Македонизъмъ въ документи

[Hatshepsut]

Македонизъм


„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София

Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.

В науката се спори доколко през ранната античност е съществувало някакво отделно от елинското македонско самосъзнание, но населението на Антична Македония е било почти напълно елинизирано още преди Новата ера. Впоследствие, през Средновековието то е християнизирано и донякъде романизирано по време на Римската и Византийската империя и славянизирано по време на Българското и Сръбското царство. През Османската епоха на Балканите също няма следи от отделна македонска идентичност или език, а местното православно население е част от т. нар. рум миллет, в който султански ферман от 1680 г. различава гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар). В началото на XX век македонистките идеи започват да се разпространяват от шепа интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Тези идеи започват да набират популярност в региона след Първата световна война, но до края на Втората световна война не са преобладаващи сред македонските славяни.

След Втората световна война македонистката идеология става официална доктрина в Социалистическа република Македония и налага там македонско национално съзнание и език.

Предистория

През Римската и Византийската епохи територията на областта Македония сменя неколкократно местоположението и границите си, които са различни от тези на древната държава. Последното местоположение на административна област с такова наименование във Византия е около Одрин в днешна Турция. С постепенното завладяване на Югоизточна Европа от османците в края на XIV век, името на Македония напълно изчезва като географско и административно наименование на Балканите. Въпреки това, по-късно под влиянието на Ренесанса и възраждането на античните културни ценности, в Европа започват да се появяват забравените древни имена. Това е резултат от популяризиране на идеите на елинистичната култура и за възраждането на християнските държави, чиито територии се намират тогава под турска власт.

Според Блаже Ристовски, идеите за македонска държава и идентичност се зараждат през XV–XVIII век извън Македония и без участието на македонските славяни. Пак според него, през XVIII и XIX век в самата Македония се възражда българското име, което започва отново да се популяризира. След Великата френска революция (1789–1799 г.) в началото на XIX век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това, тогава все още се шири това, което в българската историография се нарича „погърчване“ на интелигенцията. Тогава гръкоезичните ромеи или гъркоманите разпространяват европейската цивилизация, но не налагат възраждащата се гръцка идентичност. Постепенно обаче, идеята за античното и средновековно гръцко величие, отъждествявана най-вече с Древна Гърция и Византия, полага основите на просветния гръцки национализъм.

Доктринално гръцката национална идея кристализира след извоюване на независимостта на Гърция от Османската империя през 1821 г. и започва да набира привърженици на Балканите. Същевременно от 40-те години, тази идея среща и сериозен отпор по целия полуостров. Паралелно започват дейност „етнически активисти“ на другите народности, чиято цел е разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на потисканите езикови и етнически групи в нея в нови нации. Така в средата на века по Българските земи започва интензивен процес на национално възраждане и църковно-национални борби, наричани по онова време движение булгар миллет.

История

Идеи за античен македонизъм на българите в Македония могат да бъдат открити за първи път у български автори доста преди те да се появят в Македония. Спиридон Габровски в своята История во кратце о болгарском народе словенском от края на XVIII век се приближава до така нареченния илиризъм, като за да легитимира българите („илирийците“) използва Александър Македонски, който според него е от славянски произход и е българин. Търсенето на легитимност чрез империята на Александър се открива и в други възрожденски творби, като например в Габровската преправка на „История славянобългарска“ от 1833 г. В предговора може да се прочете повторение на историята за Александър и българите на Спиридон Габровски. Подобни моменти се откриват и в някои български Александрии от началото на 19 в. в които се споделя пълната увереност, че македонците на Александър са били българи. Това, което се забелязва при представянето в тези истории на древните даки, илири и македони, е готовността на историографията ни от времето на националното еманципиране да присвои свободно събития, свързани с историята на други етноси. В средата на XIX век гръцкото образование в Македония е това, което започва да пропагандира между македонските славяни митичната представа за Филип и Александър, като гръцки герои с цел да ги погърчи. Гръцките пропагандисти се опитват да убедят местните славяни, че те не са „български варвари“ и „татари“ и трябва да останат лоялни привърженици на светата Цариградска патриаршия. Планът да се трансформират тези славяни в гърци в голяма степен не успява. Но оттогава те възприемат имената „Македония“ и „македонци“, и ги запазват като реакция срещу гръцките опити за асимилация. Те са форма на проява на „местен патриотизъм“ на българската национална принадлежност.

