• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Евгеника

Започната отъ Hatshepsut, 05 Май 2023, 19:50:30

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Какво е мнението ви за евгениката?

Изцяло положително
1 (50%)
Подкрепям я в определена степен
1 (50%)
Неутрално
0 (0%)
По-скоро отрицателно
0 (0%)
Изцяло отрицателно
0 (0%)
Нямам мнение по въпроса
0 (0%)

Общъ брой гласове: 2

генетика

Hatshepsut

Евгеника


,,Евгениката е самонасочване на човешката еволюция" – лого на Втория международнен конгрес по евгеника, проведен през 1921 г., изобразяващ дърво, което обединява различни клонове на науката

Евгениката е набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора. Точната дефиниция на термина евгеника е обект на дебат от създаването му. Нейните защитници я разглеждат като приложна наука и биосоциално движение, целящо подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство. Други я считат за псевдонаука.

В основите на евгениката залягат законите на Мендел и теориите на Август Вайсман. Защитниците на евгениката я разглеждат като наука, невинаги ограничена до човешките популации, така тя обхваща възгледите на дарвинизма и социалния дарвинизъм.

Евгениката е особено популярна в началото на 20 век. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. и бива подкрепен от много бележити личности. Сред участниците са Леонард Дарвин (председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър), Александър Бел (изобретателя на телефона), както и много други известни личности.

Евгениката е спорна концепция още от момента на появата си. Първото сериозно предизвикателство срещу нея е през 1915 г., когато Томас Морган (носител на Нобелова награда по биология през 1933 г.), демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността, при плодовата мушица, като в неговия експеримент се появяват мушици с бели очи от родители с червени. Според Т. Морган това показва, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката базирана само на генетичната наследственост е под въпрос.

Към средата на 20 век евгениката изпада в немилост, защото бива асоциирана с политиките на Нацистка Германия. Там подхода към генетиката и евгениката се базирал на учението за фенотипа на Ойген Фишер, както и на трудовете на Отмар Фрайхер фон Фершуер. Често популярни и академични източници свързват евгениката и нацистките престъпления в едно, като така я дискредитират, но връзката между тях не е непременно пряка.

История

Точният произход на термина ,,евгеника" е обект на дискусии още от самото си начало. Определянето ѝ като ,,социална философия" (т.е. философия, прилагана за установяване на определен обществен ред) не се счита за окончателно и е взето от ,,Развитие на евгенистичната философия" на Фредерик Осбърн.

Учения преди Галтън

Подобна философия е била широко поддържана от Платон, който твърдял, че човешкото възпроизвеждане трябва да се следи и контролира от държавата. Платон, обаче, разбирал, че такава форма на контрол няма да се приеме и предлага да бъде прикрита от обществото чрез лотария. В ,,Държавата" на Платон партньорите ще бъдат избирани чрез ,,брачна оценка", отразяваща количествено качествата на индивидите, така само на индивиди с висока оценка ще бъде разрешено да създават потомство с други индивиди с висока оценка. На теория това трябва да доведе до управляемо подобряване на човешката раса. Платон смята, че има слабост в тази система, защото лица със ,,златни души" може да се окажат родители на деца с ,,бронзови души". Разсъжденията на Платон вероятно са най-ранните опити наследствеността да бъде математически анализирана, което нямало как да бъде точно преди откритията на Мендел и картографирането на човешкия геном.

Някои антични общества, като Рим, Атина и Спарта, като вид селекция са практикували детеубийство, чрез изоставяне на новороденото. В Спарта новородените се преглеждали от мъдреци, които решавали съдбата на детето. Ако детето се преценявало като неспособно да живее, е било нормално да бъде изоставяно в пустошта. Такива убийства били насочени най-вече към момчетата. Изпитанията на бебетата включвали окъпването им във вино и подхвърлянето им на природните стихии. Според спартанците така само най-силните щели да оцелеят и дадат потомство. Адолф Хитлер считал Спарта за първата ,,Народна Република", и както Ернст Хекел преди това, възхвалявал Спарта за селекционната ѝ политика, макар че нацистите смятали, че негодните деца трябва да бъдат умъртвявани, а не просто захвърляни.

Римските Закони на дванадесетте таблици, създадени при формирането на Римската Република, казват в Четвърта таблица, че уродливите деца трябва да бъдат оставени да умрат. Освен това, на родоначалниците в римското общество било дадено правото да ,,захвърлят" деца по тяхна преценка. Това често ставало чрез давене на нежеланите новородени в река Тибър. Извършването на такива детеубийства не спряло чак до християнизацията на Римската империя.

Теории на Френсис Галтън

Сър Френсис Галтън систематизирал тези идеи и практики в съгласие с новите познания за еволюцията на човека и животните според теорията на неговия полу-братовчед Чарлз Дарвин, създадена през 70-те и 80-те години на 19 век. След като прочел ,,Произхода на видовете" на Дарвин, Галтън доразвил идеите на Дарвин в насока, че човешката цивилизация препречва механизма на естествения подбор. Той твърди, че обществата, които защитават неравностойните и слабите, са в противоречие с естествения подбор, отговорен за премахването на най-слабите, и че само чрез промяна на тези социални политики обществото може да се предпази от ,,реверсия към посредствеността", фраза заета от статистиката и сега заменена от ,,регресия към средното".

Галтън първоначално обрисувал своята теория в статията от 1865 г. ,,Наследствен талант и характер", после я доразвил в своята книга ,,Наследствена гениалност" (1869). Започнал чрез изследване на начина, по който човешката интелектуалност, морал и личностни качества, се проявяват в семействата. Основния аргумент на Галтън бил, че ,,гениалност" и ,,талант" са наследствени качества при хората, като нито той, нито Дарвин имали работещ модел за такъв тип наследственост. Той заключил, че както може да се ползва изкуствен подбор, за да се постигат желани качества при животните, така такъв модел може да се прилага и спрямо хората. Галтън пише в увода на ,,Наследствената гениалност":

,,    В тази книга възнамерявам да покажа, че естествените способности на хората произтичат от наследствеността, при точно същите ограничения, както формата и физическите характеристики в целия органичен свят. Следователно, както не е трудно, въпреки тези ограничения, да получим чрез внимателен подбор стабилна порода кучета или коне, с изключителни способности за бягане или каквото и да е други качество, така би било много практично да създаде надарена човешка раса чрез няколко последователни поколения на обмислени бракове.    "
Галтън твърдял, че по негово време по-малко интелигентните са по-плодовити в сравнение с по-умните хора. Той не предлагал никакъв метод за селекция, по-скоро се надявал, че ще бъде намерено решение, при което социалните нрави се променят, така че хората да разберат значимостта на селектирането. Той първи използва думата евгеника в неговата книга ,,Проучвания на човешките способности и тяхното развитие" (1883). В нея той обяснява ,,различни теми повече или по-малко свързани с облагородяването на расата, или може да се нарече, въпроса за евгениката."

