• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 August 2019, 04:02:48

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9759
  • Total Topics: 1134
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

Френският чуждестранен легион

Started by Hatshepsut, 14 October 2018, 22:14:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Френският чуждестранен легион



(статията е публикувана в списание "Командос", бр. 5, 2007 г.)

Пет мита за легиона

На 9 март се навършиха 176 години от създаването на Френския чуждестранен легион. Датата не е кръгла, но днес има смисъл да поговорим за това подразделение, тъй като там мечтаят да попаднат десетки Българи, които търсят препитание в чужбина. Каква е причината за такава популярност? За да отговорим на този въпрос, нека направим малък екскурс в историята.

По време на Наполеоновите войни Франция губи голяма част от колониите си и има нужда от нови териториални придобивки. Лаком залък в този смисъл са Асия и Африка. На краля му е ясно, че нито един от управниците няма да се предаде доброволно, а войните струват много кръв. Тогава в главите на кралските съветници се ражда следната мисъл: защо да жертваме живота на французите, когато може за целта да се използват чужденци? Първите записали се в легиона са поляци и италианци, избягали във Франция след неуспешните въстания в страните си. Френските власти решават, че няма да приемат само чужденци, които много често не желаят да воюват. В новоизпеченото подразделение влизат хиляди френски криминални престъпници, които заменят затвора и дори смъртното наказание със служба в легиона. От този момент авантюристи и бандити, готови за пари на всичко, стават неотменна част от Френския чуждестранен легион.

Първото крупно завоевание на легионерите е Алжир, кампанията продължава 20 години и струва хиляди живота. Довчерашните бандити безмилостно убиват местното население и потушават всяка съпротива. И къде ли не е воювал по това време легиона? Бойната му "биография" освен с Африка се свързва с огромни територии от Мексико и Индокитай до Русия и Мадагаскар. Главното в тези войни е, че легионерите се превръщат в сляпо оръдие в ръцете на френските държавници, върху кръвта на което те градят своите богатства.

Самият легион не е "богоугодно" учреждение. Според поговорката на самите легионери "Там, където са минали легионерите, трева не расте". И те правят всичко не само да я оправдаят, но и да изпреварят своите предшественици по злодеяния и количество пролята кръв.

Първата голяма вълна наемници постъпва в легиона през 1914 г. Сред тях има анархисти, болшевики, меншевики, социалисти. През 1917 г. легионът се попълва от стотици руснаци от Експедиционния корпус, изпратен във Франция по молба на френското правителство за борба на Западния фронт. През следващите 1919 , 1920-21 г. във френския легион има нови попълнения.

През 1921-26 г. в Мароко и потушаването на въстанието на друзите в Ливан и Сирия струват живота на много легионери, войници и офицери. Много от тях остават да лежат в мрачните марокански клисури и сирийски пясъци.

След края на Втората световна война милион и половина руснаци влизат в антисъветски формирования, воювали на страната на немците с надежда да свалят омразната власт на Сталин. Според договора в Ялта всички ги очаква една съдба - връщане в родината. Находчивите французи и тук използват момента, като предлагат на руснаците за да избегнат лагерите, да се запишат за легионери. Малцина от тях оцеляват в индокитайския и алжирския ад ...

След края на студената война и разпадането на социализма нова вълна от източния блок постъпи в редовете на легиона. Мнозина Българи, руснаци, македонски Българи, сърби, хървати, поляци и пр. атакуват легионерските казарми с надеждата да получат заветното бяло кепе и знака на легиона във вид на граната. Причината за това е във факта, че много здрави мъже у нас се сблъскват с мизерията, липсата на средства за нормално съществуване. Но те далеч не знаят какво ги чака в легиона. Освен това съществуват редица митове, заради които мнозина се втурват да стават пренско "пушечно месо".

Мит 1. След пет години служба легионерът получава френско гражданство. Това не е така. Френски гражданин можеш да станеш след седмата година служба, тоест след два петгодишни договора.

