• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 22:44:00

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

Арменският геноцид

Started by Hatshepsut, 09 November 2018, 20:07:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

09 November 2018, 20:07:34 Last Edit: 24 April 2019, 23:57:20 by Hatshepsut
Арменският геноцид

През 2015г се навършиха 100 години от началото на арменския геноцид, при който около 1.5 милиона от 2-та милиона арменци в Османската империя губят живота си. Старателното потулване на събитията от страна на Османската империя, както и невъобразимия мащаб на систематичните варварства означават, че истинският брой на убитите никога няма да е ясен и варира от източник до източник. Това се наблюдава при геноцидите - извършителите целят да заличат всяко доказателство за съществуването на жертвите. От оцелелите източници обаче могат да се извлекат някои доста шокиращи факти.

Тримата паши въвличат Османската империя във война и налагат геноцида



Става въпрос за Талад паша (велик везир), Енвер паша (министър на войната) и Джемал паша (министър на морския флот) през Първата световна война.

Омразата на Талад паша към арменците е дълбока. В своите мемоари датският филолог Йоханес Оструп твърди, че Талат му е споделил неговото намерение да изтреби всички арменци още през 1910г. Цитира го да казва следното: ,,Ако някога се изкача на власт в тази страна, ще използвам цялата мощ на мое разположение, за да залича арменците."

Желанието му за власт се сбъдва през 1913г, чрез преврат. На следващата година Османската империя влиза в Първата световна война, а година по-късно започва систематично да избива арменци.

След загубата във войната, и тримата паши бягат от империята. Новото правителство ги набеждава като причина за участието на страната във войната и те стават известни като Тримата паши заради своите престъпления към човечеството.

Говорейки за убийствата при властта на Тримата паши, Абдул Меджид II, последният османски халиф, е казал следното: ,,Те са най-голямото петно, опозорявало нацията и расата ни".

Един от първите съконспиратори на Хитлер е бил свидетел на арменския геноцид



Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер служи като консул в Ерзурум по времето на арменския геноцид. Той осъжда османските практики в своите записки като политика на унищожение.

При завръщането си в Германия обаче става особено деен в нацисткото движение и създава близки взаимоотношения с Хитлер. Застрелян е и убит на място по време на неуспешния Бирен пуч, марширувайки ръка до ръка с Хитлер. Фюрерът по-късно посвещава първата част на ,,Моята борба" на Рихтер. Сведения за техните разговори почти няма, но може да се предположи, че Хитлер е бил в час със записките и опита на Рихтер.

На 22 август 1939г Хитлер дава реч в дома си в Оберзалцберг. Това е седмица преди германците да нахлуят в Полша и той изразява на своите командири желанието си за тотално унищожение на поляците. Луис П. Лохнър, който е имал източници в нацисткото правителство, твърди че е получил оригиналната транскрипция на речта, която публикува в своята книга през 1942г. В нея Хитлер е цитиран да казва: ,,Наредих на моите отряди без никаква милост и състрадание да изпратят на смърт много жени и деца с полски произход. Само така ще получим необходимото място за живеене. Все пак кой днес говори за унищожението на арменците?"

Не може да се каже доколко арменският геноцид е повлиял на Холокоста - приликите са ясни, както и това, че Хитлер е бил наясно с кланетата.

Способните мъже са били убивани, а останалите арменци са изпращани в пустинята



Често за начало на геноцида се посочва 24 април 1915г, когато 270 арменски водачи са принудително изведени от Константинопол и преместени в Анкара. Още преди това обаче османците прехвърлят всички арменци от армията към невъоръжени работнически батальони, за да бъдат по-лесно убити после.

Щом всички способни арменски мъже са избити, жените, децата, недъгавите и възрастните са изпратени в пустинята под предлог, че ги изселват. Общо 1.5 милиона арменци загиват в геноцида. В началото на Първата световна война два милиона арменци живеят в рамките на Османската империя, което означава, че 3 от 4 са убити.

Много от тях умират от глад и жажда. Жени от всички възрасти са редовно изнасилвани и оставени да умрат. Масови разстрели, удавяне, изгаряне и отравяне също са чести практики. Онези, които успяват да доживеят до края на марша на смъртта, след това са изпращани в концлагери.

