Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

До връх Виден, първенец на Конявската планина

В последната събота на февруари решихме, че е крайно време да видим какво се вижда от връх Виден. Той е висок 1487 метра и е първенец на Конявската планина. Почти до върха е изграден асфалтов път, затова изкачването му е лесно. Отдавна го бяхме набелязали като вариант за разходка близо до София, но си го бяхме оставили за не дотам добро време и за ден, в който нямаме много време. Обикновено през лятото се целим в по-високи и предизвикателни планински върхове.

Връх Виден, първенец на Конявската планина

Отправната точка за изкачването на връх Виден е от главния път Перник-Кюстендил между селата Драгомирово и Цървеняно, долу-горе на границата между Пернишка и Кюстендилска област. Местността се нарича Стражата.

За ориентир точно на шосето има дървен ресторант със същото име. На отбивката до ресторанта е обособено обширно място за паркинг. За връх Виден се тръгва по асфалтовия път, който се отделя от главния точно до ресторанта.

По маршрута към връх Виден, тв станцията и върха

Координати на:

началото на маршрута: 42.373773, 22.807771;
панорамни скали: 42.358939, 22.822086;
връх Виден: 42.344004, 22.839694.

Поглед към Рила

Разстоянието от началото на отбивката до върха е 6.8 км като 6.5 от тях са асфалтов път. Пътят води до телевизионна станция на 300 метра от връх Виден. Тези 300 метра са по каменистото ребро към връх Виден и се изминават само пеша.

Връх Виден – последни метри

Асфалтовият път е доста тесен. Първите два километра от него, точно до една махала, са наскоро подновени. След махалата пътят е лош, но бавно и внимателно почти до горе може да се измине с по-висока лека кола. Долу-горе на половината разстояние до връх Виден, на върха на един остър завой наляво има място с красиви панорамни гледки надалеч. Освен че е на завоя, вдясно от шосето, ще го познаете по ръбатите скали.

Към връх Виден: гледка от панорамните скали по средата на маршрута

Наклонът от отбивката до върха е плавен. Пеша се стига за по-малко от два часа.

Заслонът преди върха

Ако нямате много време, възможен смесен вариант е да съчетаете кола и ходене пеша. Качвате се с колата до заслон, който е на около километър преди телевизионната станция. Заслонът е при един остър завой надясно, координати 42.354451, 22.836947. От заслона до върха се стига за по-малко от половин час.

На върха – откриват се гледки надалеч

Връх Виден напълно оправдава името си. От него се откриват чудесни панорами много надалеч и във всички посоки – ние различихме Витоша, Рила, Пирин, Славянка, Осоговската планина, Радомир, Перник, Кюстендил, село Лиляч и язовира до него, Невестино.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

До връх Манастирище, първенец на Плана планина

Средата на март, в очакване на пролетта. Тя упорито отказваше да дойде. Ние пък още по-упорито отказахме да се лишим от седмичната разходка. Предвид времето отново избрахме лек и кратък маршрут край София. Толкова кратък, че ни отне повече време да стигнем до началната точка на маршрута, отколкото изкачването на самия връх. Беше много снежно след поредица от изключително студени дни.

Връх Манастирище параклис „Свети Дух“

По-долу ви разказвам как се стига до връх Манастирище, най-висок в Плана планина (1337 м.) и един от планинските първенци в България.

Маршрутът до връх Манастирище не е маркиран, но е кратък – около 2.6 км, не е труден за ориентация и е приятен за ходене. След обилни валежи и снеготопене може да се окаже много кално там. По време на разходката ще ви съпътстват гледки към Витоша и Рила, а в последните метри и към Лозенската планина. Самият връх не е много панорамен, тъй като има дървета, които пречат на видимостта.

Отправна точка за маршрута е малкият параклис „Св. Дух“ в северните части на с. Плана

Отправна точка е малкият параклис „Свети Дух“ в северната част на село Плана. Селото е разпръснато в 14 махали. Не знам точно в коя махала попада параклиса. Край него има удобни за паркиране места и указателна табелка към върха. За връх Манастирище поемате по улицата над параклиса. Тя е асфалтирана. В края на улицата след последната къща завивате по пътя наляво. От там до върха вървите все по черен път. Следващото важно разклонение е на около 500 метра нагоре по черния път. Там трябва да завиете по пътя наляво. Малко след това стигате до интересна „забележителност“ – стара изоставена къща със стени от плет. Къщата все още е запазена до покрив.

Изоставената къща над село Плана

Към върха продължавате нагоре. В тази част от маршрута целта вече се вижда в далечината – това е хълмът с антените, ваш важен ориентир.

Поглед напред към целта

Като цяло, изкачването до него е съвсем плавно, с изключение на последните стотина метра, където наклонът е малко по-голям, но не е много задъхващ и изпотяващ.

Приближаваме връх Манастирище

Близо до триангулачната точка на върха е изграден малък параклис с името „Свети дух“. Там са и двете антени, които бяха за ориентир. Те се захранват от генератор, минаването покрай който не е приятно, заради бензиновите му изпарения.

Връх Манастирище, първенец на Плана планина

Целият маршрут от село Плана до връх Манастирище се изминава за по-малко от час.

Гледка назад близо до върха

Координати на:

началото на маршрута: 42.492718, 23.399088;
изоставената къща: 42.501796, 23.407604;
връх Манастирище: 42.512482, 23.408505.

Разходката до връх Манастирище може да комбинирате с посещение на още два интересни обекта в село Плана – параклисът „Свети Киприян“ и будистката Ступа на Просветлението, за които вече съм писала.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Един ден в Трънско: Ябланишко ждрело, ждрелото на река Ерма, махала Богоина и Врабчански водопад

Беше един от първите слънчеви, много топли и дълги пролетни дни. Бяха изминали броени дни откакто преминахме на лятно часово време и още по-малко от последните снеговалежи. Беше идеално време за посещение на водопади – свежо, приятно, след дълги снегове.

Познавахме района на Трън и знаменитото Трънско ждрело от преди време. Имахме си вече и съответния печат от 100-те национални обекта. Знаехме и Врабчанския водопад. Но някак ни се искаше да си ги припомним, пък и да видим и нови места. Ябланишкото ждрело изплува като виден кандидат за посещение, докато си планирахме разходката. Махала Богоина решихме да посетим в движение.

Трънско ждрело

За късмет, денят беше дълъг и ни стигна за всичко.

През есента на 2021 г. минахме отново по пътеката в Ябланишкото ждрело. Така информацията за нея по-долу е актуална към този момент. Поместих и малко от есенните ни снимки с гледки по нея.

Следват подробности за маршрутите.

Трънска екопътека

Целият маршрут на Трънската екопътека е кръгов и се състои от две части, които са с различна дължина и трудност и са строени по различно време. Първата част на екопътеката включва ждрелото на река Ерма, близо до град Трън. Построена е през 1996 г. Изминава се за около 2 часа. Втората част е построена през 2002 г. и включва Ябланишкото ждрело. И двете части бяха солидно амортизирани и опасни на места през пролетта на 2018 г.

В последните месеци на 2021 година беше направен ремонт на мостовете и стълбите в Ябланишкото ждрело. Все пак, трябва да се има предвид, че маршрутът не е лесен – има качване, слизане, а на места – доста високи стъпала.

По-долу ще споделя нашите впечатления.

Ябланишко ждрело

Започнахме нашата разходка от Ябланишкото ждрело, защото ни беше съвсем ново – ждрелото на река Ерма го бяхме посещавали и преди, както и Врабчанския водопад.

Как се стига

Пътеката започва от село Банкя, някои го наричат Трънска Банкя, за да не става объркване със софийската Банкя, но то си се казва Банкя. Така го изписват на пътните табелки.

Има два подхода към ждрелото. Първият е преди самото село Банкя – вдясно от шосето, в частта, където започва спускането по асфалтовия път към селото.

Вторият подход към пътеката е от самото село. Като влезете в него, веднага след завода за бутилиране трябва да завиете надясно и да се насочите към крайните къщи. От там започва екопътеката.

Пътеката

От покрайнините на село Банкя до самото ждрело се върви около 30 минути. Пътеката е лека и приятна в тази част, минава през гора и се спуска плавно надолу към реката. Там при реката я прехвърля по дървен мост, за да стигне малко след това до самото ждрело на река Ябланица.

Ябланишко ждрело – началото (или краят)

От началото на каньона (всъщност, по-точно това е краят му пред вид посоката на течение на реката) започват да се редят една след друга невероятни гледки – тесни и високи скали, вирове, пътеката кривва и покрай малка пещера.

В Ябланишкото ждрело


В Ябланишкото ждрело – бързей на река Ябланица

Започват и трудностите, на места стъпалата са доста високи и стръмни.

Ябланишкото ждрело в китна есен

Все пак, хубавото е, че мостовете над реката и стълбите са подновени. Въпреки това, ви съветвам да подхождате към тях предпазливо.

На моста, преди ремонта на пътеката

От началото на ждрелото до водопад Зелени вир – най-емблематичното място от Ябланишката екопътека стигнахме за около 30 минути.

Зелени вир

Можеше, вероятно и по-бързо, но разглеждахме и снимахме.

Водопад Зелени вир

Зелени вир е много красиво място, нисък, но изключително многоводен и буен водопад, високи скали около него, под него – езерце, а под езерцето – мощен бързей с кипящи води, над водопада – мостче.

