Годишнина от Шипченската епопея

[Hatshepsut]

Българско военно чудо - Шипченската епопея

[Hatshepsut]

Историкът проф. Пламен Павлов: Шипченската епопея е част от българския ген!

„Шипченската епопея се е превърнала в наш ген, ако мога да се изразя по-фриволно. Тя е част от нашата идентичност – ние не можем да си представим нещо без Шипка и голямата заслуга е на националния ни поет Иван Вазов, който на практика направи това име известно за всички българи и за целия свят. Иначе щяхме да помним, че е имало много важни сражения, но нямаше да я има тази емоция, която съпреживяваме всеки път, когато чуем името Шипка“,заяви по време на открития си урок пред Паметника на свободата историкът Пламен Павлов.

Пред притихналото множество, изкачило каменните стъпала към монумента , за да отдаде почит пред саможертвата отпреди 144 години ученият припомни, че самите боеве за отбраната на прохода са доказателство както  за грешките на руското и турското командване, както и за гениалните решения на руски офицери, за героизма на българските опълченци.Съотношението на силите е било 1:5 в полза на настъпващите турски войски, които са разполагали с корпус от 27 000 добре въоръжени редовни войници плюс пълчища от няколко хиляди черкези и башибозуци. В началото отбраната не е надхвърляла 7 000 души, пет опълченски дружини и орловския пехотен полк.

"Опълченците са имали пушки „Шаспо“, които дават страшно много засечки, а това с камъните и дърветата започва още в самото начало. Атаките на нож, които ние обичайно свързваме с Балканската война всъщност започват тук…“, уплътни разказа си проф. Павлов, който припомня, че в един от най-тежките моменти в боя от 23 август /11 август стар стил/ руският офицер Чиляев /грузинец по произход/ запява марша „Шуми Марица“ и повдига духа на окървавените и останали почти без боеприпаси защитници.

За упокойна литургия за погиналите при отбраната на прохода отслужи великотърновският митрополит Григорий, почетна гвардейска част посрещна президента Румен Радев, който произнесе кратко слово, в което заяви:“ Шипка е чутовен подвиг на българските опълченци и българските войни, които заедно отстояха прохода. Но Шипка е и символ на онази битка, която всеки българин води дълбоко в сърцето си. Битката между страха и смелостта, между малодушието и доблестта, между егоизма и родолюбието, в която се решава личното и националното ни бъдеще!“.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

На 12/24 април 1877 г. императорът на Русия Александър II обявява война на Турция. Само година след погрома на Априлското въстание над България отново изгрява надеждата за свобода. На 17/29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия Великият княз Николай Николаевич издава заповед за създаване на българско опълчение.

Хиляди доброволци веднага заминават за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За командир на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.

Именно тези дружини, заедно с руски войници от Орловския и Брянския полк, проявяват чутовна храброст и между 9 и 11 (21-23) август удържат атаките на 30-хилядна турска войска на връх Шипка. През 1907 г. е издадена малка възпоменателна книжка "30-годишен юбилей на славната шипченска епопея", в която капитанът от Първи пехотен Софийски полк Георги Станев разказва за най-драматичния ден от Шипченската епопея - 11/23 август 1877г.

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Шипка е мястото, гдето българинът показа пред целия свят, че трябва да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно!

На везните на опълченската храброст беше сложена съдбата на по-нататъшните действия на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се прехвърли през Балкана и да се яви в тила на руските войски - с това пропадаше вече войната, а заедно с нея се решаваше не само съдбата на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето защо, цял свят, приятел и неприятел бе приковал своя поглед върху кървавата трагедия, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна борба между славянството и османлиите.

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

11 август. Съмна се. Настъпи денят на опасния бой, денят, който щеше да реши изхода на тридневната отбрана на шипченската позиция.

Към 4 ч. сутринта от околните върхове - Малуша и Бедек, кълба от дим се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цял поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този начин се завърза доста енергична канонада. След малко се откри силна оръжейна стрелба и Балканът пламна пак...