Идеята за македонизма, като оръжие на сръбската пропаганда в Македония, се заражда в един специален комитет, проектиран още през живота на княз Михайло Обренович (убит на 29 май 1868 г.) и основан през 1868 г., наскоро след смъртта му и то по инициатива на белградския митрополит Михайло. В статията „Македонският въпрос“ на българския общественик Петко Рачев Славейков, публикувана във вестник „Македония“ през 1871 година, се критикуват македонистите за безпочвените им твърдения, като същевременно се посочва, че техните идеи са чути от автора за първи път около 1860 г. Според историка Цочо Билярски, критиките на Славейков са отправени към привържениците на течение в българската интелигенция от Македония, което по онова време се стреми да положи в основите на съвременния книжовен български език македонските наречия, чиито представители са Димитър Македонски, Вениамин Мачуковски и Кузман Шапкарев. Самият Димитър Македонски твърди, че македонците са едновременно и „чисти българи“, и потомци на древните македонци, които са били славяни. В началото на XX век Хенри Брайлсфорд отбелязва, че местните жители разпространяват легенда, в която се твърди, че Александър Велики е бил българин. По това време Сърбия започва да насърчава македонистите, надявайки си, че развитието на техните идеи ще ограничи силното българско влияние в Македония и това ще спечели нови територии за сръбска доминация. Външният министър Стоян Новакович смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония. В началото на XX век македонистките идеи са разпространявани от малки групи интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Идеите им започват да набират популярност в региона след Първата световна война, когато българското влияние е прекъснато и по-точно през 30-те години.

През 1934 година е приета Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези насоки са използвани активно от югославските комунисти през Втората световна война в противовес на българското управление на региона. Процесът на масовата македонизация на местните българи основно е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през втората половина на 40-те години на XX век. Тази политика е насочена към българското население на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ се създава Народна република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов славянски език. Пример за македонистки организации в България днес са малобройните сепаратистки структури на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, които според българските власти имат за цел да македонизират Пиринския край. Македонистки организации съществуват и в Гърция и Албания, но и там тези идеи също не са особено популярни.

Ранни чужди поддръжници на македонизма

Етнографска карта на Османската империя на Ами Буе от 1847 г., за която руският учен Тимотей Флорински казва, че е максимално точна и е правена преди началото на споровете за народностите в Македония

Освен мнозинството, застъпващо българския етнически характер на македонските славяни през XIX и ранния XX век, съществуват и някои чуждестранни общественици и учени, които считат македонците за отделен народ от българския и сръбския.

За македонците като за отделен етнос пише и руският генерал Александър Ритих. Според писмо във вестник „Македонский голос“, публикувано от негово име, наблюденията си той излага в работата „Славянските наречия на XX век в Югозападна Европа“ от 1901 г.

Руският филолог и славист Петър Драганов (по произход българин от Бесарабия) защитава идеята за самостоятелен етнически облик на македонските славяни в Османската империя.

Гръцкият професор Георгиос Сотириадис от Университета на Атина в 1916 година издава етноложка карта на разпространението на гръцката култура на Близкия изток. Неговата Гръцка етнографическа карта, както и други етнографски карти, показват съществуването на македонска народност и език на Балканите.

Идеи на македонизма

Според македонизма славяноговорещите македонци в различните части на географската област Македония представляват отделен народ със своя собствена история и традиции, различаващи ги от всички съседни народи. Част от привържениците на македонизма търсят опора за своите възгледи в историческото минало на региона Македония, като утвърждават тезата за наличие на приемственост между антична и съвременна Македония. Македонизмът поддържа невярна представа за българите, базирана на създадена от сръбската наука в края на XIX век Великосръбска доктрина.

