Евтимъ Евтимовъ

[Hatshepsut]

Манастир

За мене манастир си вече,
издигнат до небето синьо.
Сърцето мое се обрече
да пие само твойто вино.

Аз чакам в тази нощ гореща,
опит от жажда за напивка,
да ме повикаш ти на среща
но пак отказваш ми с усмивка.

Любов греховна и безумно свята,
любов в гърдите ми напира.
Ако не ми отвориш ти вратата,
ще ти запаля манастира.

Аз чакам тази нощ безкрайна,
да чуеш мойто сладко слово,
да ти открия свойта тайна,
но ти отказваш ми отново.

За мене манастир си вече,
издигнат до небето синьо.
Сърцето мое се обрече
да пие само твойто вино.

[Hatshepsut]

Ти си любовта

Колко срещи, колко обич в тебе аз открих,
колко лудо вино аз от благи думи пих.
Колко дълго чаках само, моя вяро и измамо,
ти да дойдеш като стих.

Само тебе виках, само двете ти очи,
само песента за тебе в моя сън звучи.
Любовта е вечно млада, любовта е вечна клада,
и от щастие горчи...

Ти си любовта признай,
ти за двама ни поне.
И си любовта докрай –
днеска казваш да, а утре – не.

Колко силно влюбени дотук да сме били,
любовта поравно никога не се дели.
Знай, единия обича, малко повече обича
и до гроба го боли.

[Hatshepsut]

Съновидение

Едва пошепнал – дявол да те вземе,
И изведнъж обзе ме нещо лудо.
От колко време, от колко време,
При мен е нямало такова чудо.

Бедрата ти – два златни водопада,
Над мене сякаш падат от небето,
И моята душа, греховно млада,
Отвеждат някъде в небитието.

[Hatshepsut]

Нежно полудяване

Сладка лудост
е всяка любов
и за нея
лечение няма.
Нито ти,
нито аз съм готов
да избягам
от тази измама.

Знам, за други
света е готов
да открие
лечебница нова,
но за болни
от луда любов
не откри
даже силна отрова.

[Hatshepsut]

Високо

Високо, високо, високо
Високо застани,
Над завист и обида,
Над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
Над завист и обида,
Високо, високо, високо
Високо да те видя.

Високо, високо, високо
Над всичко днес бъди,
Ти обич синеока –
Звездите са звезди.
Високо, високо, високо
Ти, обич синеока,
Звездите са звезди,
Защото са високо!

Да те видя - високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя…

[Hatshepsut]

На училищните стълби

Нецелуната до днес остана
и видение за мен е още
мойта ученическа любов.
Срещнах я на стълбите, когато
слизаше направо от небето
в моя поглед и в душата моя,
а пък аз изкачвах се нагоре
между детството и нещо друго,
но от радост сили не намерих
да й кажа, че съм влюбен в нея,
затова несбъдната остана.

И навярно затова остана
някаква мечта красива
там, на стълбите, и по-нагоре
от самата нея и от мене,
затова сега е по-високо
от една омъжена измама,
затова навярно я сънувам
както някога, преди години,
затова навярно още няма
по-очаквана и по-голяма
от една несбъдната любов.

[Hatshepsut]

Дано ме разбереш…

Когато съм ти викал аз:
— Иди си!,
защо не си дочула ти:
— Ела!,
да бъдеш винаги при мойта мисъл?
Когато някъде с усмивка зла
пред тебе викал съм на глас:
— Раздяла!,
защо не си дочула:
— Остани!,
за тази наша среща закъсняла…
Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко светло съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано…