Блага Димитрова

[Hatshepsut]

Щом търсиш трайност

Приятелство между жена и мъж.
Вълнение, зарито в корена,
         а на открито -
спокойствие и ведрина.
Кръстоската на погледите
не дава разрушителна искра.
         Замлъкването
внезапно се пронизва с гръм.
Ръцете суеверно все заобикалят
        подривното докосване.
За да не стигнат отчуждени до раздяла,
избягват двама близостта.

Приятелство между жена и мъж?
Целувка на душите, представи си,
        която трае цял живот.
        Не я разяжда ревност,
пресищане не я заплашва,
ни разстояние, ни време,
         ни страх, ни изневяра
над тази вярност нямат власт.
Надмогване на сляпата природа.
В такава връзна противоестествена -
каква естественост и свобода!

Приятелство между жена и мъж.
          Да не повярваш.
Най-висшата игра със огъня.
Оплождане взаимно на духа.
На този тих и звезден пламък
премръзналите пръсти аз си грея,
опарени от хищната любов.
Изтръпвам от самото недокосване,
         от липсата на клетви -
         пълна с вяра.
Над тъмните въртопи на страстта
се извисява този вечно снежен връх,
загатващ за неземния ни произход.
А някъде дълбоко в корена
        коварно,
потайно, влажно, земно
        гризе една тъга...

[Hatshepsut]

Гонг

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Залез в еленовите рога на гората - не за нас.
Двама в люлката на листопада - не аз и ти.
Нощна балсамна тишина - не за нашите думи.

Колко безценни дарове разменихме на безценица:
               насаме - за сборища,
               целувки - за охапваници,
               нежност - за шум и суета.

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Мога ли да върна поне една проляна луна?
Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?
Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?

Девет царства разменям за едно щурче под прага,
                чужбините - за насаме,
                победите - за оня поглед,
                славата - за една любовна  нощ.

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

[Hatshepsut]

НАПРАВИ СИ САМ
БЯЛА ЛЯСТОВИЦА

Не чакай да долитне от не знам къде си,
          избава в човка да ти донесе
          и с ножицата на крилете
          небето ти да прекрои.
          Щом търсиш бяла лястовица,
от собствената кожа сам си направи.

Моделът прост и на децата е познат:
          една-две остри чупки,
          две прави, опнати криле
          и никакъв багаж - да може
          да се откъснеш изведнъж
и по-далеч от крушата да излетиш.

И нека лобно пак да паднеш от сред-полет,
          разбит на трезвата земя,
          за гавра на влечугите,
          но само още един опит,
          но само още един риск
да си скроиш съдбата като книжна лястовица.

И както от тревясалия двор на детството
          запращаше със щур замах
          към небосвода бяла птичка
          от лист, изскубнат от тетрадка,
          и тя след необятен кръг
внезапно стрелната, в нозете ти се спущаше...

(Нагледен пример за огънато пространство)

Така и ти ще паднеш пак при своя земен дял.
          И все пак в шуплите ти още
          свободен вятър ще свисти,
          и върху счупено крило
          ще носиш белег от безкрая.
И нека бяла врана до преграк те обявят.

Ти все пак бяла лястовица сам си направи!

1981

[Hatshepsut]

КАМБАНА

Толкова е къса паметта ни,
          че забравяме съвсем
утре сигурната неизвестност.

При това предупредени бяхме
          още вчера, още днес
чрез смъртта внезапна на мнозина.

Мъртвите под нас тревога бият
          с вкочанения език -
тежката земя им е камбана.

Люшкана от "беше" до "ще бъде",
          от "сега" до "никога",
кобно под краката ни кънти.

Но ушите ни с тампони шум,
          но душите с ушна кал
и за свойта глухота са глухи.

Толкова е къса паметта ни,
          че забравяме дори
да сме живи, да сме хора, да сме.

1 януари, 1983

[Hatshepsut]

ДОКОСВАНИЯ

Отделя се всичко с пределна черта,
която е допир до нещо друго.

Затворен е стволът в кора -
чрез нея усеща вятър и дъжд.

