Българската мисия въ Антарктида

[Hatshepsut]

Български антарктически институт

Сайт на Български антарктически институт: https://bai-bg.weebly.com/

Българският антарктически институт (съкр. БАИ) е научен институт в София.

Регистриран е като сдружение с нестопанска цел с решение на Софийския градски съд № 14 – 840 от 10.11.1993 г.

Структура

БАИ е определен за национален оператор на дейността на Република България в Антарктика с решение на Министерския съвет на Република България от 27 февруари 1998 г.

Според началната страница на сайта на БАИ има 67 обществени и 4 колективни члена – Министерство на външните работи, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицинска академия, Атлантически клуб в България. Председателят на Управителния съвет на БАИ е проф. д-р Христо Пимпирев.

Експедиции

БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови.

В експедициите участие вземат специалисти в различни области: геология, геохимия, геофизика, метеорология, глациология, биология, медицина и така нататък. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни, реномирани научни издания.

БАИ сътрудничи с антарктически институции в Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др.

Институтът е член на Съвета на ръководителите на национални антарктически програми (COMNAP), Комитета за антарктическа логистика и операции (SCALOP), Европейския полярен съвет (EPB), Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Български антарктически институт


България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967-1969, когато български от метеоролог участва, в XIII Съветската антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987-1988 шестима български учени участваха в обединени проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Тази българска програма беше насочена в осъществяване на научната разработка и организацията на логистиката в Антарктика. През този антарктически сезон беше построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южни Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южният Залив. В периода между 1993 – 2022 година България организира и провежда 30 успешни Антарктически кампании. Успешно функционира и Българската Полярна База „Св. Климент Охридски”, която има капацитет да да приеме 25 души персонал, при нормални условия за работа. Българската Антарктическа Програма е в тясно сътрудничество с Испанските Полярна Програма. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество. Българският Антарктически Институт Национален оператор на българските дейности в Антарктида. БАИ организира и провежда годишни Антарктически Експедиции и поддържа Българската Полярна База "Св. Климент Охридски" на о-в Ливингстън, Южношетландски о-ви.

      Дейностите в Антарктика се планират от Управителния съвет на БАИ и Научният съвет на института. Националната Антарктическа Програма е финансирана от Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.

      Основните научни приоритети са насочени към: Науки за Земята - геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, зообиология, ботаника, екология и медицина.

      Биологичните проучвания включват изучаване екосистемите и анализ на съдържанието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините.

      Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на  стратиграфията, петрологията и тектонския магматизъм в района на Южно Шетландските о-ви. Изготвена е и геоложка карта в мащаб 1: 5 000. Съществува палеонтоложки проект за търсене на макро- и микрофосили.

      Голямо внимание се отделя на все по-актуалният напоследък проблем с Глобалното затопляне.  Налице е тригодишен международен проект между България, Испания и Португалия (PERMANTAR) за изследване на пермафрост, като в района на българската и испанската полярни бази прокарани сондажи на дълбочина над 20 м.
      Датиране на слоевете над лед на полуострова с Hurd и анализ на елементите и изотопите на проби от лед са сред очакваните резултати от глациоложките проучвания.

      Република България е член на Антарктическия договор от 1978 г., пълноправен член на COMNAP от 1994 г., а от 1998 г. е член на Европейския полярен борд.


Цели:

-  Осъществяване на присъствието на България в Антарктика;
-  Защита на природата в Антарктика;
-  Научни изследвания в Антарктика.

Предмет на дейност:

- Организация на Българските Антарктически Експедиции и сътрудничество с антарктическите програми на другите полярни нации
- Управление на  Българската Антарктическа База; 
- Логистично обезпечаване на Българските Антарктически Експедиции;
- Организация и участие в научни конференции;
- Културни и други дейности, свързани с българското присъствие в Антарктика.

https://bai-bg.weebly.com/10471072-108510721089.html

[Hatshepsut]

България в Антарктида – там, където всички сме едно семейство


Българската полярна база "Св. Климент Охридски" се намира на остров Ливингстън - Южен залив. На преден план - представители на коренните жители на Антарктида. Снимка от 2019 г.

Разговор с проф. Христо Пимпирев

“Трудно е да се опише вълнението, което изпитвах в този момент – ние бяхме първите българи, стъпили на Южните Оркнейски острови. С клатеща се походка направихме първите стъпки на бленуваната Антарктида, взела много човешки животи в името на наука, но с цената на които станала синоним на мира, където хора от различни националности и различни обществени системи живеят като братя.”

(Из “Антарктически дневници”, Хр. Пимпирев, 2013, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”)

Антарктида, наричан още Белия континент, обгражда Южния полюс на Земята, като заема 1/10 от сушата на планетата. Въпреки че голяма част от тази суша е покрита с лед, той е петият по големина континент на Земята.

Тъй като е единственият, без собствено население, неговата огромна територия се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор. Договорът разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на континента. Пълноправни страни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето, като България е една от тях, заедно с останалите 28 държави. В Антарктида България има равни права с Русия, САЩ, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Япония, Южна Корея, Китай и др.

Антарктида е изключително богат на природни ресурси. Притежава уникална красота и е най-чистият и незасегнат от антропогенно замърсяване континент.

По силата на Антарктическия договор, влязъл в сила през 1961 г., всяка от 29-те страни членки притежава 1/29 част от континента. Всякакви териториални претенции са замразени. Страни като САЩ, Русия, Япония, Китай, включително България, нямат териториални претенции, но позицията им е, че такива претенции ще бъдат предявени в подходящ момент, казва в интервю за National Geographic България проф. Христо Пимпирев, ръководител на ежегодните Национални научни експедиции до Антарктика.

България е постоянен консултативен член по Антарктическия договор от 1998 г.

Първата българска антарктическа експедиция се провежда през 1987-1988 г. В момента страната ни провежда 30-тата си експедиция. Българската научноизследователска полярна база “Св. Климент Охридски” се намира на о. Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика.

По повод 60 години от ратифицирането на Антарктическия договор и провеждането на юбилейната 30 национална полярна експедиция, разговаряме с професор Христо Пимпирев, доайен на Българската антарктическа програма, за значението на Антарктида като външна политика и научна дейност в контекста на перспективите за развитие пред България.

На о. Ливингстън, 2019 г.

Професор Пимпирев, как България участва в управлението на Антарктида?

В момента България се управлява от четири партии, Антарктида се управлява от 29. Всяка година в една от тези 29 страни постоянни консултативни членки, по азбучен ред, се организират съвещания, в които се разискват всички въпроси, свързани с Антарктида (последната среща в България се проведе през 2015 г.), включително екологичните въпроси. Екологията на континента се регулира от Комитет за опазване на околната среда на Антарктида. Този орган регулира и туризма - сектор, който всяка година генерира стотици милиони евро печалба. И тук България е пълноправен член в управлението на този ресурс, наравно с останалите 28 пълноправни страни по Антарктическия договор.

Никак не е случайно, че (някои от) тези 29 държави харчат стотици милиони долари всяка година, за да поддържат бази и да имат присъствие в Антарктида, защото това е вложение в бъдещето. В същото време, годишният държавен бюджет за развойна дейност на България в Антарктида е 800 000 лв.

Според Антарктическия договор 29-те консултативни страни членки имат членски внос, чийто размер се определя индивидуално за всяка страна. България участва с 20 000 долара членски внос годишно, който има административен характер и е преназначен за поддържането на секретарята на Антарктическия договор, тоест на правителството на Антарктида.