Зелени вир през есента


Мостът над Зелени вир в Ябланишкото ждрело

От Зелени вир насетне е най-тясната част на Ябланишкото ждрело и пътеката продължава още малко натам.

Река Ябланица в най-тясната част на каньона

Атрактивно си е да минеш по мостчетата в толкова тесен каньон. Освен това, водата отдолу кипи и бучи. Там в тясното могат да се видят и няколко водопада.

Теснините на Ябланишкото ждрело

Ждрелото на река Ерма

Въпреки че сме посещавали мястото преди 7-8 години, още помня нашето посещение с почти всяка подробност от него доста ясно – просто тогава бях изключително впечатлена от мястото, а бяхме и с наши приятели – чудна компания. Тогава екопътеката беше здрава, минаваше без проблем през ждрелото с няколко моста над река Ерма и се изкачваше нагоре в скалите. Сега, след години, за съжаление, мостчетата се бяха доста амортизирали, но все пак можеше да се премине над реката по тях. Ала достъпът до останалата част от пътеката нагоре в скалите беше отрязан.

Трънско ждрело

Както и да е. На нас ни беше много приятно да сме отново на ждрелото и да се полюбуваме на буйните водоскоци на реката. Преди време посетихме района през лятото и водата в река Ерма беше доста оскъдна. Сега беше различно – много вода, пръски и водни плясъци.

Как се стига

За да стигнете до екопътеката минавате през центъра на Трън и завивате надясно към село Ломница. Има големи кафяви указателни табели за Трънското ждрело, така че, няма да се объркате. На 2-3 км след центъра на Трън има голямо място за паркинг и от там започва тази част от Трънската пътека.

В началото се върви по левия бряг на реката, после по дървен (стар, но стабилен) мост се минава на другия бряг. Там ви чака интересен тунел.

Трънско ждрело – големият тунел


В тунела

Минавате през него и после вляво има стръмна пътека към реката. Минавайки по моста може да се насладите на бушуващите води на река Ерма и най-тясното място на каньона.

Ждрелото на река Ерма – тясната част

След този мост пътеката принципно продължава нагоре по високата скала и стига отгоре й, където има изградена панорамна площадка. За съжаление, след моста, а и нагоре е трудно за преминаване, защото изградените някога помощни стъпала са амортизирани (разрушени в голямата си част) и преминаването е затруднено. Най-добре, след като видите тясната част на ждрелото да се върнете горе на черния път при тунела.

Ждрелото на река Ерма – мостчето в тясната част

Пътят продължава по протежение на реката и води до една махала – Богоина.

Тунелите

Да се върна на тунела. Те са всъщност няколко и са били прокопани в навечерието на Балканската война. Имало е проект през тях да преминава теснолинейка, която да свързва Трън с Цариброд (днешен Димитровград), който тогава е бил в пределите на България. Теснолинейка така и не минава, но два от тунелите остават на наша територия. Този първият е по-големият от тях с дължина от 180 метра. Вторият е по-скромен – само 25 метра дълъг – и се намира малко по-натам по пътя.

Махала Богоина

От тясната част на ждрелото решихме да повървим по черния път по протежение на дефилето до недалечното село Богоина. До нея стигнахме за около 20 минути.

В дефилето на река Ерма

В този си етап пътеката е добре поддържана и обозначена – има множество беседки и указателни табелки. Минава се през още един тунел – издълбан в скалите, онзи по-късият, за който ви споменах по-горе.

Малкият тунел

Някъде по средата между първия тунел и махалата има високи скали и интересен скален феномен – малка скална арка в гребена на скалите.

Скален феномен

Махалата се състои от няколко къщи. Мислехме, че ще е безлюдна, но се оказа, че повечето от къщите са обитавани. Имаше стари къщи, но и няколко нови.

Махала Богоина

Махала Богоина (или Богойна), днес село Богоина, някога е била част от село Петачинци – българско село с пет махали. За огромно съжаление, през 1920 година 4 от махалите, т.е. почти цялото село попадат на сръбска територия в резултат на Ньойския договор.

Врабчански водопад

Когато за първи път го видяхме преди време, водопадът край село Врабча беше много мижав – едвам капеше и не ни направи никакво впечатление. Самото място около него ни се видя много красиво поради високите скали и кухините, образували се в подножието им. Преди години там живееше един човек.

Високите скали край Врабчанския водопад

При последното ни посещение човекът го нямаше, а водопадът шуртеше с пълна сила. Беше буен и красив.

Врабчански водопад

Врабчанският водопад се намира в югозападните покрайнини на село Врабча, Трънско.

Врабчански водопад

Има си указателна табелка за него на шосето, има и малка отбивка, удобна за паркинг, побираща 2-3 коли. От тази отбивка тръгва пътека, която за 5 минути отвежда до подножието на високите скали и водопад Врабча.

Врабчански водопад

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Жеравна – символ на българщината и вечните народни ценности

Жеравна – едно наистина уникално и абсолютно неповторимо място в България. Малко закътано балканско селце – от хубаво, по-хубаво; от българско, по-българско.

Ние от athomebg посетихме Жеравна и се надяваме, че виртуалната разходка, която ще ви представим, погледната през нашите очи, ще ви потопи в магията на райската тишина, която витае в китното българско село.

Жеравна е прекрасна и уютна през цялата година, но снежната зима и китната пролет със сигурност вземат лек превес. Представете си горяща камина, пукащи дърва, чаша вино и сняг зад прозореца… Или топлите лъчи на пролетното слънце, галещи нежно ярките пролетни цветя… Към днешна дата от зимата са останали само малко следи – димящи комини, тишина и тук-там под някоя сянка се откриват остатъци от сняг.

Местните хора са топли, гостоприемни, лъчезарни и благи. Като в повечето български села.









За селото има издадена книга. Това е „Родовата памет на Жеравна“. Нейн автор е Ана Нягулова. Самата тя е родена в Жеравна и е потомка на известен род – Хаджи Драгановият. Книгата съдържа автентични сведения и описания на всички жеравненски къщи от Възраждането до наши дни, които, заради архитектурата си, са обявени за паметници на културата; съдържа и историята на по-важните родове, живели в селото.

Днес Жеравна предлага и голям избор от къщи за гости, с които се надяваме скоро да ви запознаем. Близо 200 от тях са със статут на паметници на културата. Всички те са в стар, битов стил, ухаят на дървесина, а сутрин на мекици и кафе.

Ние посетихме Къща за гости Свети Никола, която предлага всичко необходимо за пълноценна почивка. Къщата носи името на покровителя на Жеравна Свети Никола и едноименната църква в селото. Къща за гости Свети Никола е една от къщите с най-голям брой места в Жеравна, с един от най-просторните дворове, с една от най-красивите гледки, на едно от най-спокойните места, точно до гората.







Там се намира и къщата музей „Йордан Йовков“, която също посетихме. Представяме ви кратко анонсирано видео, за връзка с музея, ако имате интерес да го посетите – тел. 0876 002 430


Жеравна - къщата музей „Йордан Йовков“







Друго ярко събитие, което прославя селото е познатият на всички традиционен фестивал на народната носия. Провежда се ежегодно през август месец. Събитие, на което си заслужава да присъствате. Събитие, което събира десетки хиляди на едно място, обединени от любовта към българщината и към уникалния ни фолклор. Тръпката и емоцията са неповторими. Трае три дни, провежда се от петък до неделя. Повече за фестивала може да прочете в официалния сайт на Жеравна.

Ние от athomebg ще добавим няколко авторски кадъра от фестивала през 2021 г. За съжаление, не можем да пресъздадем усещането, което ни носи магията на този събор, затова просто ще ви посъветваме, ако обичате българския фолклор, ако цените традициите и обичаите, ако искате да си направите ретроспекция във времето, то това е вашето място.







https://athomebg.eu/2022/03/29/zheravna-simvol-na-balgarshtinata-i-vechnite-narodni-tsennosti/

[Hatshepsut]

До връх Ветрушка, първенец на Голо Бърдо

Връх Ветрушка, висок 1158 метра, е най-висок в планината Голо Бърдо над град Радомир. Това беше трета поредна разходка до планински първенец. Звучи малко тежко, но тези три върха се изкачват много лесно. Нещо повече – до два от тях води път с асфалт, макар и разбит. За маршрутите до връх Виден и връх Манастирище може да прочетете в предишните две статии. Тук накратко ще опиша как се стига до връх Ветрушка.

Връх Ветрушка, първенец на планината Голо Бърдо

Как се стига

Отправна точка за маршрута до връх Ветрушка е хижа Орлите до Радомир. До нея води тесен, но добър асфалтов път. Тя се намира на 5 км североизточно от Радомир, на 15 км югозападно от Перник и на 50 км югозападно от София. На влизане в Радомир (откъм Перник) за хижата трябва да завиете наляво при Т-маркета. Има табелки за хижата.

Хижата е масивна двуетажна сграда, стара, но с подновена дограма. По време на нашето посещение тя не работеше и изглежда не беше работила в последните месеци. Край нея е изграден голям заслон с 3 барбекюта, пейки и детска площадка. Има достатъчно места за паркиране.

Особености на маршрута

Маршрутът е обозначен със стрелки. Поема се по стръмния склон срещу хижа Орлите. Оказа се, че това е писта.