Бронирана в люспи е рибата -
чрез тях осезава звука на вълните.

Морето е стегнато в брегове -
чрез тях се докосва до жадната суша.

Пригвоздена в женска кожа съм аз -
чрез нея познавам ласка и рана.

Ние владеем контакт със света
чрез своите граници само.

И ставайки по-безгранични,
ще ставаме все по-самотни.

1977

[Hatshepsut]

ОСЪДЕНИ НА ЛЮБОВ

Има хора - по рождение,
до живот и без помилване
на челото им впечатано
с огнения знак: Осъдени
на любов.

Неспасяеми, обречени
дълго-дълго преди срещата -
да я търсят те навсякъде,
да я създадат от себе си
сам-сами.

Слепешком любов обсебваща
без взаимност, без условие,
или към идея щурава
без надежда, без постигане -
все едно.

Още от далеч усещам ги
по какво и как не зная, но
странно някакво изтръпване
искром прекосява въздуха
покрай тях.

Все вървят към остри срутове
и назад не свръщат никога,
и не се боят, че смешни са,
непрактични и захласнати,
а след тях ехтят оковите
като химн.

И ни грабва изневидело
спомен ли, тъга ли виеща:
ах, нали и ние някога
бяхме уж до гроб осъдени
на любов?

25 август, 1981

[Hatshepsut]

ДА БЪДЕШ РАЗБРАН

Жестоката нужда да бъдеш разбран,
да разсъниш земния резонанс,
да докоснеш ръка със зрящи пръсти,
които твоята длан да четат.
Затова ли израза озаптяваш,
затова ли търсиш неизречимост,
за да подхвърлиш на изпитание
насрещния, търсещ те слепешком?
Готов ли е да те последва
до край, до самия ръб на езика,
отдето зейва неяснотата
над пропастта на догадките?
И колкото по-люта е жаждата
да бъдеш до бездънно разбран,
о, толкова по-дързък е рискът
да отблъскваш лесната ясност,
да завихряш въпрос след въпрос
навътре в тъмния лабиринт.
Ще може ли да понесе - и кой? -
                    такава непроходимост,
ще може ли някога да разбере,
че искаш просто да бъдеш разбран?

[Hatshepsut]

ДА СРЕЩНЕШ ПОГЛЕДА

Да срещнеш погледа -
това трептене на лъча,
което те пронизва
до неизвестни бездни.

Съществованието се разкрива
в мига, когато срещнеш погледа:
без очертаване на граници,
без сянка от зависимост,
без цел, без страх,
без никаква определеност.

За миг едно докосване
до разделената всецялост
на мирозданието.

Да срещнеш погледа,
да пиеш музиката
на самата светлина.

Върховен миг на свобода.

В една искра
два лъча се пресичат
от две вселени противоположни:
лъчът пламтящ на тялото
с лъча прохладен на духа.

Един въпрос-светкавица.

И тайната в дълбочините,
която те зове да бъде разгадана
и все да си остане тайна.

[Hatshepsut]

КАМЪК

Не се окайвай никога,
ако удариш на камък.
От всички неусвоени пътеки
избирай най-своята -
нека удариш на камък!
Така закаляващо
удар след удар
болката ще заякне,
лобът ще се заобли,
и сам ще станеш на камък.

Усещаш ли вътре
в ядката на камъка
колко е кипнало,
клокочещо, бликащо?
Стисни го в шепа -
река ще рукне.
Злото под камъка спи
и се събужда - кладенче.
Змията знае как камъкът
си тежи на мястото.
Не се опитвай да го обърнеш!


Земята запомня завинаги:
казана дума -
хвърлен камък.
С твоите думи -
по твойта глава.
Изплюй камъчето!
И камък ще ти падне
от сърцето.
Ти криеш в пазва
не камък - огниво.
Нека пак и пак
удряш на камък,
два остри камъка
късмет не мелят,
но ще чаткат искри
и ще добиеш огън.

[Hatshepsut]

РАЗМИНАВАНЕ

Разминаха се два погледа.
          Единият ли закъсня,
          другият ли подрани?
          Дали се чакаха
          под два различни кестена,
          или под две звезди,
          или в две столетия?

