• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 March 2020, 21:23:25

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10348 Posts

Шишман
1429 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
240 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12958
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 96
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 41
Total: 43

avatar_Hatshepsut

Какъв празник е 9-ти май за вас?

Started by Hatshepsut, 10 November 2018, 20:11:44

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

10 November 2018, 20:11:44 Last Edit: 10 November 2018, 20:19:46 by Hatshepsut
http://www.shum.bg/index.php?item=1989

На 9 май всяка година Европа отбелязва своя празник. На този ден преди 57 години тогавашният френски външен министър Робeр Шумaн държи забележителна реч в помпозната "Зала с часовника" на Ке д'Oрсе.

Защо именно тази дата e станала част от символиката и на днешния Европейски съюз? В далечната 1950 година споменът от войната, разиграла се пред културните кулиси на Стария континент, е все още твърде пресен. Вековната вражда между Франция и Германия отново е дала своите горчиви плодове. Страхът и недоверието един към друг са се настанили трайно от двете страни на Рейн. На фона на тази мрачна картина, неочаквано за всички, френският външен министър Робeр Шумaн прави сензационно предложение. Той призовава за помирение между Франция и Германия в името на "обединението на европейските нации".
Лайтмотивът на помирението между Франция и Германия е залегнал в основата на сензационното предложение, направено от Робeр Шумaн на 9-ти май 1950. Идеята на представения план е колкото проста, толкова и гениална. Шумaн предлага производството на въглища и стомана на Франция и Германия да се постави под общ наднационален контрол. Това би направило една бъдеща война "материално невъзможна", защото тези суровини са в основата на тогавашното военно производство. Проектът е отворен за всички европейски страни. В Италия той намира привърженик в лицето на външния министър граф Сфорца. Страните от Бенелюкс също обявяват намерението си да участват. Така на 18-ти април 1951-ва се стига до създаването на Европейското обединение за въглища и стомана -зародишът на днешния Европейски съюз.
На 9 май руският народ отбелязва Деня на Победата. 9 май 1945 година е победен завършек на Великата Отечествена война, в която руският народ даде 27 милиона жертви. Преди 62 години бе обявена капитулацията на фашистка Германия и милиони мирни жители по света, пострадали от нашествието на "кафявата чума", получиха свободата си. Втората световна война отне живота на над 50 милиона души, повече от които в разцвета на жизнените си сили. Тази война разори икономиката на огромна част от света и върна обществено-икономическото развитие десетилетия назад.
След Втората световна война Европа е разрушена не само физически, разрушена е нейната икономика. Политиците, съветвани от икономистите осъзнават, че ако искат просперитет, мир и благоденствие в Европа трябва да преодолеят съперничество между европейските страни, наследени от предишни периоди.
През 1985 година ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци.
Девети май е повод за духовно общуване между хората. Преките контакти са винаги най-доброто средство, което позволява на гражданите от различни страни да се учат от различията си и да се учат да харесват различията си. Денят на Европа събира заедно гражданите и културите на различни страни и области. Осъществява се обмен на визити, съвместни инициативи на побратимени градове, множество контакти и културни събития, илюстриращи връзките между народите, обединени от нашия общ Европейски дом.
На този ден присъстват и европейските символи - синьо знаме с 12 златни звезди и химнът на Европа - финала на 9 симфония на Бетовен "Одата на радостта", чийто текст е на Фридрих Шилер. Все пак надеждата на този ден е, че ще победи духовността в Европа и света.                                           


Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен — дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяващ в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
щом разпериш ти крило.

        Във прегръдка, милиони,
        край сложете на вражди!
        С обич безпределна бди
        бог от звездни небосклони.

Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом — жена любима,
нека да ликува с нас!
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.

        Нека в сговор благороден
        крепне този кръг широк —
        той към звездния чертог
        на Неведомия води.

Радост да дари, разтваря
майката-природа гръд
и добри, и лоши твари
следват верния й път.
Даде вино нам и щастие,
и приятел скъп докрай,
на пигмеи — долни сласти,
а на херувими — рай.

        Люде, падате в смирение
        пред създателя пречист?
        Той е в тая звездна вис
        на небесните селения.
 
Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя.
Радостта подмамва нежно
всеки кълн да разцъфти,
тя в пространството безбрежно
със планетите лети.

        С тоя полет на слънцата
        в модрата небесна глъб
        своя път без страх и скръб
        следвайте и вие, братя!

Тя за правдата надежда
вдъхва на мъдреца благ
и страдалеца извежда
на спасителния бряг.
Редом с вярата развява
гордите си знамена,
с ангелския хор запява
и в задгробната страна.

        Братя, трябва да се страда
        свят добър да създадем;
        горе в звездния си трем
        бог ни чака със награда.