Освен тези 29 държави, общо 54 държави са подписали Антарктическия договор. Това означава, че още 25 държави очакват да бъдат приети. Между тези 25 държави кандидатки е и Република Северна Македония.

Към базата "Св. Климент Охридски". Остров Ливингстън, 2019 г.

На какви условия трябва да отговарят страните, кандидатстващи за присъединяване към Антарктическия договор?

За да бъдат приети в международния Антарктически договор, всяка от страните, които кандидатстват, трябва да имат сериозни дейности на континента и преди всичко научни изследвания. В случай че не разполагат със собствена полярна база, те могат да ползват други бази. България е била домакин на учени от над 35 държави от цял свят. В нашата база сме имали учени от Япония, Южна Корея, Канада, САЩ. Помагали сме на много от нашите (балкански) съседи да изпращат учени, посрещали сме учени от Република Северна Македония, от Кипър, от Люксембург – това са страни, които нямат бази. Всяка година в нашата база работят чуждестранни учени. В момента има много силен интерес от Турция и от Турската антарктическа програма. Ежегодно Турция влага над 10 милиона долара в своята антарктическа програма. Но, докато тази година страната провеждат петата си експедиция, България провежда своята 30 полярна експедиция. По тази причина ние сме доста ухажвани, и това е политика. Турският посланик лично идва за среща в Софийския университет, където се намира офисът на Българския полярен институт, за да поиска подкрепа от нас. Защото ако България даде вето, Турция няма да бъде приета в Антарктическия договор.

Това е от политическата страна на въпроса. Но Антарктида вероятно е единственият континент, където политиката и науката вървят ръка за ръка.

В района на Българската полярна база живеят три вида пингвини - Пингвин на Адели (Pygoscelis adeliae), Арктически пингвин - полицай и Пингвин Папуа

Как политиката и науката са обвързани на Антарктида?

На Антарктида държавите не може да изпълняват политическите си цели, без да правят сериозна наука. И обратното - не може да правят сериозна наука, без да имат и политически цели. Така че България има Национална научна програма за полярни изследвания. От пет години тя е под егидата на Министерство на образованието и науката. В българската полярна програма са заложени научни проекти, като част от цялостната стратегия за развитие на полярните дейности на България. Тези дейности са синхронизирани с полярните дейности на Европейския съюз, където има изключително силни и добре финансирани структури за изследване на полярните региони. Това е Европейският полярен борд (ЕПБ). В този борд България е имала заместник-председатели, един от които съм бил и аз. Специални програми (EU-PolarNet) координират дейностите на европейските страни не само в Антарктида, но и в Арктика. И България е доста активна страна. Ние участваме във всички дейности и програми.

България участва и в Европейската пътна карта за научна инфраструктура чрез Българската национална пътна карта за научна инфраструктура, каквато има във всяка една страна членка на Европейския съюз. За да има сериозна наука, трябва да има инфраструктура. Тази инфраструктура включва помещения, лаборатории, апаратура, транспорт, инвестиции.

Българската полярна база е включена в Националната пътна карта за развитие на научната инфраструктура в България, заедно например с Национална астрономическа обсерватория - Рожен. Към момента сме представили в Министерство на образованието и науката новата българска полярна програма, с продължителност до 2027 г. В нея е заложено изследването не само на Антарктида, но и на Арктика, тъй като Арктика също е приоритет на ЕС. Европейските държави имат много широка арктическа територия. Ние нямаме, но това не означава, че не можем да имаме. Полша и Чехия например имат много сериозни арктически програми, като Чехия има и база в Арктика. Ние не искаме да бъдем на опашката. Българската цел е да развием арктическа програма и да вървим заедно с останалите развити европейски страни, така както на Антарктида сме заедно с най-великите сили в света.

Антарктическа скуа (Stercorarius maccormicki) позира за снимка пред Полярна база "Св. Климент Охридски"

От тази година България има научноизследователски кораб, предназначен да плава в световния океан. Кога се очаква да потегли?

През юли 2021 г. българският флаг беше издигнат на новозакупения научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий". Преди месец Великобритания пусна във вода нов полярен изследователски кораб, удостоен с името на сър Дейвид Атънбъроу (естественик и популяризатор на естествознанието, създател на редица научнопопулярни филми за природата, б.а.), чиято цена е около 300 милиона паунда. Българският кораб струва 1 200 000 лв. Построен е през 1984 г. от норвежка корабостроителница на Северно море, така че е доста надежден. За сравнение, научноизследователският кораб на НАТО е построен през 1987 г. Флагманът на испанската научна флота е от 1988 г. Най-добрият ветроход на САЩ за учебни цели е от 1936 г. и в момента плава в Световния океан.

Така че България успя да купи научноизследователски кораб за 1 200 000 лв. Той се стопанисва от консорциум между Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Българския антарктически институт и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, където се намира в момента.

В морската ни столица корабът минава през сериозна административна и техническа подготовка, като планираме да отплава от пристанище "Варна" в края на 2022 г. и да навлезе в Световния океан. Българският научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" ще премине през всички океани и ще достигне Южния полюс.

За първи път в морската история на нашата страна, българският флаг ще се развее в Световния океан и ще стигне до Антарктида на научноизследователски български кораб, а България ще навлезе в Световния океан, за да го изследва!

В момента българската полярна експедиция е с чилийски кораб (и с други кораби), а ще се върне с испански кораб. Използваме нает от португалците самолет, както правим вече 30 години.

Какви цели са заложени в програмата на 30-та българска полярна експедиция, която започна през ноември тази година?

Основната цел на експедицията е поставяне основите на нова научна лаборатория. Както казахме, българската база е част от Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Но за да бъде към нея, трябва да имаме научната лаборатория. Ние ще я построим до три години. Тя ще даде възможност на учените да провеждат своите изследвания, както и да подготвят събраните проби и образци по отделните проекти, така че по-лесно да бъдат транспортирани до съответните континенти, където има по-прецизна апаратура. Защото без условия и апаратура пробите се похабяват. А е необходима много прецизна и скъпа апаратура за всички изследвания. Нека не забравяме, че живеем в XXI век.

В базата на о. Ливингстън, 2019 г.

Какви са българските научни проекти на Антарктида?

В рамките на 30-та експедиция се провеждат седем научни проекта. Всички те са от области на науката като биология, медицина, геофизика, геология.

Един от проектите изследват видовото разнообразие на уникалния за Антарктида растителен и животински свят, който е много чувствителен на климатичните промени.

Вторият изследва как климатичните промени, които се усещат най-ярко на Антарктида, влияят на местните организми.

Третият проект е свързан с изследване на рудоносната перспективност – тоест какви ценни метали има в района на о. Ливингстън, където се намира българската база. Островът е изключително богат на полезни изкопаеми: мед, злато, сребро, иридий, селен. Всички тези метали се използват във високите технологии. Без високи технологии ние не можем да вървим напред, прогресът ще спре.

Говорим за зелена енергия, за замяна на дизеловите автомобили с електромобили. Но за да построим един електромобил трябват метали. Нужни са метали като мед, за да направим батерията, която произвежда ток. А медта се добива от земята. За направата на ветрогенератори отново трябват метали. Всички тези метали не са неизчерпаеми, те не се възобновяват. А Антарктида е много богат на полезни метали. Така че в бъдеще неминуемо те ще започнат да се извличат от недрата на континента, където ги има в изобилие. Затова имаме проект и геолози, които изследват рудоносната перспективност на Антарктида и по-конкретно какви залежи има в околността на българската база.

