За Турция и турците

[Лина]

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=1316.450

След като съдът в Бургас отказа молбата за правна помощ на Турския наказателен съд в Къркларели по случая с 4-мата бивши български граничари. М. Цонков, Н. Костов, Н. Петков и Ж. Петков, които са обвинени в Турция за убийството на турски гражданин - бракониер-нарушител на държавата ни граница.

След 12г. сага и разправии с наглите цигани, турската страна отново се опитва да притеснява бившите български граничари, които се надявам че са бивши по тяхно желание.

Турски съд поиска Интерпол да задържи български граничари

Турски съд поиска да бъдат издирени с червена бюлетина на "Интерпол" и задържани четирима български граничари, обвинени за смъртта на турски бракониер край Резово преди 12 години, съобщи bTV.

У нас разследването на случая е прекратено от Военната прокуратура поради липса на извършено престъпление. Изводът на прокуратура прекрати е, че инцидентът е нещастен случай.

Съдът в Страсбург също ги оправда. Турция обаче води собствено дело и ги обвинява в причиняване на смърт поради небрежност.

--------------------

Ха така, нормално е от гл. т. на това, че България в лицето на нейните институции продължава да е твърде сервилна спрямо Турция. Турция е държава, която е в конфликт със всичките си съседи и само България и играе по свирката.
Тук правителството се смля да уволнява митничари, щото видиш ли може би вземали рушвети от турските шофьори! Ами що да не вземат, нали безплатно 30г. минават през пътищата ни, без да плащат нищо на държавата.
И сега до последно ще се отлагат евентуални решения за спиране на пътуващите през деня тирове в почивните дни, само и само заради техните интереси.
И ето вчера един турски идиот уби 5 човека в катастрофа, този точно не е премерил правилно нещата и все че умря и той.

В отговор на всички турски репресии единствено България може да си позволи да извива ръцете на Турция, защото турския бизнес няма от къде да мине, ако не през България. От къде биха пътували тези прасета, ако България ги третира както те третират нас през Гърция ли  , с фериботи до Румъния  ?

Трябва някой да им скръцне със зъби, защото само факта, че те с никого, никога не са се разбирали говори за това доколко си струва да се градят отношения с такива дегенерати и аутсайдери.

[Шишман]

[Шишман]

А дано

_______________________

[FLEKTARN]

Смятам, че турците, модерните турци, са много по-интелигентни от мъжете и жените от арабски произход и като цяло повечето от Близкия Изток. Но отново, мисля, че има над какво да поработят. В момента Ердоган ги връща в Бронзовата епоха и добре е да се осъзнаят и да го спрат, преди да е прекалено късно.

[Hatshepsut]

Защо в Турция намразиха арабите?

Време е да си ходите - това искат турците от арабите, които все по-масово се заселват в страната им. Враждебността към араби, бежанци и мигранти расте все повече. Каква е причината?

Над Босфора отекват арабски напеви, докато туристическите лодки напускат Истанбул. "Вече дори не можете да допуснете, че сте в Истанбул", оплаква се местен жител. По брега се разхождат семейства от района на Персийския залив, по търговските улици се говори на арабски, на кръстовищата просят невръстни бежанци от Сирия.

По време на Курбан байрам арабското присъствие в Турция беше особено видимо, разказва "Тагесшпигел". За много турци празникът се оказа повратна точка, довела до изостряне на враждебността към арабите.

На прицел са бежанците, туристите и дори богаташите

Лошото отношение е насочено не само към арабските туристи и близо четирите милиона сирийски бежанци, но и към богатите чужденци, които взимат турски паспорти срещу инвестиции. 250 хиляди долара са достатъчни, за да могат купувачът и неговото семейство да получат турско гражданство. Много заможни жители на държави в Близкия изток, които се намират в дълготрайна политическа криза или в които властват репресивни режими, се възползват от тази оферта. Купувачите са най-често от Ирак, Иран и Саудитска Арабия.

