Български Националистически Форум

България и Българите => Основи на Националната държава => Topic started by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:37:36

Title: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:37:36
Какъв е българинът?

Националните трагедии не са прихлупили завинаги хоризонта пред нашия народ. Един ден отново ще настъпи онази епоха на национален възход, в която най-после ще постигнем целите, преследвани в миналото

Кирил ХРИСТОВ*

В наше време и в културния свят под народ вече не се разбира съвкупността от хора с еднакъв произход, а просто хора, говорещи един език. Макар че, нито северноамериканските негри говорещи английски са "англосаксонци", нито пък сенегалците, говорещи френски могат да минат за французи. Така или иначе, там където цивилизацията вилнее със своите усъвършенствани съобщителни средства, народите стават все по-смесени. Там за народ в идеалния смисъл - като хора с родствена кръв - вече не може да става дума. Разбира се, последното не означава, че отделните народи са престанали да се различават, така че да не може да се открие основният тип на всеки от тях. Затова, без да влизам в по-големи подробности относно расата и без да прокарвам паралели между българина и неговите съседи, ще пристъпя към някои черти от характера на

Човека, принадлежащ към моя народ

такъв, какъвто го виждам днес.

Едно от качествата на българина, което най-много се хвърля в очи, е издръжливостта му. Не съм виждал другаде селяни с такава повишена физическа издръжливост. Там, където един чужденец се труди по осем, най-много по десет часа, българинът работи по шестнадесет и повече. Ден и нощ. И при все това, понеже не си цени високо труда, той, въпреки своето по-голямо напрежение, продава по-евтино. За тая си добродетел в някои страни е ненавиждан от местните и преследван от властите. Тази българска физическа издръжливост пролича най-много през войните.

Смятат и чужди, и наши българина за много консервативен. Но това не е недостатък! Защото, ако не беше консервативен, отдавна щеше да загуби своя език, останал пет века без книга, и щеше да изчезне като народ. И тъкмо защото е консервативен, той е запазил своята самобитност. А какво е народ без свои самобитни, неповторими у други народи черти? Бледо копие на някой друг. Такъв народ не може да се развива в потока на своите традиции и няма бъдеще. И в това отношение българската интелигенция, която тъй лесно възприема чуждото и то главно незначителното, вредното - нерядко играе антинационална роля.

Българинът бил пестелив и скъперник. Пестелив да, но не и скъперник. Иначе нямаше да гощава госта си така, както само на Коледа или Великден яде. При все това той наистина е пестелив. Защото във всяко левче вижда късче свобода. А той нищо не обича така дълбоко като свободата.

Нашият човек е лош търговец. Но то му прави чест. Той не принадлежи към оная категория люде, сред които се е загубила мярката, кое човек може да отработи и кое да спечели с хитрост. Казват, че българинът нямал организаторски талант. Казват го обикновено представители на народи, които са получили почти всичко наготово. Но как могат да се обяснят огромните ни постижения в първите няколко десетилетия след Освобождението, ако действително нямахме организаторски дарби?

В една посока българинът много обича сам да се подценява: че му липсва достатъчно воля. Инат имал, но воля не. Безсмислица. Инатът може да е некултивирана воля, но все пак е воля, при това в най-голяма степен. Отправен към важен обект, той е зидаща стихия. Не е случаен изразът: "Българин! С главата си стена пробива!". Ето това е вярното.

Българинът е скептик, дори черногледец. Вярно е. Но всеки, дълго робувал народ, е такъв. Въпросът е, дали то е слабост или сила. В края на краищата лековерният е винаги измамения, разочарования. Скептикът е реалния човек. Но тая склонност на духа има и едно измерение, от което българският живот (особено културният) много е страдал. Защото българинът не вярва на своите избрани люде, на онези които дават смисъл на обществото. Впрочем, свързано със

Скептицизма на българина

е и едно друго негово качество - липсата на експанзивнст.

Някои чужденци смятат българина за твърде приземен човек с дух, неспособен за полет. Последното е или съзнателна клевета или чудовищно неразбиране. Защото обичта на българина към земята е една от най-хубавите форми на обичта към свободата. А ако устремът към свобода не е полет, аз не зная, кое е полет. Един народ без полет не е способен на такива чудеса от храброст и преклонение пред героичното, с каквито изобилства българската история.

Струва ми се също, че българският народ е може би единственият в Европа, у който с такава строгост и с всички средства се пази семейната чест. Не говоря за интелигенцията, а именно за народа. Неслучайно българският войник е единственият, който не е изнасилвал жени през отминалите войни.

Българинът не дава две пари за чувството си за хумор. Макар че го има в прекомерно изобилие, но в него се усеща и тъгата на днешния ни ден и на вековното печално минало.

Не ще и съмнение, че още много може да се каже за българина. И нашият, като всеки народ, си има и негативните страни. Важното при българския обаче е, че положителното е толкова много и така съществено, щото може да се говори само за него, без да се налага да напомняме и усилваме отрицателните му прояви (грубост, завист и т.н.) с надеждата, че с напредъка на народната култура те постепенно ще изчезнат.

Ето защо през изминалите години след катастрофите във войните нито за миг не съм се съмнявал, че 1918 не е прихлупила завинаги националния хоризонт, че не е оставила нито една счупена пружина в българската душа, че пак ще дойде епоха на възход, в която най-после ще постигнем онова, което тъй дълго сме гонили с меч.