Следващ проект е от сферата на геофизиката и изследва движението на земната кора. Остров Ливингстън е активен район. Само на 50 км оттук, на остров Дисепшън, има действащ вулкан, който изригва за последен път преди 50 години. Там земната кора се движи и това движение е обект на изследване за българските полярници.

Имаме и два проекта от сферата на медицината. Единият от тях изследва съня. Оказва се, че на о. Ливингстън полярниците сънуват много ярко свои починали близки, с които влизат в контакт и разговарят. Освен българските екипи, за подобни преживявания съобщават още испанци, американци, канадци, които сънуват покойните си близки, все едно са живи. Това се случва по време на престоя им в българската база. Дали явлението се отнася до целия континент или се наблюдава на отделни места – това е предмет на изследване в рамките на проекта.

Вторият медицински проект изследва ултравиолетовото лъчение върху кожата и влиянието върху рака на кожата - сериозен бич за човечеството.

Българските полярници от първата група на 30-та антарктическа експедиция, с командира на Българската полярна база "Св. Климент Охридски" Олег Василев, позират за снимка заедно с уругвайски полярници в Уругвайската полярна база „Артигас“

Христо Пимпирев е професор по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Участва в Първата национална антарктическа експедиция, ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и е Председател-учредител на Българския антарктически институт.

https://www.nationalgeographic.bg/a/blgariya-v-antarktida

[Hatshepsut]

Българските полярници и последната мисия в Антарктида

Съвсем скоро се завърнаха шестимата полярници от 29-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида. Какъв е българският принос към антарктическите изследвания и има ли обетована земя днес?

Темата коментира в “Нашият ден“ командирът на база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън Йордан Тодоров.

Пристигането им се забави с повече от 20 дни, тъй като на борда на чилийския ледоразбивач „Агилес“, с който трябваше да се приберат, имаше заразени с Covid.

“Имаше две изолации по време на пътуването. Едната беше карантината, другата е изолацията на Острова. Изолацията като карантина беше драматично за цялата група. Тъй като след 14-и ден се наложи да се удължи карантината и го понесохме малко трудно.“

“Изолацията на Острова не я смятаме като изолация за нас. Това е място, което винаги ни е давало свежа енергия и необяснимо защо, въпреки лошите условия, които са за живеене там – климат, влажност, вятър и т.н.- всеки път искаме да се завръщаме, всяка година с желание отиваме там и не можем да обясним защо е така.“

“Това е едно различно кътче от света. Тъй като там спираш да мислиш за всички неща, които те заобикалят ежедневно. Сметки, които трябва да платиш, разменната монета е пари, а там става въпрос за приятелство.“

Качествата, необходими за полярен изследовател

“Има хора, които са отишли за един път и след това не искат да повторят, има други, които продължават да ходят. Първото нещо, което трябва да притежаваш е любовта към природата. След това трябва да имаш качеството да можеш да останеш сам с мислите си, сам с работата, защото има момент, когато се чувстваме самотни. Трябва да останеш сам и да не полудееш. Защото едно такова място те потиска със самотата и с това, че в близост до теб няма друго живо същество. Тази година бяхме сами на най-близкия остров. Най-близката помощ беше на 80 мили, това е близо 8-10 часа път. Някой път това нещо може да те потисне.“

“Но хората, които ходят там, специално тази година бяхме подбрали хора с опит, които имаха от предишни експедиции. Хора, които са доказани професионалисти в съответната сфера. И в зависимост от задачите, които бяха поставени преди началото на експедицията бяха подбрани точно тези хора, които са се доказали неведнъж. Още един път искам да им благодаря за цялата подкрепа за всичко, което свършиха тази година. За това, че нямаше един момент, в който да кажат - не можем или да върнат назад.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт:

“Това е късче от нашата планета, което не е никак малко. Това е континент по-голям от Европа, от Австралия, но при него хората живеят без граници. Вече постигнахме на доста континенти хората също да живеят без граници. Той се управлява от всички страни, които са там, които имат бази, които държат научни програми и за моя голяма радост България е една от тези 29 страни, които управляват този континент. Но на самия континент няма пари, няма валута, там хората живеят много освободено, помагат си непрекъснато, няма я тази злоба, тази завист, която доминира в нашето напрегнато общество, в което често се хващаме за гушите.“

Началото

“В самото начало беше много тежко. Там живеехме в едни много спартански условия. Това беше краят на миналия век, началото на този век. Така си живели първите полярници в героичното време, когато е било края на ХIХ началото на ХХ в. Но тогава бяхме много сплотени. Брояхме си центовете, защото си купувахме храната преди всичко от Южна Америка, там нямаше завист, можеха само да ни съжаляват и да ни мислят за луди. Но човечеството е стигнало до там да покорява другите планети, защото винаги е имало малко лудост.“

https://bnr.bg/hristobotev/post/101459202

[Hatshepsut]

"30 години България в Антарктида” : Мисия Антарктида

Намерени са фосили, които разказват за топлото тропическо минало на Антарктида. Палеонтологът на 26-тата полярна експедиция има специална задача да открие още един амонит. Подобни вкаменелости се откриват навсякъде по другите континенти, но не и на Антарктида. Те ориентират учените във възрастта на скалите и пишат историята на образуването на континентите. Освен това, бараката „куцото куче", първият дом на полярниците ни е обявен за паметник на историческото наследство на Антарктида.

[Hatshepsut]

Първият български научноизследователски кораб отплава за Антарктида

Първият в морската история на България военен научноизследователски кораб “Св. Св. Кирил и Методий” се отправи на първата си научна мисия в Световния океан и бреговете на Антарктида. Той отплава точно в 14.00 от пристанището във Варна, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

На борда на кораба са екипажът и пътниците от антарктическата ни експедиция.

От Варна корабът се отправя към Картахена, след това през Гибралтар, откъдето ще излезе в Атлантическия океан и Аржентина, а последната точка е остров Ливингстън, което ще стане в средата на февруари.

Антарктиците ни ще останат там около месец в рамките на 31-ата българска антарктическа експедиция с ръководител проф. Христо Пимпирев.

"Това е мечта на поколения български антарктици. Ние изследваме Антарктида от миналия век, но сме като стопаджии – който ни вземе. Сега сме на равно ниво с нации с дългогодишни традиции в изследването на този континент", каза за мисията на кораба проф. Христо Пимпирев.

Капитан на кораба е капитан втори ранг Николай Данаилов. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/p-rviat-b-lgarski-nauchno-izsledovatelski-korab-otplava-za-antarktida/


Първият български военен научно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ отплава днес от Морската гара във Варна към Антарктида. Плаването до базата ни на остров Ливингстън „Св. Климент Охридски“ и обратно ще продължи около 4 месеца. Екипажът на борда е 26 души с командир капитан II ранг Николай Данаилов. Ръководител на 31-а българска експедиция до Ледения континент е Проф. Христо Пимпирев, предаде БТА.

Да изпратят кораба днес се събраха десетки близки и роднини, много варненци. На палубата свещеници от Варненската и Великопреславската митрополия отслужиха водосвет за успешно плаване и благословиха екипажа и учените да се завърнат успешно от мисията си. На тържеството присъстваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, областният управител на Варна Марио Смърков, офицери.

Приветствие с пожелание за безаварийно плаване бе изпратил президентът Румен Радев. В него е посочено, че днешното събитие е поредното доказателство за затвърждаването авторитета на България на Белия континент. Върховният главнокомандващ на армията посочва, че плаването на „Св. св. Кирил и Методий“ е историческо, ще подпомогне достигането на нови научни върхове и ще издигне престижа на страната ни. „Това плаване полага началото на нов етап във взаимодействието между науката и българските въоръжени сили в лицето на Военноморските сили, което трябва да продължи да се развива, за да открива пред тях нови хоризонти“, се казва в писмото на президента.

