За ранното детско развитие

[Шишман]

Сега разбираме, че преподаваш професионални уроци по хайдутство.
Надявам се че се шегуваш, иначе това не говори добре за твоето ментално състояние.
Не мислиш ли че е по-добре детето да израсне в България сред българчета, а не в чужда страна и среда ?

Да по-добре детето да израсне в България сред българчета, но за съжаление ще израсне тука. Обаче мисля да го запиша на българското неделно училище. Ако борбата му тръгне поне 2-а пъти в годината ще ходим да тренира и се учи в България. Да преподавам професионални уроци по хайдутство, но само на близките ми. По темата знам, много, може би най-много в България. Знам и то  подробности и така. Даже съм се само-титулувал Г.Б.Х. - глаен български хайдутин: на шега на сериозно , ама е така. Менталното ми здраве си е добре, докато не ме удари съчмата, ама гледам да се контролирам, за това гаража е станал зала за тежести, да си оправям там главата . То един мъж трябва да е леко луд.

[Лина]

                                      ЗАТРУДНЕНИЯ В СЛУХОВАТА ПРЕРАБОТКА

    Слухова или звукова преработка се използва все по-често като равностойни термини като чрез тях се описват разнородни затруднения. Термина  APD (нарушения на слуховата преработка) се отнася до начина по който централната нервна система получава, използва и интерпретира звуковата информация. В някои случаи, APD може да съществува съвместно с ХАДВ, дислексия и други състояния, поради честата коморбидност и припокриващи се характеристики.
    За разбирането на затрудненията предизвикани от проблемите свързани със слуховата преработка е необходимо да се погледне по-глобално и да се анализират елементите на звука и взаимовръзката на ухото с другите сетивни системи. Именно тази работа и теоретична постановка извежда бащата на  методите за звукостимулация д-р Алфред Томатис. Той е първият учен, който обобщава „нервната система израства от ухото. Известни са факторите за онтогенезата на слуховото развитие, което още въртеутробно е свързано със структуриране на цялата нервна система.”
    Слухово преработващите затруднение се отразяват на начина по който мозъка обработва звуковите стимули, речта, говора. Хората с APD имат затруднения с тълкуването, съхраняването и достъпа до звуковата информация въпреки нормалния си слух. Освен че дава отражение върху речево – езиковото развитие може да се засегнат и други свързани области като обучение, четене и писане.

Слухови умения, необходими за езиково-речевото развитие и ученето на чужд език:
- звукова локализация – базисно умение, локализиращо от къде идва звука. Ако едно дете не може да определи откъде идва звука целия свят около него може да бъде объркващ и стресиращ. Това умение с свързано с реакцията при стрес описвана като „борба-бягство”. Изследователите занимаващи се с темата откриват забавяне на сигналите в мозъчния ствол чрез специфични неврологични методи за измерване на скоростта на сигнала и специфичен езиков честотен спектър по лица с APD
- Звукова дискриминация  - умение да се диференцира различна честота, продължителност и интензивност на звука.
- Слухово внимание – умение да се обръща внимание на звуковите сигнали, особено на речта, за дълъг период от време.
- Слухово отделяне на звука от фона – необходимо умение за определяне на основния източник на звук или говорител в процеса на общуване от фоновия шум.
Известно е, че много деца с APD, а и страдащите от чести отити не могат да чуват коректно над нивото на шума, т.е. и говоренето на висок глас не е достатъчно.
- Фонологично осъзнаване – идентифициране броя на звуците в една дума както и приликите между тях.
- Слухово разграничаване – дискриминация между акустично сходни думи и звуци.
- Умение да се разбере едно съобщение дори при липсващи части от него.
- Звуково смесване – синтез на изолирани звуци в думите.
- Звуков анализ – умение да се идентифицират звуците или морфемите, коренът в думите.
- Звукова последователност  - да се съхрани и припомни звуков сигнал с различна дължина или продължителност в точния ред.
- Слухова памет – съхраняване или запазване на слуховата информация. Включва всички основни качества на паметта – устойчивост, отзивчивост и т.н. може да засегне способността да се следват вербални инструкции, дискусии, правопис, да се учи наизуст.
- Слухова асоциация – да се идентифицира звука с неговия източник.
- Разбиране на речта – да е налице спомена за значението на слуховия шаблон. Ако липсва коректно звуково възприемане създаването на моделите може да бъде затруднено за дълго време.

