Eтнически аспекти на престѫпностьта въ България и Македония

[Hatshepsut]

Става въпрос за едно интернет списание,занимаващо се с проблемите на Балканите,статията е от 2002 година,но мисля че важи с пълна сила и до ден днешен (особено частта с примерите за циганско своеволие).


Анализът на масовата криминална престъпност, която именно безпокои най-много хората, показва интересни различия в етнически план. Статистическите данни за етническата принадлежност на разкритите извършители (назовавани в статистиката “заподозрени”), са впечатляващи. (Данните са от ежегодните бюлетини на Съвета за криминологически изследвания при Главна прокуратура на Република България).

Криминална активност по етнически групи при разкритите кражби
/на 100 000 души от съответния етнос/




Криминална активност по етнически групи при разкритите грабежи.
/на 100 000 души от съответния етнос/




Криминална активност по етнически групи при разкритите умишлени убийства
/на 100 000 души от съответния етнос/



Криминална активност по етнически групи при разкритите умишлени телесни повреди
/на 100 000 души от съответния етнос/





Криминална активност по етнически групи при разкритите изнасилвания
/на 100 000 души от съответния етнос/




Коректността изисква да се направят някои уточнения.

    Първо: Цитираните тук данни се отнасят до основните традиционни криминални престъпления. Цялата икономическа престъпност остава извън тази статистика, а там разпределението по етноси е съвсем различно. Поради ниския образователен статус на ромите, позициите, позволяващи извършването на крупни икономически престъпления, практически са недостъпни за тях. Основанията изследването да се ограничи до основните криминални престъпления са няколко. Те са най-многобройни и количествено тотално доминират в съвкупността на регистрираната престъпност. Освен това емпиричните изследвания недвусмислено показват, че хората придават по-голяма тежест на престъпленията, засягащи непосредствено личността и имуществото й и съответно са по-силно негативно настроени спрямо техните извършители.
        Тук също може да се направи уточнение, че поради необходимостта от по-големи технически умения за извършването на автокражби, криминалната активност на ромите е относително по-ниска. Кражбите на МПС обаче са само малка част от всички регистрирани кражби - през 1997 г. те са 1,3%. (Престъпността в Република България през 1997 г., 1998: 13) и не могат да повлияят върху различията в криминалната активност на отделните етноси. За кражбите като цяло при ромите тя е 14-15 пъти по-висока от тази на българите и турците.
    Второ: Цитираните коефициенти на криминална активност са само на базата на разкритите извършители на престъпления. Хипотетично може да се допусне, че прибавянето и на останалите неизвестни извършители ще промени коефициентите. Но тук трябва да се вземе предвид, че при някои от престъпленията (напр. срещу личността) разкриваемостта е твърде висока. При изнасилванията тя редовно е над 90% - например през 1998 г. е 93,6%. (Анализ на регистрираната и наказаната престъпност през 1998, 1999:30). Поради това за тях може с пълно основание да се твърди, че прибавянето и на неразкритите извършители би могло да нанесе съвсем незначителни корекции в числата. Трудно може да се приеме, че и при престъпленията с не толкова висока разкриваемост (особено тези срещу собствеността), има сериозни основания да се мисли, че коефициентите, изчислени на базата на всички извършители ще се променят значително.
        Фактът, че през 2000 година повече от 47% от осъдените непълнолетни са роми (Анализ на регистрираната и наказаната престъпност през 1999 г.: 38) показва, че има основания да се очаква, че съществуващите сега различия ще се запазят и в бъдеще.
        Макар, че цитираните статистически данни имат своята социална детерминираност и не бива да се разглеждат изолирано от въпроса за причините, които ги обуславят, те са социален факт и пораждат определени следствия, които не могат да бъдат пренебрегвани.
        В обществото се формира и утвърждава съзнание за връзка между престъпността и определен етнос. Още повече, че при престъпленията, спрямо които масовото съзнание е най-чувствително, различията в криминалната активност на отделните етнически групи са особено драстични.
        При представително изследване, проведено в София през ноември 2000 година (“Обществени преценки за централната част на София и нейните връзки с другите райони на столицата”) бяха констатирахме разпространението на такива стереотипи. 

Опасни ли са циганите за сигурността Ви?




