За кирилицата и латиницата в България

Ще споделя моето мнение по въпроса за кирилицата и латиницата в България.
Аз съм твърдо против въвеждането на латиницата като паралелна писменост в България (по подобие на Сърбия), а пък смяната на кирилицата с латиница за мен е абсолютно кощунство.

Спомням си, че за пръв път срещнах такова предложение по страниците на в-к „Демокрация“, ако не се лъжа, беше през 2000г. Тогава имаше един казус с австрийския професор Ото Кронщайнер, на когото Великотърновския университет беше отнел по-рано дадената титла доктор хонорис кауза заради такова предложение. Та по този повод в-к Демокрация оплю ВТУ и го нарече „селски университет“, а един псевдоинтелектуалец – Виктор Пасков, се вайкаше, че искал и той като другите европейци да има добър компютър и да пише на латиница… Оттогава не бях срещал подобни предложения, едва напоследък във фейсбук някои либерасти се опитват да ги реанимират, като „отеца“ Рафаил-Росен Стефанов. Имаше и някакъв пародиен опит да издадат романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица.

За щастие, подобни предложения са маргинални и не срещат съчувствие сред огромното мнозинство от Българите и ако либерастите останат екзотично малцинство и бъдат държани настрана от управлението на държавата, въпросът за въвеждането на латиницата в България никога няма да бъде поставен на дневен ред.

Има една по-тревожна тенденция, латиницата да бъде използвана неформално, става дума за т.нар. шльокавица или маймуница (честно казано, аз не ги разграничавам), т.е. да се пише на български с латински букви. Та това обикновено се прави в интернет, по чатове и форуми, както и в социалните мрежи. Обикновено на шльокавица пишат цигани и теенагер-простаци, но за съжаление и някои българи го правят.
На това трябва да се противодейства всячески, специално по форумите администраторите трябва да въведат изискване за писане на кирилица и да следят за неговото спазване. Също и във фейсбук е възможно – администраторите на фейсбук-страници и групи могат да изискват задължително писане на кирилица. Аз лично като администратор правя всичко възможно.

Не съм свършил, има и една още по-грозна тенденция, която забелязвам в социалните мрежи, и тя е българи да пишат направо на английски.
Не искам да очертавам профилите на тези, които го правят, въпреки че мотивите им са прекалено ясни, особено ако принадлежат към групата на либерастите.
Тук вече нещата са много сложни и опират до подсъзнателно или съзнателно отхвърляне на българския произход от съответните лица, както и стремеж към космополитизъм или хипертрофирано европейско съзнание и самочувствие, нещо като „Криворазбраната цивилизация“ в съвременен вариант.
За съжаление, не мога да посоча най-правилния начин за противодействие в този случай, но ще трябва да се измисли нещо.

„Дворът на кирилицата“ в гр.Плиска

„Дворът на кирилицата“ е една родолюбива инициатива в стропрестолния град Плиска, реализирана на 2 май 2015г. Кирилицата е нашата, българската азбука, тя е създадена на българска земя през 9-ти век и оттогава и до ден днешем ние пишем с тези букви. Някои от тях са отпаднали през вековете и днес са останали само 30 букви.

Такива инициативи съхраняват българщината и поддържат жив българския дух, считам ги особено полезни за родолюбивото осъзнаване на младото поколение.
Ето една снимка:

Ето и повече информация от официалния сайт на двора на кирилицата в Плиска:

На 2 май 2015 г. тишината на малкия град Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1150-годишнината от Покръстването на българите в православната християнска вяра. Старата Базилика – първият православен християнски храм в славянския свят – посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника.
Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух “Тук ще бъде България!” На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно- исторически комплекс.
Интересно е, че този дом на кирилските букви и тяхната история се създава не от държавна институция или организация, а от един арменец – Карен Алексaнян – установил се в България и научил много за историята ни. С лични средства той закупува около 8000 кв.м земя, наема строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те започват да осъществяват идеите му. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превръща в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.
Карен Алексанян споделя какво от историческия разказ го е впечаталило до такава степен, че е предизвикало желанието му да построи Двор на кирилицата точно тук:
“От частичните сведения, достигнали до нас от “Житието на св. Климент Охридски” от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните – изгонени.
Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те “копнеели за България”, а царят “отдавна жадувал за такива учени мъже”. След пристигането им в столицата (около 886 г.) Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, “докато приготвим напълно това, което трябва да направим”. Но самият той бил обхванат от силно желание “всеки ден да разговаря с тях”.
Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.
Така се роди идеята за изграждането на Двор на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.”
Комплексът “Дворът на кирилицата” е организиран в две свързани едно с друго пространства:
Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски “хачкар”, подарък от първия християнски народ с послание за Двора на кирилицата.
През картинната галерия, разказваща с образи историята на покръстването и създаването на кирилицата, се прехожда към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна сграда с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.
Пред Крепостта е разположена уникална Алея на писателите, на която ще са представени творци от национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица. Тя беше тържетвено открита на 1 ноември 2017 г. с бюст-паметника на българския и световния поет Пейо Яворов. Много скоро своето достойно място на Алеята ще заемат още 80 писатели от различни народности.
Специално място е отделено и на автори, които са създавали на кирилица и книги за деца. Върху внушителна стена на 27 юли 2017 г. бяха поставени 14 барелефа на творци от 10 националности, които ще се допълват във времето .
Дворът на кирилицата напомня за царственото място, където най-значимите исторически личности определят с кирилското слово духовния път на много националности и култури. Всеки посетител тук усеща духа на миналото, неговото величие и се изпълва с гордост, че, познавайки кирилските букви, той е част от културното наследство, създадено на това свещено място. Дворът на кирилицата е мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.
Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на г-н Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Р. Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а от Армения в България.

Линк към официалния сайт: http://xn--80aaafj0aaapmrl0ae8a3d.bg/

Линк към темата в Българския Националистически Форум:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=929.0

„Ден на българската младеж“

Дата и час:  29.09.2018 | 12:00

Сборен пункт:  София, пилоните пред НДК

Мото:  Живей за България!

Фейсбук събитие:  ТУК

 

Много добра новина, очертава се още една масова националистическа проява след Луковмарш – „Ден на българската младеж“. Организатори са Българския Национален Съюз и още няколко националистически и родолюбиви организации – Национална Съпротива, Бял Фронт, Кръв и Чест и др.

Повече информация за проявата може да видите в официалния сайт:

„Ден на българската младеж“

 

Преживяла робство, войни, национални катастрофи и предателства, нашата хилядолетна Родина днес е в смъртна опасност. Ден след ден, година след година, поколение след поколение перспективите за живот на младите хора в България стават все по-лоши. Демографската катастрофа, безродните политици, апатията и егоизма след мнозинството от българите са само част от многото причини, които ни водят към пропастта. Тази пропаст, в която ако паднем, ще означава края на нашето съществуване като народ. Народ с вековна култура, традиции и идентичност.

Въпреки всички превратности на историята нашите предци са успели да изградят една силна държава в центъра на това ветровито място, Балканския полуостров. Държава, която е била истински дом на всички българи. Държава, в която те са били свободни и в която са отглеждали своите деца и са ги възпитавали в непреходните български добродетели. Тези добродетели, предавани от поколение на поколение, са допринесли за всички културни и исторически постижения на нашия народ, с които днес се гордеем. Те са и причината в тежки времена нашите предци да не загубят своята национална идентичност, духовност и воля за борба.

Но през последните повече от 70 години нишката е почти скъсана. От тогава България не е свободна държава. Макар подвластна на различни политически системи, те са еднакво антинационални и чужди на българската душевност и традиции. В следствие това ние сме управлявани от безродни и чуждоугодни политици вместо български държавници. И така лека по-лека изконните български добродетели като гордост, жертвоготовност, любов към Отечеството, трудолюбие и взаимопомощ, бяха изместени от егоизъм, политическа опортюнизъм, нихилизъм, страхливост и комплексарщина. Всичко това доведе до днешния тотален разпад на държавност и народна общност. Моралната и духовна деградация е пропила огромна част от младите българи. Те нямат идеали, за които да се борят. Живеят ден за ден, за да задоволяват единствено първичните си нужди и инстинкти. Единствената цел в живота им е материалното благополучие и за да бъде постигната тя не е важно къде се живее – в България или чужбина. Семейство, народ и Родина са вече кухи понятия за тях.

