Каменни мистерии

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:28:51

Трованти – мистерията на "живите камъни"

В централна Румъния, в област Вълча, природата е създала най-изумителните каменни скулптури.
Тези камъни могат не само да растат, но и...да се размножават.

Местните хора ги наричат трованти. Те са с тегло от няколко грама до повече от тон. Обикновено са със заоблена форма, без остри ръбове.
Невероятно е, но обикновените на външен вид камъни, след дъжд започват да растат като гъби. Вътрешният им строеж също е необичаен – ако се разцепят наполовина, то както при дърветата, могат да се различат отделни пръстени около ядро.

Според местните хора това са "живи камъни". Учените не са успели досега да разкрият тайната напълно. Според тях камъните са пясъчници, които увеличават размерите си благодарение на различни минерални соли, намиращи се под тяхната обвивка. Когато повърхността се намокри тези химически съединения започват да се разширяват и да притискат пясъка, от което камъните ,,растат".

Но има една особеност на тровантите, която учените не могат да обяснят. "Живите камъни", освен, че растат, са способни и да се размножават. Това става след като на повърхността на камъка се появява неголяма издутина, която след време нараства и когато стане достатъчно голяма, се откъсва. Ако растежът на камъните може по някакъв начин да се обясни, то процесът на деление на каменното ядро не се връзва с никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите кара някои специалисти да се замислят дали тези камъни не са някаква неизвестна досега неорганична форма на живот.

Тровантите имат и още една фантастична способност. Подобно на знаменитите пълзящи камъни от Калифорния, някои трованти се приплъзват от място на място.

Местните жители знаят от стотици години за необикновените тровантите и не им обръщат голямо внимание. Преди дори ги използвали като строителен материал. Сега тровантите са една от забележителностите на Румъния, заради която тук пристигат туристи от цял свят.

http://www.elixirofknowledge.com/2014/01/science-mysteryliving-stones-of-costesti.html

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:29:48

Мистериозните каменни топки в Коста Рика

Археологията ни е изправяла пред всякакви загадки. Една от най-големите обаче се намира в южната част на Коста Рика, където по земята са разпръснати стотици гладки каменни сфери, сякаш излезли от детска кутия с колекция от топчета.

Тези в Коста Рика обаче са доста големи и едва ли стават за игра. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Кълбата са увековечени в култовата сцена на филма "Похитителите на изчезналия кивот", където макет на една от тях в естествени размери едва не смазва Индиана Джоунс.

Каменните кълба се намират главно в южната област Дикис Делта, както и на остров Исла дел Каньо, на около 30 км от брега. Топки са открити и в други части на Централна Америка. Никъде обаче те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Според мнозина те са съвършени като пропорции и гладкост, което прави мистерията около създаването им още по-голяма. Изследванията на учените се затрудняват и от факта, че повечето от топките са преместени от оригиналните им места в джунглата, където са открити. Затова вече е невъзможно да се установи за какъв период са били създадени. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на самата майка природа.

Първите сведения за тези топки се появяват в края на 19. век, но са описани научно едва през 30-те години на миналия век, така че се смятат за сравнително ново откритие. Най-интересната и, естествено, най-оспорвана теория е, че каменните сфери са били поставени на специални места от индианците в епохата много преди идването на Христофор Колумб и са служели като трафопостове на боговете! Както и на всички други древни монолити, тяхната функция била да улавят и настройват течащата световна енергия. Според тази теза каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните. Т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Е, ясно е, че и древните са разполагали с безжична мрежа.

Според много други изследователи камъните са имали астрономически функции в праисторическа Америка и това е една от най-разпространените тези. Много от тях са открити на групи до 20 броя, често разположени в геометрични фигури като триъгълници, четириъгълници или пък прави линии. В много случаи тези фигури сочели към магнитния север на Земята. Според някои те даже били навигационни маркери за кацащи космически кораби. Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални символи.

Изследователите са единни само по един въпрос – че топките са дело на човешка ръка, което прави постижението още по-впечатляващо. Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата и я ваели в различни форми. Тази теория е толкова интригуваща, че по нея работел Жозе Давидовиц от Френския институт за геополимери. Тезата обаче не е подкрепена с никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са изработени от гранодиорит - магмена скала, близка по състав до гранита. Никой обаче не е успял да демонстрира досега, че на него може да му се въздейства по химичен път, за да бъде оформен.

Каменоломната за гранодиорит обаче се намира в планинската верига Таламанка, на около 80 километра от мястото, където са открити за първи път повечето топки. Пренасянето на каменните блокове от индианците е било трудна, но не и невъзможна задача, тъй като те вероятно са оформяли сферите на място, за да се търкалят по-лесно. Въпреки това според изследователите за преместването на всеки каменен блок са трябвали доста големи групи мъже, а и индианците не са разполагали с кой знае колко съвършени сечива. Интересно е също така, че не е намерена нито една недовършена топка.

Остават обаче въпросите как точно са били направени топките и с каква цел. Според някои сферите са толкова гладки и съвършено кръгли, че индианците вероятно са използвали някоя тайна за нас технология, взета например от извънземни? Тук обаче има един проблем – много малко от топките са тествани със съвременни измервателни уреди. Когато са открити през миналия век, най-големите, полузарити в земята, са били мерени само с отвес и вземане на обиколка в хоризонтално положение, като диаметърът се е изчислявал по математически път.

Други от топките пък са толкова увредени от климатичните промени, че е трудно да се разбере колко гладка първоначално е била повърхността им. Всички тези уговорки обаче не могат да оборят факта, че някои от тях, запазени от дебели пластове пръст, са учудващо кръгли и гладки.

Каменните сфери са открити за първи път през 30-те години на миналия век, когато фирмата United Fruit Company започва да разчиства джунглата в страната, за да сади бананови плантации. Работниците бутали сферите настрани с булдозери и тежка техника и палели сухите треви, като повредили някои от топките. С това обаче неприятностите за сферите не приключили. Златотърсачи, вярващи в истории за скрити съкровища, започнали да пробиват дупки в сферите и след това поставяли вътре пръчки с динамит, като ги разполовявали с взрив. Няколко кълба били повредени, преди властите да се намесят. Някои от тях по-късно били съединени обратно и в момента са изложени в Националния музей на Коста Рика в столицата Сан Хосе. До момента на откриването им повечето от топките били пазени от пластове пръст или гъста растителност в джунглата. След това обаче те били изложени на резки промени в температурата, слънце и дъжд, и гладката им повърхност започнала да се наранява.

Първите научни изследвания на топките са направени малко след откриването им от Дорис Стоун, дъщерята на изпълнителния директор на United Fruit Company. Те са публикувани през 1943 г. в списанието "Америкън антикуити". Нейните изследвания привличат вниманието на учения Самюел Киркланд Лотроп от Харвардския университет. Заедно със съпругата си и екип той организира експедиция до южната част на Коста Рика и именно той прави едни от най-подробните и задълбочени изследвания на близо 200 каменни топки, които намира. Интересни са разказите на жена му Елеонор за преживяното там. "Като съпруга на учен, която го придружава навсякъде, аз съм свидетел на много неочаквани открития. Нищо обаче не е гъделичкало повече въображението от невероятните каменни топки в Централна Америка. Загадките, които те поставят, могат да затруднят дори дидактическите умения на Шерлок Холмс ", пише тя в спомените си за експедицията в Коста Рика.

При разкопките Лотроп идентифицира пет големи групи от топки. Три от тях изглеждали да са на оригиналните си позиции. Във всяка от групите имало една базова линия от 3, 4 или 5 сфери. Други топки, подредени отстрани, оформяли триъгълници. Според археолога най-логичното обяснение било, че конфигурациите имали астрономически или ритуални функции.

Освен че измерил повечето топки (макар и с несъвършени уреди), Лотроп ги класифицирал в таблица и се опитал да открие възрастта им. Започнал да копае около тях и открил много глинени съдове, по които датирал топките. Смята се, че те са направени в периода от 200 г. пр.н.е. до 1500 г. сл.н.е. Най-много сфери обаче, изглежда, са били изработени в периода от 800 г. пр.н.е. до 1200 г. сл.н.е. Би могло да се твърди, макар за техния произход все още да се спори, че култът към изработването на каменните топки е доста късен и вероятно е продължил на места чак до 16. век, пише Елеонор Лотроп.

