Архитектурно-музеенъ резерватъ Царевецъ

[Nordwave]

Архитектурно-музеен резерват Царевец

Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.

Основната крепост е на Царевец. Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит / 4200 г.пр.Хр./. То продължава своето развитие през бронзовата епоха /ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр./ и особено през желязната епоха/ ХІІІ-І в. пр.Хр./, когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Унищожен е при аваро-славянските нашествия през VІІ в. През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено , а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
През 1185 г. при освещаването на църквата "Св.Димитър" е поставено началото на въстанието на българите срещу византийското владичество начело с братята боляри Асен и Петър. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.

На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията - двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа.
Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
Вторият вход на крепостта е Малката / Асенова / порта. Намира се на северозападната крепостна стена.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т.нар. Френкхисарска порта, Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.
Този вход е бил охраняван от т.нар.Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.

Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква.
В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.
Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При проучванията на двореца са установени три строителни периода: първи- вероятно резиденция на византийския управител / края на ХІ или началото на ХІІ ., втори- при царуването на цар Иван Асен ІІ /1218-1241/ и трети- при цар Иван Александър /1331-1371/ е построена нова тронна зала и са взети мерки за допълнително укрепване на двореца.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.
В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.
Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх.Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров . Стенописите за завършени през 1985 г.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.

[Nordwave]

Велико Търново - Царевец

[Hatshepsut]

Царският дворец на хълма Царевец - Велико Търново
(графична реконструкция)

[Hatshepsut]

Патриаршията на хълма Царевец - Велико Търново
(графична реконструкция)

[Hatshepsut]

Музей с восъчни фигури на български царе - Велико Търново

Музей с восъчните фигури на емблематичните владетели от Второто българско царство ще посрещат туристите на историческия хълм Царевец във Велико Търново. Близо седем милиона лева са инвестирани в уникалния не само за България, а и за Балканския полуостров музей.

Средствата са осигурени по проект за развитие и подобряване на туристическата инфраструктура в града. Очаква се музеят да отвори врати още в началото на февруари.

Разположен в две каменни зали в сърцето на Царевец, експонатите спират дъха - двайсет и осем изключително реалистични фигури сякаш оживяват и връщат времето назад в историята.

Борис Борисов - скулптор: „При царствеността сме наблегнали на две основни фигури - те са исторически персонажи - Цар Иван Асен и Цар Калоян. Войнската слава е пресъздадена чрез пленяването на Балдуин или Адреанополската битка. И духовността, чрез присъствието на доста расоносци, висши духовници, иконописци."

Фигурите са изработени от разнообразни материали - гипс, желязо, специален американски силикон. Специални звукови ефекти и музика ще доближават посетителите още по-достоверно до владетели от Второто българско царство.

Цветомир Бояджиев - управител на Общинската агенция по туризъм - Велико Търново: „Ще има още сензорни екрани - няколко устройства, където с помощта на тъчскрийн човек ще може да избира информация, както за историческата епоха, така за определените фигури да прочете, освен това ще има една зала, в която се прожектират четири филма за занаятите от Средновековието."

Музеят постепенно ще се разразства и така ще вдъхне живот на още знакови царски фамилии и събития. За туристите се предвиждат и автентични костюми, които ще обличат, за да се снимат със знатните ни владетели.

http://bnt.bg/bg/news/view/92971/muzej_na_vosychnite_figuri_v_tyrnovo

[Hatshepsut]

Видеото от новия музей на скулптурни фигури предизвика фурор в интернет

Истински бум в интернет предизвика видео от новия музей на скулптурни фигури, който ще бъде открит официално във Велико Търново в края на този месец. Само за няколко дена над 6000 човека от цялата страна и чужбина са гледали клипа, заснет от екип на “Янтра ДНЕС LIVE”. В сайта www.dnesbg.com десетки изразяват в коментари своята възхита от експозията Статията и клипът обиколиха фейсбук и бяха споделяни от едни от най-големите великотърновски групи.

Единственият на Балканите музей на скулптурните фигури е на път да превърне . старата столица във водеща туристическа дестинация в Европа. В музея оживяват славните владетели от Второто българско царство цар Калоян и цар Йоан Асен II. Посетителите ще могат да се снимат с царица Ирина, пленения Балдуин Фландърски, папския кардинал Лъв, знатни боляри, воини и патриарси. С аудио-визуална техника е пресъздадена богатата история на Търноград с неговата воинска слава и духовна мощ. С възстановки на сцени и скулптурни фигури, облечени в копия на автентични костюми, е представен и животът на българските боляри през Средновековието. Всички 28 фигури са изработени в естествена големина от разнообразни висококачествени материали, сред които преобладават гипс, силикони и полиестерна смола. Автор на концепцията и на уникалната технология е търновският скулптор Борис Борисов. Той беше ръководител на екип от около 30 души, които изработваха скулптурите и даваха живот, за да заприличат на истински хора.