[* Роден през 1875 в Стара Загора. Учи в Търново, София и Триест. Учителства в Шумен и София. Стихосбирките му от края на ХІХ век, както и по-късното му творчество, го поставят сред най-блестящите български поети. През Балканските и Първата световна войни е военен кореспондент. От 1922 ръководи семинара по български език и литература в Лайпциг, а през 1930-38 в Прага. Умира в София на 7.ХІ.1944. Статията, която публикуваме със значителни съкращения, е отпечатана в сп."Родина" през 1939.

http://members.tripod.com/~nie_monthly/nie1_01/hristov-1.htm (http://members.tripod.com/~nie_monthly/nie1_01/hristov-1.htm)
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:40:51
Черти на българина*

За да възпитаваш плодоносно, изучи основателно характера и особеностите народни, ,,познай себе си" , па намалявай лошите качества, развивай добрите.
Турци и гърци разрушиха нравствената градина на българина. Жестока неправда, безграничен произвол и нравствена развала вкорениха в сърдцето му велики пороци:
Той бе слаб: измисли лъжа, измама, притворство. Пълзене и низкопоклонство бяха един вид обществени институти. Народното зло е двойна нравствена проказа: двоедушие и грабливост.
Кажи му аго, да му е драго. - Съедини се с дявола доде минеш моста. -  Право ли казва: сега се наказва. - Ако с право не върви, то поизкриви. - Който бърка в меда, ще си оближе пръстите...- Ашколсун беджеренин, сиреч браво на оня, що е могъл да се въползува!...
Жестокосърдие. Той е готов по да накаже, отколкото да прости: да прибегне към най-черни лъжи и клевети само и само да си отмъсти; за ината си да развали най-светата и полезна работа.
С кремък ще ти дера кожата! - Да го натикаш в кози рог, че и той да му е широк. - На-ти две пари за отрова. - Нима майка ти е го родила, че да го жалиш. - Тоягата е благословена (е от рай излязла). - Да му има страха! (па макар да стане жесток и злобен). - ,,О жестоко племе! Героизмът на милостта е непознат за твоята душа". - ,,Спокойно бият тесни гърди, кога от злоба не кипят". - Не си с мене, значи си против мене! - Няма по-голям подтисник от оня, който що дълго е страдал от подтисничество. - Да ми падне, аз ще го науча! - За една бълха цяла черга изгарям. -  Българина се съсипва от инат...
Низката завист е важен двигател във взаимните обноски на отделните личности. Тя отрича дарби, заслуги, отличия. Тя не дава да съзре и зрънцето от искрена преданост към добро дело.
   Кой завижда, той не вижда. - Много знае, много ще тегли! - ,, Терзаем ний, често от завист обладани, носителите на духа на този народ" - ,, Най-често сговорни били сме за буни; за пакости реч една нас сбира, взор дори!"
   Не е добре да хвалиш българина: то му създава врагове. Похвалата в ръката. - Пред много дето ще те похвалят, насаме да те похулят по-добре е.
   Навикнал да туря личните блага по-високо от държавните, що бяха за него чужди, той е прекален себелюбец, малко годен за дейност, що изисква съзнание и усилие.
   Другимо как било, на мене да е добре.
- Когато умра аз, тогава да опустее целия свят!
- Господ за всички, а всеки за себе. - Наше лошо не бива. - Царската работа край няма...

   Той е крайно снизходителен към всички пороци. Я си налягай дрипите! Щом на тебе не вреди, ти по пътя си върви, - Ти ли ще оправиш света?!...

   Той е затворен, саможив, мнителен, почти мрачен . Озлобен е бил дълги векове, а озлобеният става зъл. Радост итъга преживява сам. В радост е въздържан, в беда е твърд и ням.
,, Трезвени сме при пиене; скъпи сме на говорене; пестеливи при изливане на чувствата си, особено на благите, аскети сме и от великодушни усти".
Той е немарлив, разпасан, неточен и невежлив.
   Обещава , а не дава. - С обещание имот се не свръша, - Както за агата, и за него ,,времето е безимотност". - Яваш-яваш, сиреч полека-полека!
   Издръжливост и постоянство не са всеобщо качество. Той често е лекомислен и непостоянен: въодушевено почва, па скоро се насища и всичко зарязва; почти във всичко прави големи скокове.
   Всяко чудо за три дена. - Замъчила се планината, та родила мишка. - ,,Къде вървим, не мислим  твърде, посока няма в наший път". - На българина ума иде я кога бяга, я кога ляга. - Често налага ,,гяура изиет" сиреч българину - тегло! - Пехотния устав иска ,,сляпо да се покорява", а дисц. устав съзнателно и самодейно да се подчинява....
   Цели векове не виждайки добро от чуждата власт, той и сега я мрази, не и доверява, бои се от нея.
   Не вярвай на велможата, одира ти кожата. - От големците треперят и горите. - Не ти трябва ремикъ(?) от мечка. - Бог високо, Цар далеко е съкращение на грозно и печално обществено устройство...
   Известна съмнителност, и недоверие в силите, малодушие, и тъпо покорство, що ни докарват в недостиг в народна гордост, в съзнание и мъжество да се противим на беззаконията и неправдите.
Мравка ли е насреща, ти с мечка се бори. - Противника си не вземай овца, а вълк. - Показвай се по-малък, от какъвто си, по-добре ще минеш. - Няма що да се прави: тъй ни било писано. - Търпи, па кърпи. - Трай душо, черней кожо! - О не разумни и юроде, поради какво ще се срамиш... - Не се рита против ръжен. И без петли съмнува...
Редом с бързото нарастване на интелигенцията и широкото пазпространение на всякакви знания, постепенно се разслабват нравите. Виждаме: ,,нестойкост в мненията и убежденията, злостни враждии ненавистно партизанство; Раздори, безнравственост и слободинство; нецеломъдрие и разврат; подбиване всеки авторитет и леко отнасяне към всичко най-свето и най-възвишено.
Училището, което никак не възпитава, а само обучава, наспори учени, ала зле научени. ,,Хора, що имат високи външни права да бъдат считани за интелигентни, излизат съвършени диваци, разпуснати, необуздани", за нищо некадърни, на всичко готови.
Гъвкави пред силните, мъжествени пред слабите, те се покланят на безредицата за да овладеят положение, що редът не им дава.
Не заслуги и не дарби издигат личността, а най-често тъпата съвест, робския ум, презрението към честта и светостта на човека. Гледайки бързо да се издигне и лесно да забогатее, тя изгуби гражданска доблест и чувство за дълг. Беззаконие, недоверие, всезнание, бездушно изпълнение и трепет от отговорност са най-често основи на живота. Крушата не пада по-далече от крушката...- ,,Земята ни е рай: да има ред и правда в тоя край! Злосторника да не може да минава за светец, възвишения - за луд!..
Той обича родината и челядта, - просто и дълбоко:
,,Българийо! За тебе те умряха"!
Крайно е търпелив към чужденците, милозлив към победените.
,,Ужасен в борбата, извън борбата- мил- кого не се е дивил с гнева си, с добротата"?
Духом леко не пада, не се отчайва:
Здраве да е! ?? - Времето мокри, времето суши.