Днес каменните топки се използват като декорация на важни административни сгради, училища, болници и богаташки къщи, има ги и в по-големите музеи в Коста Рика и Централна Америка. Те обаче не престават да гъделичкат въображението на изследователи и пътешественици, защото никой не иска да приеме, че стотици каменни кълба са създадени и подредени на огромна територия, без за това да е имало някаква изключително важна или тайнствена причина в миналото.

http://www.obekti.bg/misterii/11165

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:30:28

Странните камъни на един новозеландски бряг

Камъните Моераки и до днес си остават един геологичен феномен, а необичайно големите им размери и сферична форма продължават да удивляват учените. Те се намират на бряг Коекохе в Нова Зеландия и са обявени за научен резерват. Местните маори имат свои митични истории за произхода на камъните, а белите хора ги виждат за пръв път през 19 век. Някои пък направо ги наричат извънземни яйца. Напоследък мястото е известна туристическа атракция. Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци – гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

http://www.obekti.bg/galeria/31-snimki/11633

Тези големи, сферични, извънземни и доста изумителни камъни се намират на брега на плажа Коекохе, разположен на Южния остров на Нова Зеландия. Те са известни като камъните Моераки. Смята се, че са се оформили на морското дъно от седиментни наноси, натрупани около ядро по начин, подобен на този на формирането на перлите. Някои от по-големите камъни тежат по няколко тона, а диаметъра им достига до 3м.

Според легендата на Моарите, тези камъни произлизат от първите им предци - гиганти, които пристигат с голямо кану на име Araiteuru. То е потопено от три големи вълни в близост до Матакаеа. Оцелелите хора се превърнали в планина, а движимото им имущество от кануто се превърнало в камъните Моераки.

https://www.nasamnatam.com/slideshow/kamani_moeraki_noca_zelandia-977-445.html

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:31:04

Пеещи скали всяват ужас в цял свят

Много народи имат легенди за скали, които пеят. Оказва се, че това е истина, твърдят специалисти по изучаване на скалните маси. Според вярванията на хората скалите пеят и стенат, защото там са заключени душите на мъртъвци.
Такава скала има край американската река Ориноко, която векове наред всявала ужас в местното население. Подобно място съществува в пустинята Мохаве в Калифорния. Тази пустиня е доста камениста. Но сред хилядите камъни има един голям, който напомня обърната пирамида. Това е свещен камък за индийнското племе апахи и има свое име Учеакуочуке — пеещият камък.
Недалеч от Алмаати, на десния брягна река Или също има легендарна пееща планина. Ако се затичаш надолу по склона й, тя започва да издава ужасни звуци – първо тихо, след това все по-силно, докато станат толкова силни, че се чуват на километри...
В американския щат Пенсилвания, в района на река Делауеър, се намират така наречените звънтящи скали, известни още като пеещи камъни. В Източна Пенсилвания те са толкова много, че става въпрос за истински феномен. В окръг Бакс те са известни като Градината на камъните, а в Бриджтаун тауншип – като Звънтящите скали.
В окръг Франклин те са прочути като Пръстена на Дявола. Във всички тези места скалите звънят като камбани. Те са различни по големина – от малки камъчета до огромни, тежащи няколко тона каменни късове. Те се отличават от обикновените камъни по това, че са тъмночервени.
Няма логично обяснение защо тези скали и камъни звънят и пеят, а останалите, които се намират близо до тях – не. Не е ясно и на какво точно се дължи фактът, че те наистина издават звуци.

http://sanovnik.bg/n4-5960

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:31:42

Чудодейният растящ камък в Горни Богров

В Горни Богров близо до София се намира чудодеен – растящ камък. Местоположението на селото е много стратегическо от древни времена, днес там минава пътят за магистрала "Хемус". Мястото е било светилище на траките после на римляните, по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс "Христос спасител". Името Богров най-вероятно е свързано със святото място. Според легендата, която се предава от свещеник на свещеник, загадъчният камък попаднал в Горни Богров през 13-ти век от хълмът Голгота, донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Йерусалим, групата кръстоносци отсядат да отдъхнат в манастира.

Смята се, че чудодейният камък е донесен от от Йерусалим в края на XII век и началото на XII век, като тогава е бил висок точно един метър.
Към момента камъкът е два метра и десет сантиметра, като не спира да расте, а от научните среди не могат да дадат категорично обяснение за този феномен.

Най-вероятно латинските рицарите са били подгонени от българските войски и камакът остава в манастирския комплекс. После манастирът е унищожен от османците. Споменът за святото място остава в съзнанието на хората, те идват да се молят в руините. По-късно хората започват да забелязват, че камъкът расте, Бог дава благодат и чудотворна сила на камъка, забелязват, че допирът с чудодейния камък и молитвата на свети Василий започва да помага на бездетни семейства и за здраве. Османците на няколко пъти се опитват да заличат мястото, но вярващите християни все се завръщали. Ген. Гурко разбива турските сили при Горни Богров на 23 декември / 4 януари 1878 г. и влиза в град София, рубежът се е намирал на мястото където е чудодейния камък. През 1898 г. е построена малка църква "Св. Георги", на мястото където е стоял растящия камък. Мястото е уникално, от една страна има светилище от друга растящия камък попада точно там.

Отец Антим се грижи за манастирът ,,Св. Георги Победоносец" в Горни Богров. Недоверчив в началото, отчето с изненада забелязал, че все повече хора започнали да идват в манастира, да се молят и да почитат чудодеен камък. Светият човек, обаче забранил на вярващите да го пипат "Можете да му се любувате отстрани и да се молите за каквото искате, но пред него, молитвата трябва да е към Бога, а не към камъка", отец Антим е убеден, че появата на камъкът е знак, че няма невъзможни неща. Камъкът се намира в олтарът на манастирската църква. Върху него е изсечен йерусалимски кръст, във всеки ъгъл на големия кръст са изсечени четири малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства.

Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в дворът на манастира има лечебна вода, и дори посочва точното място. "Малко не вярвах на сестра Сийка – казва отец Антим - но повиках мой познат научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода". С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море, водата помага за бъбречни проблеми и особено за малките деца, също помага и на безплоди семейства. Сега аязмото е каптирано със спонсорството на Божидар Костадинов и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. Отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта, съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога.

Източници:

- https://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/434
- http://sanovnik.bg/

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:32:40

Тровантите – разумните камъни?

Отдавна изследователите се опитват да разгадаят тайната на ,,живите камъни", способни да се движат сами.

Изказвани са много версии и една от последните гласи, че тровантите – както ги наричат в Румъния, представляват силициева форма на живот. И може би се явяват разумни.

Ходещите камъни

Лионският учен Ришар Демон твърди, че тровантите са способни... да дишат, макар и много бавно – едно вдишване продължавало от три дни до две седмици. Можело дори да се напипа пулсът на камъните, макар че за това се изисквала свръхчувствителна апаратура.

Демон провел няколкостотин експеримента заедно с биолога Бертран Есколие. Оказало се, че камъните са способни и да се движат, макар че за две седмици един от камъните се изместил само на 2,5 мм.

Това можело да обясни и загадката на прочутите ,,ходещи" камъни в калифорнийската Долина на смъртта, която не една година предизвиква интереса на научния свят.

Но уви, научният свят се отнесъл към изследванията на френските си колеги със скептицизъм – прекалено неправдоподобна била тяхната версия.

Румънският феномен

Цяло ,,селище" от трованти било открито на територията на Румъния. Те имат кръгла обтекаема форма. Местните жители твърдят, че тровантите са способни да се размножават. Първоначално върху камъка се появява малък израстък, който набъбва и се откъсва от ,,майчинския" камък. Новият камък е напълно самостоятелен и расте бързо. Активният растеж започвал след дъжд.

Първоначално изследователите на тровантите смятали, че те притежават някаква особена структура. Но когато счупили няколко от тях, станало ясно, че се състоят от консолидиран пясък и минерални соли.

При срязване на камъните учени видели пръстени, подобни на годишните пръстени на дърветата. И точно както при дърветата тези пръстени говорели за възрастта на камъка. Това позволило да се предположи, че тровантите представляват неорганична форма на живот.

Най-много трованти се срещат в румънската област Вълча. Местните жители дори изработват сувенири от трованти, които продават на туристите. Можело дори да си ,,посадиш" камък в земята и да почакаш той да порасне.

През 2006 година в района на Вълча, в пясъчни кариери близо до комуната Костещи, бил открит Музей на тровантите. В колекцията му са събрани най-любопитните образци с местен произход. Най-големите от тях достигат височина десет метра. ,,Експозицията" под открито небе заема повече от един хектар територия.

Андреевското чудо

,,Живи" камъни се срещат и в Русия, по-конкретно в Колпнянски район на Орловска област. Масивни кръгли камъни периодично се показват изпод земята и започват да растат по полетата на село Андреевка. Интересно е, че ако румънците не изпитват особено благоговение пред своите трованти, то жителите на Андреевка имат култ към необикновените камъни.