    Сред специфичните умения за слухова преработка специално внимание изисква разбирането на умението за времева обработка. Човек трябва да бъде в състояние да обработва слуховата информация в бързи темпове, навреме, за да развие езиковите си умения. Изследователите в областта на слуховата преработка са открили, че много езикови и когнитивни нарушения може да се дължат на забавяне в части от секундата при обработка. Д-р Paula Tallal, в проучванията си още през 80-те  г. изнася данни за наличие на „структурни мозъчни различия в области, свързани с бързата обработка на слуха, зрението и допира в засегнатите хора с говорни и обучителни нарушения – те имат 300 милисекунди за обработка на основните речеви звуци, като нормалната скорост за обработка отнема 25 милисекунди.”  Това е недостатък във функционирането на специфичните мозъчни пътища, които обработват звуковата информация. Неврологичните тестове за всички останали аспекти може да са в абсолютната норма. Тази основна работа на д-р Tallal в сътрудничество с други експерти, довежда до развитието на компютърно базираната програма Fast for word, която за съжаление е само на английски и подпомага по-бързото изграждане на говор, учене на чужд език, възстановяване на пациенти след инсулт и т.н.
 Какво най – често може да ни наведе на мисълта, че едно дете страда от такъв вид сензорно интегративна дисфункция, най – често и в съчетание на поне три от следните проблема :
- необходимост от многократно повикване по име, повтаряне на думи към детето, изречение, инструкции или информация. Излишно е, но ще спомена че тук се изключват деца с явно опозиционно поведение, които просто не искат да слушат;
- Нарушена слухова памет за последователности – трудно учат стихчета, трудно запомнят автоматизирани редици като дните от седмицата, месеците и т.н.;
- Затруднения при разбирането на устна информация;
- Лесно разсейване при фонов шум;
- Може някои звуци и звукове да се усещат като некомфортни, болезнени;
- Проблеми с умението за слухово различаване;

Инструменти за оценка. Въпреки че не е налице глухота е нужно да се направи оценка на слуха от специалист, доктор. Има тестови батерии, които изследват слуховите преработващи умения.

    Терапия и програми: терапията най – често се обединяват около промяната на обучението или комуникативната среда. Могат да се включат използване на електронни устройства, които подпомагат слушането. Тъй като звуковопреработващите нарушения са неврологично базирани, ще бъде най – успешно ако в работата се третират директно сензорните системи.
Развиване на умения за слушане през DAF слушалки при кратки сесии.
В терапевтичните практиките по света се използва и метода Interactive Metronome. Приложението му води до стимулиране на специфични области на мозъка с цел по-добра координация, внимание, памет, когниция, сензорна преработка, регулиране на емоциите и др.
Типа, честотата и интензивността на терапията със външен ритъм се определят от типа на нарушението, от честотите, в които слушащия не чува добре когато това е проблема и т.н.
Началото на този род терапия поставя Алфред Томатис като разработва своя метод за звукотерапия Аудио психо фонология (АPP) с предназначение за лечение на различни затруднения в ученето, проблеми със слуховата преработка, дислексия, умствени увреждания, дефицит на вниманието, дори аутизъм). Също така терапията успешно се прилага при възрастни за преодоляване на депресията, на комуникативни нарушения, при учене на чужди езици и др. Дори артисти използват метода за фина настройка на техните тонални и хармонични умения.
Томатис извежда теорията си, че трите интегратора (вертикалност, латералност и език) са под въздействието на ухото, слуховата модалност.

Най – слабо изследвани са смущенията в сензорната интеграция, които включват вестибуларната обработка, те също могат да влияят върху говорното и езиковото развитие и в действителност се отнасят най- вече до децата с ДЦП, но не само. Без стабилност във вестибуларната система е трудно на мозъка да тълкува звуковия поток. Томатис в детайли разкрива процесите по слушането и чуването, които са много различни функции. Слухът е пасивно приемане на звуци, докато слушането е активна способност, намерение и желание за съсредоточаване. „Ухото има психика. Мозъкът прави интеграция и субектът чува само това, което иска да чуе. Слушането е много по-свързано с нашата психика и гледна точка.”
Важна е индивидуалната работа върху всички звуци на езиковата система, ограмотяване, за да се включи зрението, звуков анализ и синтез и т.н.
За да се избере подходящия вид терапия е важно познаването което д-р Томатис описва на честотните диапазони и специфичните уникални обертонове на всеки език.  Детето ще придобие езикова компетентност  за кодиране, когато се адаптира към звуковите структури на собствения си език.
Във всяка част на света или във всяка страна има различен вид слушане на речта. Всеки език е разработил собствени честоти. Например испанското ухо слуша честоти, вариращи в диапазона между 125 и 500 Hz, френското ухо между 1000 и 2000Hz. А британското ухо започва с честоти над 2000Hz. За съжаление автора не е посочил диапазон за българския език. Продължителността е различна за всеки език. Измерено е времето, в което тялото възприема звука чрез костната проводимост и предава информацията на ухото и времето, през което ухото реагира и предава съобщението на ларинкса.