Мултимедийният посетителски център “Царевград Търнов” се намира на ул. “Никола Пиколо” под ВИП площадката за наблюдение на “Звук и светлина”.

Изненадан съм колко добре направено изглежда! Аз по принцип съм скептичен към всякакви възстановки с туристическа насоченост, но в случая си личи, че са дадени много пари и те са отишли при правилните майстори. Трябва да се види на живо! Това пише в своя коментар под видеото Димитър Костов. Много е хубаво!, възкликва Мустафа Хюсеинов от далечна Холандия.

Дано все повече такива творби увековечават нашия достоен народ и родина!, заявява Антоанета Матова. Нямам търпение да дойда във Велико Търново и да разгледам музея. Браво на целия екип!, допълва Дочка Гайдарова.

“Мадам Тюсо” в България. Браво! Велико Търново ще привлича все повече чужденци, пък и не само тях, категорична е Елена Атанасова. Време е да върнем родовата си памет, пише друг посетител на сайта – Дора Кънева.

Учителката Светлана Бижева разказва, че е виждала такова нещо в Амстердам, но никога не е вярвала, че ще види скулптори на нашите велики царе.

Поздравления за търновци – истински българи, емоционално коментира Стела Маринова.

Видео:

Мултимедиен посетителски център "Царевград Търнов"

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/videoto-ot-noviya-muzey-na-skulpturni-figuri-predizvika-furor-v-internet.html

[Hatshepsut]

Veliko Tarnovo Tsarevets lightshow

[Hatshepsut]

Манастирският комплекс при лобната скала на хълма Царевец (графична реконструкция):





Източник: https://www.facebook.com/plamen.tsanev.7/media_set?set=a.346747155350077.85687.100000443870666&type=3

[Hatshepsut]

Уникален 3D модел на Царевец прави Събин Бижев

УНИКАЛЕН 3D МОДЕЛ НА ЦАРЕВЕЦ, ТАКА КАКТО ХЪЛМЪТ Е ИЗГЛЕЖДАЛ ПРЕЗ XIV В., ПРАВИ СЪБИН БИЖЕВ. Снимки, чертежи, карти и много историческа литература ползва търновецът, за да бъде максимално близо до истината. Работи по възстановки на архитекти, разчита на свои приятели в Регионалния исторически музей, които са и сериозни специалисти в своите области – Стоян Михайлов, уредник и нумизмат, и доц. Евгени Дерменджиев, който е археолог. В същото време Събин е решил да вкара в модела си и малко мистика, да сподели свои хипотези и да поразмишлява върху това, което е било или не е било на Царевец. „Аз не съм историк и мога да си го позволя. Свободен съм да разсъждавам и да давам версии. Нямам намерение да изкривявам историята, нито пък да тиражирам заблуди. Но има легенди, свързани с Царевец, които екскурзоводите не разказват, а хората обичат мистичните истории. Моят модел е предназначен за туристи, за търновци, които се гордеят със своя град”, казва Събин Бижев.