Техните предци били убедени, че камъните са наситени със силата на майката Земя и ако се докоснеш до тях, то може да си измолиш сила и здраве. Аналогични поверия действат и в други области на Русия, където се срещат подобни камъни.

Руските камъни, както и румънските, се състоят от пресован пясък. Но в същото време са необикновено здрави и е трудно да се разбият. Обикновено никой не ги пипа, затова за своя ,,живот" орловските трованти се превръщали от съвсем малки камъчета в огромни мегалити.

Но ,,живи камъни" има не само в Калифорния, Румъния или Андреевка. Ако се потвърди версията, че камъните са способни наистина да дишат, да се размножават и да се движат без каквито и да било външни въздействия, то може би наистина ще ги разглеждаме като живи същества.

https://drevnite.com/trovantite-razumnite-kamani/

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:33:26

Мистерията на Глозелските камъни

Едно случайно откритие, направено на самотен хълм край Виши в Централна Франция през 1924г., се превърна в една от най-дискутираните археологически мистерии през последните сто години. Глозелските камъни, каквото е общото им наименование, представляват странна група от над 3000 предмета: глинени таблички, скулптури, декорирани вази, предмети от кост и гравирани речни камъни.

Споровете възникват до голяма степен поради твърде различното датиране на предметите - в късния палеолит (преди ок. 40 000 - ок. 10 000 години), неолита (преди около 6500 години), желязната епоха (започнала тук преди ок. 2700 години) и Средновековието. Появяват се и мнения, че цялата група артефакти или поне някои от тях представляват фалшификати, направени през XX век. Неразчетеното писмо, открито по глинените таблички и някои от вазите от Глозел, също е било идентифицирано по най-различен начин - като непознат досега неолитен език, древен иберийски, финикийски и келтски от желязната епоха. При всички тези крайно противоречиви хипотези, дали съвременните научни технологии ни приближават към разрешаването на Глозелската загадка и наистина ли това е една голяма измама?

Аферата Глозел, както често се нарича, започва на 1 март 1924г., когато 17-годишният Емил Фраден, син на земеделец от село Глозел, оре семейната нива с две крави, впрегнати в рало. Кракът на едното животно пропада в някаква кухина и докато Емил, подпомаган от своите съселяни, се опитва да го измъкне от тази клопка, той открива, че под земята съществува камера с покрити със стъклена маса тухлени стени. Семейството на Емил започва да копае и така се въодушевява от находката си, че продължава тази работа още цяла седмица. Откриват овална по форма камера, съдържаща мистериозни артефакти, включително гравирани кости и речни камъни, керамични вази, глинени таблички с надписи и парчета от човешки кости, а също и череп.

Един от местните учители на име Адриен Пиканде посещава фермата на семейство Фраден в края на март същата година и след това уведомява министъра на образованието за странните находки. В резултат на това на 9 юли друг местен учител, Клеман Беноа, посещава семейството от името на Дружеството за изследвания в областта на хуманитарните науки на Бурбоне (,,Societe d'Emulation du Bourbonnais"). Клеман Беноа се връща отново на 28 юли заедно с някой си Випл и двамата започват да разрушават запазените тухлени стени на камерата с кирки. Когато си тръгват, отнасят със себе си намерените фрагменти. Две седмици по-късно семейството получава писмо от Випл, който определя мистериозната камера като гало-римска (културата на днешните Франция и Белгия по римско време), подобно на много други антични паметници в района. Випл също, така дава предполагаема датировка на паметника и находките в него между 100 и 400г. сл. Хр.

В броя от януари 1925г. на бюлетина на Дружеството (,,Bulletin de la Societe d'Emulation") е публикувано кратко описание на необикновените находки във фермата край Глозел. То привлича вниманието на Антонен Морле - лекар и любител археолог от Виши. Заинтригуван от новината, Морле посещава фермата на 25 април същата година. След като се запознава с находките, той също е силно впечатлен и предлага на семейството 200 франка, за да му разрешат да извърши разкопки на мястото на камерата.

През следващите няколко седмици се стига до споразумение: д-р Морле получава правото да извършва разкопки на посоченото място и да публикува резултатите от тях срещу цена от 200 франка годишно, а семейство Фраден придобива собствеността върху бъдещите находки. Месец по-късно Морле започва да копае в Глозел и не след дълго открива глинени таблички, идоли, гравирани камъни, кости и сечива от кремък, както и малко количество човешки кости. Морле е на мнение, че артефактите са от неолита и бързо публикува поредица от малки книжки за обекта. Първата от тях излиза през септември 1925г. и носи заглавие ,,Нов археологически обект от неолита" (,,Nouvelle Station Neolithique").

Публикациите на лекаря правят Глозел известен сред френските академични среди, които са разгневени от датировките на Морле и от факта, че един любител археолог и един селянин публикуват книги за обекта. Френските археолози изказват своите възражения, че грубо изработените предмети от Глозел не показват прилики с нито един познат до този момент неолитен предмет от територията на Франция и предполагат, че те са изработени от самия Емил Фраден. Въпреки тези становища, към мястото се стичат тълпи туристи и през юни 1927г. са открити две овални гробници, във всяка от които има артефакти, подобни на тези от нивата на Фраден, наречена сега Полето на мъртвите.

Семейство Фраден откриват малък музей в специално построена стая до кухнята на фермата, където излагат над 2000 предмета, открити в тяхната нива, и вземат входна такса от четири франка на човек. В началото на ноември 1927г. в Глозел пристига международна комисия, която предприема тридневни проучвания в земите на Фраденови, при които откриват две шила от кост, речен камък с гравирани на него еленова глава и шест ,,глозелски букви", двуполов идол, две висулки от кост, шистен пръстен, една табличка и една катарама от еленов рог. Всичко изглеждало наред, но когато в края на декември 1927г. бил публикуван докладът на комисията, в него пишело, че освен кремъчните брадви и някои други предмети от камък, всички останали са фалшификати. ,,Гробниците" били изградени наскоро и в почвата около тях не били открити следи от антична фауна.

Въпреки това археолозите, които вярвали в автентичността на находките от Глозел, създали Комитет за изследвания. Членовете му предприели нови разкопки в Глозел между 12 и 14 април 1928г. Тогава открили три гравирани речни камъка, на един от които били изобразени елен и три ,,глозенски букви", фосилирана висулка от кост също с такива знаци по едната й страна, голямо парче от глинена табличка с надпис, кост с гравирани на нея коза и глозелски знаци, както и малка глинена фигурка с форма на лампичка. След завършване на работата комитетът декларирал, че находките са автентични и са от времето на неолита.

Тези противоречия не били лесни за преодоляване. През февруари 1928г. Феликс Реньо, президент на Френското праисторическо дружество, прави кратко посещение в музея на семейство Фраден. Скоро след това той подава официална жалба, че всичко там е фалшифицирано, в резултат на което на 25 февруари същата година полицията влиза в музея и конфискува три сандъка с артефакти. Гастон-Едмон Бай, шеф на криминалния архив в Париж, анализира табличките от музея на Фраденови. През май 1929г. той публикува доклад от 500 страници, в който са описани подробно резултатите от проведената експертиза. В него се твърди, че табличките са били направени през последните пет години и че в една от тях дори била открита прясна дръжка от ябълка. Вследствие от този доклад на 4 юни 1929г. Емил Фраден е обвинен в измама и е разпитван по време на следствието. Не са открити обаче никакви преки доказателства за вината му и две години по-късно, през април 1931г. прокурорът от близкия град Кюсе, господин Антонен Бесон, прекратява разследването.

Очевидно д-р Морле не се изплашва от тези събития и продължава своите разкопки в Глозел, но през септември 1941г. е приет нов френски закон, според който се забраняват археологическите разкопки на територията на страната без разрешение на съответните власти. Така частните изследвания на старините са поставени извън закона. С края на археологическа дейност в Глозел и задомяването на Емил Фраден, който продължава да си работи земите, случаят като че ли е приключен. През 50-те години на XX век д-р Морле се опитва да датира някои от костните находки от Глозел с помощта на радиовъглеродния метод, но претърпява неуспех и умира през 1965г., без да може да докаже своите хипотези по отношение на археологическите открития в района.

