Безумието "авторски права"

[Hatshepsut]

В епохата на Интернет безумието "авторски права" продължава да трови отношенията между творците и почитателите им по вина на издателите. Защото има подмяна на понятието. Нарушени "авторски права" би трябвало да означава плагиатство. Тоест някой ти е откраднал идеята и я е представил като своя. Това наистина е неморално и подсъдно. Но големите звукозаписни, филмови, издателски и софтуерни компании го изопачават, като се опитват да му придадат друг смисъл, че "авторски права" означава да се плати за дадено произведение и то не на автора, а на тях. А те колко ще дадат на автора е отделен въпрос.

Парадоксът е, че не можеш да защитиш например "авторските права" на една статуя поставена в парка. Скулпторът си е получил хонорара за нея, но нима ще искаш такса от всеки, който я погледне? Ако зависеше от "издателите" и това щеше да стане. Ами какво да кажем за библиотеките? Това не е ли чисто пиратство? Срещу символична такса всеки да чете книги каквито поиска без да плаща на издателите? Малоумието на грабителските компании, наречени за удобство "издатели" стига дотам, че се опитваха да забранят и Интернет! Защото тези пладнешки грабители изискват да им се плаща много, винаги и в крайна сметка потребителят да няма пълни права върху произведението, което е купил. За това бяха всичките им опити да кодират дисковете и цифровите формати за аудио и видео или електронни книги. Докараха нещата дотам, че ако си купиш една песен, можеш да я слушаш само на устройството от което си я купил и не може да я прехвърляш на друго, макар, че е твое. Или пък ако си купиш филм, можеш да го гледаш само един път и т в рамките на 24 часа и после дискът се саморазрушава или пък трябва пак да плащаш за ново гледане.

Слава Богу тези им жалки опити за налагане на "цифрово" робство се провалят един след друг с гръм и трясък. Даже вече са разкодирани и Blu Ray дисковете, преди още да са станали масови. Човешкият дух е свободен и всякакви опити да бъде окован във вериги, били те и цифрови ще предизвиква яростна съпротива. Никакви закони, никакви съдебни саморазправи с "пирати", хакери или младежи дръзнали да свалят от Интернет филм или музика, която харесват няма да спрат стремежа към свобода и свободен обмен на идеи. Още преди време Джон Пери Барлоу в блестящата си студия "Да продаваш вино без бутилки" обясни това, но никой не го чу. "Издателите" не четат такива неща. Сега с радост ще гледаме как намаляват печалбите им, секват продажбите и да се надяваме скоро да фалират. От това никой няма да загуби нищо. Едно паразитно звено ще си отиде, като освободи от задушаващата си прегръдка творци и публика.

Но какво да правят писателите, музикантите, артистите, изобщо всички творци, ако всичко е свободно и безплатно? Те от какво ще живеят? Е, това е един неприятен за тях въпрос. Ще им напомня магическата дума "живо представление". Преживяването ти в театъра или операта не може и да се сравнява с това да гледаш постановката записана на видео. Един жив концерт на любимите ти музиканти не може да се усети и съпреживее по същия начин и с най-добрите цифрови записи. И точно тук им е проблема на някои. Онези, които не могат да пеят и свирят например, освен на плейбек. В който плейбек са вложени всички чудеса на компютърната техника за обработка на глас и музика. Или на разни актриси като известната в миналото Ким Бейсинджър, чието изваяно тяло в някои от филмите й се дължеше на фотомонтаж с тялото на не толкова известна манекенка. После "издателите" съдиха манекенката защото се разприказвала по вестниците. С една дума творци, върнете се към живото общуване с публиката. Тогава тя ще ви оцени реално колко струвате. Не се крийте зад техниката с надеждата тя да даде глас на грачещия, красота на актьора, талант на бездарния. Просто няма да стане.

А вместо да кълнете новите технологии ги използвайте. И сами можете с помощта на мрежата да предлагате своите произведения и да искате пари за тях. Друг е въпросът дали ще ви ги купят. Това зависи от вас. Примерите вече са много. Стивън Кинг написа книгата "Да яхнеш куршума" само за електронно разпространение и тя се продаваше успешно само за един долар. Групата Рейдиохед пусна новия си албум в Интернет на цена каквато купуващия го сам си определи да плати, дори и да е 0,00 долара. Много почитатели го изтеглиха безплатно, но и много платиха и от тази акция музикантите получиха 8 000 000 долара. Така, че примери има.

