• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 June 2019, 17:19:35

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9234
  • Total Topics: 1107
  • Online Today: 55
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

Теодор Траянов

Started by Hatshepsut, 27 July 2018, 18:24:02

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Аристократът Теодор Траянов

Един голям мислител с аристократична душа казва: ,,Разстоянията между нации, обществени класи, култури и раси са незначителни. Истинската бездна е онази между възгледите на плебея и възгледите на патриция."
Дори да не сме съгласни докрай с тази сентенция, трябва да признаем, че великите личности сред нас наистина са неподвластни на злободневните неволи. Величието при тях доминира както над расовата им принадлежност, така и над социалния им произход. Във величието на отделната личност е заключена тайната на вселената. Това величие е величие на духа, затова е невъзможно за дефиниране и обяснение. То може единствено да бъде наподобено или почувствано.

Една такава велика личност с аристократично излъчване е бил големият български поет Теодор Траянов. В какво се заключава неговият аристократизъм? В спомените си за него брат му Крум казва: ,,Федя (така го наричали в семейството му) притежаваше и трите аспекта на понятието култура: интелигентност, образование и възпитание. Той никога не нагрубяваше, не иронизираше."

,,Отношенията му с братята и родителите бяха сърдечни и непосредствени. Никога, при никакъв повод не обиждаше никого и всякога беше мил и усмихнат. Несполуките и болките на всекиго от нас изживяваше дълбоко и винаги намираше утешители думи, за да ни успокоява."

,,Една вечер Федя се завърна необичайно рано, а беше студен ноемврийски ден. Майка ни, изумена, го погледна и каза: ,,Бе, синко, къде си тръгнал в тоя студ по сако, къде ти е пардесюто?" А той отвърна усмихнато: ,,Подарих го, мале, на един събрат, който няма нищо!" Майка ни нищо не отвърна, тъй като познаваше своя син и неговите добродетели. Връщал се е и без шапка, но винаги усмихнат и вглъбен в себе си."

Виждаме образа на един щедър, чувствителен и добър човек. Теодор Траянов е много способен ученик. Завършва Класическата гимназия в София (1899 г.), след това Висшето техническо училище във Виена (1901-1908 г.), откъдето се дипломира като архитект. Визитката му, свързана с техническите науки, предполага едно доходно съществуване. Още повече, че млада и модернизираща се България по онова време имала остра нужда от изучили се на запад архитекти и инженери. А че имал аналитичен и комбинативен ум, трениран от усърдни занимания с естествени науки и математика, било безспорно: Теодор Траянов бил един от най-добрите шахматисти на България за времето си. В партия шах през 1936 г. той завършва на равно с действащия световен шампион по шах Александър Алехин.
Но Теодор Траянов имал мисия в живота си, различна от тази да живее охолно в практикуване на доходния си ,,занаят". Теодор не бил занаятчия, а поет.

За известно време в още младежките си години той постъпил на служба в българското дипломатическо представителство (легацията) във Виена. Брат му Крум си спомня чувствената наслада на Теодор от досега му с произведенията на изкуството във Виена. Теодор Траянов е много добре приет в културните салони и изисканите среди, където се чувствал напълно в свои води, все едно е роден син на някой немски княз



,,В легацията бе работлив и претрупан с работа. Но това не му пречеше да посещава концерти, театри, изложби и пр., като и мен напътствуваше в това направление. Спомням си добре, че ме изпрати да чуя цигулковия концерт на Бетховен, изпълняван от Александър Шмулер - голяма знаменитост на времето, холандец по произход. На сутринта ме попита за впечатлението ми. Отвърнах му: ,,Възхитително! От днес, брат, ще предпочитам камерната музика, без да изоставям драматичната." Той ми подаде ръка и ми каза: ,,Щом предпочиташ камерната музика, признавам те за музикант."
(...) Макар и рядко, но все пак излизахме заедно с Федя. Той ненавиждаше еснафщината. Посещавахме паметниците на изкуството, архитектурата, изложбените и концертните зали. И интересното бе, че брат ми винаги се държеше така, като че ли за първи път ги виждаше - тъй много се възхищаваше от тези културни паметници. Изказваше пред мен учудването си, че има наши хора, дошли да следват във Виена, а не ги среща никъде из тези места. В замяна на това десетки от тях ходеха из ,,Гринцинг", ,,Максимилян келер" и други места изключително за обикновени забави. Те не познаваха ,,другата" Виена."