Ген. Николай Г. Столетов


Сюлейман паша

Не се мина много време и гъстите неприятелски колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, успореден на шосето и разделен от последното с дълбок дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по склона по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да извършват приготовленията си да нападат от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше...

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.

В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на атаката. Нашият огън се усили и редовете на противника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете.

Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за атака и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като буря се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя вик "Аллах! Аллах!", който въздуха разпра. Атакуват от фланговете, атакуват отпред, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора бесни низами... И ето ги, те се вече приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, готови с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят срещу неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат пак надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.

Бурята премина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва пак отново да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето пак забръмчават куршумите като рояк пчели. Неприятелските топове пак започват често да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова буря наближава... Ето пак, започват да бият барабаните, пак се хвърлят ордите като бесни със своя рев "Аллах! Аллах!", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрекъснато свирят за нови юруши.

Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г.

До обяд вече шест атаки са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе големи загуби, но и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае колко ли юруша ни очакват още!...

Подир обед турските атаки продължаваха пак и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха вече да стрелят. Освен това, след всяка атака редовете на защитниците все повече и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците постоянно идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и постоянното им пестение окуражаваше противника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше близо до окопите и ни нанасяше големи загуби.

Пристигането на Великия Княз Николай Николаевич по време на възстановката на Шипченските боеве, 1902 г.

Към 3 ч. след пладне работата се още повече влоши: половината от защитниците лежаха ранени и убити, гранатите са на привършване, а патроните съвършено намаляха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето около тилното укрепление.

Часът към 4 положението на защитниците почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкова очакваната помощ вече е пристигнала... Всъщност работата не излезе така. Оказа се, че турците бяха успели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата борба. Всички чакахме последната минута на живота си, но всички бяхме решени да го продадем твърде скъпо...

Най-после фаталната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в боя всичката си войска и заповядал атака по цялата линия. Барабаните и тръбите пак екнаха. Зловещото "Аллах! Аллах!" пак зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като вихър от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, но какви са те? Нещо като честа стрелба, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, братски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше буря, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна сила и да сметат всичко пред себе си...

Опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г.

Но някакъв глас се разнесе:

- Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете!

И цял облак се изви от камъни, трупове и части от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха атаката и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно чудо, отдръпнаха се назад, спряха се близо до окопите и откриха пак убийствен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, за да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха...

Опълченци-ветерани, края на 40-те години на ХХ век

Най-после, привечер, нов юруш се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като стихия се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят.

В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските защитници, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито "Ура! Ура!" и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... "Помощ! Помощ ни пристига!", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от близките окопи и се предаде по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и затова пак се хвърлиха на юруш, но напразно. Всичко бе вече свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна сила, окуражени защитници и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят...

Така се свърши тая славна отбрана.

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на големия паметник

В този ден, в тази стихийна борба, в която турците направиха 13 атаки - атаки стремителни, в които се хвърляха и налитаха като бесни, храбрите защитници с бляскав успех изпълниха възложената им задача. Те спасиха прохода!

Нашите опълченци доказаха на цял свят, как българинът знае да мре за Отечеството си! Те показаха и завещаха на нас, как трябва да се изпълнява дългът пред свещения олтар на Отечеството ни!

Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира!

Поклон пред смелите и самоотвержени борци. Хвала и чест на славните шипченски герои!

Георги Станев, 1907 г.

Откриването на Паметника на свободата на връх Шипка, 1934 г.