Ако не Ви е страх да се изправите пред голата истина за реалната Ви ценност като творци опитайте да пуснете безплатно произведенията си в мрежата и да предложите вариант за плащане по желание на читателя/слушателя. Може пък и да забогатеете. В най-лошия случай ще успеете да коригирате самооценката си изправяйки се пред безмилостния съдник - публиката въоръжена с такова мощно измервателно оръжие като Интернет.

Александър Долев
противник на "авторските права" както ги разбират "издателите"

[Hatshepsut]

Антиутопия 

"Правото да четеш"

от: Ричард Столман

http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&key=386251855&list=all&id=ideas#other_comments

Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на списанието Communications of the ACM (том 40, брой 2).

 (от ,,Пътят към Тихо¹" — сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна през 2096 г.)

 За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го помоли да й услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.

 Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да й помогне, но ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да й услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.

 Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, който докладва на Учреждението за централно лицензиране от кого, кога и къде е била четена. (От Учреждението използваха тази информация, за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати престъплението.

 Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре разбираше положението й — на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които четеше. (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера, той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да изплати заема си.)

 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен, публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен спомен.

 Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране — Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено много приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда (студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.

 По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива свободни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а разработчиците им били пратени в затвора.

 Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с идентификационен номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете на Дан, бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван единствено и само за упражненията в университета.

 Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито ,,Майкрософт" щяха да ти я дадат.

 Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за помощ — това значеше, че и тя го обича.

 Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.

 Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти — независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.

 Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички предмети.

 По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията, които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.

 Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до брака им. То ги накара да преосмислят и да се усъмнят в това, което бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането² и дори първоначалната Конституция на САЩ³. Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка на АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.

Бележка на автора:

Тази бележка бе обновена през 2002 г.

 Правото да четеш е битка, която се води днес⁴. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с директива през 2001 г.

 Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и ,,Майкрософт" ще държат най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не бе предложена до 2002 г. Това бива наричано ,,доверено ползване на компютри"⁵ (trusted computing) или ,,palladium".

 През 2001 г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията ,,Дисни", предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа Clipper⁶ и други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава възможност на трети лица неприсъствено да контролират хората, които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона ,,Consume But Don't Try Programming Act" — Законът ,,Консумирай, но не се пробвай да програмираш").

 През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за ,,свободна търговия", което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух. Фондацията за електронни граници (Electronic Frontier Foundation) моли хората да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопоставят на този план.

 АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер (Business Software Alliance — BSA). Днес те не са официално полицейско подразделение, но неофициално действат като такова. Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г., отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите⁷.

 Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.) Поне един доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.

 Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е измислена. Например, компютър в един от университетите в района край Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките присъстват и в оригинала):

 ,,Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители. Действията на хора, които използват този компютър без необходимото упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ системата, може да предостави данните от наблюденията на администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи."

 Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ⁸: притискай повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.

Препратки:

- Бялата книга на администрацията: Екип за информационната инфраструктура, интелектуалната собственост и националната информационна инфраструктура: Доклад на работната група за правата на интелектуална собственост (1995).
- Обяснение на бялата книга: разграбването на авторските права, Памела Самуелсън, сп. Wired, януари 1996
- Продадено, Джеймс Бойл, в. ,,Ню Йорк Таймс", 31 март 1996
- Обществени данни или частни данни, в. ,,Вашингтон пост", 4 ноември 1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите, които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката към този източник.
- Обединение за обществено достояние⁹ — организация, която се противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване на властта на авторското право и патентите.

Бележки на преводача:

¹ Тихо: голям кратер на Луната.
² Такива ограничения имаше и в България преди 1989 г. — достъпът до копирните машини се контролираше.
³ В Конституцията на САЩ се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време изключителни права върху произведения и открития (раздел 8). Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече е изцяло променена.
⁴ Тази битка се води и в България. През 2006 г. КК ,,Труд" атакува българските Интернет библиотеки, които съдържат произведения на български класици като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил повикан в НСБОП за предупреждаване.
⁵ В днешно време авторът на есето, Ричард Столман, използва термина ,,предателско ползване на компютри" (treacherous computing). Причината за това е, че между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не изпълнява команда зададена от него -— например ,,Копирай този файл", а ползващият машината няма начин да се довери на системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го предава. За повече информация вижте статията ,,Можете ли да имате доверие на компютъра си?".
⁶ Clipper: чип, който трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас. Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват разговорите.
⁷ В България една от кампаниите на BSA бе придружена с реклами: ,,Използването на нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер". Хардуерът представляваше комплект белезници.
⁸ Четвъртата поправка на конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или основателна причина да се предполага извършването на престъпление.
⁹ Обществено достояние (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са се отказали от авторските си права.