Ислямска държава унищожи храм-паметника на арменския геноцид в Дейр ез-Зор



Строежът на храм-паметника е завършен през ноември 1990г и е осветен на 4 май 1991г. Църквата е важно място за поклонение за мнозина арменци. Най-голямото събиране на хора се е случвало всяка година на 24 април, за да се отбележи датата на геноцида от 1915г. Хиляди са се събирали да отдадат почит.

Дейр ез-Зор в Сирия е важен, защото е крайната точка за арменците, които са марширували през пустинята. Точното място на църквата някога е било място на концлагер, център за убийства и гробище за арменците, които са оцелели след марша.

Църквата е взривена на 21 септември 2014г, когато Армения празнува 23 години независимост и само месеци преди 100-годишнината от геноцида. Смята се, че отговорни са бойците от Ислямска държава.

Гръцкият и асирийският геноцид се случват по същото време



Арменците са най-избиваният народ по време на опитите на Османската империя да унищожи християнските малцинства около и през Първата световна война, затова и арменският геноцид обикновено е най-споменаваният. По същото време обаче са извършени геноциди над асирийците и гърците.

Изчислява се, че са избити около 300 000 асирийци, като повечето са били около границата на империята с Персия. В град Мидят, където 25 000 асирийци губят живота си, е имало малко въстание, което е потушено. Заради подобни бунтове като този, убийствата на асирийците са определени от някои турски историци като отговор към въстание, което може да се класифицира като клане, а не като геноцид.

Броят на убитите гърци е около 750 000. През 1923г се случва обмяна на население между Турция и Гърция, което ефективно прекратява кръвопролитията, когато два милиона души са принудително изселени. Около 1.2 милиона гърци християни са преместени от Трабзон, Понтийските планини, Кавказ, Анадола и Източна Тракия. В замяна, около 400 000 мюсюлмани са изгонени от Гърция и пратени в Турция.

Арменската революционна федерация предприема ответен удар



При операция Отмъщение между 1920 и 1922г Арменската революционна федерация убива седем високопоставени османски и азербайджански офицери, отговорни за геноцида. Джемал паша и Талат паша - двама от Тримата паши - са убити от АРФ.

И двамата бягат от нахлуващите съюзници в края на Първата световна война и са обвинявани за влизането на Османската империя във войната. Осъдени са на смърт от съдебната система на страната си, но е нямало да бъдат екзекутирани.

АРФ проследява Джемал паша в Тифлис, Съветска Грузия и го застрелва заедно с двама негови сподвижници. Талат паша е застрелян от Согомон Тейлиран в Берлин на 15 март 1921г. Федерацията казва на Тейлиран да не бяга, за да се привлече внимание към страданието на арменския народ на последвалия процес. Тактиката е успешна - процесът е отразяван от всички международни медии.

Тейлиран е оправдан за убийството. Защитата му печели с довода, че макар да е убил Талат паша, събитията от арменския геноцид са повлияли на психическото му състояние.

Тримата паши използват войната за прикритие на геноцида



За Тримата паши е важно геноцидът да бъде извършен бързо, докато мъглата на войната все още не се е вдигнала. Така чуждестранните сили са заети с други въпроси и нямат време да се занимават с хуманитарни кризи.

Дори са се хвалели с действията си. Талат паша е цитиран да казва на представител на германското посолство: ,,Турция се възползва от войната, за да ликвидира вътрешните си врагове, местните християни, без да бъде възпрепятствана от външна намеса."

Макар повечето от убийствата да стават по време на войната, официалната крайна дата е спорна, като някои твърдят, че е през 1923г - пет години, след като Тримата паши бягат от страната.

В Турция има улици и сгради, носещи имената на извършителите на геноцида



Отричането на геноцида е толкова успешно, че много османски политици, помагали с ликвидационния процес, са запомнени с добро в някои части на Турция. Булеварди, авенюта, магистрали и цели квартали носят имената на Тримата паши. Има дори училища, кръстени на тях.

През 2003г Джемал Азми, известен като ,,Касапина от Трабзон", също отдава името си на училище. Документирано е, че е бил особено жесток към деца, които е избивал с хиляди. Любимият му метод бил да изпраща лодки, пълни с деца в Черно море, след което да ги потапя.