ПАТРИАРШИЯТА, ЦАРСКИЯТ ДВОРЕЦ И КОМПЛЕКСЪТ ОКОЛО БАЛДУИНОВАТА КУЛА ЩЕ БЪДАТ ЦЕНТРАЛНИТЕ СГРАДИ В ТРИИЗМЕРНИЯ МОДЕЛ, КОЙТО ТЪРНОВЕЦЪТ РАЗРАБОТВА. След това той ще възстанови обемно всичките 22 църкви, които са съществували на историческия хълм и чиито основи са запазени и до днес. „За тези три централни и много важни сгради имам информация. Ползвам петтомника „Царевград Търнов”, където има изключително подробни чертежи на Патриаршеската църква, на двореца и на Балдуиновата кула или на комплекса, който е съществувал, където сега е изградена Балдуиновата кула. Не е тайна, че около нея има въпросителни, че тя или въобще не е съществувала на това място, или е била изградена чак през XIV в. На нейното място е имало водна кула и още една кула, която е служила за наблюдателница”, обяснява Събин. Той е категоричен, че не иска да разрушава представите на никого за Царевец, затова ще направи модела си така, както всички ние познаваме историческия хълм. Но все пак е решил да предприеме една малко по-революционна стъпка и да махне Балдуиновата кула, като остави на нейното място другите две кули. И да обясни решението си в клипче.
90% автентичен ще бъде Царевец в модела на амбициозния търновец. Останалите 10% се губят в историята, която никой не знае. „Например направил съм Патриаршията така, както изглежда в момента. Обаче познавам и един стенопис от румънска църква, в който е нарисуван моментът с докарването на мощите на света Петка на Царевец. На този стенопис, честно е да кажем, че не е много ясно дали е Царевец или Трапезица, но говорим за Патриаршията. Та на този стенопис църквата изобщо не изглежда така, там тя е нарисувана цялата в бяло със зелени куполи. Ето това имам предвид, като казвам, че никой не знае как в действителност е изглеждал хълмът”, разказва Събин. Релефът обаче ще бъде 99% точен, защото Събин Бижев разчита на карта, която получил от архитекта Светлозар Бояджиев. Четири огромни чертежа представлява тази карта и в нея има информация за релефа, по който Събин възстановява Царевец, има планове на разкопки, геодезия, скални венци.



Събин Бижев работи с компютърна програма за визуални ефекти, с която се обработват 3D анимации и клипове. Той поставя в нея снимка и по тази снимка започва да изгражда триизмерния модел на сградата. Става бавно, процесът изисква търпение и отдаденост. Освен това са нужни много сериозни ресурси, защото компютърът, с който Събин създава уникалния си модел, е с мощността на климатик. А с напредване на работата ще е нужна още по-мощна машина.
Събин не знае кога точно ще бъде готов с модела си. Защото е решил освен триизмерната снимка да направи и няколко образователни клипчета. Те също ще бъдат 3D, за да са атрактивни и забавни дори и за децата. В тези клипове той ще разкаже историята на Царевец, легендите, свързани с това велико място в България. Точно в тези клипчета той е решил да обясни защо Балдуиновата кула не е на обичайното си място. Иска да направи отделно филмче и за прочутия кладенец на Царевец. Според съществуващата информация този кладенец е дълбок малко по-малко от 130 м. Събин обаче не е съвсем съгласен, защото смята, че няма как да прокопаеш кладенец при този релеф, който е съставен само от скали. Той си има своя версия и е готов да я представи.
„ЗА САМОЧУВСТВИЕ И ЗАЩОТО ИМАМЕ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ИСТОРИЯТА СИ НА БЪЛГАРИ, ПРАВЯ ВСИЧКО. Не ми харесва това, че всички изкарват българите най-обикновени земевладелци, без големи дворци. Подценяват ни и може би причината е в това, че 95% от историята ни е на базата на чужди източници. За нас са писали какви ли не чужди хронисти, които естествено първо са описвали своя народ велик, а ние сме после. Обаче колко нации имат нашия Калоян, провъзгласен за владетел от папата? Че това е все едно да сме имали император”, казва не без гордост Събин. Затова е избрал и XIV в. – времето на Иван Александър и Иван Шишман, най-величествените години на Царевец. „Истината е, че само ние имаме сметка да се чувстваме силни и горди. Никой друг народ няма защо да подклажда националното ни самочувствие. Това си е наша работа”, категоричен е Събин. Програмата му позволява да наложи върху Царевец дори аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина” и той ще го направи, стига да има достатъчно ресурс за това.
А най-накрая ще вкара мистиката, защото самият той е част от нея. НЕГОВОТО ИМЕ ГО ПИШЕ НА ВХОДА НА ДВОРЕЦА. Видял го случайно при едно от поредните си ходения на Царевец, за да направи още снимки. Прочел името си върху погребална плоча и станал любопитен. Така разбрал, че плочата е донесена от Никополис ад Иструм, но и че ние сме имали и владетел – кан Сабин от рода Вокил. Той е управлявал по-малко от две години в периода 763 – 765 г. Иначе името е римско и от рода на Събиняните е имало император.
Историята е голямата страст на Събин Бижев. Другата са компютрите. Той е завършил геодезия в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия във Велико Търново. После учил индустриален мениджмънт в Габрово и счетоводство и контрол във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в семейния бизнес, който няма нищо общо с историята.
След Царевец той иска да направи такъв 3D модел и на Трапезица, и на Момина крепост. За да знаем каква велика нация сме.

