Горяна Панайотова

[Panzerfaust]

,,Нищо лично": Коя е най-четената поетеса за 2018 г.?

Краси Боев се среща с Горяна Панайотова, която разби всички познати рекорди в България

В ,,Нищо лично" с Краси Боев - между редовете на едно стихотворение. Той ни среща с поетесата, която разби всички познати рекорди в България. Произведението й ,,Под наем сме дошли на този свят" събра 500 000 четения в социалните мрежи в първите три дни, след като беше публикувано.

Авторката му Горяна Панайотова е свикнала с известността. Преди 10 години тя предизвика истинска сензация, след като се снима как рецитира свои стихове по бельо.

,,Имаше заряд в това стихотворение. То стана вирусно и започна да се предава от човек на човек в социалната мрежа. В един момент толкова много хора го прочетоха. Вмъкна се точно като вирусна новина. Много съм щастлива от това", признава Горяна.

Казва, че до момента няма нито една издадена стихосбирка. Пише от сърце и по инстинкт. Дори понякога стиховете й не са естетически издържани, но винаги държи да казва нещо с тях.

,,Стихотворението се роди, когато Божидар Димитров почина. Аз го харесвах, беше ми интересен. По повод неговата смърт се замислих какво оставяме след себе си в живота и какъв е смисълът. Всички мисли, които ми бяха в главата в този момент, излязоха на листа като рими", разказва авторката.

https://nova.bg/

[Panzerfaust]

Под наем сме дошли на този свят.

Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш -
зависи колко силно ще обичаш.
 
Защо си мислиш, че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
 
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
 
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
 
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
 
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

[Panzerfaust]

Добрите хора

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
И си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават,
Господ отмъщава вместо тях.

[Panzerfaust]

Пътят
(Истината и Животът)

Когато сме били под турско иго,
вярата във Него е спасявала.
Животът ни е бил като намигване.
И въпреки това сме оцелявали.

Когато петолъчката засвети,
преструвахме се, че Го няма.
Тогава други бяха боговете
и вярвахме във общата измама.

Когато падна аленото знаме
небето оцвети се в синьо.
И изведнъж започнахме да вярваме,
кълнейки се, че даже не сме спирали.

Започнахме да се самоизяждаме.
И после палим свещ за разкаяние.
Забравихме да любим и да раждаме.
Плътта ни е и хорско достояние.

Децата ни по-мъдри вече станаха.
А възрастните просто оглупяха.
Продадохме сърцата си, а раните
така и никога не заздравяха.

И Твойте, Боже, земните намесници
превърнаха Завета Ти в изгода.
Купиха ги за стотици сребърници.
На Дявола продаде се Синода.

Каква касапница! Душите в рани!
Потъпкани надежди. Сляпа Вяра.
Това клане вековните тирани
не са успели даже да направят.

А някой глас като прощално ехо
реди завета на Исус Христос.
Спомнете си, че Той е нямал Его.
И че е ходил по водата бос.

Спомнете си, че с тръните от Пътя
си е направил приказен венец.
По този Път сега сърдити плюем
с души на мишки, в тяло на слепец.

По този Път по-стар от Атлантида,
минавали са хиляди Души.
И ще се връщат, пак ще си отиват,
ако успеем да го съхраним.

Гледаме си в новите обувки.
Защо не вдигнем търсещи очи?
Исус живял е, за да съществуваме.
А ние консумираме, рушим.

Да, Пътят стар е. Напоен е с кръв.
И прашен, кален, с милиони стъпки.
Незнаем кой го е направил пръв,
но знаем, че сме тук и го утъпкваме.

Че този Път е нашата Съдба -
следи от мокасини и ботуши.
Ще тичат ли и босите крака
на неродените ни внуци?

Време е сега за втори шанс
пробилата тревичка да порасне.
Събуйте си обувките, деца!
Исус е ходил бос! Не е ли ясно?!

[Hatshepsut]

Опора

Ще се опра на теб додето
отминат бурите в главата ми.
Разказвай ми за вековете
и колко стара е гората.

Допряла съм ухо до ствола ти.
Чувам сърцето ти да скърца.
Листата шумолят от спомени,
а коренът и мен завързва.

Ще ме прегърнеш ли със клоните?
Ще ме направиш ли безсмъртна?
Да дялат и от мен икони -
не в суха пръст да се превърна?

Ще те прегърна като влюбена
и пръсти ще вплета в листата ти.
Ще съм до теб като изгубена
с коси разпънати от вятъра.

А после ще се спусна в корена
и ще заспя като в утроба.
За да събирам твойте спомени
дори когато съм във гроба.

[Panzerfaust]

Дали на Небето има море?
Дали има стъпки от Младост на плажа?
Подухва ли вятър и смях на дете?
Толкова много имам да кажа...
Представям си колко си млада сега
и как с усмивка ме чакаш на кея.
Как тичаме бързо две по брега
на пясъка падаме и се смеем.
Усещам как с обич се гледаме пак:
твоята младост и моята младост.
И как пак споделяме общата съдба -
твоята радост с моята радост.
Вървя по брега. Все едно ти вървиш
 И моите стъпки в твойте потъват.
Вървя през живота, живееш и ти
и твоето щастие с мене пътува.
Дали на Небето има море?
Така го обичаше...мамо...
Така ми се иска да бъда дете
и пак да заспивам на твоето рамо.
На кърпата там, до шума на вълните...
А залезът бавно да гасне в очите ни.