15 Августъ - Голѣма Богородица

[Hatshepsut]

15 август - Голяма Богородица

Това е вторият празник, посветен на Божията майка, с който се отбелязва нейната смърт.
    Богородица закриля майчинството, родилките и техните деца. Вярва се също така, че тя е посредник при приемане душите на умрелите на оня свят; помага на разкаялите се грешници, като намалява наказанието им.
    Този празник честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан често богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите. В някои райони на Голяма Богородица се правят общоселски сборове - на различни оброчни места или край черкви и манастири, свързани с името на християнската светица-майка.
    В българския фолклор има данни и за служба на празника Успение Богородично. Тя включва очищение чрез водене на въздържан живот, постене и ритуално измиване; приобщаване чрез угощение към светицата и жертвоприношение в нейна чест.

  Става съвсем ясно, че във вярванията си българите пренасят върху Божията Майка черти на древни езически божества. С други думи св Богородица е сравнително късно християнско съответствие на Великата богиня-майка (майка-земя, Кибела, Персефона, Мокош). Така на нея също е подвластна подземната влага, плодородието, раждаемостта и майчинството. В някои народни песни Богородица е представена като роднина на слънцето и месеца и с тях образува едно чисто езическо семейство на християнския бог. Нейният персонаж във фолклора носи чертите на праобраз, на първоначало, на първо явление на преобразената, райска природа.
    Затова основните мотиви, свързани с Богородица в народната култура са тези за всеопрощаващата майка - закрилница на родилките и децата, а също и на разкаялите се (мотива за милосърдието).
    Обредните практики, свързани с тези представи имат в основни линии езически характер: житна жертва, раздадена за живите и мъртвите; жертвоприношение (курбан), предхождано от ритуално очистване (измиване, постене). Празничността в аграрен план свързва отмирането, отминаването на стария стопански цикъл с успението на св. Богородица - едно двусмислие, което вероятно се дължи на дългия процес на приобщаване на различни пластове в народната ни култура.

http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_avgust.htm

На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Раздават се, предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. За здраве се колят курбани и се правят сборове, обикновено, където св.Богородица е патрон на местната църква.

Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна и техните производни.

Обредна трапеза: жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня

http://zadoma.rozali.com/praznici/p5945.html

[Hatshepsut]

15 август - Голяма Богородица

С курбан почитаме светицата, закрилница на майчинството и семейството

На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка - Голяма Богородица. Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица. На 64-годишна възраст, докато се молела в Елеонската планина, при нея се спуснал Архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестил, че след три дни духът й ще се въздигне в небето. Богородица пожелала да види преди смъртта си Светите апостоли и след като желанието й се сбъднало, на третия ден ангелите слезли да вземат душата й. Божията майка била погребана в пещера до Гетсиманската градина. Три дни след кончината й светицата възкръснала.

Българите наричат празника още „Голяма черква” и „Старата Богроица” и навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. По цялата българска етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и на празника всяко домакинство дава в нейна чест курбан - шиле или овца. Стопанките раздават от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни „богородични пити”, които също раздават за здраве. На Голяма Богородица в селищата, където Божията майка е патрон на местната черква, се правят сборове, на които идват гости от съседните села. Общоселските празници стават обикновено на черковища и оброци, край лековити води, параклиси, църкви и манастири. Хората събират пари и купуват животно, което колят за курбан за светицата. Вярва се, че

Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба

Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Жените закачат на иконата и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро. Някои обреди, изпълнявани на празника Успение Богородично, разкриват народната вяра в лечителските способности на Божията майка. Тя прогонвала болестите „вдън гори тилелейски” и била посредник между баячката и отвъдния свят. На празника й болни и недъгави обещават, ако оздравеят, да дарят на едноименна църква или манастир сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, или обричат като дар добиче - овца, крава, теле.

Болни и бездетни поръчват на златари сребърен обков на ръката на Богородица, който залепват на иконата й. При различни заболявания баячки и лечители призовават Божията майка на помощ. На празника й се спазват и определени забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”. Неотменна част от празника е освещаването и даряването с първите прибрани плодове - дини, пъпеши, грозде и мед. Изпичат се и се раздават и колачета от „новото” тазгодишно жито. В южните български земи

Света Богородица се осмисля като пчеларка и покровителка на пчеларството

На патронния си празник пчеларите отнасят в черквата медените пити, да ги освети свещеникът. После ги раздават с пожелание за берекет и здраве по пчелите. На Успение на Пресвета Богородица приключват двуседмичните Богородични пости. По цялата българска етническа територия култът към Богородица е дълбоко разпространен и всеобхватен. В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона на Божията майка. Тя благославя поклонниците, поставена на специално място в съборната църква. Старо предание я отрежда като творба на св. апостол Лука.

