Татари — лъжебългари

[volgabulgars]

Зададох този въпрос във Фейсбук и ще го повторя тук:

Древнобългарският език (Bulgar language) е известен от надписите от Плиска, Силистра и Преслав.
https://groznijat.tripod.com/pb_lang/

Някои татари във Фейсбук твърдят, че техният език е «булгарски» (Bulgar language) и че те са «булгари». Всички тези шумни хора говорят много, но не предоставят доказателства за връзката си с древните българи:

Шаукат БОГДАНОВ
Den Hund Wolf (Атанас Михайлов)
Murat Bulut
Zarema Bickbau
Marat Sahabi
Марат Болгари
Ildars Bikbulatovs
ブルガール ヴォルガ
項目関連
Волжские булгары
Динар Ризатдинов и много други…

Също така има български граждани, които искрено вярват, че поддържат истината (Георги Георгиев).

Нека те преведат древнобългарските надписи на своя татарски език, който наричат «булгарски». Ако не могат, значи са самозванци и шарлатани, нали? Време е да изискваме резултати от тях.

Смятам, че този въпрос е логичен и трябваше да бъде зададен още преди татарите да проникнат в информационното поле на България. За 20 години те казаха много неща, но не предоставиха нито едно доказателство за връзката си с древните българи. Така наречената «булгарска» идентичност на татарите е добре разгледана от чуждестранни обективни изследователи, като например Алън Дж. Франк:

Американският историк А. Дж. Франк под натиска на фактите съвсем естествено стига до убеждението, че «булгарската» идентичност сред татарите от Поволжието е насадена от просветеното духовенство с цел обединяване на ислямската общност в региона в средата на XVIII век. Ялчигулов (1805), А. Дж. Франк стигат до извода, че мюсюлманските идеолози още в края на XVIII в. започват да оказват влияние върху формирането на историческото съзнание на татарските предци. В тази насока са и трудовете на Муслими, Т. Ялчигулов и други мюсюлмански просветители от ХѴІІІ в., получили образование в Средна Азия, показват появата на нова идеология в Поволжието, която формира мюсюлманската идентичност на «казаните» въз основа на хипотезата за българо-татарската приемственост. А. Дж. Франк подчертава, че идентичността на «българите» е «основана на религията» и е формулирана от местните улеми единствено с цел да вкоренят исляма в съзнанието на народа, като посочват «акта на доброволно приемане на мюсюлманството от предците на българите». По същество обаче мюсюлманството на татарските улеми не е българско, златоординско или дори от времето на Казанското ханство; то е ново мюсюлманство, донесено във Волжския регион от реформаторите от XVIII в., които са получили духовното си образование в Средна Азия.

[volgabulgars]

Пантюркистите атакуват

По-рано писах за Мурат Булут и групата "Татарите на света" (Булгары мира). Ситуацията има продължение.

Днес публикувах статия, в която противопоставям истинската българщина и татарският булгаризъм:
https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/9125248237592778/

Микаил Чулманов се обърна към мен в коментарите, твърдейки, че чувашката българщина са нещо изкуствено, създадено по заповед на Москва (!), а татарите са истинските българи. Не ме интересува този спор, кои са българи, кои не са. Интересува ме да разбера политическите причини за това явление.

Диалог

в чём суть конфликта мужду чувашами -болгаристами и болгаристами-казанцами. КАЖДЫЙ ТЯНЕТ БОЛГАРСКОЕ НАСЛЕДСТВО НА СЕБЯ. ТОЛЬКО ЧУВАШИ - ПО УКАЗКЕ ИЗ МОСКВЫ, СЕЮТ РАЗДОР ПО ПРИНЦИПУ КОЛОНИАЛЬНОЙ ПОЛИТИКИ РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАСТВУЙ, САМИ ТО ОНИ ПРАВОСЛАВНЫЕ, КАЗАНЦЫ ЖЕ ПЫТАЮТСЯ ОБЪЕДИНИТЬ ВСЕХ ПОТОМКОВ БОЛГАР В ЕДИНЫЙ БУЛГАРЛЫК. КОРОЧЕ КАЗАНЦЫ = ИСТННЫЕ БОЛГАРЫ. ЧУВАШИ = ЗАСЛАНННЫЕ КОЗЛЫ=ПРОВОКАТОРЫ.

Ты видел, кто тебя лайкнул? Турок-османец. Татарский булгаризм создан по указке Эрдогана, чтобы расшатать ситуацию в Болгарии пантюркистскими силами изнутри 🐉

https://translate.google.ru/?sl=ru&tl=bg&op=translate

[затвори]

Публикацията му е харесана от Osman Hidayetoğlu. Казах на Микаил, че е харесан от османски турчин и че татарският булгаризъм е създаден с парите на Ердоган, за да подкопае положението в България от пантюркистки сили отвътре. След известно време постът на Микаил беше харесан от Мурат Булут и коментарът ми получи "хаха".

След това Мурат Булут публикува статия и в коментарите се разигра драма (или може би комедия), в резултат на която той ме блокира във Facebook:
https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/9126922984091970/

Той пише: «Поздравявам мюсюлманите в България и Волжка България със свещения месец Рамазан! Месецът Рамазан е месец на духовно и физическо пречистване, месец на благодат и благословение».

Не ми хареса тази лицемерна публикация и написах в един коментар, че на Волга няма България, тъй като безбожните татари са дошли на Българска земя, нарязали са на парчета всички жители на Биляр, изгорили са градовете и са окупирали цялата страна.

Той ми отговори, че нямам нищо общо с Волжка България, тъй като не съм мюсюлманин, а волжките българи са мюсюлмани от повече от 1100 години. Нарекох го "богохулен лицемер" (Лицемер кощунственный).

След това той публикува друг коментар (вече изтрит). Твърди, че кой съм аз, съветският безбожник. Отговорих му с корицата на една книга, разобличаваща идентичността "булгар" сред татарите и башкирите. И след това той ме блокира.

Не се оплаквам. Смея се на тази ситуация. Но кои са всички тези български граждани, които приемат всяка татарска приказка за истина? Кажете им, че аплодират един вълк в овча кожа.

Прегледайте отново публикациите му:
https://www.facebook.com/groups/769682366482782/user/100002213690068/

Той е хладнокръвен и пресметлив пропагандатор на пантюркизма. Той дори няма представа от българщина, просто заменя думата "татари" с "булгари":

• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8974989449285325/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8974832229301047/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8972674339516836/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8968871143230489/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8968481296602807/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8968457599938510/
• https://www.facebook.com/groups/769682366482782/posts/8967185826732354/

https://www.facebook.com/muratbulu/

[volgabulgars]

Как татарите станаха българи в съветската историческа «наука»

«Не е дадена марксистка оценка на Златната орда» // Глас на вековете — Ехо на вековете. — 1996. — Бр. 3-4.
Измайлов И., Гибадуллина Р.

Известно е, че отечествената историческа наука през съветските години е била изкривена и изопачена. В нормално развиващо се общество смяната на подходите към дадена тема в науката означава появата на нова парадигма. В съветското (както и във всяко тоталитарно) общество оценката на даден факт или събитие от миналото пряко зависеше от това как те били тълкувани от историците от Кремъл, начело с „корифея на всички науки“, който, както се казваше тогава с думите на популярна песен, „пише закони за вековете и народите“. Един от тези въпроси е и остава въпросът за историята на Улуса на Джучи или Златната орда...

Историята на Улуса на Джучи (Златната орда) в отечествената историография по традиция, която се простира още от православното църковно летописание и агиография от XIII–XVI век, се разглеждаше като нещо чуждо и до голяма степен враждебно явление спрямо миналото на Руската държава. Но да постави ясна „обективно-историческа“ класова основа под тази държавническа традиция и да преведе този чисто научен проблем в актуална „идеологическа плоскост“ успяха само болшевиките в средата на нашия век.