[sekirata]

ПРАЗНИК НА ДЕЦАТА - ПЛЕВЕН












И ДНЕШНОТО ЕНИЧЕРСТВО-





първа и втора част





А В ТОЗИ КЛИП ББ май е забравил,че има внуче?!

Кандърми в Плевен ...

автор на поста с чиста съвест А.Х.Т. sekirata cekupama

[sekirata]

От две години Целта на социалните е как да се отърват от мене -физически да ме няма,защото духовно ме смазаха с дъщеря ми,така поне те си мислят. Адски ми се пречи -то мрежи, интриги, сценарии, та и циганки намесени...! Дъщеря ми въвличат във филми!!!  Но и те имат деца Господ гледа.

[Лина]

Паметта, вниманието и мотивацията са най - важни за процеса обучение.

                                                              ПАМЕТ
Паметта е познавателен психичен процес, чрез който се регистрира даден детайл, елемент, обект, понятие, явление с помощта на вниманието. Основна характеристика на паметовите процеси е задържането на тази информация, нейното складиране, запазване. Както и обратния процес – репродукцията, когато ти е нужна една информация да можеш да я възпроизведеш.
Нарушенията на паметта може да са както количествени, така и качествени.
Всяка от видовете памет – оперативната (работна), краткосрочна и дългосрочна (сементична) – има своя специфика на съхранение на информацията, отнасяща се до количеството информационни единица, които може да запази, и времето за съхранението им. „Легендата” за претоварването на паметта не се отнася до дългосрочната памет ( тя е защитена от претоварване по физиологичен и по психологически път), а до краткосрочната памет, чиято вместимост, както е известно, се лимитира в 7+/- 2 информационни единици. Информационна единица може да бъде както отделна буква, така и сричка, цяла дума, образи, картини и др.
Какво значи да развием вербалната памет? Тук има още една „легенда”, че повторението е майка на знанието. Когато се учи стихотворение – да, но когато приемаме разнороден тип информация практически ние не можем пряко да развиваме паметта. Онова, което е възможно да направим, е да развиваме и усъвършенстваме системата и структурата на знанията. Затова практическата работа за надеждна вербална памет се състои в изработването на списъци със семантични опори (тематични списъци) със задачи да се запомнят имената на 4 обекта от една категория (напр. Плодове), после на 5, 6, 7 и т.н. Тук е приложимо и вербалното асоцииране по тематичен признак по сходство или по противоположност.

                                                        ВНИМАНИЕТО
То е насочване на съзнанието към дадено явление, действие, обект с цел да извлечем информация или да извършим някакво действие. Вниманието, което има огромна роля за запомнянето е комплексна дейност, чиято реализация зависи от неврологични, сензорни, психични (фокус на съзнанието, личностна мотивация), интелектуални и др. фактори. То бива волево като преднамерен избор, целенасочено и неволево, което има рефлекторен характер. Качества на вниманието: обем – количеството информация, което можем да възприемем осъзнато, разпределяемост – насочване към няколко обекта едновременно с различна реакция към тях, превключваемост, устойчивост, концентрация и игнориране на нерелевантните детайли.
Нарушенията на вниманието може да бъдат само количествени.

                                                  МОТИВАЦИОННА СФЕРА
Понякога липсата на мотивация за учене има фамилен и социокултурен произход – детето няма положителни примери както в семейството, така и в социалното си обкръжение.
Мотивацията за четене (например) при първолаците е фактор, определящ конкретни постижения в училище. В тази възраст нагласите у детето може да бъдат провокирани със следните въпроси:
Какви неща за четене познаваш? Защо децата се учат да четат? Защо възрастните четат? Искаш ли да се научиш да четеш? Ако можеше да четеш, какво би чел/а? Как става четенето според теб?
Питаме го за да разберем познава ли детето социалните функции на четенето, има ли личен пример в тази дейност  и т. н. С такива въпроси могат да се сондират идеите на детето за различни учебни процеси не само за четенето.
Мотивацията ще бъде пряко зависима от емоционално – волевата сфера, чрез която лицето оценява всичко и тя влияе на ценностната му система.
По отношение на примера с четенето, много пъти е говорено за това, че няма как да мотивираш едно дете да чете, ако то никога в дома си не е виждало възрастен да чете книга. Не подценявам „четенето” не рекламни брошури, флаери, списания и касови бележки    те са много информативни и образователни за децата, но по един друг начин.