Само шест месеца след тези решаващи битки, на 19 февруари/3 март 1878 г., в малкото цариградско предградие Сан Стефано между Руската и Османската империя е подписан едноименния мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/opalchentsite-na-shipka-propravyat-patya-kam-svobodata-na-balgariya

[Hatshepsut]

„О, Шипка!“ - българското опълчение и единството на нацията


Паметникът на Свободата на връх Св. Никола в Шипченския проход

Автор: Проф. Пламен Павлов

В редовете на Опълчението влизат българи от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, Бесарабия, Влашко
Опълчението е продължение на българската национална революция, пример и вдъхновение във войните за национално обединение

В августовските дни на далечната 1877 г. се води една от най-важните битки не само в Руско-турската Освободителна война, но и в цялата ни история. - отбраната на Шипченския проход от българските опълченци и части от Орловския и Брянския пехотни полкове на руската императорска армия. Събитията, които и днес предизвикват особено вълнение, са последица от дръзкото, но неуспешно настъпление на юг от Стара планина, предприето от Предния отряд на ген. Гурко. Турското командване прехвърля в Тракия 40-хилядната армия на Сюлейман паша. В резултат на превъзходството на противника “в пъти” Гурко отстъпва, а Стара Загора и ред други градове и селища са жертва на кървав погром броени дни след като са празнували своето освобождение... При отчаяната защита на Стара Загора опълченците встъпват в първата си битка с вековния поробител, показвайки изключителна смелост. Както е известно, Опълчението отначало е третирано като помощна формация с охранителни функции, но още при първоначалната подготовка ген. Столетов и неговите офицери са впечатлени от духа и бойните качества на българите.

Руското командване изпраща опълченците заедно с части от Орловския, по-късно и от Брянския полк, за защита на стратегически важния проход. Предвид турското надмощие числеността на защитниците е крайно недостатъчна.

Командването смята, че Сюлейман ще продължи към Твърдишкия проход, откъдето да премине в Северна България при Елена и се съедини с групировката на Мехмед Али паша. Османският командващ успява да заблуди русите, потегляйки към Твърдица, след което изненадващо тръгва на запад към Казанлък и Шипченския проход. Сюлейман разполага с 27 хиляди войници, срещу които се изправят петте опълченския дружини (шестата остава в резерв) и части от 36-ти пехотен Орловски полк, общо 7500 бойци, разположени при върховете Свети Никола и Шипка. Шипченската епопея е в дните между 9/21 и 14/26 август, като най-критично е положението на 11/23 август. Поради лошото оръжие на опълченците, недостига на боеприпаси и т. н. се стига до бой с “камъни и дървье” - реална ситуация, а не само поетичен образ на Иван Вазов... Неминуемото отстъпление е преустановено от самите опълченци и неколцина офицери. Непременно трябва да отбележим ролята на военния лекар д-р Константин Везенков, българин от Македония, който най-критичния момент повежда в контраатака леко ранените! В статия в “Труд” от 20 август 2021 г. разказахме как “Шуми Марица” вдъхновява опълченците в разгара на битката: “Марш, марш, с генерала наш!” - пееха всички опълченци от всичките дружини... Погледите отново блеснаха - споделя един съвременник,- дружната песен се носеше като стихия... След това се превърна в ураган! Българският химн извърши тайнство. Преди още да се роди България, той зае своето място и се изтръгна от гърдите на онези, които я създаваха...”

Още през онези драматични дни за военните анализатори Шипченската епопея води до обрат, осъществен от българските опълченци и войниците от посочените два полка, съставени почти изцяло от украинци. Изключително важен е и духът на общобългарско национално единство, присъщ на Опълчението. В същност този дух е ярко изявен още в борбата за независима българска църква, в двете легии, Ботевата чета и т. н. В “ядро” на Опълчението се превръщат поборниците от българските доброволческите дружини в Сръбско-турската война (1876 г.). В Българското Опълчение постъпват хора от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, от нашата диаспора в Бесарабия и Влашко. По ред причини най-много са опълченците от градовете и селищата от двете страни на Балкана, част от които пребивават в Румъния от години, други емигрират след Априлското въстание. От Търново и района са известни близо 400 опълченци, още толкова са участниците от Свищов и околията, като там започва формирането и на т. нар. Второ опълчение в първите освободени земи. Повече от 500 са участниците от Габровския, Севлиевския, Дряновския, Тревненския край... В разгара на боевете стотици габровци под дъжд от куршуми снабдяват защитниците на Шипка с вода и припаси. Над 100 са поборниците, свързани с Русе, 119 - с Шумен, 79 - с Ловеч, 73 - с Панагюрище, над 100 - със Сливен, още толкова от Видин и Видинско, сред които и най-възрастният участник в Опълчението - войводата “дядо” Цеко Петков. Можем да продължим с Пловдивско, Пазарджишко, Софийско, Радомирско (оттам е Никола Корчев, последният знаменосец на Самарското знаме), Кюстендилско, Тулчанско, откъдето е Димитър Петков, бъдещ премиер на България, и т. н. Само за илюстрация ще посочим, че от Гложене, Тетевенско, излизат 12, а от малкото село Бурумлий/Пейчиново, Русенско - 8 опълченци.

