• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 February 2020, 00:57:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10075 Posts

Шишман
1024 Posts

Panzerfaust
239 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail

Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 12141
  • Total Topics: 1223
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 37
Total: 38

avatar_Hatshepsut

Относно АЕЦ Белене

Started by Hatshepsut, 13 November 2018, 21:24:42

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

АЕЦ ,,Белене"


Площадка ,,Белене" е утвърдена за изграждане на втора АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерският съвет площадката за изграждане на АЕЦ ,,Белене" е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. ,,Енергопроект" – София, изготвя документация за ,,Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство". В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.

Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на ,,Атоменергопроект" – Киев и ,,Енергопроект" – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. През 1990 проектът е замразен, а на площадката се извършват единствено консервационни работи.

На 20 декември 2002 Министерският съвет взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ ,,Белене". В началото на 2003 г. Министерството на енергетиката предприема стъпки за актуализация на наличната база и оценка относно изграждането на новата ядрена мощност. През февруари 2003 министърът на енергетиката Милко Ковачев изпраща писма до 6 водещи световни компании в областта на ядрената енергетика с искане за актуална техническа, икономическа и финансова информация.

Със заповед на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси от 7 май 2003 е създадена експертна работна група във връзка с изграждането на централата. В нея са включени експерти от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Министерството на околната среда и водите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната комисия по енергийно регулиране, Държавна агенция Гражданска защита, НЕК и БулАтом. На 4 юли 2003 година е приета програма за дейността на експертната комисия. Тя включва 4 етапа:

- предпроектно проучване и ОВОС за изграждането на АЕЦ ,,Белене"
- вземане на решение за изграждане, провеждане на тръжна процедура и избиране на изпълнител на проекта
- преговори и сключване на договор с изпълнителя
- изграждане и въвеждане в експлоатация
Проучени са 8 типа реакторни технологии, налични на световния пазар. Всички изследвания и изводи са представени за открито публично обсъждане в България и Румъния, и са дискутирани с представители на професионални и обществени организации, научни институти и заинтересовани общности в страната и чужбина,

След последователното изпълнение на всички законови изисквания на 8 април 2005 г. правителството на България решава, че изграждането на ядрена централа на площадка Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 мегавата е най-добрият вариант за посрещане на растящите нужди от електроенергия на стабилни и прогнозируеми цени при опазване на околната среда.

През декември 2006 г. АЯР утвърждава площадка Белене за строителство на АЕЦ върху нея.

На 24 април 2007 проектът получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (EUR) за леководни реактори от трето поколение.

На 3 юли 2008 г. АЕЦ Белене получава разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На 30 юли 2008 г. започва подготовка на площадката за строителство на бъдещите ядрени съоръжения. Подготвителните дейности включват отстраняване на конструкциите, които не могат да бъдат използвани при реализацията на новия проект в АЕЦ Белене. Всички строителни конструкции, от които зависи ядрената безопасност на централата, се проектират отново и ще бъдат изградени съобразно съвременните подходи и технологии.

На 3 септември 2008, в присъствието на правителствени лица, депутати, дипломати и представители на организациите, ангажирани в изпълнението на проекта, премиерът Сергей Станишев дава официален старт на строителните дейности на площадка Белене. Срокът за построяването на първия блок съгласно графика е 6,5 години, а на втория – 7,5 години при отчитане на специфичните срокове за лицензиране съгласно българското законодателство. Най-продължителните дейности са свързани с проектиране и доставка на оборудването (58 месеца), както и самото строителство и монтаж (51 месеца). Към онзи момент се очаква първи блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2013, а втори – през 2014 година.

На 28 октомври 2009 RWE официално се оттегля от проекта заради неподписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта.

Техническият проект, разработен от главния проектант ,,Атоменергопроект", е одобрен на 28 януари 2010 г. на Технически съвет на НЕК, вкл. Междинния отчет за обосновка на безопасността и Вероятностния анализ на безопасността. При вземането на решенията са отчетени положителните заключения на независимите български и международни експертни организации. В протокола от заседанието на Техническия съвет е записано условието всички забележки и коментари на НЕК ЕАД, на АЯР и на независимите експерти да бъдат адекватно адресирани и препоръките да бъдат взети предвид при изработването на окончателната редакция на Техническия проект.

На 2 февруари 2010 г. BNP Paribas прекратява участието си в проекта поради изтичане на мандата.