По пистата до хижа Орлите

След пистата за върха се тръгва по пътя наляво. Почти цялото изкачване до върха е много стръмно – разстоянието е кратко, около 1.6 км, денивелацията е само 208 метра, но е разпределена на това късо разстояние.

Към връх Ветрушка

С набирането на височина се откриват чудесни гледки надалеч – назад към Радомир, към Рила на югозапад, на високото се открива и Витоша.

Гледки по маршрута

Самият връх не е много панорамен, защото на него се издигат дървета. Наоколо има стари сгради от военно поделение и антени на мобилни оператори.

Близо до върха

За около 50 минути се стига от хижа Орлите до връх Ветрушка.

Поглед към Рила

За връщане може да се ползва същият път, а може да се направи и кръгов маршрут. Ние направихме кръг, но на мен теренът за слизане не ми допадна особено. Той също си имаше своите стръмни участъци. На места пътеката беше тясна и издълбана от мотористи като улей. Гледки почти нямаше.

Пътят надолу

Аз ви съветвам да се върнете по маршрута от изкачването. Ако все пак държите да си разнообразите, ето кратко описание на другата пътека. Тръгвате по асфалтовия път през старото военно поделение. Той е доста лош на места. При нас беше плътно покрит със сняг и не мога да кажа как е за лека кола (в случай, че някой реши да се качи до върха с кола).

На около километър надолу от върха (като пешеходно време това са 15-20 минути) за хижа Орлите трябва да се отклоните вляво от асфалтовия път по черен коларски път. Това се пада точно при електрическите стълбове.

На слизане от върха

Вървите съвсем кратко под стълбовете и пътеката завива леко надясно. Следва стръмната ѝ част във вид на улей. Продължавате по нея до хижа Орлите. Маршрутът наобратно е малко по-дълъг, но слизането по него отнема приблизително същото време като изкачването.

Разходката до връх Ветрушка може да комбинирате с водопад Бучалото – един от малкото чисто градски водопади в България. Той се лее (ако има вода) в парка до Т-маркета.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Пещерски манастир Свети Николай Мирликийски: прекрасно място за разходка в Земенския край

Пещерският манастир, който посетихме в края на този май, се оказа чудесно място за разходка – стар манастир, до който води приятна и добре направена алея с няколко обособени зони за отдих и пикник. Намира се в Земенския край, в полите на Рудина планина, чийто най-висок връх е Сирищнишка Рудина.

Пещерски манастир Св. Николай Мирликийски

До селото тече и много красив водопад, който в голяма част от годината е почти без вода, за съжаление. Но дори и само заради манастира, разходката си заслужава.

Къде се намират село Пещера и Пещерският манастир

Пещерският манастир се намира на километър и половина североизточно от село Пещера. Да не се бърка това село Пещера с град Пещера, пазарджишко. До манастира води широка алея, която е добре поддържан към момента черен път.

Самото село е близо до Земен. Разположено е на около 80 километра югозападно от София, които се изминават с кола за около час и 10 минути. За село Пещера от София се отправяте към Земен и на входа на града поемате надясно още преди да сте влезли в него. Макар следващото населено място да е именно село Пещера, на синята пътна табела на този разклон, то не е изписано.

Като влезете в село Пещера (откъм Земен), за манастира трябва да се отклоните вдясно по първата пряка и после пак вдясно по втората. За ориентир там на кръстовището на втората пряка има чешма. След това улицата, по която трябва да завиете надясно става доста тясна и стръмна. Продължавате още малко по нея. След това пътят се разкланя (42.502536, 22.756376), като на това място трябва да поемете по лявото разклонение, а малко след това сте вече на алеята. Следва остър завой наляво, беседка и после завой надясно, след който има място за паркиране.

Ако се притеснявате от стръмни и тесни улици или просто искате да удължите разходката си, може да оставите колата в централната част на селото и да продължите пеша. Разстоянието от центъра до алеята не е много – около половин километър.

Край алеята са направени множество места за отмора и пикник

Както споменах, алеята е много приятна – лека за ходене, сред зеленина и с множество обособени зони за отдих и пикник. Тя е добре обозначена с табелки.

Над село Пещера – гледки в началото на алеята към манастира

Край началните беседки, докато сте още съвсем близо до селото, се откриват и красиви панорамни гледки надалеч. Като излезете от селото, ще ви трябва около половин час без бързане, за да стигнете до манастира.

Накратко за манастира

Според сайта на Гигинския манастир, съществуват сведения от местни хора за съществуването на Пещерския манастир още през 814 г. Първите писмени сведения се четат от т.нар. Мрачка грамота от 1 декември 1348 година – това е формален акт на нашия цар Иван Александър, с който той дарява на светата обител много имоти. Грамотата понастоящем се съхранява в Хилендарския манастир в Атон.

Пред портите на Пещерския манастир

Във вековете на османското робство манастирът запада. Възстановен е през 1842 г. Сред ктиторите са монахът Симеон и сина му. По това време била изписана църквата от Димитър Томов Вишанов или Молеров, български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.

През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) османските войски опожаряват манастира при оттеглянето си и обесват монаха Симеон, а синът му по чудо се спасява и отива в Рилския манастир. След това манастирът е изоставен. По-късно отново е възстановен.

Пещерски манастир – обновената църква

В наши дни, само преди няколко години, светата обител е обновена по европроект, заедно с черния път, водещ до нея.

Поглед към църквата от камбанарията

Според сайта на Софийската митрополия, обновеният Пещерски манастир е осветен на 6 юли 2019 г. и оттогава насетне вече се смята за действащ. На освещаването му била донесена старинна каменна икона на свети Николай с двуглав орел от XIV в., която се е помещавала в Пещерския манастир до началото на 90-те години на XX век. Сега тази икона се съхранява в Историческия музей в Перник.

Пещерски манастир – камбанарията

Интересно е да се разходите в манастира – ще видите обновената църква, заедно със стар оброчен кръст пред нея, старата камбанария, аязмото, останки от стари сгради, новите навеси с пейки и осветление.

Оброчен кръст пред храма на манастира

Самото място около манастира е изключително приятно.

На мен лично много ми хареса как е направено всичко. Когато ние бяхме там, главната порта на манастира беше заключена. Все пак, до другата порта в задната му част имаше широко празно място, откъдето успяхме да влезем и да разгледаме.

Пещерски манастир – останки от старите манастирски сгради

Други места наблизо

Ето още няколко интересни места в района, с които може да комбинирате разходката.

Земенски манастир – стар манастир с уникална кръстокуполна църква и богата история в покрайнините на Земен. Има си добри указателни табелки за него.

Земенски пролом – той е на река Струма и е известен с чудатите си скални образувания.

Манастир Св. Пантелеймон край с. Смиров дол

Манастир Св. Пантелеймон край село Смиров дол – това е нов манастир, подопечен на Гигинския манастир. Той е с модерна архитектура и богато изписана църква. Пред портите на манастира ще намерите интересно информационно табло с карта на манастирите в района – в т. нар. „Краищенско Светогорие“.

Одранишки манастир „Св. св. Петър и Павел“

Одранишки манастир „Св. св. Петър и Павел“ – много красив манастир, недалеч от село Одраница.

Одранишки манастир

До манастира води черен път с трошено-каменна настилка. Пътят е дълъг близо 3.5 километра и може да се измине и с по-висока лека кола – бавно и внимателно.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Лозенски манастир Свети Спас и връх Половрак в Лозенската планина

Близко място. Добра пътека. Стар манастир. Красива църква. Планински връх. Страхотни гледки към Рила и Софийското равно поле. Чист въздух. Време за отдих. Интересен туристически маршрут.

Така накратко мога да опиша разходката до старинния манастир Свети Спас в Лозен планина и връх Половрак, до които се стига по едноименната туристическа пътека.

Лозенски манастир Св. Спас

Разхождали сме се два пъти по Лозенската екопътека – първият път беше в през зимата и имаше сняг, а вторият – съвсем наскоро в ранна пролет, когато освен на гледките се радвахме и на множество красиви минзухари. Затова някои от снимките по-долу са зимни, а останалите – пролетни, ярки и слънчеви.

В статията ще опиша подробно маршрута от село Лозен през Лозенския манастир до връх Половрак. Това е е чудесна идея за разходка около София, защото:

пътеката не е трудна;
Лозенският манастир Свети Спас е разположен на красиво място, а неговата църква е с много красиви икони и стенописи;
връх Половрак е изключително панорамен и от него се разкриват невероятни гледки.
Ще споделя също идея за слизане от връх Половрак обратно към село Лозен, маршрут, различен от този на качване, като по този начин се получава хубав кръгов маршрут.

Накратко за Лозенски манастир Свети Спас

Преди да опиша маршрута, нека най-напред ви кажа с какво е интересен Лозенският манастир.

Манастир Св. Спас е малък, но изключително добре подреден и поддържан. Предполага се, че е построен по време на Второто Българско царство като част от голям манастирски комплекс, наречен Софийска Мала Света Гора. Разрушен е в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. Възстановен е през 17-ти век, но през 18-ти век бил отново опустошен от османлиите в отговор на въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България в 1737 г. Лозенският манастир по това време бил център на заверата.

В двора на Манастира св. Спас

През 1821 година е построен отново. От тогава датира и днешната църква „Свето Възнесение Господне“.

