• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_volgabulgars

Чувашка бродерия

Започната отъ volgabulgars, 14 Окт 2024, 11:02:04

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

volgabulgars

Чувашка бродерия


Чувашкият регион е наричан «земята на сто хиляди песни, сто хиляди бродерии». От древни времена чувашките жени украсяват с бродерия дрехите и домакинските предмети (покривки, салфетки и др.). Бродерията е служила не само за украса на дрехите, но и за защита от зли духове. Материалът за бродерията е бил бяло платно (коноп, лен).

За чувашите изработването на платна е било основното занимание след земеделската работа, което е позволявало да се облече семейството: в онези далечни години е било невъзможно да се купят фабрични платове, а често не е имало и с какво да се купят. Този процес е бил много трудоемък, сложен и е падал върху крехките рамене на жените (макар че те не са били крехки). През пролетта на полето се сееше лен. След няколко седмици се появявали първите кълнове. Цъфтежът на лена е невероятно красива гледка: полето сякаш е покрито със син килим.

Веднага щом узреят шушулките, ленът се изважда от корена, връзва се на снопове и се суши. След това ленените глави се раздробяват и суровината се топи във вода с камък отгоре. Ленът се накисва в дъждовна вода и роса. След две седмици ленът се изважда от реката, изсушава се, смачква се с трошачка (дъска), бие се с трепало, отделят се влакната от костилката и се прави кудел. Куделът се надрасква с четки с твърд косъм или с железен гребен, докато ленените или конопените влакна станат меки и копринени. След сортирането куделът се навивал на снопове. С настъпването на дългите зимни вечери за предене на лен момичетата се събирали на сбирки, а жените предели предимно вкъщи. Момчетата също идвали на сбирките, пеели заедно песни и играели различни игри.

Следващият етап е тъкането, което също се извършва от жени. През зимата те изпределили влакна от лен, коноп и вълна. През март ленените и конопените нишки били изпепелявани в пещта, държани в пепелна луга в котли, заливани с извара, суроватка и сурови яйца. След това снопчетата нишки се изплакват, изсушават се, поставят се на купчина (ярӑм йывӑҫҫи), навиват се на прежда (сурекке), на макара (хутӑр йывӑҫҫи) под формата на пръчка с дължина 80-100 cm, в чиито краища се поставят къси напречници или се поставят прашки от клонки. Получените снопове (хутӑр) се връзвали със специални възли и се съхранявали до тъкането.

Качеството на тъканта зависи от качеството на нишката. Момичетата първо се научили да предат вълнени конци за груб плат (тӑлӑ). От тях се шиели панталони, кафтани и чапани (аҫам). По-късно занаятчиите започнали да предат фини конци, които се използвали за тъкане на фини платове. От тях се изработвали празнични кафтани (сӑхман) и кожени палта. Ленът и конопът се използвали за тъкане на различни по качество платна: тънки, гладки, бурпе, шнурове и др.

Със стан се тъкат различни видове платна, но той все още не е подходящ за шиене на дрехи. Трябвало е да се избелва. Това беше много интересен процес: майка ми ми разказваше как тя и приятелките ѝ избелвали платното в пролетния сняг на хълмовете. За тази цел изтъканото платно първо се сварявало с пепел, като конци, държало се в гореща печка, а след това се разстилало върху пролетния сняг за избелване на слънчева светлина. Избеленото платно се изплаквало още веднъж, изсушавало се, а след това се навивало на руло и се чукало на кухо дърво. В края на пролетта в селото се чуваше силно барабанене. Това бяха момичетата, които удряха платното с шеги и смях. Този звук радваше цялото село - тежката и дълга работа беше приключила. След това платната се подреждаха в ҫӯпҫе и шупашки (кутии, сандъци)). При нужда от рулата се отрязвали парчета платно за шиене на дрехи. Майка ми пазеше такова руло платно: подари ми го, когато се омъжи.


Снимки на тъкачен стан, на празниците на чувашкия бряг Акатуа, посветени на края на пролетната полска работа. С. Янтиково.