Въпреки това, някои неща не подлежаха на пряко партийно „регулиране“, например епосът. Колективната памет на народа. Ако човек, живеещ на земята на предците си, възприема живота си като свързваща нишка в редицата от минали и бъдещи поколения, той става опасен, защото съзнанието му трудно се манипулира. Възниква опасността от различие в мненията и ясната идеологическа схема на миналото се руши. Освен това, чрез популяризирането на епоса в страниците на историческите романи и научни трудове се появяват исторически персонажи, които не са били предварително одобрени от партийния синклит и чиито характеристики не са били утвърдени от него.

Всички тези проблеми станаха особено актуални през 1944 година, когато управляващата върхушка преживя шок от военните поражения и принудителни отстъпления в областта на идеологията. За да се предотвратят процесите на национално възраждане в Татарстан, ЦК на ВКП(б) започна да подготвя материали за разгромен пленум.
Още преди войната бе решено да се създаде в Казан научноизследователски институт за комплексно изследване на проблемите на историята и културата на татарския народ, тоест да се предостави на татарите история, която преди е била забранена, по подобие на „Историята на СССР“. По това време вълните на кампаниите срещу „буржоазния национализъм“, „фирсовщината“ и „султангалиевщината“ практически унищожиха татарската наука. Достатъчно е да се каже, че когато през 1939 година бе създаден Татарският научноизследователски институт по език и литература, за него не се намери нито един кандидат на науките!

Възползвайки се от паузата, историците и литературоведите активно започнаха да създават трудове. През 1940 година фолклористът Н. Исанбет публикува сборен текст на татарския епос за Идегей с коментарите си, в които се дава ярка характеристика на личността на Идегей и се отбелязва огромният принос на Улуса на Джучи (Златната орда) към историята и културата на татарския народ. А до 1944 година учените подготовиха труд по историята на татарската литература, където специално бе отделен етапът на Златната орда в историята на татарската литература. През юни същата година в Казан се състоя среща на обществеността с поета С. Липкин, който подготви превода на дастана на руски език. Той прочете в превод отделни глави, получавайки пълно одобрение от присъстващите, които призоваха за ускоряване на работата по издаването на епоса. Но това не се случи...

Въпреки войната и липсата на кадри, историците от Казан (Н. Ф. Калинин, Х. Г. Гимади) заедно с евакуираните от Москва учени (Б. Д. Греков, С. В. Бахрушин, Л. В. Черепнин) подготовиха „Очерки по историята на ТАССР“. Работата бе ортодоксална. В нея се подчертаваше местната основа на татарския народ, критикуваше се завоевателната политика на монголите и хановете на Златната орда, като се говореше за неизбежността и прогресивността на включването на Поволжието в състава на Русия. В статията на Х. Г. Гимади се описва героичната борба на българите срещу монголите, като той не пропусна да цитира Сталин: „... империалистите... носят на щиковете си ново позорно иго, което не е по-добро от старото татарско иго“, и се отхвърля идеализацията на завоевателите „като Чингис хан и Тохтамиш като национални герои“, само за Идегей той направи изключение, разглеждайки го, както и Исанбет, като народен герой, борещ се срещу ординските ханове. Всичко в рамките на зададената класова схема. Въпреки това, през есента на 1944 година тази работа бе подложена на унищожителна критика и бе отхвърлена.

Появи се постановление на ЦК на ВКП(б) „За състоянието и мерките за подобряване на масово-политическата и идеологическата работа в Татарската партийна организация“ от 9 август 1944 година. Чеканният стил на партийния „новоговор“ на това постановление напомня на щракването на затвора, зареждащо патрон в цевта на пушка. Въпреки очевидната сега глупост и безсмислие на отделни фрази, по това време в страната, победена от социализма, то предизвика шоково впечатление.

Каква е причината за приемането на това постановление? Съветските историци не разнообразяват своите трудове с обяснения. Най-подробното и разпространено от тях е изказано в редица книги на З. Гильманов и Г. Шумилов, които смятаха, че това постановление поправи „идеологическите извращения“, „активно разобличи фашизма и неговата буржоазно-националистическа култура“ и „възпита масите в духа на дружбата между народите“. Те явно смятаха, че репресивните мерки срещу народите са най-добрият начин да ги възпитат и укрепят дружбата между тях, а дастанът за Идегей е своеобразен манифест на националистическата агентура в Татарстан.

Междувременно, самите автори посочиха проблема правилно. По време на войната режимът бе принуден да спре маховика на репресиите, но щом народите на СССР със своята кръв спечелиха победата, им бе показано кой е господар в тази страна. Първият удар бе нанесен срещу интелигенцията, която винаги е била основата на гражданското общество, изразител на мнението на народа и негов будител. Усещайки опасността в робките опити на учените и писателите от националните републики да поставят проблемите на историята на своя народ, авторът на водещата статия в списание „Болшевик“ пише: „Всеки, който нарушава, съзнателно или по недомислие, ленинско-сталинските принципи в областта на националната политика — нанася най-голяма вреда на нашата държава, става съучастник на врага, враг на нашето велико дело“. И още по-откровено: „... враждебната ни идеология може да пуска корени навсякъде, където срещу нея не се води борба...“. Всичко е пределно ясно: врагът, тоест национализмът, тълкуван максимално широко, е там, където срещу него не се води борба. Следователно, полето на битката е навсякъде.

Целта и посоката на новия сталински удар са очевидни, но детайлите за приемането на документа и особено за неговото прилагане не са напълно ясни. Постановлението на ЦК бе прието на 9 август, в обкома за първи път бе обсъдено едва на 4 септември, а първото събрание на републиканския партиен актив за „приемане на мерки“ се състоя на 18 септември. Веднага след това събрание, в пресата, дотогава оглушено мълчаща, започнаха да се появяват статии за различни мероприятия, събрания и срещи, на които се изучаваше и одобряваше това постановление. Рязка критика бе отправена към либретото на операта „Алтынчәч“ на Н. Жиганов и комедийната пиеса на Н. Исанбет „Җирән Чичән белән Карачәч сылу“. Програмите на висшите и средните училища бяха преразгледани, като от тях бяха премахнати споменаванията за епоса и Златната орда.

Този тежък идеологически вал стигна и до науката. На специално бюро на обкома на ВКП(б) на 6 октомври 1944 година бе прието постановление „За работата и грешките на Татарския научно-изследователски институт по език, литература и история“. Самият документ, въпреки че се споменава постоянно, никога не е цитиран и се публикува за първи път.

Изпълнявайки решението на бюрото на Татарския обком на ВКП(б), служителите на института проведоха партийно събрание и свикаха съвещание с участието на писатели и научна общественост от Казан, на което бе зачетен доклад „Грешки в осветяването на въпросите на историята на Татария и историята на татарската литература и задачите за изпълнение на постановлението на ЦК на ВКП(б)“. По-късно обкомът проведе събрание на учителите по история, на което излязоха учени от института, критикувайки рязко историческите и политическите възгледи и трудове на своите колеги. „Проработките“ продължиха и на заседанията на отделите на института, които приеха цяла програма за действие. Резултатът от самооправданието за „политическата късогледство“ на отдела по история бе водеща статия в списание „Совет әдәбияты“. В нея авторът на статията за епоса „Идегей“ и неговия исторически прототип Н. Исанбет бе обвинен, че „е тръгнал по пътя на изкривяване на историческия път на татарския народ“, „народите на Казан и Болгар... счита... за народ на Златната орда. Златната орда разглежда като татарска държава, а думата „татарин“ използва в смисъла, в който се използва и сега по отношение на татарския народ“, пропускайки, че в Златната орда „нямаше признаци на формиране на нация или народ, съществуваха само отделни племена“. А епосът „Идегей“ изобщо е проникнат от „идеи на пантюркизъм и национализъм“. Там също се подчертава, че „разглеждането на историята на татарския народ изолирано от общата руска история и историята на другите народи... в научен план е безосновно“.