От съобщенията за етнически конфликти, провокирани от престъпления в различни селища на България се вижда, че представената по-горе картина не е изолирана и съответства на общата ситуация в страната. При това, съдейки от информациите в медиите, тенденцията е към увеличение. Докато през 2000 г. вниманието на средствата за масово осведомяване са привлекли тримесечните протести в село Мечка, Плевенско, то през 2001 г. те съобщават за сериозни напрежения в Новозагорско, Оряховица, Лясковец, Кюстендилско, Търговищко, Ямболско, Самоков (В. “Труд”, в. “24 часа”: юни-септември). Всички те са реакция на конкретни престъпления, но прерастват в етнически напрежения, в противопоставяне и конфликти между българи и роми.
        Тук възниква въпросът за ролята на държавата и по-специално на правоохранителната система. Държавата не противодейства резултатно на престъпниците. Често извършителите не се разкриват или най-малкото – не се санкционират. Едни и същи лица и групи извършват множество престъпления. Вместо да се накажат престъпниците и да се сложи край на престъпната им дейност, бездействието и мудността на специализираните органи допринасят за формирането на негативни нагласи срещу всички представители на етническата група и за предприемането на актове на саморазправа (Вж. случая в Самоков през септември 2001г., представен от БНТ)

https://voinaimir.info/2023/01/2002-criminal-statistic-bulgaria/

[Hatshepsut]

Ето какво открих по въпроса за събирането на данни за етническата принадлежност на престъпниците:

Данни за етническата принадлежност на извършителите

Влезлият в сила през 2002 г. Закон за защита на личните данни позволява събирането на данни за етническата принадлежност при писмено съгласие на лицето. Такова разрешение, обаче, не се изисква в случаите, когато компетентните органи разследват престъпление, административно нарушение или въпрос, свързан с националната сигурност (чл. 21.1 е чл. 21.2.5). Законът позволява етнически данни да бъдат събирани и за целите на националната статистика (чл. 20.2.2). Независимо от това, такива данни се събират в системата на наказателното правосъдие от 1993 г. Това все още е единствената сфера на обществения живот, в която активно се регистрират данни за етническата принадлежност на лицата. Използваните методи за събирането им и тяхното качество, обаче, са доста съмнителни и затова полицията ги обявява и дискутира публично в изключително редки случаи.

В рамките на наказателния процес в България етническата принадлежност на лицата се регистрира два пъти: първият път тя се документира от полицията при нейния официален контакт със заподозряното лице, а вторият -  когато лицето се явява в съда като обвиняем. Записването на етническата принадлежност на лицето обаче е доброволно, и ако някой откаже да назове своята принадлежност, той се записва като българин.

Все пак, основната причината, поради която е твърде трудно да се анализират етническите данни, събирани от правоприлагащите органи, е тяхната непоследователност. Някои РПУ просто не събират данни за етническата принадлежност на заподозрените.

[Hatshepsut]

„Челюсти”: Има ли етническа престъпност у нас

„Челюсти”: Има ли етническа престъпност у нас


Коментар на Цветелин Кънчев и Ангел Джамбазки
Можем ли да етнизираме престъпността? В смисъл българите убиват на пешеходни пътеки, а ромите възрастни хора в малки населени места. Дали престъпността на битово ниво има различен цвят на кожата и език? В джебчийството са майстори едни, а в кражбата на еврофондове – други.

На цигански ли говорят тези, които често бият спешните медици, а на български - медиците, които крадат от болниците? Има ли етническа престъпност у нас? Отговор на този въпрос  в студиото на „Челюсти” потърсиха лидерът на „Евророма” Цветелин Кънчев  и евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.

„Има етническа престъпност у нас. И тя е, защото българското общество е позволило да има затворени общности. Да се създадат ядки, в които има хора, събрани на едно място, живеещи в незаконни къщи, без образование, без жизнена перспектива. Очевидно са намерили начин да оцеляват. За съжаление има етническа престъпност. Защото самоизключилите се общности, живеещи в махалите, намират препитание, нарушавайки закона. И ако джебчийството е що-годе безобидно, макар че не е такова за потърпевшите, то престъпността, свързана с насилие, е много травматична”, заяви Джамбазки.

„В квартал „Христо Ботев” в София ще видите хора, отиващи на работа втора смяна. Други се прибират от първа смяна. Има деца, които се прибират от училище. Навсякъде има 1-2 процента от хора, които не се съобразяват със законови норми и с общоприетите от обществото правила. Това е факт. Но от „Евророма” сме приели позицията, че в България всички сме българи, то наистина има етническа престъпност и тя е само една. Докато ние говорим, че в България всички сме българи, за да се чувстваме неразделна част от обществото, от ВМРО обикалят и казват „не, вие сте цигани”. Защото им трябват разделения”, контрира Кънчев.

https://nova.bg/news/view/2023/05/18/412324/