• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 December 2019, 05:46:42

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11078
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

Камен Илиев

Started by Hatshepsut, 23 October 2018, 06:05:02

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Камен Илиев

Камен Илиев е съвременен български поет. За съжаление, не успях да намеря нито негова снимка, нито биографията му  :rolleyes:

Личен блог на Камен Илиев: http://k-iliev.blogspot.com/

Фейсбук-страница на Камен Илиев: https://bg-bg.facebook.com/kamen.iliev.poezia/


https://www.videoclip.bg/watch/402511_bqx-s-poeziqta-na-kamen-iliev-ravnosmetka-na-edin-
БЯХ... (с поезията на Камен Илиев)... (равносметка на един живот)...

https://www.videoclip.bg/watch/403902_peperyden-shepot-s-poeziqta-na-kamen-iliev-music-l
Пеперуден шепот... (с поезията на Камен Илиев)

Hatshepsut

Кръстопът

Сънувах те на този кръстопът.
Усмихна ми се. Даде ми надежда.
И аз избрах - избрах да бъда мъж.
А ти с любов към мене да поглеждаш.

Но пътят е неравен и трънлив.
Не път, ами житейска катастрофа.
Едва успях да стигна полужив
витрината с най-важните въпроси.

Огледах се. Какво да избера?
Един самотен старец там се чуди
защо му са накрая на света
ятата разноцветни пеперуди?

Защо сънувах този кръстопът?
А ти защо усмихна се с надежда?
Събудих ли се? Или пак вървя
наникъде и нищо не поглеждам.

Hatshepsut

Обичам те за няколко живота

Не вярваш, че съм още влюбен в теб -
изнервен, уморен и критикуващ.
Душата си превръщаш в буца лед -
не спираш от любов да се страхуваш.

Безумно те обичам и сега!
За мен отдавна времето е спряло.
Не спирай красотата на съня,
оглеждайки се в криво огледало.

Нима вървяхме този дълъг път
единствено да стигнем до раздяла?
Умората е само кръстопът,
но истинската обич оцелява.

Ще оцелеем и през този ад!
Не се отчайвай, имам още сили!
Животът е безкраен кръговрат -
ако сгрешил съм, моля те, прости ми!

Не бива да лекуваш любовта -
та тя е болест, раждаща живота!
Да, влюбен съм във твоята душа -
обичам те за няколко живота!

Hatshepsut

Ще се намерим

Може би, ще се намерим късно,
когато няма да ни има -
деца, напуснали дома си,
останали без сън, без име.

Ще търсим пътища незрими,
отново ще пресрещнем друми.
Ще помним кода - дъх без име
в останали без спомен думи.

И може би, но не случайно,
пораснали, ще се намерим,
само че с любов реална,
извън стандартните размери.

Колекция от прашни сенки,
нанизани на броеница,
"Обичам те!" ще казват шумно,
без страх от болка и отричане.

И вместо тайно да мърморим
магии, клетви, заклинания,
извън небесните простори,
с души, застинали в стенания
ще любим в мигове извечни!

Сега оставаме далечни.
И с оковани в пранги чувства.
Деца сме днес, с тела презрели,
но може би, ще се намерим,
отново, в друго измерение,
и вече няма да сме чужди.

По магистрали паралелни,
пресрещаме се безутешно!
Със сигурност ще се намерим,
ако обичаме се вечно!

Hatshepsut

Любовна магия

Неусетно в сърцето ми влизаш.
Как го правиш не зная, но можеш.
Във кръвта ми любов инжектираш
и по своите стъпки ме водиш.

Вулканично разливаш надежди.
Претопяваш ме в пещи от лава.
Само с поглед възраждаш копнежи.
Само жест - и разпалваш жарава.

Ти си сал. Не признаваш реката,
но в душата ми вливаш стихия.
Ти си тътен, крещящ от земята -
безсловесна любовна магия.

Hatshepsut

Орисия

Блясъкът в твойте очи
в моята нощ е звезда.
Знам, че дори да боли,
няма да мога да спра.

Пожарът, който гори
запален от тези зеници,
може би срещнал смъртта
само за миг ще притихне.

Сенки от спомени стари,
като листа от чемшир,
върху зараснали рани
драскат слова с тебешир.

После дъждът ги замита,
оставяйки вкус на жито.
Там във очите ти скрита
е тайна от време оно.

Секунда преляла в година,
отблясък родил светлина.
Поглеждам те - аз съм орисан
от вечната тайна - Жена!

Hatshepsut

Прегръдка

Щастлив съм, че научих, че те има.
В безбрежното се криеш, в тишина.
Бъди щастлива, в себе си си скрила
най-женски, съкровени начала.

Измъчена по пътя се изгуби,
в отчàяния, безпризорен свят
на хиляди съмнения, заблуди,
разлистена в прииждащата страст.

Но ето те, поглеждаш зад дървото -
усмивката ти блесва след дъжда.
Не се предаваш, може би защото
си истинска, пулсираща жена.

Трептиш сияйна, като след присъда,
осъдена с любов на свобода
и оправдала в себе си недъга -
в живот да трансформираш любовта.

Въздишки и сълзи изпепелени
превърнала си в непринуден смях.
Щастлив съм, че събуждах се до тебе,
щастлив съм, че жената в теб познах.

До гроб ще си те спомням - болко моя,
във сън ще те намирам, във мечта,
в разцъфнала любов и в цвят на роза,
в прегръдка уловила ме лоза.

Hatshepsut

Обичай ме!

