Торинската плащаница

[Hatshepsut]

Торинската плащаница

Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и  усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив. Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Лицев образ

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе  точно такъв отпечатък на тяло върху платно. Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват  историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона)  - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по  косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.

При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на  изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха.  На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е  запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни  лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.

В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и  големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет. Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това.

[Hatshepsut]

Учени настояват за повторен анализ на Плащеницата от Торино

През последните 600 години християните почитат плащеницата от Торино като скъпоценна реликва, пазеща портрет на Исус и дори като доказателство за реалността на възкресението. След това през 1988 г. три лаборатории, базирани в едни от най-добрите университети , извършват радиовъглероден анализ на някои нишки от плащеницата. Резултатите бяха събрани и съпоставени от Британския музей в Лондон и публикувани в престижното списание Nature, което твърди, че предлага окончателно доказателство, че Плащеницата е средновековна измама.

Странно е, че оригиналните данни не са били достъпни за изследователите. Но през 2017 г. законово искане съгласно Закона за свобода на информацията получи информацията за първи път. Резултатите, публикувани наскоро в „Археометрия“, (Archaeometry), показват, че въпросът за датирането на Торинския плащ далеч не е ясен.

Плащеницата от Торино е парче ленено платно с дължина около 4.40 метра и ширина 1.12 метра. На него можете да се види кафяво очертание на гол брадат мъж, който има дълга коса и лежи с ръце, покриващи слабините. Първите солидни исторически доказателства за съществуването на плащеницата от Торино идват от 1390 г., когато епископ Пиер д'Арцис пише на папа Климент VII, заявявайки, че Плащеницата е фалшификация и че нейният създател е признал, че я е направил.

Има някои споменавания за покров, притежаван от френски рицар по-рано през XIV век, и за погребален плат, който е бил собственост на византийските императори, но няма нищо конкретно, което да свързва някое от тях с поклонниците на Покрова днес. Всъщност няколко френски църкви също твърдят, че притежават парчета от Покрова на Исус, но те просто не са толкова известни.

От 14 век нататък историята на собствеността на Плащеницата е добре документирана: предоставена е на Савойската къща през 1453 г.; прехвърлена е в Торино през 1578 г .; и е изложен там от 17 век.

Със сигурност Исус е бил погребан в някакъв вид гробен плат или кърпа. Трима от новозаветните евангелисти споменават, че Йосиф от Ариматея увива тялото на Исус в парче ленено платно и го поставя в семейната си гробница. Четвъртото Евангелие, това на Йоан, описва, че Петър намира парчета от гробни платна (едно за главата и друго за тялото) в празната гробница. Има препратка към (възкръсналия) Исус, който дава платното на слуга на еврейския първосвещеник, в апокрифен текст от втори век, наречен Евангелие, според евреите. Това обаче не трябва да се счита за исторически факт.

Д-р Андрю Грегъри, автор на коментар към текста, вярва, че тази история е написана „за да подчертае умишленото неверие на [свещеника] във възкресението.“ С други думи, тя е част от раннохристиянски проект срещу еврейското ръководство. Някои историци, като Джон Доминик Кросан, смятат, че цялата история за погребението на Исус е измислица. Повечето, които намират историята на погребението за достоверна, биха заявили, че е имало погребален Покров, но не се знае какво се е случило с него.

Във всеки случай има повече от 1350-годишна пропаст между използването на погребалния Покров и неговата поява през 14 век. Ако приемем, че са знаели за неговото оцеляване, е някак странно, че ранните християни и богослови не споменават Покрова. Значително по-голямо внимание се обръща на „откриването“ на истинския кръст в Йерусалим. Защо древните историци биха изоставили Плащеницата? Най-логично е да се приеме, че те просто не са знаели за нея. Разбира се, липсата на доказателства за съществуването й не е доказателство за отсъствието й.