https://www.borbabg.com

[Hatshepsut]

Царевец при цар Калоян и Иван Асен II

[Hatshepsut]

Музеят на "восъчните" фигури във Велико Търново

[Hatshepsut]

Тайните и загадките на Царевец оживяват в 3D възстановките на търновец

Поредица от книги с уникални триизмерни възстановки на средновековния Царевец е започнал да прави великотърновецът Събин Бижев. Те ще включват множество реалистични картини на постройки от старопрестолнината, както и обяснения и исторически факти, свързани с тях. Впоследствие авторът на поредицата има намерение да я допълни с книги за съседните хълмове Трапезица и Момина крепост.
Царевец е разположен на около 110 дка площ и се е застроявал поетапно в продължение на около 600 години. Той включвал немалко сгради, като част от тях са разрушавани и издигани наново. Крепостната му стена, която е дълга 1100 метра, се затваря напълно едва през 13 век. В нейните рамки са живеели около 2 хил. души, а извън тях – около 25 000. Това прави цялостното възстановяване на всички обекти много трудно и налага постепенното осъществяване на проекта.
В плановете на Събин влиза и изработването на карта на Царевец, която също ще включва голям брой визуализации. От няколко години родолюбецът посвещава цялото си свободно време да пресъздава облика на столицата на Второто българско царство с идеята да покаже нейното величие и уникална красота. Той вече е създал и няколко видеоклипа, които могат да бъдат видени в интернет. Предстои да направи монтажи и върху клипове, заснети с дрон. “Главната причина да се захвана с 3D визуализацията на Търновград беше тази, че много хора не могат да си го представят в целия му блясък, а редица факти са почти неизвестни за много хора. Историята и компютрите са ми слабост още от дете и така събрах двете ми хобита в едно”, разказва Събин. В началото той се запознава с кадастралните планове на археологическите разкопки на Царевец. По тях Бижев изгражда релефа на хълма с над 95% достоверност. Голяма помощ за това начинание са и знанията му по геодезия, придобити по време на обучението му в Строителния техникум във В. Търново. Проучванията на Събин обхващат немалко трудове на водещи специалисти в областта на археологията и средновековната история.
Бижев разказва, че патриаршеският и дворцовият комплекс представлявали отделни крепости зад стените на Търновград. Техните укрепления били не по-малко внушителни, за да могат да опазват богатствата на царя и църквата. Патриаршията не случайно се издигала на най-високото място на хълма, тъй като йерархията повелявала Бог и патриархът да стоят над богоизбрания цар. Старопрестолнината заслужила мястото си на трети по величие град след Константинопол и Рим, а чуждестранни летописци я описвали като мистично място с невиждана красота.

Царевец бил свещена територия,
съхранявала мощите на над 15 светци,
а броят на църквите, изградени там,
надхвърлял 20.

Преди изграждането на съвременния Архитектурно-музеен резерват “Царевец” останките на хълма не били много. Голяма част от тях били унищожени, а други – използвани като строителен материал за построяването на Следосвобожденско Търново. Според Събин, при възстановяването на външния вид на постройките на хълма в края на 80-те години на миналия век, заради кратките срокове на реализация, са допуснати някои грешки. Той дава пример с камбанарията на патриаршеската църква, за която смята, че няма логика да е изглеждала като бойна кула. Бижев предполага, че тя е била измазана външно, а за покрива ѝ и този на цялата църква има данни, че е бил от олово. Резерви има и към Балдуиновата кула, за която мнозина учени смятат, че не е съществувала или е била изградена по-късно. Заради тези неясноти Бижев решава да прояви доза творчество и на места да не променя създадените представи, а в други случаи да провокира зрителя. Винаги обаче Събин прави възстановките, отчитайки разкритите при разкопки основи на сградите, по които изчислява тяхната височина. Той споделя, че най-общо казано дворцовият комплекс на Царевец наподобявал вида на Рилския манастир, а средновековните къщи не се отличавали от възрожденските, които могат да се видят и днес на Арбанаси.
При едно от своите проучвателни посещения на Царевец Събин попада на любопитна находка. В основите на царския дворец, където е вградена римска мраморна плоча от Никополис ад Иструм, случайно забелязва изписано името си. Оказва се, че е на Марк Везувий Сабин, който е живял около 4-ти век. Бижев казва, че не е човек, който вярва в подобни знаци, но това определено му се сторило интересно съвпадение.

Събин разказва, че
има мистериозен
кладенец, който
се намира зад
Патриаршията.

