• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

09 March 2021, 11:25:47

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12483 Posts

Шишман
4465 Posts

Panzerfaust
737 Posts

Лина
675 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 125
  • Latest: sw
Stats
  • Total Posts: 20112
  • Total Topics: 1323
  • Online Today: 133
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 28
Total: 29

avatar_Hatshepsut

За или Против членството на България в ЕС

Started by Hatshepsut, 14 November 2018, 19:07:50

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Подкрепяте ли членството на България в ЕС?

Да, подкрепям го безусловно
0 (0%)
Да, подкрепям го, с известни забележки
3 (75%)
И да, и не (колебая се)
0 (0%)
Не, не го покрепям (искам България да не членува в такива съюзи)
1 (25%)
Не, искам България да е член на Евразийския съюз с Русия
0 (0%)

Total Members Voted: 4

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Българите с противоречива оценка на членството в ЕС


Възможностите за пътуване (90%) и работа (81%) в чужбина са направленията, в които българите виждат най-големия и реален ефект от членството ни в ЕС

лед 7 години в Европейския съюз равносметката на българите за изминалия период е противоречива, но те остават умерени оптимисти за членството на България и бъдещото развитие на Европа.

Такава картина очертават данните на агенция Алфа Рисърч, които са част от проведения през януари 2014 г. мониторинг на обществено-политическите нагласи. Проучването е реализирано в периода 18-22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна.

В началото на осмата година от членството на България в ЕС и на прага на третите поред избори за европейски парламент, равносметката на българите за изминалия период е противоречива: според 32% страната е спечелила от европейското членство, но повече от половината (51%), не виждат съществена промяна. Песимистите (17%) са близо два пъти по-малко от позитивно настроените.

Когато става въпрос за резултатите в личен план, мненията са много по-критични. Едва 15% – два пъти по-малко от посочилите, че страната е спечелила от членството в ЕС, отчитат лични ползи, а огромното мнозинство – 73% заявяват, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си. Социалните групи, които в по-голяма степен виждат ползи както за страната, така и в личен план, са най-вече столичани, по-младите поколения, хората с по-високо образование и доходи.

Възможностите за пътуване (90%) и работа (81%) в чужбина са направленията, в които българите виждат най-големия и реален ефект от членството в ЕС. Това са и сферите, към които е имало най-големи очаквания за подобрение при присъединяването ни.

Инфраструктурата е третото направление с най-много положителни оценки – 73%. Тук промяната в обществените нагласи бележи най-голям ръст спрямо началото на членството, когато едва 26% от българите са се надявали на положителни ефекти в това направление.

За мнозинството от хората обаче членството в ЕС не е успяло да повлияе съществено върху развитието на редица ключови сфери като: селско стопанство (49% положителни - 49% негативни оценки), опазване на околната среда (44% положителни - 53% негативни оценки), подобряване конкурентоспособността на българските фирми (42%-55%), защита на потребителите (41%-55%), култура и наука (36%-59%), социални политики (35%-62%).

В дъното на класацията, с най-много негативни оценки, остават: борбата с престъпността (68% негативни оценки), корупцията (71%), и работата на съдебната система (74%). В това отношение обществените нагласи съвпадат изцяло с критиките от регулярните мониторингови доклади на Европейската комисия, в т.ч. и последния от януари 2014 г.

Въпреки доминиращото усещане, че българските граждани не са усетили преки ползи от присъединяването ни към ЕС и слабия ефект върху редица ключови социални сфери, общественото мнение запазва умерен еврооптимизъм.

46% от българите имат положително отношение към членството в ЕС, а негативно - едва 16%.

Очаквания Евросъюзът да се развива в положителна посока в близко бъдеще споделят 37% от хората. Според 17%, колкото са и европесимистите, ситуацията в Съюза ще се влошава.

С повече оптимизъм към Европа подхождат тези социални групи, които в по-голяма степен са изпитали ползите от членството: по-младите поколения, с по-висок социален и икономически статус, привърженици на десни и дясно-центристки политически формации. "Евроскептицизмът" е по-разпространен сред хората с ниски доходи и образование, заетите с ръчен труд и безработните, както и сред по-възрастното поколение.