За отбелязване е неразбирането, с което младият човек посреща своите връстници с лош вкус. Разбираемо и толкова актуално, особено днес, е този признак на лош вкус у младите - да те пратят да учиш в една от културните столици на Европа, а ти да предпочиташ кича на кръчмите й и евтините наслади в компанията на простолюдието. Младият човек с изискан вкус все още е на етапа само да се учудва от чуждата посредственост. След време в България ще я заклейми напълно и в крайна сметка ще я победи, оставайки в паметта на потомците си като аристократ, неомърсен от еснафщината и ориенталската простотия.

Трябва да кажем, че при престоя си в Австрия, Теодор се задомява с австрийката Елена Петерс, с която имат четири деца. Обаче с нея много бързо се разделят. Художникът Петър Милев казва: ,,Австрийката не можа да разбере как може човек да се занимава с нещо толкова непрактично като писане на книги, след като е завършил инженерство и може със златната си професия да печели много пари."

Вярна спътница в живота му става една изключителна жена - Дора Дюстабанова, голяма българска актриса, интелигентна и обичаща го безумно. Дора е наясно за брака му с Елена Петерс и причините да се разделят. Той й споделя за австрийката: ,,Прекрасна, вярна жена за всеки обикновен мъж, банков директор, фабрикант, но не и за мен."

Любовта между Теодор и Дора е изпепеляваща. В едно от писмата си до него тя пише:

,,Ти си варварин в искането, аз съм безумница в даването! Ний сме едно цяло с теб и трябва да останем вечно едно цяло! Ти си за мене аз, аз съм за тебе ти. Който иска, нека се смее, който иска, нека се чуди на такава любов."

Дора Дюстабанова е творческа натура, силно изкушена от литературата. Тя самата пише стихове и следи от близо литературния живот в страната. Затова нейния интелект стига да оцени могъщия талант на мъжа до себе си, а за себе си да отреди мястото на негова муза. В дневника си пише: ,,Аз трябва да имам само една цел: да обичам Тодора толкова, колкото той мен обича, тогава ний бихме могли да се борим даже и с бога."

Съдбата е неблагосклонна към тях. Двамата постоянно се борят с материалните лишения и с отрицателното обществено мнение към връзката им: Дора е значително по-млада от Теодор. ,,Още утре ще му предложа отсега нататък да живеем заедно, пък ако ще целият свят да реве и да ме сложат на горящата клада. За мене Тодор стои над всичко и аз ще трябва да жертвам и последната капка кръв за него."
Дора е покрусена от незачитането на признатия дори зад граница творчески талант на любимия си. Пред очите на Дора, Теодор се сблъсква с еснафска България, където всичко е за продан, а високо ценят онзи, който продава себе си високо. Много от страниците в дневника ѝ са изпълнени с недоумението, как е възможно подобно отношение към любимия ѝ:
,,Да отиде Траянов - големият Траянов, пред господа управляющите, да падне на колене, да им ближе краката и да иска тяхната милост, за да го назначат и да му върнат хляба или пък да се провикне пред целия свят: "Аз страдам, мизерствам - милост, дайте ми милост." Ех, че хубава гледка - геният в краката на парвенютата и моли за милост, а те със своите цинични физиономии се засмиват и му шепнат: ,,Пак при нас дойде." Ех, че хубава гледка, геният в краката на парвенютата."
,,Този човек, който е дал последния къс от себе си, за да дигне този народ на една такава културна височина, днес ходи като последен просяк. И това българския народ търпи!"
,,Има някаква си квартира, на която не може да плати наема, и печка, в която цяла зима не е слагано нито дърва, нито кюмюр. Глад и мизерия - ето животът на Теодора в този момент."