Според историкът и етнолог Таня Бонева, македонистката теза всъщност е късна реплика на твърдението на етнографа Йован Цвиич за неславянския произход на българите и определянето им като тюркско-татарско племе. Тя се застъпва и днес от автори на псевдонаучна литература, според които българите са свързани с казанските татари и расово са различни от европейците.

Разновидности

В зависимост от различията в интерпретациите на историческото минало, споделящите македонистката идеология се делят на македонисти, акцентиращи на мнимо или реално наследството от Древна Македония, и такива, които наблягат на славянската принадлежност на мнозинството в днешна Северна Македония. Някои изследователи разглеждат македонизма като процес, формирал във времето отделни свои разновидности. Такива са зародилият се в резултат на сръбската пропаганда в края на XIX век сърбомакедонизъм. Твърде различен е появилият се по това време македонизъм, формиран от идеологията от ВМОРО, като своеобразна проява на български регионален патриотизъм. Друга негова разновидност е македонизма на ВМРО (об.), избуял през 30-те години в средите на Коминтерна. Съществена роля играе и зародилият се по време на Втората световна война югомакедонизъм, намиращ се в основите на създадената след войната македонска национална идентичност. Други автори отделят и т.нар. античен македонизъм, появил се след разпадането на Югославия и придобил широка популярност при управлението на Никола Груевски.

Македонисти

Ранни македонисти

Представители на ранния македонизъм са активни в края на XIX и началото на XX век. По-известни от тях са: Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев, Димитър Чуповски и др. Мнозинството от тях са непостоянни в македонизма си – неколкократно приемат, а после се отказват от идеите му.

Късни македонисти

Представителите на късния македонизъм са особено активни непосредствено преди, по време на и след Втората световна война. Късните македонисти в голяма си част са приобщени от комунистическата идеология и развиват македонизма след ‎решението на Коминтерна да признае официално съществуването на отделна македонска нация. По-известни представители на късния македонизъм са: Смиле Войданов, Кръстю Гермов, Димитър Влахов, Георги Димитров, Андрей Чипов, Георги Пирински-старши, Лазар Колишевски, Венко Марковски, Киро Глигоров и други дейци на ВМРО (обединена), БКП, ЮКП и ГКП. Въпреки всичко, повечето от тях декларират българска идентичност през отделни периоди от живота си, а част от тях не приемат изцяло или по-късно се отричат от македонизма.

Македонска националност

След създаването на Народна република Македония като федеративна част от Югославия започва изграждането на македонската историография. Популяризирането на тези идеи в СФР Югославия след Втората световна война се изгражда нов македонски етнос. Според множество български езиковеди, в това число Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН), по това време на базата на българските диалекти, говорени в географската област Македония, е кодифицирана и отделна македонска литературна норма, наречена македонски език.

Критики и противоречия

Според историка Христо Христов, непосредствено след появата си македонистите не са популярни, макар да са използвани епизодично като инструмент на великосръбската доктрина в края на XIX и началото на XX век, по-специално от сръбския учен и политически деец Стоян Новакович, сочен от Христов като създател на политическата концепция на македонизма. Целта, според Христов, е била формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонизъм

[Nordwave]

Що е македонизъм и има ли той почва днес на Балканския полуостров? Историческата псевдо теория “македонизъм” е най-гнусната античовешка, антихристиянска, сърбокоминтерновска хиляда процентова лъжа-помия, представляваща долнопробна смес от най-просташки извращения и фалшификации на българския език и българската история, сервирана с най-див сръбски варваризъм, комунистически идиотизъм и зверски изстъпления и представяща българите в Македония като етнически македонци. Тази идиотска лъжа е сътворена специално от българомразци сърбоко-минтерновци и сталинисти като първи етап от опита за унищожаването чрез сърбизиране на всичко българско в Македония. Поради очевадният й идиотизъм, тази първобитна, богохулна и античовешка теория наложена във Вардарска Македония с нечуван терор и полицейско насилие, намерили своето отражени в над 30 000 зверски убити мирни българи, в над 20 000 абсолютно невинни българи инквизирани в славянскоправославните съброкоминтерновски затвори (само защото са казвали, че са българи), и в безкрай ни кервани от нещастни българи емигранти. Няма човешко измерение преживените от българите в Ма кедония адски мъки, изтезания, гаври и унижения придружени от реки горчиви сълзи и потоци невинна българска кръв.

