Волжко-български спортисти / Volga Bulgarian athletes

[stillbulgarian]

Динияр Билялетдинов / Diniyar Bilyaletdinov

Диния́р Рина́тович Билялетди́нов / Diniyar Rinatovich Bilyaletdinov e волжко-български футболист (булгар).

Роден 27 февруари 1985 года в Москва, в семейството на известния съветски футболист и наставник Ринат Саярович Билялетдинов и съпругата му Аделия Абдулахатовна, която работи като акушер-гинеколог. Динияр е средният от трима синове, израства заедно с по-големия си брат Марат, а най-малкият - Данил. Като дете момчето не проявява интерес към футбола, но след като семейството се премества в Ярославл, той се увлича именно по този спорт.

В началото на 90-те години семейството на футболиста изпитва сериозни финансови затруднения и когато на главата на семейството е предложен договор с чешки клуб, Билялетдинови се преместват в Уничов. Година по-късно семейството се завръща у дома, а средният син, който показва добри перспективи, е даден във футболната школа на МЕПХИ ("ГПЗ-1").

На петнадесетгодишна възраст тийнейджърът се присъединява към младежкия отбор на столичния клуб "Локомотив", където баща му е основен наставник. В допълнение към спортната си кариера Динияр решава да не пренебрегва висшето образование и получава диплома от престижния Московски държавен индустриален университет.
През лятото на 2002 г. в гостуващия мач срещу Анжи спортистът, като член на младежкия отбор на "железничарите", за първи път излиза на терена. А през 2004 г. момчето прави своя дебют в основния състав.

Още през първия си сезон с червено-зелените Динияр става шампион на Русия. Освен това за блестящата си игра футболистът е удостоен с титлата "Най-добър млад играч на лигата". През 2005 г. младият спортист е включен в националния отбор по футбол, където трябва да изкара общо 46 мача и успява да вкара шест гола на съперниците.

През 2007 г. Динияр става новият капитан на Локомотив. По това време към него проявяват жив интерес представители на много известни руски и чуждестранни клубове. Година по-късно футболистът става бронзов медалист от Евро 2008. На вълната на успеха младежът приема поканата на титулувания английски клуб Евертън и заминава за Мъгливия Албион.

В Ливърпул обаче руснакът не играе толкова на терена, колкото се бори за място в основния състав. Изявите му трудно можеха да се нарекат стабилни и през сезон 2010/2011 г. футболистът твърдо се настани на пейката. Когато колегата му - англичанинът Леон Осман, се контузи, Динияр зае мястото му в основния състав, но не успя да се докаже, затова след възстановяването на Осман се върна в резервите.

През 2012 г. футболистът обяви желанието си да смени клуба. По това време интерес към него проявяват Спартак Москва и Рубин Казан. Скоро стана известно, че Динияр е постигнал споразумение със Спартак. След завръщането си в родината нещата за спортиста тръгнаха осезаемо по-добре, но след това, като за зла участ, започнаха да го преследват контузии, буквално една след друга.

Футболистът не успява да разгърне напълно потенциала си. Налага се да играе под наем в по-малко престижните Анжи и Торпедо, но и там Билялетдинов не блести.

През 2015 г. обаче спортистът подписва договор с казанлъшкия клуб Рубин, където по това време старши треньор е баща му Ринат Саярович. Твърди се обаче, че инициативата е дошла изключително от ръководството на Република Татарстан, а не от Билялетдинов-старши.

Само няколко месеца след трансфера на Динияр баща му е освободен от поста старши треньор, а за изпълняващ длъжността е назначен Валерий Александрович Чали, с когото играчът е в лоши отношения от самото начало. Новият треньор пуска Билялетдинов по-често като смяна, а след зимната пауза го премества на резервната скамейка, която играчът почти не напуска.

Самият Динияр веднъж, чрез профила си в една от социалните мрежи, се оплака от обтегнатите отношения с наставника си. Скоро спортистът получи нова контузия, а след възстановяването му стана ясно, че новият треньор изобщо не разчита на полузащитника, така че през сезон 2016/2017 г. той не излезе на терена в нито един от мачовете, а след края му напусна отбора.

