Геополитиката на Балканитѣ (обща дискусия)

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Руската активност в Македония е с антибългарска насоченост

По темата за Македония няма място за компромиси, за сделки и отстъпки - има историческа истина и документи, в които никъде не се говори за македонска нация, за македонска държава до 1945 г.

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Павлов, темата за комунизма влезе в учебниците по история, подготвени ли нашите учители за един безпристрастен прочит на този период от новата ни история?

- Включването на проблеми от епохата на комунизма и тоталитарния режим в България е много положително явление. Още повече, че те изостанаха като теми в нашата образователна система чувствително на фона на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния. Но аз не мисля, че има някакви сериозни проблеми пред българското учителство, тъй като минаха почти 30 години от промяната на системата и постепенно тези емоционални и не само емоционални състояние се уталожиха, ако мога така да се изразя. Въпросът е да няма повторно опит да се вкарва идеология, тъй като позициите на БСП и на някои други политически субекти са достатъчно силни. В ежедневието чрез медиите все още се правят опити да се прокарват руските тези, особено чрез електронните медии и радиа. Но мисля, че е направена  достатъчно решителна стъпка, за да  се нормализира отношението към този период и в крайна сметка българските ученици да получат необходимото познание за тази епоха.

- Притеснителен ли е фактът, че младите хора малко се интересуват от близкото ни минало, някои дори не са чували за Държавна сигурност?

- Това не е по вина на авторите на учебници по история, тъй като в самото учебно съдържание този период чувствително беше подценен. Но най-младите хора не са чували дори за Тодор Живков, тъй като в първите години след 10 ноември темата чувствително беше преекспонирана и радикално идеологизирана. Освен това като цяло има една апатия към политическите въпроси. Истината е, че когато тези уроци влязат в самите учебни програми и в учебниците по история така, както всички останали теми от българската история, нещата ще си дойдат на място. Което не означава разбира се, че няма да има някакви турбуленции в близкото бъдеще. Но мисля, че българското учителство постепенно ще даде една сериозна насока на този период, въпреки че той продължава да бъде по-слабо изследван на фона на държавите, които вече споменах, много по-малко са публикациите по теми от последните десетилетия от 20 век, а това несъмнено е една историческа реалност, на която стъпва и съвременното общество. Докато тя не бъде детайлно проучена и анализирана, няма как да даваме отговори на всичко, което се случва и в момента. А специално темата за ДС трябва да влезе в учебното съдържание и то не плакатно, а по същество, като част от механизма на тоталитарния режим, тъй като виждаме нейните проявления на практика и днес.

- Вие следите работата на мултидисциплинарната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Македония, която неотдавна имаше заседание в София. Кои са подводните камъни, които спъват диалога между българските и македонски историци?

- Аз познавам колегите в тази комисия от българска страна, както и част от историците, които представляват Македония. За съжаление обаче ще се наложи да кажа нещо, което не веднъж съм споделял. Информацията за работата на комисията е твърде лаконична и твърде оскъдна. Българското общество има право да знае какво се дискутира. Колегите, които участват в тази комисия, са хора специалисти, с доказани качества, голяма част от тях са и с дипломатически опит,  включително проф. Ангел Димитров, който е шеф на тази комисия. Ние не можем да се опасяваме, че тя ще направи някакви компромиси от наша страна. Въпросът е, че няма място за компромиси, тъй като има историческа истина, има исторически документи, в които никъде не се говори за македонска нация, за македонска държава до 1945 година. От друга страна, обаче беше допуснато ние да научаваме някакви подробности за работата на тази комисия от скопските медии, което съгласете се не е нормално. Аз виждам в последно време, че самите колеги от комисията – професорите Иван Илчев и Ангел Димитров, Наум Кайчев вече много по-активно показват, какви са проблемите в тази комисия по нашите медии. Става дума за противоречия заради антибългарската, пропагандна риторика, която македонската страна на комисията и нейни членове, включително и по-младите историци, лансират и под една или друга форма, защитават постановки за македонизма и се опитват да обръщат работата на пазарлък – цар Самуил е наш, а еди какво си е ваше. Това са неща, които са абсолютно неприемливи, тъй като цялата световна наука, да не говорим за самите исторически извори, показват, че в това отношение не може да има никакви предпоставки за сделки, за никакви отстъпки. Една от целите на комисията, която има най-голяма прагматична стойност, е да урегулират нещата в учебниците в Македония. Там има откровени лъжи, пропаганда, антибългарска тези. Това Македония трябва да го направи, иначе цялата работа на тази комисия на практика ще бъде загубено време. А от македонска страна имаше изявление, че няма да пипат нищо в учебниците, че няма да има фашистки окупатор, ще има само български окупатор, това са неща, които никой в България, пък и изобщо здравият разум не може да го допусна в тази му форма.

- Ако не се стигне до преодоляване на тези принципни различия и противопоставяния в комисията,  смятате ли, че това ще се отрази на бъдещите българо-македонските отношения?

- Тази комисия има така да се каже консултативен характер, нейната задача е да консултира двете правителства – съответно българското и македонското. Всичко зависи от волята на двете правителства. Аз съм убеден, че от българска страна комисията няма да направи компромиси. Въпросът е българското правителство да не се изкуши, под някаква благовидна форма да полупризнава или признава някакви несъществуващи явления или процеси в историята. Да се надяваме и българската дипломация, и българските политици да имат достатъчно високо чувство за здрав разум и за самосъхранение, за да не допуснат за втори път сами да си създаваме проблеми заради чужди интереси. А тези чужди интереси, няма какво да се лъжем, са прокарвани в днешна Македония от определени кръгове, свързани с югославското минало и с комунизма, с руското влияние. В крайна сметка виждаме едни хибридни операции, които в Македония имат много голям мащаб. Не случайно в Македония през лятото беше Дугин, не че няма право да ходи там, но имаме една руска активност, която на практика е с антибългарска насоченост. Русия се опитва да разединява двете страни и същевременно да вбива клин в македонската държава, която се стреми да се приобщава към НАТО и Европейския съюз.