На 19 февруари 2010 г. Българският енергиен холдинг стартира процедура за избор на консултант по проекта АЕЦ ,,Белене". Предварителното намерение за откриване на процедурата е публикувано през декември 2009 година. Бъдещият консултант по АЕЦ ,,Белене" следва да разработи концепция за развитието на проекта и да осъвремени икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено, че при положителни резултати от фазата на разработване на концепцията за проекта ще се премине към подготовка и изпълнение на процедура за избор на инвеститори, респективно актуализация на финансовия модел и подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 18 април 2011 г. е публикувано съобщение на БЕХ ЕАД, че банка HSBC е наета за стратегически и финансов консултант по проекта. Консултантът трябва да разработи концепция за развитието на проекта АЕЦ ,,Белене" и да актуализира икономическия му модел. В обхвата на работа на консултанта е предвидено разработване на концепция за проекта, подготовка на процедура за избор на инвеститори оказване подкрепа при цялостното преструктуриране на проекта по икономически обоснован начин.

На 11 юли 2011 г. НЕК и ,,Атомстройекспорт" подписват Допълнение № 13, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г. до 30 септември 2011 г. На 16 август изтича срокът, даден от НЕК ЕАД на руската компания ЗАО ,,Атомстройекспорт" (ЗАО АСЕ) да оттегли иска си срещу българската електрическа компания.

На 30 септември 2011 г. НЕК и ,,Атомстройекспорт" подписват Допълнение № 14, с което се удължава срокът на действие на Споразумението от 2006 г. до 31 март 2012 г. През следващите 6 месеца работните групи от двете страни продължават работата по приключването на пазарното проучване, изясняването на финансовия модел и предложението за структуриране на финансирането на Проекта от страна на HSBC, консултант на принципала ,,НЕК" ЕАД.

На 5 октомври в АЯР е внесен Доклад за ,,стрес-тестовете" за АЕЦ Белене. АЯР следва да внесе до 31.12.2011 г. в ЕК окончателен национален доклад за България. Очакванията са ЕК да се произнесе по националните доклади в първата половина на следващата година.

На 6 октомври 2011 г. НЕК внася иск срещу Атомстройекспорт (АСЕ), Русия в арбитражния съд в Париж, като мястото на арбитража е Женева. Предмет на иска са суми, дължими от АСЕ на НЕК по Рамков договор № 77-402/71300 от 28 ноември 2007 г. и Допълненията към него в размер на над € 61 000 000.

На 28 март 2012 г. 41-то Народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спирането на проекта. В подкрепа на спирането гласуват партиите ГЕРБ и Синята коалиция, против – БСП и Атака (с един въздържал се), а ДПС не участва в гласуването.

На 19 декември 2008 г. в Министерския съвет е подписан договор за създаване на съвместно дружество за изграждане на АЕЦ ,,Белене" между ,,НЕК" ЕАД и германската компания RWE Power. RWE е избрана за стратегически партньор по проекта от НЕК измежду кандидатствалите 10 участника, представляващи най-големите енергийни компании в Европа.

Главен изпълнител на проекта е руската компания Атомстройекспорт, с която на 18 януари 2008 г. е подписан договор за проектиране, доставка и изграждане на централата. Консорциумът Карсиб (Арева / Сименс) е определен за главен чуждестранен подизпълнител. Около 30% от дейностите по проекта са планирани за български подизпълнителски фирми.

През 2012 г. звеното за противодействие на финансовите и данъчни измами на Софийската градска прокуратура започва производство за престъпления и вреди в особено големи размери, а през март 2015 г. е получено постановление на Прокуратурата, че производството е прекратено заради липса на престъпление.

Решението на Арбитражния съд в Женева, което е оповестено през лятото на 2016 г., постановява Република България да изплати изработеното дотогава оборудване на изпълнителя ,,Атомстройекспорт": около €620 000 000. Българският министър-председател Бойко Борисов очертава три сценария във връзка със съдбата на оборудването: то да бъде продадено на друга страна, като усилено се говори за Иран; да се приватизира проектът; правителството да продължи изпълнението на проекта, което означава данъкоплатците да поемат разходите.

Технология

Изграждането на АЕЦ ,,Белене" включва два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение. Разработен от водещи проектантски и инженерни организации въз основа на натрупаните знания и опит в проектирането, изграждането и експлоатацията на АЕЦ с реактори ВВЕР, проектът А-92 е лицензиран от регулиращите органи в страната-производител и отговаря на съвременните национални изисквания по безопасност, както и на препоръките на МААЕ, изискванията на международната консултативна група INSAG и др.