Предразсъдъците спрямо арабите напомнят на тези в Европа. "Те продават 14-годишни момичета за проститутки", казва продавачка на известния търговски булевард "Истиклял". В мрежата се разпространяват видеоклипове, в които уж арабски курортисти скандират на плажа "Аллах е велик". В някои турски градове на границата със Сирия вече живеят повече сирийци, отколкото турци. В граничната провинция Хатай сирийците се чувстват господари и приканват турците да напуснат района, твърди бившият председател на парламента Хюсаметин Джиндорук.

"Време е да си ходите"

Старите жители на Истанбул все по-често казват, че заради многото туристи, наргиле баровете и табелите на арабски се чувстват като чужденци в собствения си град. В 16-милионния мегаполис живеят около два милиона араби, от които един милион сирийци.

В социалните мрежи гневът към арабите се излива с хаштага #GitmeVaktinizGeldi ("Време е да си ходите"). Близка до управляващите телевизионна коментаторка, която се застъпи за бързото даване на гражданство на бежанците, бе наречена "арабска лесбийка". Опозицията също експлоатира темата: лидерът на Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу призова сирийците да се върнат в родината си. Кметът на разположената на изток от Истанбул община Болу -Танжу Йозджан - иска да изгони чужденците с допълнителни такси за водата и канализацията. "Те трябва да изчезнат", заявява той.

Покачването на напрежението е изненада за президента Ердоган. В продължение на години той разчиташе на толерантността на турците, за да прилага своята "политика на отворени врати" към сирийците. Ердоган явно подцени промяната в настроенията към чужденците. Сега той трябва да напълни 1000-те стаи на палата си с афганистанци, каза Кълъчдароглу във видео, публикувано в Туитър.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Турски език и писменост


Ареал на разпространение на турския език

Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe) е език, говорен от над 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия изток и Балканския полуостров, включително в някои селища в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.

Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през XI век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години на XX век, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата, близък до френското изписване.

Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният словоред в турския език е подлог, допълнение, сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите и отсъствието на граматически род при имената.

Класификация

Турският език е част от огузката подгрупа на тюркските езици. Той е до голяма степен взаимноразбираем с останалите огузки езици, като азербайджански, туркменски, кашкайски и гагаузки.

Тюркската езикова група обхваща около 30 съвременни езика, говорени в Близкия изток, Източна Европа, Централна Азия и Сибир. При тях се наблюдават някои от типичните особености на турския език, като вокална хармония, аглутинация и отсъствие на граматичен род. Тюркските езици обикновено са включвани в по-голямото алтайско езиково семейство.

История

Най-ранните известни днес тюркски текстове са монументалните орхонски надписи от 30-те години на VIII век, открити в днешна Монголия. Те са писани на изчезналия днес старотюркски език, като е използвана т.нар. орхонска писменост.

С тюркското разселване от VI-XI век тюркските езици се разпространяват в области, разпръснати от Сибир до Средиземноморието. През XI век част от огузите, водени от династията на Селджуците, достига източните части на Мала Азия, пренасяйки огузкия език, пряк предшественик на турския. По това време в Централна Азия Махмуд Кашгари, един от първите тюркски езиковеди, публикува речник на тюркските езици и карта на тяхното географско разпространение.

След като турците приемат исляма през X век, в използвания в администрацията език навлизат множество арабски и персийски думи. Турската литература през Османската епоха, особено поезията, е силно повлияна от персийската, като заема от нея традиционни метрики и голямо количество думи. Литературният и официален език от този период е известен като османски турски език. Той е силно повлиян от арабския и персийския и е трудноразбираем за повечето турци – по-слабо образованите говорят простонароден турски (kaba Türkçe), който лексикално е по-слабо арабизиран и персизиран и който става основа на съвременния турски.