Възглед на Никола Тесла

,,Към 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. През миналия век действаше закон за оцеляване на най-приспособените... След това човекът от чувство на съжаление се намеси в безпощадната работа на природата. В резултат ние съхраняваме и множим непригодните.

Единственият метод, който се съгласува с нашите представи за цивилизации и раси, се заключава в предотвратяването на негодните по пътя на стерилизация и съзнателно управление на брачните инстинкти. Някои европейски страни и редица американски щати стерилизират престъпниците и безумците. Това не е достатъчно.

Привържениците на евгениката са единодушни, че брачната институция трябва да се усложни. Естествено, никой от тези, които не могат да станат достойни родители, не бива да получава разрешение за потомство. След столетие нормалният човек ще встъпва в брак с непригодно лице не по-често, отколкото с престъпник."

Лига за човешко подобряване

Лигата за човешко подобряване е създадена през 1947 година от група, в която и между другите участват кралят на чорапогащниците Джеймс Г. Ханес и Алис Шелтън Грей. Лигата е критикувана заради ролята си в стерилизацията (кастрация) на негърки в Уинстън-Сейлъм, Северна Каролина. През 60-те години хиляди жени са стерилизирани заради ,,промискуитет". В това време негърки, забременели по време на изнасилване, са считани за ,,promiscuous", което на български означава приблизително извършваща или желаеща безразборен секс.

Асистирана репродукция

Въпреки че не се употребява терминът евгеника, при даряване на генетичен материал, например за асистирана репродукция, съществуват критерии за възпиране на дарители с определени проблеми. В България това са наследствени заболявания, нарушено психическо здраве, напреднала възраст, поставяне под запрещение, донори, които живеят или произхождат от региони с висока болестност.

В България генетичен материал се внася главно от Дания и Белгия с цел ненарушаване на генофонда.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Евгеника

Hatshepsut

Евгеника

Терминът идва от гръцкото ,,eugenes", което означава ,,добре роден" – затова не е изненада, че евгениката се стреми да създаде по-добра човешка раса като целенасочено подбира предпочитаните черти и елиминира лошите, както се прави при развъждане на животни. През годините евгениката има редица привърженици – от едни от най-големите и възхитени мислители в света до, както знаем, едни от най-лошите хора в историята.


Платон с учениците си

Евгениката е стара, колкото Платон (въпреки че не я е наричал така) и в ,,Държавата" той твърди, че именно държавата трябва да контролира възпроизвеждането на своите управници:

Доброто трябва да бъде сдвоено с добро, а лошото с лошо, а потомството на единия трябва да се отглежда, а на другия да се унищожава; по този начин стадото ще бъде запазено в първокачествено състояние.

Въпреки че възгледите му се посмиряват с възрастта, дори към края на живота си той все още смята, че браковете на управляващата класа трябва да се провеждат ,,под надзора на съвет на матрони, назначен от магистратите".

И все пак гледната му точка беше по-хуманна, от обичайната практика за поддържане на населението в бойна форма в Спарта, в която децата, негодни за военна служба, се хвърляха в пропаст.


Франсис Галтън

Идеята за подбор тип ,,оцеляват най-силните" става много популярен в средата и края на 19 век благодарение на работата на Чарлз Дарвин ,,Произход на видовете" (1859 г.). Въз основа на това неговият братовчед Франсис Галтън, също известен учен, който създава първата метеорологична карта, проявява интерес към целенасочения подбор на конкретни човешки черти и въвежда термина ,,евгеника".

Само с най-добрите намерения (и затваряйки очите си за нежелани последствия), Галтън обясни своята философия и цел:

Накланяне средното качество на нация ни към нейната по-добра част в днешния ден би направило общия тон на домашния, социалния и политическия живот по-висок. Расата ни като цяло ще бъде по-малко глупава, не толкова лекомислена, по-малко първосигнална и политически по-предвидлива...

През следващите 80 години интересът към евгениката нараства в САЩ и Европа. Разбира се, най-ужасната й реализация се случва в Германия през 30-те и 40-те години. Но не само нацистите я подкрепиха – Уинстън Чърчил и други видни фигури също са силни привърженици на евгениката.


Уинстън Чърчил

През 1933 г., в Германия влиза в сила Законът за предотвратяване на генетично болните потомства. В резултат на това са проведени около 400 000 принудителни стерилизации на хора, които са били с умствени увреждания, шизофренични, маниакално-депресивни, епилептични, глухи, слепи, с болест на Хънтингтън, с някакви тежки физически деформации или страдащи от алкохолизъм.

До 1935 г. Нюрнбергските и брачните закони за здравето разширяват програмата за евгеника и тя вече включва евреи като забраняват браковете им (и сексът) с неевреи. Като ,,мярка за безопасност" преди двама души да сключат брак са се правили медицински прегледи, за да гарантира, че няма да има ,,расово замърсяване".

От другата страна на океана, в САЩ, евгеника също става много популярна в началото на 20 век. До 1936 г. 31 от 48 щата са имали някакъв вид закон за евгеника или стерилизация.

За щастие законодателството не беше толкова крайно, колкото искаха някои по-върли защитници на евгениката, като неврологът Фостър Кенеди. Както той пише през 1942 г.: ,,Аз подкрепям евтаназията за онези безнадеждни хора, които не е трябвало никога да се раждат – грешките на природата."

Всъщност Кенеди предложи, когато ,,дефектно дете" навърши пет години, ако назначен медицински съвет определи, че:

Дефектният няма бъдеще или надежда за такова, тогава вярвам, че е милостиво и добре да се облекчи на дефектният – често измъчван и сгърчен, гротесков и абсурден, безполезен и безумен, и напълно нежелан – агонията от живота му.

Друг привърженик на евгениката, Хенри Лафлин от влиятелната лаборатория на Cold Spring Harbour, беше малко по-малко груб. Вместо от ,,убийства по милост" (както ги наричаха), той предлага просто спиране на размножаване на ,,неадекватните".

През 1927 г. Върховният съд на САЩ в делото Бък срещу Бел отсъжда стерилизация на ,,умствено немощна бяла жена":

Съдът намира, че Кари Бък има вероятност да стане родител на социално неадекватно потомство и затова трябва да бъде полово стерилизирана. Така нейното благополучие, както и на обществото, ще бъдат насърчени. Подобно – за целия свят е по-добре, ако вместо да се чака, докато екзекутират изроденото потомство за някакво престъпление или то започне да гладува заради безсилието си, обществото може да попречи на тези, които явно са негодни, да продължат рода си.

