• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 16:19:38

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10061
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

Културната история през антибългарски поглед

Started by Hatshepsut, 06 November 2018, 06:42:52

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Културната история през антибългарски поглед

Публикуването на френски език на романа на Горан Петрович Обсада на църквата Свети Спас[1] е лоша новина за развитието на българо-сръбските културни отношения.

Пропагандна книжнина, насочена против съседните народи, винаги е имало и ще има, макар че българските писатели най-малко се компрометират с подобен тип авторски изяви: освен възрожденската литература, която е на места силно антигръцка, в българската литература може да се намери само преувеличение на турските жестокости срещу българи (и съответното премълчаване на комунистическите жестокости пак срещу българи). Сърбинът Горан Петрович е далеч по-дързък: той отрича най-безскрупулно пионерската роля на българите при покръстването на източните славяни, представяйки ги като азиатска кощунстваща орда, която изпепелява сръбски манастири, - в случая първото седалище на сръбската епархия в Жича, манастир, изгорял всъщност по неизвестни причини, поради което сръбската епископия е преместена в Печ, Южно Косово. Романът не следва праволинейна историческа нишка, а преплита различни фантасмагории с имена на исторически личности в произволен хронологически ред. Сатанизираният образ на "страховития" видински деспот Шишман се стреми да си присвои някакво си перо, което друг персонаж крие в брадата си, и е готов да мине през трупове, за да постигне целта си. Българо-сръбският духовник и писател Григорий Цамблак, известен в България като автор на прочутото Похвално слово на Евтимий, е представен като сърбин, който никога не е имал нищо общо с България, а историческите бележки на преводача Гойко Лукич дори поясняват, че Цамблак е от "влашки произход".

Във връзка с Григорий Цамблак е необходимо особено пояснение. Според Роже Бернар, френския преводач на Цамблак, духовникът и писател е с български произход. Той напуснал своята родина след падането на Търновград на 17 юли 1393 г. и продължил духовническата си кариера в Сърбия, Молдова и Русия, където е назначен през 1414 г. за Киевски архиепископ. Нито дума от всичко това не се казва нито от Горан Петрович, нито от Гойко Лукич.

Обсада на църквата Свети Спас не е преведена на български, но в България са публикувани други книги на Горан Петрович. Тази книга може и да не е плод на съзнателна омраза срещу българите, но във всеки случай си служи с много стари националистични стереотипи, които днес обслужват и антибългарската пропаганда в Република Македония: българите били диво тюркоезично племе, което много трудно възприело християнството и славянската цивилизация. Тези стереотипи първоначално се лансират от публикации в сръбското националистическо списание Сърбобран от началото на XX в. и достигат своята кулминация в Титова Югославия, по време на частично насилственото създаване на т. нар. македонска нация. В днешни дни някои македонисти продължават да проповядват теорията за расовите различия между българи и македонци и тази митологема обслужва подклаждането на взаимната омраза. Разбира се, тези теории се срещат и във Франция, която е традиционен бастион на югославизма и на сърбоманите. В най-добрия случай френските балканолози говорят за някакво българофилство сред македонските българи, но прилагат същевременно теорията на Йован Цвиич за неопределената национална принадлежност на "аморфната маса" на "македонските славяни", която била силно податлива на българската или сръбската пропаганда[2]. Фактът, че македонските българи първи започват да печатат български книги и да се самоопределят като българи очевидно няма никакво значение за сръбските и френските изследователи. А расизмът ала Горан Петрович присъства в книгата на Жан Волф Разкъсана Македония и югославското възраждане[3]. На с. 24 от тази сравнително нова книга се обяснява, че македонските славяни постигнали начална форма на държавност преди българското нашествие. Българите били хуни по произход, "словенизирани" с течение на времето, и по-силни воини от македонците. Българското робство, наложено от Цар Борис I, било разрушило македонската племенна автономия. Авторът говори за "расов" (!), културен и религиозен антагонизъм между българи и македонци. На следващата страница се обяснява, че за разлика от македонците, от които произлизат Кирил и Методий, "прабългарите и българите" (!) били диви хора без минало и история, които образували съвременна нация много по-късно от македонците, присвоявайки си ,,характеристиките на една цивилизация, която те всъщност усвояват трудно и бавно".

И така, повечето антибългарски чувства на Балканите произтичат от това, че сърбите до голяма степен успяха да отрекат българския характер на българоезичното население в областта Македония, независимо от ясно изразената национална принадлежност на заинтересованите в миналото. Българофобията се позовава гласно или негласно на расистки теории: българите били татари, туркомонголци или хуни, които следователно били по-низши от сърбите или югославяните, тоест и от ,,македонците". Горан Петрович придава по-съвременен и по-приемлив облик на тези теории, които и без друго се разпространяват на територията на бивша Югославия под формата на псевдоисторически брошури. Този факт трябва да се отчете от всички настоящи и бъдещи издатели на Горан Петрович, както и от всички балканолози.

Българска редакция

Бележки под линия
[1] Goran Petrovic, Le siège de l'église Saint-Sauveur, Editions du Seuil, 2006.
[2] Вж. например Jean-Arnault Dérens, Catherine Samary, Les conflits yougoslaves de A à Z (Югославските конфликти от А до Я), Paris, Éditions de l'Atelier, 2000, с. 192.
[3] Вж. Jean Wolf, La Macédoine déchirée et la renaissance yougoslave, Paris, Éditions Cujas, 1984.