• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:10:14

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Истинското лице на исляма

Started by Hatshepsut, 21 October 2018, 15:05:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Индийско село забрани браковете по любов


На всички момичета и жени до 40-годишна възраст е забранено да излизат без придружител на обществени места и да ползват мобилни телефони

Панчаятът (съветът на старейшините) на индийското село Асарас, предимно с мюсюлманско население, забрани на жителите на населеното място да сключват бракове по любов.

Ако не спазят това указание, жителите на селото в Северна Индия са заплашени от изгнание, съобщи в. "Дейли мейл".

"Браковете по любов са позор за нашето общество. Те се отразяват болезнено на родителите на младите, особено на семействата на момичетата, тъй като уронват репутацията им", заяви Сатар Ахмед, един от инициаторите на забраната.

Това не е единственото табу, наложено от местните власти.

На всички момичета и жени до 40-годишна възраст е забранено да излизат без придружител на обществени места. Те са задължени да носят забрадки на главите си, забранено им е да ползват мобилни телефони.

Старейшините обясняват тези драконови мерки с грижата за безопасността на жителките на селото.

От Общоиндийската демократична асоциация са се обявили срещу забраните. Те настояват правителството на страната незабавно да се намеси и да отмени средновековните порядки в селото, пише "Таймс в Индия".

Министърът на вътрешните работи Чидамбарам осъди тези мерки, които, според него, "нямат място в едно демократично общество".

"Полицията трябва да действа срещу всеки, който си позволява такъв диктат. Ако някой предприема мерки срещу млад мъж или млада жена на базата на незаконни селски съдилища, той трябва да бъде арестуван", предупреди министърът.

Селските съвети, наречени "панчаят"-и на езика хинди, по принцип не са избираеми, а в тях участват авторитетни възрастни хора, които твърдят, че са гаранти на морала и арбитри в случай на конфликти сред общността. Техните решения нямат юридически характер, но оказват силно влияние върху населението, отбелязва Франс прес.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4977331

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Египетските ислямисти искат да сринат пирамидите


Радикалните ислямисти искат от новия президент на Египет Мохамед Мурси, да разруши пирамидите в Кайро, съобщава сайтът "ФАМА", предаде КРОСС.

Ислямистите смятат, че пирамидите са "символ на езичеството" и затова насърчават Мурси, който все още е член на "Мюсюлмански братя", да ги разруши.

Както вече стана известно, представител на партия от Бахрейн призова Мурси да унищожи пирамидите и така да изпълни целта, която не е успял да довърши Амр ибн ал-Ас, последовател на Пророка.

Известно е, че в 641 г. сл. Хр. Амр ибн ал-Ас тръгва заедно със своето племе на поход в Египет с цел унищожаването на културните паметници и историческото наследство на тази древна страна. Няколко години по-късно обаче, през VІІ в., неговият замисъл вече отишъл в небитието, след като унищожаването на древните пирамиди било забранено.

Припомняме, че преди около 2 седмици радикалните ислямисти унищожиха гроб при известната джамия Джингарейбер, която е построена през ХІV в., и е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

https://world.actualno.com/Isljamistite-iskat-egipetskite-piramidi-da-bydat-srinati-news_393496.html


Управляващата политическа сила в Египет, ,,Мюсюлмански братя", поиска от своя прясно избран президент Мохамед Мурси, да взриви пирамидите исфинкса в Гиза, защото са ,,неислямски" и олицетворяват многобожие.

Както вече стана известно, представител на една партия от Бахрейн призова Мурси да унищожи пирамидите и така да изпълни целта, която не е успял да довърши Амр ибн ал-Ас, завоевателят на Египет през 641-644 г. и прочут сподвижник на пророка Мохамед.

Това не е първият опит на египетските мохамедани да разрушават следите на чуждата култура, която са наследили в резултат на ислямското завоевание. Арабският историк Ал-Макризи разказва, че през XIV век ,,богобоязливият емир" на Кайро Сеим ал-Дахр заповядал на своите орди да разрушат  Сфинкса. Те обаче успели само да свалят кобрата от челото му, да натрошат изкуствената му брада (95% от която днес се намират в Бритиш мюзеум) и да му счупят носа.

Припомняме, че преди около 2 седмици радикални ислямисти унищожиха гроб при известната джамия Джингарейбер, която е построена през ХІV в. и е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

През март 2001 г. талибаните в Афганистан взривиха прочутите статуи на Буда в Бамянската долина.

http://www.vestnikataka.bg/2012/07/египетските-ислямисти-искат-да-срина/



Талибанската измет е една и съща навсякъде  :taz:
Със същите мракобеснически аргументи през 2001 г. талибаните в Афганистан варварски унищожиха две монументални статуи на Буда. Редно е международната общност да не допуска талибанските изстъпления, които унищожават исторически и културни паметници със световно значение.

Все пак, искрено се надявам да не се стигне до унищожаването или нанасянето на каквито и да било повреди на пирамидите или сфинкса. Известно е, че двете големи пирамиди могат да устоят дори и на ядрен взрив, но е възможно някои от по-малките пирамиди, построени с по-некачествени материали, да станат жертва на ислямския фанатизъм.

Hatshepsut

Тази информация е от 2012г.

Малко момиче християнче е в затвор в Пакистан с обвинение в богохулство


Малко момиче християнка е в затвор в Пакистан, обвинена в богохулство, съобщава сайтът "Door of Hope International", отразяващ гоненията срещу християни по света. На 17 август 11 годишно момиче-християнче, чието семейство живее под наем, плащан на хазяин-мюсюлманин, е арестувано и изпратено в женски изправителен затвор. Младата Римша, която запалила купчина хартии, които намерила край кофите за боклук, е обвинена, че е изгорила 10 листа от корана. Хазяинът-мюсюлманин твърди, че наблюдавал малкото момиче, как то събрало хартиите и изгорило 10-те страници от свещения коран. Той извикал към момичето, докато то палело страниците от свещената книга, като по този начин виковете му били чути от минаващите наблизо мюсюлмани, които дошли в къщата и започнали да бият момичето и другите членове на семейството му. Някой от тълпата се обадил в полицията, която спасила Римша и семейството й от по-нататъшен побой. По-късно няколко ислямски религиозни водачи пристигнали в полицията, за да изкажат мнението си и да дадат показания относно инцидента.

Новината за случилото се бързо се разпространила в Улма, квартал на Исламабад, а хората в квартала се заканили сами да накажат Римша. Когато новината достигнала до повече хора, мюсюлманите започнали да досаждат на членовете на християнската общност в Мерахабад.

Всичките 200 или 300 християнски семейства в паника избягали от домовете си и никой не смее да се върне към работата си. ,,Трябва да предадем виновните на полицията, а другите не трябва да закачаме", казва един мюсюлмански свещенослужител с името Зубаир Хан от организацията Джамт-е-Ислами.

Друг религиозен водач казва: ,,Никога няма да позволим на християните да се върнат да живеят в селището", а сетне добавя: ,,Всички ние се заклехме, с ръце положени върху свещения коран, че никога няма да допуснем християните да дойдат отново и да са заселят тук."

,,Всички християни имат познати-мюсюлманите, живеещи в селището, които казват, че е по-добре за тях да не се връщат в този край на града, защото иначе няма да могат да ги спасят", казва друг свещенослужител-мюсюлманин.

Представителката на Съединените Щати Виктория Нулан нарича арестуването на пакистанското момиче по обвинение в богохулство ,,дълбоко тревожен факт" и призовава президента Асиф Али Зардари да разследва случая.

,,Считаме, че мнението на президента може да се приеме и същевременно настояваме правителството на Пакистан да защитава не само своите граждани, принадлежащи към религиозните малцинства, но също така жените и момичетата," казва Нулан. Тя призовава пакистанските власти да проведат разследване на случая ,,по прозрачен за всички начин."