Работата не се ограничи само с „работата върху грешките“ на историците и филолозите. Тогава се случиха и кадрови промени: бе назначен нов директор М. Гайнуллин, някои завеждащи на отдели бяха сменени. И най-важното — в духа на партийните указания бе планирано да се преразгледа структурата и съдържанието на „Историята на Татарската АССР“. Тя след многобройни указания и съгласувания в академичните институти на АН на СССР (например, куратор на написването на историята на ТАССР бе назначен служител на Института по история на АН на СССР А. П. Кучкин) трябваше да стане единна номенклатурна история, шаблон, който оттук нататък ще се прилага към всички трудове за миналото, а всички отклонения ще могат да бъдат пресечени от „пушкиноведи с нагани“, както ги характеризира О. Манделщам.

Основните насоки и указания за тази „история“ бяха определени доста ясно в постановленията: забрана за изучаването на Улуса на Джучи в Татарстан (и изобщо за споменаването на тази държава и нейните културни постижения в положителен смисъл), разрешение за изучаването на участието на татарите в народните въстания срещу царизма, но отрицателно отношение към национално-освободителните изяви, преувеличаване на дивостта на татарите в миналото, прославяне на постиженията на Съветска Татария. По-военен строг ред оттук нататък бе въведен и в персоналиите: дейците на татарската история, особено средновековната — отрицателни персонажи, а руските князе — положителни, сред дейците на XX век — същата картина: сред героите — „борци за щастието на народа“, действащи под ръководството на Ленин и Сталин, а всички останали — „врагове на народа“.

За да се затвърди „урокът“, в списание „Болшевик“ излязоха една след друга две статии, посветени на „грешките с националистически характер“ в Татария. В първата специално се подчертава „антинаучното подправяне на ролята на Златната орда“ и популяризирането на „ханско-феодалния“ епос, възхваляването на „Идегей, извършвал опустошителни набези над руските градове и села“. А това вече е отклонение от „великата идея“ — „ленинско-сталинската дружба между народите на СССР“, което „води до разрив на дружбата между народите, до отслабване на мощта на съветската държава“, а всеки, който извърши това нарушение — „става съучастник на врага, враг на нашето велико дело“. Предупреждението е недвусмислено и решително.

Във втората статия акцентът беше поставен върху „естетиката“. Целият патос бе насочен срещу „прекомерната популяризация на историята и културата на миналото“, като пример за което се посочва интереса на неруските народи към древни сказания и епос. Като пример бе посочена Татария, където „се прославяше и възхваляваше дейността на Идегей — един от водачите на Златната орда“. В същото време, според автора, „Идегей е фигура, по същество, реакционна; той многократно е ръководил набези над руските земи. Без да се разбере напълно, дейците на изкуството в Татария при попустителството на Татарския обком на ВКП(б) допустиха идеализация на ханско-феодалния епос и издигнаха Идегей на пиедестал, на който той напълно не заслужава.“

Целта на тази необуздана кампания беше свалянето на Идегей от „пиестала на историята“, а след него и на цял пласт от татарската история. За един момент Улус Джучи, неговото население, културата и държавните му дейци изчезнаха в забвението, а татарите на собствената си земя се превърнаха в безродни космополити, без едно общо минало, без значителна част от културата си и родина, свита до размерите на област. В същото време в вестниците, списанията и книгите се налага нова реалност на историята. Но каква?

Отговорът ще намерим в страниците на списание „Болшевик“ от онези години. Например, в водещата статия „Руският народ — водеща сила сред народите на нашата страна“ се казваше пряко, че „водещата роля на руския народ сред народите на СССР е подготвена от целия ход на неговото историческо развитие... Още първите стъпки на руския народ предвещаваха неговата изключителна роля.“ Освен това се отбелязва, че прогресивността на народа и неговите дейци от миналото се определя от това как те са се обогатявали от „най-богатата култура на великия руски народ“. Тази насока на идеологическата кампания се преплиташе с борбата срещу „вредното“ минало на неруските народи.

Програмна в този смисъл може да се счита статията на Г. Ф. Александров, в която той дава изключително ясни указания относно тълкуването на „историята на народите на Русия“, която „е история на постепенното им обединение около руския народ“. Разкривайки историята на отделните народи на СССР, според него, не бива да се „замазва“ класовата борба и да се превръщат „отделни феодали и князчета“ в народни герои. Разбира се, указанията се отнасяха само за дейците на неруските народи, тъй като оттогава съветската история започна да се „населва“ изцяло с руски князе, царе и пълководци. Александров рязко се изказва срещу „популяризирането на Идегей като герой на татарския народ“, като в заключение отбелязва, че той, „както и Мамай, както и Тохтамиш, се е стремил да възстанови бившето могъщество на Златната орда чрез набези над руската земя.“

За да разберем по-добре същността на тези претенции на висшите идеологически чиновници към историята на Улус Джучи, Идегей и народния епос, нека си припомним голямата дискусия сред съветските историци, разгорела се около „Историята на Казахската ССР“, написана от колектив автори под ръководството на член-кореспондент на АН на СССР, заместник-директор на Института по история А. М. Панкратова, след като беше номинирана за Сталинска награда. Трудът беше изпълнен по всички партийни канони и беше проверен според всички трудове на класиците на марксизма, като един от важните му постулати беше, че присъединяването на Казахстан към Русия е било „абсолютно зло“. Единственият му недостатък беше, че „Маркс днес“ вече беше променил оценката си за руския колониализъм. Изненадващо трудът беше критикуван от „държавниците“ А. Я. Яковлев, Е. В. Тарле и А. В. Ефимов. В хода на драматичните дискусии на затворени партийни събрания с участието на висши партийни функционери (1944–45 г.) беше осъдена „политическата късогледство“ на Панкратова и беше изработена основна гледна точка. Смисълът ѝ беше много точно предаден от главния агитатор и пропагандист Александров и се състоеше от редица прости постулати: водещата роля на Велика Русия и нейната държавност сред другите народи, която, ако и да е била принудена да присъединява някои територии, го е правила, за да получи възможност за по-нататъшно развитие („пустеещите земи на Поволжието и Сибир“, „прозорец към Европа“) или за благото на самите народи („най-малкото зло“, „мирно влизане в семейството на братските народи“), а основната цел е била да се приобщат народите към „великата култура“. Всичко, което пречеше на развитието на Русия, беше обявено за реакционно явление, носещо регресивен заряд и изискващо пълно унищожение и изкореняване.

В светлината на тези събития е ясно, че съдбата на научното изследване на Улус Джучи беше предрешена. Това, което не беше успял да направи Иван IV Грозни, завладявайки земите на татарите, се опита да довърши ЦК на ВКП(б), стремейки се да изтрие от паметта на народа самата спомен за неговата история и нейните герои. Така татарският народ беше лишен от своето минало. Не може да не се съгласим с мнението на Б. Султанбеков, че делото „Идегей“ беше част от добре планирана кампания за идеологическа депортация на татарите.

Ударът с партийния бич, нанесен на историците, имаше няколко последствия. Улус Джучи започна да се разглежда, може да се каже, дори до днес, като отрицателно явление и носи старите етикети на „паразитно“, „хищническо“ държаво. В трудовете на съветските историци то не може да съществува по друг начин, „освен чрез насилие, чрез ограбване на покорените народи“, забавяйки „прогресивното развитие на трудолюбивия и свободолюбив руски народ“. С този патос бяха пропити трудовете на Б. Д. Греков, А. Ю. Якубовски, В. Т. Пашуто, В. В. Каргалов, В. А. Кучкин и много други.

За татарската наука забраната за цял пласт от миналото и неговата култура доведе до пряка аберация на историческото съзнание.

Огромната празнина, възникнала след забраната за историята на Улус Джучи, бе решено да се запълни с „местни български корени“. Затвърждаването на това положение стана така наречената „научна сесия за произхода на казанските татари“ (25–26 април 1946 г.), проведена съвместно от Отделението по история и философия на АН на СССР и Казанския филиал на АН на СССР. На нея бяха заслушани доклади и изявления на специалисти по история, археология, тюркология и антропология, които единодушно предложиха оттук нататък съвременните татари да се считат за потомци на волжките българи, а Улус Джучи да се разглежда като чисто външно явление за етническата история на татарския народ. Така съдбата на изследването на етническата история на татарите бе определена за дълго време. Тенденциозната, едностранчива интерпретация на етногенезата стана норма; ключовите етапи на формиране, периодите на възход на държавността и културата в недрата на Улус Джучи и татарските ханства от XV–XVI век оттук нататък бяха осветявани само от гледна точка на българската теория. Представянията на народа за древните корени на единството на татарския народ по време на съществуването на Улус Джучи, изразени в епоса „Идегей“, бяха заменени със строго областна история.