През 1974г. обаче Ван Мейдал, Хю Маккеръл, Анри Франсоа и Ги Портал провеждат задълбочени изследвания на керамиката от Глозел с помощта на новооткрития термолуминесцентен метод за датиране. Резултатите са публикувани в английското списание ,,Антикуити" през 1974г. (Antiquity, McKerrell et al.). До 1979г. 27 артефакта от Глозел са датирани с помощта на този метод, както получените данни се разпределят в три категории: ранни - между 300г. пр. Хр. и 300г. сл. Хр. (късна бронзова епоха в ,,келтска" и римска Галия), от ок. XIII век сл. Хр. (Средновековие) и съвременни.

Тези датировки предизвикват нови дискусии и събуждат заспалия дух на Аферата Глозел. През 1983г. френското министерство на културата решава да проведе изследвания в Глозел и в околните райони, като специално в Глозел специалистите прекарват една седмица и прокопават пет контролни шахти на Полето на мъртвите. Министерството така и не публикува пълния си доклад за тези изследвания, но в негово резюме в обем от 13 страници, обнародвано през 1995г., се подчертава, че археологическият обект е по принцип от времето на Средните векове и съдържа отделни находки от желязната епоха, към които са били добавени и доста фалшификата. Липсата на ,,глозелски" находки в близките обекти Ше Герие, Пюи Равел и Льо Кюзел, които също били изследвани от хората на министерството през 1983г., води до заключението, че ,,неолитните" находки от Полето на мъртвите са съвременни фалшификати, заровени нарочно по тези места.

Но това не е краят на Аферата Глозел. Направените през 1984г. тестове на предмет от Глозел в Оксфорд с помощта на радиовъглеродния метод показват, че въглен от обекта е от XI - XIII век сл. Хр., в фрагмент от пръстен от слонова кост се датира от XV век сл. Хр. През 1995г. Алис и Сам Джерард, заедно с Робърт Лирис, анализират костни тубуси от Глозел в Университета на Аризона, използвайки радиовъглеродния метод, като получените датировки са от XIII век сл. Хр. Те водят до заключението, че находките от обекта се отнасят към Средновековието, но как стои въпросът с най-дискутираните артефакти - керамичните таблички и камъните със знаци?

Тестовете, извършени върху камъните с гравирани върху тях изображения на елени в стила на късния палеолит, показват, че гравюрите са били направени със стоманени сечива, което потвърждава тяхната съвременна датировка (тоест че са фалшификати). Керамичните таблички от Глозел, около 100 на брой, имат по себе си ,,надписи" от по шест-седем реда. Използваните знаци не са дешифрирани, но най-крайната хипотеза - че това са следи от непознато неолитно писмо - може да бъде категорично отхвърлена, тъй като символите са определени като ,,съвременници" на възникването на латинската азбука. Изказани са предположения, че някои от надписите напомнят за финикийското писмо. Това е вярно, но знаците на тези ,,финикийски" таблички са също в стила на по-късните латински букви, което предизвиква сериозно съмнение в тяхната автентичност.

Досега са били идентифицирани поне 133 ,,глозелски" символа - твърде много за финикийската или за която и да било друга позната днес азбучна графична система, без това непременно да означава, че надписите са на измислен от мошеници език.

Швейцарският изследовател Ханс-Рудолф Хиц предполага, че в Гозел е функционирала някаква школа за тайнопис, посещавана от говорещи ,,келтски" език ученици. Според него надписите по плочките са написани на местния галски диалект и трябва да се датират от желязната епоха, между III век пр. Хр. и I век сл. Хр. Едно от възможните обяснения на факта, че по някои кости са гравирани същите символи като на плочките, но материалът е очевидно от по-късно време (вероятно от Средновековието), е, че на тях са били направени копия от по-старите текстове от желязната епоха. Тъй като комбинацията от символи по тези по-късни костни предмети са безсмислени, може би средновековните имитатори не са разбирали значението на езика, на който са били написани техните оригинали.

Как може да бъде интерпретирана цялата тази каша от различни датировки и артефакти от района на Глозел? Какъв в края на краищата се оказва въпросният археологически обект? На базата на единственото нещо, за което всички досегашни изследователи са единодушни, може да се приеме, че като се имат предвид естеството на находките и високият процент средновековни материали, овалната камера с тухлени стени, открита от семейство Фраден, представлява пещ за стъкло от XII - XIII век, която по-късно била използвана като гробница. Всички останали интерпретации са в областта на спекулациите.

За някои цялата Афера Глозел е чиста измама. Гравюрите върху кост и камък са аматьорски и неспокосани опити за възпроизвеждане на образци на артефакти по късния патеолит, а надписите върху плочките са направени с гръцки, финикийски и латински букви, използвани на случаен принцип и размесени без всякакво чувство за естетика. Освен това глозелските артефакти като цяло са без каквито и да било убедителни паралели от други места, а и на обекта не са открити никакви сигурни гало-римски предмети от желязната епоха (керамика, монети, украшения). Въпреки тези сериозни възражения срещу тяхната автентичност, датировките на предметите с термолуминесцентния и радиовъглеродния метод продължават да си остават загадка.

Емил Фраден е настоявал през целия си живот, че е невинен и че находките от Полето на мъртвите са свидетелство за съществуването на автентично неолитно селище на това място. През 90-те години на XX век професор Рене Жерменот Университета на Сен Етиен във Франция създава международен екип от учени (наричащ себе си ,,CIER"), чиято задача е да открие доказателства за автентичността на находките от Глозел. Тази изследователска група организира поредица от годишни конференции, всяка една от които се фокусира върху различен аспект от обекта край Глозел. За съжаление, колкото и похвална да изглежда тази инициатива, без допълнителни археологически разкопки в Полето на мъртвите тайната на Глозел никога няма да бъде разгадана....

https://istinatablog.wordpress.com/2018/05/31/

Hatshepsut · 26 Юли 2018, 09:33:54

Мистериозни каменни артефакти, открити в Шотландия

5 издялани камъка, открити в Шотландия, днес са част от колекция в музей Ашмолиън в Оксфорд, Великобритания. Целта на изработката и произхода на тези предмети е загадка за науката и до ден днешен.

Направени са от различни типове скала (предимно гранит и пясъчна скала) и са датирани към Неолитния период – между 3000 и 2000 години преди Новата ера. Досега са открити повече от 400 подобни камъка в Шотландия, включително и 5-те в музея Ашмолиън, като археолозите са на мнение, че всички те са свързани помежду си и символизирали нещо от голямо значение за древните хора.

Не отдавна експерти създадоха триизмерни модели на камъните (като тези по-долу в статията), чрез иновативна технология, позволяваща те да бъдат сканирани в дълбочина. Общо са направени около 60 модела, като според археолозите те разкриват детайли от изработката на камъните, които са невидими за невъоръжено око.

Повърхността на повечето от камъните е симетрично гравирана с различни фигури и символи. Повечето от тях с размер около 7 сантиметра в диаметър, като има само няколко по-големи с диаметър от 11.4 сантиметра. Броят на издатините на камъните варира от 4 до 33, като някои са подредени в спираловидна форма.

Един от най-популярните сред тях е камъкът Тоуи, открит в графство Абърдийн. Диаметърът му е 7.62 сантиметра, като има 3 плоски страни, покрити с различни спирали. Учените са определили възрастта му между 4000 и 4400 години.

Въпросните 5 камъка в музея Ашмолиън са част от колекцията на археологът Джон Евънс (1823-1908 година), който смятал, че са били използвани по време на война, най-вероятно хвърляни с помощта на вид прашка или друго подобно приспособление. Въпреки убежденията му, днешните археолози са на мнение, че камъните не са били предназначени за това, поради две основни причини. Първо по тях не са открити никакви повреди или отчупени парченца, което би било нормално, ако те са участвали в сражение, тъй като пясъчната скала не е от най-твърдите. Втората причина е, че за изработката дори на само един от тези камъни са били вложени изключително много време и усилия, за да бъдат просто хвърлени срещу врага. Разбира се има учени, които допускат, че подобна теория е вероятна, тъй като ако камъните са били символ на нещо от изключително значение за древните хора, то използването им в сражение може да се е считало за помощ от боговете за едната страна и за обезсърчаващо действие или дори проклятие за другата.

Друга теории за предназначението на камъните е, че те били използвани като тежести, прикрепени към риболовни мрежи. Ако камъните са били символ на плодородие или на някаква неземна сила, то може да се е вярвало, че биха допринесли за богат улов. Но и тази теза е малко вероятна според голяма част от експерти, изследвали артефактите, поради тяхната сложна изработка.

Някои учени предполагат, че мистериозните каменни артефакти са били символ или са изобразявали нещо далеч по-сложно, а именно ядра на атоми. В днешно време по подобен начин се изобразяват именно атомите и други химични съединения. Възможно ли е хората, които са изработили загадъчните камъни да са притежавали задълбочени познания по химия?

