Владимиръ Мусаковъ

[Hatshepsut]

Владимир Мусаков

Мусаков, Владимир Петров (София, 25.10.1887 – с. Алфатар, Силистренска обл., дн. гр. Алфатар, 29.09.1916). Завършва средно образование в София (1906). По майчина линия има роднински връзки с рода на Драган Цанков, когото нарича ,,вуйчо". Постъпва като студент по право в Софийския университет (1906). При закриването на университета за половин година (след освиркването на Фердинанд в Народния театър) заминава за Русия, където учи право, финанси и държавни науки в МГУ (1907–1912). Преподава частни уроци по математика, френски и география, чертае в архитектурно бюро, пише художествена критика и пътешества из Русия, Финландия, Румъния и Турция. Владее немски, френски и руски език. Завръща се в България и работи като адвокат в София (1912–1915). Съосновател е на първото адвокатско дружество в страната. Постъпва в Школата за запасни офицери (1915) и след завършването ѝ е изпратен на фронта. Участва във войната срещу Сърбия, а по-късно частта му е прехвърлена в Добруджа. На фронта между сраженията рисува и пише. На 19.09.1916 на линията Кубадин – Кокарджа е ранен и умира от тетанус във военно-полевата болница в с. Алфатар. Във военната му раница са намерени романът ,,Яна" и записките му от фронта ,,Кървави петна".

Първата публикация на Мусаков е статията ,,Животът и учението на Лев Толстой" във в. ,,Ден" – юли 1910, написана по повод смъртта на писателя.

Започва творческия си път с кратки разкази, импресии, приказки и поезия в проза, които публикува в списанията ,,Листопад", ,,Седмична илюстрация", ,,Светлина", ,,Факел", ,,Родно изкуство" (,,Хризантема" – поезия в проза, ,,Една смърт" – разказ, ,,Птичето" – разказ) и във вестниците ,,Балканска трибуна", ,,Поща", ,,Дневник". Ранните му творби са написани в духа на романтизма и символизма в българската проза, с подчертано отношение към житейските проблеми, с психологически рисунък и акцент към детайла и орнамента. Доминират чувствата на тъга и меланхолия. Влиянието на Оскар Уайлд и Леонид Андреев се забелязва в разказите и приказките му.

Творчеството на Мусаков се формира в предвоенния период, но изразява естетически търсения и художествени експерименти, характерни за развитието на модернизмите по времето на войните и в следвоенния период. Такъв е например художественият метод на синкретизма, типичен за неговата драматургия. Литературните и театралните възгледи на Мусаков се формират въз основа на водещите естетически движения в Русия и Европа от началото на ХХ в. (новите театрални теории на Станиславски и Райнхард, изкуството на МХАТ и на Комисаржевска). В периода 1912–1914 писателят публикува критически статии, манифести и есета върху проблеми на театралното изкуство за сп. ,,Родно изкуство" (,,За декорите", ,,Недъзите на Народния театър", ,,Цезар и Клеопатра" и др.). Мусаков е автор на пиесата ,,Далила" (1921) и на драматическите поеми ,,Сатанаил" (1943), ,,Ирина" и ,,Адриана", които излизат след смъртта му. Макар и отпечатани след войните, експерименталните драми ,,Сатанаил" и ,,Далила" са замислени и написани в предходните години. Те са сред най-значимите постижения в развитието на ранномодерната българска драма до войните. Двете пиеси разработват известни библейски сюжети, разчетени през оптиката на модернизма и авангардите, и представляват драматургичен диптих. Митологичната и фантастична образност в тях е стилизирана и декорирана в духа на символизма и сецесиона. Пиесите са наситени с литературни и културни алюзии и препратки. Нова в тях е естетическата концепция за трагичното (Киркегор), а темата за любовта се интерпретира през модерните теории за властта на пола, еротиката и смъртта. В литературноисторически план персонажите на Мусаков продължават екзистенциалната трагика и граничните състояния на вечно търсещия, раздвоен и неудовлетворен Яворов лирически герой. Пиесите са построени на принципа на синкретизма, който включва различни художествени модели в текстурата на драмите, като неоромантизъм, символизъм, експресионизъм и сецесион. Този еклектичен подход сигнализира за радикални промени в драматургичната поетика още до войните. Мусаков публикува и разказите ,,Куклата", ,,Ръката", ,,Момче" и др. В някои негови творби се долавя влиянието на любимия му руски писател Леонид Андреев. Написана в експресивен стил като лични преживявания и впечатления от войната под формата на дневникови записки, ,,Кървави петна" (1916) е уникална книга дневник за граничните състояния на личността по време на война, за насилието, безумието и смъртта, за пропаданията и извисяванията на българския дух и е определяна от критиката като най-значителното реалистично антивоенно произведение. Най-често е сравнявана с баталистичната проза на Йордан Йовков.