Малко преди корабът да вдигне котва, началникът на Висшето военноморско училище във Варна флотилен адмирал Боян Медникаров сподели с гордост, че „Св. св. Кирил и Методий“ е готов, след периода на ремонтиране и дооборудване, както и на подготовката на екипажа, посочи Медникаров. По думите му днес плавателният съд е напълно оперативен и модернизиран. Началникът на Висшето военноморско училище изказа благодарност към екипажа на кораба, както и на експертите от училището, от Военноморските сили, от морската индустрия, на всички, помогнали да се случи каузата България да има свой научно-изследователски кораб.

Медникаров припомни, че на борда се качват и 24 курсанти с трима ръководители. Те ще извършат практика до Картахена, Испания, от където ще се завърнат у дома. До Ливингстън и обратно ще плават трима курсанти с един ръководител.

Ръководителят на експедицията проф. Пимпирев сподели, че българските антарктици за пръв път ще изпълнят проект за изследване на океана около базата на Ливингстън. По думите му ще се проследи дали замърсяването е достигнало да най-чистите води на планетата и дали има утаявания в района. Пимпирев уточни, че с помощта на кораба за пръв път изследванията ще бъдат направени в дълбоки води, а не само край брега. Той разказа още, че основната група учени – 28 души, ще се качи на борда в Аржентина в края на януари. Той изрази увереност, че през май корабът отново ще акостира във Варна след една успешна мисия.

На борда днес се качи и лекарят на експедицията – Петко Гинев от Военноморска академия. Той е специалист ортопед, но вече има две мисии в Африка и не се притеснява, че няма да се справи със задачата си да пази здравето на екипажа и учените. Гинев изрази увереност, че ще се справи със задълженията си, с усмивка уточни, че се е заредил с медикаменти срещу морска болест и пожела „приключението“ до остров Ливингстън и обратно да е успешно и всички да се завърнат живи и здрави.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/756492

[Hatshepsut]

Кървавият водопад в Антарктида: Феноменът в най-южната точка на планетата


Кървавият водопад в Антарктида. Снимка от 2006 г.

Антарктида е открит едва през 1820 г., но още в древността хората, които вярвали в симетрията на света, изобразявали голям континент на юг върху картите си.

Името на континента означава срещу севера и се обяснява с древногръцкия мит за любовта на Зевс към нимфата Калисто, от която се родил синът им Аркада. Завистливи богове обаче превърнали Калисто в мечка, а когато Аркада пораснал, станал ловец и венъж насочил оръжието си срещу мечка – своята майка. Зевс спасил и двамата, като ги превърнал в съзвездия - Урса майор (Голямата мечка) и Урса миньор (Малката мечка) – и до днес основни ориентири за мореплаватели и пътешественици.

Древногръцките картографи нарекли земята на северните ледове Арктикос в чест на съзвездието Урса майор. По-късно, в названието на Южния континент е вмъкната представка, означаваща срещу или отсреща. Така Антарктида буквално се превежда срещу мечката, тоест срещу севера.

Общочовешко богатство

С площ от 14 200 000 кв. км, бреговете на петия по големина континент се мият от Южния ледовит океан, а 98 % от площта на материка е заета от ледници. Тези ледници съхраняват около 70 % от сладката вода на Земята, а под тях има залежи на множество различни ценни метали.

Антарктида е общочовешко богатство и надеждата на човечеството за оцеляване. Затова всички се стремят да я опазят и да спрат значителните загуби на полярния лед, причинени от изменението на климата и повишаването на температурите на океана. Но едва 29 страни вземат решения относно бъдещето на континента - и една от тях е България.

Към основния материк се числят множество малки и големи острови, включително остров Ливингстън, където се намира българската полярна база “Св. Климент Охридски” и който спокойно можем да наричаме български, въпреки че всякакви териториални претенции на Антарктива са замразени. По силата на Антарктическия договор, влязъл в сила през 1961 г., всяка една от страните членки притежава 1/29 част от Белия континент. (България е постоянен консултативен член по Антарктическия договор от 1998 г.)

Заедно с полярната ни база, на Антарктида има много български названия на природни обекти, между които вр. Казанлък, заливите Варна, Бургас и Чудомир, ледникът Розова долина, нос Алеко, вр. Желю Желев и много други.

Кървавият водопад

В тази ледена пустиня, където през зимата остават единствено императорските пингвини, мътещи своите малки при температури, достигащи до -85 °C, красотата на бялата, непокътната от човека природа, е неописуема. И макар че никой не очаква да открие природен феномен в най-южната точка на планетата, точно тук се намира едно забележително естествено чудо – Кървавият (Червеният) водопад. Разположен на ледника Тейлър в Сухите долини, Източна Антарктида, той е открит от австралийския географ и геолог Томас Грифит Тейлър през 1911 г.

Цветът на водопада се дължи на древен подземен басейн с неизвестен размер, разположен на около 400 м под повърхността. Водите му са богати на железен оксид и на древна океанска вода, затворени под ледника Тейлър преди 1,5 до 2 милиона години и съдържащи уникални микробни общности. Тези организми продължават да живеят и днес, еволюирали напълно независимо от останалия биологичен свят. Изолирани дълбоко при минусови температури, без светлина и кислород, те представляват истинска капсула на времето, която би могла да обясни как други микроорганизми са оцелели, когато Земята е била изцяло замръзнала (според теорията (1) за Земята на снежната топка).

Ръждивите води, които се просмукват през малките пукнатини в ледените каскади, излизат на повърхността, оставяйки напълно незасегната екосистемата отдолу. Те потичат в Кървавия водопад, след което се насочват към Западно езеро Бони в долината Тейлър.

1. Според теорията за Земята на снежната топка, покритите с лед океани може да са били единственото убежище за микробните екосистеми, когато планетата е била изцяло покрита от ледници по време на протерозойския еон преди около 650 до 750 милиона години.

А изучаването на суровата среда на Земята може да помогне да се разбере диапазонът от условия, към които животът може да се адаптира, в контекста на възможността за живот на други места в Слънчевата система, като Марс или Европа (покритата с лед луна на Юпитер).

Учени от Института по астробиология на НАСА подозират, че тези светове биха могли да съдържат течна водна среда под леда, благоприятна за настаняване на елементарни форми на живот, които биха били по-добре защитени от космическата радиация в дълбочина, отколкото на повърхността.

https://www.nationalgeographic.bg/a/krvaviyat-vodopad-v-antarktidaa-fenoment-v-nai-yuznata-tocka-na-planetata

[Hatshepsut]

Заснеха изключително рядка медуза фантом край Антарктида


Туристи наскоро забелязват 9-метровото безгръбначно в плитки води край Антарктика

Има по-малко от 130 наблюдения на мистериозното дълбоководно същество. А сега екземпляр с дължина 9 м е забелязан край Антарктика от туристи

В ефирното синьо сияние на водата огромна фигура се носи към тях. Дълго около 9 м, с четири извиващи се пипала и куполообразна глава, създанието е по-голямо от подводницата на туристите. Те виждат изумителната гледка на стотици метри под водата край бреговете на остров Ронге в Антарктика.

Когато се връщат на своя круизен кораб “Viking Expeditions” и показват снимки на Даниел М. Мур, морски биолог от Университета “Ексетър” във Великобритания, той знае, че са видели „нещо невероятно рядко“.

