Черноморската мегалитна дѫга

[Hatshepsut]

Черноморската мегалитна дъга


Мегалитът над село Бузовград, община Казанлък

Мегалитите – тези тайнствени каменни съоръжения, създавани хилядолетия назад, се срещат в различни части на света. Изследователите ги делят на долмени и менхири. Долмените представляват къщички от огромни каменни късове – с капак и четири стени, съединени без зидария. Менхирите са огромни забити камъни под формата на груби колони отделно или на групи – подредени и неподредени, или забити в кръг, наречен ,,кромлех". Такива съоръжения има и по крайбрежието на Черно море, образувайки, според определението на изследователя на мегалитната култура доц. Любомир Цонев, Черноморска мегалитна дъга. Тя преминава през Източните Родопи, Сакар, Източна Стара планина, Шуменско, нос Калиакра, Кримския полуостров, Кавказ и Арменските планини.

Учените са убедени в сакралното предназначение на мегалитите. Кога точно обаче са били създавани? Има ли връзки и аналогии между различните обекти по брега на Черно море? С тези въпроси се обърнахме към доц. Цонев. Когато се говори за мегалити, въпросите са повече от отговорите. И малко са отговорите, които могат да бъдат строго доказани, – признава изследователят. – Парадоксът е, че различните мегалитни находища по нещо си приличат, но няма двe еднакви.

Любомир Цонев до менхира при село Овчарово, Хасковска област

На Балканите има около 400 долмена и толкова менхира. В Кавказ долмените са около 2 000, но няма менхири. В Арменските планини има изключително красив обект с няколкостотин менхира и долменче по средата. Местните учени твърдят, че е от V-IV хил. пр. Хр. По-нови от арменските трябва да са кавказките, датирани от XXV до XV в. пр. Хр. /ІІІ–ІІ хил. пр. Хр./. 4-5 века след като там престават да се строят такива конструкции, възниква най-младото - Балканското находище, датирано между XII и VI в. пр. Хр. Иска ми се да зная, дали тази огромна разлика във времето е истинска или се дължи на неточно датиране. Струва ми се невъзможно толкова близки находища да са съществували абсолютно изолирано с такава разлика във времето, - смята доц. Цонев.

Основният проблем при мегалитите е точното им датиране. Ако той бъде решен, мистерията около тях постепенно ще започне да се разплита. Находищата в различните страни са изследвани по различно време и с методи с различна надеждност. Според Любомир Цонев най-точна е датировката на кавказките долмени, правена с радиоактивен въглерод-14 и оптически стимулирана луминесценция. В България датирането се извършва по керамични находки, които могат да са и от по-късни епохи.

Къде в страната ни могат да се видят добре съхранени мегалитни обекти?

Долмените се намират в българска Странджа, Сакар планина и Източните Родопи. Най-големите, относително запазени екземпляри са в Странджа, в близост до турската границата. Те са запазени благодарение на това, че преди години, поради граничния режим, тази територия е била абсолютно недостъпна за иманяри. По-достъпен за туристи е районът на Сакар планина, където голяма част от долмените са в близост до шосето Харманли – Тополовград, – казва доц. Цонев.

Долмени край село Хлябово, община Тополовград

Що се отнася до кромлехите, в България са открити пет такива. Единият е в село Долни Главанак в Източните Родопи – около 20 каменни къса, високи около 1-1,50 м, подредени в кръг. Втори кромлех е имало към Старосел, при село Старо Железаре, представлявал забити в кръг 24 менхира. Той обаче е унищожен. Третият е на нос Емине. Менхири в редици и безразборни групи могат да се видят до Плиска. Те са наричани ,,девташлари" (,,камъни-духове"). Някои учени твърдят, че са дело на древните българи. Доц. Цонев се отнася скептично към тази теория.

За мен е абсурдно хора на определено цивилизовано равнище, които са имали своя държава, после са дошли тук, завоювали са територия и са създали нова държава със столица, да забиват просто така огромни камъни. Това е нечувано примитивно, – убеден е доц. Цонев. – При това никъде в сведенията, запазени за древните българи, не се обяснява, какви са тези камъни. Нещо повече. Впоследствие българите разширяват границите на държавата си, стигайки до Егейско море. Но натам никъде не се е появил такъв паметник. Затова аз предпочитам да смятам, че това е друг исторически пласт.

Кромлехът при село Долни Главанак, община Маджарово

Тези спорове могат да се решат еднозначно чрез датиране на обектите с луминесцентния метод. Именно с него са датирани прочутите рисунки в платото Наска в Перу, които привличат множество туристи от цял свят, посочва Цонев. Това бихме могли да направим, прибягвайки до услугите на нашите южни съседи – гърците, които отдавна прилагат този метод.

https://bnr.bg/post/101089227/chernomorskata-megalitna-daga-poveche-vaprosi-otkolkoto-otgovori

[Hatshepsut]

Кромлехът до Старо Железаре - астрономическата обсерватория на траките, затрупана в пръстта

През вече далечната 2002 в землището на село Старо Железаре е открито под могилен насип уникално съоръжение с религиозно и астрономическо предназначение.

Кромлехът е мегалитна каменна структура, намираща се на около 1 километър от центъра на село Старо Железаре в посока югоизток-юг, източно от пътя за Ново Железаре.

Открит е от археолога Георги Китов, който е смятал, че съоръжението е използвано от Траките за календар и отчитане на времето и го нарича "астрономическа обсерватория".





Кромлех (седемметров каменен кръг) с 24 каменни стълба организирани в окръжност.  Част от тях са с  триметрова височина. Почти като при Стоунхендж.  Един от общо трите, открити в България и единственият В СВЕТА, затрупан под могилен насип още по времето на одриските царе по времето на войната им с персите.

Кромлехът при село Старо Железаре е с диаметър 6,5 - 7 м. и се състои от 24 каменни стълба (менхири) с височина от 0.5 до 2 метра. Блоковете не са подредени редуващо се - нисък - висок - нисък и т.н. а са групирани по височина. Тези по северния полукръг са по-високи, отколкото в южния.

При откриването си Каменният комплекс е бил изключително добре съхранен поради факта, че е бил затрупан под могила и не е пострадал от ерозията. За съжаление днес много от каменните стълбове (блоковете-менхири) са изпопадали или изпочупени, тъй като са от доста трошлива и нетрайна скала.

Това са паметници с огромно историческо значение, които в Западна Европа се радват на голям интерес и привличат хиляди туристи. Там обаче се влагат държавни средства за опазването им, обявени са за национално богатство и са повод за гордост.



https://plovdivnow.bg/obshtina-hisarya/kromlehat-staro-zhelezare-astronomicheskata-observatoriia-6515/

[Hatshepsut]

Археологът Станислав Илиев представя мегалитите на България и Балканите
на международна конференция

Главният уредник в отдел "Археология" на Хасковския регионален исторически музей Станислав Илиев представя мегалитите и скалните гробници в България и на Балканите на Международната конференция във Франция.

Форумът се провежда от 8 до 14 септември в градчето Ла Рош-сюр-Йон, близо до Льо Ман.

Главни организатори на конференцията, на която присъстват близо 150 души от цял свят-изследователи на мегалити от Южна и Северна Америка, от Испания, от страната домакин, от Канада, от цяла Европа, Индия, Япония, Индонезия и дори от Папуа Нова Гвинея, са професорите Жан Макларж и Люк Лапорт.

Сред тези, които имат доклади по време на сесиите в рамките на форума, е един от изследователите на мегалитната култура в Северен Кавказ и един от най-големите експерти в областта -Виктор Трифонов от Института по история и материална култура към руската академия на науките. Кристофър Скер от Университета в Дърам е представителят от Англия, друг от интересните доклади е бил на проф. Прима Буено от Испания.

Изследователят от Хасково е единственият представител от България и изобщо от Балканските страни. Днес той чете пред колегите си от цял свят доклада "Мегалити и скални гробници на Балканския полуостров", в който е съавтор заедно с колегата си доц.д-р Георги Нехризов от от Археологическия институт с музей при БАН.

Мегалитите в България са съсредоточени основно в Странджа, Сакар и Източните Родопи, голяма част от тях са именно в хасковския край, разказа за Haskovo.net от Франция Станислав Илиев.

В Сърбия, в Румъния мегалити нямат, най-близките такива са открити в Германия. Защо е тази дупка и на какво се дължи липсата на такива каменни съоръжения, е сред обсъжданите от експертите теми на форума.

А главната цел на конференцията е да бъдат презентирани световните обекти, както и обмяната на опит между изследователите.