След края на Османската империя и основаването на Република Турция през 1932 година е учредена Турската езикова служба под патронажа на президента Мустафа Кемал Ататюрк, която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти. Забранявайки употребата на чуждици в печата, службата успява да премахне няколкостотин чужди думи. Повечето думи, които службата се опитва да въведе, са новосъздадени на основата на тюркски корени, а други са старотюркски думи, които не се използват от векове. Много от думите, създадени от Турската езикова служба, се използват успоредно с техните стари съответствия, понякога с леко различаващо се значение.

В резултат на рязката промяна в езика се появяват чувствителни различия в речника между поколенията. Докато родените преди 40-те години на XX век са склонни да използват по-често традиционни думи с арабски и персийски произход, по-младите поколения ползват съответните наложени от образователната система техни заместители. Като ироничен пример за този процес е сочена известната реч „Нутук“, произнесена от самия Ататюрк през 1927 година, която оттогава е адаптирана трикратно (през 1963, 1986 и 1995 година), така че да е разбираема за по-късната публика.

От последните десетилетия на XX век Турската езикова служба продължава работата си по създаване на нови думи, изразяващи нови концепции и технологии, на мястото на новонавлизащи, главно английски, чуждици. Много от тези нови думи, особено в областта на информационните технологии, успяват да се наложат, но службата е критикувана за създаването на изкуствено звучащи термини.

Езиковата реформа от началото на XX век е съпътствана от кампания за асимилация на етническите малцинства, най-голямо сред които е кюрдското, което наброява 15 – 25% от населението. Правителството полага особени усилия за налагането на турския език – кюрдските имена, включително названия на селища, са заменяни с турски, обучението по кюрдски език в училищата е премахнато и дори е забранено използването на езика на обществени места. През XX век в Турция е проведена мащабна замяна на заварени топоними от нетурски произход с турски. Процесът продължава и в наши дни, като се стига до крайни решения, като промяната на световноизвестни и утвърдени географски наименования като Босфора и Дарданелите.

Азбука



Фонемата меко g, изписвана като 〈ğ〉, представлява хиатус или много слаба двуустнена приблизителна съгласна между закръглени гласни, слаба небна приблизителна съгласна между незакръглени предни гласни и хиатус в останалите случаи. Тя никога не се явява в началото на дума или сричка и винаги е предшествана от гласна. В края на дума или пред друга съгласна тя удължава предходната гласна.

В традиционните турски думи звуковете [c], [ɟ] и [l] са в комплементарно разпределение с [k], [ɡ] и [ɫ] – първите се явяват до предни гласни, а вторите – в съседство със задни гласни. В заемки и собствени имена разпределението на тези фонеми е нерегулярно – в такива думи [c], [ɟ] и [l] често са в съседство със задни гласни.[31]

Турският правопис отразява обеззвучаването, при което звучна съгласна, като //b d dʒ ɡ//, се обеззвучава до /p t tʃ k/ в края на думата или пред съгласна, но запазва звучността си пред гласна. В заемки звучното съответствие на /k/ е //g//, а в местни думи – //ğ//

Обеззвучаването е подобно на това в немския и руския, но за разлика от тези езици в турския то е отразено и в правописа. Въпреки това при някои думи, като ad /at/ („име“) изходната форма се запазва и при изписването, за да се направи разграничение от at /at/ („кон“). Други изключения са od („огън“; разграничение от ot, „билка“), sac („ламарина“; разграничение от saç, „коса“). Повечето заемки се изписват по начина, по който се произнасят, но някои, като hac, şad или yad, също запазват звучните си съгласни. Местните съществителни от две или повече срички, които завършват на /k/ в речниковата си форма, почти винаги имат за изходна крайна съгласна //ğ//, но при повечето глаголи и едносрични съществителни няма такава зависимост.

Learn Turkish alphabets With Pronounciation - With Examples

WIKITONGUES: Ela speaking Turkish

https://bg.wikipedia.org/wiki/Турски език

https://www.omniglot.com/writing/turkish.htm

[Hatshepsut]

Мюсюлманската забрадка: заплаха за модерна Турция?

