• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 July 2019, 19:54:25

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9364
  • Total Topics: 1117
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Антибългарският проект "Митът Батак"

Started by Hatshepsut, 31 October 2018, 19:34:11

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Антибългарският проект "Митът Батак"


Нарекоха "Записки по българските въстания" пропаганда
[ 2007-04-24 ]Татяна Тасева 
 
Останките на близо 3000 души, предимно жени, деца и старци, изклани или изгорени живи, почиват в костницата на църквата "Св. Неделя" в Батак.

Германското правителство е отпуснало пари за реализирането на исторически проект със заглавие "Митът Батак", съобщиха вчера неговите автори от Берлинския свободен университет. Целта им е с оглед влизането ни в ЕС да се направи "ревизия на националните исторически митове" и да се "реситуира историята на страната в европейски контекст". В проекта е записано: "Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската култура и религия". По-нататък авторите продължават с изводите, че неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите, който се осланял на много едностранчиви сведения на западноевропейски журналисти (вероятно се имат предвид репортажите на американския журналист от "Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан, б. ред.). Според германските изследователи в тях се говори за "мними извършители и техните жертви". "Записките по българските въстания" пък са наречени "повече пропагандно произведение, отколкото исторически извор".
Скандалната интерпретация на историята възмути Историческия музей в Батак. Неговият директор Екатерина Пейчинова отхвърли тезата на авторите, че клането е мит, и добави, че никой никога не е искал тяхното съгласие за участие в подобен проект, въпреки че са посочени като партньори.
Авторите са се вдъхновили от картината на полския живописец Антони Пиотровски - "Баташкото клане" от 1892 година. Според екипа на историка д-р Улф Брунбауер картината е инсценировка на клането и представя мнимите злодеи. "Ние не отричаме клането, а начина, по който е показано визуално. Очаквахме такава реакция в България и сега сме сменили името на проекта като "Батак място на паметта". Предполагам, че объркването е станало, защото изпратихме всичко на немски и преводът е бил неточен", каза още той.
Директорът на Националната галерия за чуждестранно изкуство - Ирина Мутафчиева, обаче потвърди, че е отказала да приюти изложбата, защото не е съгласна с концепцията на авторите. Все пак засега проектът остава и ще бъде показан в Етнографския музей на 17 май със съпътстваща конференция, каза още д-р Брунбауер. Експозицията ще включва картината на Пиотровски и примери за "фалшификациите" в Батак. 


Hatshepsut

Германец и българка отричат Баташкото клане


Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет твърдят, че Макгахан е преувеличавал в репортажите си
24.04.2007
Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.

"Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо", твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.

Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.

Акцията им е представена като научен проект.

Според авторите "Митът Батак" насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.

Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-1878) е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник "Дейли нюз".

Балева е изкуствовед. Преди една година във в. "Култура" тя разви тезата си в статия, озаглавена "Кой (по)каза истината за Батак".

Като анализира картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски (в колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство), изследователката твърди, че тя е единственото доказателство за случилото се.

Но, подчертава Балева, "картината е създадена през 1892 г. по едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи".

Като проучвала биографията на полския художник, българката била открила, че в основата на замисъла стоят репортажите на Макгахан, а не, както самият той твърди, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов.

Балева съпоставя датите и установява, че третата част на книгата е излязла от печат през 1892 г., три години след смъртта на Захари Стоянов, когато картината вече е била завършена.

Изкуствоведката смята, че художникът е използвал фотографии, които и днес са в експозицията нта музея в Батак, но те са правени две години след клането, и според нея също са част от мита.

И прави извода, че художникът е ползвал Макгахан, който пък според нея се ползвал с "лоша слава", макар неотдавна да е бил "реабилитиран".


Балева търси различни доказателства, за да докаже твърдението си, че картината на полския художник е единственият образ на случилото си. Преди и след нея никой, никъде и никога не си спомнял за Батак.

Една от целите на проекта, финансиран от фондация "Памет, отговорност и бъдеще" в Берлин и фондация "Роберт Бош", е да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като "излишно акцентира на клането".

В изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е "посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим".

Директорката на баташкия музей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. "24 часа", че

"постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество".

Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.

Също в "24 часа" директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева "за оспорване на холокоста" и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.

"Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история", казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е "български холокост".

Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е "резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада".

Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа "Време разделно" от Антон Дончев, е фалшификат.

Hatshepsut

Някои американски патриоти викат на турското робство"присъствие"

А това е мнението на други американски очевидци:

Мислех, че българските села се състоят от няколко малоценни къщици, които е трудно да се направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, че повечето села са добре сградени градове с яки каменни домове.и значително количество състоятелни, даже достатъчно богати граждани.

Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опити в две-три села, но не в Батак, и излиза, че тук не е бил убит нито един турчин. Даже правителството не потвърждава нито едното, нито другото. Когато Ахмед ага, който извършил клането, се появил със своите башибозуци и поискал да му предадат оръжието си, жителите на Батак не се отказали от това, а само заявили, че ще дадат оръжието си на редовните войски или на каймакамина Та-тар-Пазарджишки. Но Ахмедага държал на своето и след дълги колебания и продължителни преговори батачаните се покорили, но не трябва да предполагаме, че намиращото се в тях оръжие е било приготвено за въстание, то просто се е състояло от обичайните принадлежности на всеки турчин или християнин. Какво е последвало след това предаване на оръжието - най-добре ще проумее читателят, като прочете продължението на нашия разказ за това, което видяхме вчера.

При самото ни влизане в селото обкръжаващата ни грамада ни показа един куп пепел и въглища, сред които се виждаха изгорели човешки кости.

Турците направили на това място нест~ получлив опит да изгорят труповете. Малко по-нататък ние се натъкнахме на едно зрелище, което възбуди в нас ужас и съжаление.

Скелетът на една мома, не по-голяма от 15 години,


лежеше на пътя, затисната под отломките на стените. На нея се виждаше още ризата и българските чорапи, а босите й крака бяха почти запазили своята форма, защото месото им беше досущ изсъхнало, а не изгнило. На черепа се виждаше голяма зейнала рана, а дългите й кестеняви коси се разстилаха по земята. Достойно е за отбелязване, че всичките женски скелети бяха облечени в ризи и ние узнахме от много жени, които сами бяха преминали тежкото изпитание, освен последната му степен, как изобщо са правели турците обикновената си операция върху жените и момите. Като улавяли някоя злочеста, те я събличали по риза, натрупвали на куп дрехите и драгоценностите, сетне я обезчестявали колкото искали и последният хладнокръвно я убивал.

В следващия дом един от малкото българи, които ни придружаваха, ни показа това място, където неговият малък сляп брат бил изгорен жив, и мъжественият човек плачеше като дете, без да разбере, че на сляпото дете сега му е много по-доб-ре. Направо срещу него лежаха скелетите на две деца, затрупани с камъни, и с отворени саблени рани по черепите. Въобще числото на убитите деца в тази касапница е, наистина, чудовищно. Тях често ги набивали на щикове и очевидците ни разказваха, че подобни процесии се разхождали по улиците на Батак и Отлу-кюю. Причината за това е твърде понятна: мю-

сюлманинът, като убие известно число невярни гяури, влиза в рая, каквито и да са били греховете му." Мохамед, вероятно, е разбирал само въоръжени хора, а мюсюлманите тълкуват широко неговите думи и смятат жените и депата наравно с мъжете. При това убиването на деца е по-изгодно, защото то е по-леко и по-безопасно. Тук в Батак башибозуците достигали до това, като

разпорвали утробите на бременните жени

и убивали неродените деца пак с тази цел - да уголемят числото на жертвите си. Колкото се приближавахме по-близо до центъра на града, толкова количеството на костите, скелетите и черепите все се увеличаваше. Нямаше нито един дом, под развалините на който да не се виждаха останки от човешки трупове. На едно място една жена ме спря и, като ме улови за ръката, преведе ме през един куп камъни, зад които лежеше скелетът на една мома, с дълги коси. Като ми показваше това, което е останало от нейното мило дете, тя отчаяно плачеше, като си удряше безумно главата в стената. Няколко крачки по-нататък една друга жена, като седеше пред своя изгорен дом, дърпаше си косите и диво гледаше към три малки черепа, които държеше в ръце. Как се е избавила тази майка, а са загинали децата? Кой можеше да каже това? Може би тя не е била в селото по време на сечта, или е побягнала с едното дете, като е оставила мъжа си да пази другите, или може би от страх е напуснала всичките и е побягнала. Ако последното предположение е вярно, то не чудно, че тя се предаваше на такова отча яние.