http://www.gnu.org/philosophy/right-to-read.bg.html

[Hatshepsut]

ACTA или как се обират човешки права

Боян Юруков 

Едно от най-ужасяващите неща може би е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и може би ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел ,,Търговско споразумение за борба с фалшифицирането,,. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на ,,кражба" в интернет;

ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика;

ACTA се обсъжда изцяло в тайна като части от него са строго секретни;

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне ,,Големият Брат" на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които ,,крадат" интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании.

Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио.

През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, защото май имаме само части от него. Анализите се базират предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им подписва ACTA.

У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евродепутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

http://e-vestnik.bg/13756/v-desetkata-acta-ili-kak-se-obirat-choveshki-prava/



Какво е ACTA?

[Hatshepsut]

ACTA, PIPA, SOPA - нещо се затяга примка около интернет. Какво точно става?

31 Януари 2012

България подписа ACTA - Anti-Counterfeiting Trade Agreement (Споразумение против фалшификатите в търговията), без някой да разбере какво става и какво точно е това.
Малко преди подписването в Токио, ФБР и новозеландската полиция арестуваха германеца Ким Дотком (виж тук) и затвориха неговия сайт Megaupload - един от гигантите в разпространението на филми и музика.

Дни преди това Гугъл, Фейкбук, Амазон и Уикипедия протестираха против ограничаването на свободата в интернет. Поводът бяха законопроектите PIPA и SOPA в САЩ. Някак тихомълком покрай тях се наредиха подписите под ACTA - международно търговско споразумение, срещу което вече се надига вълна в Европа и по света (виж тук stopacta.info).
И споразумението, и двата проектозакона в САЩ имат сходни определения и определят като престъпления много от обичайните действия в интернет на милиони потребители. Не става дума само за точене на филми и музика, както може да се предположи.
ACTA е международно търговско споразумение за защита на авторското право и за физически, и за дигитални продукти или услуги. На практика споразумението поставя под един знаменател фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет. Например да произвеждаш, внасяш или продаваш ,,Ролекс" или ,,Адидас" менте е престъпление равно на споделянето на музика и филми в интернет. ACTA разширява дефиницията за интернет пиратство - за нарушение може да се смята разпространение на файлове с авторски права.

Подписът от страна на българското правителство е сложен в Токио от българския посланик там Любомир Тодоров. Решение за присъединяване към ACTA правителството взима през ноември. Няма никакво обществено обсъждане, няма обсъждане и между министрите. Приема се и това е. В началото на януари правителството формално е дало мандат на посланика в Токио да го подпише на срещата там.

Предвид дългогодишния авторитет на България като място, където масово се нарушават авторски права и няма санкции, правителството едва ли е имало много възможности да лавира и откаже да подпише споразумението. Но защо е скрило от обществото какво подписва?

Какво произтича от ACTA?

Това е споразумение, а не закон. Но на базата на това споразумение може да се изисква от българските съдилища и власти да предприемат действия, може да се постави изискване да се приемат вътрешни закони, съответстващи на ACTA. Какво конкретно следва?

- Според ACTA торент-сайтове и подобни технологии, които подпомагат за разпространението на съдържание, защитено с авторски права, могат да се определят като нарушение.
- ACTA дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация, с която да се идентифицират потребители, нарушаващи авторски права или подозирани за такова нарушение.
- ACTA определя като нарушение и скриването на реалния IP адрес зад прокси сървър.
- ACTA предвижда санкции за търговска дейност с разпространяване на пиратско съдържание, при което има пряка или непряка икономическа изгода. Тоест, ако торент сайтът е безплатен за потребителите, това се тълкува за индиректна икономическа изгода, защото той печели от реклами.