Пакистанският президент Асиф Али Зардари се отнесъл сериозно към случая с арестуваното момиче и заповядал на вътрешния министър да му изпрати доклад за случилото се. Действията на Зардари са следствие от силния натиск от страна на западните демокрации по отношение на религиозната толерантност, особено след убийството на федералния министър за делата на малцинствата Шахбаз Бхати, който правеше изказвания срещу пакистанския закон за богохулството.

Понастоящем състоянието на момичето в затвора е критично, съобщава гръцкият сайт Ромфеа. Тя е уплашена и малтретирана, според свидетелствата на посетил я в затвора правозащитник, цитиран от Ройтерс. Информацията за възрастта на детето е противоречива - според едни източници момичето е само на 11 години, а според полицията е на 16 години и е напълно здраво. Според близките му детето е на 14 години.

https://dveri.bg/kc3dh

Hatshepsut

Тази информация е от 2008г.

Пакистанци убиха дъщеря си, защото говорила с момче

Пакистанска двойка уби 16-годишната си дъщеря, заливайки я с киселина, след като я хванали да говори с момче, предаде Ройтерс, позовавайки се на полицията и на лекар.
 Родителите на момичето признали пред полицията в градчето Котли, пакистански Кашмир, че нападнали дъщеря си, след като тя говорила с момче пред къщата им, каза местен лекар от болницата, в която била заведена, допълва агенцията, цитирана от БТА.

 "Имаше изгаряния трета степен по скалпа, лицето, очите, ноздрите, двете ръце, ходилото и долната част на краката й", каза той, допълвайки, че отначало майката твърдяла в болницата, че дъщеря им се опитала да се самоубие. Полицията е арестувала родителите.

 Почти 1000 жени са загубили живота си през миналата година в така наречените "убийства на честта" в консервативната южна азиатска страна, сочат данните на правозащитна организация. Според правозащитници истинският брой е много по-голям, защото за много от случаите изобщо не се съобщава.

 Подобни престъпления се извършват и в други мюсюлмански държави. Преди няколко месеца млада жена в Судан беше осъдена на убийство с камъни заради прелюбодеяние.

http://dnes.dir.bg/news/ubiystvo-pakistan-dashterja-12327224

Hatshepsut

Самоубийството на децата булки в Афганистан


Горчива е съдбата на момичетата и жените в Афганистан. Снимка: архив, Reuters

Афганистан за момичетата, обещани за съпруги на далечен роднина, дори да са едва на 9 години, смъртта често пъти е единственият изход, защото само с един краен жест брачният договор може да бъде обявен за невалиден. Това бе добре известно на 18-годишната Насрин от провинция Кундуз, която през декември взе една ловна пушка и се застреля, пише в. "Кориере дела сера".

 Насрин не е единственият пример. 17-годишната Фатима от Кабул опита да направи същото преди няколко месеца, но при нея нещата се развиха по-зле. Тя оцеля и за да бъде анулиран нейният годеж, трябваше да се яви пред съда, където действат законите на шериата и където, за да бъде чут гласът на едно момиче, то трябва да доведе най-малко 5 души, които да свидетелстват в негова полза и които естествено трябва да са от мъжки пол.

 Според хуманитарните организации, които действат в Афганистан, броят на момичетата, които решават с един краен жест да сложат край на семейните обиди или на нежеланите бракове, нараства.

 Другата алтернатива пред тези момичета е бягството. Тази опция отваря вратите на затвора за много жени, според правозащитната организация Хюман райтс уоч. Понастоящем около 500 жени се намират сега в затвора, защото са се опитали да се спасят от принудителен брак или от съпруг-насилник.

 Третата опция е убийството на разбунтувалата се годеница. През ноември в Кундуз 14-годишната Гиза беше обезглавена безмилостно, след като отказа да се омъжи против волята си.

 Двама мъже, идентифицирани от полицията като Садък и Масуд, бяха арестувани за това престъпление. Според афганистанските медии двамата са близки роднини на Гиза и са искали да се оженят за нея пряко волята й. Но момичето и баща й няколко пъти отхвърлили настойчивите им предложения за брак. Тогава двамата се съюзили и нападнали девойката, когато тя се прибирала вкъщи, след като отишла за вода до кладенеца. Тялото й беше намерено насред поле в окръг Имам Шахиб.

 Друг нашумял случай беше този на 20-годишна жена, която също беше обезглавена от семейството на съпруга си, защото отказала да проституира, за което настоявало то. Миналия септември пък петима души бяха арестувани, защото бичували 100 пъти на публично място 16-годишна афганистанка, обвинена, че имала сексуална връзка.

 През 2009 г. благодарение на влизането в сила на закон за премахване на насилието срещу жените в Афганистан бяха забранени принудителните бракове и практиката да се подарява момиче, за да се решава спор, както и други прояви на насилие.

 Но за много афганистански жени действителността не се промени. Според данни на британската организация Оксфам 87 процента от афганистанките са се оплакали, че са станали жертва на насилие, било то сексуално, физическо или психологическо.

http://www.dnes.bg/redakcia/2013/01/05/samoubiistvoto-na-decata-bulki-v-afganistan.176788

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

17 г. затвор за майка, убила детето си заради Корана

33-годишната Сара беше осъдена от съд във Великобритания



Майка, която уби сина си през 2010 година заради това, че не е успял да наизусти Корана, е осъдена на 17 години затвор, пише ,,Дейли мейл".

 33-годишната Сара Ийг била седемгодишния си син Ясийн до смърт, след което изгорила и тялото му, за да прикрие всякаки улики.

 Вчера жената припадна, след като чу присъдата - за убийството на малолетно дете тя ще прекара минимум 17 години в затвора.

 По-рано жената обвинявала съпруга си за смъртта на сина им. Но след като всички улики водили към нея, тя сама признала, че го била ,,като куче". Вбесявала се, че 7-годишното момче не можело да наизусти цели пасажи от Корана, които той учил в джамията след училище.

 В деня на смъртта си детето е трябвало да отиде на пикник с другите си съученици, но не отишло, защото майка му искала от него да прекарва повече време в учене на Корана.

 Жената биела момчето системно, но в този ден боят бил фатален. След това тя запалила тялото. Предполагало се, че детето е починало от пламъците, но според редица експертизи става ясно, че е починало от ударите.

 ,,Вбесих се. Казах му, че ако не научи текстовете от Корана, ще го ударя", признава госпожа Ийг.

,,Исках от него да научи 35 страници за три месеца. Обещах му ново колело, ако го направи. Но той не беше добър. След година практика той беше научил само една глава от Свещената книга", продължава сампризнанието си майката.

 ,,Толкова бях ядосана, че ми идеше да го застрелям. Удрях го с пръчка с надеждата да стане по-отговорен и да научи нещата", продължава тя.

 Според съдия Уин Уилямс това е ,,ужасно престъпление" - детето е било подложено на продължителна жестокост.

 И двамата родители са насърчавали Ясийн да посещава часовете в местната джамия, защото искали след време той да стане ,,хафиз" - ислямски термин за някой, който знае Корана наизуст.

 Патолозите намерили множество наранявания по тялото на детето, включително и счупени ребра. Било е бито с пръчка и с чук.

 ,,Той бе много лъчезарно дете, което се държеше много възпитано и винаги имаше усмивка на лицето", споделя Ан Джеймс, негова учителка от началното училище Раднор в град Кардиф, където Ясийн бил ученик.

http://www.dnes.bg/world/2013/01/08/17-g-zatvor-za-maika-ubila-deteto-si-zaradi-korana.177050

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

Майка и двете й дъщери бяха убити заради опетнена семейна чест


Две сестри са убити в Пакистан, след като са обвинени в поругаване на семейната чест

Жертви на ужасяващото престъпление са Нур Басра и Нур Шеза, които съвсем спонтанно решават да потанцуват под дъжда, а невинният им танц е заснет с мобилен телефон.

Кадрите показват как двете сестри - на 15 и 16 години, тичат в своите традиционни рокли заедно с две по-малки деца, като танцуват около дома си в Чилас, намиращ се в северния регион Гилгит, а едното момиче дори си позволява да се усмихне на камерата.