Честен, здрав, трезвен, пестелив, работлив:
,,Бележита е работната сила и издръжливост на българина. - Поклон, народе мили, работник и герой с крила, с железни сили"...

Помни злината, цени човещината, не обича дребнавостта, надутостта, хвалипръдщината:
Доброто се лесно забравя, а лошото се помни до бека. Обичам на добрия да служа, а не на злия да заповядвам. - Сее на корена му просо. - Смърди от господство. - Навирил нос, че не се стига с клечка. - Не се хвали, а да те хвалят. - По-добре голям залък да изядеш, а голяма дума да изречеш!
Българската тълпа е груба и упорита. Не се вълнува твърде много ; не губи съзнание и не тъй бързо пламва; но настърви ли се веднъж, не тъй лесно изстива.
,, В бурни времена обладава го ентусиазъм, па дори и фанатизъм, който го въоръжава със силна енергия". В тегла, неволи- камък; човеци не - а пламък; не войни урагани! -
Преохраната (?) на българина безусловно се налага: няма нов живот без обнова на душата!
Мудността в всеки развой е върховен закон; бодро гледай напред, па не скачай, па не се отчайвай, а твърдо и постоянно работи. Недей само гизди ума : възпитавай душата! Възпитавай чрез високоназидателно зрелище на своя неопетнен живот! Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите: честен, самоотвержен, упорен!
,, А който съблазни едного ..., да окачи воденичен камък на врата си и да се хвърли в дълбичината на морето" (Мат. 18,6).
   

* Откъс от книгата ,,Помни войната" на полковник Борис Дрангов, София, 1927 г.
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:45:49
Основни черти на българския характер

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.velikaera.com%2F201602f%2Fpix%2Ftodr-panov.jpg&hash=6cb8734275b745e21fc011590d5e7160)

Тодор Панов - според повечето учени той е един от основоположниците на социологията в България. Живял е в началото на 20 век. Автор е на книгата ,,Психология на българския народ" и още: ,,Социално-икономическите утопии" , ,,Психология на масите и опит върху психологията на българския народ". Характеристиките и анализите, които ученият прави относно българската народопсихология са верни и задълбочени. Базирайки се на основни категории фактори, които детерминират характерологията на един народ, Т. Панов анализира по впечатляващ начин българина, българската душевност.

И въпреки това, той е един много непознат учен на широкия читателски кръг - в Националната библиотека за него не може да се открие нищо, освен книгата му ,,Психология на българския народ", издадена в далечната 1914г. и преиздадена чак през 1992 г.

Причината за това е, че неговите изследвания са забранени от комунистите и иззети веднага след преврата през 1944г. като ,,вредна" и опасна литература.


Из "Психология на българския народ" от Тодор Панов:

Българинът по своя характер и наклонности, по проявяваните в попрището на живота тенденции и своите умствени особености е краен индивидуалист. Личното самосъзнание у него е достигнало до максималното свое развитие и с течение на вековете това качество до такава степен се е вкоренило у него, че за проявлението му сега той не прави никакви усилия. По тая причина българинът рядко може, па и не би желал, да се подчинява комуто и да било; неговото силно развито интелектуално самосъзнание не може да се помири с каквато и да било деспотическа власт. Българинът сам не е тиранин за никого, даже и за жената и децата си, но и не обича тиранията над себе си, независимо от това, дали тя е политическа или духовна. Българинът, без съмнение, е умен, методичен, предпазлив, а понякога до известна степен и лукав. Но именно облягайки се на своята хитрост и на своя здрав ум, той твърде често не може да предвиди и най-простите неща и остава излъган за голямо свое учудване и за учудването на другите. Като човек с трезв и рационалистически ум, той рядко се вълнува, когато му причиняват зло и рядко може дълбоко да се трогне при вида на стореното му добро; нито злото, нито доброто, обаче, той забравя, а това е именно и ценното у него.