"Всички обсъждания и доклади са много интересни, не само заради фактологията, която изнасят, но и заради описаните приложени методики за изследване и анализ", коментира археологът от Хасково.

В Българската презентация Станислав Илиев и Георги Нехризов са включили долменът при тополовградското село Хлябово в м."Бялата трева". Този паметник все още не е добре проучен с изключение на предолменото пространство, обясни Илиев.

Друг от интересните обекти, заложени в доклада му е долменът край село Васково в местността "Баямлъка". Там при разкопките през 2004-2005 година, ръководени от Георги Нехризов и с помощта на Станислав Илиев, са открити осем скелета на деца, мъже и и жени, а около тях -сребърни накити.

Място в презентация има и кромлехът при маджаровското село Долни Главанак, който е един от най-добре запазените обекти от този тип в България. Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, високи до 1.5м. Кръгът, който образуват е с диаметър 9-10 м.
И той, и долменът край Васково са от ранножелязната епоха, 1 хилядолетие пр.Хр.

Сред интересните доклади, които е чул на конференцията, Станислав Илиев посочва този за скалните гробници в Папуа Нова Гвинея, които много приличали на тези по поречието на река Арда у нас. В тези в Папуа Нова Гвинея обаче поставяли дървени фигурки на починали хора. "И в момента тази традиция е запазена там, вероятно защото културата им е затворена.", разказва Станислав Илиев.

Друг интересен момент за него е бил разказът на проф. Прима Буено за долмените в Испания, които учените анализирали и се оказало, че при определено осветление по някои от тях излизат стенописи в участъците, където с времето боята се е загубила видимо.

"В България не са провеждани такива изследвания и би било интересно да се види дали и при някои от нашите обекти няма да се появят стенописи. А това е твърде възможно. Имаме рисунки по скалната гробница при с. Хлябово, но те са издълбани в камъка, по-скоро са изрязани в скалата, не са точно стенописи", анализира археологът от РИМ -Хасково.

Темата е интересна, защото има основание да се смята, че долмените са служили като родови гробници. Дали това е така обаче и за долмена край село Васково може да стане ясно при ДНК анализ на намерените там скелети- само така може да се докаже дали погребаните там хора са били роднини и тезата да се потвърди. "Знаем, че долмените са ползвани за гробници, но дали това е било и първоначалното им предназначение все още не се знае категорично", казва Станислав Илиев.

А от престоя си във Франция досега той е много впечатлен от отношението на френската държава по поддръжката на археологическите обекти.

https://www.parvomai.net/news/478424/arheologat-stanislav-iliev-predstavya-megalitite-na-balgariya-i-balkanite-na-mezhdunarodna-konferentsiya

[Hatshepsut]

Проф. Валерия Фол, траколог: Единствената документирана досега мегалитна слънчева врата със слънчев диск е тази при с. Розовец

Тракологът проф. Валерия Фол, ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културното-историческо наследство, в интервю за ,,Фокус" във връзка с провеждана между 6 и 16 септември практика на студенти и докторанти.

Фокус: Проф. Фол, преди почти две седмици казахте в ефира на Радио ,,Фокус", че можем да очакваме интересно откритие на територията на община Брезово във връзка с експедиция тази година. Предоставяте и снимки, както обещахте. Какви са новините?
Валерия Фол: Щастлива съм да съобщя, че мегалитният паметник, който документирахме в землището на с. Розовец, община Брезово, надмина очакванията ми. Преди накратко да го опиша, искам да съобщя имената на откривателите – краеведите от Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков. От десетилетие те са мои водачи, особено Радню, който е историк по образование, на територията на Сърнена Средна гора. Забавно е как са попаднали на обекта. Те са търсели лобното място на хайдутина Добри войвода (Добри Новаков) от Копривщица, който е убит 1871 г. в местността Гърков камък. Радню, който от години търси мегалити в района с нашата група, а и вече е водач на туристи, вижда интересен камък между клоните докато ги почиства. Пред погледа на двамата краеведи се открива мегалитна структура, която прилича на врата. Показа ми снимки и вчера отидохме да огледаме и опишем обекта. Както казах преди малко, бях изумена от това, което видях. В две от грунтовите скали, обърнати на запад, е изсечен процеп с ширина около 54 см. Фасадата и особено стените му са чудесно изравнени. Отгоре между двете скали е поставен камък така, че образува рамката на врата с височина около 1.10 м. През отвора на вратата се вижда изравнена скала, върху която с висок релеф е оформен слънчев диск, който също е обърнат в западна посока. Добре, че водачът ни Радню познава перфектно терена и ние знаем да се ориентираме по слънцето и часовника, та определихме посоките. Явно на това място има магнитни аномалии, тъй като и двата компаса полудяха и смениха юга и севера. По всичко изглежда, че по време на равноденствията залязващото слънце огрява през отвора на вратата слънчевия диск. Разбира се, паметникът трябва да бъде изследван и от археоастрономи. А изгревите са посрещани от източната страна на скалната група, където са изсечени стъпала, водещи до два трона. Ситуацията е аналогична на тази в ,,Града на Мидас" във Фригия (Малоазийска Турция) и светилището при Кокино (Република Северна Македония). Мегалитната слънчева врата със слънчев диск при с. Розовец е единствената досега документирана. Поетично можем да я нарече ,,Вратата на залеза". Тя дава изключително много информация за култа към Слънцебога у траките.