След като общо над 60 000 души са били подложени на стерилизация в Съединените щати, законите се премахват в средата на 20 век. Но подобни закони можеха да се намерят из целия западен свят и там по същия начин започнаха да се премахват в отговор на крайностите, до които нацистите стигат в програмите си по евгеника.


Калвин Кулидж

Както можете да си представите, расистите и ксенофобите използват евгенични принципи, за да напреднат идеологията си. С имена като фондация ,,Расово подобрение" активистите в САЩ насърчават Конгреса да приеме Закона за имиграцията от 1924 г., който слага ограниченията на броя на имигрантите от ,,по-низшите" раси като например от Южна Европа и Азия. Президентът, който подписва закона, Калвин Кулидж, веднъж каза по този въпрос: ,,Америка трябва да се запази американска... Биологичните закони показват, че хората се влошават, когато се смесват с други раси."

...

Наскоро Северна Каролина създаде фонд за компенсация в размер на 10 милиона долара за жертви на насилствена стерилизация и изглежда, че щата Вирджиния е иска да направи нещо подобно. Независимо от това, евгениката не изчезва и всъщност през последните години тя се превърна в централна точка на дебат сред генетиците, етиците и активистите.

Съсредоточавайки се върху пренатални и преимплантационни диагнози, някои генетици заемат позиция в полза на т. нар. ,,нова евгеника":

Поради напредъка в генетичния скрининг, ние сме в състояние да намалим разпространението на заболявания, причинени от единични генетични мутации, например сърповидно-клетъчна анемия, болест на Хънтингтън, синдром на Даун.

Много от привържениците на тази ,,нова евгеника" смятат, че ,,хората, които носят ген като GSS (който предизвиква ужасно и смъртоносно невродегенеративно заболяване), имат морално задължение да използват предимплантационна диагноза – ако могат да си я позволят – за да пощадят следващото поколение".

Тези срещу съвременната евгеника обаче сочат потенциалните проблеми на генетичното тестване:

Тъй като все повече хора възприемат генетичен скрининг, изборът да се използва може да стане по-труден за отказване. Щом стане възможно да се създадат ,,превъзходни" качества при хората, единственият морален избор на родителите би бил да имат генетично по-добри деца.

Онези, които откажат, биха имали чувството, че пращат децата си в по-недостойна класа на обществото. Или както едно от тези ,,недостойни" деца каза във филма ,,Гатака", ,,никога няма да разбера каква сила накара майка ми, за сложи вярата си в ръцете на Бог, а не в ръцете на местния генетик."

https://chr.bg/istorii/dosieta/zhestokostite-na-evgenika/

Hatshepsut

Евгеника - социална и политическа философия

Евгениката е социална и политическа философия. Тя се опитва да повлияе на начина, по който хората избират да се чифтосват и да отглеждат деца, с цел подобряване на човешкия вид.

Евгениката се основава на някои основни идеи. Първата е, че в генетиката това, което е вярно за животните, е вярно и за човека. Характеристиките на животните се предават от едно поколение на друго по наследство, включително и психическите характеристики. Например поведението и психическите характеристики на различните породи кучета се различават и всички съвременни породи са значително променени от вълците. Развъждането и генетиката на селскостопанските животни показват, че ако се изберат родителите на следващото поколение, това се отразява на това какво потомство ще се роди.

Негативната евгеника има за цел да премахне чертите, които водят до страдание, като ограничи възпроизводството на хората с тези черти. Позитивната евгеника има за цел да създаде повече здрави и интелигентни хора, като убеждава хората с тези черти да имат повече деца. В миналото са предлагани много начини за постигане на тази цел и дори днес евгениката означава различни неща за различните хора. Идеята за евгениката е противоречива, защото в миналото понякога е била използвана за оправдаване на дискриминацията и несправедливостта спрямо хора, които са били смятани за генетично нездрави или непълноценни.

Франсис Галтън

Съвременната евгеника е измислена за първи път през 1865 г. от сър Франсис Галтън, британски учен, братовчед на Чарлз Дарвин. Галтън вярва, че интелигентността и талантът са наследствени и се предават от родителите на техните деца. Въз основа на това той смята, че хората могат да бъдат отглеждани, за да станат по-интелигентни, точно както животните се отглеждат, за да бъдат по-големи или по-малки. Галтън смятал, че най-добрият начин да се постигне това е да се научи повече за наследствеността, както и да се каже на хората, че трябва да се женят само за умни и силни хора. Галтън избира името "евгеника", защото то е много сходно с гръцкото "добре роден".

Сър Франсис Галтън първоначално развива идеите на евгениката, използвайки социална статистика.

Галтън развива идеята за евгеника през целия си живот. Той разбира двата вида евгеника - положителна и отрицателна. Един от проблемите, които критиците повдигат, е трудността да се постигне съгласие относно това кой е здрав човек от генетична гледна точка и кой е непълноценен. Очевидно е, че мненията се различават.

 
Евгениката във Великобритания и Съединените щати

Преоткриването на научните трудове на Грегор Мендел през 1900 г. води до съвременната генетика и до разбиране на функционирането на наследствеността. Самият Мендел експериментира с грах и открива, че много характеристики на граховите растения, като например цветът или височината им, могат да се включват и изключват чрез наследственост като ключ. Например грахът му можел да бъде жълт или зелен, единият или другият.

Когато се прилагаше към хората, хората смятаха, че това означава, че човешките характеристики, като това да бъдеш умен или не, могат да бъдат повлияни от наследствеността.

Друга посока на мислене е следната. По време на еволюцията си хората са били подложени на естествен подбор като всяка друга форма на живот. Средно здравите и интелигентни хора са имали по-голям шанс да се възпроизвеждат. В съвременната цивилизация обаче често изглежда, че този процес не се прилага. Алфред Ръсел Уолъс и Чарлз Дарвин са обсъждали точно този въпрос със загриженост. В страните, в които са били събирани статистически данни, те са показвали, че в много случаи бедните са имали повече деца от богатите. Освен това статистиката показвала, че общото население на някои големи нации намалява. Една поразителна информация е получена в резултат на изследване, ръководено от Карл Пиърсън, професор по евгеника на Галтън в Университетския колеж в Лондон и основател на Департамента по приложна статистика. Откритието е, че половината от всяко следващо поколение е създадено от не повече от една четвърт от предишното поколение, а тази четвърт е "непропорционално разположена сред утайката на обществото".

Еволюционният биолог Джулиан Хъксли също е привърженик на евгениката. Той използва този аргумент няколко пъти:

"Никой не се съмнява в мъдростта на управлението на зародишната плазма [наследствеността] на селскостопанските запаси, така че защо да не приложим същата концепция към човешките запаси?"