Проектът за АЕЦ Белене принадлежи към трето поколение на най-често използваните ядрени реактори по света – реактори с вода под налягане. Това е еволюционен проект, който използва най-доброто от натрупания десетилетен опит в проектирането и експлоатацията на леководни реактори и го съчетава с най-съвременни технически решения и уникални нововъведения. В реакторната установка на проекта за АЕЦ ,,Белене" се използва реактор с вода под налягане с четири циркулационни кръга. Номиналната топлинна мощност е 3010 MW, а нетната полезна мощност – 1011 MW. Процесът на презареждане на горивото трае 14 дена, а плановият годишен ремонт е редуциран и трае между 20 и 50 дена в зависимост от обема на текущите ремонтни дейности.

Проектът за АЕЦ Белене е оптимално съчетание на няколко характеристики – повишена икономическа ефективност на производството, скъсени срокове за изграждане и реализация, конкурентни цени на електроенергията и дълъг проектен ресурс, като при това безопасността и грижата за хората и околната среда остават висш приоритет.

Системите за безопасност са проектирани така, че да устоят на откази, включително по обща причина, и да са в състояние да изпълнят функциите си при загуба на електрозахранване.

За тази цел се реализират следните изисквания:

- Всяка система за безопасност има няколко канала, като всеки от тях е в състояние изцяло да изпълни възложената му функция за безопасност;
- Броят на каналите (четири) е така определен, че да може да се удовлетворят съвременните критерии за прилагане на принципа на единичен отказ, а конфигурацията им е реализирана по начин, който осигурява тяхната защита от едновременен отказ по обща причина;
- Всяка защитна система за безопасност се състои от активна и пасивна част, като всяка една от тях е в състояние да изпълни възложената и функция по безопасност;
- Управляващите системи за безопасност са проектирани като се изхожда от условието, че отказът в системата предизвиква действия, насочени към осигуряване на безопасността;
За предпазване от операторски грешки се използват автоматични системи, които предизвикват защитни действия и блокират управляващите действия на оператора, ако те нарушават изпълнението на функциите за безопасност;
- Активните системи за безопасност се захранват с електроенергия от независими източници (дизелгенератори), реализирани в съответствие с изискванията към осигуряващите системи за безопасност.

Световният опит при експлоатацията на ядрени централа показва, че най-ефективните съвременни системи за безопасност се основават на максимално намаляване на зависимостта от човешка намеса, като възможността за противодействие на грешките на оператора се залага още в конструкцията на реактора. Основните преимущества на проекта А 92 спрямо съществуващите проекти на АЕЦ с реактори ВВЕР от предходното поколение (У-87) се състоят в това, че основните функции на безопасността се изпълняват независимо една от друга от две различни по принцип на работа системи. Пасивните системи за безопасност практически работят без външно захранване и не изискват намеса на оператора. Активните системи за безопасност са двойно резервирани, което значително намалява вероятността за неоткрити откази. По-конкретно, уникалното ниво на безопасност се постига чрез:

- осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността;
- резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система;
- използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.

Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водиозточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.

При избрания проект за АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леководните реактори от второ поколение. Това позволява с 25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.

За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.

Подизпълнители на оборудването, което трябва да предостави руската ,,Атомстройекспорт", са немската ,,Сименс" и френската ,,Арева".

ОВОС

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда се изготвя съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Възложител на проекта е Национална Електрическа Компания ЕАД, а Докладът е изготвен от Parsons E&C Bulgaria.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ ,,Белене" е преминал обществени обсъждания в градовете Белене, Плевен, Никопол, Свищов, София и Турну Мъгуреле (Румъния). Докладът е одобрен на заседание на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите от 11.11.2004 г. На това основание е издадено Решение № 18-8/2004 г. на Министерството на околната среда и водите от 22.11.2004 г. за строителство на АЕЦ ,,Белене".