Одобрението на българите за европейското членство е подкрепа за стратегическата ориентация на страната, но то не е константа. От начина, по който България ще се развива през следващите години, от напредъка в сферите, към които общественото мнение е най-критично, ще зависи в каква посока ще поеме то и дали крехкият оптимизъм няма да се трансформира в песимизъм.

https://www.vesti.bg/bulgaria/politika/bylgarite-s-protivorechiva-ocenka-na-chlenstvoto-v-es-6005158

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ - ЕВРОБАРОМЕТЪР: 53% от българите не виждат ползи от членството в ЕС!!!

Евроскептиците у нас се оказаха повече от половината, сочи ново проучване на Евробарометър, публикувано на сайта на Европейския парламент. То е проведено през септември и отразява настроенията към политиката на ЕС във всичките 28 държави -членки, като е качено на сайта на ЕП на 4 декември.

Виж тук: http://www.europarl.europa.eu/pdf/eurobarometre/2015/2015parlemeter/eb84_1_synthese_analytique_partie_II_en.pdf

Данните са повече от интересни и разбиват на пух и прах разни други проучвания като това на Алфа рисърч, правени у нас, които дават огромно мнозинство на подкрепата на българите за ЕС.

Оказва се, според Евробарометър, че вече едва  47% от анкетираните българи виждат полза от членството ни в общността. За сравнение през 2013 година този процент е бил 51 на сто. Говорим за официални данни от Брюксел, а е твърде възможно този процент с негативни нагласи да е далеч по-висок.

Още по-негативна е оценката на българите на въпроса с какво точно те виждат или не виждат приноса на ЕС за страната ни. При отговор "ЕС ПОМАГА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ"  - едва 23 % отговарят положително.

Евроскептици като нас са също Австрия, Италия и Кипър. Заедно с България - това са държавите, където по-малко от половината граждани смятат,  че има полза от това страната им да е част от ЕС.

https://spodeli.eu/

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Въпреки евроскептицизма повече българи виждат ползи от членство на страната в ЕС


Въпреки засилването на антиевропейските партии и настроения в Европейския съюз (ЕС) броят на българите, които виждат полза от членството ни в общността, се е увеличил с 2% спрямо миналата година до 49%. Той обаче все още е доста под средния за Европа – 60%, което означава, че като цяло българите остават скептични.

Това показва последното проучване на Евробарометър, публикувано на сайта на Европейския парламент (ЕП).

Интересното обаче е, че броят на българите, които смятат, че страната ни не е спечелила от членството си в ЕС, е намалял с 6% до 30%, което е почти колкото и средното равнище за общността – 31%.

За повече от половината българи (53%) основната полза от членството в ЕС продължава да бъде възможността за нова работа, като с този резултат водим пред всички останали страни членки. Според анкетираните членството на страната подобрява сътрудничеството на България с другите държави от ЕС (28%), а третият най-често даван отговор по отношение на ползите е поддържането на мира и укрепването на сигурността (24%).

За сравнение, данните на Евробарометър показват, че за европейците най-голямата полза от членството в ЕС е приносът към икономическия растеж на страната им (35%, като в България този процент е доста по-нисък – 23%), опазването на мира (30%) и сътрудничеството между държавите в общността (31%).

Оценката на европейците за членството на страните им в ЕС силно варира. Одобрението е най-високо в Литва – 86%, следвана от Латвия с 85% и Ирландия и Малта с по 84%, а най-слаба е оценката на Италия (38%), Гърция (44%, като се отчита сериозен спад от 12% спрямо миналата година) и Кипър (44%, където пък има ръст на подкрепата от 10%).

Като цяло българите имат много по-негативно отношение към бъдещето на страната, отколкото към това на ЕС, като заемаме първа позиция по този показател. Според 53% от анкетираните положението в България се влошава, докато само 24% мислят същото за ЕС. Най-отрицателна нагласа към бъдещите развития в общността имат гърците (80% смятат, че нещата стават все по-зле), французите (72%) и естонците (61%).

Интересно е да се отбележи, че малко над една трета от българите смятат, че гласът им реално има значение в страната. По този показател сме доста под средното за Европа (53%), като подобна тенденция се наблюдава най-вече в страните от Източна Европа, а най-слабият резултат е в Гърция - 17%. За сметка на това почти всички граждани на Дания и Швеция са убедени, че гласът им има значение за собствената им страна.

Българите са най-слабо убедени, че гласът им има по-голямо значение в ЕС, отколкото в страната ни, като след нас са единственото Литва и Румъния, където според анкетираните мнението им изобщо не се зачита в общността.

Макар и през последните години германският канцлер Ангела Меркел да се оформи като лидерът на общността, като цяло германците са чак на пето място от гледна точка възприятието на влиянието на страната им в ЕС. По този показател отново лидери са Дания и Швеция.

