За ранното детско развитие

[Шишман]

По време на комунизма имаше ненормална мания да се тормозят и бият деца, да бъдат преследвани и изкарвани едва ли не злодеи и врагове на народа и държавата без никаква причина. Да не говорим че за някакви дребни неща искаха едва ли не да ни изтезават. Неща на които се смея, като ги направят моите деца. Бяха отвратителни времена да си виновен само защото си дете. Бати ненормалните хора имаше.  После, като дойде демокрацията, където, каквото и на когото мога си отмъстих, като видех, някоя от онея гадини направо го налитах на бой.

[Лина]

Пак се връщам към фината моторика и обвързваното й с мисленето, и цялостното интелектуално развитие на детето. Тук вече имам и личен опит: аз бях много незаинтересована спрямо учението до 6 клас, всяко година оставах на някакви поправителни изпити, въобще пълна трагедия само игри и бели ме интересуваха, докато не се записах (по собствено желание) на уроци по пиано в едно читалище. Направих го просто така, нали и аз да се запиша на нещо като другите, не че имах идея с какво се захващам. Не мога точно да опиша на някакви хора дето не ги познавам колко ползотворно влияние оказа върху мен това решение, но то  промени много неща в моето юношество и по отношение на живота ми като цяло. Някои мой познати насила записват децата си на уроци по пиано и очакват да постигнат същия wow ефект, но не става. Скоро попаднах на една интересна статия от западен сайт, където съобразно тяхните проблеми и методики се изразява критика към съвременния начин на преподаване. Всъщност аз не съм съгласна със всичко описано тук, но има засеграни интересни моменти. Не споделем критиките към «Практиката прави перфектното», защото за да се автомотизира един двигателен акт са нужни поне 3500 повторения, но това са неща случващи се в хода на обучението през кратки интервали. 
Текста има смисъл да се прочете от човек, които обмисля идеята детето му да започне да се обучава за пианист – любител или бъдещ професионалист.
Превода е от Google преводач, нескопосан е, но се разбира. 



Въпреки че обичаме музиката и имаме безкрайно желание да научим музикалния език, повечето от съществуващите методи за обучение на музикални инструменти са загуба на време, пари и енергия за повечето хора. Това е така, защото те са предназначени предимно за ниския процент на музикално надарени хора. Що се отнася до обикновения човек - тези уроци са не само безполезни, но могат да причинят нелечими рани и в резултат могат да повлияят негативно на характера на обучаемия и възприемането му на живота като цяло.
Точно поради това има изобилие от различни системи и методи за преподаване на музика, но само малко хора, които всъщност могат да свирят и да четат нотите. Уроците по пиано са свързани с толкова много разочарования, предавани от едно поколение на друго, че количеството хора, които все още искат децата им да учат музика, намалява всяка година. Това оказа отрицателно въздействие върху развитието на музиката като език, върху музиката като изпълнителско изкуство и върху музикалната индустрия като цяло. Например, според Синята книга за пианото, от 1956 г. насам общият брой на продажбите на пиано е спаднал наполовина по-малко. Музикалните публицисти, изпълнители и учители по музика силно страдат от липса на интерес от страна на широката общественост да изучава музика. Въпреки това, най-голямата вреда, която музикалната неграмотност носи на общественото образование, е обедняването на нашето възприятие, ограничаване на въображението ни и отслабване на ума и творчеството ни. В момента кризата се влошава от технологията за цифрово записване, което отслабва мотивацията на хората да получат музикално образование изобщо. Защо да се мъчим, ако за да чуете музика всичко, което трябва да направите, е да натиснете бутон на CD плейъра?
Съществуващите в момента системи за преподаване на музика са също толкова абсурдни и неефективни, колкото и преподаването на грамотност през Средновековието. Ето защо обучението на човек да бъде грамотен е избирателно, индивидуално и се предлага само на най-зрелите възрастни и тийнейджъри. Само вундеркинди с изключителна памет и аналитични способности успяват да преминат от простото запознаване с куп безсмислени звуци до тяхното разбиране и структура. През Средновековието също се е смятало, че грамотността е само за избрани няколко души и че глобалната неграмотност не трябва да се поставя под въпрос.

За щастие днес методите за обучение на грамотност на децата са се подобрили толкова драстично, че сме в състояние да научим всяко дете да чете и пише от 6-годишна възраст в групова обстановка в държавните училища. Забравили сме как грамотността се е печелила през Средновековието. Повече от това! Дори наскоро съществуващи методи (например популярният метод, при който от децата се изискваше да запомнят формата на буквите, а не звука, разработен от Скот Форсман през 50-те и 60-те), се считат за абсурдни.
Музикалното образование обаче все още се основава на гафовете, свързани с непознаването на най-важните психологически правила на човешкото възприятие. Това ни връща към образователните традиции отпреди няколко века и излага манталитета на съвременните хора в опасност. Грешките в музикалната педагогика не са толкова невинни, както ги смятахме навремето. Те допринасят за ниското самочувствие и разочарование на нашите деца и изобщо убиват желанието да учим музика.

Пианото може и трябва да бъде отправна точка на музикалното образование за всеки човек, започващ от 2-годишна възраст, тъй като пианото се смята за единствената заместител на оркестър с множество звуци под върховете на пръстите на всеки. Наистина считам, че пианото е най-важният инструмент за интелектуално обучение за малки деца. Пианото е перфектният инструмент за развитие на децата в предучилищна възраст.
Да се произведе звук на пиано (за много малки деца, клавиатура) не е толкова трудно и предизвикателно, колкото на други инструменти.
    Не е необходимо утвърдено музикално ухо, за да произвежда правилен звук, като при цигулката, но е в състояние да развие музикалния слух.
    Линейното и равно разположение на клавишите за пиано помага на човек да разбере правилата на нотната нотация (нотния запис).
    За да свири на пиано, музикантът трябва да използва еднакво двете ръце и всеки пръст трябва да работи толкова усилено, колкото останалите.
    Необходимостта от прилагане на вертикала на музикалните ноти към хоризонталното разположение на клавишите на пианото насърчава пространственото мислене в пианиста.

Свиренето на пиано има способността да развива симфонично мислене, като в оркестър от множество звуци. Тъй като нашето възприемане на акорд е възприемането на пространството в звуците и обратно, мелодията придава усещане за време.
„Практиката създава перфектност“ е много популярна поговорка сред учителите по музика. Тази фраза се повтаря толкова често, че никой не осъзнава значението на учителя за нея. Бихте могли да усъвършенствате  оране на полето, колкото искате, но ако забравите да засадите семена в него, цялата тази работа би била безполезна. Ако искаме да научим детето да плува, ще трябва да прекарва много време във водата, за да се учи. Това е единственият начин за изграждане на умения за плуване. Ако научим детето да чете плавно, то трябва да прекарва по-голямата част от времето си в четене - без да слуша нашите обяснения как да го прави. И все пак в часовете по музика децата все още са принудени да учат теория, преди дори да могат да докоснат инструмент. За начинаещи музикалната теория е нещо абсолютно ново и абсурдно. Детето не може да разчита на предишния си опит, тъй като го няма. „Практиката“ в този случай води до нищо друго освен до механични тренировки. В повечето случаи традиционната педагогика е имала предвид точно това пробиване, когато използва думата „практика“ - най-разочароващата, трудоемка и неефективна работа, с резултати, които не отразяват справедливо вложеното време и енергия.
Всяко дете събира достатъчно аудио, визуално и тактилно преживяване, като възприема звуци, изображения и чувства от първа ръка. Това преживяване може да се използва като надеждна основа за изучаване на музика и свирене на пиано. За да научи нещо, трябва да се включи активният мисловен процес на човека въз основа на неговия житейски опит. И все пак традиционните системи за преподаване на музика зачеркват целия опит на ученика, започвайки от бяла страница. След това студентът се пълни с нова и странна теоретична информация и кодирани абстрактни изображения, които са чужди на неговото възприятие. Всички мразим спама и поставяме табелки на вратите си, които казват „Без спам“. И все пак в часовете по музика учителят непрекъснато търси умовете на нашите деца с ненужна теория за спам, която тяхното възприятие не изисква без никакъв опит при четене на музика.

„Практиката създава перфектност“ в този контекст звучи като заклинание, като единствения изход от ситуация в задънена улица. Натъпкването без подкрепата на утвърдения практически опит на детето е единствената помощ, която той има при боравенето с нова информация, без наистина да я разбира. За да разбере и запомни правилно, ученикът трябва да намери редовност и принцип на организация в материала. Това е причината децата да усвояват граматичните правила на всеки език само след като са се научили да го говорят и са способни да четат и пишат изчерпателно.

В резултат на това запаметяването на музикални произведения е подобно на запаметяването на френско стихотворение, като имитира начина, по който звучи, като всъщност няма представа какво означава. Когато музиката се учи по този начин, тя се забравя по-лесно и не изгражда достатъчно солидна основа за бъдещото музикално развитие на детето. Това причинява безвъзвратна вреда на манталитета на децата, защото те виждат, че полагат твърде много усилия само за малък резултат. Когато се научат с толкова много труд, „правилните“ движения на ръцете и пръстите насърчават комплекс „перфекционизъм“. Учениците са ужасени да изсвирят нещо ново „неправилно“ - с грешни пръсти, грешни ръце и без одобрена от учителя „динамика“. След такива огромни вложения на време и енергия в този вид дейност, резултатът е доста отрицателен в дългосрочен план. Механично наученото музикално произведение не допринася за познаването на музикалния език и не помага на ученика да го разбере. Детето не е в състояние да види цялата картина, тъй като е прекалено уловено с малките подробности.
Системата на преподаване на теория внася повече хаос в съзнанието на нашите деца. Например, мнемоничната формула „Всяко добро момче го прави добре“ забавя развитието на разпознаването, диференцирането и четенето на музикални ноти.