При преследването на известна цел, той е търпеливо настойчив, а най-важното, несполуките не го отчайват, не убиват духа му. За нещастие, обаче, българската воловска настойчивост не е систематична, лишена е от разумна планомерност. Тая настойчивост у жителите на някои области, например, у софийските шопи, достига до феноменална упоритост, наречена с хубавата турска дума "инат". Но някои автори съвсем неоснователно виждат в това проявление на шопския инат неговата некултурност и крайно скудоумие; нам се струва, наопаки, че не може да се обвинява шопът в умствена тъпота. Той е разумен и в своята разумност е безкрайно хитър и съобразителен. А причината на неговия феноменален инат твърде често е от желанието да не се остави да бъде лъган, с която цел понякога е готов да върши, от точка зрение на логиката, абсурдни постъпки.

Въобще българинът не е склонен към каквито и да било сърдечни и искрени душевни излияния и към откровеничене. Своите интимни, скрити мисли, желания, стремления и действия той рядко открива даже на своите най-близки хора. И радост, и скръб той винаги преживява сам и в тая му крайно целомъдрена сдържаност има известна доза подозрителна недоверчивост към другите, отчасти мощност на духа на интелектуалното съзнание да пренася всичко насаме, па ако щете и отчасти срамежливо целомъдрие, което не позволява никому да прониква в скритите кътчета на неговата душа.

Българинът е постоянно хладнокръвен. Той рядко се вълнува, рядко се забравя от силни емоции. Явления, които у всекиго другиго биха предизвикали силно възбуждение, него като че твърде слабо засягат, защото той умее да се сдържа, да не проявява своето вълнение; ето тук отчасти се крие и причината, за гдето българската тълпа е тъй спокойна, разумна и съвършено не експансивна и за дето, даже под влиянието на тълпийната психология, българинът не губи съвсем своето самообладание.

По природа не експансивен и не склонен към интимничане, българинът се отнася с презрение, недоверчиво, смята го за комедиантство, когато види тия качества у чуждестранеца; те пораждат у него подозрение, което скоро се превръща в пълна увереност, какво всичко това иностранецът върши с някаква скрита цел.

Българинът селянин рядко дава категорична дума и обещание, тъй като е твърде много мнителен и твърде много трябва да мисли, докато си изясни всичките изгоди и неизгоди, които могат да последват от това; веднъж обещае ли, обаче, непременно изпълнява дадената дума. Що се касае до болшинството от българската интелигенция, особено патентованата сган, за нея дадената дума нищо не значи; тя обещава само за да може по-лесно да излъже.       

Българинът не се самоунижава пред никого; той винаги се държи просто, но с пълно съзнание за собственото си достойнство. При това никакви "салонни" маниери няма у него. Обноските му са груби, примитивни, а понякога даже и шокиращи по своята форма. Но още по-важно е обстоятелството, че българските интелигенти, даже и ония, които са бивали зад граница, не се отличават с особено изящество в маниерите. Понякога дами и господа, облечени по "последната мода", са способни на такива постъпки, които не могат да не шокират възпитания човек.

Нито в обществената, нито в политическата, нито в частната или търговската си деятелност българинът проявява съзнателно творчество. Той никога не се решава на риск. Няма у него оная висша инициатива и творческа предприемчивост, които са могъщият фактор, що движи културата напред.

Българинът не е тщеславен и самохвалко; напротив, той инстинктивно се старае почти винаги да бъде в сянка и да не бъде забелязван. Резултат от това е дълбоко вкорененото особено у българската интелигенция отрицателно качество да порицава, злобно да критикува всичко, абсолютно всичко свое и да го поставя по-долу от всичко чуждо.

Българинът е практичен и материалист до мозъка на костите си. У него личните интереси доминират абсолютно над всичко в живота. Неговият Бог и най-висш идеал в живота е собственият му интерес и в тоя смисъл той не познава абсолютно никакъв идеализъм.
Обикновено някои правят една твърде голяма грешка, като приписват на целия български народ несимпатичните черти алчност и груб егоизъм. Те по-скоро може да се приписват на отделни хора и особено на патентованата сган, отколкото на народа-цървулан, който действително е практичен, материалист е, но във всичко това знае мярка, която прави понякога тези черти на характера му даже симпатични, защото той изпъква пред нас като една здрава, трезвена маса, която с уважение и разумно се отнася към резултатите от своя труд. Същото, обаче, както споменахме, не може да се каже и за българската патентована сган, която винаги поставя своята лична полза по-горе и от чест, и достойнство, и идеи, и родина. За да получи някаква материална облага, тя е готова да пълзи пред когото щете, готова е каквито щете компромиси да прави със съвестта си, да се унижава, да нископоклонничи, да понася всевъзможни оскърбления. Там, гдето подозира, че съществуват подводни камъни, гдето може да си повреди, тя предпочита благоразумното мълчание като най-вярна тактика и никога, когато очаква материални облаги от някое видно или влиятелно лице, не изказва мнението си за него. Своите идеи тя нагодява към своите материалистически изгоди. Никакви егоистически постъпки, колкото и отвратителни да бъдат те по своето проявление, не й се струват чудовищни, осъдителни, достатъчно е зад тях да се съзира перспективата на някаква изгода. Не рядко интелигентът от сганта се оженва, взема зестра, с която оформя образованието си, нарежда си работите и когато се почувства напълно самостоятелен в материално отношение, или започва твърде лошо да се носи с жена си, или просто се разделя с нея. За парички тия хора са готови на всевъзможни компромиси. Те търпят сред себе си личности съвсем паднали, безнравствени и компрометирани и с това един вид санкционират техните кални постъпки. И най-възвишените си идеи патентованата сган превръща на оръдие, на прикритие за егоизма и експлоатацията си. За тая категория хора моралното оскърбление рядко има значение, стига то да се изкупува с някаква материална изгода.

