Ще строят нов затвор за 400 души

Ето една добра новина 🙂
Крайно време беше да се инвестира в това направление, дано затворът да бъде построен бързо и още по-бързо да бъде напълнен. Мястото на престъпниците е в затвора, а не по първите страници на вестниците и като ментори по телевизора…
Спомням си, че преди една-две години бях чел една статия, където някакъв американски либераст беше предложил само най-тежките престъпления да се наказват със затвор, а на останалите да се гледа през пръсти. А пък според мен най-доброто решение е тежки ефективни присъди и затвори като Алкатраз 😉

Ето източника на информацията:

Държавата ще строи нов затвор с капацитет 400 осъдени, потвърди днес по време на изслушването си в Народното събрание министърът на правосъдието Цецка Цачева. Битовите и санитарни условия в двата ареста в София и в Софийския централен затвор остават незадоволителни, призна министър Цачева.
По линия на Норвежкия финансов механизъм държавата работи по проект за изграждане на нов затвор, съобщи правосъдният министър: „Предстои избиране на терен за изграждане на нов затвор с капацитет 400 души, лишени от свобода, и учебен корпус за служители с капацитет 100 надзиратели“.
В същото време министърът уточни, че към момента няма пренаселеност в затворите. „Навсякъде са осигурени необходимите минимални санитарни критерии на лишените от свобода“.
За последните две години цялостни ремонти в спалните и битовите помещения са извършени в затворите в Бургас, във Варна и Сливен. До края на годината ще приключат ремонтите в местата за лишаване от свобода в Пазарджик и Бобов дол.
Софийският затвор и двата ареста в София се нуждаят от основен ремонт, обясни Цецка Цачева: „Това няма как да извършим по една единствена причина – че няма къде в момента да бъдат временно преместени лицата, които са в Софийския централен затвор“.

Копирано от standartnews.com

Една добра инициатива :)

Новата ни посланичка в Делхи се представи в народна носия

Ето нещо ново, което много ме зарадва, така показваме на целия свят че сме българи и не се срамуваме от това. Според мен това е и достоен отговор на глобализацията и антибългарските изстъпления на либерастите-космополити. Надявам се и други посланици да подемат тази инициатива и тя да стане традиция, защо не?

Ето малко повече информация от статията на Нова ТВ:

Обичам националните традиции, фолклора, коментира пред NOVA Елеонора Димитрова
Новата посланичка на България в Индия се появи в народна носия при връчването на акредитивните си писма на президента на страната. Тя е и първата жена, която ще изпълнява дипломатическата длъжност в източноазиатската държава. Елеонора Димитрова сподели в предаването „Здравей, България“ какво я е подтикнало да направи този избор.
„Първо – защото така го чувствам. Обичам културата, обичам националните традиции, фолклора. И много се радвам, че много млади хора се връщат към тях. Това беше прекрасна възможност да покажа нашите традиции в една вековна държава като Индия. Установената протоколна практика в много държави дава възможност да се избере облеклото“, обясни Димитрова и добави, че в страната на почит са народните носии.

Новата ни посланичка обясни и как е избрала точно тази носия от шопския край: „Дълго разглеждах образците на нашите национални облекла и харесах тази носия. Има и гайтан с цветовете на българското знаме, вшит в нея“, разказа тя.
„Много се радвам, че създадох положителна новина. Поздравиха ме индийските домакини и останалите колеги, с които връчихме заедно акредитивните си писма. Получих и много топли отзиви от приятели, познати и непознати дори“, заключи Димитрова.

https://www.vbox7.com/play:5d015de66c

https://nova.bg/news/view/2019/03/14/243586/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B8-%D0%B2-%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F/

Луковмарш 2019

Както се очертава, и през следващата 2019г. ще има Луковмарш. Датата е определена – 16 февруари. Подгряващите прояви ще започнат по-рано, на 6 януари ще бъде открита кампанията за Луковмарш, това е вече традиция. Надявам се опитите за забрана на марша да се провалят и в него да участват все повече хора. Ние като българи имаме право да честваме своите национални герои, това трябва да бъде заявено и отстоявано пред всички.