Фокус: Агенция и радиоверига ,,Фокус" от години следим летните университети, които организирате за студенти и докторанти в Странджа планина, а сега разбираме, че интересът Ви е насочен към централната част на България и отново в планина. Разкажете ни повече за летния университет ,,Експедиция Сърнена Средна гора".
Валерия Фол: Вече десет години изследователското ми любопитство е насочено към района на община Брезово. До този момент по-обстойно съм обходила землищата на селата Свежен, Розовец, Златосел и Бабек. От пет години организирам летен университет за студенти и докторанти, тъй като трябва да се предава опит, а и да се обучат последователи, които да продължат изследванията. Тази година групата се състои от двама студенти и един докторант от УниБИТ, един докторант и един специализант от Института за балканистика с Центъра по тракология и един главен асистент доктор от Софийския университет ,,Свети Климент Охридски". Сърнена Средна гора и особено района на гр. Брезово и селата Розовец, Свежен, Бабек и Златосел са изключително интересни и за съжаление, непроучени, въпреки че още през 1851 г. случайно е открито първото богато тракийско погребение и може да се каже, че е поставено началото на тракийската археология. Този район е богат на златни залежи, разработвани още в древността, а както е известно, добивът на метал е царски монопол. В района документирах изключително интересни мегалити, които нямат, поне засега, аналог другаде в Югоизточна Европа – Люляковото светилище със слънчева стела, два гигантски обелиска, наричани ,,Правите камъни", ,,Яйцето на змеицата". В този район е и най-големият досега документиран долмен от нашата експедиция, наричан ,,Плочата". Една от крепостите е най-вероятно царска резиденция, но това ще бъде потвърдено или отречено от започващите археологически разкопки. Според мен така очертаната територия е един от ранните политически и религиозни центрове на Одриското царство.

Фокус: Слънчевата врата, която открихте тези дни, има ли аналог и как се свързва с другите мегалитни паметници в този район?
Валерия Фол: На територията на древна Тракия са открити десетина слънчеви врати, най-известните от които са тази при с. Бузовград и ,,Караджов камък". Но новооткритата е изключителна не само заради внимателната обработка на скалите, а и заради слънчевия диск, който е проекция върху скалата на ,,Хелиос, ти най-почитаното божество от всички траки", както е възкликнал Софокъл. Това е врата, която в най-чист вид представя идеята на траките за бога, който всеки ден се ражда (изгрява) и умира (залязва) и който бележи годишния цикъл, отъждествяван с цикъла на живота. Мегалитната врата със слънчев диск край с. Розовец е скално бижу, което свързано с другите мегалитни паметници в района представя космогоничните и теогонични вярвания на траките, но и задълбочените им астрономически знания и технологии за обработка на скала. Двата обелиска (,,Правите камъни"), които също са свързани с култа към Слънцебога, изумяват с постигнатия баланс, издържал на превратностите и земетресенията във времето.

Фокус: Вие не се притеснявате да подчертавате ролята на краеведите в издирването, опазването и социализирането на паметниците. Това как стимулира хората да имат по-специално отношение към културното наследство?
Валерия Фол: Според мен без краеведите много от паметниците, независимо от коя епоха са, ще останат неизвестни за науката. Те са хората, които искат да изяснят историята на селищата, в които живеят и землищата им, да опишат и съхранят културната и родовата памет. Те търсят учените и споделят това, което са открили и описали, защото съзнават, че ако недвижимите културни ценности и нематериалното културно наследство не бъдат огласени и научно интерпретирани, все едно не съществуват. Затова те трябва да бъдат ценени и насърчавани в тяхната работа и да не остават анонимни. Научният морал го изисква!