Както се оказва, тези щастливи пътешественици са част от само шепа хора, виждали някога гигантската медуза фантом или Stygiomedusa gigantea. До този момент, януари 2022 г., е имало само 126 записани наблюдения, откакто видът е описан за първи път през 1910 г., включително индивиди, уловени в мрежи, и кадри, заснети от дистанционно управлявани подводни превозни средства (ROV).

Изненадващо, това наблюдение на медузата не е еднократно. Само седмица по-късно, в края на януари 2022 г., друга група туристи също виждат медуза фантом, последвана от още една в средата на март. През последния туристически сезон, между октомври 2022 г. и януари 2023 г., подводници са забелязали още седем или осем индивида.

Част от причината за честите срещи е, че туристическите експедиции в Антарктика все повече предлагат на гостите лични подводници, казва Мур, водещ учен във Viking Cruises и ръководител на антарктическите експедиции.

Антарктическите води под 50 м все още не са добре проучени, тъй като достигането им е трудно и скъпо. Сега, с частни подводни апарати, спускащи се до около 300 м, вие може да сте „първият човек, който някога е виждал определена част от морското дъно“, казва той.

Срещите с гигантски медузи фантом през 2022 г. вече променят това, което знаем за този мистичен дълбоководен вид, добавя Мур - особено обхватът на океанското му местообитание. Медузите фантом обикновено живеят на близо 7 000 м, но видените животни са плували във води между 80 и 270 м.

Една дълбоководна загадка

Учените все още знаят малко за тези гигантски безгръбначни, обитаващи тъмната, студена зона на полярните океани, но се смята, че използват своите вълнообразни, подобни на лента пипала, за да улавят планктон и малки риби.

Едно нещо се знае със сигурност: често те имат компания. Медузата фантом е наблюдавана заедно с малка риба до нея - Thalassobathia pelagica. В тази взаимноизгодна връзка рибата получава подслон и защита, а медузата почистване на всякакви паразити, прикрепени към тялото ѝ.

Медузата (заснета по време на спускане с подводница) използва дългите си пипала, за да хваща плячка, като планктон

Що се отнася до това защо големите медузи се появяват в по-плитките води на Антарктика, Мур предполага, че те може да са пренесени от течения или да излизат от дълбините, за да се изложат на слънце с цел да се отърват от всякакви допълнителни паразити.

Победа за науката

Личните подводници са свободно движещи се превозни средства, които побират щурман и шестима гости. Те са оборудвани със сонди и сложни камери, позволяващи на гостите да правят снимки и видео.

Мур, който ръководи скорошно проучване за изследователския потенциал на частните подводници в списанието Polar Research, нарича феномена „екстремна гражданска наука“.

Парис Стефанудис, морски биолог от Оксфордския университет, добавя, че основното предимство на подводниците е, че позволяват на хората да „гледат средата от първа ръка, вместо просто да гледат на екрана“, както биха направили с ROV.

Но подводните изследвания имат очевиден недостатък - цената. Подобни круизни експедиции се оценяват на десетки хиляди долари на човек, което ги прави достъпни за много малка група хора, казва Стефанудис, който не участва в изследването. Въпреки че има много плюсове, той казва: „Трябва да се изправите пред този факт: не всеки може да ги използва.“

И все пак Стефанудис е съгласен, че подводниците биха могли да предоставят на учените повече данни за малко наблюдавани океански създания. Той иска да научи повече за географското разпределение на медузата фантом и как живее в околната среда.

Включването на членове на обществото също има ползи, тъй като те стават по-наясно със застрашените екосистеми и се вдъхновяват да ги защитават. Като цяло, казва той, „това е победа за науката“.

https://www.nationalgeographic.bg/a/13178-izklyucitelno-ryadka-meduza-fantom-e-ulovena-ot-kamera

[Hatshepsut]

Лабораторен блок с три корпуса ще бъде новият дом на българските антарктици

Българските антарктици са в очакване на новия си дом - лабораторен блок с три корпуса ще се издигне върху Песяков хълм на остров Ливингстън, за да стане част от родната полярна база "Св. Климент Охридски", съобщи БТА.

Новият лабораторен блок ще представлява едноетажна сграда с разгъната площ от 355 кв. м. Главният вход на постройката ще води към антре, разположено в централния ѝ корпус. Вляво от антрето ще бъде разположено помещение за сушене на дрехи, което ще осигури удобно място за преобличане, за да се избегне внасянето на сняг и кал в останалите помещения. То ще разполага с втора врата, водеща към тиха зона със спални помещения в левия корпус на сградата. Спалните ще бъдат четири на брой. Всяка от тях ще бъде обзаведена с по две единични легла, като при нужда общият капацитет може да бъде увеличен двойно - от осем на шестнадесет легла, ако се поставят двуетажни такива. Спалното отделение ще разполага и с два санитарни възела.

В централния корпус ще бъде разположена дневна зала с конферентна зона за мултимедийни презентации. В десния корпус ще се помещават три лаборатории, които ще обслужват нуждите на учените. Всяка от тях ще бъде оборудвана със съответната апаратура, за да обезпечи дейността по проектите, заложени в Националната програма за полярни изследвания в различни сфери - геология, геофизика, биология, хидробиология, микробиология и т.н. До лабораториите ще бъдат изградени складове за проби, както и технически помещения.

Постройката е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи като превантивна мярка срещу затрупване от сняг. За целта тя ще бъде поставена на колонни елементи над терена, за да се гарантира висока скорост на ветровия поток, който да отнася снега. Основната конструкция ще бъде изградена от близо 45 тона стомана. Стоманените колони ще стъпят върху 32 фундамента от бетон, които са дълбоко анкерирани в неравните скали на хълма. Към колоните ще бъдат прикрепени хоризонтални и вертикални елементи (също от стомана), които ще оформят скелета на лабораторния блок. Стените ще бъдат изградени от сандвич-панели с дебелина от 16 см. Подът на сградата ще бъде от шперплат, покрит с хетерогенна винилова настилка с висока устойчивост на износване.

Сградата ще бъде осигурена с електрозахранване от специално проектирани и инсталирани дизел-генератори, които ще захранват и отоплителната система. На покрива ще бъде разположена и фотоволтаична инсталация за допълнително електрозахранване. В проекта е заложено и изграждането на резервна отоплителна инсталация с топловъздушни апарати и електрически нагревател.

Ръководител на проектантския екип на новия лабораторен блок е арх. Пенка Станчева.

Сградата трябва да бъде завършена до 2-3 години, като средствата ще бъдат осигурени по Националната пътна карта за научна инфраструктура, финансирана от Министерството на образованието и науката.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/laboratoren-blok-s-tri-korpusa-shte-bade-noviyat-dom-na-balgarskite-antarktitsi

[Hatshepsut]

Д-р инж. Чавдар Желев: Наличието на остатъчна органика от животни е основна предпоставка за почвообразуване на остров Ливингстън

ОСТРОВ ЛИВИНГСТЪН, АНТАРКТИКА, 
23.03.2023 20:21
(БТА)

Наличието на остатъчна органика от различни видове животни – пингвини, тюлени, птици и др., е основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси на остров Ливингстън. Това отбеляза в интервю за БТА д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие. Д-р инж. Желев участва в 31-ва българска антарктическа експедиция, където реализира двугодишен проект „Проучване на гъбно биооразнообразие в органогенни почви на о-в Ливингстън“ на Институт за гората - БАН.

