Деньтъ на храбростьта - 6 Май

[Hatshepsut]

Денят на храбростта - 6 май

Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие - ордена "За храброст". Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).
През 1926 година 6 май започва да се чества като двоен празник - Ден на храбростта и на Българската армия. Това отговаря и на вярването, че Свети Георги е закрилник на българската войска. С указ на военния министър пет години по-късно - през 1931 година това става официално.
До 1933 година, празникът е честван в столицата на "Площадът на победите". След това център на тържествата става площадът пред храм-паметника "Св. Александър Невски", където е отслужван водосвет за благославяне на бойните знамена, традиция, която се спазва и досега на Гергьовден. След водосвета празникът достига своята кулминация - започва т.нар. гергьовски парад. До 9 септември той е една от най-големите атракции в София.
Парадът тръгвал от Военното училище (днес Военната академия), преминавал през Орлов мост, Народното събрание и Двореца и стигал до Лъвов мост. В колоните на маршируващите имало строга субординация - парадът водел лично министърът на отбраната, следван от генералитета, кавалерите на ордена "За Храброст" и запасното офицерство. След тях марширували ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове били най-впечатляващи - те преминавали в карета от 12 редици по 12 души и привличали погледите на младите столичанки. На стълбите на Народното събрание парадът приемал лично цар Борис III в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Сред официалните лица място имали : царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място сред тези гости се отреждало на останалите живи опълченци и ветераните от трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, която до тази дата е нетрадиционна. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.
От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На този Гергьовден е проведен и първият военен парад в историята на демократична България. В него участват само армейски блокове. През 2001 г. в гергьовския парад е включена и бойна техника на Сухопътните войски и авиацията.

[Hatshepsut]

Българската армия през годините...

Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (или армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк.
Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и резервна, със срок на служба 8 г.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина.
През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна. През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. По време на Балканската война през 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639567 души, а през Първата световна война 1914–1918 г. (към 1 септември 1918 г.) – 885175 души.
По силата на Ньойски мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи.
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.

Главната функция на армията ни е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в политическата промяна на 9 септември 1944 г.. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу съпротивителното движение в България 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.

[Hatshepsut]

6-ти май - Ден на Храбростта и Българската армия


Хор На Българската Армия / Choir of the Bulgarian Army

[Hatshepsut]

Първият ден на храбростта - през 1880 г., прекъсва 1947, възстановява се 1993 г.


Цар Борис Трети поздравява опълченци на парада през 1937г.

Ще обърнем поглед към историята, свързана с честването на 6 май. С указ на княз Александър Батенберг 6 май е обявен за Празник на кавалерите на Ордена за храброст и отбелязан за пръв път през 1880 г.

До 1947 г. се чества като Ден на храбростта и празник на войската, на който се извършва водосвет за здраве на христолюбивото воинство и се прави помен за загиналите по бойните полета.

По време на комунистическия режим празнуването му е прекратено, възобновява се през 1993 г. с постановление на правителството от 27 януари, а от 1999 г. е и неработен ден.

Най-старият запис на Гергьовски парад, който се пази в Златния фон на радиото, е от 6 май 1941 г., когато на площад ,,Св. Александър Невски" цар Борис III прави преглед на военните части и поздравява юнкерите от Военното на Негово Величество училище. Епохата намира отражение в обстоятелството, че в парада участва и представителна германска военна част.

Отбелязването на Деня на храбростта и празник на Българската армия ще започне от 9.00 ч. с тържествен водосвет на бойните знамена и знамената-светини пред паметника на Незнайния воин. Той ще бъде отслужен от патриарх Неофит.

По традиция празникът ще бъде отбелязан с Гергьовденски военен парад в София. Той ще започне в 10.00 ч. на площад "Княз Александър I", съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната.

Във военния парад ще участват над 1000 военнослужещи от Въоръжените сили, 48 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски и зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили, и десет вертолета и самолета от състава на военната ни авиация. На площада ще премине и ретротехника от времето на Втората световна война, предоставена от колекционери от страната. За първи път в празничния ден жителите и гостите на столицата ще могат да разгледат образци на военна техника на Сухопътните войски, на статичен показ на ул. "Княз Александър I", а който проявява интерес към службата в редиците на Българската армия ще може да получи информация на щанда на Централното военно окръжие - част от националната кампания "Бъди войник".

