Сектата на Стефанъ Гайдъ

[Hatshepsut]

Сектата на Стефан Гайд


Стефан Гайд (1960-2013)

Източник: https://www.forumnauka.bg/



1. Създатели на сектата

Това са двамата братя Стефан и Цветан Гайдарски. Цветан със свои приятели и съмишленици гравитира около сектата на Георги Бакалов "Слово на живот" и активно участват в динамичните процеси, свързани с оформянето и разпадането на най-различни групи от протестантски тип.

Стефан е завършил медицина /забележете - специалност психиатрия/, но след демократичните промени заминава за САЩ, където в борбата си за оцеляване попада между най-различни религиозни групи, най-известната от които е Мелхиседекови братя. Вероятно тогава у него се възпламенява идеята да си основе собствена религиозна общност.

В средата на 90-те Цветан Гайдарски е пастор и то главен в сектата "Нови Иерусалим".

После започва да действа и много прикрито чрез други лица. Така например в Троян през 98-ма год. е регистрирано местното поделение на "Обединени Божии Църкви" на името на Димитър Дакашев и съпругата му , както и

забележете - майката на двамцата братя - Мария Гайдарска.

Стефан от Америка дава направления, а групата започва усилена вербовка на членове сред всички християнски деноминации /конфесии/.

През "духовната" 2000г. на Цветан за пръв път започват да му "пристигат откровения отгоре". Той споделя с Дакашев възхищението си от посланията на египетските гробници, намиращи се в пирамидите, на които "даже ангелите се покорявали". Същия започва да си внушава, че е "божи" пратеник, призован да поведе посветените в тайна общност, а на следващ етап да обедини всички вярващи от другите деноминации.

След 2003 г. започва етапа на радикализация на идеологията и "литургиката" на сектата. Започва провеждане на сбирки в София /ул.Московска 27,на пл.Славейков 8, в зона "Б-5" и др./. За "неоезическите" капища ще стане дума по нататък.

Сдружението "Академия Орфика" е най-новото обществено приемливо лице на сектата. То е изпълнено в стил "класика в жанра" за прикриване на сектантска дейност зад паравана на псевдо културно-образователно дело. В частност възраждане на древната тракийска култура. Директор е знайният ни Цветан Гайдарски, който не пропуска да се предложи на неинформираните като меценат на Министерството на културата.

Явно чрез някаква мътна схема за дарения и сътрудничество това сдружение си е закупило формално обществено признание. Така започва дейността, която се разклонява на 3 основни насоки:

- Институционализиране на идеите и мястото на Академията в българското общество

- приходна дейност която се заключава в представяне на "тракийски" спектакли из страната, от продажба на книги, аудио-ДВД и др. материали

- най-вече в "зарибяване" на младежи и девойки, които чрез разни поетични, музикални и танцови занимания се включват в живота на сектата

Явно изкуството е най-прекия път към сърцата и умовете на останалите все още интелигентни млади хора в България.


2. Учение на сектата /догматика/

Сектата на братята Гайдарски тръгвайки с летящ старт, пълен със заряда на либералното протестантство, онтологически свързано с "говоренето на езици" и "кръщаването със силата на Св.Дух" все повече се отдалечава от Християнството. Постепенно - "лествично:" в учението се въвеждат окултно-масонски идеи, египетски и тракийски езически знаци, медитация, кабалистични подходи. Особенно натрапчиво е втълпяването на сектата, че тя уж преоткрива вярванията на траките извършвайки техните орфически мистерии.

Естествено, това е свързано с бума на тракийските археоложки открития. Фактически те добре се ориентират на "пазара" на културните традиции и най-важното е, че се опитват да извлекат максимамлни дивиденти флиртувайки с потребността на българина да се почуства наследник на велико минало, пък било то и езическо.

До този момент сектата имитира някаква "църква", използват се одежди сходни с православните и римокатолическите, но през последните години Цецо от "пастир" и "епископ" минава на хард титлата "жрец"!!!

Библията вече отдавна не е авторитет за лидерите. Вдъхновенията вече идват от окултистка и езотерична литература, от разчитане на "древни тракийски писмености", от Херодот, от египетската "Книга на мъртвите" и т.н.