В облика на Божията майка се преплитат функции, наследени от древните езически богини майки на старото население на Балканите. В християнската религия Мадоната или Божията майка е носителка на божественото женско начало, въплъщавано в езическия период от Великата богиня майка на Земята.

http://novinar.bg/news/na-goliama-bogoroditca-chestvame-vaznesenieto-na-bozhiiata-majka_MzAyNDs3.html

[Hatshepsut]

Народни традиции по Голяма Богородица

15 август е Успение Богородично. Голям христянски празник и един от най-тачените по българските земи, свързан с Богородица, с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. Преди обаче да разкажа за това как християнската традиция се е омесила със стародавните вярвания по нашите земи, ще припомня библейската притча за случилото се на този ден.

Богорица била 64-годишна, когато й се явил арахангел Гавраил с палмово клонче в ръка, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова. Но желанието на Богородица било изпълнено. Липсвал само апостол Тома.

Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли.

Изведнаж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица... Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък.

На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита.

Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител.

От този ден останала и традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник.

Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видяли пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта...

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето.

Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството.

На Успение Богородично бездетните жени пък принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото таинство на майчинството.

Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. В Средните Родопи празникът носи името Голяма черква и жертвеният агнец за селския сбор се приготвя като за Гергьовден.

В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък. Затова на този ден се меси специален кравай, който напомня по форма и значение кравая на Власовден през месец февруари. Житната жертва (захранване на животните) се принася за здраве на воловете.

С името на Божията майка е свързан и един друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.

Главна роля в обичая има иконата. Но не каква да е, а определена икона, чиято история често е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена здравоносна сила.

На Успение Богородично след църковната служба всеки взема чудотворната икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната част върху пръстите на краката си, а горната – опира на челото. Обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от страна на присъстващите. Човекът леко придържа иконата отстрани, а иконата сама „заиграва“, като го удря по челото. Ако се случи така, това ще е знак за праведност, тълкуван и като още за здраве и живот.

Успение Богородично е празник и на Бачковския манастир, основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани като „Света Богородица Петричка“. Катедралната църква също е посветена на Светата Майка, и е построена през 1604 г. по образец на светогорските храмове. Само няколко години по-късно върху външната стена на трапезарията на манастира е изписана голяма композиция – манастирската сграда и шествието при изнасянето на „чудотворната“ икона на Света Богородица. Традиция, спазвана и до днес.

http://club50plus.bg/life/family/434-narodni-tradicii-po-goliama-bogorodica.html

[Hatshepsut]

15 август - Голяма Богородица

Народната традиция почита пресветата Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. На 15 август за здраве се прави курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Раздават се осветени в църквата грозде, дини, обредни хлябове.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

В селата и малките градове, където св. Богородица е патрон на местната църква се правят събори.
Св. Богородица е почитана като покровителка на брака и семейството. Вярва се, че тя помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба. Ето защо на нейния празник всяка млада булка или невеста без деца отива да положи дар пред иконата на Божията майка.
По аналогичен начин жените отбелязват и празника Малка Богородица (Рождество на Пресветата Богородица) на 8 септември. Народната традиция им забранявала да тъкат, плетат и шият между Голяма и Малка Богородица. Това се спазвало за здраве на домочадието.
Днес е празникът на Троянския манастир “Успение Богородично”, където особена почит се отдава на смятаната за чудотворна икона “Св. Богородица Триръка” (Троеручица).

Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. На трапезата се слагат задължително плодове – грозде, диня, ябълки.

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/bogorodica

[Hatshepsut]

Какво вещае денят на Голяма Богородица - 15 август

На Голяма Богородица имен ден имат: Mария, Mариaнa, Mариянa, Мариета, Мариела, Мара, Марийка, Mариo, Деспинa.

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, посветен на вечното заспиване, на смъртта на Божията майка.
   Народната традиция почита пресветата Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. На 15 август за здраве се прави курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Раздават се осветени в църквата грозде, дини, обредни хлябове.
   Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата. Тя възкръснала и се преселила при своя син.