Фокус: Проф. Фол, какво е значението на новооткрития мегалитен паметник за развитието на културния туризъм?
Валерия Фол: След въвеждането в научно обръщение на споменатите мегалитни паметници районът на селата Свежен, Розовец, Златосел и Бабек вече е туристическа дестинация и много хора го посещават на групи или като индивидуални туристи. Новооткритата мегалитна врата със слънчев диск дава възможност за разработването на още поне два туристически маршрута и аз съм сигурна, че Община Брезово и туристическия център ще положат усилия това да стане. Тези паметници са на два часа път от София, на един от Пловдив, не са отдалечени и от другите градове и села, просто са в центъра на България. В почивните дни всеки може да направи дори еднодневна разходка до тях. Маршрутите са обозначени, ще бъде обозначен и този до мегалитната врата със слънчев диск. Какво по-приятно от това след сутрешното кафе в събота или неделя човек да напусне панелната джунгла, да се качи на колата и след час-два да поеме по горските пътеки и да види свято място на траките? Това е едно реално пътуване назад във времето, когато слънцето е бог, който вижда и знае всичко.

http://www.focus-news.net/opinion/2019/09/13/51131/prof-valeriya-fol-trakolog-edinstvenata-dokumentirana-dosega-megalitna-slancheva-vrata-sas-slanchev-disk-e-tazi-pri-s-rozovets.html

[Hatshepsut]

Мегалитните паметници в Сърнена Средна гора

Филмът представя една световна проблематика, каквато са мегалитите и в частност новооткритите за науката през последните години от проф. Валерия Фол мегалитни обекти в Сърнена Средна гора.
Участват: проф. д.и.н. Валерия Фол, инж. Иван Баръмски, Иван Муевски, Гънчо Прасков, Христо Енков, Радню Шопов, Георги Георгиев, Антон Рангелов, Ягода Христова, Йордан Цанов. Оператори: Стоян Груев (дрон), Олег Константинов. Режисьор: Олег Константинов. Продукция на Софийски университет ,,Св. Климент Охридски".

[Hatshepsut]

Документирането на долмените започва още с братя Шкорпил

Документирането на долмените започва още с братя Шкорпил. Това каза за Радио ,,Фокус" – Бургас директорът на Исторически музей – Средец Красимира Костова. ,,Като датировка на тези обекти е 7 век преди Христа, ранножелязната епоха. По това време тази култура прави гробните си съоръжения и това са, разбира се, паметници на траките и са свързани с тракийската култура. Всъщност документирането на долмените започва още с братя Шкорпил, но поне в Странджа проф. Петър Делев е разкопал един долмен, който е край село Кирово, като е експониран и три долмена са проучени от Даниела Агре. Не мога да кажа, че често се проучват тези съоръжения, но те и непроучени са достатъчно впечатляващи, защото са изработени от едни огромни каменни блокове, които тежат между 1 и 10 тона. Тези съоръжения впечатляват, защото ходейки из планината, радвайки се на гледки и попадайки на такава находка, човек остава доста учуден", добави Костова. По думите й долмените са добре запазени, могат да се видят и това, което наистина й прави впечатление в последните 7-8 години е, че долмените се посещават от туристи и имат своите почитатели. ,,Но и тъй като има места, до които трябва да стигнеш с джип, не можеш да стигнеш с друг вид автомобил, съответно, често идват хора, които обичат по-силни усещания. Разбира се, се впечатляват и хора, които се интересуват от тракийската култура, имайки предвид, че Странджа се намира на границата на два континента, на границата на две цивилизации, средиземноморската, Близкият Изток, Малайзия и тя има своите влияния от тези райони и така се появява тази култура, която е характерна за района и на Кавказ", отбеляза директорът на музея. По думите й хората, които живеят в селата наричат долмените змейови дупки или змейови къщи, като са вярвали, че в тях живеят змейове и съответно се разказват различни легенди свързани с тях. Те са включени много сериозно в техния фолклор. Приема се, че змеят е силен и млад мъж, който може да бъде разпознат единствено по перата подмишниците, а ако си съблече ризата, по златните люспи по долната част на тялото. Също така змеят се олицетворява и че носи златни крила. В района са фиксирани песни за кражби на девойки от змей, документирани са епически песни и Периан, който краде Св. Марина. ,,Тази кражба не е по любов, а е свързана с това Св. Марина да прислужва на змея Периан. В тази посока фолклорът е доста богат. Жени, които не могат да забременеят, минавайки под камъка, защото там има една ниша, която е под камъка, ще заченат. Знаем, че в нашето Християнство има доста езически елементи, които са съхранени, архаични пластове от древността", каза още Красимира Костова.