Брой нямат престъпленията на сърбокоминтерновците във Вардарска Македония - хиляди унищожени български гробища, съборени български паметници, стотици поругани църкви и манастири (заедно с иконите в тях), милиони изгорени български книги. Неизброими са и фалшификациите на цялостното българско културно-историческо и археологическо наследство в Македония.

За голямо съжаление и днес тази гнусна, долнопробна сталинистка сърбокоминтерновска теория-помия се налага в концлагера Македония като държавна политика от една озверяла банда еничари сърбокомунисти, които стигат до краен идиотизъм и кретенизъм с елементарните си кръчмарски обосновки на македонизма. Но още по-голямо съжаление предизвиква факта, че тази стопроцентова лъжа се налага най-безцеремонно във Вардарска Македония пред очите на представителите на всички религии, които уж проповядват мир и човеколюбие, пред очите на хиляди прочути учени, журналисти, политици, дипломати, човекозащитни организации от Европа и целия свят. И всички те не се срамуват да контактуват, даже и да помагат много често на тези съвременни варвари, - налагащи чрез див терор тази фалшива, варварска и сръбско угодна теория - македонизма. А за най-голям позор на всички Велики сили, ЕС и славянската православна Русия, сега от всички етноси в Македония само за българите там не важат никакви международни договори, закони и конвенции за защита на човешките права на малцинствата. И не само това! За капак на всички тези сърбоко-минтерновски простотии, продължават и днес отчаяните опити този див варваризъм - македонизма да се присади и в България чрез една долнопробна шайка човекоподобни отрепки, деградирали пияници, ренегати, отритнати от обществото идиоти и полуидиоти, подбрани такива, които и майка си ще продадат за шише ракия или друго дребно подаяние. За наше най-голямо учудване и безкрайно разочарование, тази варварска антибългарска кретенска т ория - македонизма се поддържа в Съвета на Европа освен от политиците на създателите й Сърбия и Русия, а и от неграмотните или подкупните по някакъв начин, явно корумпирани европейски политици на Дания, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Швейцария. Интересно какво ли стимулира и обединява тези страни в уродливата им антибългарск омраза и историческа неграмотност? А още по-инт ресно е какви ли основания си е измислила (или изфантазирала) Турция, за да се присъедини към абсолютно неграмотните и явно корумпираните поддръжници на сръбскокоминтерновската историческа помия - македонизма. Какво ли е накарало днешните управници на  Турция, страна която притежава милиарди автентичн документи, че такова двуного млекопитаещо животно - етнически македонец няма нийде на Балканите, да подкрепят отрепките македонисти у нас да регистрират партия?

С цел пресичане на варварските гаври с нашата скъпа Родина България, с нейната хилядолетна история изключителна култура, с цел спиране на варварския терор над българите в концлагера Македония крайно е необходимо сега сите българи заедно, дружно и най-безкомпромисно да се опълчим срещу днешните озверели поддръжници на македонизма, а също така и срещу шайката деградирали човекоподобни отрепки, пропагандиращи тази идиотска фалшификация у нас. И пак сите българи заедно в името на Бога и на бъдещето на прекрасното ни отечество България, следва докрай да се борим със зъби и нокти за окончателното изхвърляне на сърбокоминтерновския варваризъм и сталинизъм - македонизма от настоящето и бъдещето на Вардарска Македония, от цяла Европа и всички страни по земята.

Автор: Никола Григоров

[Nordwave]

Това е оригиналът на молбата, с която бащата на Михаил АПОСТОЛОВ от Ново село,Щипско, моли Министъра на войната на Царство България да съдейства за освобождаването на сина му от италиански пленнически лагер. Специално е наблегнато на българските национални чувства, които семейството питае. По-късно Михаил, вече под името Михаjло Апостолски, ще се превърне в една от основните политически фигури в  СР Македония, страстен българомразец и пропагандатор на македонистката доктрина. Заслужава да се отбележи, че благодарение на постъпки от българска страна Апостолов е освободен от лагера...