Личността на Иисус се подменя с тази на Орфей, египетския бог Хорус с глава на сокол /Християнството не било християнство, ами "хорусостиянство"/ и някакво ново хибридно божество наречено от "божиите пратеници" - ТИОНИИСУС, т.е. слага се знак за равенство между Дионис и Христос. Мъжките и женските "начала" са на особенна почит.

Кулминацията на метаморфозата на сектата става след публикуването на книгите на Стефан Гайдарски "Тракийски мистерии" и най-новата "Тракийското писмо декодирано". Пропуснах да отбележа, че Стефан фактически е идеолога, а Цветан е лицето на сектата, но това се вижда и от горните редове.

Модус вивенди в книгите се явява пророчеството на Орфей което уж прави за Христос и това, че тракийското писмо предшества египетското и стои в основата на всички древни тайни религиозни знания, вкл. и на Стария Завет.

Разбира се ненаучните публикации бяха оборени от редица траколози - проф.Валерия Фол, ст.н.с.Г.Китов, проф.Димитър Овчаров и др.


3. Практики и "литургика"

В началото сбирките протичат в типичното протестантско русло - молитвени събрания с пеене на химни, някои от които написани от Цветан. Към тях /интересно/ започнали да се прибавят и чисто инструментални изпълнения на студенти предимно от консерваторията, чрез което на последните се давало допълнително поле за изява, което ги индоктринирало в живота на сектата.

Въвеждането на медитация и "тракийски мантри" не закъснява. Бивши членовe на сектата потвърждават, че им били давани написани "тракийски изрази", чието произнасяне помагало за зареждане с енергия, чиято "действеност" била "доказана" от жреците на общността.

Пределно ясно е, че скоро медитацията придобива форма на хипноза която предизвиквала у по-лабилните последователи пристъпи или на неуправляема агресивност, или на холерична еуфория или на пълно отчаяние.С цел тотален контрол лидерите на сектата, често "изповядвали" последователите ѝ в съвета на "епископата" се обсъждало всичко научено за проблемите на членската маса. Виждате как става арогантното манипулиране на човешките съдби, а и развитието на сектата.

Най-ужасният обаче ритуал на сектата е т.нар. "Оракул" /някакъв вид инициация/, който явно представлява взривоопасна смесица от хипноза и демонично обсебване. Вследствие на участието си в този ритуал скулптура Руси Русев "полудява" и от 2005 напълно изчезва. И до ден днешен неговото семейство, жена с две деца и родители не могат да намерят никаква следа за него.

Без да информират какво означава този ритуал на някои жени се давали бели забрадки, които те трябвало да носят без никакви въпроси. Едва по късно се разбрало, че това било някакво задължение за безбрачие /един вид замонашване без собствено знание или воля/.

За цел по добра манипулация, братята никога не събират вкупом своите пасоми, а ги ръководят в отделни групи, които нямат никаква връзка помежду си. Една такава "бойна" група се състои от 10 души и по принцип никой не подозира за съществуването на другите. Когато се появят недоволни заблудени словесни "овце", които се опитват да изследват нещата, те биват пратени на друго "послушание" - натоварват ги със задачата да привличат нови членове за сектата. Така те не участват в "богослуженията", но пък им дава възможност да се осъзнаят и духовно неудолетворени тези "вербовчици" напускат тоталитарната общност.

Разбира се тогава "понтифекс максимусите (върховните жреци)" събирайки се на заседание на "Небесното Съдилище" бълват проклятия, анатеми и присъди, които имат двояка цел - от една страна правят магия срещу напусналия човек и от друга поддържат чуството за страх у заслепените последователи.

Така напускането на един от хардлайнерите и главен сподвижник на "Тракийската църква" Димитър Дакашев е "осъден" по отвратителен и човеконенавистен начин...Във връзка с напускането си на „Тракийската църква“  преди няколко години Димитър Дакашев и други хора като него са „осъдени“ от Небесното Съдилище по  следния абсурден и човеконенавистнически начин: „Понеже вашият съюз е без Божия Дух, неговото резцепление ще се разраства докако се разпръснете съвсем в сърцата и пътищата си. /…/ Това ще продължи докато останете сами, изоставени от всички близки и родственици около вас… /…/ Бог ще ви предаде на враговете ви и ще ви се случва това, от което се страхувате.“