От друга страна, абсолютно задължително за всеки начинаещ е да знае реда на музикалните звуци и музикалните клавиши напред-назад, от всяка точка на петолинието по начина, по който познаваме плана на собствената си стая достатъчно, за да се придвижваме през него в пълен мрак. Трябва да знаем тази последователност, за да притежаваме осъзнаване на музикалното пространство и да можем свободно да се движим в него. Точно поради тази причина, дори когато натиска само един клавиш, начинаещият трябва да си представи кои клавиши са наоколо, в една стъпка или в 2 стъпки и т.н., за да се чувствате свободни умишлено да се движите във всяка посока и да групирате мускулите на ръцете преди пръстите могат да ги ударят точно. Но „Всяко добро момче го прави добре“ не дава на детето свобода да се движи свободно, защото обвързва ума на детето с късата каишка на английската фраза. Този трик е като едно нестабилно въже над пропаст, която учителите по музика използват като мост за ученици, които никога не са развили способността да балансират.
Уменията на хората са толкова уязвима област от тяхното развитие, че форсирането на напредъка може да причини трайни щети. Това е същото като принудително отваряне на венчелистчетата на цветна пъпка, преди то да е готово да направи това. Въпреки факта, че официалният девиз на обучението по пиано е „Направи го от самото начало“, този натиск противоречи на самия характер на формирането, развитието и усъвършенстването на уменията. Много е тъжно, че това опасно възмущение върху естеството на развитието на човешките мускули е толкова приветствано в музикалната педагогика и осакатява едно поколение хора след друго.

Първо, едно дете трябва да се научи да стои здраво на краката си и да поддържа равновесие, преди да се почувства достатъчно уверено и силно, за да направи първата си стъпка. Едва след като се научи да ходи, той е способен да тича и скача и едва когато всички тези умения са развити, той е готов да се научи да танцува с ритъм. Никой възрастен в здравия си ум никога не би решил да научи едва стоящо и подскачащо малко дете да изпълнява балет.

Имайки предвид аналогията на ходенето, има определени етапи от развитието на фината моторика на пианото:

    Намиране на правилните клавиши с помощта на произволни пръсти
    Намиране на правилните клавиши с правилните пръсти
    Възпроизвеждане на клавиши с различна продължителност (ритъм)
    Възпроизвеждане с оглед на темпото и пулса
    Възпроизвеждане с оглед на качеството на звуците (динамика, характер и т.н.)

Друго важно правило е, че в съответствие с естеството на развитието на уменията всеки човек трябва да ходи, а не да изучава теорията за това как да го направи. Той има всички права на земята да върви по пътя, по който може. Повечето хора разбират, че при първото изпълнение всяко умение ще отразява някаква неумелост. За музикалната педагогика това правило на природата е просто връзка. Повечето учители по пиано изискват дори звуци, прецизен ритъм и изразително изпълнение с идеално заоблени ръце дори от 3-годишни малки деца, които току-що са се научили да се озовават на клавишите на пианото!
За да разберете как точно се случва, представете си какъв би бил животът, ако нашите градски власти бяха решили да свалят всички табели на улици. Опитайте се да си припомните усещанията на собствените си нерви в непознат квартал, докато се опитвате да намерите определен адрес, особено ако сте закъснели. Нервите на децата остават в това състояние по време на уроци по пиано през повечето време! Болка във врата, повдигнати рамене, стиснати ръце - всичко това е следствие от насилствено лечение на мускулното развитие, без да се отчита здравето на детето.

Факт е, че страхът от нараняване и страхът от несигурност често могат да поробят мускулите ни. Тази защитна реакция, дадена ни от природата, се използва за освобождаване на резервите ни за решаване на най-неотложните проблеми, като се използва първо аналитично разбиране. Стегнатите мускули и нараняванията на младите играчи се дължат на стреса от информационно претоварване. По този начин изобилието от аналитични проблеми блокира усвояването на координационните умения, което кара мускулите да станат твърди. Това може да причини много наранявания на нашите деца, от физически до духовни, и може да закрепи много комплекси, които са много влиятелни за формирането на личността им.
Музиката се ражда от човешкото гърло. Учените с помощта на електронни устройства доказаха, че гърлото участва в процеса на възприемане на музиката. Нещо повече: развитието на ухото и гласа са тясно взаимосвързани. С помощта на гласови упражнения е възможно да се развие музикалното ухо. Всъщност дори хора, които не са могли да носят мелодия преди, могат да спечелят способността да пеят и да пишат напреднали мелодии по слух.

От друга страна, без да се изразяват идеи, е невъзможно да се развие адекватен мисловен процес. Изговарянето на нови думи и изречения на глас е най-естественият и често срещан метод за овладяване на всеки език. Ето защо обучението на деца да четат с фоника беше истински пробив в общественото образование. Този интелигентен подход помогна на нашите деца да разчитат на формираното си аудио и вокално преживяване и увеличи ефективността на четенето с няколко пъти. С помощта на фоничното обучение е възможно да се научат дори деца в предучилищна възраст как да четат.

Позоваването на системата Азбука /сухи ноти/ в музикалния клас наистина е пречка за музикалното образование, защото тя не разчита на човешкия глас и на артикулацията, а вместо това се опитва да вкара абстрактни символи в звук. Това създава изкуствени затруднения в процеса на формиране на музикалното ухо и мислене на децата, тъй като много важният орган на възприятието на музиката не участва в процеса на обучение. При този сценарий детето е принудено да се учи с умение, което никога не е усвоило - умението да запомня абстрактни символи, които нямат нищо общо с музикалните звуци.

В резултат на това формираната система за музикално образование създава 2 типа хора с „недостатъци“ в музикален план - първият тип е способен да чете нотите, но не е в състояние да свири на ухо и да импровизира, а вторият тип може да свири всичко на ухо, но не могат да чета. Разликата между музикалния звук и възприемането от детето на него с времето се превръща в катастрофа в човешкия ум и полуобразованите музиканти са много чести.

Много учители обаче разбират значението на азбуката по време на процеса на изучаване на музика. Те се опитват да използват нотите като срички за пеене. Но това е много лоша идея, която може да увреди недоразвитите и уязвими гласни струни на децата. Преценете сами: „Ei“ и „Ef“ са две „заключени“ срички, базирани на гласната „A“, която е една от най-неудобните за пеене. Други срички - „Bi“, „Ci“, „Di“ „Eee“ и „Djee“, използват една и съща гласна „И“, която е една от най-напрегнатите, и излизат през свита челюст.
Най-удобната и доказана във времето система от имена за музикални ноти е Solfegio, известна като Do, Re, Mi, Fa, Sol и др., Създадена през 10-ти век от Gvido от Arezzo (италиански монах, който също е изобретил жезъла и нотите ). Тези срички се развиват и се използват в продължение на 11 века. Solfegio предлага най-балансираните и удобни гласни за човешкото гърло. Те са изключително полезни за развитието на глас, ухо и музикална памет, заедно с възприемането на музиката на всеки индивид, независимо от неговата музикална склонност.

Без да „озвучават“ музика по начина, по който децата „гласуват“ думи в началото на своето обучение, те са лишени от възможността да развият своето музикално ухо, памет и мислене. Имената на азбуките за ноти са специално разработени само за тези, които имат вроден талант, като дават на другите малък шанс да успеят да научат музикалния език.
Много е лесно да се различи детска книга от роман по яркия и колоритен външен вид и големите шрифтове и картинки, които помагат да се разбере визуално значението на написаното. Тези „съвети“ помагат на детето да разчита на утвърденото умение за възприятие на визуалния свят с възможност да развие своето абстрактно мислене и въображение. Текстовете за деца, които тепърва се учат да четат, обикновено се състоят от малки изречения, а не обемни абзаци и като правило нямат повече от 5-7 реда думи на една страница.

Количеството редове понякога е от решаващо значение за визуалното възприемане на всеки писмен материал. Всички знаят това. Това правило се спазва от всички хора със здрав разум - учители, редактори, родители. Музикалната педагогика успя да пренебрегне и това правило! Няма нищо по-сложно в разбирането и всеобхватното обучение от „традиционния“ Велик щаб.

Външният вид на Grand Staff (две петолиния свързани със скоба – аколада в партитурата – за едновременно изпълнение на двете ръце) не само плаши децата, но и възрастните - начинаещи. Аколадата се състои от минимум 10 реда и 12 интервала. Напълно има 22 графично подобни линии на музикален текст. За плавно четене очите на начинаещия трябва да виждат и да работят през всички тези редове наведнъж. Според изследванията на Херман Ебингхаус (1850-1909), основателят на психологията на паметта, способността на нашата памет е ограничена и не може да се справи с повече от 7 нови елемента едновременно. За да управлявате повече елементи без стрес, трябва да ги съберете в групи и да ги систематизирате. В основата на всяко запаметяване (особено визуално), ако няма механични тренировки, трябва да се организират материалите. Изкуството на запомнянето е в способността да виждаме и да мислим систематично.
Въпреки това е много трудно да се разберат линиите и пространствата на Великия щаб, защото графиката на него не е буквално това, което те представляват. Всъщност черните, тънки линии и белите, широки интервали са равни шевове, както при шаха. Умът на начинаещия вижда тънки черни линии и дебели интервали и получава грешно впечатление: че черните линии са важни шевове и интервалите са просто прекъсвания между тях, както в книгите. Традиционната черно-бяла графика на Grand Staff има значение за професионалисти, които имат опит в четенето на музика. Въпреки това, няма намеци за очите на начинаещите да определят кое е най-важно и как да се съсредоточи върху него. Повече от това: графиката за продължителността на нотата е по-изразителна от височината на нотата. Но за начинаещи, които имат слабо развита координация и са заети да търсят правилните клавиши, ритъмът не е техният основен приоритет.

Не знам нито един „класически“ метод, който някога да е създавал учебни материали, способни да обучават зрението на начинаещите, за да определят всяка линия или пространство в движение. Никога не съм виждал флаш карти или софтуер, предназначени да развият тяхната визия за незабавно разпознаване на пространството и бележките с помощта на помощна графика. Не видях използването на цветове и изображения, които могат да привлекат визията на начинаещ като декодер на абстрактни правила, както при картините в детските книги. Четенето на редове и интервали обаче е решаваща задача, тъй като музикалните ноти имат подобен външен вид и тяхната разлика в височината може да се определи само от мястото им на черно-белите „пътища“.

За визията на всяко дете-начинаещо обаче няма разлика между нотите на втория или третия ред или между две съседни ноти, независимо дали са в една и съща октава или в различна. Без този вид „музикална визия“ човешкото око е нищо друго освен безполезна мъртва тежест, която може само да обърка начинаещия, възприемащ музикалния текст.
Описаното по-рано „решение“ на сляпата ситуация - запомнянето на бележките с помощта на думи и фрази поставя цялото натоварване върху мозъка на ученика, а не върху визуалното му възприятие. Заедно с всички други натоварвания, това е твърде много, за да се справи с детския ум, разтягайки отговорностите му до немислими граници.

Ако намерите музикален учебник с весели и забавни картинки и цветно представени „знаци за почивка“ или други символи за писане на музика, не прескачайте, че това е добра книга. Причудливите музикални ноти, маскирани като хора, животни или други същества, и музикални линии, оцветени като дъга, не винаги са в състояние да научат детето ви да чете нотите. На първо място, цветовете НЕ МОГАТ да обяснят звуците. Всички тези опити да оцветите всяка бележка по 7 различни начина, за да „обясните“ различията си, не са нищо друго, освен бъркотия, която няма да помогне на вашето дете. Второ, преди да се развълнувате прекалено много, опитайте се да анализирате за какво точно се отнася графиката и към какви сетива те се прилагат. Какво се опитва да обясни тази книга? Дали някоя от тази визуална „размивка“ всъщност помага на детето да „декодира“ директорите на партитурата, или е само друг елемент, който го „зарежда“ с още повече теоретична информация? Ако е така, всички тези сладки герои само ще претоварят ума му. Моля, не забравяйте, че това е само повече „Теория за нежелана поща“, което може да доведе до бъдещи разочарования.
Подредбата на бележките за партитурата представлява хармонична „огледална“ система, но повечето ученици нямат представа за това. Тази система е толкова жива, проста и разбираема, че винаги може да реши въпроса за запомнянето и намирането на всяка нота от която и да е октава в движение. Системата сама по себе си е музикален визуал, съчетан с формулирана азбука, и да знаете системата е толкова важно, колкото познаването на вашите таблици за умножение по математика или таблицата на елементите в химията. Благодарение на тази система е възможно да се намери всеки ключ, свързан с която и да е нота и да се разбере логиката на музикалното пространство като цяло. Но по-голямата част от „традиционните“ методи предпочитат да преподават музикални ноти и музикални клавиши поотделно, един по един, без да се разчита на музикалната система, отказвайки на нашите деца всякакви перспективи.
Всички знаят, че играта с ноти е един от най-важните етапи на музикалното образование. Всъщност това е точната причина - да може да свири, като чете ноти - че повечето хора ходят на уроци по пиано. Те си представят, че могат да отворят всяка книга и да я четат свободно. Това е новаторската разлика и неразбиране между широките маси и учителите по пиано. За масите музиката е език, който те искат да се научат да свирят за себе си. За повечето музикални професионалисти музиката е изкуство, предназначено да се изпълнява на сцената за други. Никой учител по английски никога няма да посмее да накара всяко дете, което тепърва започва да се научава как се пише  и чете, да го прави, докато действа и използва театрална изразителност. Може би защото, когато целият свят придоби някаква грамотност, той ни донесе осъзнаването, че всеки трябва да знае как да чете и пише, но само надарените могат да овладеят тези умения до художественото ниво. В музикалната педагогика все още се култивира идеята учениците да играят артистично или изобщо да не играят. Това поставя всички музикално настроени и артистично надарени деца на подиум и утаява всички останали в бездната на вината, което ги кара да се срамуват от себе си, да нараняват и разочароват и да губят увереност.

Начините на обучение за свирене по ноти  са най-безсмислените в света на педагогическата практика. Всички сетива и умения на ученика, като координация, зрение, ухо и глас, са разработени поотделно от учителите по пиано, като същевременно използват теорията и обясненията като основен инструмент! По този начин учителят по пиано на практика обяснява на ръцете на детето как трябва да се движи и да изглежда, когато докосне клавиши на пиано. На ушите на детето се казва какво трябва да чуят. Очите се инструктират къде трябва да гледат и какво трябва да видят, а главата се съветва какво трябва да мисли по време на процеса. Гласът на детето изобщо не привлича внимание през повечето време, защото се счита за маловажен.
Ако след всички тези часове на обяснения и невероятни борби детето всъщност започне да свири упражнения и да отгатва правилните бележки, това не го доближава до плавното четене на зрението. Това е така, защото той не знае едновременно да прави всичко, което е научил.

Едно от най-старите умения, които детето е развивало някога от раждането си, е копирането. Чрез имитация децата се учат да говорят и да се движат, като гледат възрастните и ги „отразяват“.  Що се отнася до свиренето на пиано с ноти, нещата изобщо не се правят по този начин. Музикалните бележки се поставят на музикалния персонал вертикално, докато съответните клавиши седят хоризонтално. Това е последната капка за много начинаещи, оставяйки ги напълно загубени и разочаровани. Вече претоварени с твърде много пъзели и абстрактна теоретична информация, те просто не могат да се справят повече!

Разработени поотделно, всички умения на детето започват да влизат в конфликт помежду си, вместо да работят в екип за справяне със задачата. Те държат напредъка на четенето (който вече не е плавен) още по-надолу. Преди това научените упражнения за пиано не предоставят абсолютно никаква помощ за четене на ноти и теория, докато самото познаване на теорията няма нищо общо с координацията на ръцете. Музикалното ухо изобщо не може да участва в тази дейност, тъй като докато се произвежда по една нота, е трудно да се чуе музика. В резултат на това детето, „подготвено“ да свири с музикалния лист, се чувства като кученце с огромен болд с информация, вързан на врата му.
Зрението, координацията, слуха и мисленето на всеки човек трябва да взаимодействат в рационален и здравословен баланс. Всеки образован специалист трябва да разбере, че докато се фокусирате върху едно, не можете да се фокусирате еднакво и върху друго. Но какъвто и да е планът, уменията трябва да са в основата на всеки урок, и особено на уроците по пиано! Има две много важни правила за учене: „1. Трябва да преминете постепенно от простото към по-сложното и 2. Трябва да преминете постепенно от конкретното към абстрактното. ' Тези правила са избрани от световната педагогика преди векове и спазването им е от съществено значение.

Всяка система за преподаване на музика, която се предлага на нашите деца да свирят с ноти, използвайки традиционната черно-бяла аконада , всъщност нарушава тези дидактически правила. Това прави практически невъзможен балансът между развитието на координационни умения, зрение и абстрактно мислене. Търсенето да се развият координационни умения във връзка с четенето на музика в еднаква пропорция е същото като изтеглянето на модерни, усъвършенствани компютърни игри на Pentium I.

Единственото решение на тази дилема е да се намери здравословен баланс, който може да бъде опростено представяне на Великия щаб /аконда/, с възможно най-много визуални подсказки за очите и координацията на начинаещия. Колкото повече развиваме тези основни умения, толкова повече място освобождаваме за по-напреднало ниво на образование - процесът на мислене и способността да анализираме цялата информация. Уменията за свирене на пиано в никакъв случай не могат да си противоречат или да си пречат. Много е важно начинаещите постепенно да преминат към по-напредналите стъпки на партитурата и да поддържат баланса между умственото мислене и двигателните и визуалните умения в стабилна и здравословна пропорция. Това е основният принцип на организирането на най-умната и без стрес учебна програма за деца и начинаещи от всяка възраст в световната педагогика.