Военният парад ще бъде командван от заместник-командващия на Съвместното командване на силите генерал-майор Иван Лалов. В парада ще участват Гвардейският представителен духов оркестър с духовите оркестри на видовете въоръжени сили; знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и десет представителни блока с бойните знамена на - Военната академия "Георги Стойков Раковски", Националната гвардейска част, Националния военен университет "Васил Левски", 61-ва Стрямска механизирана бригада и 101-ви Алпийски полк - Смолян от състава на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-ма бригада "Специални сили, Мобилната комуникационно-информационна система от състава на Съвместното командване на силите и Службата "Военна полиция".

При изпълнението на националния химн по време на парада ще бъдат изпълнени 20 артилерийски салюта.

В 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на президента ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул.

В честванията на празника ще участват президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, висши офицери от Българската армия. Официални гости ще са заместник-министърът на отбраната на Република Северна Македония Беким Максути и директорът на Генералния щаб на Армията на Република Северна Македония генерал-майор Зоран Милески.

В 9.00 часа държавният глава ще участва в тържествения водосвет на бойните знамена и знамената светини на Българската армия и ще положи венец пред паметника на Незнайния воин на площад "Свети Александър Невски" в София.

В 10.00 часа президентът Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия на площад "Княз Александър I".

Държавният глава ще произнесе тържествено слово по случай Деня на храбростта и празник на армията.

От 10.30 часа ще се състои традиционният Гергьовденски парад на Въоръжените сили.

https://frognews.bg/obshtestvo/aktualno/parviiat-den-hrabrostta-prez-1880-prekasva-1947-vazstanoviava-1993.html


Парадът за Деня на храбростта



Навръх Гергьовден в центъра на София се проведе парадът за Деня на храбростта и Българската армия. Показани бяха 1000 военни и 48 танкове, бронетранспортьори, гаубици и колекционерски ретро машини от Втората световна война.

Парадът се проведе около храм-паметника "Александър Невски". Кулминацията на събитието бе демонстрацията на авиацията.

С мощно ,,ура" строените представителни блокове посрещнаха знамената светини и бойните знамена на Българската армия, които по-рано бяха тържествено осветени пред храм-паметника ,,Св. Александър Невски".

След това, с фанфари, бе посрещнат президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев. Командващият парада е ген. майор Иван Лалов.

"Малко са държавите, съхранили своето име, вяра и език през многовековни превратности и изпитания и, ако днес България е една от тях, то е защото нашият народ е изпитал и осъзнал необходимостта от единството на меч, дух и слово". С тези думи президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев започна словото си пред строените стотици представители на Българската армия на жълтите павета в центъра на София навръх Гергьовден.

"Летописите пазят безчет победи на войската ни. И в най-тежките дни на изпитания, когато други са бягали от отговорност, българският войник е бил последната саможертвена преграда в защита на държавността. Затова за българина армията винаги е била символ на чест и храброст, доблест и държавност. След десетилетия на пренебрежения българската армия трябва да заеме достойно място в нашето общество и в системата на българската държавност. И това ще стане", категоричен бе президентът.

"Чест и слава за Българската армия и за всички славни българи. Честит празник на хората с пагони! Да живее България!", завърши словото си президентът Румен Радев.

Във въздушният компонент участваха вертолети и самолети, които са на въоръжение във вертолетната, транспортната, учебната и изтребителната военна авиация: вертолетите Ми-24 и ,,Cougar" и самолетите ,,Спартан", ,,Пилатус" и МиГ-29.

На площада преминаха 48 образци на видове бойна техника, на въоръжение в Сухопътните войски, служба ,,Военна полиция" и зенитно-ракетните военни формирования на Военновъздушните сили: бронирани леки автомобили с повишена проходимост ,,Мерцедес" G 270FB-6, бронирани машини ,,Хамър", бойни бронирани колесни машини ,,Commando select" и ,,Guardian", бронетранспортьори БТР-60 ПБ, 152 милиметрово оръдие гаубица Д-20, реактивна система за залпов огън БМ-21 ,,ГРАД", 122 мм самоходна минохвъргачка Б1-10 ,,Тунджа", 122 милиметрова самоходна гаубица 2С-1 ,,Гвоздика", бойни машини на пехотата БМП-23 и БМП-1, танк Т-72, тактически ракетен комплекс ,,Точка", зенитно-ракетен комплекс ,,ОСА", брониран автомобил ,,SAND CAT", транспортно зареждащи машини на зенитни ракетни комплекси С-125 ,,Нева" (SA-3) и С-200 ,,Вега" (SA-5) и пускови установки от състава на зенитно-ракетен комплекс С-300 (SA-10).