Ако не са имали познания по химия, то те със сигурност са имали такива по геометрия – някои от камъните представляват правилни 'Платонови тела' – фигури, чиито стени са еднакви правилни многоъгълници. Това означава, че хората от Неолитния период не само са притежавали такива познания, но и са ги прилагали в изработката на различни предмети. Имайки предвид, че камъните са изработени преди около 5000 години, техният произход и цел се превръща в още по-голяма мистерия.

https://az-znam.com/

Hatshepsut · 24 Фев 2020, 19:17:38

Плаващите камъни

В Долината на смъртта (Death Valley) в Калифорния, се намира сухото езеро Racetrack Playa, което е прочуто с това, че е дом на така наречените ,,плаващи камъни".

Тук големи и тежки скали, редовно се движат по земята, оставяйки дълги и дълбоки следи зад себе си.

Такива коловози оставени от ,,плаващи камъни" сега са открити на неочаквано място – вкаменелост отпреди 200 милиона години, на която има и изключително добре запазени отпечатъци от динозавър.

Всъщност тази вкаменелост, която ясно показва формата на стъпалото и равномерната текстура на кожата на прозавропод – ранен сауропод, е на показ от 1896 г. Никой обаче не е обръщал внимание за дългата, оставена пътечка до отпечатъците от динозавър, докато палеонтологът Пол Олсен от Колумбийския университет я забелязва през 2017 г.

Той и колегите му, представят своите открития на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 г. Те твърдят, че следата, която се вижда на тази вкаменелост, е оставена от древен ,,плаващ камък".

Как скалата се е плъзгала през отпечатъците на динозавъра? Според Олсън и колегите му откритието може да бъде доказателство за кратко замръзване на температурите в тропиците по време на ранния период Юра преди около 200 милиона години, когато светът на динозаврите се разширява, а бозайниците започват да се развиват и диверсифицират много бързо.

Това заключение има връзка с това как ,,плават" камъните. Геолозите са били заинтригувани от тези плъзгащи се камъни от десетилетия и са създали две теории за механизма на такова плъзгане. Едната от тях включва наличието на лед.

Първо обаче, те е трябвало да изключат другата теория, свързана с микроби. Един от начините, по които скалите могат да ,,плават", е с помощта на микробни рогозки, като тези, които се наблюдават в калните долини в Испания. Там скалите се блъскат и носят през хлъзгавата кал от водни вълни предизвикани от вятъра, като оставят следи в микробните рогозки. Останалите удивителни характеристики на този фосил обаче, в голяма степен изключват този вариант.

,,Когато микробната постелка се сгъсти, тя всъщност би унищожила детайлите на стъпалото на динозавъра", казва Олсен. ,,С други думи, тези прекрасни текстури на кожата на прозавропода не биха преживели микробна постелка".

Това оставя другият механизъм, за който знаем. Той може да се види в Racetrack Playa, където мистерията на ,,плаващите камъни" беше решена едва през 2014 година.

Първо, зоната трябвало да се напълни с вода през зимата, достатъчно количество, за да се образува плаващ слой лед отгоре, но не толкова, че камъните да са изцяло потопени. След това, когато падне нощта, трябва да се случи точно подходящата температура, за да се създаде лед, който трябва да е достатъчно дебел, за да издържа скала, но и достатъчно тънък, за да може да се движи свободно.

Когато слънцето изгрее, ледът се топи и се напуква на парчета, плаващи отгоре на водата. Тези плаващи панели са издухани във водата от изненадващо леки ветрове, изтласкващи скалите пред тях.
По този начин скали с тегло около 320 килограма са можели да плават по земята, като оставят следи в хлъзгавата мокра кал. Тъй като вятърът духа в една посока, следите от няколко камъка са ориентирани по един и същи начин.

След това, когато водата се е изпарила, калта се е втвърдила, като се запазват фосилизираните отпечатъци.

Тази теория ни връща към хипотезата за внезапното замръзване в тропиците, идея, която обаче създава и известни проблеми.

Проблемът е, че фосилът със следите от ,,плаващи камъни" и стъпка на динозавър, е бил изкопан в Портланд, Кънектикът – регион, който преди 200 милиона години е бил по-екваториален, намиращ се на около 18 градусова ширина, с ниска височина. По-голямата част от растенията и животните в региона по това време не са били пригодени за мразовити условия.

,,Няма причини да мислим, че замръзването би било нормална ситуация там", казва Олсън.

Възможно е обаче обяснение и на тази ситуация. Преди около 201,3 милиона години се случва масовото изчезване на видове, което бележи началото на периода Юра. Тогава изчезва 76 процента от целия живот на Земята.

Смята се, че това е причинено от вулканична активност, която изхвърля газове в атмосферата. В краткосрочен план подобни вулканични събития могат да доведат до значително охлаждане – това, което е известно като вулканична зима.

Такива микро-зими предизвикани от вулкани всъщност могат да се забележат и в ново време – например, изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година, охлажда глобалните температури със средно 0,6 градуса по Целзий за 15 месеца.

Изследователите смятат, че ефектът от вулканичната активност на границата между Триас и Юра би могъл да промени условията в тропиците, за да станат те подходящи за наличието на ,,плаващи камъни" и оставените от тях пътеки, подобни на тези, които виждаме в Racetrack Playa днес.

,,Това може да е доказателство за охлаждането, причинено от вулканичната зима", каза Олсън.

Тази теория е правдоподобна, но не е напълно окончателна. Учените не могат да потвърдят със сигурност, че следата е направена от камък или че не е имало микробна постелка на това място.

Един от начините да се потвърди тази теория би било да се намерят повече вкаменени коловози, оставени от ,,плаващи камъни", особено ако са групирани заедно. Ако тези следи са ориентирани в една и съща посока, това би било доста убедително доказателство в полза на ледената теория за ,,плаващите камъни".

Изследването е представено на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 година.

https://svetovnizagadki.com/

Hatshepsut · 24 Яну 2021, 07:46:34

Мистерията Наска

Ако се издигнете със самолет над пустинното плато на Южно Перу, пред очите ви ще се разкрие панорама, наситена със скучното, бледо еднообразие на скали и пясъци... до момента, в който ги видите: Открояващи се бели линии, които постепенно стават жълто-кафяви и ръждивочервени. Пейзажът се променя, когато линиите се оформят, за да образуват огромни геометрични рисунки: трапеци, прави линии, правоъгълници, триъгълници и... вихри. Преплитанията на някои от вихрите и зигзазите започват да образуват по-различни форми: колибри, паяк, маймуна.
Това са известните линии на Наска – обект на мистерия повече от 80 години. Как са се образували? С каква цел? Замесени ли са извънземни, или цивилизацията, която ги е правила, е била толкова напреднала, че можела да погледне на Земята от високо. Всъщност оттам единствено се виждат тези гигантски ,,графики".
За откриването се знае малко, но има първични записи, които обсъждат космическия дизайн, датиращи от XVI век: те се споменават за кратко в хрониките на Педро Сиеза де Леон, испански конкистадор, който публикува своите наблюдения през 1553 г. Той описва очертанията като следи, маркери, без да осъзнае тяхната мащабност и смисъл. Все пак ги е гледал от земята. Линиите са забравени през следващите три и половина века, докато през 1926 г. археолозите Алфред Крьобер и Тотибио Мехиа Ксепсе. ги откриват и техните първоначални предположения за тяхното предназначение са, че са част от древно напоително съоръжение.
През 30-те години на миналия век развитието на редовни търговски полети между Лима и Арекипа прави формите видими за пътуващите по въздуха. През 1939 г. Пол Косок, професор от университета в Лонг Айлънд, който изследва напоителните системи отпреди инките, прелита над линиите Наска и успява да различи формата на птица.
Линиите се намират на малко повече от 200 мили югоизточно от Лима, близо до съвременния град Наска. 800 прави линии, 300 геометрични фигури и рисунки на 70 животински и растения, наричани още биоморфи. Някои от правите линии достигат 30 мили, докато биоморфите варират от 15 до 380 м дължина (височината на Empire State Building).
Тяхното създаване преди около 2000 години (според официално прието становище) са предизвикателство към археолози, антрополози, учени и ентусиазирани аматьори, които ги идентефицират през годините като всичко – от астрологичен календар до свещени пътеки, карта на водоизточници до извънземни ивици за кацане, но точното им предназначение и значение все още остават неизвестни. Американският професор Пол Косок, който ги изследва, се озовава на мястото до точно определена линия на 22 юни 1941 г. – само ден след зимното слънцестоене. След като го установява, Косок нарича пустинята от 310 квадратни мили ,,най-голямата книга за астрономия в света".