„Идеята на проекта е да бъде продължение на подобен, реализиран в периода 2018-2019 година, който се състоеше основно в събиране на почвени проби, изследване на състоянието и състава на самите почви, както и гъбното биооразнообразие. Сегашният проект застъпва същите неща, като целта е да се види какво влияние имат съставът и характерът на почвите на остров Ливингстън върху гъбното биоразнообразие, както и да разучи какви са влиянията на другите видове организми, срещани в почвите, едноклетъчни или многоклетъчни, като възможност те да влияят върху биоразнообранието на гъбите. Третият фактор, който изследваме, е климатът - вземат се данни за климата и влиянието на промените в климатичните стойности върху гъбите“, обясни д-р инж. Желев.

Основната задача е да се изследват намерените на Ливингстън гъбни тела или спори и чрез ДНК анализи на по-късен етап да се определи видовата им принадлежност, както и дали са нови за науката. „Целта на цялата тази гама от анализи е да се намерят решения, които да бъдат в полза на фармацията“, сподели д-р инж. Желев.

Проектът се реализира изцяло на остров Ливингстън в района около българската база „Св. Климент Охридски“ на места, където вече има органогенни почви – Хана Пойнт, Сали Рокс, Джонсънс Док и други. В тези точки има сериозно присъствие на различни видове тюлени, пингвини и рибоядни птици, чиито големи популации създават предпоставки за развитие на органогенни почви, оставяйки след себе си следи от хранене, разказа той.

„Забелязахме, че всичко, което се случва в почвообразуването на острова, се случва основно на до 200 метра навътре от бреговата ивица. В случая дори височината не е определяща. Имахме възможност да съберем почвени проби от скали, които са на надморска височина от 50 до 150 метра, което е значително високо. Дори в скали, в които никога не бихме си представяли, че ще има някакъв зародиш на почви, но ние откривахме следи от рибоядните птици – екскременти, следи от хранене, които с натрупване през годините и, разбира се, добри климатични условия, позволяват да се натрупва органика, която е основа за почвообразуването. Присъствието на лишеи и мъхове, както и на някои видове тревни съобщества, е показателно, че този процес на почвообразуване вече е настъпил“, сподели д-р инж. Желев.

„Подобна характерна крайбрежна ивица, където се забелязват почвообразувателни процеси, е дига с височина от около два метра и дължина от около 50-60 метра, разположена върху по-слънчевата северна страна на залива Джонсънс Док. Тя е отрупана с камъни, изхвърлени от морето. Там забелязахме, че се е образувал почвен слой от 5-10 см, тъй като тази площ е местообитание на голям брой пингвини и тюлени. Цялата дига беше зелена – почвеният слой се беше образувал директно върху камъните, без да има нужда да има пясък, например. След ръба на дигата не забелязахме нито един елемент на почвообразуване, защото не е удобно място, за да бъде обитавано от животни – те не гнездят, не се хранят и не нощуват там. Има ли органика от самите животни, има основна предпоставка за възникването на почвообразувателни процеси“, е изводът на д-р инж. Желев.

По време на престоя си на остров Ливингстън той успява да събере 120 почвени проби от 15 места, върху които предстои да бъдат извършени лабораторни анализи в България.

Репортерът на БТА Константин Карагьозов е единственият представител на медиите, който пътува с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии могат да ползват със свободен достъп рубриката „България - Антарктида - корабният дневник на БТА“.

https://www.bta.bg/bg/bg-antarctica/429276-d-r-inzh-chavdar-zhelev-nalichieto-na-ostatachna-organika-ot-zhivotni-e-osnovn

[Hatshepsut]

Ела в Антарктика, за да разгледаме животинския свят отблизо, Пингвини

ЧАСТ 1:
Потегляме към Хана пойнт, на остров Ливингстън, Антарктика - едно от най-популярните туристически места в Антарктика, посещавано от круизните кораби с богати туристи. Намира се на южния бряг на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови , Антарктика, недалеч от българската полярна база. Това е голяма зона без лед, което привлича стотици животни като пингвини, тюлени, морски слонове и няколко вида антарктически птици.
Районът е посещаван от ловци на тюлени в началото на 19 век. Мястото е кръстено на британския тюленов кораб Hannah от Ливърпул, който се е  разбил в околностите през 1820 година. От декември 1958 до март 1958 година от Източната страна на Хана пойнт, се е намирал Британският базов лагер. Повече гледайте във видеото!




ЧАСТ 2:
Пингвините са харизматични малки създания, които печелят сърцата на всички. 17 вида пингвини се срещат по целия свят, но само 7 живеят в антарктическия регион и могат да се считат за истински антарктически пингвини. Императорският пингвин, Скалните пингвини, пингвините макарони, пингвините Адели, подбрадният пингвин или познат повече като пингвин полицай, заради окраската, която наподобява фуражката на полицай, пингвините папуа и кралските пингвини. Пингвините са нелетящи птици. Вместо това те са създадени да плуват. Мощните им гребни мускули и елегантната им хидродинамична форма ги правят изключително бързи във водата. На брега обаче, пингвините се клатушкат и подскачат по неудобно бавен и забавен за нас хората начин. Антарктическите пингвини обикновено се хранят с малки риби и крил. Лесно е да се определи диетата на конкретен пингвин, тъй като пингвините, които ядат крил, отделят розово гуано, докато пингвините, които консумират риба, имат бяло гуано.
Антарктическите пингвини са много добре адаптирани към студа. Техните мазни пера, които придават на пингвините добре облечен вид, не позволяват на водата да премине през кожата им. Под външния слой на перата има дебел слой мазнина, който поддържа пингвините толкова топли, че често им се налага да разпушват перата си, за да се охладят.
Набавянето на камъчета е изтощително начинание. Така с хитрост мързеливците се сдобиват по-бързо с гнезда за техните малки. Повече гледайте във видеото!

[Hatshepsut]

Корабът „Св.св. Кирил и Методий“ потегли към Антарктида за втората си мисия

Първият български военен научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421) потегли днес на втората си мисия към Антарктида. Той бе изпратен с официална церемония, провела се на Морската гара във Варна.

Преди отплаването кораба разгледаха ученици от едноименното училище в крайморския град. Те бяха посрещнати от началника на Висшето военноморско училище флотилен адмирал проф. Боян Медникаров и от командира на кораба капитан втори ранг Николай Данаилов. На кея пред НИК 421 бе подредена изложбата „32 кадъра преди 32-ата българска антарктическа експедиция - До Антарктида и назад с любов от Радка Данаилова“, чийто автор е съпругата на капитана.

Преди официалната церемония с военен ритуал бе посрещнат командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов. Сред гостите на тържеството бяха областният управител Андрияна Андреева, председателят на УС на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, новоизбраният кмет на града Благомир Коцев, както и предшественикът му Иван Портних. Да изпратят кораба на Морска гара се събраха офицери, общественици, граждани, близки на моряците от екипажа.

В 32-та антарктическа експедиция ще участват и курсанти от Висшето военноморско училище (ВВМУ), посочи капитан Данаилов. Той уточни, че подготовката за експедицията е преминала в нейния пълен обем и екипажът е готов да изпълни поставените задачи.

Основните критерии за успеха на 32-та антарктическа експедиция са безопасността на личния състав, на кораба и успешното изпълнение на задачите, свързани с логистиката и научните изследвания, посочи в обръщението си към екипажа началникът на ВВМУ Боян Медникаров. Накрая той пожела на моряците попътен вятър и успешно преминаване на Атлантика и пролива Дрейк.