Ето информация за откриването на кампанията за Луковмарш 2019 от сайта на Българския Национален Съюз: https://bgns.net/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/


ПОДРОБНОСТИ ЗА СЪБИТИЕТО

По традиция ще открием кампания за предстоящия Луковмарш на 6 януари. В тази дата са преплетени съдбите на трима веики българи. На нея са родени Христо Ботев и генерал Христо Луков. Също на тази дата, през 2000 година умира Илия Минев, най-дългогодишния политически затворник в България.

Затова на 6 януари в 14:30 часа ще се съберем на езерото ,,Ариана“, гр.София, от където ще отидем до паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, където ще поднесем цветя. От там ще отидем до паметника на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел ,,Хилтън“. Където също ще поднесем цветя и ще проведем кратка възпоменателна церемония.

След това, в 17 часа, в централния щаб на Български Национален Съюз ще се проведе лекция на тема „Илия Минев – живота на един мъченик за България“. Ще я изнесе професор Никола Алтънков, който ще разкаже за живота на легионера и непримиримия български националист, Илия Минев. Г-н Алтънков лично го е познавал, така че всеки присъстващ ще има късмета да чуе един автентичен разказ за този титан на българския дух.

След лекцията някои от организаторите на Луковмарш ще разкажат за планираните мероприятия и акции около възпоменанието за ген. Луков. Също така ще дадат малко повече информация около съдебната битка с кмета Йорданка Фандъкова, която ни се налага да водим и тази година, за да може да проведем традиционното факелно шествие нормално. Също така всеки присъстващ ще може да се сдобие с някои от рекламните материали, които сме подготвили за Луковмарш 2019.

За кирилицата и латиницата в България

Ще споделя моето мнение по въпроса за кирилицата и латиницата в България.
Аз съм твърдо против въвеждането на латиницата като паралелна писменост в България (по подобие на Сърбия), а пък смяната на кирилицата с латиница за мен е абсолютно кощунство.

Спомням си, че за пръв път срещнах такова предложение по страниците на в-к „Демокрация“, ако не се лъжа, беше през 2000г. Тогава имаше един казус с австрийския професор Ото Кронщайнер, на когото Великотърновския университет беше отнел по-рано дадената титла доктор хонорис кауза заради такова предложение. Та по този повод в-к Демокрация оплю ВТУ и го нарече „селски университет“, а един псевдоинтелектуалец – Виктор Пасков, се вайкаше, че искал и той като другите европейци да има добър компютър и да пише на латиница… Оттогава не бях срещал подобни предложения, едва напоследък във фейсбук някои либерасти се опитват да ги реанимират, като „отеца“ Рафаил-Росен Стефанов. Имаше и някакъв пародиен опит да издадат романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица.

За щастие, подобни предложения са маргинални и не срещат съчувствие сред огромното мнозинство от Българите и ако либерастите останат екзотично малцинство и бъдат държани настрана от управлението на държавата, въпросът за въвеждането на латиницата в България никога няма да бъде поставен на дневен ред.

Има една по-тревожна тенденция, латиницата да бъде използвана неформално, става дума за т.нар. шльокавица или маймуница (честно казано, аз не ги разграничавам), т.е. да се пише на български с латински букви. Та това обикновено се прави в интернет, по чатове и форуми, както и в социалните мрежи. Обикновено на шльокавица пишат цигани и теенагер-простаци, но за съжаление и някои българи го правят.
На това трябва да се противодейства всячески, специално по форумите администраторите трябва да въведат изискване за писане на кирилица и да следят за неговото спазване. Също и във фейсбук е възможно – администраторите на фейсбук-страници и групи могат да изискват задължително писане на кирилица. Аз лично като администратор правя всичко възможно.

Не съм свършил, има и една още по-грозна тенденция, която забелязвам в социалните мрежи, и тя е българи да пишат направо на английски.
Не искам да очертавам профилите на тези, които го правят, въпреки че мотивите им са прекалено ясни, особено ако принадлежат към групата на либерастите.
Тук вече нещата са много сложни и опират до подсъзнателно или съзнателно отхвърляне на българския произход от съответните лица, както и стремеж към космополитизъм или хипертрофирано европейско съзнание и самочувствие, нещо като „Криворазбраната цивилизация“ в съвременен вариант.
За съжаление, не мога да посоча най-правилния начин за противодействие в този случай, но ще трябва да се измисли нещо.