Голяма част от турските жени си слагат забрадка, когато излизат от дома. Много от тях го правят доброволно, но има и такива, които са принудени. Този силно политизиран символ отново разединява Турция - по актуален повод.

Според Ататюрк, основател на модерната турска държава, забрадката символизира ретроградните тенденции в исляма. През 1999 г. се стигна до скандал, когато депутатката Мерве Кавакчъ влезе в пленарната зала на парламента, носейки забрадка. "Тук не е място за отправяне на предизвикателства към държавата!”, заяви от трибуната на парламента тогавашният министър-председател Бюлент Еджевит. През 2007 г. пък се разгоряха дебати за идентичността, когато за президент беше избран Абдуллах Гюл, чиято съпруга също носеше забрадка. Това, което в очите на светските кръгове изглеждаше напълно недопустимо, управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) разглеждаше като задължение на жените.

Допреди 15 години турските студентки трябваше да свалят забрадките си, ако искат да бъдат допуснати до сградите на университетите. Дълго време на жените в държавната администрация също не беше позволено да носят забрадки. Но ПСР, която е на власт вече от 20 години, до голяма степен премахна ограниченията и забраните за носене на мюсюлмански забрадки.

На лов за гласове

Беше доста изненадващо, когато преди около две седмици лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу обяви, че партията му иска със закон да осигури правото на носене на забрадка. Известно е, че неговата партия има по-скоро скептично отношение към този мюсюлмански символ. Очевидно Кълъчдароглу е осъзнал, че успех на изборите в Турция едва ли е възможен, без гласовете на онези жени, които по традиция носят забрадки. А на изборите през юни 2023 г. той иска да се изправи срещу президента Ердоган като основен кандидат на опозицията. Това обаче далеч не е сигурно, защото опозицията не е единна. Тя все още търси кандидат, който би имал шансове срещу Ердоган. Дали това ще е Калъчдароглу – не е ясно.

Освен това предложението на Калъчдароглу за забрадките се оказа автогол. Ердоган ловко пое топката и заяви, че законопроектът на опозицията е недостатъчен. Неговата партия смятала да впише правото за носене на забрадки направо в конституцията, като я промени съответно. Какво ще съдържа тази промяна още не е напълно ясно. Стана обаче известно, че неутралното понятие “съпрузи” ще бъде заменено с “мъж и жена”.

Според политологът Берк Есен това е откровено хомофобска промяна в конституцията на Турция, където еднополови двойки така или иначе нямат право да сключват брак.

Игра за консерватори

Автоголът в дебата за забрадките може да струва скъпо на Кълъчдароглу в политически план, казва Берк Есен. Той и без това не е популярен политик, а сега "шансовете му да стане кандидат на опозицията станаха още по-малки. Той отслаби единството на опозицията и даде на Ердоган нова възможност да постави своите консервативни виждания в дневния ред на обществото".

Затова забрадката остава силно политизиран въпрос както за привържениците на светска Турция, така и за ислямистите. Политологът Есен казва: "В едно демократично общество забрадката би била елемент от облеклото, който носи чисто религиозен характер, но няма никакво политическо значение."

Хората в Турция изглежда не се нуждаят от обсъждане на темата за забрадките. Според проучване, проведено през февруари 2021 г., около 83% от турците смятат, че на жените трябва да бъде разрешено да носят забрадки и в публичния сектор. Само малко под единадесет процента са против. Дори електоратът на социалдемократите от опозицията е повече от 80% в подкрепа на това право.

Правата не жените в Турция

Според социологическо проучване на IPSOS от 2018 г. около 58% от турските жени си слагат забрадка, когато излизат навън. За разлика от някои други ислямски държави, носенето на забрадките в Турция по принцип е лично решение на жените - освен ако мъжете не го превърнат отново в проблем. Ето защо много жени отхвърлят настоящия дебат по принципни съображения. Те смятат, че той се води по грешен начин. "Важно е тези права и свободи да не зависят от това коя политическа партия ще спечели изборите", коментира журналистката Нихал Бенгису Караджа.