Мит 2. Записалите се за легионери получават по 5000 евро на месец. Първо, такава заплата имат асмо старшите офицери, сержанти, аджодани до които се стига много трудно. Второ, дори в този случай легионерът не получава всички пари на ръка, а само една пета. Другата част отива в специална сметка на легиона и от нея легионерът може да се възползва само след изтичането на договора. С други думи, не дай си боже да те убият или дезертираш, всички пари остават в легиона. Освен това първата година легионерът получава скромната сума от 750 до 1000 евро, макар за някои наши сънародници тази сума да изглежда фантастична.

Мит 3. Условията на службата са курорт. По-голямата част личния състав на легиона прекарва на места, които наричат "трудни за обитаване", примерно във френска Гвиана, която още се нарича "Сухата гилотина". Който изкара три години тук, сериозно закъсва със здравето заради лошия климат. Малко по-добра е службата в пустинно Джибути, а още по-лошо е на тихоокеанския атол Муруруа, заразен с радиация след ядрените опити.

Мит 4. В легиона никого не унижават. Това не е истина. Първите шест месеца унизителните задачи и издевателства, боят ще ви съпътстват на всяка крачка, особено ако не знаете френски език. Дори да сте силен, няма да избегнете униженията на по-възрастните. Легионът има мрачната слава на укротител на най-върлите бандити.

Мит 5. В легиона не можеш да загинеш или да станеш инвалид. Смъртта и травмите са постоянен спътник на легионерите. Мнозина не издържат на суровия климат, но има и загуби по време на боевете. Защото легионът е създаден да защити властта от възмутеното обществено мнение. Легионерите се изпращат на най-тежките и опасни задачи, а на война е като на война - загубите за неизбежни.

Готови за всякакво престъпление наемници са изгодни на Франция, която лицемерно се прикрива зад демократични лозунги. За съжаление нашите момчета не разбират, че легионерското подаяние не си струва съсипаното здраве, а още повече живота. Не е задължително да имаш много мозък, за да ти е ясно, че можеш да работиш и печелиш и в Родината, но в много по-спокойни условия.

Hatshepsut

В елитната военна част на Франция служат наемници от 136 страни. Последният наплив са ветерани от "горещите точки" в бившия СССР

СВЕТОСЛАВ АБРОСИМОВ

Трима мъже с атлетично телосложение спокойно си пият кафето на брега на р. Сена в Париж и уточняват последни подробности за своите "легенди", преди да се впуснат в поредното си "приключение". Те са руски ветерани от няколко войни на територията на бившия СССР, като последните им битки са били в Чечня. Като повечето професионални военни те вече се пристрастени към адреналина на войната и не могат да живеят без екстремни преживявания. Има и още един момент. След като бойните действия в Северен Кавказ утихнаха, много от кадровите войници не могат да си намерят свястна работа в Русия освен като част от силите за сигурност, охрана или да се влеят в престъпния свят. Предимно като наемни убийци. Много от ветераните отказват да сторят това, тъй като за тях думите "чест", "вярност", "братя по оръжие" не са празни клишета. Прекалено скъпо са платили за своите принципи и прекалено много от техните другари оставиха костите в различните "горещи точки" в бившия Съветски съюз. За това ветераните са принудени да воюват за други държави като САЩ, Израел, Франция в различни краища на света.
Голям брой от тях се насочват към

френския Чуждестранен легион

В историята има малко военни части, които са обгърнати толкова от военния романтизъм като митичните легионери. Днес обаче този образ е променен, тъй като те трябва да отговарят на изискванията на XXI век. Старите образи вече не съответстват на реалността. В тях те бяха доведени до съвършенство от Холивуд във филми като "Красивият жест" и "Легионери" , където "войниците на късмета" са представени като отряд от престъпници и нещастни мъже, които са хвърлени да унищожат до крак своя враг или да загинат някъде сред пясъците на пустинята.
Според официалния сайт на легиона по-голямата част от него са славяни, макар че се приемат хора от целия свят. След войната в Афганистан и последвалото кърваво разпадане на СССР има неограничен брой ветерани от бившите съветски републики. Руснаците са на първо място, след тях са украинците, които са около 15% от числеността на легиона. Има много доброволци от Прибалтика, Белорус и Молдова. Унгарците са на трето място като най-голяма етническа група. Интересното е, че самите французи нямат право да служат в легиона освен офицерите, разбира се. Но там с радост приемат наемници от френскоговорещите Канада, Белгия, Швейцария и Монако. Един легионер дори споменава в интервю, че само от Монако в него служат 2000 души, макар че в цялото кралство живеят общо 30 000.