- Изразявате опасения, че след като Македония стане член на ЕС, може да се получи ефектът на бумеранга - да се обърне срещу България, какво е основанието ви да мислите така?

- Може би не съм бил много точно разбран. Да се обърнат македонците срещу България едва ли е възможно, тъй като в самата Македония общественото мнение продължава да бъде с определени симпатии към България. Но може да се стигне до там да се губи време в безсмислени дебати за това чий е Самуил, има ли македонска държава през Средновековието, в този смисъл са моите опасения. Нашата теза в подобни разговори трябва да бъде достатъчно твърда и да се стъпва на обективните факти. Освен това ние нямаме никаква гаранция, че в Македония няма да дойде някакъв режим от типа на този на Груевски, който да се опитва да разпалва и да укрепва позициите си с псевдонационалистическа  риторика. Това са моите опасения.

- Имате притеснения, че македонско общество е разединено и може да допусне да бъде разигран подобен сценарий...

- Не бих казал, че македонското общество е разединено, то най-вече не е информирано. То е свикнало да живее в общи линии в една тоталитарна атмосфера. Свободата на мнението, свободата на словото там са много ограничени, заради това, че в медиите има сериозно чуждо участие. Много силна е сърбоманската линия в тези медии, свързана с носталгията по бивша Югославия. От там са и моите притеснения. В това отношение България има своите отговорности – и като по-голямата сестра от двете държава, ако използваме една малко по-далечна и романтична лексика, и като фактор от европейския политически живот, като член на ЕС. Ние не можем да правим компромиси и да толерираме отсъствието на основни човешки права и свободи в Македония. От друга страна, този Договор за добросъседство дава възможност за много по-голяма активност от българска страна, като обмен на културни програми, икономическо сътрудничество, сътрудничество между общини, побратимени градове, музеи и други творчески съюзи. В това отношение ние сме твърде перфидни. Тук е мястото на Министерство на културата, Министерство на образованието и на МВнР, които би трябвало да направят някакви перспективни планове в тази посока.

- Сблъсъкът между Русия и Украйна в Азовско море е една от горещите международни теми. Каква е вашата оценка на конфликта в Керченски залив?

- Имаме пример на агресивно поведение на Русия към една суверенна държава. Още повече, че Русия няма никакви права да претендира за това морско пространство, тъй като Крим де юре продължава да бъде украински. Никой от цивилизования свят не е признал окупацията, която Кремъл извърши на Кримския полуостров. От друга страна, всичко което направиха руската власт и руската армия е донякъде трагикомично, независимо, че може да има много опасни последици. Ние видяхме как над две малки катерчета и един малко по-голям транспортен кораб летяха самолети и хеликоптери. Най-накрая достъпът до Азовско море бе възпрепятстван, въпреки че достъп до него има и Украйна, както и всички останали страни, тъй като това са международни води, бе блокиран от един съветски танкер. Аз мисля, че Русия си дават сметка, че това само по себе си е жалко и показва безсилие, облечено в грубиянщина и агресия. В това отношение не бива да има никакви отстъпки пред руската страна и аз съм много обезпокоен, че европейски сили, включително отговорни страни от ЕС, са склонни да правят някакви компромиси, още повече да се плъзгат по руската пропаганда, че това били вътрешни ходове на украинския президент Порошенко, за да се вдигне рейтинга. Независимо какво смята Порошенко, имаме факт на груба, с нищо непредизвикана агресия от страна на Русия към една суверенна държава  и то в територии и пространства, които са юридически украински, какъвто е Крим.

- Има ли опасност Путин да не реагира реципрочно на призивите да бъдат освободени украинските моряци и кораби, и конфликтът да ескалира?

- Аз мисля, че натискът на международната общност трябва да бъде още по-силен и тези моряци и катерите трябва да бъдат освободени, тъй като това, което виждаме от руска страна е абсурдно. Каква заплаха за руската национална сигурност представляват двайсетина моряци, които на практика участват в една мирновременна мисия – да се прехвърлят от едно пристанище в друго. От друга страна, самият Керченски мост така е направен, че затруднява корабоплаването, тъй като височината на съоръжението е такава, че да не може да минават определен клас украински кораби. В случая имаме и чисто икономически последици за Украйна. В това отношение ЕС и САЩ трябва да бъдат категорично зад Украйна. Виждаме, че и в нашия ефир, а и в европейските медии се промъкват проруски тези, като се прави опит да се прехвърли вината от болната глава на здравата. В същото време виждаме, че руското военно присъствие в Крим ескалира все повече, там се разполага тежко въоръжение, неконвенционални средства.

- Съзирате ли в тези действия на Москва конкретна заплаха за България?

Случващото се е сериозна заплаха и за България, тъй като е в нашия регион, в Черноморието. Русия наистина е военно-морска супер сила, наред с всичко останало, и това в крайна сметка противоречи на съвременната политическа реалност. Това дори напомня за ситуации, свързани със световните войни и големите конфликти. Аз мисля, че измисленият конфликт е по-скоро опит за шантаж от руска страна, за показване на някакъв непукизъм, на някакво чувство за превъзходство, тъй като очевидно съотношението между руския и украинския флот е в полза на руския, да не говорим за българския. Но от друга страна, заявлението на Кремъл е, че няма да допусне натовско присъствие в Черно море, след като това е открито морско пространство,  както Атлантическия океан, да не говорим, че Азовско море е част от басейна на Черно море, е меко казано абсурдно. Не може да се налага някакъв особен режим, съобразно капризите и интересите на една велика сила, за каквато се счита Русия, които обаче с нищо не са подплатени.

- Съвсем скоро бе създадена единна Украинска православна църква, което стана възможно по волята на Вселенския патриарх Вартоломей. Каква според вас трябва да бъде позицията на Българската православна Църква, която продължава да се колебае на чия страната да застане - на Москва или на Константинопол?

