпратил в Булгар трима свои сподвижници. По онова време булгарският народ бил езически.

Казват, че тогава в град Булгар имало 520 двора. Река Идел, наричана Волга, течала по-ниско от Булгар.

Петдесет години след Бараджхам Миртиушр-хазрет разрушил град Булгар. След това река Идел променила течението си в западна посока.

По времето на пратениците на Пророка, през деветата година на хиджра, той заел трона.

57. Айдар-хан, синът на Туки-хан.

Пророкът, след като избрал трима сподвижници, ги изпратил в Булгар да проповядват. Единият от тях бил Абд ар-Рахман бен Зубейр, вторият — Хантал бен Раби, третият — Зубейр бен Джа'да.

Преди да изпрати тези трима сподвижници, Пророкът казал:

Цитат„Дадох ви три неща. Ако ви окажат почит, приложете тези три неща.“

Едното от тях било мастилницата — нея дал на Зубейр. Другото било посохът — него дал на Хантал. Третото била чалмата — нея дал на Абд ар-Рахман.

Щом пристигнали в Булгар, те започнали да се представят за лечители. Каквато и болест да имало, те я излекували.

Ал-кисса.

Веднъж дъщерята на Айдар-хан била поразена от парализа. Лекувала се при множество лекари, но не успяла да оздравее и оставала в тежко състояние.

Един ден един от везирите на Айдар-хан, на име Бурадж, казал:

Цитат„О, мой хане, да се продължат годините ти! В нашия град има трима араби, които нямат равни в лечението. Те ще намерят лек за недъга на това момиче. Но не са от нашата вяра.“

Щом везирът казал това, ханът заповядал и арабите били повикани.

Ал-кисса.

Асхабите се явили и поздравили хана. Хантал бен Раби бил много изкусен в румийския и тюркския език и познавал отлично Корана.

ЦитатХанът: „О, араби, откъде пристигнахте?“

Хантал: „От Медина дойдохме.“

Ханът: „Какво търсите?“

Хантал: „Занимаваме се с лечение.“

Ханът: „Имам дъщеря, вече седем години е болна. Ще намерите ли лек за нея?“

Хантал: „Трябва да прегледаме болната.“

Щом прегледали болната, казали:

— Това е парализа. За нея са нужни листа от дървото сарбан.

Ханът казал:

— Сарбан? Що за дърво е това?

Хантал отговорил:

— Това е бреза.

Ханът казал:

— У нас има много такива дървета.

Щом донесли брезови листа, Хантал казал:

— Това са стари брезови листа. Нужни са ни току-що откъснати от дървото.

Ханът казал:

— Къде ще ги намерим през зимата?

Хантал отговорил:

— Ако Аллах пожелае, ще ги намерим. Но при едно условие: да приемете нашата вяра.

Ханът казал:

— Ако намерите пресни брезови листа и дъщеря ми оздравее, ще приема исляма.

Ал-кисса.

Тези асхаби поставили дадената от Пророка мастилница на земята и забили посоха в нея. Абд ар-Рахман бен Зубейр сложил на главата си чалмата, която му дал Пророкът, и извършил два рак'ата намаз.

Другите двама казали:

— Амин!

Този посох се превърнал в малко дръвче. То достигнало височината на ханския дом, разклонило се и се покрило с листа.

Събрали листата, направили от тях веник и попарили с него момичето в банята. Веднага тя оздравяла и се прибрала съвсем здрава.

Като видял това, ханът приел исляма. След него везирът Бурадж, останалите везири, а също и останалите граждани — всички приели исляма.

Построили съборна джамия. Зубейр бен Джа'да, станал имам, се опирал на дадения от Пророка посох и четял хутба.

В дванадесетата година на хиджра, в годината на овцата, на двадесет и шестия ден от съзвездието Риби, на дванадесетия ден от благословения месец Рамазан асхабите обърнали булгарския народ в мюсюлмани.

Тези трима асхаби останали в Булгар десет години. Построили медресе и обучили народа.

След това Абд ар-Рахман бен Зубейр и Зубейр бен Джа'да заминали заедно за Медина. Хантал останал в Булгар. Той се оженил за споменатото момиче, което било излекувано.