Българинът, особено българинът от града, е партизанин до мозъка на костите си, понякога страстен, фанатичен партизанин, който съвсем съзнателно е готов да принесе в жертва на партията си и своята чест, и истината, и интересите на народа, и родината си даже. Гдето има двама българи, там непременно има три партии. И рядко може да срещнете в обществото, в салоните, в публичните места свободен разговор за наука, белетристика, изкуство, музика и т.н. Обикновените теми за разговор за партиите, партизанството, политиката; те са единствените, при които българинът се оживява, въодушевява се и искрено взема участие в разговора с вълнение, жестикулации и висок глас.

Българинът е завистлив и понякога завистта му става причина за постъпки, които не хармонизират с неговия въобще толерантен характер. От завист, особено българският интелигент, е готов да извърши спрямо своя съгражданин или чужд човек всевъзможни гадости и крайно отвратителни, гнусни интриги; особено в случаите, когато лицето е конкурент или неговият материален успех косвено може да му повреди, българският интелигент не знае пощада; тогава той е готов да интригува, да клевети, да оплюва, да каля.

Чувството за родината у българина е крайно слабо развито. Но това не значи още, че той не обича родината си; напротив, той я обича с някаква дълбока, целомъдрена любов, но поради липса на културност и развито самосъзнание, той не умее, не знае как да изрази тая любов. Това чувство съществува у него, той смътно го съзнава, но то не е още оформено, не е приело реална, ясно съзнавана и релефно очертана форма за изказване. У интелигенцията то наистина е съвършено извратено, обърнато е в средство за демагогия, за достигане на лични или партийни цели. А ако се вземе под внимание формата, в която то се изразява у патентованата сган, смело може да се твърди, че у нея няма никакво чувство към родината, на която тя гледа като на арена за добиване на лични материални блага.

Българинът е във висша степен толерантен към иностранците и въобще към представителите на чуждите националности; няма у него ни национална, ни религиозна ненавист към която и да било чужда нация. Тая толерантност даже понякога достига до престъпност от точка зрение на българските национални и политически интереси. През всичкото време на бойното поле туземното гръцко и арменско население експлоатираше най-безбожно българските войници под благосклонното покровителство на българските власти. Гърци, живущи в България, български поданици и спечелили тук своите богатства, през време на войната отидоха в Гърция, биха се заедно с гръцката армия срещу българите и след войната пак се върнаха в България да продължават прекъснатата си търговия. Под носа на българската полиция цяла София е наводнена с иностранни шпиони и агитатори. В тоя момент, когато всичкото българско население в Македония стене под гръцкото иго, българските власти приемат гръцките бежанци от турска Тракия и т.н.

Само в един случай българинът проявява нетърпимост към иностранците - когато те оспорват материалните му изгоди или ако не може да се конкурира с тях умствено. На тая почва именно чрез подземни интриги са биле изгонени от България професор Иречек и т.н., въпреки това, че заслугите на професор Иречека пред България са грамадни и че той би принесъл на страната неоценима полза, би бил гордост за нашия млад университет, както сега е гордост за стария виенски университет. Интригите, дребнавите оскърбления на разните интелигентни заинтересовани нищожесва заставиха мастития учен да си отиде от страната ни.

Четете още на: http://www.velikaera.com/201602f/1602000209.html#ixzz5PJN1PtwN
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:48:12
Двадесет признака, че сте истински българи:

Quote1. Гордеете се с миналото на народа ни и се опитвате да следвате примера на светлите личности от българската история.

2. Обичате вярата си, но храните уважение към религията на другите хора.

3. Интересувате се от значението на чуждите думи, но не ги ползвате безразборно и по този начин пазите българския език чист.

4. Уважавате по-възрастните от вас.

5. Пазите домът си, улицата и работното си място чисто.

6. В случай, че се скарате с някого от семейството и приятелите си, търсите възможност да се сдобрите колкото се може по-скоро.

7. Не завиждате на никого, развате се на успеха на другите и ги сочите за пример.

8. Държите се прилично когато сте с други хора и когато сте сами.

10. Не ламтите за чуждото, но своето пазите ревностно.

11. Харесва ви чуждата музика и изкуство, но поставяте българската музика и изкуство над тях.

12. Изкарвате парите си с честен труд.

13. Не се страхувате да кажете личното си мнение.

14. Не търпите несправедливостта.

15. Когато сте в чужбина се държите като посланици на българския народ - показвате най-доброто от себе си и разказвате на чужденците за своята Родина.

16. Имате достатъчно вътрешна сила, за да страните от пороците.

17. Когато ви помолят за помощ, правите всичко, което е по силите ви.