4. Светилищата

Първоначалните домашни събрания на сектата на Гайдарски се организирали в помещения с украса, съчетаваща символични елементи с православен, римо-католически и протестантски произход. С времето обаче вътрешните пространства придобиват все по-ярък езически облик. В светилището на пл. „Славейков“ и в други апартаменти започнали да се появяват египетски йероглифи и божества, окултни и масонски символи. Зад двата реда завеси, делящи „простосмъртните“ от лидерите на сектата, има две псевдоправославни изображения – на Христос и на подкупващо „свенлива“ жена, която трябва да представя св. Дева Мария. И двете изображения напомнят на православни икони, но нито Христос е с вписан кръст в нимба и със съпътстващите го букви Сый (гр.O ΩN, ο ων = Вечносъществуващият), нито жената е посочена изрично като Майка Божия чрез църковнославянски или гръцки абревиатури. В капищата си жреците-“епископи“ имат тронове, а също и меч под ръка: вероятно за по-голям авторитет. Те кощунствено употребяват  хляб и вино като заблуждават последователите си, че това има нещо общо с Христовите Тяло и  Кръв и с православното св. тайнство Причастие. Всъщност символиката е свързана не с Христовите изкупителни страдания, а с митовете за смъртта на Орфей и Озирис като метафора на сезонните цикли, плодородието и възраждането на земята.


5. Негативен опит на бивши членове на сектата

Зорница, Димитър и Мариела Дакашеви, Г.И.М., С. Г. и други бивши членове на сектата споделиха с нас, че в тази общност се извършат не просто неправославни и нехристиянски ритуали, но и неща, които заплашват цялостта на човешката личност и на семействата, тяхното благополучие, физическото и духовното им здраве.

–      Цветан Гайдарски изисква безпрекословно подчинение спрямо личната си воля. Има случаи, в които Цветан пита последователите си дали са готови да скочат от прозореца, например, ако той им нареди.

–      Някои от „епископите“ и редовите членове са изключително агресивни. Не са рядкост физическите, психически и съдебни заплахи с цел обезсърчаване на решилия да се избави от сектантската си зависимост. Случвало се е син да бие майка си и да я сваля на земята затова, че е напуснала общността и че не се поддава на манипулациите, внушаващи й да припише цялото си недвижимо имущество на детето си, т.е. на сектата. Оказването на натиск за приписване на жилища (бъдещи капища) в „името на Господа“ продължава и досега.

–      Заповядано е на Зорница да напусне работата си, както и да спре следването си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Вследствие на това тя, която е самотна майка, вече четвърта година с труд изкарва прехраната си чрез наемна работа, която стои далеч под образователния ѝ ценз и професионална квалификация.

–      Разваляни са семейства заради безплодието на един от партньорите.

–      Приятелският кръг на членовете на сектата е бил строго ограничаван само до съответната членска група. Лидерите категорично са забранявали лични контакти извън общността.

–      По време на „молитвите“ малките бебета са в отделна стая и майките им нямат достъп до тях, дори дечицата да посиняват от плач.

–      Зорница споделя, че повече от година след напускането си се е намирала в тежка депресия и не е можела да се грижи адекватно за дъщеря си; дори наливането на една чаша вода я е претоварвало извънредно много.

–      Синът и снахата на Г.И.М. не ѝ разрешават даже да погали внучето си, тъй като е напуснала „Тракийската църква“. По време на даваните от нас консултации други семейни двойки също споделиха, че законното им право да общуват с внучетата си е нарушено – системно им е отказван достъп до тях, децата са настройвани срещу бабите и дядовците им чрез внушението, че последните са техни най-страшни врагове.

–      В сектата се толерира доносничеството.

–      Даването на ежемесечен десятък от заплатата е задължително.

–      Доброволният труд в полза на сектата достига размери, застрашаващи оцеляването на цели семейства.

Анализът ни ще стане твърде дълъг, ако трябва да предадем всички болки, проблеми, раздели и разочарования, които сектата е причинила на свои бивши и настоящи членове.

[Hatshepsut]

СВИДЕТЕЛСТВА НА ПОСТРАДАЛИ ХОРА ОТ СЕКТАТА НА Д-Р СТЕФАН ГАЙД И АКАДЕМИК ЦВЕТАН ГАЙДАРСКИ

https://nrbhistory.wordpress.com/

Прилагам материал написан от потърпевш, участник в религиозното движение на братята Цветан и Стефан Гайдарски:

Потресаващ е разказът за унищожения живот на Руси Русев, склуптор по професия. След дългогодишни мъчения и страдания, и силно психическо разстройство в продължение на десет- годишен терор, изчезва безследно.