Най-сетне ние дойдохме до черквата и училищата. Земята дотолкова беше затру пана със скелети и останки от гниещ трупове, че въздухът ставаше невероятно препълнен с миризми. Училището се на мира на едната страна от пътя, а черквата на другата. Първо, ако съдим по останали те стени, било е масивно, голямо здание способно да вмести от 200 до 300 деца Под камъните и сметта, които покриват пода на няколко фута, се намират костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изго-рени. Редом с училището има една голям яма, в която са погребани до 100 трупа две недели след клането, но кучетата изрови ли тези импровизирани гробища, дъждът, като ги напълнил с вода, пре обърнал тази яма в отвратителен

кладенец, пълен с плаващи гнили трупове

Същото зрелище представлява водата на съседната стругарница на брега на една река. Отначало двата й бряга били затру пани с гниещи на слънцето тела, но ми лосърдното небе пратило силен дъжд, който ги вкарал в коритото на реката и те чението завлякло тези страшни остатъци от човешката касапница, така че се нами рали трупове, изхвърляни на брега, на 40 мили разстояние, посред сенчестите гори и гъстия шубрак близо до Пещера и даже до Татар-Пазарджик. Като влязохме в гробището, ние неволно се спряхме: зло вонието беше така силно, че не беше въз- можно да се върви по-нататък, но ние взехме по една шепа тютюн, и като я държахме до носа, отидохме по-нататък. Черквата беше малка и я обкръжаваше една ниска каменна ограда, сред която бяха гробищата. Отначало ние не забелязахме нищо особено, а зловонието беше така голямо, че ние едва бяхме в състояние да гледаме по страните; но малко по-малко ние забелязахме, че земята на гробищата е покрита с гноище по-високо от повърхността на улицата на 5 или 6 фута, и излезе, че приетото от нас гноище е маса човешки трупове, покрито с дребни камъни. Целите гробища са затрупани на три, четири фута височина с човешки останки и от там излизало страшното зловоние. Подир няколко недели след клането турските власти заповядали да се погребат мъртъвците, но миризмите били така страшни, че било невъзможно да се изпълни това предписание. Останало да се задоволят с това, като закопали няколко тела, нахвърляли пръст над останалите, а в гробищата даже не влизали, но отдалеч ги затрупали с дребни камъни. Но този опит имал малка сполука, понеже кучетата разровили камарата и из тази чудовищна могила стърчаха, на всяка страна ръце, крака, глави. Казваха ни, че в тези малки гробища се намират до 3000 трупа и ние лесно повярвахме на това. Зрелището, което ни се представи, беше до толкова страшно, че през целия ни живот не можем да го забравим. В тази гниеща, зловонна маса на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици, като да са били простряни с молба за помощ. Тук се разлагаха наред под жарките зари на слънцето телата на малките деца, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие,

облетите с кръв ръце на техните убийци;

деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тук безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жътвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата.

Ние погледнахме в църквата, стените на която се бяха опушили от изгарянето на нейните дървени принадлежности, но са се запазили цели. Това е едно ниско здание с тежки неправилни сводове, под които едва може да стои човек с висок ръст. Това, което се представи пред нашите очи вътре в нея, до толкова възмущаваше душата, че ние не можахме да го гледаме повече от една секунда. Грамадно число тела бяха отчасти изгорени и напълняха черквата с обгорени останки, а отчасти гниеха в най-отвратителен вид. Аз никога не съм си представял, че ще видя подобен ужас. На всички ни стана тежко и ние залитахме, като пияни, побързахме да излезем от тази мрачна дупка. С радост се върнахме на улицата, но и там на всяка стъпка срещахме като преди купове гниещи трупове, женски черепи с косми и отделни части от женско тяло. Тук ни показаха една къща, където били изгорени живи 20 души; там се виждаха развалините на друг дом, в който обезчестили и предали на мъченическа смърт 12 моми.
----------------------------------------------------------------------------------------------

Навред ужаси, смърт, геноцид и гавра над българите! И искат сега от нас, ние да забравим, да ни приспят с омайни еврейски песни за толерантност и търпимоност към тази рязана орда, която не е мръднала в развитието си и до днес.

Но ние помним!

Hatshepsut

Колко ли митология има в тези снимки?

Най-ранната снимка на храма след Априлското въстание, фотограф - Д. Кавра, 1878 г.


Кметът на Батак Трендафил Керелов, мъчен и жив изгорен от турците




Пред историческата църква. Снимка от началото на ХХ век.


Възпоминания от Батак
(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов
Пловдив, 1881


http://www.pravoslavieto.com/hramove/batak/index.htm

Hatshepsut

сряда, 25 април 2007
Две фондации -"Памет, отговорност и бъдеще" и "Роберт Бош", финансират гаврата с българската светиня Батак. Това сочат документите по проекта, именуван "Митът Батак". Към момента не е ясно колко пари са вложени в това начинание, но със сигурност става въпрос за петирицифрена сума в евро. Нейни получатели са посоченият като ръководител на проекта австриец Улф Брунбауер, който е асистент в Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет и представящата се за изкуствоведка жена с българско гражданство г-ца Мартина Балева.

Както "Монитор" съобщи преди година е започнала реализация на този проект, който има за цел да ревизира българската история и по-точно зверското клане, извършено от турските поробители в Батак по време на Априлското въстание през 1876 г.
Според тези лица това се налагало заради разширяването на ЕС. Сега предстояла "реституция на историята в европейски контекст" и изложба по тази тема в Галерията за чуждестранно изкуство в София трябвало да покаже това. По-точно - "мита за османското клане на невинното българско население в Батак". Този мит се изграждал "върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната". Отрицателният образ на мюсюлманите продължавал да засяга около 15% от населението в България, което било "общоевропейски проблем на фона на актуалната дискусия за европейското разширение", пише в документите по проекта на Брунбауер и Балева.

Европейският проект, разработван от тях обаче щял да "реконструира процесите около възникването на Баташкия мит" и така да предизвика обществена дискусия по въпроса. Това пък трябвало да провокира диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната.
"Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседската Турция в частност", пише още в мотивите на проекта. По-нататък е разказано как тази ненавист била насочена срещу малцинствата у нас, които до 1989 г. били обект на насилствена масова българизация.
Клането в Батак е наречено "насилствени стълкновения, при които се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво". При това неразделна част от този мит бил преувеличеният брой на жертвите.
В документите, които съдържат изчерпателна информация за проекта е посочено, че той "ще окаже принос към деконструкцията (развалянето - б.р) на антагонизиращ (противопоставящ - б.р.) исторически мит и чрез разработването на собствена експозиция ще формира противоположен материален полюс".
Улф Брунбауер от вчера отрича проектът да се занимава с баташкото клане. Българската му сътрудничка Балева пък заяви, че не желае да разговаря с "Монитор" по темата. Музеят в шах В документите по проекта "митът Батак" е посочено, че в екипа по него работи и шефката на музея в града Екатерина Пейчинова. Това обаче не отговаря на истината, установи проверка на "Монитор". Нещо повече - нито германският асистент Брунбауер, нито българската му помощничка Балева са поискали сътрудничество от музея, в който лежат костите и черепите на 1900 изклани от турците през 1876 г. българи.
От Музея са изпратили официално писмо до Брунбауер, в което му съобщават това, както и основните исторически факти за клането, с чиято "ревизия" той и българската му сътрудничка се занимават срещу солидно заплащане.
В становището на 7 страници са изброени неверните твърдения на двойката сътрудници и съответно възраженията срещу всяко едно от тях. Накрая е ясно посочено, че музеят не приема постановките, дадени в проекта, поради тяхната ненаучност, некомпетентност и политическо и историческо невежество.

 
Още един участник с българско гражданство
"Явно става дума за пари, за странни и неизвестни пари. Още през януари отказах Галерията за чуждестранно изкуство да бъде употребена". Това заяви пред "Монитор" директорката на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) Ирина Мутафчиева вчера. Според проекта "Митът Батак" там трябва да бъде поставена изложба, която да дава нова представа за клането от 1876 г.
Едва в средата на януари т.г. Мутафчиева получила проекта. Той бил изпратен до галерията от Министерство на културата с молба за становище.
Мутафчиева отговорила, че "договорките на г-жа Воля Стойчева (зам.-шеф на Галерията, която е посочена като член на екипа, работил по проекта - б.р.) за едномесечна изложба, каталог, научна конференция и неин доклад от страна на Галерията, нямат официален характер".
Д-р Воля Стойчева обаче е водила тайно преговори по проекта за преосмисляне на историята още от пролетта на 2006 г. Според Мутафчиева тя е била въвлечена в начинанието единствено с въпроса дали картината на Антони Пиотровски "Баташкото клане" се намира в галерията.
Стойчева е в болнични, откакто нещата се "забатачиха", коментират колегите на изкуствоведката в НГЧИ. От януари тя не се е появявала на работното си място.
Междувременно идеолозите на проекта променили и името му, заради острата реакция. В момента той вече се нарича "Батак - паметно място", каза Ирина Мутафчиева.

 
Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей в Батак: Злоупотребяват с името ми!

"Не участвам в този проект, а с името ми се злоупотребява и е включено без мое знание в инициативата. Още през януари 2007 г. съм заявила становището си за тази изява, което е може би малко остро, но аз и сега държа на него. При първото си идване в Батак Мартина Балева (сътрудничката на германеца в проекта - б.р.) беше приета любезно, както всеки гостенин на музея и града. Тогава тя разпитваше главно за картината на художника Антони Пиотровски "Баташкото клане", показана за първи път през 1892 година на изложението в Пловдив. Обясних и каквото ме попита. През януари 2007 г. Балева дойде с Улф Брунбауер и поиска съдействие за реализацията на проект свързан с историята на Батак, който щял да донесе финансова помощ за музея. Отвърнах им, че няма да участвам в никакъв проект без да се запозная с него. Това беше всичко. Не съм очаквала, че една българка може да злоупотреби така с гостоприемството ни. За пореден път се сблъсквам с пълно невежество и некомпетентност. Не ми ясно какви са целите на този проект."