Момичетата се учат на изкуството на бродерията от 6-7-годишна възраст. Всяко момиче подготвяло зестра, която включвала дрехи за всякакви случаи: за ежедневието и сватбите, религиозните и трудовите празници. Например за сватба момичето приготвяло воал за булката, шал за младоженеца, сватбена възглавница, забрадки (масмак), бижута за бедрата и много кърпи. Богатите булки имали поне сто ризи в зестрата си, повечето от които били украсени с бродерия. Качеството и количеството на зестрата определяли колко спретната и работлива е булката и дали е изкусна в бродерията. Един от основните критерии за майсторство бил изрядността на шевовете откъм обратната страна на дрехата: не се допускали възли или краища на конци.

Те бродират с вълнени, ленени и копринени конци. Дебелината на конците за бродерия зависела от платното. Самите бродировачи са боядисвали преждата: използвали са различни багрила - плодове, цветя, листа, корени на растения, дървесна кора, пепел, сажди, глина и дори птичи изпражнения. Основните цветове в древните бродерии са били мадер (червено с различни нюанси), червено, черно, в малки количества синьо, зелено и жълто.

Основните елементи на модела са изработени в черен цвят — цветът на доброто. Моделите бяха изпълнени предимно с червено — цвета на щастието, зелено — цвета на природата и живота, жълто — цвета на слънцето, синьо — цвета на магията. Всички тези цветове бяха перфектно съчетани на бял фон — бялото е символ на чистота, истинност и мъдрост. За колоритността и изразителността на продуктите са използвани различни декорации: плетеници, дантели, монети, мъниста, раковини.

Древните чувашки орнаменти са предимно геометрични модели под формата на кръстове, триъгълници, ромбове, правоъгълници, зигзаги, наклонени кръстове и ивици. Те са съчетани със стилизирани фигури на хора, птици, животни, дърво на живота, които са имали най-разнообразни форми. Тези знаци върху платното можели да разказват за много неща, всяка майсторка измисляла своя собствена композиция и знаела своята собствена история.

Един от символите в орнамента на чувашката бродерия е Слънцето като източник на живот. То било бродирано под формата на кръг, кръст, квадрат, осмоъгълник.





Живи същества — птици, животни, хора — са поставени в шарките, символизиращи живота на земята и на небето.





В миналото чувашите са почитали огъня, водата и земята. Затова в орнаментите могат да се видят и знаци, които ги символизират.




Майка ни научи мен и снаха ми да бродираме. Тя, от своя страна, се е учила от известната чувашка бродировачка, народната майсторка на Русия Евгения Жачева. Материала за статията взех от книгата ,,Чувашка бродерия" с нейно авторство. Книгата ще бъде полезна не само за тези, които искат да научат основите на чувашката бродерия, но и за тези, които се интересуват от историята на чувашкия народ. В нея има много илюстрации на образци на древни чувашки орнаменти.



Всички снимки са от нашата работа — на майките ни, на снахите ни, на мен.








Също така при писането на статията използвах материал за чувашката бродерия от сайта на началната учителка Степанова Галина Владимировна.


Източник: Блог на Таня.

Panzerfaust

Не съм голям специалист по шевиците, но не мога да различа съществено чувашките от дунавско-българските. Същевременно, руските са доста по-различни.

volgabulgars

Да. Аз също си мислех, че тя прави чувашки бродерии. Оказа се, че е български.




Но това не е единствената разновидност на чувашкия орнамент. Той може да бъде различен.

volgabulgars


Сайтът Ornamika.com е онлайн архив на оригинални орнаменти на различни народи от Русия. На сайта е представена голяма колекция от чувашки орнаменти (английска версия). В сайта има класификация на накитите по етнографски групи (горни, средни и долни чуваши), както и по периоди (XVIII, XIX, XX в.).

Щракването върху снимката ще отвори статия с описание на модела.













































volgabulgars

Орнаментика от 18 век:










Съвременни орнаменти:




volgabulgars

Informative Informative x 1 View List

volgabulgars


volgabulgars


volgabulgars