Мнозина от посетителите на Царевец често дори не го забелязват, а за него се носят различни легенди. Някои хора смятат, че дълбочината му е около 120-140 м и достига до нивото на река Янтра, но според Събин е само около 30 м. Той защитава тезата си, посочвайки, че хълмът има два скални венеца, които биха затруднили прокопаването на такава дълбочина. Това е неоправдано, предвид наличието на достатъчно вода в крепостта и в близост до нея. Вода се е набавяла от две водни кули и три извора, съхранявала се е във водни резервоари, така че не е имало недостиг на вода. Тезата на Бижев е, че кладенецът е достигал само до нивото на горния скален венец, върху който се е събирала подпочвена вода. Той пояснява, че още преди Търновград да стане столица на България на хълма е съществувало укрепително съоръжение. За тогава има предположения, че единствената затворена крепост е била именно в района, където по-късно е изграден патриаршеският комплекс. Твърде вероятно е кладенецът да съществува още от тази т. нар. византийска епоха, казва Събин, защото иначе не би имало логика да се прокопае точно на най-високото място на хълма.
Целта на Събин е хората, които посетят Царевец, да могат да добият по-цялостна представа за неговото някогашно величие. Преди известно време търновецът дори имал идея в рамките на крепостта да се постави електронно устройство, на което чрез своите 3D визуализации да спомага за това, но не я реализирал.
“Докато се занимавам с проучванията и 3D възстановките, се връщам назад във времето, в една от най-романтичните и величествени епохи в нашата история. Много ми се иска, когато българите гледат направеното от мен, да си спомнят за нашите предци, чиито гени носим. Да си припомнят това, което те са съградили с общите си усилия и да не забравят, че сме били велика държава само когато сме били единни”, надява се Събин.

Николай ВЕНКОВ

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/taynite-i-zagadkite-na-tsarevets-ozhivyavat-v-3d-vazstanovkite-na-tarnovets.html

[Hatshepsut]

МОДЕЛ НА ЦАРЕВЕЦ/ПАТРИАРШИЯТА, ТАКА КАКТО ХЪЛМЪТ Е ИЗГЛЕЖДАЛ ПРЕЗ XIV в., автор: СЪБИН БИЖЕВ.

 Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали, всеки от които със своя енорийска църква. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. При проучванията на двореца са установени три строителни периода: първи- вероятно резиденция на византийския управител / края на ХІ или началото на ХІІ ., втори- при царуването на цар Иван Асен ІІ /1218-1241/ и трети- при цар Иван Александър /1331-1371/ е построена нова тронна зала и са взети мерки за допълнително укрепване на двореца. При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.

Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 кв.м. Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор. В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на св.Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария- рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи.

[Hatshepsut]

Триизмерен „Царевец“, както е изглеждал през 14 в. показва в уникална книга – мултимедия търновецът Събин Бижев

Великотърновският предприемач Събин Бижев, изкушен от историята и любовта си към крепостта „Царевец“, и родния град, направи уникална книга за емблематичната крепост. Работата по нея му отнема няколко години, дълги проучвания и най-съвременни компютърни технологии, но авторът споделя, че е удовлетворен, защото всеки бъдещ читател ще може да придобие представа за блясъка на автентичния Царевец и Патриаршеския комплекс.

„Книгата започва с величието на Търновград, през запазените средновековни изображения, сградите които изграждат Патриаршеския комплекс, мистичния кладенец, любопитна информация за средновековния живот и най-интересното от Четвъртоевангелието на цар Иван Александър. Накрая съм направил и карта на комплекса като бонус към книгата. В съдържанието има поставени QR кодове, които след сканиране ще отвеждат читателите до 360 градусови панорамни снимки или до видео клипове за още по-добра визуализация“, разказва Събин Бижев.

И уточнява, че книгата е от 64 изцяло илюстровани страници. Всичко което се съдържа в нея е достоверно като историческа истина, направено е на базата на дългогодишни проучвания, консултации с археолози и историци и на база на кадастралния план на крепостта, правен при разкопките през 60-70год. на 20 век.



„Използвал съм и скици и планове на реконструкции от книгата „Царевград Търнов“ от 1981г. Няма подобна визуализация, книга, или каквато и да е мултимедия, правена досега“, убеден е авторът, който разкрива по-малко от труда си в социалната мрежа, където предизвиква фурор, множество коментари и дебати по темата.

Събин е достатъчно откровен и признава, че търси издателство, което да разпространява уникалния му труд, който има потенциал да прослави града ни и да провокира още много туристически, исторически и археологически интерес.