Забраната за носене на забрадки, която се прилагаше в много области, не беше обвързана със закон, а се основаваше на различни правилници или инструкции за поведение на местно ниво, често пъти произволно приемани от съответните власти. Тези времена не трябва да се връщат, подчертава Караджа. Ето защо са необходими "по-решителни и трайни мерки", с които да се гарантира свободният избор на жените. Това може да бъде закон, но е необходима и "промяна в манталитета".

„Има много жени, които са принудени да носят забрадка“

Феминистката Зейнеп Дуйгу Агбайър заявява: "Омръзна ни забрадката да се превръща в инструмент за спечелване на избори“. А Йозгюл Каптан от Платформата на жените за равенство казва: "Това, което жените искат да носят - без значение дали къса пола или забрадка - трябва завинаги да бъде отделено от политически игри".

В личния си живот много жени вече изпитват достатъчно силна принуда, обяснява Агбайър. "Има жени, които носят забрадка доброволно. Но има и много жени, които са принудени да носят забрадка от своите семейства, съпрузи или братя. Това е истинският въпрос, който трябва да обсъждаме."

https://www.dw.com/bg/musulmanskata-zabradka-zaplaha-za-moderna-turcia/a-63492625

[Hatshepsut]

“Не знаех, че не е нормално да се омъжиш на 6 години”. Очаква се присъда по дело в Турция за детски брак

На шест години жена била принудена да се омъжи за 29-годишен мъж от своя баща

"Не знаех, че не е нормално да се омъжиш на 6 години", споделя млада жена, чиято съдба е обект на съдебен процес, насочващ вниманието към проблема с детските бракове и засилващото се влияние на радикални ислямистки общности в страната.

Съд в Истанбул се очаква да произнесе днес присъдата по делото, в което жертвата с инициали Х.К.Г. съди родителите и бившия си съпруг за причиненото ѝ насилие.

Случаят, който разтърси из основи турското общество, нашумя през декември миналата година след разкритията на журналист от опозиционния ляв в. "Биргюн". 

Сега 24-годишна, жената е разказала пред следствените органи, че не е разбирала, че сключването на брак на такава крехка детска възраст не е нещо нормално. Според разказа ѝ на шест години тя била принудена да се омъжи за 29-годишен мъж от своя баща, влиятелен член на турската религиозна общност "Исмаил Ага", и през цялото си детство е била подложена на сексуално насилие, писаха турски медии. Детето се венчало за мъж, последовател на общността, с ислямски брак пред духовник. Сред представените пред полицията доказателства са и снимки, показващи я в булчинска рокля.

Макар че браковете пред имам нямат законова стойност в Турция, те се практикуват както от набожните мюсюлмани, така и от светски настроени турци в допълнение към гражданската брачна церемония. Някои мюсюлмански двойки в Турция обаче са обвързани само с "религиозен брак", което поставя жените в уязвимо положение, тъй като така те не разполагат със законните права на гражданския брак, отбелязва сайтът "Дувар".

Години по-късно, когато Х.К.Г. навършва пълнолетие, двойката сключва и официален граждански брак. Според разказа на жертвата баща ѝ многократно я е предупреждавал да се подчинява на съпруга си, а когато за първи път се опитва да избяга, той я намира, бие и връща обратно. През ноември 2020 г. обаче тя най-накрая успяла да избяга и понастоящем е разведена и води живот далеч от семейството си.

В обвинителния акт по делото се посочва, че родителите на Х.К.Г. са покровителствали изнасилването и че съпругът Кадир Истекли, бащата Юсуф Зия Гюмюшел и майката Фатъма Гюмюшел носят отговорност за извършено сексуално насилие над дете. В обвинителния акт се настоява тримата обвиняеми да бъдат осъдени на най-малко по 27 години затвор.