This is the original copy of the requestsent by the father of Mihail Apostolov from Novo Selo ( district of Shtip)to the Minister of War of the Bulgarian Kingdom. He requests that his sonbe liberated from an Italian POW camp and emphasizes the sincere Bulgarianfeelings of the family. Later, Mihail (under the name of Mihajlo Apostolski)would become one of the leading political figures in the Socialist Republicof Macedonia, being a passionate Bulgarian-hater and propagator of themacedonist doctrine. It is worth mentioning that due to steps taken bythe Bulgarian government Apostolov was eventually freed from the camp...

[Nordwave]

A TRUE PORTRAIT OF KOLISHEV(SKI)

С тази молба Лазар КОЛИШЕВ (познат и като Лазо Колишевски), комунист осъден на смърт от Скопския окръжен съд, моли Н.В. Цар Борис III за помилване. Той пише:
"Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин"
Същият, в качеството си на държавен и партиен лидер на СР Македония, ще се превърне в най-отявлен враг на българщината и поддържник на македонистките догми. В крайна сметка, Колишев е помилван от българската власт и Царя...

This is a request written by Lazar Kolishev (later Lazo Kolishevski), a communist sentenced to death by the Circuit Court of Skopje. He begs H.M. King Boris III for mercy, and states emphatically:
"A was born a son to Bulgarian parents; I have always felt as a Bulgarian"
The same person, in his capacity of a governmental and party leader of the Socialist Republic of Macedonia, would become the most articulate enemy of Bulgarianness and upholder of the macedonist dogmas. Eventually, Kolishev was granted a pardon by the Bulgarian authorities and  personally by the King...

[Nordwave]

JANE SANDANSKI AND IMARO'S LEFT WING

Яне Сандански има много заслуги, но и много грехове. Неговата най-голяма  вина е убийството на членовете на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов, което слага началото на братоубийствата в Организацията. Воден от своите големи амбиции,Сандански влиза в конфликт с мнозинството от ВМОРО. Да се твърди все пак, че Яне не се е чувствал българин е несъстоятелно. Ето как той обяснява своя идеал за Свободна Македония в интервю за италианския вестник "Секуло" в Тирана, където се говори за окупацията на Егейска и Вардарска Македония от страна на  Гърция и Сърбия.

"Македонските революционери, които селд дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоювне на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и грцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!"

След Младотурската революция 1908г. Сандански и неговите привърженици основават Народната  федеративна партия (българска секция), която си поставя за цел извоюването на автономия за Македония и Одринско в сътрудничество с останалите народности в тези области (турци, гърци власи, евреи итн.) До края на своето съществуване партията остава чисто българска, тъй като санданистите не успяват да привлекат на своя страна небългарското население.  По-долу са факсимилета от Правилника и Решенията на Учредителния конгрес на НФП. Там ясно е посочено, че член на партията може да бъде всеки българин. Трябва да се има предвид, че други секции на НФП освен българската така и не се създават.

Jane Sandanski has a lot of merits, but a number of misdeeds too. His greatest sin is the assassination of Ivan Garvanov and Boris Sarafov, both members of the IMARO's Central Commitee, which initiated the fratricides in the Organization. Led by his excessive ambitions, Sandanski happened to be in conflict with the majority in IMARO. To claim, however, that Jane did not feel himself a Bulgarian  is groundless. Here is how he explains his ideal of a Free Macedonia in an interview for the Italian newspaper Secolo taken in Tirana and concerning the 1912 occupation of Aegean and Vardar Macedonia on behalf of Greece and Serbia:

"The Macedonian revolutionaries, who after a long and ruthless struggle with the Turkish tyranny lived to see their dream - winning their Fatherland's liberty, cannot permit its falling under Serbian and Greek dominance. They will not refrain even from the most formidable terrorist means in order to achieve their most cherished dream - Free Bulgarian Macedonia!"