Впоследствие невинното видео обикаля цялото село, след като е разпратено от телефон на телефон, и буквално взривява консервативното пакистанско селище, предизвиквайки наистина огромен скандал.

Малко по-късно общото негодувание достига своята връхна точка и няколко дни по-късно двете тийнейджърки и тяхната майка са най-брутално разстреляни от петима въоръжени мъже, които проникват в жилището им.

Към момента полицията разследва дали кървавата атака не е дело на доведения брат на двете сестри - Кхутор, който иска да изчисти позорното петно от семейството. Става ясно, че другият брат на загиналите има подадена жалба срещу въпросния Кхутор и още четирима негови съучастници, които в момента са в неизвестност.

По данни на правозащитни организации всяка година около 1 000 момичета и жени са убивани заради поругана семейна чест в Пакистан.

http://www.blitz.bg/news/article/208415

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

Дете на 8 години почина в първата си брачна нощ


8-годишно момиченце почина в Йемен в ръцете на новия си съпруг в първата си брачна нощ.

Невръстното дете било венчано за 40-годишен мъж и е умряло вследствие на редица тежки вътрешни кръвоизливи, причинени от сексуален акт, предава Al-Bawaba.

Отвратителната история се разграва в северната част на Йемен, организирана на племенен принцип, близо до границата със Саудитска Арабия. Това още повече засилва червената лампа, която трябва да светне на света заради проблема с насилствените бракове с деца в Близкия изток.

Според доклад на ООН, между 2011 и 2020 г. в света повече от 140 милиона момичета ще станат булки преди да са навършили адекватна възраст за това. Нещо повече - оказва се, че от общо 140-те милиона девойки, встъпващи в брак преди пълнолетие (18 г.) 50 милиона са по-млади от 15-годишни!

Данните на ООН само за Йемен сочат, че всяко четвърто момиче се омъжва преди да навърши 15.

И тези деца не просто биват насилствено лишени от здравна помощ или образование - те почти винаги се превръщат в жертви на физическо, емоционално и сексуално насилие в принудителните си бракове.

Но къде се корени големият проблем?

Оказва се, че изобщо няма точна, световнопризната дефиниция какво означава ,,дете", което създава възможности за всевъзможни интерпретации, от които страдат единствено малолетните жертви, обобщава изданието.

През 2009 г. все пак е приет закон, който забранява женитбата преди 17-годишна възраст... и впоследствие той пада, след като яростно е атакуван за дискриминация към исляма.

Hatshepsut

Тази информация е от 2013г.

Убиха с камъни жена! Имала мобилен телефон


Убийствата с камъни са популярен, макар и незаконен, начин за наказание на жени, обвинени в прелюбодейство, в много от мюсюлманските държави

Млада майка на две деца бе убита с камъни от роднините си преди два месеца, след като племенен съд в Пакистан издаде такава присъда. Престъплението, което е извършила: притежание на мобилен телефон, пише Сега.

Чичото на Арифа Биби, братовчедите и други роднини хвърлят камъни и тухли по нея, докато жената не умира, според съобщенията в медиите. Тя е погребана в пустинята, далеч от родното й село. Едва ли някой е арестуван.

Нейният случай не е единственият такъв. Убийството с камъни е законно и се прилага най-малко в 15 държави или региони. Активисти на правозащитни организации се притесняват, че тези варварски убийства може да се увеличават, особено в Пакистан, Афганистан и Ирак. Защитниците на правата на жените започнаха международна кампания за забрана на убийствата с камъни, с които най-често се наказват жените, обвинени в изневяра. Активистите използват "Туитър" и други социални мрежи, за да окажат натиск върху генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да осъди тази практика.

"Убийството с камъни е жестоко и отвратително наказание. Това е вид мъчение, което води до смърт", обяснява Наруийн Шамийм от международната правозащитна организация "Жени, които живеят според мюсюлманските закони".

"Това е една от най-бруталните форми на насилие, извършвани срещу жени, за да бъдат контролирани и наказвани сексуалността и основните им свободи". Тя смята, че активистите ще накарат ООН да приеме резолюция за убийството с камъни подобно на тази от миналата година за забраната на обрязването на жените - друга форма на жестокост, която често се обяснява с религиозни и културни мотиви.

Убийството с камъни е незаконно в повечето мюсюлмански държави и за него не се споменава в Корана. Поддръжниците му обаче твърдят, че то е признато в хадис - предания за действията и обичаите на пророка Мохамед. Убийството с камъни е създадено като специфично наказание при изневяра според някои интерпретации на Шериата или ислямските закони.

В някои случаи, дори и жената да твърди, че е била изнасилена, това може да се приеме като признание за секс извън брака. В един от случаите, за които разказва Шамийм, 13-годишно сомайлиско момиче е заровено до врата и 50 мъже хвърлят камъни пред 1000 души на стадион в град Кисмайо през 2008 г.

Баща й казва пред "Амнести интернешънъл", че тя е била изнасилена от трима мъже, но е обвинена в прелюбодейство, когато се опитала да съобщи за изнасилването в град, контролиран от ислямистката организация "Аш Шабаб". В Иран е отчетен най-високият брой на убийства с камъни.

Никой не знае колко души са загинали по този начин, но най-малко 11 са в затвора и са осъдени на убийство с камъни, твърди иранската адвокатка-правозащитник Шади Садр. Тя защитава петима осъдени на убийство чрез хвърляне на камъни. Според нея Иран изпълнява тези присъди в тайни затвори, в пустинята или много рано сутрин в гробищата. "Натискът, който идва извън Иран, винаги помага.

Ислямската република твърди, че не се интересува от репутацията си, но всъщност много се интересува", добавя Садр, която живее в изгнание във Великобритания. През 2010 г. случаят на Сакине Мохамади Аштиани, която бе осъдена на смърт чрез хвърляне на камъни заради предполагаема изневяра, предизвика международни протести.

Изпълнението на присъдата бе отменено, но тя остана в затвора. Властите оттеглиха убийството с камъни от новия наказателен кодекс през миналата година, но малко след това го върнаха. Освен в Иран убийството с камъни е законно наказание за прелюбодейство в Мавритания, в една трета от 36-те щата на Нигерия, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Обединени арабски емирства и Йемен.

В някои държави като Мавритания и Катар убийството с камъни никога не е прилагано, независимо че е законово регламентирано. В други държави обаче, като Афганистан и Ирак, където не е законно, племенни лидери, военни и други го изпълняват извън закона. "В Афганистан военните лидери изопачават религията, за да тероризират населението за собствените си политически цели.

Убийството с камъни е един от начините да се прави това", обяснява Шамийм, която е и координатор на кампанията "Престанете с убийствата с камъни на жени". Според правозащитниците жените по-често са обвинявани в прелюбодейство от мъжете заради дискриминационните закони и обичаите представителките на нежния пол да бъдат наказвани по-често за извънбрачен секс.

Ако един мъж не е щастлив със съпругата си, той може в зависимост от държавата, в която живее, да се разведе, да си вземе други жени или временно да се ожени. Жената обаче има малко възможности. Тя може да се разведе само при определени обстоятелства и рискува да загуби възможността да се грижи за децата си. Мъж, обвинен в изневяра, е по-вероятно да може да си наеме адвокат, а по-голямата физическа свобода доста ги улеснява да се спасяват от ситуации, в които има риск да станат жертва на незаконно убийство с камъни.

Активистите твърдят, че процесите често не са справедливи. Присъдите обикновено се основават на признания, изтръгнати чрез насилие. Тъй като е трудно да се докаже изневяра, съдиите в Иран също така произнасят присъди на базата на вътрешно усещане, отколкото като вземат под внимание доказателства.

Начинът на изпълнението на присъдата е по-тежък за жените. Хората, осъдени на убийство с камъни в Иран, частично са заровени в земята. Ако могат да избягат, са свободни. Жените обаче обикновено са заравяни до гърдите, а мъжете само до кръста. Убийството с камъни е в разрез с много договори на ООН, сред които Международния пакт за граждански и политически права, според който никой не трябва да бъде подлаган на мъчения, жестоки или нехуманни наказания.