Въпреки че е малко вероятно Плащеницата да е истинска, повечето хора смятат, че радиовъглеродните датировки ще бъдат сребърният куршум, който или ще потвърди неистинността на Плащеницата, или ще разсее съмненията за съществуването на Покрова веднъж завинаги. За да бъде постигнато Ватиканското споразумение за тестване бяха нужни десетилетия. След това през 1987 г. лаборатории в Аризона, Оксфорд и Цюрих бяха избрани за извършване на независими тестове. На 21 април 1988 г. от единия ъгъл на плата е взета проба и е раздадена на трите групи учени. В получената публикация се посочва, че има „убедителни доказателства“, че платът на покривалото е от 1260-1390 г. от Н. Е., с 95 процента увереност в тези резултати.

От 2005 г. насам обаче все по-голям брой учени поставят под съмнение резултатите от направените тестове. Някои твърдят например, че тестваната зона е част от плата, който е бил реставриран и че тестваните нишки отразяват именно тези реставрации. Знае се например, че са били положени усилия за възстановяване на Плащеницата през 16 век. Фактът, че тестването е направено само на използвани проби от единия ъгъл на плата прави невъзможно да се разбере дали това твърдение е правилно или не.

Странно е обаче, че нито участващите академични институции, нито Британският музей биха отговорили на исканията за предоставяне на оригиналните необработени данни, съхранявани в техните архиви. (Британският музей също не отговори на искане за коментар от The Daily Beast.) Едва когато Тристан Касабианка направи искане съгласно британското законодателство, той получава благоприятен отговор. Според негова съавторска статия в „Археометрия“, Британският музей „е създал свои досиета [дълги стотици страници, не датирани или подредени в някакъв ред “ и ги е предоставил на разположение на екипа му.

Това, което откриват Касабианка и съавторите му, Емануела Маринели, Джузепе Пернагало и Бенедето Ториси е, че резултатите са по-малко убедителни, отколкото предполага статията в Nature. Касабианка казва пред Daily Beast, че „са изследвали не само измерванията, които не са включени в статията, но и докладите и писмата от и до лабораториите, които споменават, например, чужд материал в пробите.“ Плащеницата може би е създадена през средновековието, но по-ранни дати не бива категорично да се изключват. Като се има предвид, че технологиите за тестване са се подобрили през последните 30 години, е възможно да се направи и повторно тестване.

Според Касабианка, добре е да се види интердисциплинарен подход за запознанство с Плащеницата, използван при всяко бъдещо тестване. „Неразрушителните тестове трябва да бъдат приоритет“, добавя той. Това хипотетично бъдещо тестване ще се нуждае от одобрението и съгласието на папа Франциск, който нарече Плащеницата „икона“, а не реликва.

За скептиците усилията за повторно тестване на Плащеницата и демонстриране на нейната автентичност са дело на онези, които имат религиозен залог в автентичността на плата. Още преди последната си статия, Касабианка беше публикувал историографска статия за автентичността на Плащеницата и следващото събитие, което е домакин на Плащеницата от Торино, което ще се проведе в музея на Библията през януари 2020 г.

Това, което трябва да интересува всички, е колко трудно е било за изследователите да получат копия от суровите данни, получени по време на тестването с радиовъглерод. Британският музей многократно отказваше искания за необработените данни. Биоархеологът д-р Кристина Килгроув, която не е участвала в работата по Торинската плащеница, каза пред The Daily Beast, че „има смисъл да се пуска информация на изследователи, които искат да я проверяват / надграждат върху нея (дори и да не се публикуват напълно публично данни) , но да откажеш да публикуваш данни е голям червен флаг. ”Разрешаването на публично достъпни данни е важно, добавя Килгроув, защото„ възпроизводимостта е крайъгълният камък на науката и науката не може да напредва без да публикува необработени данни. “

Като се има предвид всичко, което е заложено в Плащеницата, е лесно да се разбере защо учените не биха искали да публикуват всичките си резултати. Освен това е лесно да се разбере и защо хората с вяра могат да бъдат обезпокоени от странното нежелание на учените да публикуват резултатите си изцяло. Може би наистина е необходимо ново тестване, за да се сложи категоричен край на дебата веднъж завинаги.