ACTA е насочена предимно към фалшификацията на физически стоки, но мерките в него срещу интернет пиратството могат да предизвикат остри социални сблъсъци в Европа, ако споразумението бъде гласувано от европарламента през юни. Дебатите, които започват, може да го спрат, но в общи линии големите европейски държави имат подобни закони или законопроекти, които са дори по-строги от ACTA. Например френският закон HADOPI дава възможност за спиране на достъп до глобалната мрежа на лица, нарушили авторското право.


ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Нито една от тези страни не дава основания да откаже да го подпише. Става въпрос само за забавяне.
Ако го одобри Европейският парламент, след това трябва да го ратифицират и парламентите на съответните страни, които са го подписали. Това означава, че в някои страни споразумението може да не влезе в сила, и те ще бъдат изложени на натиск да го направят.

През юни може да очакваме дебати в българския парламент, ако ACTA бъде одобрено от Европейския парламент.

И в САЩ, и в Европа има мощен натиск за ограничаване на кражбите в интернет, но заедно с това и ограничаване на свободата на потребителите.

Освен ACTA, американските законопроекти PIPA и SOPA засягат потребители по цял свят. Засега те не влязоха в сената на САЩ, но върху тях се работи и в някакъв вид, рано или късно, те ще стигнат до гласуване.


Момент от многохилядния протест против ACTA в Полша



http://e-vestnik.bg/13778/acta-pipa-sopa-neshto-se-zatyaga-primka-okolo-internet-kakvo-tochno-stava/

[Hatshepsut]

Търговско споразумение за борба с фалшифицирането

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (на английски: Anti-Counterfeiting Trade Agreement, абревиатура: АСТА, фонетично АКТА) е многостранно международно търговско споразумение за опазване на интелектуалната собственост в Интернет и на пазара за информация и информационни технологии и стоки, основани на информационните технологии.

Държавите и държавните съюзи, подписали договора, се стремят чрез него да установят единни норми при борбата с пиратски копия на продукти и нарушения на авторско и сродните с него права, както за физически, така и за дигитални продукти или услуги.

АКТА дава възможност на носителите на права да изискат от интернет доставчиците да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че погазват интелектуалната собственост. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.

Текстът съдържа множество формулировки, които се считат за спорни или недостатъчно прецизни; такива са например извличането на ,,непреки ползи", отъждествяване на копие и ,,фалшификат", отслабването на презумпцията за невинност и ред други. В много страни подобни несъобразности налагат ревизия на законодателството. Негативната обществена нагласа както и разногласия в ЕК довеждат до изпращането на споразумението в Съда на Европейския съюз за мнение относно допустимостта и тълкуването на текста. На 4 юли 2012 г. Европейският парламент категорично отхвърли споразумението, като гласовете против са 479, и само 38 го подкрепят, при 165 ,,въздържали се".

АKТА влиза в действие след като споразумението бъде ратифицирано от 6 страни. В повечето случаи подписването на документа от изпълнителната власт означава, че тя приема да го превърне в своя законодателна инициатива, обаче само ратифициране от парламента би го реализирал в държавен ангажимент. Това важи за всяка отделна страна от ЕС, но за САЩ е достатъчен само подпис на президента, който ангажира страната му, докато трае неговият мандат.

Позицията на България

На 15 декември 2011 година Европейският парламент с решение оторизира страните-членки да подпишат ACTA. България е сред 22-те страни-членки на ЕС, които подписват споразумението в японската столица Токио на 26 януари 2012 година. Споразумението е подписано от държавите от Европейския съюз (с изключение на Кипър, Естония, Словакия, Германия и Нидерландия), от Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и САЩ. Споразумението е със сложна йерархическа система за контрол върху авторските права. На митниците ще се извършва пълен контрол върху преносима техника за файлове с авторско съдържание, както и предявяване на нови изисквания към доставчиците на интернет. България подписва споразумението без обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АКТА. От българска страна подписа си слага посланикът в Токио Любомир Тодоров. Тайното присъединяване към проекта бързо предизвиква вълна от недоволство в страната. Мнозина се обявяват против клаузите на АКТА, за които се счита, че няма да ограничат пиратството, а ще доведат до цензура на българското интернет пространство. Политическите лидери на опозицията също се обявяват против документа и обвиняват българското правителство, че ,,продължава да подписва договори като селски кмет, без дебат, без консултации, често без да знае какви са последиците от това".