Има данни и за български доброволци

Вече има голям брой от Латинска Америка и Азия. Един интересен факт. След падането на Берлинската стена през 1989 г. голям брой военни от бившата ГДР се вливат в легиона. Част от тях просто са безработни, тъй като е преценено, че са негодни за критериите на Бундесвера в нова Германия. Другите са служили в граничните войски и са отговорни за смъртта на стотици немци, които се опитали да преминат на Запад по време на студената война. Преди това огромен брой немци са служили в легиона след пораженията на Германия в Първата и Втората световна война. Благодарение на интернет националният състав в момента е доста пъстър за цялата 177-годишна история на частта. В него служат мъже от 136 страни. Над 80% от доброволците отиват в легиона тъй като имат нужда от пари и са безработни. Другите 20 на сто са привлечени от славата, историята и желанието за авантюри. В момента най-мощното оръжие за набиране на доброволци за Чуждестранния легион е глобалната мрежа. В ерата на глобализацията в елитната част служат вече не само рамбовци или престъпници, а в по-голямата си част имигранти, които са напуснали родината си заради мизерията. Днес легионерите трябва да могат да си служат с компютъра и високите технологии също толкова лесно, както и с автомат "Фамас", френско производство. "Новият френски легион отразява реалностите на живота", казва 53-годишният бригаден генерал Луи Пишо де Шанфльори, който командва тези сили, които в наше време наброяват 7699 войници. "Светът се промени.

Легионът трябва да се адаптира към новата епоха

новите методи за вербуване и новите технологии", допълва военният. Шанфльори е завършил френската елитна военна академия "Сен-Сир" и командва Чуждестранния легион от юли 2006 г. Той е професионален кадрови военен, каквито всъщност са 90% от офицерския състав. Той е учудващо усмихнат за своята сурова професия и винаги е готов да се пошегува. В стъкления му шкаф лежи пистолет, който му е подарен от американския ген. Норман Шварцкопф, който ръководи войната срещу Ирак през 1991 г., под чието командване воюват легионерите по време на операция "Пустинна буря". В наше време "войниците на късмета" действат рамо до рамо с френската полиция и армията, като патрулират на гари, летища с цел да пресекат терористични нападения. Те участват във военни мисии в Афганистан, Чад и Кот д'Ивоар заедно с регулярните части на френската армия. През 1992 г. бяха разположени заедно с войските на САЩ в Сомалия. Части на легиона действат в миротворчески мисии в Косово, Руанда и Камбоджа, а през 2004 г. участваха при спасителните акции в Югоизточна Азия след разрушителното цунами. Две години по-късно те помогнаха във възстановяването на разрушени мостове в Ливан след кратката война с Израел. Френският Чуждестранен легион е създаден през 1831 г., за да се поеме големият поток бежанци във Франция от другите европейски страни след поредица от революции на Стария континент година по-рано. Неговите командири се гордеят с факта, че първи от френските подразделения пристигат в дадена "гореща точка". "Частите, където са предимно ергени и чужденци, по-лесно се мобилизират, без политиците да се замислят за политическите последствия.

Просто няма вдовици и сираци

обяснява Шанфльори. Това е едно от правилата на легиона - не се приемат женени мъже, а представителки на нежния пол просто не се допускат. За цялата си история през него са минали 350 000 души, от които 35 000 бойци загиват в сражения или при изпълнения на служебния дълг. Макар задачите и структурата на частта да са се променили, традиционната философия на легиона се е запазила до днес. Неговият девиз е "Легионът е нашето отечество". Той рекламира себе си като "школа за втори шанс" за мъжете, които бягат от различни проблеми като нещастна любов и социални катаклизми. Прессекретарят на частта лейтенант Грегори Гавруа нарисува психологическия портрет на типичния новобранец. "Затворен човек със сложна психика, който е загубил своите корени и иска да започне живота си отначало. Това не са най-популярните качества, които търсят цивилните работодатели", обяснява Гавруа. В легиона се постъпва на доброволни условия за пет години. Новобранците се отказват от истинските си имена и избират нови, по свой вкус. Те вече нямат паспорт, а военна книжка с печат "Чуждестранен легион". Един от последните постъпили на име Самюел се нарекъл Гандолф, в чест на героя от "Властелина на пръстените". Постъпването не дава на чужденците автоматично право за получаване на френско гражданство, освен ако не бъдат ранени или получат тежка травма при изпълняването на военния си дълг. Това става след приключването на срока на действие на договора.
Приемат се мъже от 17 до 35 години с добра физическа подготовка, които преминават през редица