Клубът за военно-исторически реконструкции ,,Братя по оръжие" представи техника от периода на Втората световна война: четириместна командирска кола ,,Кюбелваген Феномен Гранит-30" (от 1936 г.), 12-местен триосен камион ,,Щайер 640" (от 1940 г.) и 4-местен джип ,,Кюбелваген Фолксваген тип 82-КДФ" (от 1943 г.), както и мотоциклети ,,Цундап-КС 750" (от 1942 г.), ,,BMW R75" (от 1943 г.), ,,BMW R12" (от 1940 г.) и ,,BMW R35" (от 1940 г).

В парада участваха Гвардейският представителен духов оркестър с духовите оркестри на видовете въоръжени сили; знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и 10 представителни блока с бойните знамена на: Военна академия ,,Георги Стойков Раковски", Националната гвардейска част, Националния военен университет ,,Васил Левски", 61-ва Стрямска механизирана бригада и 101-ви Алпийски полк – Смолян от състава на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-ма бригада ,,Специални сили, Мобилната комуникационно-информационна система от състава на Съвместното командване на силите и Служба ,,Военна полиция".

При изпълнението на националния химн по време на парада бяха изпълнени 20 артилерийски салюта.

За първи път в празничния ден жителите и гостите на столицата имат възможност да разгледат образци военна техника на Сухопътните войски на статичен показ на ул. ,,Княз Александър I". А в Националния военноисторически музей има Ден на отворените врати. В празничния ден посетителите могат да разгледат безплатно най-новата изложба в музея – ,,На борда на флотската история", посветена на 140-ата годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Гергьовденският водосвет на българските знамена-светини

Всяка година на 6 май, когато отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, се извършва тържествен Гергьовденски водосвет на българските бойни знамена. Знаем ли обаче кои са знамената-светини, които напускат фондовете на Националния военноисторически музей, за да предизвикат за пореден път трепет и преклонение и да ни напомнят за подвига на нашите воини, спасили и съхранили за поколенията тези символи на българската бойна слава?

"Знамената са едни от най-висшите символи на нацията и нейната армия, и именно тези знамена – свидетели както на устрема към справедливост, така и на последвалите крушения на надеждите – се наричат светини на българската армия. Това са знамената, които са участвали в реални бойни действия. Знамена-светини са и онези, които са спасени в края на Първата световна война, когато нашите полкове остават в заложничество, но българските войници и офицери проявяват не само находчивост, но и жертвоготовност, за да завърнат всички знамена в родината и да не ги предадат във вражески ръце" – обяснява Деяна Костова, заместник-директор на Националния военноисторически музей (НВИМ).

Всички тези знамена-светини се съхраняват при специални условия, за да бъдат запазени за бъдещите поколения. Те се вадят от фондовете на НВИМ рядко и по специални поводи. Според каноните на църквата, бойното знаме се освещава един-единствен път: ритуално, еднократно, при връчването му на войсковата част.

"Такова истинско освещаване на знамената на 6 май се е състояло през 1937 г., когато цар Борис III връчва новите полкови знамена като символ на възраждащата се сила на българската армия, издигнала се над ограниченията на Ньойския мирен договор – връща ни в историята Деяна Костова. – По време на церемонията тогава всяко знаме е приковано към дръжката си лично от царя с по един златен пирон и специално церемониално златно чукче. Чукчето и пироните могат да бъдат видени днес в постоянната експозиция на Националния военноисторически музей. Този ритуал е последван от може би най-мащабния Гергьовски парад в историята на България преди 1944 г., за първи път като част от церемонията небето над София е озарено и от тържествена заря."

Празничният водосвет, който се извършва на 6 май и на Богоявление, от своя страна, представлява ежегодно очистване и благославяне със светена вода на бойните знамена – тези неми свидетели на кръвопролития и насилие.

Тази година в церемонията ще участват 8 знамена-светини – щандартът на 1-ви конен полк и знамената на 6-и търновски, 13-и рилски, 15-и ломски, 23-и шипченски, 24-и черноморски, 25-и драгомански и 30-и шейновски пехотен полк. Три от тях са спасени от плен през Първата световна война и носят особен заряд в своите любопитни истории.