Документът, под който са се подписали Иран и Пакистан, позволява на държавите да убиват хора само за "най-тежки престъпления". Много видни мюсюлмански духовници се изказват в подкрепа на забраната на убийствата с камъни, като твърдят, че това не е ислямско и е в противоречие с изтъкнатите в Корана разкаяние и състрадание.

Според Шамийм този начин на убийство се използва в райони, където има конфликти, а политиците и военните лидери се възползват от религията на хората като начин за запазване на властта. В Мали м.г. подобно наказание бе извършено за първи път, след като ислямистите поеха управлението в северната част на страната.

Не е ясно защо в случая на пакистанката Биби племенният съд избира убийството с камъни като подходящо наказание за притежанието на мобилен телефон. Според Шамийм убийството с камъни и заплахата от него се използват, "за да се контролират жените, да се ограничават свободите им и тяхната сексуалност".

Заплахата от убийство с камъни съществува дори в Тунис, който е сравнително либерална държава от гледна точка на този вид наказание. Тази година председателят на Комисията за поощряване на целомъдрието и превенция на пороците в Тунис поиска с камъни да бъде убита тийнейджърка, затова, че в знак на протест качила онлайн свои голи снимки.

http://www.bulgariautre.bg/2013/10/09/188969-ubiha_s_kamuni_zhena_imala_mobilen_telefon

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Иран забрани мъже и жени да си пишат в интернет


Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей забрани чата в интернет между мъже и жени, които не се познават, като за целта издаде религиозен указ "фетва", съобщи телевизия "Ал Арабия", предаде БГНЕС.

"Като се има предвид липсата на морал, която често е свързана с това, чатенето в интернет се забранява", се казва в указа, поместен на сайта на върховния водач на Иран.

Религиозен закон в този смисъл беше приет няколко дни след като иранските власти блокираха популярното приложение WeChat, което позволяваше на собственици на смартфони да имат достъп до социалните мрежи.

В същото време редица представители на иранските власти, включително президентът Хасан Рохани, имат активни акаунти в социалните мрежи Фейсбук и Туитър. През ноември м.г. министърът на културата Али Джанати предложи да се отмени забраната за ползване на популярни социални мрежи и да се даде свободен достъп до тях.

В Иран действа строга цензура в интернет. Държавните органи и религиозните институции контролират съдържанието и разпространението на информация включително печатна и музикална продукция, произведения на изобразителното изкуство, фотографски материал, филми, радио и телевизионни предавания.

https://asia.actualno.com/Iran-zabrani-myje-i-jeni-da-si-pishat-v-internet-news_11011.html

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Християнско семейство осъдено на смърт в Пакистан заради есемеси


Християнско семейство беше осъдено на смърт за богохулство в източната пакистанска провинция Пенджаб, предадоха ДПА и Франс прес.
38-годишният Шафкат Емануел, пазач в училище и 42-годишната му съпруга Шагуфта Каусар, домашна прислужница, бяха арестувани през юли след оплакване от имам, че изпращали богохулствени есемеси.
Двамата жители на град Годжра са били осъдени на смърт вчера, съобщи Фарук Саиф, ръководител на организация, защитаваща правата на малцинствата в Пакистан.
"Те се разплакаха, когато съдията им каза, че ще бъдат екзекутирани чрез обесване",
заяви Саиф, чиято организация осигурява адвокати на двамата. Присъдата ще бъде обжалвана, добави той.
Според съда съпругът е изпратил есемеси от мобилния телефон на съпругата си. Защитата отхвърля тази теза и твърди, че телефонът е бил загубен, а богохулствените съобщения са били изпратени от трето лице.
Служител на съда в окръг Тоба Тек Сингх потвърди информацията за присъдата. Това е втората подобна присъда за по-малко от две седмици. На 27 март съдът в Лахор осъди друг християнин на смърт за богохулство, след като мюсюлманин, приятел на Саван Мазих го обвини, че е злословил по адрес на пророка Мохамед.
Всичко, което е обидно за исляма, се смята за светотатство в Пакистан.
Обидите срещу пророка Мохамед се наказват със смърт, а изгарянето на Корана - с доживотен затвор.
Законите за светотатството, въведени през 80-те от военното ръководство, се смятат за инструмент за преследване на малцинствата.
Правителството отказва да ги промени поради притеснения от реакциите на консервативното ислямско общество.
От 1986 г. в светотатство бяха обвинени около 1300 души. Пакистан е на първо място сред страните, където се извършват арести за богохулство.
Ако съдът наложи смъртна присъда обаче, тя не се изпълнява, след като правителството въведе през есента мораториум върху смъртното наказание.
Това беше условие, поставено от ЕС, за да намали митата за внос на пакистански стоки, отбелязва АФП.

https://www.vesti.bg/sviat/blizak-iztok-i-afrika/hristiiansko-semejstvo-osydeno-na-smyrt-za-esemesi-6009141

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Ислямисти ще обесят православна бременна жена, след като роди


Ислямски съд в Судан обяви, че разрешава на бременна суданка да роди, преди да бъде изпълнена смъртната ѝ присъда чрез обесване, пише британският в. "Дейли телеграф". Изпълнението на присъдата е насрочено за 15 май.
27-годишната Мериам Яхия Ибрахим бе осъдена на смърт преди дни за вероотстъпничество, защото се омъжила за християнин. Тъй като баща ѝ е мюсюлманин, съдът смята, че и тя е такава, като не приема доводите на жената, че е отгледана от майка християнка от Етиопия. Бащата на Мериям напуснал семейството, когато тя била още бебе и майка й я възпитала в ценностите на християнството.

Властите на Судан, където ислямът е официална религия, нарочили жената за вероотстъпница. Дали й четири дни, за да преосмисли вярата си. "Ние ви дадохме четири дни да преосмислите решението си, но вие отказвате да се върнете към исляма. Затова аз ви осъждам на смърт чрез обесване", заяви съдията в края на процеса в Хартум. Посолствата на западните държави и организации за правата на човека настояват Судан да зачете правото на бременната жена да промени своята религия.

Както съобщи адвокатът на Мериам Али-Шариф Али Ал-Шариф Мохамед, неговата подзащитна, която в дадения момент се намира в осмия месец на бременността не се отрекла от християнството. Мисис Ибрахим отговори пред съда: "Аз съм християнка и никога няма да отстъпя от вярата си", пише Christian Science Monitor. Така тя подписала смъртната си присъда, заявил адвокатът.

Международната правозащитна организация Амнести интернейшънъл вече осъди тази присъда, наричайки я "въпиющо нарушение на правата на човека". Правозащитниците призоваха суданските власти да уважават правото на гражданите на свободно вероизповедание. Адвокатът Мохамед, в своята реч съобщи, съдът отказал даже да изслуша защитата.

Съдът се провел в столицата на Судан - Хартум. По негово решение, бременната християнка трябва и да понесе 100 удара с камшик. Това наказание й се налага за сексуалната връзка с мъжа й Даниел Ван - християнин от Южен Судан, който има американско гражданство. Самият Вани са го обвинили в укриване на вероотстъпница, но по-късно е бил оправдан.

Съпругът на осъдената за християнската си вяра Мериам бил изведен от Судан в САЩ още като дете, но след това решил да се върне в родината си. Оженил се за Мериам Ибрахим през 2011 година. Съпругът се занимава с бизнес, имат и ферма на юг от Хартум. Те възпитават сина си Мартин, който е на година и половина. Детето сега е зад решетките заедно с майка си.

Делото на Мериам Ибрахим получи известност през август миналата година, когато роднини на баща й заявиха, че тя се е омъжила за иноверец. Те също така са казали, че при рождението си тя е получила името Афдал, а по-късно тя сама го е сменила на Мериам. Адвокатът на младата жена потвърди, че роднините са предоставили фалшив документ за свидетелство, че е имала мюсюлманско име.