Окончателно такава интерпретация на историята на татарския народ беше затвърдена в „Историята на Татарската АССР“, чийто проспект след приемането на постановлението на обкома на партията бе многократно преписван и преработван. Авторите във всички отчети и докладни бележки, говорейки за принципите на написването на томовете на „Историята“, специално отбелязваха, че „те се стремят да изхождат от указанията, дадени в постановлението на ЦК на ВКП(б) от 9.08.1944 г.“ Разкривайки накратко съдържанието на първия том, един от неговите автори Х. Гимади в проспекта на работата отбелязва, че „авторите изхождат от положението, че във формирането на казанските татари основно участие вземат местни племена и камските българи. Татаро-монголите се разглеждат като завоеватели, които, основавайки агресивна държава — Златната орда, установяват своето иго над народите на Средното Поволжие, включително предците на казанските татари — българите. Казанското ханство се разглежда като държава, възникнала на основата на българското царство, което става възможно благодарение на разпадането на Златната орда.“ Всички тези положения по-късно станаха основа за издадения през 1951 година първи том на „Историята на Татарската АССР“. Оттогава развитието на историческата наука се определяше именно от този каноничен текст, който от своя страна отразяваше основните тези на постановлението на ЦК на ВКП(б).

Оценявайки последствията от това постановление, може да се отбележи, че в осветяването на средновековната история то изигра роля, подобна на зловещо известната сесия на ВАСХНИЛ (1948 г.), която затвърди победата на „лисенковщината“ в съветската биология. Ваксината със страх за историците не мина безследно и до днес историята на Улус Джучи често се изучава като регионално явление. Натрупват се трудове, чиито автори се опитват напразно да докажат, че историята и културата на татарския народ нямат нищо общо с историята на Улус Джучи, а дастанът „Идегей“ е псевдонароден епос. Всичко това е резултат на идеологизацията на нашата история, най-ярко отразена в постановлението на ЦК на ВКП(б) от 9 август 1944 година и последвалата го кампания на морален терор срещу целия татарски народ и неговото минало.

Изкривяването, митологизирането, номенклатуризацията на миналото на народа и неговата култура е явление, без което не се минава нито един тоталитарен режим. На това поле са възможни варианти, но неизменно остава крайното поражение на лъжата.

Искандер Измайлов,
кандидат на историческите науки
Източници:

• Web Archive
• https://cyberleninka.ru/article/n/ne-dano-marksistskoy-otsenki-zolotoy-orde

Прочетете и разширената версия на статията:
https://tatfrontu.ru/content/postanovlenie-ck-vkpb-o-sostoyanii-i-merah-uluchsheniya-massovo-politicheskoy-i

[volgabulgars]

История на приемането на исляма от татарския народ

Днес ислямът в Русия е на второ място по брой привърженици. Сред мюсюлманите в Русия най-многобройни са татарите, които са сунити от ханафитския мазхаб. Успоредно с демократичните промени татарите активно започнаха да възраждат своята религия. Днес се строят стотици джамии, медресета и дори беше открит Ислямски университет. Мнозина започнаха да кланят намаз и да спазват другите предписания на исляма, а голяма част от тях постят през месец Рамазан. Празниците Рамазан байрам и Курбан байрам се отбелязват от целия народ.

Ислямът започва да се разпространява през VII век от пророка Мухаммед (с.а.с.) в Арабия. Кога обаче татарите приеха исляма? Нашите предци за първи път се споменават в историята под името татари в периода на съществуването на Златната орда, която самите татари наричали „Урдаи-муаззам" или „Улуг Улус" (т.е. велика, обширна държава). Именно по това време започва и собствената история на татарския народ. Разбира се, преди това при тюрките са съществували други държавни образувания като Кимакски и Хазарски каганати, Волжка България и Кипчакия, които до голяма степен определиха етническия облик на татарите. В духовен план обаче татарите са продължители на културата на Караханидската държава и империята на Хорезмшаховете. Именно културата на Хорезъм, впила в себе си и местните постижения, широко се разгърна в периода на Златната орда и бе продължена в татарските ханства.
Ильнур Миргалеев. Институт по история „Ш. Марджани“ на АН на Република Татарстан, 2011.
http://www.tataroved.ru/institut/cizc/publ/1/

[volgabulgars]

Татари против паметника на Котраг

2 април 2025 | business-gazeta.ru

„Няма никакъв хан Котраг, това е мит!“: в Самарска област демонтират „основателя“ на Волжка България
Първоначално българският бизнес предлагаше паметника на Татарстан, но той не се хареса на Татяна Ларионова

„Повтарям, това е митологична фигура, а не реален персонаж. Самото историческо събитие може да се обсъжда и около него да се строят някакви хипотези, но то няма обществено-културно значение“, реагира старшият научен сътрудник в Института по история „Марджани“ при Академията на науките на Република Татарстан Искандер Измайлов на решението на Арбитражния съд на Самарска област за събарянето на паметника на хан Котраг, когото наричат основател на Волжка България. За това защо властите на републиката през 2019 г. отказаха да поставят тази конна статуя в Татарстан, кой я финансира и с какво не се хареса на „клуба на булгаристите“ — в нашия материал.

Арбитражният съд на Самарска област постанови да бъде демонтиран паметникът на хан Котраг, разположен на връх Попова в село Ширяево
Снимка: Elias0207. Собствена работа, CC BY-SA 4.0, commons.wikimedia.org

„Сега изгонват коня с Котраг...“

В Самарска област ще съборят паметника на хан Котраг, който според легендата през VII век е бил предводител на една от прабългарските племенни групи на Велика България. Смята се, че под негово ръководство номадският народ кутигури се преселил от разгромената от хазарите Велика България в Средното течение на Волга, където по-късно била създадена Волжка България, а самият Котраг бил син на хан Кубрат, когото наричат основател и първи владетел на Велика България.

На 27 март Арбитражният съд на Самарска област постанови паметникът от площадката на връх Попова в село Ширяево, градски окръг Жигульовск, да бъде демонтиран в срок от един месец от влизането на решението на съда в сила. Причината: скулптурната композиция е поставена самоволно, без разрешение от властите. От Културно-историческия фонд „Българско наследство“, инициатор на поставянето на паметника, ще бъде събрана държавна такса от 50 хил. рубли, но решението може да бъде обжалвано пред Единадесети арбитражен апелативен съд.

Заключение за резултатите от приема и разглеждането на предложения по въпроса за демонтажа на паметника от администрацията на Жигульовск
Снимка: социални мрежи

Паметникът на Котраг се появи на връх Попова още на 12 януари 2023 г. По страниците на „Татар-Дуслык“ председателят на КИФ „Българско наследство“ Гумар Батршин разказваше, че губернаторът на Самарска област Дмитрий Азаров веднага подкрепил проекта им. Самата конна статуя с тегло 5 т била докарана от България, изработена от известния български скулптор Дишко Дишков.

Обаче на 31 май 2024 г. Азаров подаде оставка, а мястото му зае Вячеслав Федоришчев. И още през есента кметството на Жигульовск организира обществени обсъждания по въпроса за демонтажа на паметника: 459 граждани се обявиха за събарянето, само 160 бяха против. На 19 ноември кметът на града Иля Сухих подписа съответното постановление; демонтажът трябваше да бъде извършен до 06.12.2024 г. Обаче КИФ „Българско наследство“ се обърна към Арбитражния съд, а кметството подаде насрещен иск. В крайна сметка „булгаристите“ загубиха делото.