Тези факти са общоизвестни и осъзнати на почти всеки българин. Но същевременно те са безропотно приемани от нашите сънародници. Ако изключим разбира се мрънкането пред телевизора и писането във Фейсбук. Те се превърнаха в отдушник в сивото ежедневие на българина и му дават измамната представа, че прави нещо, за да промени ситуацията. Но няма още случай в историята, в който само с думи, изказани или написани, да се е спасил един народ от толкова тежка криза. Затова ние сме научихме, че

ДА ГОВОРИШ, БЕЗ ДА ДЕЙСТВАШ, Е ГРЕШНО И БЕЗСМИСЛЕНО!
В България има и друга младеж. Това сме ние, младите българи, които не сме изгубили вяра, че нашата Родина може да бъде спасена и тя отново да бъде свободна. Ние сме тук, не сме избягали и няма да избягаме. Ние не живеем единствено, за да задоволяваме материалните си потребности, защото знаем, че без България нашия живот ще е просто биологично преживяване, но няма да има смислено съдържание. Ние сме осъзнали дълга си към нашите предци, които са изградили и развивали тази държава, и към бъдещите поколения, на които ние трябва да завещаем един по-добър дом за живеене.

Ние сме последната защитна линия преди окончателната гибел на България. Ние сме поколението, което е призвано да води битката за оцеляването на нашето Отечество и нашия народ. И ние или ще бъдем достойни за тази велика задача или ще бъдем преки свидетели на унищожението на една хилядолетна държава и народ. Още обаче сме сравнително малко младите българи, които сме осъзнали тази си мисия. За да променим това и да накараме все повече наши сънародници да се събудят от летаргичния сън, в който са изпаднали и заедно с нас да поемат отговорност за своето бъдеще и това на своите деца, създадохме

“ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ”.
Това ще е мероприятие, което се провежда веднъж в годината под формата на голяма национално шествие. То ще демонстрация на събуждащия се дух на съпротива в младите българи, които не иска да гледат безучастно как родината им загива. То ще провежда всяка година в различен български град, за да подчертае единството на нацията, което искаме да възвърнем и убеждението ни, че България не е само София и още няколко големи града.

Но “Ден на българската младеж” ще бъде много повече от шествие. То всъщност ще е само завършека на кампания, която ще се състои в седмиците и месеците преди националното шествие. В тази кампания, чрез различни акции и мероприятия ние искаме да провокираме, нашите връстници и всички българи, към размисъл, а от там и към действие. Искаме да дадем възможност на тези, които мислят и чувстват като нас, да преминат от пасивно мрънкане към активна борба.

Целта на инициативата не е просто да изказваме всеизвестни проблеми и да рисува апокалиптични картини. Напротив, ние искаме да даваме решения и на дела да демонстрираме нашите намерения. Затова чрез многобройни акции и инициативи ще покажем как млади хора могат да променят нещата към по-добро. Да, това ще са малки промени, но те ще дадат кураж на тези, които все още гледат апатично как България загива, че не е нужно да чакат оялите се политици или други външни или вътрешни сили да променят положение. Искаме да ги накарат да повярват, че силата, която ще възроди Родината ни, е в нас и няма кой друг да свърши това вместо нас. Поради тази причина по време на кампанията и шествието няма да издигаме никакви искания и призиви към настоящи и бъдещи управляващи, към ръководни фактори в икономиката, науката, културата и всички други сфери на обществения живот. Отдавна се научихме, че така наречения елит на България, отдавна е прогнил и е неспособен да изведе страната ни от тази дълбока криза.

Спасението е единствено в самоорганизирането на всички честни и достойни българи в единна общност, която стъпка по стъпка да започне новото изграждане на нашата държава. Да, това е изключително труден и дълъг процес, но само така е възможно да спасим това, което обичаме. А как може това да се осъществи на практика, ще покажем ние, младите български националисти, чрез “Ден на българската младеж”.

Изглежда вече няма да има „лятно часово време“ :)

Смяната на астрономическото време с лятно и преместването на стрелките на часовниците два пъти в годината е изключителна глупост. Не мога да оправдая подобни социални експерименти, които нарушават психическия комфорт на хората.  А прословутите „икономически аргументи“ се оказаха вятър работа, става дума за нищожни суми, които се спестяват вследствие на тази промяна.  Според мен, а и според повечето хора икономическите и сметкаджийските аргументи не могат да стоят по-горе от добрия психологически статус и здравето на гражданите.