Очакваше се ACTA да бъде ратифицирана от Европейският парламент през юни 2012. Докладчикът на Европейския парламент Кадер Ариф, отговорен за АСТА, напусна поста си след подписването му в знак на протест срещу ,,невижданите досега маневри", използвани за прокарването на споразумението. След разногласия в Европейската комисия, документът е изпратен от нея в Европейския съд за мнение. Членове на Европейския Парламент са обсъждали формулировката на допълнително запитване, а междувременно се изясни, че те предварително са получили (октомври 2011) експертно мнение от Съда на ЕС, че АКТА не дава повече правни гаранции, отколкото вече отхвърлената проектодиректива за опазване на интелектуалните права (ИПРЕД2).

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков бе заявил, че ще бъде организирана кръгла маса в Народното събрание и едва тогава ще се вземе окончателно решение за ратификация. На 5 февруари Anonymous атакуваха сайта на българската организация за авторски права ПРОФОН, една от 13-те организации, подписали отворено писмо до правителството и парламента в подкрепа на ратифицирането на ACTA като на заглавната им страница е оставено съобщение на английски и клип на Великият диктатор на Чарли Чаплин.

В коментар към обзорна статия сайтът ,,Биволъ" прави заключението, че ако ,,... ACTA бъде ратифициран и влезе в сила предстои невиждано мракобесие, маскирано зад политически коректния дискурс за спазване на копирайта...".

След протестите на 11 февруари 2012 година министър Трайчо Трайков заяви, че България няма да ратифицира споразумението, ако Европейският парламент го отхвърли. На 15 февруари Министерският съвет взима решение, че ,,спира" процедурата по сключване на ACTA. Обясненията на премиера Борисов внушават, че Министерският съвет взима това решение под натиска на гражданите, излезли на площадите в страната на 11 февруари. На 9 март 2012 изненадващо по време на парламентарен контрол министър-председателят казва, че ще бъде внесен ратификационен закон за споразумението АСТА, като ще има политическо решение парламентарната група на ГЕРБ да гласува против ратификацията.

Протести и критика срещу АКТА

Още с подписването от 22 членки на ЕС започват протестите срещу АКТА, която е държана преди това в тайна от обществеността. Най-многобройни и отразени в медиите са протестите в Полша, в деня на подписването, като по-късно към Полша постепенно се присъединяват в протестите и други европейски страни, като на 11 февруари се организира общ масов европейски протест в над 200 града, в който участва и България, като многохиляден протест има в София, а протести са проведени и в още 18 града в страната.

Гражданският протест в Европа намира известна подкрепа и от членове на самата Европейска комисия, както личи от позицията на комисаря по Правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг.

Сдружението на независимите интернет доставчици в България акцентира върху потъпкването на гражданските и човешките права. Споразумението ,,изключва конституционната презумпция за невинност и създава предпоставки за произвол на прилагането си". Споразумението не обслужва интересите на авторите, а на правоносителите в лицето на големите световни корпорации. Застрашено е цялостното развитие на високите технологии и споделената интелигентност в Интернет поради домогването на цял конгломерат от корпорации да поставят информационния обмен под техен контрол и зависимост.

Дейвид Мартин, новият докладчик за Акта, решително препоръчва споразумението да не се приема, защото иначе Европейският Парламент не би могъл по-нататък да гарантира адекватната защита на гражданите, поради неяснотата на текста и оставащите несигурности в негови тълкувания.

Дори и при сегашната международна правна система преди приемането на ACTA се срещат фрапиращи случаи на законодателно самоуправство.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Европарламентът одобри спорната директива за авторското право

Eвpoдeпyтaтитe oдoбpиxa cпopнaтa диpeĸтивa зa aвтopcĸoтo пpaвo c 348 глaca ,,зa" и 274 ,,пpoтив" и 36 ,,въздъpжaл ce". Πpeдлoжeниeтo дa ce глacyвa зa пoпpaвĸи в тeĸcтa бe oтxвъpлeнo c eдвa пeт глaca paзлиĸa, cъoбщaвa dnеvnіk.bg.

Heйният чл. 11 зaдължaвa caйтoвeтe дa плaщaт нa мeдиитe, зa дa цитиpaт ĸaĸвoтo и дa e ocвeн ,,oтдeлни дyми или мнoгo ĸpaтĸи oтĸъcи" oт тexни пyблиĸaции.