„Сега ще обжалваме решението на съда. В случай че паметникът бъде съборен, ще мислим къде може да бъде поставен занапред. Предложения постъпват“, коментира самият Батршин.

Президентът на самарското дружество „Туган тел“ Иляс Шакуров в разговор с „БИЗНЕС Online“ се възмути, че събарянето се обяснява с това, че Котраг никога не е живял на тази земя, но в Самара е поставен паметник на войника Швейк (герой на сатиричния роман „Похожденията на храбрия войник Швейк“ от Ярослав Хашек) и на чичо Стьопа — несъществуващи персонажи.

Данис Шакиров отбеляза, че паметникът на Котраг не е бил съгласуван с Изпълкома на Световния конгрес на татарите
Снимка: „БИЗНЕС Online“

„Никой не се вълнува от това. Това е корупционно решение на частни лица или политическо решение — предполага събеседникът. — За този паметник събраха пари жители на България, отляха го и първо го докараха в Татарстан, но при вас по някаква причина категорично отказаха да го поставят. Ние тук го приехме, поставихме го, а сега оттук изгонват коня с Котраг.“

Председателят на Изпълкома на Световния конгрес на татарите Данис Шакиров отбеляза, че този обект не е бил съгласуван с Изпълкома на СКТ.

Защо не го поставиха в Република Татарстан?

Да припомним: паметникът на Котраг първоначално искаха да бъде поставен в Татарстан. Преди няколко години българският предприемач, изпълнителен директор на АД „Исторически парк“ Ивелин Михайлов предложи на републиката да постави паметник с оглед на туристи от България. Аналогичен проект той вече осъществи в Италия, където с ордата си отиде по-малкият син на хан Кубрат Алцек. Неговата триметрова статуя се извисява в италианската комуна Челе-ди-Булгерия.

Михайлов искаше да направи туристически маршрут по места, свързани с българската история: България (основана от най-големия син на хан Кубрат Аспарух), Италия (там отиде най-малкият син на Кубрат Алцек, като се закле във вярност на лангобардите) и Република Татарстан (в Средна Волга отиде вторият син на Кубрат Котраг) със спиране в Москва. Републиканските чиновници първоначално възприеха положително идеята; през 2018 г. българската делегация дори успя да се договори за поставянето на паметника. Вярно, за място избраха Тетюши, тъй като в самия Болгар, като обект на ЮНЕСКО, поставянето на нещо ново е проблематично.

Предприемачът Ивелин Михайлов искаше да направи туристически маршрут по места, свързани с българската история
Снимка: Parliament.bg, CC BY 2.5 bg, commons.wikimedia.org

Поставянето на паметника беше планирано за 2019 г. До крайния срок българите изработиха постамент и отляха в София месингов паметник, който изобразяваше хана във военно облекло и на кон. За да участват в откриването, 205 души от България, Италия, Испания и САЩ взеха отпуски, извадиха визи и резервираха хотел в Казан.

Но татарстанските чиновници рязко промениха решението си. Причината беше писмо от тогавашния изпълнителен директор на фонд „Възраждане“ (основан от първия президент на Република Татарстан Минтимер Шаймиев), а сега депутат в Държавната дума от републиката Татяна Ларионова, която помоли да се въздържат от издигането на паметника на Котраг. В приложението към писмото под заглавие „За така наречения български хан Котраг“ докторът на историческите науки, член-кореспондент на Академията на науките на Татарстан Фаяз Хузин обяснява на българската страна, че на науката достоверно не е известно кой точно е довел прабългарите на Средна Волга, но със сигурност се знае, че Котраг не е бил основател на Волжка България — нея основава хан Алмуш едва два века по-късно.

След това на Михайлов предложиха да „обезличи“ паметника и да го нарече „На владетеля на българите“, тъй като Котраг „не е известен като личност, дошла на Волга с прабългарските племена“. Последния отговор българите получиха от председателя на Държавния съвет на Република Татарстан Фарид Мухаметшин, в който той смята: „Монументът на хан Котраг, любезно изработен от нашите български приятели, ще намери своето достойно място на територията на Татарстан“.

Достойно място беше поръчано да търси Институтът по история „Марджани“ и историците намериха дори две: село Кузнечиха в Спаски район и село Богдашкино в Тетюшки район. И двете предложени места се оказаха далеч от каквато и да е инфраструктура и туристически потоци, а това „убиваше“ самата същност на проекта на българския бизнесмен, поради което Михайлов реши да постави паметника в друг регион.

През 2022 г. на територията на Шемуршински район на Чувашия (близо до границата с Дрожжановски район на Република Татарстан) е поставен паметник „Котраг на кон“. Автор на монумента — скулпторът Николай Кондрашкин
Снимка: Sckifia, CC BY-SA 4.0, commons.wikimedia.org

Кой всъщност е хан Котраг?

За хан Котраг, както и за другите му съвременници, се знае малко. През VII век в причерноморските и азовските степи на Източна Европа възниква силна държава, която съвременните историци наричат Велика България. По сила и влияние тази европейска държава се смяташе за втора след Византия. Основател на Велика България се смята хан Кубрат, който през 632 г. под свое начало обединява разпръснатите прабългарски племена.

Обаче Велика България съществува само около три десетилетия и се разпада след смъртта на Кубрат. Според една от легендите държавата на прабългарите загива заради раздори между петимата синове на хана и много скоро е завоювана от хазарите. Легендата отделя двама от петимата синове, втория и третия по старшинство — Котраг и Аспарух (смята се за основател на съвременна България на Черно море).

Според една от версиите Котраг станал предводител на номадския народ кутигури. Под ръководството на Котраг кутигурите през VII век се преселили от разгромената от хазарите Велика България в Средното течение на Волга, където по-късно била създадена държавата Волжка България.

Обаче има мнение, че от научна гледна точка личността на Котраг и някакви негови исторически постижения са фикция. Според някои историци името Котраг е епоним, т.е. персонификация на названието на племето кутигури (котраги). Трябва да се отбележи, че всички данни за Котраг са известни от записките на константинополския патриарх Никифор (758–828) и византийския монах Теофан Изповедник. Обаче съдбата на хана след преселението в писмените извори никак не е отразена.

Освен това археологическите извори свидетелстват за преселението на прабългарите в Средна Волга на няколко различни вълни, в течение на няколко века (от края на VII до началото на X в.). И самата държава Волжка България е образувана едва в началото на X век, а суверенна става едва през втората половина на X век.

Кубрат и неговите синове. Картина на българския художник Димитър Гюдженов. 1926 г.
Снимка: Димитър Атанасов Гюдженов (1891–1979), обществено достояние, commons.wikimedia.org

Съществувал ли е Котраг? Мнение на историците

„Работата е там, че първоначално поставянето на този паметник беше скандално — напомня старшият научен сътрудник в Института по история „Марджани“ при Академията на науките на Република Татарстан Искандер Измайлов. — Искаха първо да го предложат за поставяне на територията на Българския историко-архитектурен заповедник, но тъй като е обект на ЮНЕСКО, не можеше да се постави. Предлагаха да го поставят в Тетюши, на най-високото място, но там е охраняема зона, също не може. Тогава тези българи казаха, че изобщо няма да имат работа с Татарстан. В крайна сметка стигнаха до „клуба на булгаристите“ в Самара, който се ръководи от заможен човек (става дума за председателя на КИФ „Българско наследство“ Батршин — бел. ред.).“

Искандер Измайлов: „[Котраг] е митологична фигура, а не реален персонаж. Самото историческо събитие може да се обсъжда и около него да се строят някакви хипотези, но то няма обществено-културно значение“
Снимка: „БИЗНЕС Online“

Самарските власти се „загрижиха“ почти веднага, след като беше поставен паметникът, казвайки, че той трябва да се махне, разказва историкът. Освен това мнението на татарската общественост също се оказа нееднозначно, тъй като не бяха проведени никакви обсъждания и експертизи. Батршин първоначално обявяваше скулптурата за паметник на културното наследство, продължава Измайлов, което се оказа грешка. „Ако това беше, условно казано, момиче с гребло, каквото стои в градината ми, то нямаше да има никакво значение. В случая се предполагаше, че това ще бъде културно значим обект, а никакви експертизи, потвърждаващи това, не бяха направени“, обяснява събеседникът. Батршин се обръщаше към Академията на науките на Татарстан, която също даде отрицателно заключение.