Американският историк на науката Гарланд Алън коментира: "Аналогията със селското стопанство се появява отново и отново, както и в трудовете на много американски евгеницисти".

По същия начин американският генетик Чарлз Дейвънпорт през целия си живот пропагандира евгениката и написва един от първите ѝ учебници.Глава 3 Няма съмнение, че професионалните учени с несъмнена репутация подкрепят евгениката.

В САЩ евгениката става много популярна идея в началото на XX век. Хората смятали, че тя ще излекува обществото от всички негови проблеми по онова време, като престъпността и бедността, защото смятали, че всички аспекти на човешкото поведение вероятно са наследствени. Много важни учени и политици подкрепят евгениката и повечето от тях смятат, че това е много прогресивна и научна философия.

Но някои от ръководителите на движението за евгеника го използват, за да оправдаят расизма и предразсъдъците. Те използваха евгениката като оправдание за приемането на закони, които ограничаваха имиграцията от страни, които не им харесваха, като твърдяха, че хората в тях са генетично "непригодни". Те също така приемаха закони, според които хора от различни раси не можеха да се женят помежду си. Най-важното е, че те приеха закони, според които хората, за които се смяташе, че имат психични заболявания или умствени увреждания, можеха да бъдат стерилизирани против волята им. По силата на тези закони между 1907 г. и 70-те години на миналия век в Съединените щати са били стерилизирани над 60 000 души.

Днес знаем, че интерпретирането на подобни статистически данни е сложна задача и че много от изследванията, публикувани в началото на XX век, имат сериозни недостатъци. Въпреки това, това, което спира движението за евгеника, не е по-добрата наука. Това е осъзнаването след Втората световна война на последиците от нацистката политика върху расата в Германия и други страни, окупирани по време на войната. Такива военни престъпления, разбира се, не са били препоръчвани от нито един евгеник. Все пак имаше една обща тема. Тази тема беше нарастващият интерес към правата на индивидите в противовес на правата на държавата.

 
Евгениката след Втората световна война

С края на Втората световна война принудителната стерилизация в Германия е прекратена. В САЩ тя продължава до 1974 г. Първоначално основната цел са били болните или хората с физически или умствени увреждания.

Едва през 1985 г. законът на швейцарския кантон Во е отменен. Този закон позволяваше насилствената стерилизация на определена група хора. Той беше заменен със закон на национално ниво, който посочва при какви обстоятелства могат да бъдат стерилизирани хора, които не са в състояние да дадат съгласието си.

В десетилетията след Втората световна война евгениката става все по-непопулярна в академичната наука. Много организации и списания, които водят началото си от движението за евгеника, започват да се дистанцират от философията, както когато Eugenics Quarterly се превръща в Social Biology през 1969 г. 


Евгениката днес

Макар че днес малцина открито се застъпват за евгениката, много хора се питат какво ще означава усъвършенстването на генетичните технологии в бъдеще.

Съществува генетично консултиране, при което родителите могат да получат информация за наследствеността си и дори да предотвратят раждането на дете, ако има риск от наследствено заболяване. Някои хора обаче не смятат, че въпросът е толкова ясен, и се питат дали генетичният скрининг, генетичното консултиране и контролът на раждаемостта не са просто друг вид евгеника. Някои хора се питат дали това не е лошо, защото накърнява човешкото достойнство. Някои хора се противопоставят на евгениката и генетичното консултиране по религиозни причини. Поради тези причини идеята за евгениката днес е спорна.

Голяма част от тези опасения са неоснователни. Генетичните консултации няма да променят генетичния състав на човешката популация в забележима степен. По-съществено значение има развиващата се способност да се идентифицират, а след това и да се променят директно елементи на човешкия геном (генно инженерство). Това има потенциала да промени генетичната структура на отделните деца. В дългосрочен план то може да доведе до по-широко разпространени промени в човешките популации. В момента генното инженерство се ограничава до идентифициране на дефекти в плода (неродените деца) и отстраняване на дефекта, когато това е възможно, или адаптиране на медицинското лечение в полза на детето.

https://bg.alegsaonline.com/art/32498

Hatshepsut

#3
Евгеника и трансхуманизъм – жестокост или благодат

«Евгений», равнозначно на благороден, знатен, избран. Кои и какви са ,,евгениите" и наука ли е евгениката, или е оръжие срещу еволюцията, ХУЛИГАНКАТА се опитва да разбере с този материал.

За пръв път терминът ,,евгеника" използва през 1883 г. Франсис Галтън, братовчед на Чарлз Дарвин, с което потвърждава, че крушката не пада по-далеч от дървото, т.е., че има нещо гнило в Дарвиновия род (това в кръга на шегата като прелюдия към тази сериозна статия). Най-общо евгениката се смята за част от модерната наука, която има за цел да подобри човешките наследствени белези, като ,,си играе" и комбинира различни популации. В тази си форма евгениката става особено популярна в началото на ХХ век. Първият международен конгрес се провежда през 1912 г., а сред участниците са личности като Леонард Дарвин, председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин (погледнете по-горе, когато говорех за Дарвиновия род), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър) и Александър Бел. Тези хора още в самото начало разделят новата наука ,,евгеника" на позитивна и негативна.

Позитивният раздел е насочен към постепенното създаване на здраво потомство с подобрени генетически качества. Негативният директно цели недопускане на раждане на поколения с аномалии. Това поражда и първото сериозно възражение срещу евгениката, подсказано от Томас Морган, носител на Нобелова награда по биология през 1933 г. Той демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността. Например при негов експеримент с плодовата мушица се появявало поколение с бели очи от родители с червени. Според Морган това показва, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката, базирана само на генетичната наследственост, е спорна.

Положението с новата наука съвсем се влошава в средата на ХХ век. Тогава върху евгениката се лепва черна точка заради налагането на нацистката расова политика, целяща създаването на чиста арийска раса. Неин флагман става Хенрих Химлер, под чиято егида се (1935 г.) се създава организацията ,,Лебенсборн" (нем. Lebensborn) – «Източник на живот». Тя се превръща в жесток инструмент на националсоциалистическата расова политика. Lebensborn създава специални домове, в които майки раждат и отглеждат избрани деца ,,без наследствени болести". Целта на новата раса е да се превърне в основа на чисто общество. Но самите корени на тази ,,евгенистична" идея се търсят не във военна Германия, а още в дълбоката древност. Предполага се, че основите на такъв тип селекция са поставени от скотовъдните народи. В Спарта смятаните за непълноценни деца с отклонения били хвърляни в пропаст. Дори самият Платон е писал, че не бива да се отглежда поколение от обременени родители, а моралните извращенци трябва да бъдат наказвани. Хитлеристите разгръщат идеята и я прилагат в зловеща изтънченост: стига се до стерилизация на психично болни хора, хомосексуалисти, цигани и евреи, като според официалните данни общият им брой нахвърля 400 000 институционализирани лица. Тази форма на евгениката нахлува и в други части на Европа. Швеция се оказва на второ място по брой извършени стерилизации на глава от населението. Още през 1909 г. в Стокхолм е създадено ,,Общество по расова хигиена", а по-късно през 1920 г. е основан и Шведският институт по расова биология, който по силата на закона за задължителна стерилизация (действащ от 1934 до 1976 г.) подлага на такива операции 62 000 души. След Германия и Швеция и Норвегия, Дания, Финландия, САЩ, Естония, Швейцария, Англия, Канада, Мексико и Япония пристъпват към такива нечовешки практики в името на едно по-добро човечество.