http://www.focus-news.net/

[Hatshepsut]

Сакар, планината на царете

Гробницата  в местността Нъчеви чаири е най-добре запазеният трикамерен долмен, който може да бъде видян по нашите земи. Той  се намира само  на около 100 метра от главният път и за това го оставихме и за на края. Със своят великолепен вид, заслужено може да бъде окачествен  като черешката на тортата, на нашето незабравимо пътешествие в Сакар.
      Малко след Хлябово видяхме отбивката и  кафява табела. Щом паркирахме се спуснахме по широка каменна алея с перила и след около 100 метра пред нас  се разкри и самият долмен, озарен от последните слънчеви лъчи. От златната светлина, която го къпеше точно преди залеза, изглеждаше още по-царствен и величествен.
  Долменът Нъчеви чаири за първи път е описан от Георги Бончев в началото на 20-ти век, но 70 години по-късно, чак през 1973 година  известният траколог проф. Александър Фол прави първото му детайлно описание. На следващата година експедицията му успява да разчисти вътрешността на двете камери, а през 1976 година разкриват фасадата и долепения до него още един долмен, в който за първи път документират погребение в подобен тип структурата, което подкрепя теорията, че са служели за гробници.



    Първото, което  се набива на очи са  внушителните плочи, от които е изграден долмена. Скоро започнах да подскачам по големите камъни на крептидата в опит да ги заснема в целият вид. Това не ми беше достатъчно и скоро чевръсто пролазих през отвора в лицевата плоча към  главната камера. Едва когато човек влезе вътре осъзнава мащаба на структурата. Вътрешната част е дълга 2.30 метра и висока почти 2 метра. Дългите и страни са изградени от 4 блока (по два за  всяка), а върху тях е поставена огромната гранитна плоча с дължина 3.40 и широчина от над 2 метра. Излязох през отвора в тавана и се оказах над малката камера, в която археолозите са открили скелет, а до него, силно корозорала бронзова гривна с голям брой намотки и фрагменти от керамика. Камерата е с по-скромни размери от голямата, но дава един оригинален и  завършен вид на обекта.



    Слънцето вече почти залязваше, когато  стигнахме отново до колата. На връщане следвахме главният път към Харманли  до село Богомил след, а след това  завихме към Овчарово. Точно до пътя, преди първите къщи, ограден с ниска ограда стърчи менхирът Чучул камък. Всъщност представлява побит камък с височина над 2 метра. Скалата е свързвана  с религиозни обреди практики в древността, а до преди  50 години около него се е провеждал събор на Димитровден. По време на постите от Заговезни до Великден тук са играели хора.



    На това място и изпратихме слънцето по пътят му зад хоризонта, което отбеляза края на този вълнуващ ден, който се опитвам да го опиша от над седмица. Определено Сакар е планина, която наистина има с какво да впечатли. Следите на хилядолетна тайнствена дейност все още могат да бъдат открити сред красивите и дъбови гори. А множеството скали балансирани по удивителен начин сякаш, небрежно са разхвърляни, превръщат планината в истински мегалитен парк. Място, на което човек намира  повече въпроси, отколкото отговори. Място, на което с удоволствие бих се върнал!

Източник: Пътувай с Венко

[Hatshepsut]

Долмените – ,,змейовите къщи" в Сакар планина

Долмените са древни мегалитни съоръжения, изградени от няколко отвесни и хоризонтални каменни плочи. Свързани са с религиозните вярвания на древните хора. Според изследователите, в България най-висока концентрация на подобни структури има в планините Странджа, Сакар и Източния дял на Родопите.

Над 600 са описаните долмени в Сакар планина. Местните там ги наричат още още ,,змейови дупки". Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи.