18. Трудностите не ви плашат, а по-скоро карат да увеличите усилията си.

19. Не си губите времето да гледате сериали по телевизията, предпочитате събирането с приятели, роднини и познати.

20. Поддържате физическата си форма, грижите се и за духовния си свят чрез ходене на църква.

http://sparotok.blogspot.nl/2013/06/blog-post_12.html (http://sparotok.blogspot.nl/2013/06/blog-post_12.html)


Добре написано като цяло, като изключим част от последната точка (ходенето на църква), което за мен е неприемливо. Тук авторът е попрекалил  :huh:
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:50:35
Ето това са българите!

(https://static.petel.bg/resources/2016/06/26/big_11666204_867722719987867_6989792785009645148_n.jpg)

Живеем в странни времена. Телевизия, радио и вестници, които уж са български, се надпреварват да ни поднасят гадост след гадост. Постоянно се правят опити да ни бъде внушено колко сме мързеливи, злобни, завистливи. Сякащ някой се е наел да води война срещу българщината. Това твърдение изглежда може би пресилено на някои, но за мен то е истина. Като човек живеещ в демократична държава аз имам право на лично мнение...


Не мисля, че са случайни опитите кирилицата да бъде заменена с латиница. Помните това нали? Не мисля, че е случаен опита да се спре изучаването на Иван Вазов - титана на българската литература. Не мисля, че е случайно в чуждите сериали да се наблягва на добродетелите на други хора, а ние да бъдем обрисувани в черни краски от"родните журналисти". Не мисля, че е случайно това, че вместо да се помогне на бедни български семейства, техните деца биват отнемани и давани на хора със съвсем различна култура. Все едно някой прави неимоверни усилия да направи от името българин синоним на всичко отрицателно. Все едно някой иска да ни отнеме желанието за живот и да ни накара да се предадем, да освободим територията си и да я представим доброволно на други хора...
Трудно е да кажа кой си е поставил за цел да сломи духа ни и да ни постави на колене. Който и да е той не познава Българина, или поне не го познава добре. Както знаем от дядо Вазов, дори и в най-черните дни от нашата история са се намирали такива, които и са били готови и в ада да слезнат, но да грабнат главня и да светнат на народа си. И днес ги има, много са, сред нас са. Те не парадират, не викат, напротив - с кротки думи, както се подобава на истински българи тези сънародници ни казват истината.
Никога няма да забравя думите на великия Джоко Росич - "Когато някой ми каже: ,,Абе, няма вече добри хора", това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така"
Прав е Росич, нали? Утайката може да диктува какво да се излъчи по телевизията, или да излезе във вестника, но утайката не е представителна за целия български народ. В никакъв случай! Безброй са тези, които отделят буквално от залъка си, за да помогнат на други изпанали в нужда. Безброй са тези, които макар да имат предложения да работят за чужденци остават предани на Родината. Е, утайката не иска ние да видим добрите примери - добрите българи, не иска да ги чуем, не иска да им се възхитим и да се запалим от тях. Ето за това господства черния тон и простотията в"пресата", а дори и по форумите и блоговете.
Хубавото се укрива, а клонирали са психопати под различни профили сеят обида след обида по адрес на българите.Нашият единствен грях е, че сме търпеливи и прощаващи. Не сме поробвали чужди народи, не сме горили чужда книжнина, не сме подлагали никого на геноцид, не сме създатели на порочни доктрини, не сме въвеждали тоталитарни режими...ние сме жертва на такива и не е срамно това да се каже.
Ние българите няма от какво да се срамуваме. Защитавали сме по-слабите, давали сме знания и вяра на милиони хора, борили сме се за свободата на другите народи. Никой няма правото да ни обижда, никой няма правото да ни кори, но въпреки това се намират такива, които го правят. Злите думи са отрова за душата, това утайката го знае добре. Един народ не може да бъде поробен преди са се пречупи духа му.
Ето за това не бива да се оставяме да ни пречупят, да отровят надеждите ни, да отнемат бъдещето ни. Не трябва да позволяваме да мачкат съзнанието ни и да ни внушават, че сме слаби, че нищо не зависи от нас. Злото няма да се спре, няма да престане да ни залива с помия и лъжи, но ние не сме длъжни да приемаме това. Бог ни е дал възможност да избираме - в каква посока да гледаме, каква страна да вземем. Който търси доброто ще намери добро. Който търси приятели ще намери приятели. Който твърдо реши, че ще изгради по-добро бъдеще ще работи за това и ще спре да се надява на обещанията на хитри празнословци.
Българинът може всичко, запомнете това! Прекланям се пред мъдростта на една жена, която е прозряла това. Никога няма да ми омръзне да чета думите на Иваничка Георгиева, която е дала една от най-сполучливите характеристики на нашия народ. Прочетете тези думи не само днес, не просто десет-двадесет пъти, четете ги всеки ден и помнете какво сте!
"Особено важна черта в етнопсихологическата характеристика  на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може - да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага - да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краищата ще победи.
Българинът винаги поставя себе си по-високо от демоничните и митични същества: змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за господ, който понякога е несъобразителен и не винаги всесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могъл да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога: ,,Господ да спадне от небето, с него ще се борим."