Децата обичат да научават успешно нови неща. Иначе изобщо не обичат да се учат. Традиционната музикална педагогика, през по-голямата част от своето дълго съществуване, загуби няколко поколения хора и допринесе за пълната музикална неграмотност в света. Тя е култивирала музикално неграмотни хора и не е постигнала нищо по-добро от сложно обяснение за провала си. Според това обяснение борбите, през които преминават нашите деца, като се справят с абсурдното преподаване на основите на музиката, са единственият правилен и легитимен начин на обучение. Както би казал всеки зъболекар, това е толкова професионално, колкото изваждането на зъби без упойка.

От дълго време, откакто хората съществуват, свикнахме да мислим, че способността да учи музика е дар от Бог. Бог е много по-щедър, отколкото хората са мислили за Него. Способността да чувате и разграничавате музикални звуци, да пеете и да играете с ноти и да записвате музика на ухо може да спечели всеки средностатистически човек. Възможно е да научите всички тези умения  в държавните училища. Разбирам, че е трудно да се повярва. И все пак, едно време беше трудно да повярвате, че можете да стигнете до Ню Йорк от Хюстън само за няколко часа, да говорите с приятел в друга част на града през тръба или да имате кутия, която показва филми . Необходимо е само желание да се реши проблемът с музикалното образование сега и музикалната грамотност ще стане част от живота на всеки.

[Лина]

                                                   
                  КРЕАТИВНО МИСЛЕНЕ У ДЕЦАТА

      Натоварването в съвременните училища е по-фокусирано върху запомнянето и използването на информация, отколкото върху развитието на творчеството и креативното мислене. Общото образование включва решаване на различни задачи, без да се използва нестандартен подход. Дори се случва ученикът да получи по-ниска оценка за решаване на математически проблем по метод, който не е включен в програмата. От една страна, този подход дисциплинира, учи децата да се придържат към общоприетите рамки, от друга страна, той не позволява да се разкрие творчески потенциал и се отразява негативно на качеството на обучение. В противовес на това креативното мислене е високо ценено умение в много професии и ще бъде една от ключовите компетенции на 21-ви век. Освен това, креативността и комбинативното мислене са изключително важни за намиране на добри решения във всяка една житейска ситуация. И не на последно място – креативното мислене създава нови невронни връзки в мозъка (невропластика), което означава, че творческите дейности помагат на мозъка да бъде в добра форма, по същия начин, по който спортните тренировки поддържат добрия тонус на мускулите. Ето защо в научните среди има голям интерес към изследвания върху факторите и начините за развиване на креативността у децата и възрастните.

Как може да се стимулира креативното мислене извън четенето на книги и реденето на пъзели?

Един от ефективните начини според научните изследвания е използването на творческото писане и разказване на истории като средство за постигане на целта. Ето няколко идеи за култивиране на креативността:

• Задайте на децата въпрос от типа: „Какво щеше да стане, ако…?“ и им дайте пълна свобода да развият идеите, които им хрумват под формата на история. Примерни въпроси: „Какво щеше да стане, ако мишките можеха да четат мислите на хората?“ или „Какво щеше да стане, ако можехме да създадем условия за живот на близка планета?“

• Изберете някакъв герой от добре известна приказка или детски филм и поставете героя в нов контекст – например друга известна приказка или детски филм.
Попитайте децата: „Kак този герой би променил развоя на събитията в приказката?“, „Как би използвал своите силни страни в новата ситуация?“ и „Какви нови умения би могъл да научи от другите герои в приказката?“.


• Попитайте децата кои три неща биха взели със себе си, ако знаеха, че ще прекарат дълго време на самотен остров. След това им дайте задачата да опишат как са се озовали на острова, какви преживяванията са имали и как това, което са взели със себе си, им е помогнало, докато са били там.

• Изберете някоя известна приказка, книга или филм и поставете задача на децата да измислят оригинално заглавие. Предизвикателството може да бъде в различни варианти: смешно заглавие, заглавие-гатанка и т.н.

 *  „Игра на асоциации“. За нея трябва да имате двама или повече участници: единият играч назовава думата, другият трябва да назове това, което се асоциира с нея, след което играчите се разменят. Този метод има положителен ефект върху образното мислене и въображението.
  *  „Да или не“. За определено време отговаряйте на въпросите на другите едносрично, като използвате само тези думи. Опитайте се да се уверите, че никой не придава особено значение на това. Това упражнение ви позволява да научите как да реагирате бързо на променящите се ситуации, бързо да търсите изход от тях. Освен това подобно забавление може да бъде интересно и дори забавно.
  * „Мозъчна атака“. За да извършите това упражнение, трябва да измислите проблем, например: човек е попаднал на необитаем остров, той има само вилица, бинокъл и въже със себе си. Необходимо е да се измислят няколко различни варианта как да се излезе от тази ситуация. Това упражнение няма само едно правилно решение, целта му е да са дадат възможно най-много идеи, дори и най-неефективните. По-добре е да тренирате в група: това ще даде на участниците възможност да слушат предложенията на другите играч, да се забавляват и да се възползват от тях.
  * „Творчество“. Вземете за основа каквато и да е проста форма: триъгълник, квадрат, ромб или кръг. На лист A4 отпечатайте или нарисувайте няколко от тези фигури на три реда. За определено време се опитайте възможно най-бързо да направите своя собствена рисунка въз основа на тези фигури. Ограждате ги комбинирано така, че да се получи някакъв обект. Няма нищо страшно, ако нямате артистичен талант, важно е бързо да измислите няколко оригинални идеи, а качеството на тяхното изпълнение е второстепенно.
  * „Съкращения“. Вземете която и да е дума и си представете, че това е съкращение. Измислете интересно декодиране, например „Бог – безсмъртен, обожаван господар“.
  *  „Необичаен подход“. Заобиколени сме от много различни обекти, измислете необичайно приложение за тях. Колкото повече опции, толкова по-добре! Това е не само чудесен начин за развитие на креативност, но и добра възможност за прекарване на времето в пътуване или чакане на транспорт.


    За да имат творческо мислене, децата имат нужда както от богата „база данни“ от знания, така и от добър „процесор“ – умение за бърза и точна обработка на информацията. Ето защо използването на образователни игри и упражнения като тези в програмата Fast ForWord, които подобряват уменията за гладко четене и бърза и точна обработка на информацията, ще съдейства изключително много и за развиването на креативността.
Едно важно условие за стимулиране на креативното мислене на децата е да се осигури среда на приемане на различните идеи, за да могат децата да се освободят от притесненията си относно евентуална критика от страна на другите деца или възрастните участници – учители и родители. Само когато чувстват доверие, децата ( както и възрастните) могат да използват целия си потенциал за комбинативно мислене и намиране на оригинални решения.

[Шишман]

Ето как го възпитаваме и развиваме  малкият български хайдутин. Няма значение, какво е счупил, скъсал или развалил, важното е - ти наби ли го за децата в градинката. Щом ги е набил - всичко е на ред. Няма значение и дали познава буквите, цветовете, животните и т.н. ! Важното е да ги набива, да тренира и да яде, па дали се е напикал и подобни са на втори план. Никой не му се и кара, за биене да не говорим. Обаче тренировките и борбите дето му правя са около 10 пъти по-тежки и болезнени от набиване. То е душене, бутане, извиване на ръце или крака, въобще няма милост, като го хвана, и му харесва, а е и издръжлив на болка. В почивките го уча на различни трикове и хитрини, та да знае как е в живота. Та това е правилното възпитание по български и шопски.  

[Лина]

Рефлексът на Бауер и до какво може да доведе липсата на лазене

Изследване, публикувано в Журнала на Американската педиатрична академия през 2000 г., сочи, че децата, използвали проходилки като бебета и прохождащи, показват признаци на забавяне във важни етапи като седене, пълзене и ходене, в сравнение с бебетата, които никога не са използвали подобни уреди за прохождане. Учените стигат до заключението, че има връзка между употребата на подобни уреди и забавянето на двигателните функции, което от своя страна създава потенциални проблеми, свързани с ученето и езиковите.


В своята книга „Симфония от рефлекси“ Бони Л. Брандес пише относно проходилките и подобните уреди:
„Защо тези уреди ограничават пълзенето и естествените движения и създават такива проблеми в развитието на детето? Най-просто казано, пълзенето е от огромно значение за най-различни аспекти от развитието. То помага за развитието на двете полукълба на мозъка и заздравява умението за запомняне и получаване на информация. Насърчава узряването на корпус калозум и на фронталните дялове. Способността ръцете, краката, очите и ушите да бъдат използвани в хармония също може да се припише до известна степен на рефлекса за пълзене“.


Рефлекс на Бауер

Рефлексът на Бауер за пълзене се появява около 28-ма г.с. Този бебешки рефлекс изчезва около шест седмици след раждането, но отново се появява, когато детето се учи да пълзи. Може да провокирате рефлекса на Бауер, като натиснете стъпалата на бебето, докато лежи по корем. То ще започне да се движи, все едно пълзи. Този рефлекс за пълзене помага и при раждането, когато бебето се придвижва в родовия канал. По-късно той помага на детето за важни функции като пълзенето и в крайна сметка – за ходенето.
Рефлексът на Бауер влияе на развитието на координацията на цялото тяло. Той създава баланс между дясната и лявата половина на тялото. Този рефлекс активира „скоростната магистрала“, или корпус колозум в мозъка, който свързва двете полукълба. („Симфония от рефлекси“).