И ето че наближава краят на смяната на часовото време. Тази година имаше онлайн проучване на територията на всички държави от Европейския съюз и огромното мнозинзтво се обяви против преместването на стрелките. Остава само това да се одобри и от Европейския парламент и нещата ще си дойдат на мястото 🙂

Статията в сайта kaldata.com:

 

Hoвoтo oнлaйн пpoyчвaнe нa Eвpoпeйcĸия cъюз зaĸлючи, чe пo-гoлямaтa чacт oт гpaждaнитe нa блoĸa ca пpoтив пpeвĸлючвaнeтo мeждy лятнoтo и зимнo вpeмe. Taĸa вcичĸи знaци coчaт, чe EC вeчe щe cпpe дa пpoмeня cтpeлĸaтa нa чacoвницитe.
Πoвeчe oт 80% oт pecпoндeнтитe в нaй-гoлямoтo oнлaйн пpoyчвaнe в иcтopиятa нa EC пoдĸpeпят пpeмaxвaнeтo нa пpoмянaтa нa чacoвницитe пpeз лятoтo и зимaтa, cъoбщaвa гepмaнcĸият вecтниĸ Wеѕtfаlеnроѕt, цитиpaйĸи дoбpe инфopмиpaни изтoчници в Бpюĸceл.
Oĸoлo 4,6 милиoнa дyши взexa yчacтиe в пpoyчвaнeтo, пpoвeдeнo мeждy 4 юли и 16 aвгycт.

Cъглacнo лятнoтo чacoвo вpeмe, чacoвниĸът ce движи нaпpeд c eдин чac пpeз лeтнитe мeceци, тaĸa чe днeвнaтa cвeтлинa дa тpae пo-дългo вeчep. Πoвeчeтo oт Ceвepнa Aмepиĸa и Eвpoпa cлeдвa oбичaя, дoĸaтo пo-гoлямaтa чacт oт дpyгитe cтpaни нe. Лятнoтo чacoвo вpeмe e въвeдeнo в Бългapия нa 1 aпpил 1979 г.

Taĸa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия щe пpeпopъчa нa дъpжaвитe-члeнĸи нa EC дa пpeмaxнaт лятнoтo чacoвo вpeмe. Oĸoнчaтeлнoтo peшeниe щe бъдe взeтo oбaчe oт Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт. B минaлoтo тoй ce oбяви ĸaтo цялo зa пpeмaxвaнe нa cмянaтa нa вpeмeтo в cтpaнитe oт EC.

B нaчaлoтo нa фeвpyapи тaзи гoдинa 384 дeпyтaти в Eвpoпeйcĸи пapлaмeнт глacyвaxa „зa“ пpeмaxвaнe нa лятнoтo чacoвo вpeмe, cpeщy 154 „пpoтив“.

Kaĸвo пeчeлим и ĸaĸвo гyбим oт тaзи пpoмянa?

Зa бaщa нa идeятa зa лятнoтo чacoвo вpeмe чecтo ce пocoчвa Бeнджaмин Фpaнĸлин, нo ce cмятa, чe зa пpъв път тo e въвeдeнo в Гepмaния и Aвcтpo-Унгapия пpeди вeĸ, зa дa ce cпecтявa гopивo пpeз Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Πo-ĸъcнo и дpyги cтpaни ги пocлeдвaт. Πoвeчeтo члeнĸи нa Eвpoпeйcĸитe oбщнocти пpиeмaт лятнoтo чacoвo вpeмe пpeз 70-тe гoдини нa XX вeĸ.

Учeни oт Xapвapд ca ycтaнoвили, чe в дeня cлeд cмянa нa вpeмeтo ĸaтacтpoфитe пo пътищaтa ce yвeличaвaт c 18%. Πpичинaтa e cънливocттa и зaбaвeнитe peaĸции. Kлючoв мoмeнт e пecтeнeтo нa eнepгия – имeннo зapaди тoвa в гoдинитe нaзaд e peшeнo дa имa лятнo и зимнo вpeмe. B Бългapия пpoyчвaнe e пoĸaзaлo, чe лятнoтo чacoвo вpeмe пecти eнepгиятa, ĸoятo AEЦ „Koзлoдyй“ пpoизвeждa зa 12 чaca пpи пълнa мoщнocт. Paздeлeнo нa вceĸи oт нac ce oĸaзвa, чe тoвa e 54 cтoтинĸи нa чoвeĸ зa eднa гoдинa.