- В поведението на българския Свети синод има една инерция на някаква доброволна подчиненост на политиката на Московската патриаршия. Ако трябва да се върнем към самото провъзгласяване на автокефална украинска църква, това е едно решение, което трябваше да бъде постигнато много отдавна. И то не е постигнато единствено по вина на мегаломанската позиция на Московската патриаршия и на самата Русия. Защото Московската патриаршия е много тясно свързана с руската държава и нейните интереси. И това създаде възможност в Украйна да има присъствие, включително политическо и пропагандно, на една чужда държава. Естествено при влошаване на отношенията между двете страни и то по вина на Кремъл, нормално беше Украйна да усили процеса на откъсване от зависимостите от Московската патриаршия. Това, което се случи, бе със съдействието на Вселенската патриаршия в Цариград, която пък интерпретира нещата в свой интерес, като третира тази територия като подопечна на Цариградската патриаршия. В този смисъл нещата много напомнят на отношенията към Македонската автокефална църква. И тук позицията на Българската православна църква (БПЦ) и нейният синод е още по-необяснима, тъй като това, което се отказа на БПЦ – да бъде църква майка на Македонската, като в това отношение много активна отново беше Московската патриаршия, бе признато на Московската патриаршия по отношение на Украинската църква. В това има едно много голямо противоречие – от една страна, на БПЦ - едва ли не по канон - и е забранено да бъде църква майка, а на Руската православна църква й е разрешено да бъде църква майка. Това само по себе си би трябвало да накара нашите владици да се замислят, какви позиции да заемат. Нормално е една голяма държава като Украйна да има собствена църква, това не противоречи в никакъв случай на каноните на православието.

- Дали обаче Светият синод ще вземе предвид това обстоятелство в своето решение, след като не веднъж е демонстрирал привързаност към РПЦ?

- Със сегашната пасивна позиция БПЦ реално показва подкрепа за Москва, както и в поведението на отделни митрополити виждаме подкрепа на Московската позиция. А това във висша степен е абсурдно, тъй както по отношение на Македония, ние сме лишени от инициатива, сега да подкрепяме интересите на РПЦ на територията на Украйна, където би трябвало да имаме собствени интереси. И ако се върнем към исторически аргументи, които използват и Цариградската, и Московската патриаршии, в покръстването на Киевска Рус е имало участие на българско духовенство и то много сериозно. Има цяла теория на руски учени, че древните руси, предците на днешните украинци, беларуси и великоруси, са покръстени от България. Споровете в това отношение някога надали ще престанат, но българското участие е неоспорим факт. Първият митрополит е Михаил Болгарин, българинът Михаил, а по-късно знаем за ролята на Киприян, на Григорий Цамблак. Така че в това отношение претенции може да има и БПЦ, ако се върнем към историята, но е по-добре че ги няма. Използването на историята като меко неконвенционално оръжие обаче само по себе си не е желателно. Това го виждаме и в Крим, това което става и в Керченския залив, виждаме го и в темата за Украинската автокефална църква.

- Кой са знаковите български събития и личности, които бихте откроил през 2018?

- В политическия живот не виждам някакви особени завоевания през 2018. Що се отнася до личностите от отиващата  си година  – трудно ми е да отговоря  еднозначно. В български план тече една стабилизация, макар да остават проблемите в правосъдната система, корупцията и други, които отложихме някак си за 2019. В крайна сметка нещата в България не са толкова трагични, колкото се опитва да ги описва жълтата преса у нас, която кой знае защо хвали правителството, но хвали и Путин. Според мен трябва повече един по-умерен подход към случващото се у нас и нещата ще си дойдат на мястото си. Мисля, че може да приключим 2018 с едно чувство, че това е била една положителна година в развитието на България.

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/prof-plamen-pavlov-ruskata-aktivnost-v-makedoniya-e-s-antibalgarska-nasochenost

[Hatshepsut]

Албания и Косово заличават границата помежду си

Албанският министър на диаспората Пандели Майко обяви, че от 1 януари 2019 г. границата между Косово и Албания ще бъде премахната.

Директорът на Службата за Косово и Метохия (КиМ) в правителството на Сърбия Марко Джурич, категорично осъди изявлението на албанския министър Пандели Майко относно премахването на границата между непризнатото Косово и Албания, съобщи агенция ТАНЮГ.

"Албанският министър направи несериозно и безотговорно изявление, което няма да послужи на никого, но допълнителното ще влоши и без това крехките отношения в региона. "Велика Албания" няма и нищо няма да се получи от нея. И Косово, и Албания не разполагат с граница.

Граница съществува между Сърбия и Албания, с дължина 111 км - това е единствената граница, която съществува и може да съществува ", каза Джурич. Сръбският министър на отбраната Александър Вулин също осъди изявленията от албанска страна.

"Опасността от" Велика Албания" дестабилизира целия район. Заявление за премахване на границата между Косово и Албания, както и за обявяване на Косово за независима държава, говори за претенциите на Албания към части от сръбската територия", каза ръководителят на министерството на отбраната.

Недружелюбен жест към Белград нарече решението за премахване на албанската граница с Косово лидерът на Сръбската народна партия, министър на иновациите и технологиите Ненад Попович.

"Сърбия трябва незабавно и категорично да поиска от правителството на Албания да отмени решението, което позволява да се премахне границата между тази страна и нашата южна автономна област Косово", каза Попович, като предложи албанския премиер да бъде обявен за персона нон грата в Сърбия.

Заявлението на албанския министър и връзката с ,,Велика Албания" През февруари Еди Рама по време на речта си в Прищина в чест на 10-тата годишнина от едностранното провъзгласяване на независимост на Косово представи идеята за обща външна политика на Албания и Косово, като не изключи и възможността за избор на общ президент.

През последните няколко месеца Прищина и Тирана активно задълбочиха сътрудничеството си: договориха се за създаването на митническия съюз, премахнаха митническата проверка на границата, а също така граничния контрол на контролно-пропускателните пунктове.

Беше взето решение за отмяна на роуминга в мобилната комуникация между операторите на Косово и Албания. Тези действия станаха причина сръбската страна да обвини Албания и самопровъзгласеното Косово за създаването на елементи на реален съюз. "Велика Албания" е идеята за обединяване на всички територии, където живее (или е живял) албанския етнос.