Църквата, съвсем естествено, заема основна част от манастира. Много е интересна поради трите си купола и красивите си стари стенописи. От двора на манастир Св. Спас се открива много хубава панорамна гледка към Софийското равно поле.

Как се стига до началото на екопътека „Лозенска планина“

Началото на Лозенската екопътека се намира на края на село Долни Лозен – малко след последната спирка на автобус номер 7. Това се пада на разстояние около 21 км югоизточно от центъра на София. Преди началото на екопътеката има обширно площадче, което се използва за паркинг и може да побере доста коли. За ориентир, площадчето е пред НУЛЦ на БЧК – Лозен, което „в превод“ значи Национален учебен център на БЧК.

Лозенска планина – паркинг и начало на пътеката

Маршрутът до Лозенския манастир и връх Половрак

Като цяло Лозенската пътеката е много удобна за ходене, съвсем леко стръмна на места и в по-голямата си част доста широка (да не кажа почти магистрала :-)). С две думи, това е една от лесните еко-пътеки.

Маршрутът от село Лозен до връх Половрак може да се раздели на два етапа:

етап 1: паркинг – манастир, 40 минути;
етап 2: манастир – връх Половрак: 40 минути.
Следва подробно описание на етапите.

Паркинг – манастир: 40 минути

В по-голямата си част пътеката представлява черен път, маркиран с червена и жълта маркировки, който се изкачва леко и плавно нагоре. Върви се лесно. След около 30 минути ходене се стига до място за отдих с чешма и пейки. Там пътеката прави обратен завой. От това място до манастира се стига за 10 минути.

Панорамна гледка от Лозенския манастир

Непременно си направете почивка на манастира, за да разгледате красивата му църква и да се насладите на панорамните гледки към Софийското равно поле и Стара планина в далечината. Пред портите на светата обител има добро място за пикник.

Манастир – връх Половрак: 40 минути

Пътеката за връх Половрак се отделя вдясно преди манастира. След малко се стига до пейка, малко след която пътеката се разделя – за върха трябва да хванете левия ръкав. В този етап има на места няколко по-големи наклона за преодоляване, но нищо сериозно.

10-на минути след пейката се стига до място с панорамна гледка и нагоре от него – поляна, удобна за пикник.

После пътеката навлиза в гората, върви се около 10-15 минути. Следва остър завой надясно. Има си табелки и пейка. Малко след това се открива много красива панорамна гледка към Рила и язовир Искър.

Лозенска екопътека: поглед към Рила и язовир Искър

Още малко ходене и се стига до паметник на незнаен боец от Хвърковатата чета на Бенковски.

Паметник на незнаен боец от Хвърковатата чета на Бенковски

Стотина метра по-нагоре се пада връх Половрак. Там горе панорамите също са много впечатляващи. Виждат се (в положителна посока, т.е. обратно на часовниковата стрелка) Софийското поле и София, Витоша, Плана, Рила и връх Мусала, язовир Искър.

Върх Половрак

Според една от информационните табели, връх Половрак е висок 1182 метра и е трети по височина в Лозенската планина. Името му идва още от траките и означава Орлов поглед. На друга информационна табела името на върха е записано с „г“ на края – връх Половраг.

Връх Половрак – гледка към София

От връх Половрак може да се върнете по обратния маршрут, може да слезете до Долни Пасарел, а може и да направите кръгов маршрут до Лозен.

Обратният път: връх Половрак – село Долни Лозен, 55 минути

За кръговия маршрут трябва да тръгнете надолу по червената маркировка към Долни Пасарел.

Връх Половрак надолу към Долни Пасарел

Като се слезе от върха (5 минути) се продължава направо по червената маркировка. След около 10 минути се стига до разклонение на пътя – наляво е за Долни Пасарел, направо – за Лозен. След още 5 минути ходене черният път към Лозен се включва в друг черен път и завива надясно. От там се върви около 10-15 минути и се стига до чешмата с пейки от етап 1. Така разстоянието от върха до чешмата се взема за около 30 минути. Имайте пред вид, че ако от чешмата тръгвате нагоре по този маршрут, ще ви отнеме малко повече, защото ще имате изкачване.

По пътеките в Лозенска планина

От чешмата надолу са още 20 – 25 минути.

Екопътека „Лозенска планина“ не свършва с връх Половрак. Той всъщност се намира на половината от нейната дължина. Пътеката стига до Долни Пасарел, а преходът по цялата пътека продължава около 4 часа. По маршрута има много информационни табла.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Спасова могила от едноименния разказ на Елин Пелин: чудесна уикенд разходка до малко познато място

Наскоро участвах в интересно събитие – бях шофьор в опознавателно туристическо рали, организирано от Дачия. Беше истинско предизвикателство. По време на ралито нашият отбор успя да стигне до 12 любопитни обекта, някои от които – напълно непознати за мен. Един от тях беше Спасова могила до село Голема Раковица в Средна гора. Мястото много ми хареса. За жалост, тогава нямахме много време да му се полюбуваме.

Само че…

Спасова могила по залез

Спасовата могила така ме заплени, че два дни по-късно се озовах (нарочно) там по залез и с повече време на разположение. Беше едновременно живописно, шарено и магнетично. Ето подробностите за мястото накратко.

С какво е интересно мястото

Спасова могила представлява възвишение в полите на Средна гора с невероятна панорама във всички посоки и малък параклис в най-високата част. Параклисът се нарича Възнесение Господне, а храмовият му празник е Спасовден.

Освен с красивите гледки, включително към Витоша и източните квартали на София, мястото е интересно, защото:

е близо до София – стига се за няма и 50 минути от София;
намира се в живописните гънки на Средна гора;
мястото се почита от местните и се вярва, че престоят там помага за изцеляване от различни болести.

Спасова могила и параклисът

Всички тези предимства на Спасова могила се споменават в едноименния разказ на Елин Пелин – един от тримата български майстори на късия разказ. В разказа, Спасова могила е сцена на действието.

Спасова могила

Разказва се за малко момче сираче – Монката, което е тежко болно. В нощта срещу Спасов ден дядо му го понася на гръб към могилата – да пренощуват там и Монката да получи изцеление. За съжаление, момчето не преживява нощта. Много тъжен разказ и много интересно място…

Къде се намира Спасова могила и как се стига

Спасова могила е хълмисто възвишение в землището на село Голема Раковица, Софийска област, на около 47 километра източно от столицата, които се изминават за по-малко от 50 минути. Могилата се намира на около километър-два от селото. До нея води коларски път. Пътят е черен, но стабилен, ако земята е суха. Само на 1-2 места има по-неравни участъци. С по-висока лека кола и с повишено внимание може да се мине.

Спасова могила – панорамна гледка

Черният път за Спасова могила започва в северните покрайнини на селото на завоя след селото в посока Байлово. За ориентир – там има селскостопански сгради. Друг ориентир в далечината ви е високият стълб с клетка на мобилен оператор. Могилата е до него.

Вътре в храма

И още

Както споменах по-горе, Спасова могила се намира до село Голема Раковица. В непосредствено съседство със селото са още две интересни места, с които може да комбинирате посещението на Спасова могила. Първото от тях е село Байлово – родното място на Елин Пелин. Там може да посетите родната къща на големия български писател.

Село Байлово – родната къща на Елин Пелин

Селото си има и приятен парк в централната част.

Село Байлово – паркът в центъра

Друго интересно място в село Байлово е църквата му – пак в центъра на селото. В двора й е погребан дядо Добри – старецът, който беше посветил живота си на църквата и приживе събираше дарения за храма Свети Александър Невски.

Село Байлово – църквата

В противоположна на село Байлово посока е живописният язовир Огняново. Шосето там минава по стената на язовира, откъдето се откриват красиви гледки.

Язовир Огняново

Село Байлово и язовир Огняново, Софийско, са чудесно допълнение на посещението до Спасова могила.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Сувчарско пръскало

Днес ще ви разкажа подробно за чудесната ни пролетна разходка до един от най-високите старопланински водопади с директен пад на водата от 54 метра – водопад Сувчарско пръскало до село Христо Даново.

Водопад Сувчарско пръскало

Исках да отидем до водопада още миналата година, но тя се изплъзна така бързо, че за Сувчарското пръскало не ни остана време. Затова, тази година водопадът беше с приоритет в списъка с места за посещение. Само чакахме малко да се отдръпнат снеговете, денят да поотрасне и температурите да са приятни за планински преход. Чакахме, ходихме по разни зимни разходки, пак чакахме и … дочакахме. Използвахме една от първите слънчеви мартенски недели, за да се порадваме на водопада и да се заредим с много положителни емоции и енергия.

Накратко за маршрута до водопад Сувчарско пръскало

Водопад Сувчарско пръскало се намира в Национален парк „Централен Балкан“, близо до с. Христо Даново, Карловско. Селото отстои на около 120 километра източно от София, които се изминават за около час и петдесет минути, като се пътува по Подбалканския път. За село Христо Даново се отбивате остро надясно на влизане в Кърнаре.

От село Христо Даново започва пешеходния маршрут към водопада, който се изминава за близо час и половина. Маршрутът е дълъг около 4 километра и може да се раздели на 2 части:

етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката, време: 60-75 минути в зависимост от началната точка на маршрута и от темпото;
етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало, време 10-15 минути.
Както виждате от описанието в етап 1, маршрутът има повече от една възможни начални точки. Единият вариант е да оставите колата на мегдана на селото, след църквата и да поемете пеша нагоре към асфалтовия път над селото. Той се различава добре отдалеч по издълбаните в склона скали.

