Гробницата въ Александрово крие безцененъ календаръ

[Hatshepsut]

Гробницата в Александрово крие безценен календар

Автор: Стефан Симеонов

Източник: https://www.desant.net/show-news/21562/

Възможно ли е един малък храм, скрит в ниските части на Родопите у нас, да представлява откритие от калибъра на наполеоновата Дендера, че дори и нещо по–сериозно?

Египтяните са популярни с дванадесет месечен календар. Първо той включвал 320 дни и допълнителен, външен месец, после включвал 360 дни, 5 почивни и един плаващ ден. Да, познат ви е – това е нашият календар. Прочутият зодиакален календар на Дендера, правен около 50 години пр.н.е., е бил обект на кражба от страна на Наполеон, а днес привлича годишно стотици хиляди туристи от цял свят.

Зодиакът от египетския град Дендера

Александрово е малко село у нас, разположено на петнадесетина километра от Димитровград. Преди години Георги Китов разравя една от гробниците от ІV хилядолетие преди Христа, с които изобилстват околностите му и разкрива малко куполообразно помещение със символичен саркофаг, тясно за двама, но с красив стенопис. Фреските по стените са повредени, но на тавана са запазени много добре.

Редуващата се група фигури от конник, дивеч и пешак

Лично на мен равнопоставените фигури в тях ми се видяха доста съмнителни. Идеята те да се представят като едър глиган или дребен конник, както най-често се случва в описанията на обекта, ми се видя определено нелепа. След като преброих изобразените обекти и разгледах позициите им, изготвих карта. Входът е от изток, може би леко на югоизток – честа позиция при траките, вероятно свързана със зимното слънцестоене и раждането на ,,новото слънце", и се намира точно под еленчето. Около него се редуват... 12 зодиакални знака. Фигурите са групирани по три в 4 общи сцени – конник, дивеч и пешак. Тази подредба очевидно символизира четирите сезона от по три месеца, редуващи се в определена последователност. Тя е обърната само в последната сцена, но винаги в сцената присъстват и трите образа. Много е възможно такова представяне на месеците да е свързано с някаква тяхна функция или особеност при древните, която през последните месеци в годината да се е размествала. Като при високосните години.

Нека поразсъждаваме още малко по тази подредба. Три от фигурите са обърнати надясно, а девет наляво. Предполагам, че тези, които гледат наляво [a според мен тези, които гледат надясно], олицетворяват т. нар. ,,лунарни" месеци от по 29 дни, а обърнатите на другата страна – ,,слънчевите" месеци, удължени до по 31 дена. Получава се точно високосна година...

И още. Според мен и стенописите надолу са се вписвали в календара. От тях е оцеляла част, някои орнаменти и украси... Всички анализи сочат, че надолу е имало още пръстени и слоеве, голяма част от които обаче са повредени безвъзвратно. Но и да не са били свързани с горните сцени, сам по себе си календарът е очевиден.

Но нека от сферата на възможното да преминем в сферата на почти сигурното. В центъра на купола се вижда ясно очертан слънчев диск. Едната му страна е червена, а другата черна. Те са разделени от светъл символ, определен като лабриса. Това очевидно е слънчево-лунен диск с деня и нощта. Червеното е зората, черното – нощта. Това ясно е изразено и по ориентацията им, като червеното е към изток, черното – към запад.

Слънчевият диск в центъра на купола

Това не е и изолиран случай. В могилата Хелвеция край село Шипка, също датирана от ІV пр. Хр., източната порта е червена, а западната – черна.

Входът е с посока слънцето. Така са правили и древните египтяни – вход към слънцето, саркофаг – ориентиран на запад. И при тях има ясна символика. Освен че залязващото слънце отива в подземното царство, те са наричали ,,запад" и ,,подземно царство" с една и съща дума – ,,Аменти", което показва и дълбоката символика на езика им.

Ето че и тук срещаме подобна символика. И по-стар, доста по-изкусно направен календар. И ако това наистина е календар, той е много по-ценен от този в Дендера (създаден три века по-късно), който хората отиват да видят от другия край на света. Не само, че е по-стар, по-ясен, по-красив, по-близък до нас, по-автентичен и по-добре запазен, но и не е копие, като Дендерския, а напълно оригинален.