Данните показват, че доста над средния за ЕС процент българи виждат като позитивен образа на Европейския парламент – 38% спрямо 25% средно за общността. С този резултат заемаме първо място в класацията заедно с Ирландия и Румъния.

Според анкетираните българи най-важните политики, върху които европарламентът трябва да постави фокус, са борбата с бедността и социалното изключване (56%) и борбата с тероризма, като в същото време се уважават личните свободи (43%) и имиграционните политики (42%).

Проучването, проведено сред 27 768 европейци на възраст над 15 години, се е състояло между 24 септември и 3 октомври, допълват от Евробарометър. Това е период, в който е имало национални и регионални избори в няколко страни – Хърватия, Германия, Испания, Литва и Чехия, а в България и Италия се провеждаше подготовка за президентски избори и референдуми, казва се в доклада.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/vypreki-evroskepticizma-poveche-bylgari-vijdat-polzi-ot-chlenstvo-na-stranata-v-es-228611/

Hatshepsut

Българите оптимисти за ЕС след 10 години членство


За разлика от Шенген, за влизането в еврозоната преобладават притесненията, показва проучване на "Алфа рисърч"

Българите остават еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.

Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България, в периода 16 – 25 септември сред 1021 души. То е направено по повод 10 години след приемането на страната за член на ЕС.

Ползите от членството в ЕС

От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за еврочленството се запазва в рамките на 50%, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През този период най-големи еврооптимисти са по-младите българи, с по-високо образование, активност и мобилност, жителите на София и големите градове, икономически активните и хората с доходи над средното ниво. По-скептични остават възрастните жители на малките населени места, с по-ниско образование, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.
Според проучването има съществена разлика в обществените нагласи за ефектите от приобщаването на България към ЕС. В края на 2008 г. се наблюдаваше поляризация между очакванията за умерен ефект от еврочленството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната, а въвеждането на европейски правила се приемаше като налагане на незаслужени ограничения пред България.

Сега в съотношение 51% към 26% българите смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.

Мнозинството от пълнолетните жители на страната възприемат ЕС като демократичен, закрилящ и солидарен. Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен.

И в началото на еврочленството, и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение им предоставя. Тук е и най-значителният ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017 г.; шансовете за образование бележат двоен ръст - от 4% през 2008 г. до 10% сега, а за намиране на работа, близо четворен - от 6% до 22% за същия период.

Преките ефекти

За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в България беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага страната.

Преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007 г. (според 40% от анкетираните); налице са значителни промени в инфраструктурата и в населените места, разширява се достъпът на българските производители до повече пазари.

Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата.

Предизвикателствата

През 2007 г. българите открояват като водещ проблем пред ЕС конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес тревожи по-малко хора (35%). Икономическите проблеми са изместени на по-заден план от борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%). Водещи общоевропейски проблеми се припознават не само като проблеми на "другите", но и като български.

Най-големите страхове през 2007 г. бяха от затваряне на предприятия заради навлизането на чужди стоки, че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години, че български специалисти ще емигрират в чужбина и чужденци ще започнат да изкупуват земя.

Десет години по-късно делът на споделящите тези страхове е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните заема първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици, притока на имигранти и терористичните заплахи, се приемат и като основни за България.

Какви са перспективите

Обществената подкрепа за влизането на България в Шенген е висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).

Общо 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място, за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения, извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3080154_bulgarite_optimisti_za_es_sled_10_godini_chlenstvo/

Hatshepsut

Евробарометър: За 57% от българите страната е извлякла ползи от членството в ЕС

23.05.2018 | 17:30

За България процентът на анкетираните, които смятат, че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение - със седем процентни пункта, в сравнение с 2017 г.

За 54% от българите членството в Европейския съюз е нещо добро и 57% са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в съюза. Това показват данните от проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и публикувано една година преди европейските избори през май 2019 г., предаде пресслужбата на институцията.

За България процентът на анкетираните, които смятат, че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение - със седем процентни пункта, в сравнение с 2017 г.

За пръв път през последното десетилетие мнозинство от анкетираните (48%) вярват, че техният глас се чува в ЕС. Тенденцията сочи, че това положително развитие е започнало през втората половина на 2016 г., което вероятно е свързано с последиците от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Резултатите показват, че според средно 60% от гражданите членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, а над две трети от анкетираните (67%) са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам.