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Georgieva_BG_mitologija.pdf

ЕТО ТОВА СА БЪЛГАРИТЕ! НИКОГА НЕ ГУБЕТЕ ВЯРАТА В СЕБЕ СИ!

https://petel.bg/Eto-tova-sa-balgarite--Sled-kato-prochetesh-tova--shhe-spresh-da-pishesh-na-latinitsa__161513
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 21:56:50
Комплекс за маловажие и омаловажаване на делото прадедите

"Другите народи са къде, къде... те са имали гении, таланти, а ние какво? Никога сме нямали това което те, нямаме го и сега и никога няма да го имаме!"

Прекалено важен проблем представлява комплекса за маловажие (не можем да го омаловажим). От къде се е пръкнала тенденцията не може да се твърди със сигурност, вероятно е плод на сегашното изостанало положение на родината, което придава този психологически оттенък на някои наши сънародници. Още по-силен е при тези, които живеят в чужбина и по определени причини решават че народа, чиято държава обитават е много по значим за човечеството не само днес, но и винаги през вековете. Наскоро например имах разговор с група българи, които по стечения на обстоятелствата обитават Холандия, при който те изтъкваха как холандците са велик народ, много по-велик от нашия, какъв ресурс притежава и как те притежавали гений, който никога ние не сме имали "За великите холандски художници чувал ли си? Рембранд, Ван Гог? Кажи ми и един български художник известен като тях! Докато те са били изтъкнати във всичко, ние сме били роби на турците. Чувал ли си за корабостроителниците там и как преграждат морето? За мелниците?" и т.н. Всичко това е плод на психологически елемент, вметнат от телевизията, радиото и в случая с моите холандски-български приятели с възприятието на визуалното. В случая с медиите във всеки случай говорим за случайност, която се е появила в следствие на заемането на модели (и цели) на филми и реклами от телевизията, радиото и вестниците. Примерът че Галилео Галилей е този който пръв е изказал тезата че земята е кръгла и това променило живота на хората, но църквата го изгорила, че медицината била най-развита в древен Египет, където за пръв път се извършвали трепанации, рекламирането на чуждо изкуство и култура и пр. и пр. А народът трябва да свикне с ясната мисъл, че ние сме друга култура, както китайката е друга, както арабската е друга, както културата на индианците и останалите далечни и близки народи. Ние не сме чак толкова близо до западноевропейската култура, след като сме част от източноевропейската. А не сме ли? Защо трябва да използваме вече съставени и неважещи за нас шаблони за медиите ни? Като този за Галилей например. Той е направил откритието си но за западноевропейската култура, ние сме имали информацията на неговото откритие хилядолетия по-рано, ние не сме горили вещици, ние сме познавали шест от планетите в системата ни векове преди западните европейци да познават дори 3 от тях. Но това са само примери защо не трябва да омаловажаваме делото и познанието на дедите ни с западни шаблони.
А що се отнася до днешните времена... вярно е че може би днес те правят повече за света, но за това ще стане дума в една от другите точки, малко по-надолу, така че до оставям.

Задълбочена индивидуалност. Егоизъм.  Треска за злато.

"Аз и никой друг!"

Основен проблем е тази наша прекалена индивидуалност и егоизъм. Всеки гледа себе си. Можем да вмъкнем и ден  известен цитат от Вазовото стихотворение "Опълченците на Шипка" - "всекой гледа само да бъде напред", разбира се няма значението на това което ни казва Вазов.  Точно така е, всеки гледа само да бъде напред, колкото се може по напред, а всичко след него или просто не го интересува къде са другите. "Слънцето за мен изгрява и за мен залязва" в известна смисъл тези думи са част от мотото на народа. И след като прекаления индивидуалист гледа само себе си и собственото си благо, той остава напълно незаинтересован към останалите индивиди, но след като те по единици не очакват но изобщо да е заинтересован към тях и те не са. Получава се омагьосан кръг в който всички тия страдат но не искат да се променят. От там идва и треската за злато което обхваща всички, пари, пари, пари... всеки иска да ги има, но те се превърнаха в кумир за прекалено много хора, а това ни обезличава и допринася за задълбочаването на прекаления индивидуализъм.

Новият роб. Изтичане на мозъци.

"Нищо не може да направи тук, заминавам!"

Много го изрекоха и го изпълниха, заминаха за далечни и близки държави да дирят работа и пари (този недостатък е едно от следствията на индивидуализма в определени случаи), Всеки се отказа, след като си каза че нищо не може да се направи без дори да опита просто си замина, а дори не му дойде на акъла, че ако всички си заминат, наистина никой нищо няма да може да направи, за да се направи нещо те, дето могат да го направят трябва да са тук, а не там, така че това което правят да не го правят "там". И много се превърнаха в роби. Наскоро чух какво си казали гръцки работодатели при появата на наш гурбетчия "Е се е момента да го яздим като животно, какво винаги сме искали".

Това си е изтичането на мозъци, тези които си казват че нищо не може да се направи, без дори да опитат да го направят, заминават и в много случаи го правят другаде за благото на друг народ и не ги интересува защото получават пари, което засища индивидуалността и треската за злато.

Злоба

"Не е важно аз да съм добре, важното е другия да е зле!"

И тук пак се намесва ярката индивидуално настроена българска натура, в стремежа си да засити своя глад за индивидуалност ("аз да съм напред, АЗ!") мисли злото на другите. Колкото по-зле са останалите, толкова по добре е той или поне така изглежда в свои и чужди очи. И така освен че не мисли за никой друг освен за себе си и своите, гледа те да "зле", колкото може "по-зле". Ако използваме буквите ни за ориентир с който да покажем отдалечаването на индивида от народа, и човека е на позиция Б, а народа на А, и индивидуализма праща индивида на позиция В, а злобата чак в Г.