Лабрисата – гръцки или небесен символ?

Лабрисата е чудото на гърците, за което само ще чувате, но никога няма да го видите. Измислили са я гърците от Крит. Но никога гърци не използвали брадви за бой. Но някога в Траки я видели от гърците и направили от нея... царски символ. В Александрово ще ви говорят само за лабриси. Ключът към лабрисата е хиксобразното сребристобяло разделителче в слънчевият кръг на тавана, а не обратното. Лабрисата е символ на ,,хикса", а не ,,хиксът" – недорисувана лабриса.

И ако входът на ,,гробницата" е ориентиран към слънцестоене или слънчев максимум, хиксът е още по-ясен. Хиксът е борбата между деня и нощта. Той е равновесието между тях. Той е полето, в което постоянно се подменят един другиго най-дългият ден, и най-дългата нощ през годината. Това е ясно астрономическо послание. Това не е фантазия, като се има предвид, че астрономията е основна наука на древните.

Авторската карта на календара от Александрово

И така в центъра на този календар виждаме слънчев диск, изобразяващ промените в дължината на деня и нощта. Той е ориентиран от изток на запад, като на запад има символичен саркофаг. Твърди се, че на това място има регистрирана магнитна аномалия, а куполообразното помещение е използване за различни свещенодействия.

Каменният саркофаг

Тъжно ми е да си го помисля, но съм сигурен, че ако този календар, представляващ хилядолетно послание на ,,безписмените" и ,,алитературни" траки, бе открит някъде в Гърция, да речем, неговата съдба щеше да е по-друга от тази да продължава да се крие от очите на хората и интересуващите се от древните ни артефакти да не бъдат допускани да го разгледат дори.

Александровската гробница е затворена за посещения,
но нейно копие е построено в Музея на тракийското изкуство,
намиращ се в непосредствена близост

[Hatshepsut]

Александровска гробница - България

[Hatshepsut]

Тракийските мистерии край село Александрово

Само една тракийска гробница у нас може да си съперничи по красота и изящество с Казанлъшката – тази в околностите на село Александрово, което отстои на около 20 км източно от град Хасково. Макар още да не е така популярна, тя е ,,зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение", пише покойният вече откривател на уникалния културен паметник – археологът д-р Георги Китов.

Той и екипът му от Траколожката експедиция за могилни проучвания откриват гробницата случайно на 17 декември 2000 г. Тогава те виждат два прясно направени изкопа и разбират, че тук са шетали иманяри.
Впоследствие се оказва, че могилата Рошава чука край с. Александрово от десетилетия е била обект на иманярски набези – още от 30-те години на ХХ век. А местните хора отдавна разказвали истории за свои съселяни, влизали в ,,стаичка" с рисунки. Археолозите на д-р Китов влизат през направен от иманярите отвор в 15-метровата могила, датирана от IV в. пр.Хр. Вътре те  се натъкват на монументална архитектура, изключителни стенописи, при това в отлично състояние.

,,Александровските стенописи се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет. Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но за сметка на това елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м", пише по-късно д-р Георги Китов.

Коридорът, който той описва, започва от източната периферия на могилния насип и преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение. Учените смятат, че постройката е играла ролята на хероон - храм-мавзолей. Посетителят, привеждайки се, за да влезе вътре, попада в свят от цветове и фигури, изображения на конници, домашни и диви животни, растителни и геометрични мотиви. Стенописите са съвсем реалистични и имат висока научна, художествена и историческа стойност. Смята се, че предназначението на гробницата е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели. Името му обаче и до ден днешен е неизвестно.

Вътре археолозите намират десетки камъни, които се оказват част от ритуално легло. То е било застилано с плат или кожа, а в двата му тесни края са били монтирани каменни "възглавници", високи около 30 см. Над тях в стените са забити по две железни пръчки, на които вероятно са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси.
,,Всичко това е в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии", пише д-р Китов през 2003 г.

Фасадата на входа от източната страна е била разрушена още в Античността. Покрита е с конструкция във формата на трапец. Кръглата камера в долната си част е с диаметър 3,30 метра, а е висока 3,40 метра.
Украсена е с шест пояса богати стенописи. В единия от тях е направено едно от най-загадъчните открития в гробницата - украсеният в червено едноцветен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво.