След като живял известно време, Хантал бен Раби умрял. От него се родил Мухаммед-Амин хан.

Всичко това е взето от „Таварих-и Хирмиз“ на имам ал-Челеби.

58. От Айдар-хан се родил Саид-хан. Айдар-хан и Саид-хан заедно царували в Булгар сто години.

59. От Саид-хан се родил Амир-хан. Той също управлявал петдесет години.

60. От него се родил Султан-Мурад. Той също бил цар в Булгар петдесет години.

61. От него се родил Салим-хан. Той бил цар четиридесет години.

62. От него се родил Илхам-хан. В неговите времена било нашествието на Чингиз-хан. Всички ханове, идвайки при него, дали клетва за вярност.

От него останал сред народите обичаят да поставят тамга, да определят на всеки неговата птица и неговата кличка.

Тук завършват думите на историите от седемте книги, а след тях следват думите за онова, което видяхме в „Чингиз-наме“, и изказванията на старците, сведущи в делата на миналото. На това се уповаваме.

63. От Илхам-хан се родил Абдулла-хан, който царувал в Булгар петдесет години.

Хромият Тимур разрушил Булгар, без да се съобразява нито със звание, нито с име. Той убил и Абдулла-хан.

От него останали двама синове. Единият бил Алим-бек, другият — Алтун-бек. Наш предък е Алим-бек.

64. По времето на Алим-бек ханството престанало да съществува. Алим-бек израснал в чужбина, странствал по света и накрая станал имам и мударрис в малкото градче Къшан, в булгарската страна.

Продължителността на живота му не е известна.

65. От него се родил Мир-хаджи. Той също живял тридесет години в Къшан.

След това, оставяйки град Къшан, се преселил в Иске-Казан. След като изминали пълни сто години, понеже не намерили мястото за подходящо, основали град при устието на река Казан.

В Иске-Казан има гроб на светец; казват, че там е погребан Тадж ад-Дин Ходжа. Който от вас мине край Иске-Казан, да не бъде безгрижен, а като потърси благословията му, да му посвети фатиха.

И така, ние стигнахме до нашата основна цел.

Мир-хаджи заедно с тях се преселил от местата, наричани Къшан, и дошъл в устието на река Зай. Там бил имам при Барадж-хан и умрял в устието на река Зай.

66. От него се родил Кул'Али. Той заминал за Хорезъм и там бил мударрис в продължение на 45 години.

От Китай с войска дошъл Туси-хаким с намерението да убие Ибн-Хаджиб. Разрушил Хорезъм и убил Ибн-Хаджиб.

Онези, които успели да се прехвърлят на другия бряг на реката, построили град Ургенч.

Спасявайки се, Кул'Али избягал при киргизите. После оттам се върнал в родината на баща си — в устието на Зай.

След три години, по времето на Субай-хан, в устието на Зай се появил дракон. Като се страхувало от дракона, населението на Зай се преместило в устието на Черемшан и основало там град. Нарекли го Булар.

Кул'Али умрял на 110-годишна възраст по време на нашествието на Хромия Тимур. Той бил учител на Ибн-Хаджиб.

67. От Кул'Али се родил Мир'Али. И той дошъл в Хорезъм, за да получи знания. В Ургенч бил мударрис тридесет години и там и умрял.

68. От него се родил Мир-Шариф. Той бил достоен и учен човек на своето време. В продължение на 60 години бил имам и мударрис в Ургенч и Хива. Умрял в Хива.

69. От него се родил Мир-Саид. По онова време нямало по-достоен и по-учен човек от него. Нямало наука, която той да не познавал. Написал тълкувания към много науки.

В края на живота си, намирайки се в село Седжавенд, написал тълкувания към статиите на „Фариза“. Там и умрял. Продължителността на живота му не е известна.

70. От него се родил Нур-Саид. Този Нур-Саид се борел за ханството. Подчинил Ургенч и Хива, разрушил Кунграт. Там ханувал 23 години.

След това дошли с войска кызълбаши от рода на Надир-шах и убили Нур-Саид. Завладели красиви жени и робини и опустошили градовете.