Анкетираните в целия ЕС разглеждат процеса с водещите кандидати като изключително важен за демократичния живот в ЕС. Европейските гласоподаватели имаха възможност да вземат косвено участие в избора на председателя на Европейската комисия за пръв път през 2014 г.

Половината от българите (50%) заявяват, че процесът с водещите кандидати би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 65% от анкетираните очакват процесът да е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС, което би довело до по-голяма прозрачност (55%), дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (56%) и представлява значителен напредък за европейската демокрация (56%).

Почти половината от гражданите на ЕС-27 (49%) заявяват, че този процес би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 70% от гражданите вярват, че процесът има смисъл само ако е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС. Освен това повечето анкетирани изразяват съгласие, че процесът с водещите кандидати води до по-голяма прозрачност (63%), представлява значителен напредък за европейската демокрация (61%) и дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). От друга страна, по-малко от половината анкетирани смятат, че този процес би попречил на националните правителства да изберат най-добрия кандидат (46%) или че няма реално въздействие (45%).

За българите приоритетните теми в следващите европейски избори са икономиката и растежът (57%), борбата с тероризма (49%) и социалната защита на гражданите (47%). След тях идват борбата с младежката безработица (44%), защитата на потребителите и безопасността на храните (37%) и имиграцията (35%).

По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред.

49% от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%). Около една трета от европейците определят като приоритет борбата с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на човека и демокрацията, както и социалната защита на гражданите на ЕС са важни теми за 32% от анкетираните.

За европейците демокрацията е основна ценност както на равнище ЕС, така и в собствената им страна. Мнозинството от анкетираните продължават да са доволни от начина, по който работи демократичният процес в ЕС (46%). Процентът на българите, които са доволни от начина, по който функционира демокрацията в съюза, е значително над средния за ЕС (52%).

Между 2013 г. и 2018 г. в държавите - членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании срещу политическото статукво. Това развитие се възприема като положително от мнозинството европейци.

Все пак 70% от анкетираните смятат, че не може да се постигне подобрение в политическата или икономическата област само с противопоставяне. В същото време половината от анкетираните в ЕС (50%) смятат, че антисистемните партии или движения не представляват заплаха за демокрацията, докато малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение. 53% от гражданите са съгласни с твърдението, че новите партии и движения могат да намерят нови решения по-успешно от настоящите, а 56% вярват, че те могат да донесат реални промени.

Данните за България са близки до тези в ЕС: 57% от анкетираните смятат, че новите партии и движения могат да донесат реална промяна, а 52% са съгласни с твърдението, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа. По-ниски от средните са стойностите при нагласите на българите, че с противопоставяне може да се постигне подобрение в политическата или икономическа ситуация (55%) и че антисистемните партии или движения представляват заплаха за демокрацията (20%).

http://econ.bg/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите сборника "Ще се разпадне ли ЕС?", издание от 2016г.:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4033

FELDMARSCHALL

На тая тема "Ще се разпадне ли ЕС" мисля че всяка година трябва да се издава нова актуализирана книга, защото развитието на събитията е много динамично в днешния съвременен свят на модерни технологии, комуникация и максимална взаимообвързаност между държавите. :laugh:

Шишман

Аз не виждам ползи и смисъл от членството в ЕС!!!И без това членство можем да си седим тука, така че няма полза за никого. Само ни карат да им приемаме глупавите джендър и анти-расистки постановки.
Funny Funny x 2 View List

FELDMARSCHALL

Недей да говориш глупости. Без ЕС щяхме да гледаме днес мутирали варианти на ВИС и СИК, връщане към времената 1995-96г. и непрестанен рекет над обикновения човек, както и заплати по 5 долара като при Жан Виденов. Един мой познат от стария ми квартал, който е дребен търговец откакто започна частната инициатива след 1990г и държи малко квартално магазинче за хранителни стоки, баш тогава са го тормозели групировките, че ще му начупят прозорците на магазина, и са му лепили рекламни стикери на вратата демек "подканване" да се застрахова при тях. Ти поне си по-голям и добре знаеш какво беше през 90те години в България... Мутризацията щеше да е в много по-голяма и брутална степен, а ЕС има в някаква степен възпирателни механизми, че тукашните бабаити да не се оливат съвсем. Иначе нямаше да има никакъв контрол. Виж сега какво е в бившите съветски републики, които са в безтегловност след разпадането на СССР, а пък не са влезли в ЕС или друг съюз. Пълна анархия и разпад на всякакви държавни структури. Те в момента са както ние бяхме през 90те! Аз го почувствах и на мой гръб преди няколко години, когато бях в Молдова на гости на един познат - без малко да стана жертва на грабеж от тамошните мутренски групировки и това ме подсети какво беше в България преди 2000г.
Относно джендърството и BLM тенденцията, тя се подклажда от определени кръгове в САЩ около демократите либерало-левичари и техните либерало-левичарски слуги в Европа. Консервативните партии в Европа и в САЩ са срещу тях.
Agree Agree x 2 View List