Турското правителство не реагира незабавно на разкритията за скандалния случай, поместени в "Биргюн", а опозиционни медии не пропуснаха да споменат за връзките на ултраконсервативната общност "Исмаил Ага" с управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Общността "Исмаил Ага" се счита за една от най-големите сунитски религиозни общности в Турция. Затворената секта проповядва срещу лаицизма - разделението на държавата и религията - принцип, на който е основана турската държава през 1923 г., отбелязва Дойче веле. Общността има строги правила за своите членове: жените трябва да се покриват, а мъжете да носят бради. Групата поддържа няколко ислямски училища, които популяризират учението на Корана, както и студентски общежития. Според данни, публикувани в турски медии, сектата, която е базирана в истанбулския квартал Фатих, има над 100 000 членове.

Освен че последователите ѝ съставляват част от електората на партията на президента, самият Тайип Ердоган няколко пъти е посещавал дългогодишния основател на общността - имама Махмут Устаосманоглу, в джамията на "Исмаил Ага" в Истанбул, а когато имамът почина, президентът и няколко министри от ПСР присъстваха на погребението му.

Турският президент определи преди време скандала като "изолиран случай", който по думите му се използва от някои, за да се атакува ислямът, писа вестник "Биргюн". По думите на президента всички съответни правителствени институции следят развитието на случая и правят всичко необходимо.

Въпреки че конкретният случай действително е особено шокиращ, детските бракове не са рядкост в Турция, която има един от най-високите проценти на детски бракове в Европа. По данни на Фонда на ООН за населението (UNFPA) една на пет жени в Турция на възраст между 18 и 45 години се е омъжила в детска възраст, а 1 на 3 жени, които са се омъжили в детска възраст, са станали и майки преди да навършат пълнолетие. Половината от жените, които са се омъжили преди 18-годишна възраст, са били подложени на физическо насилие.

Въпреки нарастващата средна възраст за сключване на брак, детските бракове продължават да бъдат предизвикателство в Турция и отразяват модел на неравнопоставеност между половете, който засилва стереотипните роли на момичетата и ограничава тяхното образование, застрашава здравето им и ги излага на риск от насилие и бедност, предупреждава и УНИЦЕФ. Според детския фонд на обединените нации много момичета в Турция - особено тези от уязвими групи или с нисък социално-икономически статус - продължават да са подложени на натиск да изпълняват традиционните роли на пола и са изложени на особен риск от сключване на детски, ранни или принудителни бракове.

Снизходителното, ако не и благосклонно отношение на духовенството, несъмнено задълбочава проблема. През 2018 г. Дирекцията по религиозните въпроси на Турция (Диянет) стана обект на остри критики, след като обяви, че минималната възраст за сключване на брак според исляма при момичетата е девет години, а при момчетата - 12. Според светските закони в страната брак могат да сключват навършили пълнолетие лица, а минималната възраст с разрешение от родител е 16 години.

По-рано тази година Диянет си навлече нова порция критики с друго свое противоречиво решение. След смъртоносните земетресения в Турция през февруари религиозният орган на Турция предизвика бурни обществени реакции, след като издаде фетва, разрешаваща браковете между осиновители и осиротелите деца, чиито настойници са станали. Според фетвата "връзката между осиновителя и осиновения не създава пречка за сключване на брак".

https://darik.bg/ne-znaeh-che-ne-e-normalno-da-se-omazish-na-6-godini-ochakva-se-prisada-po-delo-v-turcia-za-detski-brak

[Hatshepsut]

Турция: "Изнасяме интелект, а внасяме смет"


Млади и добре образовани турци често напускат страната

Обедняването в Турция е абсурдно. На пазара в Истанбул продават по половин китка магданоз на тези, които нямат пари за цял. Двама турски публицисти описват драматична картина на бедност и огромна емиграция.