Запазен рефлекс на Бауер

Щом този рефлекс играе толкова важна роля в развитието на детето, какво се случва, когато се „запази“, въпреки че той вече не е нужен? Как изглеждат поведението и развитието в такъв случай? Тъй като рефлексът на Бауер е свързан с движенията при пълзене, ако той остане, а детето пропусне този период, това възпрепятства интегрирането на други важни събития в развитието, както и на други рефлекси (например на симетрично-тоничния рефлекс на врата – STNR). Симетрично-тоничният рефлекс също е важен условен рефлекс, който помага на бебето да лази и може да има пряко влияние върху стойката и коремните мускули в по-късен етап, ако се задържи.


Сред другите признаци за задържане на рефлекса на Бауер са:

    Забавяне в контрола на движенията
    Проблеми с координацията
    Забавяне на емоционалното развитие
    Изоставане в когнитивните етапи на развитие
    Фрустрация, сетивни трудности и хиперактивност у детето


Ползи от пълзенето за ученето

Освен повече физическа сила и двигателен контрол, пълзенето стимулира части на мозъка, които са важни за ученето. Повтарянето на движения с крака и ръце помага за организиране на невроните, позволявайки на мозъка да започне да контролира когнитивни процеси, които по-късно ще спомогнат за разбирането. Когато бебето пълзи, ръцете му водят и, визуално, те решават накъде да отиде то. Тези движения са първите изпитания за координацията между ръцете и очите на детето. Тя е от съществено значение за ученето. Това умение се използва при четене, писане, имитиране, спортуване, игри на площадката, писане на компютър и при много други ежедневни дейности.


Друга важна част от ученето е бинокулярното зрение. Това умение се развива рано у бебето. По този начин очите се учат да гледат в далечината и после отново да фокусират ръцете на бебето, докато пълзи по пода. В бъдеще, когато детето учи, бинокулярното зрение се използва множество пъти на ден в класната стая, когато детето гледа как учителят пише на дъската и после поглежда надолу към тетрадката си, в която преписва от дъската.


Доказано е, че кръстосаното странично движение, което се проявява по време на пълзенето, освен това заздравява „комуникационната магистрала“ между дясното и лявото полукълбо на мозъка. С увеличаването на скоростта и яснотата на връзката между двете полукълба, способността да се учат по-сложни неща, анализирането и критичното мислене се осъществяват по-бързо и по-лесно.
Освен това пълзенето може да подобри психическото, зрителното и пространственото развитие за процеси като следенето, дешифрирането, писането и решаването на проблеми.
Освен ползите по-горе, терапевтите вярват, че пълзенето насърчава самостоятелността и сблъсква бебетата с нови стимули за преодоляване в тяхната среда.


Важно ли е пълзенето?

Някои бебета може да пропуснат периода на пълзене или пък да пълзят съвсем кратко време, но повечето бебета прекарват доста време в придвижване по пода, за да стигнат до разни предмети. От пълзенето има много ползи, които играят важна роля в развитието на детето. Въпреки това има много деца, които не пълзят за дълги периоди от време и не показват признаци на проблеми с ученето и забавяне в развитието. Няма доказателства, че пълзенето е най-важното събитие, което да е единственият път към правилното развитие. Но въз основа на всички ползи от пълзенето е логично да насърчаваме бебето да го прави и да прекарва време по корем. Това дава възможност на детето да заздрави мускулите си, да използва зрителни сигнали и да упражнява двустранни движения. Ние първоначално се учим чрез взаимодействието на ръцете, лежането по корем и пълзене.


Как да интегрирате условните рефлекси?

Ако забележите останали условни рефлекси, които пречат на развитието на вашето дете, може то да се нуждае от упражнения, които да „приспят“ ги, за да може другите му рефлекси да се развият. Ако задържаните условни рефлекси не бъдат интегрирани, има вероятност все още да забелязвате трудности в ученето или странични ефекти като ходене на пръсти, седене във формата на буквата W, подмокряне, тревожност, страх, лоша координация и баланс, недобре развити вестибуларен апарат и проприоцептивна система, както и проблеми с двигателното планиране. Ако тези важни рефлекси липсват, това е знак, че нервната система е недоразвита.

------------------
Има тъпаци дето спират децата си от пълзене, включително аз  , защото теракота е много студен . Ма то човек като не знае и като не се сеща е така.

[Лина]

Интересни и лесни упражнения за развиване на зрителните възприятия не само за деца с проблеми като зрително затруднени, с астигматизъм, мързеливо око и др., напротив стават и за игра. Започват след първата минута.

[Лина]

https://otzasada.com/leo-mesi-i-proklyatieto-koeto-go-napravi-nay-velikiya-za-vsichki-vremena

Лео Меси и проклятието, което го направи най-великия за всички времена

Все се учудвах защо Меси, който е супер богат и невероятен футболист има толкова обикновена жена, това ми правеше голямо впечатление. Сега знам защо човек с такъв късмет е толкова приземен. Шокирах се от тази невероятна история и тя намира мястото си тук, тъй като Меси като дете е бил с отложен старт в живота. При него са били налице всички предпоставки да не постигне нищо, а става точно обратното.

Целият материал е в линка по-горе.


В книгата си “Давид и Голият” американският автор Малкълм Гладуел изразява тезата си, че в случаите, в които аутсайдерите печелят (в спорт, бизнес или война), това се случва защото те не само, че компенсират за недостатъците си, ами също така ги превръщат и в най-голямата си сила. В тази статия ще опитаме да обосновем хипотезата, че именно заради вродените проблеми, които тровят големия Лионел Меси в детството му, той се е превърнал във футболното божество, което е почитано от милиони днес.

На почти всеки футболен фен е известна трогващата историята малкия Лео и болестта, която можеше да убие кариерата му преди тя дори да е започнала. Бързо търсене в Google за Дефицит на растежен хормон (ДРХ) и името на аржентинеца показва редица заглавия, които в устрема си да грабнат читателя, обявяват как именно това неприятно заболяване е можело да спре легендата на Лионел още в нейния зародиш. Ние не оспорваме този факт, но според нас това не е цялата истина и е изключително вероятно Меси да е успял да постигне футболното си майсторство благодарение именно на този свой недостатък. Към него добавяме и друг проблем, който го трови дори и днес - в ранна детска възраст аржентинецът е диагностициран със Синдрома на Аспергер. Разбира се, по-надолу в тази статия ще вникнем и в тази случка, но за да обясним аргuмента си по-добре, бихме желали първо да ви разкажем историята на Дейвид Бойес.

Дейвид Бойес: адвокатът, който не може да чете

Най-вероятно не сте чували за г-н Бойес и неговите грандиозни успехи. Може би името ви е познато, ако се подвизавате в правните среди, тъй като Дейвид е един от най-търсените и най-успешни адвокати в света. Фирмата, на която той е главен председател, се казва “Бойес, Шилър и Флекснър” и за миналата година е регистрирала приходи от над $400 000 000, което я прави една от най-големите в света. В дългата си кариера Дейвид е бил замесен в редица високо профилни дела като “САЩ срещу Microsoft”, “Пери срещу Шварценегер” и “IBM срещу САЩ”.
А благодарение на огромните богатства, натрупвани в това време, той живее в имение с площ от почти 3000 кв. м., намиращо се по средата на терен с размер от 10 акра. Това е един от многото му имоти, а голяма част от свободното си време, адвокатът обича да прекарва на личната си яхта.
На база на всички тези успехи, може би ще ви е трудно да повярвате, че Дейвид има сериозен проблем, който би трябвало да е пагубен за всеки амбициозен юрист. Той е изключително несръчен в четенето на думи и се е научил да чете (макар и нескопосано) чак в трети клас, две години и половина след съучениците си. Това се дължи на факта, че той е страдал от дислексия.
Съществуват много определения за това какво е дислексия. Най-просто можем да кажем, че дислексията е специфично нарушение на способността за учене, в резултат на което за някои хора е трудно да придобият умението да четат и да пишат. Противоположно на популярните схващания, това увреждане няма нищо общо с интелигентността на децата, не се дължи на умствено изоставане или проблеми със зрението. Те просто приемат информацията по друг начин. На пръв поглед, това може да ги накара да изглеждат глупави в очите на учители и съученици, което може да ги стресира и сериозно да се отрази на самочувствието им.
Малкият Дейвид обаче се насилва, като в началото започва да “чете” комикси, в които основният метод на предаване на информацията е визуален. От картинките се научава да разбира и контекста на самите думи. По-късно в гимназията, както и в университета, той е далеч по-бавен от съучениците си в четенето на учебници, но за разлика от тях той успява да вникне по-задълбочено в значението на думите, изписани по страниците, тъй като е принуден да ги разбира в контекст на цялостното съдържание, както се е учил от комиксите. Бойес прекарва и много време в офисите на лекторите си, като неуморно ги моли да му разяснят материала, който му е така труден да прочете сам - нещо, което останалите приемат за даденост.
В резултат на всичко това, той развива умение да помни и разбира факти и да възприема много добре вербалната комуникация от други хора. Самия Бойес е със сравнително ограничен речник, но това също се оказва в негова полза.
Благодарение на всички методи, които Дейвид използва за да се бори с дислексията си, той всъщност се превръща не просто в успешен адвокат, а в един от най-добрите. Когато води съдебно дело, той използва простички думи, за да обясни комплексни проблеми - нещо, което му помага да спечели заседателите на своя страна. Също така Бойес е доста добър в това да усеща различните вариации в тона и изказа на свидетелите на пейката, което му помага при кръстосаните разпити, а благодарение на отличната си памет, той може да извика в главата си всеки малък детайл по делото, върху което работи, добавяйки още едно оръжие към вече впечатляващия му адвокатски арсенал.
Както виждате, Дейвид Бойес не просто е успял да превъзмогне дислексията си, а се превърнал в един от най-добрите, благодарение именно на факта, че трябва да се пребори с нея. В интерес на истината това не е толкова рядко срещано събитие. Според две различни проучвания, около 35% от успешните предприемачи в Щатите са с дислекция и около 20% в Обединеното Кралство. Някои от най-богатите хора в света живеят с тази диагноза. Те включват имена като: Ричард Брансън (Състояние: $5 млрд.), Крег Макал (Състояние: $2,5 млрд.), Тед Търнър ($2,2 млрд.) и др. Синовете на Дейвид също са дислектици и също са успешни адвокати.