Младите момичета срещали още по-ужасна съдба. По време на процесите в Трабзон през 1919г, очевидец разказва, че Азми правел оргии с арменски момичета в болница, която бил превърнал в собствен ,,дворец на удоволствията", след което убивал момичетата.

Азми е един от седмината важни лидери, убити от АРФ като отмъщение.

Арменците не са получили репарации



Османците заграбват парите и вещите на арменците. До днес обаче нищо, принадлежало на арменци преди геноцида, не е върнато на законния му собственик. Масовото унищожение и емоционалния белег никога не са компенсирани под каквато и да било форма.

Османската империя вече не съществува, аз да бъде държана отговорна. На нейно място е Турция, а онези, които искат репарации, смятат, че именно Турция трябва да ги изплати. Все пак, земята и собствеността, които османците са заграбили, сега са турски.

Турция все още отрича, че геноцидът се е случил



Турция, наследник на Османската империя, винаги е отричала, че започналото през 1915г е било систематичен геноцид на арменците. Азербайджан е единствената друга страна, чието правителство активно отрича геноцида. Много други държави отказват да заемат позиция по въпроса.

Турското правителство е обвинявано в активни опити да забранява използването на термина ,,геноцид", съветвайки политици, журналисти и преподаватели да мълчат.

Отричането на термина ,,геноцид" е болезнено иронично, когато се вземе предвид факта, че думата за първи път е използвана от Рафаел Лемкин в неговата книга ,,Режимът на Страните от оста в окупирана Европа" през 1943г, за да опише точно тези убийства и извършваните от нацистите. Той определя геноцида като ,,координиран план от различни действия, целящ унищожението на национални групи."

https://iskamdaznam.com/10-shokirashti-fakta-za-armenskiya-genotsid/

Hatshepsut

Милион и половина арменци стават жертва на турското варварство


24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид

Датата 24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид, извършен в периода 1915-1923 г. Първоначално той е назован Международен ден за солидарност с арменския народ. Решението е на Европейския парламент и е взето през 1987 г. по случай годишнина от началото на трагичните за арменския народ събития. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новия век е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (наричан още Арменски холокост).

Зверствата са извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това от младотурските власти. Това са масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци.

Репресиите срещу арменското население започват в края на ХІХ в. с т.нар. Арменски кланета. Жертвите през този период са повече от 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума "агхет" - ,,невъобразимо престъпление" или ,,голяма катастрофа". Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени от родните си места.

Република Турция, днес пряк наследник на Османската империя, упорито възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. Но от 2007 г. повече от 30 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от изследователите и историците.

Първият погром. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската християнска общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

Клането в Ерзурум, 1895 г. В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено жестоко от редовна турска войска. По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.

Клането в Адана, 1909 г. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие и одобрение на официалната власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на ,,Отоманската банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към трагедията на сънародниците си в Турция.

Вторият погром. Русия и Турция влизат в Първата световна война като врагове. Турските власти смятат арменците в страната за руски агенти, за руска ,,пета колона". През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в концлагери и след това са зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се опитват да избягат пеша през  знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия.

Депортацията. Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България, където са посрещнати добре от местното население.

Споровете между Армения и Турция за събитията около Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985-1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са ,,отишли малко по-далече в действията си".

Въпросът за признаването на Геноцида от Турция беше повдигнат и от известния турски писател - нобелистът Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказа публично, че Турция е отговорна за геноцида.,,Никой не смее да го каже, но аз го казвам -ние, турците сме избили над 1 000 000 арменци и 300 000 кюрди", казва Памук. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря и истинска в Европа и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук бе съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември той беше оправдан по предявените му обвинения и бе освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

Когато упрекнали Адолф Хитлер за Холокоста, той заявил, че не бил първият, бил взел за модел от турците Арменския геноцид.

Нашите управляващи признаха геноцида. През 1943 г. България спаси своите евреи от Холокоста, но не бива да забравяме, че през 1915 г. прие и хиляди арменци бежанци, успели да се спасят от зверските кланета.

http://www.desant.net/show-news/39315