„Вие вече записахте името на научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“ в историята, но втората мисия е също толкова важна, защото сега трябва да затвърдите престижа, авторитета и името, което изградихте“, се обърна към екипажа на НИК 421 командирът на българските Военноморски сили контраадмирал Кирил Михайлов. Той подари на проф. Христо Пимпирев флага на бойния ни флот като знак, че българските антарктици винаги могат да разчитат на военните моряци.

Експедициите до Антарктида не са, за да задоволим научното си любопитство, а да правим открития, важни за цялото човечество, каза проф. Христо Пимпирев. Той подчерта, че България вече не е малка държава в югоизточния край на Европа, а страна, гледана с уважение от морски нации, покорявали океаните, докато сме били в Османската империя. По думите му българите трябва се гордеем с националната си принадлежност и да се научим да гледаме напред, а не назад.

Очаква се корабът да се завърне в България през април 2024 година.

https://dnesplus.bg/varna/korabat-svsv-kiril-i-metodiy-potegli-kam-antarktida-za-vtorata-si-misia_1137284

[Hatshepsut]

Проф. Христо Пимпирев: Можем да се похвалим с една успешно завършена втора полярна мисия

Можем да се похвалим с една успешно завършена втора полярна мисия на нашия военно-изследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", обяви проф. Христо Пимпирев.

След 40 дена мисия корабът „Св. св. Кирил и Методий“ се готви да вдига котва и да отплава към континента, обясни проф. Пимпирев. По думите му сред най-големите постижения е почти завършената научна лаборатория, за която са пренесени 80 тона материали.

Завършени са и 12-те научни проекта, които се изпълняват по Националната програма за полярни изследвания. Христо Пимпирев отчете и че учените са работили в доста тежки условия - неблагоприятно море и ледова обстановка.

Подпомогнахме и много чуждестранни експедиции, допълни проф. Пимпирев. На нашата база и в момента работи един турски учен. Работиха португалски учени, един учен от Великобритания, наши учени работиха в турска експедиция. Научно-изследователският ни кораб помогна изключително на испанската полярна програма, освен с превозването на материал за техните бази „Хуан Карлос Първи“ и „Дисепшън“, помогна и с откриването на полуостров Байес на полеви лагер, в който освен 10 испанци работят и двама български палеонтолози.

Имахме много изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите – например оказването на помощ в беда на една ветроходна яхта на излизане в пролива Бигъл, намирането на останките на разбил се аржентински самолет преди 48 години на Бърнард пойнт от наша полева група, които сега ще бъдат предадени на аржентинските военноморски сили. Имаме изключителна благодарност от близките на загиналите 14 аржентинци.

С кораба се включихме изключително успешно в цялата международна програма за изучаване на континента.

Ние сме една уважавана полярна нация, каза още проф. Христо Пимпирев. Всички ни гледат с уважение и възхищение, защото много от тези нации са откривали континенти, ние не сме съществували като държава, а в момента им оказваме помощ и сме абсолютно равни с тях.

При отплаването на  военно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ кораб от о-в Ливингстън към протока Дрейк, командирът  капитан втори ранг Николай Данаилов благодари на екипажа за всеотдайността и екипната работа.

*****

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба и откри пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

[Hatshepsut]

Лабораторията на българската база на Антарктида е почти завършена и се изпълняват 12 научни проекта, каза за БТА проф. Христо Пимпирев

Днес се прибра у нас най-голямата група от 32-рата Национална антарктическа експедиция, която ще приключи в края на март. Строим лабораторията на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, която е почти завършена, но трябва да бъде доизградена. Има още няколко проекта, по които предстоят допълнителни изследвания и експедицията продължава, и е много успешна. Това каза за БТА на летището в София ръководителят на експедицията и директор на Българския антарктически институт, и на Националния център за полярни изследвания - проф. Христо Пимпирев.

В групата, която днес се завърна у нас, са проф. Христо Пимпирев, морският геолог доц. д-р Райна Христова, геологът главен асистент д-р Калин Найденов, електроинженерите - Красимир Кръстев, изпълнителката на научно-образователен проект Любов Костова, журналистките - Мария Чернева и Марина Великова, готвачът Станко Георгиев и полевите асистенти-алпинисти - Кирил Досков и главен асистент д-р Дойчин Боянов.

Досега бяха постигнати отлични резултати от експедицията и бяха изпълнявани 12 научни проекта, с участието на много чуждестранни колеги - от Великобритания, от Португалия, имахме и учен от Турция, каза проф. Христо Пимпирев. Той отбеляза, че българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" също е изпълнил много добре своята полярна мисия, но експедицията продължава и без кораба. "Както досега, 30 експедиции сме били без кораба, а това е втората експедиция с кораба ни, но той още на 9 февруари напусна базата ни и по пътя обратно имаше доста успешни изяви. Като например, в Комодоро Ривадавия, където ни посрещнаха българите, които са 2000. Сключихме договори за сътрудничество и направихме първите стъпки за това с Бургас и Комодоро Ривадавия, и на Софийския университет с Университета на Патагония. Над 5000 души посетиха кораба и три дни се говореше само за България", разказа проф. Пимпирев.

Той припомни, че българският научен екип от геолози и алпинисти, покорители на Еверест, са успели да намерят в един залив на остров Ливингстън останки от разбил се преди близо половин век аржентински самолет. Това беше отразено във всички аржентински медии и тези останки трябва да се предадат в Мар дел Плата, но няма да има тържествени церемонии, а само ще се предадат на местните власти. За сигурност, трябва да се направи експертиза и след това ще има възпоменателно честване с близките на загиналите, но те вече изпратиха много благодарствени писма. Имахме видеовръзка с министъра на отбраната на Аржентина, който също благодари за това, което сме направили с намирането на тези останки от самолета "Локхийд Нептун". Той е бил с 13 души на борда, 12 души - логистичен персонал и един журналист, и това е било преди 50 години, разказа проф. Христо Пимпирев.

Новото в научните открития от експедицията ни ще се види, когато пробите бъдат обработени, но бяха работени проекти, които бяха на самия кораб, както и във високата планина, където бяха намерени останките от този разбил се самолет, каза проф. Христо Пимпирев. Той добави, че се очакват много добри резултати, свързани с глобалното затопляне на климата, което е очевидно, но ще го подкрепим с данни от екологичното равновесие в региона, тъй като от промените на климата зависи животът на всяко живо същество там. "Много интересни биоложки изследвания направихме и на рибното богатство там, което е уникално. Пренасяме и две риби в момента за аквариума в Пловдив", съобщи ръководителят на българските експедиции.

Проф. Пимпирев обясни, че резултатите от събраните проби на Антарктида ще бъдат изследвани и след това ще излязат научните резултати.

Очаква се българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" да се завърне в България в началото на април.

*****

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида, БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба и откри пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/622610-laboratoriyata-na-balgarskata-baza-na-antarktida-e-pochti-zavarshena-i-se-izpaln

[Hatshepsut]

Българското знаме се развя над новата лабораторна сграда на остров Ливингстън

По стара българска традиция българското знаме се развя над завършения вече покрив на новата модерна постройка, част от Българската антарктическа база на о-в Ливингстън. Това съобщи проф. Христо Пимпирев, ръководител на XXXII Българска Антарктическа експедиция и директор на Българския антарктически институт.

С площ от 400 квадратни метра, в сградата ще има три лаборатории - геоложка, биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка.