„Дворът на кирилицата“ в гр.Плиска

„Дворът на кирилицата“ е една родолюбива инициатива в стропрестолния град Плиска, реализирана на 2 май 2015г. Кирилицата е нашата, българската азбука, тя е създадена на българска земя през 9-ти век и оттогава и до ден днешем ние пишем с тези букви. Някои от тях са отпаднали през вековете и днес са останали само 30 букви.

Такива инициативи съхраняват българщината и поддържат жив българския дух, считам ги особено полезни за родолюбивото осъзнаване на младото поколение.
Ето една снимка:

Ето и повече информация от официалния сайт на двора на кирилицата в Плиска:

На 2 май 2015 г. тишината на малкия град Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в православната християнска вяра. Старата Базилика – първият православен християнски храм в славянския свят – посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.
Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух “Тук ще бъде България!” На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно- исторически комплекс.
Интересно е, че този дом на кирилските букви и тяхната история се създава не от държавна институция или организация, а от един арменец – Карен Алексaнян – установил се в България и научил много за историята ни. С лични средства той закупува около 8000 кв.м земя, наема строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те започват да осъществяват идеите му. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превръща в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.
Карен Алексанян споделя какво от историческия разказ го е впечаталило до такава степен, че е предизвикало желанието му да построи Двор на кирилицата точно тук:
“От частичните сведения, достигнали до нас от “Житието на св. Климент Охридски” от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.
Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те “копнеели за България”, а царят “отдавна жадувал за такива учени мъже”. След пристигането им в столицата (около 886 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, “докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание “всеки ден да разговаря с тях”.
Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.
Така се роди идеята за изграждането на Двор на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.”
Комплексът “Дворът на кирилицата” е организиран в две свързани едно с друго пространства:
Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски “хачкар”, подарък от първия християнски народ с послание за Двора на кирилицата.
През картинната галерия, разказваща с образи историята на покръстването и създаването на кирилицата, се прехожда към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна сграда с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.
Пред Крепостта е разположена уникална Алея на писателите, на която ще са представени творци от национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица. Тя беше тържетвено открита на 1 ноември 2017 г. с бюст-паметника на българския и световния поет Пейо Яворов. Много скоро своето достойно място на Алеята ще заемат още 80 писатели от различни народности.
Специално място е отделено и на автори, които са създавали на кирилица и книги за деца. Върху внушителна стена на 27 юли 2017 г. бяха поставени 14 барелефа на творци от 10 националности, които ще се допълват във времето .
Дворът на кирилицата напомня за царственото място, където най-значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че, познавайки кирилските букви, той е част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.
Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на г-н Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Р. Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а от Армения в България.

Линк към официалния сайт: http://xn--80aaafj0aaapmrl0ae8a3d.bg/

Линк към темата в Българския Националистически Форум:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=929.0

„Ден на българската младеж“

Дата и час:  29.09.2018 | 12:00

Сборен пункт:  София, пилоните пред НДК

Мото:  Живей за България!

Фейсбук събитие:  ТУК

 

Много добра новина, очертава се още една масова националистическа проява след Луковмарш – „Ден на българската младеж“. Организатори са Българския Национален Съюз и още няколко националистически и родолюбиви организации – Национална Съпротива, Бял Фронт, Кръв и Чест и др.

Повече информация за проявата може да видите в официалния сайт:

„Ден на българската младеж“

 

Преживяла робство, войни, национални катастрофи и предателства, нашата хилядолетна Родина днес е в смъртна опасност. Ден след ден, година след година, поколение след поколение перспективите за живот на младите хора в България стават все по-лоши. Демографската катастрофа, безродните политици, апатията и егоизма след мнозинството от българите са само част от многото причини, които ни водят към пропастта. Тази пропаст, в която ако паднем, ще означава края на нашето съществуване като народ. Народ с вековна култура, традиции и идентичност.