Равни нему да сте — ето
що изисква бог всегда,
и да скътвате в сърцето
чужда радост и беда;
мъст и гняв да се забравят,
на врага да се прости,
жалба глуха, плач сподавен
никого да не гнети!

        Всеки дълг изтрит да бъде,
        да царува вечен мир!
        Бог от звездната си шир
        нявга като нас ще съди.
 
Радост блика от бокала
с лозовата златна кръв,
кротост пие канибалът,
плахият е в дързост пръв.
Братя, нека всинца ние
станем на крака и в чест
на добрия дух изпием
тая пълна чаша днес!

        За духа, когото слави
        с химни ангелският хор —
        той от звездния простор
        ред във хаоса създава.

Бодрост в мъка нетърпима,
помощ в нищета и мрак,
клетва вечна, нерушима,
правда към другар и враг;
мъжка гордост пред тирана,
заплатена с кръв дори,
смърт на подлата измяна,
слава на дела добри!
 
        Дайте вярна клетва в тесен
        кръг над тоя златен сок —
        там от звездния чертог
        гледа съдникът небесен!

Hatshepsut

Гледах поредния парад на победата в Москва и не мога да отрека грандиозното представление в руската столица. Над 9 000 военнослужещи маршируват, над 150 БТР-и и танкове, ракети, бамбандировачи и непоказван зенитен ракетен комплекс имат за задача да повдигнат самочувствието на руснаците и дадат основание на Медведев да предупреди никой да не си и помисля за ,,интервенция от военно естество към Русия". Така е. Светът е вече друг, но някак си, за разлика от други години, останаха леко встрани живите ветерани, преминали ужасите на войната. За тях били организирани походни кухни, та да си припомнят годините на смърт, глад и мизерия.
Но друго ме впечатли. Каквато и информационна система да използвате, няма да откриете ужасяващата цена, която е платена от един народ в годините на Втората световна война. За разлика от нашето, руското интернет пространство предоставя обилна статистика на официалните държавни органи, занимаващи се с тая тежка задача. Защото победата във Великата отечествена има много, много зловеща цена за руския народ. Веднага след нея в официалната статистика се приема мнението на ,,таварищ Сталин", че са погубени около 8 млн. руски граждани. След преодоляването на култа към грузинския диктатор, съветската историография признава, че по време на войната въобще не е държана сметка за жертвите и тамошната академия излиза с приблизителното ,,над 20 милиона жертви по фронтовете". По времето на ,,перестройката на Горбачов" историците коригираха тази цифра с жертвите в концентрационните лагери, защото е знайно, че всеки руски военнопленник е бил изпращан в тях. А там смъртността на места надхвърляла 80%.
Така в края на горбачовото време жертвите от руска страна надхвърлиха чувствително 40 милиона. Сериозни издания като "Комсомолская правда","Московская правда" и "Комерсант" също потвърдиха приблизителната цифра. Александър Солженицин в ,,Архипелаг Гулаг" определи загубите на СССР по време на войната на около 45 милиона, включително и с избитите като ,,ренегати от фронта, т.е. разбирай – попадналите в немски плен". Тези цифри стреснаха руските историци и в края на 90-те години на 20 век ,,официално" приеха, че става дума за 26.6 милиона жертви по време на Втората световна война.
Но тези дни в "Росийская газета" отново се разпали дискусията за цената, която е платила великата страна в последната масова война. Според историка и бивш агент на КГБ Виктор Суворов по време на Втората световна война по фронтовете са загинали повече от 25 милиона войници и мирни граждани, а в сталинските лагери през това време са намерили смъртта си над 40 милиона, включително и военнопленници от Германия, Полша, Финландия и други страни, отказали да споделят комунизма като светоглед и спасение на ,,прогресивното човечество".
,,Статистиките" звучат толкова стряскащо, че на всеки нормален човек му се завива свят от тези милиони човешки същества, намерили смъртта си в световното кръвопролитие, заради прищявката на двама психопата, сътворили проклятието на 20 век – тоталитарните идеологии. За Хитлер и Сталин става дума, разбира се.И толкова по тъжни ми изглеждаха ветераните в руската столица, за които официалната власт бе организирала ,,полеви кухни" за елдена каша – основната храна на войниците по време на войната. Щяло да има и чай за всеки присъстващ на парада. Не се уточнява дали чаят ще върви със задължителния от военните години спирт или ще се предлага натурален.
Иначе в няколко руски сайта може да намерите съобщения за голяма конференция на Руската академия на науките с основна тема: ,,Жертвите на Сталин и жертвите на Хитлер". Поради нейната ,,необятност" щяла да продължи две седмици, в които ще бъдат изнесени над 100 научни доклада от изследователи от повече от 20 страни. Чудовищно нещо. Руско бих казал. Дано този път достигнат до някакви относително достоверни ,,факти"...

http://www.plovdivmedia.com/

Hatshepsut

За мен 9-ти май е най-обикновена дата, а не някакъв празник.
Щом руснаците искат да си празнуват "Деня на победата" и да си правят паради на Червения площад, това си е тяхна работа и тяхно право, но нека не го натрапват и на нас! Този ден за мен не е български празник. Ние не сме били на страната на победителите във ВСВ, а на победените и това е още един повод да не честваме подобни дати.