Строежът на изключително сложната конструкция е предизвикателство и поради тежките климатични условия по тези ширини. Постройката е изградена на специална платформа на достигащи до девет метра колони. Тя е изчислена така, че да служи вярно на учените и през XXII век, когато ще работят и децата на децата на нашите деца, каза проф. Пимпирев.

Антарктическата общност е изключително благодарна на архитектите, проектантите, строителите, логистиците на българската база, екипажа на НИК-421 и на всички, включили се на терен за всеотдайния труд и издръжливост в суровите антарктически условия тази сложна конструкция да бъде завършена преди настъпването на полярната зима.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/624163-balgarskoto-zname-se-razvya-nad-novata-laboratorna-sgrada-na-ostrov-livingstan

[Hatshepsut]

Ноосфера или утопията на проф. Пимпирев и българските полярници за Антарктида

През февруари 2025 година започват снимките на художествения пълнометражен документален филм за проф. Христо Пимпирев и неговата научна и изследователската дейност на ледения континент Антарктида, предаде репортер на БГНЕС.

Художественият документален филм, посветен на делото на делото на проф. Пимпирев и българските антарктици носи името "Ноосфера – Утопия след края на света" и е дело на продуцентска фирма "Декидис филмс".

Филмовият продуцент Елени Декидис съобщи, че планират да пътуват през февруари 2025 година до ледения континент с екипа на Българския антарктически институт, като на самата експедиция ще отидат четирима души. Това са другият продуцент на филма Юлияна Чалъкова, режисьорът и сценарист Биляна Кирилова, операторът Фейми Даут и Данаил Вучков, техник камера и безопасност.

Декидис отбеляза, че имат и субсидия от Националния филмов център, както и че това е първият български филм под патронажа на президента на България Румен Радев, което е прецедент.

Проф. Христо Пимпирев заяви, че този документален филм ще бъде много различен от всичко, което е правено досега.

"Пред очите, през ума ми са преминали повече над 30 документални филма за темата Антарктида. Те са били основно репортажи, които са показвали континента, пътешествието, какво се случва на Антарктида и връщането оттам. Сега младите колеги имат по-амбициозната задача да представят Антарктида по по друг начин", каза той и уточни, че ноосфера е съвсем ново понятие, като поясни, че това е сферата на разума на човека, свързана с Антарктида.

По думите на българския изследовател зад целия сценарий на филма има едно философско значение.

"Искаме да представим нещо ново, което не е правено в света", допълни проф. Пимпирев, който още след първата си среща с Елени Декидис, Юлияна Чалъкова и Биляна Кирилова се е запалил по идеята.

Ученият подчерта, че Антарктида е във фокуса на вниманието на цялата световна общественост - както в сферата на външната политика, така и по отношение на това, че е много богата на природни ресурси, които неминуемо ще се използват.

"България е там. България е пълноправен член. Даже от 3 години имаме кораб, който пътува до там. Ние сме морска нация и го доказахме с това, че покоряваме един нов континент, какъвто е Антарктида, и го покоряваме с такава нации, които са го откривали. Трябва да се гордеем с тези постижения и да ги показваме не само на България, но и на света - чрез научни постижения, но и чрез изкуството", категоричен е проф. Пимпирев.

Според него хората на изкуството трябва да направят така, че онези хора, които не могат да стигнат до Антарктида, да я усетят, защото киноизкуството веднага може да бъде възприето от хората, каквито и да са те.

Режисьорът и сценарист на "Ноосфера – Утопия след края на света" Биляна Кирилова разказа, че от години следи информацията относно научната работа на проф. Пимпирев и на Българския антарктически

институт.

"Целта ни е да представим значимостта на българската научна дейност и да разкажем за живота и делото на проф. Христо Пимпирев да се бори и да разкаже за Антарктида", каза тя.

Продуцентът Юлияна Чалъкова обясни, че мисията на "Декидис филмс" е да се превърне в продуцентска компания, която посвещава работата си на проекти с мисъл. Чрез този проект, както и чрез бъдещи такива, продуцентите искат да осъществят мост между учени, наука и българските граждани, които да разберат защо тези хора посвещават живота си на науката и се стремят да я издигнат на един по-висок пиедестал, като съответно издигнат и България на по-висок пиедестал.

Снимките на "Ноосфера – Утопия след края на света" ще се осъществят в много кратък период – между 6 и 7 дни, в които екипът ще бъде в българската база на остров Ливингстън.

"Безкрайно сме благодарни на проф. Пимпирев и на Българския антарктически институт за дадената възможност. Осъзнаваме, че заемаме 4 места на български учени", каза още Чалъкова и увери, че екипът ще бъде максимално подготвен да реагира на всяка една ситуация без да застрашава своя живот или този на учените и на техниците там.

"Вярвам, че с общи усилия ще осъществим един прекрасен проект", заяви Чалъкова.

Първата цел на продуцентите е фестивалното разпространение на филма. "Надяваме се да направим една премиера с президента, след което ще бъде направено и киноразпрастранение, но това ще бъде след доста време", обясни Декидис. Предвидена е и кампания, която да достигне до малките градове и най-малките населени места, и най-вече да стигне до децата, но също и до максимален брой хора и в България, и по света.

Даниел Котини, дипломат от аржентинското посолство в София, от своя страна поздрави екипа за инициативата и заяви: "Чакаме филмът да бъде представен в Аржентина. Имаме фестивал за документални филми, чакаме в бъдеще филмът да бъде показан там. И това ще бъде приятно не само за нас, но и за българското общество, което живее в Аржентина". / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/noosfera-ili-utopiqta-na-prof-pimpirev-i-balgarskite-polqrnici-za-antarktida

[Hatshepsut]

Първата група от 33-тата българска антарктическа експедиция отпътува днес от летището в София

Първата група от 33-тата българска антарктическа експедиция ще отпътува днес, 8 ноември, от Терминал 2 на летището в София, съобщиха от Българския антарктически институт.

В първата група на експедицията са: Камен Недков - командир на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, д-р Атанас Пелтеков - медик на експедицията, Владимир Гигов - механик, Елка Василева - водач на лодка, Александър Богдев - електроинженер, Дамян Морандов, Георги Пиронков и Мирослав Кунев - изпълнители по проект за построяването и пускането в експлоатация на новия лабораторен блок на базата, и учените - доц. д-р Светослав Димов и докторант Цветана Мулешкова - микробиоолози. Те ще работят по проекта "Пространствено и стратификационно характеризиране на микрофлората в повърхностните води до 50 метра дълбочина в Южния залив на остров Ливингстън чрез метагеномика, основаваща се на новогенарационно секвениране и изолиране на щамове бактерии с потенциал за приложение в биотехнологиите, индустрията и други отрасли".

Задачата на логистиците ще е да разконсервират базата и да я подготвят за нормален работен процес, както и да подпомагат работата на учените и строителите.

Групата ще пътува по маршрута: София - Рим - Рио де Жанейро - Сантяго де Чили - Пунта Аренас, Чили, откъдето ще бъде превозена с чилийския кораб "Агилес" до българската антарктическа станция  "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Очаква се да акостира пред нея около 15 ноември.

Както писа БТА, научноизследователският (НИК 421) кораб "Св. св. Кирил и Методий" отплава днес на третата си експедиция за Антарктида. Тържественото изпращане се състоя на Морската гара във Варна. Така бе поставено началото на 33-тата българска експедиция до Ледения континент.

https://www.bta.bg/bg/bg-antarctica/777191-parvata-grupa-ot-33-tata-balgarska-antarkticheska-ekspeditsiya-shte-otpatuva-utr