Hatshepsut

Ето и гнусната статия на пачаврата Мартина Балева  :down:

Според Джеймс Кларк - първия чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома - всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души. Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите. Всекиму известни са може би следните факти: За пръв път Батак става известен чрез сензационните репортажи на Джанюариъс МакГахан, публикувани в Daily News, Московские ведомости и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г.
Американският журналист от ирландски произход, женен за руска аристократка, посетил и описал плачевното състояние на няколко от общо стотината села, пострадали от кървавите размирици през пролетта на 1876 г., между които и опустошеното село Батак. Текстовете на МакГахан правят впечатление не само с прецизното описание на фактите, а и със силно емоционалния си и образен език, който не се опитва да прикрие проруското настроение на автора и изключително негативното му отношение към османската държава и ислямската религия.

Поради огромния читателски интерес, през септември на същата година първите осем репортажа на МакГахан били публикувани, заедно с прелиминарния доклад на американския консул в Истанбул Юджийн Скайлер, в отделна книга и непосредствено след това били преведени на редица чужди езици. Единствено българският превод на бъдещия правителствен глава Стефан Стамболов, който междувпрочем се основава на руското издание от 1877 г. и включва всичките 14 кореспонденции на МакГахан, бил публикуван през 1880 г. със специалната подкрепа на бившия му съратник от въстаническите години Захарий Стоянов като спомоществовател за 130 екземпляра. По-малко известни са може би следните факти: Още преди последвалата руско-османска война (1877/78) и създаването на българската национална държава зловещите събития в Батак били толкова бързо забравени, колкото бързо станали и известни, за да се превърнат едва 16 години по-късно в централен обект на българското обществено внимание. </p><p>От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878 г., както и Стамболовият превод от 1880 г.
В 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес. Така например през 1892 г. излизат от печат третата част на "Записките по българските въстания" на Захарий Стоянов, чиито последни трийсетина страници са посветени на въстанието и клането в Батак, както и разказът на очевидеца Бойчо "Въстанието и клането в Батак". Също така през 1892 г. е публикуван и природо-туристическият наръчник за начинаещи патриоти "В недрата на Родопите" от Иван Вазов, в който народният поет обширно се занимава с националното значение на клането в Батак като български Хиос и в заключение на което патетично описва монументалната картина на поляка Антони Пиотровски "Баташкото клане", рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г. Но целта на настоящата статия се състои по-малко в това да изреди десетките примери за това календарно-тематично съвпадение, а най-вече да надникне зад причините, породили съдбовното вторачване не например в трагедиите на селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак. Автобиографията на споменатия полски живописец, чиято картина "Баташкото клане" днес се намира в депото на НГЧИ в София, съдържа любопитна информация за причините, породили еуфорията около Батак. Преди да се занимаем с нея обаче нека хвърлим един поглед на картината (1). На нея Пиотровски е изобразил момента след клането. На фона на нощния небосвод пламъците на горящи къщи обгръщат сцената с драматична светлина. Главното действие се разиграва на левия бряг на река, деляща композицията по диагонал. На брега около мъртвите тела на млади жени са насядяли група мъже, докато две жени в левия ъгъл на картината претърсват куп дрехи за ценности. Тях Пиотровски е характеризирал чрез кърпи, покриващи главата и лицето и оставящи само един процеп за очите, очевидно като мюсюлманки. По същия начин художникът е постъпил и с атрибутивното определение на мъжете, изобразявайки ги с чалми и фесове. За разлика от диференцираното етнографско изображение на героите в тази част на картината, която сякаш е прецизно изследване на модните течения на Балканите през XIX в., жертвите в дясната част на картината не притежават никакви религозни, етнически или други признаци на идентичност. Техните похотливо оголени тела носят единствено признака на сексуално насилие, което очевидно е предшествало смъртта им. </p><p>За разлика от характеристиката на мюсюлманската група, ролята на женските тела - всичките млади, красиви и белокожи - е обобщена и идеализирана. Те образуват символичната част на художествената концепция, която е основана на антитезата: похитители, мюсюлмани, мъже - жертви, християнки, жени. В биографията си, завършена през 1911 г., Пиотровски пише, че нарисувал картината, след като прочел описанието на клането в Батак в "Записките" на Захарий Стоянов. Ето защо в българската изкуствоведческа литература произведението се оценява най-вече като "ценен образен документ". И действително Стоянов завършва епохалния за българската нация исторически очерк от приблизително хиляда страници с описанието на героичната отбрана и кървавата трагедията на батачани. Но за съжаление "Записките" - както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка - не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски, тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа. Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация. Другата и много по-решаваща причина, говореща против твърдението на Пиотровски, е фактът, че първото издание на "Записките" е било публикувано в три части. Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж. Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на Априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение. А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г. Но как "Записките" са могли да послужат на Пиотровски като литературен образец, когато картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през август, т. е. три месеца преди нейният "първоизвор" да бъде издаден? Не бих поставяла данните в автобиографията на Пиотровски под радикално съмнение, но имайки предвид, че тя е написана 20 години след създаването на картината, е напълно възможно хронологическата последователност на спомените, особено на собствените спомени, да е била поразместена в светлината на настоящето. С това си твърдение Пиотровски обаче ни поставя пред два проблема: Защо художникът назовава "Записките‛ на Стоянов като извор за картината си, след като очевидно не са били такъв? И кой е същинският му извор? Ще се спра първо на последния въпрос. Няма съмнение, че в основата на картината лежи репортажът на МакГахан от 2 август 1876 г., с който Пиотровски - владеещ между другото и немски и френски - е имал възможност да се запознае на поне няколко езика. Привеждането на няколко цитата от нея са достатъчни, за да потвърдят този факт: Първите мъртви тела, на които МакГахан се натъкнал в Батак, били изключително на жени, повечето от тях обезглавени. Всички женски тела били съблечени по риза, "за да бъдат претърсени за пари или украшения или да бъдат осквернени" (2). По-нататък МакГахан пише:

"На брега на малката река, която тече през селото, се намира една дъскорезница - нейният воденичен механизъм е пълен с трупове, които плуват във водата. Също и двата бряга били покрити от мъже, жени и деца, преди да ги отвлече пълноводната река."
За зверствата в Батак МакГахан обвинява нередовните османски войски: "Не черкезите, както се смяташе, са извършили тази касапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турски села". В репортажа на МакГахан всъщност фигурира предварително всичко онова, което Пиотровски по-късно е превел в образен вид - "купът" от женски тела, всички съблечени по риза, някои от тях обезглавени, както се вижда в долния десен ъгъл на платното, бреговете покрай реката покрити с трупове и техните главорези, нередовните башибозуци от околните села. Но щом МакГахан е очевидният извор на Пиотровски, защо той назовава Захарий Стоянов като автор на литературния си образец? От автобиографията на Пиотровски разбираме, че след като уж се вдъхновил за картината си, прочитайки "Записките", художникът отишъл специално в Батак, при това придружен от някой си пловдивски фотограф на име Кера. "Четейки историята на българското въстание, - пише Пиотровски - написана от Стоянов, срещнах описанието на клането в Батак. Реших да нарисувам картина. За тази цел заминах за Филипопол, оттам взех със себе си фотографа Кера - грък, и с него потеглихме за Батак."

По-нататък узнаваме интересни подробности и за художествената стратегия на Пиотровски. "За целта на нашето пристигане, т. е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателства за клането, ни бе обещана пълна подкрепа. Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета или малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни. Направихме няколко, 15-16 снимки, в това число и на църквата, в която и до днес лежат костите на множество избити. Инсценирахме сцената на клането при училището. Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръце ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. Струваше ми се, че наистина всеки момент ще се пролее кръв. Върнах се в Краков с материали за картината и след няколко месеца изпратих картината си "Баташкото клане" за Филипопол на българското национално изложение."