Залезът на евгениката и нейните години, в които се приема като наука, настъпва след Втората световна война. Тогава хората не желаят да бъдат свързвани с геноцидни политики и стерилизационните програми, но затова пък на мода излиза един друг термин – трансхуманизъм. Много може да се спори дали трансхуманизмът като концепция не е продължение на евгениката, тъй като според приетата дефиниция той представлява международно, интелектуално и културно движение, подкрепящо използването на наука и технологии за усъвършенстване на човешките психически и физически характеристики.

Трансхуманизмът смята различните човешки състояния като инвалидност, страдание, болести, остаряване и естествена смърт за ненужни и нежелани, затова и последователите му се обръщат към биотехнологиите и към други новопоявяващи се технологии. Но не е ли това борба срещу човешката природа?
Трансхуманистите (терминът се използва от 1957 г.) предричат, че хората евентуално ще могат да се трансформират в същества с толкова големи възможности, че ще носят наименованието ,,след-хора" (post-humans). Това, върху което почти не се акцентира, е, че тези технологични ,,подобрения" няма да бъдат достъпни за обикновения човек, а само за подбран елит, който ще може да си го позволи. Масата хора ще се мъчат да оцеляват в среда от генно модифицирани, химически изменени и дори отровни храни. Една избрана част ще се опитва да постигне безсмъртие чрез науката, а ролята на Холивуд и медиите е да представят трансхуманизма като приемливо спасение. За разлика от евгениката, която, опирайки се на дарвинизма, утвърждава, че силните трябва да оцеляват и да се развиват, а слабите да се отсяват и унищожават, при трансхуманизма целта е да се създаде елит, който да усъвършенства само своя род, а обикновените хора са обречени на робска съдба без правото на избор.
Можем само да се надяваме, че Всемирната декларация на ЮНЕСКО за човешкия геном и човешките права, която изрично казва: ,,Никой не може да бъде подлаган на дискриминация, която нарушава или оказва влияние върху нарушаването на човешките права, основни свободи и човешко достойнство поради своите генетични характеристики. Никакви изследвания или приложения от изследвания, засягащи човешкия геном, по-специално в областта на биологията, генетиката и медицината, не могат да доминират над зачитането на човешките права, основни свободи и човешко достойнство на индивидите или групи хора" – ще бъде спазена. Евгеника и трансхуманизъм – жестокост или благодат, въпрос без отговор?

https://huligankata.com/evgenika-i-transhumanizm-zhestokost.html

Hatshepsut

#4
Дизайнерско бебе


Понякога се използва терминът "дизайнерско бебе", но значението му не е ясно или просто. Означава нещо като "влияние върху качеството на дете, което все още не е родено". Под това се разбира не само здравеопазването. Идеята е да се промени природата, обикновено генетиката, на детето към по-добро. С тази идея са свързани много технически, социални, морални и правни въпроси. Обществото едва ли е започнало да се замисля по тези въпроси. Въпреки това вече е сигурно, че някои от тези идеи по принцип могат да бъдат осъществени.

По-долу е представен кратък преглед на това, което може да се направи. То не е списък на това, което трябва или ще бъде направено. Някои елементи вече се случват в някои части на света.

Избор на пола на детето

В някои части на света се предпочитат деца от мъжки пол. Ако то бъде широко задоволено, това вероятно ще има значителни непланирани последици за тези общества. От техническа гледна точка обаче това е лесно да се организира, стига да има добра местна здравна служба.

Техниката е следната. Проба от спермата на бащата се завърта в центрофуга. Сперматозоидите, носещи Х-хромозома, са по-тежки от сперматозоидите, носещи Y-хромозома. Мъжките сперматозоиди се оказват в горната част на сперматозоидите в епруветката. Сперматозоидите от горната част на епруветката се вкарват в майката. Това значително увеличава шанса майката да зачене дете от мъжки пол.

Друг метод е да се зачене нормално, но да се абортира всеки плод, който е от женски пол. Полът на бебето се определя чрез възстановяване на клетки от торбичката, покриваща плода. Тази процедура е стандартна и се нарича амниоцентеза.

Амниоцентеза и стволови клетки

Скорошни проучвания установиха, че амниотичната течност е богат източник на стволови клетки.

Предимството на получаването на амниотични стволови клетки е, че рискът за плода е малък. Освен това, ако тези стволови клетки се използват за лечение на същия човек, от когото са произлезли, ще се избегне проблемът с донора/реципиента, който досега е възпрепятствал всички опити за използване на донорски стволови клетки в терапиите.

Чрез използването на амниотични стволови клетки са създадени изкуствени сърдечни клапи, работещи трахеи, както и мускулни, мастни, костни, сърдечни, нервни и чернодробни клетки. Тъканите, получени от амниотични клетъчни линии, са обещаващи за пациенти, страдащи от вродени заболявания/малформации на сърцето, черния дроб, белите дробове, бъбреците и мозъчната тъкан.

Първата банка за амниотични стволови клетки в САЩ работи в Бостън, Масачузетс. Значението на това е, че запасът от стволови клетки създава възможност за хирургични корекции или замени по време на живота на човека.

Идентифициране на сериозни вродени дефекти

Единствената област, в която като цяло има консенсус, е необходимостта от установяване на сериозни дефекти на плода преди раждането му. Това вече е рутинна практика в много страни. Определението за "сериозен" със сигурност включва дефекти, които правят живота на плода (ако се роди) толкова дефектен, че животът му би бил проблемен и кратък. Някои състояния, като синдрома на Даун с тройна степен 21, често не са толкова сериозни. В много случаи желанието на родителите решава дали да бъде извършен аборт или не.

Анализ на ДНК на родителите

Възможен е пълен анализ на последователността на ДНК на даден човек, който струва около 5000 щатски долара. Той все още не се прави рутинно, но ще стане широко разпространен. Ако генетиката на двамата родители е добре проучена, възможностите за плода са добре определени. Вече се дават консултации на родители, на които вече се е родило дете с дефект. ДНК анализът би позволил проблемите да бъдат забелязани предварително.