[FELDMARSCHALL]

Аз мисля че социалните контакти са много важни, да не кажа определящи за развитието на детето по-нататък като оформена личност в живота ! Има някои родители, които умишлено изолират децата си от другите, карат ги да се чувстват по-специални (особено това се отнася за богаташките семейства) и това възпроизвежда едни потенциални социопати в обществото в бъдеще, несъобразявайки се с околните и зачитане на техните права. Типичен пример е маминото синче затрило Милен Цветков, но за съжаление такива не са единици... Добре е от малко детето да бъде стимулирано да контактува с околните деца, да не се затваря вкъщи и изолира като в някой инкубатор за бройлери.

[Panzerfaust]

Генетичните заложби са най-важни, социалната среда може само да им помогне да се разкрият или да не се разкрият качествено, но те са основата, нямаш ли го като даденост, не става.
Има деца, които са по-интровертни и просто не обичат да общуват толкова по природа.

[Шишман]

Типичен пример е маминото синче затрило Милен Цветков,

То самият Милен Цветков беше нещо подобно.

[Шишман]

Генетичните заложби са най-важни, социалната среда може само да им помогне да се разкрият или да не се разкрият качествено, но те са основата, нямаш ли го като даденост, не става.
Има деца, които са по-интровертни и просто не обичат да общуват толкова по природа.

Така е : който го има по рождение - го има.
3ащо го ползваш туй "интровертни" - "интроверси", като си има българската дума "затворен" ?

[Panzerfaust]

3ащо го ползваш туй "интровертни" - "интроверси", като си има българската дума "затворен" ?

В случая използвам научния термин, а не разговорния. Този термин е международен, от латински произход е, както често е в научната лексика. В това отношение романските езици са "ощететени" - имат само научния термин, докато славянските и германските имат по два - научен и разговорен.

[Шишман]

В случая използвам научния термин, а не разговорния. Този термин е международен, от латински произход е, както често е в научната лексика. В това отношение романските езици са "ощететени" - имат само научния термин, докато славянските и германските имат по два - научен и разговорен.

Не на чуждиците    

[Panzerfaust]

Не на чуждиците    

В случая установените международни термини много улесняват. Аз чета англоезични или рускоезични статии без всякаква подготовка, само с общи познания по езика.

[Лина]

                            Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието

    През 1845г. Хенрих Хофман публикува книгата „Филип-непоседа”, в която се говори за момче, наречено „шавливия Филип”. Героят е бил описан като неуморен, невнимателен, със затруднена концентрация и „морални проблеми”  . Хиперкинетичният синдром е описван в медицинската литература с различни терминологии в годините, на които няма да се спирам. В наше време хиперактивността се разглежда като комплекс от симптоми, сред които водещи са изразеното двигателно безпокойство, невъзможността за съсредоточаване, импулсивността и емоционалната лабилност. Голяма част от тези деца са с несръчност и диспраксия.
Децата, които имат хиперактивност със или без дефицит на вниманието са деца с нормален интелект, може при някои по-бавно да се развива говора. Състоянието е следствие от особености в типа нервна система ( която в повечето случаи е унаследена) и по-точно в дейността на ретикуларната формация. Нарушението в активиращата й функция се дължи на недостиг на норадреналин, което довежда до невъзможност  за адекватна обработка на информацията, постъпваща от невроните. РФ и мозъчната кора си взаимодействат като първата събужда втората, а активирането на кората води до коригиращо подтискане на РФ. Това, което се случва при децата с ХАДВ, е че при тях РФ има по-малка активност и въздействието й върху мозъчната кора е по-слабо. Тъкмо поради това децата търсят външни специфични дразнители, най – често моторни, който да изпращат информация до МК което да я държи в необходимото активно състояние.  В подкрепа на тази теория са множеството изследвания с ЕЕГ, както и прилагането на някои медикаменти за лечение на това състояние. При болшинството деца, които имат само ХАДВ това е същността на проблема, при някои по частни случай на деца само с ХАДВ може да има друга етиология като например леки мозъчни увреди. Според нови открития в невробиологията, представящи идеята за движение на специфични неврони от вътрешността на мозъка към определени дялове на кората. Ако този процес на придвижване не се осъществи, се нарушава нормалното развитие на основните когнитивни процеси и емоционално – поведенчески реакции. Тази динамика е най – интензивна в началните периоди на бременността и при инциденти по време на раждането, като тежка асфикция и всичко което може да намали нормалното кръвоснабдяване на мозъка.