https://megavselena.bg/ucheni-nastoyavat-za-povtoren-analiz-na-plashtenicata-ot-torino/

[Шишман]

Бях, като я показваха за последно. Имах едно усещане, каквото не бях имал до тогава.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да изтеглите книгата на Джилбърт Лавойе "Тайната на плащеницата":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7407

[Hatshepsut]

ДНК анализ на Торинската плащаница открива изненадващо индийски произход


Позитивно и негативно изображение на част от Торинската плащаница

Последното ДНК проучване на Торинската плащаница разкрива, че близо 40% от човешкия генетичен материал, открит върху известната ленена плащаница, води началото си от индийски наследствени линии, което повдига стряскащата възможност платът да е с произход от древната долина на Инд.

Препринт на проучване, публикувано през март 2026 г. от изследователи от университета в Падуа, Италия, анализира прахови частици, събрани с прахосмукачка от плащаницата през 1978 г., и открива забележително изобилие от ДНК от множество хора, растения и животни.

Констатациите добавят още един слой сложност към един от най-дискутираните артефакти в историята, оспорвайки дългогодишните предположения за неговия географски произход. Независимо дали платът е автентичната погребална плащеница на Исус от Назарет или средновековно творение, неговите влакна изглежда носят генетичните следи на много по-широк свят, отколкото се е предполагало досега.

Разкриване на генетичните тайни на свещена реликва

Торинската плащаница е ленен плат с размери 4,3 на 1,2 метра, върху който е изобразен бледият негатив на разпнат мъж. Векове наред милиони хора вярват, че това е автентичната погребална плащаница на Исус от Назарет. Произходът на плата обаче е обект на ожесточени дебати, особено след като радиовъглеродно датиране от 1988 г. показа, че става въпрос за средновековна фалшификат, създаден между 1260 и 1390 г. сл.н.е. Въпреки това учените продължават да изследват реликвата, използвайки съвременни техники.

В новото проучване екип, ръководен от професор Джани Баркача (Gianni Barcaccia) от Университета в Падуа, провежда задълбочен метагеномен анализ на прахови частици, събрани чрез прахосмукачка от плащаницата по време на изследването STURP (Shroud of Turin Research Project - Изследователски проект за плащаницата в Торино) през 1978 г. Изследователите секвенират генетичен материал от пробите и го сравняват с глобални референтни бази данни, за да идентифицират произхода на наличната ДНК. Резултатите са изумителни, разкривайки сложен генетичен гоблен, който обхваща континенти и векове.

Обобщение на данните за човешкия геном, получени от пробите от Торинската плащаница

Гоблен от глобална ДНК: От Средиземноморието до Индия

Най-поразителното разкритие от генетичното секвениране е наличието на разнообразни линии на човешка митохондриална ДНК (мтДНК). Въпреки че изследователите идентифицират ДНК, често срещана в Западна Евразия и Близкия изток (региони, съответстващи на документираната история на плащаницата в средновековна Франция и Италия), те са изненадани да открият, че приблизително 40% от човешката ДНК произхожда от индийски кръвни линии, по-специално от хаплогрупи, свързани с Индийския субконтинент.

Наличието на този огромен дял индийска ДНК се обяснява с две основни предположения. Първо, самият лен може да е бил произведен в Индия. Римляните са били известни с вноса на фини текстилни изделия от долината на Инд, а някои учени отдавна отбелязват, че оригиналното латинско име на плащаницата, Sindon, може да произлиза от Sindia или Sindien, както се наричани платовете от региона Синд в Индия. Другата идея е, че плащаницата може да е била обработвана интензивно от хора от индийски произход през вековете, които са оставили генетичния си подпис върху плата. Изследователите отбелязват, че древните търговски пътища, свързващи Индия със средиземноморския свят, са били добре установени по времето, когато плащаницата се появява за първи път в историческите записи.