Чл. 13 зaдължaвa caйтoвe и пpилoжeния, ĸъдeтo пoтpeбитeлитe мoгaт дa ĸaчвaт мaтepиaли, дa пoлoжaт ,,ycилия" пpeдвapитeлнo дa ĸyпят лицeнзи зa вcичĸo, ĸoeтo пoтpeбитeлитe биxa мoгли дa ĸaчaт, и дa пpeдoтвpaтят нapyшeниятa нa aвтopcĸoтo пpaвo. Maĸap дa нe ca длъжни дa въвeждaт филтpи, нe e яcнo пo ĸaĸъв дpyг нaчин тe биxa мoгли дa ce cпpaвят cъc зaдaчaтa.

Изĸлючeния имa caмo зa caйтoвe, ĸoитo ca cъздaдeни пpeди пo-мaлĸo oт тpи гoдини, имaт пo-мaлĸo oт 10 млн. eвpo oбopoт гoдишнo и пo-мaлĸo oт 5 млн. yниĸaлни пoтpeбитeли мeceчнo. Hapyшaвaнeтo дopи нa eднo oт тeзи ycлoвия – нaпpимep изминaвaнeтo нa тpитe гoдини oт cъздaвaнeтo нa cтpaницaтa – я пpaщa в oбceгa нa диpeĸтивaтa.

Ocтaвa oтвopeн въпpocът ĸaĸвo щe ce cлyчи, aĸo гoлeмитe плaтфopми нaлoжaт пpeĸaлeнo шиpoĸи ĸpитepии, ĸoитo yлaвят cъвпaдeния в cъдъpжaниeтo, ĸoитo нe ca нapyшeния нa aвтopcĸoтo пpaвo, и ĸoй и ĸaĸ щe зaщити пpaвaтa нa пoтpeбитeлитe oт eвeнтyaлнa шиpoĸa цeнзypa, c ĸoятo плaтфopмитe зaщитaвaт coбcтвeнитe cи интepecи зa cмeтĸa нa cвoбoдaтa нa cлoвoтo.

Koи бългapcĸи eвpoдeпyтaти пoдĸpeпиxa диpeĸтивaтa:
Зa пpиeмaнe нa диpeĸтивaтa ca глacyвaли Heджми Aли, Филиз Xюcмeнoвa и Иcĸpa Mиxaйлoвa oт ДΠC, Acим Aдeмoв и Eмил Paдeв oт ГEPБ, Cвeтocлaв Maлинoв oт ДCБ, Гeopги Πиpинcĸи, Πeтъp Kypyмбaшeв и Cepгeй Cтaнишeв oт БCΠ.

Πpoтив ca били Илxaн Kючюĸ oт ДΠC, Aнгeл Джaмбaзĸи oт BMPO и Moмчил Heĸoв oт БCΠ.

Bъздъpжaли ca ce Hиĸoлaй Бapeĸoв oт ,,Бългapия бeз цeнзypa", Eвa Maйдeл, Aндpeй Hoвaĸoв, Aндpeй Koвaчeв и Bлaдимиp Уpyчeв oт ГEPБ.

https://www.kaldata.com/

[long time ago]

Европутати, пути до пути ди капи мангизи до насиракис

[Hatshepsut]

Новият феномен на копилефт-троловете

В американските съдилища бе забелязан един нов феномен – масово завеждане на съдебни дела от копилефт тролове, които използват небрежността на потребителите при използване на съдържание, разпространявано под свободния лиценз Creative Commons Attribution 3.0 (CC-BY) или копилефт лиценза Creative Commons Attribution ShareAlike 3.0 (CC-BY-SA).

Желаещите да спечелят немалко пари от тези съдебни дела са предимно фотографи и художници, които качват във Flickr и Wikipedia свои материали, публикувани под лицензи от семейството CC-BY. След това тези хора започват активно да търсят потребители, които са нарушили тези авторски права. По този начин се печелят съдебни дела, като обикновено съдът нарежда на жертвите да заплатят от $750 до $3500 за всяко нарушение на лиценза. При отказ на плащането на тези суми се завежда съдебно дело с иск за нарушени авторски права.

Много потребители твърде погрешно считат, че ако дадена снимка е качена в Уикипедия и се разпространява под някой от CC-BY лицензите, то тя е със свободен достъп и без каквито и да било формалности може да се използва в собствените материали. По този начин при копирането на снимки от различни колекции с уж свободни материали, хората не си правят труда да съобщят кой е авторът, забравят да поставят линк към оригинала, както и препратка към текста на CC-BY лиценза.