Още преди да прочета автобиографията на Пиотровски, посетих историческия музей в Батак, чиято експозиция в голямата си част е посветена на въстанието и клането, сякаш преди и след него селището не е имало история. Музейната концепция, датираща от 1976 г., в същността си представлява безкраен колаж от образи под формата на черно-бели репродукции на фотографии и картини от всякакъв род и време, сред които и вече познатата картина на Пиотровски. Измежду богатия снимков материал се намират и интересни от художествена гледна точка мотиви на пощенски картички, които са били отпечатвани в големи тиражи, за да популяризират името на селището, свързано със зловещото клане. Една от тях показва вътрешността на църквата "Св. Неделя". На мястото на иконостаса се намира голям шкаф, зад чийто витрини се виждат множество наредени грижливо черепи. Пред витрините е подреден натюрморт от рода на класическия ванитас, около който седят две забрадени жени. Над така изкусно аранжираните кости се намира табло, на което с човешки кости е написано: "Останки от 1876 г." С малки изменения в мотивите, но все така с неизменното табло, картичките са се произвеждали до 40-те години на XX век, като на една от късните и може би най-известни картички възрастна жена облечена в черно е седнала пред входа на църквата и е заобиколена от множество човешки черепи. Според колективната памет жената на снимката е Марга Горанова - съпруга на предводителя на баташките въстаници Петър Горанов. Роднини, близки и приятели изпращали картичките, на чийто гръб винаги пише "Спомен от Батак", към всички краища на България. (4)
Но две фотографии в музея особено привличат вниманието. Едната, която много ме впечатли, тъй като ми предостави възможността за първи път да видя автентична снимка на прословутите с жестокостта си башибозуци, показва единадесет мъже с чалми и две фланкиращи ги мулета и носи краткото заглавие "Башибозуци от Доспатско". За съжаление посетителят не узнава нито името на автора, нито годината на създаването ѝ. Другата фотография изобразява вътрешността на църква, на чийто под сред множество тленни останки коленичи женска фигура. В дъното на помещението до иконостаса се намира младо момче, зареяло поглед в пространството, а вляво пред един от стълбовете на арката се намират други три женски фигури. Фотографията носи заглавието "Историческата църква в Батак след Априлското въстание". Кога по-конкретно след въстанието е направена и от кого, посетителят и в този случай за съжаление не узнава. За щастие обаче същата фотография се намира и в църквата в Батак, която е същевременно и музей. Там тя носи подобно заглавие, но този път е назован и авторът - Димитър Кавра, както и годината на нейното създаване - 1878. Покрай тези снимки си спомних и за може би най-известната от Батак, която е репродуцирана стотици пъти в исторически трудове или фотографски албуми, посветени на априлското въстание. Най-често тя носи заглавието "Оцелели след клането батачани през 1878" и също се приписва на Димитър Кавра. На нея се виждат около 50-тина мъже, жени, деца и старци пред училищната сграда, финансирана от помощния фонд на Лейди Странгфорд и построена по плановете на протестантския мисионер Джеймс Кларк през 1877 г. на мястото на опожареното през 1876 г. училище. От изложеното дотук става ясно, че между 1878 и 1892 г. двама пловдивски фотографи на име Кавра и Кера, и двамата от гръцки произход, са снимали в Батак, като Кера е бил ангажиран от Пиотровски, докато Кавра явно е действал на собствени начала. Отново прави впечатление съвпадението, но този път не само в тематичния интерес, в местожителството, както и в етническия произход на фотографите, а и в буквите, от които се състоят двете имена. През разглеждания тук период в Пловдив са регистрирани три фотографски ателиета - на братята Кацарови, на Георги Данчов и на Димитър Кавра. Това води до извода, че и този път паметта на Пиотровски е изневерила, т. е. че в случая става въпрос за една и съща личност, чието коректно име е на най-известния за времето си пловдивски фотограф - Димитър Кавра. Но щом Кавра е снимал два пъти в Батак в разстояние на десетина години и снимките му от 1878 г. са запазени до днес, то тогава къде се намират онези, които е направил по-късно под ръководството на Пиотровски? В архивите на художника в Краков и Варшава за съжаление до този момент не са открити описаните от Пиотровски снимки. Ето защо се налага да се задоволим с малкото, което имаме и да разгледаме например снимката на оцелелите след клането батачани по-подробно. Някаква що годе подредба на хората, изобразени на нея, не се забелязва. Доколкото позволява качеството на репродукцията, можем единствено да разпознаем множество деца в най-различни пози на преден план, зад тях мъже на различна възраст, както и няколко жени със забрадки, типични за онова време. Освен тези жени, в лявата част на снимката се виждат други забрадени женски фигури, седящи до едно легнало пред тях по корем момченце. Тази твърде неподредена подредба за една групова фотография може да се тълкува като знак за това, че хората са снимани в момент на заемане на местата си, посочени им от фотографа Кавра. Но точно тази неподреденост издава нещо друго и то е естеството на терена, върху който са стъпили хората. Ако наблюдаваме покачването и снишаването на общият силует на групата, то тя явно се намира върху доста неравна местност, притежаваща спад от ляво на дясно, като в ниската си част завършва на брега на река. От реката се вижда само малка част, защото е скрита зад фигурите, но нейното логично продължение в перспектива би деляло снимката по диагонал. Освен това на покачващия се отсрещен бряг, който ясно се вижда в дясната част на снимката, се разпознават няколко дървени колиби. Едно сравнение на снимката с картината на Пиотровски показва, че двете притежават поразяваща прилика. И двете имат идентични композиционни постройки. Основното действие и в двата случая се разиграва на левия бряг на река, като силуетите на двете групи съответно показват спад отляво надясно по посока на реката. Дървените колиби на десния бряг - на снимката все още непокътнати - на картината вече горят. Могат да бъдат посочени и други паралели, като например двете забрадени жени в предния ляв план, подпрели глави на ръцете си - на снимката те са все още селянки без определени белези на идентичност, на платното Пиотровски е направил от тях жени с мохамеданско вероизповедание. Но за да не остане изложението ми просто спекулация, бих искала да обърна внимание на един интересен детайл. В десния край на снимката една фигура прави особено впечатление не само защото е отделена от групата. Най-вероятно това е мъж, който е подпрял дясната си ръка върху десния си крак и в нея държи продълговат предмет с формата на ятаган или меч. Той е опрял оръжието си на нещо като дръвник, а лявата си ръка е подпрял на кръста. Ръкавите му са запретнати, а на главата си носи чалма. Пред мъжа с ятагана и чалмата е коленичило момче, а негови връстници сякаш чакат реда си. Но какво търси един мъж с чалма и положен на дръвник ятаган при оцелелите батачани през 1878 г.? От описаното става достатъчно ясно, че фотографията е плод на онази инсценировка на клането пред училището, която Пиотровски е описал в автобиографията си. Това означава също, че снимката не е правена през 1878 г., а - както Пиотровски пише - много по-късно, т. е. няколко месеца преди изложението в Пловдив. Следователно сред сниманите хора би могло да има само малцина действително оцелели от клането батачани. Поне една трета от тях дори не са били родени през 1876 г. Също и анонимната снимка на башибозуците в музея най-вероятно не показва кръвожадни колячи, а фотографирани от Кавра помаци, които, както си спомняме, Пиотровски извикал за своята цел в Батак. Ако съпоставим и тази снимка с картината, то ще установим, че клекналият в средата ѝ снажен млад помак, който държи дълъг меч, е огледалният прототип на художника за клекналия в средата на композицията му башибозук, в чиято лява ръка Пиотровски вместо меча е изобразил цигара. В заключение можем със сигурност да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не съществуват. Как така обаче тъкмо тези фотографии, които всъщност са една (късна) художествена конструкция, се представят като автентични образни свидетелства за злочестата съдба на българската Голгота в официална музейна експозиция, както и в сериозни научни трудове?