"Нашите открития подчертават условията му на съхранение и взаимодействията с околната среда, и предлагате интересна гледна точка за идентифицираните генетични варианти, произхождащи от множество биологични източници", пише изследователският екип в своята предпечатна статия.

Снимка на Торинската плащаница, за която се твърди, че е била платът, поставен върху Исус по време на погребението му

Екологична капсула на времето

Освен човешката ДНК, Торинската плащаница се оказва истинска екологична капсула на времето, замърсена с огромен набор от растителен и животински генетичен материал. Изследователите откриват следи от домашни животни, включително кучета, котки, пилета, говеда и свине, както и диви животни като елени, зайци и дори морски обитатели като сив кефал и атлантическа треска. Ботаническите доказателства са също толкова разнообразни, като в пробите е идентифицирана ДНК от пшеница, картофи, моркови и средиземноморски червени корали.

Наличието на култури като картофи, които са били внесени в Европа от Северна и Южна Америка едва след пътешествията на Христофор Колумб в края на 15 век, показва, че плащаницата е продължила да натрупва замърсяване на околната среда и в съвременната епоха. Това показва пред какви трудности са изправени изследователите, които се надяват да изолират оригинална ДНК от плата.

"Плащеницата е била в контакт с множество хора, като по този начин е поставена под въпрос възможността за идентифициране на оригиналната ДНК на плащеницата", отбелязват изследователите.

Това подчертава трудността при определянето на какъвто и да е генетичен материал, който може да принадлежи на мъжа, чийто образ е отпечатан върху плата. Областта на анализа на древната ДНК отдавна се бори с проблемите на замърсяването и учените вече са извличали древна растителна ДНК от артефакти с голям ефект, а Торинската плащаница представлява ярък пример за това предизвикателство.

Вечната загадка на Торинската плащаница

Новите ДНК открития добавят още един слой сложност към продължаващия дебат за Торинската плащаница. Докато индийските генетични следи предполагат по-широка географска история, отколкото се смяташе досега, някои експерти остават скептични относно неевропейския произход. Андерс Гьотерстрьом (Anders Götherström) от Стокхолмския университет, който не е участвал в проучването, поддържа вярата си във въглеродното датиране от 1988 г., заявявайки: "Все още не виждам причина да се съмнявам, че плащаницата е френска и от 13-14 век."

Торинската плащаница съответства на средновековна скулптура според проучване от 2025 г., което установява, че образуването на изображението е в съответствие със средновековните скулптурни техники, а не с човешко тяло.

Първата документирана поява на плащаницата е във Франция през 1354 г., когато започва да се излага в църквата в Лирей. По-късно е придобита от Савойската династия и в крайна сметка е преместена в катедралата "Свети Йоан Кръстител" в Торино, Италия, където се намира от 1578 г. Католическата църква нито одобрява, нито отхвърля автентичността на плащаницата като реликва на Исус.

Предишно проучване от 2015 г., също ръководено от Баркача, вече е идентифицирало ДНК от различен географски произход върху плащаницата, включително наследствени линии от Северна Африка, Източна Африка и Източна Азия, което предполага, че платът е пътувал много или е бил докосван от хора от много части на света. Новото проучване от 2026 г. значително разширява тези открития, използвайки по-усъвършенствани техники за секвениране, за да разкрие за първи път индийската връзка.

Независимо дали е чудотворна реликва от разпятието или майсторско средновековно творение, Торинската плащаница продължава да пленява света. Нейните влакна пазят генетичното ехо на безбройните индивиди, които са се докосвали през вековете, и всяко ново научно изследване сякаш задълбочава, а не разрешава загадките ѝ. Връзката с индийската ДНК, ако бъде потвърдена от по-нататъшни изследвания, би могла коренно да промени разбирането ни за произхода на плата и древните търговски връзки, които може да са го довели до съществуването му.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/dnk-analiz-na-torinskata-plashtanitca-otkriva-iznenadvashto-indijski-p-203088.html