физически и психически тестове

Вече почти не се взимат хора, които имат криминално минало, каквато бе практиката в миналото. Центрове за приемане на доброволци има из цяла Франция, повечето желаещи обаче отиват да се запишат в Марсилия или на о. Корсика. Заплатата е 1000 евро месечно за новобранците, 1300 евро за тези, които са служили вече няколко години. Военните, които взимат участие в бойни действия, получават двойно повече. Ветераните, които отслужат 15 години, което е три срока, имат право на пенсия.
"Отношенията между всички са много напрегнати", казва Самюел. През първите седмици той общувал с другарите си от Непал, Ирак, Румъния и Украйна на езика на жестовете. За четири месеца новобранците трябва да научат 400-600 френски думи - достатъчно, за да общуват на бойното поле, в казармата и в столовата. В резултат на това, както казват офицерите - именно френският език сплотява легионерите под френския трикольор. Като повечето въоръжени сили днес легионът предлага възможност за изучаване на всякакви тесни специалности - от снайперист и водолаз до парашутист, готвач или каменоделец. Чуждестранният легион си има оркестър и отбор по маратон, които гастролират навсякъде по света. Но всички легионери трябва отлично да владеят оръжието и постоянно да са готови за бой.

Hatshepsut



Има един странен гурбет, който в последните години извънредно се разраства. Той обхваща мъже в разцвета на силите им и със специфични умения. Те се набират в различни краища на света и работните им места обикновено се водят за "горещи точки" на планетата. В наши дни, когато границите служат повече да спират хората, които напират от чужбина именно заради парчето хляб, те обикновено влизат безпрепятствено, често и без да показват документ за самоличност. Практикуват професията си без зелена карта, без работна виза и нерядко работодателят им се страхува от тях. Случва се да ги наричат "гастарбайтерите на войната" и това е вярно само дотолкова, доколкото днес пазарът на труда включва и пазара на войната и доколкото военна сила се купува и продава като работна ръка. Но те не са гастарбайтери в познатия смисъл, те не "гостуват" на бойното поле. Те са толкова добри, че бързо стават стопани там и професионализмът им обикновено ги прави господари на положението, освен ако не им се случи онова, което понякога се случва на война. Наемните воини не са новост, нито са патент на съвременния свят. Платената военна сила, сражаваща се под чуждо знаме, е позната от хилядолетия. (В Европа са ги наричали ландскнехти, някои се опитват отново да вкарат думата в употреба ¬ с оглед на това, че военният поминък напоследък активно се възражда.) Дори само българската история може да припомни участието на всякакви чужди орди и дружини, воювали в помощ на държавата ни в размирното балканско средновековие. Авари и кумани, печенези и франки, руснаци и татари са въртели меч по нашите земи и са допринасяли за най-славните победи - преди всичко над Византия. А също и във вътрешни междуособици, в дворцови борби и преврати. Ако се вгледаме - нещо такова се случва и днес на различни континенти... Преди време в Саудитска Арабия група екстремисти завладяха Голямата джамия в Мека и поставиха условия крал Сауд да освободи престола. Гвардията на монарха, съставена от бедуини от едно и също предано на династията племе, не успя дори да проникне в джамията. Тогава кралят повика "специалисти" от фирмата Vinnel. 250-те командоси от американската частна компания щурмуваха и освободиха джамията само за два часа. Тази военна акция може и да не беше първата за Vinnel, но първа получи такава световна гласност и не е изключено това да беше направено и за реклама, тъй като на пазара на войната вече бе пламнала и друга, конкурентна война. Атрактивна атака на атрактивен обект, платена от атрактивен клиент - самото получаване на такава "поръчка" вероятно е било предмет на конкурентната борба между съществуващите по онова време частни военни компании. Това събитие отбелязва и залеза на дребния бизнес в бранша: отделните "кучета на войната" и малките наемнически отряди полека-лека слизат от сцената или просто се хранят с остатъците от трапезата на големите фирми за