Нур-Саид имал жена — калмичка. Тя била бременна. Спасявайки се от смъртната опасност, жената избягала при туркмените и станала жена на един туркмен. От нея се родил син на име Сайдаш.

71. Сайдаш станал смел и жесток богатир. Разбойничел и се занимавал с грабежи сред каракалпаците и киргизите.

Накрая отвлякъл дъщерята на каракалпакския хан и избягал към река Миас. При извора на река Ай има хълм; там се намирал юртът на Сайдаш-хан.

72. От Сайдаш се родили двама синове: единият Тиниш, другият — Куштаймас. И двамата били от една и съща майка.

От дъщерята на каракалпакския хан нямало нито синове, нито дъщери. Майката на тези двама синове била от рода Айле.

Потомството на рода Айле води началото си от тях двамата. От Тиниш произлязъл клонът на рода Айле — Алтмъш-Колак, а от Куштаймас — клонът Кумъй.

Смисъла на тези названия узнах по време на пътуването си из Астраханския край. Отправих се към народа в Кубан и бях гост на един древен старец.

ЦитатСтарецът: „Ти, млади молла, син на коя земя си?“

Аз: „Аз съм булгарски иштяк (башкир).“

Старецът: „От какво племе си?“

Аз: „От племето Айле.“

Старецът: „Алтмъш-Колак ли си или Кумъй?“

Аз: „Не зная, но съм чувал от баща си, че съм от племето Айле.“

Старецът: „От рода на Тиниш или на Куштаймас си?“

Аз: „От рода на Тиниш.“

Старецът каза:

Цитат„Твоят дядо Сайдаш веднъж на лов подстрелял тридесет елена, а дядо ти Тиниш откраднал ушите [на тези елени] и ги скрил. Затова твоят дядо започнали да наричат „айлинецът — Алтмъш-Колак“ („айлинецът — шестдесет уши“).

Друг път, когато дядо ти Сайдаш излязъл на лов с Куштаймас, те убили четири бобъра. Куштаймас откраднал един от тях и го заровил в пясъка. Затова него и рода му наричат „айлинци — Кумъй“ („айлинци — пясъчници“).“

Аз се удивих на познанията на стареца и изразих хиляди похвали. Родоначалникът на нашия род е Тиниш.

73. От Тиниш се родили двама синове: единият Куди, другият — Кошчи. От тези двама синове се разпространило многочислено потомство. Броя им знае само Аллах.

В наше време някои хора водят произхода си от тези два рода. Наш предък е Куди. Продължителността на живота на споменатите наши предци не е известна.

74. От Куди се родил Джанбаш. Продължителността на живота му не е известна. Умрял, като се удавил в река Ай.

75. От Джанбаш се родил Бебеш. Продължителността на живота му не е известна. Живял край река Ай.

76. От Бебеш се родил Ульмас-хаджи. Ульмас-хаджи умрял в Астрахан, докато извършвал поклонението. Казват, че бил на 90 години.

77. От Ульмас-хаджи се родил Абд ар-Рахман-хаджи. Той живял край река Джилем. Продължителността на живота му не е известна.

78. От Абд ар-Рахман-хаджи се родил Джаибай-молла. Той бил мударрис в долината на река Ай, в местността по течението на река Киги. Продължителността на живота му не е известна.

79. От Джанбай-молла се родил Кутлу-Булат. Той бил най-уважаваният човек на своето време. Подобно на Хатам-Тай, още в младостта си спечелил голямо уважение.

Умрял по време на хадж. Казват, че всяка петъчна нощ виждал Пророка насън и разговарял с него.

80. От Кутлу-Булат се родили двама синове: единият Джианчура, другият — Джиангул. Нямали равни нито по богатство, нито по ум.

Наш предък е Джианчура. Продължителността на живота им не е известна. Те живеели в долината на река Ай.

81. От Джианчура се родил Янтимер. И той живеел в долината на река Ай, по течението на река Арша. Продължителността на живота му не е известна.

82. От Янтимер се родил Маметкул. И той живеел между реките Арша и Ай. Продължителността на живота му не е известна.