Разминаха се два извора,
          преди да се наезерят.
          А носеха в зародиш
          удвоена глъбина.
          Пресекнали се върнаха
          обратно в облака -
          да плачат с дълги дъждове.

Разминаха се две думи -
          неразменени.
          В очакването чувам
          Вселената не диша.
          Затих с ехо.
          Какво съзвучие
          в непрозвучали гласове!

Разминаха се... Ще се срещнат
          в далечната пресечна точка
          на други измерения.
          Ще се познаят.
          Озадачени ще се питат:
          - Кога, къде, как
          сме се разминали?

[Hatshepsut]

Пеперуда на карфица

Не познава истинската самота
онзи, който не познава близостта.
Пътят към голямата самотност
преминава през голямата любов.
Единица мярка за неизмеримия,
необятен хоризонт на самотата
е обятието, от което се изтръгваш.
Представи си колко пъти се нанася
този тесен обръч на прегръдката
в обръча космически на самотата...
Ти си точно в центъра му вбита
като пеперуда на карфица.
Изскубни се! Помъчи се да летиш
със карфицата, която те пронизва.
Безгранично е пространството пред теб.
Свободата има вкус солен на самота...

[Hatshepsut]

Без любов - Блага Димитрова (Диана Конрад)

[Hatshepsut]

Бяхме най-близки - Блага Димитрова (Диана Конрад)

[Hatshepsut]

"Всичко" Блага Димитрова / Теодора Духовникова

[Hatshepsut]

ДЕН-ЖИВОТ

Рано ли ме събуди, майко,
че не можах да си отспя
и да си догледам съня?
Затова ли сънувам наяве?

Снежни глухарчета вън се сипят.
И догде ги поема в детска длан,
духва ги вятърът на младостта.
Слънцето ми запалва косите.
Тичам да не изпусна - какво?
Тъкмо на полудъх до целта -
от разсеяност сама се подминах.
Неизживяното се преплита
с истинност до осезаем цвят,
неизразимото - с реч до звън.
Невъзможното е осъществимо -
то се разгръща в безброй
въображаеми варианти в плът и кръв.
И от залис догде се озърна,
стъпки на приятелите, къде сте?
Само спомени вървят до мен.
Недоизказаното си шепнем.

Снежни глухарчета пак се сипят.
И догде ги поема в тръпна длан,
духва ги вятърът на възрастта.
Докога ще ме изненадваш,
все различен и единосъщ,
все повтарящ се неповторим -

Сън мой, мой Ден-Живот?

А п о с т р о ф  -  АКО

Ако реката потече към извора обратно,
ще можеш ли сам себе си да промениш,
или ще се повториш още все по-същият?

30.Х.2001

[Hatshepsut]

ЧЕШМА КРАЙ ПЪТЯ

Къде си, бистро бликане край пътя?
Къде си, белокаменна прохлада?
Моторният тътнеж ли те прегази?
Зловещо свлачище ли те затри?

Нима изчезна дивното изкуство
на древния градител на чешми?
Един родопски майстор ме въведе
във тайните на своя занаят.

Последна аз останах да ги пазя.

На лов за чисти извори кръстосвам
вековни сенки в миналите дни.
С вълшебна пръчка - прехващач на клокот
откривам кладенче издън земя.

Затрупани, забравени слова.

С разбит до болка пулс ги изкопавам,
опитвам ги с пресъхнали уста.
И в старовремешна чешма ги вливам
от магистралата далеч встрани.

И с кръглобузия си детски почерк
вдълбавам в мрамора на паметта:
"Поспри се, пътниче! Отпий от шепа
една-две глътки матерен език.

И отмини нататък..."

А п о с т р о ф  - ВГРАДЕНА

Откак се помниш, дума по дума, ден по ден
жива се вграждаш в старинна чешма на
     Словото.

И цяла звънтиш извътре -
ручей завинаги в плен.
А все по-морно изтънява струйката,
    докле пресекне.....

3.ХI.2001