Защитникът на младата християнка заяви: "Съдът превиши властта си като определи брака на Мериам за незаконен. Видимо те повече мислят за шериатските правила, отколкото за държавните закони". Отначало властите обвинили жената в извънбрачна връзка, но тя успя да се освободи от ареста. После я обвиниха във вероотстъпничество, след като тя в съда заяви, че винаги е била християнка, изповядвала е само християнството и никога не е била мюсюлманка.

В рамките на наказателното право на Судан, на мюсюлманите е забранено да се обръщат към други религии. Подобни деяния са наказуеми със смърт. На суданските жени е забранено да се омъжат за не-мюсюлмани, въпреки че мъжете в тази страна може да се женят за жени от други вероизповедания. Въпреки това, децата им, по закон, трябва да приемат вярата на бащата.

https://www.blitz.bg/news/article/268080

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Ислямисти убиха с камъни жени, обвинени в прелюбодейство

Джихадистите държат в стоманена хватка контролираните от тях райони в Сирия


Духовник прочита присъдата, след което идва самосвал и разтоварва голяма купчина камъни близо до обществена градина. Джихадистите довеждат жена, облечена изцяло в черно, и я заравят до кръста. След това те казват на местните жители, които са се сърбали, да изпълнят присъдата: Пребиване до смърт с камъни. Обвинението е изневяра.
По думите на очевидци от северен сирийски град, никой от тълпата не посмява да излезе напред и да вземе камък в ръце. Затова джихадистите, предимно чуждестранни екстремисти, трябва да изпълнят присъдата на Фада Ахмад сами. ,,Дори, когато я удряха камъните, тя не мърдаше и не крещеше", каза активист на опозицията, който е видял ужасяващата случка с очите си, разиграла се до стадиона на град Рака - бастион на ислямистите.

Убийството с камъни от 18 юли е било второто в рамките само на 24 часа. Ден по-рано, 26-годишната Шамсех Абдулах е била убита по същия начин в съседния град Табка. Тя е била обвинена в извънбрачен секс, съобщава АП. Смята се, че това са първите подобни убийства в контролираните от бунтовниците северни части на Сирия. Където джихадистите на ,,Ислямска държава" са превзели голяма територия и тероризират местното население със стриктните си интерпретации на ислямските закони.

Наскоро джихадистите завързали 14-годишно момче към кръст и го оставили да се пече с часове под жаркото слънце. Това било наказание за отказа му да гладува по време на Рамадана.

Убийствата с камъни от миналия месец не получиха мащабно отразяване веднага, но с времето три снимки от ужасното събитие се появиха в мрежата. Кадрите, качени в Туитър, показват как десетки хора са се събрали на градски площад, а духовник чете нещо по мегафон.

https://www.blitz.bg/news/article/284229

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

В Саудитска Арабия осъдиха жена-жертва на групово изнасилване на
200 удара с камшик и 6 месеца в затвора


Млада жена в Саудитска Арабия, жертва на брутално групово изнасилване беше осъдена на
200 удара с камшик и шест месеца затвор, защото е разказала пред чужди медии какво е преживяла




През 2006 г., тогава 19-годишна, младата жена била изнасилена от седем души. Тя била в колата на нейн приятел. Той обаче я закарал на отдалечено и пусто място, където заедно с други шестима мъже я изнасилили.

Тъй като Саудитска Арабия се води от законите на шериата и уахабизма - ултра радикална форма на сунитския ислям, законодателството и съдебните процеси в кралството са далеч от стандартите дори на Средновековна Европа.

За това, че се е съгласила да се качи в колата на своя приятел жената е осъдена на 90 удара с камшик. Нейното положение като шиит в сунитското кралство я прави по-низша в очите на останалите, тъй като шиитите са мразени. Ясно се вижда какво правят последователите на уахабизма в Сирия и Ирак с шиитите, християните и други религиозни групи, които не им харесват.
Родината на тази диващина е един от най-големите съюзници на САЩ - Саудитска Арабия.

https://alterinformation.wordpress.com/2015/03/07/82250094124/

Hatshepsut

"Умът на един ислямски терорист"

Д-р Марк Габриел (бивш мюсюлманин)

Ислямският тероризъм не е възникнал с Ал Кайда и съветската окупация на Афганистан, както много хора се заблуждават. Терорът е отличителен белег на цялата 14 вековна история на исляма. В съвременната епоха той възниква веднага след разпада на Османския халифат през 1923 г., с цел да го възстанови. И действа успешно - откъсва територии и върху тях създава ислямски държави, от Пакистан през 1947 г. до Босна през 1995 г.

Съвременното радикално движение в мюсюлманския свят е дело на четири поколения писатели - лидери. Ще ги нарека Основателите, Евангелизаторите, Затворниците и Аристократите.
Радикализмът започва през 1928 г. със създаването на "Мюсюлманско братство" от Хасан ал-Банна, брат му и още четирима техни приятели. Роденият през 1906 г. Ал-Банна е 18 годишен, когато Османският халифат е ликвидиран и той с ужас вижда, че светските ценности на Запада започват да проникват в мюсюлманското общество. Но като даровит оратор и организатор успява да превърне малката групичка в масово движение. Генералната му цел е да се възстанови халифатът. До края на 30-те години "Мюсюлмански братя" имат клонове във всяка провинция на Египет. Движението основава множество училища, джамии и фабрики, развива широка социална дейност. През 1948 г. "Братята" успяват да убият египетския министър-председател Нукраши паша. Движението е обявено извън закона, хиляди негови членове са хвърлени в затворите, а през 1949 г. Хасан ал-Банна е убит на улицата от агент на тайната полиция. Но двама последователи на харизматичния лидер - индийският журналист и теолог Абул Аля Маудуди и египтянинът Саид Кутб продължaват каузата му.