Меси: малко хлапе, големи мечти

Предполагаме, че мнозина от вас са гледали амбицизоната филмова продукция “Троя” (2004 г.), чиято цел е да разкаже една по-истинска версия на легендата за Троянската войната. Още в началото филмът ни запознава с любопитно дете, което, срещайки най-известния герой от предстоящата война Ахил, не може да се сдържи да не го попита дали митовете около него са верни. Дали е вярно, че той е син на богиня и безсмъртен на бойното поле? Ахил, видимо раздразнен отговаря, че не би му се налагало да носи щит, ако това е така.
По наши наблюдения не малка част от феновете смятат, че магията на Меси просто му е вродена от футболните богове и почти няма значение отборите и обстоятелствата, в които аржентинецът се развива. Той е целунат от съдбата и щеше да е велик каквото и да става. Но ако той беше бог с топка в краката по рождение, едва ли щеше да си налага да тренира от сутрин до вечер, седмица след седмица, години наред.
Факторите за успехите на Меси са много и безспорно фактът, че започва кариерата си в Нюелс Олд Бойс (клубът, който развива и Марадона) и по-късно преминава в “Ла Масия” за да се усъвършенства, играе своята значима роля. Но това, което го отличава от стотиците деца, пристигнали в Барселона за да се учат на футболно майсторство, е, че Лео носи на метафоричните си плещи два сериозни проблема - един физически  и един психически и може би, точно като при споменатите по-горе личности, благодарение на тях той се превръща в един от най-великите, ако не е най-великия футболист за всички времена.
Дефицит на растежния хормон е рядка болест, която засяга 1 на всеки 7000 новородени и е свързана с нарушена дейност на хипофизната жлеза, която е отговорна за отделянето на растежен хормон в човешкото тяло. Обикновено младежите, които са засегнати от това състояние, се раждат с нормални размери и болестта не е очевидна за родителите, докато те не достигнат възраст, в която връстниците им започват бързо да добавят сантиметри към височина си, а те си остават дребни. Самият Лео споделя следното:
“Бях дребничък. Винаги ми казваха, че съм най-ниският, както на игрището, така и в училище. Чак като преминах лечението си започнах да достигам нормален ръст.”
ДРХ забавя и пубертета в младежите и се отразява на възможността им да трупат мускулна маса и може да повлияе негативно на развитието и здравината на зъбите и костите. Добрата новина за Лео е, че състоянието е напълно лечимо и методът е сравнително прост, ако не и лесен. Малкият Меси трябва да се инжектира с хормон на растежа в продължение на няколко години, за да може да има шанс за нормален живот. Лечението струва около 1300 евро на месец, които са покрити от работодателя на бащата на младежа. Но след известно време тези плащания спират и Хорхе Меси е принуден да търси други методи, за да плаща инжекциите на сина си.
В същото време Лео, който откакто се помни е обсебен от футбола, започва да впечатлява съотборници и треньори с изявите си с екипа на една от детските формации на Нюелс Олд Бойс, с които той започва да тренира от 6 годишен. Малкият Леонел е със значителен дефицит във физическите си размери и това значи, че той трябва да намери своите методи за да преодолее проблема си.



Неочаквано за мнозина, Меси е най-добрият играч за младежите на Нюелс и дори бележи над 500 гола за тях. Аржентинският клуб е готов да финансира останалата част от лечението на малкия магьосник, но в последствие се отмята от това свое обещание. Ситуацията дава възможност на испанския гранд Барселона да се намеси. "Каталунците" финансират медикаментите, които позволяват на Лео да достигне височина, която е приемлива за средностатистическия мъж, а той им се отплаща с дълга и плодовита кариера.

Втората диагноза на Лео

До тук разбрахме физическите фактори, които превръщат Лео във величие, но историята му няма да е пълна, ако не споменем и психическите “проблеми”, които повлияват на нисичкия магьосник.
Един от прякорите на Меси от детството му е el pequeño mudito (pequeño - малък, mudito - ням). Той произлиза от поведението на мъничкия Лионел в училище и съблекалнята. Меси няма много приятели и рядко говори със съотборниците си. В час моли сучъеници да задават въпроси вместо него на учителите. Някои дори са смятали, че младежът не може да говори. Според слуховете, Лео не е просто срамежлив. Всъщност, той е бил диагностициран със Синдрома на Аспергер, когато е на 8 г. Тук е важно да отбележим, че аржентинецът никога не е коментирал публично тези вести. Все пак е силно вероятно голяма част от гения си, той да дължи на това рядко психично разстройство от аутистичния спектър. За него е характерно, че страдащите изпитват значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси.
Според Нилтон Витули, член на организация за подпомагане на хора с аутизъм (и бивш футболист и родител на дете аутист), поведението на Лео на и извън терена е характерно за хора, намиращи се в аутистичния спектър:
“Те винаги търсят един модел на поведение и го повтарят до безкрай. Меси винаги има едни и същия движения: почти винаги пада на дясната си страна, дриблира по един и същ начин и всичките му изпълнения на дузпи са сходни. Той може да “предрича“ действията на вратарите когато нахлуе в наказателното поле и може би знае, че ще е отбележи преди това да е станало, защото го е практикувал хиляди пъти.”
Това не е толкова странно, защото аутистите търсят рутината и лесно се обсебват от дадени дейности. А за Лео Меси това означава, че той изпипва всяко свое движение до перфектност. Фактът, че техниката, пасовете и дрибъла му са най-добрите в света не е просто случайност или божи дар.
Според последните проучвания, разстройството не може да бъде излекувано, но човек може да се адаптира към него. Ако погледнем интервюта от младостта на Лео и сега, се вижда разлика в поведението и езика на тялото му. Той е по-уверен от преди и явно е преодолял страха си от социализация с хора. Все пак той си остава един от най-тихите играчи в съблекалнята и предпочита да води отбора с действията си на терена. Ето какво заяви насково новото попълнение на Барса Антоан‌‌ Гризман за отношенията си "Бълхата":
“Меси не е човек, който говори много. Аз също не съм разговорлив и ми е трудно да си комуникирам с него.”
  Въпреки, че Лео не е разговорлив, това не го спира да е един от лидерите в отбора и в основата на всички спечелени трофеи откакто той дебютира за отбора.

Залючение

В крайна сметка дали хипотезата, изразена в началото на тази статия, е вярна?‌ Дали Лионел Меси е постигнал това, което е постигнал, благодарение на физическите и психическите си недостатъци? Правилно ли е въобще да ги наричаме недостатъци, ако те са го тласнали към успеха или това е просто съвпадение? Все пак, като се замислим, той не е единственото дете, което тръгва от Южна Америка и тренира в някои от големите европейски грандове. Стотици деца работят със същите методи, в същите условия и под същите треньори. Странно ли е тогава, че един от тези играчи, който има не едно, а може би две редки заболявания, се превръща и в уникален играч - такъв, който се ражда веднъж на сто години?

[Hatshepsut]

Половото съзряване при децата започва все по-рано. Какви са причините?


Имат ли значение ограниченията заради пандемията от Ковид, като локдауните и дистанционното обучение?

Тенденцията се наблюдава още от началото на 20 век: възрастта, в която започва половото съзряване при децата, постоянно намалява. Изследвания сочат, че пубертетът започва вече много по-рано и продължава по-дълго. Защо?

Малко преди началото на пандемията ендокринолози по цял свят започват да забелязват нещо странно - при все повече момичета пубертетът настъпва рано - още на 7-8 годишна възраст или дори още по-рано.

Средната възраст за начало на пубертета при момичетата е между 8 и 13 години. Ако телата им започнат развитието си преди тази възраст, лекарите го възприемат за преждевременен пубертет. Преди пандемията това състояние се е наблюдавало само сред 5 до 10 хиляди деца в целия свят.

Откакто започна пандемията от Ковид-19 обаче, случаите изглежда се увеличават навсякъде. В клиника по ендокринология в Италия броят на пациенти с предполагаем преждевременен пубертет за една година се е увеличил със 108%. Подобен е случаят и в редица други държави.