А имало ли е хан Котраг? Няма никакъв хан Котраг, това е мит, констатира Измайлов. Котраг е епоним, название на народа по името на основателя, както например узбеките, получили наименование по хан Узбек. „Кутигурите са едно от прабългарските племена, от които всъщност се състоеше прабългарското обединение (още в Приазовието). В изворите се споменава, че уж имало племе, което се преселило зад Дон. Тоест за никакво преселение в Средна Волга, в Самарска губерния там не се говори — уверява експертът. — Освен това доста ясно се посочва, че преселението се е състояло зад Дон. Тоест от Приазовието, от Северен Кавказ на територията на съвременния Мариупол“. Самият Котраг изобщо не е хан, а просто владетел, както се посочва във византийските извори. Явно става дума за преселение на племе, което е персонифицирано в името на своя владетел, откъдето се появило названието, добави събеседникът. „Повтарям, това е митологична фигура, а не реален персонаж. Самото историческо събитие може да се обсъжда и около него да се строят някакви хипотези, но то няма обществено-културно значение“, обобщи събеседникът на вестника.

Съгласен с Измайлов е и директорът на Института по история „Марджани“ Радик Салихов. Той уточнява, че съществуването на Котраг не е потвърдено от никакви достоверни исторически извори. Спомняйки си, че българските меценати искаха да поставят паметник в Република Татарстан, Салихов отбелязва, че в републиката са разработени ясни подходи и трябва да има ясна връзка с историята на местността.

Радик Салихов: „Всичко това по най-негативен начин се отразява на настроенията на хората, когато паметник, който вече е стоял няколко години, изведнъж започват да го събарят. Болезнена практика“
Снимка: „БИЗНЕС Online“

„Ние нямаме преки доказателства, че някакъв Котраг е бил тук и е изиграл роля в историята на нашата република. Политиката на историческата памет ние трябва сами да формираме тук, в регионите, в страната, а не да се опираме на мненията на чуждестранни общественици, увлечени от някакви идеи. И всичко трябва да съответства на законодателството, за да няма после такива казуси като събаряне и прочее. Всичко това по най-негативен начин се отразява на настроенията на хората, когато паметник, който вече е стоял няколко години, изведнъж започват да го събарят. Болезнена практика“, обобщи директорът на Института по история „Марджани“.

Етнологът Дамир Исхаков посочва, че българските бизнесмени и общественици, които се занимават с поставянето на тези паметници, са свързани с „дясното движение“. „В Русия такива паметници не трябва да се поставят. Те имат идеология на Велика България, ние това не го подкрепяме. Ние приемаме научната гледна точка, че прабългарите (булгарите) са участвали във формирането на волжките татари. Признаваме техния принос, но историческата действителност е била друга, затова подкрепям това решение на администрацията на Самарска област“, обобщи главният редактор на списание „Туган жир“.

Нурия Фатхуллина, Елвира Самигуллина, Анна Скрип, Алфред Мухаметрахимов

[volgabulgars]

Лъжебългарите се изплашиха от „българския национализъм“

24-04-2023 | kazanfirst.ru

Зад паметника на Котраг може да стои само послание за великобългарски национализъм

Паметникът на „хан Котраг“ в село Ширяево е издигната от „местна секта на булгаристите“ от фонд „Булгарско наследство“. Фондът си е осигурил писмо за подкрепа от Академията на науките на Татарстан.

Група уляновски и самарски татари се обърнаха към редакцията на интернет портала KazanFirst, изразявайки мнение, че са недоволни от експертизата, която представителите на Академията на науките на Татарстан проведоха относно историческата стойност на паметника на булгарския предводител Котраг на брега на Волга, в село Ширяево (Самарска област). Според обърналите се татари този паметник представлява духовно-символично тържество, победа на „местната самарска секта на булгаристите“, които са и инициаторите за издигането на паметника. Освен това обърналите се смятат, че проектът за издигане на паметника ще издигне местните булгаристи и по този начин може да навреди на етническото единство на местните татари.

Представителите на Академията на науките на Татарстан, без особено да се впускат в нюансите на издигането на паметника, в своите писма и обръщения към властите на Самарска област, администрацията на град Жигулевск (към който териториално принадлежи село Ширяево), както и без да разбират кой е инициаторът на издигането (самите автори на паметника на Котраг), препоръчаха на местните самарски чиновници да издигнат паметника.

Паметник на брега на Волга

В началото на януари 2023 г. самарските медии разпространиха една уж позитивна за местната туристическа и краеведска инфраструктура новина — на Попова гора в Ширяево се появи нов паметник. Конната статуя изобразява „хан Котраг“, който според легендата „основал в Средното Поволжие държава, днес известна като Волжка България“.

По-нататък самарските журналисти, очевидно консултирали се с инициаторите на този паметник, описват значимостта на самата историческа личност — „хан Котраг“:

…известно е със сигурност, че през VII–VIII век от н.е. по бреговете на Волга и Кама, около мястото на сливането им, се образува мощна процъфтяваща държава. Съвременните историци я наричат Волжка България. Очевидно е, че щом държавата е възникнала, някой я е основал. По-нататък сведенията в много отношения се опират на легенди и писмени източници, понякога противоречиви. Единство по този въпрос в историческата наука няма, но каноничната версия гласи следното.

През VII век в степите край Кубан и Дон за кратко възниква силна държава, която по-късно наричат Велика България. Славата за обединяването на разрознените племена се паднала на хан Кубрат — той е и Курбат, той е и… Версиите за името му са няколко и историците не са сигурни, че винаги става дума за един и същ човек. Както и в това, че именно неговият гроб е намерен преди 111 години, през 1912 г., под Полтава. Но не са сигурни и в обратното, така че версията е приета за приоритетна.

Периодът на разцвет на Велика България бил кратък. След смъртта на хан Кубрат териториите на държавата били разделени между петимата му синове и много скоро били завоювани от хазарите.

Легендата откроява двама от петимата синове — Аспарух и Котраг. Първият се смята за основател на съвременна България на Черно море, вторият — на Волжка България. Именно паметникът на Котраг пристигна наскоро в България, на предполагаемите южни граници на средновековната държава.

„Зад паметника на Котраг може да стои само послание за великобългарски национализъм“

Самото издигане на паметника охотно коментира пред журналисти председателят на културно-историческия фонд „Булгарско наследство“ Гумар Батршин. Между другото, него, организацията му и привържениците му уляновските и самарските татари смятат за „булгаристка секта“. За такава секта смятат Батршин и организацията му и редица казански историци. За възгледите на булгаристите днес се знае, че те не подкрепят етнонима „татари“, смятат, че всички татари трябва да бъдат преименувани на „истински етноним“, тоест на „булгари“. Също според техните възгледи Татарстан трябва да бъде преименуван на Булгарстан, а татарският език — на булгарски. Привържениците на булгаризма идеализират и надценяват историческата значимост на държавата Волжка България в етногенеза на „булгарския (тоест татарския) народ“, изхвърляйки настрана историческия период на Златната орда. С булгаристката идеология по-подробно може да се запознаете в материала на проекта „Татарите на света“.

— Границите на териториите през Средновековието са били подвижни, затова можем да кажем, че през Самарската лука и в частност днешното село Ширяево те също са минавали. Тук например е можело да има митница и караван-базар. В чест на образуването на Волжка България също искахме първоначално да поставим паметна плоча. Но после се появи вариант с паметник на хан Котраг. Разбира се, няма точни исторически сведения, че именно той е основал тук държавата, много се опира на легенди. Но съвсем сигурно е, че тази държава е съществувала и границите ѝ са достигали до Самарската лука. Затова паметникът на хан Котраг е паметник не толкова на конкретен човек, колкото на историческо събитие — коментира пред самарските журналисти Гумар Батршин.

