Народопсихологията на българитѣ

[Шишман]

През 1914 г. нидерландецът Николас ван Вейк пише следната статия, след пътуване до България:
„Японците на Европа“
- така чух многократно галисийци, румънци и хървати да наричат българите, и когато по пътя за София прекарах няколко дена в Румъния, там ми разправяха големи неща за тези „японци“. Някои румънци откровено признаха, че оценявали българите високо над своите сънародници по образование, трудолюбие и скромност. Колко много тези добри качества били резултатни, щял съм да видя, казаха ми, щом стигна в тази чудна страна. Не дойдох, значи, неподготвен, но все пак ми се случваше отново и отново да се учудвам на огромните постижения на този млад народ. Трудно ми беше да повярвам, че се е освободил от турското иго само преди тридесет и шест години.
Бих могъл да разкажа още много за София. Съобщеното досега обаче може да е достатъчно читателят да има представа за бързото развитие на българската култура. Разбира се, че още не всичко е толкова хубаво, колкото у нас — да посоча например куцащите хигиенни мерки през войната и недостига от хубави книжарници, който лично на мене ми направи впечатление. Но това, което не е, може да бъде — и който познава българите, спокойно може да каже: ще бъде.
Каква може да е причината на този учудващо бърз напредък? Главната причина без съмнение трябва да се търси в характера на народа: българинът е работлив, лишен от страстта към пиенето и играта, приятел на ред и редовност. Как се е получило това? Защо има съвсем друг характер от руснака или — да вземем един по-близък съсед — от сърбина? Кой ще каже?
Най-важният фактор в просъществуването на българския народ е училището. Който познава българското училище, познава и народа; в никоя друга страна училището не заема такова почетно място. Който смята народната култура като едно от най-високите блага на нацията, той трябва да направи салют в чест на българите, които с дела показваха, че едно здраво училище е най-добрата гаранция за силата и величието на народа. Бодрата народна психика като основно обстоятелство, и училището като допълнителна причина, превърнаха младата България в многообещаващата държава, която е в момента.“
И това пак ще го бъде..

[Шишман]

Другите за нас




Ц. Варадинова 
За да се сдобие младото поколение у нас с представа за мащаба на моралния упадък, е добре да знае какви са били българите преди 1944 г.
Ето откъс от книгата "Meet Bulgaria" на един американец, издадена през 1931 година. Авторът Рубен Маркъм е живял в България през 1912 до 1933 година. Назаем от Daniela Gortcheva
Meet Bulgaria, 1931
България – това е огромно количество вкусна храна. България е здраве и бодрост, усилен труд и действено забавление. България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море, което шепне на нежния бряг, дълбоки дерета, в които разпенени потоци ви примамват да се изкъпете в диво, самотно уединение.
България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя, маршируващи в редици нагоре по слънчеви склонове; зелени градини, струпани около мудни потоци; хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в долините, просекли горите, скупчени около изворите и разпрострени покрай реките.
Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. Полезността и практичността са неговите резултати. Целият народ пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа.
В България се продава по-малко козметика от съседните страни. Тук има по-малко лукс, по-малко пари за веселие, по-малко забавления. Няма бели нощи, нощният живот е ограничен. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща.
Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят ползите. Имат общи пасбища. Общи гори. Билетите за влака и за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богаство, където и да е открито, принадлежи на държавата.
Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от бегълци от нашественици, по закон са собственост на цялата нация.
България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.
България е селска нация. Главната дейност на практически всички хора е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост. Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъка и инвентара. И българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават. Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение. Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.
Източник - Емил Андреев

[Шишман]

КАКВО КАЗВАТ ЗАПАДНЯЦИТЕ  ЗА БЪЛГАРИТЕ  ПРЕДИ ОКОЛО СТО ГОДИНИ
“Българите се лоялни, честни и изключително дисциплинирани.” – J.Reed, The war in Eastern Europe, 1916;
“България е единственото място, в което ако запиташ някого нещо ще получиш откровен отговор.” - J.Reed, The war in Eastern Europe, 1916;
“Ключът за Балканите е България, не Румъния....Прекосиш ли Дунава попадаш в съвсем друг свят.” - J.Reed, The war in Eastern Europe, 1916;
“ За българинa е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие...” - N.Bukstone, With the Bulgarian Staff, 1913;
“По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин... Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи…
В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България…
Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…”  - W. Monroe, Bulgaria and Her People. Washington, 1914;
"Извън всякакво съмнение хората в България са превъзходни войници и са страшно издръжливи...Като всяка истински добре дисциплинирана войска, българите се отличиха в битките с изключителна храброст.” - А.Фон Хун, цит. От Д.Димитров, Светът за Българския Войн;
"Ние се задоволихме да дадем обща представа за Българската армия...Добрият й външен вид и дисциплината, при която е подготвена, правят от нея елитна армия, способна на всякакви смели прояви, на голяма преданост и саможетрви, ако врагът дойде отново да тъпче свещената земя на Родината". Л.Дюпуй-Пею, цит. от  Д. Димитров, Светът за Българския Войн;