Поведението на децата се характеризира  с 1/ хиперактивност, 2/понижена концентрация на вниманието и 3/импулсивност
    1/ тези деца са с бавни мозъчни вълни, тяхната хиперактивност противодейства на тази особеност. Хиперактивността им не е само моторна, въпреки че тя най – вече притеснява родителите. Моторната хиперактивност намалява след седмата година. Te често мърдат с ръце и крака, въртят се на стола си или стават преди ситуацията да е приключила, предпочитат да бягат и да се катерят, трудно играят спокойни игри, говорят прекалено много.
    2/ увреждане на екзекутивните функции – способностите за прогнозиране, планиране и резултат от дейностите; наблюдават се чести провали в опитите за съсредоточаване, работят с множество грешки в училищните дейности; често губят вещи, които са им необходими и пр.
  3/ Нямат критичност към собственото си поведение, поради което изглеждат груби, а според някои хора и агресивни, но това не е адекватно. Все пак има разлика дали едно палаво дете нарочно ще счупи едно стъкло и дали едно дете, което няма секунда да разгледа последствията от действието си ще счупи нечие стъкло. ХАДВ може да прерасне в истинска агресия само под неправилно въздействие от страна на средата. Импулсивност – изстрелват отговора преди да е довършен въпроса към тях, не могат да чакат реда си, обикновено прекъсват събеседниците си.

За да се каже, че едно дете е с това състояние (състояние, особеност, а не заболяване) то проявите по тази триада трябва да са от най – ранна възраст. Освен това се проявяват навсякъде в градината, в училище, на детската площадка, докато чакате пред лекарския кабинет и т.н.

Не може да се каже, че едно дете е хиперактивно, ако това поведение се проявява само в една среда (училище, детска площадка), ако това поведение се появява от време на време (при умора, недоспиване, стрес, игра), ако това поведение не води до значими дисфункции в социалното или училищно функциониране, ако това поведение е част от синдромокомплекса на по-сериозно състояние или заболяване.

    Приема се, че тези деца са с „по-бавни” мозъчни вълни и тяхната хиперактивност се явява противодействие на тях. В тази връзка при по-сериозните случаи се изписват стимуланти, а при по – приемливите само омега продукти. Качественото рибено масло трябва да се дава само в месеците между ноември и април, през лятото прекомерно натоварва черния дроб.

  Етиологичните фактори са условно разделени в три групи:
1. Невробиологични – съществува някои медиатор (кетахоламин, серотонин и др.), който влияе на моториката и оказва влияние върху поведението.
2. Невропсихологични – съществуват дефицити в механизма на инхибирането, при които отсъства контрол върху поведението на хипокампа.
3. Невроанатомични – съвременната компютърна томография не дава достатъчно информация в защита на тази теория. Това схващане кореспондира по- скоро в трудовете на Семенович и описанието му при несформираност в челните дялове. Ако при някое дете има доказателства за на първо място физиологична причина, то тези деца са много малко при огромния процент е функционална, а не анатомична причината за това поведение.

  Има родители, които поставят под съмнение виждането, че имат хиперактивно дете, защото то стояло мирно пред телевизора или таблета, това е така защото от бързо сменящите се кадри то се насища сензорно по същия начин, по които би го правило в басейн със цветни топки.

  Терапията: в една конкретна ситуация на детето е редно да се забрани само едно нещо, най – неприемливото в неговото поведение. Например, ако сте пред лекарския кабинет и то не само, че не иска да седне на стола и да чака, ами бяга и вика трябва да му предложите алтернатива – може да продължиш да тичаш, но спри да викаш. Трябва да има система от поощрения и наказания и в случай, че не изпълни молбата ви наказанието трябва да го приложите.
Тези деца трябва да имат възможност за много физическа игра в безопасна среда, от рано да се учат да пресичат правилно, да помагат в битовите задължения под надзор. Много е досадно, но всеки път когато правите нещо важно като рязане с нож, пресичане, гледане през терасата, каране на колело и т.н. да повтаряне какво би се случило, какви биха били последиците, ако не внимава, защото при тези деца вниманието е първично нарушено. Способностите да се предпазват поне откъм физическото си оцеляване може да се автоматизират така. При тези деца има най – висок риск от счупване на крайници от най – ранна възраст.
Играта в пъстрия детски център е точно за тях, те обичат промените и динамиката. Във възрастта до 7г. трябва да се запишат на индивидуален спорт, а когато добият умение да спазват правила и в групов. 