Димитър Дакашев:

“Скулптор на ангели изчезва безследно. Обсебват го лъв и агне. Веселият и миролюбив скулптор Руси Русев побеснява изведнъж. Запасва широк черен колан и два касапски ножа. Размахва ги като монах от манастира Шао Лин. Сипе закани. Крещи срещу пасторите от града на Христос. Разсича с ножовете пощенската им кутия. Малко преди това са му направили “оракул”. В тайнствения ритуал пасторите го карат да направи жертвен принос от 4 невинни души, за да се построи Вавилонската кула. Един ден Руси тръгва на работа. Никой повече не го вижда. Изчезва безследно на 36 г. Издирва се. В началото е идеализмът. Руси е завършил художествената гимназия в София и се е дипломирал като скулптор във Велико Търново. Жени се за Ралица Денчева, талантлива и красива художничка. Двамата са заклети романтици. Търсят бягство от сивото ежедневие и се стремят към духовно съвършенство. Поет от Русе ги свързва с пастора Цветан Гайдарски. Зад колоритния оперен певец стоят художници, поети, театрали, музиканти. Всички те вярват, че ангелите ще слязат на земята и ще изпълнят желанията им. Руси, Ралица и новата компания заживяват като “един неразделен клас.” Къщата на скулптура и художничката в пернишкото село Студена отваря врати за братството. Гостите се точат един след друг. Цели кервани от коли се изнизват към планината. Разхождат се край рекичката на с. Чуйпетлово. Берат малини, въртят барбекюта, пеят и рецитират. Говорят си за града на Христос. Дискутират с часове как ще летят на крилете на ангелите. Всички са изрисували колите и къщите си с риби и рибни гербчета – един от ранните християнски символи. “Пастор Цветан Гайдарски включи Руси в специална мисия – разказва майка му Венера Димитрова. – Трябваше да разкраси храмовете със свои скулптури.” Младият художник се вдъхновява. Изпод длетото му се раждат ангели, лъвове, бикове, орли, кучета и други хищни птици. Негови дорийски колони украсяват тайните храмове, които са в апартаменти. Съпругата му Ралица също дава своя принос към града на ангелите. Рисува Исус Христос и Богородица, които приличат на наши съвременници от плът и кръв. Талантливата художничка изпълва храмовете с египетски йероглифи, библейски сцени и езически символи. Творците правят безвъзмезден дар на храма. “За компенсация сектата обеща да свърже Руси с влиятелни бизнесмени. Те започнаха да му поръчват скулптури за именията си – разказва майката. – Десет процента от печалбите отиваха за църквата.” В свободното си време скулпторът вае миниатюри – донкихотовци, шахматни фигурки и кончета. Братята от “ангелския” град имат оферта за него. Те искат той да им прехвърли имоти и лозята на фамилията си. “Духовните” водачи се готвят да ги превърнат в рибарници. Обещават на скулптора, че ще му дадат 30 хил. евро за ателие. Някой ден в бъдещето. “Не!”- отсича майката на Руси и разговорите приключват. Художничката и скулпторът потъват в града на “ангелите”. Стават все по-обвързани и зависими. Братството прераства в “Академия по тракология”. Артистичната двойка задълбава в тайнството на древните мистерии. Заговоря на друг език – този на мистиката и разшифрованите символи. Не пропускат проповед и сбирка. Влизат в храмовете с парола. Правят и дискретен знак с пръсти, запазена марка на “христовия” град.