В своята лекция по въпроса за същността на нацията френският историк Ернест Ренан твърди, че забравата, или по-точно историческата заблуда е играела важна роля при конструирането на всяка нация. Същността на една нация според Ренан се състои в това, че всички имат много общо, но и че са забравили много неща. В заключение ще се опитам да припомня, как е било сложено началото на мита за Батак и да подредя отделните части на пъзела от писмени и образни творби в една цялостна картина. И по този въпрос отново намираме интересни данни в автобиографията на Пиотровски. В нея художникът споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов. По време на пътуването двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли. Така например Стоянов е имал възможност да направи впечатление на чужденеца като автор на националния епос на българската съпротива. От своя страна Пиотровски най-вероятно е проявил учудване, узнавайки за масово съпротивили се българи през 1876 г., тъй като подобни свидетелства не е намерил нито във всеизвестните репортажи на МакГахан, нито в доклада на Скайлер. При МакГахан Пиотровски е можел да прочете например следното: "Вместо диваци, както ние мислехме, тези българи всъщност са един цивилизован, мирен народец и що се отнася до въстанието, то действително в 3-4 села е имало слаб опит за такова, но не и в Батак, и по нищо не личи тук да е убит даже и един турчин. Също и турските служби не твърдят подобно нещо, нито пък жителите му, че са оказвали каквато и да било съпротива." (5)
В потвърждение на своето учудване относно твърдението на Стоянов, Пиотровски е дал за пример описаните от МакГахан масови погроми и особено придобилото чрез неговото покъртително описание известност село Батак, причините за които Скайлер недвусмислено е назовал като "масово въстание на мохамеданите". Припомнянето на Пиотровски за невинно изкланите от въстанали мохамедани селяни на Батак явно твърде е подразнило Стоянов, който, както е известно, не само не пропуска нито една възможност да се изказва злостно против чужденци и най-вече срещу МакГахан (6), и чиито "Записки" в този момент били поставени под съмнение от добре информиран чужденец. Колко голямо е било негодуванието на Стоянов можем да си представим, като си припомним, че в "Записките" авторът си отрежда една от четирите главни роли измежду апостолите на свободата - сред които и Стамболов -, а една от второстепенните роли на някой си Петър Горанов като главен въстаник в Батак. (По това време Горанов е окръжен управител на Пазарджик и представител в Народното събрание, Стоянов е негов председател, а Стамболов е държавен глава). Дискусията със Стоянов явно особено е разпалила любопитството на Пиотровски относно Батак и в този смисъл Стоянов може действително да бъде смятан за посредствения повод за картината. Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността - фотографията. В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия. И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание. Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски - неговото забъркване в съмнителните за османската власт патриотични кръжоци е било действителната причина за разоряването на Батак. Очевидецът Бойчо пише: "През нощта Горанов с пещерските първенци сполучили да излязат изпомежду неприятелските позиции и проводили Джуркова да извести на останалите да излязат от същия път. С Джуркова се решили да излязат само няколко жени, между които и семейството на Горанова." Нека припомня, че зад името Бойчо се крие не някой друг, а 19-годишният по онова време Ангел Горанов, син на Петър Горанов, факт, който обяснява не само необходимостта от псевдоним, а и несъстоятелността на очевидството на автора, което пък от своя страна седи в основата на Стояновия преразказ за Батак и на всички следващи научни изследвания. Разказите на батачани затвърдили мнението на Пиотровски за случилото се в Батак, недвусмислено изразено не само в автобиографията, а също и във фотографиите и последвалата ги картина. При това ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. (7)
Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г. (а не през 1892 г., както ни уверява Пиотровски, обърквайки за пореден път датите), трябва да се запитаме, защо строго религиозните жители на Батак са оставили в продължение на тринадесет години смъртните останки на някогашните си роднини, съседи и познати непогребани в тая безредица. Мисля, че причината за това не е в липсата на пиетет у батачани, а във въображението на самия Пиотровски, който за своята инсценировка най-вероятно е използвал автентичен материал от костницата на църквата. С това художникът не само е (ре)активирал спомена на батачани, фокусирайки го върху клането, а го е насочил в точно определена посока. Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки. Какво огромно впечатление са направили на батачани извадените на бял свят в църквата кости, показват мотивите на пощенските картички. Единствената разлика между тях и фотографията на Пиотровски/Кавра се изразява в "простоватата" им символика и прилежната подреденост на костите, преди това тъй "истински" разхвърлени от художника. Тази художествена стратегия се е харесала най-вече на сем. Горанови, давайки им възможността в истинския смисъл на думата да вградят най-после и образа на майката в семейната версия за случилото се в Батак, умело разпространявана не само чрез хрониката, а от тук нататък и под формата на пощенска картичка. Но вторачването на Пиотровски в Батак е предизвикало и незабавно контра-вторачване, засягайки с него една твърде болезнена тема в актуалния национално-политически дискурс. То било формулирано най-вече от страна на патриотично настроените политически кръгове и интелигенция под формата на исторически очерци, хроники на очевидци, театрални постановки и т. н. на тема, интересуваща до този момент един-единствен човек, и то чужденец. Само в светлината на така скицирания контекст става ясно, защо например последната част на "Записките", както от стилистична, така и от тематична гледна точка, не съответства на цялостната концепция на произведението, и защо се занимава изобщо с "негероичното" за жадния за български героизъм Стоянов минало на Батак. Тази част е всъщност директният отговор на образната интерпретация на Пиотровски и неговата художествена стратегия, сътворявайки от своя страна опозиционния образ на храброто и смело баташко население, наситена с чужд за "Записките" до този момент ултранационалистичен тон. Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т. е. онези "3-4 села", в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията (си) за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост. Причините за написването на "Въстанието и клането в Батак" от Бойчо, алиас Ангел П. Горанов, не са различни. Можем да си представим, колко неудобно е било посещението на Пиотровски в Батак за окръжния управител на Пазарджик, щом синът се е обявил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой. Още много подобни примери биха могли да се назоват, като най-ранният от тях датира от 1891 г. - театралната пиеса на Атанас Шопов "Баташко-то клание", но показателно е, че всички те се появяват след 1889 г. Другояче формулирано - с посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за "властта" над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея. В този двубой всъщност най-малко е ставало въпрос за Батак сам по себе си, а за едно събитие, инструментализирано за лични цели, като на Пиотровски то е предоставило чудесната възможност да се превърне в един полски Дьолакроа чрез художественото олицетворяване на българския вариант на гръцкия мит за клането на остров Хиос, произлязъл от четката на великия французин. Ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик (да не се бърка с Татар Пазарджик, днес град Пазарджик), първото село, чиято злочеста съдба МакГахан описва нашироко в кървави багри, то днес може би щяхме да говорим вместо за "забатачен" за "запазарджичен". Но както и да е, официално двубоят, както е известно, бил спечелен от Стоянов и неговите привърженици.
Когато Пиотровски е писал своите спомени през 1911 г., Стоянов вече отдавна е бил приет в пантеона на националните герои на България - а неговите "Записки" са се смятали за автентична хроника на български въстания, факт, който явно и Пиотровски вече не е поставял под съмнение. МакГахан, както знаем, показателно беше реабилитиран едва стотина години по-късно, когато на площада в Батак му бе издигнат скромен паметник. Та нека се върнем най-после на въпроса: защо Пиотровски се позовава на Стоянов, а не на МакГахан? Можем да го формулираме иначе: Защо да се увековечаваш до един губещ, след като може и до един печеливш? Но че споменаването на "победителя" Стоянов вместо "победения" МакГахан в мемоарите на Пиотровски за съжаление не е помогнало за популяризирането на картината, показва фактът, че в 1913 година "Баташкото клане" било отстранено от експозиция, засягайки в този момент друга болезнена тема в националният дискурс - проблема с етническата принадлежност на помашкото малцинство. Но това е друга тема.

1) Благодаря на Воля Стойчева, заместник директорка на НГЧИ, за предоставената ми възможност да се запозная отблизо с картината.
2) Този и всички следващи цитати са по английското издание: The Turkish Atrocities in Bulgaria. Letters of the Special Commissioner of the Daily News. J. A. MacGahan, Esq., with an Introduction and Mr. Schuyler's Preliminary Report, London 1876, в мой превод.
3) Цитатите са по превода на Д. Г. Димитров в каталога на НГЧИ: Антони Пиотровски. Свидетел и хроникьор на княжеското време, София 1996.
4) Благодаря на Екатерина Пейчинова, директорка на историческия музей в Батак, за ценните информации и неоценимата ѝ помощ.
5) Под "3-4 села" МакГахан има предвид Отлуккьой (Панагюрище), Аврет Алан (Копривщица), Брацигово и Перущица.
6) Особенно добър пример за това е предговорът към "Записките".
7) Идеен кръстник и на тази снимка е МакГахан, който описва видяното в църквата: "Това, което видяхме (в църквата) беше ужасяващо и ни позволи да хвърлим само един бърз поглед. Един голям куп човешки тела лежаха, разлагайки се навред."

https://www.mediapool.bg/koi-pokaza-istinata-za-batak-news128132.html

Hatshepsut

Журналистът от Национална телевизия СКАТ Валентин Касабов: Зад проекта ,,Митът Батак" стоят турските тайни служби

Мария Стоянова

Валентин Касабов е роден на 6.02.1958 г. в гр. Бургас. Завършил българска филология във Великотърновския университет, работил е в много вестници като кореспондент, основател е на първия опозиционен вестник "Бряг" и негов главен редактор от 1990 г. Работил е в Рент ТВ, а в момента е водещ на предаването "Паралакс" в телевизия СКАТ. Женен, с едно дете.