Hatshepsut

Ден на победата? СТИГА ГЛУПОСТИ!

Когато бях дете единственото нещо, което ме интересуваше бяха игрите и белѝте. Не се вълнувах от политика и нямах никакви партийни пристрастия. Въпреки това партийната пропаганда, която облъчваше цялото общество достигаше и до нас, децата на Народна република България.

Сутрин се събуждахме с поредната история на радиопредаването ,,Дела и документи", в която оцелял евреин с измъчен глас разказваше за лагерите на смъртта, или герои партизанин се хвалеше колко хитлеристи е убил.

Кои обаче бяха хитлеристите тогава още не знаех, но си ги представях като чудовища – с големи жълти зъби, грозни, космати, миризливи и рогати.
След закуска отивах на училище и там в коридорите сред петолъчки, сърпове и чукове, ме посрещаха портретите на някакви хора, за които скоро ми обясниха, че били мой другари и бащи.

В началото ми беше трудно да запомня имената на всичките си нови бащи, но постепенно с времето учители, дружинни, квартални милиционери и всякакви други ОФ деятели се постараха да ми ги набият в главата. Така аз, майка ми и новите ми бащи – Маркс, Енгелс, Ленин, другаря Димитров, и разбира се генералния секретар Тодор Живков, станахме без да искам едно голямо семейство.

През това време агитацията срещу хитлеристите, срещу загниващия капитализъм, пак срещу хитлеристите, срещу апартейда в ЮАР, срещу народните врагове, пак срещу хитлеристите, срещу световния империализъм, и пак срещу хитлеристите не спираше.

Вече знаех кои са гниещите капиталисти, защото бях живял с родителите си във ФРГ, знаех и кои са народните врагове, защото имахме двама роднини убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г., но все още нямах ясна представа за хитлеристите. Запознанството ми с тях стана съвсем случайно, когато по телевизията показаха някакви документални кадри от Втората световна война. Но какво беше учудването ми, когато вместо чудовища видях засмени, избръснати и чисти мъже в красиви униформи?! Диктор с металически глас разказваше как тези бели, спретнати, русокоси и синеоки зверове искали да наложат господство на арийската раса в целия свят. Искали да изтребят всички славяни, да избият циганите и всички евреи, защото били крадливи, лъжливи и мързеливи подчовеци... Затова нападнали и СССР, който пък бил наш по-голям брат.

Разбира се в края на филма хитлеристите бяха победени. Грозни, дребни и небръснати човечета с ватенки и шуби горяха хитлеристки знамена и чупеха пречупени кръстове. Един след друг се сменяха кадрите – мърляви и разпасани войници се хилеха просташки и се наливаха с водка, монголоиди танцуваха по улиците на Берлин, американски негри триумфално се разхождаха по Шанз-Елизе – една цивилизация лежеше в руини.
По целият свят цигани, евреи, комунисти и педерасти се радваха, че ,,злото е победено". Третият райх вече го нямаше. Пътят за ,,новите ценности" беше разчистен!
Пленени германци наблюдаваха как един свят си отива и се задава нов. Гледах и аз, но видяното не ми харесваше. Някак ми се струваше нередно мръсното и долното да тържествува над реда и дисциплината.

Скоро в часовете по история научих, че през последната голяма война сме били съюзници на хитлеристите, и затова след като сразили нашите вековни врагове – сърби и гърци, германците ни дали Македония и Беломорска Тракия. Преди това пък принудили Румъния да ни върне Южна Добруджа... Странна работа, защо им е притрябвало да правят това питах се аз, след като са могли да ни прегазят, а след това и да ни изтребят, защото сме ,,славянски подчовеци"? Нима наистина са искали да избият всички славяни? Все въпроси, които получиха своите отговори след години.

Междувременно объркването ми нарастваше с всеки изминат ден и месец. Историята стана любимият ми предмет, но въпреки това не можех да си обясня някой факти. Дълги години се опитвах да разбера как е възможно с хитлеристите да сме едновременно съюзници и врагове. Хем ни окупирали, хем България увеличила територията си, без да прати за пръв път и един войник на фронта. Още по-объркано ставаше, когато започнех да разсъждавам за по-големия ни брат СССР. От онова, което учехме излизаше, че руснаците са наши братя и освободители. Но защо тогава още преди края на войната същите се договорили с капиталистите от САЩ и Великобритания да ни вземат чисто Българските територии Македония и Беломорска Тракия, и да ги дадат на сърбите и неславяните гърци?
Така погледнато излизаше, че е по-добре да си окупиран от хитлеристите, отколкото да имаш по-голям брат освободител...