   Ставайки от трапезата, апостолите чули ангелско пеене и видели в облаците Божията майка, обкръжена от ангели, която им казала: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Обредна трапеза на Голяма Богородица : жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня

   Българите много почитат празника и го наричат "Голяма Богородица", за разлика от Малка Богородица - 8 септември, когато се чества рождението на Христовата майка. В Родопите празникът е познат като "Голяма чьорква". Навсякъде го отбелязват с тържествена църковна литургия. След нея в църквата се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен по цялата българска етническа територия. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските проблеми. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството.

   Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица  младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове - кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и вотиви - малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве "богородични пити" с пожелание: "Нека Света Богородица  да ни е на помощ!"

   От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица - 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не "влизат болестите вкъщи". Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. В миналото традиция било в нощта срещу Голяма Богородица хората да преспиват на свято място да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица се надявали да се сбъдне.
   Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които е родила земята, за да бъдат опети, прекадени и осветени от свещеника за здраве и благополучие на семейството.

   Болни и недъгави обещават ако получат изцеление, да дарят със сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, църква или манастир, чийто патрон е Богородица. Други болни обричат като дар за светицата добиче. Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната черква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност.

   Селяните събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на черквите и манастирите. У нас над 200 са църквите и манастирите "Успение Богородично", като най-големите са Бачковският и Троянският. В близост до столицата се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица, Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка". На храмовия празник на обителта - Успение Богородично, тук се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани.

   Стара е традицията краят на Богородичния пост да се отбелязва с празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща коли курбан агне, което нарича на Божията майка. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Българинът знае, че до Голяма Богородица  добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: "До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама".

   На Успение Богородично мелят от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта - вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и както на  Спасовден  стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

http://www.zajenata.bg/какво-вещае-денят-на-голяма-богородица-15-август-news7321.html

[Hatshepsut]

В Кюстендил отбелязват „Панагия“

С изложба на обреден хляб, подредена днес в центъра на Кюстендил, се отбелязва културният форум "Панагия - Въздигане на хляба". Читалищата от общината показват уникалните си кулинарни и аранжорски умения пред храма "Свето успение Богородично".

Форумът се организира ежегодно от 2008 година от Община Кюстендил и Архиерейското наместничество. Самият празник "Панагия" се прави около църкви и параклиси, и представлява културна изява за представяне на българската православна традиция и черковното художествено изкуство, а опашката пред централния храм продължи през целия ден.

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с  Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Българския патриарх и духовен надзорник на Кюстендилска духовна околия, отслужи водосвет за здраве и благоденствие на жителите и гостите на града. Всеки от присъстващите получи и от осветените пити, приготвени ден по-рано в храма "Св. Димитър" в Кюстендил. Гости на днешния празник бяха и група бесарабски българи от Чушмели, Украйна.

"Въпреки сложните условия при нас минахме дълъг път, за да пристигнем в това прекрасно градче, за да представим своите хлябове, за чиито приготвяне знаем от нашите баби и дядовци. Този празник показва нашата обща българска култура, традициите и обичаите, свързани с хляба", разказаха украинските гости.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101865112

За поредна година местни читалища подредиха обредни пити и хлябове за Панагия в центъра на Кюстендил. Красиво аранжирани щандове и изобилие от обредни хлябове са подредени в градинката пред Обреден дом за празника Успение на Пресвета Богородица в Кюстендил.

На Голяма Богородица Кюстендил отбеляза и един от емблематичните за града празници и своеобразен културен форум - “Панагия - Въздигане на хляба”. Празникът е свързан с духовната култура на православното население от Кюстендилския край.   Културният форум се организира ежегодно от 2008 г. насам от Община Кюстендил и Архиерейското наместничество.

Сред официалните лица на събитието и празничния водосвет бяха областният управител инж. Александър Пандурски, кметът Петър Паунов, председателят на Общински съвет Иван Андонов и др. Гости на днешния празник бяха и група бесарабски българи от Чушмели, Украйна.

Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак – втори викарий на Българския патриарх и духовен надзорник на Кюстендилска духовна околия, отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на жителите и гостите на града.

Празникът започна още вчера, когато в храма "Свети Димитър" се извърши традиционно замесване на Богородичен хляб и бяха открити Детски работилници за месене на хляб.

https://darik.bg/panagia-v-kustendil-~2