Въпреки огромните лишения Траянов успява в литературната си мисия. Обаче остава вечно нещастен в любовта. Двамата с Дора не успяват да ,,преборят Бога". Любимата му заболява тежко и умира едва на 33-годишна възраст.

След време той си намира друга жена, която много го обича и се грижи за него - това е състоятелната вдовица Вера Балабанова. Към нея той обаче не изпитва същото. Когато в началото на 1945-а поетът влиза в болница, Вера лежи оперирана в къщи и безкрайно страда, че не може да бъде до него. Разказват, че тогава за кратко време отслабва най-малко 15 килограма. А когато лекарите й разрешават да иде в болницата да го види, отива и стои там до сетния му дъх.
Междувременно от Виена пристига Елена Петерс, и двете дами, съпруга и любовница, затварят очите му на 15-ти януари 1945-а. И чие име мислите споменава поетът в бленуванията си на смъртното легло.

На Дора Дюстабанова, единствено на Дора Дюстабанова!

Песен на сърцата

Днес есента ще си отиде,
Събрала всичките мечти,
И никой няма да я види,
Когато с нас ще се прости.

Ще пее есенната фея,
Понесена на облак бял,
За двама влюбени ще пее,
Които Бог ги е събрал.

Че те живеят сред звездите,
В чертози само от лъчи
И често виждат през мечтите
На Бога вечните очи.

Тя в песента си ще премине
Към приказката на смъртта,
Че всичко може да загине,
Но няма гроб за любовта.
(...)
12-ти ноември 1936 г. Дора Янтрина (псевдоним на Дора Дюстабанова)

https://bulgarkamagazine.com/

Hatshepsut

27 July 2018, 18:24:35 #1 Last Edit: 27 July 2018, 18:26:44 by Hatshepsut


Биография

Последният марш на българите

Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата на Босфора броди,
камбана охридска звъни!
Шуми великденски Егеят,
блести, огледал твоя лик,
свещени пет реки му пеят
на славен български език.
 
С напев набожно благодарствен
от север Дунавът реди,
че ти, и в свойта мъка, царствен,
за смел живот се прероди.
Отпадна робската верига
от живи и от мъртъвци,
в небето воинство се вдига,
ликуват горди праотци.
 
Днес хлопа сбъдната надежда
на всяка българска врата,
и сам един народ отрежда
с какво ще надари света.
Ликувай, о народ уречен
да води целия Балкан,
изчезна злото, ти си вечен,
дошел из някой божи блян!
 
Ликувай, български народе,
безброй са българските дни!
Съдбата над Босфора броди,
камбана охридска звъни!
Шуми великденски Егеят,
блести, огледал своя лик,
свещени пет реки му пеят
на славен български език!

Hatshepsut

Заклинание на меча

Вдигат се брястове в царственост сънна,
извишава се купол стъмен. -
Бог благославя! И ехото звънна
под пламък и меч разжарен:

меч всепобеден,
процеп всред мрак,
огнен и леден,
кървав за враг,
в защита убивай
нападащ ломи,
невидим се сливай
с лъчи и тъми!

Гибел юначен народ ли настигне,
блесни в пътеводни лъчи!
Брат ли ръка срещу брата повдигне
неверни ръце отсечи!

Меч всеподебен,
процеп всред мрак,
пръв и последен
стражник над праг,
мъстителност мъжка,
в железни ръце,
влетявай до дръжка
в зловещо сърце!

Святкай, съгрявай сърца преломени,
божествено-яростен меч!
Нека блестят векове отразени
из твоята вражеска реч!