След като напуска Рубин, Динияр подписва договор с литовския клуб Tarakai. Там той играе два сезона и дори става бронзов медалист от литовското футболно първенство. Но договорът изтече през 2018 г., а след това спортистът просто изчезна от полезрението на феновете.

Уикипедия
Фен сайт
Още снимки

Ринат Билялетдинов / Rinat Bilyaletdinov

Рина́т Сая́рович Билялетди́нов / Rinat Sayarovich Bilyaletdinov e волжко-български футболист и треньор (булгар).

Роден на 17 август 1957 г. в Москва. Първите си стъпки във футбола прави в спортния клуб на авиационния завод "Союз", недалеч от днешните "Лужники". През 1976 г. играе за ЦСКА и става републикански шампион сред дубльорите. Прекарва футболната си кариера в костромския Спартак, московския Локомотив, Ярославъл Шинник и ФК Орехово.

През 1993-1995 г. играе за чешкия клуб УНЕКС. Заминаването му за Чехия е продиктувано единствено от финансови причини. През 1995 г. се завръща със семейството си, за да завърши Висшата школа за треньори, въпреки че чешките му другари го убеждават да не ходи в Русия, смятайки я за опасна. Още тогава Билялетдинов има големи треньорски амбиции, но, както сам казва, бързо става ясно, че "всичко на върха" е дълго и плътно заето. Известно време семейството живеело от това, че той от време на време играел за ветераните, като същевременно работел във фирмата на брат си. След това Билялетдинов получава работа като треньор в детската школа на "Спартак-2", а две години по-късно е поканен от отбора от втора лига МЕПХИ.

От 2004 до 2010 г. е старши треньор на резервния отбор на Локомотив Москва. От ноември до декември 2007 г. е изпълняващ длъжността старши треньор на основния отбор след оставката на Анатолий Бишовец. През 2008 г. става единственият старши треньор на резервния отбор на Локомотив Москва, който успява да изведе отбора до сребърните медали в първенството.

През 2010 г. Ринат Билялетдинов е удостоен със званието "Заслужил треньор на Русия". Сред учениците му са няколко десетки играчи, които са играли на най-високо ниво.

По-късно е начело на Казан Рубин, Хабаровск СКА, Московска област Олимп-Долгопрудни... Сега е консултант в клуб "Аврора".

Уикипедия

[Panzerfaust]

Много харесвах като вратар Ринат Дасаев.

[stillbulgarian]

Дасаев е от астраханските татари, не знам много за тях. Може би и той е булгар, но не съм сигурен и не мога да го докажа. Ако потвърдите, че прилича на българин, ще го добавя по-късно.

Има и още един вратар Руслан Нигматулин. За него също не съм напълно сигурен. Той е отчасти булгар, отчасти татарин.

[stillbulgarian]

Алина Загитова / Alina Zagitova

Али́на Ильна́зовна Заги́това / Alina Ilnazovna Zagitova е родена на 18 май 2002 г. в Ижевск, Удмуртия. Тя е дъщеря на Лейсан Загитова и Илназ Загитов, треньор по хокей на лед, като и двамата са волжки българи. Има сестра Сабина, която е с пет години по-малка от нея.

Баща на Алина Загитова

"Татарско" семейство Загитови

В продължение на година е без име, докато родителите ѝ не решават да я нарекат "Алина", след като гледа руската състезателка по художествена гимнастика (и сънародничка булгарка) Алина Кабаева. На 13-годишна възраст се премества в Москва заедно с баба си и продължава да живее с нея. През цялото детство хобито ѝ е рисуването.

В интервю за Маргарита Мамун Загитова посочва, че очевидно е любителка на домашните животни, като в дома си в Москва държи две екзотични чинчили, както и куче и котка. Притежава и куче от породата акита ину на име Масару, подарено ѝ от японски развъдчик след Олимпийските игри в Пьонгчанг. Загитова се определя като мюсюлманка.

През декември 2022 г. Алина Загитова присъства на концерт по случай паметна дата - 1100-годишнината от приемането на исляма от Волжка България.

Честване на 1100-годишнината от приемането на исляма от Волжка България

Инстаграм на Алина Загитова
Алина Загитова в Уикипедия