Отбелязваме, че от февруари възникна въпросът вече за събарянето на паметника. В най-добрия случай — за евентуалното му преместване. Администрацията на Жигулевск даде оценка за правомерността на издигането на паметника на хан Котраг в село Ширяево, Самарска област, написа самарският краевед Александър Назаров на 7 февруари на своята страница „ВКонтакте“.

Назаров през януари се обърна към местните власти с молба да обяснят как в село Ширяево се е появил паметникът на хан Котраг. На 1 февруари той получи официален отговор от кмета на Жигулевск Илия Сухих.

Информацията за самоволното издигане на паметника на хан Котраг в Ширяево се потвърди от отговора на администрацията на Жигулевск.

— Паметният знак, издигнат в село Ширяево, градски окръг Жигулевск, Самарска област, на площадката Попова гора, няма информационни табелки; определянето на принадлежността му към някаква историческа личност или митичен образ не е възможно. Към днешна дата администрацията на градски окръг Жигулевск е определила собственика на този паметен знак. На негов адрес е изпратено писмо с приложение на копие от Наредбата за реда за издигане на монументи, паметници и паметни знаци на територията на градски окръг Жигулевск, утвърдена с решение на Думата на градски окръг Жигулевск от 25.08.2016 № 124. След преминаването на тази процедура от заявителя администрацията на градски окръг Жигулевск ще вземе решение за разрешаване на издигането на този паметен знак или за отказ (с последващ демонтаж от мястото на фактическото му разполагане) — цитира думите на Сухих самарският краевед Александър Назаров.

Ние пък ще отбележим от съобщението на Сухих, че самарският чиновник посочва, че на паметника няма никаква информация за самия него („няма информационни табелки; определянето на принадлежността му към някаква историческа личност или митичен образ не е възможно“). А по съдържанието на отговора може дори да се направи изводът, че паметникът никак и никъде официално не е бил регистриран.

Писмо на татарстанските академици

Въпреки всичко това, доста любопитна е позицията на научните кръгове на Татарстан относно паметника на Котраг и препоръките за неговото издигане. В разположение на редакцията има писмо от 11 април 2023 г., подписано от президента на Академията на науките на Република Татарстан Макзюм Салахов и адресирано до Илия Сухих.

В писмото се отбелязва историческата значимост на личността „хан Котраг“ и важността на издигането на паметник в негова чест по следния начин:

— Хан Котраг (живял през VII в.) обединил под своето единолично управление различни етнически племена от финно-угорската, тюркската езикова група и частично славянски племена. Впоследствие волжките българи създали на кръстопътя на Европа и Азия една от ярките цивилизации на средновековната епоха, паднала под натиска на монголските племена.

— Увековечаването на паметта за онези древни времена би станало символ и напомняне за някога съществувалата на тази земя древна цивилизация, заложените тогава основи на държавност и мирното съвместно съществуване на различни народи.

Обръщаме внимание, че в пасажа по-горе Макзюм Халимулович се опира на тезата, че уж паметникът на Котраг символизира някакво интернационално послание, някакъв символ на добросъседското съвместно съществуване на различни народи. По-късно ще се върнем към този момент.

— Издигането на паметника бе подкрепено от водещи учени, специалисти по средновековна история, сред които има и самарски историци (доктор на историческите науки, професор, ръководител на катедрата по руска история на Самарския НИУ „Корольов“ и почетен гражданин на Самарска губерния П.С. Кабитов, доктор на историческите науки, професор, редактор на Самарския ФИЦ на РАН Н.Ф. Тагирова).

— Молим Ви, уважаеми Илия Геннадиевич, да подкрепите начинанието на културно-историческия фонд „Булгарско наследство“ за издигане на паметен знак на самарска земя. Запазването му несъмнено ще допринесе за развитието около обозначеното място на историко-културен туристически клъстер.

Писмото в подкрепа на паметника „хан Котраг“, датирано от 12 април 2023 г. и адресирано до Илия Сухих, от Татарстан написа ректорът на Института за култура на мира (ЮНЕСКО), президент на Международната хуманитарна академия „Европа-Азия“, член на президиума на Руската асоциация за съдействие на ООН Енгел Тагиров (има го в разположение на KazanFirst).

— Перспективите за по-нататъшното развитие на Жигулевск остават в актуалния дневен ред на градската администрация. Това вдъхва увереност, че особено важните историко-културни паметници, намиращи се на територията на окръга, могат да влязат в Списъка на паметниците на духовното наследство, охранявани от ЮНЕСКО.

На това претендира и Ширяевският историко-музеен комплекс. Смятам в тази връзка, че паметникът на хан Котраг ще бъде само черешката на тортата. Споровете ще стихнат, прахът и жарът на военната закваска ще се уталожат, ще дойде време, когато нашите наследници като историческа перла ще го впишат в своята благодарна памет, в Книгата на битието на човечеството.

Отбелязваме, че в обръщението на Салахов няма нито дума за татарския народ, не се говори за позицията на местните, самарските татари, за тяхното негативно отношение към някакъв „хан Котраг“. Макар че, вероятно, на високите научни академични кръгове им би трябвало поне от време на време да се интересуват с какво живеят и за какво мислят татарите, живеещи извън Татарстан. Както и да е, именно на тези академични кръгове им е да се реализира републиканската програма за запазване на татарската идентичност в Русия.

Проява на български национализъм?

Всъщност самарската организация на булгаристите „Булгарско наследство“ не е автор на паметника „хан Котраг“. Този паметник фондът получи от българската организация-фонд „Възсъединение“ (на български „Въздигане“). Паметникът беше отлят с парите на българския милионер Ивелин Михайлов. За възгледите му се знае, че той се придържа към доста твърди десни националистически възгледи и периодично в медиите повдига темата за някогашното и необходимо именно сега величие на България.

По-рано, още през 2018 г., паметникът на хан Котраг искали да бъде издигнат в Татарстан. Лобист за това стана посетилият тогава Казан посланик на България в Русия Бойко Коцев. Но властите на Татарстан пет години по-рано учтиво отказаха на настойчивите българи.

Много показателно е, че щом през януари 2023 г. в Самара издигнаха паметника, по българските националистически ресурси веднага се появиха комплиментарни материали, в които прозира мисълта от рода на „най-после паметник на българска историческа личност намери своето място в Русия“.

По-долу привеждаме откъс от един такъв текст от българския ресурс „Красиво Ветрино“ (текстът е преведен чрез онлайн преводач. — Ред.):

— Фонд „Възнесение“ постави скулптурата на хан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия, и сега успя да направи същото с паметника на хан Котраг в град Самара, Русия, и това беше истинско предизвикателство.

Както виждате, никаква реч за местната булгаристка клетка под формата на фонд „Булгарско наследство“, който се споменава в писмото на президента на Академията на науките на Татарстан Макзюм Салахов, който също се споменава в публикациите на самарските медии, на ресурса на българските националисти не се говори. Издигането на паметника „хан Котраг“ те разглеждат като своя някаква символично-историческа победа на фона на това, че между България и Русия днес дипломатическите отношения са развалени, а самата България официално е обявена за „неприятелска страна“.

„Зад паметника на Котраг може да стои само послание за великобългарски национализъм“

— След освобождението от турско робство изминахме много дълъг път, в който стъпка по стъпка строим съвременната българска памет. Много родолюбци създадоха хиляди паметници на нашата Родина. Сега нашата задача е да продължим тяхното завещание и да създаваме паметници на нашите герои и извън територията на днешна България, защото великите български дела се простират от Средна Европа до Западна Азия. Гордеем се, че има българи, които неотклонно следват това завещание. Фонд „Възнесение“ постави скулптурата на хан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия, и сега успя да направи същото с паметника на хан Котраг в град Самара, Русия, и това беше истинско предизвикателство. Влошаването на отношенията на САЩ и ЕС с Русия доведе до това, че нашите политици спряха Паметта на народа. Оказа се, че онези, които бяха избрани да защитават българския интерес, изпълняваха чужди поръчения, а не защитаваха народа, и това направи осъществяването на тази задача много трудно. Въпреки това ние нагледно показахме, че нищо не може да спре Обединените българи, и паметникът беше успешно доставен в град Самара, където основателят на Волжка България и брат на хан Аспарух ще може да наблюдава Волга и да бъде неин пазител.