Косок е последван от германката Мария Райхе, която става известна като ,,дамата на линиите". Райхе изучава линиите в продължение на 40 години и непреклонно се бори за своите теории за астрономическата и календарната цел на линиите (тя получава стипендия на National Geographic през 1974 г. за работата си).
Смята се, че хората от Наска, които са предшествали инките с около 2000 години, са създали линиите. Опитни земеделци, те се заселват по плодородни речни долини, захранвани с вода от , около 200 г. пр.Хр. Тук те изграждат сложни напоителни системи и акведукти, създават художествена керамика със сложни форми, многоцветен текстил (до 260 цветни нюанса!) и въпреки суровите условия, културата им процъфтява в продължение на осем века.

Археолозите, които изучават културата Наска, предполагат че през това време заселниците се отнасят към пустинята като към огромно платно. С елементарни дървени инструменти те изкопават плитки окопи, премахват тъмните камъни и горната почва, за да разкрият по-светлата цветна земя отдолу. По този начин създават буквално стотици огромни линии, геометрични фигури и разпознаваеми зооморфни и антропоморфни фигури, повече от 1000 геоглифа.
Геоглифите са рисунки на земята, направени чрез премахване на скали и пръст, за да се създаде ,,отрицателен" (инверсен) образ. Скалите, които покриват пустинята, се окисляват и изветряват до цвят на ръжда и когато горните 30–35 см скала се отстранят, излиза силно контрастен на цвят пясък. Тъй като на това място има толкова малко дъжд, вятър и ерозия, откритите рисунки са останали до голяма степен непокътнати в продължение на 500 до 2000 години.
Те са видими и днес благодарение на екстремния климат на Наска. Това е едно от най-сухите места на планетата, с едва 2 мм дъжд годишно. Закалената от слънцето повърхност е ,,циментирала" камъните в почвата, богата на смес от глина и гипс; суровият вятър, известен като паракасите (,,пясъчен дъжд" на езика кечуа) и топлината, която се надига от камъните, минимизират ерозията и помагат за запазването им.

Като за необяснимо в днешно време явление, теориите и хипотезите за произхода на линиите са безчет. И това е естествено, когато специалистите ,,смятат", ,,предполагат", ,,вярват, че..." – или най-новият трик: договарят единомислието си.
Астрономическите теории на Косок и Райхе се запазват до 70-те години, когато група американски изследователи пристигат в Перу, за да изучават геоглифите. Тази нова вълна от изследвания започва да оспорва архео-астрономическия изглед на линиите (да не говорим за радикалните теории през 60-те години относно извънземните и древните астронавти).
,,Изглежда вероятно повечето линии да не сочат към нищо на географския или небесния хоризонт, а по-скоро да са водили до места, където са се извършвали ритуали за получаване на вода и плодородие на посевите", пише Йохан Райнхард от National Geographic Explorer-in-Residence в книгата си ,,Линиите на Наска: Нова перспектива за техния произход и значения".
Антъни Авени (роден през 1938 г., американски академичен антрополог, астроном и автор, известен по-специално с обширните си публикации по археоастрономия и бивш грантополучател на National Geographic, се съгласява: ,,Нашите открития ясно показаха, че правите линии и трапецоидите са свързани с водата... но не се използват за намиране на вода, а по-скоро се използват във връзка с ритуали".
,,Трапеците са големи широки пространства, където хората могат да влизат и излизат", казва Авени. ,,Ритуалите вероятно са свързани с древната необходимост да се умилостивят или да се плати дълг на боговете... вероятно с молитви за вода".
Райнхард посочва, че спирални образи и теми са били открити и на други древни перуански обекти. Животинският символизъм е често срещан в Андите: паяците се смятат за знак на дъжд, колибрите са свързани с плодородието, а маймуни се срещат в Амазонка – район с изобилие от вода.
,,Нито една оценка не доказва която и да е теория за линиите, но комбинацията от археология, етноистория и антропология изгражда солидна обосновка", казва Райнхард. ,,Добавете нови технологични изследвания към сместа и няма съмнение, че световното разбиране за линиите на Наска ще продължи да се развива".
Очарован от мащаба на гигантските фигури и от факта, че те изглеждат най-добре гледани от въздуха, швейцарският писател Ерих фон Деникен твърди, че всъщност те са гигантски писти, построени, за да позволят на извънземните да кацнат на Земята. Книгите на фон Деникен, включително бестселърът ,,Колесниците на боговете?", написани през 1968 г., са истински култ в продължение на няколко години. Повечето изследователи обаче отхвърлят произведенията като научна фантастика.
Все още не е научно доказано как тези древни хора са конструирали линии и форми с такава прецизност, без да имат въздушна перспектива. От земята много от формите не се различават лесно. Остават безкрайните въпроси кой е конструирал тези огромни рисунки с прави линии от стотици километра и защо. Откъде са знаели какво правят, когато рисунките може да се видят и разберат само от въздуха. Единственото, което е сигурно, е, че ако хората от културата Наска са се заели да превърнат пустинята в огромно художествено платно (а дали това е било по силите, знанията и възможностите им, е отделен въпрос), продължава един дългосрочен дебат, който ще озори археолозите много десетилетия, ако не и векове.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/misteriyata-naska/

Hatshepsut · 28 Мар 2021, 22:20:24

,,Неуместен артефакт" Лондонски чук, който е на повече от 100 милиона години

,,Heyмecтeн apтeфaĸт" (Оораrt / Оut Оf Рlасе АRТіfасt) e тepмин, пpилaгaн зa дeceтĸи пpaиcтopичecĸи oбeĸти, oтĸpити в нaй-paзлични мecтa пo cвeтa, ĸoитo, имaйĸи пpeдвид тexнoлoгичнoтo им нивo, ca в пълнo пpoтивopeчиe c oпpeдeлeнaтa им възpacт нa бaзaтa нa физичecĸи, xимичecĸи и гeoлoгичecĸи дaнни. Чecтo нeyмecтнитe apтeфaĸти ca oбeзcъpчaвaщи зa ĸoнвeнциoнaлнитe yчeни
Hяĸoи oт тяx ca нaмepeни вгpaдeни в пapчeтa въглищa в дълбoĸи мини. Maтepиaлитe, в ĸoитo ca вгpaдeни ca дaтиpaни нa cтoтици милиoни гoдини, a пpoизxoдът им ocтaвa нeизвecтeн.

Eдин oт тeзи чyĸoвe, ĸoйтo виждaтe нa cнимĸитe, e нaмepeн oт Maĸc Xaн, дoĸaтo ce paзxoждaл пo тeчeниeтo нa Чepвeния пoтoĸ близo дo Лoндoн.

Лондонски чук

Toй зaбeлязвa интepecнo пapчe poxĸaвa cĸaлa c вгpaдeнo мaлĸo дъpвo. Maĸc гo взимa cъc ceбe cи ĸaтo cyвeниp. B пpoдължeниe нa 10 гoдини, пapчeтo cĸaлa cтoи нa пoлицa в дoмa мy зa yĸpaca, дoĸaтo eдин дeн cинът мy гo cъбapя и тo ce нaпyĸвa.

Зa тяxнo yчyдвaнe в ĸaмъĸa имa чyĸ, ĸoйтo нa вид e cъвpeмeнeн. Maĸc peшaвa дa гo пoĸaжe нa изcлeдoвaтeли и тoгaвa, тoзи cтpaнeн apтeфaĸт пpивличa внимaниeтo нa yчeнитe и oзaдaчaвa cвeтa.

Meтaлният чyĸ e дълъг пpиблизитeлнo 15 caнтимeтpa и имa диaмeтъp 25 мм, ĸoeтo ĸapa няĸoи дa пpeдпoлaгaт, чe тoзи чyĸ нe e изпoлзвaн зa гoлeми пpoeĸти, a пo-cĸopo зa финa paбoтa или мeĸ мeтaл.

Cпopeд гeoлoзи, изcлeдвaли oбeĸтa, cĸaлaтa oĸoлo нeгo e нa пoвeчe oт 100 милиoнa гoдини. Cъc cигypнocт чoвeшĸaтa иcтopия нe ce пpocтиpa тoлĸoвa дaлeч нaзaд. Meтaлът нa чyĸa e пoдлoжeн нa няĸoлĸo тecтa. Cлoжнитe eлeĸтpoнни миĸpocĸoпи пoĸaзвaт, чe тoй e cъcтaвeн oт 96,6 пpoцeнтa жeлязo, и чe e бил ĸoвaн.