Обичай ме! Без шум и незлобливо.
Ръми над мен в свещена доброта.
Красивата любов е мълчалива -
пред нея занемява и смъртта.

Обичай ме! Без гняв и търпеливо.
Единствен лъч във моя мрак бъди.
Безоблачно, без страх, благочестиво -
живота ми със чувства оцвети!

Обичай ме! Без грижа и съмнение!
Във твоята любов ще се спася,
единствена сред толкова знамения
намери лек за моята душа.

Hatshepsut

Души без възраст

В друго време, в друго измерение
душите ни се сливаха сияйно.
Души без възраст, търсещи спасение,
се любеха във вечността безкрайно.

И споменът за тези наши срещи
преследваше ме в сънища и мисли.
Очаквахме се, но и се страхувахме
да бъдем прекалени оптимисти.

Реалността понякога е груба.
Понякога е вредна за душите.
Не спирам и до днес да се учудвам,
че аз и ти отново се открихме.

Прекрасно е да си душа на двама,
изгубена във времевата крива.
Душите са безсмъртни - грешка няма.
Щастливи са, когато се откриват.

Hatshepsut

Повикай ме!

Повикай ме! Ще те прегърна!
Със слънчев лъч ще те даря!
Дори земята ще обърна
усмивка да ти подаря.

Разкрий сърцето си пред мене.
Усещаш ли го? То тупти!
И всеки удар е знамение!
Та ти си жива, аз съм жив!

Мечтите, на духа опора,
повярвай, дават ми крила.
Лети със мен, любима моя.
Ела при мен! При мен ела!

Пресечни точки в хоризонта
сближиха нашите съдби.
Ще бъда тук, на тази клонка,
в очакване да дойдеш ти,

в очакване на онзи изгрев,
така желан, така мечтан.
Повикай ме! Ще те прегърна!
И вече няма да съм сам!

Hatshepsut

Звук от теб

Чувам те, дори във тишината.
Всеки стон и дъх е в паметта ми.
Тази фонограма се е сляла
с всеки шум, улавян от слуха ми.

Чувам те, макар че си далече -
токчета - забиващи се в мрака,
вятърът, погалващ раменете,
тихата въздишка на косата.

Озвучени, нижат се минути.
Моят свят, чрез твоя звук вибрира.
А гласът ти, с думите нечути,
влюбено говори ми, не спира.

Казва ми, че още ме обичаш.
Казва ми, че всичко ми прощаваш.
Звук от теб в живота ми се вплита
с любовта, която заслужаваш.

Hatshepsut

Прости ми

Прощаваш ли ми? Влюбен в тебе бях.
Вината си не мога да изкупя.
Обичах те, но може би грешах
и прошката е моята поука.

Прощавам ти, че Бог ни завидя,
че черни урагани ни взривиха,
прощавам ти, че беше любовта
болезнена, ревнива и наивна.

Прости ми ти, че с обич не успях,
душата ти от ада да измъкна.
Прости ми ти, че може би от яд,
си тръгнах, без дори да се обърна.

Та, нека си простим един на друг,
това, което Господ не прощава.
Душите ни, измръзнали от студ,
отново с любовта ни да се сгряват.

Hatshepsut

Соната за четири ръце

Ръцете ни ще свирят по клавишите
и черно-бели рими ще редят.
Родени в учестеното ни дишане
каденцови акорди ще звучат.

Бемолно ще докосваме косите си,
диезно ще оплитаме тела.
Във музиката ще се раждат стихове
от чаша дъжд, разлял се във нощта.

Забързани ще капят полутонове,
жадувани октави ще редят.
А миговете ще се сливат в спомени,
със бурното стакато на съня.

Преплели пръсти в палещи съзвучия,
в мажорни гами скрили радостта,
прелистваме листа от партитурата,
която композира любовта.

Hatshepsut

Не се заглеждай

Не се заглеждай в чуждите очи -
рискуваш да изгубиш самотата си.
Красиви са, безбрежни, но уви,
понякога са форма на разпятие.

Прозорец си намерил в две очи?
Но не отчиташ вярната прогноза.
Облачно е в тях и ще вали.
Студът не е симптом, а диагноза.

Към пагубни вселени са врати,
очите, своя миг неизживели.
Погледнеш ли ги - хиляди искри
избухват в фойерверки споделени.

И после няма как да се спасиш!
Потъваш в тях, обикваш ги без време.
Очи, с които вечно ще скърбиш,
но искаш ги завинаги до тебе...

Любимите очи, без ешафод,
присъда най-жестока изпълняват -
безжалостно на кръст разпъват Бог,
а после фарисейски съжаляват.

Да виждаш всичко в чуждите очи -
това е дарба, носеща проклятие.
Очите, замъглени от сълзи,
безмълвно се превръщат във разпятие.

Hatshepsut

Стая

Открехна тихо моята врата,
а мислех, че душата ми е празна.
Прегърнах те, трептяща на студа
и с мислите си сгрявах те - напразно.

Докосна ме и ме изпепели,
а после прероди ме във съня си,
не знаех, че безумното боли,
разбивайки на късчета беса ми.

Но ще поискам да се събера,
да мога, да те виждам пак такава -
останала и без звук, и светлина,
ще искам да те пия до забрава.

Сърцето ти ще сгрея със сълзи,
с прегръдките си пак ще те завия,
и няма да изгарям от мечти,
защото ще съм с мойта самодива.

Ще идвам като призрак във нощта,
но тихичко ще шепна твойто име.
Ти чуй ме! Аз ще съм това!
Не се страхувай, просто
приеми ме...