Нухрат Пӑлхар

[volgabulgars]

Нухрат Пӑлхар

Днес за държавата на волжките българи от домонголския период има едно доста утвърдено название — Волжка България. Но доколко то е исторически правилно?

Следвайки традицията на руските летописи от XVI в., които наричат държавата на българите "Волжка" или "Камска", ние подвеждаме читателя относно пространствените, времевите и културните граници на тази държава. Такова име на държавата няма да открием в източниците - връстниците на тази държава.

Първоначално само горното течение на Волга се е наричало "Волга" (Валга — "бял", "светъл"). Българите не можели да наричат страната си с фино-угорския име на реката, която отначало дори не била включена в територията на държавата им. На картата на света на ал-Идриси (XII в.) река Дон е наречена "nahr Atel (Atel)"; река Кама — "nehr Atal (Itil)", "nehr Asil (Itil)". Река Белая — "nehri Atal (Itil)". Река Волга между Дон и Кама — "nahr Asil (Itel)"; Средна и Горна Волга — "nehr Shelvi (Sherdi)". В устието на река Волга е отбелязан градът "Atil (Itil)“. Тези хидроними и топоними носят двуезични имена: някои на общотюркски "Итил", други на езика на прадедите на българо-чувашите "Атал". Но никъде не срещаме име на държава като "Аталска България".

Град Болгар и река Волга (nahr Atil) на картата на света на ал-Идриси, 1154 г. Север отдолу, запад отдясно.

При липсата на археологически данни името на древната държава може да се проследи само от източни, западни и руски източници, както и от легендите на народа, чиито предци са били волжките българи.

Названието "сребърни българи" в руските летописи отдавна е забелязано от изследователите. Известно е, че това е руският превод на предполагаемото племе "нукратски българи" ("нукрат" на арабски означава "сребро"). В.Н. Татишчев е запознат с това название на българите: "В руската история се споменават сребърни българи, но къде са били, не се знае, а други са се наричали по градове и реки".

Събитията, свързани с похода на княз Владимир през 985 г., ни дават представа за еволюцията на името на българската държава. В летописите на Никон от XVI в. е дадено следното име: "През лятото на 6493 г. (985 г.). Владимир отиве на низовските (долните) българи". В.Н. Татишчев под долнобългари разбира територията на Долна Волга до река Урал със столица в град Саксин. В "Памет и похвала" на Владимир се споменава "Серебряна" България, в "Житие на Владимир" се разказва за същия поход на "Серебряните българи" и се добавя — "и на козарите". По този начин руските източници отъждествяват Долна и Сребърна България, по-точно, че Долна България през 985 г. не е била самостоятелна държава, а е била част от Сребърна България, включваща териториите на Черна и Бяла България. След събитията от 982 г. вече не намираме никакво споменаване на черните българи, а вместо тях в руските летописи срещаме взаимозаменяемите названия "сребърни" — "долни" българи.

«В лѣто 6493 (985). Иде Володимир на Болгары Низовскиа». стр. 2, ред 7.

В лето 6690. Того же лѣта Всеволод Гюргович кнѧзь Сѫждальский заратисѧ с Болгары и присла къ Святославѹ помочи просѧ и пѹсти к немѹ сына своего Волѡдимера, рек емѹ дай Бог брате и сыну во дни нашем нам створити брань на поганыя. Бысть идущим по Волзе на Болгары, поидоша на место, идеже остров нарецаемый Исады, устье Цевце высед на брег, и тѹ оставиша всѣ насады и галѣѧ и Белозерьскій полкъ … и сами же поидоша на конех в землю Болгарскѹю к великому городѹ Сребрѧных Болгаръ.

Превод:
През 1182 г. Всеволод Юриевич, княз на Суздал, се обърнал срещу българите и започнал да иска помощ от Святослав; последният изпратил при него сина си Владимир и му казал да каже на княза: "Дай Боже, братко и сине, да се бием в наше време с езичниците" (“поганыя“ от лат. paganus "езичник"). Всеволод се отправил на поход по Волга; като стигнал до остров Исади, той кацнал на брега и оставил всички кораби и Белозерския полк, а сам се отправил с останалата част от войската на кон към земята на Българите, към големия град на Сребърните Българи.

Ал-Масʿуди през 943/944 г. (332 г. по Хиджра) също споменава за някакъв народ "нукарда": "Прилежащи към територията между страните на ал-Хазарите и аланите, и между тях и запада, са хората на ат-Турк. Те се издигат до един-единствен прародител в началото на своя произход. Между тях и царя на ал-Хазар, а също и с владетеля на аланите, съществува мир. Техните области са в съседство със страната на ал-Хазар. Първото им поколение се нарича Бадана; след това следва вторият народ, наречен Байгурд (унгарци); след това следва народът, наречен Баджанак (печенеги), и той е най-силният народ. Към тях се присъединява и друг народ, наречен нукарда. Техните царе са номади. Те са водили войни с ар-Рум (Византия) след 320 г. или през тази година…" Нека отбележим, че войната на великите (черните) българи, унгарците и печенегите срещу Византия е водена през 932 г. (320 г. по Хиджра). Според Радзивиловския летопис през 945 г. Византия е сключила с Русия договор, един от членовете на който е за противодействие на нападенията на черните българи срещу Херсонес.

Летописите сочат, че през 985 г. княз Владимир заедно с узите (огузкото племе) предприел поход срещу сребърните българи по един от притоците на Днепър и се сблъскал с "низовите" = "сребърните" българи. В.Н. Татишчев смята, че столица на Долна България е град Саксин, разположен на един от притоците на Волга — река Ахтуба.

В своите легенди чувашите наричат тази държава Нухрат Пӑлхар (Сребърна България). Според чувашките легенди цар на българите е бил Нухрат. Вероятно името на владетеля е отглас от името на самата държава. Днес се смята, че думата "нухрат" е записана в лексикона на хуните от I в. пр. н. е. Думата е с персийски произход نقره "ногре" — "сребро".

Джовани дел Плано Карпини през първата третина на XIII в. нарича държавата на българите „Byleri id est Magna Bulgaria“ (Byleri id est Magna Bulgaria). Алберт Велики, Бенедикт Поляк и Гийом дьо Рубрук наричат тази държава Велика България. „Велика България“ е историческото название на древната държава на българите (Patria Onoguria) и, както виждаме, е използвано от европейците по отношение на волжките българи в началото на XIII в. Напълно възможно е по това време, в периода на най-големия си разцвет, българите наистина да са могли да прилагат това име за своята държава.

В заключение ще отбележим, че чувашките народни предания свидетелстват за съществуването на държавата Нухрат Пӑлхар. Арабските източници потвърждават това, като наричат този народ "нукарда". Руските летописи споменават Сребърна България, като я отъждествяват с Долна България. Всичко това позволява да се нарече българската държава Сребърна България или, на езика на потомците на българите, Нухрат Пӑлхар. Ако се съди по европейските източници, в началото на XIII в. започва да се използва името Велика България.

Д.Ф. Мадуров. К вопросу о названии государства восточных булгар IX–XIII вв. Чебоксары, 2011.