При разпространяване на материали под старите версии на Creative Commons (в новите това няма как да стане) лицензите тези нарушения са достатъчни за завеждането на съдебно дело, от което много добре се възползват копилефт троловете.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Телевизорите на Sony ще могат да блокират пиратските филми

Sony патентова нова технология, която може да блокира всички опити за безплатното гледане на филми. Телевизорите работещи под управлението на Android TV ще могат самостоятелно да се борят с пиратското съдържание.

Японската компания разработи приложение, което се предварително се инсталира в телевизора и не може да се премахва. То ще проверява всяко едно видео дали не е пиратско. Ако се гледат филми на стрийм услуги с платен абонамент, всичко е наред. Но след влизането в сайт в Глобалната мрежа, който предлага пиратски филми, системата ще направи всичко възможно, за да направи гледането неудобно и в крайна сметка невъзможно.

Първо, тази технология прави така, че изтеглянето такива филми става с ниско качество. Второ, телевизорът ще поставя на пауза видеото в случайно подбрано време, дразнейки потребителя. Трето, устройството напълно ще блокира изтеглянето на такова съдържание. Тук трябва да добавим и рекламите, които се вмъкват в пиратските сайтове. В крайна сметка гледането на безплатни пиратски филми се превръща в истинско изпитание на нервите.

Според Sony тази технология толкова много ще дразни потребителя, че той в крайна сметка ще поиска да плаща за легални филми и да не се ядосва с пиратски видеа.

Приложението разполага с база данни с най-популярните пиратски ресурси. Освен това всяко видео ще бъде проверявано по IP адрес и по различните линкове. Приложенията, които предоставят достъп до незаконни видеоклипове, ще бъдат автоматично блокирани.

Засега това е само патент.

https://www.kaldata.com/

[Валсо]

То само това да беше! В последните години се навъдиха много Снежинки, които променят значенията на думите както им падне. Така промениха и значението на думата "расизъм". Сега, ако напишеш на някого нещо, което той не харесва, това е расизъм. Ако наречеш циганин "мангал", това е "расизъм". Ходи им обяснявай, че циганите са етнос, а не раса и терминът "расизъм" е неприложим. Ама ще си останеш глас в пустиня...
Пак така промениха значението и на "феминизъм" и затова в наши дни много жени са отвратени от тази дума и не се числят феминистки.

[Hatshepsut]

Кабинетът предлага до 6 години затвор за създаването на торенти и сайтове за пиратско съдържание

Cъздaвaнeтo нa ycлoвия зa oнлaйн пиpaтcтвo дa cтaнe пpecтъплeниe, пpeдлaгa Mиниcтepcĸият cъвeт. Ha зaceдaниeтo cи ĸaбинeтът oдoбpи пpoeĸт нa Зaĸoн зa измeнeниe и дoпълнeниe нa Haĸaзaтeлния ĸoдeĸc (HK).

C нeгo ce цeли нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe нa лицaтa, cъздaвaщи ycлoвия зa oнлaйн пиpaтcтвo – чpeз изгpaждaнeтo и пoддъpжaнeтo нa caйтoвe зa тopeнт тpaĸepи, yeбплaтфopми, чaт гpyпи в пpилoжeния зa oнлaйн paзмянa нa пиpaтcĸo cъдъpжaниe и дpyги дeйнocти, cъoбщиxa oт пpaвитeлcтвeнaтa инфopмaциoннa cлyжбa.

B тeĸcтoвeтe нe ce пpeдвиждa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe нa oтдeлнитe пoтpeбитeли нa пиpaтcĸи пpoизвeдeния.

Зaĸoнoпpoeĸтът oтгoвapя нa oтпpaвeнитe ĸъм дъpжaвaтa ĸpитиĸи пo Paздeл ,,Cпeциaлeн 301" oт Tъpгoвcĸия зaĸoн нa CAЩ във вpъзĸa cъc зaщитaтa нa интeлeĸтyaлнaтa coбcтвeнocт, нaй-вeчe в oблacттa нa oнлaйн пиpaтcтвoтo. C нeгo ce cъздaвa нoв пpecтъпeн cъcтaв в чл.172a, aл. 2 oт HK, ĸoйтo вĸлючвa: изгpaждaнeтo или пoддъpжaнeтo нa инфopмaциoннa cиcтeмa или пpeдлaгaнeтo нa ycлyгa нa инфopмaциoннoтo oбщecтвo. Bcяĸo oт тeзи дeяния тpябвa дa e cъc cпeциaлнa цeл – извъpшвaнe нa пpecтъпнo пoceгaтeлcтвo cпpямo чyжд oбeĸт нa aвтopcĸo или cpoднo нa нeгo пpaвo. Πpeдлaгaнoтo нaĸaзaниe e oт 1 дo 6 г. лишaвaнe oт cвoбoдa и глoбa дo 10 000 лeвa, cъoбщaвa dnеvnіk.bg.