Антибългарската истерия на либерастите

Някои активисти от либералната част на политическия спектър не се задоволяват с пропагандата на пазарния фундаментализъм и мултикултурализма, но за съжаление се изявяват и като антибългари. Следя от време на време техните публикации във фейсбук, злобата, презрението и омразата им към българщината няма граници…

Ще дам един пример, следващото изказване е сравнително умерено, показващо уж някаква загриженост за българите (това е лицемерна постановка, разбира се):

Maria Spirova

Какво ще прави държава, която третира „Гераците“ като наръчник за обществен морал и социална справедливост, която не може да се откъсне от родово-общинната злоба и параноя на „Железният светилник“ и от паническата, повърхностна парвенющина на „Пази Боже сляпо да прогледа“, в епохата, в която един телефон е по-умен от произволна катедра на висше учебно заведение?
В този контекст, племенната паника, която е обзела мнозина българи, е реална. Да, изчезваме, топим се.
Ще ни превземат, ще ни смачкат. Това е цената на инатливия отказ от промяна и развитие, от разбиране и реализиране на истинския ни общ потенциал.
Жалкото е, че тук и сега ние страстно вярваме, че се съпротивляваме. А всъщност от бяс и глупост режем клона, на който седим. Съдействаме с всички сили на разрухата, от която се ужасяваме.
* * *
Така едно време хомо сапиенс е прегазил неандерталците.
Еволюираш или умираш.
Ние изглежда вече сме направили своя избор – славната гибел в защита на фетишизираното минало.
То не бяха траки, конски опашки, Златни векове, Бай Ганьо, Бай Тошо…
Ще ни погребат с всички почести: ще гърми химнът, планината ще се гордее, а в саркофага ще положим и един чифт цървули за пътя към Отвъдното.

Чрез Емил Попов

А това е един тежък случай:

 

Mоето мнение е следното: мнозина биха се зарадвали ако българите изчезнат или се претопят, казвам „мнозина“, но тези екземпляри не са чак толкова много, влиянието им е около 2% и се надявам да си остане толкова.
Не се и съмнявам, че въпросните „умно-красиви“ екземпляри биха искали ние да се откажем от българската си идентичност и да се превърнем в аморфно стадо от евро-свине, които флякат на английски, вярват на рекламите по телевизора и се кланят на свети Мобифон… но аз не вярвам, че ние българите ще изчезнем, а пък времето ще покаже кой е прав и кой е крив, май либерастите не могат да прежалят провала на Истанбулската конвенция…

Пътуващо читалище „Бащино огнище“

Това читалище съществува вече няколко години, идеята освен че е оригинална, е и много родолюбива. Хубаво е, когато ние българите започваме да осъзнаваме, че в днешния век на глобализация запазването на националната идентичност е нещо изключително важно… а това значи да не губим българското си самосъзнание, да говорим нашия български език, да пишем на нашата българска азбука (а не на „шльокавица“), да познаваме нашата история, култура и традиции 🙂

Та ето малко повече информация за това читалище:

История, памет, гордост, чест, просто думи, които изричаме често без да се замислим какво означават. Без история какво ще разкажем за себе си на следващите поколения, ако не помним героите си ще можем ли да повярваме в други нови такива? Какво е днес гордостта или чувството за чест? Все повече упреци биват отправяни към обществото, учителите, училището като институция, дори съвременните учебници, че не научават децата на необходимото. А историята, тя е част от нас, част от родовата ни памет от векове, но като че ли понякога ни липсва искра. Искрата, която да за запали огъня. Онзи огън, който те кара да гориш, а не да тлееш. Та се питат хората има ли днес съвременни будители? Има ли кой да повдигне духа на народа във време на глобализация и обезличаване? Отговорът е „да“ има.

Пример за това е едно малко читалище, което е събрало късчета история в съвсем малко пространство, но то не е като другите, не чака посетители, а само отива при тях. То стана популярно у нас като читалище на колела. Създадено от няколко човека подвижното просветно кътче обикаля из цялата страна, за да припомни историята на България, там където никой не отива при хората, за да го направи и да предаде най-ценното на бъдещото поколение – децата.