Техните книги и днес са настолно четиво за радикалния мюсюлманин.
В реч, произнесена на 13 април 1939 г. пред общината на гр. Лахор, мавлана Маудуди заявява:
"Ислямът е революционна идеология и програма, която се стреми да промени социалния ред на целия свят, като го подчини на нашия мироглед. Целта на исляма е да създаде държава на основата на своята идеология и програма - без значение коя нация ще поеме ролята на знаменосец, без значение коя нация ще загине в процеса на създаване на идеологическата ислямска държава. Ислямът иска Земята - не част от нея, не територия, а цялата планета! Защото цялото човечество трябва да се възползва от идеологията и благоденствието в ислямската държава. За тази цел ислямът иска да мобилизира всички сили, които могат да доведат до революция. А обобщаващият термин за използването на всички тези сили е "джихад". Генералната цел на ислямския джихад е да премахне всяко, неислямска система на управление и на нейно място да устаови ислямско държавно управление. Затова ислямът се стреми да разруши всички държави и правителства, които се противопоставят на неговата идеология и програма, където и да се намират върху лицето на Земята - без разлика на нациите, които ги управляват".
През 1941 г. Маудуди основава радикалното движение "Джемат е-ислами". През 1947 г. групировката успява да обяви независимостта на индийските щати с преобладаващо мюсюлманско население. Така се ражда държавата Пакистан. Днес "Джамаат е-ислами" е най-старата пакистанска партия.
През това време Саид Кутб работи като журналист в Египет. През 1948 г. правителството го изпраща на специализация в САЩ. След 2 години той се връща отвратен от разврата в Америка и се посвещава на радикалния ислям, за да отблъсне зловредното влияние на Запада. Установява връзки с "Мюсюлмански братя" и техния тогавашен съюзник Гамал Абдел Насър.
Животът на Маудуди и Кутб е много сходен. Първият изживява огромно разочарование, когато лидерите на новата държава Пакистан отхърлят призива му за установяване на държавно управление според шариата. Два пъти е хвърлян в тъмница. Има смъртна присъда, но неговите привърженици предизвикват такива размирици в Пакистан, че тя е заменена с доживотен затвор. Той обаче е прекратен през 1955 г. Маудуди често пътува до Англия, където основава силно фундаменталистко движение, действащо и днес. Маудуди умира през 1979 г. на 73 годишна възраст. Оставя над 70 книги върху исляма и огромно духовно влияние върху мюсюлманите по целия свят.
В Египет Саид Кутб и "Мюсюлманки братя" се съюзяват с военната групировка на Гамал Абдел Насър, за да свалят египетския крал Фарук. През 1952 г. безкръвният преврат успява. След като взема властта, Насър назначава Кутб за министър на образованието и заповядва книгите му да бъдат изучавани в училищата. Но Насър вдига знамето на светския пан-арабски национализъм, модернизацията и социалистическите реформи. За радикалния мюсюлманин обаче тази политика е анти-ислямска. Въпреки това Кутб работи в правителството до 1954 г., когато подава оставка. Той участва в заговор за убийството на Насър, подготвен от "Мюсюлмански братя". Осъден е на 10 години затвор, през които написва общирен коментар върху Корана в 30 тома. Когато излиза на свобода през 1964 г., публикува най-известната си книга "Важни събития по Пътя", в която излага методите, по които шариатът може да победи в целия свят. Заради тази книга през 1966 г. Кутб е обесен. Екзекуцията предизвиква глобално разпространение на трудовете и философията му.
В трудовете си Маудуди и Кутб определят съвременното състояние на света като "джахилия".
С тази дума, която означава "невежество", мюсюлманите означават предислямските епохи в Арабия. Става дума за невежество относно посланието на Аллах, предадено от неговия пратеник Мохамед. Определението на Маудуди и Кутб за съвременното състояние на джахилия обхваща всички общества, включително и мюсюлмански, които прилагат други закони, освен Божия закон - шариата. Ако дадено правителство, включително и мюсюлманско, не прилага единствено ислямския закон, то е вероотстъпническо и срещу него трябва да се води джихад. Второ, те смятат, че трябва да се подготви авангард за реислямизация на обществото. Тази авангардна група ще следва живота и политиката на Мохамед. Кутб предвижда авангардът да премине през период на слабост (какъвто е бил животът на Мохамед в Мека), да се отдели от затъналото в джахилия общество, за да набере сили (както Мохамед е направил в Медина), след което да се върне, за да установи ислямска държава.
Хасан ал-Банна, Абул Маудуди и Саид Кутб са основателите на съвременния радикален ислям. Те постулират, че всяко правителство - мюсюлманско или не - което ръководи държавата по закон, различен от шариата, е неверническо. Щом отрича закона на Аллах, спуснат чрез пратеника Мохамед, значи то отрича самия Бог и трябва да бъде свалено от власт със свещената война - джихад.
Следващото поколение идеолози на джихада можем да наречем "евангелизатори" по аналогия с християнството. Негови представители са палестинецът д-р Сала Сария и египтяните Шукри Мустафа и Мухамад Абдул Салам Фарадж. Те създават военизирани групи, които години наред нападат нощни клубове, светски училища и убиват много мирни мюсюлмани. Най-често нападат магазини и работилници на християни, които ограбват, за да финансират дейността си.
И тримата са екзекутирани - Сала Сария през 1975 г, Шукри Мустафа през 1977 г., а Фарадж през 1982 г. Но техните групировки не умират. Те действат и днес.
 "Хизб ут-Тахрир" (освободителна партия), на която Сала Сария е един от създателите, изгражда лагери, в които джихадисти минават военно обучение. Днес тя е глобална пансилямска партия с организации в 40 държави. На сайта на британския й клон пише: "Ние посвещаваме живота си на физическата битка с управниците-неверници в ислямския свят. Основната цел на "Хизб-ат-Тахрир" е да основе ислямска държава и

да възстанови системата на халифата
след като разруши всички модели на невернически политически системи."
Създадената от Шукри Мустафа "Такфир уа л-Хиджра" се изтегля в пещерите на Горен Египет, където се стреми да създаде идеално ислямско общество. Това е салафистка група, изповядваща екстремално насилие. В името й "такфир" означава отделяне от "кафир" - неверниците, а "хиджра" е бягството на Мохамед в Медина през 622 г. С името на организацията си "Такфир уа л-Хидржа" Шукри ни казва: "Ние се разграничаваме от гяурското светско общество на Египет, като правим хиджра в планините, както пророкът Мохамед е направил в Медина, за да се върнем по-силни и като него да завоюваме Арабия".
След екзекуциите на Шукри и 10% от неговите последователи, "Такфир уа л-Хиджра" минава в нелегалност. Според британския в."Обзървър" през 2001 г. Осама бин Ладен е финансирал групировки от типа на "Такфир" в Европа, които планират зрелищни атаки. Предполага се, че убийството на 20 души в една джамия в Судан през 2000 г. и няколко кръвопролитни терористични акта в Алжир са дело на нейни членове.
През 1980 г. Фарадж създава "Ал Джихад" (по света известна като "Египетски ислямски джихад " - б.р.), в която след екзекуцията му се присъединяват многобройни радикални групи. Представители на следващото поколение нейни членове, които наричам "затворниците", са Абуд Зумар, Карам Зухти и Асим Абдул Магид. В затвора те пишат споменатата вече "Конституция на "Ал Джихад", изнесена тайно и публикувана през 1986 г. Зумар, бивш военен, пише в затвора и "Стратегия на Ал Джихад" - ръководство с практични инструкции как да бъдат обучавани хора за събаряне на невернически правителства
и как да се управлява страната след това.
С тези примери искам да покажа колко далеч от реалната картина са хората на Запад, който разсъждават дали ислямът е толерантна или нетолерантна религия. Ислямът е едновременно религия и държава. Ислямското общество съществува, за да осъществява религията на Мохамед, следвайки неговата Сунна (жизнен пример).
В същия период Мустафа Машхур (който по-късно стана върховен лидер на "Мюсюлмански братя")издаде книгата "Проповедници, а не съдии", в която призоваваше мюсюлманите да използват политиката, образованието и проповядването, а не насилието, за да променят правителството. Книгата отрича "кутбизма". Тя извежда тезата, че "присъдата дали тежките грехове трябва да отделят мюсюлманина от уммата принадлежи само на Бога. А колективните присъди върху цялата умма още по-силно противоречат на принципите на исляма. Налагането на квалификацията "джахилия" върху цели мюсюлмански общества днес е абсурд".
Като студент в "Ал Азхар" си спомням как радикалните групировки в университета се надсмиваха над автора на "Проповедници, а не съдии". Те казваха: "Проповядването не е ефективно без прилагането на сила. Не можеш да наложиш закона на исляма без сила".
Фарадж отговори на "философията на убеждението" на Машхур със своя манифест "Изоставеният дълг". В него той заявява, че съвременните мюсюлмани са пренебрегнали шестия стълб на исляма - задължението да водят джихад. В логиката му няма капка компромис или сдържаност: "Установяването на нацията на исляма е изпълнение на заповедите на Аллах и от нас не се изисква да показваме резултати. Веднага щом правителството на неверниците падне, всичко ще бъде в ръцете на мюсюлманите и никой няма да може да им го вземе."
Фарадж вярваше, че ако неговата група се заеме с незабавно сваляне на египетското гяурско правителство, Аллах ще им помогне по свръхестествен начин. "Аллах нанесе наказание върху неверниците и враговете на исляма чрез природни бедствия като земетресения, наводнения, пясъци и вятър. Тази ситуация е различна за нацията на Мохамед, защото той, Прославеният, им е казал: "Сражавайте се с тях! Аллах щеги накаже с вашите ръце и ще ви помага срещу тях и ще изцери гърдите на хората вярващи! " (сура 9:14). Това означава, че Аллах ще се намеси чрез естествените фактори, за да донесе победа на вярващите", пише Фарадж.
Той набира последователи не само из бедните квартали на Кайро. В края на 70-те години