Въпреки всички превратности на историята нашите предци са успели да изградят една силна държава в центъра на това ветровито място, Балканския полуостров. Държава, която е била истински дом на всички българи. Държава, в която те са били свободни и в която са отглеждали своите деца и са ги възпитавали в непреходните български добродетели. Тези добродетели, предавани от поколение на поколение, са допринесли за всички културни и исторически постижения на нашия народ, с които днес се гордеем. Те са и причината в тежки времена нашите предци да не загубят своята национална идентичност, духовност и воля за борба.

Но през последните повече от 70 години нишката е почти скъсана. От тогава България не е свободна държава. Макар подвластна на различни политически системи, те са еднакво антинационални и чужди на българската душевност и традиции. В следствие това ние сме управлявани от безродни и чуждоугодни политици вместо български държавници. И така лека по-лека изконните български добродетели като гордост, жертвоготовност, любов към Отечеството, трудолюбие и взаимопомощ, бяха изместени от егоизъм, политическа опортюнизъм, нихилизъм, страхливост и комплексарщина. Всичко това доведе до днешния тотален разпад на държавност и народна общност. Моралната и духовна деградация е пропила огромна част от младите българи. Те нямат идеали, за които да се борят. Живеят ден за ден, за да задоволяват единствено първичните си нужди и инстинкти. Единствената цел в живота им е материалното благополучие и за да бъде постигната тя не е важно къде се живее – в България или чужбина. Семейство, народ и Родина са вече кухи понятия за тях.

Тези факти са общоизвестни и осъзнати на почти всеки българин. Но същевременно те са безропотно приемани от нашите сънародници. Ако изключим разбира се мрънкането пред телевизора и писането във Фейсбук. Те се превърнаха в отдушник в сивото ежедневие на българина и му дават измамната представа, че прави нещо, за да промени ситуацията. Но няма още случай в историята, в който само с думи, изказани или написани, да се е спасил един народ от толкова тежка криза. Затова ние сме научихме, че

ДА ГОВОРИШ, БЕЗ ДА ДЕЙСТВАШ, Е ГРЕШНО И БЕЗСМИСЛЕНО!
В България има и друга младеж. Това сме ние, младите българи, които не сме изгубили вяра, че нашата Родина може да бъде спасена и тя отново да бъде свободна. Ние сме тук, не сме избягали и няма да избягаме. Ние не живеем единствено, за да задоволяваме материалните си потребности, защото знаем, че без България нашия живот ще е просто биологично преживяване, но няма да има смислено съдържание. Ние сме осъзнали дълга си към нашите предци, които са изградили и развивали тази държава, и към бъдещите поколения, на които ние трябва да завещаем един по-добър дом за живеене.

Ние сме последната защитна линия преди окончателната гибел на България. Ние сме поколението, което е призвано да води битката за оцеляването на нашето Отечество и нашия народ. И ние или ще бъдем достойни за тази велика задача или ще бъдем преки свидетели на унищожението на една хилядолетна държава и народ. Още обаче сме сравнително малко младите българи, които сме осъзнали тази си мисия. За да променим това и да накараме все повече наши сънародници да се събудят от летаргичния сън, в който са изпаднали и заедно с нас да поемат отговорност за своето бъдеще и това на своите деца, създадохме

“ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ”.
Това ще е мероприятие, което се провежда веднъж в годината под формата на голяма национално шествие. То ще демонстрация на събуждащия се дух на съпротива в младите българи, които не иска да гледат безучастно как родината им загива. То ще провежда всяка година в различен български град, за да подчертае единството на нацията, което искаме да възвърнем и убеждението ни, че България не е само София и още няколко големи града.

Но “Ден на българската младеж” ще бъде много повече от шествие. То всъщност ще е само завършека на кампания, която ще се състои в седмиците и месеците преди националното шествие. В тази кампания, чрез различни акции и мероприятия ние искаме да провокираме, нашите връстници и всички българи, към размисъл, а от там и към действие. Искаме да дадем възможност на тези, които мислят и чувстват като нас, да преминат от пасивно мрънкане към активна борба.