Меч всепобеден,
процеп всред мрак,
гневно наведен,
слънце над стяг,
когато отсъдиш
смъртта да владей,
убий - без да бъдеш
убиец злодей!

Буря настъпи ли в огнена броня,
оттекваща бран и вражда, -
свято знамение! Грей в небосклона,
победна кръстата звезда!

Меч всепобеден
процеп всред мрак,
огнен и леден,
кървав за враг,
убивай, прощавай,
пълчища води,
в десница корава
всевластен бъди!

Hatshepsut

Тайната на Струма

Бърза бързоструйна Струма,
тайна в хладна гръд тай,
бърза, дума не продума,
само в позлатена шума
влачат бързите струи.
 
Бърза, през скали, разтроги,
бързо глъхне тъжен ек,
върхове тъмнеят строги,
сенки, вили леконоги,
бродят из надвесен брег.

В миг вълна вълната спира
сякаш зов дочули скъп,
всичко околовръст замира,
само изворът извира
на дълбока, страшна скръб.

Спомен ли от вековете
спомня новия разгром?
Тук димят се кърви свети,
стон простенва: отмъстете
поругани чест и дом!
 
Тъмен вслушва се Пиринът,
дига каменния лоб,
знай, че сенки ще преминат
над Беласица, ще зинат
из недра ѝ гроб след гроб.

Бърза Струма, странно пее,
свеждат клон слез клон гори,
шъпнат, молят се на нея,
белий блясък на Егея
с черни листи да покрий.

Hatshepsut

Великият ден

Живей, родино легендарна,
ти свойта орис надживя,
и бликна радост лъчезарна
из всички български слова!
Виж, ново слънце увенчава
с корони горди върхове,
а горе бог, в предвечна слава,
седи всред твойте синове!
 
Когато споменът пристъпи,
велика майко, не жали! -
ще слизат нощем сенки скъпи
по твойте орлови скали.
Вживей се в подвига им славен,
от висша воля осветен,
и опрости врага забравен,
с кръвта им свята причастен.

Безсмъртна! Вярвай вдъхновено
в мощта, която в теб струи,
за твоя устрем, отредено
велико дело предстои!
Живей по пътя героичен,
с чутовни сънища богат,
създай пророк и вожд обичан
на целия славянски свят!
 
Живей, родино легендарна,
ти свойта орис надживя,
и бликна радост лъчезарна
из всички български слова!
Виж, ново слънце увенчава
с корони горди върхове,
а горе бог, в предвечна слава,
седи всред твойте синове!

Hatshepsut

Старобългарски псалом

На илинденските герои
 
Да славим свещения кедър,
що в бранните нощи шуми,
шуми и вести за победа
над вражески черни земи!
Гадае той тяхния жребий
по кобна червена звезда
че огън и меч ще изтреби
сеитби, гори и стада!
 
Реките гробове ще влачат
и вълци ще вият по тях,
в утроби деца ще заплачат,
скалите ще тръпнат от страх!
И пролет, и лято, и есен
ще минат низ пусти страни,
ръждата с отровната плесен
ще спомнят за живите дни!
 
Над гроба на мрачния Каин
ще сипат фъртуните сняг
и дух, безподслонен, разкаян,
ще хлопа на нашия праг!
Ще хлопа духът на свирепост,
на зло и на вражеска стръв,
що вдигнал бе дяволска крепост
над български кости и кръв.
 
Но ангелска мъст ще погълне
завета на благия бог,
ще гръмнат всред ярост и мълнии
словата на гневен пророк!
О, в нас любовта бе велика,
велика и мъката бе!
На бран днес животът ни вика,
зове ни земя и небе!

Още от "Български балади"
Още отТеодор Траянов

Hatshepsut

Старобългарски боен химн

Развейте знамената бранни,
герои с ангелски съдби!
Днес бият всички барабани,
тръбят и всичките тръби!
 