- Г-н Касабов, защо и как станахте "персона нон грата" в Свободния университет в Берлин?
- Преди няколко дни дойде протестна нота от Берлинския свободен университет (БСУ), изпратена до ръководството на телевизия СКАТ чрез българското посолство и външното ни министерство. В нея с доста неприятен тон се обяснява, че сме нахлули, влезли по незаконен начин, без разрешение на територията на БСУ. Оттук нататък ни се забранява да присъстваме на територията на БСУ, ние сме "персона нон грата".
- Какво всъщност се случи в Берлин?
- След като стана известен скандалният проект "Митът Батак", ръководството на телевизия СКАТ реши да бръкнем малко по-надълбоко и да се поинтересуваме кой стои зад този проект. Отидохме в Берлин, в Свободния университет и намерихме проф. Улф Брунбауер, ръководител на проекта. Той се държа изключително нагло, заяви че няма време и не желае да ни дава никакви интервюта, независимо че в неговия сайт е посочено, че по всяко време е готов да отговоря на журналистически въпроси. Явно самият той осъзнаваше скандала, в който е замесен, и огромната лъжа, която е изфабрикувал, защото видимо беше притеснен. Ние се държахме максимално внимателно и културно, но независимо от всичко, той отказа интервю опита да се скрие и дори заяви, че ще извика полиция.
- Успяхте ли все пак да му зададете поне един въпрос?
- Да, попитахме го какво би се случило, ако със същата лека ръка изобличеше историята на холокоста, заявявайки, че той е мит, дали нямаше да предизвика скандал и кой щеше да го финансира. Отговорът беше много спонтанен - нарече ни глупаци. Направихме интервю с директора на института по балканистика, към който е проектът - Холм Зундхаузен. Оказа се, че целия институт стои зад този проект и нямат никакво желание да прекратят работата по него.
- Според вас кой стои зад този проект?
- Самият аз мислех в началото, че проектът е някаква грешка, но се оказа, че не е така. По-скоро става въпрос за добре стратегирана политика на определен кръг сили, които пробват рефлексите на българина и на българската политическа класа, на управляващите - доколко те ще реагират на гаврата. Пробват рефлексите ни чрез оголения нерв, наречен Батак.
- Смятате, че този проект е част от сериозен сценарий?
- Да. Ако беше грешка, съответният институт, учени, организации щяха да коригират своето поведение, най-малкото да се извинят. Оказва се, че нищо подобно не се случва. Напротив, не само институтът, но и цялото му ръководство, в лицето на проф. Ленцен, продължават да защитават работата на Улф Брунбауер. Тук се натъкваме на нещо много мащабно. Зад този проект стоят определени политически сили. В момента в Германия е започнал опит за процес на ислямизация, което става чрез представителите на турското малцинство. Нека не забравяме, че една Ангела Меркел, която преди да дойде на власт беше заявила, че ще вземе много сериозни мерки за решаване проблема с турското малцинство, идвайки на власт промени позицията си. Явно в Германия има много сериозно протурско лоби. Така че според мен зад този проект стоят турските тайни служби, които чрез своето лоби в Германия пробват да решат част от стратегически си задачи за България - доколко и как може да бъде променена историята ни. А какво по-лесно от една проба, извършена от БСУ и една "българка", продала историята на своя народ  за няколко евро повече?
- Коя е Мартина Балева и защо е приела ролята на антибългарка, само за при ли?
- Тя следва културология в БСУ. Явно неин ръководител е Брунбауер. Завършила е история на културата, в момента е аспирантка и подготвя дисертация. Чрез дисертацията си по проекта "Митът Батак" Балева ще получи степента доктор на науките и ще продължи да работи по него. Говорим за гигантска гавра, защото утре тя ще стане доктор на науките на базата на една лъжа.
- Защо един свободен университет застава зад подобна позиция, заради предизвикателството към историята, заради любов към спорните тези или...?
- Тук говорим за изпълнение на поръчка, не за предизвикателство или заради любов към спорни тези. Някои хора явно добре са преценили скудоумието и угодничеството на българските политици, които не реагираха. Ако беше в друга страна, щеше да стане международен скандал. Най-малкото, което трябваше да направят нашите политици, бе да пратят една протестна нота. А агент Гоце се задоволи само с един урок по история. Премиерът ни пък изрече няколко общи фрази и толкова. Единствено АТАКА изрази ясна и категорична позиция, която твърдо отстоява.
- Как ще коментирате позицията на нашето посолство в Берлин?
- Като чиновническо нагаждаческа и безпринципна. Още от България търсихме помощта на посланика ни Меглена Плугчиева, но тя категорично отказа да се срещне с нас. Това е характерно за голяма част от нашите посланици в чужбина, които освен да си получават заплатите, нищо друго не правят. А ние отиваме като длъжностни лица. Какво остава за обикновения българин, който е там на екскурзия.
- Лично вие и ръководството на националната медия СКАТ ще потърсите ли някакъв вид компенсация за нанесени морални вреди, за възпрепятстване на служебните ви задължения?
- Мисля, че има такъв вариант, обмисляме го с адвокатите на телевизия СКАТ.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=32662&format=html

Hatshepsut

"Варварите от Батак" - така е озаглавена статия в германския вестник Зюддойче Цайтунг по повод скандала около проекта "Митът Батак".

Подзаглавието на статията гласи: "Гилотина или позорен стълб: българските националисти заплашват двама изкуствоведи, които проучват историята на една картина".

Всекидневникът посочва, че авторите на проекта искат да представят каталога към него в края на октомври в Берлин, и то в Българския културен институт.

,,И тази вечер в шест часа ще трябва да се запитаме дали една страна, в която се дава премия за главите на учени, всъщност не е по-близо до Средновековието, отколкото до ЕС", пише в началото на статията авторката Соня Зекри.

,,Защото всяка сряда и всеки четвъртък българският телевизионен канал СКАТ приканва своите зрители да изпратят снимка и адреса на изкуствоведката Марина Балева срещу възнаграждение от 2500 лева", посочва вестникът.

В статията се цитират заплахите срещу Балева и нейния колега Улф Брунбауер и се разказва накратко за проекта около картината "Баташкото клане" от полския художник Антони Пьотровски.

Картината се базира на исторически факт, пише вестникът. ,,През 1876 година български мюсюлмани избиват своите съседи-християни в град Батак. Пьотровски инсценира това деяние в духа на пробуждащото се българско национално съзнание- местният конфликт се превръща в съдбовна битка на българския народ срещу османската тирания. Мъже с чалми гледат безразлично към озарените в бяло тела на обезчестените жени - в контекста на времето езикът на картината е еднозначен. Какво е събитие и какво- мит? Защо точно Батак е избран като място за преклонение? Балева и Брунбауер смятаха да дискутират тъкмо тези въпроси, обаче дотам не се стигна. През май, преди изложбата, срещу двамата се надигна вълна от омраза. Президентът Георги Първанов нарече проекта "лоша провокация", понеже отричал клането - този упрек беше като запалителна бомба."

По-нататък Зюддойче Цайтунг цитира нападките и заплахите срещу учените и разказва за тормоза срещу родителите на Балева. Омразата може пак да припламне, пише Соня Зекри.

,,Защото в края на октомври трябва да бъде представен каталогът на несъстоялата се изложба - в Берлин, и то по възможност в Българския културен институт.

Двамата учени го желаят, но смятат, че това е доста нереалистично."
 
http://www.dnes.bg/article.php?id=42612

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

Милен Радев, Берлин


След няколкомесечно затишие историята около «Баташкия проект» на сънародничката Мартина Балева и изследователския екип от Свободния университет в Берлин започва да набира нова скорост.

Само преди дни най-влиятелното германско списание «Дер Шпигел» пространно информира своите читатели за «терористичната заплаха», която била надвиснала над главата на един учен, осмелил се «да внесе яснота» в мрака на национално-патриотичното българско съзнание.

35-годишната студентка Балева, пише списанието, е подложена на гонения по интернет форумите.
Наложило й се да смени телефонния си номер, да засекрети жилището си и да потърси защита от германските тайни служби.

Телевизия СКАТ, съобщават германските журналисти, предлага 2500 евро за нейния адрес.
«Цялото общество, дори и духовният и политически елит на страната се включи в националния протестен рев», с тези думи «Шпигел» смразява кръвта на читателите си, познаващи без друго Балканите като люлка на всевъзможни изстъпления.

Флагманът на немската разследваща журналистика не пояснява, че се появява с голямо закъснение на мястото на публицистичната битка.

Още през септември всекидневникът «Франкфуртер алгемайне цайтунг» вече пусна на цяла страница възмутено есе в интелектуално-културоложки стил за новата проява на балканска национална истерия в България.

Ето защо сегашната атака на «Шпигел» няма нова информационна стойност.
Тя може да се обясни преди всичко във вътрешно-немски контекст с медийно-пазарни конфликти на две от големите структури на този бранш в Германия.

Не случайно на прицела на публикацията са изданията на ВАЦ в България «Труд» и 24 часа» и в материала остро се критикува липсата на контрол от страна на издателя в Есен при подобни «тенденциозни националистически кампании».

Разбира се, покрай Есенските стопани на българските часови издания, не се разминава и на глевния редактор Тошо Тошев, представен в «Шпигел» като фигура с разкопчана до пъпа риза, със златна верижка и пура в ръка, който пуска облаци дим в лицето на събеседниците си. Той е наречен «българско подобие» на създателя на «Плейбой» Хю Хефнер.

Макар и да не се споменава популярното в България негово агентурно минало за ДС като агент «Бор», все пак бегло е описана близостта му с посткомунистически олигарси.

Лесно би било за всеки, неизпитващ особено силна симпатия към ВАЦ-овите издания у нас да възкликне радостно при това четиво «Намериха си майстора!».
Би било лесно, но късогледо. Защото в случая става дума за нещо много по-важно.

Покрай разчистването на сметките си с ВАЦ, в този си текст «Шпигел» дава пример и за небрежно и незадълбочено разследване на първопричината за скандала.
И се превръща в източник за сериозно, може би дълготрайно, манипулативно влияние върху общественото съзнание в Германия.

В типичния за много тукашни медии концентриран и донякъде схематичен стил се въвежда накратко в същността на проекта на Мартина Балева със споменаването на картината на Пиотровски «Баташкото клане» от 1892 г.
Това мащабно платно определяло от край време патриотичното самосъзнание на българите чрез постоянното си присъствие в техните учебници.

Картината, пише «Шпигел», е посветена на «унищожаването на селото Батак, което българската историография свързва с някаква героична борба на български патриоти, каквато всъщност не е имало».

Приносът на Балева според Шпигел е там, че тя «подробно анализирала» картината на Пиотровски и открила, че художникът бил използвал снимки, които сам инсценирал 12 години след «събитията».

От тогава, смята немското списание, тези снимки се представят за автентични фотодокументи на клането и като такива са влезли в обръщение в националната историография.

Финалът в историческия раздел на статията е запазен за най-впечатляващите изследвания на студентката Балева: с помощта на данъчни регистри от онези годни тя успяла да изчисли, че «броят на жертвите е бил драстично завишен от патриотични пропагандни подбуди».

Излишно е тук да се навлиза в опровергаване или уточняване на тезите на Мартина Балева и на нейния екип.
Това по най-впечатляващ и изряден начин вече бе сторено от д-р Наум Кайчев още през юни 2006 г. на страниците на в-к Култура.
Младият историк Александър Долев също даде изключително коректен и подробен - разкриващ несъстоятелността на Балевата концепция - отговор в своя блог.