Стрес тестове

След аварията в ядрената централа Дай-Ичи 1 във Фукушима от 11 март 2011 г. Европейската комисия поиска извършването на преоценка на безопасността на всички ядрени централи в експлоатация в Европейския съюз. Основната цел на тези ,,стрес-тестове" е да се извлекат необходимите уроци и, там където е необходимо, да се предприемат мерки, така че да се изключи повторението на такава авария. ,,Стрес-тестовете" обхващат всички АЕЦ в експлоатация и всички АЕЦ в процес на строителство с одобрен проект. Независимо, че проектът АЕЦ Белене не попада в обхвата на предприетите от Европейската комисия и Групата на европейските ядрени регулатори стрес-тестове, в рамките на лицензионната процедура за одобряване на Техническия проект за АЕЦ Белене със свое писмо №05-00-1 до НЕК ЕАД от 30 май 2011 г. председателят на Агенцията за ядрено регулиране изисква да бъде направен анализ за съответствие на проекта с критериите и методологията на стрес-тестовете.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

АЕЦ "Белене" вече чака за старт


Процедурата за избор на стратегически инвеститор трябва да бъде обявена до края на годината

Въпросът за изграждането на атомната електроцентрала в Белене отново е актуален. Причината за това е, че наближава моментът, в който държавата трябва да обяви какъв модел смята да заложи за реализацията на АЕЦ "Белене", как точно ще избере инвеститор и най-вече как ще се финансира строителството.

В края на юни, когато правителството взе решение за размразяване на проекта за атомната централа, бе даден срок на енергийния министър Теменужка Петкова до 31 октомври да изготви процедура за избор на стратегически инвеститор и да е готова структурата на самия проект при заложените от държавата параметри – реализация на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за АЕЦ "Белене" в отделно проектно дружество.

Прогнозите сочат, че довършването на централата ще струва поне 20 млрд. лв., като първите разходи сега вероятно ще са за наемането на консултант, който да помага на държавата в преговорите с потенциалните кандидати. През дългата история на АЕЦ "Белене" държавата е похарчила за него дотук над 4 млрд. лв., но актуалната стойност на площадката и оборудването се оценява на около 3 млрд. лева. Евентуални инвеститори в проекта обаче най-вероятно ще поставят под съмнение това число, с което държавата ще иска дял, и ще настояват за независима оценка на активите.

Какво следва

Очаква се идващата седмица министър Петкова да представи публично моделите и възможностите за структурирането на проекта АЕЦ "Белене", както и вида на самата процедурата за избор на стратегически инвеститор. От Москва, където бе на посещение в края на миналата седмица, тя обяви, че такава процедура ще бъде открита най-късно до края на годината. Това означава, че в началото на 2019-а ще стане ясно дали към проекта има реален интерес при поставените условия - да няма държавни гаранции или фиксирани договори за изкупуване на енергията.

Като потенциални инвеститори и производители на оборудване за централата са обявени китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Фраматом" (бившата Areva) и руската "Росатом".

В началото на юли Дин Дзиян от CNNC беше в София и тогава заяви пред "Капитал", че компанията ще се включи в тръжната процедура за "Белене". След това в края на август представители на Китайската национална енергийна администрация (NEA) посетиха площадката на АЕЦ "Белене", за да се запознаят на място с доставеното оборудване за централата, съобщиха от Министерството на енергетиката. В делегацията участваха и представители на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), Китайската ядрена енергийна корпорация (CGN) и Държавната корпорация за ядрени енергийни технологии (SNPTC).

Интересът от Русия също е заявяван многократно. Последно в рамките на провелото се на 24-26 октомври в Москва 16-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов заяви, че "ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта АЕЦ "Белене". Руският министър на енергетиката Александър Новак, с когото министър Петкова също се срещна в руската столица, каза, че страната му има желание да се включи в изграждането на АЕЦ-а.

Преди време вицепремиерът Томислав Дончев бе заявил, че има и четвърти кандидат, но името му така и не бе оповестено публично. Сега, при стартирането на процедурата за избор на стратегически инвеститор, ще се види колко от тези намерения са реални.

Пазарно или не съвсем

Според правителственото решение реализацията на АЕЦ "Белене" трябва да се случи съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип - без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията. В решението е записано още, че за проекта няма да се предоставя държавна гаранция. Същите дефиниции бяха включени и в решението на Народното събрание от 7 юни за рестартиране на проекта.

В действителност обаче въпросът дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен, след като министър Петкова проведе разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/10/28/3334383_aec_belene_veche_chaka_za_start/

Hatshepsut

Правителството реши как да реализира АЕЦ "Белене"

До края на годината ще се пуснат покани за интерес, а дали ще се строи, ще е ясно най-рано в края на 2019 г.