Отгоре над портрета има гръцки надпис, който гласи: ΚΟΞΙΜΑСΗС ΧΡΗСТОС (,,Кодзимасес Хрестос"). Д-р Василка Герасимова, която изследва надписа, смята, че първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, можещ, умел, предан. Преводът звучи най-близо до Кодзимасес Майстора.
Според изследователката, рисунката е автопортрет на зографа, изрисувал гробницата. На същото мнение е и самият д-р Китов, който стига още по-далеч в изводите си:

,,Чие е младото интелигентно лице от профила с ярко индивидуализирани черти? Без съмнение на същия човек. И тук се ражда сензацията. Това е най-ранният автопортрет в античното изкуство! Това, че той е в профил не буди изненада като се има предвид, че последователите и почитатели на Орфей са боравели виртуозно с огледала и са могли да имат представа за външния си вид от всякакъв ракурс".

Той подчертава, че портретите на личности в Античността са изключителна рядкост. А един от първите измежду древните, който е поискал да бъде моделиран профилът му върху монети, е тракийският цар Севт ІІІ (края на ІV в. пр. Хр.). Преди него само Филип ІІ Македонски е наредил неговият, на сина му Александър и на жена му Олимпиада образи да бъдат изваяни от слонова кост, но данни за автопортрети от онази епоха досега няма.
Над червения пояс в гробницата има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отгоре стои бяло поле, изпъстрено с червени точки, а отдолу - йонийска кима.

По-високо стои фигурален фриз с реалистични сцени от царски лов. Това е типичен сюжет в тракийското изкуство, тъй като според древните племена вселенският порядък може да се установи само чрез победа над силите на хаоса. Така в ловните сцени, с които са изпъстрени десетки паметници, съдове, оброчни плочи и накити от тракийската епоха, например победата над глигана символизира победа над хаоса и възстановяване на световния порядък.

Ловните сцени в живописните стенописи, които изпъстрят напълно кръглата и правоъгълната камера, както и част от коридора на Александровската гробница, се редуват с бойни сюжети и сцени от погребално угощение, с изображение на мъж с щит, танцуващ около кон. До тях пък има едноцветни пояси и много орнаменти.
Любопитно е изображението на жена, облечена в бяла дреха до коляното, с къси светли коси и червено лице. Тя носи и огърлица от дребни червени мъниста, а древният художник я е уловил в момент на танц.

Реалистични са изображенията на конниците, някои от които в схватка с пехотинци. Ездачите са облечени с туники, някои носят панталони, въоръжени са с мечове и копия. Детайлно са изрисувани и конските фигури, както и златни, сребърни и бронзови апликации по тях.
Находката е особено ценна за историческата наука, защото дава нови данни за разположението на апликациите по седлата, ремъците и гърдите. Главите на конете са декорирани с рисунки на двойни брадви.

Няколко години след разкриването на уникалната тракийска гробница е направено нейно копие. То е изложено в новия Музеен център ,,Тракийско изкуство в Източните Родопи", изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата.
Музеят е открит през 2009 г. от принц и принцеса Акишино (Фумихито и Норико Акишиномия) и българския президент. Общата площ на музейния комплекс е 834 кв. м и е в непосредствена близост до тракийската гробница.

В едната част от сградата е експонирана  богата сбирка от различни артефакти от късножелязната епоха и забележителни археологически находки от Източните Родопи и Сакар планина по долината на река Марица.
Сред най-красивите експонати е златно съкровище от 4500-4000 г. пр. Хр. Накитите приличат много на предметите от Варненския некропол и се смята, че са най-старото обработено злато в света.

В другата част на сградата е направен модерен научноизследователски център с лаборатории за реставрация и консервация. Но централно място в музея заема копието на гробницата, изработено от Владимир Цветков, проф. Валентин Тодоров, Григори Григоров и Елица Цветкова. Те са възпроизвели в най-дребни детайли оригиналния паметник.
Стенописите са предадени едно към едно, като е допуснато само едно отклонение – ниският коридор в средата е прекъснат, за да се облекчи достъпът на посетителите. Александровска гробница е кандидат за паметник на ЮНЕСКО.

http://www.desant.net/show-news/30472/