членове на "Ал Джихад" станаха хора от охраната на египетския президент
военното разузнаване, гражданската администрация, много студенти. Една от най-важните находки на Фарадж е един млад мъж на около 30 г., който току-що е завършил медицина. Казва се Айман ал-Зауахири и днес е известен като вторият човек в Ал Кайда след Осама бин Ладен. Така стигаме до четвъртата категория - "аристократите" в съвременния джихад.
Бащата на Айман ал Зауахири е професор по фармакология. Дядо му, шейх ал-Ахмади ал-Зауахири, е най-великият имам на университета "Ал Азхар". Дядо му по майчина линия е професор по ориенталска литература и посланик на Египет в Пакистан, Саудитска Арабия и Йемен. Братът на дядо му, Абдул Рахман Азам паша, е първият генерален секретар на Арабската лига.
Докато богатият саудитец Осама бин Ладен се включва в джихада на 22 години, Айман ал-Зауахри участва в джихадисткото движение от 15 годишна възраст като член на "Ал Гамаа ал Ислама". Влиза в "Ал Джихад" след едно пътуване до Афганистан през 1980 г., където отива като лекар да помага на ранените муджахедини. Зауахири превръща клиниката си в Кайро в оръжеен склад. След като през 1981 г. група на "Ал Джихад" убива президента Ануар Садат заради мирния договор, който е сключил с Израел, сред хилядите арестувани е и Айман ал Зауахири. Но участието му в покушението остава недоказано. Осъден е само за търговия с оръжие на 3 години затвор. На процеса говори на добър английски език за мъченията, на които той и другарите му са били подложени, което го прави международно известен.
Досега разгледахме трудовете и дейността на 4 поколения идеолози и организатори на глобалния джихад. Всеки от тези лидери е градил върху основата на своите предшественици, понякога в съгласие с тях, понякога отхвърляйки една или друга точка. Въпреки това определени принципи се подкрепят от всяка джихадистка групировка. Тези ръководни принципи са едни и същи от времето на основаването на "Мюсюлманско братство" през 1928 г. до днешната Ал Кайда. Те не са останали в границите на една националност, а са се разнесени по целия мюсюлмански свят, и вливат нова сила във всяко следващо поколение радикали. Ще ги нарека "Петте стълба на философията на радикалния ислям." Те са:
1. Подчинявай се на ислямския закон - шариат;
2. Неверниците са навсякъде около нас;
3. Ислямът трябва да управлява света;
4. Джихад е единственият път към победата;
5. Вярата е причината.
Преди да ги разгледаме поотделно, трябва първо да изясним две други особености в интерпретирането на Корана. Първата се нарича "насих", а втората е повелята за измамата и лъжата в немюсюлманска среда. Принципът "насих" (отмяна) гласи, че низпославането на Божието откровение в Корана е ставало "прогресивно". С други думи, когато между два коранични текста има противоречие, по-новите откровения отменят или анулират по-старите. Например, употребата на алкохол първоначално е била разрешавана по всяко време, после била разрешавана само извън времето за молитва и накрая била забранена изцяло. Мястото за молитва първоначално било Ерусалим, но после било променено на Мека. Значи легитимно остава поклонението към Мека. По същия начин откровенията за джихад отменили по-ранните стихове за толерантността. В Мека Мохамед проповядвал, че "няма принуждение в религията". Той казвал: "Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници... Извинявайте и прощавайте..." (сура 2:109).
Тези стихове звучат като въплъщение на толерантността, но те биват отменени от по-ново откровение, низпослано в Медина и известно като "стихът за меча": "А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!" (Сура 9:5)
Класическият учен Ал-Калби обяснява това противоречие по следния начин:
"Това показва отмяна на всичко, което преди това беше дадено на неверниците като мирни договори, удостоверения за опрощаване и проява на търпение към злото, което причиняват. И заповедта, дадена тук - да влезем в битка с тях - е ясна за всички времена и за всяко място."
С други думи, в Корана има поне 114 стиха в 54 сури, които са анулирани от по-късни,
медински сури и най-вече с повелите "Убивай идолопоклонниците, където ги намериш ", "Борбата (джихадът-б.р.) е радост за теб" и "Бийте се с богатството и живота си."
Казано простичко, когато Коранът говори, че мюсюлманите трябва да живеят в смирение и покорство, това е временно състояние - Фаза 1, но тя е отминала и мюсюлманската общност за постоянно се намира в следващата фаза на джихада. "Онези, които говорят против джихада, говорят непохватно и смесват различните фази," - оплаква се Кутб. - "Те гледат на всеки стих от Корана като на окончателен принцип на тази религия."
Но първата мюсюлманска общност - тази в Медина, не е имала трудности с интерпретацията, защото джихадът се е разкривал в отделни фази. Саид Кутб ги описва така:
"В продължение на 13 години след началото на своето пратеничество, докато живеел в Мека, пророкът Мохамед призовавал хората да дойдат при Аллах чрез проповядване - без воюване, без плащане на данък джизия. Това е Фаза 1. Заповядано му било от Архангел Джибрил да се владее и да упражнява търпение и въз-държаност. След това обаче Аллах му заповядва да се пресели в Медина и по-късно му било дадено разрешение да воюва. После получил заповед свише да воюва срещу онези, които воювали срещу него и да се въздържа спрямо онези, които не воювали срещу него. По-късно му било заповядано да воюва срещу политеистите до пълното установяване на религията на Бога."
Коранът съдържа множество поучения за джихад. По мои изчисления около 60% от Корана са посветени на концепцията за джихад.
За съвременния читател може да е трудно да я разбере и да я съвмести с различните, често противоречиви поучения относно толерантността към немюсюлманите. Трудностите идват от това, че немюсюлманите по света не знаят, че самите ислямски интерпретатори на кораничния текст са обявили миролюбивите, толерантни мекански сури за официално невалидни. Вие можете да продължите да четете отменените стихове в Корана, но те вече не са приложими в живота.
Другото, което хората, борещи се с радикалния ислям трябва да знаят, е, че
радикалните мюсюлмани смятат измамата за своята най-важна стратегия
Мохамед е добре известен с изявлението: "Войната е измама." Ислямът поучава, че измамата е едно от основните средства на джихада.
С тази книга искам да предупредя света, че съществува ислямски закон за лъгане с цел прикриване на истинската вяра и убеждения на мюсюлманите, които живеят в немюсюлманска страна. Шиитите наричат този принцип "ат-такия", което означава защита. При сунитите от ново време най-забележително е учението на Айман ал-Зауахири за измамата. То е изложено в книгата му "Тайни операции", публикувана на арабски в много ислямски сайтове. В нея ал-Зауахири навлиза в дълбочина в ислямската история, търсейки нови стратегии за измама, които могат да се използват в битката срещу неверниците.
Обикновеният, светски мюсюлманин може и да не подозира за съществуването на тези поучения, но уверявам ви, че всеки имам, обучен в Близкия Изток, знае за тях и вие също трябва да сте информирани.
По принцип лъжата е била широко разпространена практика още сред първите мюсюлмани, когато Мохамед осъзнава, че тя се превръща в смъртоносна опасност за напредъка на неговото послание в арабския свят. Това го кара един ден да смъмри своите последователи, заявявайки: "Защо ви виждам да се тълпите около лъгането, както пеперудите се търпят около огъня? Всяка лъжа ще бъде записана срещу синовете на Адам, освен лъгането по време на война, или в случай на спор между двама мъже, които се карат и някой отсъжда между тях, или фабрикува (лъжи) пред жена си, за да й угоди."
Този хадис, облечен в шариатско правило, определя 3 случая, в които Аллах позволява на мюсюлманина да лъже и мами.
Както вече казахме, пророкът Мохамед е инструктирал своите последователи да използват лъжата и измамата. Той разрешава на правоверните да лъжат и мамят при три обстоятелства
1. В случай на война
2. С цел помирение между враждуващи страни
3. На съпруга/съпругата, за да му се угоди
Макар социалните условия за лъжене да са много интересни, ще фокусираме нашето внимание върху лъженето "по време на война".
Измамата във военно време приема различни форми. Ако мюсюлманин покаже приемане, дружелюбност и общителност към врага си, врагът не бива да се заблуждава, че е в пълна безопасност. Радикалните групировки например често използват мирни договори, които да им спечелят време, за да получат нови боеприпаси и да се подготвят да се бият в бъдещето. Те използват измамата по различни начини, в зависимост от това в коя фаза на джихада се намират. Има три фази на джихад.