Най-рано в края на 2019 г. ще бъде ясно дали ще започне строителството на АЕЦ "Белене". Това е най-краткият срок за избор на инвеститори в проекта според одобрената на днешното правителствено заседание процедура за реализацията на ядрената централа. Предложената от министъра на енергетиката Теменужка Петкова рамка ще бъде разгледана и от Народното събрание, преди да бъде обявен конкурсът.

В документа, който Петкова трябваше да изготви до края на октомври, отново е записано, че проектът трябва да се осъществи на пазарен принцип - без сключване на договори за задължително изкупуване на енергията от българската държава, без предоставяне на преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, без сключването на договори за разлика, без предоставяне на корпоративни гаранции или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция.

Ще има обаче възможност и големите консуматори на ток да предложат дългосрочни договори за изкупуване или да се включат с миноритарно участие в проекта. Това по думите на министър Петкова ще даде сигурност, стабилност и предвидимост на приходите, а също така ще гарантира финансиране от кредитни институции при по-благоприятни условия.

Стъпките оттук нататък

Процедурата за избор на стратегически инвеститор ще премине в девет етапа, съобщи министър Петкова след заседанието на правителството. На първия етап ще бъде изпратена покана за заявяване на интерес. Като потенциални инвеститори и производители на оборудване за централата са посочени китайската национална ядрена корпорация (CNNC), френската "Фраматом" (бившата Areva) и руската "Росатом". Поне на този етап е възможно да се появят и други кандидати. Той трябва да започне до края на годината, каза преди време самата Теменужка Петкова.

В началото на юли Дин Дзиян от CNNC беше в София и тогава заяви пред "Капитал", че компанията ще се включи в тръжната процедура за "Белене". Интересът от Русия също е заявяван многократно. Последно в рамките на провелото се на 24-26 октомври в Москва 16-о заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество генералният директор на държавната корпорация "Росатом" Алексей Лихачов заяви, че "ще разгледаме сериозно всякакъв вариант за участие в проекта АЕЦ "Белене". Руският министър на енергетиката Александър Новак също обяви, че страната му има желание да се включи в изграждането на АЕЦ-а. Французите пък се дистанцираха, като уточниха, че могат да бъдат доставчик на оборудване, но не и стратегически инвеститор в проекта.

На следващия етап от конкурса заинтересованите участници ще трябва да подадат заявления за участие. Едва след разглеждането им от българските власти ще бъде изготвен списък с кандидатите, до които ще се изпрати обвързваща оферта.

Следващата стъпка е фирмите да подпишат заявления за конфиденциалност, за да получат пълен достъп до документацията за проекта. Когато това стане ще се изискат обвързващи оферти на потенциалните инвеститори, които ще бъдат разгледани от комисията по избор на инвеститор за АЕЦ "Белене".

Със стигналите до този етап кандидати държавата ще започне да води преговори по всички детайли за реализацията на проекта - стойност на инвестицията, срок на изпълнение, дялово участие, цена на произвежданата електроенергия и т.н. Според министър Петкова само ако се стигне до споразумение с някои от инвеститорите, ще бъде подписан и договор за изграждането на АЕЦ-а.

И все пак гаранции

Прогнозите сочат, че за довършването на централата ще нужни поне още 17 млрд. лв. освен похарчените вече около 3 милиарда. Сега площадката наличното оборудване са в НЕК, но държавата ще учреди нова компания, в която да бъдат обособени активите и пасивите на АЕЦ "Белене". Идеята е чрез тях България да си осигури дял в проекта, но евентуални инвеститори могат да поставят под съмнение стойността на наличните активи и сметката да се промени.

Дали държавата ще плаща за изграждането на АЕЦ "Белене" и дали ще изкупува преференциално тока от централата ще бъде решен именно в хода на разговорите с потенциалните инвеститори. Ако нито един от тях не приеме поставените сега условия, управляващите или ще трябва да прекратят отново проекта, или да си променят позицията и да допуснат някакви държавни гаранции.

Соченият засега като най-сериозен кандидат - Китайската държавна ядрена компания, вече обяви, че очаква да получи някаква държавна подкрепа, в случай че се включи като инвеститор в строителството на АЕЦ "Белене". От "Росатом" също заявиха, че няма вариант да се строи ядрена централа без гаранции от държавата за възстановяването на инвестицията.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/11/07/3341474_pravitelstvoto_reshi_kak_da_realizira_aec_belene/