Един ден Руси проглежда. “Синът ми откри в теориите на пасторите зрънца сатанизъм и заявки за вуду-магия – казва майката Венера. – Виждаше все повече и повече демонизъм в града на Христос. Руси рязко даде на заден. Беше 2004 г.” На събрание скулпторът скача срещу пастора Цветан Гайдарски. Засипва го с неудобни въпроси. Водачът на “христовия град” пламва от възмущение. Оперният певец привиква Руси в храма насаме. Разиграва пред него ритуал “оракул”. Намята пурпурна мантия. Кади с тамян. Пуска басов глас и реди мантри на тракийски. Вече е в кожата на древен оракул. Скрива се зад аленочервена завеса. Там се “среща” с Бога. На завесата са извезани в златно египетски йероглифи и озирисов кръст, обърнат наопаки. В това време Руси е на колене. Моли се. Чака оракулът да се появи от алената завеса и да предаде “Божието” послание. Чува страховити думи, които по-късно споделя с майка си: “Ще въдворя в теб психиката на лъв и агне. Ти си по характер воин и трябва да воюваш. Бог иска да направиш жертвоприношение на четири невинни души. За да може да се построи Вавилонската кула. Жена ти Ралица има магия за смърт. Грехът се плаща с пари или кръв.” Скулпторът се прибира в къщи и казва, че трябва да спаси половинката си. Търси ключ за разваляне на проклятието, но не го намира. Атакуват го мисионери от града на “ангелите”. Искат да го прилапат обратно. Той отказва. Жена му също дава гръб на братството. Въпреки това Руси заживява с мисълта, че над семейството му тегне черна сянка. “Искам да защитя Ралица някак си.” – скулпторът плаче безутешно и вае восъчни фигурки на жени. Майка му твърди, че изпада в депресия след оракулската сцена. Става лют противник на църквата. С ножовете прави на трески пощенската кутия на врага. Братството я заменя тутакси с бронирана. Цялата е в невъзможни за прочит символи, които бият на масонство и мистика. Руси отговаря с нахлуване в храма. Прави на парчета някои колони и ангели, родени от неговата ръка. Настройва се революционно. Сдружава се с други отцепници. Планират да опожарят свърталищата. В последния момент скулпторът проваля заговора: ”Това са произведения на изкуството! Пожарът е пъклено дело.” Руси се затваря в дома си в Студена. Променя се до неузнаваемост. Буйства като обсебен. Спи по 30 минути на нощ и скача в треска. “Избухваше и ревеше като лъв. Хвърляше чиниите с яденето. Така вилня три месеца – разказва Венера Димитрова и добавя: – После изведнъж стана кротък като агне.” Отцепникът пита най-близките си хора:”Как ме възприемате? Нали не съм убил човек, когато озверях? Бях лъв, но вече съм агне.” Скулпторът се разкайва. Иска да започне живота си отначало. Връхлита го отчаяние. След 10 години в братството остава сам. Той и домочадието му напускат апартамента на престижната ул. “Позитано” в София. Връщат се на село в Студена. Няма гръб, няма пари. Скулптурите му се въргалят ненужни из двора. На Ралица й предстои изложба в шикарния хотел “София”. Няма рамки за картините и й трябват пари. Руси се хваща черноработник в циментов завод. Отлива тръби и плочи. На пръв поглед всичко е спокойно. Но не е. “Мамо, те ме следят ден и нощ. Казваха, че сме под тотален контрол и имат много начини да ни държат под наблюдение – трепери ваятелят. – Гледат ни всеки миг. През екраните на телевизора и джиесема.” Телефонът на Руси звъни през пет минути. Някой диша в слушалката, но гробовно мълчи. Скулпторът психясва. Хвърля джиесема си. Чупи го в земята. Разпарчетосва го целия. Търси чип за наблюдение. Майката води сина си на хомеопат. Предписват му чудодейни капки, заредени с памет от вода. На 21 юли 2005 г. скулпторът се събужда към 7:30 часа. Майка му сервира дежурните кафе и сандвич. Той тръгва на работа. Поема по пътеката към завода. От тогава изчезва безследно. “Няма и косъмче, за което да се хвана – казва разследващият пред родителите му. – Това е сложна и непозната материя. Не сме компетентни в тази област.” Година и половина след изчезването майката се губи в догадки. Баща му пък го е ударил на епиграма. Изправил се е в центъра на двора и декламира поредната си творба: “Невиждано яйце до днес се чака велик, великден то ще донесе, щом СДС за него кудкудяка, а БСП лежи да го снесе!” Всеки ден чакат синът им да отвори вратата.”

Димитър Дакашев

[Hatshepsut]

История и култура или подмяна и култ - опасният инженеринг на братята Гайд

Фестивал “Тракийски Мистерии” ще се проведе в Античния театър в Пловдив в края на този месец. Организатор е Академия “Орфика”.

