17 Септемврий - Вѣра, Надежда и Любовь

[Hatshepsut]

17 септември — ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ

Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
    Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хорà.

    Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)

    В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
    "Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях... се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

    1. Да почита родителите си.
    2. Да се пази от кръвосмешение.
    3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
    4. Да не краде.
    5. Да не убива, дори за отмъщение.
    6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
    7. Да не се връща пътник от прага.
    8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.

    Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание."
    Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хорà) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

("Празници и вярвания на българите" - к.ф.н. Томислав Дяков)

http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_septemvri.htm

[Hatshepsut]

На 17 септември празнуваме Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември църквата почита паметта на света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Преданието разказва, че през втората половина на І и първите десетилетия на ІІ век в Рим живяла благочестива християнка на име София. Тя оправдавала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно водела благоразумен християнски живот.

Според възможностите си тя вършела милосърдни дела. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Света София и дъщерите й открито изповядвали вярата си в Христа.

Наместникът на Антиохия донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат при него. Когато майката и трите й дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието император Адриан убеждавал сестрите да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни.

Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко - хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но невидимата Божия сила ги пазела. Мъчителите привързали към колело най-малката сестра и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се покрило с кървящи рани. Земята се напоила с кръв. Въпреки непоносимите мъчения трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени.

Майката била принудена да гледа изтезанията и страданията на децата си, но проявила необикновена сила и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край. Императорът разрешил на света София да вземе телата на момичетата. Тя ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града.

Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая предала душата си на Господ, убедена, че отива при тях. През 126 г. благочестиви християни погребали светата майка при нейните дъщери. Вяра, Надежда и Любов се приемат за покровителки на децата, защото те самите били още деца (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години). Светите мощи на мъчениците от 777 г. почиват в Елзас, Франция.

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Обредността на този празник включва житна жертва, посрещане на гости, песни, хорà и е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите светици и тяхната майка.
Стопанките месят пресни питки и ги раздават с грозде и други плодове за здраве, щастие, за любов. Пеят се песни, играят се хорà.

17 септември е и ден на град София. С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов е определен за празник на столицата ни. На този ден отдаваме почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Празникът се почита най-тържествено от имениците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, София, Софка.

novinar bg