Зaĸoнoпpoeĸтът цeли oщe дa ce пpeoдoлeят зaтpyднeниятa пpи paзcлeдвaнeтo и paзĸpивaнeтo нa пpecтъпни пoceгaтeлcтвa cпpямo мнoжecтвo зaщитeни oбeĸти нa aвтopcĸo или cpoднo нa нeгo пpaвo зapaди нeoбxoдимocттa oт индивидyaлизиpaнe нa вceĸи oбeĸт или мaтepиaлeн нocитeл пooтдeлнo, пpeди внacянeтo нa oбвинитeлeн aĸт.

Πpeдлaгaт ce двa aлтepнaтивни ĸoличecтвeни ĸpитepия, пpи ĸoитo пpecтъплeниeтo щe ce cчитa зa дoвъpшeнo и щe e възмoжнo внacянeтo нa oбвинeниe в cъдa – пapичнa paвнocтoйнocт (нa eдин или пoвeчe oт oбeĸтитe, ĸoятo дa нaдxвъpля дeceт xиляди лeвa) или бpoй зaceгнaти oбeĸти (нaдxвъpлящи пeтдeceт бpoя). Peдaĸциятa нa чл. 172a, aл. 2 (cтaвa чл. 172a, aл.З) зaмeня дoceгaшнaтa пocтaнoвĸa зa ,,гoлeми paзмepи".

Зaĸoнoпpoeĸтът пpeдлaгa дa ce пpoмeни и peжимът нa oтнeмaнe нa пpeдмeтa нa пpecтъплeниeтo – тoй щe ce oтнeмa в пoлзa нa дъpжaвaтa, caмo aĸo пpинaдлeжи нa извъpшитeля. B мoмeнтa пpeдмeтът нa пpecтъплeниeтo ce ĸoнфиcĸyвa нeзaвиcимo oт тoвa чия coбcтвeнocт e, ĸoeтo мoжe дa зaceгнe тpeти дoбpocъвecтни лицa.

Cъc зaĸлючитeлни paзпopeдби ce пpeдлaгaт дoпълнeния в HΠK и в Зaĸoнa зa cпeциaлнитe paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa, ĸoитo пoзвoлявaт изпoлзвaнe нa CPC пpи пpecтъплeния cpeщy интeлeĸтyaлнaтa coбcтвeнocт пo чл. 172a и чл. 172 б. HK. Cъпътcтвaщи измeнeния в Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc (HΠK) paзшиpявaт пpeдмeтнaтa ĸoмпeтeнтнocт нa cлeдoвaтeлитe oт Haциoнaлнa cлeдcтвeнa cлyжбa.

Πpeди гoдинa бe cъoбщeнo, чe CAЩ щe пpoвeдaт пpeз 2022 г. cпeциaлнa пpoвepĸa нa Бългapия зa тoвa зaщo пpeз пocлeднитe 5 гoдини нe нaпpeдвa в изпълнявaнe нa дaдeнитe oбeщaниe зa пpecлeдвaнe нa cлyчaи нa oнлaйн пиpaтcтвo и нapyшeниe нa интeлeĸтyaлнитe пpaвa. Toвa бe cъoбщeнo в гoдишния Ѕресіаl 301 дoĸлaд нa cпeциaлния пpeдcтaвитeл пo тъpгoвиятa (нa пpaĸтиĸa миниcтъp зa външнaтa тъpгoвия нa cтpaнaтa), ĸaтo в нeгo Бългapия бe eдинcтвeнaтa oт oбxвaнaтитe нaд 100 дъpжaви, зa ĸoятo ce пpaви пpoвepĸa извън oбичaйния циĸъл.

Hoвинaтa идвa дни cлeд cпиpaнeтo нa paбoтa нa няĸoлĸo гoлeми бългapcĸи caйтoвe пpeдлaгaщи oнлaйн филми.

https://www.kaldata.com/