After the 1908 Young Turks' revolution, Sandanski and his adherents establish the People's Federative Party (Bulgarian section) which undertakes to achieve the autonomy of Macedonia and the district of Adrianople in cooperation with the rest of the nationalities in these regions(Turks, Greeks, Vlachs, Jews etc.). Until the very end of its existence, the party remained purely Bulgarian in its character because it failed to attract the non-Bulgarian populace. Below is the original of the party's Statute and the Constitutive Congress' Resolutions. It is clearly stipulated that every Bulgarian can become a member. It is worth mentioning again that no PFP sections other than the Bulgarian one were constituted.

[Nordwave]

АN EXCERPT FROM THE  MEMORANDUM SENT TO THE BULGARIAN GOVERNMENT BY THE ILINDEN UPRISING'S LEADERS

"... Пред вид на критичното и ужасно положение, в което изпадна българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и жестокости от турските войски и башибозук ...  пред вид на това , че тук всичко българско рискува да загине и да се затрие без спомен от насилия, глад и настъпващата мизерия, Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на почитаемото Българско правителство върху гибелните последици за българската нация, ако то не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един внушителен начин, което се налага по силата на опасността, заплашваща общобългарската Татковина днес...

Ни едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори... Никой не мисли за наука, когато е поставен вън от законите на страната, защото носи името българин...

Поставени начело на народното ни движение тук, ние апелираме към Вас от името на роба Българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин - чрез война. Вярваме, отгласът е същий у народа в свободна България.

Ожидавайки вашето патротическо вмешателство, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение въпръжените ни сили, които сме щадили до сега.

От Главният щаб "

( Дамян ГРУЕВ, Борис САРАФОВ, Атанас ЛОЗАНЧЕВ)

Меморандумът е връчен на д-р. Кожухаров, консул на Княжество България в гр.Битоля, който го препраща на правителството в София с доклад N441 от 17 септември 1903г.

Част от текста е публикувана на стр.451 в първия том на книгата "Освободителните борби на Македония" (София, 1933, издание на Илинденската организация), дело на Христо Силянов - един от водачите на ВМРО ,а по-късно един от най-изтъкнатите мемоаристи и историци, пишещи за национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско.

" Considering the critical and terrible situation that the Bulgarian population of the Bitola Vilayet found itself in and following the ravages and cruelties done by the Turkish troops and irregulars, ... considering  the fact that everything Bulgarian runs the risk of perishing and disappearing without a trace because of violence, hunger, and the upcoming misery, the Head Quarters finds it to be its obligation to draw the attention of the respected Bulgarian government to the pernicious consequences vis-a-vis the Bulgarian nation, in case the latter does not fulfill its duty  towards its brethren of race here in an imposing fashion which is necessary by virtue of the present ordeal for the common Bulgarian Fatherland...

...Being in command of our people's movement, we appeal to you on behalf of the enslaved Bulgarian to help him in the most effective way - by waging war.We believe that the response of the people in free Bulgaria will be the same.

... No bulgarian school is opened, neither will it be opened... Nobody thinks of education when he is outlawed by the state  because he bears the name Bulgar...
 

Waiting for your patriotic intervention, we are pleased to inform you that we have in our disposition the armed forces we have spared by now.

The Head Quarters of the Ilinden Uprising"

Damian GRUEV, Boris SARAFOV, Atanas LOZANTCHEV

This memorandum was handed to Dr.Kozhuharov, the Bulgarian consul in Bitola, and transmitted by him to the government in Sofia with report N441 from  September 17th, 1903.

A part of the  text is published on p.435 of  Macedonia's Struggle for Liberation (Sofia, 1933, edition of The Ilinden Uprising Veterans' Organization) by Christo SILJANOV - one of the leaders of IMRO and one of the most eminent historians and memoirists that have ever written on the national liberation movement of the Bulgarians in Macedonia and the district of Adrianople.