На пръв поглед дружеството изглежда като автентично културно-историческо сдружение, но всъщност е част от една амалгама между псевдоисторическо течение, църква и манипулативни вярвания, които са построени върху фалшифицирани исторически документи и артефакти и култ към личността на двама братя - Стефан и Цветан Гайд, самопровъзгласили се за възстановители на трако-българската идентичност.

За дейността на Стефан (вече покойник) и Цветан Гайд (от Гайдарски) и техните синове Георги и Натанаил Георгиеви сигнализираха в сряда миналата седмица на пресконференция в БТА Тодор и Боряна Йотови. Те са бивши сътрудници на Гайдарски и са преки свидетели на градежа на историческата подмяна и на целия инжeнеринг на култа около братята, в чийто плен, по думите на Йотови, все още са стотици хора. Казват, че са били длъжни да разкрият "тази спекулация, най-малкото защото сме били съучастници, макар и неволно".

Връзките между Академия “Орфика”, “Тракийската църква” в България, подкаста “Град на високо”, фестивалите, школите, книгите и инициативите около братята и техните наследници са публични, но трудно проследими, което прави своеобразната им окултна пирамида лесна примамка за доверчиви хора. “Булевард България” провери.

Подмяната на историята

В своите публикации братята Гайд подправят древни плочки и амулети, открити по нашите земи, както и правят манипулативен превод от древни езици, разкриват Йотови. На базата на тази подмяна те изграждат връзка между неолитната епоха и античността и се самопровъзгласяват за възродители и настойници на най-древната християнска вяра. Признати научни доказателства за теориите им не се откриват. В издателската си дейност дори се сравняват с Паисий Хилендарски.

“Булевард България” се свързва с Института за балканистика при Българската академия на науките. Към него е и Центърът по тракология, който е седалище на Секретариата на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания и обединява 31 учени от 14 страни.

“Няма научно установена връзка между праисторическите и античните култури, които братята Гайд свързват в своите публикации и учения,” казаха от института. Те обърнаха внимание и че изданията на Гайдарски, техните синове и свързаните с тях издателства не отговарят на изискванията за научни публикации и по тази причина не могат да бъдат приемани за достоверни.

Книгите и обръчите от дружества

Книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ (автор: Стефан Гайд, издателство: Институт по Трансцендентна Наука), „Тракийските Послания“ (автор: непосочен, издателство: “Фондация Градът”) и „Тракийските Хроники“ (автор: непосочен, издателство: “Фондация Градът”) са в основата на култа около братята Гайд (Гайдарски). В тях фамилията представя като „истини“ свои явни фалшификации на артефакти от неолитната балканска древност, наследството на траките-беси и до християнската епоха, между които научната общност не открива връзки, противно на твърденията на Гайд.

Справка в регистъра на неправителствените организации и Търговския регистър показва, че “Фондация “Градът” се е преобразувала през септември 2022 г. от фондация в сдружение. В управителния съвет и на двете са Цветан Георгиев Гайдарски, Георги Цветанов Георгиев и Натанаил Цветанов Георгиев. А на адреса, на който са регистрирани – “Московска” в София, има и други юридически лица, свързани с Гайдарски и синовете му.

Фондация „Институт по трансцендентна наука“ също е сред тях - със същите три лица в управителния съвет, както и “Движение обединени български родолюбиви общности-ДОБРО” и медийната компания “ЕМЕФРЕТИ” ООД.

Църквата

На базата на историческите фалшификации от книгите на семейство Гайд-Георгиеви е базирана и уникалността на „Тракийската църква“ - регистрирано в България вероизповедание, управлявано от фамилията. Справка на "Булевард България" показва, че църквата е регистрирана като религиозна общност през 2014 година.

Потърсихме за коментар дирекцията по "Вероизповеданията" към Министерския съвет с подробности за статута на "Тракийската църква".

"По отношение на „Тракийската църква” Ви уведомяваме, че тя е регистрирана като религиозна институция с решение на СГС на 24 март 2014 г. Информация за регистрираните религиозни институции може да откриете на сайта на дирекция „Вероизповедания“, в раздел „Документи“.
В процеса на регистрация СГС е изискала експертно становище от дирекция „Вероизповедания. В свое становище от 13.03.2014 г. дирекцията е отправила няколко забележки по отношение на текстове от устава на религиозната общност, поради което препоръчва на СГС да не регистрира религиозната институция преди отстраняването на спорните текстове. Въпреки отправената препоръка, съдът не се съобрази със становището на дирекция „Вероизповедания” и регистрира религиозната институция под името „Тракийската църква”, се казва в отговора им на запитване на "Булевард България".