Именно такъв трябваше да бъде преобладаващият отговор на българската общественост, на нейния «духовен и политически» елит още в началото на набиращия сила скандал.
Отговор конкретен, спокоен, с премерен тон, опровергаващ очевидните дефекти и грешки в концепцията на берлинските историци и съобразен с елементарни норми на общуване в европейския контекст.

Вместо това станахме свидетели на една побесняла патриотарска кампания. На преден план отново се изстъпиха познатите имена, които са заграбили в публичната среда монопола за родолюбиво говорене и за отстояване на патриотични чувства.

Заредиха се абсурдни призиви за репресии срещу провинилата се авторка, намеси се най-високото държавно и научно ниво в България с укори срещу немските историци.
Такава реакция не оставя на никого в научните или публицистични кръгове в Западна Европа друга възможност освен да я осъди и стреснат да се оттегли на безопасна дистанция.

В най-добрия случай.

В случай на недотам добронамерено отношение към България, описаните реакции у нас служат като най-добрата възможна илюстрация за назадничавото и недостатъчно развито българско общество, станало днес по една или друга причина член на общоевропейското семейство.

Принципът на функциониране на немското медийно пространство е такъв, че след публикуване на интригуващ материал в «Шпигел», той веднага влиза в кръговрата на вторичното му използване от печатни и електронни медии и се разпространява от информационни агенции.

По начало силно концентриран и ограничаващ се главно до елементарни тези, текстът се сбива в няколко изречения и така остава в общественото съзнание.

Попадна ми вече агентурно съобщение на голямата информационна агенция «Евангелска пресслужба» (epd), запознах се през последните дни и с кратките съобщения за случая по страниците за медийна тематика на няколко от големите немски всекидневници.

Схемата, която се предлага на читателя, незапознат нито с конкретния случай, нито пък с далечната османска история на Балканите е следната: прогресивна, европейски обучена и възпитана научна работничка разобличава неверен мит, създаден с шовинистична, отживяла времето си цел.
Ретроградни, национал-патриотарски кръгове, които преобладават в публичния живот на България, й отнемат свободата на научна и публицистична дейност.

Нещо повече - текстовете от по половин колонка внушават вече почти без колебание, че самото «Баташко клане» е мит на българската история, и че е дошло времето да се каже истината за него.

«Берлинер Цайтунг» съобщава, че «историчката на изкуството Балева поставя под съмнение официалната версия, че османската армия била извършила през 1876 г. клане в намиращото се днес на българска територия село Батак».

Според Балева, пише друг вестник, «броят на жертвите е бил раздут с патриотично-пропагандна цел».

Колко време ще е необходимо и ще успее ли българската културна общественост да преодолее тази, налагаща се днес, трагична за българското историческо самосъзнание представа в чужбина?

Кой ще слуша занапред подробни обяснения и уточнения, много лесно изпадащи в оправдателен тон?

Авторът на тези редове говори от личен опит, защото от седмици обяснява и на добронамерени германци нещо, което маститият «Франкфуртер алгемайне» им е разяснил просто и ясно: българите реагират така фанатично, защото не искат да си признаят, че са си «разкрасявали» миналото.

Това е, което ще остане в общественото съзнание в Европа. От тук нататък става много тежко, да не кажа невъзможно, то да бъде избито от него и опровергано.

Hatshepsut


ВМРО срещу проекта "Митът Батак"

ПОЗИЦИЯ
На ВМРО - Младежка организация, София

По повод проведената на 19.12.2007 г. в центъра за култура и дебат "Червената къща" в София дискусия на тема "История и места на паметта: Батак 2007", ВМРО -- Младежка организация заявява следното:
Определяме напъните на групата културолози, културоведи и прочее културни дейци да се изказват и пренаписват българската история, в частност историята на Априлското въстание и борбите за българско национално освобождение като неисторични, ненаучни и откровено противобългарски.
Според нас така наречения ,,Проект Батак" е обиден за българската национална памет и обслужва опитите на Република Турция да изопачи и пренапише историята на Османската империя и да прикрие зверствата и геноцида, извършен от нея върху българския, арменския и останалите балкански народи в борбите им за национално освобождение.
Цел на тази груба историческа фалшификация е азиатската и ислямска Република Турция да стане част от Европейския съюз. Не случайно този ,,проект" е организиран и прокарван тихомълком от фондации и университети, финансирани и от Република Турция, какъвто е ,,Берлинския свободен университет".
Като българи сме възмутени от отношението на български преподаватели към тези факти и обстоятелства в българската история. Тези хора, използваха порой от излишни чуждици, латинизми и безкрайни безглаголни изречения, за да определят Баташкото клане като просто ,,Случая Батак", а Априлското въстание "буна" и "размирица". Същите преподаватели си позволиха да коментират, че клането не било толкова страшно, защото закланите българи били само 1700, а не 5 000.
Намираме разказваните от доц. д-р Евгения Иванова вицове, според които българите в Батак се поздравявали един друг с ,,Честито клане" и ,,Мерси, да ти се връща" за нелепи, неуместни и подигравателни. Намираме самата идея да се разказват вицове по тази тема за нелепа и обидна.
Разбираме нежеланието на организаторите на този противобългарски проект да чуят българското обществено мнение като бягство от открит разговор по темата, а присъствието на полицейски сили в залата на кръглата маса като признание за гузна съвест.
Уверяваме госпожите и господата, прокарващи интересите на Република Турция през т.нар проект ,,Митът Батак" и подобните му проекти, че на никаква цена няма да допуснем изопачаване и подмяна на факти и обстоятелства от българската история.

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

ЕК иска обяснение от България за случая "Батак"

Мнението на Европейската комисия по случая "Батак" е, че България трябва да спазва ангажиментите си и да не насърчава омраза на религиозна или националистическа основа.

Това съобщи сайтът europe.bg, като цитира коментар на радио "Дойче Веле".

Както заместник-председателят на Европейската комисия Франко Фратини обеща в отговор на запитването на германския евродепутат Вернер Ланген, Европейската комисия е в процес на изискване на обяснение от българските власти дали са предприели съответни мерки в отговор на смъртните заплахи и ксенофобски прояви в българските медии срещу изкуствоведката Мартина Балева и нейния колега от Берлинския свободен университет, изследователя Улф Брунбауер.

По този повод говорителят на Фратини, Фризо Роскам Абинг заяви за ,,Дойче веле":

"В отговор на това искане вицепредседателят Франко Фратини на 12 март тази година изпрати писмо до българския министър на правосъдието Миглена Тачева, изисквайки изчерпателна информация по този въпрос. Ние сме в очакване на нейния отговор. Междувременно искам да подчертая, че свободата на изразяване включва правото на собствено мнение, както и правото това мнение да бъде критикувано. Смъртните заплахи, омразата, ксенофобията излизат от рамките на законното право на критика и са в пълно противоречие с основните човешки права и свободи. Комисията винаги е подчертавала, че страните членки трябва да предприемат всички необходими мерки, включително и правни действия, ако е необходимо, за да осигурят спазването на тези основни принципи."

Фризо Роскам Абинг подчерта по-нататък, че в своето писмо до министър Тачева вицепредседателят Франко Фратини е припомнил също ангажиментите, поети от България с подписването на директивата "Телевизия без граници".

"Вицепредседателят на Европейската комисия Франко Фратини припомни в своето писмо също, че с подписването от България на директивата "Телевизия без граници" страната е поела ангажимент, че ще се грижи за пресичането по телевизията и националистична основа", коментира говорителят на комисията Фризо Роскам.

Hatshepsut

Гаврата с историческата ни памет се превърна в доходна професия

Измамници, финансирани от чужди фондации, шетат свободно из научното пространство на държавата
Стефан Солаков


 Тиха уличка в центъра на София. Красива стара къща, закупена от наследниците на прочут български скулптор и превърната в средище за обществени и културни прояви. Вложени са солидни средства от чужди и наши фондации, за да изглежда всичко по европейски, в съзвучие с модерните тенденции за социални комуникации. Червената къща на ул. "Любен Каравелов" в столичния град...
Сред описаната по-горе идилия софийски интелектуалци често спорят върху проблемите на съвременния град. Не липсват и историческите ретроспекции като доказателство за една доста спорна теория, според която всичко случващо се в наши дни е повторение на събития от миналите векове. Напоследък в Червената къща все по-упорито се налага една дискусия, която на пръв поглед е доста нелепа, ако в нейното зараждане не се крият мотиви и тенденции, изключително опасни за националната памет на България.
Началото бе дадено с напълно произволно подбрани теми, с които организаторите на семинарите се опитаха да лепнат върху българската нация петното на нетърпимостта и дори ксенофобията по отношение на останалите народи. Вместо тих и културен диалог тълпа цигани, доведени неизвестно от кого, превърнаха Червената къща в площад на Факултето. Разумните доводи на доказани експерти за необходимостта от взаимни усилия при преодоляване на ромските проблеми, бяха освиркани и обругани от освирепелите мургави братя, обилно почерпени от тайните им спонсори преди дискусията.
След "успешните" цигански дебати дойде време и на по-елегантните изпълнения, в които бяха включени сравнително по-интелигентни и значително по-добре заплатени "специалисти". На преден план излезе темата за т.нар. възродителен процес. Тук вече стана ясно колко дълбоко са проникнали средствата, с които турската държава зарибява нашия културен и исторически елит. Както се и очакваше, на семинара активно участваха служители от турското посолство в София, които внимателно следяха, записваха и заснемаха изказванията, също и участниците в дискусията. На българска територия, в сърцето на столицата специалните служби на Анкара, необезпокоявани от нищо и никого, проведоха едно от най-значителните си активни мероприятия, за да оплюят българската държава и да прехвърлят несъществуваща вина върху плещите на нашата общественост. В същото време високопоставени ръководители на двете съседни страни се кълнат в братските и съюзнически отношения между София и Анкара, както и в изключителното доверие между институциите в тези държави.