Постепенно ми стана ясно, че всичко на което ни учеха в училище е преобладаващо лъжа! Нагласената история обслужваше ръководната роля на Българската комунистическа партия и стремежа на СССР за световно господство. Истината къде нескопосано, къде по-умело се криеше и подменяше с лъжи. Истинските виновници и причини за войната се премълчаваха, както на Изток, така и на Запад.
Така макар и уж разделени и воюващи едни срещу други, двата лагера – комунисти и империалисти, всъщност припяваха една и съща песен. На победените се приписваха всевъзможни грехове и престъпления, а който не беше съгласен, отиваше по един или друг начин ,,на кино"... Така беше преди, така е и сега – 70 години след края на Втората световна война.

Днес милиони малоумници отбелязват ,,Деня на победата" без да се замислят, че без тази победа Европа нямаше да бъде такава, каквато е сега!
Без тази победа негрите щяха да са в Африка, мюсюлманите в Арабия, педалите в Медицинска академия, а наркопласьорите в затвора. За педофилите няма да споменавам... Без тази победа щяха да са живи и царските офицерите, които комунистите убиха след 9 септември, щяха да са живи и регентите, и министрите, и генералите, и синовете на Райна Княгиня, които бяха убити също от комунистите...
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са свободни граждани, а не роби на международния финасов капитал и длъжници на банките, собственост на една малка международна престъпна група!
Без тази победа празнуващите малоумници днес щяха да ходят на почивка на три Български морета по три пъти в годината, вместо да грухат консерви в Гърция!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да са господари в своята държава и уважавани туристи по целия свят, вместо прислуга, която бърше задниците на средно заможни гръцки и италиански пенсионери!
Без тази победа празнуващите малоумници щяха да живеят човешки, вместо в разпадащи се и пълни с хлебарки соц панелки!
Без тази победа щяха да са живи и хилядите жертви на циганския терор, който вилнее днес в България.

Казват, че трябва да мразим хитлеристите и да се радваме на Деня на победата – 9 май. Но защо, не разбирам? Все пак ние бяхме съюзници, имахме полза от този съюз, а и в крайна сметка загубихме войната, не е ли така? За наказание победителите ни наказаха – плащахме репарации, намалиха ни територията и т.н. Е, тогава как да се радвам на победата, след като сме от страната на победените???
Казват, че хитлеристите избили маса народ... Не знам, може и така да е, но Българи не знам да са убивали. Ако бях поляк, руснак, евреин или педераст щях да разбера. Но аз съм Българин и не разбирам.
Звучи цинично, и вероятно е така, но такава е политиката – правото е на второ място, водещ е ИНТЕРЕСА. Нима Западът не беше дружка със Сталин, въпреки чистките, ГУЛАГ, убийствата, въпреки умрелите 7 милиона от глад в Украйна, разстреляните поляци в Катинската гора и т.н.. Нима Западът не беше дружка и със Садам Хюсеин, с талибаните и Муамар Кадафи, въпреки, че знаеха за убийствата и терора, който упражняваха в държавите си?! Знаеха разбира се, но винаги са се водили от своя собствен интерес! Е, защо тогава ние Българите да правим изключение?

Въпреки това вече цяла седмица русофили, либерасти, демократи и лумпени от всякакъв вид ни продъниха ушите с хвалебствия и лозунги по случай т.н. Ден на победата. Към общия хор на тези идиоти шизофреници се включиха и няколко медийни кретена представящите се у нас за националисти.

За мен, обаче няма спор – 9 май е Ден на скръб, защото загубихме войната!
Ден на скръб, защото към този ден двама мой роднини вече са били мъртви, убити без съд и присъда!
Ден на скръб, защото загубихме Македония, Беломорието и Западните покрайнини!
Ден на скръб, защото на власт дойдоха криминални престъпници, убийци и крадци!
Ден на скръб, защото и до днес Родината ми се управлява от техните деца и внуци!
И не на последно място, ден на скръб, защото загубиха не само победените, но и победителите. Загуби цяла Европа!

И макар мнозина да не харесат написаното, аз знам че други ще ме разберат. Към вас скъпи приятели се обръщам – помнете нашите герои загинали за свободата и обединението на нашата скъпа Родина. Не забравяйте и бойните ни другари от цяла Европа, които воюваха и паднаха през Втората световна война.
Чест и слава на германският войник, за неговата храброст и сила, които прояви срещу многократно превъзхождащите го противници.
Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!
Поклон герои, не сте забравени!

http://www.rassate.bg/blog/id_6566/