Фаза 1. Безсилие
В тази фаза мюсюлманите са малцинство, живеещо в немюсюлманска страна; следователно, от тях не се изисква да се борят срещу враговете. Вместо това, от тях се очаква да проявят търпение, докато изчакват да навлязат във втората фаза. Те практикуват думите на Мохамед: "Лъжата е грях, освен онази, която е в полза на мюсюлманина или го пази от пътя на злото." Средновековният теоретик на джихада, Ибн Таймия, прилага учението на Мохамед по следния начин: "Ако мюсюлманинът е в земя, където той е по-слабият или във време, когато той е по-слабият, нека да прояви добродетелта на търпението, прошката и извинението спрямо онези от евреите и християните, които вредят на Аллах и неговия Пратеник и той трябва да лъже пред тях, като по този начин запази живота и религията си." Философията си Ибн Таймия основава на хадиси за живота на Мохамед, в който той е лъгал или е насърчавал своите последователи да лъжат.
Ако един мюсюлманин е в позиция на слабост, той може да се отрече от вярата си, за да спре преследването от врага. Един съвременен теолог, Ал-Мансур, казва следното: "Ако не си способен да отрежеш ръката на врага си, тогава я целуни. Ако трябва да се преструваш на покорен, за да измамиш врага си - направи го, защото в сърцето си ти не си покорен. Пророкът Мохамед "целунал много ръце", докато живял в Мека, просто защото не можел "да ги отреже".
Шиитската секта на исляма нарича тактическата измама "ат-такия", което значи защита. Когато през 1979 г. Аятолах Хомейни успешно свали шаха на Иран, той прочете кратка реч на "Райското гробище" в Техеран, в която заяви пред целия свят, че "времето на такия е свършило" - иранците вече няма нужда да се преструват на лоялни на шаха.

Фаза 2. Подготовка
В тази фаза от мюсюлманите се изисква да мобилизират ресурсите си, за да влязат в директна война срещу враговете си. През първата година от емиграцията си в Медина, Мохамед и неговата армия били във фазата на подготовката.

Фаза 3. Джихад срещу неверниците
В тази фаза мюсюлманите се обръщат от търпеливо съжителство с гяурите към активно придвижване напред с цел промяна на условията около тях до превръщането на страната в нова ислямска държава.
Така е направил пророкът. След като се уверява във властта си в Медина, Мохамед влиза в третата фаза чрез директна конфронтация с врага. Той избива мъжете на 3 заможни юдейски племена, а жените и децата им разпределя сред войската си като военна плячка. Впоследствие военнопленниците са продавани като роби по пазарите за хора, с които Арабският полуостров си спечелил световна слава.
Съвременните радикални мюсюлмани гледат на измамата като на военно изкуство, което пророкът сам е използвал. Нещо повече, тъй като пророкът на исляма е постановил този принцип, мюсюлманските радикали гледат на измамата като на нещо свещено, което те не просто имат право, но са задължени да вършат. Затова използват измама дори при набиране на нови членове, при закупуване на оръжия и при преговори или прекратяване на огъня.
Какво казва Айман ал-Зауахири? Той може да поиска някои членове на Ал-Кайда да се смесят с обществото и да отидат да живеят в САЩ. Ако те носят бради и се молят в консервативни джамии, биха породили подозрения и ще бъдат включени в списъка за наблюдение. Затова ал-Зауахири иска тези активисти да минат в нелегалност и да се смесят с обществото. Той им дава разрешение да не се молят, да не посещават петъчните служби, ако това би ги компрометирало. Разрешава им да пият алкохол, да ядат свинско, да се държат така, сякаш са неразличими от останалите неверници. И да чакат момента, в който ще бъдат призовани.

Хората в САЩ и Европа не разбират, че в исляма националната принадлежност не означава нищо. Мюсюлманинът трябва да има само една идентичност - вярата. Всяко друго самоопределение - по език, народност, гражданство, раса и пр, - което не е основано върху вярата, е невалидно. Ислямът твърди, че тези самоопределения са останали от епохата на "джахилия" (Невежеството) преди Мохамед. Саид Кутб пише:
"Избраният от Бога народ е мюсюлманската умма, без разлика на раса, националност, гражданство. В исляма национализмът е заменен с вярата, родината е Дар ул-Ислам, управител е Аллах, а конституция е Коранът."
Термините Дар ул-Ислам (Дом на Исляма) и Дар ул-Харб (Дом на войната) означават двете части, на които ислямът дели света. Те не присъстват в Корана и Сунната. Те са плод на по-късни ислямски теолози, които са искали да дадат определение на териториите, в които живеят мюсюлмани. По времето, когато Мохамед се обявил за пророк и бил преследван от своите съграждани като шарлатанин, градът Мека бил Дар ул-Харб. Когато през 630 г. пророкът се върнал и го превзел с 10 хилядна армия, градът станал Дар ул-Ислам.
Кутб дава следната интерпретация:
"Дар ул-Ислам е мястото, на което е установена ислямска държава, управлявана от мюсюлмани по шариата. Останалата част от света е Дар ул-Харб. За мюсюлманина са възможни само две връзки с Дар ул-Харб - мирно споразумение, или война. Страна, с която ислямът има споразуение за мир, не се причислява към Дома на исляма. Мюсюлманинът може да бъде лоялен само на Дар ул-Ислам, той няма друга родина, нито други роднини, освен онези, които споделят вярата му."
Затова трябва да помним, че радикалният мюсюлманин не воюва за Ирак, Афганистан, Палестина, Сомалия... Той се бори за установяване на Дом на исляма. За него има само една нация -уммата и един идеал - халифатът.
Накрая искам да ви разкажа за моя приятел от детинство Камал, когото споменах в началото. В гимназията той стана член на "Ал Гамаа ал Исламиа" и като заговорник срещу светското правителство на Египет попадна в затвора. Камал убиваше християни и ограбваше техните магазинчета и аптеки, за да събира пари за джихад. В затвора обаче се отчуждил от идеологията, в която така сляпо е вярвал. Когато след години излезе на свобода, беше съвсем различен човек - беше обръснал брадата си, избягваше радикалите от "Ал Гамаа". Понеже не можа да си намери работа, замина за Саудитска Арабия. Там неговото наранено тяло и дух намерили мир в учението на Исус Христос. Камал се срещнал с хора от нелегалната църква и станал християнин. Но религиозната полиция в саудитското кралство го разкри и го експулсира. Иронията е, че египетските власти отново го хвърлиха в затвора. Първия път го затвориха като ислямски радикал, който спазва точно Корана, а след години - защото е християнин. И отново е бил зверски изтезаван. Ако се беше отрекъл от Исус, щяха да го пуснат. Но той е отстоявал истината - че е напуснал исляма съзнателно, за да стане християнин. Един ден, когато вече бях извън Египет, майка ми съобщи разтърсваща новина. "Убиха Камал в затвора, с електрически ток!", изхлипа тя. Баща му не пожелал да прибере тялото му.
Официалните закони в Египет не налагат смъртна присъда за вероотстъпничество. Подозирам, че надзирателите в затвора по своя инициатива или по нечие нареждане са изпълнили ислямския закон, който продължава да действа неофициално.
Аз можех да бъда на неговото място. Днес искам да му кажа: Ти дойде след мен в християнската вяра, но ме надмина, скъпи приятелю! Мнозина пишат историята на живота си с мастило - аз съм един от тях. Но малцина са тези, които я пишат със собствената си кръв - ти си един от тях. Сърцето ми плаче за твоето заминаване. Единствената ми утеха е, че сега си с този, когото обикна и за когото пожертва живота си - Господ Исус Христос.