Анализ на ДНК на плода

В клетките, възстановени чрез амниотична центеза, вече могат да се видят под микроскоп хромозомни дефекти като triple-21. ДНК анализът прави още една стъпка напред. Единственото ограничение на анализа е способността ни да разберем функцията на различните гени. Понастоящем разбирането ни е ограничено, но разбираме в детайли причините за някои важни генетични дефекти.

Какво може да се направи при откриване на дефекти

Доскоро единственото практическо действие беше да се предложи аборт на майката. В някои страни това е законна алтернатива. С навлизането на генното инженерство обаче се открива възможност за действително отстраняване на дефектите в гените на плода.

Разработват се начини за промяна на генетичния състав на живо същество. През последните около десет години са присъдени няколко Нобелови награди за изследвания, свързани с тази идея. Нобелова награда за физиология или медицина за:

2006 г. - Андрю Файър и Крейг Мело, САЩ, за откритието как РНК интерференцията може да включва или изключва гени.
2007 г. - Марио Капеки, САЩ, сър Мартин Еванс, Великобритания, Оливър Смитис, САЩ, за откриването на начин за изключване на гени в ембрионални стволови клетки на мишки. Това води до генетично променени мишки.
2010 г. - Робърт Едуардс, Великобритания, за развитието на ин витро оплождането.

https://bg.alegsaonline.com/art/26846

Hatshepsut

Създадени са първите синтетични човешки ембриони


Откритието ще помогне за установяване на причините за спонтанните аборти, твърдят учените

Учени създадоха синтетични човешки ембриони от стволови клетки, съобщи Пи Ей мидия/ДПА. Според експерти това постижение може да помогне за установяване на причините за спонтанните аборти и на уникални аспекти на човешкото развитие, но повдига етични и правни въпроси.

Проф. Магдалена Зерничка-Гьотц от университета в Кембридж и от Калифорнийския технологичен институт представи развитието на ембрионите до степен малко след еквивалента на 14 дни от развитието на естествен ембрион на годишната среща на Международното дружество за изследвания на стволови клетки в Бостън в сряда, съобщи британският "Гардиън".

Според изданието тези структури не изискват яйцеклетки или сперматозоиди, нямат сърца или зачатъци на мозък, но съдържат клетки, които обичайно биха се развили до формиране на плацента, плоден сак и ембрион. Остава неизвестно дали синтетичните модели биха се развили в жизнеспособни ембриони, ако бъдат имплантирани. Очаква се резултатите от научния опит да бъдат публикувани в рецензирано издание, пише "Гардиън".

Джеймс Бриско, асоцииран директор по изследванията в Института "Франсис Крик" каза, че не е възможен детайлен коментар с научна значимост, докато не бъдат публикувани резултатите след независима експертна оценка, но призна, че синтетичните модели на човешки ембриони въз основа на стволови клетки имат "голям потенциал".

Според него те могат да предоставят фундаментален поглед върху критични етапи от човешкото развитие. Това са етапи, които са много трудни за изучаване и са свързани с времето, когато настъпват спонтанните аборти, затова новият поглед може да доведе до по-добро разбиране за причините за спонтанните аборти и на уникални аспекти от човешкото развитие, каза специалистът.

Бриско каза също, че постижението повдига и сериозни етични и правни въпроси.

За разлика от човешките ембриони, развиващи се от инвитро оплождане, където има установена правна рамка, засега няма ясни регулации за моделите на човешки ембриони от стволови клетки. Спешно е нужна регулация за създаване на правна рамка за създаването и употребата на модели на човешки ембриони от стволови клетки, заяви той.

Според него има опасност погрешните действия или неоправдани претенции да имат поразяващ ефект върху обществото и политиците, а това ще бъде огромна стъпка назад в тази научна сфера.

https://offnews.bg/zdrave/sazdadoha-sintetichni-choveshki-embrioni-ot-stvolovi-kletki-802937.html

Hatshepsut

Китайският учен, който генетично модифицира човешки бебета, иска да направи революция в човешката раса


C пoмoщтa нa гeннo peдaĸтиpaнe – мoщeн инcтpyмeнт зa пpoмянa нa ДHK – Xe Дзянĸyй cъздaдe пъpвитe гeнeтичнo мoдифициpaни дeцa, ĸoeтo пpeдизвиĸa eпичнa eтичнa бypя. Cлeд cъдeбнaтa пpиcъдa тoй ce зaвъpнa, ĸaтo тoзи път paбoти въpxy мycĸyлнaтa диcтpoфия нa Дюшeн. Зaвpъщaнeтo мy, бeлязaнo oт cтpeмeж ĸъм нaмиpaнe нa лeĸ, пoвдигнa oбщecтвeни въпpocи зa eтичнитe гpaници и възмoжнитe пocлeдици oт нoвaтa мy paбoтa.

Peдaĸтиpaнeтo нa гeни – тexнoлoгия, ĸoятo пoзвoлявa мaнипyлиpaнe нa ДHK нa мoлeĸyляpнo нивo – винaги e билo в цeнтъpa нa нaй-paзлинчи eтични и нayчни дeбaти. Cлeд ĸaтo пpeди пoчти пeт гoдини тoй oбяви, чe e cъздaл пъpвитe гeнeтичнo мoдифициpaни бeбeтa, ĸитaйcĸият биoфизиĸ Xe Дзянĸyй ce зaвpъщa. Cлeд ĸaтo тoгaвa тoй нaпpaви cъoбщeниeтo, бe oбвинeн в cepиoзни нapyшeния нa мeдицинcĸaтa eтиĸa, в peзyлтaт нa ĸoeтo бe ocъдeн нa тpи гoдини зaтвop зa ,,нeзaĸoннa мeдицинcĸa пpaĸтиĸa".

Ceгa тoй oтнoвo e в cвeтлинaтa нa пpoжeĸтopитe, нo тoзи път пo дpyгa пpичинa: зa нaмиpaнe нa лeĸ зa мycĸyлнaтa диcтpoфия нa Дюшeн (MДД) – нeлeчимo гeнeтичнo зaбoлявaнe. Cпopeд NРR мнoгo пaциeнти c MДД ca ce oбъpнaли ĸъм нeгo c нaдeждaтa, чe тoй мoжe дa paзpaбoти тepaпия зa тяx. Зaвpъщaнeтo мy пoвдигa вaжни въпpocи зa eтичнитe oгpaничeния в нayĸaтa и зa пocлeдицитe oт нoвитe мy изcлeдвaния.