Дървото, от което е направена дръжката се е вкаменило, а е известно, че този процес отнема много време.

Учeнитe зaбeлязвaт пo мeтaлa нaдpacĸвaнe, ĸoeтo вepoятнo ce e пoлyчилo, пpи изĸoпнитe paбoти в paйoнa пpeди пoвeчe oт 70 гoдини. Зa тeзи дeceтилeтия, мeтaлът нa дpacĸoтинaтa нe e ĸopoзиpaл, въпpeĸи, чe чyĸът e нaпpaвeн oт жeлязo.

Koгaтo изcлeдoвaтeлитe paзглeждaт вътpeшнocттa нa дpъжĸaтa, зaгaдĸaтa нapacтвa. Te oтĸpивaт, чe тя ce e пpeвъpнaлa в пopecти въглищa.

Bĸaмeнeнaтa дъpвecинa ce oбpaзyвa, ĸoгaтo пocтoяннo тeчaщa вoдa зaмecтвa дъpвecнитe чacтици c минepaли, нo въглищaтa ce oбpaзyвaт пpи paзлични ycлoвия, oбиĸнoвeнo изиcĸвaщи oгън и/или виcoĸo нaлягaнe. He e извecтeн пpoцec, чpeз ĸoйтo ĸapбoнизaциятa и вĸaмeнявaнeтo дa мoгaт дa ce cлyчaт eднoвpeмeннo.

Πpeдпoлaгaт ce мнoгo тeopии oтнocнo пpoизxoдa нa тoзи нeyдoбeн apтeфaĸт. Hяĸoи ĸaзвaт, чe тoвa e пpoдyĸт нa измaмa, нo възpacттa нa cĸaлaтa и вĸaмeнeнaтa дpъжĸa нe мoгaт дa бъдaт фaлшифициpaни.

http://hiddentruth.site/

Hatshepsut · 09 Апр 2022, 21:33:54

Археолози откриха гигантски каменни сфери в Коста Рика

Международен екип от археолози е разкопал огромни каменни сфери в делтата на Дикис в Коста Рика. Тяхното предназначение е загадка за учените. Според Heritage Daily става дума за така наречените каменни петросфери – мистериозни каменни топки, изработени от представители на древната култура Дикис. Те са разкопани на малкия остров Исла дел Каньо и в делтата на Дикис. Към днешна дата там са открити над 300 гигантски каменни топки. Първоначално тези сфери били поставени на повърхността и според предишни проучвания били ясно ориентирани според местоположението на съзвездията и движението на Слънцето и Луната. Сега обаче много от тези камъни са под земята. В рамките на ново изследване археолозите ги изкопали, за да спасят необичайни артефакти. По-специално е извършена тяхната консервация - сферите са заобиколени от специален слой от различни материали, така че влагата и пясъкът да не ги разрушават. В научната общност няма консенсус относно предназначението на каменните сфери. Според една версия те са служили като астрономически календар. Според друга версия те са били символи на властта. Смята се, че сферите са създадени от културата Дикис, която произхожда от долината Рио Гранде де Тераба. Известно е, че този народ успява да създаде доста сложни социални, икономически и политически системи за управление на своето общество. Разцветът на тази култура е през 800-1500 г. от н.е. Множество малки селища през този период се превръщат практически в градове. Именно тогава, както смятат експертите, на тази територия са построени масивни съоръжения с използването на камъни със заоблени ръбове. Към същия период принадлежат и открити по-рано големи павирани площи, гробища и кръгли и правоъгълни могили, оградени с каменни стени. Освен това занаятчиите от културата Дикис са създавали сложни изделия от керамика, кости и злато. Но най-необичайни изделия били колосалните каменни сфери. Впрочем някои от сферите били подредени в правилни редици на обществените площади. Те стояли от двете страни на пътищата, водещи към къщите на лидерите и управляващия елит. По-подробен доклад за изследването може да се намери на сайта на Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH), които заедно с техни колеги от Националния музей на Коста Рика (MNCR) са открили шест каменни сфери.

https://www.actualno.com/interest/arheolozi-otkriha-gigantski-kamenni-sferi-v-kosta-rika-news_1736629.html

Hatshepsut · 26 Апр 2023, 07:54:01

Камък от Инга

Камъкът от Инга (на португалски: Pedra do Ingá) се намира в средата на река Инга, недалеч от град Инга в щата Параиба, там стои едно от най–интересните открития на археолозите в Бразилия. Така също той се нарича Итакоатиара до Инга, в превод това означава камък на един от местните тупийски езици. Той е с площ от 250 квадратни метра. Това представлява вертикално изграждане с дължина 46 метра и до 3,8 метра височина.

На него се виждат каменни резби като дърворезби, които дори и днес все още чакат да бъдат дешифрирани. Учените са установили върху няколко резби фигури, плодове, животни и други неразбрани неща, но най–важното е, че са издълбани върху камъка Инга – Млечният път и съзвездието Орион.

Според изследванията, тази археологическа находка, разположена в Бразилия датира най–малко на 6000 години, но не е много точно, възможно е да е и на по–малка възраст. Тя е една от главните атракция за антрополози и археолози по целия свят. Камъкът на Инга е формация от гнайс, общ и широко разпространен вид скала. Върху неговите структури се откриват цветни ленти, които се характеризират с редуване на по–тъмни и по–светли ленти.

Резбите на камъка Инга са неразгадани, но някои символи са установени и приети от археолозите. Сред изследователите има такива, които твърдят, че той има финикийски произход, но това не може да се докаже.

Изследователят от Бразилия Габриел Баралди е отделил много време в изследване на криптираните съобщения на камъка Инга. Според него, резбите на интересния камък Инга, са доказателство за древна неизвестна технология.

Въпреки че е с добър вид и сложен дизайн, камъкът не е уникален, защото геометричния му стил се намира и в други бразилски гравюри, които имат много близък стил, но никой от тях не е по-малко известен и интересен като камъка Инга.

Някои от петроглифите на камъка Инга

Археолозите твърдят, че изрязванията върху камъка са провеждани с голяма прецизност и детайлите свидетелстват за великолепна техника, прилагана от опитни художници, които по всяка вероятност са много надарени и способни да създават тези гравюри.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Камък от Инга

Hatshepsut · 03 Ное 2023, 14:07:49

Трованти: Камъни в Румъния могат да растат, да се движат и да се размножават

Точно когато си мислим, че сме видели всичко, Майката Природа ни изумява още една странност. Добре дошли в чудния свят на геоложките явления, известни като трованти. Тези редки, луковични, изпъкнали камъни се срещат само в малък град в Румъния, наречен Костещи. Тровантите са толкова фантастични, че са намерили място в местния фолклор. Някои казват, че те растат, ходят и дори раждат бебета трованти. Науката твърди, че вероятно са прави.

Какво представляват тровантите?

Тровантите са скали със сферична и леко неправилна форма. Те могат да бъдат с диаметър от няколко милиметра и да тежат само няколко грама, или да се извисяват на височина до 4,5 метра и да тежат няколко тона. Тези странни, неподвластни на гравитацията камъни са озадачавали хората още от XVIII век, като много любопитни хора са подозирали, че това са яйца на динозаври, вкаменелости на растения или дори извънземни капсули.

Учените са смятали, че тровантите са вид конкреции - купчини от минерални вещества (по-специално песъчинки и конгломерати), вградени в скални пластове от варовик, пясък или шисти. Те често се образуват от утаяване на минерали от водата, събрана около ядро от камъче, лист, черупка, кост или вкаменелост.

През 2008 г. обаче Международният геоложки конгрес в Осло твърди, че тровантите неправилно са класифицирани като конкреции, тъй като няма минерална разлика между камъните и пясъка, върху които се намират. Освен това в тях няма ясно изразено ядро.

Каквито и да са те, учените смятат, че въз основа на състава им и разположението им върху пясъците тези странни камъни са по-стари от човека - оформени са от земетресения преди около 5,3 милиона години, по време на средния миоценски подетаж. Околните пясъци също така предполагат, че районът е бил древна морска среда, което може да обясни защо понякога в тях могат да бъдат открити вкаменелости от двучерупчести и коремоноги.

Muzeul Trovantilor din Costesti [HD] Trovants - Romania, living rocks

Тези скали могат да растат и да се размножават

Друга странност при тровантите е, че те отделят цимент. Този "талант" кара някои хора да мислят, че те може да са живи същества, а не просто скали. Това отделяне на цимент се случва след силен дъжд. Когато тровантите абсорбират минералите от дъжда, те влизат в контакт с химикалите, които вече се съдържат в камъка, и предизвикват реакция на налягане, която кара скалите да увеличават обиколката си. Това не е нещо, което можете да видите да се случва. Изследователите твърдят, че скоростта на отлагане на тровантите е приблизително 4 до 5 см на всеки 1000 години.