„Търновград е бил третият най-красив и най-развит град през Средновековието, след Рим и Константинопол, като на моменти през годините изпреварва Константинопол. Изграден от три крепости и територията между тях и р. Янтра – Трапезица, Царевец и Момина крепост или по стар от Девинград. Царевец е най-голямата и развита крепост като в нея са изградени „малки крепости“-комплекси с цел защита на местното население при нужда“, обяснява още авторът. И допълва, че вече мисли над втора част, която да е основно около историята, митовете и легендите за Царския комплекс и Балдуиновата кула, както и манастира при Лобната скала.

„Използвал съм кадастралния план на Царевец от мащабните разкопки в края на 20 век. от който съм изработил точен релеф на крепостта. Беседвал съм с няколко историци, археолози и архитекти, проучвал съм няколко години данни които съм събирал. Попаднах и на интересни неща като втора, трета и последната страница на четвъртоивангилието на цар Иван Александър, които се различават от другите и са много интересни. Легендата за кладенеца, който е затрупан със земна маса и в наши дни е дълбок само няколко метра (пуснете стотинка вътре и ще се убедите), звънарната на църквата, която е възстановена като бойна кула, четирите средновековни изображения на Търновград  и много други интересни факти съм разнищил из основи“, споделя още Бижев.

По думите му книгата има за цел да помогне на хората да придобият престава за великолепието на Царевец, както е изглеждал през 14 век., като един от акцентите е  Патриаршеския комплекс.  Любопитен и автентичен е разказа и за бита на нашите съграждани през Средновековието.

„Използвал съм план на Патриаршеския комплекс, изработен вследствие на разкопките през 60-те години на миналия век. из книгата “Царевград Търнов” по визуализация на арх. Кузупов. Но поставям някои съмнения, относно правдоподобността, като въз основа на доказателства показвам как според мен е изглеждала църквата. Направил съм пет различни варианта на църквата „Възнесение Господне“ – най-голямата църква по онова време в България – църквата майка на най-високото място на третия по красота град в Европа“, разкрива още от съдържанието Събин Бижев.

Не се съмняваме в успеха на труда му и пожелаваме много скоро търновци и гостите на града да могат да държат в ръцете си уникалната книга – мултимедия!

https://builderweb.org/Tsarevets.3D/360/1/

Книга Царевец, Патриаршеския комплекс

Патриаршеския комплекс на Царевец

Средновековна землянка на обикновен селянин в Търновград XIII-XIVвек.

https://boliarinews.bg/

[Hatshepsut]

Царевец - между историческата гордост и разочароващите неуредици

За серия от неуредици при посещение на Архитектурен резерват "Царевец" във Велико Търново сигнализира читател на News.bg.

В писмо, получено на електронната поща на редакцията ни, Димитрина Стефанова разказва за своето разочароващо посещение на историческия обект на 1 януари тази година, определяйки го като поредното недоразумение в родния туризъм.

Сред причините, които тя изтъква за негативното си впечатление, на първо място е въпросът с тоалетните на територията на крепостта, които са на разположение на туристите.

От една страна се оказва, че въпреки вече заплатената входна такса за посещение на обекта, ползването на тоалетната се заплаща отделно. Освен това, не е изрично указано какво е работното ѝ време, като при посещението на нашата читателка помещението е било заключено и на практика - неизползваемо. Едва след допълнително запитване към служителите на крепостта, на посетителите е било указано, че са поставени и химически тоалетни. Според Димитрина Стефанова обаче, за емблечатичен за България паметник, какъвто е Царевец, липсата на адекватен достъп до такива помещения е престъпно нехайство, което позори страната.

Като допълнителен минус тя откроява и липсата на посочени телефони за информация или връзка със служител на музея на входа или на територията на крепостта. Този пропуск тя е установила, след като част от туристите са се оказали заключени вътре в обекта след края на работното му време, но е нямало как това да бъде съобщено на уредниците.

Според читателката на News.bg е проблематично и обезопасяването на критичните места в крепостта. Тя не приема аргумента, че целта е автентичното представяне на историческия паметник и настоява за поне минимални мерки за обезопасяване, които едва ли биха нарушили съществено визията на Царевец.

Така туризъм не се прави, е тъжното заключение на Димитрина Стефанова.

https://news.bg/society/tsarevets-mezhdu-istoricheskata-gordost-i-razocharovashtite-neureditsi.html