Днес всички ний, в сърцата знойни,
България да сътворим! -
Днес тръгват орлеци безбройни,
днес пламва дух несъкрушим!
 
Днес бог на смелите помага,
възлюбва родната им реч,
звезда на челото им слага,
в ръката херувимски меч!
 
Днес българското слънце грейна,
днес почва българският ден!
Днес блика сила чародейна
из устрема ни окрилен!
 
Днес всички сънища народни
се сбъдват в нашите сърца!
Днес тръгват воинства господни,
днес светят бронзови лица.
 
Днес гордо знамената бранни,
пращят над ангелски съдби!
Днес бият всички барабани,
тръбят и всичките тръби!

Hatshepsut

Песента на трите морета

Послушай нощем в морските талази шума на старославни времена,
тръбите на пълчища от витязи и бран под непреклонни знамена.
Морето пее песента на боя с безсмъртната и страшна красота,
то знае, че сърцето на героя покой намира само в песента.

Морето пее с устрема тържествен на войнство пред враг неумолим,
разказва то за някой цар божествен, роден с душа на лъв и херувим,
за българската славна епопея, написана с кръвта на цял народ,
за царство от Карпатско до Егея, под скиптъра на величав живот.

Вълните пеят, тежки и сурови, за не една съдбовна, тъмна нощ,
когато тих в прегръдките Христови издъхва някой велемощен вожд.
Тогава пламва метеор в ефира и възехтява бурното море,
че никога героят не умира, дори когато слънцето умре.

Морето пее, пее и Балканът, огрява в унес пълната луна,
запъплят сенки, тръгнали да бранят пределите на бащина страна.
Достигат те и своите три морета, опити пак от трепет съкровен,
там виждат, отстоял на вековете, лика си, от вълните съхранен.

Шумят дълбоко тежките талази, възкръсват старославни времена,
вървят, вървят пълчища от витязи, пращят зловещо горди знамена.
Морето пее песента на боя, с безсмъртната и страшна красота,
то знае, че сърцето на героя покой намира само в песента.

Hatshepsut

Българският лес

Владей с вълшебно самовластие,
о роден неизгледен лес,
разлистен в плодоносно щастие,
раздавай слънчево причастие
с завета, що излъчваш днес!
 
Из тебе дъхат вечни сили
и в най-дремливия покой,
а твойте корени и жили
веднъж ли само са разбили
на прах най-страшния порой!
 
Извишаваш дънери сурови,
с могъщи, тежки клонове,
закриляш своя род вековен,
въздигаш горд издънки нови
към непреклонни върхове!
 
Те слушат думите свещени
на твоя величав псалом,
пригласят, виждат вдъхновени,
и сънищата съкровени
на българския крепък дом.
 
Реките ти, с победна вяра,
към три морета се стремят,
край всеки хребет легендарен
подхващат твойте песни стари
и сенки царствени зоват.
 
Внедрен в земята си свободна,
владей, о неизгледен лес,
изпросил милостта господня,
откърмяй челяд благородна
с завета, що излъчваш днес!

Hatshepsut

27 July 2018, 18:31:04 #9 Last Edit: 23 October 2018, 17:26:01 by Hatshepsut
Към пролетта

Пленителна пролет,
победно ликувай,
извишвай в мъглите
лазурния мост,
зловещият кораб
полека отплува,
далеко отнесе
всевластния гост!

По склонове мрачни
и тъмни покрови
разискрена, бурна
всевластно мини,
стихийна разкройвай
огромни огньове
до снежни тъмници
и ледни стени!

В поляни, в дъбрави
живота подклаждай,
оглеждай го в свойто
въздушно море,
ти земната горест
във песни прераждай,
да всичко живее
и нищо не мре!

Теодор Траянов, Химни и балади


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10210757753731295&set=a.1270420211959.2037650.1573493004&type=3&theater

Hatshepsut

Може да свалите стихосбирката на Теодор Траянов "Български балади" от нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item75