  Специална терапия се налага, когато детето с ХАДВ изостава в когнитивното и езиковото си развитие в следствие на тази си особеност. Тя ще е комплексна – задачи за вниманието, ограмотяване и езиково развитие.
Много важно решение би било такова дете да се позиционира на първия чин пред учителя, които да изисква вниманието му, иначе назад в стаята детето ще вегетира и ще се разсейва от всичко и никога нищо няма да е научило. Друга важна подробност е родителите никога да не говорят пред детето със други хора за неговото поведение. Вместо това да го приучават към ред у дома лека – полека и ще установят, че на повечето такива деца реда им допада.
В критична ситуация, когато детето Ви е опънало нервите постарайте се да не „побеждавате”, а:
1/ Развийте умението на умелото игнориране (разграничаване на извършителя от извършеното). „Ти си много добро дето, но виж, това което направи е много лошо!”
2/ В най – критични моменти действайте без приказки, когато всички се успокоите говорете за случилото се, обсъждайте как различните постъпки биха довели до различни резултати: „Ако бяхме постъпили така, щеше да се случи това..., ако...”
3/ Прекарвайте повече време с детето си, предугаждайте желанията му и му ги предложете вие, понякога го оставяйте да определя „правилата на играта” и просто внимавайте за резултата; проявявайте повече любопитство към детето, карайте го да ви разказва различни неща;  никога не допускайте друг човек или телефон да прекъсва разговора ви с детето;
  Гледането на едно такова дете е голямо предизвикателство, защото тук има една голяма опасност, ако родителя е прекалено суров с проблемното дете с вечната си неудовлетвореност и разочарованост ще го превърне в един унизен човек, а всеки унизен човек намира начин да си „го върне”. Случаите, в които такова детенце се падне на педантичен родител са кошмарна гледка. И има възможност детето да се превърне в бунтар/тиранин или да приеме пасивната роля на съпротивляващ се, последния просто няма да ти изкрещи, че няма да изпълни задачата, но и той като първия няма да я изпълни. Ако нещата са стигнали дотам на детето трябва да се говори с мек глас, да клекнем и да сме на нивото на неговите очи, докато му говорим да го докосваме по гърба, рамото, палеца и: ако нямаме какво хубаво да му кажем, не казвам нищо; първо го питайте нещо, после говорете вие; покажете че не желаете да насилване него или събитията, а вместо „Трябва да си тръгваме от площадката” „Хей, колко е часа? Не трябваше ли да приготвяме вечерята по това време?”/ вместо „Събирай си играчките”, „Внимавай да не забравиш някоя играчка, която не искаш да загубиш?”/  вместо „Изключи телевизора и си пиши домашните”, „Какви са плановете ти за домашното или вече си го написал/а?” и т.н. Тези деца могат да се научат на когнитивна преработка преди действието, ако постоянно се упражняват.


                                      Известни личности с ХАДВ



Майкъл Фелпс, олимпиеца с най – много златни медали за всички времена
„When he was a child, his teacher told him that he wouldn't be able to succeed in anything in life. But Michael didn't surrender to his ADHD and became a great swimmer winning 23 Olympic gold medals.”


Чанинг Тейтъм, актьор


Джъстин Тимбърлейк, певец


„She is best known for her Hermione Granger role in “Harry Potter.” She was diagnosed with ADHD when she was a kid. Although she has never talked about her condition and that she has struggled with ADHD for a long time, many sources like ADDitude Magazine have confirmed that it's true.”

И много други, но явно изпъкват спортистите като Майкъл Джордан, Фелпс, Симон Байлз и др., защото умерения спортът е отлично занимание за тези деца.
Най – известният според мен участник в която и да било класация за ХАДВ е Доналд Тръмп, разбира се той е бил дори в специално училище заради проблемите си, но официално никога не е говорено за това.

[Лина]

Малко телевизия, малко игри на компютъра, след това и на телефона.
Даваме ли си сметка колко много време прекарват децата ни през екраните на тези устройства?

През 2010г. журналист пита Стив Джобс дали децата му вече да получили новия iPad, на което той отговаря:  "Те не са го използвали", "Ние ограничаваме колко технология децата ни да употребяват у дома."

Крис Андърсън, бивш редактор на Wired и сега ръководител на производителя на дронове 3D Robotics, въвежда времеви ограничения и родителски контрол на всяко устройство у дома. "Децата ми ни обвиняват с жена ми, че сме "фашисти" и прекалено загрижени за технологиите, и казват, че никой от техните връстници няма (у дома си) същите правила", каза той за петте си деца на възраст между 6 и 17 години. "Но това е, защото ние сме виждали опасностите от технологиите от първа ръка. Аз самият съм го виждал. Не искам да видя как това се случва на децата ми."

Опасностите, за които той говори, включват излагане на вредно съдържание като порнография, тормоз от други деца и може би най-лошото - да станат пристрастени към устройствата си, също както родителите си.

Алекс Константиноупъл, шеф на OutCast Agency - технологично фокусирана фирма за комуникации и маркетинг, казва, че никога не е позволявала на най-малкия си син, който е на 5, да използва джаджи през седмицата, а на по-големите ѝ деца на 10 и 13 им е разрешено да го правят само по 30 минути на ден, във вечерите на училищните дни.

