• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Amenhotep

Още един боклук - Тома Марков

Започната отъ Amenhotep, 04 Ное 2018, 06:29:38

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Amenhotep

Тома Марков


Първо започвам с информацията от Уикипедия:

ЦитатъРоден е на 26 февруари 1972 г. в Благоевград, Югозападна България. Завършва основното си образование в II-ро ОСУ ,,Димитър Благоев" – Благоевград, след това продължава образованието си в Националната хуманитарна гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий". Тома Марков е работил като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазрядно списание, сценичен работник в театър ,,Сфумато".

Създател е на литературния кръг ,,Бързалитература", определян от него като ,,лейбъл" и ,,групировка", в който влизат още българските писатели Момчил Николов, Радослав Парушев, Стефан Иванов. Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите на ,,БързаЛитература", както и на много други. Автор е на пиесите: ,,Забравен от някого тромпет", ,,Кофите", ,,Боливуд", както и на ,,Трима със сиви шушляци" в съавторство с Мартин Карбовски.

Работил е за списанията ,,Егоист", ,,Плейбой", ,,Мениджър" и е публикувал в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.

Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на ,,Театрална Работилница – СФУМАТО", където почти шест години е работил като сценичен работник.

https://bg.wikipedia.org/



Тома Марков е един от псевдоинтелектуалците в България.
Участвал е в правенето на българофобския филм "Източни пиеси", в който е разказана любовтта между един българин и една туркиня, а българските националисти са показани като кръвожадни животни. Във филма има и една камара откровенни и неприкрити изхрачвания върху българския народ, както и една камара порнография.

В своите статии Тома Марков нарича БНС и КРЪВ И ЧЕСТ "смехотворни"...

Въпреки че неговото стихоплетство не е нещо повече от кенефна поезия, Тома Марков най-гордо е заявил, че "Ако Вазов е поет, то аз съм торта!"  :dont:

Ето и как изглежда въпросният кривоглав боклук Тома Марков:


Тома Марков Найлон Пловдив 2008

Hatshepsut

#1
Тома Марков в "Развалини"


Името на Тома Марков е добре познато за хората, които се интересуват от литература през последните 20 години. Поетичното му присъствие започва в средата на 90-те години на миналия век с книги, които тогава излизаха в ограничен тираж. Той е един от авторите на сп. "Егоист", следват романи и книги с поезия, които имат широка публика. Тома Марков е един от създателите на инициативата "бързалитература" и един от първите, които започнаха да представят книгите си по по-разчупен начин.

След дълго очакване излиза новата му книга "Развалини". Едно от сигурните твърдения за него, което почти никой не отрича, е, че той е талантлив. Едни казват, че талантът му е почти пропилян. Той самият казва, че "талант не може да се пропилее".

Скандалите са в същността му – даже ги търси. Показа публично по телевизията как се вземат наркотици, никога не е сериозен, защото често е пиян. До последния скандал с издателката на последната му книга – известната Божана Апостолова.

"Написах тези стихотворения, когато бях при майка ми, за да я успокоя. Никога не съм разчитал на смъртта, винаги съм разчитал на любовта..."

Стихосбирката се появява в момент, в който Тома Марков отрича, че е поет и че е той. Новият му проект е да бъде басист и автор на текстове. Заедно с музиканта Рене Ранев правят Рене Макаронов.

"Един поет никога не се появява и никога не изчезва. Той просто е като Господ. А хората са като пичовете, които винаги са чакали истинския месия, а след като се появи, не го познаха и го убиха. Това са поетите – винаги са мъртви."

https://bnr.bg/post/101342981/toma-markov


Ето какво представлява "поезията" на Тома Марков, посредствено стихоплетство:

1.

Бяхме се установили край залива и
залезът,
котките и
някакви пияни рибари
                              постоянно
се преместваха през храстите
                              и
                              ти
                              каза, че днес
                              облаците са направени от
                              пушек,
но всъщност водата на морето май имаше пушечен
цвят и
                    във въздуха усещахме
                      мирис
                      на
                    гларуси.
Сред всичките тези аромати и избухвания
на околността
                    Ние бяхме голи и
                    омагьосвахме с нашите
                    допири
и
жестове
мутиращата природа, опустелия плаж...
                    А после ни скимна да се скрием
                    в морето,
приютихме се точно до брега,
                                      а под луната
                                              водата блестеше и
                                                        беше тъй равна - като сребърна
монета.
Точно!
В самия край на тази монета, на тази сребърна драхма
намерихме уютната шупла, която
ни приюти,
и докато
аз силно те прегръщах, ти ме разтапяше с
устните си,
                а те избуяваха в очите ми като слънца,
                събрани в слънце, отразено във
                  мастилница.


2.

...после пак започвам да те прегръщам.
Усещам те и имам чувството,
че плуваш в мойте шепи.
Че цялото море е в тях.
                    И сега, когато пак подарим
                              любовните си еликсири на
водата,
тя
ще ги разпръсне в
моретата по
цялата планета. Во-
                            дата е огромна...


3.

Не усещам кожата си. Дъхът изпарява моята кожа
чак до порите. Но в момента аз се отказвам от всяка
външна обвивка. Бих я отхвърлил съвсем. Ако имен-
но моята кожа не беше онова, което позволява на си-
яйната ми пот във твоето желание и пот да се прелее.
  Да бъдем пот до пот!
  Дори морето става твърде незначително в сравне-
ние с морето, което представляваме ние.


4.

Всичко е толкова хубаво
с изключение на това,
че вече не правиме нито
море,
нито
не знам какво.
Дъждът вече ни пречи.
И въпреки че все пак има вода,
искам да кажа следното:
Внимание!
Внимание!
Внимание!
Водите ни струят в изсъхнали
канали.
Бавно.

https://www.slovo.bg/old/litforum/204/tmarkov.htm

Similar topics (1)

Powered by EzPortal