Издълбаните скали покрай пътя за водопада

Вторият вариант е да спрете колата някъде на гореспоменатия асфалтов път. За да стигнете до него, трябва да минете през циганската махала, като завиете надясно (т.е. северно към планината) на четвъртата пряка след влизане в селото, после стигате почти до края й и следвате пътя, който прави завой на ляво и излиза от селото по тесен асфалтов път. Пътят първоначално минава през борова гора. В нея се включва и маршрутът от центъра на селото. По асфалтовия път има нападали камъни и по него може да стигнете най-много на около километър след селото.

По шосето към водопада

Малко отклонение – от центъра на село Христо Даново започва и един от маршрутите до хижа Козя стена.

Надълго за маршрута

В този раздел ще ви споделя впечатления от нашето преминаване по маршрута от село Христо Даново до водопад Сувчарско пръскало.

За пътуването ни по Подбалканския път до с. Христо Даново, няма кой знае какво за разправяне. Затова минавам направо на пешеходната част от маршрута.

Етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката

Като влязохме в село Христо Даново, предпочетохме да се пробваме докъде ще стигнем с колата, главно за да спестим време. Шосето започва над село Христо Даново и се вие високо покрай реката. Не стигнахме много далеч – на близо километър от циганската махала. Спряхме на естествена отбивка на пътя точно преди един 90 градусов завой надясно. Малко след този завой имаше паднали две скали, препречващи шосето, а още малко натам се беше образувал цял насип, напречно на шосето, образуван – къде волно, къде неволно от нападалата скална маса и пръст.

Поглед назад към с. христо Даново в началото на маршрута

Спряхме колата, нарамихме раниците и с бодра крачка се отправихме към водопада. Докато вървяхме, с интерес разучавахме околния терен.

Още един поглед назад

Както споменах, пътят се точеше покрай реката.

По шосето към Сувчарското пръскало

На моменти шумът от реката чувствително се увеличаваше, издавайки някой мощен бързей, водоскок или водопад.

Един от водопадите, които видяхме отдалеч

Ние уловихме няколко водопада – два по-ниски и един доста солиден. Освен водопади покрай реката, видяхме и няколко причудливи скални форми.

Към водопада

За около час изминахме етап 1, който в нашия случай започна на около километър след селото, и завърши на бетонния мост над реката, където трябваше да се отбием за водопада. Този бетонен мост се пада след един остър завой наляво на шосето, по което се върви.

Бетонният мост

Етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало

Пътеката от този мост до водопада (етап 2) изминахме за около 10-15 минути. Тя не е дълга, но е тясна и криволичи надолу-нагоре. Когато ние вървяхме по нея, на две места трябваше да прескачаме дебели дънери от паднали дървета. Тук-там имаше и изостанали преспи сняг, които допълнително забавяха хода ни.

Падащите води на Сувчарското пръскало започват да се виждат – главно чрез отблясъците на водата – още след първите 5 минути по пътеката. Стигне ли човек до водопада, веднага съзнава, че трудностите са възнаградени. Водопадът е много красив – жив, мощен, буен, със силен тътен, хвърлящ пръски надалеч. Поне ние такъв го видяхме в този слънчев мартенски ден.

Водопад Сувчарско пръскало

При водопада

Пред самия водопад има нещо като естествена площадка за наблюдение – това е най-широкото и удобно място, където човек може да поседне върху камъните или дънерите, да отдъхне и да се полюбува на водната стихия.

От тази площадка пътеката продължава още малко и стига близо до скалите вляво от водопада. Тази част от пътеката също е много тясна и трябва да се внимава, че надолу е стръмната пропаст към реката. Не е чак толкова страшно, особено за по-опитни с преходите хора, но трябва да се внимава.

При водопад Сувчарско пръскало

Обратният път е със същите особености и отнема почти същото време за изминаване.

Красотата на водопад Сувчарско пръскало

Имаме вече солиден опит с посещението и наблюдението на водопади. Въпреки това, все още не спирам да се възхищавам на този вид природни забележителности. С две думи имаме широка основа за сравнение на водопади.

Водопад Сувчарско пръскало много ни хареса, макар да не беше кой знае колко открит за наблюдение – все пак си беше в горичка и близо до него се издигаха много дървета.

Водите на водопада падаха от висок скален венец и се разбиваха с грохот долу в реката хвърляйки хладни пръски надалеч. След това продължаваха да кипят от вихъра на грохота и от скалите в реката, които ги завихряха допълнително. Сетне се спускаха надолу в дерето вече леко успокоени. Над скалния венец се виждаха много дървета и изглеждаше равно.

Водопад Сувчарско пръскало в целия си ръст

Когато ние посетихме водопада, край него имаше доста хора – общо, може би около 15 души освен нас двамата, дошли по двойки, тройки, че и една осморка. Не очаквах да срещнем толкова много хора.

В заключение, ако сте любители на водопадите и особено на съчетанието между водопад и планински преход, то водопад Сувчарско пръскало със сигурност ще ви хареса. Бързайте да го посетите през пролетта, за да се открие пред вас в най-добрата си форма!


Водопад Сувчарско пръскало

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Карандила – едно от богатствата на България, което трябва да се посети

Ако си в района на Сливен и не посетиш местността Карандила, е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. На 32 км от Сливен и на малко повече от 1000 метра надморска височина се намира най-известната част от природния парк Сините камъни – Карандила. Достъпен е по въжена линия, с автомобил или по туристически пътеки. Най-лесно се стига с лифт – само за 20-ина минути. Най-трудно – пеша, по пътеките, най-популярната от които е Хайдушката пътека. Дълга е 4 км, но на места е доста стръмна и камениста. Изминава се за около един час. Началото е от Информационния център на природния парк. Пътеката е много добре обозначена. Третият начин е с автомобил – 33 километра по път, пълен със завои. Точно заради завоите това е най-рядко използваният вариант. Но пък който го избере, ще се наслади на невероятно живописни и красиви гледки – водопади, причудливи скали, просторни поляни с пъстри цветя.

Съчетанието на чистия въздух, задържащия се сняг, прохладата, ветровете и условията за ски спорт, делтапланеризъм, парапланеризъм, алпинизъм, катерене, ориентиране и туризъм, идеалната възможност за пикник – всичко това прави Карандила привлекателно място за отдих и зареждане с положителни емоции.

„Старата фурна“ е един от символите на Карандила. Известна е с прясно изпечения си хляб в пещ на дърва, с неповторим вкус и аромат. Край фурната има много приятен кът за отдих с чешма, масички, пейки, столчета, детска площадка.

“Халката” е друга природна забележителност. Това е скално образувание, наподобяващо халка. Резултат е от рушителното действие на атмосферните фактори – слънцето, вятърът, водата. Височината на Халката е повече от 8 метра. Човек може спокойно да премине през отвора й, който е висок около 2 метра. Според старо предание, в праисторически времена това място било закътан пристан на бурно море и към скалата с дупка привързвали корабите. Халката била спасение и надежда, че няма да потънат. На Халката приписват магическа сила да дарява здраве и живот. Легенда разказва, че забранената любов на девойка и момък станала възможна, когато двамата се хванали за ръце и едновременно преминали през отвора на пръстена.

В най-високата част на парка е разположено езерото Карандила. Около него има много маси и пейки, на които може да се направи пикник. Изградени са беседки и катерушки за детски забавления.

Лековитият извор “Кушбунар”; буковете в “Кушбунар”, които са на възраст над 400 години и са рядко срещана природна забележителност; пещери и водопади – това са малка част от природните феномени на Природен парк „Сините камъни“ и Карандила.

Надяваме се, че поне малко успяхме да ви потопим в красотата и уникалността на Карандила – едно райско кътче от богатата ни страна. А ако искате да го посетите, то районът е пълен с гостоприемни къщи за гости, които ви очакват.

https://athomebg.eu/2022/04/08/karandila-edno-ot-bogatstvata-na-balgaria-koeto-tryabva-da-se-poseti/

[Hatshepsut]

Маломаловски манастир

Маломаловският манастир се намира на 2 км североизточно от село Мало Малово и до него се стига пеша по черни пътища. Смята се, че църквата му е била изградена или поне обновена и изписана в края на XVI или началото на XVII в. Може би тогава е бил възобновен и целият манастир. В миналото църквата е била изписана както отвътре, така и отвън. Днес, над входа на малката черква, можем да видим сравнително добре запазеното изображение на патрона свети Никола. Вътре в храма могат да се разгледат автентични стенописи.

Светата обител е построена в закътана долчинка, скрита и заветлива. Мястото е тихо, спокойно и уютно.

[Hatshepsut]

Пролетна разходка до Златния водопад и Пиринешки джендем

Пролет. Време за водопади.

Тази статия е посветена на два интересни по форма и обкръжение водопада – Златният водопад и водопад Пиринешки джендем, които за жалост са на малки реки (ляв и десен приток на Голяма река). Затова, от сега ви казвам, че трябва да се посещават в периоди на снеготопене или да се дебнат след обилни дъждове.