В този случай албанците могат да претендират за част от територията на Гърция, половината от Македония, цяло Косово и всички области на Южна Сърбия, както и половината от Черна гора.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви по-рано, че Русия не може да не се тревожи за пасивността на Европейския съюз, включително и по повод инициативата на т.нар. "тиранска платформа", която се явява открит призив за създаването на "Велика Албания"

https://www.marica.bg/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на София Захова "Черна гора след Югославия: динамика на идентичностите"

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4020

[Лина]

Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев обяви връщането на програмите за изучаване на сръбски език и култура в училищата на страната.
Вече са одобрени учебните програми от трети до шести клас и предстои одобряването на тези от седми до девети клас, пише Заев в профила си във Фейсбук.
"С нашите съграждани от Сърбия насърчаваме традиционно добрите отношения с Република Сърбия и в тази посока в община Център ще бъдат завършени всички предишни процедури за изграждане на сръбски културен център, който ще започне да се строи тази година, а по същото време в съседна Сърбия ще се реализира и идейния проект за Македонския културен център в Белград", обяви Заев.

------------------------------

Тези глупаци освен на български ще учат и на още един бг диалект  , големи българисти ще излязат, това трябваше да им напише Каракачанов.

[Hatshepsut]

Служби: Сърбия е проводникът на Русия, Черно море е основен театър на сблъсък

В Западните Балкани Сърбия е основният проводник на руските интереси, водещи до дестабилизация на целия регион. Черно море се превръща в основен център на противопоставяне заради действията на Русия.

Това са основни изводи от докладите на службите за сигурност, предаде репортер на БГНЕС.

Западните Балкани и Черноморският регион са от ключово значение за националната сигурност на България. Именно в тези два региона през изминалата година протичаха процеси, които бяха внимателно наблюдавани от трите специални служби –Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), Държавна агенция Разузнаване (ДАР) и Служба ,,Военно разузнаване". Докладите за тяхната дейност през 2021 г. бяха одобрени от Министерски съвет.



ЗАПАДНИ БАЛКАНИ

2021 г. премина под знака на българо-македонското неразбирателство, породено от кражбата и фалшификацията на българската история от страна на властите в Скопие и налагания от тях език на омразата срещу всичко българско. Отказът на РСМ да поддържа добросъседски отношения попречи на страната да започне преговори за членство в ЕС.

В своя доклад ДАНС отбелязва, че в Западните Балкани остават предизвикателствата, свързани с междудържавни и междуетнически напрежения, прилагането на върховенството на закона, спазването на договореностите за добросъседство и приятелство, използването на език на омразата, опити за присвояване на история и идентичност и нарушаване правата на лица с българско самосъзнание.

За ДАР негативно влияние върху обстановката в Западните Балкани оказваха както проявите на национализъм, така и продължаващите опити на външни фактори за налагане на влиянието им в региона.

Темата Западни Балкани е ключова в дейността на военното разузнаване, което посвещава значителна част от доклада си на предизвикателствата и рисковете за България, изхождащи от региона. СВР отбелязва, че процесите в региона са били обусловени от стремежа за ускоряване на европейската интеграция.

,,В този аспект продължи активното лобиране на международно ниво на управляващите в Р Северна Македония (РСМ) и Албания в подкрепа на усилията им за присъединяване в ЕС, както и за увеличаване на натиска върху България с цел своевременно урегулиране на нерешените въпроси между Скопие и София", подчертават от военното разузнаване.

СВР отбелязва, че Сърбия остана основен проводник на руските интереси в региона, макар че се стреми да провежда относително самостоятелна политика по отношение на националната си сигурност. ,,Продължава да разчита на Русия и Китай за модернизация и превъоръжаване на сръбските въоръжени сили, като паралелно активно развива собствения си военно-промишлен комплекс", се посочва в документа.

Инициираният от Белград проект Отворен Балкан (т. нар. ,,Мини Шенген") с цел разширяване на регионалното сътрудничество в сферата на икономиката и търговията продължава да се развива с активното участие на РСМ и Албания, но остава игнориран от Касово, Черна гора и БиХ.

В доклада се прави анализ също така на ситуацията в Босна и Херцеговина. Тя остава нестабилна заради дейността на лидера на сръбската общност Милорад Додик, който иска засилване на автономността на Република Сръбска. Той настоява за оттеглянето на сърбите от ,,общодържавните въоръжени сили, съдебни и данъчни институции и създаване на ентитетски".

Активността на просръбските партии ерозира държавността и на Черна гора. ,,Опитите на просръбските партии да увеличат позициите си в държавното управление задълбочиха политическата криза в Черна гора и доведоха до сваляне на правителството на Здравко Кривокапич, макар че новият кабинет на малцинството няма да осигури стабилно управление и ускоряване на членството на страната в ЕС", се посочва в документа.

Не е реализиран напредък в диалога Косово – Сърбия, включително поради решимостта на управляващите в Прищина да приложат реципрочен подход в отношенията с Белград.

ЧЕРНОМОРСКИ РЕГИОН

ДАНС отбелязва, че през 2021 г. регионът на Черно море се превръща в основен театър за изострена конкуренция и противопоставяне.

,,През втората половина на годината Руската федерация започва мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави. За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки", отчита контраразузнаването.

ДАНС предупреждава, че недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ в контекста на енергийната криза в Европа през 2021 г. ,,Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид започналата в средата на 2021 г. хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия през февруари 2022 г. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките", посочва контраразузнаването.

ДАР лаконично отбелязва, че кризата в Източна Украйна, периодичното напрежение около Нагорни Карабах и ,,замразените" конфликти - Приднестровие, Южна Осетия и Абхазия, продължиха да генерират рискове и заплахи по линия на сигурността. Асиметричните и хибридните рискове и заплахи останаха сред ключовите фактори, оказващи негативно въздействие върху външната среда на сигурност.

СВР отделя подробно внимание на Черноморския регион, посочвайки, че главният дестабилизиращ фактор беше нарастващото противопоставяне на Руската федерация срещу Запада и натиска ѝ срещу Украйна. Те се обуславят от стремежите на Москва чрез силови механизми да промени според разбиранията си световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние.