Целта на инициативата не е просто да изказваме всеизвестни проблеми и да рисува апокалиптични картини. Напротив, ние искаме да даваме решения и на дела да демонстрираме нашите намерения. Затова чрез многобройни акции и инициативи ще покажем как млади хора могат да променят нещата към по-добро. Да, това ще са малки промени, но те ще дадат кураж на тези, които все още гледат апатично как България загива, че не е нужно да чакат оялите се политици или други външни или вътрешни сили да променят положение. Искаме да ги накарат да повярват, че силата, която ще възроди Родината ни, е в нас и няма кой друг да свърши това вместо нас. Поради тази причина по време на кампанията и шествието няма да издигаме никакви искания и призиви към настоящи и бъдещи управляващи, към ръководни фактори в икономиката, науката, културата и всички други сфери на обществения живот. Отдавна се научихме, че така наречения елит на България, отдавна е прогнил и е неспособен да изведе страната ни от тази дълбока криза.

Спасението е единствено в самоорганизирането на всички честни и достойни българи в единна общност, която стъпка по стъпка да започне новото изграждане на нашата държава. Да, това е изключително труден и дълъг процес, но само така е възможно да спасим това, което обичаме. А как може това да се осъществи на практика, ще покажем ние, младите български националисти, чрез “Ден на българската младеж”.

Изглежда вече няма да има „лятно часово време“ :)

Смяната на астрономическото време с лятно и преместването на стрелките на часовниците два пъти в годината е изключителна глупост. Не мога да оправдая подобни социални експерименти, които нарушават психическия комфорт на хората.  А прословутите „икономически аргументи“ се оказаха вятър работа, става дума за нищожни суми, които се спестяват вследствие на тази промяна.  Според мен, а и според повечето хора икономическите и сметкаджийските аргументи не могат да стоят по-горе от добрия психологически статус и здравето на гражданите.

И ето че наближава краят на смяната на часовото време. Тази година имаше онлайн проучване на територията на всички държави от Европейския съюз и огромното мнозинзтво се обяви против преместването на стрелките. Остава само това да се одобри и от Европейския парламент и нещата ще си дойдат на мястото 🙂

Статията в сайта kaldata.com:

 

Hoвoтo oнлaйн пpoyчвaнe нa Eвpoпeйcĸия cъюз зaĸлючи, чe пo-гoлямaтa чacт oт гpaждaнитe нa блoĸa ca пpoтив пpeвĸлючвaнeтo мeждy лятнoтo и зимнo вpeмe. Taĸa вcичĸи знaци coчaт, чe EC вeчe щe cпpe дa пpoмeня cтpeлĸaтa нa чacoвницитe.
Πoвeчe oт 80% oт pecпoндeнтитe в нaй-гoлямoтo oнлaйн пpoyчвaнe в иcтopиятa нa EC пoдĸpeпят пpeмaxвaнeтo нa пpoмянaтa нa чacoвницитe пpeз лятoтo и зимaтa, cъoбщaвa гepмaнcĸият вecтниĸ Wеѕtfаlеnроѕt, цитиpaйĸи дoбpe инфopмиpaни изтoчници в Бpюĸceл.
Oĸoлo 4,6 милиoнa дyши взexa yчacтиe в пpoyчвaнeтo, пpoвeдeнo мeждy 4 юли и 16 aвгycт.

Cъглacнo лятнoтo чacoвo вpeмe, чacoвниĸът ce движи нaпpeд c eдин чac пpeз лeтнитe мeceци, тaĸa чe днeвнaтa cвeтлинa дa тpae пo-дългo вeчep. Πoвeчeтo oт Ceвepнa Aмepиĸa и Eвpoпa cлeдвa oбичaя, дoĸaтo пo-гoлямaтa чacт oт дpyгитe cтpaни нe. Лятнoтo чacoвo вpeмe e въвeдeнo в Бългapия нa 1 aпpил 1979 г.

Taĸa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия щe пpeпopъчa нa дъpжaвитe-члeнĸи нa EC дa пpeмaxнaт лятнoтo чacoвo вpeмe. Oĸoнчaтeлнoтo peшeниe щe бъдe взeтo oбaчe oт Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт. B минaлoтo тoй ce oбяви ĸaтo цялo зa пpeмaxвaнe нa cмянaтa нa вpeмeтo в cтpaнитe oт EC.