Златният водопад

За първи път посетихме двата водопада преди две години на връщане от морето. Тогава те бяха доста оскъдни. Тази пролет ги навестихме отново с надеждата да ги сварим по-пълноводни. Така си беше – имаха повечко вода от първия път, но вероятно могат да се видят в още по-добри периоди. Тази зима просто нямаше чак толкова обилни снегове.

Къде се намират водопадите и как се стига до тях

Двата водопада се намират между търговищките села Пиринец и Иванча, на около 60 километра североизточно от Велико Търново и на около 50 километра западно от Търговище. Ако идвате от Велико Търново по главния път за Варна, малко след Антоново, точно след една бензиностанция на Петрол, трябва да се отбиете наляво (северно) към Пиринец. Има указателна табелка към Попово. На разклонението при с. Семерци държите ляво – има табелка за Пиринец, но е малка и не се различава добре отдалеч.

По-долу ще опиша пътеките към двата водопада.

Златният водопад до село Иванча

За водопадите, подминавате село Пиринец и продължавате към Иванча. Най-напред е отбивката за водопад Пиринешки джендем.

За да стигнете до Златния водопад продължавате от отбивката за Пиринешки джендем по шосето към Иванча още около километър, като преди да се влезе в село Иванча се отклонявате от шосето вдясно по път с трошено-каменна настилка. Има табелки, сочещи водопада и перилото до него. По черния път карате още съвсем малко и стигате широка и дълга поляна по протежение на реката със зони за отдих и мрежа за волейбол.

До с. Иванча – поляната край Голяма река


Край Голяма река между Пиринец и Иванча

Там някъде трябва да оставите колата и да пресечете реката по един от мостовете.

По моста над Голяма река към Златния водопад

На другия бряг продължавате по пътеката покрай реката, която не след дълго завива леко вляво и се движи по тесен приток на Голяма река.

По пътеката

Малко по-нагоре по този приток се намира Златният водопад. От поляната с мрежата за волейбол до водопада се стига за не повече от 10 минути.

До водопада

Златният водопад е много красив, когато има вода. Висок е около 15 метра. Скалите, по които се спуска са пясъчни и имат златист цвят, откъдето и името на водопада. Водите му падат в малко езеро. Самите скали образуват полукръг около езерото. Много е свежо. Има и немалко растителност, допълваща картината.

Златният водопад и езерото под него

Пътеката до Златния водопад е част от екопътека Голяма река, изградена през 2006 г. по европроект и с маршрут от 14,5 километра.

Златният водопад край село Иванча

Водопад Пиринешки джендем

На около километър и половина след с. Пиринец започва пътеката към водопад Пиринешки джендем. Има указателна стрелка вляво от шосето. На това място може да се паркира, макар че не е много широко.

На отбивката към водопад Пиринешки джендем

От шосето започват две пътеки – обозначени са с табелки. Пътеката вдясно и надолу през горичката след няколко минути ходене стига до панорамна площадка с хубав, макар и далечен изглед към водопада. От тази площадка ще видите водопада в целия му ръст с красивите му къдрави води (ако е пълноводен).

Водопад Пиринешки джендем до село Пиринец

Още от тук голямо впечатление правят две неща:

неговата височина – висок е около 34 метра;
трудната му достъпност – заобиколен е от много високи брегове.

Към водопад Пиринешки джендем

От тази площадка трябва да се върнете в изходна позиция до шосето и от там да поемете по втората пътека, която се спуска вляво и надолу към реката, пресича я и минава на другия бряг. Реката е тясна, така че пресичането не представлява трудност. Близо до мястото, където пътеката пресича реката има изградена масивна беседка.

За да видите горната част на водопада, продължавате още малко по пътеката. Пътьом ще видите още един малък водопад и дървена платформа за наблюдение на … не е ясно на какво, защото от нея нищо не се вижда.

Горната част на водопад Пиринешки джендем

Ако искате да слезете до подножието на водопада, в случай, че е пълноводен и оправдава усилията, трябва да продължите по пътеката. След няколко минути тя навлиза в гъста горичка и започва да се спуска много стръмно надолу по склона. Като се стигне реката, трябва да се завие надясно към водопада.

Името на този водопад – Пиринешки джендем – идва от факта, че се намира до село Пиринец и от арабската дума „джендем“, навлязла в българския език от турски и означаваща буквално ад, а преносно се употребява в смисъл на „затънтено място“.

Ако имате път към Антоново и Попово и искате да се разходите и да видите красиви природни картини, имайте предвид гореописаните два маршрута, съвсем близко един до друг.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Алински манастир и Алинска крепост в ранна пролет

Алинският манастир отдавна трупаше прах в списъка ми с места, които искам да посетя. Още преди време разбрах, че е бил част от Софийската Мала Света гора. Но някак все изникваше нещо друго. Средновековната църква на Маломаловския манастир, който посетихме миналата събота, в последните дни побутваше активно мисълта ми към старите църкви и манастири около София, попаднали с времето в споменатия списък и все още непосетени. Така решението за поредната уикенд разходка до София дойде почти от само себе си. Малко преди да тръгнем допълнихме плана с близката до манастира Алинска крепост.

Алински манастир „Възнесение Господне“

В съботата преди прогнозираната априлска зимна виелица го изпълнихме. Беше Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресил Лазар в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Беше ден преди Цветница и 8 дни преди Великден, много подходящо време за посещение на свети места.

Алински манастир „Възнесение Господне“

Информация за манастира

Алинският манастир „Възнесение Господне“, познат още като „Свети Спас“ е разположен в южните гористи склонове на Плана планина. Край него протича река Манастирска и още една река без име, неин приток. Мястото е уединено, спокойно и заветливо. Шумолят единствено птичките и реката със звънкия си ромон.

Алински манастир в Плана планина

Манастирът се състои от старинна, но добре обновена църква, навес, пейки и новопостроена манастирска сграда, все още неизмазана към момента на нашето посещение (средата на април 2022 г.).

От сайта на Софийската метрополия четем, че манастирът е възникнал през ХVI – ХVII век, а през ХVIII – XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.

Алински манастир – църквата

Централно място заема малката средновековна църква. Тя е еднокорабна, едноабсидна, без купол и леко вкопана в земята. Уникален детайл в архитектурата ѝ е т.нар. „певница“ в северната стена – това е овална ниша, в която е поставен статив за богослужебни книги, използвани от четците и певците при църковните служби.

Алински манастир – малка част от стенописите

Според ктиторския надпис вътре в храма, той е изписан през 1626 г. Стенописите са много, сравнително добре запазени и изобразяват множество светци и евангелски сцени. На тавана на храма са изписани няколко изображения с Исус Христос.

Христос Пантократор, обграден от множество светии: едно от най-големите и впечатляващи изображения на тавана на църквата

Едно от тях – точно над входа е „Преображение Христово“, което наподобява образа „Христос в ракета“ от църквата в село Добърско. Всъщност, „ракетата“ е огнена мандорла, което означава сияние в овална форма, източено във вертикално направление. То е неизменна част от символиката в християнското изкуство и изразява вечната слава и сила Божия.

Христос в ракета или „Преображение Христово“ – на тавана точно над входа

Ако искате да разберете повече за стенописите в храма, прочетете статията за манастира в сайта „Пътища на балканските зографи": https://zografi.info/?page_id=282

Как се стига

Алинският манастир се намира на около 7 километра южно от село Плана и на долу-горе същото разстояние северно от село Алино. Към него водят черни пътища и от двете села. Тук ще опиша накратко как се стига от с. Плана. Движим се изцяло в Плана планина, а по път се откриват гледки към Рила, Витоша и Верила. Обръщам внимание, че препоръчвам да ползвате GPS трак, защото в по-голямата част от маршрута няма ясна маркировка, а на много места черните пътища се разклоняват, което е предпоставка за объркване.

В началото на маршрута към Алинския манастир в покрайнините на с. Плана

Отправна точка са югоизточните покрайнини на село Плана. Като влезете в селото откъм София, трябва да се насочите към махала Турмачка и параклиса „Свети Киприян“. Подминавате параклиса, а след това асфалтовата отбивка за Тодорова махала и на около 100 метра след нея от шосето леко вдясно се отделя черен път. Няма табелки. Там е удобно да се остави колата. Тръгва се по черния път през полята.

Съгласно картата, целият маршрут е маркиран с червена маркировка, но реално от село Плана тя е оскъдна и избледняла, в района на манастира е по-добра.

Поглед към връх Манастирище

Координати на:

началото на маршрута: 42.477098, 23.421733;
Алински манастир: 42.43965, 23.414373;
Алинско кале: 42.441471, 23.413943.

Геодезическа обсерватория, до село Плана

Малко след началото се минава покрай Геодезическа обсерватория, която е вляво от пътя. Продължава се по него. Той навлиза в гора и няма кой знае какво за описване. След около 3.2 км трябва да се завие по разклонението вдясно. Не след дълго видимостта се отваря и се минава през обширно тревно пространство.

По маршрута

Малко след него се навлиза отново в гора. Пътят се разклонява и трябва да се поеме по лявото разклонение. Минава се покрай немалък участък с изгорели при пожар дървета.

Към Алинския манастир: в участъка след пожара в Плана, гледка към Рила

В края на участъка пътят отново се разделя, като тук се поема по дясното разклонение. Малко след това се навлиза пак в гора, теренът става доста стръмен и се движим в дола на планинска река (десен приток на река Манастирска). Това е сигурен знак, че приближаваме манастира.