Военните отбелязват изострянето на отношенията на Русия със САЩ и Запада като цяло. Напрежението нараства и за неговото намаляване на спомагат и двете проведени срещу между президентите Владимир Путин и Джо Байдън през юни и декември 2021 г.

,,Същевременно предислоцирането на руски сили от октомври 2021 г. към зоната на общата граница с Украйна не кореспондираше с обичайната практика и годишния тренировъчен цикъл на ВС на РФ. Посредством продължаващото им концентриране, Кремъл създаваше разширени възможности за ескалация, като по този начин се стремеше да ,,моделира" поведението на НАТО и ЕС за постигане на собствените си стратегически цели. Вследствие военната заплаха за сигурността не само в регионален но и в глобален план прогресивно се увеличаваше", се казва в документа. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/sluzhbi-s-rbia-e-provodnik-t-na-rusia-cherno-more-e-osnoven-teat-r-na-sbl-s-k/

[Пешо]

"Изходът от преговорите с България приключи с 3 на 1 за нас. Ние запазихме езика, започнахме преговори за членство в ЕС и оставихме историческите въпроси извън пътната карта. България получи промяна на Конституцията някъде по средата на процеса - след започването на преговорите. Поради тази причина смятам, че това бе един добър компромис.

Това каза македонският министър на външните работи Буяр Османи и добави: В обществото има консенсус, че конституционните промени не нанасят вреда. На въпроса, защо е срещу поискания референдум от страна на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ за Договора с България Османи отговори: По същество никой не е срещу промените в Конституцията. Дори и във ВМРО-ДПМНЕ има хора, които смятат, че това е в интерес на македонския народ и на държавата. Това означава и институционално дефиниране на отношенията между мнозинството македонски народ и българското малцинство. За първи път в най-висшия държавен документ се определя това отношение и това става по искане на България. Ако ние бяхме поискали това нещо, това нямаше да го получим.

Според него с постигнатото споразумение с България "Северна Македония е приключила с екзистенциалните си предизвикателства".

"Референдум за Договора с България не може да има. Това е един международен договор. Охридското споразумение, Договърт с България и Преспанското споразумение са трите столба на Македония. Няма как те да бъдат премахнати", каза още Буяр Османи. Той смята, че "проблемът с интерпретацията на историята е реален".

В началото на септември ВМРО-ДПМНЕ поиска в РСМ да бъде проведен референдум за анулиране на Договора за приятелство между България и РСМ, който бе подписан на 1-ви август 2017г. Лидерът на партията Християн Мицкоски нарече Договора "отровно дърво"".

Източник: https://www.dnes.bg/balkani/2022/09/16/buiar-osmani-pregovorite-s-bylgariia-prikliuchiha-s-3-1-za-rs-makedoniia.543786

[Panzerfaust]

Османи няма как да каже нещо друго, все пак гледа да успокои дебилите в РСМ.

[Hatshepsut]

Всъщност доколкото знам, промяната в македонската конституция и вписването на българите като отделна народност трябва да стане в рамките на две години, преди началото на същинските преговори.

[Panzerfaust]

Всъщност доколкото знам, промяната в македонската конституция и вписването на българите като отделна народност трябва да стане в рамките на две години, преди началото на същинските преговори.

Трябва и конституционно мнозинство (2/3), което не знам как ще съберат. ВМРО-ДПМНЕ няма как да гласуват за договора, това за тях означава политическо самоубийство. А без тях не виждам как.

[Пешо]

Османи няма как да каже нещо друго, все пак гледа да успокои дебилите в РСМ.

Имай предвид, че са ни братя по кръв, но с промити мозъци...

[Hatshepsut]

Владо Бучковски: Русия стои зад антибългарската истерия в РС Македония


Бившият премиер на РС Македония Владо Бучковски

"Зад антибългарската истерия в РС Македония – протестите и предложението за референдум за анулиране на Договора за приятелство с България – стои Русия, която от дълго време работи за дестабилизация на региона", каза бившият македонски премиер Владо Бучковски.

"Няма връщане назад в българо-македонските отношения, с ваша помощ ще имплементираме Френското предложение и ще станем член на Европейския съюз", добави Бучковски пред БГНес.

Той коментира, че Москва няма интерес от стабилност в Западните Балкани. Бучковски припомни, че България е изгонила в началото на лятото 70 руски дипломати и дипломатически персонал от посолството на РФ в София, РСМ също е изгонила няколко дипломата.

"Не е тайна, че Русия от дълго време работи за дестабилизирането на държавите от Западните Балкани", отбеляза бившият македонски премиер.

Той е убеден, че в РСМ са се хванали за това, което може да предизвика най-много емоции, а това са българо-македонските отношения.

"Зад протестите и зад желанието за провеждане на референдум има руско влияние. Рано или късно това ще стане много по-ясно", каза Владо Бучковски, добавяйки, че "не само партията Левица е част от този сценарий".

Той изрази задоволство, че България и РСМ са запазили добрите си отношения.

"Приятно съм изненадан, че и на официално ниво по времето, когато министър-председатели бяха и Кирил Петков, и Бойко Борисов, както и няколкото служебни правителства задържахме добрите отношения", каза Бучковски, уточнявайки, че това е било много полезно особено след агресията на Русия срещу Украйна.

На въпрос дали влизаме в нов етап на двустранните отношения след приемането на Френското предложение, Бучковски отбеляза: "Винаги съм бил оптимист за българо-македонските отношения. Няма връщане назад, ще вървим само напред. Имаше проблеми, тъпчехме на едно място, но никога не се върнахме назад. И ще продължим напред".

Той също, както и настоящият македонски премиер Димитър Ковачевски, е убеден, че с "българската подкрепа РСМ ще имплементира Френското предложение и дай Боже през 2030 г. ще бъде част от ЕС".

Все пак Бучковски предупреждава, че нещата не могат да се променят за една нощ. Въпреки това той смята, че за в бъдеще дори Смесената историческа комисия по-лесно ще намери общите личности, които ни обединяват.