[Nordwave]

Названието  "Български народни песни"  достатъчно красноречиво показва, какво е било националното самосъзнание на Константин и Димитър Миладинови, великите български възрожденци от град Струга.  Днес тяхното име се цитира в Скопие като име на македонски национални будители. Интересно е защо техният епохален труд "Български народни песни" там  излиза под всевъзможни заглавия, никога не е претърпял фототипно издание, а оригинално копие на книгата стои в къщата-музей на братята отгърнат, за да не се види заглавната страница.

Що се отнася до съдържанието на  самата книга, ето какво пише Константин Миладинов:

"Песните започнахме да ги събираме от секакви страни на Западна Болгария, т.е. от Македония например от Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места още и от Източна Болгария"

В сборника влизат много песни и от български краища извън Македония ( Софийско, Панагюрско и др.). The name Bulgarian Folksongsis eloquent enough to demonstarte what the national consciousness of Constantine and Dimitar Miladinov was. Today, the name of the great Bulgarian National Revival figures from the town of Struga is oftentimes quoted in Skopje as a name of  pioneers of the  "Macedonian national awakening". It is interesting though why their epoch-making work Bulgarian Folksongs has been constantly edited there under titles of all kinds, has never been edited in its original version, and the authentic copy of the book  found in the  museum of the Miladinovs in Sturga is opened so nobody can see its frontpage.
 
As far as the contents of the book is concerned, this is what Constantine Miladinov himself writes:

"We have begun to gather the songs from various places in Western Bulgaria, i.e.  from Macedonia -the regions of Ohrid, Struga, Prilep, Veles, Kostur, Kukush, Strumica, and other places, from Eastern Bulgaria too."

A considerable number of songs from Bulgarian parts outside Macedonia,  such as the regions of Sofia and Panagjurishte.

[Nordwave]

Надписът разказва за строителството на крепостта в Битоля, извършено по заповед на цар Йоан Владислав - последния представител на Самуиловата династия. Този напис дава възможност да уточним за какви са се смятали Самуил, неговите братя и наследниците му, какво царство са управлявали и какво е било населението на това царство.



Простичко и ясно, сякаш е предчувствал какви фалшификации ще вършат след години някои "учени", Йоан Владислав гордо заявява, че е "българин родом", че е български цар, че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Този надпис не може да се види в експозицията на Битолския музей, той е укрит дълбоко в мазето му. The inscription narrates about the construction of Bitola's citadel carried out by King Joan Vladislav - the last member of King Samuel's dynasty. It provides us with an opportunity to settle what nationality Samuel, his brothers and successors considered themselves belonging to, what kind of kingdom they ruled and what the populace of the state was.

Plainly and clearly, as if foreseeing the forgeries  certain "scholars" would later engage in, Joan Vladislav proudly states that he is "a Bulgarian by birth", a Bulgarian king, and that Bitola's citadel was built for "the salvation of the Bulgarians". This inscription cannot be seen in the town museum of Bitola because it is hidden deep in the basement.

[Nordwave]

Роден в гр.Банско (Пиринска Македония), Паисий става монах в Света гора през 1745г.  Гръцките и сръбски духовници там често се присмивали на българите, че нямат своя история. По тази причина Паисий се заема с проучването на старите ръкописи  в манастирите на Атон, а също и по други места, които посещава в качеството си на манастирски таксидиот. В 1762г. той завършва своята "История Славяноболгарская". Книгата, бележеща началото на Българското национално възраждане, ще се превърне в своеобразна негова програма, която чертае целите, стоящи пред младата българска нация - изграждане на новобългарска просвета  и култура, постигане на църковна самостоятелност и извоюване на държавна независимост.



Ето какво пише този достоен син на Македония:

"Но някои не го обичат своя Болгарски род, а се обръщат към чужда култура и чужд  език и не се грижат за своя Болгарски език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамят да се нарекат Болгари... От целия славянски род първо най-славни са били Болгарите, първо те се нарекли царе, първо те си имали патриарх, първо те се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от Болгарския род и език..."