военни услуги. За самите тези фирми анализаторите от "Ранд корпорейшън" смятат, че имат общ годишен доход от 100 милиарда долара. Любопитно е да узнаем как постигат всичко това... Първата подобна фирма е отворена през шейсетте години на миналия век. Неин основател е запасният полковник Дейвид Стърлинг, създателят на английските специални сили, знаменитите SAS. Опитен командос и офицер, един от най-добрите в света, подготвил изключителни професионалисти, той се заема да уреди бъдещето на онези от тях, които излизат в оставка. Подбира, наема и настанява "на работа" (предимно в страни от "третия свят") уволнили се от армията , специалните сили и особено от бригадата на гурките офицери, сержанти и войници. Пръв легализира тази дейност във Великобритания и показва пътя на много бизнесмени и военни от целия свят към парите, спечелени с оръжие в ръка. Британските наемници обучават армиите на бившите колонии, а при нужда действат като ударна сила в особено важните операции... Впрочем, този поминък не е откритие на Стърлинг. След Втората световна война в много страни от Африка и Латинска Америка се появяват наемници от Германия: бивши офицери от СС и Вермахта, някои от тях служат на различни режими едва ли не до дълбока старост. Почти всички преврати и "революции" в Африка пък са извършени с помощта или изцяло от европейски командоси, между които особено известен е френският полковник Боб Денар. Но тази дейност, макар и нелишена от приходи, в сравнение с размаха на новите фирми за военни услуги изглежда като работата на обикновен занаятчия пред мощта и размаха на индустриалното производство.
Все същата Vinnel Со. още през 1975 г. сключва договор с краля на Саудитска Арабия за 77 милиона долара. Централата є е във Феърфакс (Вирджиния), там е и нейният военен полигон, където се обучават наетите бойци. Триста души могат да тренират едновременно в тази модерна база. Дълго време тя господстваше на пазара в Америка, но Първата война в Залива предизвика взрив в бранша - създадени бяха повече от петдесет извънредно мощни компании, набиращи и предлагащи "войници на късмета". Всички те се ръководят от запасни генерали и адмирали с богати биографии във въоръжените сили. Между двете иракски войни тези фирми набираха сила и опит, продаваха наемници в Близкия изток, в Латинска Америка и на Балканите, а с избухването на втората иракска война бизнесът им разцъфтя. Странна, но достоверна илюстрация на този подем в бранша е фактът, че много кадрови военни се уволняват от армията и морската пехота и постъпват в частните фирми "със специално предназначение", за да заминат в Ирак. Обяснението е, че при повишеното търсене на "частни" бойци и офицери заплатите на наемниците също растат. Навсякъде, където това е възможно, военните ведомства на САЩ и Великобритания в Ирак заменят своите редовни войници с представители на военните фирми. След края на войната общият им брой надхвърли 20 000 души и на всеки 7-8 военнослужещи се пада един наемник. Това е повече, отколкото всеки друг контингент в състава на коалиционните сили с изключение на американския. Те охраняват петролни кладенци и нефтопроводи, пристанища, дори военни бази и щабове. Обстановката в страната е такава, че тези, уж "цивилни" формирования редовно участват в съвсем истински сражения. В много случаи те действат с почерк на специални сили, какъвто обикновено е и съставът им. Охраната на ВИП персони им приляга най-добре. Главата на американската администрация в Ирак Пол Бремър се пази от вашингтонската фирма DipCorp. Същата фирма отговаря за безопасността на афганистанския президент Хамид Карзай. Познатата ни вече Vinnel Со. пък охранява военновъздушната база "Инджирлик" в Турция! И за едната, и за другата страна причините са в чисто икономическата изгода Ако редник от американската армия получава в Ирак 2¬3 хиляди долара на месец, то в частната фирма ще изкара 10-12 хиляди. А самата работа и свързаният с нея риск са едни и същи. Ето ни го и обяснението за прехвърлянето на военни от армията в частния сектор! Годишно (пак по данни на "Ранд корпорейшън") Пентагонът плаща на фирмите, с които си сътрудничи в Ирак, "военни услуги" за 30 милиарда долара! Но и той