"Убеден съм, че обединени ще продължим да вървим напред", каза Владо Бучковски.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/12578975

Бучковски: Русия стои зад антибългарските протести в Скопие

[Hatshepsut]

Русия на Балканите - майстор в отвличане на внимание, етнически разцепления, подкрепа на националисти

Русия доказа, че знае как да бъде майстор на отвличането на вниманието и как да се възползва от етническите разцепления, да подкрепя твърдолинейните националистически политици и да усложнява изоставащите програми за реформи в региона, пише Пол Стронски за "Фондация Карнеги за международен мир".

Кремъл е демонстрирал многократно, че Балканите са благоприятна среда за отвръщане на удари срещу Съединените щати и Европейския съюз (ЕС). Изобилните етнически, политически и социални разделения в региона, заедно с широко разпространеното разочарование от бавния темп на евроатлантическата интеграция, създават лесни възможности за Москва да наруши европейския ред след Студената война.

Досието на Кремъл включва неговия дългогодишен отказ да признае независимостта на Косово, нагъл опит за преврат в Черна гора, подкрепа за сепаратистки лидери в Босна и Херцеговина и тайни опити срещу оръжейни доставки, предназначени за Украйна и за насаждане на вътрешно или междудържавно политическо напрежение. Въпреки интензивната международна критика относно войната му срещу Украйна, руското правителство не показва признаци да се откаже от такова грубо поведение или изпитани тактики с корумпирани местни елити. Но тъй като войната в Украйна се проточва, на балканските лидери може да им е по-трудно да се ослушват или да се заиграват едновременно с Москва и Брюксел.

Русия има няколко стратегически цели в региона. Тя се стреми да попречи на държавите от Западните Балкани Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и, най-важното, Сърбия да се присъединят към ЕС. Кремъл също така иска да възпре аспирациите към НАТО на останалите балкански страни, които не са получили членство в алианса и да наруши дейностите на НАТО в региона. Чрез укрепване на масовите антизападни настроения и корумпирани интереси на Балканите, Москва прави недостатъците в управлението на региона по-остри и вреди на вътрешните реформи, които са предпоставка за по-нататъшна интеграция в евроатлантическите икономически, политически и структури за сигурност.

Москва отдавна се възползва от продължаващото недоволство на етническите сърби от кампанията на НАТО през 1999 г., която доведе до създаването на Косово като независима държава. На фона на честите избухвания между Сърбия и Косово, ръководените от НАТО мироопазващи сили в Косово продължават да играят съществена роля в усилията за регионална стабилизация, както показва скокът на напрежението това лято между етнически сърби и косовски албанци заради регистрационни номера. Докато Москва е встрани по време на неотдавнашната криза, подстрекателската реторика на руски официални лица ненужно влошават общото ниво на напрежение. В същото време егоистичните действия на Кремъл и подкрепата на сърби за Владимир Путин като противотежест на Запада правят живота сложен за политиците в САЩ и ЕС. Отношенията на сръбския президент Александър Вучич с Путин отдавна са сложни, въпреки че той често угажда на проруските вътрешни настроения за собствените си политически цели.

Намесата на Москва в Босна и Херцеговина е постоянна заплаха. Кремъл отдавна поддържа връзки с Милорад Додик, лидер на една от двете федерални единици на страната, Република Сръбска, както и с видния босненски хърватски политик Драган Чович, чието поведение подкопава жизнеспособността на сложните споразумения за споделяне на властта в Босна и Херцеговина. Руската подкрепа и обучение подпомогнаха превръщането на ръководените от Додик звена за сигурност в Република Сръбска в квазивоенна сила в разрез с Дейтънското мирно споразумение. По-малко от две седмици преди общите избори в Босна и Херцеговина на 2 октомври 2022 г. Путин бе домакин на Додик в Русия, сигнал за подкрепа за босненския сръбски политик, което предполага, че Москва все още се стреми да влияе върху политиката на страната.

Друг краткосрочен въпрос в Босна и Херцеговина е дали Москва ще подкрепи подновяването на мандата на ООН за мироопазващите сили на Европейския съюз в Босна и Херцеговина или EUFOR, който изтича на 2 ноември 2022 г. Руските официални лица са сдържани относно плановете си, но блокирането на подновяването може в крайна сметка да има обратен ефект, ако европейците просто решат да заобиколят Русия и да разширят мисията едностранно по искане на Сараево. Въпреки войната в Украйна, Западът не бе отвлечен от рисковете от дестабилизация в Босна и Херцеговина. ЕС увеличи числеността на EUFOR от 600 на 1100 мироопазващи сили по-рано тази година, а силите на НАТО, базирани в Италия, също остават готови да се разположат в Босна с поддържаща роля, ако е необходимо.

Инструментариумът на Русия е богат на символика и инструменти за подривна дейност. И все пак има изненадващо малко осезаеми ползи, които да предложи на страните, нуждаещи се от по-голяма стабилност и просперитет. Вместо това ръката на Русия се вижда най-вече в операциите на разузнаването и ГРУ (военното разузнаване), които тя проведе в региона, включително унищожаването на оръжейни складове в България; неуспешен опит за наблюдение на албански военен обект; възможна кибератака в Черна гора; и широкомащабни операции по дезинформация, пропаганда и политическа намеса. Американски служители отдавна насочват вниманието към руски център за "хуманитарна реакция" в Сърбия, предупреждавайки, че той може да служи като център за "шпионаж или други престъпни дейности". Москва и Минск в миналото са дарявали излишно военно оборудване на Белград. В замяна на това Сърбия участва от време на време в ежегодните военни учения "Славянско братство" с Русия и Беларус. Тя се оттегли от учението през 2020 г. под натиска на ЕС в разгара на бруталните репресии на Минск срещу противниците на режима на Александър Лукашенко само за да се присъедини отново към него през 2021 г.

Войната на Москва в Украйна обаче внесе напрежение в руско-сръбските двустранни отношения. Белград гласува в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН от март 2022 г., която осъжда атаката на Русия срещу Украйна. Сръбските националисти бяха обезпокоени, че Москва цитира Косово като прецедент за признаването на сепаратистките Луганск и Донецк като независими държави. Съобщава се, че Сърбия също е позволила на Обединеното кралство и Франция да използват нейната територия като пункт за небойно военно оборудване, насочено към Украйна.