В "Тракийската църква" членовете са подканени да плащат приноси - десятък от доходите си, да пропагандират научните и верски фалшификации и да подпомагат дейността на НПО-та, която популяризира доктрината Гайд. Това се разбира от изложението на бившите съмишленици на каузата Боряна и Тодор Йотови.

"Събирането на „десятък” от членовете на определена религиозна общност е разпространена практика в много регистрирани вероизповедания в страната. Дирекция „Вероизповедания” няма право да прави оценъчни съждения по отношение на веровата доктрина и богослужебна практика на религиозните общности в страната във връзка с останали религиозни доктрини (традиционни или нетрадиционни)", се казва още в отговора на Дирекция "Вероизповедания".

“Тракийската църква” се представя за “първата и най-стара християнска общност в Европа, основана в първи век от н. ера, лично от Апостолите Павел и Андрей Първозвания и техните сподвижници по българските земи”. Тя е била многократно изобличавана като секта през годините, но продължава да увлича хора.

В YouTube канала на “Тракийската църква” са налични видеозаписи на богослужения, водени от Цветан Гайд.

Академия Орфика, фестивалите и заблудените институции

Чрез добиващия популярност „Фестивал Тракийски Мистерии“, чието поредно издание ще се състои на 29 септември в Античния театър в Пловдив, култът на братята и техните наследници получава достъп не само до тясната група от хора, които четат техните книги и посещават “Тракийската църква”, но и до по-широката общественост.

С безкритичното съучастие на общини, музеи културни институции и дори училища доктрината на Гайд достига до хиляди хора, сред които и деца и младежи. През 2022 година фестивалът "Тракийски мистерии" дори е получил финансиране от Националния фонд култура - 15 хил. лв. по програма “Мобилност”.

Сдружението Академия “Орфика” е регистрирано към Министерството на културата по закона на меценатството. Както самите те са обявили на сайта си, дейността им е “многоизмерна, многоспектърна и дългосрочна”. На уебстраницата няма имена и информация за екипа, но в регистъра на сайта на МК като представител е посочен Цветан Гайдарски, който се представя публично като Цветан Гайд.

Цветан е брат на обявения от самия него за светец Стефан Гайд - в опит да бъде създаден един цял “пантеон” от обожествени фигури, който включва и все още живите представители на семейство Гайдарски.

Лекторите на „Фестивал Тракийски Мистерии“ не са обявени с имена, а като представители на Института по Т-наука, Фондация Родов Завет и Сдружение Академия Орфика - и трите управлявани от Гайдарски и синовете му.

Обществено позициониране и бъдещи творчески планове

Цветан Гайд има близо 10 хил. последователи във фейсбук. В YouTube последователите на Богари Медия - канала, който излъчва подкаста “Град на високо”, има близо 7 хил. последователи. Водещи на подкаста са Натанаил и Георги Георгиеви, а редовен гост - баща им.

Освен исторически теми, в изданията на медиите на фамилията се коментират и политически теми, както и други въпроси от социална значимост.

Тримата се представят като лидери на обществени каузи, като политически анализатори, а самият Цветан Гайд – и като възродител и изпълнител на нова национална доктрина, с претенции за монопол върху „вярното“ тълкуване на вярата, културата и пътя напред за България.

Пред името на Цветан Гайд в неофициални публикации стои титлата „академик“ без каквато и да е академична хабилитация да е доказана, а в биографията му, покойният вече Стефан Гайд е представен като „доктор по философия, доктор по Богословие, Негово Превъзходителство – DVX – Граф Стефан Гайд-Арих Хесе Монферрад, Патриарх на Тракийската Църква”, а след кончината му – и светец.

Книгите, подкастът и другите публикации на Гайд и сие не изглежда да събират безброй последователи. Фестивалите и мистичните ритуали около тях обаче очевидно се радват на вниманието на широката общественост, включително от трибуна като тази на Античния театър в Пловдив - сцена, която безспорно вдига авторитета на измамниците.