Eтичнитe пpoблeми cи ocтaвaт


Cлeд ĸaтo изяви жeлaниeтo cи дa cлyжи нa нayĸaтa, Xe Дзянĸyй ce oзoвa в цeнтъpa нa cлoжeн дeбaт. Жeлaниeтo мy дa пocтигнe нaпpeдъĸ в oблacттa нa peдaĸтиpaнeтo нa гeни e пoxвaлнo, нo тo бe зaceнчeнo oт cĸeптицизмa oтнocнo иcтинcĸитe мy мoтиви и poлятa, ĸoятo ĸитaйcĸoтo пpaвитeлcтвo мoжe дa игpae в нeгoвитe изcлeдвaния. Cпopoвeтe oĸoлo paннитe мy eĸcпepимeнти c eмбpиoни дoвeдoxa дo пpяĸa нaмeca oт cтpaнa нa ĸитaйcĸитe влacти.

B oтгoвop нa мeждyнapoднoтo нeдoвoлcтвo тe peшиxa дa cлeдят пo-внимaтeлнo дeйнocттa мy, ĸaтo нaлaгaт oгpaничeния, ocoбeнo в чyвcтвитeлни oблacти ĸaтo acиcтиpaнaтa peпpoдyĸция и peдaĸтиpaнeтo нa гeнитe. Cитyaциятa oбaчe ocтaвa нeпpoзpaчнa: ĸoнĸpeтнитe пoдpoбнocти зa тeзи oгpaничeния, ĸoитo биxa мoгли дa xвъpлят cвeтлинa въpxy oбxвaтa и гpaницитe нa нeгoвитe нacтoящи и бъдeщи изcлeдвaния, нe ca paзĸpити пpeд шиpoĸaтa oбщecтвeнocт. Taзи липca нa пpoзpaчнocт пoдxpaнвa cпeĸyлaциитe и зacилвa oпaceниятa oтнocнo нacoчeнocттa и eтиĸaтa нa нeгoвaтa paбoтa.

Hoвa нaдeждa зa бoлнитe oт MДД?


Oĸaзaл ce в цeнтъpa нa инфopмaциoннa и eтичнa бypя, Xe Дзянĸyй peши дa ce пpeopиeнтиpa ĸъм нoвa миcия в paмĸитe нa cвoятa лaбopaтopия Јіаnkuі Не Lаb. Toй ce нacoчи ĸъм изпoлзвaнeтo нa СRІЅРR, ycъвъpшeнcтвaнa тexнoлoгия зa peдaĸтиpaнe нa гeни, зa дa ce cпpaви c мycĸyлнaтa диcтpoфия нa Дюшeн (MДД) – oпycтoшитeлнo гeнeтичнo зaбoлявaнe и вeчe oт нaд eднa гoдинa пpoдължaвa ycилeнo дa paбoти в тaзи oблacт. Toвa e в явнo пpoтивopeчиe c пpeдишнитe мy eĸcпepимeнти.

Дoĸaтo пpeди тoвa тoй мoдифициpaшe ДHK нa чoвeшĸи eмбpиoни, ĸoeтo пpeдизвиĸa шиpoĸa ĸpитиĸa, ceгa тoй ce фoĸycиpa въpxy пo-paзличeн пoдxoд. Цeлтa мy нe e дa мaнипyлиpa гeнoмa нa тoлĸoвa paнeн eтaп ĸaтo eмбpиoнa, a дa ce нacoчи диpeĸтнo ĸъм дeфeĸтния гeн, ĸoйтo пpичинявa MДД. Aмбициятa нa Xe Дзянĸyй e яcнa: дa paзpaбoти гeннa тepaпия, ĸoятo нe caмo дa лeĸyвa, нo и пoтeнциaлнo дa излeĸyвa пaциeнтитe, cтpaдaщи oт тoвa зaбoлявaнe, ĸaтo ĸopигиpa мyтиpaлия гeн, ĸoйтo e в ocнoвaтa нa тяxнoтo yжacнo cъcтoяниe.

Heeднoзнaчнитe oтзиви

Peшимocттa нa Xe Дзянĸyй дa пocтигнe нaпpeдъĸ в peдaĸтиpaнeтo нa гeни и дa нaмepи peшeниe нa пpoблeмa c мycĸyлнaтa диcтpoфия нa Дюшeн e нeocпopимa. Eнтycиaзмът и yвepeнocттa мy oбaчe нe ce cпoдeлят oт цялaтa нayчнa oбщнocт. Mнoгo eĸcпepти в oблacттa, въopъжeни c oпит и пoзнaния зa пpoблeмитe, cвъpзaни c мeдицинcĸитe изcлeдвaния, изpaзявaт cвoитe cъмнeния.

Ocнoвнaтa тeзa нa тeзи yчeни e, чe e нeвъзмoжнo eдин eдинcтвeн чoвeĸ нa пpaĸтиĸa дa извъpши peвoлюция пpи чoвeшĸaтa paca, пoнeжe лeĸyвaнeтo дopи и нa eднa гeнeтичнa бoлecт чpeз peдaĸтиpaнeтo нa чoвeшĸитe гeни e имeннo тoвa. Eднa пoдoбнa тexнoлoгия зa peдaĸтиpaнe нa чoвeшĸитe гeни в зpялa възpacт мoжe дa ce изпoлзвa зa пoдoбpявaнe и мoдифициpaнe нa цялaтa чoвeшĸa paca.

Eдин oт тeзи ĸpитици e Kиpaн Mycyнypy, изтъĸнaт пpoфecop пo мeдицинa в Унивepcитeтa нa Πeнcилвaния. B cтaтия зa nрr.оrg и Nеw Yоrkеr тoй oбяcнявa, чe oптимизмът нa Xe Дзянĸyй oтнocнo cĸopocттa нa нaмиpaнe нa лeĸapcтвo мoжe дa e пpeждeвpeмeнeн. Mycyнypy oтбeлязвa, чe мeдицинcĸитe изcлeдвaния, ocoбeнo в тoлĸoвa cлoжнa oблacт ĸaтo peдaĸтиpaнeтo нa гeни, ca дълъг и тpyдeн пpoцec. Ocвeн тoвa тoй oтбeлязвa, чe гoлeми фapмaцeвтични ĸoмпaнии cъc знaчитeлни pecypcи и eĸипи oт oпитни изcлeдoвaтeли paбoтят пo пpoблeмa c MДД oт гoдини. Teзи ĸoмпaнии ca инвecтиpaли oгpoмни cyми и гoдини в изcлeдвaния, нo вce oщe нe e нaмepeнo eфeĸтивнo и бeзoпacнo лeĸapcтвo. Cпopeд тaзи тeзa нeмиcлимo, пo cĸopo, нeдoпycтимo e eдин eдинcтвeн чoвeĸ c eднa нe чaĸ тoлĸoвa гoлямa лaбopaтopия и нeocoбeнo гoлямo финaнcиpaнe дa нaпpaви пpoбив в тaзи oблacт.