Руската мека сила се радва на спорадичен успех. Руските политици изповядват особен афинитет към "братските" южни славяни и възхваляват връзките между Руската и Сръбската православни църкви. Крайнодесните националистически и религиозни групи са възприемчиви към усилията на Москва да насърчава "традиционните ценности", както се вижда най-ярко в протеста на 28 август в Белград срещу предстоящия "Прайд" парад, в който някои демонстранти издигнаха руски знамена и провоенния руски символ "Z". Вучич отговори, като отмени планирания парад и предупреди, че Сърбия се е превърнала в място на прокси конфликт Изток-Запад, което подчертава предизвикателствата, пред които е изправен при балансирането между Русия и ЕС.

В началото на пандемията руски самолети доставиха лични предпазни средства на Сърбия, която в крайна сметка закупи дози от спорната руска ваксина Sputnik V и стартира местно производствено съоръжение за руските поддръжници на ваксината. В същото време Сърбия внимателно възприе многостранен подход, като също така се увери, че доставя допълнителни дози ваксина срещу COVID от китайски и западни доставчици и развива търговски отношения с американски, китайски и европейски производители на фармацевтични продукти.

Именно в икономическата сфера нищожността на руския отпечатък е най-очевидна. Всички балкански държави разчитат сериозно на Европа за търговия и инвестиции, благодарение на географската близост и цялостната търговска ориентация. ЕС представлява 60 процента от външната търговия на Сърбия. Сърбия е изнесла стоки за Европа на стойност приблизително 14 милиарда евро през 2021 г.; за разлика от това износът й за Русия през 2020 г. е на стойност само 911 милиона евро: 4,7% от общия износ на страната. С изключение на Косово, страните от Западните Балкани се възползват от безвизовия режим на ЕС, който улеснява пътуването, както и трудовата миграция, и паричните преводи от Европа. Тези връзки засилват влиянието и меката сила на ЕС. Сърбия и Черна гора също се превърнаха в убежище за хиляди руски изгнаници, които се противопоставят на войната и вътрешното потушаване на несъгласието.

Санкциите на ЕС върху руския енергиен износ вероятно ще свият значително икономическото присъствие на Русия на Балканите, нарушавайки някои от потоците на руски петрол и газ, които отдавна са опора на търговските отношения с региона. Сърбия демонстративно се съпротивлява на натиска на ЕС да се присъедини към режима на санкции, което има отрицателно въздействие върху NIS, голямата петролна компания в страната. Газпром Нефт доскоро държеше мажоритарния дял, който служи като ключов символ на руското политическо и икономическо влияние в Сърбия. Хърватия обаче планира да наложи санкции, които ще прекратят възможността на NIS да внася руски петрол от декември. Поради опасения от други вторични санкции, Вучич посочи, че може да се наложи да национализира NIS тази есен и да продаде оставащия дял на Газпром Нефт в компанията на друг купувач, за да я поддържа оперативна.

Газовата война на Русия с ЕС се разпространи и на Балканите, въпреки че общата енергийна зависимост на региона от Москва отдавна е преувеличена. Сърбия осигури тригодишен договор за руски газ с големи отстъпки през май 2022 г. Сделката разгневи членовете на ЕС, въпреки че изпълнението е несигурно. И все пак обемът на вноса на газ в Сърбия от Русия е сравнително малък и възлиза само на 3 милиарда кубически метра годишно. Общият дял на газа в енергийния микс на Сърбия е под 15 процента. България внасяше около 3 милиарда кубични метра годишно от Русия, докато Москва не затвори крановете през април 2022 г. По същия начин делът на газа в нейното енергийно потребление е сравнително малък и равен на Сърбия. Гърция получава 6 милиарда кубически метра руски газ годишно, или 30 процента от нейното потребление на газ. Газът представлява малко повече от една четвърт от общото потребление на енергия, но Атина планира да отвори серия от терминали за регазификация, от които балканските държави могат да се възползват.

Занапред страните от Западните Балкани вероятно ще трябва да претеглят заплахата от отчуждаване на ЕС или Съединените щати срещу ползите от незначителните печалби от закупуването на газови доставки от Русия или по друг начин правене на обичайния бизнес с Москва. Продължаващата европейска енергийна криза се усеща на енергийните пазари в региона. Възможните промени включват ускорени усилия за разработване на трансгранични енергийни суапове, нови интерконектори на тръбопроводи, проекти за по-чиста енергия и, в по-дългосрочен план, увеличени инвестиции в нови LNG терминали, което може да позволи на региона да черпи от доставки от Каспийско море и Източно средиземноморие. Първият от тези LNG терминали, плаващо съоръжение в Гърция, е планирано да започне да функционира през септември 2022 г. Ако ЕС хвърли тежестта си зад тези усилия за диверсификация, руският енергиен инструментариум в Югоизточна Европа може да не се окаже това, което Москва очаква да бъде. Разбира се, всяка такава промяна ще изисква време и огромни инвестиции, нито едно от двете не е гарантирано.

Все пак Русия остава опасен играч на Западните Балкани. Кремъл има доказан капацитет и желание да играе деструктивно в процесите на регионално помирение и интеграция. С икономическия инструментариум на Русия, който вероятно ще отслабне с течение на времето, войната в Украйна може да стимулира Москва да използва по-дестабилизиращите си инструменти в региона. Русия доказа, че знае как да бъде майстор на отвличането на вниманието, как да се възползва от етническите разцепления, да подкрепя твърдолинейни политици националисти и да усложнява изоставащите програми за реформи в региона.

https://news.bg/world/rusiya-na-balkanite-maystor-v-otvlichane-na-vnimanie-etnicheski-raztsepleniya-podkrepa-na-natsionalisti.html

[Panzerfaust]

Имай предвид, че са ни братя по кръв, но с промити мозъци...