От целия този пасаж може да се направи изводът, че паметникът „хан Котраг“ на брега на Волга в Самарска област е всъщност проява на български, реваншистки (след турското иго) национализъм, а никак не проява на интернационализъм и междуетническо добросъседство, както за това пише президентът на Академията на науките на Татарстан Макзюм Салахов. А местната булгаристка секта в Самарска област, която всъщност не се ползва с никакво уважение и признание сред самарските татари, изигра ролята на някакъв „троянски кон“, със собствените си ръце реализирайки издигането на паметника „хан Котраг“, отлят с парите на милионер от „неприятелска“ България.

„Самарските булгаристи решиха, че паметникът е добър за борбата срещу татарската нация“

По-подробно за булгаристката идеология, за самарската секта на булгаристите, за самия проект за издигане на паметника „хан Котраг“, както и за съвременния български национализъм, поговорихме с казанския историк Искандер Измайлов.

— Какво означава паметникът на Котраг в Самарска област? Защо не успяха да го издигнат в Татарстан?

— С паметника на хан Котраг всичко е много непросто. По своето време, още когато завършваше работата си фонд „Възраждане“ начело с Минтимер Шаймиев, когато завършваха реконструкцията в Болгар, към ръководството на Татарстан се обърнаха българи от фонд „Въздигане“ („Единство“). Те искаха помощ да издигнат паметник на хан Котраг. Паметника вече бяха отлели, готови бяха да платят доставката и издигането му, но настояваха той да бъде издигнат непосредствено на Болгарското градище в охраняемата зона.

Тъй като малко преди това ръководството на републиката имаше много проблеми с ЮНЕСКО във връзка с това, че беше нарушена историческата цялост на паметника с някои новостройки, от този проект се отказаха. Тогава те предложиха да го издигнат на другия бряг на Волга в Тетюши. Мястото е красиво, но… също се охраняваше като археологически паметник. На никакво друго място, включително и в самия районен център Болгар, те не се съгласиха да го издигнат. Преговорите стигнаха до задънена улица.

Още повече че когато Минтимер Шаймиев се обърна за консултация към историци и археолози, се оказа, че и те заемат негативна позиция по този въпрос. Тогава аз написах отзив по този проект и отбелязах, че никакъв исторически хан Котраг, който да е свързан с Поволжието, не е съществувал.

Един от синовете на Кубрат с такова име (а то е явен етноним — персонификация на племенната група кутригури/котраги), според византийските източници, след разпадането на Велика България откочевал зад Танаис (тоест Дон) на запад. Освен това територията на историко-археологическия резерват не предполага никакво монументално строителство. Тоест никаква историческа основа под това предположение няма и издигането на паметник, създавайки български мит, не е особено правилно и е незаконно от гледна точка на охраната на културните паметници.

„Зад паметника на Котраг може да стои само послание за великобългарски национализъм“

Имаше въпроси и към детайлите на самия паметник, и към неговото обосноваване. Можеше да се помисли за издигане на паметник на основателите на Болгар и да се отстъпи от митичния Котраг. Но авторите на проекта отказаха да приемат критика и пренесоха усилията си в други региони.

Голямо беше учудването на научната общественост, когато в Самарска област, където има устойчиво, макар и безнадеждно сектантско булгаристко движение, в село Ширяево на 13 януари 2023 г. се появи паметник на хан Котраг. Организатор на издигането на паметника стана Гумар Батршин — председател на фонд „Булгарско наследство“.

— Ограничаваше ли се цялата работа само с този фонд „Булгарско наследство“?

— Всичко би било наред, но се оказа, че тази организация на българи от фонд „Въздигане“ („Единство“), а и самата местна булгаристка общност по своите възгледи и ценности е много близка до крайнодесните политически възгледи. Така че не трябва да се забравя, че страната България е член на НАТО и към днешна дата официално е неприятелска страна за Русия. Друг аналогичен паметник беше издигнат в Италия.

В тази връзка губернаторът на Самарска област Дмитрий Азаров, който даде съгласие за издигането на паметника без научна експертиза, очевидно се поддаде на убеждаване, че този паметник може да стане символ на града, да привлече вниманието към Самара от страна на чуждестранни туристи. А когато започна критиката и се разкри политическата подплата на този наистина „троянски кон“, той веднага започна да се отрича от своята подкрепа. Изведнъж се оказа, че този паметник никой не го е подкрепял, не го е съгласувал, че уж има някакви проблеми с издигането и неговата законност. Не минаха и три месеца, преди всички да разберат всичко. Всички се опълчиха заедно срещу този паметник. Сега най-авторитетни са исканията паметникът да бъде премахнат или в най-добрия случай преместен на някое друго място.

— А какво се знае за самия „хан Котраг“?

— Трябва да се подчертае, първо, че никакъв хан (още повече „хан“, тъй като владетелите на волжките българи носели титлата елтебер) Котраг не е съществувал. Да, предводителят Котраг бил от управляващата династия Дуло. Второ, самото това име, запазило се в по-късни легенди и източници, е епоним, тоест персонификация на названието на племето кутригури (котраги), известни в цял ред синхронни писмени паметници. За преселването в Средното Поволжие именно на това племе има доста откъслечни и смътни сведения в по-късни легенди. За конструирането на образа на някакъв „хан Котраг“ историците нямат обективни данни. Според писмените източници Теофан Изповедник (VII–VIII в.) има сведения, че някакъв „вожд на племето Котраг се преселил от другата страна на река Танаис“, тоест преминал река Дон, може да се каже, че се отделил от по-големите си братя и се заселил в района на днешния Мариупол. Никакви сведения, че е отишъл някъде по-нататък, в посока Поволжието, че е стигнал до Волжка България, в писмените исторически сведения няма.

Тоест от научна гледна точка личността на Котраг и неговите уж някакви исторически постижения са фикция. Тоест знаем само за съществуването на някакво племе котраги-кутригури, у което, възможно е, е имало някакъв вожд-водач Котраг, а възможно е и да не е имало. И не повече от това.

— И все пак какво трябва да се разбира от проекта за издигане на паметника на Котраг?

— Зад паметника на Котраг може да стои само послание за великобългарски национализъм, за някакъв български екуменизъм. При това днес трябва да се разбира, че страната, откъдето всичко това изхожда, тоест България, днес за Русия също е явно недружелюбна на официално ниво. За авторите на този паметник, за инициаторите на издигането на този паметник успехът в това дело ще означава съвсем конкретни неща. Първо, така те обозначават пределите на своята историческа памет и територия. Второ, по този начин те уж укрепват сред местното население българската етническа идентичност.

Но трябва да се имат предвид и политическите обстоятелства на този скандал. Първо, местните самарски булгаристи решиха, че щом паметникът искат да го издигнат западни българи от България, това е добре за борбата срещу татарската нация. И щом има някаква, както се разбра по-горе, митична историческа връзка между волжките българи и дунавските българи, то паметникът на Котраг е всъщност акт на укрепване на позициите на булгарската етническа идентичност на територията, сред татарското население. Второ, издигането на паметника е още и акт на международно, европейско признание на местната булгаристка самарска общност, че тях ги подкрепят там, в Европа. Очевидно е, че днес такова дело стана политически доста неудачно и дори неудобно. В общи линии трябва още веднъж да се претеглят всички за и против, преди да се подкрепя издигането на такъв паметник и да се върви по воденицата на антитатарските активисти. Трябва още веднъж да се помисли: дали няма да се подставим ние, татарите, ако подкрепим издигането на такъв паметник?

Трябва да се разбира, че булгаристките общности на пръв поглед изглеждат безобидни. Но всъщност те носят доста разрушителни идеологически заряди срещу единството на татарската нация. А също и срещу единството на Руската държава. И това е най-важният урок от този скандал.