 Лавината от обвинения срещу България обаче тепърва набираше скорост. Избухна скандалът с псевдонаучната разработка, наречена провокативно "Митът за Батак". Тук комбинацията беше изпипана в духа на класическите специални операции. Един български и един германски представител предлагат на пръв поглед невинен културоведски проект, който би трябвало да постави на обсъждане несъвършенствата на картина, рисувана от полски художник преди 100-ина години. Всичко щеше да мине тихомълком, ако участниците бяха се задоволили само с дискусията около пропуските в творческата визия на полския творец. Но задачата бе съвсем друга, защото финансовите спонсори на проекта бяха се прицелили в много по-чувствителна мишена - сърцето на българската история.
Позорният театър около скандала с провокацията "Митът за Батак" предизвика силни вълнения сред нашето общество и може би за пръв път такава спонтанна и точна реакция, не само от интелектуалците и обикновените българи, но и от "ооо, чудо!" ръководителите на българската държава. В техните гневни филипики обаче бе изпуснат напълно съзнателно един от най-важните елементи на антибългарската провокация - кои бяха поръчителите и спонсорите на пропагандното копие, хвърлено срещу националната ни история.
Дори президентът, този набеден историк, не посмя да се опълчи срещу явните извращения по адрес на най-деликатните струни от революционното минало на страната. Ако беше държавен глава на място, той не би трябвало да премълчи, че гаврата с българската история е поръчана от любимите му авери от Анкара, а финансирането - от фондации на международното еврейство, което напоследък старателно се грижи нашият Гоце често да посещава юдейските синагоги, нахлузил ритуална еврейска шапчица и смръщил вежди като изпечен равин. В преклонението си пред новите господари на света Първанов дори допусна посланикът на Израел у нас да му се кара заради "грешките" на България при спасяването на евреите от нацистките лагери. Гоце гледаше свирепо, но упорито си траеше, защото беше наясно, че всяка една по-остра реакция би свалила от него доверието на Големите братя.

 През тези дни, когато свеждаме глави пред жертвите на Априлското въстание, на културната и историческа сцена отново е фрашкано от псевдоспециалисти, които търсят под вола теле и правят всичко възможно да омаловажат подвига на нашите възрожденци. В Червената къща преди дни се състоя поредния семинар, чрез който някои се опитаха, този път чрез литературни похвати, да ускорят силата и внушенията на Априлската епопея. Спореше се дали това е била наистина национална революция или обикновен метеж в дълбоката османска провинция, наречена България. Някакви измислени персони, кичещи се с гръмката титла "експерти по либерални стратегии", се опитаха да ни обяснят, че българинът никога не е бил революционер, а само обикновен хашлак в рамките на великите османски владения. Нахалството на тези мошеници стигна до там, че сложиха знак за равенство между понятията революционер и хайърсъзин (нещастник, загубен човек - тур.). Така бил описал някъде си и хоп - набеденият научен работник стига до извода, че всички сме били хайърсъзи или маскари (добре познати и днес термини, нали?).
Посегателствата срещу българската историческа памет едва ли ще секнат скоро. Само непримиримата реакция на истинските родолюбци може да прекрати това национално предателство и да сложи на мястото им разпасалите се и подкупни "научни" корифеи, които продължават да се подиграват с цяла една нация.

в.АТАКА-17.05.2008г.

Hatshepsut

https://vbox7.com/play:008eb10e
Мартина Балева продължава гаврата с мъчениците в Батак

В Берлинската Академия на науките Мартина Балева тези дни представи изложба, която е реципрочна на мита за Батак. Въз основа на няколко открити неотдавна от османистката Елке Хартман фотографии на осакатени и ранени цивилни мюсюлмани от времето на Руско-турската война, Балева показва, колко различни са медийните възприятия на изстъпленията, пише Франкфуртер Алгемйне Цайтунг...

Прочетете повече тук: https://www.dw.com/

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Балева възмути света с нови скандални тези за Батак


За огромно съжаление на ВМРО и България, има и такива българи! Които отричат трагедията в Батак, градят кариера на гърба на българската история и са финансирани от Турция. Българи, които скандализират не само собствения си народ, но и международна общност от учени. Такава ,,българка" е Мартина Балева - ученият, който преди 3 години обяви Баташкото клане за мит, защитавайки публично тезата в Берлинския свободен университет.

Балева отново напомни за себе си с още по-скандални тези, информира ,,Флагман.бг". В Хумболтовия университет българката, която междувременно е станала доктор в Берлин-Бранденбургската академия на науките, опитала да защити скандална теза. Според нея по време на Априлското въстание у нас нямало развита колективна памет, картините от въстанието били рисувани десетилетия по-късно по снимки, а самите снимки били режисирани от фотографите. Фотографите пък били изпращани у нас от продуценти, които им плащали.

И нещо още по-скандално - самото Априлско въстание било ,,битово скарване между българите и мохамеданите", а броят на избитите бил много по-малък от твърдяното после от историографите, защото били прибавили към сбора и трупове, които били от битките през 1878 г.

Това се случва на 18 май 2013 г., на авторитетен едномесечен форум в Хумболтовия университет, а темата е ,,Изкуството и национализмът на Балканите, в частност България". Според присъствали на представянето, Балева била остро критикувана от учени от други държави, присъствали на форума.

Тъй като бях с екип на телевизия СКАТ и не посмях да вляза в залата, където Балева изнесе лекцията, за да не бъдем отпратени от охраната, ние успяхме да се снабдим с целия запис. Превел съм го - скандализиращо е.

Това разкрива инж. Петър Петров - преводач от немски. Той е сформирал група във Фейсбук, призоваваща за отнемане на докторската титла на Балева. Има и призиви да се разобличат спонсорите ѝ от Турция.

Разследване на телевизия СКАТ  в Берлин установило, че научните ,,трудове" на българския учен са финансирани от фондация, в която част от капиталите са на крупни турски индустриалци, близки до правителството на Реджеп Тайип Ердоган!

Работата на Мартина Балева за доразвиване на антибългарската теза е представена в Хумболтовия университет от новия ѝ научен ръководител проф. Кристиян Фос от Берлинския свободен университет.

Той, както и предходният скандален професор от БСУ - Улф Брумбауер, също показва за реклама книгата на Балева ,,Батак - място за поклонение" на български и немски език, където се развива тезата, че Баташкото клане е мит.

ВМРО неведнъж взе участие в борбата против митологизирането на Баташката епопея. Организацията ще продължи своята борба в името на България! Въпреки, че историята ни е подложена на тенденциозно обезличаване, кръвта не може да бъде заличена! Дирите й са дълбоки и вечни, неподвластни на триене, неподвластни на никоя власт и на никой човек!

http://www.vmro.bg/

Hatshepsut


Кладенецът, изкопан от майките, за да търсят вода за децата си

КЛАДЕНЕЦЪТ В БАТАШКАТА ЦЪРКВА
"СВЕТА НЕДЕЛЯ"

Отчаяно дълбан с ръце, отвесен...
В света едва ли има друг - такъв!
Стоя пред този кладенец потресен
и ми се струва, че е пълен с кръв...

Деца горят от жажда в храма тесен
Дълбаят майките, а вън със стръв
три дни крещи башибозука бесен
и се надварва кой да влезе пръв.

Вода не са намерили поне
да мокрят на децата си устата,
преди да почне страшното клане...
Тук толкоз кръв невинна е пролята,
че трябва да вървиш на колене
и да мълчиш...
Земята тук е свята...
И да мълчиш... Земята тук е свята.
Заслушай се във нейния език:
"Народът ти герой и мъченик
кръвта си тук проля за свободата.
Със голата си гръд и смелост непозната
се би той срещу ятаган и щик.
Пред подвига му - страшен и велик,
признателно си наведи главата!
Тогава ужасът ме облада,
мен - майката-кърмачка
и изглежда,
затуй се дръпна моята вода.
Напразно майките докрай с надежда
я търсиха за своите чеда..."
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
На подвига свидетелка едничка.
И разказът й, сричка подир сричка,
в онези дни съдбовни ме отвежда.
И изведнъж във кървава одежда
едно дете долита като птичка.
Към мен протяга за вода ръчичка
и с поглед умоляващ ме поглежда.
И аз ръка протягам, но къде е?
Усещам дъх на тленност и на плесен
и гробницата-църква в мрак пустее...

Не бе ли призрак, мигом пак отнесен?
Пред мен зловещо кладенецът зее,
с ръце дълбан, отчаяно отвесен....

Георги Бонев