Към момента няма ясни заявки от страна на Гайд, че се кани да развие дейността си към политическата сцена. Примери обаче не липсват в най-новата история на родната демокрация - за исторически култове, които директно прерастват в партии, макар и с мимолетен политически живот.

Остава обаче тревогата от факта, че продължават да се събират десятъци от “миряните” в “Тракийската църква”, както и че Гайд успява да заблуди държавните институции и дори да получи финансиране от националния бюджет за разпространение на лъжите си.

“Тракийската църква” далеч не единственото модерно движение, което няма конкретно място за ритуали. Срещите се провеждат под формата на събития и семинари. Там често пъти се предлага “висше знание” без посредничеството на свещеници, борави се с множество елементи от различни религии, които се смесват безкритично, а лекторите предлагат своята гледна точка, която не е утвърдена академично или църковно.

Оказва се, че в обществото има реално търсене на подобни холистични религии и, макар да са алтернатива на традиционните доктрини, те често търсят легитимност чрез получаване на статут на “църква” или “институт“.

https://boulevardbulgaria.bg/articles/istoriya-i-kultura-ili-podmyana-i-kult-opasniyat-inzhenering-na-bratyata-gayd

[Hatshepsut]

Търговия с вяра: Колко печеливш е бизнесът на една секта с човешките души?

Религиозна организация, позната като "Тракийска църква" кара поклонниците си да доверяват на пасторите си парите, бизнеса и имотите си. Така наречените кардинали диктуват семейните отношения и дори дали можеш да си поставиш ваксини. Според бивши членове на организацията основателите Стефан и Цветан Гайд от десетки години фалшифицират история.

Още от 90-те години насам двамата се провъзгласяват за пастори в протестантска църква. Над 30 години по-късно, с NOVA се свърза семейство, което не се чувства в безопасност, пресичайки улицата. Те са родители на три деца. Боряна и Тодор Йотови са високообразовани хора. Тя е специалист в сферата на математиката, той има издателство за детски книги.

"Преди над 20 години, когато влязохме в т.нар. "Тракийска църква", тази общност беше издънка на протестантска църква. Техни творения са представени за исторически документи, без да присъстват референции. Налице е крупна фалшификация на исторически материали", разказва тя.

Проф. Николай Овчаров посочва, че няма никаква "Тракийска църква", а става дума за псевдоучение. "Стефан Гайд твърди, че е разчел тракийския език, но такъв всъщност няма. На Храма на Орфей миналата година се сблъскахме с тяхна проява, имаха ритуал и бяха облечени като жреци. Хората са отказали да платят вход за Татул, проявили са агресия. Дали са хора с развинтена фантазия или с психологически проблеми, не знам. Може да става дума и за комерсиални цели", предположи археологът.

Откакто Боряна и Тодор се отказват от сектата, започва психологически тормоз.

"Заплахите са с мутренски маниер, имах инцидент с физическа агресия срещу мен, за да "си затварям устата", подал съм сигнали. Стефан Гайд и брат му имат нарушения по НК, пране на пари и частни жалби срещу себе си. Хората дават месечни такси десятъци за църквата, става дума за шестцифрени суми", посочи Тодор.

Боряна и Тодор далеч не са единствените, но останалите не желаят самоличностите им да бъдат разкривани.

Част от тях споделят, че са живели като в мъгла, на бавен огън. Събиранията на сектата се осъществяват в домовете на хора, отворили вратите си за нея, а протичането им преминава в споделяне на преживявания. Срещите са поне два пъти в седмицата, а изповедта е задължителна. Манипулацията се случва чрез много говорене. След първия час изключва критичната мисъл, като умствените защити се неутрализират и говорещият успява без усилия да втълпи своите послания в съзнанията на членовете на общността.

Сред стратегиите е печелене на пълното доверие на човека, когото са си набелязали, отричайки всички други неща, на които имате вяра. Сключване на бракове извън общността води до проблеми.

Дирекция "Вероизповедания" на МС е издала предписание - да не бъде регистрирана "Тракийска църква", докато не бъдат редактирани противоречиви текстове от устава на организацията ѝ. Това се случва през 2014 г. Становището обаче не е прието и църквата е регистрирана от съда.

https://novini.bg/article/2025031023410832852