"Болни сме. Обезкървяваме се. Губим младите хора, от които Турция се нуждае, губим и надеждата си" – това драматично признание четем в колонката на известния турски публицист Бюлент Мумай в германския всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Мумай е разтревожен, че абсолвентите на елитните истанбулски гимназии масово заминават за чужбина.

„Голямото мнозинство от най-добрите ни ученици следва в университети в ЕС, най-вече в Германия. И никога няма да се върне. Предоставяме им безплатно нашите най-добри млади хора, а знаете ли какво внасяме в замяна? Смет! През 2023 година Турция стана шампион в класацията на страните, където държавите от ЕС изнасят боклука си“, пише още турският публицист.

Поколението, на което му дойде до гуша

Седмичникът „Ди Цайт“ добавя, че това е нов тип миграция от Турция на Запад: бягащите от Ердоган. Колумнистът Джан Дюндар пише: „Емигрира поколението, на което вече му е писнало да живее под нарастващия натиск на всекидневния живот. Поколението, на което му е дошло до гуша да не изрича на глас мислите си и да не живее по начина, по който иска“.

Публицистът добавя, че става дума за високообразовани хора от академичните среди, за хора на изкуството, за млади родители, които не искат децата им да израснат в режим на репресии. „Те напускат страната си, защото им е невъзможно да се интегрират в тази нова Турция“, заключава Дюндар.

Турският публицист Бюлент Мумай също описва част от параметрите на тази нова Турция. Той пояснява, че бюджетът на държавната религиозна служба „Дианет“ е три пъти по-висок от бюджета на Министерството на културата. „Ходжи, на които плащаме с данъците си, разказват в петъчните си проповеди, че бедността е нещо възвишено, а в райските покои търпеливите ги очакват „момичета, току-що навлезли в пубертета“. В такъв климат е почти невъзможно да не изгубиш разсъдъка си“, коментира Мумай.

Богатите станаха още по-богати, а бедните – по-бедни

Инфлацията в Турция е висока, много турци са затруднени да си купуват продукти от първа необходимост

Тъкмо обедняването е централният проблем на Турция в момента. Агенция Франс Прес цитира официалната статистика от Анкара, според която годишната инфлация е около 65%. Независимите експерти от изследователската група „Енаг“ обаче твърдят, че през януари инфлацията е достигнала 129,1% в сравнение със същия месец на предишната година.

В колонката си във ФАЦ Бюлент Мумай цитира също официалната статистическа служба и установява, че неравенството в страната е достигнало небивали висини: Най-богатите 20% от турците получават над половината доход в страната, а крайните в класацията 20% изкарват едва 5,9% от доходите. „Ердоган управлява вече 21 години тъкмо с гласовете на долната и средната прослойка и за това време почти успя да унищожи средната класа, като направи богатите още по-богати, а бедните – по-бедни“, коментира Мумай.

Авторът описва някои едва ли не абсурдни прояви на това обедняване в Истанбул. Например, как на пазара се продава половин връзка магданоз за онези, които не могат да си позволят цяла. Или как на щанда за гевреци по-заможните хора плащат допълнително, за да има безплатни кравайчета за по-бедните. Или как ресторантьорите хранят закъсали студенти с онова, което им остава в излишък. Макар че и самите ресторантьори явно не са добре.

Срещу това няма ваксина

Мумай пише, че през 2023 година по икономически причини са затворили 2136 заведения – и привежда за сравнение факта, че дори по време на пандемията, когато хората не можеха да излизат, са били затворени само 1773 ресторанта. А обобщението на Бюлент Мумай в колонката му във ФАЦ звучи така: „Разбирате, че придворният режим  вреди на страната повече от коронавируса. И засега срещу него няма ваксина.“

https://www.dw.com/bg/turcia-iznasame-intelekt-a-vnasame-smet/a-68195102