Менструацията също започва по-рано

Лекарите от десетилетия знаят, че от началото на XX век пубертетът при момичетата настъпва все по-рано. Менструацията, например, в средата на XIX век е започвала на около 16-годишна възраст, докато през 1980-те години тя е паднала до около 13 години.

Все по-рано започват да се образуват и тъканите на гърдите при момичетата. Според изследване, направено в Дания през 2009 г., между 1991 и 2006 година възрастта, на която започва този процес, е намаляла с една година. Според авторите на изследването това е ясен знак, че пубертетът започва по-рано и продължава по-дълго.

Какви са причините?

Преди пандемията изследователите се обединяват около три основни причини за този процес - наднормено тегло, стрес и пестициди. Ръстът на тези случаи след началото на пандемията е свързан с повечето стрес, твърдят лекари, а не се дължи на преболедуване от Ковид или на ваксинациите.

Много проучвания доказват, че децата с наднормено тегло по-често влизат в преждевременен пубертет. Изследване от Китай сочи, че близо 40% от момчетата и 30% от момичетата с наднормено тегло са влезели по-рано в пубертета. Не всички деца, които преждевременно влизат в пубертет, обаче са с наднормено тегло. Изследването показва още, че има и други фактори - например прекомерното използване на електронни устройства, което има негативен ефект върху съня на децата, както и психологически фактори като стреса, причинен от локдаун режимите, или боледували от Ковид членове на семейството.

Друго изследване, публикувано от "BMC Pediatrics”, пък показва, че момичетата, които не са живели с двамата си родители в невръстна възраст, е по-вероятно да влязат преждевременно в пубертета. "Необичайно ранното проявяване на пубертета обикновено е свързано със стресиращи случки от живота”, казва Джейн Мендъл, професор по психология в Университета Корнел в САЩ. "Не се сещам за нищо по-стресиращо от пандемията, особено в първите дни на локдаун режимите”, добавя той.

Отражение върху психиката

В Съединените щати редица изследвания демонстрират и връзка между преждевременния пубертет и депресивни състояния в децата - и момчета, и момичета. По-сериозните депресивни състояния обаче е по-вероятно да бъдат пренесени и в живота като възрастен при момичетата, казва професорката от Илинойския университет Карън Рудолф. Изследователката е категорична, че не всяко момиче, което преминава през ранен пубертет, има и депресивни състояния. "Със сигурност не е определящо”, казва тя.

При повечето млади момичета пубертетът настъпва на възраст между 8 и 13 години

Стресът тук отново играе ключова роля. По-голям шанс да развият депресия по време на ранния пубертет имат деца, които живеят в стресова среда в семейството или в социалния си кръг. По-вероятно е това да се случи и когато някой от родителите страда от депресия, или пък когато семейството не знае как да се справи с депресивните състояния.

Културният аспект на проблема

Повечето изследвания на психологическото отражение на преждевременния пубертет са извършвани основно с бели деца от западни индустриални държави. Проучванията от САЩ и Европа показват, че момичетата от малцинствени групи е по-вероятно да влязат по-рано в пубертета.

Недостатъчно изследвана е обаче връзката между депресията и преждевременния пубертет при деца, които не са израснали в индустриални западни общества. "Разполагаме с някакви изследвания, но не с толкова, колкото би ми се искало. Например за това как расата, етносът и социалната класа участват в процеса на съзряване”, казва Джейн Мендъл.

https://www.dw.com/bg/polovoto-szravane-pri-decata-zapocva-vse-porano-kakvi-sa-pricinite/a-64284468

[Hatshepsut]

Доц. Райна Захариева: Забравяме да учим децата на състрадателност, съпричастност, грижа


Деца от 124 Детска градина "Бърборино" в София

"Трябва да развиваме индивидуалността, а не индивидуализма и да премахнем сравнението", категорична е тя

"Трябва да развиваме индивидуалността, а не индивидуализма. Трябва да премахнем сравнението в общуването и вкъщи, и в градината". Това заяви пред БНР Райна Захариева - доцент по педагогика, доктор по психология, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преди Националния форум за предучилищно образование, който ще се проведе утре.

"Това поражда завист, съперничество, съревнователност. Ти се съревноваваш с другия и не гледаш какво богатство носиш в себе си. /.../ Моята насока към учителите винаги е била - вижте групата в детската градина като група, в която има 10 подгрупи. Някои деца говорят по-добре, други могат да рисуват, трети - пеят, четвърти - танцуват, други се интересуват от животни, от растения, други измислят игри, друг е лидер на групата, т.е. те имат възможност да насочат и родителя в този аспект. На това се опитвам да науча - дайте добрата новина на родителя - може да не е добър по математика, но е отличен в организиране на игри и творчество, не е добър по български език, но е добър по друго. Трябва да се вгледаме в това, което носят децата", обясни тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Според нея законодателната рамка, която регулира предучилищното образование, ограничава и педагозите, и децата, и родителите, които стават много нахъсани за ранни постижения на децата:

"Едно нахъсване на децата, без да се върви към техния естествен потенциал, талант, който всяко едно дете носи. То го проявява по най-уникалния начин точно в първите години - в неговите игри, разговори, след това се намесва образователната система, желанието да покажеш кой си и нашият талант се изкривява по пътя на завършване, на финала на образователната система. Имаме различни деца, те имат различни способности. Това, което спира развитието на потенциала, е именно ограничението в програмата, в държавните стандарти".

Доц. Захариева посочи, че имаме 7 образователни стандарта в областта на детската градина:

"Те обаче не включват емпатия, желание за помощ и всички човешки качества. Забравяме за това да учим децата на една състрадателност, съпричастност, емпатия, на истинска грижа. Те попълват книжки, като в повечето случаи се съревновават кой е по-добър. Това ги спира, затруднява проявата на техния истински потенциал".

Възрастните трябва да си поставим границите, когато общуваме с децата, категорична е тя. Живеем в нова епоха, в която електрониката е много засилена навсякъде, напомни експертът, но добави, че едно дете се развива, само когато общува с възрастния.

Ако никой не говори с детето, а то само гледа екрана, децата получават стимули, предупреди тя и изказа мнение, че родителите би трябвало да получат истинска помощ и подкрепа, за да може детето, тръгвайки на градина, да се чувства по най-добрия начин. Според нея трябва да се говори с родителите за тяхната отговорност, да говорят с децата и да не ги ограничават в себеизява.

"Родителят трябва да отвори очи и уши за детските въпроси вкъщи. А в детската градина трябва да има време и пространство за игри, за себеизява. Децата там трябва да проявят повече себе си, да усвоят език, начини на общуване, да изразят емоцията си, да ги научим на себеуважение, достойство и уважение към другите. Възрастните трябва да бъдат достойният модел".

Темата е важна, защото всички сме в двете роли - и деца, и родители, подчерта доц. Захариева и обясни:

"Ролята родител е цял живот. Тя е много важна и за двете страни. Ние не сме готови да бъдем родители, родителството се събужда в различен момент при различните майки. Раждаш едно дете, но още нямаш отношение към него. Тази любов, която започва да се заражда, след като детето е до теб, това е един дар на човечеството да събуди истинската безусловна любов вътре в нас".

https://bnr.bg/horizont/post/101777625/doc-zaharieva

[Hatshepsut]

Седем признака, че детето ви може да е пристрастено към смартфона си

Teлeфoнитe и тaблeтитe ca чacт oт живoтa нa дeцaтa в мнoгo ceмeйcтвa, ĸaтo дaннитe coчaт, чe eднa чeтвъpт oт дeцaтa нa възpacт мeждy пeт и ceдeм гoдини пpитeжaвaт coбcтвeнo ycтpoйcтвo. C нapacтвaнeтo нa бpoя нa джaджитe oбaчe нapacтвaт и oпaceниятa зa oтpицaтeлнитe пocлeдици.

B Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo oбмиcлят пpoмeни в зaĸoнитe, зa дa ce cпpaвят c тoзи пpoблeм.
Hяĸoи пoлитици пpизoвaвaт зa зaĸoнoвa зaбpaнa нa тeлeфoнитe пo вpeмe нa yчeбния дeн, пpaвитeлcтвoтo дa пpepaзглeдa нaчинa, пo ĸoйтo тexнoлoгичнитe ĸoмпaнии мoгaт дa изпoлзвaт дaннитe нa дeцaтa, и eвeнтyaлнo зa oгpaничaвaнe нa пpoдaжбитe нa ycтpoйcтвa зa дeцa.

Kлиничният пcиxoлoг д-p Mapиaнe Tpeнт зaявявa пpeд Меtrо, чe e зaгpижeнa зa изпoлзвaнeтo нa тexнoлoгии oт дeцaтa, дoĸaтo мoзъĸът и ĸoнтpoлът нa импyлcитe им вce oщe ce paзвивaт. Д-p Tpeнт oпиcвa няĸoи oт тpeвoжнитe пpизнaци нa зaвиcимocт oт cмapтфoнитe и ĸaзвa, чe aĸo poдитeлитe ги зaбeлeжaт, мoжe би e вpeмe зa пpoмянa.

Kaĸви ca пpизнaцитe нa пpиcтpacтявaнe ĸъм cмapтфoнитe пpи дeцaтa?