https://dictionarylit-bg.eu/

[Hatshepsut]

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършвиха 105 години от неговата смърт.

Времето притежава недостатъка да заличава. То изтрива от паметта спомени за отминали времена и събития, за стара слава, за хора, допринесли с творчеството си за културата на страната ни, за герои, дали живота си по бойните полета.

За жалост, имената, потънали в забвение са хиляди. Всяко едно от тях заслужава да бъде почетено и възродено.

За писателя Владимир Мусаков днес се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години, преди да успее да развие своя талант, да създаде семейство и потомство. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Той е роден на 25 октомври 1887 г. в София и е най-голямото от седемте деца на Елисавета и Петър Мусакови. Майката е от известен свищовски род. Нейният баща Атанас Каракашев е виден търговец, който има кантора във Виена. Роднина е с Драган Цанков, на когото децата ѝ казват "вуйчо". Бащата - син на свещеник от с. Българене, Свищовско - завършва първия випуск на Военното училище и като офицер пътува от град на град заедно с голямата си фамилия. Затова повечето от децата са раждани на различни места.

Семейството на Владимир Мусаков – високият прав мъж в средата

Владимир завършва Първа мъжка гимназия в столицата през 1906 г. и записва право в Софийския университет. След като студентите освиркват Княз Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 г. и Университетът е закрит за шест месеца, бъдещият юрист заминава за Русия, където освен право изучава държавни и финансови науки в Юридическия факултет на Московския държавен университет.

По това време вече знае немски, френски и руски, а благодарение на голямата си начетеност, сладкодумието и веселия си характер попада сред висшето общество. От писмата до неизвестна дама на име Ирина, намерени след години във войнишката му раница, близките му разбират, че с далечната страна го е свързвала може би и сърдечна връзка.

Студентските си години посвещава освен на учене, на пътешествия и писане. Пътува из Финландия, Румъния, Турция, сътрудничи на вестниците "Ден", "Балканска трибуна", "Поща", "Дневник". В Русия Владимир започва да пише, но първите му успехи идват в България, където се връща след дипломирането си през 1912 г.

Завръща се в София и започва своя адвокатска практика. Той е един от основателите на адвокатското дружество. Пише като сътрудник за списанията "Листопад", "Светлина", "Факел" и "Родно изкуство". Публикуват негови разкази, стихове в проза, приказки, импресии.

Младият писател

Записва се да учи и в Школата за запасни офицери, която завършва през 1915 г. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Първоначално е изпратен на Южния фронт, където се сражава със сръбските войски в Сърбия.

По-късно е прехвърлен на Добруджанския фронт. Там, на 19 септември 1916 г., при с. Кокарджа, е ранен тежко с два куршума в левия крак и един в лявата ръка. Десет дни по-късно, на 28 септември, издъхва във военната болница, разкрита в училището на село (сега град) Алфатар, от раните си и от тетанус. Гробът му е под каменен кръст в двора на черквата "Св. Троица".

Картечна позиция на Добруджанския фронт през Първата световна война

Предчувствайки близкия си край, той пише писма до майка си и до своята тайнствена любима Ирина:

"Мила мамо, отдавна не съм се обаждал. Това, уверен съм, ви създава безпокойства и вие сте принудени да вярвате на разни слухове. За зло тия слухове не са дотам неверни. Аз съм ранен на три места. Пиша ви направо без да ви заблуждавам, като вярвам, че ще бъдете извънредно твърди да понесете всичко. Раните са две в левия крак и една в лявата ръка (тая лява страна!). В София само не искам скоро да дойда, пътят е далеч. Но помислете най-сетне, че има и убити, а аз съм само ранен."