очевидно намира това за изгодно. След като "войниците на късмета" изпълняват същите задачи, както и кадровите военнослужещи, това позволява да се използват минимални експедиционни сили. Тези бойци, отлично обучени и мотивирани за война, не трябва да се хранят, да се издържат и застраховат, да се осигуряват откъм каквото и да е снабдяване и медицинско обслужване, нито да им се изплащат обезщетения и пенсии в случай на инвалидност и смърт. Разбира се, Ирак не е единственото поле за дейност на тези фирми. Асортиментът на услугите, предлагани от частните военни компании, е достатъчно широк, за да бъдат те търсени от най-разнообразни партньори. Те предоставят не само охранителни, снабдителни или разузнавателни и диверсионни екипи, но и цели бойни единици до батальон. Клиентите им обикновено са правителства и многонационални компании, но понякога могат да са дори хуманитарни организации. Обемът на "работата" ускорено нараства. Например фирмата "Блекуотър", базирана в Северна Каролина, в последните години създаде два филиала - в Багдад и Кувейт. По сведения от самата фирма за времето от създаването си през 1996 г. до днес тя е обучила над 50 хиляди "служители". При това нито "Блекуотър", нито дори тъй споменаваните тук Vinnel Со. и DipCorp са сред гигантите в този бизнес. Те значително отстъпват на "Бооц Ален Хамилтън" от Вирджиния, и особено на "Келог Браун енд Роот", която е дъщерна фирма на петролния концерн "Халибъртън". Според един Център за честност пред обществото, намиращ се във Вашингтон, в света оперират повече от 50 значителни частни военни компании, предлагащи услуги в 110 страни. Някои от тях несъмнено развиват износа на наемници от страните на бившия Съветски съюз и бивша Югославия ¬ предимно за държави от Африка. Черният континент вече не е предпочитан от британските и американските ландскнехти. Но там се случват 70 на сто от въоръжените конфликти в света! И затова "дивите гъски" ¬ руснаци, украинци, арменци, беларуси, балтийци, сърби и хървати са добре дошли в африканските страни, където и въоръжението, и военната техника често са съветско производство. (Едно изключение са французите, които в това отношение имат стари позиции на континента.) Стандартът на заплатите в Африка е значително по-нисък, а службата ¬ неимоверно по-опасна, тук съотношението е по-малко пари срещу повече риск, но за безработните руски и съветски военни това е някакъв изход. Според изчисленията на друг център (този път в Стокхолм) този изход им се предлага от цели 500 фирми! Заирският диктатор Мобуту притежаваше елитен отряд от стотина украински и руски наемници. Подобен отряд имаше и режимът в Конго (Бразавил). Диктаторът на Чад имаше руснаци в своята авиация. Във войната между Етиопия и Еритрея наемници от държавите на ОНД участваха и от двете страни, често се сражаваха едни с други. Етиопците използваха 400 летци и танкисти, такива "специалисти" имаше и при противника. Много от тях останаха на служба и след войната. Повече от 1500 души са в Ангола. Някои постъпиха като инструктори след края на военните действия, други са пленници на опозиционния фронт УНИТА. Много пленници останаха в Африка и след участието на славянски наемници в опитите за преврат в Зимбабве и в Екваториална Гвинея. Съдбата им е незавидна... След 1991 г. светът се измени. Отпадна противостоянието между СССР и САЩ. Завърши войната в Афганистан. В десетина страни хиляди професионални военни се оказаха на улицата. Естествено бе да поискат да се върнат към това, което най-добре умеят да правят. По мое време "дивите гъски" воюваха в интерес на своите страни и действията им се контролираха от специалните служби. На правителствата беше изгодно да се правят, че в джунглите воюват някакви авантюристи и те нямат нищо общо с тях. Днес става дума единствено за пари. Войната стана един голям пазар и много хора правят фирми, проникват при африканските президенти и диктатори (най-често това е едно и също) предлагат услугите си и просто назовават сумите. Много от конфликтите в Африка се случват, именно защото тези президенти намират офертите за изгодни. Затова и броят на "дивите гъски" расте от година на година. И пак затова те летят главно на юг...