83. От Маметкул се родил Ялсыгул-молла. Той живеел в междуречието на реките Ай и Арша, в село Курмаш-йылга.

На стари години, извършвайки хадж заедно с мен, своя син Тадж ад-Дин, той живял в Астраханския край. Оттам се отправихме към Дагестан, а след това към Диарбекир.

По онова време аз, нищожният Тадж ад-Дин, бях на 13 години. В Диарбекир той ме остави в семейството на един благороден човек, като каза да предаде това момче, заради Бога, на достойни хора за обучение.

Нашият баща заедно с мюсюлманските поклонници се отправи на хадж. Аз, жалкият Тадж ад-Дин, чаках своя баща Ялсыгул 14 години.

В продължение на тези 14 години се запознах с различни науки. Когато моят настойник в Диарбекир умря, аз се отправих към Стамбул да търся баща си.

В Стамбул, в джамията по време на Рамазан, срещнах баща си. Той пристигнал в Стамбул с други поклонници в последния четвъртък на Раби ул-аввал. На сутринта, в петък, аз влязох в джамията.

Като ме видя, той не ме позна като свой син. А аз го познах.

Той попита:

— Син на коя земя си?

Аз отговорих:

— Аз съм булгарски иштяк.

Тозчас той изгуби съзнание и падна.

Като дойде на себе си, възкликна:

— Тадж ад-Дин, ти ли си?!

Аз казах:

— Да, аз съм твоят син.

Той възкликна и отново изгуби съзнание. Присъстващите в джамията се удивиха. Същата вечер той три пъти губил съзнание.

В Стамбул прекарахме две години. Живеехме под покровителството на Ахмед ефенди.

След това с керван пристигнахме в Хаджи-Тархан, където живяхме една година. После с керван дойдохме в Москва и живяхме там шест месеца.

Оттам пристигнахме в град Макарья (Нижни Новгород), където живяхме три седмици. След това пристигнахме в Казан и живяхме там три месеца.

Оттам заминахме за Троицк, като наехме за четиридесет рубли ямчиите.

Когато напускахме Казан, баща ми се почувства зле и главата го заболя. Той каза:

Цитат„Синко мой, навярно няма да видя река Ай, тоест родните места. Когато умра, не оставяй гроба ми в чужда страна; засели се там и се занимавай с обучение и продължавай това дело, дори ако ослепееш. Два пъти в годината посещавай гроба ми.

Ако изпълниш тези условия, ще бъда доволен от теб. Ако не ги изпълниш, никога няма да бъда доволен от теб.

Имам и други завещания: в сандъка ще намериш моята тетрадка.“

Ал-кисса.

От Казан пътят ни минаваше през уезд Мамадыш. Когато достигнахме село Урта Сюнь, смъртта го настигна на 65-годишна възраст, в първия празничен петък на месец Раджаб, на 26 май, през 1200 година от хиджра, в годината на овцата.

Душите ни се разделиха с нашия господар, подобен на Къблата, нашия роден човек, извършил девет пъти хадж в Мека и Медина.

Изпълнявайки завещанията на покойния, се надявам на милостта на Хаджи при срещата в обещания Съдния ден. Амин.

Цитат„Воистина, ние сме от Бога и при Него се завръщаме.“

От молла Ялсыгул-хаджи се роди Тадж ад-Дин — неимущият раб, прахът в краката на благородните мъже.

84. Молла Тадж ад-Дин, бидейки мударрис, живеел в село Къзъл-Чапчак („Червената каца“) на река Зай.

На стари години живеел в село Мелем („Горният налим“) на река Ирна.

От Тадж ад-Дин се родили четирима синове и три дъщери.

Най-големият ми син Бахау ад-Дин живеел в село Кунюрле като указен имам.

По-малкият, Джалал ад-Дин, след като служил при баща си в село Мелем, също бил там указен имам.

Третият — Шараф ад-Дин. И той живеел в село Мелем.

Четвъртият — Исам ад-Дин. И той живеел в село Мелем.

Най-голямата дъщеря — Биби-Нафиса; след нея Азиза; най-малката — Биби-Джамиля.

Край