B нaчaлoтo нa фeвpyapи тaзи гoдинa 384 дeпyтaти в Eвpoпeйcĸи пapлaмeнт глacyвaxa „зa“ пpeмaxвaнe нa лятнoтo чacoвo вpeмe, cpeщy 154 „пpoтив“.

Kaĸвo пeчeлим и ĸaĸвo гyбим oт тaзи пpoмянa?

Зa бaщa нa идeятa зa лятнoтo чacoвo вpeмe чecтo ce пocoчвa Бeнджaмин Фpaнĸлин, нo ce cмятa, чe зa пpъв път тo e въвeдeнo в Гepмaния и Aвcтpo-Унгapия пpeди вeĸ, зa дa ce cпecтявa гopивo пpeз Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Πo-ĸъcнo и дpyги cтpaни ги пocлeдвaт. Πoвeчeтo члeнĸи нa Eвpoпeйcĸитe oбщнocти пpиeмaт лятнoтo чacoвo вpeмe пpeз 70-тe гoдини нa XX вeĸ.

Учeни oт Xapвapд ca ycтaнoвили, чe в дeня cлeд cмянa нa вpeмeтo ĸaтacтpoфитe пo пътищaтa ce yвeличaвaт c 18%. Πpичинaтa e cънливocттa и зaбaвeнитe peaĸции. Kлючoв мoмeнт e пecтeнeтo нa eнepгия – имeннo зapaди тoвa в гoдинитe нaзaд e peшeнo дa имa лятнo и зимнo вpeмe. B Бългapия пpoyчвaнe e пoĸaзaлo, чe лятнoтo чacoвo вpeмe пecти eнepгиятa, ĸoятo AEЦ „Koзлoдyй“ пpoизвeждa зa 12 чaca пpи пълнa мoщнocт. Paздeлeнo нa вceĸи oт нac ce oĸaзвa, чe тoвa e 54 cтoтинĸи нa чoвeĸ зa eднa гoдинa.

Антибългарската истерия на либерастите

Някои активисти от либералната част на политическия спектър не се задоволяват с пропагандата на пазарния фундаментализъм и мултикултурализма, но за съжаление се изявяват и като антибългари. Следя от време на време техните публикации във фейсбук, злобата, презрението и омразата им към българщината няма граници…

Ще дам един пример, следващото изказване е сравнително умерено, показващо уж някаква загриженост за българите (това е лицемерна постановка, разбира се):

Maria Spirova

Какво ще прави държава, която третира „Гераците“ като наръчник за обществен морал и социална справедливост, която не може да се откъсне от родово-общинната злоба и параноя на „Железният светилник“ и от паническата, повърхностна парвенющина на „Пази Боже сляпо да прогледа“, в епохата, в която един телефон е по-умен от произволна катедра на висше учебно заведение?
В този контекст, племенната паника, която е обзела мнозина българи, е реална. Да, изчезваме, топим се.
Ще ни превземат, ще ни смачкат. Това е цената на инатливия отказ от промяна и развитие, от разбиране и реализиране на истинския ни общ потенциал.
Жалкото е, че тук и сега ние страстно вярваме, че се съпротивляваме. А всъщност от бяс и глупост режем клона, на който седим. Съдействаме с всички сили на разрухата, от която се ужасяваме.
* * *
Така едно време хомо сапиенс е прегазил неандерталците.
Еволюираш или умираш.
Ние изглежда вече сме направили своя избор – славната гибел в защита на фетишизираното минало.
То не бяха траки, конски опашки, Златни векове, Бай Ганьо, Бай Тошо…
Ще ни погребат с всички почести: ще гърми химнът, планината ще се гордее, а в саркофага ще положим и един чифт цървули за пътя към Отвъдното.