Уви, утехата към майката не е за дълго. Войната отнема на България един от големите ѝ таланти. Само пет дни по-късно на Южния фронт пада пронизан и поручик Димчо Дебелянов.

За смъртта на Мусаков през 1935 г. в книгата си "Един от Първа дивизия" Георги Ст. Георгиев пише:

"...После бяхме прехвърлени в Алфатар. Тук сме десетина в една училищна стая. Всички тежко ранени. Сарафов е до мен. Встрани и надясно, през два-три кревата, е подпоручик Мусаков, също от нашия полк, с когото се бях запознал при настъплението.

Намираме се в болницата на двама софийски лекари. Появата на единия, с брада и тъй добродушно лице, се посрещаше винаги от всички ни с радост...

Мусаков се поразговори по-надълго с него. Каза му, че е завършил в Москва, помоли за книги на руски. И лекарят, сам завършил в Русия, му донесе Пушкин.

Така минаваха дните. Веднъж, когато Мусаков бе върнат от превързочната, с печално лице ни каза:

- Тежка е лекарската присъда. Ще ми отрежат крака. Няма що, ще се понесе.

Когато на другия ден го внесоха, вече само с един крак, беше също тъй спокоен, както и по-рано.

Но положението му се влоши и страшно предчувствие ни обхвана. По устата му започна да се явява пяна. Ние, от разните кревати, само се споглеждахме и на устните ни замръзваше думата: тетанус!

Устата му започна да се сковава. Здрави, железни клещи не можеха да я разтворят. А той, спокоен, поиска със знак да му дадат хартия и писалка и ни написа няколко думи. Лекарят взе листа и ни го прочете гласно: "Ясно и напълно виждам, чувам и чувствам всичко, само не мога да го изкажа. Устата ми е скована. Колко жално, че умирам. Но, такава ми е била съдбата."

След малко, по-младият лекар влезе бледен, развълнуван и обръщайки се към нас, каза, че Мусаков ще бъде изнесен. Там, отделно, ще му бъде по-добре.

Другарят ми от стаята, бойният ми другар от полка, авторът на "Далила" и "Кървави петна" бе вдигнат на носилка и, обръщайки се към нас, Сарафов и мен, отправи последния си поглед.

На другия ден камбаната би един път в повече..."

Именно на фронта, в окопите, Мусаков създава книгата, с която остава в родната литература - малкият сборник "Кървави петна". Написана е като писма от личен дневник. И е определена като най-значителното, реалистично, антивоенно произведение на автора. Някои дори определят Мусаков като баща на пацифистичната литература у нас. Тази книга предсказва трагичния край на своя автор.

Корицата и предговорът на първото издание на сборника "Кървави петна"

Пак на фронта, той започва и роман под заглавие "Яна". Други негови произведения, писани преди това, са драмата в 3 действия "Далила", драматическата поема в 4 картини "Сатанаил", останала недовършена, приказките, напомнящи с нещо Оскар Уайлд, стихове в проза, импресии, статии.

Приживе Мусаков не успява да види издадена своя книга или поставено на сцена свое произведение. Това се случва едва пет години след смъртта му, когато през 1921 г. почти едновременно е публикувана творбата му "Кървави петна", а Народният театър за първи път представя пред публика драмата "Далила", с Адриана Будевска в главната роля. За съжаление дълго време след това софийското общество и пресата обсъждат не достойнствата на творбата или спектакъла, а коментират силно разголения костюм на актрисата.

Актрисата Адриана Будевска в ролята на Далила от едноименната драма на Владимир Мусаков, поставена на сцената на Народния театър през 1921 г.

След смъртта на Владимир Мусаков, лично Иван Вазов пише съболезнователно писмо до семейството му с думите: "Жалко за такъв хубав талант". Това писмо, както и всичко, намерено в раницата на писателя, роднините даряват на Народната библиотека. За себе си оставят само няколко снимки.

Името на писателя намира място сред стотиците герои, загинали в името на Отечеството

Името на писателя, произведен посмъртно в чин поручик, е било изписано върху стените на Мемориала на Първи и Шести пехотен полк, намирал се на мястото на разрушения паметник "1300 години България" пред Националния дворец на културата в София.

https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/vladimir-musakov-edin-ot-pogubenite-talanti-na-balgariya