Криворазбрана толерантност.

"Големият лош българин..."

И въпреки че му пука за масата от хора около него, българинът притежава изключително чувство за толерантност, което е мутирало и променено до неузнаваемост. Стигнали сме до там, че ненормалните се толерират от "обществото" повече отколкото нормалните само защото са по-различни. Всеки който не е българин не подлежи на обвинение, иначе ще бъдеш расист, на никой не идва на ум че след като (дори и по неговата логика) те са равни с нас и те би трябвало да живеят при същите правила и да бъдат съдени за грешките си по същия начин. Това се насажда от медии, в училищата, на улицата, на всякъде. Така става, че никой не може да си отвори устата с мнение против малцинствата, защото веднага ще му бъде лепнат етикет на расист, нацист и т.н.

Еничарите

"За тебе, ефенди, всичко!"

Много нови еничари се навъдиха, винаги ги е имало но днес са прекалено много. Еничарите са обикновено са от ония задълбочени индивидуалисти, повлечени след треската за злато. Заради целта си да добият повече "злато" те тръгват рамо до рамо с враговете и тези които не мислят доброто на родина им. Но дали ги интересува? Индивидуалистите не ги интересува, тях също. Те гледат себе си, те да са по-напред, така че няма как да ги интересува за последствията за България от техните дела. Еничарите са готови да ощетят някой от "своите", заради някой от "другите" само, за да облекчат треската си за злато.

Лъже-българинът (лъже-патриот)

"Живота на един човек е приемлива жертва, за да се спаси България, стига този човек да не съм аз!"

Лъже-българите са още един голям проблем, те са тези които уж милеят за родина и народ просто на книга и на игра. За тях всички истории за патриотизъм и национализъм са точно това - игра, нещо което започват да играят когато им е скучно или когато не са достатъчно интересни за другите или пък се сртемят да се покажат като големи родолюбци и защитници, а всъщност това изобщо не е така, щом се стигне до действие. Лъже-българите са поредния пиров в ковчега на България, те са може би единствените които могат да се сравнят с индивидуалистите и еничарите, защото те се смесват с тези които наистина се изявяват като патриоти и с по-късните си действия излагат и омаскаряват именно тях, с което задълбочават индивидуализма на останалите. Примери колкото искате за такива хора.

Всезнаещият.

"Ти слушай мене!"

Обръщайки поглед към историческото ни минало, не можем да не забележим, че българите са били силен народ само при владението на някой силен, суров владетел или някой безспорен авторитет. Вероятно това се получава така, заради "всезнанието" на българина. "Ти слушай мене, остави ги рудите не нищо не разбират!", как така един път не съм чул някой да не иска да се покаже като по-умен от другия, един никога не се реши да се признае за недостоен или по-незнаещ от другия. А това е най-моралния момент за всеки да признае, че понякога и другите са прави, за да могат те да направят това което той не може или не е успял. Примери за хора които са го направили има прекалено малко. Та силния владетел, вероятно е подтискал тази тенденция налагайки своята правилна воля. Е днес владетеля го няма, но пък всезнайността ни е огромна.

Новата мода.

"Разкрепостеността е мой дълг!"
Тия нови моди взеха да стават все по-популярни. Модерно е да си педерст, модерно е да слушаш чалга, модерно е да пропушиш на 11-12, модерно е да се наливаш с алкохол (по възможност твърд, ако няма всичко друго върши работа)... Проблемът е да се запитаме, ама защо? Е и аз не съм сигурен защото това е толкова модерно, знам само че то е поредното изчадие на мутиралата ни демокрация и медии, които налагат този модел на младежите. Не може да се каже че всички се поддават, но може да се каже, че много го правят. Интересно, какво ще се случи с 11 годишния пушач, когато навърши по-зряла възраст? След като в този период от живота цигарите (а те не пушат само тютюн) увреждат цялото човешко тяло, а какво ли остава за тези които не пушат тютюн? Моделът "аз съм голям и мога да пуша" трябва да бъде ограничен, друг модел за борба няма. Но най-тъжно е начина по-който тези пушачи ще възпитат след време собствените си наследници (ако доживеят чак до този момент), а после как ще бъдат възпитани техните внуци? Не мога да отговоря, но ако тенденцията продължи нещата отиват на много зле.

Така ли няма никой малко по-консервативен? Морала се заменя с нов, който се води от порока и разкрепостенноста, а това води до разврат и провал на идните поколения.
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: генерал Жеков on 07 September 2018, 08:53:36
Най-интересната част от нашия народ е тази,която въпреки,че е запозната със сръбските,руските и т.н дела,все още се има за "брат" със всеки сърбин,руснак и т.н
Тези хора са доста странни,защото изтъкват ОТРЕЧЕНАТА теория за българския народ,определян от комунистите за славянски,с цел създаване на близки отнощения с народите,споменати по-горе.
Тази група хора може и да се впише в понятието "лъже-патриоти",но все пак има няколко съществени разлики с тези хора,налагащи "обособяването" на тези хора в още една група.
Title: Re: Народопсихологията на българите
Post by: Hatshepsut on 22 January 2019, 20:48:54
В нашата Download-секция има специална категория "Българска народопсихология":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=cat661