Чрез Емил Попов

А това е един тежък случай:

 

Mоето мнение е следното: мнозина биха се зарадвали ако българите изчезнат или се претопят, казвам „мнозина“, но тези екземпляри не са чак толкова много, влиянието им е около 2% и се надявам да си остане толкова.
Не се и съмнявам, че въпросните „умно-красиви“ екземпляри биха искали ние да се откажем от българската си идентичност и да се превърнем в аморфно стадо от евро-свине, които флякат на английски, вярват на рекламите по телевизора и се кланят на свети Мобифон… но аз не вярвам, че ние българите ще изчезнем, а пък времето ще покаже кой е прав и кой е крив, май либерастите не могат да прежалят провала на Истанбулската конвенция…

Пътуващо читалище „Бащино огнище“

Това читалище съществува вече няколко години, идеята освен че е оригинална, е и много родолюбива. Хубаво е, когато ние българите започваме да осъзнаваме, че в днешния век на глобализация запазването на националната идентичност е нещо изключително важно… а това значи да не губим българското си самосъзнание, да говорим нашия български език, да пишем на нашата българска азбука (а не на „шльокавица“), да познаваме нашата история, култура и традиции 🙂

Та ето малко повече информация за това читалище:

История, памет, гордост, чест, просто думи, които изричаме често без да се замислим какво означават. Без история какво ще разкажем за себе си на следващите поколения, ако не помним героите си ще можем ли да повярваме в други нови такива? Какво е днес гордостта или чувството за чест? Все повече упреци биват отправяни към обществото, учителите, училището като институция, дори съвременните учебници, че не научават децата на необходимото. А историята, тя е част от нас, част от родовата ни памет от векове, но като че ли понякога ни липсва искра. Искрата, която да за запали огъня. Онзи огън, който те кара да гориш, а не да тлееш. Та се питат хората има ли днес съвременни будители? Има ли кой да повдигне духа на народа във време на глобализация и обезличаване? Отговорът е „да“ има.

Пример за това е едно малко читалище, което е събрало късчета история в съвсем малко пространство, но то не е като другите, не чака посетители, а само отива при тях. То стана популярно у нас като читалище на колела. Създадено от няколко човека подвижното просветно кътче обикаля из цялата страна, за да припомни историята на България, там където никой не отива при хората, за да го направи и да предаде най-ценното на бъдещото поколение – децата.

Експозицията в читалището е посветена на История на българското войнство от Средновековието до световните войни. Военни оръжия, традиционни облекла, етнографски кът с български народни носии, чекрък, чепкало и много други. Всеки посетител е добре дошъл в пътуващото читалище, носещо името „Бащино огнище“. Входът е свободен, а за всяка група се провежда беседа, по време на която разказват факти и събития от българската история. Желаещите да помогнат, за да може тази благородна идея да продължи да съществува, могат да дарят или да се включат като доброволци към пътуващия екип. Идеята е да се съберат хора на изкуството, интелектуалци, които да поддържат каузата, като допринасят за просвещаването на хората.

Макар и със скромни размери 14х3 автобусът – читалище успява да събуди интереса у хората, които са го посетили, за да припомни за чувства като патриотизъм и да се пребори да съхрани културата, традициите, историята и ценностите.

Източник

Клип, предствящ пътуващото читалище „Бащино огнище“:

Възрожденско училище „Аз съм Българче“

Преди няколко дни разбрах за тази инициатива, видях снимки във фейсбук и се заинтересувах. Става дума за родолюбиво обучение през лятото на деца от 7 до 14 години в гр.Копривщица. Срокът е една седмица, на три смени: 9-15 юли, 23-29 юли и 20-26 август 2018г. (ако има такова нещо следващите години датите ще са други, разбира се). Цената е 527 лева, може да видите на официалния сайт подробности какво точно включва…

Програмата предвижда игри, дискусии за важните неща в живота, творчески работилници, ежедневни занимания по българска история… също посещения и беседи в къщите музеи на Копривщица, изнасяне на урок по методиката от Българското Възраждане – взаимоучителната метода, образователни дискусии, уроци по народни танци, запознаване с някои от българските занаяти и т.н.

(Снимките са от албум на Асен Великов във фейсбук, вижте повече снимки ТУК )

За мен тази инициатива е похвална, надявам се и в други български градове да се направи нещо подобно 🙂

Ето и официалния сайт, където може да намерите повече подробности:

Сайт „Аз съм Българче“

Линк към темата в Българския Националистически Форум