Същият феномен кара тровантите да се размножават или "възпроизвеждат", както биха казали някои. Когато се появи нова растежна бабуна, вероятно от вода, която засяга само едната страна на скалата, и стане достатъчно голяма, тя може да се откъсне от "родителската" скала и да създаде малки трованти.

Тровантите могат да се движат

Някои хора също така вярват, че тровантите могат да "ходят", подобно на т.нар. плаващи камъни в Долината на смъртта, които сякаш сами се носят по плоския пустинен пейзаж. Един от изследователите твърди, че е снимал трованти в продължение на две седмици и твърди, че един от тях се е движил с около една десета от 2,5 милиметра. Макар че много учени са скептични към твърденията за "ходене на трованти", те не отричат възможността нагряването или охлаждането на почвата да предизвиква движение сред камъните.

Къде се намират тровантите

Трованти се срещат почти изключително в румънския окръг Вълчан в пясъчната кариера край село Костещи, покрай потока Грезарея или в съседното село Отешани. За да се защитят тези необичайни геоложки образци, през 2004 г. в окръг Вълча, Румъния, е създаден "Muzeul Trovantilor" или природен резерват "Музей на тровантите", който понастоящем е под закрилата на ЮНЕСКО.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/trovanti-kamyni-v-rumyniia-mogat-da-rastat-da-se-dvizhat-i-da-se-razmnozhavat-6182925

Hatshepsut · 22 Ное 2023, 14:32:35

Каменната глава от Гватемала, която историята иска да забрави

Лицето имало фини черти, тънки устни и голям нос и било насочено към небето

Преди повече от половин век, дълбоко в джунглите на Гватемала била открита гигантска каменна глава. Лицето имало фини черти, тънки устни и голям нос и било насочено към небето. Имало кавказки черти, които не съответстват на нито една от предиспанските раси на Америка. Откритието бързо привлякло вниманието, но също толкова бързо се плъзнало измежду страниците на забравената история.

Новината за откритието се появила за първи път, когато д-р Оскар Рафаел Падила Лара, доктор по философия, адвокат и нотариус, получил снимка на главата през 1987 г. заедно с описание, че снимката е направена през 50-те години на миналия век от собственика на земята, където е намерена главата и че се намира ,,някъде в джунглата на Гватемала".

Снимката и историята били отпечатани в малка статия в бюлетина ,,Ancient Skies", която попаднала на известния изследовател и автор Дейвид Хатчър Чайлдрес, който решил да потърси и разбере повече за мистериозната каменна глава. Той издирил д-р Падила, който съобщил, че открил собствениците на имота - семейство Бинер, върху който бил открит монолитът. Мястото се намира на 10 километра от малко село в Ла Демокрация в южната част на Гватемала.

Д-р Падила обаче изпаднал в отчаяние, когато стигнал до мястото и установил, че то е заличено: ,,Било е унищожено от революционери преди около десет години. Открихме статуята твърде късно. Била е използвана като мишена от антиправителствени бунтовници. Това напълно я е обезобразило. Подобен е случаят, по който носът на Сфинкса в Египет е бил отрязан от турците, само че тук е по-лошо", каза той. Очите, носът и устата били напълно унищожени. Падила успял да измери височината ѝ между 4 и 6 метра, с глава, опряна на врата. Падила не могъл да се върне отново на мястото поради въоръжените атаки между правителствените и бунтовническите сили в района.

Унищожаването на главата означавало, че историята ѝ ще бъде заличена заедно с нея, докато интересът към нея не се възродил отново преди няколко години от режисьорите на ,,Откровенията на маите за 2012 и след това", които използвали снимката, за да твърдят, че извънземните имали контакт с минали цивилизации. Продуцентът публикувал документ, написан от гватемалския археолог Хектор Е. Майа, който пише:

,,Удостоверявам, че този паметник не представя никаква характеристики на Мая, Науатъл, Олмек или която и да е друга предиспанска цивилизация. Той е създаден от изключителна и превъзходна цивилизация със страхотни познания, за каквато няма данни на тази планета."

Въпреки че тази публикация, далеч не целяла да помогне за проучването на монолита, послужила добре, като предизвикала обратния ефект, хвърляйки цялата тази история в ръцете на основателно скептичната публика, която смятала, че всичко е просто рекламен трик. Дори самото писмо било поставено под въпрос, след като някои казали, че не е истинско.

Въпреки това изглежда, че гигантската глава наистина е съществувала и няма доказателства, които да навеждат на мисълта, че оригиналната снимка не е автентична или че разказът на д-р Падила е фалшив. Така че, ако приемем, че е била истинска, остават въпросите: Откъде е дошла? Кой я е направил? И защо?

Mysterious Photograph of a Giant Stone Head in Guatemala | Ancient Architects

Регионът, където е съобщено, че е намерена каменната глава, La Democracia, всъщност вече е известен с наличието на няколко каменни глави, които също са обърнати към небето. Известно е, че те са създадени от цивилизацията на Олмеките, която процъфтявала между 1400 и 400 г. пр.н.е. Олмеките се намирали в низините на Мексиканския залив, но артефакти и паметници от тяхната култура са откривани на места на стотици километри извън тези територии, включително La Democracia.

Въпреки това каменната глава от снимката от 1950 г., няма същите характеристики или стил като тези на Олмеките. Покойният Филип Копенс, белгийски автор, радиоводещ и телевизионен коментатор по отношение на алтернативната история, повдигнал въпроса дали главата ,,е аномалия от периода на Олмеките или е част от друга – неизвестна - култура, която е предшествала или дошла след тази на олмеките и чийто единствен идентифициран досега артефакт е главата на Падила".

Други въпроси, които били поставени са дали структурата е била само глава или е имало тяло отдолу, като статуите на Великденските острови и дали каменната глава е свързана с други структури в региона. Би било хубаво да узнаем отговорите на тези въпроси, но за съжаление изглежда, че публичността около филма ,,Откровенията на маите за 2012 и след това" само помогнала историята да бъде заровена още по-дълбоко в забвение. Надяваме се, че някой ден амбициозен изследовател ще се захване с историята отново и ще проучи по-нататък, за да открие истината относно този енигматичен паметник.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/kamennata-glava-ot-gvatemala-koiato-istoriiata-iska-da-zabravi-6184407

Hatshepsut · 14 Яну 2025, 07:18:37

Древните каменни кръгове в Йордания

В земите на Йордания има огромни кръгове, които години наред озадачават учените.

Сега обаче австралийски и йордански археолози успяха да заснемат от въздуха 12 на брой нови големи кръга в Йордания.

Те ще опитат да установят за какво точно са били предназначени и в същото време искат да ги направят по-популярни за хората.

Известни в научните среди като Големите кръгове, тези наистина огромни пръстени имат внушителен диаметър. Мистериозните каменни кръгове са забелязани за пръв път от самолет през 20-те години на миналия век.

След това поредица от открития са правени през 1930 година, 1953 и 2002 година. Въпреки това, те почти не са изследвани. Подобен кръг е открит и на територията на Сирия.

В централната част на Йордания са открити осем нови големи кръга, а втората група от 4 кръга се намира на север от оазиса Азрак.

Всички 12 кръга с изключение на един са с диаметър от 220 до 450 метра. Те си приличат твърде много и това според археолозите съвсем не е случайно.

Кръговете са построени от камък, а височината им е около един метър. Тези кръгове нямат отвор и хората е трябвало да прескочат стените, за да влязат вътре.

Ръководителят на изследването, професор Дейвид Кенеди от университета на Западна Австралия пояснява, че пейзажът на Близкия Изток всъщност е гъсто осеян с кръгли каменни структури.

Според него повечето от тях не са точно кръгове, но има и такива, които са с точни форми. Дебелината на стените им, които са построени от обработен камък, е 1-2 см.

Все още археолозите не могат да разгадаят тяхното предназначение. Подробен анализ на снимките, както и намерени около кръговете артефакти сочат, че те са на възраст поне 2000 години.

Археолозите отбелязват, че е възможно и да са по-стари – от праисторически времена, дори още преди появата на писмеността.

Те искат да направят разкопки на мистериозните обекти, за да отговорят с точност на въпроса какво е било предназначението им. В продължение на един век те не могат да дадат отговор на този въпрос.

https://sanovnik.bg/