Шишман

Quote from: FELDMARSCHALL on 25 January 2021, 18:07:05Ти поне си по-голям и добре знаеш какво беше през 90те години в България...
Да помня добре, даже -много-добре онея години и бях, много в час. И да ти кажа: беше много добре. А 5-те долара заплата беше за кратко и при сдс. И т.н. Ужаса  който описваш не го помня, а помня по много. Бяха златни години . Мутрите бяха нищо в сравнение с данъчните след това. То за това и се махнах - писна ми тормоза на данъчните. Документите на фирмата ми бяха стигнали 40см. дебелина.
Funny Funny x 1 View List

FELDMARSCHALL

Продължаваш да лъжеш и изопачаваш фактите. 5те долара бяха при БСП и Жан Виденов, даже всъщност станаха 3 долара през декември 1996г. както и хиперинфлацията. Ужасът, който аз помня като ученик е че майка ми се връщаше разплакана от работа, защото се беше притеснила в магазина продавача дето и отрязал парче сирене дали е отрязал точно за да и стигнат парите и жълтите стотинки, щото ако не бил точен и парчето било по-голямо, щяла да се унижи пред всички че не може да си плати. Ето това докараха твоите любимци на България ! Темата е доста чувствителна, затова те съветвам да спреш дотук с опашатите лъжи, защото вървиш по тънък лед от доста време. Маниерът ти на непрестанни провокации и предизвикване на спорове си го знаем от 15+ години, и вече ти беше казано че може да си пишеш глупостите и лъжите във фейсбук преспокойно, тук тоя номер няма да мине.
Agree Agree x 2 View List

Panzerfaust

Quote from: Шишман on 25 January 2021, 12:09:49Аз не виждам ползи и смисъл от членството в ЕС!!!
Ами една от ползите конкретно за теб е, че можеш да живееш и работиш с българското си гражданство легално в ЕС. Македонците примерно могат да ходят на екскурзия в ЕС, но не и да работят и затова толкова драпат за "бугарски пасоши".
Аз много добре помня опашките пред западните посолства за визи 90-те години преди ЕС. За туристически визи - за екскурзии, не за работа.

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 26 January 2021, 02:22:22Ами една от ползите конкретно за теб е, че можеш да живееш и работиш с българското си гражданство легално в ЕС. Македонците примерно могат да ходят на екскурзия в ЕС, но не и да работят и затова толкова драпат за "бугарски пасоши".
Аз много добре помня опашките пред западните посолства за визи 90-те години преди ЕС. За туристически визи - за екскурзии, не за работа.
Да ти кажа може и без български паспорт да се работи тука. Прави се адресна регистрация, лична карта и готово , без значение кой от къде е. Това се прави обаче и дори да си от страна: член на ЕС, тоест същата работа. Така че в тоя случай полза никаква че сме член на ЕС.
_______________________
Заради явна дискриминация ЕС постанови вече да не се казва "алкохолик", а "човек с нетрадиционна трезвеност"!

Шишман

От един СССР се надянахме на друг, ама още по-досаден и ненормален. Представителите му и те. Сетих се за другарят Юрген, какво стана с него ?

Panzerfaust

Quote from: Шишман on 26 January 2021, 09:31:20Да ти кажа може и без български паспорт да се работи тука. Прави се адресна регистрация, лична карта и готово , без значение кой от къде е. Това се прави обаче и дори да си от страна: член на ЕС, тоест същата работа. Така че в тоя случай полза никаква че сме член на ЕС.
И като си направиш адресна регистрация какви данни даваш? На гражданин от страна-членка на ЕС. А гражданите на страните-членки могат да живеят и работят без ограничения в целия ЕС.
Това на гражданите на Русия или Мароко примерно не е разрешено, техният режим на пребиваване и работа е друг. Когато не бяхме в ЕС и при нас беше друг, много по-труден.