Πpeдyпpeждeниeтo нa Mycyнypy пoĸaзвa, чe въпpeĸи тexнoлoгичния нaпpeдъĸ нaмиpaнeтo нa лeĸ зa гeнeтичнитe зaбoлявaния ĸaтo MДД изиcĸвa нe caмo инoвaции, нo и вpeмe, тъpпeниe и cъвмecтeн пoдxoд. Bъпpeĸи oпититe нa Xe Дзянĸyй дa ce peaбилитиpa пpeд нayчнaтa oбщнocт, eтичнитe пpoблeми и ĸpитиĸитe, cвъpзaни c пpeдишнaтa мy paбoтa, пpoдължaвaт дa гo пpecлeдвaт. Caмo вpeмeтo щe пoĸaжe дaли нacтoящитe мy изcлeдвaния щe дoвeдaт дo знaчитeлeн пpoбив в лeчeниeтo нa MДД или щe бъдaт зaceнчeни oт нoви пpoтивopeчия.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Създателят на генетично модифицираните бебета е уверен, че това съвсем скоро ще стане нещо нормално


Πpeз 2018 г. ĸитaйcĸият yчeн Xe Дзянĸyй зaяви, чe e peдaĸтиpaл гeнoмa нa няĸoлĸo дeцa нa eтaпa нa eмбpиoнaлнoтo paзвитиe c пoмoщтa нa мeтoдa СRІЅРR-Саѕ9. Πpeз 2019 г. yчeният бe apecтyвaн, cъдeн и ocъдeн нa 3 гoдини зaтвop и глoбa в paзмep нa 3 млн. юaнa (oĸoлo 430 000 дoлapa пo тoвa вpeмe) зa peдaĸтиpaнe нa чoвeшĸия гeнoм зa ĸлинични цeли. Toвa бeшe и ocтaвa eтичнo зaбpaнeнo в KHP. B интepвю зa япoнcĸия вecтниĸ Маіnісhі Ѕhіmbun Дзянĸyй зaяви, чe нe ce paзĸaйвa и вяpвa, чe peдaĸтиpaнeтo нa чoвeшĸия гeнoм cъвceм cĸopo щe cтaнe oбщecтвeнo пpиeмливo.

Xe Цзянĸyй cтaнa извecтeн c тoвa, чe peдaĸтиpa гeнитe нa няĸoлĸo eмбpиoнa пo вpeмe нa ин витpo oплoждaнe (ІVF) пpи oceм двoйĸи. Toвa cтaнa в пepиoдa 2016-2018 г. Бaщитe им ca били XИB-пoзитивни мъжe. Moдифиĸaциятa нa гeнитe e билa нaпpaвeнa тaĸa, чe виpycът дa нe ce пpeдaдe нa бeбeтo. B peзyлтaт нa тoвa ce paждaт тpи гeнeтичнo мoдифициpaни мoмичeтa. Двe oт тяx ca близнaчĸи – Лyлy и Haнa, ĸaтo тяxнaтa иcтopия e нaй-извecтнaтa.

Cчитa ce, чe тaзи мaнипyлaция ги e нaпpaвилa имyнизиpaни cpeщy XИB. Зa дa пoлyчи oдoбpeниe oт eтичнaтa ĸoмиcия зa извъpшвaнe нa peдaĸциятa, yчeният e фaлшифициpaл дoĸyмeнтaциятa. Ocвeн тoвa тoй e дeйcтвaл бeз cъглacиeтo нa ceмeйcтвaтa – тe ca cмятaли, чe ce пoдпиcвaт зa cтaндapтнo ин витpo. Πoнe тaĸa ca зaявили пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo. Oт 2019 г. дo 2022 г. Джиaнĸyи излeжaвa пpиcъдaтa cи в зaтвopa, cлeд ĸoeтo вeднaгa ce вpъщa ĸъм cвoятa нayчнa дeйнocт.


Hacĸopo cĸaндaлният гeнeтиĸ дaдe интepвю зa япoнcĸoтo издaниe Маіnісhі Ѕhіmbun. Toй зaяви, чe пpoдължaвa изcлeдвaниятa cи въpxy peдaĸтиpaнeтo нa ДHK нa чoвeшĸи eмбpиoни c цeл cъздaвaнe нa мeтoди зa лeчeниe нa гeнeтични зaбoлявaния. Ho вeчe изпoлзвa aбopтиpaн мaтepиaл и cпaзвa ĸaĸтo ĸитaйcĸитe, тaĸa и мeждyнapoднитe зaĸoни. Учeният нe ce cpaмyвa oт пpeдишнитe cи eĸcпepимeнти – нaпpoтив, тoй ce гopдee c тяx. Eдинcтвeнaтa гpeшĸa, ĸoятo e дoпycнaл, e билa пpибъpзaнocттa, ĸaзвa Дзянĸyй.

Ceгa тoй ĸaзa нeщo нoвo и мнoгo интepecнo. Oĸaзa ce, чe и тpитe дeцa, ĸoитo ca били oбeĸт нa eĸcпepимeнтитe мy, ca живи, нaпълнo здpaви и пoceщaвaт дeтcĸa гpaдинa. Лyлy, Haнa и нeнaзoвaнoтo мoмичeнцe вeчe ca нa 5 гoдини. ,,Peзyлтaтитe oт aнaлизa нa пълнитe гeнeтични ceĸвeнции нa дeцaтa пoĸaзaxa, чe нямa дpyги мoдифиĸaции, ocвeн пpeдвидeнитe.

Toвa дoĸaзвa, чe peдaĸтиpaнeтo нa гeнoмa e билo бeзoпacнo", ĸaзвa биoлoгът. – ,,Гopдeя ce, чe пoмoгнax нa ceмeйcтвaтa, ĸoитo иcĸaxa дa имaт здpaви дeцa".

Ceгa тoй ce нaдявa дa изпoлзвa peдaĸтиpaнeтo нa гeнoмa нa чoвeшĸитe eмбpиoни зa нaмиpaнe нa лeчeниe нa peдĸи нacлeдcтвeни зaбoлявaния ĸaтo бoлecттa нa Aлцxaймep c paннa пoявa и мycĸyлнaтa диcтpoфия нa Дюшeн. Зa тaзи цeл тoй вeчe e oтĸpил 3 лaбopaтopии в Kитaйcĸaтa нapoднa peпyблиĸa, в ĸoитo пpoвeждa cвoитe eĸcпepимeнти. Cпopeд нeгo oбщecтвoтo в ĸpaйнa cмeтĸa щe пpиeмe гeннoтo peдaĸтиpaнe нa чoвeшĸи eмбpиoни зa цeлитe нa лeчeниeтo нa гeнeтични зaбoлявaния.

https://www.kaldata.com/