Веселин Кълвачев, директор на Общинския исторически музей в Тополовград, има своя теория за произхода на долмените: ,,Някога хората са усещали силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали. В тези мегалитни структури те са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила."

Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба. Още за поверията, свързани с тези внушителни каменни образувания прочетете в публикацията ,,Хилядолетните долмени – неразгадаемата тайна на Сакар планина", от колекцията на Радио България...

Хилядолетните долмени – неразгадаемата тайна на Сакар планина


Долменът в местността Начови чаири край Тополовград е един от най-добре запазените у нас

Сакар се разгръща в Югоизточна България, недалеч от границата с Турция. Това е най-ниската ни планина и един от най-слабо заселените региони на страната. Твърди се, че Сакар е люлка на много древна цивилизация, която все още е недостатъчно изследвана от науката. В наши дни останките от стотици менхири, светилища и долмени са разпръснати в най-отдалечените и недостъпни кътчета на планината, разпалвайки фантазията както на изследователите, така и на любителите на загадките. Нищо чудно, че напоследък за Сакар се заговори като за Мегалитния парк на Европа.



Оказва се, че тук има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени - каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни ,,къщички" са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища... Не се знае със сигурност за какво са служили. Веселин Кълвачев ‒ директор на Общинския исторически музей в Тополовград, има своя теория за произхода им. Според него долмените в Сакар са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

,,Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките. Според мен траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже".



Наричат долмените още ,,змейови дупки" или ,,змейови къщи". Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

,,Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса – твърди Веселин Кълвачев. ‒ Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали. В тези мегалитни структури те са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила."

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101323130/hiladoletnite-dolmeni-nerazgadaemata-taina-na-sakar-planina

https://bnr.bg/post/101444905/dolmenite-zmeiovite-kashti-v-sakar-planina

[Hatshepsut]

Средногорово - Мегалит"Яйцето"

Мегалитен култов обект "Яйцето" се намира на 4.43 км североизточно по права линия от центъра на село Средногорово, община Казанлък. Представлява струпване на скални късове, като най- високия "Яйцето" е с височина около 6-7 м. Цялата скална група се намира на обособен връх. На много от скалите се виждат следи от обработка. Тук има останки и от шарапана с дълбочина около 0.5 м и диаметър около 3 м. На място се виждат и два каменни жертвеника. Вероятно във втората половина на миналия век е направен опит да се взриви скалния комплекс, като постигнатия резултат е само напукване на скала "Яйцето" и отлюспване на някой части от него. С тежка къртачна техника е отцепена 4/5 от шарапаната като тая част липсва на терена. Със същата картачна техника са сцепени и много скали, като по тоя начин е направен опит културното наследство на мегалитния паметник да бъде унищожено. Мегалитен комплекс "Яйцето" е много по-внушителен и "издържан" от мегалит "Вратата на богинята" при село Бузовград и е може би най- интересния мегалитен комплекс в района.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата Доклади от първи симпозиум ,,Мегалитите на Балканите":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5509

[Hatshepsut]

Пещерата на посветените - врата към отвъдното за траките

Мегалитните паметници край Брезово вече са туристически хит

В сърцето на Сърнена Средна гора, в района на град Брезово и селата Розовец, Бабек, Свежен и Златосел, се е намирал един от религиозните и политически центрове на траките, обитавали тези земи около четири хиляди години преди Христа. 



В него е имало гробница /долменът Плочата/, мегалитни съоръжения, които са служили за масова посветителска обредност и наблюдение на небесните тела /Слънчевата врата със слънчевия диск, Пещерата на посветените/, а вероятно и още много други, които все още не са открити и описани. Тази хипотеза, споделена от проф. Валерия Фол, се подкрепя от откритите случайно още през 1851 г. от братя Шкорпил находки и по-късните разкопки на богати аристократични погребения. Това са златен венец, сребърен ритон, два златни царски пръстена, сребърни апликации от украса на конска амуниция. 



През последните няколко дни там под ръководството на проф. Валерия Фол се проведе поредната изследователска експедиция и бяха открити още четири нови обекта. Сред тях е и сензационната находка Пещерата на посветените. Те са истински перли в огърлицата от мегалитни и скално изсечени паметници отпреди няколко хилядолетия, коментира проф. Валерия Фол. Както всяка година в експедицията участват и местните краеведи Гънчо Прасков, Радню Шопов и Станка Матева.