"Знамето на 15-и пехотен ломски полк, например, остава в заложничество с полка си в края на септември 1918 г. – разказва Деяна Костова в интервю за Радио България. – Бързо обаче е измислен план за неговото спасяване. Платът на знамето е свален от дръжката, около нея е навита мушама, а истинското знаме е заровено през нощта в близка нива. Още на следващата сутрин е извършено лъжливо демонстративно изгаряне на "знамето". Чак през февруари 1919 г. знамето е изпратено по тайни канали и след редица приключения успява да пристигне във Военното министерство в София. Сходна е съдбата на знамето на 25-и драгомански пехотен полк, което е укривано в продължение на 12 денонощия и отново успява да стигне в столицата."

Знаме на 25-и драгомански полк

Всички бойни знамена, попаднали в плен през Първата световна война, са спасени и отличени със специални възпоменателни гривни, а спасителите им са наградени с отличие, създадено през 1922 г. – "За спасяване на знаме".

15 знамена-светини могат да се видят и в мащабната изложба в НВИМ ,,Българската армия – началото", посветена на 145-ата годишнина от нейното създаване. Сред тях има три спасени знамена, като историята на спасителя на знамето на 35-и пехотен врачански полк е особено разчувстваща.

Знаме на 35-и врачански пехотен полк

"След задържането на полка заповедта е знамето да бъде изгорено, само и само да не попадне във вражески ръце. Тогава поручик Ангел Янчев, командирът на ротата, която носи знамето, решава да го спаси. Препасва знамето около кръста си и така го крие 9 месеца. През цялото това време той е ранен и ходи с куршум в тялото, който отказва да бъде изваден, за да не предаде знамето. Чак след връщането му от плен този куршум е изваден и днес също се съхранява в нашия музей – казва Деяна Костова. – Освен тези знамена още много униформи, оръжия и отличия ще допълнят разказа за бойния дух на българската армия, за нейния порив към свобода."

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101818887/gergyovdenskiat-vodosvet-na-balgarskite-znamena-svetini

[Hatshepsut]

Водосвет на бойните знамена пред Паметника на Незнайния воин за Деня на храбростта

Без парад ще премине празникът на армията. Ще има само церемония пред Паметника на Незнайния воин, както и концерт в София и други градове.

Водосветът от традиционната церемония пред Паметника на Незнайния воин ще бъде отслужен от Врачанския митрополит Григорий, оглавил Светия синод след кончината на негово светейшество патриарх Неофит, съобщи БНР.

Официално Гергьовден се чества като Ден на храбростта и празник на Българската армия от 9 януари 1880 г. До подписването на Ньойския договор, отделно от Деня на храбростта - 6 май се чества и Денят на бойната прослава на 27 ноември. Традицията е прекъсната през 1946 г. но е възродена през 1993 г.

Решението за отмяната на парада обяви служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, ден след като пое поста, с аргумента, че великденските празници съвпадат с празника на армията и "давам приорирет на честването на Великден".

През 2013 г. година Великден също съвпадна с честванията на празника на Българската армия. Но тогава е имало парад. Това накара бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази недоволството си. И обясни изказването на Запрянов с това, че не е искал да хвърли вината върху предшественика си Тодор Тагарев.

Любопитното обаче е, че парадът от 2013 е бил проведен именно докато Тодор Тагарев беше служебен министър на отбраната в кабинета на Марин Райков. Военните паради бяха отменяни и през 2020 г. и 2021 г. заради пандемията от коронавирус, но тогава имаше тържествен строй в някой от поделенията.

Във водосвета на бойните знамена и знамената-светини ще участват президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия. В края на тържествения ритуал над площад "Свети Александър Невски"  ще прелетят 3 самолета МиГ-29.

Националният военноисторически музей ще отбележи 6 май с вход свободен от 10 до 17 ч. Специалната програма за празника ще бъде открита в 11.30 часа с концерт на Представителния духов оркестър на Сухопътните войски.

С Ден на отворени врати 6 май ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ - Военноморския музей и Парк-музей "Владислав Варненчик" във Варна и Музея на авиацията в Крумово.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-vodosvet-na-boynite-znamena-pred-pametnika-na-neznayniya-voin-za-denya-na-hrabrostta