На практика неизвестно за широката публика е участието на българите от Поморавието: поне 25 опълченци от Ниш, 12 от Пирот, 7 от Враня, от Бела Паланка, Цариброд и т. н. Нека обърнем повече внимание на Македония - изконна българска област, твърде отдалечена от местата, където се формира Опълчението. По руски данни македонските българи са около 500, по други - много повече. Само от Битоля са записани 42 опълченци, а от близките селища още 31, 28 от Велес, 49 от Охрид и десетки от околните селища, както и от районите на Тетово, Горна Джумая (Благоевград) и Неврокоп в Пиринска Македония, дори и от отдалечени места като Леринско и Костурско, от Корча и Връбник в днешна Албания. Следва да отбележим участието на 31 българи от Призрен, днес в Косово, където от векове живеят българи. С отметка “родом от Македония” без посочване на конкретно място руските писари са отбелязали още 49 опълченци. На практика всички поборници от Македония се сражават на Шипка, където оставят костите си поне двайсетина македонски българи: Христо Димитров от Битоля, Йордан Янков от Велес, Спиро Иванов от Охрид, Петър Марков от Призрен и др. За проявен героизъм отличия получават десетки македонски българи, като най-високите са присъдени на д-р Везенков, прапоршчик Атанас Дуков, унтер-офицер Атанас Янков и др. Необходимо ли е да доказваме, че Шипченската епопея е страница от общата ни история със Северна Македония?!

Днес е трудно е да се установи точния брой на бесарабските българи, постъпили в Опълчението. На открития през 2012 г. в Болград паметник, наричан остроумно и “Бесарабската Шипка”, са изписани имената на около триста поборници, но броят им със сигурност е много по-голям. Сред тях са и значителна част от офицерите, завършили руски военни училища - бъдещият “патриарх на българското войнство” Данаил Николаев, Стефан Кисов, Олимпий Панов и др. Въпрос, който се нуждае от сериозно проучване, е за участието на българи в състава на румънската армия, сражаваща се в боевете за Плевен през 1877 г.
Опълчението е своеобразна, но и убедителна проява на българската национална революция, нещо повече - свързващото звено с по-нататъшното развитие както на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия, както и с армията на свободна България. Нека припомним, че сред карловските опълченци е Петър Кунчев, по-малкият брат на Васил Левски. “Бесарабецът” Олимпий Панов е член на БРЦК, а “македонецът” Бранислав Велешки - някогашен адютант на Георги Раковски. Спиро Костов, също от Македония, е сътрудник на Любен Каравелов, а през 1885 г. е един от водещите дейци на Съединението. Примерите са много, но нека завършим с показателния факт, че подвигът на героите от 1877-1878 г. е образец за създаването на Македоно-Одринското опълчение в Балканската война (1912-1913 г.), в което наред с “македонци” и “тракийци” участват стотици патриоти от свободна България.

https://trud.bg/

[Panzerfaust]

За съжаление, на тази светла и важна дата трябваше да слушаме изстъпленията на Зеления чорап - Рублен Радев.