Експозицията в читалището е посветена на История на българското войнство от Средновековието до световните войни. Военни оръжия, традиционни облекла, етнографски кът с български народни носии, чекрък, чепкало и много други. Всеки посетител е добре дошъл в пътуващото читалище, носещо името „Бащино огнище“. Входът е свободен, а за всяка група се провежда беседа, по време на която разказват факти и събития от българската история. Желаещите да помогнат, за да може тази благородна идея да продължи да съществува, могат да дарят или да се включат като доброволци към пътуващия екип. Идеята е да се съберат хора на изкуството, интелектуалци, които да поддържат каузата, като допринасят за просвещаването на хората.

Макар и със скромни размери 14х3 автобусът – читалище успява да събуди интереса у хората, които са го посетили, за да припомни за чувства като патриотизъм и да се пребори да съхрани културата, традициите, историята и ценностите.

Източник

Клип, предствящ пътуващото читалище „Бащино огнище“:

Възрожденско училище „Аз съм Българче“

Преди няколко дни разбрах за тази инициатива, видях снимки във фейсбук и се заинтересувах. Става дума за родолюбиво обучение през лятото на деца от 7 до 14 години в гр.Копривщица. Срокът е една седмица, на три смени: 9-15 юли, 23-29 юли и 20-26 август 2018г. (ако има такова нещо следващите години датите ще са други, разбира се). Цената е 527 лева, може да видите на официалния сайт подробности какво точно включва…

Програмата предвижда игри, дискусии за важните неща в живота, творчески работилници, ежедневни занимания по българска история… също посещения и беседи в къщите музеи на Копривщица, изнасяне на урок по методиката от Българското Възраждане – взаимоучителната метода, образователни дискусии, уроци по народни танци, запознаване с някои от българските занаяти и т.н.

(Снимките са от албум на Асен Великов във фейсбук, вижте повече снимки ТУК )

За мен тази инициатива е похвална, надявам се и в други български градове да се направи нещо подобно 🙂

Ето и официалния сайт, където може да намерите повече подробности:

Сайт „Аз съм Българче“

Линк към темата в Българския Националистически Форум

Българомразци защитават българоубийци

Падението на либерастите няма край, стигнаха дотам да защитават открито и да пишат апологии на един престъпник и убиец  Става дума за австралиеца Джок Полфрийман (който е осъден за убийство на студента Андрей Монов и сега е в затвора) и сайта Маргиналия… следя от време на време публикациите в този сайт и уверено мога да кажа, че той е нещо като неофициална трибуна на българомразкия Хелзински комитет, „ценностите“, които защитава Маргиналия са едно към едно с БХК 
А между другото, преди няколко години Хелзинския комитет беше предложил същия престъпник Джок Полфрийман за „човек на годината“. Както бих се изразил в едно изречение: българомразци защитават българоубийци…

Статията в сайта Маргиналия

Как така убиец бе номиниран за „Човек на годината“

Австралиец уби 20-годишен младеж в центъра на София

Относно Истанбулската конвенция

За щастие, в България Истанбулската конвенция не беше приета, поради вдигнатия шум и обществения натиск. Значи българите не са чак толкова заспали, колкото се опитват да ги представят някои хора 🙂 Надявам се тази конвенция изобщо да не бъде приета и за в бъдеще.

Причината за негативното ми мнение за конвенцията не е че подкрепям семейното насилие и в частност насилието срещу жените и момичетата. Даже напротив, мнението ми е, че срещу насилниците трябва да се предприемат много по-строги мерки, най-вече ефективни присъди. Негативното ми мнение се дължи на нещо друго – защитата на жените от насилие не е основното в тази конвенция, това е само маска, смокинов лист, който прикрива нейната същност. Главното в тази конвенция е пропагандата на джендър-идеологията и нейното натрапване от т.нар. НПО (неправителствени организации). Всъщност тези организации се водят неправителствени, а реално са надправителствени (или си поставят такава цел). Тук става дума не само за фамозния „български“ хелзински комитет (БХК), а и за заинтересованите среди от гей-лобито (т.нар. ЛГБТИ… последния да затвори вратата).

Та така, според конвенцията, в училищата ще се пропагандира джендър-идеологията, а някакви заинтересовани гей и „правозащитни“ организации ще упражняват контрол и ще ни казват колко е часа. Това е не само унизително за българското общество и българската образователна система, но е и изключително вредно за моралните ценности на българите. Да, ние българите по принцип не сме толерасти и либерасти, това се опитват да ни го натрапват политиканите и журналистите, и това че не сме толерасти показва че сме стъпили здраво на земята и не се поддаваме на вятърничавата пропаганда на културния марксизъм…

Представям на вашето внимание няколко статии по въпроса:

Истанбулската конвенция вреди на жените!

Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

Какво е джендър-идеологията

Българи и/или славяни?

Ето мнението ми по въпроса дали българите са славяни или не.
Та така, според мен българите не са славяни. Аз не съм привърженик на автохтонната теория за произхода на българите, според която траки, българи и славяни е едно и също, не съм и от тези, които въобще отричат наличието на славянска народност или пък отричат заселването на славяни по българските земи.
Разбира се, историческите извори потвърждават заселването на славянските племена на Балканите от средата на 6-ти век насетне. Аз не приемам обаче тезата за т.нар. славянско море, видите ли че едва ли не славяните са били преобладаващата част от населението на полуострова. Данните от антропологията и генетиката изключват подобна хипотеза, славянските гени в днешните българи не надвишават 20% 🙂
Ще засегна въпроса за българския език, който е най-щекотливия. Според филологията, българският език принадлежи на славянската езикова група, но между него и останалите славянски езици има различия – в него няма падежи, присъства един звук, който го няма в другите славянски езици – звукът Ъ, освен това в българския език има задпоставен член (т.е. определителният член се поставя зад съществителното или прилагателното, а не пред него). Тези особености се дължат най-вече на влиянието на палеобалканския субстрат, т.е. на завареното местно население на Балканите.
Езикът обаче не е основен етноопределящ фактор, веднага давам два примера: английският език е от германската езикова група, но англичаните не се самоопределят като германци, а негрите в САЩ говорят на английски език, но не са англичани.Средновековната българска народност се формира постепенно при сливането на трите етнически групи – Аспаруховите българи, завареното местно население и славяните. Обявяването на старобългарския език за официален става на Преславския събор през 893г. Значи славяните са само една от етническите общности, формирали днешните българи и не би трябвало да се отъждествяваме само с нея и да игнорираме останалите.Всичко написано от мен в предходните редове е отдавна и добре известно, но най-важен е въпросът за самоопределението, всеки от нас трябва сам да определи как се чувства – като българин, славянин или и двете.
Аз лично се самоопределям като българин, но не и като славянин. Никак не се отъждествявам със ранносредновековната славянска култура, която е била на примитивно ниво – наколните жилища, медовината, лодките еднодръвки, подсечното земеделие и землянките… А пък славянската керамика е била по-примитивна и от неолитната керамика на древното население по българските земи… Като се замисля, май само славянската религия е била на ниво. Въпреки всичко, днешните български езичници не избират славянските богове и богини, за разлика от руснаците, украинците или поляците. От психологическа гледна точка това означава, че на подсъзнателно ниво българите не се чувстват славяни. Когато реших да се ориентирам към езичеството, аз също не избрах славянските божества, те са ми далечни и чужди и с нищо не ме привличат.
От трите етнически групи, формирали българската народност, най-близо до мен чувствам завареното местно население на Балканите, аз не ги наричам траки, защото през късната античност местното население е било доста нехомогенно. Е, ако някога си направя генетичен тест, ще мога да бъда по-сигурен, разбира се 🙂
Политическия аспект ще го оставя на последно място. Отъждествяването на българите и славяните автоматично означава, че останалите славянски народи са ни братски, а това води до по-лоши последици, които са добре известни – взаимоотношенията между малкия брат и големия брат не са равноправни, а понеже българите са в ролята на малкия брат, за нас се предвижда да сме от подчинената страна… А за мен като българин и български националист това е неприемливо. Пред нас е и примера на бивша Югославия, в която уж всички славянски народи бяха равни, а комай сърбите бяха по-равни…
Когато стана дума за братски чувства, нима може да се игнорира личното отношение? Как така някой ще ми казва, че сърбите са ми братя, когато аз не ги чувствам като такива? За мен те не са братя, а само съседи, и то злонамерени съседи. Да, аз мразя сърбите и по този повод и друг път съм писал статуси, сръбският език за мен е почти неразбираем, и сръбската кирилица е твърде далеч от нашата, а пък за взаимоотношенията между българите и сърбите през вековете фактите са много добре известни.
Та си мисля, че ние българите нямаме нужда от такива братя, които да ни командват и да ни казват колко е часа.