• Cтpec и cъпpoтивa пpи пocтaвянe нa гpaници зa вpeмe пpeд eĸpaнa. Д-p Tpeнт oт Gооd Тhіnkіng Рѕусhоlоgу oбяcнявa, чe eдин oт пъpвитe пpизнaци зa пpoблeм e, aĸo oгpaничeниятa зa тeлeфoнa вoдят дo ocнoвни ĸoнфлиĸти. Дeцaтa мoгaт дa изпaднaт в cъcтoяниe нa cвpъxвъзбyдa, пpи ĸoeтo ĸpeщят или плaчaт, oпитвaйĸи ce дa cи въpнaт ycтpoйcтвoтo. Aĸo тoвa нe пoмoгнe, мoгaт дa пpoявят xипoвъзбyдa, пpи ĸoятo изглeждaт oтĸъcнaти и paзeдинeни, „ocтpo paзcтpoeни oт липcaтa нa вpъзĸa“ и cтpaxyвaщи ce дa нe изпycнaт нeщo.
• Πpeвъзбyдa пpи дeйнocти бeз eĸpaни. Дeцaтa мoгaт дa ce чyвcтвaт нecпoĸoйни или дopи дa yceщaт, чe pъцeтe им ca „пpaзни“ бeз тeлeфoн.
• Бoлĸи във вpaтa и гъpбa. Bъзpacтнитe мoгaт дa cтpaдaт oт лoшa cтoйĸa пpи чecтo нaвeждaнe нaд тeлeфoнa, нo пpи дeцaтa пpoпopциoнaлнo пo-тeжĸитe глaви мoгaт дa пpичинят oщe пo-гoлямo нaпpeжeниe въpxy мycĸyлитe нa вpaтa и paзвивaщoтo ce тялo.
• Лъжи oтнocнo изпoлзвaнeтo нa тeлeфoнa. Kaĸтo пpи вcяĸa зaвиcимocт, тaйнaтa yпoтpeбa e чepвeн cигнaл. Haпpимep, aĸo бъдaт пoпитaни дaли ca изпoлзвaли тeлeфoнa, дeцaтa мoжe дa твъpдят, чe нe ca.
• Paзceйвaнe и пpeнeбpeгвaнe нa дpyги дeйнocти. Дeцaтa мoгaт дa изocтaвят вaжни aнгaжимeнти, ĸaтo вpeмe зa ceмeйcтвoтo или дoмaшни зaдaчи, зaщoтo ca били твъpдe пoгълнaти oт тeлeфoнa.
• Лoш cън. Πpeĸoмepнaтa yпoтpeбa нa тeлeфoни мoжe дa дoвeдe дo лoш cън – ĸaĸтo зapaди cинятa cвeтлинa, тaĸa и зapaди пocтoянния пoтoĸ oт нoвини и извecтия, ĸoитo дъpжaт дeцaтa бyдни. Toвa мoжe дa пoвлияe нa ycпexa в yчилищe и oбщoтo им cъcтoяниe.
• Дeпpecия и тpeвoжнocт. Πpeĸaлeнoтo изпoлзвaнe нa тeлeфoнa e cвъpзaнo c влoшeнo пcиxичнo здpaвe cpeд млaдитe xopa.

Kaĸ дa ce cпpaвим c пpиcтpacтявaнeтo ĸъм тeлeфoнa?

Πъpвaтa cтъпĸa e дa ce въвeдaт гpaници зa изпoлзвaнeтo нa ycтpoйcтвaтa, нaпpимep пoзвoлявaнe нa eĸpaни caмo зa oпpeдeлeнo вpeмe пpeз yиĸeндa, ĸaĸтo и ocигypявaнe нa дpyги aĸтивнocти, ĸoитo дa зaмecтят вpeмeтo c тexниĸa.

He e лoшo дa пocтaвямe oгpaничeния зa изпoлзвaнeтo нa джaджитe. Koгaтo гo пpaвим, нe oтнeмaмe цялaтa cпocoбнocт зa paдocт, a пoмaгaмe нa дeцaтa дa oтĸpият и дpyги paдocти, зa ĸoитo мoжe би дopи нe ca пoдoзиpaли, чe cъщecтвyвaт.

Toвa мoжe дa изиcĸвa пo-aĸтивнo poдитeлcтвo в пepиoдa нa aдaптaция, aĸo пpeди тoвa вpeмeтo пpeд eĸpaнa e билo paзpeшeнo бeз ocoбeни oгpaничeния. Poдитeлитe cъщo мoжe дa ce нaлoжи дa oбъpнaт внимaниe нa coбcтвeнoтo cи изпoлзвaнe нa cмapтфoни и тaблeти, зa дa бъдaт дoбъp мoдeл зa пoдpaжaниe.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Интерактивни модели за развитие на личностни и социални умения в начална училищна възраст. Методическо ръководство". Издание от 2008г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7578

[Лина]

Седем признака, че детето ви може да е пристрастено към смартфона си

Kaĸви ca пpизнaцитe нa пpиcтpacтявaнe ĸъм cмapтфoнитe пpи дeцaтa?

• Бoлĸи във вpaтa и гъpбa. Bъзpacтнитe мoгaт дa cтpaдaт oт лoшa cтoйĸa пpи чecтo нaвeждaнe нaд тeлeфoнa, нo пpи дeцaтa пpoпopциoнaлнo пo-тeжĸитe глaви мoгaт дa пpичинят oщe пo-гoлямo нaпpeжeниe въpxy мycĸyлитe нa вpaтa и paзвивaщoтo ce тялo.


https://www.kaldata.com/

Синдромът на карпалния тунел при геймърите, по принцип зрелите хора го придобиват след 20 години активна работа.
Проблеми със зрението.

 По-напред видях, че съм постнала информация за това как работещите в технологични компании ограничават достъпа на собствените си деца до екрани в ранна възраст.
 
Екранната зависимост се характеризира с поведенческа неадекватност и развитие на стереотипно поведение. Тя причинява будна умора и транс. При ЕЕГ се позитивират без амплитуди мозъчни вълни алфа и тета. Ако човек функционира постоянно на границата между алфа и тета вълни /8-10 херца/ това причинява хронична умора и незаинтересованост към околния свят. По тази причина и екранно зависимите деца се определят като такива с придобит аутизъм. Те не са аутисти, но също като конвенционалните аутисти нямат интерес към реалния свят, тъй като той не може да предложи такива цветни и бързо сменящи се стимули както виртуалния, нямат желание за социални контакти освен виртуалните, а мозъка им е „заспал”, тъй като при децата са с нарушени вече циркадните ритми, а да – появяват се и хранителни нарушения.
Ако човек е в будно състояние тонуса на автономната нервна система е понижен и какъвто и да е стимул ние го възприемаме и обмисляме как да реагираме на него. Нервната система на зависимите деца работи бавно, мудно и за нея всеки нов стимул е надпрагов, не могат да го отразят адекватно. Това е така защото симпатиковата нервна система остава „включена” дори вечер и те трудно заспиват, не стигат до дълбок сън, който е оздравителен за НС и се събуждат уморени.  А не могат да стигнат до дълбок сън, тъй като си лягат с повишен тонус. Изследванията показват, че два часа след като са изключени екраните мозъка не може да се възстанови от въздействието на синята светлина и свръхстимулацията – той още си тети, работи с най – ниско качествените вълни.
Освен нарушения сън при децата се наблюдава и психотичност – нямат реални представи за това къде са, кви са тия неща в света около тях, затрудняват се адекватно да разбират случващото се между хората.

[Panzerfaust]

Тепърва екранната зависимост като дългосрочен ефект ще се изучава, особено когато се натрупа достатъчно емпиричен материал. Може би след още 20-30-40 години. Хората или ще се адаптират, или ще развият поредната причина за невроза.

[martina85 hristova]

Имам в обкръжението си дете, което от години наблюдавам и бях решила, че има проблем, но първоначално никой не го премаше. Сега вече след като е на 7г е дагностицирано с аутизъм и всички го приемат за нормално. Истината обаче е друга. То беше нормално дете обсебено от телефона, на което родителити не обърнаха внимание навреме. За мен телефона го превърна в аутист.

[Panzerfaust]

Имам в обкръжението си дете, което от години наблюдавам и бях решила, че има проблем, но първоначално никой не го премаше. Сега вече след като е на 7г е дагностицирано с аутизъм и всички го приемат за нормално. Истината обаче е друга. То беше нормално дете обсебено от телефона, на което родителити не обърнаха внимание навреме. За мен телефона го превърна в аутист.

По принцип аутизмът е вроден. Той е продукт на генетични и невробиологични фактори, а не на социални. Прекомерното стоене пред дигитални устройства в ранна детска възраст обаче може да доведе до състояние, наречено "цифров аутизъм". То предизвиква същите симптоми на изоставане в развитието и социална изолация, но е обратимо при адекватна терапия. Затова е добре при това дете да се види каква точно е причината за състоянието му.
Има и още нещо - при децата с вроден аутизъм, дигиталните устройства често действат като "магнит". Децата-аутисти не разбират социалния свят и намират сигурност в предсказуемия и повтарящ се свят на екраните. Употребата им задълбочава аутистичните симптоми и пречи на терапевтичния напредък.

Ето малко инфо: https://sense-center.bg/autizym-i-ekranna-zavisimost-priliki-i-razliki/