Развитието на политически и религиозен център на това място в Сърнена Средна гора е стратегически избор на древните, смята изследователката на живота на древните траки. Стара планина е естествена преграда от север, а Средна гора предлага стратегически височини за наблюдение на юг.



Реките, а и земята са златоносни и този факт е бил известен на древните .

Те са използвали залежите от злато и мед както от реките, така и от недрата на земята. Заедно с тях  животновъдството, дърводобивът и пчеларството са осигурявали просперитет на района и са определяли формирането на локални политически центрове.

Траките почитали природата като Великата богиня майка. Те правили възлияния в нейна чест  със свещените за тях течности - вода, вино, мляко, мед и кръв от жертвено животно. Тези възлияния правели в  олтари в скалите - издълбавали в тях по-големи и по-малки ями и улеи, от които течностите да се оттичат. В тези каменни олтари оставяли и дарове - цветя, хляб, месо, сирене, плодове, мед.

Един от тези олтари бе открит в землището на Розовец миналия ден в скалата, която участниците в експедицията нарекоха Лицето. В землището на село Свежен, близо до Яйцето на Змеицата, професор Фол и екипът откриха и други два обекта - Ритуалния кръг, наречен от професорката "Давам, за да дадеш" и т.нар. Големия жертвеник. Ритуалният кръг е с два олтара - единият за възлияния на течности, а другият за поставяне на дарове. В непосредствена близост с Ритуалния кръг има древен римски път. Според проф. Фол хората, които минавали по този път, оставяли дарове на боговете. Точно под този Ритуален кръг са оцелели останки от мегалитна стена. Тези останки са с размери 4.5 м дължина и почти 3 м височина. 

На около 50 м от него се намира познатият от предишни експедиции мегалит Яйцето на Змеицата - голям скален къс  е оформен като яйце и поставен върху специално направен улей в наклонени на юг грунтови скали.

  За древните от космическото яйце се ражда животът,

затова вероятно те са му посвещавали своите обреди в дните на зимното слънцестоене или на пролетното равноденствие, когато цялата природа се подготвя за раждането на нов живот.

Край Яйцето на Змеицата и Ритуалния кръг е Големият жертвеник.  Основната скала в него е с внушителни размери  8 м на 5.40 м и е ориентирана изток-запад. В нея са издълбани три големи овални ями с улеи за оттичане.

Освен олтарни съоръжения обаче, в района на община Брезово се откриват мегалитни паметници, които са имали в древността друго предназначение - те са били използвани за посветителска обредност, като в различни случаи в тези ритуали участвали масово и мъже, и жени - без оглед на тяхното положение, или само от мъже аристократи. Например един от най-интересните обекти е Слънчевата врата. Тя представлява гигантско мегалитно съоръжение в землището на Розовец. Според проф. Валерия Фол там преди хилядолетия се е изпълнявала масова посветителска обредност, в която участвали и мъже, и жени, и обикновени хора, и аристократи.

Безспорно обаче най-сензационният обект в тази безценна колекция от древни паметници е Пещерата на посветените, наречена Корабът.  За това гигантско и удивително съоръжение, наподобяващо пещера, може да се предложи хипотеза, която разкрива духовното развитие на древните траки, убедена е проф. Валерия Фол.

Нарекохме обекта Пещерата на посветените, защото имитира пещера, а наименованието Корабът е дадено от местните хора, заради една от скалите, която наподобява мачта на кораб. Всъщност това не е пещера в истинския смисъл на това понятие, защото в района не се откриват такива природни образувания, коментира проф. Валерия Фол. Според нея обаче вътре в самото съоръжение са влизали ограничен кръг мъже аристократи, които са изживявали символично отиването в отвъдното, за да получат знание и да се родят символично отново като хора, които вече са просветени. Проф. Валерия Фол смята, че неслучайно входът към тази Пещера на посветените е от запад - посоката, която от дълбока древност се смята за свързана с отвъдния свят - натам залязва Слънцето, за да се роди на следващия ден от изток.

Мегалитите в Сърнена Средна гора предизвикват голям туристически интерес.  Затова неотдавна община Брезово предложи на Министерството на туризма мегалитните образувания да бъдат широко рекламирани като туристически обекти на знакови места в България, Европа и света - по летища, жп гари и на известни площади.

https://www.marica.bg/na-pat/peshterata-na-posvetenite-vrata-kam-otvadnoto-za-trakite