Поглед към Рила планина

Разстоянието от с. Плана до Алинския манастир се изминава за около час и 40 минути. В по-голямата си част сме се спускали към него. Връщането е малко по-дълго – около 2 часа, тъй като преобладава изкачването.


Алинско кале

Алинска крепост – зидовете в северната част на хълма

Информация за крепостта

Останките от крепостта Алинско кале могат да се видят на хълма над Алинския манастир. Информацията за крепостта е изключително оскъдна. В много сайтове се споменават 4 почти идентични неща за нея, без да са цитирани някакви проучвания или други източници, затова не мога да ги нарека факти (с изключение на едно). Все пак, нека ги спомена:

крепостният зид е обграждал пространство от около 3 дка;
на места руините са запазени на височина до 2.5 м;
твърдината се датира към ХІ-ХІV в.;
просъществувала е до ХVІІ в.
От четирите горни твърдения от личен опит мога да потвърдя само второто. Като обикаляхме хълма, видяхме 3 добре запазени зида, като 2 от тях бяха около и над 2 метра. Единият от зидовете приличаше на кула. Любопитно беше, че част от изграждащите го камъни бяха споени както със стар хоросан, така и с нова замазка, което навежда на мисълта за евентуална консервация или най-малкото скорошна намеса, последвала някакво проучване. Нямам, за съжаление, кристално кълбо и повече от това не мога да разгадая 🙂

Алинска крепост – кулата

До руините на хълма води все още ясно обособен черен път, на места възвишението изглежда терасирано. За жалост, личат иманярски дупки тук-там.

Как се стига

Алинското кале се намира на 200 метра северно от Алинския манастир. За да стигнете до него, тръгвате по черния път, който се отделя вдясно от портата на манастирския двор към близкия хълм. Само след няколко минути ходене в горната част на хълма вече се виждат зидове. Може да се качите директно към тях, но е доста стръмно. По-удобно е да повървите още няколко минути, стига се до място, където пътят се разклонява. За крепостта се поема по лявото разклонение и така твърдината се подхожда от североизток. На стотина метра след разклонението се виждат и първите руини.

Алинска крепост – още руини във високата част на хълма

За да видите останалите, трябва да се насочите към най-високата част на хълма и в посока манастира. Ще видите малко помещение, вероятно кула, а след него и още един висок зид.

На връщане, ако не се притеснявате от стръмно спускане, може да се насочите към черния път до манастира директно от тук – просто си намерете най-удобното за слизане място. Ние точно така направихме.

Ето и видео от разходката до Алинските манастир и крепост.


Алински манастир в Плана планина, съвсем близо до София

В заключение

Да подчертая, че мястото не е облагородено и много хора, желаещи да видят масивна крепост, биха се разочаровали. Вие си преценете дали си струват усилията за изкачване и обиколка на хълма. На мен лично ми беше интересно – добре раздвижваща разходка до средновековен манастир и крепост, 14+ километра пеша общо в двете посоки, имаше си и панорамни гледки, макар и откъслечни.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти и водопадът под него

В един от почивните дни покрай този Великден се отправихме отново към Враца и по-точно към близкия Бистрешки манастир Свети Иван Пусти, познат с още няколко имена – Свети Иван Богослов по патрона на църквата му, Свети Иван Рилски, защото се е смятало, че светецът е прекарал известно време в манастира, и Касинец по името на местността Касината, в която е разположен.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Това е още един манастир с водопад под ръка. Мястото е красиво и с дълга история.

Манастирът се нарича още Бистрешки или Бистрецки по името на близкия нему квартал на Враца – Бистрец, който до 1971 г. е бил отделно село.

Как се стига

Бистрешкият манастир се намира на около 12 км северозападно от Враца. До него се стига с кола. От Враца трябва да потеглите по шосето за Монтана. Отклонението към манастира се пада на около 10 километра след Враца в посока Монтана. Там при завоя към манастира пътят е много натоварен и трябва да се внимава.

След като се отклоните започвате да се изкачвате към манастира по тесен и стръмен асфалтов път с доста завои. Гледките са интересни (ако не сте шофьор, разбира се 🙂 ). Пред манастира има широко асфалтирано място за паркинг.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти

Лични впечатления

Мястото е много красиво, с прекрасни гледки, тихо и спокойно. Център на всичко е църквата Свети Иван Богослов, която в архитектурно отношение е еднокорабна, едноабсидна, с купол. В нея личат много стари стенописи. Могат да се видят също няколко отколешни икони опрени на стените. Една от тях е на св. княз Борис-Михаил покръстител.

Бистрешки манастир Свети Иван Пусти – църквата

За съжаление, не ни дадоха да снимаме в църквата и не мога да ви покажа нищо от вътрешността й.

От площадката до църквата се открива красива панорамна гледка към равнините долу срещу църквата. На площадката има изградени чешма и беседка.

Покрай църквата

Самата църква, освен че е разположена на високо, лежи в подножието на величествен скален венец. По-нагоре, в скалите над храма има плитка, но обширна пещера, наричана Голямата пещера, с останки от стенописи. Смята се, че там е бил манастирът първоначално. Там в Голямата пещера, нависоко вдясно от входа има дупка, където е била постницата – пещеричката, в която е пребивавал свети Иван Рилски в пост и молитва.

От скалите в пещерата извира поток, който се спуска надолу към църквата и под нея образува красив водопад. Потокът е каптиран и захранва чешмата край църквата, затова водопадът не е много мощен и по думите на пазача работи само през пролетта.

История

В района на манастира е открита тракийска керамика, датирана от 4-1 в.пр.Хр., затова се предполага че на това място в този период е имало тракийско светилище. Край манастира има останки от средновековна крепост – крепостта Касина от 12-14-ти век. Допуска се, че манастирът е построен през този период.

Първите писмени сведения за манастира са от 1544 г. и се съдържат в скален надпис под стенописите в пещерата над манастира. Надписите не са изцяло разчетени, но в резултат на проучване и реставрации се установява, че един от текстовете е свързан с житието на патрона Иван Богослов, а друг – с ктитора Димитър Дубов. Въз основа на надписите и на стенописите в старинната църква се счита, че сегашният манастир е построен през 16-ти век върху останките на по-стар манастир.

Стенописите и скалният надпис в Голямата пещера

Смята се също, че първоначално манастирът е бил скален и монасите обитавали близките пещери.

Голямата пещера

След създаването си, манастирът е бил разрушаван на няколко пъти от турците и след това възстановяван. Възобновен е през 1867 г. В периода 1894-1928 г. манастирът е напуснат от монасите и тогава получава името „Пусти“.

През 1928 г. е бил обновен отново и осветен под името Св. Иван Рилски.

По-късно светата обител отново запустява и по-лошо – попада под иманярски набези. В тази статия, публикувана за първи път през 2006 г. може да видите плачевното състояние на манастира по това време.

През 2008 г. манастирът претърпява ново обновление – църквата е подновена и измазана, построени са нови манастирски сгради.

По-подробно с историята на Бистрешкия манастир може да се запознаете на сайта на проекта „Карта на времето“, реализиран от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца.

Легенди

През годините от уста на уста са се предавали множество легенди, свързани с манастира. Според една от тях, свети Иван Рилски прекарва 40 дни в пещерата над манастира в пост и молитва, точно преди да се отправи към Рила и да основе там Рилската света обител.

Втора легенда разказва, че светецът живеел в пещерата, хранел се с трева и живеел сред дивите зверове наоколо, които идвали при него смирени.

Трета легенда продължава този сюжет с допълнение, че скалата сама се отворила и сторила път на светеца към Рила.

Според друга легенда, процесията с мощите на свети Иван Рилски минава през манастира на път за Рилския манастир.

Преданието още гласи, че край манастира е скрито съкровище на цар Иван Шишман. Вероятно, иманярите точно него търсят.

Все пак, да спомена, че няма писмени сведения за пребиваването на най-големия български светец Иван Рилски в Бистрешкия манастир. Това, разбира се, не изключва възможността той да се е подвизавал по тези места.

Целебна вода

Както казах по-горе, от скалите в проходната пещера извира вода, която изтича в малък поток. В миналото (а и сега) се смятало, че тази вода е лековита. Според разкази на монаси, болните били лекувани долу в пещера край водопада.

Потокът пред Голямата пещера

Тук искам да направя два коментара. Първо, за това, че водните пръски на водопадите действат положително върху човешкото здраве, вече съм писала. Второ, зад водопада наистина има малка пещера, но тя е доста трудно достъпна. Дали в тези разкази става въпрос за нея или за някоя друга на левия бряг на потока, не мога да кажа.

Художествени занаяти

Преди, по време и след Българското Възраждане манастирът дава подслон на няколко художествено-занаятчийски работилници.

В края на 16-ти и началото на 17-ти век в манастира идват няколко чипровски майстори, които основават в светата обител златарска работилница. От тяхната работа до нас са достигнали няколко интересни произведения на златарското изкуство, които се съхраняват в музея във Враца. На всяко от тях има надпис с годината на производство:

сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г.;
художествено украсен сребърен жезъл от 1612 г.;
сребърна обковка на Черепишкото евангелие от 1612 г.
потир с гравирани изображенията на Иван Рилски, Йоан Богослов и Христос, изработен през 1628 г.
Благодарение на надписите, днес се знаят и имената на някои от майсторите – Никола, Пала и Костадин.