"Ти, Болгарино, не се мами, знай своя род и се учи на своя език!" Born in the town of Bansko (Pirin Macedonia), Paisij becomes a monk in Mount Athos in 1745. The Greek and Serbian clergymen there used to deride the Bulgarians by saying the latter did not have history. This was one of the reasons Paisij began to investigate the old manuscripts in Mount Athos and various other places he visited while being a collector of donations. In 1762, he  finished his Slavobulgar History.
This book marked the inception of the Bulgarian National Revival and it contained a program of objectives which the young Bulgarian nation was to attain - a modern culture and education, ecclesiastical autonomy and an independent state.

This is what the great son of Macedonia writes:

" Some, however, do not like their Bulgarian race and convert to a foreign culture and a foreign language. They do not care  about their own Bulgarian tongue, but learn to speak and read Greek, being ashamed to call themselves Bulgars... Out of the entire Slavonic race, the Bulgars used to be the most famous. It was they who first elevated kings, who first had a Patriarch, who first were baptized, who subdued the largest territories. And so, among the Slavonic race, they were  the most powerful and respected; the first Slavonic saints  shined out of the Bulgarian race and language!"
 
"You, Bulgar, do not be enticed! Know thy race and learn in thy tongue!"

[Nordwave]

Това е факсимиле от  първия том на епохалния труд "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891) , съставен от  Кузман Шапкарев . Името на бележития български възрожденец, роден през 1834г.  в Охрид, може да се срещне в не една книга, издадена през последните 50 години в Скопие, където той се смята за един от бащите на новомакедонската национална култура и език. Името на книгата, а заедно с това и цялостното дело на българския просветител и пламенен патриот, свидетелства по превъзходен начин за националните чувства на тази светла личност. This is the original of Kuzman Shapkarev's cornerstone work  Collection of Bulgarian Folklore (Sofia, 1891). The name of the eminent figure of the Bulgarian National Revival, who was born in 1834 in the town of Ohrid, can be encountered in numerous books edited during the last 50 years in Skopje where he is considered one of the modern Macedonian "national culture and language". The book's very name together with the entire life of this Bulgarian man of Enlightenment and ardent patriot certifies, in a superb way, the national  feelings of this  bright personality.

[Nordwave]

Гоце Делчев е преподавал в Ново село, Щипско. Тази снимка е свидетелство от въпросното училище, където ясно се вижда подписът на Гоце и че там се е изучавал само български език.

Diploma from bulgarian school in Shtip,where Goce Delchev work as a Bulgarian language teacher.

[Nordwave]

[Nordwave]

Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп







Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп: На првата
фотографија во средина напишано - "Бугарски просветители Св. Кирил и
Св. Методиј", во лево - "Проповед кон бугарскиот народ", во десно
избришан е натписот - "Крштение на Цар Борис I"

Бугарски културен клуб - Скопје

https://www.bkks.org

[Nordwave]

Св.цар Борис І - ктиторска икона, 19 в. Църквата "Благовещение Богородично", град Прилеп, Република Македония.

[Nordwave]

Дебър, Република Македония.Манастирът "Свети Йоан Предтеча", известен още като Бигорски манастир.

В средата е цар Борис I, преправен на цар Стефан Дечански. Вдясно е цар Иван Шишман, преправен на цар Лазар. Несръчната фалшификация личи от сравнението с лявата фреска на Св. Димитър, чийто оригинален син фон над главата, както и почеркът са по-различни.

[Nordwave]

Една от малкото запазени непокътнати старини - свидетелства на българското възраждане в Македония. Надгробната плоча на Охридския митрополит Методий (Щерев). Живял е от 1866 до 1909 г. За него дори хронистът на Църквата свещеник д-р Янко Димов (+) беше писал единствено "...митрополитства 12 години. Не са открити данни и свидетелства за характера на дейността му. Умира на път за Св. Синод в Солун. Митрополит Методий завещава на Св. Синод 130 361 лева"... Наистина жалко, че не се знае повече за този архиерей.

Надписът на надгробната плоча в двора на църквата Света Богородица Перивлепта е на книжовен български език и гласи
"Бъдете готови защото в който час не мислите Син Человечески ще дойде" Матея 24:44
Охридски митрополит Методий, починал ненадейно на 10 декемврий 1909 г. в гр. Солун