Не са ни чак такива братя по кръв. След 1920 г. във Вардарско се заселват над 50-60 хиляди сърби, някои от тях се смесват със местните сърбомани (има сърбомански села от края на ХIX в.). След 1945 година този процес продължава. В РСМ е пълно с македонисти от частичен сръбски произход, потомци на смесени бракове с ранните колонисти, офицери от ЮНА или урбанизанти на високи позиции в Скопие. Сигурно в днешна РСМ са поне 200 хил. Другите върли македонисти са куцовласите. След 1945 г. за тях това е лесен начин да напреднат в социалната стълбица. Те също са сигурно едно 200 хил. Сръбските мелези и власите фактически са днешният елит на тази държавица. Но не са малко хора.

[Hatshepsut]

Молдова обяви румънския език за свой официален

Парламентът на Молдова гласува закон, според който местният език е румънски и така ще бъде записан в цялото законодателство на страната, съобщава БТА. Стъпката има за цел да разреши спора за това дали езикът, който се говори в страната, е молдовски или румънски. Законопроектът е приет съгласно решение на Конституционния съд от 2013 г.

Против законопроекта бе проруската комунистическа партия. Управляващата Партия на действието и солидарността внесе този законопроект, за да приведе законодателството в съответствие с решението на Конституционния съд, съгласно което декларацията за независимост на Молдова, определяща румънския език за официален език на страната, има по-голяма правна тежест от конституцията. В срок от 30 дни от влизането в сила на закона държавните органи, компетентни да приемат, одобряват или издават нормативни актове, ще направят необходимите изменения.

Същевременно националният празник "Нашият език" вече ще се нарича "Румънски език". Ще бъдат заменени и изрази като "официален език", "държавен език" и "майчин език".

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/03/16/4461359_moldova_obiavi_rumunskiia_ezik_za_svoi_oficialen/

[Hatshepsut]

Нов удар за Путин, Молдова напуска ОНД

ЕКСКЛУЗИВНО: Какво е записано в тайния план на Путин за Молдова


Днес политическата кауза на руския президент Владимир Путин за възстановяване на влиянието на Русия в света понесе нов удар. Република Молдова се оттегля от Общността на независимите държави. Съобщението беше направено от председателя на парламента Игор Гросу.

"След 30 години стана пределно ясно, че членството на Молдова в структурите на ОНД не ни помогна да решим приднестровския конфликт, не ни помогна да изведем руската армия от територията на Република Молдова, не ни защити от икономическо ембарго в най-сложните времена. Членството в ОНД не ни защити от енергийно изнудване посред зима, от заплахи и официални изявления, враждебни към независимостта и суверенитета на Република Молдова. Членството в ОНД не защити страните членки от военни нападения, войни и незаконна окупация на суверенни територии. След като една от страните основателки на ОНД, Руската федерация, варварски нападна друга държава основателка, Украйна, окупирайки нейни територии и убивайки нейни граждани, тази организация вече не може да се нарича общност", заяви Игор Гросу, пред "Радио Молдова", предава БГНЕС.

Председателят на молдовския парламент припомни, че Украйна вече е напуснала тази организация, което прави Молдова географски отделена от страните членки на ОНД.

Гросу заяви, че това е първата стъпка и че постепенно всички споразумения, подписани от Молдова в рамките на ОНД, ще бъдат оценени и своевременно ще бъдат взети допълнителни решения и декларации.

"Моето послание към нашите граждани е просто. Република Молдова е независима, призната държава, уважавана от приятели и съседи, свободна да взема суверенни решения. Ние имаме решимостта и отговорността да се отдалечим от източника на злото, източника на бедността, източника на войната и разрушението. За 30 години ние показахме, че искаме демокрация, свобода и просперитет у дома. Стъпка по стъпка правим това, което нашите граждани очакват от нас, осигуряваме на децата си стабилно, проспериращо и изпълнено с възможности бъдеще, европейско бъдеще", заяви Игор Гросу.

Намерението на Молдова да се оттегли от ОНД "е политическа игра", коментира в отговор ръководителят на Международния комитет на Съвета на Руската федерация и член на Междупарламентарната асамблея на ОНД Григорий Карасин.

"Те играят политическа игра под името "Ще се закълна във вярност на Запада". От сегашното ръководство на Молдова, за съжаление, може да се очаква всичко", обяви Карасин.

https://www.vesti.bg/sviat/nov-udar-za-putin-moldova-napuska-ond-6168180

[Hatshepsut]

Добър пример 

Проруската партия "Шор" беше забранена в Молдова


Привърженици на "Шор" демонстрират пред Конституционния съд в Кишинев преди произнасянето по делото за конституционността на партията

онституционният съд на Молдова обяви проруската партия, която стои зад вълната от антиправителствени протести, за "противоконституционна" в понеделник, решение, което означава незабавната й забрана, съобщи "Ройтерс".

Партията "Шор", оглавявана от бизнесмена в изгнание Илан Шор, от месеци води протести срещу проевропейския курс на правителството в Кишинев. Шор, който живее в Израел, е санкциониран от САЩ и от ЕС за това, че се опитва да дестабилизира Молдова, както и за участие в присвояването на обществени средства.

Съгласно решението на съда партията се счита за разпусната от момента на обявяване на решението. Министерството на правосъдието на Молдова ще създаде специална комисия, която да завърши всички правни процедури по нейната ликвидация.


Депутатите от партията ще запазят мандатите си в парламента на Молдова като независими, без право да се присъединяват към други парламентарни фракции.

Шор не коментира веднага решението на Конституционния съд, но заместник-председателят на партията Марина Таубер осъди съдебното производство.

"Ние все ще дойдем на власт с нашия екип. За нас този срамен процес е (трупане на) опит. Гражданите трябва да имат право на свободен избор. Нашият екип ще се бори за доброто за Молдова", заяви Таубер, която е и депутат.

По-рано Шор отрече протестите да са част от опити за дестабилизиране на Молдова или част от руска заплаха и обвини президента Мая Санду, че води Молдова към фалит.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2023/06/19/4497586_proruskata_partiia_shor_beshe_zabranena_v_moldova/