В манастира са били изработвани и малки икони, някои от тях носени като медальон.

Знае се, че в началото на 19-ти век в манастира е имало медно-щампарска работилница. От нея до нас са достигнали две щампи от 1822 г., също обозначени с надписи. Едната щампа изобразява двамата светци-покровители на манастира – свети Иван Рилски и свети Иван Богослов, а другата представлява панорамен изглед на манастира.

Водопад Свети Иван Пусти

Водопадът се намира точно под манастира и част от него се вижда от шосето – точно преди паркинга. Водопад Свети Иван Пусти се захранва от потока, който извира от Голямата пещера.

Водопад Свети Иван Пусти

За да видите водопада в целия му ръст, трябва да се спуснете в дерето. Там няма обособена пътека, затова слизането, макар и кратко, не е лесно. Допълнителна трудност създават многото камъни, които се свличат, щом стъпите на тях. Все пак, не е невъзможно, но трябва да се внимава.

Водопад Свети Иван Пусти

Там долу в дерето водопадът изглежда съвсем различно. Красив е. Под най-високата му част, зад водите му се е образувала малка пещера.

Водопад Свети Иван Пусти

По вида си и по пещерата зад водите, водопад Свети Иван Пусти прилича на водопад Футула край Сливен и на водопад Полска Скакавица.

Имайте пред вид, че водопадът е активен главно през пролетта. След това той почти пресъхва, според думите на пазача на манастира.

Районът на Враца изобилства от интересни места – пещера Леденика, водопадите Врачанска Скакля и Боров камък, Околчица… Ние сме си набелязали още няколко красиви и високи водопади там наоколо, част от тях се надявам да посетим съвсем скоро.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Христовски водопад в сърцето на Еленския Балкан

Пролет. Време за водопади.

Планът за този късно-априлски следобед беше да посетим Христовския водопад, близо до възрожденското градче Елена, Великотърновско. Отскоро знаехме за този водопад. Гледахме снимки, проучихме мястото, подготвихме се и тръгнахме.

Христовски водопад

В следващите редове разказвам за нашето посещение на водопада. Както вече споменах, уж бяхме подготвени какво да очакваме, но там при водопада гледката се оказа много по-внушителна, отколкото предполагахме – водопадът бушуваше с цялата си мощ и протягаше падащите си води по цялата ширина на реката.

Как се стига до Христовкия водопад

Христовският водопад се намира в района на град Елена. Близо до него води асфалтов път, а след това – кратка и лека горска пътека.

Отправната точка за водопада е град Елена. Като се влезе в градчето откъм Велико Търново, на първото голямо кръстовище трябва да се завие наляво по пътя за Сливен. Има стрелка-указател, сочеща посоката към Сливен точно на кръстовището. Продължава се по този път и малко след Елена трябва да се завие надясно към село Руховци. Разсоянието от завоя наляво към Сливен до село Руховци е около 5 километра.

На влизане в Руховци се държи ляво. Само за сведение, надясно е към махала Христовци, на която е кръстен водопадът. Тя е близо до него по права линия, но за да се стигне до началото на пътеката към водопада не се поема към нея, а към мегдана на село Руховци. Щом стигнете мегдана, завивате надясно.

Много малко след селото, точно след един мост на завой, започва пътеката към водопада. След завоя, от лявата страна на шосето има широко място, удобно за паркиране.

От тук започва пътеката към водопада

Паркирате, пресичате шосето и сте на пътеката. Има си и съответното обозначение.

По пътеката

Пътеката е широка, кратка и много лека за ходене (няма нагоре-надолу). Има си и маркировка.

По пътеката

След около 15 минути ходене по нея, водопадът вече се вижда.

Поглед към водопада

Там край него има обособен приятен кът за отдих, веселие, хапване и наблюдение на водопада с необходимите съоръжения 🙂

Край водопада: кът за отдих. Наблизо има и барбекю

Разходката може да завърши тук. За по-любопитните изследователи, има още …

Няколко метра след този кът за отдих има стръмна пътечка, водеща до подножието на водопада.

Стръмната пътечка

Тук вече е трудната част, защото пътечката е стръмна и хлъзгава. След като се слезе по тази пътечка, може да се повърви още малко по скалите от коритото на реката, за да се хване водопадът от по-предни позиции.

И стръмната пътечка, и речните скали бяха доста влажни и хлъзгави по време на нашето посещение. По едно време едно куче се опита да слезе оттам, направи две крачки надолу, взе да се хлъзга и се отказа. После дойде при нас за компания, но явно намерило друг по-лесен маршрут.

Въпреки тези малки трудности със слизането, изгледът, който си осигурихме към водопада, беше впечатляващ.

Панорамен изглед към Христовски водопад

Впечатления от водопада

Христовският водопад не е от високите – височината му е около 15 метра, но пък е доста широк и с много вода пролетно време. Реката, която го захранва се нарича Мийковска река. Коритото й в тази част е изцяло скално и може би заради това водопадът е толкова широк. Цялата тази картинка прекрасно се допълва от високите скали на левия бряг на реката, стоящи отстрани като рамка на целия пейзаж.

Христовски водопад

Освен пълноводието, когато ние бяхме край водопада, имахме и други „бонуси“: ярко-зелената растителност, пълнеща окото, току-що цъфналите ягодки, песента на птичките, озвучаващи пейзажа и омайният мирис на цъфнала акация … Въобще … 4Д отвсякъде 🙂

Христовски водопад

Горната част на водопада

Следвайки обособената пътека, може да се стигне и до горната част на водопада. Тя се намира съвсем малко след стръмната част. Гледките там – на водопада и на реката също пълнят окото.

Горната част на Христовския водопад


Горната част на Христовския водопад: коритото на реката


Горната част на Христовския водопад: коритото на реката

В заключение

Останахме очаровани от Христовския водопад. Това е един от най-широките водопади, които съм виждала. Той сега е в стихията си, подхранван от снеготопенето и дъждовете. Съдейки по снимки в интернет и по отзиви на мои познати, през лятото е доста по-скромен. Така че, сега му е времето!



Христовски водопад в Еленския Балкан

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Късак – едно неподозирано водно изящество в сърцето на Западните Родопи

Ако сте любители на водопадите, родопските красоти, малко познатите места в България и имате път към Доспат или Борино, препоръчвам ви да посетите водопад Късак до едноименното родопско село.

Ние научихме за водопада случайно и го посетихме на връх Гергьовден заедно с Дяволската екопътека. Макар че бяхме изморени от обхождането на пътеката, решихме да наминем и към него – така и така сме загрели 🙂

Водопад Късак

В тази статия ще ви разкажа накратко за впечатленията си от водопада и как се стига до него.

Как се стига до водопад Късак

От входната табела на селото вляво се отклонява черен път, по който трябва да се тръгне за водопада. По черния път – твърд, но не много добър, с лека кола може да се слезе още малко по натам – до едно уширение, в ляво от което има къща с кошери. Там е удобно да се остави колата.

Към водопад Късак

От това място пеша се поема към близката поляна с българското знаме и подредените дървени трупи. За сведение, като приближиш знамето, виждаш, че колът на който е издигнато е прегърнат от множество указателни табели-стрелки: Атина, Токио, Париж, Ню Йорк, Кайро, Истанбул, … и разбира се – Късак.

Към водопад Късак – колът със знамето и стрелките

От поляната със знамето се тръгва по широкия черен път надолу. Следват се стрелките и бяло-червената маркировка. Няколко минути ходене по широкия път надолу от поляната със знамето, трябва да се завие надясно. Има указателна стрелка. След този завой пътеката от широк черен път се превръща в горска пътека и се спуска стръмно надолу към дерето.

Като времеви диапазон засякохме, че от колата до водопада се стига за по-малко от 15 минути.

Водопад Късак – последни метри

В обратната посока – нагоре беше по-трудно, разбира се, но го взехме за 20 минути. Ако към тези времена прибавим и минимум 10 минути за наблюдение и изучаване на водопада, смятайте, че общото необходимо време за посещение е поне 45 минути, без да се смята стигането с кола в покрайнините на село Късак.

Красотата на водопада

Водопадът, макар и не много мощен е много красив – водите му се спускат на разнопосочни струи по насечени скали. Пред водопада има масичка с пейки, саморъчно направена чешма, мераклийски шкаф с книги, а дървени стълби помагат за последните метри до водопада.

И още – в подножието на водопада може да видите цветя, оградени с камъчета и нещо много зареждащо – сърце-усмивка.

Водопад Късак – библиотеката

Очевидно, хората от селото полагат доста усилия не само да запазят и поддържат красотата на мястото, но и да го снабдят с приятни удобства, които със сигурност допринасят за доброто впечатление от водопада.

Много готино място!

Водопад Късак в Родопите

Други места наблизо

Знаете, Родопите са много богати на природни и културно-исторически забележителности. Тук ще спомена само най-близките:

Дяволската пътека с начална точка, недалеч от Борино (или от Буйновското ждрело);
Римски мост Кемера до близкото село Змеица, който се вижда от главния път;
живописните гледки от бреговете на язовир Доспат.

https://drumivdumi.com/