Децата под 10 години изглежда са най-податливи на пристрастяване, така че техните родители налагат пълна забрана на всякакви технологии през седмицата. През почивните дни има лимити по 30 минути, до 2 часа, за употреба на iPad и смартфони. А за децата между 10 и 14 години, се позволява да използват компютри вечер през учебните дни. Но, само за писане на домашни работи.

"Ние имаме стриктно правило за време без екрани за децата ни през седмицата", казва Лесли Голд, основател и главен изпълнителен директор на SutherlandGold Group - компания за технологични медийни връзки и анализи. "Но трябва да има разрешения, когато станат по-големи и имат нужда от компютъра за училище", допълва той.

Някои от родителите, работещи в нетехнологични фирми, които познавам, дават смартфони на децата си когато станат на 8 години. Но много от родителите в технологичните компании изчакват, докато детето им навърши 14. При това, тези тийнейджъри се обаждат и пишат съобщения, но на тях не им се дава договор с тарифен план (към мобилен оператор) докато не станат на 16. И има едно правило, което е универсално сред технологичните родители, до които съм се допитвал.

-----------------

От многото технологии децата затъпяват, не използват въображението си и не могат да комуникират адекватно, влошава се съня им. Масово тийнейджърите, които са вечно със някоя джаджа са саможиви и депресивни.




7 часа пред екрана променят мозъка на детето

Свива се обемът на зона в мозъка, която обработва информацията от петте сетива.
"Изследването с ядреномагнитен резонанс показа промени в мозъците на деца, които повече от 7 часа дневно използват смартфони, таблети или играят на видео игри", коментира един от ръководителите на екипа д-р Гая Даулинг.
Резултатите разкриха преждевременно свиване на кортекса, който обработва изпратената от пет сетива информация в мозъка.
"Свиването на мозъка е смятано за процес, свързан със стареенето", пояснява д-р Даулинг.

https://www.noviteroditeli.bg/zdrave-novini/vsichki-vzrasti/7-chasa-pred-ekrana-promenyat-mozka-na-deteto

[Лина]

                                              Четене ли, че колко сложно ще е?

В случаите, когато няма нарушения на зрението по цялото продължение от ретината на окото през зрителните нерви, хиазмата, зрителните трактове, страничното коленчато тяло в зрителния хълм, вътрешната капсула и първичната зрителна кора, получената първична зрителна информация се обработва в асоциативната зрителна кора и в резултат на това се извършва идентификация на буквите. 
  Процесът на зрителна идентификация на обектите се нарича зрителен гнозис, който се дели на различни видове за разпознаване на човешки лица, предмети, цветове, едновременното разпознаване на няколко обекта и др., както има и речеви зрителен гнозис, наричан още графемен гнозис. Той е представен чрез отделен модул в паметта. Категоризирането и подреждането на буквите в паметта става по определени критерии в зависимост от сходствата в техните конструкции, присъствието на дадени елементи или тяхното пространствено ориентиране.

  Анатомичната локализация на структурите, извършващи операциите, свързани със зрителния гнозис, е в асоциативната зрителна кора, която е разположена непосредствено до първичната зрителна кора в тилния дял на двете мозъчни хемисфери. В първичната зрителна кора постъпва сетивна информация, която не е обработена. Това означава, че тя предоставя зрение, но не  и разпознаване на това, което се вижда.

Асоциативната зрителна кора съдържа по-сложен вид неврони от първичната зрителна кора и е съставена от вторични асоциативни полета, които извършват тази обработка на зрителната информация, която е характерна за зрителния гнозис. Асоциативната кора осъществява функционални връзки между невроните в две посоки. Едната е нагоре към теменния дял, включвайки преди това среднослепоочното зрително поле, обозначено с номер 39, което има важна роля при операциите с знаци, вкл. букви. След това пози път достига до поле номер 7 в теменния дял. По този начин се съпоставя зрителна и соматосензорна информация, което позволява да се прецени местоположението на обекта, неговата най – обща форма без детайли, но също така и да ни даде информация дали се движи или не.
Втората посока, в която се насочват невронни връзки от асоциативната кора е към долната част на слепоочния дял, включващи полета 21 и 22 по Бродман. Те извършват подробен анализ на формата и структурата на обектите и прецизното съотношение на техните детайли.
    При четене има значение както къде е позицията на буквите от четения текст, така и каква е тяхната конфигурация. В процеса на ограмотяване е нормално децата да бъркат буквите когато са близки по изписване. В други случаи подобни трудности персистират дълго време. Грешки в различаването на Е и З, както и огледално изписване на букви. Трудно разграничаване и замени при четене и писане на Л и А, Т и Г, А и Д, К и Ж при печатните, както Т и М при някои ръкописни шрифтове и пр.  Оптическата дислкесия /четене и оптическата дисграфия/писане са нарушения в изграждането на речевия зрителен гнозис. Най - често е следствие от несформирани ляво- десни пространствени представи.
    Ъгловата извивка (39 поле по Бродман) има важно участие в протичането на фонологичните (звукови) операции, от които зависи подреждането на звуците и буквите по начин, чрез който се образуват различните думи със различни значения.  За успешното овладяване на четенето и писането са еднакво важни пълноценното развитие както на говора, така и на звуковото разпознаване. Заради извънредното положение ни дадоха тетрадките от ДГ и видях, че в тях има заложени множество такива езикови задачи: за откриване и определяне на първи и последен звук, среден звук в проста дума; определяне на позицията на предявен звук в дума до 5 букви; определяне на брои срички в думата, брой думи в изречението; задачи при, които промяна на звук изменя понятието и пр. Т.е. на възраст 5/6 и 6/7 години  трябва да са изграждат тези умения.  В случаите, когато се наблюдават дисфункции в звуковото разпознаване може да се говори за фонематични трудности в четенето със замени на сходни звуци при четене .
    Писането е обратен на четенето процес. Но както при четенето могат да бъдат разграничени автоматизирани операции, обезпечаващи техническата му страна и семантични езикови операции, от които зависи коректността на написаното съдържание. При малките деца обаче на първо място се гледа дали имат правилен захват на молива / флумастера, който най – лесно се изгражда, ако не се случва естествено чрез държачи като тези:

Отделно в домашни условия може да се приложи и този метод с ластика, той се използва и когато детето не прилага достатъчно мускулна сила и натиск, както и когато цялата ръка е в неправилна позиция и „вири” молива изправен:

На кутрето и безименния пръст им се поставя едно парче хартиена кърпичка, което детето задържа със тях, за да не ги разтваря.
Още идеи:

[Лина]

Параноично, но аз пак искам да приложа малко десенсибилизация. Дали е страшно един човек да има някаква визуална, оптическа дисфункция? Явно не, след като хора лишени изцяло от зрение също могат да развият четмо и писмо чрез Брайловата азбука. Аз разбира се съм на светлинни години от тифлопедагогиката и нямам какво да предложа на невиждащите, но имам какво да предложа на читателя от историята на слепите.

    Повечето сигурно вече са запознати със личността на Хелън Келър, момиче родено в далечната 1880г., което е глухо и сляпо от ранна детска възраст. Но въпреки това всички тези недъзи не са могли да спрат нейния полет  към светлината, света и знанието!
  Невъзможността Хелън да споделя мислите, идеите и желанията си с другите хора до седемгодишна възраст са я докарвали до силни емоционални кризи. Родителите й обнадеждени от разказ на Чарлз Дикенс, в който се разказва за лишено от слух и зрение дете, но научено да използва езика търсят помощ от лекари офталмолози, оториноларинголози и други. Запознават се с Александър Бел – създателя на телефона и телеграфа. Неговото гениално изобретение, поставящи началото на телекомуникациите, е резултат от научни търсения, които не са без връзка с проблема на нарушения слух, тъй като майката и съпругата на Бел са били с увреден слух. Директорът на института  за незрящи „Пъркинс” в Бостън се ангажира с образоването на Хелън. Това се оказва съдбовен момент в живота й, защото тогава се взема решението в нейния дом да пристигне и да я обучава Ан Съливан и двете сътворяват невероятната история на Хелън Келър, за която може да прочетете много в Интернет и сами.
  Аз искам просто да споделя със Вас едно нейно послание. Послание на  жена живяла 88 години със спецификата на своето състояние:

    „Не е ли вярно тогава, че животът ми, с всичките му ограничения, от време на време се докосва до Прекрасното? Всяко нещо само по себе си, е едно чудо, дори мракът и тишината и аз се уча да бъда доволна, независимо от състоянието, в което се намирам.
      Вярно е, че понякога самотата ме обгръща като ледена мъгла, докато аз седя и чакам пред затворените врати на живота. Отвъд тях са светлината, музиката и любовта,  но аз не мога да вляза. Съдбата, безмълвна и безмилостна, ми препречва пътя. Напразно се опълчвам срещу жестокото й решение, защото сърцето ми е все още недисциплинирано и чувствено. Езикът ми обаче не изговаря горчивите и безсмислени слова, които изгарят устните и те обратно падат в сърцето ми като непролети сълзи. После огромна тишина завладява душата ми. А след това с усмивка идва надеждата и ми прошепва: „Има радост, дори когато забравиш себе си”. И аз се опитвам да превърна светлината в чуждите очи в мое слънце, музиката в чуждите уши – в моя симфония и усмивката върху чуждите устни – в мое щастие”.